Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 11. ВЕЧНИЯТ ОСТРОВ РАЙ

РАЯТ се явява вечния център на вселената на вселените и място на обитаване на Всеобщия Отец, Вечния Син, Безкрайния Дух, а така също на подчинените и не подчинените им божествени същества. Този централен Остров представлява по себе си най-исполинското организирано тяло в цялата космическа реалност на мирозданието. Раят се явява както материална сфера, така и духовна обител. Всички разумни творения на Всеобщия Отец живеят в материални обители; затова и абсолютният център на управление трябва да бъде материален, буквално. И отново е необходимо да повторим, че духовните субстанции и духовните същества са реални.

Материалната красота на Рая се заключава във великолепието на неговото физическо съвършенство; величието на Божия Остров се изразява във възвишените интелектуални достижения и развитие на разума на неговите обитатели; блаженството в централния Остров се провъзгласява от безкрайния дар на божествената духовна личност - светлината на живота. Обаче дълб‡чината на духовната красота и чудесата на този великолепен ансамбъл са съвършено недостъпни за крайния разум на материалните създания. Красотата и духовното величие на божествената обител са недостъпни за смъртното разбиране. Раят принадлежи на вечността; не съществуват нито сведения, нито предания за произхода на този централен Остров на Светлината и Живота.

1. БОЖЕСТВЕНАТА ОБИТЕЛ

Раят служи за многочислените цели на управлението на вселенските светове, но за създанията той съществува на първо място като обител на Божеството. Личното присъствие на Всеобщият Отец се намира в самия център на горната повърхност на тази почти кръгла, но не сферична обител на Божествата. Това Райско присъствие на Всеобщият Отец непосредствено се обкръжава от личното присъствие на Вечния Син, като в същото това време те двамата са покрити с неизказаното великолепие на Безкрайния Дух.

Богът пребивава, пребивавал е и ще пребивава вечно в тази централна и вечна обител. Ние винаги сме срещали и винаги ще го срещаме тук. Всеобщият Отец космически е съсредоточен, духовно персонализиран и географски разположен в този център на вселената на вселените.

На всички нас е известен прекия път, водещ към Всеобщия Отец. Много аспекти на божествената обител са недостъпни за вашето разбиране, защото вас ви разделя огромно разстояние и необятно пространство, но този, който е способен да разбере значението на тези грамадни разстояния, знае местонахождението на Бога така също определено и еднозначно, както вие знаете местонахождението на Ню Йорк, Лондон, Рим или Сингапур, - градове, имащи точно географско място на Урантия. Ако бихте били грамотен щурман, владеещ добре кораб, и във ваше разположение бихте имали кораб, карти и компас, то вие без труд бихте се добрали до тези градове. По такъв същия начин, ако у вас има време и средство за придвижване, ако вие бихте били


Страница 119

духовно подготвени и ако вас ви направляват по верния път, вас биха могли да ви водят от една вселена към друга и от един пръстен към друг; вие ще се движите покрай звездните светове, неизменно приближавайки се към центъра, докато, най-накрая, се изправите пред централното сияние на духовното великолепие на Всеобщия Отец. При наличието на всичко необходимо за подобно пътешествие, да се достигне личното присъствие на Бога в центъра на мирозданието е така също възможно, както да се доберете до отделните градове на вашата собствена планета. Това, че вие не сте били там, ни най-малко не опровергава тяхната реалност или действително съществуване. Това, че само малцина са пристигнали към Бога в Рая, в никаква степен не опровергава нито реалността на неговото съществуване, нито действителността на неговото духовно лице в центъра на мирозданието.

Отецът винаги може да бъде намерен тук. Замине ли си той -- всичко би потънало в прах, защото в него, в центъра на неговото обитаване, се събират всеобщите линии на гравитацията, простираща се до границите на творението. Проследяваме ли ние разпространението на личностния контур покрай вселените или наблюдаваме ли за издигащите се към Отца, устремени към центъра личности; проследяваме ли ние водещите към долния Рая линии на материална гравитация или наблюдаваме за цикличните изблици на космическа сила; проследяваме ли ние водещите към Вечния Син линии на духовна гравитация или наблюдаваме придвижващата се към центъра процесия от Райски Божи Синове; проследяваме ли ние контура на разума или наблюдаваме за несметното число породени от Безкрайния Дух небесни създания, - всяко от тези наблюдения или всички от тях възвръщат нас към присъствието на Отца в неговата централна обител. Тук се намира личното, буквално и действително присъствие на Бога. И от неговото безкрайно същество във всички вселени се изливат потоци живот, енергии и личности.

