Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 5. ВРЪЗКА НА БОГА С ИНДИВИДА

КРАЙНИЯТ разум на човекът е неспособен да разбере, по какъв начин толкова велик и величествен Бог, като Всеобщия Отец, може в безкрайно съвършенство да се спуска от своята вечна обител, за да свърже себе си в тесни връзки с индивидуалното човешко създание; затова увереността на такъв краен разум в божественото другарство трябва да се основава на истинността на този факт, че в съзнанието на всеки нормален и притежаващ нравствено съзнание смъртен от Урантия присъства действителна частица от живия Бог. Вътрешните Настройчици на Съзнанието се явяват част от вечното Божество на Райския Отец. За това, за да намери Бога и да се опита да влезе с него в общение, за човекът е достатъчно да се обърне към собствения вътрешен опит на душата, съзерцаваща това присъствие на духовната реалност.

Бог е разпределил безкрайността на своята вечна природа в цялата екзистенциална реалност на шестте абсолютни еднородни Божества, обаче с помощта на своите до личностни частици той може във всеки момент да установи лична връзка с всякоя част, фаза или вид творение. Вечният Бог също така е оставил за себе си особеното право на посвещение на личностите на божествените Създатели и живите създания от вселената на вселените и, освен това, е запазил за себе си прерогатива да поддържа непосредствена бащинска връзка с всички тези личности чрез личностния контур.

1. ПРИБЛИЖАВАНЕ КЪМ БОГА

Неспособността на крайното създание да се приближи към безкрайния Отец се обяснява не с отчуждеността на Отца, а крайността и материалните ограничения на създадените същества. Духовната пропаст, лежаща между висшата личност на вселенско съществуване и низшите групи на създадените разумни същества, е непостижима. Ако би могло низшите категории разумни създания да бъдат мигновено пренесени в присъствието на самия Отец, те не биха могли да разберат, къде се намират. Те и в този случай точно така също не биха забелязали присъствието на Всеобщия Отец, както не го забелязват там, където се намира сега. На смъртният човек предстои да измине много дълъг път, преди да бъде в правото си, в пределите на възможното и с надежда за успех, да помоли да го преведат към Райското присъствие на Всеобщия Отец. Човекът трябва да претърпи многократно духовно преобразуване, преди да може да достигне нивото, обезпечаващо такова духовно зрение, което би му позволило да види макар и един от Седемте Главни Духове.

Нашият Отец не се скрива, той не е капризен отшелник. Той е мобилизирал ресурсите на божествената мъдрост в непрестанен стремеж да разкрива себе си на децата от вселенските сфери. Във величието на неговата любов - безкрайната грандиозност и неизразимо благородство, заставящи Отца да се стреми към общуване с всяко създадено същество, способно да разбере, да обикне или да се приближи към него; затова именно


Страница 63

присъщите за вас ограничения, неотделими от вашата крайна личност и материално съществуване, определят времето, мястото и условията, при които вие ще можете да достигнете целта на пътешествието на възходящите смъртни - да се окажат в присъствието на Отца в центъра на всички неща.

Макар приближаването към Райското присъствие на Отца може да се започне само с достигането на най-висшите крайни нива на духовното съвършенство, вие трябва да се възрадвате, осъзнавайки постоянната възможност за непосредствено общуване с посветения вам дух на Отца, толкова тясно свързан с вашата вътрешна душа и вашето одухотворяващо се "аз".

Смъртните от пространствено-времевите светове могат значително да се отличават по своите вътрешни способности и интелектуални дарования; тяхната среда може изключително да способства социалното развитие и нравствения прогрес, и обратно: те могат да страдат от отсъствието на почти всички видове човешка помощ в развитието на културата и предполагаемия прогрес на цивилизацията; обаче възможностите за духовен прогрес при движението по възходящия път са равни за всеки; нарастващите нива на духовно проникване и космически значения се достигат абсолютно независимо от всякакви подобни социално-нравствени различия, присъщи за разнообразните материални условия на средата в еволюционните светове.

