Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 10. РАЙСКАТА ТРОИЦА

РАЙСКАТА Троица на вечните Божества помага на Отеца да се освободи от абсолютизма на личността. Троицата в съвършенство обединява безграничното изразяване на безкрайната лична воля на Бога с абсолютността на Божеството. Вечният Син и различните Синове от божествен произход, а така също Съвместният Вършител и неговите вселенски деца, ефективно обезпечават освобождаването на Отеца от ограниченията, заключени в неговата първичност, съвършенство, неизменност, вечност, всеобщност, абсолютност и безкрайност.

Райската Троица действително обезпечава пълнотата на изразяването и съвършенството в разкриването вечната природа на Бога. По такъв същия начин Неизменните Синове на Троицата се явяват пълно и съвършено разкритие на божествената справедливост. Троицата е единение на Божествата, и това единение вечно почива на абсолютния фундамент на божественото единство на трите изначални, еднородни и съсъществуващи личности: Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух.

Гледайки в безкрайното минало от положението, съществуващо в кръга вечност в настояще време, ние сме способни да открием само една абсолютна неизбежност в събитията във вселената, а именно Райската Троица. Аз полагам, че Троицата е била неизбежна. Освен нея в цялата вселена на вселените, в нейното минало, настояще и бъдеще, - каквито те изглеждат на мен - аз не виждам нищо неизбежно. Днешното мироздание - в ретроспектива или перспектива - е немислимо без Троицата. При наличие на Троицата ние можем да постулираме алтернативни или даже множествени пътища за ставането на каквото и да било, но без Троицата на Отца, Сина и Духа ние сме неспособни да разберем, по какъв начин Безкрайното е могло да достигне троичното и равно въплъщение на фона на абсолютното единство на Божеството. Нито една друга концепция за творението не отговаря на критериите за Троицата по отношение на завършеността в абсолютността, характеризираща единството на Божеството в съчетание с изчерпващия характер на произволното освобождение, присъщо за троичната персонализация на Божеството.

1. САМОРАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПЪРВИЯТ ИЗТОЧНИК И ЦЕНТЪР

Видимо, в изворите на вечността Отецът е пристъпил към все обемащо саморазпространение. В безкористната, даваща и пораждаща любов природа на Всеобщия Отец има нещо такова, което го подбужда да оставя за себе си само това могъщество и тази власт, които, очевидно, той счита за невъзможно да делегира или да посвети другиму.

Всеобщият Отец винаги е лишавал себе си от всичко това, което би могло да посвети на някой друг Създател или създание. Той е надарил своите божествени Синове и подчинените им разумни създания с цялото могъщество и с цялата власт, с каквито само може да ги надари. Той действително е предал на своите Пълновластни Синове в техните вселени всички прерогативи на изпълнителната власт, каквито


Страница 109

само той може да им предаде. В локалните вселени той е направил всеки Пълновластен Син-Създател такъв същия съвършен, компетентен и надарен с власт, такъв какъвто се явява Вечния Син в изначалната и централна вселена. Той е отдал - фактически посветил, надарявайки с това благородство и святост, които заключват в себе си притежанието на личността, -- целият себе си с всички свои атрибути, всичко това, от което той може себе си да лиши, по всички възможни пътища, във всички епохи, повсеместно, на всяка личност и във всички вселени, освен във вселената на неговото централно пребиваване.

Божествената личност не егоцентрична; саморазпространението и надаряването с личност са присъщи за божествената индивидуалност, притежаваща свободна воля. Създанията се стремят към обединение с други личностни създания; Създателите изпитват потребност да споделят божествеността със своите вселенски деца; личността на Безкрайният се разкрива като Всеобщия Отец, разделящ реалността на съществуването и равноправността с две еднородни личности - Вечния Син и Съвместния Вършител.

В търсенето на знания за личността на Отеца и неговите божествени атрибути ние винаги ще зависим от откровенията на Вечния Син, защото когато се е състоял съвместния акт на творене, когато се е появила личността на Третото Лице на Божеството, претворило в живот обединените идеи на своите божествени родители, Отеца е престанал да съществува като безусловна личност. С появяването на Съвместният Вършител и материализацията на централното ядро на творението са станали някои изменения във вечния характер. Бог е отдал себе си - като абсолютна личност - на своя Вечен Син. Така Отецът посвещава "безкрайната личност" на своя първороден Син, в същото време както те двамата посвещават, отразяващата техния вечен съюз съвместна личност" на Безкрайния Дух.

