Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 16. СЕДEМ ГЛАВНИ ДУХОВЕ

СЕДМТЕ Главни Духове от Рая се явяват изначални личности на Безкрайния Дух. В този седмочастен съзидателен акт на самоповторение Безкрайният Дух е изчерпал възможностите на математическите комбинации, които се съдържат във фактическото съществуване на трите лица на Божеството. Ако би могло да бъде създадено по-голямо число Главни Духове, те биха били създадени, обаче в самите Божества се съдържат седем, и само седем възможни обединения. Именно с това се обяснява този факт, че вселената се управлява в седем големи сегмента, а числото седем по своето същество се явява основополагащо за нейната организация и управление.

По такъв начин, Седемте Главни Духове взимат своето начало в следващите седем първообраза, придобивайки в тях своите черти:

1. Всеобщият Отец.

2. Вечният Син.

3. Безкрайният Дух.

4. Отец и Син.

5. Отец и Дух.

6. Син и Дух.

7. Отец, Син и Дух.

Ние много малко знаем за действията на Отеца и Сина при създаването на Главните Духове. Очевидно, те са се появили в резултат от личните актове на Безкрайния Дух, обаче на нас недвусмислено са ни обяснили, че и Отеца, и Сина са взели участие в тяхното създаване.

По своята Духовна природа и същност тези Седем Духове от Рая са единни, но във всички останали аспекти на личността те са съвършено различни, и резултатите от тяхната деятелност в свръхвселените позволяват безпогрешно да се определят съществуващите между тях индивидуални различия. Всички последващи планове на седемте сегмента от голямата вселена - и даже съответстващите сегменти на външното пространство - са обусловени от извън духовното разнообразие на тези Седем Главни Духове, които осъществяват върховно и пределно ръководство.

Главните Духове изпълняват много функции, но в настояще време тяхната специфична област се явява централното ръководство на седемте свръхвселени. Всеки Главен Дух разполага със специална резиденция - огромен свят за фокусиране на силите, който, бавно се върти около периферията на Рая, съхранявайки постоянното положение срещу съответстващата свръхвселена и си остава в Райския фокус на специализираното силово управление и посегментно разпределение на енергията. Радиалните погранични линии на всяка свръхвселена действително се събират в Райската резиденция на ръководещия Главен Дух.


Страница 185

1. ВРЪЗКА С ТРИЕДИННОТО БОЖЕСТВО

Съвместният Вършител - Безкрайният Дух - е необходим за завършване на триединното въплъщение на единното Божество. По своето същество, това триединно въплъщение на Божеството се явява седмочастно относно възможностите за индивидуално и съвместно изразяване; от тук произтича, че последващите планове за създаване на вселените, населени с разумни и потенциално духовни създания, които биха се явявали необходимото изразяване на Отца, Сина и Духа, неизбежно са привели към появяването на Седемте Главни Духове. Обикновено ние говорим за триединното въплъщение на Божеството като за абсолютна неизбежност, разглеждайки появяването на Седемте Главни Духове като субабсолютна неизбежност.

Макар Седемте Главни Духове едва ли да изразяват тричастното Божество, те се явяват вечното отражение на седмочастното Божество, с активните и съвкупни функции на трите от памтивека лица на Божествата. С помощта, в същността и посредством тези Седем Духове Всеобщият Отец, Вечният Син или Безкрайният Дух, или всеки двама от тях, са способни да действат като такива. Когато Отецът, Синът и Духът предприемат съвместно действие, те могат да действат и действат чрез Седмия Главен Дух, но не като Троица. По отделно и съвместно, Главните Духове изразяват всяка и всички възможни функции на Божеството, една или няколко, но не съвкупните Троични функции. Седмият Главен Дух не функционира лично по отношение към Райската Троица; именно поради това той може лично да представлява Висшето Същество.

Но когато Седемте Главни Духове оставят своите индивидуални владения на лично могъщество и свръхвселенски пълномощия и се събират около Съвместния Вършител в триединното присъствие на Райското Божество, то те в този същия момент стават съвкупни носители на могъществото, мъдростта и властта на единното Божество - Троицата - във формиращите се вселени и по отношение към тях. Такъв Райски съюз на изначалното седмочастно изразяване на Божеството действително обхваща, буквално заключава в себе си, всички атрибути и отношения на Върховността и Пределността на трите вечни Божества. Фактически, Седемте Главни Духове веднага обхващат функционалната област на Висшия-Пределен в мирозданието и по отношение към мирозданието.

Доколкото ние сме способни да разберем, Седемте Духове са свързани с божествената деятелност на трите вечни лица на Божествата; ние не откриваме пряка връзка с активните присъствия на трите вечни аспекта на Абсолюта. Във взаимовръзка Главните Духове представляват Божествата от Рая в това, което може приблизително да се определи като крайна област на действие. Тази област може да включи много от това, което се явява пределно, но не абсолютно.

