Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 9. ВРЪЗКАТА НА БЕЗКРАЙНИЯТ ДУХ С ВСЕЛЕНАТА

СТРАННО нещо се е случило в този момент, когато, в присъствието в Рая, Всеобщият Отец и Вечният Син се обединяват за претворяване на себе си в нова личност. Нищо в тази вечностна ситуация не предвещава това, че Съвместният Вършител ще се въплъти като неограничена духовност, съгласувана с абсолютния разум и надарена с уникални прерогативи за манипулации с енергиите. С появяването на Третото Лице завършва освобождението на Отца от тесните връзки на концентрираното съвършенство и оковите на абсолютизма в личността. И това освобождение се разкрива в поразителните възможности на Съвместният Създател да сътворява същества, приспособени за служене в качеството на попечителски духове даже на материалните създания от еволюиращите вселени.

Отецът е безкраен в любовта и волеизявленията, в духовната мисъл и намерение; той - е всеобщият вседържател. Синът е безкраен в мъдростта и истината, в духовното изразяване и тълкуване; той - е всеобщият просветител. Раят е безкраен в потенциала за надаряване със сила и в способността си за енергетично господство; това е всеобщият стабилизатор. Съвместният Вършител притежава уникални прерогативи за синтеза, безкрайна способност за съгласуване на всички космически енергии, всички действителни вселенски духове и всички реални разумни субстанции във вселените. Третият Източник и Център - това е всеобщият обединител на многочислените енергии и разнообразни творения, които са се появили като следствие от божествения план и вечния замисъл на Всеобщия Отец.

Безкрайният Дух - Съвместният Създател - е всеобщият и божествен попечител. Духът непрестанно изявява милосърдието на Сина и любовта на Отца в хармония с непоколебимата, неизменна и праведна справедливост на Райската Троица. Влиянието на Безкрайният Дух и неговите личности винаги са редом с вас; те действително знаят и истински ви разбират.

По всички вселени посредниците на Съвместния Вършител непрестанно управляват силите и енергиите на цялото космическо пространство. Подобно на Първия Източник и Център, Третият Източник е възприемчив както към духовното, така и към материалното. Съвместният Вършител - това е откровението за единството на Бога, в който е заключено всичко: нещата, значенията и ценностите, цялата енергия, целия разум и целия дух.

Безкрайният Дух пронизва цялото пространство; той пребивава в кръга на вечността. Подобно на Отеца и Сина, Духът е съвършен и неизменен - той е абсолютен.

1. АТРИБУТИ НА ТРЕТИЯТ ИЗТОЧНИК И ЦЕНТЪР

Третият Източник и Център е известен под много имена, всяко от които указва отношение и обозначава функция. Като Бог-Дух, той е равноправен в


Страница 99

в личността и в божествеността на Бог-Син и Бог-Отец. Като Безкраен Дух, той се явява вездесъщо духовно влияние. Като Всеобщ Оператор, той се явява прародител на създанията, управляващи енергията, активатор на космическите сили в пространството. Като Съвместен Вършител, той се явява съвместен представител и изпълнител на партньорството на Отец-Син. Като Абсолютен Разум, той се явява източник на интелекта във всички вселени. Като Бог на Действието, той се явява несъмнен предшественик на движенията, измененията и взаимовръзките.

Някои от атрибутите на Третият Източник и Център са придобити от Отеца, други - от Сина, в същото това време като трети не се откриват в активното и личностно присъствие нито в Отца, нито в Сина; тези качества едва ли могат да се обяснят иначе, освен предполагайки, че партньорството Отец-Син, увековечаващо Третият Източник и Център, признава истината за вечната абсолютност на Рая и последователно действа в съгласие с тази истина. Съвместният Създател въплъщава цялата пълнота на обединените и безкрайни представи за Първото и Второто Лица на Божествата.

