Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 3. АТРИБУТИТЕ НА БОГА

БОГ е вездесъщ; Всеобщият Отец управлява кръга на вечността. Обаче в локалните вселени той повелява в лицето на своите Райски Синове-Създатели, така също както и надарява чрез тези Снове с живот. "Бог е дарил нам с живот вечен, и този живот се съдържа в неговите Синове". Божите Синове-Създатели - това само изразяването на Бога в секторите на времето; то е обърнато към децата на планетите, които се въртят в развиващите се вселени от пространството.

Тази високо личностни Божии Синове са напълно различими за разумните създания от по-ниското ниво, което компенсира невидимостта на безкрайния и, следователно, по-малко различим Отец. Райските Синове-Създатели на Всеобщия Отец представляват по себе си разкритие на невидимото същество - невидимо по силата на абсолютността и безкрайността, присъщи на кръга вечност и личностите на Райските Божества.

Съзидателността едва ли се явява един от атрибутите на Бога; по-скоро, това е съвкупно проявление на неговата същност. И проявлението на тази всеобща функция на съзидателност вечно се обуславя и се контролира от всички съгласувани атрибути на безкрайната и божествена реалност на Първия Източник и Център. Ние искрено се съмняваме в това, че което и да било отделно качество на божествената същност би могло да предшества останалите, обаче, ако това би било така, то съзидателната природа на Божеството би предшествала всички останали качества на неговия характер, видове дейности и атрибути. И венецът на съзидателността на Божеството се явява всеобщата истина за Бащинството на Бога.

1. ВЕЗДЕСЪЩНОСТ НА БОГА

Способността на Всеобщият Отец да присъства навсякъде - и едновременно - съставлява неговата вездесъщност. Само Бог може в едно и също време да бъде на две или много места. Бог едновременно присъства "горе на небето и долу на земята"; както е възкликнал певецът на Псалми: "Къде ще отида от духа твой? Къде от твоето присъствие ще се скрия?"

"Аз съм Богът, който е редом до теб и който е далече, - казва Господ. - Не изпълвам ли аз небето и земята?" Всеобщият Отец непрестанно присъства във всички места, във всяко сърце в своето обширно творение. Той е "пълнотата на това, което изпълва всичко във всичкото" и "който прави всичко във всичкото"; и повече от това: понятието за неговата личност е такова, че "небето (вселената) и небето на небесата (вселената на вселените) не могат да го вместят". Буквална е истината за това, че Бог е всичко и във всичкото. Но даже това не е целият Бог. Безкрайният може да бъде окончателно разкрит само в безкрайността; причината никога докрай не се разбира анализа на следствията; живият Бог е неизмеримо повече от простата съвкупност на това, което е било създадено в резултат на съзидателните


Страница 45

актове на неговата от нищо не сковавана, свободна воля. Богът се разкрива чрез космоса, но космоса никога не може да се вмести или да обхване цялата пълнота в безкрайността на Бога.

Мирозданието се охранява от непрестанното присъствие на Отца. "Той застава на единия край на небето, по кръга отива на другия; и нищо не остава скрито от светлината негова".

Не само създанието съществува в Бога, но и Бог живее в създанието. "Ние ще узнаем, че пребиваваме в него, доколкото той живее в нас; той е дал нам своя дух. Този дар на Райският Отец - е неизменен спътник на човека". "Той е вездесъщ и всепроникващ Бог". "Духът на предвечният Отец се таи в съзнанието на всяко смъртно дете". "Човекът се отправя в търсене на другар, в това време когато този същият другар живее в неговото собствено сърце". "Истинският Бог не е далеч от нас; той част от нас; неговият дух говори в нас". "Отецът живее в детето. Богът винаги е с нас. Той е духът, водещ нас по вечния път".

Истина е било казаното за човешкия род: "Вие сте от Бога", защото "пребиваващият в любов пребивава в Бога, и Бог е в него". Даже в прегрешението вие терзаете живеещият във вас Божии дар, защото на Настройчика на Съзнанието му се налага да преживява последствията от злия умисъл заедно с човешкия разум, заключаващ го в своите окови.