В предвид тези и други причини, неразбираеми за крайният разум, за човека е крайно трудно да осмисли безкрайната бащинска личност на Бога, освен както във всеобщото разкритие на Бога във Вечния Син и, заедно със Сина, във всеобщото проявление в Безкрайния Дух.

Тъй като Райските Божи Синове посещават еволюционните светове и понякога даже пребивават в тях в облика на смъртна плът, а така също в предвид на това, че тези посвещения позволяват на смъртния човек действително да узнае нещо за природата и характера на божествената личност - в предвид на това създанията от планетарните сфери трябва да се обръщат към посвещенията на тези райски Синове в търсенията на надеждни и достоверни сведения за Отца, Сина и Духа.

2. ПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ НА БОЖЕСТВОТО

Посредством тринитизацията Отецът лишава себе си от тази безусловна духовна личност, която се явява Сина, но по този същия начин той става Баща на този същия Син и затова надарява себе си с неограничената способност да стане божествен Отец на всички сътворени, възникващи и други появили се в последствие личности на разумните волеви създания. Като абсолютна и безусловна личност, Отецът може да действува само като Сина и заедно с него, обаче като личен Отец той продължава да посвещава личности на множество разнообразни разумни волеви създания от различни нива, неизменно поддържайки проникнати от любов отношения с това необятно семейство вселенски деца.

Когато Отецът посвещава целият себе си на личността на своя Син и когато този акт на самопосвещение стане завършен и съвършен, изпълнен с безкрайно могъщество и безкрайна природа съюз на Отеца и Сина, вечните партньори съвместно посвещават тези свои качества и атрибути, които образуват още едно,


Страница 110

подобно на тях същество; и тази съвместна личност, Безкрайния Дух, завършва екзистенциалното въплъщение на Божеството.

Синът е необходим за бащинството на Бога. Духът е необходим за братството на Второто и Третото Лица. Три лица - това е минималната социална група, но това е най-незначителният от всички многочислени доводи в полза на вярата за неизбежността на Съвместния Вършител.

Първият Източник е безкрайната бащинска личност, неизчерпаем източник на личности. Вечният Син е безусловният абсолют на личността, това божествено същество, което се явява съвършеното изразяване на личностната природа на Бога за всички епохи, за цялата вечност. Безкрайният Дух е съвместната личност, уникалният личностен резултат на извечния съюз на Отеца и Сина.

Личността на Първият Източник и Център е личност на безкрайността с изключение на абсолютната личност на Вечния Син. Личността на Третият Източник и Център е свръхобединение, възникнало в резултат на съюза на освободената личност на Отца и абсолютната личност на Сина.

Всеобщият Отец, Вечният Син и Безкрайният Дух се явяват уникални лица. Нито едно от тях не се явява дубликат; всяко е истинско; всички - са единни.

Само Вечният Син изпитва цялата пълнота на божествените личностни връзки, осъзнавайки както своята синовност по отношение на Отеца, така и бащинството по отношение на Духа, а така също и божественото равенство както с изходния Отец, така и с партньора - Дух. В опита Отецът е равен на неговия Син, но Отецът не знае за нищо изходно, предшестващо го. Вечният Син притежава синовната опитност, той признава родителското начало, и едновременно с това Синът разбира, че се явява съвместен родител на Безкрайния Дух. Безкрайният Дух осъзнава двойнствения произход на своята личност, но той не се явява източник на личност на още едно равно Божество. С Духът се затваря екзистенциалният цикъл на персонализация на Божеството; първичните личности на Третият Източник и Център - а в тяхната обща сложност седем - се явяват емпирически.

Аз произхождам от Райската Троица. Аз знам Троицата като обединено Божество; аз зная така също, че Отеца, Сина и Духа съществуват и действат в своите специфични индивидуални качества. Аз зная навярно, че те не само действат лично и съвместно, но така също съгласуват своята деятелност в различни съчетания, така че в крайна сметка се проявяват в седем единични и множествени качества. И тъй като тези седем обединения изчерпват възможните варианти от комбинации на божествеността, то и всички вселенски реалности неизбежно се проявяват в седем разновидности на ценностите, значенията и личностите.