Представяйки си Отеца като изначален създател и Сина като духовен ръководител, мислете за Третия Източник и Център като за всеобщ съгласуващ, попечител, предлагащ безгранично сътрудничество. Съвместният Вършител осъществява взаимовръзката в цялата въплътена реалност; той се явява Божеството-хранилище на мисълта на Отца и словото на Сина; своите действия той вечно се съотнася с материалната абсолютност на централния Остров. Райската Троица е учредила всеобщия ред на прогреса, и промисъла Божии е област на Съвместния Създател и формиращото се Висше Същество. Никоя съществуваща или формираща се реалност не може да заобиколи неизбежната взаимовръзка с Третия Източник и Център.

Всеобщият Отец е главен в сферите на пред енергията, пред духа, и личността; Вечният Син преобладава в сферите на духовна деятелност; присъствието на острова Рай обединява областта на физическата енергия и материализиращите се сили; Съвместният Вършител функционира не само като безкраен дух, представляващ Сина, но и като всеобщ оператор на силите и енергиите на Рая, благодарение на което се появява всеобщият и абсолютен разум. Съвместният Създател действува по цялата голяма вселена като безусловна и самостоятелна личност - особено във висшите сфери на духовни ценности, физико-енергетичните взаимоотношения и истински интелектуални значения. Той изпълнява специфична функция при обединението и взаимодействието на енергиите и духа, където и когато да се случва това; той властва над всички реакции на разума, има огромно влияние в света на духовното и оказва колосално въздействие на енергията и веществото. Във всеки момент Третият Източник изразява същността на Първия Източник и Център.

Третият Източник и Център в съвършенство и безусловно разделя вездесъщността с Първия Източник и Център и понякога се нарича Вездесъщият Дух. По своеобразен и особено личен начин Богът на разума разделя все знанието с Всеобщия Отец и Неговия Вечен Син; знанията на духа се явяват все обемащи и изчерпващи. Съвместният Създател демонстрира някои аспекти от всемогъществото на Всеобщия Отец, но истински всемогъщ той се явява само в областта на разума. Третото Лице на Божеството - това е интелектуалният център и всеобщият ръководител в сферите на разума; от тук и неговият абсолютен статус: неговото владичество е безусловно.

Мотивацията за деятелността на Съвместният Вършител се явява, очевидно, партньорството Отец-Син, обаче всички негови действия явно се извършват с отчитане взаимоотношенията с Отца и Рая. От време на време, а така също и в някои свои функции,


Страница 100

той, видимо, допълва незавършеността в развитието на емпирическите Божества - Бог-Висш и Бог-Пределен.

И тук ние се сблъскваме с безкрайната тайна, която се заключава в това, че Безкрайното едновременно е разкрило своята безкрайност в Сина и Рая, след което възниква същество, равно Богу в божествеността, отразяващо духовната същност на Сина и способно да активира модела на Рая - същество, условно подчинено по отношение върховността на властта, но в много отношения несъмнено в най-голяма степен разностранно в действията. И това очевидно превъзходство в действията се проявява в един от атрибутите на Третият Източник и Център, който затъмнява даже физическата гравитация, всеобщото проявление на Острова Рай.

В допълнение към свръх управлението на енергиите и света на физическите неща, Безкрайният Дух в съвършенство е надарен с качествата търпимост, милосърдие и любов, които толкова тънко се проявяват в духовната опека. Съвършена е способността на Духът да носи любов и да затъмнява справедливостта с милосърдие. Богът-Дух притежава цялата божествена доброта и милосърдното чувство на Първородния и Вечен Син. Вашата локална система се изковава между наковалнята на справедливостта и чука на страданието, но тези, които държат в ръце чука, - това са деца на милосърдието, духовните потомци на Безкрайния Дух.

2. ВЕЗДЕСЪЩИЯТ ДУХ

Богът представлява по себе си дух в троен смисъл. Той сам се явява дух; в своя Син той се проявява като безусловен дух; в Съвместния Вършител той представлява по себе си дух в съюз с разума. И, в допълнение към дадените духовни реалности, ние полагаме, че различаваме нива в емпирическите духовни феномени - духовете на Висшето Същество, Пределното Божество и Божеството-Абсолют.