Както и да се различават смъртните от Урантия по своите интелектуални, социални, икономически и даже морални възможности и дарования, не забравяйте, че тяхното духовно дарование е еднородно и уникално. Всички те притежават еднакво божествено присъствие, посветено от Всеобщия Отец; на всички тях е оказана еднаква чест - те могат да се стремят към съкровено лично общение с пребиваващия в тях дух от божествен произход; всички те притежават равна възможност да приемат духовното водачество на тези Тайнствени Наставници.

Ако смъртният човек усеща истинско духовно подбуждане, неделима (пълна) преданост към волята на Отца, то в силата на толкова явна и ефективна духовна надареност на вътрешния божествен Настройчик, в опита на такъв индивид не може да не се сформира възвишено съзнание за това, че той познава Бога, както не може да не се появи висша увереност в продължението на живота с цел да намери Бога чрез постепенно емпирическо придобиване на все по-голямо сходство с него.

В духовно отношение човекът е надарен с преживяващия смъртта Настройчик на Съзнанието. Ако разумът на такъв човек усеща чистосърдечно духовно подбуждане, ако неговата душа жадува да познае Бога и да стане подобна нему, искрено желаейки да изпълнява волята на Отца, то за него не съществува нито негативното въздействие на жестоките лишения, нито позитивната сила на възможно вмешателство, които биха могли да възпрепятствуват уверения възход на такава божествено подбуждана душа към вратите на Рая.

За Отецът е угодно, че всички негови деца лично да общуват с него. В Раят има място, отделено от Отца за прием на всички тези, чийто статус за продължаване на живота и духовна природа правят такова извършване възможно. Затова за вашите философи трябва да е ясно един път и за винаги: за всеки от вас и за всички нас приближаването към Бога е възможно, намирането на Отца е реално, пътят е открит; силите на божествената любов, пътищата и средствата на божественото ръководство, - всички те са обединени за това, за да се опитат да облекчат въздигането на всяко достойно разумно същество от всяка вселена към Райското присъствие на Всеобщия Отец.

Този факт, че намирането на Бога е свързано с огромен промеждутък от време, ни най-малко не намалява реалността на присъствието и личността на Безкрайния. Вашето въздигане - това е част от кръгооборота на седемте свръх вселени, обаче, извършвайки неизброимо число завъртания, по своя дух и статус вие може да разчитате на все по-голямо приближаване към центъра. Вие може да се осланяте на това, че ще ви


Страница 64

превеждат от една сфера към друга, от външните окръжности към вътрешните, и веднъж, не се съмнявайте, вие ще се изправите пред централното божествено присъствие на Отца и ще се срещнете с него, образно казано, лице в лице. Същността на възхождането се състои в достигането на действителните и буквални духовни нива; и тези нива са достижими за всяко същество, в което се е поселил Тайнствения Наставник, и което в последствие навеки се слива с този Настройчик на Съзнанието.

Отецът не се скрива в духовно убежище, обаче колко много от неговите създания са скрили себе си в мъглата на своите собствени своенравни решения и за известно време са лишили себе си от общение с духа на Отца и духа на неговия Син, избирайки свой собствен, извратен път на снизходителна самонадеяност на своя невъздържан разум и не духовно естество.

Смъртният човек може да се приближава към Бога и многократно да се отрича от божествената воля - до този момент, докато той е свободен да избира. Човекът е окончателно обречен само тогава, когато той загуби способността да избира волята на Отца. Сърцето на Отца винаги е открито за молбите и прошенията на своите деца. Само тогава неговите потомци завинаги закриват своите сърца за притегателната сила на Отца, когато окончателно и навеки загубят желание да изпълнят неговата божествена воля: да го познаят и да станат такива, какъвто е той. И обратното: човешкият път става вечен, когато сливането с Настройчика възвестява във вселената, че възходящото създание е взело окончателно и целенасочено (необратимо) решение да живее по волята на Отца.

Великият Бог влиза в пряка връзка със смъртния човек, отдавайки му част от своята безкрайна, вечна и непостижима същност, която пребивава в него и живее заедно с него. Богът се е отправил във вечно пътешествие заедно с човека. Ако вие отстъпите на повелите на вътрешните и обкръжаващите ви духовни сили, вас непременно ви чака високо предназначение, определено от любящия Бог като вселенска цел за неговите възходящи създания от еволюционните светове на пространството.

