Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 3. ВРЪЗКА НА БОГА С ВСЕЛЕНАТА

ВСЕОБЩИЯТ Отец притежава вечен замисъл, който се отнася до материалните, разумни и духовни явления във вселената на вселените и се претворява от него в живота през всички времена. Бог е създал вселените по своята, собствена и суверенна воля в съответствие със своя премъдър и вечен замисъл. Съмнително е, че за който и да било, с изключение на Божествата от Рая и техните височайши партньори, действително е бил добре известен вечния замисъл на Бога. Даже възвишените обитатели от Рая се придържат към най-различни мнения за същността на вечните намерения на Божествата.

Не е трудно да се достигне до заключението, че единствената цел на създанията от съвършената централна вселена Хавона е било удовлетворение на божествената природа. Хавона може да служи като образец за създаване на други вселени и училище, в което завършват своето образование поклонниците на времето по своя път към Рая, но толкова съвършено творение трябва да съществува, на първо място, за наслада и удовлетворение на съвършените и безкрайни Създатели.

Поразителният план за усъвършенстване на еволюционните смъртни, предвиждащ, след достигането от тях на Рая и Корпуса на Завършването, понататъшна подготовка към изпълнение на още неразкритите дела в бъдещето, представлява в настояще време една от основните задачи за седемте свръх вселени и техните многочислени подразделения; обаче дадената програма за изкачване, предназначена за одухотворяване и обучение на пространствено-времевите смъртни, - далеч не е единственото занятие на разумните личности във вселените. И действително, съществуват множество други увлекателни дела, за които небесното войнство отделя своето време и енергия.

1. ОТНОШЕНИЕ НА ОТЦА КЪМ ВСЕЛЕНАТА

Векове наред обитателите на Урантия неправилно са разбирали Божията промисъл. Божественото провидение се претворява във вашия свят, но то не се явява онази незряла, произволна и материална опека, както това се е виждало на много смъртни. Божията промисъл се заключава в обединяване действията на небесните същества и божествените духове, които, в съответствие с космическите закони, непрестанно се трудят за славата Божия и за духовния прогрес на неговите вселенски деца.

Нима в своите представи за отношенията между Бога и човека вие сте неспособни да се издигнете до осъзнаването на това, че девиз във вселената се явява прогресът? През дългите векове човешкият род с труд се е повдигал към своето съвременно състояние. В течение на всички тези хилядолетия Провидението е разработвало план на прогресивна еволюция. Тези две мисли си противоречат една на друга не в действителност, а само в грешните представи на човека. Божественото провидение никога не застава в опозиция към истинския прогрес на човека, материален или духовен. Божията промисъл винаги е съобразена с неизменната и съвършена природа на висшия Творец на законите.


Страница 55


"Верен е Бог" и "всички негови заповеди са справедливи". "Верността негова се простира до небесата". "Навеки, о Господи, словото твое е утвърдено на небето. Верността твоя - във всички поколения; ти си създал земята, и тя съществува". "Той е верният Създател".

Нямат предел силите и личностите, от които може да се възползува Отецът за утвърждаване на своя замисъл и за защита на своите създания. "Вечният Бог - е наше прибежище, неговата власт е непреходна". "Живущият в тайната обител на Всевишния ще пребивава в сянката на Всемогъщия". "Ето, хранещият нас не ще дреме, или спи". "Ние знаем, че всичко се случва за благото на тези, които обичат Бога", "защото за праведните Божието око следи, и слухът негов - за техните молби".

Бог поддържа "всичко буквално със силата своя". И когато се раждат нови светове, той "изпраща Синовете свои - и създадени са те". Богът не само твори, той така също "охранява тях всички". Богът оказва непрестанна поддръжка на цялото материално творение и всички духовни същества. Непоколебимостта на вселените е вечна. Сред изглеждащата неустойчивост съществува стабилност. Ред и безопасност се открива сред енергетичните изригвания и физическите катаклизми в звездните светове.