В действителност, вездесъщността на Бога е част от неговия безкраен образ; пространството не представлява по себе си преграда за Божеството. Съвършено и неограничено различимо присъствието на Бога се явява само в Рая и в централната вселена. Неговото присъствие не се поддава на наблюдение в обкръжаващите Хавона творения, защото Бог е ограничил своето непосредствено и явно присъствие в знак на признание на суверенността и божествените прерогативи на равноправните създатели и управители на пространствено-времевите вселени. Затова понятието божествено присъствие включва широк кръг както от способи, така и от средства на неговото проявление, които излизат извън контурите на присъствието на Вечния Син, Безкрайния Дух и Острова Рай. Не винаги така също се отдава да се различи присъствието на Всеобщият Отец от действията на неговите вечни равноправни Божества и изпълнители, толкова съвършено те претворяват всички безкрайни изисквания на неговия неизменен замисъл. Обаче това не се отнася към личностният контур и Настройчиците: тук Бог действува уникално, непосредствено и изключително.

Всеобщият Властител потенциално присъства в гравитационните контури на Острова Рай във всички части на вселената, във всяко време и в еднаква степен - в съответствие с масата, в зависимост от физическите потребности от неговото присъствие и поради причина на присъщото за цялото творение свойство да се притегля към Бога и да се заключава в него. По такъв начин Първият Източник и Център потенциално присъства в Безусловния Абсолют - вместилище на не създадените вселени от безкрайното бъдеще. Така Богът потенциално изпълва със себе си физическите вселени от миналото, настоящето и бъдещето. Той се явява изконен фундамент на обединението на така нареченото материално творение. Този не духовен потенциал на Божеството периодично се реализира на нивата на физическото съществуване благодарение на необяснимото нахлуване на един от неговите особени изпълнители на сцената на космическото действие.

Присъствието на Бога в разума се съотнася с абсолютния разум на Съвместния Вършител - Безкрайния Дух, но в крайните творения това присъствие е по-забележимо в повсеместното действие на космическия разум на Главните Духове от Рая. Потенциално присъствайки в контурите на разума на Съвместния Вършител, Първият Източник и Център се характеризира със същото такова потенциално присъствие в напреженията на Всеобщия Абсолют. Обаче разумът от човешки тип е дар от Дъщерите на Съвместния Вършител - Божествените Попечителки на еволюиращите вселени.


Страница 46


Вездесъщият Дух на Всеобщият Отец е координиран с всеобщото духовно присъствие на Вечния Син и постоянния божествен потенциал на Абсолютното Божество. Обаче се създава впечатление, че нито духовната активност на Вечния Син и неговите Райски Синове, нито надаряването с разум, извършвано от Безкрайния Дух, не изключват непосредственото действие на Настройчиците на Съзнанието - частиците от Бога, пребиваващи в сърцата на неговите деца-създания.

Що се касае до присъствието на Бога на планетата, в системата, в съзвездието или във вселената, то степента на такова присъствие във всяка единица от творението зависи от степента на възникващото присъствие на Висшето Същество; тя се определя от съвкупното признание на Бога и верността към него в обширната организация на вселената, обхващаща всички по-долу лежащи нива, достигайки до самите системи и планети. Затова понякога, за съхраняването и защитата на тези драгоценни аспекти на Божието присъствие, тези планети (или даже системи), които дълбоко са се потопили в духовен мрак, се подлагат на определена карантина, тоест частично се изолират от по-крупните единици на творението. В прилагането към Урантия, всичко това се явява защитна духовна реакция на болшинството светове, стремеж да обезопасят себе си, доколкото това е възможно, от тази изолация, към която довеждат действията на своеволното, порочно и разбунтувало се малцинство.

Макар Отецът по родителски начин да обединява всички свои синове - всички личности, - неговото влияние в тях е ограничено по степента на отдалеченост на техния произход от Второто и Третото Лице на Божеството и нараства по степента на достиженията на съответстващите нива. Фактът на присъствие на Бога в разума на създанието се определя от пребиваването или отсъствието в него на частица от Отца, такава като Тайнствения Наставник, но ефективността на неговото присъствие зависи от степента на сътрудничество на разума с този вътрешен Настройчик.