Безкрайният Дух се явява такова същото допълнение на Вечния Син, както Вечния Син - допълнение на Всеобщия Отец. Вечният Син е одухотворена персонализация на Отца; Безкрайният Дух е персонализирано одухотворение на Вечния Син и Всеобщия Отец.

Има много открити канали на духовна сила и източници на свръх материална енергия, свързващи хората от Урантия непосредствено с Божествата в Рая. Съществуват пряката връзка на Настройчиците на Съзнанието с Всеобщия Отец, широко разпространеното влияние на духовната гравитация на Вечния Син, а така също духовното присъствие на Съвместния Създател. Духът на Синът и духът на Духът се различават в своите функции. В своето духовно служене Третото Лице може да действува като разум и дух или само като дух.

Освен тези Райски Божества на урантийците помагат духовните влияния и деятелност на локалната вселена и свръх вселената с тяхното нескончаемо множество от изпълнени с любов личности, неизменно водещи към висотите и дълбините на идеалите за божествеността и целите на висшето съвършенство тези, чиито намерения са истинни, а сърцата чисти.

Присъствието на всеобщият дух на Вечният Син е известно нам - ние сме способни безгрешно да го познаем. Присъствието на Безкрайният Дух, Третото Лице на Божеството, може да бъде познато даже от смъртния човек, защото смъртните създания действително са способни да изпитват благотворното влияние на това божествено присъствие, действащо в качеството на посветения на човечеството Свят Дух в локалната вселена. В определена степен човекът също така е способен да осъзнае Настройчика - не личностното присъствие на Всеобщия Отец. Всички тези божествени духове действат в съгласие и съвършена хармония за благото на възвисяването и


Страница 101

одухотворяването на човека. Те са единни в духовното претворяване на плановете за издигане на смъртните и достигане на съвършенство.

3. ВСЕОБЩИЯТ ОПЕРАТОР

Островът Рай се явява източник и субстанция на физическата гравитация; и вече това едното трябва да е достатъчно, за да се разбере, че гравитацията - това е едно от най-реалните и, в аспект на вечността, надеждни явления в цялата вселена на вселените. Гравитацията не може да бъде модифицирана или анулирана, освен както под действието на силите и енергиите, възникващи при съвместното участие на Отеца и Сина; тези сили и енергии са поверени на Третия Източник и Център и функционално са свързани с него.

Безкрайният Дух притежава уникална и поразителна сила - антигравитацията, което функционално (на външен вид) отсъства и в Отца, и в Сина. Присъщата за Третият Източник способност да противостои на действието на материалната гравитация се проявява в личностните реакции на Съвместния Вършител на определени аспекти на отношения във вселената. И това уникално свойство може да се предава на някои висши категории личности на Божествения Дух.

Антигравитацията анулира гравитацията локално; това се достига при създаването на равно силово присъствие. Тя действува само в пределите на материалната гравитация и не се явява действие на разума. Антигравитационният ефект на жироскопа се явява добър пример за проявленията на антигравитацията, но никак не илюстрира нейната причина

Освен това, Съвместният Вършител демонстрира способността да преодолява силата и да неутрализира енергията. Това се достига със забавяне на енергията до състояние на материализация, а така също при използуването на други, неизвестни вам методи.

Съвместният Създател не нито енергия, нито източник на енергия, нито нейното назначение; той се явява оператор на енергията. Съвместният Създател е действие - движение, изменение, модификация, съгласуване, стабилизация и равновесие. Тези видове енергии, които се подчиняват на прякото или косвеното управление на Рая, по самата своя природа реагират на въздействието на Третия Източник и Център и неговите разнообразни сили.