3. ТРИ ЛИЦА НА БОЖЕСТВОТО

Независимо от това, че има само едно Божество, съществуват три безусловни и божествени персонализации на Божеството. За надаряването на хората с божествените Настройчици Отецът е казал: "Да сътворим смъртния човек по наш образ". Не веднъж в урантийските писания се появява препратка към деянията на множественото Божество, което явно указва за признаване съществуването и деятелността на трите Източника и Центъра.

Нас ни учат, че в Троичното обединение Сина и Духа поддържат равни отношения с Отеца. Във вечността това безусловно е така, обаче във времето - и както при личностите - в техните отношения се проявяват ярко изразени различия. Гледайки от


Страница 111

Рая във вселените, тези отношения изглеждат много сходни, но си струва да се погледне на тях от дълбочината на пространството, как те се представят за съвършено различни.

Ако Божествените Синове действително се явяват "Словото Божие", децата на Духа наистина представляват по себе си "Деянието Божие". Богът говори чрез Сина и, заедно с него, действува посредством Безкрайния Дух, в това същото време както във всяка деятелност във вселената Сина и Духа демонстрират съвършено другарство и се трудят като двама равнопоставени братя, проникнати от възхищение и любов към уважавания и божествено почитан общ Отец.

Отецът, Синът и Духът безспорно са еднакви в своята природа, еднородни в битието, но съществуват очевидни различия в техните действия във вселената, а по отделно всяко лице на Божеството явно е ограничено в своята абсолютност.

Видно е, че до момента, когато Всеобщият Отец самопроизволно е лишил себе си от личност, пълномощия и други атрибути, образуващи Сина и Духа, той е бил (във философски аспект) безусловно, абсолютно и безкрайно Божество. Обаче без Сина такъв теоретически Първи Източник и Център не би могъл - в никакъв смисъл на думата - да се счита за Всеобщ Отец; бащинството е невъзможно без синовност. Още повече: за да бъде абсолютен във все обемащия смисъл, Отецът, в някакъв отдалечен във вечността момент, трябва да е съществувал единствен сам. Но такова обособено съществуване на Отецът никога не е имало; както Синът, така и Духът съсъществуват с Отеца във вечността. Първият Източник и Център винаги е бил и винаги ще бъде вечният Отец на Първородния Син и, заедно със Сина, вечен прародител на Безкрайния Дух.

По наше наблюдение, Отецът е лишил себе си от всички непосредствени проявления на абсолютността, освен абсолютното бащинство и абсолютната воля. Ние не знаем, явява ли се волята отчуждим атрибут на Отца; ние можем само да констатираме, че той не е лишил себе си от воля. Видимо е, че подобна безкрайност на волята е била вечно присъща на Първият Източник и Център.

Посвещавайки на Вечния Син абсолюта на личността, Всеобщият Отец се освобождава от оковите на абсолютизма на личността, но постъпвайки така, той прави крачка, която завинаги го лишава от възможността да действува самостоятелно в качеството на личностен абсолют. И с окончателната персонализация съсъществуващото Божество - Съвместният Вършител - възниква критичната тринитарна взаимозависимост на трите божествени личности в отношение на тоталността на абсолютната функция на Божеството.

Богът е Отец-Абсолют за всички личности във вселената на вселените. Отецът лично е абсолютен в свободата на действията, обаче в създадените, създаваните и бъдещи се вселени на времето и пространството Отецът, очевидно, е абсолютен като всецяло Божество само в Райската Троица.

Зад пределите на Хавона, във феноменалните вселени, Първият Източник и Център действува по следния начин:

1. Като създател - чрез Синовете-Създатели, своите внуци.

2. Като управляващ - чрез гравитационния център на Рая.

3. Като дух - чрез Вечния Син.

4. Като разум - чрез Съвместния Създател.

5. Като Отец той поддържа родителска връзка със всички създания чрез своя личностен контур.

6. Като личност той действува непосредствено по цялото творение с помощта на своите особени частици, в смъртните хора - чрез Настройчиците на Съзнанието.

7. Като все обемащо Божество той действува само в Райската Троица.