Различната степен в присъствието на Отеца - не е в следствие променливостта на Бога. Отецът не се уединява за това, че са го пренебрегнали; прегрешенията на създанията не отклоняват любовта на Отца. По-скоро, неговите деца, надарени със способността за избор (по отношение на самите себе си) и правещи този избор, сами определят степента и ограничението на божественото влияние на Отца във своите собствени сърца и души. Отецът щедро е одарил всички нас без ограничения или предпочитания. Той е безпристрастен - билото то към личности, планети, системи или вселени. В секторите на времето той оказва особена чест само на Райските личности на Бога-Седмочастен - равноправен създател в крайните вселени.

2. БЕЗКРАЙНОТО МОГЪЩЕСТВО НА БОГА

Всички вселени знаят, че "царува Господ Бог всемогъщ". Това, което се случва в този и другите светове се намира под божественото наблюдение. "По волята своя той действува и в небесното войнство, и сред обитателите на земята". Предвечна е истината: "Няма власт не от Бога".

В пределите на това, което е съвместимо с божествената същност, буквално справедливо се явява утвърждението за това, че "за Бога няма нищо невъзможно". Продължителните еволюционни процеси на народите, планетите и вселените в съвършенство се управляват от създателите и разпоредителите на вселените и се развиват в съответствие с вечния замисъл на Всеобщия Отец, протичайки в хармония и порядък, и следвайки премъдрия план на Бога. Има само един законодател. Той поддържа пространствените светове и насочва вселените по безкрайния кръг на вечността.


Страница 47


От всички божествени атрибути най-добре се разбира всемогъществото на Бога, в особеност всемогъществото във материалната вселена. Като не духовно явление, Бог е енергия. Провъзгласяването на този физически факт се основава на непостижимата истина: Първият Източник и Център се явява първопричина за всички физически явления в пространството. В тази божествена деятелност взимат своето начало всички видове физически енергии и други проявления на материята. Светлината - това е светлина без топлина - представлява по себе си още едно не духовно проявление на Божеството. Има и още един вид не духовна енергия, практически неизвестна и засега още непризната на Урантия.

Бог контролира цялата енергия; той е определил "пътя за мълниите"; той е определил всички енергетични контури. От него е предписано времето и способа за проявление на всички видове енергии-вещества. И всичко това непрестанно се удържа от неговата вечна власт - гравитационното управление с център в долната част на Рая. Така светлината и енергията на вечният Бог продължават непрекъснатото си въртене по неговия величествен контур - безкрайната, но подредена процесия от звездни светове, образуващи вселената на вселените. Цялото творение вечно се върти около Райската Личност -- центъра на всички неща и същества.

Всемогъществото на Отца се отнася към повсеместното преобладаване на абсолютното ниво, на което трите вида енергии - физическата, умствената и духовната - неразличими в близост до Отца, Източника на всички неща. Разумът на създанията, не явявайки се Райска монота или Райски дух, неспособен непосредствено да реагира на въздействието на Всеобщия Отец. Богът се присъединява към несъвършения разум - при смъртните от Урантия и това се случва чрез Настройчиците на Съзнанието.

Всеобщият Отец не е преходна сила, непостоянно могъщество или променлива енергия. Могъществото и мъдростта на Отца са напълно адекватни, за да се справят с всяка и всички потребности във вселената. От него са предвидени всички извънредни ситуации, възникващи в човешкия опит и затова неговите реакции на събитията във вселената никога не биват отвлечени, а съответстват на повелите на вечната мъдрост и се съгласуват с изискванията на безкрайната мисъл. Както и да изглежда на външен вид, могъществото на Бога не действува във вселените като сляпа сила.

