Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 7. ВРЪЗКА НА ВЕЧНИЯТ СИН С ВСЕЛЕНАТА

ПЪРВОРОДНИЯТ Син непрестанно претворява в живота духовните аспекти на вечния замисъл на Отца по степента на това, как този замисъл постепенно се разкрива във феномените на еволюиращите вселени с техните разнообразни групи живи същества. Ние не напълно разбираме този план, но ние не се съмняваме в това, че Райския Син всецяло го разбира.

Синът е подобен на Отца в своя стремеж да посвети колкото се може повече от собствената си същност на своите равноправни Синове, а така също и на подчинените им Синове. Както за Отецът, така и за Синът е присъщо само разпространението, което се проявява в своето безгранично посвещение на Безкрайния Дух, техният съвместен изпълнител.

Като вседържител на духовните реалности, Вторият Източник и Център представлява по себе си вечният противовес на Острова Рай - величествената опора на целия материален свят. Така Първият Източник и Център навеки е разкрит в материалната красота на изисканите форми на централния Остров и в духовните ценности на небесната личност на Вечния Син.

Вечният Син се явява действителен вседържител на необятното творение от духовни реалности и духовни същества. Светът на духа - това е обичайното, привичното за Сина, неговото лично поведение; не личностните и духовни по своя характер реалности неизменно са възприемчиви към волята и замисъла на съвършената личност на Абсолютния Син.

Обаче Синът не носи лична отговорност за поведението на всички духовни личности. Волята на личностното създание е относително свободна и, следователно, определя действията на такива волеви същества. Затова духовният свят на свободната воля не винаги правилно предава характера на Вечния Син, така също както природата на Урантия не се явява истинско изображение на съвършенството и неизменността на Рая и Божеството. Но каквото и да отличава свободното действие на човека или ангела, вечното могъщество на Сина във всеобщото гравитационно управление на всички духовни реалности си остава абсолютно.

1. КОНТУР НА ДУХОВНАТА ГРАВИТАЦИЯ

Всичко, което се говори за иманентността, вездесъщността, всемогъществото и все знанието на Бога, също така е справедливо и по отношение на Сина в сферите на духа. Наблюдаемата в цялото творение чиста и всеобща духовна гравитация, този изключително духовен контур, привежда непосредствено към Втория Източник и Център в Рая. Управлението и функционирането на този вездесъщ и безгрешен духовен обхват на всички истински ценности на духа произтичат под началото на Сина. По такъв начин, Вечният Син осъществява абсолютната духовна власт. Той буквално държи всички духовни реалности и всички одухотворени ценности сякаш върху дланта на своята ръка. Управлението на всеобщата духовна гравитация и е всеобщо духовно владичество.


Страница 82

Гравитационното управление на духовните същности протича независимо от времето и пространството; затова при предаване духовната енергия не се намалява. Духовната гравитация не е подложена на задръжки във времето или на отслабване в пространството. Тя не се намалява в съответствие с квадрата на разстоянието; действието на контура на чистата духовна енергия не се забавя от масата на материалното творение. Трансцеденталността на чистата духовна енергия по отношение на времето и пространството се заключава в абсолютността на Сина, а не във вмешателството на антигравитационните сили на Третия Източник и Център.

Духовните реалности реагират на силата на притегляне от центъра на духовна гравитация в зависимост от тяхната качествена ценност, действителната степен на духовност на тяхната природа. Духовната субстанция (качеството) така също реагира на духовната гравитация, както организираната енергия на физическата субстанция (количеството) реагира на физическата гравитация. Духовните ценности и силите на духа са реални. От гледна точка на личността, духът е душата на творението; материята е призрачно физическо тяло.

Реакциите и флуктуациите на духовната гравитация винаги отразяват истинското съдържание на духовни ценности, качествения статус на индивида или света. Дадената сила на притегляне мигновено реагира на между духовните и вътрешно духовните ценности във всяка космическа или планетарна ситуация. Всеки път, когато духовната реалност се въплъщава във вселените, тази промяна обуславя незабавна и мигновена корекция на духовната гравитация. Този нов дух се явява, в действителност, част от Втория Източник и Център; и както е несъмнено одухотворяването на смъртния човек, така е безусловно и постигането от него на духовния Син - център и източник на гравитацията на духа.

