Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 12. ВСЕЛЕНАТА НА ВСЕЛЕНИТЕ

БЕЗРЕДЕЛНОСТТА на широко разпростиращото се творение на Всеобщия Отец не може да бъде осъзната от крайното въображение; грандиозността на мирозданието зашеметява, довежда до объркване даже същества от моята категория. Обаче смъртният разум е способен да си изясни много аспекти от плана и устройството на вселените; вие може да бъдете запознати с тяхната физическа организация и забележително управление; вие можете да усвоите много от това, което се отнася до различните разумни създания, населяващи седемте свръхвселени на времето и централната вселена на вечността.

По принцип, тоест в потенциала на вечността, ние представяме материалното творение като безкрайно, защото Всеобщият Отец действително е безкраен; но изучавайки всеобщото материално творение и наблюдавайки го, ние разбираме, че във всеки конкретен момент то е ограничено, макар за вашия краен разум то да е относително безкрайно, практически безгранично.

Изучавайки физическите закони и наблюдавайки звездните светове, ние се убеждаваме в това, че безкрайният Създател още не е проявил себе си в цялата пълнота на космическото изразяване, че значителна част от космическия потенциал на Безкрайния все още е заключена в него самия и не е разкрита. За създадените същества мирозданието може да се струва (изглежда) практически безкрайно, но то още е далеч от завършване; още съществуват физически граници на материалното творение и се продължава емпирическото разкриване на вечния замисъл.

1. ПРОСТРАНСТВЕНИ НИВА НА МИРОЗДАНИЕТО

Вселената на вселените не е безкрайна плоскост, безпределен куб или безграничен кръг; тя притежава определени размери. Законите на физическата организация и управление убедително доказват, че цялото огромно струпване на сила-енергия и вещество-енергия в крайна сметка функционира като пространствена единица, като организирано и съгласувано цяло. Поддаващите се на наблюдение свойства на материалното творение свидетелстват за това, че физическата вселена има определени предели. Окончателното доказателство като кръгообразност, така и пределност на вселената се явяват добре известен - известен нам - факт, че всички разновидности на основната енергия вечно се въртят по извитата траектория на пространствените нива на мирозданието, подчинявайки се на непрекъснатото и абсолютно притегляне на Рая.

Последователните пространствени нива на мирозданието представляват по себе си основните сектори на наситеното пространство - все обемащото творение, организирано и частично обитаемо или за сега още неорганизирано и необитаемо. Ние полагаме, че ако мирозданието не би се явявало последователност от елиптични пространствени нива на отслабено съпротивление на движението, редуващи се със зони на относително спокойствие, то би било възможно да се наблюдава, как някои от космическите енергии се изстрелват по


Страница 129

права на безкрайно разстояние, безследно изчезвайки в пространството; обаче ние никога не сме се срещали със силата, енергията или вещество, които биха притежавали подобни свойства; от памтивека те продължават своето кръжене, вечното въртене по орбитите на великите пръстени от пространството.

Отдалечавайки се от Рая по дължина на хоризонталното протежение на преодоляното пространство, мирозданието се явява във вид на шест концентрични елипси - пространствени нива, обкръжаващи централния Остров:

1. Централна вселена - Хавона.

2. Седем свръхвселени.

3. Първо външно ниво на пространството.

4. Второ външно ниво на пространството.

5. Трето външно ниво на пространството.

6. Четвърто и пределно ниво на пространството.

Хавона - централната вселена - не се явява времево творение: тя представлява по себе си вечна реалност. Тази нямаща начало и край вселена се състои от милиард сфери с величествено съвършенство и е обкръжена от грамадни тъмни гравитационни тела. В центъра на Хавона се намира неподвижния и абсолютно устойчив Остров Рай в обкръжение на двадесет и един спътника. Благодарение на огромната маса на обкръжаващите тъмни гравитационни тела, разположени на границите на централната вселена, общата маса на това централно творение много повече превишава известната съвкупна маса на всичките седем сектора на голямата вселена.

Системата Рай-Хавона - вечната вселена, обкръжаваща вечния Остров, - представлява по себе си съвършено и вечно ядро на мирозданието; всичките седем свръхвселени и всички региони на външното пространство се въртят по установилите се орбити в кръг около гигантското централно струпване на спътниците на Рая и сферите на Хавона.

Седемте свръхвселени не се явяват изначални физически системи; техните граници никъде не разделят седемте мъглявини, не пресичат те и локалните вселени - основните единици на творението. Всяка свръхвселена - това е просто географското пространство, обединяващо приблизително една седма част от организираното и частично обитаемо творение от пост-хавонския период; всички те са примерно равни по числото на влизащите в тях локални вселени и обема на заеманото пространство. Вашата Локална Вселена Небадон представлява по себе си едно от късните творения в седмата свръхвселена Орвонтон.

Голямата вселена - това е сегашното организирано и обитаемо творение. Тя се състои от седем свръхвселени със съвкупен еволюционен потенциал примерно от седем трилиона обитаеми планети, не смятайки вечните сфери от централното творение. Обаче такава ориентировъчна оценка не отчита нито архитектурните административни сфери, нито външните групи от неорганизирани вселени. Днешните неравни граници на голямата вселена, нейната неравномерна и незавършена периферия, в съчетание с извънредно неустойчивото състояние на целия астрономически план, позволяват на нашите астрономи да направят извод за незавършеността даже на седемте свръхвселени. Придвижвайки се от божествения център във всяко направление, ние винаги достигаме външните предели на организираното и обитаемо творение, ние достигаме границите на голямата вселена. Именно на такава външна граница, в далечен ъгъл на това величествено творение, продължава своето богато на събития съществуване вашата локална вселена.

