Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 6. ВЕЧНИЯТ СИН

ВЕЧНИЯТ Син е съвършеното и окончателно изразяване на "първата" личностна и абсолютна представа за Всеобщия Отец. Затова по какъвто и начин и когато и да било Отецът да би изразявал себе си в качеството на абсолютна личност, той го прави чрез Вечния Син, който винаги е бил, е и ще бъде живото и божествено Слово. И този Вечен Син пребивава в центъра на вселените в обединение с личното присъствие на Вечният и Всеобщ Отец, непосредствено обкръжавайки го със себе си.

Ние говорим за "първата" мисъл на Бога и указваме на невъзможното временно произхождение на Вечния Син за това, за да получим достъп към системата на мислене на човешкия интелект. Само отивайки на компромис и изкривявайки по подобен начин езика, ние сме способни да установим контакт със свързания с временните рамки разум на смъртните. В смисъл на последователност, никоя мисъл на Всеобщият Отец не би могла да бъде първа, така също както не би могло да има начало във Вечния Син. Обаче аз получих указание да използвам такива абстрактни символи и да обознача отношенията във вечността с помощта на такива временни понятия на последователност при описване вечностните реалности за ограничения във времето смъртен разум.

Вечният Син - това е духовното въплъщение на всеобщата и безкрайна представа за божествената реалност, безусловният дух и абсолютната личност на Райския Отец. И този самият Син се явява божественото разкритие на индивидуалността на Всеобщия Отец като създател. Съвършената личност на Сина свидетелства за това, че Отецът действително се явява вечен и всеобщ източник на всички значения и ценности от духовен, волеви, целеви и личностен характер.

В опита да се позволи на крайния времеви разум да си състави представа за последователността на взаимоотношенията на вечните и безкрайни същества от Райската Троица ние прибягваме към концептуална волност, позволяваща препращане към "първата личностна, всеобща и безкрайна представа за Отца". Аз съм неспособен да предам на човешкия разум каквато и да било адекватна представа за вечните отношения на Божествата; затова аз използвам такива термини, които позволяват на крайния разум да получи макар би някаква представа за взаимоотношенията на тези вечни същества в последователните епохи. Ние вярваме в това, че Сина е произлязъл от Отца; нас ни учат, че те двамата са безусловно вечни. Затова е очевидно, че никое временно създание е неспособно когато и да е до край да разбере това тайнство на Сина, който е произлязъл от Отца и, не по-малко от това, се явява също така вечен, както и самия Отец.

1. ИНДИВИДУАЛНОСТ НА ВЕЧНИЯТ СИН

Вечният Син е първородният и единородният Божи Син. Той е - Бог-Син, Второто Лице на Божеството и съвместният създател на цялото творение. Както Отецът се явява Първият Велик Източник и Център, така Вечния Син е Втория Велик Източник и Център.


Страница 74

Вечният Син - това е духовният център и божественият ръководител на духовното управление във вселената на вселените. Всеобщият Отец се явява, първо, създател и, второ, управител. Вечният Син - това е, първо съвместният създател и, второ, духовният разпоредител. "Бог е дух", и Синът се явява личното проявление на този дух. Първият Източник и Център е Абсолютът на Волята; Вторият Източник и Център - Абсолютът на Личността.

Всеобщият Отец никога не действува като творец лично, а само съвместно със Сина или при съгласувано действие на Сина. Ако авторът на Новия Завет би имал в пред вид Вечния Син, той би изрекъл истина, когато е писал: "В началото беше Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. Всичко бе сътворено от него, и нищо не е сътворено без него".

Когато един от Синовете на Вечният Син се е появил на Урантия, тези, които са другарували с това божествено същество в облика на човек, са говорили за него като "за този, който е бил от началото, когото ние слушахме, когото виждахме със своите очи, когото наблюдавахме, когото усещахме с ръцете си, за Словото на живота". И този изпратен на Урантия Син така също наистина се е явил от Отца, както това е било с Първородния Син, което се подразбира в една от неговите земни молитви: "И сега ме дари със слава пред лицето твое, Отче, тази слава, която аз познавах с тебе още до съществуване на този свят".