2. ВРЪЗКА С БЕЗКРАЙНИЯ ДУХ

Както Вечният Първороден Син се разкрива чрез все по-нарастващото число божествени Синове, така и Безкрайният Божествен Дух се разкрива чрез каналите на Седемте Главни Духове и свързаните с тях духовни групи. В центъра на центровете Безкрайният Дух е достъпен, но не всички, които достигат Рая, са способни веднага да разпознаят неговата личност и характерно присъствие; обаче всички, които достигат до централната вселена, са способни да общуват и непосредствено си общуват с този от Седемте Главни Духове, който възглавява родната свръхвселена на новодошлия поклонник от пространството.


Страница 186

Райският Отец общува с вселената на вселените само чрез своя Син, в това същото време като съвместните действия със Сина се осъществяват само посредством Безкрайния Дух. Зад пределите на Рая и Хавона Безкрайният Дух говори само през устата на Седемте Главни Духове.

Безкрайният Дух въздейства със своето личностно присъствие в пределите на системата Рай Хавона; зад нейните предели неговото личностно духовно присъствие се проявява чрез един от Седемте Главни Духове. Затова свръх вселенското духовно присъствие на Третият Източник и Център във всеки свят или индивид е обусловено от неповторимата природа на Главния Дух, ръководещ дадения сегмент от творението. И обратно, посредством Седемте Главни Духове съвкупните линии на духовна сила и разума отиват към центъра, към Третото Лице на Божеството.

Седемте Главни Духове съвместно са надарени с върховно-пределните атрибути на Третия Източник и Център. В това същото време като всеки получава индивидуална част от този дар, само в обединение един с друг те разкриват атрибутите на всемогъществото, все знанието и вездесъщността. Нито един от тях не е способен на това в мащаба на целия космос; като индивиди, а така също в могъществото на върховността и пределността, всеки от тях лично е ограничен в свръхвселената на негово непосредствено подчинение.

Всичко от това, което се е казвало вам за божествеността и личността на Съвместния Вършител, в равна и пълна степен се отнася към Седемте Главни Духове, които толкова ефективно разпространяват Безкрайния Дух в седемте сегмента на голямата вселена в съответствие със своя божествен дар и в съгласие със своите различни и неповторимо-уникални същности. Затова ще бъде правомерно да се нарича обединената група от седем духове с всичките или с всяко от имената на Безкрайния Дух. Заедно те съставляват единно цяло със Съвместния Вършител на всички субабсолютни нива.

3. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РАЗНООБРАЗИЕ НА ГЛАВНИТЕ ДУХОВЕ

Седемте Главни Духове - това са същества, не поддаващи се на описание, обаче всеки от тях притежава явна и определена индивидуалност. Те имат имена, но ние решихме да ги представим по номера. Като изначално въплъщение на Безкрайния Дух, те са сходни, но като изначално изразяване на седемте възможни обединения на триединното Божество те принципно са различни по своята природа, което и определя различният характер на ръководство в свръхвселените. Седемте Главни Духове може да се опишат по следния начин.

Първи Главен Дух. Този Дух се явява особен и пряк представител на Райския Отец, своеобразно и действено проявление на могъществото, любовта и мъдростта на Всеобщия Отец. Това е най-близкият партньор и небесен съветник на главата на Тайнствените Наставници, възглавяващ Съвета на Личностните Настройчици в Сферата на Божествата. Във всички обединения на Седемте Главни Духове Първият Главен Дух неизменно излиза от името на Всеобщия Отец.

Този Дух възглавява първата свръхвселена, неизменно проявявайки божествената природа, присъща на исконното олицетворение на Безкрайния Дух; обаче нашата представа е, че той повече от всичко прилича на Всеобщия Отец по своя характер. Той постоянно поддържа лична връзка със седемте Отражателни Духове в столицата на първата свръхвселена.


Страница 187

Втори Главен Дух. Този дух се явява адекватно изображение на несравнимата природа и пленителния характер на Вечния Син, първородния Син в цялото творение. Той винаги поддържа тясна връзка с всички категории Божии Синове, когато и да се оказват те в родната вселена - по отделно или на своите радостни конклави. На всички съвети на Седемте Главни Духове той винаги представлява Вечния Син и излиза от негово име.

Този дух управлява съдбите във втората свръхвселена и ръководи този обширен регион в многото така също, както ако на негово място би бил Вечния Син. Той поддържа връзка със седемте Отражателни Духове, които се намират в столицата на свръхвселената.

Трети Главен Дух. Този Дух особено напомня за Безкрайния Дух и направлява действията и труда на много висши личности на Безкрайния Дух. Той възглавява техните събрания и е тясно свързан със всички личности, произлизащи изключително от Третия Източник и Център. Когато Седемте Главни Духове се събират на съвет, постоянен представител на Безкрайния Дух се явява именно Третия Главен Дух.

Този Дух отговаря за третата свръхвселена и ръководи делата на своя сегмент в основното така също, както ако това би бил Безкрайния Дух. Той се намира в постоянна връзка с Отражателните Духове, които се намират в столицата на третата свръхвселена.

Четвърти Главен Дух. Унаследявайки съвкупната природа на Отеца и Сина, този Главен дух указва решаващо влияние при определяне на стратегията и методите на Отец-Син в съветите на Седемте Главни Духове. Този Дух се явява главен ръководител и съветник на тези възходящи същества, които са достигнали до Безкрайния Дух и по този начин са станали кандидати за среща със Сина и Отеца. Той опекунства огромна група личности, произлизащи от Отеца и Сина. Когато възникне необходимост да се представляват Отеца и Сина в събранията на Седемте Главни Духове, думата взима именно Четвъртият Главен Дух.

