Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 8. БЕЗКРАЙНИЯТ ДУХ

В ИЗВОРИТЕ на вечността, когато "първата" безкрайна и абсолютна мисъл на Всеобщият Отец придобива във Вечния Син толкова съвършено и адекватно слово за своето божествено изразяване, Бог-Мисъл и Бог-Слово се утвърждават във висшето желание да намерят всеобщ и безкраен посредник за съвместно изразяване и обединено действие.

В зорите на вечността както Отецът, така и Синът придобиват безкрайното осъзнаване на своята взаимозависимост, на своето вечно и абсолютно единство; затова те сключват извечно и ненарушимо съглашение за божествено сътрудничество. Целта на този безсрочен договор - е претворяване на техните обединени идеи по целия кръг на вечността; и от момента на това вечностно събитие Отецът и Синът пребивават в божествен съюз.

Ние плътно се приближаваме към произхода във вечността на Безкрайният Дух, Третото Лице на Божеството. В този миг, когато Бог-Отец и Бог-Син съвместно замислят идентично и безкрайно действие, - претворението на абсолютния замисъл, - в този самият момент възниква пълноправния Безкраен Дух.

Разказвайки за реда в произхода на Божествата, аз постъпвам така само за това, за да можете вие да си ги представите в тяхната взаимовръзка. В действителност всички те съществуват от памтивека; те са екзистенциални. Техните дни нямат начало или край; те са равни, върховни, пределни, абсолютни и безкрайни. Те са, винаги са били и винаги ще бъдат - притежаващи ярка индивидуалност, но вечно обединени личности; Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух.

1. БОГЪТ НА ДЕЙСТВИЕТО

Във вечността на миналото, с появяването на личността на Безкрайния Дух, божественият личностен цикъл придобива съвършенство и пълнота. Появява се Богът на Действието, и необятната сцена на пространството е готова за колосалната драма на творението - всеобщото дръзновено начинание -- божествената панорама на вечните епохи.

Първият акт на Безкрайният Дух - е изучаване и признание на своите божествени родители; Бащата-Отец и Майката-Син. Той, Духът, безусловно идентифицира всекиго от тях. Той напълно осъзнава разделянето на техните личности, техните безкрайни атрибути, а така също тяхната обединена природа и единна функция. След това, независимо от своето равноправие с Първото и Второто Лица, Третото Лице на Божеството доброволно, с трансцедентална готовност и въодушевяваща непосредственост дава обет за вечна вярност към Бог-Отец и признава извечната зависимост от Бог-Син.

Образува се кръгът на вечността, неотменимо свързан с характера на даденото действие и взаимно признание на независимостта на всяка от личностите и


Страница 91

изпълнителния съюз на всичките трима. Осъществява се Райската Троица. Сцената на всеобщото пространство е готова за разгръщането на разнообразна и непрекъсната панорама - съзидателното разкриване замисъла на Всеобщия Отец в личността на Вечния Син и посредством Бога на Действието, изпълнителния посредник в представянето на реалности за съзидателното другарство на Отца и Сина.

Богът на Действието се захваща за работа - и безжизнения небосвод оживява. В едно мигване на очите възникват милиард съвършени сфери. До този хипотетичен момент във вечността, заключените в Рая пространствени енергии съществуват и са потенциално действени, но не се проявяват в реалността; невъзможно е да се измери и физическата гравитация, освен като реакция на материалните реалности на нейното постоянно притегляне. Материалната вселена в този предполагаем, вечно отдалечен от нас момент не съществува, обаче едновременно с материализацията на милиардите светове се появява гравитация, достатъчна и адекватна за това, че да ги задържи във вечното притегляне на Рая.

Сега покрай творението на Боговете се излъчва енергия от втори тип, и този изтичащ дух мигновено се обхваща от духовната гравитация на Вечния Син. Пресечена от две гравитационни полета, вселената се докосва към енергиите на безкрайното и се потапя в духа на божествеността. Така почвата на живота се подготвя към самоосъзнаване на разума, ставащ явен в обединените интелектуални контури на Безкрайния Дух.