2. ПРИСЪСТВИЕТО НА БОГА

Физическото присъствие на Безкрайният е реалност в материалната вселена. Присъствието на разума на Божеството трябва да се определя от дълбочината на индивидуалния интелектуален опит и еволюционното ниво на личността. Духовното присъствие на Божествеността във вселената не може да не бъде различно. То се определя от способността към духовна възприемчивост и степента на посвещаване на волята на създанието на волята на Божеството.

Бог живее във всеки от своите родени в духа синове. Райските Синове винаги имат достъп към присъствието на Бога, "по дясната ръка от Отца", и всички личностни същества имат достъп към "недрата на Отца". Това се отнася към личностният контур - където и да било, когато и да било и който и да е установявал контакт - и, в общия смисъл, предполага лична, осъзната връзка и общуване с Всеобщия Отец, намира ли се той в централната обител или някое друго определено място, например, на една от седемте свещените сфери на Рая.

Обаче, нито в природата, нито даже в живота на богопозналите смъртни божественото присъствие не се открива толкова пълно и толкова несъмнено, както в опита за общуване с пребиваващия във вас Тайнствен Наставник, Райският Настройчик на Съзнанието. Какво заблуждение - да мечтаете за далечния Бог на небесата, когато духа на Всеобщия Отец живее в самото ваше съзнание!

Именно намиращата се във вас частица от Бога позволява вам да се надявате на това, че по степента все по-голямата хармония с духовното ръководство на Настройчика вие по-добре ще разбирате присъствието и преобразуващата сила на тези трайни духовни влияния, които обкръжават вас и се сблъскват с вас, но не се явяват ваша


Страница 65

неотделима част. Това, че вие не осъзнавате тясната и съкровена връзка с пребиваващия във вас Настройчик, в никаква степен не опровергава толкова възвишен опит. Доказателството за близостта с божествения Настройчик се състои изключително в същността и числото на духовните плодове, принасяни по протежение на жизнения опит на вярващия. "По плодовете им ще ги познаете".

Оскъдният духом, материален разум на смъртният човек изключително трудно ясно осъзнава в своя опит духовната активност на такива божествени реалности, като Райските Настройчици. С повишаването реалността на душата - съвместното творение на разума и Настройчика - възниква и нов стадии на нейното самосъзнание, когато се появява способността да се усеща присъствие и признава духовното ръководство, еднакво както и друга свръх материална деятелност на Тайнствените Настройчици.

Целият опит на общуването с Настройчика обхваща нравствения статус, умствената мотивация и духовния опит. Осъзнаването на такова достижение в основното, макар и не изключително, е ограничено в сферата на съзнание на душата, обаче доказателствата, демонстриращи духовните плодове в живота на всекиго, който е сключил съюз с вътрешния дух, са изобилни и не заставят да ги чакате дълго.

3. ИСТИНСКО ПОКЛОНЕНИЕ

Макар в аспект на веселената Райските Божества да представляват по себе си единно цяло, в своите духовни отношения със съществата, подобни на тези, които населяват Урантия, те се явяват така също три отделни, различни личности. Божествата се различават по личната притегателност, общуването и други видове съкровени отношения. Във висшия смисъл на думата ние се покланяме към Всеобщия Отец и само нему. Разбира се, ние можем да се покланяме и се покланяме към Отца в образа на неговите Синове-Създатели, но именно Отца - пряко или косвено - ние обичаме и почитаме.

Всевъзможните прошения (молби) се отнасят към сферата на Вечния Син и неговата духовна организация. Молитвите, всякакви формални послания - всичко, освен изразяване на любов към Всеобщия Отец и поклонението към него, - се отнасят към локалната вселена и обикновено не излизат извън сферата на пълномощия на Сина-Създател. Което се касае до поклонението, то то несъмнено се определя и направлява от Създателя чрез личностния контур на Отца. Ние така също полагаме, че духовното присъствие на Отца помага да се забележи чувството на благоговение, изпитвано от създанията, в които пребивава Настройчика. Съществува велико множество от доказателства, потвържадавщи подобно мнение, и аз знам, че всички категории частици от Отца са способни по приемлив начин да отбелязват истинската любов на своите субекти в присъствието на Всеобщия Отец. Несъмнено, че Настройчиците използуват преки доличностни канали за връзка с Бога, и по такъв начин те се ползват от контурите на духовна гравитация на Вечния Син.