Силата на духовното привличане на Сина е заключена, в най-малка степен, в многото Райски категории синовност, защото в пределите на абсолютния контур на духовна гравитация съществуват такива локални системи на духовно притегляне, които функционират в най-малките единици на творението. Такива субабсолютни концентрации на духовното притегляне се отнасят към божествеността, заключена в личностите на Създателите на времето и пространството, и взаимосвързани с изявяващото се емпирически свръх управление на Висшето Същество.

Действието на духовната гравитация и реакцията на нея се наблюдават не само в мащаба на вселената като цяло, но така също между индивидите и групите индивиди. Духовната връзка възниква в средата на духовните и одухотворени личности от всеки свят, народ, нация или групи от вярващи индивиди. Създания с духовно устройство, имащи сходни вкусове и стремежи, изпитват непосредствено взаимно духовно влечение. Изразът родствени души не се явява само метафора.

Както и материалната гравитация на Рая, духовната гравитация на Вечният Син е абсолютна. Грехът или въстанието могат да попречат на функционирането на контурите на локалните вселени, но нищо не е способно да прекъсне духовната гравитация на Вечния Син. Въстанието на Луцифер е довело до много изменения във вашата система обитаеми светове и на Урантия, обаче ние не отбелязваме каквото и да било влияние върху духовната карантина, въведена на вашата планета в следствие на въстанието, на присъствието и функциите на вездесъщия дух на Вечния Син или на свързания с него контур на духовна гравитация.

Всички реакции на контура на духовната гравитация в голямата вселена са предсказуеми. Ние осъзнаваме всички действия и реакции на вездесъщия дух на Вечния Син и констатираме тяхната надеждност. В съответствие с добре известни закони ние сме способни да измерим и измерваме духовната гравитация, така също както човек се опитва да определи механизма на действие на крайната физическа гравитация. Съществува постоянна реакция на контура на Синът на всички духовни феномени, същества и личности,


Страница 83

и тази реакция винаги съответства на степента на действителност (качествената степен на реалност) на всички подобни духовни ценности.

Обаче, наред с тази много надеждна и предсказуема функция на духовното присъствие на Вечният Син, възникват феномени, не толкова предсказуеми в своите реакции. Вероятно, подобни явления свидетелстват за координираното действие на Божеството-Абсолют в световете на разкриващи се духовни потенциали. Ние знаем, че духовното присъствие на Вечния Син е влияние на величествената и безкрайна личност, но ние не сме склонни да считаме действията, свързани с предполагаемите проявления на Божеството-Абсолют, за личностни.

В аспект на личността и от гледна точка на личностите, Вечният Син и Божеството-Абсолют, очевидно, са взаимосвързани по следния начин: Вечният Син преобладава в царството на актуалните духовни ценности, в това същото време когато Божеството-Абсолют, вероятно, обхваща обширна област от потенциални духовни ценности. Всички действителни ценности от духовен характер попадат в гравитационното поле на Вечния Син, обаче потенциалните ценности се отнасят, видимо, към присъствието на Божеството-Абсолют.

На нас ни се представя, че духа възниква от потенциалите на Божеството-Абсолют; корелацията на еволюиращия дух произлиза в емпирическите и незавършените обхвати на Висшия и Пределния; своето окончателно назначение духа придобива в абсолютния обхват на духовната гравитация на Вечния Син. Такъв се вижда цикъла на емпирическия дух, но екзистенциалния дух се явява неотделима част от безкрайността на Втория Източник и Център.

2. РЪКОВОДСТВОТО НА ВЕЧНИЯ СИН

В духовен смисъл присъствието и личната активност на Първородният Син в Рая са съвършени и абсолютни. По степента на нашето отдалечаване от Рая, през Хавона и по-далеч в световете от седемте свръх вселени, ние отбелязваме все по-голямо отслабване на личната активност на Вечния Син. В постхавонските вселени присъствието на Вечния Син е въплътено в Райските Синове, обусловено от емпирическите реалности на Висшия и Пределния и координирано с неограничения духовен потенциал на Божеството-Абсолют.