Тези семена на потенциалното съществуване, развеяни по цялото централно творение на Боговете, използува Отецът, - и се появява личността на създанията. След това присъствието на Райските Божества запълва цялото организирано пространство и започва ефективно да притегля всички неща и същества към Рая.

Безкрайният Дух се увековечава едновременно с раждането на световете от Хавона, защото тази централна вселена е създадена от него, с него и в него в изпълнение на обединените представи и единната воля на Отеца и Сина. Третото Лице се надарява с божествено съдържание именно благодарение на този акт на съвместното творение; така то навеки става Съвместен Създател.

Грандиозна и величествена е епохата на съзидателното разпространение на Отеца и Сина посредством и в действията на техния съвместно равноправен и особен изпълнител, Третия Източник и Център. Няма никакви свидетелства за тези вълнуващи времена. Всичко, с което ние разполагаме за обосноваването на тези могъществени процеси, - това са прекалено оскъдните признания на Безкрайния Дух; от всичкото той само потвърждава този факт, че централната вселена и всичко, което се отнася към нея, са възникнали едновременно с придобиването от тях на личност и съзнание.

Накратко, Безкрайният Дух потвърждава, че централната вселена е вечна по силата на неговата собствена вечност. Такава е традиционната точка на отчитане на историята на вселената на вселените. Отсъства каквато и да било информация, не съществуват никакви документи, отнасящи се каквото и да било събитие или действие, случило се до това колосално освобождаване на съзидателна енергия и организираща мъдрост, които са се въплътили в огромната и съвършена вселена, съществуваща в центъра на мирозданието. Зад пределите на това събитие си остават непостижимите процеси на вечността и глъб‡ните на безкрайността - което е абсолютна тайна.

Подобно описание на последователността в произхода на Третият Източник и Център представлява по себе си сбита интерпретация, съобразена за свързания с времето и обусловен от пространството разум на смъртното създание. За това, за да получи представа за космическата история, човешкият разум трябва да има отправна точка, и аз получих указание да се ползвам от дадения подход


Страница 92

при тълкуване на историческия аспект на вечността. За логиката на материалният разум е нужна първопричина; предвид на това ние постулираме Всеобщия Отец като Първи Източник и Абсолютен Център на цялото творение, в това същото време обяснявайки на всички съзнания, че Сина и Духа съществуват с Отца във вечността на всички стадии от космическата история и във всички сфери на съзидателна активност. И правейки това, ние в никаква степен не пренебрегваме реалността и вечността на Острова Рай и трите Абсолюта: Безусловния, Всеобщия и Божествата.

Материалният разум на децата на времето е способен да си представи Отеца във вечността. Ние знаем, че всяко дете ще може по най-добрия начин да съотнесе себе си с реалността, ако от начало постигне взаимовръзките, които се установяват между него и родителите, а след това разпространи своите представи за семейството в цялото. По степента на развитие на разума на детето понятието за семейни връзки ще се изпълва с ново съдържание - от взаимовръзки в групата, расата и света до взаимоотношения във вселената, свръх вселената и достигащи чак до вселената на вселените.

2. ПРИРОДА НА БЕЗКРАЙНИЯТ ДУХ

Съвместният Създател произлиза от вечността, образувайки пълно и безусловно единство с Всеобщия Отец и Вечния Син. Безкрайният Дух в съвършенство отразява природата не само на Райския Отец, но и на Първородния Син.

Третият Източник и Център е известен под различни имена: Всеобщ Дух, Висш Ръководител, Съвместен Създател, Божествен Изпълнител, Безкраен Разум, Дух на Духовете, Майчински Дух на Рая, Съвместен Вършител, Краен Съгласуващ, Вездесъщ Дух, Абсолютен Интелект, Божествено Действие; на Урантия понякога го бъркат с космическия разум.