Външни нива на пространството. В далечното пространство, на огромно отдалечение от седемте обитаеми свръхвселени, протича образуване на колосални, неправдоподобно величествени пръстени, обединяващи силата и материализиращата се


Страница 130

енергия. Между енергетичните контури на седемте свръхвселени и този гигантски външен пояс на силова активност се намира пространствена зона на относително спокойствие, дълбочината, на която варира в граници, съставлявайки средно четиристотин хиляди светлинни години. Тези пространствени зони са свободни от космически пепел, или космическа мъгла. Нашите изследователи на тези явления се затрудняват с точност да определят статуса на пространствените сили в тази зона на относително спокойствие, обкръжаваща седемте свръхвселени. Обаче на разстояние примерно от половин милион светлинни години от периферията на голямата вселена ние отбелязваме началото на зона с неправдоподобна енергетична активност, която се увеличава в размах и интензивност по протежение примерно на двадесет и пет милиона светлинни години. Тези гигантски дискове активиращи силите се намират в първо външно ниво на пространството - непрекъснат пояс на космическа активност, обкръжаващ цялото известно, организирано и обитаемо творение.

Има още по-значителна активност, наблюдавана зад пределите на това пространство, защото уверските физици са получили първите потвърждения за силовата активност на разстояние повече от петдесет милиона светлинни години от най-отдалечените явления на първото външно ниво на пространството. Тази активност навярно се явява признак за организирането на материални творения във второто външно пространствено ниво на мирозданието.

Централната веселена е творение на вечността; седемте свръхвселени - са творения на времето; четирите външни нива на пространството несъмнено са предназначени за възникване и развитие пределността на творението. Съществува мнение, че Безкрайното може да придобие пълнота на изразяването само в безкрайността, и тези, които считат така, постулират допълнителното и неразкрито творение зад пределите на четвъртото, пределно ниво на мирозданието - на предполагаемо вечно разширяващата се, безбрежна вселена на безкрайността. Теоретично ние не си представяме, по какъв начин може да се ограничи безкрайността на Създателя или потенциалната безкрайност на творението, но в този вид, в който мирозданието съществува и се управлява, то се разглежда от нас като имащо явни предели и външни граници, ограничени от откритото пространство.

2. ОБЛАСТ НА БЕЗУСЛОВНИЯТ АБСОЛЮТ

Когато урантийските астрономи, се въоръжат с все по-мощни телескопи, вглеждайки се в тайнствените далечини на външното пространство и откриват там поразителната еволюция на практически безчислените физически вселени, те следва да разберат, че пред техния поглед се представя могъщественото въплъщение на непостижимите замисли на Архитектите на Мирозданието. Действително, ние разполагаме с доказателства, позволяващи да се предположи, че в обширните енергетични явления, характеризиращи в настояще време тези далечни региони, се наблюдава периодично въздействие на личностите от Рая; обаче, в по-широка перспектива, зад пределите на седемте свръхвселени пространството обичайно се разглежда като област на Безусловния Абсолют.

Макар за невъоръженото око на човека да са видими всичко на всичко две или три мъглявини зад пределите на свръхвселената Орвонтон, вашите телескопи откриват буквално милиони и милиони такива физически вселени, намиращи се в процес на формиране. Болшинството звездни светове, достъпни за наблюдение във вашите съвременни телескопи, се намират в пределите на Орвонтон, но с помощта на фотографски техники мощните телескопи проникват далеч зад пределите на голямата вселена в областта на външното пространство, където се формират безчетни вселени. И още много милиони вселени си остават недостъпни за вашите сегашни прибори.

В недалечно бъдеще новите телескопи ще открият пред учудения поглед на урантийските астрономи не по-малко от 375 милиона нови галактики в далечните области


Страница 131

на външното пространство. В същото това време тези нови, по-мощни телескопи ще позволят да се открие, че много от галактиките, които по-рано са се причислявали към външното пространство, в действителност се явяват част от галактическата система Орвонтон. Седемте свръхвселени продължават да растат; периферията на всяка от тях постепенно се разширява; всички нови мъглявини стават устойчиви и организирани; и някои от тези, които урантийските астрономи считат за екстра галактически, в действителност се намират на границата на Орвонтон и извършват своето въртене заедно с нас.

Астрономите от Уверса отбелязват, че голямата вселена е обкръжена от предшественици на многочислени звездни и планетарни струпвания във формата на концентрични пръстени, състоящи се от велико множество вселени от външното пространство и от всички страни обкръжаващи съществуващото сегашно обитаемо творение. По оценки на уверските физици, енергията и масата на тези външни и не изследвани области вече многократно превишават съвкупната маса на веществото и енергетичния заряд на всичките седем свръхвселени. Ние знаем, че превръщането на космическата сила в тези външни пространствени нива се отнася към функциите на Райските организатори на силите. Ние така също знаем, че тези сили се явяват изходни по отношение към видовете физическа енергия, активиращи в настояще време голямата вселена. Обаче управляващите енергиите от Орвонтон нямат никакво отношение към тези отдалечени светове, а движението на енергиите на тези сфери не е свързано по какъвто и да било забележим начин с енергетичните контури на организираните и обитаеми творения.

Ние много малко знаем за значението на тези потресаващи явления от външното пространство. Великото творение на бъдещето се намира в процес на създаване. Ние сме способни да оценим неговата грандиозност, да видим неговото протежение и да усетим неговите величествени размери, но в останалото ние знаем за тези светове не много повече от астрономите на Урантия. До колкото ни е известно, никакво подобно на човека материално същество, никакъв ангел или друго духовно създание не обитава в този външен пръстен от мъглявини, светила и планети. Тези далечни граници се намират зад пределите на пълномощията и ръководство на правителствата на свръхвселените.

Съгласно разпространеното в Орвонтон мнение, създава се нов тип творение - тип вселени, на които е съдено да станат място за бъдещите действия на формиращият се Корпус на Завършването; и ако нашите предположения са справедливи, то безкрайното бъдеще приготвя за всички вас такива същите завладяващи духа представления, които са били приготвяни за вашите предшественици и предци.