2. ПРИРОДА НА ВЕЧНИЯ ОСТРОВ

Тъй като у вас започва да се оформя някаква представа за колосалността на материалната вселена, постижима даже от вашето местоположение в космоса - вашето пространствено положение сред звездните системи, - за вас трябва да е понятно, че за толкова грамадна материална вселена е необходима адекватна и достойна столица, център, съразмерен с величието и безкрайността на всеобщия Управител на цялото това огромно и обширно творение от материални светове и живи същества.

По своята форма Раят се отличава от обитаемите пространствени тела: той не се явява сферичен. Той има явно изразена елиптична форма, при което диаметъра в северно-южно направление е с една шеста повече от диаметъра в направление изток-запад. Централният Остров се явява практически плосък, и разстоянието от горната до долната повърхност съставлява една десета от диаметъра в източно-западно направление.

Различията в размерите, в съчетание с неподвижността на Острова и голямото изходно налягане на силите-енергии в неговия северен край, позволява да се установи абсолютно направление в мирозданието.

Централният Остров географски е разделен на три области на деятелност:

1. Горен Рай.

2. Периферен Рай.

3. Долен Рай.

Тази повърхност на Рая, която е свързана с личната деятелност, ние наричаме горна, а противоположната повърхност - долна. Периферията на Рая е предназначена за деятелност, която в строгия смисъл не се явява нито личностна, нито не личностна. Троицата, видимо, доминира на личностната, или горната,


Страница 120

плоскост, а Безусловният Абсолют - на долната, или не личностната. Едва ли може да се счита Безусловният Абсолют за личност, но ние действително полагаме, че функционалното пространствено присъствие на дадения Абсолют е съсредоточено в долния Рай.

Вечният Остров е представен от единна форма на материализация - неизменни системи на реалността. Тази буквална субстанция на Рая представлява по себе си еднородна организация на пространствения потенциал, която не се среща повече никъде в цялата огромна вселена на вселените. Тя е получила многочислени названия в различните вселени, и Мелхиседеките от Небадон отдавна наричат нея абсолют. Материалът на Рая не се явява нито мъртъв, нито жив; това - е изначално не духовно изражение на Първия Източник и Център; това е Раят, а копия на Рая не съществуват.

На нас ни се представя, че Първият Източник и Център е концентрирал в Рая целия абсолютен потенциал на космическата реалност като част от своя метод на само освобождение от ограниченията на безкрайността, като средство, обезпечаващо възможността за суббезкрайното и даже пространствено-времево творение. Но от това не следва, че Раят е ограничен във времето и пространството само поради това, че тези качества се разкриват във вселената на вселените. Раят съществува извън времето и няма положение в пространството.

Условно говорейки, пространството, видимо, започва веднага под долния Рай; времето - веднага над горния Рай. Времето - така, както го разбирате вие, - не се явява характерна черта на съществуването в Рая, макар жителите на централния Остров напълно да осъзнават извън времевата последователност на събитията. Движението не е присъщо на Рая, то се явява в следствие на волеизявление. Обаче понятието за разстояние, даже за абсолютното разстояние, е изпълнено с най-гол‡м смисъл, защото може да се прилага към относителното местоположение в Рая. Раят се явява извън пространствен, затова неговите области са абсолютни и могат да се използуват по много начини, непонятни за смъртния разум.