Вселената на вселените е изпълнена със създания на Третия Източник и Център, функцията на които се състои в управлението на енергиите: това са физическите регулатори, управляващите енергиите, енергетичните центрове и други представители на Бога на Действието, занимаващи се с регулирането и стабилизирането на физическата енергия. Всички тези уникални създания, изпълняващи физически функции, притежават различни средства за управление на енергията - например, антигравитацията - която те използуват в своите усилия по създаването на физическо равновесие между веществото и енергията в голямата вселена.

Очевидно, че цялата своя материална деятелност Богът на Действието съотнася с Острова Рай. И действително: всички енергетични фактори отчитат абсолюта на вечния Остров и даже зависят от него. Обаче Съвместният Вършител не представлява Рая и не действува в отговор на неговото влияние. Като личност, той се явява представител на Отеца и Сина. Раят не се явява личност. Всички не личностни, без личностни и други извън личностни действия на Третият Източник и Център - това са актове на волеизявление на самия Съвместен Вършител; те не се явяват отражения, производни или следствия на каквото и да е или на когото и да е.

Раят - това е модел на безкрайността, Богът на Действието - е активатор на този модел. Раят е материалната точка на опората на безкрайността; силите на Третият Източник и Център - са лостовете на интелекта, който мотивира материалното ниво и привнася спонтанност в процеса на материалното съзидание.


Страница 102

4. АБСОЛЮТНИЯТ РАЗУМ

Интелектуалната природа на Третият Източник и Център се отличават от неговите физически и духовни атрибути. Тя едва ли позволява да се влиза в контакт с нея, но с нея може да се установява връзка - интелектуална, макар и не личностна. Тя се отличава от физическите атрибути и духовния характер на Третото Лице на функционално-интелектуалните нива, но в достъпен личностен вид тя никога не съществува отделно от физическите или духовни проявления.

Абсолютният Разум е разума на Третото Лице; той е неотделим от личността на Бога-Дух. Във функциониращите същества разумът е свързан с енергията или духа - или и с единия, и с другия. Разумът не е заключен в енергията; енергията е възприемчива към разума и се поддава на неговото въздействие; възможно е налагането на разума над енергията, но съзнанието не се намира в едната само материалната плоскост. Няма необходимост да се добавя разум към чистия дух, защото духът е вътрешно способен за осъзнаване и индентификация. Духът винаги е интелектуален, в определен смисъл разумен. Това може да бъде разум от различен тип, пред разум или свръх разум, даже разум-дух, но той винаги ще бъде способен да мисли и знае. Проницателността на духът превъзхожда разума, надраства го и - теоретически - предшества интелектуалното съзнание.

Съвместният Създател е абсолютен само в областта на разума, в сферите на всеобщия интелект. Разумът на Третият Източник и Център е безкраен; той излиза далеч зад пределите на активните и функциониращи контури на разума във вселената на вселените. Надаряването на седемте свръхвселени с разум се обезпечава от Седемте Главни Духове, най-важните личности на Съвместния Създател. Тези Главни Духове разпределят разума в голямата вселена във вид на космически разум, и вашата локална вселена е наситена с небадонския вариант на орвонтонския тип космически разум.

Безкрайният разум не познава времето, пределният разум преодолява времето, космическият разум е обусловен от времето. Така също е и с пространството: Безкрайният Разум е независим от пространството, обаче по степента на това, как разумът се спуска от безкрайното ниво на нивото на спомагателните духове на разума, интелекта все повече отчита факта на пространството и неговите ограничения.

Космическата сила отговаря на въздействието на разума, както космическия разум - на въздействието на духа. Духът - това е божественият замисъл, разумът-дух - е божественият замисъл в действие. Енергията - това е явление, разумът - значение, духът - ценност. Вече във времето и пространството разумът установява тези относителни връзки между енергията и духа, предполагащи тяхното взаимно родство във вечността.