Страница 112

Всички тези случаи на отчуждаване на права и делегиране на пълномощия се явяват напълно доброволни и възложени на Всеобщият Отец от него самия. Всемогъщият Отец преднамерено приема тези ограничения във вселенската власт.

Вечният Син, очевидно, действува в единство с Отца във всички аспекти на духовното, с изключение посвещаването на частиците на Отца и други до личностни функции. Синът също така няма непосредствено отношение към интелектуалната деятелност на материалните създания или към енергетичната деятелност в материалните вселени. Като абсолют, Синът действува личностно и само в духовната вселена.

В цялата своя деятелност Безкрайният Дух демонстрира поразителна универсалност и невероятна разностранност. Той действува в сферите на разума, материята и духа. Съвместният Вършител представлява общността на Отец-Син, обаче той излиза и от собствено име. Духът няма пряко отношение към физическата и духовна гравитация или към личностния контур, но приема по-голямо или по-малко активно участие във всяка друга деятелност във вселената. Макар да е очевидно, че Безкрайният Дух зависи от трите екзистенциални и абсолютни управления на гравитацията, видимо, той осъществява три свръх управления. Именно такава триединна способност разнообразно се използува за преодоляването и привидната неутрализация на проявленията на изначалните сили и енергии, чак до свръх пределните граници на абсолютността. В някои ситуации тези свръх управления преодоляват, в абсолютен аспект, даже изходните проявления на космическата реалност.

4. ТРОИЧНИЯТ СЪЮЗ НА БОЖЕСТВОТО

От всички абсолютни обединения на Райската Троица (първото триединство) се явява уникално и особено обединението на личностното Божество. Богът действува като Бог само относно Бога и този, който знае Бога, но като абсолютно Божество - само в Райската Троица и относно тоталността на вселената.

Вечното Божество се отличава със съвършено единение; не по-малко, трите лица на Божеството се явяват абсолютно индивидуални. Райската Троица позволява едновременно да се изрази цялото разнообразие на чертите от характера и безкрайното могъщество както на Първия Източник и Център и неговите вечни и равни другари, така и на цялото божествено единство на вселенските функции на неразделното Божество.

Троицата е обединение на безкрайните лица, действащо в не личностно качество, но не нарушаващо статуса на личността. Ще си позволим такъв пример: бащата, сина и внука биха могли да се обединят в корпорация, която, явявайки се не личностна, би се подчинявала на тяхната лична воля.

Райската Троица е реална. Тя съществува като съюз на Божеството, състояща се от Отеца, Сина и Духа. Не по-малко от това, Отецът, Синът или Духът - или всеки двама от тях - могат да функционират по отношение към цялата тази същата Райска Троица. Отецът, Синът и Духът могат да сътрудничат извън Троицата, но не като три Божества. Като самостоятелни личности те могат да сътрудничат по свое усмотрение, но това вече няма да бъде Троицата.

Винаги помнете: това, което извършва Безкрайния Дух, е функция на Съвместния Вършител. Както Отецът, така и Синът действат в него, чрез него и в негово лице. Но напразни ще бъдат опитите да се разкрие тайната на Троицата - трима като един и в едно, един като двама и действащ за двама.

Връзката на Троицата с всички събития във вселената е такава, че ние сме длъжни да я вземем под внимание, опитвайки се да обясним съвкупността на кое да е изолирано космическо събитие или личностна взаимовръзка. Троицата функционира на


Страница 113

всички нива на космоса, а смъртния човек е ограничен до нивото на крайното; затова на него му се налага да се задоволява с крайните представи за Троицата като Троица.

Като смъртно създание в плът, вие трябва да разглеждате Троицата в съответствие с личната просветеност и в съгласие с умствените и душевни реакции. За вас е достъпна само малка част от знанията за абсолютността на Троицата, но на път към Рая вие не веднъж ще бъдете потресени от нови откровения и неочаквани открития за върховността и пределността на Троицата, ако не от нейната абсолютност.

5. ФУНКЦИИ НА ТРОИЦАТА

Личностните Божества имат атрибути, обаче едва ли може да се говори за атрибути на Троицата. По уместно е да се говори за функциите на това обединение от божествени същества - такива, като обезпечаване на правосъдие, по отношение на всеобхватността, съгласувани действия и космическо свръх управление. Тези функции се явяват действително върховни, пределни и (в рамките на Божеството) абсолютни във всичко, което се отнася до всички живи реалности, притежаващи личностна ценност.