Всеобщият Отец не страни от ръководството на вселените; той не се явява пасивно Божество. Ако Бог би престанал да бъде опора на цялото творение, то незабавно би настанал всеобщ колапс. Ако не би бил Бог, никаква реалност не би съществувала. В даден момент, както и в далечното минало и в безкрайното бъдеще, Богът остава всеобща опора. Божествените обятия съдържат в себе си целият кръг вечност. Вселената - не са часовници, навити за определено време, след което да спрат; всичко постоянно се обновява. Отецът непрестанно излъчва енергия, светлина и живот. Делата на Богът са осезаеми, еднакво както и духовни. "Той се простира над пустотата на северните небеса и окачва земята на нищото".

Същество от моята категория е способно да открие пределната хармония, да види широката и дълбока съгласуваност в ежедневното управление на вселената. Много от това, което за смъртния разум се струва откъслечно и случайно, на мен ми се вижда подредено и конструктивно. Обаче твърде много неща във вселените не са ми понятни напълно. В течени на дълго време аз изучавах общоизвестните видове сили, енергии, разум, моронтия, духовете и личностите в локалните и свръх вселените и се явявам повече или по-малко сведущ по тези въпроси. У мен има обща представа за това, как действат тези сили и личности, и аз съм добре запознат с действията на пълномощните разумни създания от голямата вселена. Независимо от моето разбиране на вселенските явления, аз постоянно се сблъсквам с космическите реакции, които не мога да постигна до край. Отново и отново аз се срещам със сложно взаимодействие на сили, енергии, интелекти и духове, което ми се струва случайно, и на които аз не мога да дам удовлетворително обяснение.

Моята компетентност е напълно достатъчна за това, да отбелязвам и анализирам всички феномени, явяващи се пряк резултат от действията на Всеобщия Отец, Вечния Син, Безкрайния Дух и, в значителна степен, на Острова Рай. Но аз се оказвам в затруднително положение, когато се сблъсквам с това, което представляват действията на техните равноправни Божества, - трите Абсолюта на потенциалността. Създава се впечатление, че тези Абсолюти изтласкват материята, излизат зад пределите на разума и прерастват в дух. Постоянно ме смущава и често ме поставя, в улица без изход, моята неспособност да постигна тези сложни процеси, които аз отнасям към присъствието и действието на Безусловния Абсолют, Божеството-Абсолют и Всеобщия Абсолют.


Страница 56


Би трябвало, във вселената тези Абсолюти да се явяват не пълно проявени присъствия, които - в това, което се отнася до явленията на пространствения потенциал и действията на останалите свръх пределности, - не позволяват на физиката, философията и даже религията определено да предскажат, как именно първо основните сили, идеи или духа ще реагират на потребностите, възникнали в условията на сложна реалност, включваща височайше съгласуване и пределни ценности.

В пространствено-времевите вселени има така също органично единство, явяващо се, видимо, истинската причина в цялата тъкан от космически събития. Живото присъствие на изявяващото се Висше Същество - тази Иманентност на Проектираната Незавършеност - от памтивека необяснимо се проявява във вид на това, че се представя като поразително, случайно съгласуване на външно несвързани космически събития. Би трябвало, тази деятелност на Провидението - да е област на Висшето Същество и Съвместният Вършител.

Аз съм склонен към това, че именно даденото все обемащо и, като цяло, скрито управление на координирането и взаимовръзките на всички аспекти и форми на космическа активност позволяват на толкова пъстрата и външно толкова безнадеждно объркана смес от физически, умствени, нравствени и духовни явления така безгрешно да действа за слава на Бога, в полза на хората и ангелите.

Обаче в по-широк смисъл изглеждащите "случайности" в космоса несъмнено се явяват част от крайната драма на пространствено-времевото пътешествие на Безкрайния в неговото вечно опериране с Абсолютите.