Разумът преобразува духовните ценности в интелектуални значения; волята е способна да оплодотвори значенията на разума както в материалната, така и в духовната области. Възхождането към Рая включва относителния и диференцирания ръст в духа, разума и енергията. Личността е обединяващо начало на тези съставни части на емпирическата индивидуалност.

5. СЛУЖЕНЕ НА РАЗУМА

Третият Източник и Център е безкраен в разума. Даже ако растежът на вселената би се продължил безкрайно, то и тогава неговия интелектуален потенциал би бил достатъчен за надаряване на неограничено число създания със съответстващия тип разум и останалите предпоставки на интелекта.

В областта на сътворения разум Третото Лице, със своите равноправни и подчинени помощници, притежава висша власт. Третият Източник и Център


Страница 103

се явява единственият източник на разума на създанията, именно той надарява с разум. Даже частиците на Отца са неспособни да проникнат в човешкия разум, докато Съвместния Създател не подготви за тях почвата със своите интелектуални и духовни въздействия.

Уникалността на разумът се състои в това, че с него може да се надарява толкова широк спектър от живи същества. Чрез своите съзидателни и създадени партньори Третият Източник и Център опекунства всички видове разум във всички сфери. Той помага на човешкия и субчовешкия интелект чрез спомагателните духове от локалните вселени и с помощта физическите оператори съдейства даже на най-низшите, лишени от усещания организми на най-примитивните типове живи същества. Управлението на разума винаги се проявява чрез служене на разумно-духовните или разумно-енергетичните личности.

Тъй като Третото Лице на Божеството се явява източникът на разума, напълно естествено е, че еволюционните волеви създания по-леко ще съставят по-достъпни за разбиране представи за Безкрайния Дух, отколкото за Вечния Син или Всеобщия Отец. Несъвършеното разкриване реалността на Съвместният Създател се разкрива в самото съществуване на човешкия разум. Съвместният Създател е прародител на космическия разум, а разума на човека - индивидуализирания контур, не личностната част на този космически разум, посветен на локалната вселена от Съзидателната Дъщеря на Третият Източник и Център.

Не смятайте всички явления на разума са божествени само поради това, че неговия източник -- е Третото Лице на Божеството. Корените на човешкият интелект - са в материалния произход на животинските раси. Разумността на вселената се явява не по-истинно изразяване на Бога, който е разум, отколкото физическата природа - изразяването на красотите и хармонията в Рая. В природата има съвършенство, но природата не се явява съвършена. Съвместният Създател е източник на разума, но разумът не се явява Съвместния Създател.

На Урантия разумът е следствие от компромиса между висшето съвършенство на мисълта и формиращият се начин на мислене на незрелия човешки ум. Целта на вашето интелектуално развитие - е възвишеното съвършенство, обаче, съществувайки в съсъд от плът, вие сте още много далеко от тази божествена цел. Произходът на разума е истински божествен, както истински божествена е неговата участ, но вашият смъртен разум още не притежава божественото достойнство.

Често, прекалено често вие вредите на своя разум с неискреност, ожесточавате го с неправедни помисли; вие го подлагате на животински страх и го терзаете с ненужно безпокойство. Източникът на разумът е божествен, но разумът, известен в света на вашето въздигане, едва ли може да бъде предмет на особено възхищение, още повече обект на обожание или поклонение. Съзерцанието на незрелият и пасивен човешки интелект трябва да води само към смирение.

6. КОНТУР НА ГРАВИТАЦИЯТА НА РАЗУМА

Третият Източник и Център - всеобщият интелект - лично осъзнава всеки разум, всеки интелект в цялото творение и поддържа лична и съвършена връзка с всички физически, моронтийни и духовни разумни създания от необятните вселени. Цялата интелектуална активност е обхваната от абсолютния контур на гравитацията на разума, събиращ се в Третия Източник и Център, и се явява част от личното съзнание на Безкрайния Дух.