Поклонението съществува заради самото поклонение; молитвата включва личен елемент, това е заинтересоваността на създанията; в това принципната разлика на поклонението от молитвата. В истинското поклонение съвършено отсъства личната молба или какъвто и да било друг елемент на лична изгода; ние просто се покланяме към Бога - такъв, какъвто ние го разбираме. Поклонението за нищо не проси, покланящият нищо не очаква. Ние почитаме Отца, не поради това, какво може да донесе нам такова почитане; естествената и спонтанна преданост и поклонението - са следствие от признаването на нравствената личност на Отца, неговата привлекателна същност и достойните за обожаване атрибути.

В този момент, когато в поклонението се привнася елемент на лича изгода, религиозното чувство се превръща от поклонение в молитва и, строго казано, трябва


Страница 66

да се адресира до лицето на Вечния Син или Сина-Създател. Обаче в практическият религиозен опит нищо не пречи да се отправят молитвите към Бог-Отец като част от истинското поклонение.

В практическите въпроси от всекидневния живот вие се намирате в разпореждането на духовните личности, взимащи своето начало в Третия Източник и Център; вие си сътрудничите със силите на Съвместния Вършител. Следователно, вие се покланяте Богу, възнасяте своите молитви и общувате със Сина и решавате частните въпроси на вашето пребиваване на земята съвместно с разумните същества на Безкрайния Дух, действащи във вашия свят и вашата вселена.

Пълновластните Синове, или Синовете-Създатели, управляващи съдбите на локалните вселени, представляват както Всеобщия Отец, така Вечния Син от Рая. От името на Отца тези Синове на Вселените приемат любовта, изпълваща поклонението, и изслушват молбите на ходатайстващите подопечни по своите вселени. За децата от локалната вселена Сина Михаил по същество се явява Бог. Той представлява по себе си персонификацията на Всеобщия Отец и Вечния Син в локалната вселена. Безкрайният Син поддържа лична връзка с децата от тези сфери чрез Духовете на Вселените - административните и съзидателни помощници на Райските Синове-Създатели.

Искреното поклонение подразбира мобилизацията на всички сили на човешката личност под началото на еволюиращата душа и с подчинение на божествено направляващото влияние на взаимодействащия Настройчик на Съзнанието. Разумът, свързан с материалните ограничения, никога до край няма да постигне истинското значението на истинското поклонение. Осъзнаването от човека на реалността на опита от поклонението в основното се определя от нивото на развитие на неговата еволюираща безсмъртна душа. Духовният растеж на душата се случва съвършено независимо от интелектуалното самосъзнание.

Опитът на поклонението се заключава във възвишения стремеж на посветения вам Настройчик да съобщи на Божествения Отец неизразимите желания и стремежи на човешката душа - съвместно творение на стремящия се към Бога смъртен разум и разкриващия Бога безсмъртен Настройчик. Затова поклонението е акт на материалният разум, който под водителството на свързания с него дух се подчинява на опита на одухотворяващото се "аз" да встъпи в общение с Бога в качеството на вероизповеден син на Всеобщия Отец. Смъртният разум отстъпва на поклонението; безсмъртната душа жадува и инициира поклонението; присъствието на божествения Настройчик ръководи такова поклонение от името на смъртния разум и еволюиращата безсмъртна душа. В крайна сметка, истинското поклонение става опит, проявяващ се на четири космически нива: интелектуално, моронтийно, духовно и личностно -- тоест на нивата на рационалното съзнание, душата, духа и тяхното обединение в личността.

4. БОГЪТ В РЕЛИГИЯТА

Моралът на еволюционните религии подтиква хората към дирене на Бога под движещата сила на страха. Бог откровената религия притегля хората към търсене Бога на любовта, защото те се стремят да станат такива, като Бога. Обаче религията не е само пасивно чувство на "абсолютна зависимост" и "увереност в продължаването на живота"; тя се явява жив и динамичен опит в придобиване на божественост - опит, основан на служенето на човечеството.

Великото и непосредствено назначение на истинската религия се заключава в установяването на устойчиво единство в човешкия опит, продължителен покой и


Страница 67

дълбока увереност. Даже политеизмът на примитивния човек се явява относително обединение на формиращата се представа за Божеството; политеизмът е монотеизъм в процес на създаване. Рано или късно, Богът неизбежно се разбира като реалност на ценностите, субстанция на значенията и живот на истината.