Съвършено уместно е да се нарича Третото Лице на Божеството Безкраен Дух, защото Бог е дух. Обаче материалните създания, склонни погрешно да разглеждат материята като основна реалност и да постулират разума - заедно с духа - като производни на материята, биха могли по-добре да разбират Третият Източник и Център, ако той би се наричал Безкрайна Реалност, Всеобщ Организатор или Личностен Съгласуващ.

Като вселенско разкриване на божествеността, Безкрайният Дух е непостижим и съвършено недостъпен за човешкото разбиране. За да се усети абсолютността на Духа, за вас е достатъчно да се обърнете към съзерцаване безкрайността на Всеобщия Отец и да изпитате трепет от осъзнаването вечността на Първородния Син.

В личността на Безкрайният Дух се скрива тайна, но не толкова дълбока, както в Отеца и Сина. От всичко аспекти на природата на Отца в най-голяма степен поразително Съвместният Създател разкрива неговата безкрайност. Даже, ако някога, когато и да било мирозданието се разпространи в безкрайността, то и тогава духовното присъствие, управлението на енергиите и потенциалите на разума на Съвместния Вършител ще бъдат достатъчни за удовлетворяване потребностите на такова безгранично творение.

Независимо от това, че Безкрайният Дух всестранно разделя съвършенството, праведността и любовта с Всеобщия Отец, той притегля към атрибутите на милосърдие на Вечния Син, ставайки, по такъв начин, проводник на милосърдието на Райските Божества в голямата вселена. Навсякъде и винаги - във всеобщия и вечен смисъл - Духът носи милосърдие, защото както божествените Синове разкриват любовта на Бога, така божествения Дух изразява милосърдието на Бога.


Страница 93

Духът не може да притежава по-голяма добродетел, отколкото Отеца, защото цялата добродетел произхожда от Отца, обаче именно в деянията на Духа ние сме способни по-добре да разберем тази добродетел. Верността на Отца и постоянството на Сина стават за духовните същества и материалните създания от сферите толкова реални благодарение преданата помощ и непрестанното служене на личностите на Безкрайния Дух.

Съвместният Вършител е унаследил от Отца цялата красота на неговите мисли и истинност на характера. И тези възвишени черти на божествеността са съгласувани на пред върховните нива на космическия разум и се подчиняват на безкрайната и вечна мъдрост на безусловния и неограничен разум на Третия Източник и Център.

3. ВРЪЗКА НА ДУХЪТ С ОТЕЦА И СИНА

Както Вечният Син се явява словесно изразяване на "първата" абсолютна и безкрайна мисъл на Всеобщия Отец, така Съвместният Вършител е съвършеното изпълнение на "първата" завършена съзидателна идея, или план, в обединеното действие на личностното другарство на Отеца и Сина в абсолютното единство на мисли и думи. Третият Източник и Център се увековечава едновременно с централното, или санкционираното, творение, и само това централно творение е вечно в своето съществуване сред вселените.

След надаряването на Третия Източник с личност, Първия Източник не взима лично участие в създаването на вселената. Всичко възможно Всеобщият Отец предава на своя Вечен Син; по такъв същия начин Вечният Син предава всички възможни пълномощия на Съвместния Създател.

Като партньори и равноправни личности, Вечният Син и Съвместният Създател са планирали и придали определена форма на всяка от появилата се вселена от постхавонската епоха. Във цялото последващо творение Духът съхранява със Синът същата такава лична връзка, която съществува между Сина и Отеца в първото, централно творение.

Синът-Създател на Вечния Син и Съзидателният Дух на Безкрайния Дух са създали вас и вашата вселена; и макар Отецът да се явява вярна опора на организираното от тях творение, Вселенския Син и Вселенския Дух са задължени да укрепват и поддържат резултатите от своя труд, еднакво както и да опекунстват сътворените от тях създания.