Личната активност на Първородният Син в централната вселена се изразява в изисканата духовна хармония на това вечно творение. Хавона е толкова изумително съвършена, че духовния статус и енергетичните състояния на тази образцова вселена се намират в съвършено и неизменно равновесие.

Синът не пребивава и не обитава в свръх вселените лично; в тези творения той има само свръх личностни представители. Такива духовни проявления за Сина не се явяват личностни; те не влизат в личностния контур на Всеобщия Отец. Ние не можем да подберем за тях по-добро определение, от свръх личности; те се явяват крайни същества; те нито са абсонитни, нито абсолютни.

Специфично духовно и свръх личностно, ръководството на Вечният Син в свръх вселените е незабележимо за личностните създания. Не по-малко от това, всеобхватното духовно подбуждане на личното влияние на Синът се проявява във всеки аспект на деятелност във всички сектори, отнасящи се към владенията на От Векове Древните. Обаче ние виждаме, че в локалните вселени Вечния Син лично присъства в лицето на Райските Синове. Тук духовната и съзидателна активност на Вечният Син се проявява в личностите от величествения корпус на еднородните Синове-Създатели.


Страница 84

3. ВРЪЗКА НА ВЕЧНИЯТ СИН С ИНДИВИДА

За смъртните създания на времето, издигащи се на всички нови нива в локалната вселена, Сина-Създател се явява личен представител на Вечния Син. Обаче с началото на програмата за обучение в свръх вселената поклонниците на времето все по-често забелязват божественото присъствие на въодушевяващия дух на Вечния Син и са способни да се ползват от тази помощ, зареждайки се с неговата духовна енергия. В Хавона възходящите създания започват още по-добре да осъзнават изпълнените с любов обятия на вездесъщия дух на Първородния Син. Нито на един от стадиите от издигането на смъртните духът на Вечният Син не се вселява в съзнанието или душата на поклонника, но неговото милосърдие винаги е редом с него и винаги е посветено на благополучието и духовната увереност на възходящите деца на времето.

Влечението, предизвикано от гравитацията на духа на Вечния Син, се явява тайната на издигането към Рая на спасените човешки души. Всички истински духовни ценности, все по-истински одухотворените индивиди се удържат в пределите на неизменния обхват на духовната гравитация на Вечния Син. Като пример, смъртния разум започва своето съществуване като материален механизъм, а в крайна сметка се приема в Корпуса на Завършването като практически съвършена духовна същност; по степента на своето развитие, той все по-малко е подложен на действието на физическата гравитация и, съответно, все по-чувствителен към центростремителното духовно влечение, предизвиквано от гравитацията на духа. Контурът на духовната гравитация в буквалния смисъл на думата притегля душата на човека към Рая.

Контурът на духовната гравитация - това е основният път за възнасяне на искрените молитви, изпращани от сърцето на вярващия човек, от нивото на съзнание на човека на нивото на действителното съзнание на Божеството. Това, което представлява във вашите послания истинска духовна ценност, се възприема от всеобщия контур на духовна гравитация, по който незабавно и едновременно се предава на съответните божествени личности. Всяка от тях се заема с това, което влиза в нейната лична компетентност. Затова за вашият практически религиозен опит е несъществено, дали вие изпращате своите молитви към Сина-Създател от локалната вселена или към Вечния Син в центъра на всичките неща.

Диференциращата функция на контура на духовната гравитация би могла да се сравни с функцията на нервната система на материалното човешко тяло. Усещанията постъпват в организма по нервните пътища; автоматичните центровете на гръбначния мозък отделят някои от тях и реагират на тях; останалите се предават на по-малко автоматични центрове в долните отдели на мозъка, контролиращи изпълнението на повтарящи се функции, в това същото време когато най-съществените и жизнено важни сигнали преминават тези подчинени центрове и мигновено се регистрират на висшите нива на човешкото съзнание.