Богът не само определя предназначението; той се явява вечната цел на човека. Цялата не религиозна деятелност на човека се стреми да склони вселената към изкривено служене на себе си; истинският религиозния индивид се стреми да обедини "аз" с вселената, за да посвети деятелността на този обединил се "аз" в служене на вселенското семейство от събратя - човешки и свръхчовешки.

Областите на философията и изкуството се вклиняват между не религиозната и религиозна деятелност на човешкото "аз". Изкуството и философията въвличат материалният разум на човека в съзерцание на духовните реалности и вселенски ценности, притежаващи вечни значения.

Всички религии проповядват поклонение към Божеството и предлагат тази или онази доктрина за спасяването на човека. Будистката религия обещава избавление от страданията, вечен покой; юдейската религия обещава избавление от трудностите, процъфтяване, основано на праведността; гръцката религия е обещала избавление от дисхармонията, уродливостта, чрез осъзнаване на красотата; християнството обещава избавление от греха, святост; мохамеданството освобождава от твърдите морални норми на юдаизма и християнството. Религията на Иисус се явява спасение от "аза" - избавлението от това зло, което е свързано с изолираността на създанието във времето и вечността.

Юдеите са основали своята религия на добродетелите, гърците - на прекрасното; и двете религии са търсили истината. Иисус е разказвал за Бога на любовта, а любовта обхваща цялата истина, красота и добродетел.

Зароастризма се е основавал на нравствеността, религията на индусите - на метафизиката, конфуцианството - на етиката. Иисус е проживял религията на служенето . Всички тези религии са важни, защото те се явяват действено приближаване към религията на Иисус. Религията е призвана да стане реалност на духовното обединение на всичко добродетелно, прекрасно и истинско, което е в човешкия опит.

Девизът на гръцката религия бил "опознай самият себе си"; в центъра на учението на юдеите - призива "познайте своя Бог"; християните проповядват евангелие, насочено към "познаване на Господ Иисус Христос"; Иисус е провъзгласил благата вест "познайте Бога, и себе си като син Божи". Тези различия в представите за назначението на религиите обуславят позицията на индивида в разнообразните жизнени ситуации, определят дълбочината на неговото поклонение и това, как той ще възнася своите молитви. Духовният статус на всяка религия може да се определи по характера на нейните молитви.

Представата за получовешкият и ревнив Бог се явява неизбежен преход от политеизма към възвишения монотеизъм. Величественият антропоморфизъм е висше достижение на чисто еволюционните религии. Християнството е възвисило идеята на антропоморфизма от идеала на човека до трансцеденталната и божествена представа за личността на прославения Христос. Това и е висшият антропоморфизъм, на който е способен човекът.

Християнската представа за Бога се явява опит да се обединят три самостоятелни учения:

1. Юдейската представа - Богът като поборник за морала, праведният Бог.

2. Древногръцката представа - Богът като обединител, Богът на мъдростта.


Страница 68

3. Представата на Иисус - Богът като жив другар, любящ Отец, божествено присъствие.

Затова би трябвало да е очевидно, че комбинираната християнска теология се сблъсква с огромни трудности в своя стремеж към последователност. Тези трудности още повече се увеличават от това, че доктрините на ранното християнство като цяло са се основавали на личния религиозен опит на трима различни хора: Филон Александрийски, Иисус Назарянина и Павел Тарсянина.

Изучавайки религиозния живот на Иисус, се придържайте към позитивния поглед. Мислете не толкова за неговата безгрешност, колкото за неговата праведност, за неговото изпълнено с любов служене. Пасивната любов, разкрита в юдейските представи за небесния Отец, Иисус е повдигнал на нивото на активната любов на Бога към създанието - Бога, който се явява Отец на всеки индивид, в това число и на грешника.