3. ГОРЕН РАЙ

В горният Рай са разположени три величествени сфери на деятелност: присъствие на Божествата, Святейшата Сфера и Святата Област. Обширното пространство, непосредствено обкръжаващо присъствието на Божествата, е отделено в качеството на Святейша Сфера и е предназначено за поклонение, тринитизация и висши духовни достижения. В тази зона няма нито материални структури, нито чисто интелектуални творения; те не биха могли да съществуват тук. Моите опити да преразказвам на човешкия разум за божествената същност и изпълнената с красоти и величие Святейшата Сфера на Рая не биха имали смисъл. Тази сфера е изцяло духовна, а вие почти изцяло сте материални. За чисто материалното същество чисто духовната реалност, очевидно, не съществува.

Макар в Святейшата Сфера да отсъства физическата материализация, секторите на Святата Земя изобилстват от спомени за вашия материален живот, още по-голямо число от които се съдържат в реминисцентните исторически зони на периферния Рай.

Святата Област - външният, или обитаем, регион - е разделен на седем концентрични зони. Раят понякога го наричат "Домът на Отца", защото се явява негова вечна обител, а тези седем зони често се именуват "Райските резиденции на Отца". Най-вътрешната, или първата, зона заемат Жителите на Рая и родените в Хавона, посещаващи Рая. Следващата, или втората, зона се явява област на обитаване на родените в седемте свръхвселени на времето и пространството. Тази втора зона частично е поделена на седем гигантски сектора, в които живеят духовни същества и възходящи създания, пристигащи от вселените на еволюционно развитие. Всеки от тези сектори специално е посветен на благополучието и развитието


Страница 121

на личностите на една от свръхвселените, но тези средства почти безкрайно превишават потребностите на седемте свръхвселени в тяхното съвременно състояние.

Всеки от седемте сектора на Рая е разделен на жилищни секции, предназначени в качеството на жилищни центрове за милиарди индивидуални прославени работни групи. Хиляда такива секции съставляват сектор. Сто хиляди сектора са равни на една конгрегация. Десет милиона конгрегации образуват асамблея. Милиард асамблеи съставляват една голяма секция. Тези образувания продължават да нарастват - чрез втора голяма секция, трета и т.н., достигащи до седмата. И по-нататък: седем големи секции съставляват главна секция, седем главни секции - висша секция; и така, кратни на седем, възникват нови образувания от висши, свръх висши, небесни, свръх небесни и височайши секции. Обаче и с това не се изчерпва всичко намиращо се в наличност в пространството. Това зашеметяващо число жилищни области на Рая - число, излизащо зад пределите на вашите представи, - заема значително по-малко от един процент от всичко отделено за тези цели пространство на Святата Земя. Още си остава предостатъчно място за тези, които се намират на път към всеобщия център и даже за тези, които ще започнат своето пътешествие към Рая във вечното бъдеще.

4. ПЕРИФЕРЕН РАЙ

Централният Остров рязко се прекъсва на периферията, но неговите размери са толкова грамадни, че този краен ъгъл е относително неразличим в пределите на всяка ограничена област. Част от периферната повърхност на Раят е заета от полета за излитане и кацане за приемане и изпращане на различни групи духовни личности. В предвид на това, че зоните на не наситеното пространство почти достигат до периферията, тук се приема транспорта с всяка насочила се в Рая личност. Нито в горния, нито в долния Рай е невъзможно да се попадне с транспортен супернафим или по друг способ за пресичане на пространството.

Всеки от Седемте Главни Духове тържествено седи на своя трон от могъщество и власт в една от седемте сфери на Духа, кръгообразно разположени около Рая в пространството между сияещите сфери на Сина и вътрешния пръстен от светове на Хавона, обаче центровете на съсредоточаване на техните сили се намират на периферията на Рая. Тук бавно въртящите се присъствия на Седемте Висши Управляващи Енергията обозначават разположението на седемте станции, изпращащи в седемте свръхвселени мълниеносните избухвания(изблици) на определени видове енергии от Рая.

Тук, в периферният Рай, се намират колосални исторически и профетически демонстрационни области, изпитани от Синовете-Създатели и посветени на локалните вселени на времето и пространството. Съществуват почти равно на седем трилиона такива исторически резервати, готови или още пустеещи, но всичко това в съвкупност покрива едва около четири процента от съществуващата част на периферната област. Ние предполагаме, че тези грамадни резервирани територии са предназначени за творения, които в необходимото време ще се появят зад пределите на известните днес и обитаеми седем свръхвселени.