Но колко повече съвършени са възвишените средства на духовният свят! Ако във вашето съзнание се проявява нещо, изпълнено с висша духовна ценност, то достатъчно е само да го изразите - и никаква сила във вселената не може да попречи на неговото мигновено предаване на Абсолютната Духовна Личност в цялото творение.

И обратното, ако вашите молби са изключително материални и егоистични, такива недостойни молитви по никакъв начин не могат да достигнат духовния контур на Вечния Син. Във всеобщият духовен контур не се допуска нито едно послание, "не продиктувано от духа". Чисто материалните и егоистични молби са безполезни; те не се издигат в контурите на истинските духовни ценности. Такива думи са в същност "меден звънец и кимвал що звека".


Страница 85

Само подбуждащата мисъл - духовното съдържание - прави посланието на смъртния действително. Думите нищо не значат.

4. БОЖЕСТВЕНИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ

Вечният Син осъществява постоянна връзка с Отца за успешното претворяване на божествения план за прогрес: всеобщия план на сътворението, еволюционното развитие, издигането и усъвършенстването на надарените с воля създания. И в божествената преданост на Синът навеки равен с Отца.

В разработката и осъществяването на този колосален еволюционен план, предвиждащ издигането на материалните създания на времето към съвършенството на вечността, Отецът и неговия Син действат като едно цяло. Тази програма за духовно издигане на възходящите души в пространството се явява съвместно творение на Отеца и Сина, които, в сътрудничество с Безкрайния Дух, се занимават със съвместното претворяване на своя божествен замисъл.

Божественият план за придобиване на съвършенство обединява три уникални, но изумително взаимосвързани, дръзновени вселенски програми:

1. Програма за последователни достижения. Създадена от Всеобщият Отец, тази програма, насочена към еволюционното издигане на създанията, е била безусловно одобрена от Вечния Син в този момент, когато той се е съгласил с предложението на Отца: "Да сътворим смъртни създания по наш образ". Даденият план за издигане на създанията на времето предвижда посвещението от Отца на Настройчиците на Съзнанието и надаряването на материалните създания с прерогативите на личност.

2. Програма за посвещения. Следващият всеобщ план - това е великата програма на Вечният Син и неговите равноправни Синове по разкриване същността на Отца. Предложен от Вечния Син, този план се заключава в посвещението на Божиите Синове на еволюционните светове, където любовта на Отца и милосърдието на Сина към създанията във всички вселени стават личностни и действителни, въплътени и реални. Неотменима част от плана за посвещенията и вр†менно свойство на това предано служене се явява деятелността на Синовете от Рая, насочена към спасяване на това, което се оказва в духовна опасност по вина на обърнатата в лъжлив път воля на създанията. Където и да е, и когато и да е възникнала задръжка в претворяването на програмата за последователни достижения, където и да е и когато да е било въстанията да са изкривявали дадената програма и да са затруднявали нейното изпълнение, в действие в този час се привеждат извънредните положения на програмата за посвещение. Далите обет Райски Синове са готови във всеки момент да станат спасители, да се отправят в обхванатите от въстанието светове и да възстановят техния духовен статус. Такъв подвиг е извършил на Урантия един от еднородните Синове-Създатели по времето на своето емпирическо посвещение, необходимо за придобиване на пълновластие.

3. Програма за милосърдна опека. След като, когато са били формулирани и провъзгласени програмите за последователни достижения и посвещения, Безкрайният Дух, независимо и самостоятелно, предложил грандиозна и всеобща програма за милосърдна опека и пристъпил към нейното осъществяване. Това служене се явява непременно условие за практическо и ефективно претворяване както на програмите за достижения, така и на програмите за посвещения, и всички духовни личности на Третия Източник и Център имат отношение към духа на милосърдната опека, толкова присъща на природата на Третото Лице на Божеството. Не само в съзиданието, но и в ръководството Безкрайният Дух действува истинно и буквално като съвместен изпълнител с Отца и Сина.