3. ВСЕОБЩА ГРАВИТАЦИЯ

Всички без изключения видове сили-енергии - материална, интелектуална или духовна - се подчиняват на този обхват, на това всеобщо присъствие, което ние наричаме гравитация. Личността също така се подчинява на гравитацията - особения контур на Отца; обаче без да се гледа на специфичната принадлежност на този контур на Отца, той не се изключва от останалите контури; Всеобщият Отец е безкраен и проявява себе си чрез всичките четири контура на абсолютна гравитация в мирозданието:

1. Гравитация на личността на Всеобщия Отец.

2. Гравитация на духа на Вечния Син.

3. Гравитация на разума на Съвместния Вършител.

4. Космическа гравитация на Острова Рай.

Тези четири контура не са свързани със силовия център на долния Рай; те не се явяват контури на сили или енергии. Те представляват по себе си контури на абсолютното присъствие и, подобно на Бога, са независими от времето и пространството.


Страница 132

В тази връзка е интересно да се отбележат някои наблюдения, направени на Уверса в течение на последните хилядолетия от корпуса изследователи на гравитацията. Дадената група от експерти е достигнала до следните заключения относно различните гравитационни системи на мирозданието:

1. Физическа гравитация. Оценявайки общите потенциални възможности на физическата гравитация в цялата голяма вселена, членовете от групата щателно сравнили своите резултати с примерната обща величина в активното присъствие на абсолютната гравитация. Данните от пресмятанията показват, че съвкупното гравитационно въздействие в голямата вселена съставлява само малка част от предполагаемото въздействие на гравитацията от Рая, изчислено изхождайки от реакциите на гравитацията на основните физически единици вселенско вещество. Тези изследователи правят поразителния извод за това, че централната вселена и обкръжаващите я седем свръхвселени използуват в настояще време по-малко от пет процента от активното действие на абсолютния гравитационен обхват на Рая. С други думи, в настоящия момент около деветдесет и пет процента от активното въздействие на космическата гравитация на Острова Рай, изчислена на основата на тази теория за съвкупността, контролира материалните системи, намиращи се зад пределите на съществуващите днес организирани вселени. Всички тези пресмятания се отнасят към абсолютната гравитация; линейната гравитация се проявява във взаимодействие, и за нейното изчисляване е необходимо да се знае фактическата величина на гравитацията на Рая.

2. Духовна гравитация. Използвайки този същия метод за сравнителна оценка и пресмятане, тези изследователи изучили сегашната потенциална способност на въздействие на духовната гравитация и с помощта на Единичните Посланици и други духовни личности са получили сумарното изражение на активната духовна гравитация на Втория Източник и Център. Не е безинтересно да се отбележи, че те са достигнали примерно към същата величина на активното и функционално присъствие на духовната гравитация в голямата вселена, която се постулира от тях в качеството на обща величина за присъствието на активна духовна гравитация. С други думи, в настояще време практически цялата наблюдаема духовна гравитация на Вечния Син, изчислена на базата на тази теория за съвкупността, се проявява в голямата вселена. Ако тези открития са достоверни, ние може да направим извод за пълната не духовност на вселените, формиращи се в настояще време във външното пространство. И ако това е така, то ние получаваме убедителен отговор на въпроса, защо надарените с дух същества много малко или съвсем нищо не знаят за тези обширни енергетични проявления, с изключение на факта за тяхното съществуване.

3. Гравитация на разума. При помощта на същите тези принципи за сравнителни пресмятания, тези експерти се обърнали към проблема за присъствието и въздействието на гравитацията на разума. Необходимата за пресмятанията единица разум била получена посредством усредняването на три материални и три духовни типа интелект, макар типа разум, открит в управляващите енергиите и техните партньори, да се е оказал дестабилизиращ фактор при определянето на базисната единица, необходима за пресмятанията на гравитацията на разума. Почти нищо не е пречило да се определят сегашните потенциални възможности на гравитацията на разума на Третия Източник и Център в съответствие с тази теория за съвкупността. Макар резултатите в дадения случай да отстъпват по своята убедителност от оценките на физическата и духовна гравитация, сравнени с други те са твърде поучителни и даже загадъчни. Изследователите достигнали до извод, че осемдесет и пет процента от ответното действие на притеглянето от разума на Съвместния Вършител възниква в съществуващата голяма вселена. Това позволява да се предположи, че достъпните за наблюдение физически процеси в световете от външното пространство са свързани с интелектуална активност. Макар тази оценка, възможно, да е твърде приблизителна, тя, по принцип, се съгласува с нашите представи


Страница 133

за това, че в настояще време разумните организатори на сили направляват развитието на вселените в пространствените нива зад пределите на голямата вселена. Каквато и да би била природата на този постулиран разум, той, очевидно, не реагира на духовната гравитация.

Обаче всички тези пресмятания се явяват, в най-добрия случай, само оценки, основани на предполагаеми закони. Ние считаме, че те са напълно достоверни. Даже ако предположим, че някои от духовните същества се намират във външното пространство, тяхното колективно присъствие не внася съществени корекции в пресмятанията, обхващащи толкова мащабни измерения.

Гравитацията на личността е невъзможно да се пресметне. Ние разпознаваме този контур, но не можем да измерим количествените или качествени реалности, реагиращи на неговото въздействие.

4. ПРОСТРАНСТВО И ДВИЖЕНИЕ

Всички единици космическа енергия са въвлечени в първичния кръгооборот и изпълняват своето предназначение, въртейки се по всеобща орбита. Всички вселени от пространството, всички съставляващи ги системи и светове представляват по себе си въртящи се сфери, извършващи безкрайни кръгообразни завъртания в пространствените нива на мирозданието. В цялото мироздание няма нищо абсолютно неподвижно, с изключение на самия център на Хавона - вечния Остров Рай, центърът на гравитацията.