Този Дух опекунства четвъртия сегмент от голямата вселена съгласно своето особено съчетание на атрибути от Всеобщия Отец и Вечния Син. Той поддържа постоянна лична връзка с Отражателните Духове в столицата на четвъртата свръхвселена.

Пети Главен Дух. Това е божествената личност, в която в съвършенство са се слели чертите на Всеобщия Отец и Безкрайния Дух, явяваща се съветник на огромни групи същества, известни като управляващите енергиите, енергетичните центрове и физическите регулатори. Този Дух също така опекунства всички личности, произлизащи от Отеца и Съвместния Вършител. В съветите на Седемте Главни Духове, когато делото се отнася до обединеното отношение на Отеца и Духа, думата неизменно взима Петия Главен Дух.

Характерът на управление от този Дух на делата в петата свръхвселена представлява обединеното действие на Всеобщия Отец и Безкрайния Дух. Той постоянно поддържа връзка с Отражателните Духове, които се намират в столицата на петата свръхвселена.

Шести Главен Дух. Това божествено същество представлява отражение на обединените черти на Вечния Син и Безкрайния Дух. Всеки път, когато в централната вселена се събират създанията, сътворени съвместно от Сина и Духа, като техен съветник излиза именно този Главен Дух; и всеки път, когато в съветите на Седемте Главни Духове възниква необходимост да се представи съвместното отношение на Вечния Син и Безкрайния Дух, тази функция изпълнява именно Шестия Главен Дух.


Страница 188

Този Дух управлява делата в шестата свръхвселена в основното също така, както това биха били правили Вечния Син и Безкрайния Дух. Той поддържа постоянна връзка с Отражателните Духове в столицата на шестата свръхвселена.

Седми Главен Дух. Възглавяващият седмата свръхвселена Главен Дух се явява особено и адекватно отражение на Всеобщия Отец, Вечния Син и Безкрайния Дух. Седмият Дух - съветникът, опекунстващ всички същества от троичен произход, - се явява също така съветник и ръководител на всички възходящи поклонници от Хавона, тези скромни същества, които са достигнали до небесните чертози благодарение на обединената опека на Отеца, Сина и Духа.

Седмият Дух не се явява органичен представител на Райската Троица; обаче е известно, че неговата личностна и духовна същност е изпълненото от Съвместния Вършител отражение в равни пропорции на трите безкрайни лица, които, обединявайки се в съюза на Божествата, се явяват Райската Троица и която, като такава, се явява източник на личната и духовна природа на Бога-Висш. Затова Седмият Главен Дух открива личностна и органическа взаимовръзка с духовното лице на формиращия се Висш. По силата на това, в тези случаи, когато в небесните съвети на Главните Духове се появява необходимост да се предаде съвкупното лично отношение на Отеца, Сина и Духа или да се изрази духовно съждение на Висшето Същество, това прави именно Седмия Главен Дух. Така в силата на своята същност той става глава на Райския съвет на Седемте Главни Духове.

Нито един от Седемте Духове не се явява органически представител на Райската Троица, но когато те се обединят в седем частното Божество, техния съюз - в божествен, а не в личностен аспект, - съответства на функционалното ниво, което напомня функциите на Троицата. В този смисъл "Седем частният Дух" функционално напомня за Райската Троица. В същия този смисъл Седмият Главен Дух понякога излиза в потвърждение на отношенията на Троицата или, по-скоро, действува в качеството на такъв представител, който изразява отношението на съюза на Седем частния Дух, касаещо се до отношението на съюза на Триединното Божество, - отношението на Райската Троица.

По такъв начин, Седмият Главен Дух притежава широк функционален диапазон - от съвместното отразяване на личностните същности на Отца, Сина и Духа и представяне на личностната позиция на Бога-Висш до разкриване на божествената позиция на Райската Троица. В някои отношения този ръководещ Дух в равна степен изразява позициите на Пределния и Висшия-Пределен.

Именно Седмият Главен Дух, с неговата разностранност, лично съдейства за прогреса на възходящите кандидати от световете на времето, опитващи се да постигнат единното Божество на Върховността. Това постигане предполага осъзнаване на екзистенциалното пълновластие на Троицата на Върховността в такова съгласуване с концепцията на нарастващото емпирическо пълновластие на Висшето Същество, за да позволи на създанието да осмисли единството на Върховността. Осъзнаването от създанието на тези три фактора съответства на хавонското разбиране за реалността на Троицата и в крайна сметка надарява поклонниците на времето със способността да проникнат в Троицата, да открият трите безкрайни лица на Божествата.

Неспособността на пребиваващите в Хавона поклонници докрай да открият Бога-Висш се допълва от Седмия Главен Дух, за чиято триединна природа е толкова характерно да разкрива духовното лице на Висшия. В предвид невъзможността за установяване на връзка с личността на Висшия в течение на настоящата вселенска епоха, Седмия Главен Дух изпълнява функциите на Бога за възходящите създания по въпросите


Страница 189

на личните взаимоотношения. Той се явява именно това висше духовно същество, което не могат да не познаят и отчасти да разберат всички възходящи създания, достигащи до центровете на блаженството.