В различните вселени Вечният Син е известен под различни имена. В централната вселена него го наричат Равният Източник, Съвместният Създател и Обединеният с Абсолюта. В Уверса, столицата на свръх вселената, ние наричаме Сина Равен Духовен Център и Вечния Духовен Разпоредител. В Салвингтон, столицата на вашата локална вселена, този Син е известен като Втория Вечен Източник и Център. Мелхиседеките говорят за него като за Сина на Синовете. Във ваш свят, но не във вашата система обитаеми светове, един от равноправните Синове-Създатели -- Михаил Небадонски, посветил себе си на смъртните народи от Урантия, - погрешно приемат за Първородния Син.

Макар Божии Син да може да се нарече всеки от Райските Синове, обичайно ние наричаме "Вечен Син" само Първородния Син, Втория Източник и Център, който заедно с Всеобщият Отец се явява съвместен творец на централната вселена на могъщество и съвършенство и съвместен създател на всички останали божествени Синове, произлизащи от безкрайните Божества.

2.СЪЩНОСТ НА ВЕЧНИЯТ СИН

Вечният Син е така също неизменен, така също така безкрайно надежден, както и Всеобщия Отец. Освен това, той е равен на Отца в своята духовност, явявайки се такъв също истински безграничен дух. На вас, с вашият скромен произход, Сина би ви се сторил по-личностен, доколкото той е малко по-достъпен за вас, отколкото Всеобщия Отец.

Всеобщият Син е вечното Божие Слово. Той във всичко прилича на Отца; освен това, Вечният Син се явява Бог-Отец в неговото личностно проявление във вселената на вселените. И затова е било, е и ще бъде истина казаното за Вечният Син и равноправните Синове-Създатели: "Този, който е видял Сина, видял е Отца".

По своята природа Синът изцяло съответства на духовния Отец. Покланяйки се към Всеобщия Отец, ние фактически в това същото време се покланяме към Бог-Син и Бог-Дух. Природата на Бог-Син се явява толкова също божествено реална и вечна, колкото и природата на Бог-Отец.


Страница 75

Синът не само притежава цялата безкрайна и трансцедентална праведност на Отца, но той така също отразява цялата святост на неговия характер. Синът разделя съвършенството с Отца и, съвместно с Отеца, носи отговорност за помощта към всички несъвършени създания в техните духовни усилия, насочени към придобиване на божествено съвършенство.

Вечният Син притежава цялата божественост и духовност от характера на Отца. Синът се явява цялата пълнота в абсолюта на Бога в личността и духа, и тези качества Синът проявява в своето лично ръководство на духовното управление на вселената на вселените.

Бог действително се явява всеобщ дух; Бог е дух, и тази духовна същност на Отца е съсредоточена и изразена в личността на Божеството Вечния Син. Очевидно, отделянето от всеобщността на Първия Източник и Център е усилило всички духовни качества на Сина. И както Отецът разделя своята духовна същност със Сина, така те двамата толкова също пълно и без разделно разделят божествения дух със Съвместния Вършител - Безкрайния Дух.

В любовта към истината и в създаването на красота Отецът и Синът са равни, и само е привидно, че Сина отделя по-голямо внимание в реализацията на изключително духовната красота във всеобщите ценности.

Аз не виждам разлики между Отеца и Сина в отношение на божествената добродетел. Отецът обича своите вселенски деца като баща; Вечният Син се отнася към всички създания и като баща, и като брат.

3. ПРЕТВОРЯВАНЕ ЛЮБОВТА НА ОТЦА

Синът разделя справедливостта и праведността на Троицата, обаче тези божествени свойства се затъмняват от безкрайното въплъщение на Бащината любов и милосърдие; Синът - това е откровението на божествената любов във вселените. Както Бог е любов, така Синът - е милосърдие. Синът не може да обича повече, отколкото Отеца, но той е способен да демонстрира на създанията своето милосърдие по още един начин, защото той не само се явява изначален творец, както и Отеца, но и Вечен Син на този същия Отец, и затова разделя синовния опит с всички синове на Всеобщия Отец.

Вечният Син се явява най-великия източник на милосърдие за цялото творение. Милосърдието - е същност на духовното съдържание на Сина. Разпорежданията на Вечният Син, изпращани по духовния контур на Вторият Източник и Център, звучат в тоналността на милосърдието.

За това, за да можете да разберете любовта на Вечния Син, за вас е необходимо в началото да осъзнаете нейният божествен източник - Отца, който представлява по себе си любов, и след това да видите разпространението на това безкрайно чувство в необятното служене на Безкрайния Дух и неговото почти неограничено войнство от попечителски личности.