Безусловният Абсолют функционално е ограничен в пространството, но ние не можем да кажем нищо определено за неговото отношение към движението. Присъщо ли му е движението? Ние не знаем. Ние знаем, че движението не е присъщо за пространството; даже движението на самото пространство не произтича от неговата същност. Но у нас няма определени възгледи за отношението на Безусловния Абсолют към движението. Кой - или какво - се явява движеща сила за гигантските преобразувания на силите-енергии, протичащи зад пределите на сегашните седем свръхвселени? Що се касае до произхода на движението, то ние се придържаме към следните възгледи:

1. Ние полагаме, че Съвместния Вършител инициира движението в пространството.

2. Ако Съвместният Вършител поражда движението и самото пространство, ние сме неспособни да докажем това.

3. Всеобщият Абсолют не поражда изначалното движение, но той компенсира и контролира всички напрежения, предизвикани от движението.

Очевидно е, че създаването на гигантски дискове от вселени във външното пространство, които в настояще време се намират в процес на звездно образуване - е функция на организаторите на сили, но тяхната способност да изпълняват такива функции е била по-скоро от всичко обезпечена от някои видоизменения в пространственото присъствие на Безусловния Абсолют.

От гледна точка на човека, пространството - това е нищото, нещо отрицателно; то съществува само по отношение на нещо положително и извън пространствено. Не по-малко от това пространството е реално. То съдържа и обуславя движението. И даже се движи само. Като цяло, движението на пространството може да се класифицира по следния начин:

1. Първично: респирация на пространството, движение на самото пространство.

2. Вторично: противоположно направление на въртене на последователните нива на пространството.

3. Относителни: относителни в този смисъл, че те не се съотнасят с Рая като с опорен пункт. Първичният и вторичният типове движения са абсолютни - това е движение по отношение към неподвижния Рай.

4. Компенсаторно или корелиращо: координира всичките останали типове движения.


Страница 134

Макар сегашните взаимоотношения на вашето слънце и свързаните с него планети да откриват много относителни и абсолютни видове движения в пространството, у астрономите се създава впечатление за вашата относителна неподвижност, а вашите пресмятания, обхващащи все нови глъб‡ни на пространството, говорят за постоянно ускоряващо се движение извън обкръжаващите ви върволици и струпвания от звезди. Обаче това не е така. Вие не вземате под внимание продължаващото се еднообразно разширение на физическото творение в цялото наситено пространство. Вашето собствено локално творение (Небадон) взема участие в това движение на всеобщо разширение. Всичките седем свръхвселени участвуват в двумилиардния цикъл на респирация на пространството заедно с външните области на мирозданието.

Когато вселените се разширяват и свиват, материалните маси на преодоляното пространство извършват последователни движения - противоположно и по посока на гравитационната тяга на Рая. Работата по преместването на материално-енергетичната маса на творението е пространствена работа, а не енерго-силова.

Макар вашите спектроскопски пресмятания на астрономическите скорости да обезпечават достатъчно надеждни резултати по отношение, на звездните светове, принадлежащи към вашата и съседните свръхвселени, такъв подход е съвършено недостоверен за прилагане към световете от външното пространство. Приближаващата се звезда довежда към смесване спектралните линии към виолетовата част на спектъра; и обратно, отдалечаващата се звезда предизвиква смесване на линиите към червената част на спектъра. Под влияние на много привходящи фактори се създава видимост за това, че скоростта на отдалечаване на външните вселени нараства на повече от сто мили за секунда при всяко ново увеличение на разстоянията на милион светлинни години. С появата на по-мощни телескопи подобен метод на разсъждения ще доведе до извода, че тези намиращи се на огромни разстояния системи се отдалечават от дадена точка от вселената с невероятна скорост, превишаваща тридесет хиляди мили в секунда. Но тази струваща ни се скорост на отдалечаване е невъзможна; тя се явява следствие на многочислени грешки, включително и ъгъла на наблюдение и други постранствено-времеви изкривявания.

Обаче най-значителното от всички изкривявания се обяснява с това, че в регионите, доближаващи се към седемте свръхвселени, гигантските вселени от външното пространство се въртят, видимо, противоположно на въртенето на голямата вселена. Тоест милиарди от тези мъглявини, заедно със съпровождащите ги слънца и сфери, в настояще време се въртят по часовата стрелка в кръг около централното творение. Седемте свръхвселени се въртят в кръг около Рая срещу часовниковата стрелка. Очевидно, втората външна вселена от галактики, както и седемте свръхвселени, се въртят в кръг около Рая срещу часовниковата стрелка. И уверските астрономи полагат, че те са открили признаците на въртеливото движение на третия външен пояс от далечното пространство, започващо да проявява тенденция към движение по часовата стрелка.

Възможно е, тези последователни направления, в следващите една след друга процесии от вселени в пространството да имат някакво отношение към механизма на гравитацията на Всеобщия Абсолют, който действува в пределите на мирозданието и се заключава в съгласуването на сили и изравняване на пространствените напрежения. Както и пространството, движението допълва, или уравновесява, гравитацията.

5. ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ

Подобно на пространството, времето се явява дар от Рая, но не в този същия смисъл, а само опосредствено. Времето възниква по силата на движението, а така също поради това, че за разума е присъщо чувството за последователност. От практическа гледна точка, движението е неотделимо от времето, обаче не съществува универсална единица за време,


Страница 135

основана на движението; за такава произволно е приет стандартния ден в системата Рай-Хавона. Все обемащият характер на респирацията на пространството изключва нейното локално значение като източник на време.

Пространството не е безкрайно, макар то и да взима своето начало в Рая; не е абсолютно защото то е наситено от Безусловния Абсолют. Ние не знаем за абсолютните предели на пространството, но ние знаем, че абсолюта на времето се явява безкрайността.

Времето и пространството са неразделими само в пространствено-времевите творения - седемте свръхвселени. Извън времевото пространство (пространство без време) теоретично съществува, но единственото истинско извън времево място се явява областта на Рая. Извън пространственото време (време без пространство) съществува в действието на разума на нивото на Рая.