Възникват ситуации, когато ни се струва, че са предприети извънредни мерки, спряно е действието на естествените закони, осъзнати са злоупотребите и се предприемат усилия за изправяне на създалото се положение, обаче това не е така. Такива представи за Бога се обясняват с вашите тесни възгледи, крайността на вашето разбиране и ограничеността на вашия кръгозор. Такова неразбиране на Бога - е следствие от вашето дълбоко невежество по отношение на съществуването на висшите закони за дадения свят, величието в личността на Отца, безкрайността на неговите атрибути и факта на неговата свободна воля.

Разхвърляни по всички вселенски пространства, планетарните създания, в които пребивава Божия дух, са толкова безкрайно многочислени и разнообразни, толкова различни по своя интелект, притежаващи толкова ограничен и понякога толкова примитивен разум, толкова късогледи и провинциални, че практически е невъзможно да се формулират общите положения на закона, адекватно изразяващи безкрайните атрибути на Отца и в това същото време поне макар и малко да са понятни за тези създадени разумни същества. Затова много от деянията на всесилния Създател изглеждат за вас, създанията, произволни, отвлечени и нерядко безсърдечни и жестоки. И отново аз ви уверявам, че това не е така. Във всичко, което прави Бог, присъства замисъл, интелект, мъдрост, доброта и вечен стремеж към най-голяма полза - не винаги за отделното същество, отделната раса, отделната


Страница 48

планета и даже отделната вселена; делата Божии са насочени към благополучие и достигане на най-голяма полза за всички - от най-низшите до най-висшите. В епохите на времето, благополучието на частите може понякога да изглежда различно от благополучието на цялото; в кръга на вечността такива привидни различия няма.

Ние всички - сме част от Божието семейство, и понякога на нас ни се налага да се подчиняваме на семейната дисциплина. Много от деянията на Бога, които така ни безпокоят и смущават, се явяват резултат от решенията и окончателните разпореждания на премъдрия, упълномощаващ Съвместния Вършител да изпълни избора, направен от безупречната воля на безкрайния разум, да претвори решенията на съвършената личност, чийто надзор, ръково‡дене и грижа преследват висшето и вечно благополучие на цялото обширно творение.

По такъв начин, именно вашият отвлечен, частен, краен, примитивен и грубо материалистичен поглед, еднакво както и ограниченията, присъщи на природата на вашето съществуване, се явяват тези препятствия, заради които вие сте неспособни да видите, да разберете или познаете мъдростта и добротата в много божествени деяния, които могат да ви се струват изпълнени с толкова съкрушителна жестокост и на които, от ваша гледна точка, са присъщи толкова явно безразличие към покоя и благополучието, към планетарното щастие и личния успех на подобни вам създания. Заради ограничеността на вашето виждане, заради увредеността на вашето съзнание и крайността на разума вие неправилно разбирате мотивите и изкривявате намеренията на Бога. Обаче в еволюционните светове се случват и много такива неща, които не са свързани с личните деяния на Всеобщият Отец.

Божественото всемогъщество в съвършенство е съгласувано с останалите атрибути на личността на Бога. В своето духовно проявление във вселената могъществото на Бога обичайно е ограничено само от три условия или ситуации:

1. От природата на Бога, в особеност неговата безкрайна любов, а така също истината, красотата и добродетелта.

2. От волята на Бога, неговата милосърдна опека и бащинско отношение към личностите във вселената.

3. От закона на Бога, праведността и справедливостта на вечната Райска Троица.

Могъществото на Бога е неограничено, същността негова е божествена, волята е окончателна, атрибутите са безкрайни, мъдростта е вечна и реалността е абсолютна. Но всички тези черти на Всеобщият Отец обединени в Божеството и са намерили всеобщо изражение в Райската Троица и божествените Синове на Троицата. В останалото, зад пределите на Рая и централната вселена Хавона, всичко отнасящо се до Бога е ограничено от еволюционното присъствие на Висшия, обусловено от възникващото присъствие на Пределния и координирано с трите екзистенциални Абсолюта: Божеството, Всеобщия и Безусловния. По такъв начин, присъствието на Бога е ограничено, защото такава е волята на Бога.