Служенето на Вечният Син е посветено на разкриването на Бога на любовта във вселената на вселените. В задачата на този божествен Син не влизат срамните постъпки да се уговаря милосърдния Отец да обикне своите скромни създания и да прояви милост към грешниците на времето. Колко грешно е да си представяте Вечният Син като призоваващ към Всеобщия Отец да прояви милосърдие към своите низши създания от материалните пространствени светове! Такива представи за Бога са незрели и безсмислени. Вместо това вие би следвало да разберете, че цялата милосърдна опека на Божия Син се явява непосредствено откровение от сърцето на Отца, изпълнено с всеобща любов и безкрайно състрадание. Любовта на Отца - това е действителният и вечен източник на милосърдието на Сина.

Бог е любов, Синът - милосърдие. Милосърдието - това е въплътената любов, проявлението на любовта на Отца в лицето на неговия Вечен Син. Любовта на всеобщият Син така също


Страница 76

е всеобща. В този смисъл, в който любовта се разбира на планета с разно полови същества, Божията любов е повече сравнима с бащината любов, в същото време както любовта на Сина повече напомня чувството на майката. Такива сравнения, разбира се, са примитивни, обаче аз прибягвам към тях в надеждата да покажа на човешкия разум разликата - не в божественото съдържание, но в качеството и начина на изразяване, - между любовта на Отца и любовта на Сина.

4. АТРИБУТИ НА ВЕЧНИЯТ СИН

Вечният Син е движещата сила на духовното ниво на космическата реалност; духовното могъщество на Сина е абсолютно по отношение към цялата вселенска действителност. Благодарение на абсолютното владеене на духовната гравитация, той в съвършенство управлява взаимовръзката на всички не диференцирани видове духовна енергия и всичко въплътено в духовната реалност. Целият чист не фрагментиран дух, а така също всички духовни същества и ценности реагират на безкрайната притегателна сила на изначалния Син на Рая. И ако вечното бъдеще стане свидетел на появяването на неограничена вселена, духовната гравитация и духовното могъщество на Първородния Син ще бъдат напълно адекватни на изискванията за духовно управление и ефективно ръководство на такова безбрежно творение.

Синът е всемогъщ само в сферата на духовното. Във вечната система на космическо управление разточително и ненужно повтаряне на функциите никога не се среща; Божествата не са склонни към безполезно дублиране на вселенската опека.

Вездесъщността на Първородният Син съставлява духовното единство във вселената на вселените. Духовната връзка на цялото творение се основава на повсеместното активно присъствие на божествения дух на Вечния Син. Постигайки духовното присъствие на Отца, на нас ни е трудно да го отделим в своето съзнание от духовното присъствие на Вечния Син. Духът на Отца вечно пребивава в духа на Сина.

Отецът трябва да бъде духовно вездесъщ, но такава вездесъщност се оказва неотделима от повсеместната духовна активност на Вечния Син. Обаче ние вярваме, че във всички случаи на двойното духовно присъствие Отец-Син, духа на Сина е съгласуван с духа на Отца.

В своите контакти с личността Отецът действува в пределите на личностния контур. В своите лични и можещи да бъдат регистрирани контакти с духовното творение той се явява в частиците, изразяващи всеобщността на неговото Божество, и тези частици на Отца изпълняват единствената, уникална и изключителна функция, където и да е и когато и да са се появявали във вселените. Във всички тези случаи духът на Сина е съгласуван с духовната функция на фрагментарното присъствие на Всеобщия Отец.

Духовно Вечният Син е вездесъщ. Духът на Вечния Син несъмнено е свързан с вас и обкръжава вас, но той не е заключен във вас като част от вашето същество, подобно на Тайнствения Наставник. Пребиваващата във вас частица от Отца настройва човешкият разум на все в по-голяма степен божествено отношение, в следствие на което разума на възходящото създание повишава своята възприемчивост към духовната притегателна сила на всемогъщия контур на духовна гравитация на Втория Източник и Център.

Първородният Син притежава всеобщо и духовно самосъзнание. В своята мъдрост Синът напълно съответства на Отца. Ние не можем да направим разлика между Първия и Втория Източници в сферите на знанието и всезнаенето; като и на Отца, така и на Сина е известно всичко; никое вселенско събитие не предизвиква у него удивление; още в началото той разбира, какъв ще бъде края.