Тази част от Рая, която е предназначена за съществуващите вселени, е запълнена само на един-четири процента, в същото време като отделената за това област в най-малка степен един милион пъти превишава действителните потребности. Раят е достатъчно велик, за да обезпечи простор за деятелността на практически безкрайното творение.

Обаче понататъшните опити да се помогне вам да си представите величието на Рая биха били безплодни. Вие трябва търпеливо да продължите своето издигане, защото е истина казаното: "Око не е виждало и ухо не е чувало, и на ума на смъртния човек не е


Страница 122

идвало това, което Всеобщият Отец е приготвил за тези, които надживеят(преживеят) живота в плът в световете на времето и пространството".

5. ДОЛЕН РАЙ

За долният Рай ние знаем само това, което ни е съобщено; личности не обитават тук. Той няма никакво отношение към делата на духовните разумни същества, не действува тук и Божеството-Абсолют. Нас ни учат, че всички контури на физическата енергия и космическата сила взимат своето начало в долния Рай, имащ следния строеж:

1. Пряко под месторазположението на Троицата, в централната част на долния Рай, се намира неизвестна и неразкрита Зона на Безкрайността.

2. Непосредствено около тази Зона е разположена безименна област.

3. Външните граници на долната повърхност заемат област, контролираща пространствения потенциал и силата-енергия. Действието на този огромен елиптичен силов център не съответства на нито една от известните функции, на което и да било триединство, обаче в тази област, видимо, е съсредоточен изначалния силов заряд на пространството. Този център се състои от три концентрични елиптични зони: вътрешната се явява център на силовите и енергетични процеси на самия Рай, а външната, възможно, е свързана с функциите на Безусловния Абсолют; в отношение на пространствените функции на средната зона ние не можем да кажем нищо определено.

Вътрешната зона на този силов център действува, очевидно, като гигантско сърце, чиито свивания изпращат потоци от енергия към най-отдалечените граници на физическото пространство. Тя направлява и модифицира силите-енергии, но едва ли ги привежда в движение. Присъщите реалности и създаваното от тази изначална сила напрежение-присъствие значително по-отчетливо се проявява в северния край на Райския център, отколкото в южните региони; този пад се явява постоянен. Изначалната сила на пространството, очевидно, постъпва на юг и изтича на север благодарение на действието на неизвестна циркулационна система, изпълняваща функциите на разпространение на този основен вид сили-енергии. От време на време възникват забележими колебания в напрежението в източно-западно направление. Силите, излизащи от тази зона, не реагират на въздействието на наблюдаемата физическа гравитация, но винаги се подчиняват на гравитацията на Рая.

Средната зона на силовия център непосредствено обкръжава вътрешната зона. Средната зона, видимо, е статична, ако на се считат нейното разширяване и свиване в три цикъла на активност. Най-слабата от тези пулсации протича в източно-западно направление, следващото по сила - в северно-южно, в това същото време като най-мощното - общото разширение и свиване - протича по всички направления. Функцията на средната зона така и не е получила определение, но по-скоро от всичко тя има отношение към взаимното съгласуване на вътрешната и външната зони на силовия център. Мнозина считат, че средната зона се явява механизъм за управление на промеждутъчното пространство, или зоните на покой, които отделят следващите едно след друго пространствени нива на мирозданието; но няма нито свидетелства, нито откровение, което би послужило за потвърждение. Нашето предположение се основава на знанието на това, че средната зона има някакво отношение към функционирането на механизма на не наситеното пространство на мирозданието.

Външната зона се явява най-големият и най-активен от трите концентрични елиптични пояси на не отъждествен космически потенциал. Тази област - е арена на невъобразима деятелност, център, където се събират всички излъчващи контури, устремяващи се в пространството по всички направления


Страница 123

достигащи до външните граници на седемте свръхвселени и отиващи още по-далеч, пресичайки колосалните и непостижими пространства на външния космос. Даденото космическо присъствие се явява съвършено не личностно, независимо от това, че по някакъв неразкрит начин то, видимо, косвено се подчинява на волята и разпорежданията на безкрайните Божества, действащи в качеството на Троица. Счита се, че тук се намира централното съсредоточаване, Райския център на космическото присъствие на Безусловния Абсолют.