Безкрайният Дух - това е ефективен посредник на любвеобилния Отец и изпълнения с милосърдие Син, призван да въплъти техния съвместен проект: да привлече към себе си любящите истината души на създанията от всички светове на времето и пространството. В този момент, когато Вечният Син е приел плана на Отеца по преобразяване на създанията във вселените, в този същият момент, когато проекта за възхождането е станал план на Отеца и Сина, в този същия миг Безкрайният Дух е станал съвместен ръководител, представляващ Отеца и Сина при изпълнението на техния обединен и вечен замисъл. Така Безкрайният Дух е дал обет: да предоставя всички свои ресурси на божествено присъствие и духовни личности на разположение на Отеца и Сина. Той е посветил всичко на грандиозния план за въздигане на спасените волеви създания до божествените висоти на съвършенството на Рая.

Безкрайният Дух е изчерпващото, особено и универсално разкриване на Всеобщия Отец и неговия Вечен Син. Всички знания за сътрудничеството на Отеца и Сина трябва да се придобият чрез Безкрайният Дух - съвместния представител на божествения съюз от мисли и думи.

Вечният Син - това е единственият път за приближаване към Всеобщия Отец, а Безкрайният Дух - е единственото средство за достигане до Вечния Син. Само чрез търпеливото служене на Духа възходящите същества са способни да открият за себе си Сина.


Страница 94

В центъра на мирозданието Безкрайният Дух е първото Божество от Рая, което е длъжен да достигне възходящия поклонник. Третото Лице покрива със себе си Второто и Първото Лица и затова трябва първо да бъде осъзнато от всички кандидати за представяне на Сина и Отеца.

С това далеч не се изчерпват възможностите на Духът в равна степен да представлява Отеца и Сина и да им служи.

4. ДУХЪТ НА БОЖЕСТВЕНОТО СЛУЖЕНЕ

Паралелно с физическата вселена, където гравитацията на Рая задържа цялата материя, съществува вселена на духа, където словото на Сина тълкува мисълта на Бога и, "става плът", демонстрира изпълнено с любов милосърдие, присъщо на съвкупната природа на обединените Създатели. Обаче чрез цялото това материално и духовно творение се е простряла необятната сцена, на която Безкрайният Дух и неговото духовно потомство демонстрират сливането на милосърдието, търпеливостта и вечната любов на божествените родители към децата на разума, замислени и създадени в резултат на техните съвместни усилия. Извечното служене на разума - е основата на божествения характер на Духът. И цялото духовно потомство на Съвместният Вършител изпитва това стремление да оказва помощ, това божествено подбуждане към служене.

Бог е любов, Синът е милосърдие, Духът е служене -- служене на божествената любов и безкрайното милосърдие, проявяващо се в цялото разумно творение. Духът - това е персонификация на любовта на Отеца и милосърдието на Сина; в него те намират своето вечно обединение за всеобщо служене. Духът - това е любовта приложена към света на създанията, обединената любов на Отца и Сина.

На Урантия Безкрайният Дух е известен като вездесъщо влияние, всеобщо присъствие, но в Хавона вие ще го познаете като действително личностно служене. Тук служенето на Райският Дух служи за поучителен и въодушевяващ пример за всекиго от неговите еднородни Духове и подчинени личности, опекунстващи създанията в световете на времето и пространството. В тази божествена вселена Безкрайният Дух е взел пълноценно участие в седемте трансцедентални явявания на Вечния Син; по такъв начин, съвместно с първородния Син Михаил, той е участвал в седемте посвещения на пръстените на Хавона, ставайки, този самият, чувствителен и отзивчив духовен опекун на всеки поклонник на времето, пресичащ тези съвършени небесни пръстени.

Когато Божият Син-Създател приема върху себе си отговорността за бъдещата локална вселена, личността на Безкрайния Дух дава обет за беззаветно служене на Сина Михаил, пристъпващ към своята мисия - дръзновена съзидателна епопея. Всестранната помощ на Безкрайният Дух за възхода на материалните създания на всички нови и нови нива на духовност особено нагледно се проявява в личностите на Съзидателните Дъщери - Майчинските Духове на локалната вселена. И цялото това служене се осъществява в съвършена хармония с целите на Синовете-Създатели на тези локални вселени и в тясна връзка с тяхната личност.