Страница 77

Отецът и Синът действително знаят числото и местонахождението на всички духове и одухотворени същества във вселената на вселените. Синът не само е всезнаещ благодарение на своя вездесъщ дух, но така също, наравно с Отеца и Съвместния Вършител, напълно е запознат със съдържанието на необятния поток от информация, постъпващ чрез системата на отражение към Висшето Същество, чийто разум във всеки момент осъзнава всичко, което се случва във всички светове на седемте свръх вселени. Съществуват и други проявления на всезнаенето на Райският Син.

Като любяща, милосърдна и грижовна духовна личност, Вечният Син напълно и безкрайно съответства на Всеобщия Отец, в това същото време както във всички свои милосърдни, изпълнени с любов отношения с възходящите същества от низшите светове Вечният Син е така също добър и грижовен, така също търпелив и многострадален, както и неговите Райски Синове от локалните вселени, толкова често посвещаващи себе си на еволюционните светове на времето.

Няма никакъв смисъл да се продължава обсъждането на атрибутите на Вечният Син. С отчитане на горе казаните ограничения, достатъчно е да се обърнете към духовните атрибути на Бог-Отец, за да разберете и правилно да оцените атрибутите на Бог-Син.

5. ОГРАНИЧЕНИЯ НА ВЕЧНИЯТ СИН

Вечният Син не предприема лични действия в сферата на физическото, както не действува той на нивата на служене на разума на създадените същества, - с изключение на това, което се изпълнява чрез Съвместния Вършител. Но тези условия в никаква степен не ограничават Вечният Син, във всичко останало следващо пълното и свободно претворяване на божествените атрибути на духовното все знание, вездесъщност и всемогъщество.

Вечният Син не присъства лично в потенциалите на духа, заключени в безкрайността на Божеството-Абсолют, обаче по степента на реализиране на тези потенциали, те се обхващат от всемогъщия контур на духовна гравитация на Сина.

Личността е изключителен дар на Всеобщия Отец. Вечният Син я получава от Отца, но не надарява с личност без негово участие. Синът поражда огромно множество духовни същества, но такива производни създания не се явяват личности. Когато Синът създава личност, той прави това заедно с Отца или Съвместния Вършител, който в подобни взаимоотношения може да излиза от името на Отца. По такъв начин, Вечният Син се явява съвместен създател на личности, но самият той, самостоятелно, никога не надарява с личност и не създава същество с личностен статус. Не по-малко от това, това ограничение в действията не лишават Синът от способността да създава всякакви типове не личностни реалности.

Вечният Син е ограничен в предаването на прерогативи на създател. Правейки Първородния Син вечен, Отецът го е надарил с могъществото и правото на последващо единение със себе си в божествените актове по създаване на нови Синове, притежаващи съзидателни атрибути; такива Синове са се създавали и продължават да се създават. Обаче след сътворяването на тези еднородни Синове, прерогативите на създателя, очевидно, по-нататък не могат да се предават. Вечният Син предава съзидателната способност само на първия, или на прякото въплъщение. Затова, когато Отецът и Синът се обединяват, за да сътворят Син-Създател, те достигат своята цел; но появилия се по такъв начин Син-Създател е неспособен когато и да било да предаде или да делегира прерогативите на творец на категорията Синове, които той може в последствие да създаде, независимо от това, че висшите Синове от локалните вселени все така притежават някои твърде много ограничени проявления на съзидателните атрибути, присъщи на Сина-Създател.


Страница 78

Като безкрайно и извънредно личностно същество, Вечният Син не може да раздроби своята същност, да я разпредели и да посвети свои индивидуализирани частици на други същества или индивиди, както това правят Всеобщия Отец и Безкрайния Дух. Обаче Синът е способен да посвети и посвещава себе си, в качеството на безпределен дух, на цялото творение, насищайки го със себе си и непрестанно привличайки към себе си духовните личности и духовните реалности.

Винаги помнете, че Вечния Син - това е личностния образ на духа на Отца за цялото творение. Като Божество, Синът се явява личностен и само такъв; толкова божествена и абсолютна личност не може да бъде разделена на части или да бъде раздробена. Бог-Отец и Бог-Дух в същност са истински личности, но освен това, че те представляват по себе си личности на Божества, те се явяват също така и всичко останало.