Очевидно, всички разновидности на силите и всички фази на енергиите са затворени; те циркулират във вселените и се възвръщат по определен маршрут. Обаче се оказва, че излъчванията от активираната зона на Безусловния Абсолют могат или да се насочат в пространството, или да се върнат назад, но никога двете действия не протичат едновременно. Тази външна зона пулсира с гигантски цикли по протежението в цялата вечност. В течение на малко повече от милиард урантийски години се случва изтичане на пространствена сила от дадения център, което се сменя от също толкова продължително възвратно движение. И проявленията на пространствените сили на този център се явяват всеобщи: те обхващат всичко достъпно в наситеното пространство.

Всички видове физически сили, енергии и вещества са единни. Цялата сила-енергия произтича от долния Рай, където и предстои да се върне след завършване на своето завъртане в пространството. Но не цялата енергия и материални образувания във вселената на вселените в нейното съвременно състояние взимат своето начало в долния Рай; пространството - това е люлка на много типове вещества и предвещества. Макар и външната зона на силовия център на Рая да се явява източник на пространствените енергии, самото пространство не възниква тук. Пространството не се явява сила или енергия. По еднакъв начин респирацията на пространството не се обяснява с пулсациите на тази зона, обаче редуващите се в тази зона фази на изтичане и постъпване на енергии са синхронизирани с двумилиардните цикли на разширяване и свиване на пространството.

6. РЕСПИРАЦИЯ НА ПРОСТРАНСТВОТО

Ние не знаем истинския механизъм на респирация на пространството; ние само наблюдаваме неговите периодични свивания и разширявания. Тази респирация обхваща както хоризонталното протежение на наситеното пространство, така и вертикалното протежение на не наситеното пространство, съществуващо в грамадни резервоари над и под Рая. Обемните очертания на тези пространствени резервоари напомнят за пясъчен часовник.

Когато вселените от хоризонталното протежение на наситеното пространство се разширяват, резервоарите от вертикалното протежение на не наситеното пространство се свиват - и обратно. Непосредствено под долния Рай протича сливане на наситеното и не наситеното пространства. Двата типа пространство протичат през преобразуващи регулационни канали, където се извършват измененията, необходими за превръщане на наситеното пространство в не наситено и обратното при периодичните свивания и разширения на космоса.

Под "не наситено" се разбира пространството, не наситено с тези сили, енергии и присъствия, които съществуват в наситеното пространство. Ние не знаем, трябва ли вертикалното (резервоарното) пространство вечно да служи за противовес на хоризонталното (пространството на вселените); ние не знаем, съществува ли творчески замисъл по отношение на не наситеното пространство; ние наистина много малко знаем за резервоарните пространства - само това, че те съществуват и, видимо, уравновесяват цикличните разширения и свивания на вселената на вселените.

Всяка фаза от цикличната респирация на пространството продължава малко повече от един милиард урантийски години. В течение на едната фаза вселените се разширяват,


Страница 124

в течение на другата те се свиват. В настояще време наситеното пространство отива към средата на фазата разширение, в това същото време не наситеното пространство се приближава към средата на фазата свиване, и, по наши сведения, границите на двете протежения на пространството се намират, теоретично, на равно разстояние от Рая. Днес резервоарите на не наситеното пространство са се прострели във вертикално направление над горния и под долния Рай на такова същото разстояние, на каквото се е простряло от периферния Рай наситеното пространство на вселените, достигащи четвърто външно ниво на космоса и даже излизащо зад неговите предели.

В течение на милиард урантийски години пространствените резервоари се свиват, в това същото време както мирозданието и силовата активност на цялото хоризонтално пространство се увеличават. По такъв начин, са потребни малко повече от два милиарда урантийски лета за завършването на пълния цикъл на разширяване и свиване.