3. ВСЕЗНАНИЕТО НА БОГА

"Бог знае всичко". Божественият разум осъзнава мисленето на цялото свое творение и добре е запознат с него. Неговото знание за събитията е универсално и съвършено. Изходящите от него божествени същности се явяват негова част; този, който "удържа облаците", се явява така също "съвършен в познанията". "На всяко място са очите Господни". Вашият велик учител е казал за незначителните врабчета: "Нито едно от


Страница 49

тях не пада на земята без знанието на Отеца мой", а така също: "Даже косите на вашите глави са прочетени". "Той изчислява количеството на звездите; той назовава тях всичките по имена".

Всеобщият Отец се явява единствената личност във цялата вселена, който действително знае числото на намиращите се в пространството звезди и планети. Всички светове във всички вселени непрестанно са обхванати от съзнанието на Бога. Нему принадлежат и думи като тези: "Аз видях страданието на моя народ, аз чух неговите вопли, и зная неговите скърби". Защото "от небесата се взира Господ; той вижда всички човешки синове; от мястото на своето пребиваване той се взира във всички, живеещи на земята". Всяко дете-създание може наистина да каже: "Той знае пътя, по който аз вървя; и когато той ме изпитва, - ще изляза, като злато". "Бог знае, кога ние сядаме и кога ставаме; той разбира нашите мисли от далече, и всички наши пътища са му известни". "Всичко е оголено и открито пред погледа на този, комуто даваме отчет". Настояще утешение за всеки човек трябва да стане разбирането на това, че "той знае вашия състав; той помни, че вие - сте прах". Говорейки за живия Бог, Иисус е казал: "Вашият Отец знае, от какво се нуждаете, преди още вие да сте го помолили за това".

Богът притежава неограничена способност за все знание; неговото съзнание е универсално. Неговият личностен контур обединява всички личности, а неговото знание даже за низшите създания се допълва опосредствено чрез низходящите категории на божествените Синове и непосредствено -- чрез пребиваващите в създанията Настройчици на Съзнанието. Освен това, повсеместно и непрестанно се явява присъствието на Безкрайният Дух.

Ние не напълно сме уверени, предпочита ли Бог да знае по-рано за греховните постъпки. Но даже ако Бог и да знаеше предварително за доброволните действия на своите деца, такова предвиждане по никакъв начин не ги лишава от свободата им. Несъмнено е едно: нищо не бива за Бога неочаквано.

Всемогъществото не подразбира способността да се извърши невъзможно, не подобаващо на Бога действие. Така също и все знанието не подразбира знанието на това, което е невъзможно да се узнае. Обаче подобни положения едва ли могат да се обяснят на човешкият разум. Създанието едва ли е способно да разбере пределите и ограниченията на волята на Създателя.

4. БЕЗПРЕДЕЛНОСТТА НА БОГА

Последователното посвещаване себе си на вселените според тяхното възникване в никаква степен не намалява потенциала на могъществото или съкровището на мъдростта, които продължават да лежат в централната личност на Божеството. Безпределното посвещаване себе си на синовете от Рая, на своите подчинени творения и техните разнообразни създания не са отслабили нито един от потенциалите на силите, мъдростта и любовта на Отца, не са лишили неговата възхитителна личност от нито един атрибут.

Сътворението на всяка нова вселена изисква поредна корекция на гравитацията; но даже ако процесът на творене би продължавал безгранично, вечно, до безкрайност, така че в края на краищата материалното творение би станало неограничено, то и тогава могъществото на управлението и координирането, заключено в Острова Рай, би се оказало достатъчно и адекватно за господството, управлението и координацията в такава безкрайна вселена. И след като, безкрайната сила и мощ биха били отдадени на безбрежната вселена, Безкрайният както и преди би заключавал в себе си също толкова сили и енергии; Безусловният Абсолют би останал неизменен; Бог би притежавал всички тези безкрайни потенциали - като че ли


Страница 50

силата, енергията и мощта никога не са се изливали за надаряването на все нови и нови вселени.