2. БОГ И ПРИРОДА

В ограничен смисъл, природата - това е физическото облекло на Бога. Поведението, или действието на Бога се определя, и условно се видоизменя от емпирическите планове и еволюционните модели на локалната вселена, съзвездия, системи или планети. Във цялото обширно мироздание Бог действува в съответствие с точно определени, неизменни, непоколебими закони; обаче той видоизменя своите действия така, че да се способства съгласуваното и балансирано функциониране на всяка вселена, всяко съзвездие, всяка система, всяка планета и личност в съответствие с локалните цели, задачи и планове на крайните проекти на еволюционното развитие.

За това природата, в разбирането на смъртния човек, се явява фундамент и основен фон за неизменното Божество и неговите неоспорими закони, които се видоизменят, варират и изпитват пертурбации посредством, по причина и в контекста на действията на локалните планове, назначения, модели и условия, създадени и претворявани в локалната вселена, съзвездието, системата, а така също от планетарните сили и личностите. Например: Божиите закони - такива, каквито те са определени за Небадон, - се видоизменят от плановете, разработени от Синовете-Създатели и Съзидателните Духове за дадената локална вселена; в допълнение към всичко това, на действието на тези закони оказват по-нататъшно влияние заблужденията, простъпките и въстанията на някои същества, обитаващи на вашата планета и принадлежащи към вашата непосредствена планетарна система Сатания.

Природата е пространствено-времеви резултат от два космически фактора: първо, неоспоримостта, съвършенството и нравствената чистота на Райските Божества и, второ, експерименталните планове, грешките в изпълненията, греховните въстания, незавършеността в развитието и несъвършената мъдрост на извън райските създания - от висшите до низшите. Следователно, природата носи в себе си непрекъснатата, неизменната, величествена и изумителна нишка на съвършенството, която се проточва от кръга вечност; но във всяка вселена, на всяка планета,


Страница 57

във всеки отделен живот тази природа се видоизменя, определя се и, възможно, се изкривява от деянията, грешките и нелоялността на създанията от еволюционните системи и вселени; затова, оставайки устойчива във своята основа, природата винаги ще бъде променлива, капризна и видоизменяща се в съответствие с действащите норми на локалната вселена.

Природата е съвършенството на Рая, поделено на несъвършенство, зло и грях в незавършените вселени. По този начин, това отношение изразява както съвършеното, така и частичното, както вечното, така и преходното. Продължаващата се еволюция видоизменя природата, увеличавайки частта на съвършенството на Рая и намалявайки частта на злото, заблужденията и дисхармонията, присъщи на относителната реалност.

Богът не присъства лично в природата или в каквито и да са природни сили, защото явленията в природата са същност на наложените изкривявания в еволюционното развитие, а понякога и последствия от метежно въстание, на Райската основа на всеобщия Божи закон. В своето проявление в такъв свят, като Урантия, природата никога не може да бъде адекватен израз, истинско предаване, точно изображение на премъдрия и безкраен Бог.

Във вашият свят природата се явява модификация на законите на съвършенството в еволюционните планове на локалната вселена. Що за насмешка е - да се покланят на природата поради това, че тя в тесен, ограничен смисъл е изпълнена с Бог, поради това, че тя се явява един от аспектите на всеобщото и, в следствие на това, божествено могъщество! Природата е също така проявление на незавършеното, непълно, несъвършено развитие, ръст и прогрес, отнасящи се към експеримент в космическата еволюция в една от вселените.

Очевидните недостатъци в света на природата не свидетелстват за каквито и да са сходни недостатъци в личността на Бога. По-скоро такива видими изкривявания - са само неизбежни спирки при демонстрацията на вечно бягащата лента, екранизация на безкрайността. Именно тези изкривявания, прекъсващи непрекъснатостта в съвършенството, позволяват на крайния разум на материалния човек за кратък миг да види божествената реалност във времето и пространството. Материалните прояви на божествеността се струват на еволюционния разум на човека несъвършени само поради това, че смъртния човек упорито продължава да разглежда природните явления със своите природни очи, използвайки човешкото си зрение, лишено от помощта на моронтийната мота или откровенията, компенсиращи го в световете на времето.