Този Главен Дух се намира в постоянна връзка с Отражателните Духове от Уверса - столицата на седмата свръхвселена, нашия собствен сегмент от творението. Неговото ръководство в Орвонтон разкрива удивителната симетрия на съгласуваното съчетание на божествените същности на Отеца, Сина и Духа.

4. АТРИБУТИ И ФУНКЦИИ НА ГЛАВНИТЕ ДУХОВЕ

Седемте Главни Духове се явяват изчерпващо изображение на Безкрайния Дух в еволюционните вселени. Те представляват Третия Източник и Център в съотношенията на енергиите, разума и духа. Макар те да действат в качеството на координиращи ръководители на всеобщото административно управление на Съвместния Вършител, не забравяйте, че те взимат своето начало в съзидателните актове на Райските Божества. Буквална е истината за това, че тези Седем Духове представляват по себе си олицетворение на физическото могъщество, космическия разум и духовното присъствие на триединното Божество, "Седемте Божии Духове, изпратени във всичките вселени".

Главните Духове са уникални с това, че те действат на всички нива на вселенска реалност, с изключение на абсолютното. Затова тяхното целесъобразно и безупречно ръководство обхваща всички аспекти на управление на всички нива на деятелност в свръхвселената. За смъртният разум е трудно да разбере много от това, което се отнася към Главните Духове, защото техния труд се явява черезвичайно специализиран и все обемащ, изключително материален и толкова изискано духовен. Тези разностранни създатели на космическия разум се явяват предшественици на Управляващите Вселенската Енергия; на свой ред, самите те представляват по себе си върховни управляващи на огромното, широко разгръщащото се духовно творение.

Седемте Главни Духове се явяват създатели на Управляващите Вселенската Енергия и техните партньори - организмите, необходими за организацията, контрола и регулирането на различните видове физическа енергия в голямата вселена. И тези същите Главни Духове оказват твърде много съществена помощ на Синовете-Създатели във формирането и организацията на локалните вселени.

Ние сме неспособни да установим каквато и да била личностна връзка между деятелността на Главните Духове, свързана с космическата енергия, и силовите функции на Безусловния Абсолют. Всички проявления на енергиите, отнасящи се към пълномощията на Главните Духове, се управляват от периферията на Рая; те не откриват каквато и да била пряка връзка със силовите явления, които се отъждествяват с долната повърхност на Рая.

Несъмнено, че, срещайки се с функционалната активност на различните Управляващи Моронтийната Енергия, ние се сблъскваме лице в лице с някои неразкрити видове деятелност на Главните Духове. Кой, ако не тези предшественици както физическите оператори, така и духовните попечители, би могъл да побере такава комбинация, така да съедини материалните и духовни енергии, че да създаде несъществуваща по-рано тип вселенска реалност, - моронтийна субстанция и моронтиен разум?

Значителна част от реалността в духовните светове се отнася към категорията моронтия - тип вселенска реалност, съвършено неизвестна на Урантия. Целта на съществуването на личността е духовна, но пътя за нейното достигане винаги преминава през моронтия - моста, който е прехвърлен през пропастта, разделяща смъртните материални светове и свръхвселенските сфери с нарастващ духовен статус. Именно в тази област Главните Духове внасят своя велик принос в осъществяването на програмите по възхождане на човека към Рая.


Страница 190

У Седемте Главни Духове има лични представители, действащи по цялата голяма вселена; но в предвид на това, че огромното болшинство от тези подчинени същества нямат пряко отношение към програмата за постепенна еволюция на смъртните, изправили се на пътя за достигане на Райското съвършенство, за тях нищо или почти нищо не се съобщава. Много, изключително много страни от деятелността на Седемте Главни Духове си остават скрити от човешкото разбиране, защото те нямат каквото и да било пряко отношение към вашата задача за възхождане към Рая.

Макар ние и да не можем да представим конкретни доказателства, много вероятно е, че Главния Дух на Орвонтон оказва определено влияние в следните сфери на деятелност:

1. Деятелността на Носителите на Живот в локалната вселена по зараждането на живота.

2. Активацията на живота от спомагателните духове на разума, с които Съзидателния Дух на локалната вселена надарява световете.

3. Флуктуациите на енергията, които се наблюдават в единиците организирано вещество, реагиращи на действието на линейната гравитация.

4. Поведението на разкриващата се енергия след нейното пълно освобождаване от властта на Безусловния Абсолют, когато тя започне да реагира на прякото въздействие на линейната гравитация, а така също на манипулациите на Управляващите Вселенската Енергия и техните партньори.

5. Посвещението на попечителският дух, отнасящ се към Съзидателния Дух на локалната вселена и известен на Урантия като Светия Дух.

6. Последващото надаряване с духа на посвещеническите Синове, наричани на Урантия Утешителите, или Духовете на Истината.

7. Механизмът на отразяването в локалната вселена и свръхвселената. Много особености, свързани с това извънредно явление, едва ли допускат разумно обяснение или рационално постигане без постулиране на активността на Главните Духове в съвкупност със Съвместния Вършител и Висшето Същество.