Както Синовете на Бога участвуват в изпълнението на грандиозната задача - разкриването във вселената на любвеобилната личност на Отца, - така Безкрайният Дух е посветен на непрекъснатото служене: разкриване на обединената любов на Отца и Сина на разума на всяко дете във всичките вселени. В тези локални творения Духът не се спуска към материалните създания в плът, както това правят някои Божи Синове, но Безкрайният Дух и неговите равноправни Духове действително понижават своя статус,


Страница 95

и, с радост претърпяват верига от поразителни превръщания, снижаващи нивото на тяхната божественост, явяват се във вид на ангели, за да ви съпровождат и направляват по скромния земен път.

Именно благодарение на тази верига от превръщания Безкрайния Дух действително - и като личност - се сближава с всеки обитател от сферите, населени със същества от животински произход. И всичко, което извършва Духът, в никаква степен не препятства неговото съществуване в качеството на Третото Лице на Божеството в центъра на мирозданието.

Съвместният Създател - това е най-великият опекун, всеобщият милосърден пастир, наистина и във веки веков. За това, за да разберете служенето на Духа, помислете над тази истина, че той е обединен образ на нескончаемата любов на Отеца и вечното милосърдие на Сина. Обаче служенето на Духът не е ограничено само от това, че той се явява представител на Вечния Син и Всеобщия Отец. Безкрайният Дух е способен да опекунства създания от кой да е свят от своето собствено име и по своето собствено право; Третото Лице е изпълнено с божествено благородство и одарява с всеобща милосърдна опека също така и по свое собствено решение.

Разширявайки своите познания за преданата и непрестанна грижа, с която Безкрайния Дух обкръжава низшите категории създания, човек още повече ще се възхищава и ще се прекланя пред трансцеденталната същност и несравнимия характер на това обединено Действие на Всеобщия Отец и Вечния Син. Наистина, Духът е "Господното око, неизменно обърнато към праведните" и "божествения слух, винаги открит за техните молитви".

5. ПРИСЪСТВИЕТО НА БОГА

Забележителните атрибути на Безкрайният Дух се явяват неговата вездесъщност. Цялата вселена на вселените е пропита от този вездесъщ дух, толкова сходен с присъствието на всеобщия и божествен разум. Във всеки свят както Второто, така и Третото Лица на Божествата са представени от своите вездесъщи духове.

Отецът е безкраен и затова е ограничен само от волята. Надарявайки с Настройчиците и включвайки личността в своя контур, Отецът действува самостоятелно, но в отношение на духовните сили с разумните същества той използува духовните и личностни същества на Вечния Син и Безкрайния Дух. По свое желание той може да присъства в духа наравно със Сина или Съвместния Вършител; той присъства заедно със Сина и в Духа. Отецът несъмнено присъства повсеместно, и ние забелязваме това във всяко и във всички тези разнообразни, но съвкупни сили, влияния и присъствия - и с тяхна помощ.

Както става ясно от вашите свещени книги, под терминът Дух Божи в тях се подразбира последователно ту Безкрайния Дух в Рая, ту Съзидателния Дух на вашата локална вселена. Светият Дух е духовният контур на тази Съзидателна Дъщеря на Безкрайния Дух на Рая; този контур, е присъщ за всяка локална вселена и ограничен от духовните предели на такова творение; що се касае до Безкрайния Дух, то той е вездесъщ.