5. ОСЪЗНАВАНЕ НА БОГА

Моралът възниква в самосъзнаващият разум; той отсъства при животните, но се явява всецяло резултат от еволюцията. В хода на еволюционното развитие на човека се създават всички предпоставки за посвещаване на Настройчиците и изливане на Духа на Истината. Обаче достигането нивата на морала не освобождава човекът от реалните трудности на смъртното съществуване. Физическата среда на обитаване на човека е свързана с борбата за съществуване; социалното обкръжение прави необходимо етическото регулиране; нравствените ситуации подбуждат към избор на основата на висши мотиви; духовният опит (след осъзнаване съществуването на Бога) изисква, че човекът да намери Отца и искрено да се стреми да стане такъв, като него.

Религията не се строи на научни факти, обществени задължения, философски допускания или предполагаеми морални задължения. Религията - това е независима област в човешките реакции на жизнените ситуации, неизменно представена на всички постморални стадии на човешкото развитие. Религията може да се разпространява на всичките четири нива на осъзнаване на ценностите и въплътяване на вселенското съдругарство: на физическо - или материално - ниво на самосъхранение, социално -- или емоционално - ниво на другарството, нравствено - или основаното на чувството за дълг - ниво на разума, духовно ниво - ниво на осъзнаване на вселенското съдругарство чрез божествено поклонение.

Търсещият факти учен представя Бога в качеството на Първопричина, Бога на силата. Емоционалният художник вижда Бога като идеал за красота, Бога на естетиката. Рационалният философ понякога се склонява към постулата за Бога на всеобщото единство и даже пантеистично Божество. Искрено религиозният човек вярва в Бога, способстващ продължаването на живота, небесния Отец, Бога на любовта.

Нравственото поведение винаги предшества появяването на религията от еволюционен тип и се явява част даже от бог откровената религия, обаче то никога не обхваща цялото съдържание на религиозния опит. Общественото служене е резултат от нравствените помисли и религиозния живот. Биологически, нравственото поведение не води на по-високи нива на религиозния опит. Поклонението пред абстрактната красота не е поклонение към Бога; не се явява поклонение към Бога и възвеличаването на природата или благоговението пред единството.

Еволюционната религия поражда науката, изкуството и философията, повдигайки човека на нивото на възприемчивост към религията на откровението, включвайки посвещението на Настройчиците и Духа на Истината. Еволюционното платно на човешкото съществуване се започва и се завършва с религията, макар и на съвършено различни нива: първото представлява по себе си еволюционния и биологически тип, второто - бог откровения и периодически тип. По такъв начин, макар религията да е нормална и


Страница 69

естествена за човека, тя не се явява задължителна. Човекът не е длъжен да бъде религиозен, ако той не иска това.

Бидейки в своята основа духовен, религиозният опит никога няма да бъде до край разбираем за материалния разум; с това се обяснява функцията на теологията - психология на религията. За крайното съзнание основната доктрина за разбиране от човека на Бога е парадоксална. Човешката логика и крайният разум почти са неспособни хармонично да обединят представата за божествената иманентност - Бог като вътрешна част на всеки индивид, - с идеята за трансцеденталност на Бога, божественото господство във вселената на вселените. За да се обоснове разумното поклонение и да се потвърди надеждата за съхранение на личността, двете тези основни представи за Божеството трябва да се обединят във вероизповедно постигане на понятието за трансцеденталност на личностния Бог и в осъзнаването на вътрешното присъствие на частицата от този Бог. Трудностите и парадоксите в религията се заключават в пълната недостъпност на нейните реалности за смъртния интелект.

Религиозният опит дава на смъртния човек три велики наслаждения още в периода на неговото вр†менно пребиваване на земята:

1. Интелектуално той получава удовлетворение от по-голямото единение на човешкото съзнание.

2. Философски той получава потвърждение на своите идеали за нравствените ценности.

3. Духовно той преуспява в придобиването на опит от божественото другарство, духовно наслаждение от истинското поклонение.

В опитът, присъщ за еволюционните смъртни светове, богосъзнанието трябва да се състои от три различни фактора, от три отличаващи се нива за постигане на реалността. Първият от тях се явява възприятието на разума - осмислянето на идеята за Бога. След него следва възприятието на душата - осъзнаването идеала за Бога. Последно се пробужда възприятието на духа - осъзнаването на духовната реалност на Бога. Обединявайки всичките три фактора на постигане на божественото, - даже ако това постижение си остане непълно, - смъртната личност във всяко време обхваща всички нива на възприятия на осъзнаването на личността на Бога. На тези смъртни, които са достигнали Корпуса на Завършването, всичко това ще позволи с времето да осъзнаят върховността на Бога и може в последствие да доведе към постигане пределността на Бога - определен стадии в овладяването на абсонитното свръх съзнание на Райския Отец.