Макар Вечният Син да не може лично да участвува в посвещението на Настройчика на Съзнанието, в безкрайното минало, съвещавайки се с Отца, той е одобрил плана на Отца и е дал обет за вечно сътрудничество, когато Отеца, замисляйки мисията на Настройчика на Съзнанието, е предложил на Сина: "Да сътворим смъртния човек по наш образ". И както частицата от духа на Отца пребивава във вас, така присъствието на духа на Сина обкръжава вас, и двамата те от памтивека се трудят, като едно цяло, над вашето духовно развитие.

6. РАЗУМЪТ НА ДУХА

Вечният Син е дух и притежава разум, но това не е такъв дух или разум, който може да бъде разбран от смъртния разум. Смъртният човек постига разума на крайното, космическо, материално и личностно нива. Човекът също така наблюдава разумните проявления в живите същества, функциониращи на субличностното (животинско) ниво, но за него е трудно да постигне същността на разума, свързан със свръх материалните създания и явяващото се част от изключително духовните личности. Още повече, разумът изисква друго определение, когато той се отнася към духовното ниво на битието и се използува за обозначаване духовните функции на интелекта. Този тип разум, който е непосредствено свързан с духа, не трябва да се сравнява нито с разума, координиращ духа и материята, нито с разума, свързан само с материята.

Духът винаги притежава съзнание, разум, различни аспекти на индивидуалността; без участието на каквато и да била форма на разум духовното осъзнаване на братството между духовните същества би било невъзможно. Еквивалентът на разума - способността да знае и да бъде познат - е неотменим от Божеството. Божеството може да бъде личностно, до личностно, свръх личностно или без личностно, но Божеството винаги притежава разум, това е, като минимум, способността да се съобщава (общува) със сходни организми, същества или личности.

Разумът на Вечния Син е подобен на разума на Отца, но не прилича на който и да било друг разум във вселената; заедно с разума на Отца той се явява предшественик на разнообразните и обширни въплъщения на разума на Съвместния Създател. Възможно, най-добрият пример за разума на Отца и Сина - е този интелект, който е изходен по отношение към абсолютния разум на Третия Източник и Център, - явява се пред разум на Настройчика на Съзнанието, защото, макар дадените частици от Отца да се намират напълно зад пределите на контура на разума на Съвместния Вършител, те притежават определен пред разум; те познават и биват опознавани; те притежават еквивалент на човешкото мислене.

Вечният Син е напълно духовен; човека е изключително материален; затова постигането на многото от това, което се отнася към духовната личност на Вечния Син, към неговите седем духовни сфери, обкръжаващи Рая, а така също към природата на не личностните творения на Райския Син, се започва само тогава, когато вие придобиете духовен статус, което се случва след завършването от вас на моронтийното издигане в


Страница 79

локалната вселена Небадон. След това, по степента на вашето придвижване в свръх вселената на път към Хавона, много от тези скрити в духа тайнства ще се разкриват, защото вие ще започнете да придобивате "разума на духа" - духовната проницателност.

7. ЛИЧНОСТТА НА ВЕЧНИЯТ СИН

Вечният Син - това е тази безкрайна личност, от чийто безусловно-личностни тесни връзки Всеобщия Отец се е освободил посредством тринитизацията; от този момент, благодарение на Вечния Син, Отецът с безкрайна щедрост отдава себе си на своята вечно разширяваща се вселена на Създатели и създания. Синът се явява абсолютната личност ; Бог - пораждащият личността: той е източник на личността, той надарява с личност, той е причината за личността. Всяко личностно създание получава личност от Всеобщия Отец - Райския Отец, който се явява също така вечен източник на личността на Първородния Син.

Личността на Райският Син е абсолютна и чисто духовна; и тази абсолютна личност се явява така също вечен и божествен еталон, в началото за посвещението от Отца на личността на Съвместния Вършител и в последствие - за посвещението на личностите на милиарди свои създания по цялата необятна вселена.

Вечният Син наистина се явява милосърден попечител, божествен дух, духовно могъща и реална личност. Синът е духовната и личностна природа на Бога в нейното проявление във вселените, - квинтесенцията на Първия Източник и Център, освободена от всичко не личностно, свръх божествено, не духовно и чисто потенциално. Обаче не съществуват думи, способни да предадат на човешкият разум цялата красота и величие на небесната личност на Вечния Син. Всичко, което може да затъмни образа на Всеобщият Отец, почти така също е способно да възпрепятства осъзнаването на представата за Вечния Син. За вас ще се наложи да дочакате пристигането в Рая, за да разберете, защо аз не мога да опиша на крайния разум характера на тази абсолютна личност.