7. ПРОСТРАНСТВЕНИ ФУНКЦИИ НА РАЯ

Пространство не съществува на нито една от повърхностите на Рая. Ако, намирайки се на неговата горна повърхност, "погледнете" строго нагоре, то е невъзможно да "видите" нищо, освен входящото или изходящото не наситено пространство, в настояще време входящо. Пространството не се докосва с Рая; само спокойните зони на промеждутъчното пространство влизат в контакт с централния Остров.

Раят се явява фактически неподвижно ядро, което обкръжават разположените между наситеното и не наситеното пространства зони на относителен покой. Географски тези зони се представят като относително продължение на Рая, обаче те, възможно е, да съдържат в себе си някакво движение. На нас много малко ни е известно за тях, но ние забелязваме, че тези зони на отслабено пространствено движение разделят наситеното и не наситеното пространство. Подобни зони са съществували някога между нивата на наситеното пространство, но в настояще време те вече са по-малко спокойни.

Вертикалното сечение на цялото пространство малко напомня на малтийския кръст, хоризонталните протежения на който съответстват на наситеното пространство, а вертикалните - на не наситеното (резервоарно) пространство. Четирите краища на този кръст са малко разделени, доколкото зоните на промеждутъчното пространство разделят наситеното и не наситеното пространство. При отдалечаване от Рая спокойните зони на промеждутъчното пространство се разрастват и, в края на краищата, обхващат границите на цялото пространство, напълно включвайки в себе си както пространствените резервоари, така и цялото хоризонтално протежение на наситеното пространство.

Пространството не се явява нито субабсолютно условие в рамките на Безусловния Абсолют, нито негово присъствие, както не се явява то и функция на Пределния. Пространството е дар от Рая, и се счита, че пространството на голямата вселена и на всички външни области в действителност е наситено от изначалния пространствен потенциал на Безусловния Абсолют. От граничещите към периферния Рай области на това наситено пространство простиращо се навън, пресичайки четвъртото космическо ниво и излизайки зад пределите на мирозданието, но колко далеко, ние не знаем.

Ако вие си представите съвършена, но непостижимо огромна клиновидна плоскост, разположена под прав ъгъл както към горната, така и към долната повърхност на Рая, и с връх, почти докосваща се с периферния Рай, и ако след това си представите тази плоскост в нейното елиптично въртене в кръг около Рая, то въртеливото движение на тази плоскост приблизително ще очертае обема на наситеното пространство.

За всяка точка във вселените съществуват горен и долен предел на хоризонталното пространство. При достатъчно отдалечаване нагоре или надолу под прав


Страница 125

ъгъл към плоскостта на Орвонтон може рано или късно да се достигне горния или долния предел на наситеното пространство. По степента на отдалечаване от Рая, в пределите на известно протежение на мирозданието границите на пространството все повече и повече се разтварят (раздалечават). Пространството се уплътнява, при това малко по-бързо, отколкото плоскостта на творението - вселените.

Намиращите се между нивата на пространството относително спокойни зони - такива, като зоната, отделяща седемте свръхвселени от първото външно ниво на пространството, - представляват по себе си исполински елипси с малка космическа активност. Тези зони разделят огромни галактики, които в организиран ред стремително се въртят около Рая. Вие може да си представите първото външно ниво на пространството, където в настояще време се формират безчислени вселени, като гигантска процесия от галактики, въртяща се около Рая и ограничена отгоре и отдолу от спокойните зони на промеждутъчното пространство, а от вътрешната и външна граници - от относително спокойните зони.

Така нивото на пространството функционира като елиптична област на движение, от всички страни обкръжена от относителна неподвижност. Такива съотношения на движението и покоя образуват изкривени пространствени пътища на понижено съпротивление на движението, зад които винаги следва космическата сила и възникващата енергия в тяхното вечно въртене около Острова Рай.

Тези редуващи се зони на мирозданието, в съвкупност с поредните движения на галактиките по и срещу часовата стрелка, се явяват като фактор за стабилизиране на физическата гравитация, насочени към предотвратяване на усилването на гравитационното напрежение до разрушителни и разсейващи величини. Такъв механизъм окозва антигравитационно въздействие и изпълнява функцията на спирачка, гасяща опасните скорости.