И природата се изкривява, нейният прекрасен лик се покрива от белези, чертите и повяхват от метежи, глупавото поведение и лошите мисли на милиард създания, явяващи се част от природата, но внасящи своята лепта в нейното постоянно обезобразяване. Не, природата не е Бог. Природата не е предмет за поклонение.

3. НЕИЗМЕННИЯТ ХАРАКТЕР НА БОГА

Прекалено дълго човекът е мислил за Бога, като за себеподобен. Бог не завижда, не е завиждал и никога няма да завиди на човек или кое да е друго същество във вселената на вселените. Зная, че по замисъла на Сина-Създател човека би трябвало да стане шедьовър на планетарното творение, властелин на цялата земя, вид човек, намиращ се във властта на своите собствени неизменни страсти, зрелище на това, как той се покланя пред идоли от дърво, камък, злато и тщеславие, - тези отблъскващи сцени предизвикват в Бога и неговите Синове безпокойство за човека, а не завист към него.

Вечният Бог е неспособен на гняв и ярост в човешкият смисъл и разбирането на тези емоции. Тези чувства са жалки и презрени; те едва ли заслужават названието човешки, вече не говорейки за божественото; и такива отношения са напълно чужди на съвършената природа и милосърдният характер на Всеобщият Отец.


Страница 58


Много, прекалено много трудности, с които смъртните от Урантия се сблъскват в постигането на Бога, се обясняват с идващите от далеко последствия от въстанието на Луцифер и предателството на Калигастий. В световете, не изолирани от греха, еволюционните раси са способни да съставят много по-добри представи за Всеобщия Отец; те по-малко страдат от бъркотии, изкривявания и извращаване на понятията.

Богът не съжалява за нищо, което той когато и да било някога е свършил, извършва или ще извършва. Той се явява премъдър, еднакво както и всемогъщ. Мъдростта на човека пораства от изпитанията и заблужденията, присъщи за човешкия опит; мъдростта на Бога се заключава в безусловното съвършенство на неговата безкрайна вселенска проницателност, и това божествено предвиждане успешно направлява неговата съзидателна свободна воля.

Всеобщият Отец никога не извършва каквото и да било, което да довежда към последващи страдания или разочарования, обаче понякога волевите създания, замислени и създадени от неговите Създатели в отделните вселени, със своите злополучни решения предизвикват божествена печал в личностите създали техните родители. Но макар Отецът никога да не извършва грешки, да не изпитва разочарования или съжаления, той е изпълнен с бащинско чувство, и неговото сърце несъмнено се опечалява, когато на неговите деца не се отдава да достигнат тези духовни нива, на които те са способни да се повдигнат благодарение на помощта, толкова щедро представена от плановете за духовно развитие и целите на издигането на смъртните създания във вселените.

Безкрайната добродетел на Отца е недостъпна за крайния времеви разум; за това за успешната демонстрация на всички аспекти на относителната добродетел е необходима постоянна възможност за сравняване с относителното зло (не греха). Съвършенството на божествената добродетел може да се осмисли с помощта на несъвършената проницателност на смъртните само благодарение на това, че то се намира в контрастиращо взаимодействие с относителното несъвършенство на взаимоотношенията на времето и материята, съществуващи в движението на пространството.

Характерът на Богът е безкрайно свръхчовешки; за това такава божественост трябва да се персонализира - например, в божествените Синове, - преди което тя може да бъде постигната от вярата на крайния човешки разум.

4. ОСЪЗНАВАНЕ НА БОГА

Богът е единственото устойчиво, самодостатъчно и неизменно същество в цялата вселена на вселените, нямащо нищо извън себе си, нито освен себе си, нито в миналото, нито в бъдещето. Богът е целенасочена енергия (творчески дух) и абсолютна воля, които са самосъщи и всеобщи.

Тъй като Бог е самосъщ, той е съвършено независим. Самата природа на Бога е несъвместима с изменения. "Аз, Господ, не се изменям". Бог е неизменен; но само достигайки в Рая, вие ще можете макар би да започнете да постигате, по какъв начин на Бога се отдава да преминава от простото към сложното, от единството към многообразието, от покоя към движението, от безкрайното към крайното, от божественото към човешкото и от единството към двойственстта и троичността. Така Богът е способен да видоизменя проявленията на своята абсолютност, защото божествената неизменност не подразбира неподвижност; Богът притежава воля - той e воля.