Така също, както Отецът привлича към себе си всички личности, а Синът - всяка духовна реалност, така и интелектуалното притегляне на Съвместният Вършител привлича


Страница 104

към него всеки разум; той безусловно господства във всеобщия контур на разума и го управлява. Всички истински, оригинални интелектуални ценности, всички божествени помисли и съвършени идеи неизменно се въвличат в абсолютния контур на разума.

Гравитацията на разума може да действува отделно от гравитацията материалната и духовна, но където и да било и когато и да било да са се сблъсквали двата последни типа, на лице е действието на гравитация на разума. При обединяването на всичките три, материалното създание - физическо или моронтийно, крайно или абсонитно - може да бъде обхванато от личностната гравитация. Независимо от това, надаряването с разум даже на не личностните същества им позволява да мислят и осъзнават, въпреки пълното отсъствие на личността.

Обаче индивидуалността, присъща за достойнството на личността - човешка или божествена, безсмъртна или потенциално безсмъртна - взима своето начало не в духа, разума или материята; това е дар от Всеобщия Отец. Взаимодействието на духовната, интелектуалната и материалната гравитация също така не се явяват непременно условие за появяване на личностната гравитация. Контурът на Отца може да обхване разумното материално същество, не реагиращо на духовната гравитация, или също да заключи (съдържа) в себе си разумно духовно същество, което не реагира на материалната гравитация. Действието на личностната гравитация винаги се явява волеви акт на Всеобщия Отец.

Макар в чисто материалните същества разумът да е свързан с енергията, а в чисто духовните - с духа, безчислени категории личности, включително и човешките, притежават разум, свързан както с енергията, така и с духа. Духовната страна в разума на създанията се проявява в неговата неизменна реакция на влечение към духовната гравитация на Вечния Син, материалната страна - в реакцията на гравитацията на материалната вселена.

Космическият разум, не асоцииран с енергиите или с духа, е неподвластен на гравитацията на материалния или духовния контури. Чистият разум е подложен само на всеобщия гравитационен обхват на Съвместния Вършител. Чистият разум - е близък родственик на безкрайния разум, а безкрайния разум (теоретично с еднаква ценност като абсолютите на духа и енергията) се подчинява, очевидно, само на самия себе си.

Колкото е по-голямо разделянето между духа и енергията, толкова по-забележима е функцията на разума; колкото са по-малки различията между енергията и духа, толкова по-малко е забележима деятелността на разума. Очевидно, максималната активност на космическият разум се наблюдава във времевите вселени от пространството. Тук разумът, видимо, функционира в промеждутъчната зона между енергията и духа, но на по-високи нива на разума положението е друго; в Рая енергията и духа съставляват, в същност, единно цяло.

Контурът на гравитацията на разума е надежден. Той се поражда От Третото Лице на Божеството в Рая, но не всички наблюдаеми функции на разума са предсказуеми. По цялото творение, паралелно с този контур, съществува някакво малко разбираемо присъствие, функциите, на което са непредсказуеми. Ние полагаме, че тази непредсказуемост частично се обяснява с функциите на Всеобщия Абсолют. Ние не знаем, що за функция е това; ние можем само да се досещаме за това, което я активира; ние сме способни само да правим предположения за нейната връзка със създанията.

Определени аспекти, свързани с непредсказуемостта на крайният разум, могат да се обяснят с незавършеността на Висшето Същество, обаче съществува обширна зона на деятелност, в която Съвместният Вършител и Всеобщият Абсолют, възможно, да са в съприкосновение един с друг. Ние не знаем много за разума, но в едно сме уверени: Безкрайният Дух - това е съвършеното изразяване разума на Създателя на всички създания; Висшето Същество - това е формиращото се изразяване на разума на всички създания от техния Създател.