Независимо от това, че ние сме неспособни адекватно да осмислим разнообразните действия на Седемте Главни Духове, ние сме уверени в това, че в широкия диапазон от различните видове деятелност във вселената съществуват две сфери, към които те нямат никакво отношение: посвещението и труда на Настройчиците на Съзнанието и непостижимите функции на Безусловния Абсолют.

5. ВРЪЗКА СЪС СЪЗДАНИЯТА

Всеки сегмент от голямата вселена, всяка отделна вселена и всеки свят се ползват от преимуществата на обединения съвет и мъдростта на всички Седем Главни Духове, обаче придобиват щрихите и оттенъка на личността само на един от тях. И личната природа на всеки Главен Дух всецяло определя и специфично обуславя съществуването на неговата свръхвселена.

В пред вид на това лично влияние на Седемте Главни Духове, зад пределите на Рая и Хавона всяко създание от коя да е категория разумни същества е длъжно да носи характерен отпечатък на индивидуалността, свидетелство за произхода от един от Седемте Райски Духове. Що се касае до седемте свръхвселени, всички родени създания - било то човек или ангел - завинаги съхраняват това родилно петно.


Страница 191

Седемте Главни Духове не осъществяват пряко нахлуване в материалния разум на отделните създания от еволюционните светове от пространството. Смъртните от Урантия не усещат личното въздействие на Главния Дух от Орвонтон върху разума и духа. Ако този Главен Дух и да достига до някакъв контакт с отделния смъртен разум в течение на ранните еволюционни етапи на обитаемия свят, това се случва чрез служенето на Съзидателния Дух от локалната вселена - съпругата и съратника на Божия Син-Създател, управляващ съдбите на всяко локално творение. Обаче по своята природа и характер този Съзидателен Майчински Дух се явява пълно подобие на Главния Дух от Орвонтон.

Физическият отпечатък, поставян от Главния Дух, се явява част от материалния произход на човека. Целият моронтиен път преминава под знака на този същия сам Главен Дух. Не е учудващо, че последващия духовен път не изтрива характерния отпечатък на този ръководещ Дух. Печатът на Главният Дух служи като непременно условие за самото съществуване на всеки предхавонски стадий от възхождането на смъртните.

Отличителните черти на личността, проявяващи се в емпирическия жизнен опит на еволюционните смъртни, характерни за всяка свръхвселена и непосредствено изразяващи природата на господстващия Главен Дух, никога не се изтриват напълно, съхраняват се във възходящите създания даже след продължителната подготовка и обединяващото обучение в милиардите образователни сфери на Хавона. Даже последващото колосално влияние на Рая е неспособно да изтрие родилното петно на свръхвселената. По протежение на цялата вечност в чертите на характера на възходящия смъртен ще се отгатва Духа, възглавяващ свръхвселената на неговия произход. Затова и в Корпуса на Завършването - в тези случаи, когато е желателно достигане или изобразяването на изчерпващото взаимоотношение на Троицата с еволюционното творение, - винаги се формира група от седем завършители, по един от всяка свръхвселена.

6. КОСМИЧЕСКИ РАЗУМ

Главните Духове представляват по себе си седем частен източник на космическия разум, интелектуалния потенциал на голямата вселена. Този космически разум се явява субабсолютно проявление на разума на Третия Източник и Център; той притежава известна функционална връзка с разума на формиращото се Висше Същество.

В свят, подобен на Урантия, ние не срещаме прякото въздействие на Седемте Главни Духове върху делата на хората. Вие живеете под непосредственото влияние на Съзидателния Дух на Небадон. Още повече, именно Главните Духове определят основните реакции на разума на всяко създание, защото те се явяват действителния източник на интелектуалните и духовни потенциали, които са специализирани в локалните вселени за функциониране в живота на индивидите, населяващи еволюционните светове на времето и пространството.

Фактът на съществуване на космическия разум обяснява родството на различните типове човешки и свръхчовешки разум. Взаимно влечение изпитват не само тези същества, които обединява родството на духа; родството на разума така също сближава и способства сътрудничеството. Понякога в различни хора може да се наблюдава поразително сходство и необяснимо съвпадение на мислите.

Във всички връзки на космическият разум с личността се наблюдава свойство, което може да се определи като "чувство за реалност". Именно този всеобщ космически дар за волевите създания не им дава да стават безпомощна жертва на априорните допускания на науката, философията и религията. Тази присъща на космическия разум


Страница 192

чувствителност към реалността позволява да се реагира на някои аспекти от реалността подобно на това, както енергията и материята реагират на гравитацията. По-точно, такива са реакциите на тези свръх материални реалности на разума на космоса.

Космическият разум неизменно реагира (осъзнава реакцията) на три нива на вселенската реалност. Тези реакции са очевидни за ясния и дълбок ум:

1. Причинност - област от реалността, включваща физическите чувства, логически еднородните сфери в науката, разграничаването на фактическото и не фактическото, умозаключенията, основани на космическата реакция. Това е - математическата форма на космическата проницателност.