Функциите на Райската Троица не се явяват проста сума от очевидната божественост на Отца и тези специфични атрибути, които са уникални в личното съществуване на Сина и Духа. Троичното обединение на трите Божества в Рая има своите резултати в еволюцията, възникването и изпълването с божествено съдържание на нови значения, ценности, сили и способности, предназначени за всеобщо разкритие, действия и ръководство. Живите обединения, човешките семейства, социалните групи или Райската Троица не увеличават своята значимост за сметка на едното само аритметично събиране. Потенциалът на групата винаги значително превишава сумата от атрибути на нейните отделни компоненти.

Троицата - в качеството на Троиците - съхранява изключителност в отношение към цялото минало, настояще и бъдеще. И най-добре от всичко функциите на Троицата са видни през призмата на нейните вселенски отношения. Такива отношения са едновременни и могат да бъдат множествени относно всяка отделно взета ситуация или събитие:

1. Отношение към крайното. Максималното самоограничение е отношение на Троицата към крайното. Троицата не се явява лице, както не се явява Висшето Същество изключително олицетворение на Троицата, но Висшето Същество е максимално приближение към такова съсредоточаване на енергията и личностите на Троицата, което е достъпно за разбирането на крайните създания. Затова понякога, говорейки за Троицата в отношение към крайното, я наричат Троица на Върховността.

2. Отношение към абсонитното. Райската Троица отчита тези нива на битието, които се намират по-високо от крайното, но по-ниско от абсолютното, и такова отношение понякога се определя като Троица на Пределността. Нито Пределната, нито Висшата не представляват Райската Троица напълно, обаче - в условен смисъл и по отношение към техните съответстващи нива - всяко, очевидно, представлява Троицата по протежение на до личностните епохи в развитието на емпирическото могъщество.

3. Абсолютното отношение на Райската Троица е отношение към абсолютните същности с кулминация в действията на все обемащото Божество.

Безкрайната Троица включва съгласуваното действие във всички триединни взаимоотношения на Първия Източник и Център - както на не обожествените, така и на обожествените, затова на личностите не е леко да я разберат. Съзерцавайки Троицата като безкрайна същност, не забравяйте за седемте триединства; по този път може малко да облекчите разбирането и отчасти да разрешите някои парадокси.


Страница 114

Обаче в моето разпореждане няма такива езикови средства, които биха позволили на мен да предам на ограничения разум на човека цялата пълнота на истината и вечността в значенията на Райската Троица, еднакво както и същността на извечната взаимовръзка на трите безкрайно съвършени същества

6. НЕИЗМЕННИ СИНОВЕ НА ТРОИЦАТА

Всеки закон взима своето начало в Първия Източник и Център, който и е закон. Обезпечението духовният на законов ред се явява неотменима функция на Вторият Източник и Център. Разкриването на закона, обнародването и интерпретацията на божествените законодателни актове се отнасят към функциите на Третият Източник и Център. Прилагането на закона - отправянето за правосъдие - се намира в компетентността на Райската Троица и се осъществява от някои Синове на Троицата.

Правосъдието е присъщо за всеобщото пълновластие на Райска Троица, но добродетелта, милосърдието и истината представляват по себе си вселенското служене на божествените личности; съюзът на техните Божества съставлява Троицата. Правосъдието не е отношението на Отеца, Сина или Духа. Правосъдието е Троичното отношение на тези личности, които се явяват по себе си любов, милосърдие и служене. Нито едно от Райските Божества по отделно не извършва правосъдие. Правосъдието никога не се явява лично отношение; то винаги - е множествена функция.

Свидетелството - основа на справедливостта (правосъдие в съчетание с милосърдие) - се предоставя от личностите на Третия Източник и Център, съвместния представител на Отеца и Сина във всички светове и умове на разумните създания от цялото творение.

Присъдата - окончателното извършване на правосъдие в съответствие със свидетелството, предоставено от личностите на Безкрайния Дух - се отнася до компетентността на Неизменните Синове на Троицата, същества, носещи в себе си Троичната същност на обединените Отец, Син и Дух.