Така също е и с мъдростта: фактът на свободното разпределение на разума за нуждите на световете нито с йота не обеднява централния източник на божествена мъдрост. Ако по мярата на умножаването на вселените и невъобразимото увеличаване числото на обитаващите в световете същества бъдат безкрайно надарявани с разум всички нови създания от висок и нисък статус, то и тогава централната личност на Божеството ще заключава все този същия вечен, безкраен и преизпълнен с мъдрост разум.

Този факт, че Отецът отправя своите духовни посланици от самия себе си за пребиваване в мъжете и жените от вашия и другите светове, в никаква степен не отслабва неговата способност да действува в качеството на божествена и всемогъща духовна личност; и няма никакъв предел за мярата или числото на духовните Наставници, които е способен да изпрати Отецът. Отдавайки част от себе си на своите създания, той обезпечава притежаващите божествения дар смъртни с безгранични, почти невъобразими възможности за бъдещ прогрес в последващите етапи на съществуване. И такова щедро посвещаване на себе си във вид на тези духовни пастири в никаква степен не намаляват мъдростта и съвършенството на истината и знанията, заключени в премъдрия, всезнаещ и всемогъщ Отец.

За смъртните на времето има бъдеще, но Бог обитава във вечността. Независимо от това, че самият аз съм родом от място, намиращо се близо до самото обиталище на Божеството, аз не мога да считам, че се изказвам за безкрайността на много божествени атрибути със съвършено разбиране. Само безкрайността на разума е способна да постигне всичката безкрайност на съществуванието и вечността на действието.

За смъртният човек е недостъпно познанието за безкрайността на небесния Отец. Крайният разум е неспособен докрай да разбере толкова абсолютната истина или факт. Обаче все същият този краен човек може действително да почувства - буквално да преживее - цялата пълнота и силата на въздействие на толкова безкрайната ЛЮБОВ на Отца. Такава любов наистина може да се почувства, и макар качествено усещането да е безпределно, количествено то е строго ограничено от духовната възприемчивост на човека и свързаната с тази способност да обича Отца в отговор.

Крайното разбиране на безкрайните качества значително превъзхожда логически ограничените възможности на създанията в предвид на този факт, че материалният човек е създаден по образ Божий: в него живее частица от безкрайността. Затова най-близкият и ценен за човека път към Бога е пътят в любов и чрез любов, защото Бог е любов. И всяко от тези уникални отношения е истинско познание за космическата социология, отношенията между Създателя и създанието - чувствата между Отца и детето.

5. ВЪРХОВНАТА ВЛАСТ НА ОТЦА

В своите контакти с творенията от постхавонския период Отецът използува своето безкрайно могъщество и висши пълномощия не лично, а чрез Синовете и подчинените им личности. И всичко това Бог извършва по собствена воля. При възникване на определени ситуации и в случай на приемане от божествения разум на съответстващото решение, всяка и всички предадени функции могат да се осъществяват непосредствено, но, като правило, подобно действие се предприема само в резултат на неспособността на упълномощените личности да изпълнят божественото поръчение. В такива случаи и пред лицето на подобна простъпка Отецът - в пределите на необходимото божествено могъщество и потенциал - извършва независимо действие в съответствие с приетото от него самият решение; и такива решения винаги се отличават с неизменно съвършенство и безкрайна мъдрост.


Страница 51


Отецът управлява чрез своите Синове; в организацията на вселената съществува единна система от управители, която завършва с Планетарните Князе - вършителите на съдебните дела в еволюционните сфери, принадлежащи към обширните владения на Отца. И следващите изразявания - не са просто красиви думи: "На Господ е земя и всичко, което я изпълва". "Той сваля царете и поставя царете". "Всевишните управляват над царствата на хората".

Не всичко, което се случва в сърцата човешки, е угодно на Всеобщия Отец, но ръководството на планетата и нейната съдба са подчинени на божествения план; побеждава вечният замисъл на мъдростта и любовта.

Иисус е казал: "Отецът мой, който ми ги е дал, са повече от всички; и никой не може да ги похити от ръцете на Отеца мой". Възможно е, наблюдавайки цялото многообразие и потресаващата грандиозност по същността на безграничното Божие творение, вие да изпитвате съмнение в изначалноста на Бога, но вие не трябва да се съмнявате в това, че той непоколебимо и вечно управлява в Райският център на цялото творение и се явява благодетелен Отец на всички разуми същества. Има само "един Бог и всеобщ Отец, който е над всички и във всички", "и той е преди всичко и всичко се съдържа в него".