Страница 105

7. ВСЕЛЕНСКО ОТРАЖЕНИЕ

Съвместният Вършител е способен да съгласува всички нива на вселенска реалност така, че да обезпечи едновременното възприятие на интелектуалното, материалното и духовното. Това явление се нарича вселенско отражение и представлява по себе си уникално и необяснимо умение да вижда, слуша, усеща и знае всичко случващо се в свръхвселената и с помощта на отражението да фокусира цялата тази информация и знание във всяко произволно място. Действието отражение в съвършенство се демонстрира във всеки от столичните светове на седемте свръхвселени. Това явление така също се наблюдава във всички сектори на свръхвселените и в пределите на локалните вселени. Окончателното съсредоточаване на вселенското отражение става в Рая.

Явлението отражение - в неговото разкритие в главните светове на свръхвселените в поразителните действия на намиращите се там отражателни личности -- демонстрира най-сложната взаимовръзка във всички аспекти на битието в цялото творение. Може да се проследи, как линиите на духа водят към Сина, физическата енергия - към Рая, а разума - към Третия Източник; но в необикновения феномен на вселенското отражение става уникалното и изключително обединение на всичките три начала, взаимосвързани по такъв начин, че да позволяват на управителите на вселената да узнават за отделните обстоятелства мигновено, едновременно с тяхното възникване.

В многото механизмът на отражението за нас е разбираем, обаче съществуват цял ред аспекти, които наистина ни поставят в задънена улица. Ние знаем, че Съвместния Вършител се явява център на интелектуалния контур на вселената и предшественик на космическия разум и, че космическия разум действува под контрола на абсолютната гравитация на разума на Третия Източник и Център. Ние така също знаем, че контурите на космическия разум въздействат на интелектуалните нива на целия известен живот; в тях се съдържат всеобщите пространствени съобщения, и ние сме толкова също уверени в това, че те излизат от Седемте Главни Духове и се събират в Третия Източник и Център.

Видимо, връзката на крайният космически разум и божествения абсолют на разума се формира в емпирическия разум на Висшето Същество. Нас ни учат, че в изворите на времето Безкрайния Дух е надарил Висшето Същество с този емпирически интелект, и ние полагаме, че някои свойства на феномена на отражение може да се обяснят само с признаване активността на Висшия Разум. Ако Висшето Същество няма отношение към отражението, то ние не можем да обясним сложните операции и непогрешимите действия на това космическо съзнание.

В пределите на емпирическото и крайното, отражението се представя като всезнание и може да се явява свидетелство за възникване на присъствието-съзнание на Висшето Същество. Ако това предположение е вярно, то използуването на кой да е аспект на отражение е еквивалентно на частична връзка със съзнанието на Висшето Същество.

8. ЛИЧНОСТИ НА БЕЗКРАЙНИЯТ ДУХ

Безкрайният Дух притежава цялото необходимо могъщество за предаването на много от своите способности и прерогативи на равноправните и подчинени личности и изпълнители.

В първият акт на Безкрайният Дух по създаването на Божества - актът, не свързан с Троицата, но намиращ се в някаква неразкрита връзка с Отеца и Сина, -


Страница 106

е станало появяването на личностите на Седемте Главни Духове на Рая, разпространяващи Безкрайния Дух във вселените.

В столиците на свръхвселените няма пряк представител на Третият Източник и Център. Всяко от тези седем творения се намира в подчинението на един от Главните Духове на Рая, който действува с помощта на седемте Отражателни Духове, намиращи се в столицата на свръхвселената.

Следващият, продължаващ се творчески акт на Безкрайният Дух периодически се разкрива в сътворяването на Съзидателните Духове. Всеки път, когато Всеобщият Отец и Вечният Син пораждат нов Син-Създател, Безкрайния Дух поражда Съзидателен Дух на локална вселена, който става близък партньор на Сина-Създател в цялата последваща деятелност във вселената.

Както е необходимо да се прави различие между Вечния Син и Сина-Създател, така следва да се различават и Безкрайния Дух и Съзидателните Духове - равноправните партньори на Синовете-Създатели в локалните вселени. За локалната вселена Съзидателният Дух се явява това, което се явява Безкрайният Дух - за цялото творение.