Страница 86

Вечният Син се явява доверено лице, божественият опекун на всеобхватния план на Отца - плана за издигане на създанията. Провъзгласявайки всеобщата заповед - "Бъдете съвършени, както съм съвършен аз", - Отецът е поръчал изпълнението на тази грандиозна програма на Вечния Син; и Вечния Син благоприятства това небесно предприятие заедно със своето еднородно Божество - Безкрайния Дух. Така Божествата ефективно си сътрудничат в сътворението, управлението, развитието, бог откровението и служенето, а при необходимост -- във възстановяването и възраждането.

5. ДУХЪТ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО

Вечният Син безусловно се е присъединил към Всеобщия Отец в провъзгласяването на цялото творение величественото възвание: "Бъдете съвършени, както съвършен е вашия Отец в Хавона". От тогава тази призивната заповед е служила като подбуждане за всички планове за спасяване и посвещения на Вечният Син и неговото огромно семейство от еднородни и младши Синове. Именно в тези посвещения Божиите Синове станали "пътя, истината и живота" за всички еволюционни създания.

Вечният Син не може непосредствено да общува с хората, както това прави Отеца, даряващ до личностните Настройчици на Съзнанието; обаче Синът се сближава със сътворените личности благодарение на последователното понижаване статуса на божествена синовност, докато той не се окаже в присъствието на човека и, понякога, в образа на самия човек.

Бидейки изцяло личностна, природата на Вечният Син не се поддава на фрагментация. Вечният Син опекунства или във вид на духовно влияние, или като личност - и никак по друг начин. За Синът е невъзможно да стане част от опита на създанията в този смисъл, в който в този опит участвува Отеца-Настройчик, но Вечният Син компенсира това ограничение с метода на посвещенията. Инкарнационният опит на Райските Синове има за Вечния Син също такова значение, както опита от фрагментацията за Всеобщия Отец.

Вечният Син не се явява към смъртния човек като божествена воля - Настройчика на Съзнанието, пребиваващ в човешкото съзнание, но Вечният Син действително се е явил към смъртните от Урантия, когато божествената личност на неговият Син, Михаил Небадонски, се е въплътила в човешката същност на Иисус Назарянина. За да разделят опита със създадените личности, Райските Божи Синове са длъжни да приемат самата природа на такива създания и да въплътят в тях своята божествена личност. Инкарнацията - това е тайна в Сферите на Сина - представлява по себе си метод за избавление на Сина от всеобхватните връзки на абсолютизма на личността.

От незапомнени времена Вечният Син е посветил себе си на всеки пръстен от централното творение в името на просвещението и прогреса на обитателите и поклонниците в Хавона, включвайки и възходящите поклонници на времето. Нито в едно от тези седем посвещения той не е действал като нито като възходящо създание, нито като обитател на Хавона. Той е бил самият себе си. Неговият опит е бил уникален: той е бил придобит не заедно с хората или други поклонници и не подобно на тях, но в определено отношение той се явява асоциативен в свръх личностен план.

Не е преминавал той и периода на покой, отделящ вътрешният пръстен на Хавона от бреговете на Рая. Като абсолютно същество, той не може да се откаже от съзнанието на личността, защото в него се събират всички линии на духовна гравитация. И в течение на всички тези посвещения централното Райско вместилище на духовното светене е оставало така също ярко, и обхвата на всеобщата духовна гравитация на Сина не се е намалявал.


Страница 87

Посвещенията на Вечният Син в Хавона излизат зад пределите на човешкото въображение; те са били трансцедентални. Както тогава, така и в последствие Синът е разширил опита на цялата Хавона, но ние не знаем, увеличил ли е той предполагаемата емпирическа способност на своята екзистенциална същност; това се скрива от тайната на посвещенията на Райските Синове. Не по-малко от това, ние полагаме, че Вечния Син е запазил всичко, което той е овладял за времето на тези посвещения; но ние не знаем, в какво се заключава това.

Колкото и трудно да би било за нас осмислянето на посвещенията на Второто Лице на Божеството, ние сме способни да разберем хавонското посвещение на един от Синовете на Вечния Син, действително преминал всички пръстени от централната вселена, за да раздели истинския опит, необходим на възходящото създание за постигане на Божеството. Това е бил първородният Михаил, първият от Синовете-Създатели. От пръстен към пръстен преминавал той чрез жизнения опит на възходящите поклонници, лично пребивавайки с тях на всеки пръстен. Това е било по времето на Грандфанд - първият от смъртните, достигнал Хавона.