2. Дълг - област от реалността, включваща философската категория етика; мястото на действие на разсъдъка; разбирането на относителното добро и зло. Това е тази форма на космическа проницателност, която се опира на здравата мисъл.

3. Поклонение - област от духовната реалност, включваща религиозния опит, личното осъзнаване на божественото братство, осъзнаването на духовните ценности, увереността във вечното съществуване, издигането от положението на Божии слуги към радостта и свободата на Божиите деца. Това е - най-висшето проникновение на космическият разум, почитателната и благоговейна форма на космическата проницателност.

Изброените видове научна, нравствена и духовна проницателност - това са космически реакции - присъщи на космическия разум, с които се надаряват всички волеви създания. Жизненият опит неизменно развива тези три форми на космическа интуиция; те се явяват неотменима част от рефлексията, присъща на самосъзнанието. Обаче на нас ни се налага с прискърбие да констатираме, че само малцина на Урантия намират удоволствие в усъвършенстването на тези качества на смелото и независимо космическо мислене.

В посвещенията на разума в локалните вселени трите вида присъщи на космическия разум интуиции се явяват тези априорни допускания, които позволяват на човека да действува в качеството на мислеща и самоосъзнаваща личност в областите на науката, философията и религията. Иначе казано, осъзнаването реалността на тези три проявления на Безкрайния се случва благодарение на космическия метод на самаразкриване. Овеществената енергия се осъзнава с математическата логика на чувствата; мислещият разум интуитивно осъзнава своя нравствен дълг; духовната вяра (поклонението) се явява религия, излизаща от реалността на духовния опит. Тези три присъщи за съсредоточеното мислене фактори може да се обединят и съгласуват в процеса на развитие на личността - или те могат да станат несъразмерни и практически не свързани с техните съотносителни функции. Обединявайки се, те създават силен характер, в който са свързани фактологическата наука, нравствената философия и истинския религиозен опит. Именно тези три космически интуиции придават обективна обоснованост и реалност на човешкия опит в постигането на нещата, значенията и ценностите.

Образованието трябва да развие и усили вродените свойства на човешкия разум, цивилизацията трябва да ги изрази, жизнения опит - да ги реализира, религията - да ги облагороди, личността - да ги обедини.

7. НРАВСТВЕНОСТ, ДОБРОДЕТЕЛ И ЛИЧНОСТ

Единият само ум е неспособен да обясни природата на нравствеността. За личността на човека е свойствено нравственото поведение, добродетелта. Нравственото чувство (усет) - осъзнаването на дълга - се явява съставна част от човешкия интелект, свързана с останалите неотнимаеми качества на човешката природа: научната любознателност и духовната проницателност. По своите умствени способности


Страница 193

човекът далеч превъзхожда сродните животни, но основната разлика на човека от животинския свят се заключава именно в неговата нравствена и религиозна същност.

Избирателните реакции на животното са ограничени на двигателното ниво на поведение. Мнимото предвиждане при висшите животни съществува на двигателното ниво и обикновено се проявява в резултат от двигателните проби и грешки. Човекът е способен да се ползва от научните, нравствените и духовни предвиждания, предшестващи кое и да било изследване или експеримент.

Само личността е способна да знае, какво тя ще прави, още преди извършване на действието; само личността притежава изпреварващия опит на разбирането. Личността е способна да помисли преди да направи; затова тя може да се учи както мислейки, така и действайки. Не личностното животно се учи обикновено само от опит.

Натрупаният опит позволява на животното да разглежда различните пътища за достигане на целта и да избере начин за действие; личността е способна да разглежда самата цел и да прави изводи за нейното достойнство, за нейната ценност. За единият интелект е достатъчно, да подбере най-добрите средства при непридирчивост по отношение на целите; обаче нравственото същество притежава проницателност, позволяваща му да бъде придирчиво както в целите, така и в средствата. Освен това, избирайки добродетелта, нравственото същество си остава разумно. То знае, какво то прави, защо то го прави, къде то се движи и как тук е попаднало.

Ако човекът не стане придирчив в избора на целите по своя смъртен път, той се спуска на животинско ниво на съществуване. Той не може да се възползува от висшите преимущества в материалната съобразителност, нравственото чувство (усет, интуиция) и духовната проницателност - неотнимаеми части на космическия разум, с който той е надарен като личностно създание.

Добродетелта е праведност - съгласие с космоса. Да се назове добродетелта - не означава да и се даде определение, но да се живее в добродетел - значи тя да бъде позната. Добродетелта - това вече не е просто знание, но още не е мъдрост; по-скоро, това е реалността на нарастващия опит, придобиван при прехода на всички нови нива на космически достижения. В своя всекидневен живот смъртният човек осъзнава добродетелта, последователно избирайки по-скоро доброто, отколкото злото, и такава способност да прави избор се явява признак на нравствения характер.

Изборът, който човекът прави между доброто и злото, се определя не само от дълбочината на неговата нравственост, но и от такива влияния, като невежеството, липсата на зрялост и заблуждението. С проявата на добродетелите е свързано и чувството за съразмерност, защото може да се извърши зло, избирайки по-малкото вместо по-голямото в следствие на изкривяване или измама. Изкуството на относителната оценка или сравнителните измервания се явяват част от проявата на добродетел в сферата на нравствеността.