Относително неподвижните зони на промеждутъчното пространство, доближаващи се към Рая и отделящи наситеното пространство от не наситеното, се явяват зони на прехода от времето към вечността; затова тези поклонници, на които предстои да станат жители на Рая, при пресичането на това пространство трябва да се потопят в безсъзнателно състояние. Осъзнаващите движението (потока) на времето посетители могат да прекарат известно време в Рая без потапяне в сън, но те си остават създания на времето.

Времевите връзки не съществуват без движение в пространството, но осъзнаването на времето съществува. Последователността на събитията позволява да се осъзнае времето даже в отсъствие на движение. По своята природа човешкият разум по-малко е свързан с времето, отколкото с пространството. Даже в течение на земния живот в плът разумът на човека твърдо е свързан с пространството, в това същото време когато неговото творческо въображение е относително свободно от времето. Обаче самото време не се явява генетично свойство на разума.

Съществуват три различни нива на осъзнаване на времето:

1. Времето, осъзнавано от разума, - осъзнаване на последователността; осъзнаване на движението; чувството за продължителност.

2. Времето, осъзнавано с духа, - постигане движение към Бога и осъзнаване на възходящото движение към нивата на нарастваща божественост.

3. Личността създава уникално чувство за времето чрез постигане на Реалността, а така също осъзнаване на присъствието и усещане за продължителността.

Не духовните животни знаят само миналото и живеят в настоящето. Надареният с дух човек притежава способността за предвиждане (проницателността); той е способен да си представи бъдещето. Само обърнатите към бъдещето и прогресивните възгледи са реални за личността. Застиващата етика и традиционният морал само с малко превъзхождат нивото на животинското. Не се явява високо нивото на само разкриването и стоицизма. Етиката и моралът стават истински човешки тогава, когато те са динамични и прогресивни, съзвучни с вселенската реалност.

Човешката личност не просто съпътства пространствено-времевите събития; личността може така също да се явява космическа причина за такива събития.

6. ВСЕОБЩО СВРЪХУПРАВЛЕНИЕ

Вселената не се явява статична. Стабилността - не е резултат от инертността, а, по-скоро, производно от балансираните енергии, сътрудничещите си интелекти, взаимодействащите моронтийни светове, свръх управлението на духа и обединенията на личностите. Стабилността изцяло и винаги е пропорционална на божествеността.

В осъществяване на физическото управление на мирозданието Всеобщият Отец използува своето първенство и господство посредством Острова Рай; Бог е абсолютен в духовното ръководство на космоса в лицето на Вечния Син. В сферата на Разума Отецът и Синът равноправно присъстват в Съвместния Вършител.


Страница 136

Третият Източник и Център помага да се поддържа равновесието и координацията на съвкупните физически и духовни енергии и организацията посредством абсолютността в своя обхват на космическия разум, а така също използвайки своите неотменими и универсални допълнения по отношение на физическата и духовна гравитация. Където и да било и когато и да е протичало сливане на материалното и духовното, подобен феномен на разума е акт на Безкрайния Дух. Само разумът е способен да осъществява взаимовръзка на физическите сили и енергиите на материалното ниво с духовните енергии и същества от духовното ниво.

При всяко съзерцание на всеобщите явления вие трябва да взимате под внимание взаимовръзката на физическите, интелектуалните и духовни енергии, а също така да отчитате възможността за неочаквани явления, възникващи при тяхното обединение в личността, еднакво както и вероятността за непредсказуеми феномени, явяващи се в следствие на действията и реакциите на емпирическото Божество и Абсолютите.

Вселената във висша степен е предсказуема само в количествен аспект - в аспект на измерване на гравитацията; даже първичните физически сили не се подчиняват на линейната гравитация, както не се поддават на нейното въздействие висшите значения на разума и истинските духовни ценности на пределните вселенски реалности. В качествен аспект е невъзможно с увереност да се предсказват новите взаимовръзки на действащите във вселената сили - физически, интелектуални или духовни, - макар много от такива комбинации на енергиите или силите да стават предсказуеми при критическо наблюдение. Когато материята, разума или духа се обединят в творческа личност, ние сме неспособни изчерпващо да предскажем решенията на такова същество, надарено със свободна воля.

Оформя се впечатление, че всички фази на първичната сила, пораждащи се от духа и други не личностни пределни същности реагират в съответствие с някои относително устойчиви, макар и неизвестни, закони и се характеризират с определен диапазон на действие и гъвкавост на реакциите, довеждащи нерядко до обърканост в тези случаи, когато те проявяват себе си в ограничени и изолирани явления. Как да се обясни тази непредсказуема свобода на ответното действие, проявяващо се в тези възникващи вселенски реалности? Тези неизвестни, непостижими и непредсказуеми явления, - отнасят ли се те към поведението на изначалната единица сила, реакции на неизвестно ниво на разума или явление на обширната пред вселена, намираща се в стадии на формиране в регионите на външното пространство, - се обясняват, възможно, с активността на Пределния, а така също с присъствието и деятелността на Абсолютите, предшестващи функционирането на всички вселенски Създатели.

Макар истински за нас това да е неизвестно, ние предполагаме, че толкова поразителна разностранност и толкова съвършена координация свидетелства за присъствието и деятелността на Абсолютите, и че такова разнообразие на проявленията при явно еднаква причинна обусловеност разкрива реакцията на Абсолютите не само на непосредствено ситуативната причинност, но и на всичките останали видове причинна обусловеност по цялото мироздание.