Всичко, което било разкрито от този изначален Михаил, направило трансцеденталното посвещение на Първородния Майчински Син реално за създанията от Хавона - реално дотолкова, че от тогава всеки поклонник на времето, извършващ нелекото дръзновено пътешествие чрез пръстените на Хавона, се въодушевява и се укрепва от твърдото знание на това, че Вечния Божи Син седем кратно се е отричал от могъществото и славата на Рая за участие в опита на пространствено-времевите поклонници на времето на седемте пръстена в постепенното придобиване на Хавона.

Вечният Син се явява образец и вдъхновение за всички Божии Синове, опекунстващи в своите посвещения вселените на времето и пространството. На всички еднородни Синове-Създатели и подчинените Синове-Арбитри, еднакво както и останалите неразкрити категории синовност, е присъща чудесната готовност да посветят себе си на различни категории създания, в това число и в качеството на самите създания. За това е истинно, че в посвещението на всеки Божи Син на пространствените светове - по дух, а така също в предвид родствената природа и произход, - присъства и Вечния Син, който по такъв начин посвещава себе си на разумните волеви създания от вселените в тези посвещения, чрез тези посвещения и с помощта на тези посвещения.

По дух и същност, ако и не във всички атрибути, всеки Син на Рая се явява божествено съвършено отражение на Първородния Син. Буквална е истината: този, който е видял Райския Син, е видял Вечния Божи Син.

6. РАЙСКИ БОЖИ СИНОВЕ

Незнанието за многочислените Божии Синове служи като причина за великата бъркотия, царяща на Урантия. Това невежество се съхранява, независимо от наличието на такива свидетелства, като упоменаването за конклава на тези божествени личности: "Радвали се Божиите Синове, и всички Утринни Звезди пели заедно". Веднъж в хилядолетие стандартно секторно време различните категории божествени Синове се събират на свой пореден конклав.

Вечният Син е личният източник на възхитителните качества на милосърдие и служене, които толкова изчерпателно характеризират всички категории низходящи Божии Синове в тяхната деятелност във вселените. Цялата божествена същност, ако и не цялата безкрайност в атрибутите, Вечният Син неизменно предава на Райските Синове, отправящи се от Вечния Остров, за да разкрият неговия божествен характер във вселената на вселените.


Страница 88

Първородният Вечен Син - това е детето на "първата" съвършена и безкрайна мисъл на Всеобщия Отец. Всеки път, когато Всеобщият Отец и Вечният Син съвместно проектират нов, истински, идентичен, уникален, абсолютен и личностен мисловен образ, в този същия момент тази съзидателна идея претърпява съвършено и окончателно въплъщение в същество и личност на нов и самобитен Син-Създател. По своята духовна природа, божествена мъдрост и еднородно съзидателно могъщество тези Синове-Създатели потенциално са равни на Бог-Отец и Бог-Син.

Синовете-Създатели се отправят от Рая във вселените на времето, където при участието на управляващите и съзидателните сили на Третия Източник и Център завършват създаването на локалните вселени на еволюционното развитие. На тези Синове не се вменява в задължение централното и всеобщо управление на материята, разума и духа, и те нямат отношение към това управление. Затова в своите творчески актове те са ограничени от пред съществуването, първостепенността и примата (първенството) на Първия Източник и Център и неговите еднородни Абсолюти. Тези Синове са способни да управляват само това, което те създават. Абсолютът в ръководството е заключен в първичността на съществуването и е неотделим от вечността на присъствието. Отецът си остава първичен във вселените.

Както Отецът и Синът персонализират Синовете-Създатели, така Синът и Духът персонализират Синовете-Арбитри. Това са такива Синове, които чрез опита на инкарнацията в създания придобиват право за служене в качеството на съдии, решаващи въпросите по съхраняване на живота в творенията на времето и пространството.