Без изкуството на осъразмеряването, без проницателността, съдържаща се в способността да се прониква в същността на значенията, нравствената природа на човека би била безпомощна. Напразен би бил нравствения избор и без тази космическа интуиция, която привежда към осъзнаването на духовните ценности. От гледна точка на разума, човекът се повдига до нивото на нравствено същество благодарение на това, че той е надарен с личност.

Нравствеността е невъзможно да бъде укрепена с помощта на закона или със сила. Това е дело на личността, нейният свободен избор; нравствеността трябва да се разпространява чрез общуване на високо нравствените личности с тези, които са по-малко чувствителни в нравствено отношение, но проявяват известно желание да изпълняват волята на Отца.

Нравствените действия - това са такива човешки постъпки, които се характеризират с най-висш интелект и се отличават с взискателност, помагаща да се определят най-високите цели и да се избират нравствени средства за достигането на тези цели. Такова поведение е добродетелно. От тук и най-висшата добродетел - това е чистосърдечното решение да се изпълнява волята на небесния Отец.


Страница 194

8. УРАНТИЙСКА ЛИЧНОСТ

Всеобщият Отец посвещава личността на многочислени категории същества, функциониращи на различни нива на вселенската реалност. Хората от Урантия се надаряват с личност от такъв тип, която е предназначена за крайните смъртни, действащи на нивото на възходящите Божи синове.

Макар ние едва ли да можем да се хванем за определението на личността, ние ще се опитаме да изложим своето разбиране за известните фактори, образуващи съвкупността на материалните, умствените и духовни енергии; от взаимовръзките на тези енергии се съставя механизма, в който и с помощта на който, при въздействието на Всеобщия Отец, започва да функционира посветената им личност.

Личността е уникален и истински дар; нейното съществуване не зависи от посвещението на Настройчика на Съзнанието и го предшества. Още повече, присъствието на Настройчика повишава качественото проявление на личността. Напускайки Отца, Настройчиците на Съзнанието са идентични по своята природа, в това същото време като личности са разнообразни, истински и неповторими; освен това, проявите на личността се обуславят и се определят от природата и свойствата на съвкупните материални, умствени и духовни енергии, образуващи организъма - обвивката за проявление на личността.

Личностите могат да бъдат подобни, но те никога не се повтарят. Личностните същества от определен род, тип, категория или модел могат да напомнят и напомнят една на друга, но те не биват идентични. Личността - това е тази страна от индивида, която ни е известна и която позволява нам да познаем такова същество в бъдещето, какъвто и да е бил характера и степента на изменение на неговата форма, разум или дух. Личността - това е тази част от всеки индивид, която позволява нам да го възприемем и уверено да го опознаем като същество, с което ние вече сме били познати, независимо от това, доколко то е могло да се измени поради модифициране на средствата за изразяване и проявленията на неговата личност.

Личността на създанието се характеризира с два само проявяващи се и типични феномена в реактивното поведение на смъртните: самосъзнание и свързаната с него относително свободна воля.

Самосъзнанието се заключава в осъзнаването на факта за съществуването на личността и включва способността да се съзнава реалността на другите личности. То свидетелства за възможността за придобиване на индивидуален опит в космическите реалности, което е равносилно на придобиването на индивидуален статус в личностните взаимоотношения във вселената. Самосъзнанието означава също така възприемане на актуалността на служенето на разума и осъзнаване на относителната независимост на съзидателната и определяща свободна воля.

Относителната свобода на волята, която е присъща на самосъзнанието на човешката личност, предполага следното:

1. Нравственият избор, най-висшата мъдрост.

2. Духовният избор, постигането на истината.

3. Безкористната любов, братската помощ.

4. Целенасоченото сътрудничество, предаността към групата.

5. Космическата проницателност, постигането на вселенските значения.

6. Личностната преданост, чистосърдечната привързаност към изпълнението на волята на Отца.


Страница 195

7. Вероизповеданието, искреният стремеж към божествените ценности и чистосърдечната любов към божествения Даващ Ценностите.

Човешката личност от урантийски тип може да бъде разглеждана като функционираща във физически механизъм, който представлява по себе си планетарна модификация на организма от небадонски вид, отнася се към електрохимичния тип активация на живот и е надарен с небадонската разновидност на космическия разум от орвонтонската серия за разнополови възпроизвеждащи се създания. Посвещението на божествения дар на личността на одареното съзнание на смъртния механизъм надарява смъртното същество с величието на космическото гражданство, което също веднага създава предпоставки за формиране на реакциите, обезпечаващи принципното възприятие на трите основни космически реалности на разума:

1. Математическото, или логическото, възприемане еднородността на физическата причинност.

2. Разумното възприемане на задължителността от нравствено поведение.

3. Проникновението на вярата, придобивано в съпричастното поклонение към Божеството, в съвкупност с изпълненото с любов служене на човека.

Пълноценното функциониране на такава личност - това е началото в осъзнаването на божественото родство. Индивидуалността, надарена с до личностната частица от Бог-Отец, в своята същност се явява истински духовен син Божии. Такава личност не само открива способността да приема дара на божественото присъствие, но и реагира на въздействието на контура на личностната гравитация на Райския Отец на всички личности.