8. ГРАВИТАЦИЯ НА РАЯ

Неизбежното гравитационно притегляне ефективно обхваща всички светове, във всички вселени, по целия космос. Гравитацията - това е всемогъщото обятие на физическото присъствие на Рая. Гравитацията - това е всесилна връзка, на която са нанизани мигащите звезди, сияйните слънца и въртящите се сфери, съставляващи всеобщото физическо украшение на вечния Бог, който е всичко, който всичко изпълва и в който всичко се съдържа.

Център и съсредоточаване на абсолютната материална гравитация се явява Островът Рай, допълван от обкръжаващите Хавона черни гравитационни тела и уравновесяван от горните и долните резервоарни пространства. Всички известни еманации на долния Рай неизменно и безгрешно реагират на въздействието на централната гравитация, с която са обхванати безчислените пръстени на елиптичните пространствени нива на мирозданието. Всеки известен тип от космическата реалност описва вековна дъга, стремейки се към кръгообразно движение, към въртене по огромна елипса.

Пространството не реагира на гравитацията, но служи за неин противовес. Без амортизиращата способност на пространството, протичащите в него взривове биха разтърсили обкръжаващите космически тела. Наситеното пространство оказва също така антигравитационно въздействие на физическата или линейна гравитация; пространството действително е способно да неутрализира такова действие на гравитацията, макар и неспособно да го задържи. Абсолютната гравитация е гравитацията на Рая. Локалната, или линейната, гравитация се отнася към електрическия стадий на енергията или веществото; тя действува в пределите на централната, свръх- и външните вселени при всяка съответстваща материализация.

Многочислените типове космически сили, физическата енергия, вселенската енергия, а така също различните материализации разкриват три общи, макар и не строго разграничени, стадии в реакциите на гравитацията на Рая:


Страница 126

1. До гравитационните стадии (силата). Това е първата крачка в процеса на индивидуализация на пространствения потенциал в до енергетичните видове космически сили. Даденият стадий съответства на понятието за изначален силов заряд на пространството, понякога наричан чиста енергия или сегрегат.

2. Гравитационни стадии (енергия). Тази модификация на силовия заряд на пространството се изпълнява от Райските организатори на силите. Тя свидетелства за появяването на енергетичните системи, реагиращи на въздействието на гравитацията на Рая. Тази възникваща енергия първоначално се явява неутрална, обаче, претърпявайки ред трансформации, тя започва да проявява така наречените отрицателни и положителни свойства. Такива стадии ние наричаме ултимат.

3. Постгравитационни стадии (енергия на вселената). На този стадий енергията-вещество започва да се подчинява на линейната гравитация. В централната вселена такива физически системи представляват по себе си троични организации, известни като триата, - свръхмощни системи, изходни по отношение на пространствено-времевите творения. Физическите системи на свръхвселените се формират от Управляващите Вселенската Енергия и техните партньори. Тези материални организации се отличават с двойнствен строеж и са известни като гравита. Обкръжаващите Хавона черни гравитационни тела не се явяват нито триата, нито гравита, а в силата на тяхното притегляне се откриват двата типа физическа гравитация - линейната и абсолютната.

Пространственият потенциал не взаимодейства с какъвто и да е вид гравитация. Този изначален дар на Рая не се явява действително ниво на реалност; той предшества всички относителни функционални не духовни реалности - всички проявления на сили-енергии, а така също образуването на енергията и веществото. Пространственият потенциал - е термин, лошо поддаващ се на определение. Той не означава каквото и да е, предшестващ пространството; неговото значение трябва да предава идеята за потенциалните възможности, съдържащи се в самото пространство. В най-общи линии той може да бъде осмислен като включващ всички тези абсолютни въздействия и потенциали, които излизат от Рая и съставляват пространственото присъствие на Безусловния Абсолют.