8. ОСЪЗНАВАНЕ НА ВЕЧНИЯТ СИН

Във всичко, което се отнася към индивидуалността, същността и другите атрибути на личността, Вечният Син се явява пълно съответствие, съвършено допълнение и вечен еквивалент на Всеобщия Отец. В този същият смисъл, в който Бог е Всеобщ Отец, Сина е Всеобщата Майка. И всички ние, високите и ниските, се явяваме членове на тяхното всеобщо семейство.

За да оцените характера на Сина, за вас е необходимо да изучите описанието на божествения характер на Отца; те са навеки и неразделно единни. Като божествени личности, те са практически неразличими за низшите категории разумни същества. Достатъчно леко ги различава този, който се е появил в резултат на съзидателните актове на самите Божества. Родените в централната вселена и тези, които пребивават в Рая, възприемат Отца и Сина не само като управляващо вселената личностно единство, но и като две отделни личности, които действат в различни области на ръководството на Вселената.

В личностно отношение вие може да си представяте Всеобщия Отец и Вечния Син като отделни индивиди, защото такива те се и явяват; обаче в ръководството на вселените те са толкова тясно вплетени и взаимосвързани, че те да бъдат различени не винаги се отдава. Когато в различните вселенски ситуации взаимовръзките на Отца


Страница 80

и Сина изглеждат неясни, не следва да се опитвате всеки път да разграничавате техните действия; просто си спомнете, че Бог е подбуждащата мисъл, а Сина - изразителното слово. Във всяка локална вселена тази неразделност е въплътена в божествеността на Сина-Създател, който се явява олицетворение както на Отца, така и Сина за създанията от десетките милиони обитаеми светове.

Вечният Син е безкраен, но той е достижим в лицето на своите Райски Синове и благодарение на търпеливото служене на Безкрайния Дух. Ако не беше безкористното служене на Райските Синове и преданата помощ на създанията на безкрайния Дух, съществата от материален произход едва ли биха могли да се надяват да открият Вечния Син. Толкова също е истинно е и това, че с помощта на тези небесни сили и благодарение на тяхното водачество осъзнаващите Бога смъртни безусловно ще достигнат Рая и един ден ще застанат пред личното присъствие на този величествен Син на Синовете.

Независимо от това, че Вечният Син се явява образец за смъртната личност, за вас ще бъде по-лесно да разберете реалността като Отец, така и като Дух, защото Отецът непосредствено надарява с личност, а Безкрайният Дух се явява абсолютен източник за вашия смъртен разум. Обаче по степента на вашето издигане по Райския път на духовен прогрес, личността на Вечния Син ще става все по-реална, и вашият постепенно одухотворяващ се интелект ще може все по-добре да различава реалността на неговия безкраен духовен разум.

Представата за Вечния Син никога няма да засияе с ярка светлина във вашето смъртно или последващо моронтийно съзнание; само след това, когато вие се изпълните с духовност и пристъпите към своето духовно издигане, осмислянето личността на Вечния Син ще може да започне да се приближава към яркостта на вашата представа за личността на Сина-Създател от Райски произход, който някога е живял на Урантия в плът като човек сред хората.

По протежение на цялото ваше пребиваване в локалната вселена на Сина-Създател, чиято личност е достъпна за човешкото разбиране, се налага да се запълни вашата неспособност да се осмислят всички значения на в по-голяма степен специфично духовния, но, не по-малко от това личностен Вечен Син от Рая. По степента на придвижване през Орвонтон и Хавона, когато назад останат яркия образ и съкровените спомени за Сина-Създател на вашата локална вселена, отдалечаването от този материален и моронтиен опит ще се запълва от все по-разширяващите се представи и все по-наситеното постигане на Вечния Син от Рая, чиято реалност и близост ще нарастват с вашето приближаване към Рая.

Вечният Син - това е велика и славна личност. Макар постигането на реалността на личността на толкова безкрайно същество да излиза зад пределите на възможностите на смъртния и материален разум, не се съмнявайте: той се явява личност. Аз знам, за какво говоря. Неизброимо число пъти аз съм се намирал в божественото присъствие на Вечния Син и съм се отправял във вселената за изпълнение на неговите благодатни разпореждания.

[Изложено от Божественият Съветник, получил задача да формулира дадения документ, описващ Вечния Син от Рая.]


Страница 81