Жизнените съмнения и превратностите на битието по никакъв начин не противоречат на понятието за всеобща суверенност на Бога. Целият живот на еволюционните създания е съпроводен с определени неизбежности. Замислете се над следното:

1. Желателно ли е мъжеството - силата на характера? Ако е да, то човек е длъжен да се възпитава в такова обкръжение, което го заставя да се бори с трудностите и да реагира на разочарованията.

2. Желателен ли е алтруизмът - служенето на себеподобните? Ако е да, то жизненият опит е длъжен да се сблъсква със социалното неравенство.

3. Желателна ли е надеждата - величието на доверието? Ако е да, то човешкото съществувание трябва постоянно да се усложнява от неувереност и периодични съмнения.

4. Желателна ли е вярата - висшето утвърждаване на човешката мисъл? Ако е да, то човешкият разум е длъжен да се оказва в това мъчително положение, в което той винаги знае по-малко от това, в което може да вярва.

5. Желателна ли е любовта към истината и готовността да се отиде за нея, където и да ни отведе тя? Ако е да, то човек е длъжен да израства в свят, където присъства заблуждението и винаги е възможна лъжата.

6. Желателен ли е идеализмът - понятие, граничещо с божествените? Ако е да, то човек е длъжен да води своята борба в средата на относителна добродетел и красота, в обкръжение, пробуждащо неукротим стремеж към по-добро.

7. Желателна ли е верността -- предаността към висшия дълг? Ако е да, то човек е длъжен да живее в условията на вероятно предателство и неизпълнение на дълга. Доблестта в предаността към дълга се заключава в предполагаемата опасност от простъпка.

8. Желателно ли е безкористието - духа на всеотдайността? Ако е да, то смъртния човек е длъжен да живее лице в лице със своето неизбежно "аз" и неговите нескончаеми изисквания за признание и почести. Човек не би могъл активно да избере божествения живот, без да жертва живота егоистичен. Човек никога не би могъл да се хване за спасителната праведност, ако не би съществувало потенциалното зло, на фона на което се възвисява и откроява доброто.

9. Желателно ли е наслаждението - удовлетворението от щастието? Ако е да, то човек е длъжен да живее в света, където наличието на болка и вероятността от страдание се явяват от памтивека емпирически възможности.

По цялата вселена, всяка нейна единица се счита за част от цялото. Съхранението на частта зависи от сътрудничеството с плана и замисъла на цялото, от чистосърдечното


Страница 52

стремление и пълната готовност да се изпълни божествената воля на Отца. Единственият еволюционен свят без заблуждения (без възможност за неразумно съждение) би бил свят без свободен интелект. Вселената Хавона обединява милиард съвършени светове с населяващите ги безупречни създания, но за развиващия се човек трябва да бъде свойствено (присъщо) да греши, иначе той няма да бъде свободен. Свободният и неопитен интелект никак не може да бъде по начало толкова мъдър. Възможността грешното съждение (злото) да стане грях е само тогава, когато човешката воля съзнателно приема нарочно безнравствено съждение и преднамерено му се подчинява.

За съвършенството в божествената вселена е присъщо пълното разбиране на истината, красотата и добродетелта. За обитателите на световете от Хавона не са нужни относителните нива на ценности като стимули за избора; такива съвършени създания са способни да видят доброто и да го изберат в условията на пълно отсъствие на контрастни или стимулиращи работата мисли за нравствената ситуация. Обаче по своята нравствена природа и духовен статус всички тези съвършени същества се явяват такива по силата на факта на своето съществуване. Те са постигнали емпирическо развитие само в пределите на присъщият им статус. Смъртният човек притежава даже свой статус на кандидат за издигане нагоре чрез собствената си вяра и надежда. Всичко божествено, в което прониква човешкият разум, и което придобива човешката душа, се явява емпирическо достижение; то представлява по себе си реалност на личният опит, а следователно - уникално притежание, в противоположност на вродената добродетел и праведност на безгрешните личности на Хавона.