В индивидите има пазители на съдбата; в планетите, системите, съзвездията, вселените и свръхвселените - съответстващи управители, действащи за благото на своите владения. Хавона и даже голямата вселена се охранява от тези, на които е доверена толкова голяма отговорност. Но кой укрепява и удовлетворява фундаменталните потребности на мирозданието като цяло - от Рая до четвъртото външно ниво на пространството? Възможно е, че екзистенциално такава свръх опека може да се припише на Райската Троица, обаче от емпирична гледна точка появяването на постхавонските вселени е обусловено от:

1. Абсолютите в потенциала.

2. Пределния в направленията.


Страница 137

3. Висшия в еволюционното съгласуване.

4. Архитектите на Мирозданието, осъществяващи ръководството до появяване на специалните управители.

Безусловният Абсолют насища със себе си цялото пространство. За нас не напълно е разбираем точният статус на Божеството-Абсолют и Всеобщия Абсолют, но ние знаем, че Всеобщия Абсолют действува всеки път, когато действува Божеството-Абсолют и Безусловния Абсолют. Възможно е всеобщо присъствие на Божеството-Абсолют, но едва ли е възможно неговото пространствено присъствие. Пределният се явява, или някога ще се явява, пространствено присъстващ чак до крайните предели на четвъртото ниво от пространството. Ние се съмняваме във възможността за пространственото присъствие на Пределния извън мирозданието, обаче в тези граници той все повече обединява съзидателната организация на потенциалите на трита Абсолюта.

7. ЧАСТ И ЦЯЛО

В цялото пространство и време по отношение на реалността от всеки тип действува суров и обективен закон, еквивалентен на действието на космическото провидение. Любвеобилното отношение на Бога към индивида се отличава с милосърдие; в отношение към цялото Бог се движи от безпристрастност. Божията воля не задължително преобладава в частта - в сърцето на всяка отделно взета личност, - но тя действително управлява цялото, вселената на вселените.

Истинно е, че в законите на Бога, във всички негови отношения с всички свои същества, не е свойствена произволността. За вас, с вашите ограничени възгледи и крайни представи, деянията на Бога трябва често да ви се струват диктаторски и произволни. Божиите закони са в същност неговите привички, неговият път за извършване на повтарящи се действия; и всичко, което той прави, той го прави добре. Вие виждате, че Бога отново и отново изпълнява едни и същи действия, просто за това, че даденият начин се явява най-добрия за всяко отделно действие, а най-добрия начин и е правилния, и затова безкрайната мъдрост неизменно се разпорежда за извършването на точното и безупречно действие. Вие не следва да забравяте и това, че природата - е деяние не на единия само Бог; в тези явления, които вие наричате природа, присъстват и други влияния.

С божествената същност е несъвместима никаква деградация; тя не допуска несъвършено изпълнение даже на чисто лично действие. Обаче е необходимо да се уясни следното: ако би в божествеността на коя да е ситуация, във кои да са екстремални обстоятелства, във кой да е случай, когато следването на висшата мъдрост би указвало на необходимост от друго поведение, ако би изискванията за съвършенството по каквато и да била причина биха продиктували друг, по-добър начин за реагиране, то премъдрия Бог веднага също постъпил би именно по този най-добър и предпочитан начин. И това би било изразяване на висшия закон, а не отменяне на нисшия.

Богът - това не е роб на привичките, на безкрайното повторение на своите собствени волунтаристични действия. Законите на Безкрайният са лишени от конфликтност; всички те са същност на съвършенството, присъщи на неговата непогрешимост, неоспорими деяния, изразяващи безупречността на неговите решения. Законът е неизменна реакция на безкрайния, съвършен и божествен разум. Всички деяния на Бога се явяват волеви, независимо от привидната им еднаквост. В Богът "няма изменения нито сянка на промяна". Но не всичко това, което може наистина да се каже за Всеобщия Отец, може с такава същата увереност да се каже в отношение на подчинените му разумни същества или неговите еволюционни създания.

Тъй като Богът не се изменя, вие може да разчитате на това, че във всички обичайни условия ще се съхранява неизменността на неговите действия, извършвани


Страница 138

по идентичен и обичаен начин. Богът - това е залогът за стабилността на всички създадени неща и същества. Той е Бог, за това той е неизменен.

И цялото това постоянство в поведението и еднообразие в действията се явяват личностни, осъзнати и извънредно волеви, защото великият Бог не е безпомощен роб на своето собствено съвършенство и безкрайност. Богът -- това не е само действаща автоматическа сила, нито власт, робски послушна на закона. Богът не се явява нито математическо уравнение, нито химическа формула. Богът - това е волева и изначална личност. Това е Всеобщият Отец - съществото, притежаващо цялото богатство на личността, всеобщия източник на личността на всички създания.

Божията воля не винаги тържествува в сърцето на търсещия Бога материален смъртен, но ако се разгърнат времевите рамки на даден момент и се обхване целия първичен живот, то Божията воля става все повече забележима в духовните плодове, които принася живота на ръководените от духа Божии деца. А ако човешкия живот се разшири още повече, включвайки в него опита от моронтия, то може да се забележи, как божествената воля започва все по-ярко да сияе в одухотворяващите дела на тези създания на времето, които са вкусили божествената наслада от усещането на взаимовръзката между личността на човека и личността на Всеобщия Отец.

Бащинството на Бог и братството на хората представлява по себе си парадокс на частта и цялото на нивото на личността. Богът обича всеки индивид като отделно дете от небесното семейство. И едновременно Богът обича всички; той е безпристрастен, и всеобщността на неговата любов поражда взаимоотношението в цялото - всеобщото братство.

Любовта на Отца придава на всяка личност абсолютно индивидуален статус на неповторимо дете на Всеобщият Отец, дете, нямащо двойник в безкрайността, волево същество, незаменимо във цялата вечност. Любовта на Отца възнася всяко Божие дете, озарявайки всеки член от небесното семейство и ярко осветявайки уникалната природа на всяко личностно същество на фона на без личностните нива, оставащи зад пределите на братския контур на Всеобщия Отец. Божията любов се явява поразително изображение на трансцеденталното значение за всяко волево създание; тя безпогрешно разкрива огромната ценност за Всеобщия Отец на всяко дете и всички негови деца - от височайшата личност на създателя от Райското ниво до низшата волева личност на дивака в зората на човешката история в един от еволюционните светове на времето и пространството.