Раят е абсолютният източник и вечният център на цялата енергия и всичкото вещество във вселената на вселените. Безусловният Абсолют разкрива, регулира и обема всичко това, на което Рая се явява източник и първопричина. Всеобщото присъствие на Безусловният Абсолют се представя от еквивалентна концепция за потенциалната безкрайност на гравитационния обхват - еластичната гъвкавост в присъствието на Рая. Тази представа помага да се осъзнае този факт, че всичко се притегля към центъра, към Рая. Даденият пример е приблизителен, обаче полезен. Той също така обяснява, защо гравитацията винаги действува преимуществено в плоскостта, перпендикулярна на масата, - това свидетелства за различията в размерите на Рая и обкръжаващите го творения.

9. УНИКАЛНОСТ НА РАЯ

Раят е уникален с това, че се явява първопричина и крайна цел за всички духовни личности. Макар да е истинно това, че не всички низши духовни същества от локалните вселени веднага също се отправят към Рая, той си остава най-желана цел за всички свръх материални личности.

Раят - това е географският център на безкрайността; той не се явява нито част от вселенското творение, нито даже истинска част от вечната вселена Хавона. Обичайно ние говорим, че централния Остров принадлежи към божествената вселена, но на практика това не е така. Раят представлява по себе си вечна и изключителна същност.


Страница 127

В изворите на вечността, когато Всеобщият Отец е претворил безкрайното личностно изразяване на своето духовно "аз" в съществото на Вечния Син, той едновременно е разкрил потенциала на безкрайността, съдържащ се в неговото не личностно "аз", като Рай. Не личностният и не духовен Рай представлява неизбежно отражение на волята на Отца и акт, увековечаващ Първородния Син. Така реалността е била замислена от Отеца в две актуални фази: личностна и не личностна, духовна и не духовна. Съществуващото между тях напрежение, а така също волята на Отеца и Сина към действие са довели до появяването на Съвместния Вършител и централната вселена от материалните светове и духовни личности.

Когато реалността е диференцирана на личностна и не личностна (Вечния Син и Рай), едва ли би било справедливо да наречем това, което се явява не личностно "Божество" без каквито и да било уговорки. Енергетичните и материални последствия от действията на Божествата едва ли могат да се нарекат Божество. Божеството може да служи за причина на много от това, което Божеството не се явява, и Рая не е Божество; не притежава Раят така също и съзнание - във всяко възможно разбиране на тази дума от смъртния човек.

Раят не се явява изходен по отношение към кое да е същество или жив организъм; той не се явява създател. Личността и интелектуално-духовните отношения могат да се предават, модела - не. Моделите никога не се явяват отражения; те представляват по себе си копия, репродукции. Раят е абсолютен модел; Хавона - е изразяване на тези потенциали в действителността.

Централна и вечна, великолепна и идеална е обителта на Бога. Неговото жилище - това е прекрасен образец за всички столични светове от вселените; и централната вселена на неговото на неговото непосредствено пребиваване служи като еталон за всички вселени във всичко, което се отнася към техните идеали, организации и пределно предназначение.

Раят - това е всеобщият център на цялата личностна деятелност, източник и център на всички пространствено-силови и енергетични проявления. Всичко, което съществува, което е съществувало или ще съществува, което се е случило, което се случва и ще се случва произтича от тази централна обител на вечните Богове. Раят - е центърът на цялото творение, източникът на всички енергии и първоизточник на всички личности.

В крайна сметка, от всичкото, което се отнася към Рая, най-значителен за смъртните се явява този факт, че тази съвършена обител на Всеобщия Отец е реална и далечна цел за безсмъртните души на смъртните и материални Божи синове - възхождащите (издигащите се) създания от еволюционните светове на времето и пространството. Всеки познал Бога смъртен, отдаващ себе си в изпълнение волята на Отца, вече е стъпил на дългия, дългия път към Рая - пътят на стремеж към божественост и придобиване на съвършенство. И когато такова същество от животински произход, издигащо се от нисшите пространствени сфери, застане - както са заставали вече легиони от други - пред Боговете в Рая, то подобно достижение изразява реалността на духовната трансформация, граничеща с пределите на върховността.

[Представено от Възпитателят по Мъдрост, назначен за изпълнение на дадената функция от От Векове Древните от Уверса.]


Страница 128