От поколение на поколение опитът за осъзнаване на Бога си остава неизменен, обаче философската представа и теологическите определения трябва да се изменят с всяка нова епоха в развитието на човешките знания. Знанието за Бога, религиозното съзнание, е вселенска реалност, но колкото и да би бил действителен (реален) религиозният опит, той трябва да бъде готов да подчини себе си на разумна критика и обоснована философска интерпретация; той не трябва да се стреми към изолация от съвкупността на човешкия опит.

Вечното съхранение на личността изцяло зависи от избора, направен от смъртния разум, чиито решения определят потенциала за съхранение на безсмъртната душа. Когато разумът вярва в Бога, а душата го знае, и когато, с помощта на Настройчика, душата и разума жадуват Бога, - тогава продължението на живота е обезпечено. Ограничеността на интелекта, недостатъчното образование, отсъствието на достъп към култура, влошаването на социалния статус и даже увредеността на нравствените критерии на човека поради прискърбното отсъствие на благоприятни условия в образователната, културната и социални сфери не могат да направят непълноценно присъствието на божествения дух в тези нещастни и по човешки увредени, но вярващи индивиди.


Страница 70

Придобиването на Тайнствения Наставник ознаменува със себе си началото - и обезпечава възможността - за потенциален растеж и съхранение на безсмъртната душа.

Способността на смъртните родители да произведат потомство не зависи от техният образователен, културен, социален или икономически статус. В естествени условия обединяването на родителските гени е напълно достатъчно за зачеването на потомство. Човешкият разум, различаващ добро и зло, способен да се покланя към Бога и сключил съюз с божествения Настройчик, - това е всичко, което се изисква за зараждането и развитието в такъв смъртен на безсмъртна душа с необходимите за продължаването на живота качества, ако само надарения с дух индивид търси Бога и искрено се стреми да стана такъв, като него, приемайки чистосърдечното решение да изпълни волята на небесния Отец.

6. БОГЪТ НА ЛИЧНОСТТА

Всеобщият Отец е Бог на личностите. Той се явява център и предел на личностната сфера във вселената - от надареното с личност низше смъртно създание до висшите и божествените творци. Бог-Отец дарява и съхранява всяка личност. Едновременно с това, Райският Отец се явява предназначение за всички тези крайни личности, които искрено са избрали пътя на изпълнение божествената воля, обичат Бога и се стремят да станат такива, какъвто е той.

Личността - е една от неразгаданите тайни във вселените. Ние сме способни да си съставим адекватна представа за тези фактори, които определят различните категории и нива на личностите, но ние не напълно разбираме действителната природа на самата личност. Ние добре си представяме многочислените фактори, които в съвкупност образуват обвивката на човешката личност, но ние не до край разбираме природата и значението на подобна крайна личност.

Личността - това е потенциалът, съдържащ се във всички надарени с разум създания: от минималният - осъзнаването на себе си, до максималният - осъзнаването на Бога. Обаче единият само разум не е личността, както не се явява нейния дух или физическа енергия. Личността - е това качеството и тази ценност в космическата реалност, с които да надари тези живи системи на асоциирани и координирани видове материална, интелектуална и духовна енергия може само Бог-Отец. Не се явява личността и постепенна придобивка. Личността може да бъде материална или духовна, но тя или я има, или я няма. Извън личностното никога не достига нивото на личностното, с изключение случаите на пряко въздействие на Райския Отец.

Одаряването с личност е прерогатив на Всеобщият Отец - предоставяне на живите енергетични системи на личностен статус и надаряването им с атрибути на относително съзидателно съзнание, подчинено на свободната воля. Няма личности извън Бог-Отец, както и не съществуват личности без Бог-Отец. Основополагащите атрибути на човешкото "аз", така също както и ядрото на човешката личност, - абсолютния Настройчик, - се явяват дарове от Всеобщия Отец, действащ в своята изцяло личностна област на космическа опека.