Съществуват много духовни влияния, и всички те, са като едно. Даже трудът на Настройчиците на Съзнанието, независим от всички останали въздействия, неизменно съвпада с духовното служене на обединените влияния на Безкрайния Дух и Майчинския Дух на локалната вселена. В живота на урантийците проявленията на тези духовни присъствия са неотделими едно от друго. Във вашият разум и вашата душа те действат като единен дух, независимо от това, че притежават различен про-


Страница 96

изход. По степента на все по-голямото въвличане в това единно духовно служене, то става за вас влияние на Висшия, "винаги способен да ви запази от падение и да ви представи непорочен пред Отеца ваш небесен".

Винаги помнете, че Безкрайният Дух е Съвместен Вършител; в него и чрез него действува както Отеца, така и Сина; той присъства не само лично, но и като Отец, и като Син, а така също като Отец-Син. В знак на признание на този факт, а така също по силата на много други причини, за духовното присъствие на Безкрайния Дух често говорят като за "духа на Бога".

Би било правомерно да се нарича дух на Бога цялата съвкупност от духовното служене, защото такава съвкупност наистина се явява съюза на духовете Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух, Бог-Седмочастен и даже духа Бога-Висш.

6. ЛИЧНОСТ НА БЕЗКРАЙНИЯТ ДУХ

Повсеместното присъствие и обширното разпространение на Третият Източник и Център не трябва да отклонява вашето внимание от факта на неговата личност. Безкрайният Дух е вселенско присъствие, вечно действие, космическо могъщество, божествено влияние и всеобщ разум; той е всичко това и повече от това, но той се явява така също истинска и божествена личност.

Безкрайният Дух - това е пълноценна и съвършена личност, божество, равноправно и еднородно по отношение на Всеобщия Отец и Вечния Син. За висшите разумни същества от вселените Съвместният Създател е също толкова реален и видим, колкото Отеца и Сина - и даже повече от това, защото преди, това да се приближат към Отца чрез Сина, всички възходящи създания трябва да достигнат Духа.

Безкрайният Дух - Третото Лице на Божеството - притежава всички атрибути, които вие свързвате с личността. Духът е надарен с абсолютен разум: "Духът изследва всичко, даже скритите дълбини Божии". Духът притежава не само разум, но и воля. За посвещението на неговите дарове е казано: "Всичко това твори един и същи Дух, надарявайки всеки по отделно, както счита за нужно".

"Любовта на Духа" е реална, както са реални и неговите страдания; за това "не нажалявайте Божия Дух". Безкрайния Дух може да се разглежда като Божество на Рая или като Съзидателен Дух на локалната вселена, но във всички случаи ние виждаме, че Съвместния Създател е не само Трети Източник и Център, но и божествена личност, реагираща на вселената така, като това е присъщо на личността. Духът се обръща към вас: "Имащите уши да слушат, какво говори Духа". "Самият Дух ходатайства за вас". Духът оказва непосредствено и лично влияние на създадените същества, "защото всички, водени от Духа Божи, са всъщност истински синове Божии".

Макар ние да съзерцаваме феномена на служене на Безкрайния Дух в отдалечените светове във вселената на вселените, макар ние да наблюдаваме, как едно и също съгласуващо Божество действува в несметните легиони разнообразни същества, произхождащи от Третия Източник и Център, макар ние да признаваме вездесъщността на Духа, - независимо от всичко това, ние утвърждаваме, че този същия Трети Източник и Център се явява личност, Съвместен Създател на всичко истинско, на всички същества и всички вселени.

Съвършена и вечна е взаимовръзката на Отецът, Синът и Духът в управлението на вселените. Макар всеки да е зает с личната опека на цялото творение, всичките трима са божествено и абсолютно обединени един с друг в съзиданието и управлението, което ги прави навеки единно цяло.


Страница 97

Отецът и Синът винаги и в безусловно съвършенство съвместно присъстват в лицето на Безкрайния Дух, защото Духът е подобие на Отеца и подобие на Сина, еднакво както и подобие на съвкупността от Отеца и Сина, защото те са навеки единни.

[Представено на Урантия от Божествения Съветник на Уверса, насочен от От Векове Древните за описание природата и деятелността на Безкрайния Дух.]


Страница 98