Именно тази любов на Бога към индивида създава божественото семейство от всички индивиди, всеобщото братство на надарените със свободна воля деца на Райския Отец. И това братство, поради своята всеобщност, се явява свойство на цялото. Когато братството се явява всеобщо, то разкрива не отношението на всекиго, а отношението на всички. Братството - това е все обемаща реалност, и затова то разкрива свойствата на цялото в противоположност на свойствата на частта.

Братството представлява по себе си този факт на взаимовръзката, съществуваща между всички личности във вселената. На никого не е по силите да избегне благата или наказанията, които могат да бъдат в следствие на отношенията с други личности. Ползата или вредата за частта се определя от цялото. Добрите (хубави, благи) усилия на всекиго отиват в полза на всички; заблуждението или злото на всекиго усилват страданията на всички. Частта се движи заедно с цялото. Заедно с прогреса на цялото прогресира и частта. Относителните скорости на частта и цялото определят, забавя ли се частта от инертността на цялото или се увлича напред от движещата сила на космическото братство.


Страница 139

Остава си тайна, по какъв начин Богът, бидейки изключително личностно, само осъзнаващо същество, имащо постоянна резиденция, и при това лично да присъства в толкова обширна вселена, поддържайки лична връзка практически с безкрайно число същества. Това, че даденото явление - е тайна, излизаща зад пределите на човешкото разбиране, не трябва в никаква степен да подронва вашата вяра. Не допускайте, за да не би величието на безкрайността, необятността на вечността, грандиозността и великолепието на Божия образ да ви държат в прекалено благоговеен страх, да ви водят до объркване или обезкуражаване; защото Отеца се намира редом до всеки от вас; той пребивава във вас, и в него всички ние в буквалния смисъл на думата се движим, действително живеем и истински съществуваме.

Макар Райският Отец да действува чрез своите божествени създатели и децата-създания, той така също поддържа с вас най-съкровена връзка - връзка толкова възвишена, толкова извънредно лична, че тя излиза зад пределите даже на моето разбиране: тайнственото общение на частиците от Отца с човешката душа и смъртния разум, нейната фактическа обител. Зная за тези Божии дарове това, което е известно на вас, и вие, следователно, знаете, че Отеца е тясно свързан не само със своите божествени помощници, но и с еволюционните смъртни деца на времето. Отецът действително пребивава в Рая, но неговото божествено присъствие обитава така също и в съзнанието на хората.

При всичко това, че духът на Сина е бил излят върху цялата плът, че Синът веднъж е живял сред вас в плът, а серафимите лично ви водят и ви охраняват, - нито едно от тези божествени същества на Втория и Третия Центрове даже не могат да се надяват така да се сближат с вас, така също дълбоко да ви разберат, както Отеца, отдаващ ви част от самия себе си, за да стане ваша истинска, божествена и даже вечна същност.

8. ВЕЩЕСТВО, РАЗУМ И ДУХ

"Бог е дух", но Раят такъв не се явява. Материалната вселена винаги представлява по себе си арена на всевъзможна духовна деятелност; духовните същества и тези, които възхождат в духа, се трудят във физическите сфери на материалната реалност.

Посвещението на космическата сила - областта на космическата гравитация - се явява функция на Острова Рай. Цялата изначална сила-енергия произтича от Рая, и веществото, необходимо за създаването на безчетни вселени, се върти по цялото мироздание във вид на свръх гравитационно присъствие, на съставляващия силов заряд на наситеното пространство.

Каквито и превръщания да би претърпявала силата в далечните вселени, напуснала Рая, тя се подчинява на непрекъснатото, повсеместно, неизменно притегляне на вечния Остров, послушно и по присъщия и начин продължава своя път във вечните простори на вселените. Физическата енергия - това е единствената реалност, оставаща си истинска и неизменна в своето подчинение на всеобщия закон. Отклонения от божествените пътища и изначални замисли се случват само в световете на волеизявления на създанията. Силата и енергията се явяват всеобщо свидетелство за стабилност, постоянство и вечност на централния Остров Рай.

Посвещението на духа и одухотворяването на личността - областта на духовна гравитация - се явява сфера на Вечния Син. И тази духовна гравитация на Сина, неизменно притегляща към него всички духовни реалности, се явява така също реална и абсолютна, както е и всесилния материалния обхват на Острова Рай. Естествено, че човекът, с неговия материален разум, по-добре ще е запознат с материалните проявления


Страница 140

на физическата природа, отколкото с толкова също реалните и могъществени проявления на духовното ниво, които се постигат само от духовната проницателност на душата.

По степента на придобиване на все по-голяма духовност - богоподобие, - разумът на всяка вселенска личност става все по-малко чувствителен към материалната гравитация. Реалността, измервана с ответната реакция на физическата гравитация, е противоположна на реалността, определяна от качеството на нейното духовно съдържание. Действието на физическата гравитация е количествен определител на не духовната енергия; действието на духовната гравитация - това е качествената мярка за живата енергия на божествеността.

Каквото Раят се явява за физическото творение и Вечният Син - за духовната вселена, това се явява Съвместния Вършител за сферите на разума - разумната вселена на материалните, моронтийните и духовни същества и личности.

Съвместният Вършител реагира както на материалните, така и на духовните реалности, което го прави в самата негова същност всеобщ попечител на всички разумни същества, способни да олицетворяват съюза както на материалните, така и на духовните аспекти в творението. Надаряването с интелект, помощта на материалното и духовни нива чрез феномена на разума, представлява по себе си изключителна сфера на Съвместният Вършител, който става, по такъв начин, партньор на духовния разум, основа на моронтийния разум и субстанция за материалния разум на еволюционните създания на времето.