В голямата вселена Третият Източник и Център е представен от огромно множество попечителски духове, посланици, просветители, арбитражни съдии, помощници и съветници, а така също ръководители на някои физически, моронтийни и духовни контури. Не всички те се явяват личности в прекия смисъл на думата. Личността на крайните създания се характеризира от следните фактори:

1. Субективно самосъзнание.

2. Обективна реакция на личностния контур на Отца.

Съществуват личности на създателите и личности на създанията, и освен тези два основни типа, съществуват личности на Третия Източник и Център - същества, личностни за Безкрайния Дух, но не явяващи се безусловно личностни за създанията. Тези личности на Третия Източник не влизат в личностния контур на Отца. Личностите на Първия и Третия Източник са способни да влизат в контакт един с друг; това е присъщо на всички личности.

Отецът надарява с личност по своя собствена воля. Защо той прави това, ние можем само да предполагаме; как той прави това - ние не знаем. Точно така също ние не знаем, защо Третия Източник надарява с личност, източникът, на която не се явява Отеца, обаче Безкрайния Дух извършва това от свое име, в творческо единение с Вечния Син и множество неизвестни за вас методи. Безкрайният Дух може така също да представлява Отца, надарявайки с личност на Първия Източник.

Съществуват множество типове личности на Третия Източник. Безкрайният Дух посвещава личността на Третият Източник на многочислени групи същества, не включени в личностния контур на Отца, например, някои управляващи енергията. Безкрайният Дух се отнася както към личностите така също и към много други категории същества, в средата на които - Съзидателните Духове, отделяни в отделен клас в своите взаимоотношения със създанията, влизащи в контура на Отца.

С личност както на Първия, така и на Третия Източник са надарени всички, които човекът свързва с понятието за личност, а така също и много други; техният разум включва памет, разсъдък, съждения, творческо въображение, асоциативно мислене, решения, избор и многочислени допълнителни интелектуални способности, съвършено неизвестни на смъртните. С някои изключения, разкритите вам категории имат форма и явна индивидуалност; те са в същност реални същества. Болшинството от тях са видими за всички категории от духовното битие.


Страница 107

Даже вие ще бъдете способни да видите вашите духовни партньори от низшите категории, щом като се освободите от ограниченото зрение на своите материални очи и придобиете моронтийна форма, с нейната повишена възприемчивост към духовната реалност.

Функционалното семейство на Третият Източник и Център, в този вид, в който то се разкрива в дадените материали, се дели на три големи групи:

I. Висши Духове. Смесена група, включваща, сред останалите, следните категории:

1. Седемте Главни Духове от Рая.

2. Отражателните Духове на свръхвселените.

3. Съзидателните Духове на локалните вселени.

ІІ. Управляващи Енергията. Групата управляващи създанията и силите, действащи по цялото организирано пространство.

ІІІ. Личности на Безкрайният Дух. Такова название не задължително означава, че това са личности на Третият Източник, макар някои от тях, като волеви създания, са уникални. Обичайно те се подразделят на три основни класа:

1. Висши личности на Безкрайният Дух.

2. Войнство на посланиците в пространството.

3. Попечителски духове на времето.

Тези групи служат в Рая, в централната вселена, вселената на обитаване или свръхвселените и обединяват категории, действащи в локалните вселени, включително съзвездията, системите и планетите.

Духовните личности от обширното семейство на Божественият и Безкраен Дух са неизменно предани на своето служене - посвещението на любовта на Бога и милосърдието на Сина на всички разумни създания от еволюционните светове на времето и пространството. Тези духовни същества представляват по себе си живата стълбица, по която смъртния човек се издига от хаоса към блаженството.

[Разкрито на Урантия от Божественият Съветник на Уверса, изпратен от От Векове Древните за описание на същността и деятелността на Безкрайния Дух.]


Страница 108