Богът е единственото същество, притежаващо абсолютна независимост; няма предел за неговите космически реакции, освен тези, които са установени от самия него, и актовете на неговата свободна воля са обусловени само от тези божествени качества и съвършени атрибути, които са неразделни от неговата вечна същност. За това по отношение към вселената Бог се явява същество, олицетворяващо окончателната добродетел, а така също свободната воля, която е съзидателна безкрайност.

Отецът-Абсолют се явява създател на съвършената централна вселена и Отец на всички останали Създатели. Богът разделя с човека и останалите


Страница 59

същества такива качества, като личността, добродетелността и множество други качества, но безкрайността на волята принадлежи нему единствено. В своите творчески актове Богът е ограничен само от чувствата, присъщи на неговата вечна природа, и повелите на неговата безкрайна мъдрост. Богът лично избира само това, което се явява безкрайно съвършено, което и се обяснява с висшето съвършенство на централната вселена; и макар Синовете-Създатели напълно да разделят неговата божественост - и даже някои от стадиите в неговата абсолютност, - те не са толкова ограничени от тази завършеност на мъдростта, която направлява безкрайността във волята на Отца. За това в категориите Синове Михаили съзидателната воля става още по-активна, всецяло божествена и практически пределна, ако и не абсолютна. Отецът е безкраен и вечен, обаче отричането на неговите възможности за произволно самоограничаване е равносилно на отричането на самото понятие за абсолютност на неговата воля.

Абсолютността на Бога пронизва всичките седем нива на космическа реалност. И цялата негова абсолютна същност е подчинена на взаимоотношенията на Създателя със семейството на своите космически създания. Тринитарното правосъдие във вселената на вселените може да се характеризира с точност, но във всички свои взаимоотношения с обширното семейство от създания на времето Богът на вселените действува под влияние на божественото чувство. В общото и цялото - на веки - безкрайният Бог се явява Отец. От всички възможни и правомерни названия за Бога на цялото творение аз получих задача да го опиша като Всеобщ Отец.

В Богът-Отец доброволните действия не се управляват от сила и не се определят от единия само интелект; божествената личност се определя като съдържаща се в духа и проявяваща себе си по отношение към вселената в любов. Затова във всички свои взаимоотношения с личностните създания на вселените Първият Източник и Център винаги и последователно се явява любящ Отец. Богът представлява по себе си Отец в най-висшия смисъл на тази дума. Неговата вечна мотивация - е съвършения идеализъм на божествената любов, и тази нежна същност най-ярко проявява себе си и получава най-висше удовлетворение, обичайки и бидейки обичана.

В науката Богът е Първопричината, в религията - всеобщ и любящ Отец, във философията - единственото автономно същество, от никого не зависещо, но милосърдно даряващо реалността на съществувание на всекиго и всичко останало. Обаче е необходимо откровение, за да би могло да се покаже, че Първопричината на науката и самосъщото Единство на философията са същност на Бога на религията, изпълнен с милосърдие и добродетел и даващ обет да обезпечи на своите земни деца вечно съществуване.

Ние се стремим към постигане на Безкрайния, но ние тачим емпирическата представа за Бога, нашата способност винаги и навсякъде да осъзнаваме такива фактори на личността и божествеността, които разкриват нашите най-висши представи за Божеството.

Съзнанието за победоносен човешки живот на земята се ражда от тази вяра на създанията, която храбро се противопоставя на всяко повтарящо се стълкновение с тежкото зрелище на човешката ограниченост, неизменно провъзгласявайки: даже ако аз не мога да направя това, то в мен живее този, който може и прави, - частица от Отеца-Абсолют на вселената на вселените. А това е и тази "победа, побеждаваща света: вашата вяра".