Отецът, Синът и Духът се обединяват и за създаване на личностите на разностранните Троични Синове-Учители, които странстват по голямата вселена в качеството на небесни учители на всички личности - човешки и божествени. Съществуват и многочислени други категории Райски Синове, не представени на смъртните от Урантия.

Между Първородният Майчински Син и множеството разпръснати по цялото творение Райски Синове съществува пряк и особен канал за връзка - канал, чиято функция се определя от качеството на духовното родство, свързващо ги в практически абсолютна духовна асоциация. Този между синовен контур напълно се отличава от всеобщия контур на духовна гравитация, макар той също да е съсредоточен в лицето на Втория Източник и Център. Всички Божии Синове, произлизащи от Райските Божества, се намират в непосредствена и постоянна връзка с Вечния Майчински Син. И тази Връзка е мигновена: тя не зависи от времето, макар понякога да е обусловена от пространството.

Във всяко време Вечният Син не само притежава съвършеното знание за статуса, мислите и разнообразните деятелности на всички категории Райска синовност, но и знанието за всички духовни ценности в сърцата на всички създания от първичното централно и вечно творение и вторичните времеви творения на еднородните Синове-Създатели.

7. ВИСШЕ РАЗКРИВАНЕ НА ОТЦА

Вечният Син е изчерпващо, особено (специално), всеобщо и окончателно разкриване духа и личността на Всеобщия Отец. Цялото знание и всички сведения, отнасящи се до Отца, трябва да постъпват от Вечния Син и неговите Райски Синове. Вечният Син принадлежи на вечността и образува всецяло - неограничено духовно - единство с Отца. По отношение на божествената личност те са равни; в духовната същност те са еднакви; в божествеността те са идентични.


Страница 89

Същността на характера на Бога е невъзможно да бъде подобрена в лицето на Сина, защото божественият Отец е безкрайно съвършен, обаче посредством освобождаването от всичко не личностно и не духовно неговият характер и личност се усилват за разкриване на създадените същества. Първият Източник и Център - това е много повече, отколкото личността, но всички духовни качества на бащинската личност на Първият Източник и Център присъстват в духа на абсолютната личност на Вечния Син.

Изначалният Син и неговите Синове участвуват във всеобщото разкриване на духовната и личностна същност на Отеца на цялото творение. Именно един от Райските Синове разкрива същността на Всеобщия Отец на хората и ангелите, където и да би се случило това, - в централната вселена, в свръх вселените, в локалните вселени или на обитаемите планети. Вечният Син и неговите Синове разкриват пътя за приближаване на създанията към Всеобщия Отец. Даже ние, съществата от висок произход, много по-пълно разбираме Отца тогава, когато изучаваме разкриването на неговия характер и личност във Вечния Син и в Синовете на Вечния Син.

Отецът се спуска към вас като личност само чрез божествените Синове на Вечния Син. И вие достигате Бога по същия този жив път; вие се издигате към Бога благодарение на водачеството на тази група божествени Синове. Тази истина е неизменна, независимо от това, че вашата собствена личност е пряко посвещение на Всеобщия Отец.

В цялата тази широко мащабна деятелност, отнасяща се към необятното духовно ръководство на Вечния Син, не забравяйте, че Сина се явява толкова също истинско и действително същество, колкото и Отеца. Действително, този, който някога е принадлежал към категорията на хората, по-лесно ще се приближи към Вечния Син, отколкото към Всеобщия Отец. Ставайки поклонник на времето и придвижвайки се през пръстените на Хавона, вие ще можете да достигнете Сина много преди това, когато ще бъдете готови да постигнете Отца.

Вие ще можете по-добре да разберете природата и милосърдната същност на Вечния Син, размишлявайки за разкриването на тези божествени атрибути в преданото служене на вашия собствен Син-Създател, който някога е живял на земята като Син Човешки, а сега се явява величествен властелин на вашата локална вселена, - Сина Човешки и Сина Божий.

[Изложено от Божественият Съветник, получил задача да формулира дадения документ, описващ Вечния Син на Рая.]


Страница 90