Дадената група Синове на Троицата включва следните личности:

1. Тринитизованите Тайнства на Върховността.

2. От Векове Вечните.

3. От Векове Древните.

4. От Векове Съвършените.

5. От Векове Неодавнашните.

6. От Векове Единните.

7. От Векове Верните.

8. Възпитатели по Мъдрост.

9. Божествени Съветници.

10. Всеобщи Цензори.

Ние се явяваме деца на трите Райски Божества, обединени в Троицата, защото по волята на съдбата аз принадлежа към десетата категория от тази група - Всеобщите Цензори. Дадените категории не предават отношенията на Троицата във всеобщия смисъл; такова колективно отношение на Божеството се изразява от тях само в областта на изпълнителното съдопроизводство - правосъдието. Замислени от Троицата за изпълнение на строго определен, поверен им вид деятелност, те представляват Троицата само в тези функции, заради които те са били надарени с личност.


Страница 115

От Векове Древните и техните партньори от троичен произход обявяват съдебните решения, които се отличават с висша степен на справедливост по отношение към седемте свръхвселени. В централната вселена подобни функции съществуват само като теория: тук справедливостта е само очевидна в съвършенство, а съвършенството на Хавона изключва всякаква възможност за дисхармония.

Правосъдието - това е събирателна представа за праведност, а милосърдието - неговото личностно изражение. Милосърдието - това е отношението на любовта; точността характеризира действието на закона; божествената присъда е самата справедливост, намираща се в неизменно съгласие с правосъдието на Троицата и вечно претворяваща божествената любов на Бога. При дълбоко осъзнаване и изчерпващо разбиране на праведното правосъдие на Троицата, то съвпада с милосърдната любов на Всеобщия Отец. Но човек е неспособен до край да разбере божественото правосъдие. Затова, от гледната точка на човека, в Троицата личностите на Отца, Сина и Духа са приспособени към съгласуване в служенето на любовта и отправянето на правовия ред в емпирическите вселени на времето.

7. СВРЪХУПРАВЛЕНИЕ НА ВЪРХОВНОСТТА

Първото, Второто и Третото Лица на Божеството са равни едно на друго и се явяват едно цяло. "Господът, Богът наш, - е Бог единен". Божествената Троица на вечните Божества се явява съвършенството на замисъла и единството на изпълнението. Отецът, Синът и Съвместният Вършител действително и божествено са единни. Истинно е казаното: "Аз съм първият, и аз съм последният, и няма друг Бог, освен мен".

В представите на смъртните от крайното ниво Райската Троица, както и Висшето Същество, имат отношение само към всеобхватността - към цялата планета, цялата вселена, цялата свръх вселена, цялата голяма вселена. Това отношение на всеобхватност се обяснява с това, че Троицата представлява по себе си всеобхватност на Божеството, а така също и с много други причини.

Висшето Същество е нещо по-малко и нещо друго, отколкото Троицата за крайните вселени; обаче в определени предели и в течение на дадена епоха на незавършения енерго-личностен синтез на това еволюционно Божество, вероятно, отразява отношението на Троиците на Върховността. Отецът, Синът и Духът не предприемат лични действия съвместно с Висшето Същество, но в течение на сегашната космическа ера те си сътрудничат с него в качеството на Троица. Ние предполагаме, че подобни взаимоотношения съществуват и с Пределния. Ние често разсъждаваме за това, какъв ще бъде характера на личните взаимоотношения на Божествата от Рая с Бога-Висш след завършване на неговото развитие, но със сигурност това не ни е известно.

Ние не считаме, че свръх управлението на Върховността е напълно предсказуемо. Повече от това, по всяка вероятност, тази непредсказуемост е присъща за определена еволюционна незавършеност, която несъмнено се явява като отличителен признак на незавършеността на Висшия и на незавършеността на крайната реакция на Райската Троица.