9. РЕАЛНОСТ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ

Надареното с космически разум и вътрешен Настройчик, личностното създание притежава вродена способност да възприема и да осъзнава реалността на енергията, разума и духа. Затова волевото създание притежава способността да различава факта, закона и любовта на Бога. Покрай тези три неотнимаеми свойства на човешкото съзнание, целият опит на човека действително е субективен, с изключение на това, че интуитивното осъзнаване на достоверността способства обединението на тези три реакции на космическото възприемане на вселенската реалност.

Усещащият Бога смъртен е способен да почувства обединяващата ценност на тези три космически ценности в най-висшето човешко начинание - еволюцията на съхраняващата се душа; смъртният разум се обединява във физическото тяло на човека с вътрешния божествен дух за съвместно създаване на безсмъртната душа. Със самото свое зараждане душата е реална; тя притежава свойствата на космическото безсмъртие.

Ако пътят на смъртния човек се прекратява с естествената смърт, реалните духовни ценности на неговия човешки опит се съхраняват като част от продължаващия се опит на Настройчика. Личностните ценности на такова не съхранило се създание продължават да съществуват в качеството на съставен елемент от личността на формиращото се Висше Същество. Съхраняващите се качества на личността се лишават от индивидуалност, но не и емпирическите ценности, натрупани в течение на смъртния живот в плът. Съхранението на индивидуалността зависи от съхранението на безсмъртната душа, имаща моронтиен статус и все по-голяма божествена ценност. Индивидуалността на личността се съхранява заедно с душата и благодарение на нея.

Човешкото самосъзнание предполага осъзнаването на реалността не само на самосъзнаващия, но и на другите "аз", а така също взаимността на такова осъзнаване; субекта опознава другите "аз", които опознават него. В чисто човешки вид това се демонстрира в обществения живот на хората. Обаче е невъзможно да бъдете също толкова уверени в реалността на друго човешко същество, както в реалността


Страница 196

на живущия във вас Бог. Общественото съзнание не се явява такъв същия неотменим атрибут, както богосъзнанието; то представлява по себе си продукт на културата и зависи от знанията, символите и въздействието на конструктивните способности на човека - науката, морала и религията. Получавайки социално изражение, тези космически дарове образуват цивилизацията.

Цивилизациите са нестабилни в предвид на това, че те не са космични; цивилизоваността не е вродено качество на индивидите, от които се образуват расите. Цивилизацията изисква грижливо отношение, което се заключава в обединения принос на конструктивните човешки начала, - науката, морала и религията. Цивилизациите се появяват и изчезват, но науката, морала и религията си остават.

Иисус не само е разкрил на човека Бога, но той така също по новому е разкрил на човека самия себе си и другите хора. В живота на Иисус вие ще видите човека в най-висшия смисъл на тази дума. Човекът става възхитително реален, защото в живота на Иисус така много е имало от Бога, а разбирането (осъзнаването) на Бога се явява основно и неотнимаемо свойство за всички хора.

С изключение на родителския инстинкт, безкористието - е не напълно естествено чувство; любовта към ближния или дружеското служене към него не се явяват естествени проявления. За създаване на безкористен и алтруистичен обществен ред са необходими просвещение, морал и религиозно подбуждане, богопознание. Осъзнаването от човекът на своята собствена личност - самосъзнанието - така също непосредствено зависи от такова същото вродено осъзнаване на другите, вродената способност да познава и прониква в реалността на другите личности - от човешката до божествената.

В своята основа безкористното обществено съзнание трябва да бъде религиозно съзнание - при условие, че то е обективно; в противен случай то се явява чисто субективна философска абстракция и затова е лишено от любов. Само позналият Бога индивид е способен да обича другиго, както самия себе си.

В своята същност, самосъзнанието е осъзнаване на съобщността: Бога и човека, Отеца и сина, Създателя и създанието. В скритата форма, за самосъзнанието на човека са присъщи четири осъзнавания на вселенската реалност:

1. Търсене на знания, логиката на науката.

2. Търсене на нравствените ценности, чувството за дълг.

3. Търсене на духовни ценности, религиозният опит.

4. Търсене на личностни ценности, способността да се възприема реалността на Бога като личност и паралелното осъзнаване на нашите братски връзки с другите личности.

Вие започвате да възприемате другото човешко създание като свои събрат, защото вие вече осъзнавате Бога като свой Отец-Създател. Бащинството - това е съотношението, от което ние идваме към осъзнаването на братството. И бащинството се превръща, или може да стене, вселенска реалност за всички нравствени създания, защото Отеца сам е посветил личността на всички подобни създания и ги е обхванал с всеобщ личностен контур. Ние се покланяме към Бога, защото, първо, той е,, второ, той е в нас, и, накрая, ние сме в него.

Нима е удивително, че космическият разум, осъзнава своя собствен източник - безкрайния разум на Безкрайния Дух - и в това същото време осъзнава физическата реалност на необятните вселени, духовната реалност на Вечния Син и личностната реалност на Всеобщия Отец?

[Подготвено от Всеобщият Цензор на Уверса.]


Страница 197