5. ГРЕШНИ ПРЕДСТАВИ ЗА БОГА

Религиозната традиция - това е лошо съхраняващите се свидетелства от опита на богопозналите хора от миналото, но подобни материали не заслужават доверие като ръководство към религиозният живот или източник на достоверна информация за


Страница 60

Всеобщия Отец. Такива древни вероучения постоянно са се изменяли поради това, че примитивния човек е бил творец на митове.

Една от най-великите причини за бъркотиите, царящи на Урантия по отношение същността на Бога, се състои в неспособността на вашите свещени книги да правят точно различаване между личностите от Райската Троица, а така също между Райските Божества от една страна, и създателите и разпоредителите в локалната вселена - от друга. В течение на миналите съдебни периоди вашите свещеници и пророци са показали само частично разбиране на въпроса и не са могли уверено да различат Планетарните Князе, Властелините на Системите, Отците на Съзвездията, Синовете-Създатели, Управителите на Свръх вселените, Висшето Същество и Всеобщия Отец. Много от посланията на подчинените личности - такива, като Носителите на Живота и ангелите от различните чинове - във вашите свидетелства са се представяли като излизащи от самия Бог. До сега религиозната мисъл на Урантия бърка подчинените божествени личности със самия Всеобщ Отец, обединявайки всички под едно наименование.

Жителите на Урантия продължават да се намират под влиянието на първобитните представи за Бога. Боговете, които беснеят в бурята, разтърсват в гняв земята и поразяват в ярост хората, проявяват своето недоволство, навличайки глад и потопи, - това са боговете на първобитната религия; това не са тези Богове, които живеят и властват във вселените. Такива представи се явяват отживелици от това време, когато хората вярвали, че вселената се подчинява на прищевките на подобни въображаеми богове. Обаче смъртния човек започва да разбира, че той живее в свят на сравнителна законност и ред в това, което се касае до административните методи и ръководство на Висшите Създатели и Висшите Управляващи.

Варварските представи за умиротворяването на разгневения Бог, стремежът да се умилостиви оскърбения Господ, да са сдобие с разположението на Божеството с помощта на жертвоприношения, покаяния и кръвопроливане олицетворяват религия, абсолютно незряла и примитивна, философия, недостойна за просветителната епоха на наука и истина. За небесните същества и божествените управители, носещи своята служба и управляващи във вселените, такива вярвания се явяват дълбоко отблъскващи. Да вярвате, да полагате или да учите, че невинната кръв трябва да бъде пролята за това, за да се спечели всевишното разположение или да се отклони измислен божествен гняв, се явява оскърбление за Бога.

Древните евреи вярвали, че "прощаването на греха е невъзможно без проливане на кръв". Те не могли да се избавят от древната езическа представа за това, че да се умиротвори Бога може само с гледката на кръвта, макар Мойсей и да достигнал явен прогрес, забранявайки принасянето в жертва на хора и заменяйки го, в съзнанието на своите по детски наивни последователи-бедуини, с ритуално жертвоприношение на животни.

Посвещението на Райският Син във вашия свят е било присъщо на самата ситуация при завършване на планетарната епоха; то не е било устроено специално с цел завоюване на Божията милост. Това посвещение се е оказало така също последното лично деяние на Сина-Създател в неговото дълго и смело начинание - емпирическото придобиване пълновластие в своята вселена. Каква насмешка над безкрайният характер на Бога се явява учението за безсърдечието и безжалостта на бащата, толкова безчувствен към несгодите и страданията на своите създания, че неговото нежно милосърдие е било проявено само след това, когато той видял своя невинен син с изтичаща кръв и умиращ на кръста!

Но обитателите на Урантия трябва да се избавят от тези древни заблуждения и езически предразсъдъци, отнасящи се до природата на Всеобщия Отец. Наближава откровението на истината за Бога, и на човешкия род предстои да познае Всеобщия Отец в


Страница 61

цялата красота на неговия характер и привлекателност на атрибутите, толкова забележително описани от Сана-Създател, който е живял на Урантия като Син Човешки и Син Божий.

[Представено от Божественият Съветник на Уверса.]


Страница 62