Настройчиците с до личностен статус пребивават в множество типове смъртни същества, обезпечавайки им възможността да преживеят смъртта и да придобият статус на моронтийно създание, притежаващо потенциал за висше духовно достижение. Защото когато в разума на създанието, надарено с личност, пребивава частица от духа на вечния Бог - до личностния дар от личностния Отец, - тогава тази крайна личност придобива потенциала на божествеността и вечността и се стреми към цели, близки към Пределния, устремявайки се даже към осъзнаване на Абсолютния.


Страница 71

Способността за превръщане в божествена личност е присъща за до личностният Наставник; способността за придобиване на човешка личност потенциално е заключена в надареността на човека с космически разум. Обаче емпирическата личност на смъртният човек става явна и функционираща реалност само след това, когато материалната обвивка на смъртното създание се докосне до освобождаващата божественост на Всеобщия Отец, пускаща я в плаване по емпирическите морета в качеството на самосъзнаваща, а така също (относително) самодетерминирана и самосъзидаваща (самоизграждаща) личност. Материалното "аз" наистина и е безусловно личностно.

Материалното "аз" притежава личност и индивидуалност - индивидуалност вр†менна; до личностният Наставник така също притежава индивидуалност - индивидуалност вечна. Материалната личност и духовната до личностна същност са способни по такъв начин да обединят своите съзидателни свойства, че да породят преживяващата смъртта индивидуалност на безсмъртната душа.

Създавайки условия за растеж на безсмъртната душа и снемайки от вътрешното "аз" на човека оковите на абсолютна зависимост от априорната причинност, Отецът се отдръпва в страни. Сега, когато човекът е освободен от веригата на причинността - в крайна сметка в това, което се отнася до неговия вечен път, - и са създадени условия за развитие на безсмъртното "аз", на душата, човек е длъжен сам или да желае създаването на своето безсмъртно "аз", или да препятства това; и той е длъжен сам да направи своя избор. Никое друго същество, сила, създател или фактор във цялата обширна вселена на вселените не е способно даже в най-малка степен да попречи на суверенността на свободната воля на смъртния - в приемането на волевото решение за това, което се касае до вечното предназначение на личността на правещия този избор смъртен. По отношение на съхраняването на живота във вечността, Бог е провъзгласил суверенността на материалната и смъртна воля, и това решение е абсолютно.

Надаряването на създанията с личност се явява относително освобождаване от робското реагиране на априорната причинност, и центърът на личностите на всички подобни нравствени същества - еволюционни или други - се явява личността на Всеобщият Отец. Те извечно се привличат към неговото присъствие в Рая от тази родственост, която образува обширния и всеобщ семеен кръг и братската сфера на вечния Бог. Най-общото свойство на всички личности - е божествената непосредственост.

Центърът на личностният контур във вселената на вселените се явява личността на Всеобщия Отец, и Райския Отец лично осъзнава и се намира в личен контакт с всички личности на всички нива на самосъзнание. Това личностно осъзнаване на цялото творение съществува независимо от мисиите на Настройчиците на Съзнанието.

Подобно на това, както център на всеобщия гравитационен контур се явява Островът Рай, на всеобщия контур на разума - Съвместният Вършител, а на всеобщия контур на духа - Вечният Син, така и център на личностен контур се явява личното присъствие на Всеобщият Отец, и този контур неизменно предава поклонението на всички личности, посвещавано на Исконната и Вечна Личност.

Що се касае до личностите, нямащи Настройчици, то Всеобщият Отец също така ги надарява с атрибутите на свободния избор, и такива личности по подобен начин са обединени във великата сфера на божествената любов - личностният контур на Всеобщият Отец. Всички истински личности получават от Бога възможност за пълноправен избор. Никое личностно същество е невъзможно да бъде заставено да се отправи във вечно пътешествие; вратата на вечността се отваря само в отговор на свободния избор на свободните синове на свободния Бог.


Страница 72

Горе казаното отразява моите усилия да покажа връзката на живия Бог с децата на времето. Единственото полезно, което аз мога да направя в заключение, - това е да повторя, че Бог е вашия вселенски Отец, и че всички вие - сте негови планетарни деца.

[Това е петото и последно повествование на Божественият Съветник от Уверса за Всеобщия Отец.]


Страница 73

.