Разумът - това е метод, посредством който духовните реалности се превръщат в емпирически за личностите на създанията. В крайна сметка, обединяващите възможности даже на човешкия разум - неговото умение да съгласува нещата, идеите и значенията, - се явяват свръх материални.

Макар смъртният разум едва ли да е способен да осмисли седемте нива на относителната космическа реалност, човешкия интелект е длъжен да умее да осъзнава общия смисъл на трите действащи нива на крайната реалност:

1. Вещество. Организирана енергия, подложена на въздействието на линейната гравитация, с поправката на нейното видоизменено движение и обусловеност от разума.

2. Разум. Организирано съзнание, непълно подложено на действието на материалната гравитация и придобиващо истинска свобода, когато него го видоизменя духа.

3. Дух. Най-висшата личностна реалност. Истинският дух не се подчинява на физическата гравитация, но в крайна сметка става подбуждащо въздействие за всички формиращи се енергетични системи, притежаващи статус на личности.

Духът се явява цел на съществуването на всички личности; материалните проявления са относителни, и космическия разум служи като посредник между тези всеобщи противоположности. Надаряването с разум и служенето на духа се явяват функции на обединените лица на Божеството - Безкрайния Дух и Вечния Син. Все обемащата реалност на Божеството не е просто разум, а одухотворен разум - разум и дух, обединени в личността. Не по-малко от това, абсолютите както духовния, така и предметния се съединяват в лицето на Всеобщия Отец.

В Раят нито един от трите вида енергии - физическа, умствена и духовна - не се явява преобладаваща. В еволюционният космос енергията-вещество доминира във всичко, освен в личността, към господството, в която, чрез посредничеството на разума, се стреми духа. Духът се явява основополагаща реалност за личностния опит на всички създания, защото Бог е дух. Духът не се изменя; затова във всички взаимоотношения на личността той е трансцедентален по отношение както на разума, така и на веществото - емпирически прилаган в света на постепенните достижения.

В космическата еволюция веществото става философска сянка, отхвърляна от духовната светлина на просветения разум, което, обаче, никак


Страница 141

не се казва за реалността на овеществената енергия. Разумът, материята и духът са еднакво реални, но тяхната ценност за придобиване от личността на божественост не е еднаква. Осъзнаването на божествеността е постепенен духовен опит.

Колкото по-ярка става светлината в одухотворената личност (Отеца във вселената, частицата потенциално духовна личност в индивидуалното създание), толкова по-внушителна е сянката, хвърляна от посредника-разум на своята материална обвивка. Във времето човешкото тяло е така също реално, както разума или духа, но с настъпване на смъртта разума (индивидуалността) и духа, за разлика от тялото, продължават да съществуват. Космическата реалност може да отсъства в опита на личността. И за това вашето гръцко образно изказване - за материалното, като за сянка на по-реални духовни субстанции, - действително има философски смисъл.

9. ЛИЧНОСТНИ РЕАЛНОСТИ

Духът е основна личностна реалност във вселените, а личността - това е основа за всяко постепенно придобиване на опит в духовната реалност. Всеки стадий от опита на личността на всяко следващо ниво на придвижване във вселените изобилства от пътеводни нишки, водещи до откриването на пленителни личностни реалности. Истинското назначение на човека - е да създава нови духовни цели и след това да се отзовава на космическия зов на тези възвишени цели с нематериални свойства.

Любовта - това е тайната на благотворното общуване на личностите. Вие не можете истински да познаете човека на основание на единичен контакт с него. Вие не можете истински да оцените музиката с помощта на математически пресмятания, макар музиката и да представлява по себе си разновидност на математически ритъм. Телефонният номер, присвоен на абоната, никак не е свързан с неговата личност и нищо не говори за неговия характер.

Математиката, материалната наука, е незаменима за разумното обсъждане на материалните аспекти на вселената, но такова знание не се явява непременна част от по-високо осъзнаване на истини или лично разбиране на духовните реалности. Не само в живото царство, но и в света на физическата енергия сумата от две или няколко неща в множеството случаи превишава очаквания резултат от тяхното просто събиране или се отличава от него. Цялата математика, цялата философия, най-сложната физика или химия не биха могли да предскажат, че съединяването на два атома газообразен водород с един атом газообразен кислород ще даде нова и качествено свръхадитивна субстанция - течната вода. Истинското разбиране само това едно дадено физико-химично явление би трябвало да предотврати развитието на материалистическата философия и механистичната космология.

Техническият анализ не разкрива възможностите на човека или нещата. Например, водата с успех се използува за гасене на огън. Това, че водата гаси огъня, всички знаят от своя опит, но даденото свойство е невъзможно да се открие на основание на какъвто и да било анализ. Анализът определя, че водата се състои от водород и кислород; понататъшното изучаване на тези елементи показва, че кислорода активно способства процеса на горене, а водорода свободно гори сам.

Вашата религия става истинска, защото тя се освобождава от робския страх и пътя на суеверията. Вашата философия упорито се стреми да се избави от догмите и традициите. Вашата наука е въвлечена във вековната борба между истината и заблужденията, стремейки се към освобождение от оковите на абстракциите, робската привързаност в математиката и относителната слепота на механистичния материализъм.


Страница 142

В смъртният човек има духовно ядро. Разумът - това е индивидуална енергетическа система, съществуваща около божественото духовно ядро и функционираща в материално обкръжение. Такова живо взаимодействие на разума и духа в индивида образува вселенския потенциал на вечната личност. Действителното нещастие, непоправимата беда, сериозното поражение или неотвратимата смърт могат да дойдат само след това, когато егоистичните представи позволят на себе си напълно да изтласкат контролиращото въздействие на централното духовно ядро и по този начин разрушават космическата структура в индивидуалността на личността.

[Представено от Възпитателят по Мъдрост, упълномощен от От Векове Древните.]


Страница 143