Смъртният човек може веднага да помисли за множество неща - физически катастрофи, кошмарни произшествия, ужасяващи нещастия, мъчителни болести и глобални бедствия - и да си задава въпроси, не са ли свързани тези беди с неизповедима връзка с възможни действия на Висшето Същество. Откровено казано, ние не знаем, ние не сме уверени. Обаче ние виждаме, че с времето всички тези сложни и повече или по-малко тайнствени обстоятелства винаги се обръщат в полза на процъфтяването и прогреса на вселените. Възможно е, условията на битието и необяснимите превратности в живота да са преплетени в структура, притежаваща огромно значение и ценност, и това да е направено благодарение на действията на Висшия и свръх управлението на Троицата.


Страница 116

Като деца Божии, във всички деяния на Бога-Отец вие сте способни да видите личното отношение на любов. Но вие не винаги ще разбирате, колко много вселенски действия на Райската Троица са насочени към благополучието на индивидуалното смъртно създание в еволюционните светове от пространството. По степента на придвижване във вечността, деянията на Троицата ще се разкриват като всецяло значими и обмислени, макар те не винаги да изглеждат като такива за създанията на времето.

8. ТРОИЦАТА ЗАД ПРЕДЕЛИТЕ НА КРАЙНОТО

Даже частичното разбиране на много истини и факти, отнасящи се към Райската Троица, е възможно само в случаите на осъзнаване на някоя от нейните функции, излизаща зад пределите на крайното.

Би било нецелесъобразно да се обсъждат функциите на Троицата на Пределността, обаче ние сме в правото да разкрием, че Бог-Пределен е изражение на Троицата в разбирането на Тронсцеденталните. Ние сме скланяме към мнението, че обединението на мирозданието е акт, свързан с възникването на Пределния и, е възможно, да отразява някои, но не всички, стадии на абсонитното свръх управление на Райската Троица. Пределният е условно изразяване на Троицата по отношение на абсонитното само в този смисъл, в който Висшия частично представлява Троицата по отношение на крайното.

В определен смисъл, Всеобщият Отец, Вечният Син и Безкрайният Дух се явяват съставни личности на все обемащото Божество. Техният съюз в Райската Троица и абсолютната функция на Троицата са еквивалентни на функциите на все обемащото Божество. И такава завършеност на Божеството излиза зад пределите както на крайното, така и на абсонитното.

Макар нито едно от Райските Божества да не изпълва целия потенциал на Божеството, те го достигат в своето обединение. Вижда се, че трите безкрайни лица - това е минималното числа същества, необходими за активиране на до личностния и екзистенциален потенциал на все обемащото Божество - Божеството-Абсолют.

Ние познаваме Всеобщия Отец, Вечния Син и Безкрайния Дух като лица, но аз не се познавам лично с Божеството-Абсолют. Аз обичам Бог-Отец и му се покланям; аз уважавам и почитам Божеството-Абсолют.

Веднъж аз се намирах във вселена, където определена група същества учеше, че във вечността на завършителите е съдено да станат деца на Божеството-Абсолют. Но аз не съм склонен да разбера такова обяснение на тайната, скриваща бъдещето на завършителите.

Корпусът на Завършването обединява, средите на здравите, тези смъртни на времето и пространството, които са достигнали съвършенство във всичко, което се отнася до Божията воля. Като създания - и в пределите на ограничените способности на създанията - те всецяло и истински познават Бога. Когато и да било, някога, намирайки Бога като Отец на всички създания, тези завършители са длъжни да се отправят в търсене на свръх крайния Отец. Но това търсене предполага проникване в абсонитната същност на пределните атрибути и характера на Райския Отец. Вечността ще покаже, възможно ли е токова достижение, обаче ние сме уверени, че даже ако завършителите действително постигнат пределността в божествеността, те, по-скоро от всичко, няма да могат да се повдигнат до свръх пределните нива на абсолютното Божество.

Възможно е, че завършителите отчасти да достигнат Божеството-Абсолют, но даже ако им се отдаде да достигнат това, във вечността на вечностите проблема за Всеобщия Абсолют ще продължава да озадачава, интригува, обърква и хвърля призив към възходящите и прогресиращи завършители, защото ние считаме, че


Страница 117

мащабите на непостижимост на космическите взаимоотношения на Всеобщия Абсолют ще нарастват по степента на разширяване на материалните вселени и тяхното духовно ръководство.

Само безкрайността може да разкрие Отеца-Безкраен.

[Подготвено от Всеобщият Цензор, упълномощен от От Векове Древните от Уверса.]


Страница 118