Създанията от Хавона са природно смели, но те не са безстрашни в човешкия смисъл. Те от рождение са добри и състрадателни, но едва ли се явяват алтруисти в разбирането на човека. Те очакват приятното бъдеще, но те не хранят тази особена надежда, която е присъща за доверието на смъртните създания от изменчивите еволюционните сфери. Те вярват в стабилността на вселената, но на тях съвършено е непозната тази спасителна вяра, благодарение на която смъртния човек се повдига от положението на животно към вратите на Рая. Те обичат истината, но те не знаят за нейните душеспасителни качества. Те се явяват идеалисти, но такива те и са се родили; на тях им е съвършено неизвестен възторга на създанието, станало идеалист в резултат на опияняващ избор. Те са верни, но никога не изпитват възторг от чистосърдечната и съзнателна привързаност към дълга въпреки съблазънта от простъпка. Те са безкористни, но те никога не достигат до такива нива в опита на величествената победа над войнстващото "аз". Те умеят да се наслаждават, но не разбират прелестта на наслаждението в спасението от възможни болки.

6. ПЪРВЕНСТВОТО НА ОТЦА

С божествено безкористие и съвършено великодушие Всеобщият Отец съставя пълномощия и предава власт, обаче неговото първенство е непоколебимо, неговата ръка лежи върху могъщото кормило, управляващо състоянието на вселенските сфери; той е запазил за себе си правото на последна дума и непогрешимо държи в ръцете си всемогъщия скиптър на вето - скиптърът на неговият вечен замисъл и неоспорима власт над съдбата и благополучието на обширното, въртящо се и описващо вечен кръг мироздание.

Пълномощията на Бога са неограничени; това се явява основополагащ фактор за цялото творение. Появяването на вселената не е било неизбежно. Вселената не се явява случайност, както не се явява тя и самосъща.Вселената - продукт на творението, и в следствие на това напълно се подчинява на волята на Твореца. Волята Божия е божествената истина, живата любов; затова усъвършенстващите се създания


Страница 53

от еволюционните вселени се отличават с добродетелта - близост към божествеността, и потенциалното зло - отдалеченост от божествеността.

Рано или късно всяка религиозна философия достига към понятието за обединено вселенско управление, за единен Бог. Вселенските причини не могат да бъдат по-долу от вселенските следствия. Източникът на потоците вселенски живот и космически разум трябва да бъде на по-високо ниво от неговите на проявления. Човешкият разум е невъзможно последователно да обясни в термините от по-ниските степени на съществуване. Разумът на човекът е истински постижим само чрез признаване на реалността на по-високи нива на мисълта и целенасочената воля. Като нравствено същество, човекът е необясним без признаване реалността на Всеобщия Отец.

Философът с механични схващания заявява за своето отрицание на идеята за всеобщата и суверена воля -- тази самата суверена воля, чиято деятелност в създаването на законите във вселената той така дълбоко почита. Каква неволна почит оказва такъв философ на Твореца на законите, когато полага, че тези закони се явяват автоматични и не изискват разяснения!

Да се очовечава Бога, с изключение на представите за пребиваващия в човека Настройчик на Съзнанието, означава да се извърши огромна грешка, но още по-голяма глупост се явява пълната механизация на идеите на Първият Велик Източник и Център.

Страда ли Райският Отец? Аз не знам. За Синовете-Създатели преживяванията са възможни, и понякога те страдат, както смъртните. Вечният Син и Безкрайният Дух страдат в друг смисъл. Аз мисля, че Всеобщият Отец страда, но аз не мога да разбера по какъв начин ; възможно, чрез личностния контур или индивидуалността на Настройчиците на Съзнанието и други посвещения на своята вечна природа. За смъртните раси той е казал: "Във всяка скръб ваша аз скърбя с вас". На него безусловно му е присъщо бащинското съчувствие; възможно, той действително да страда, но характера на това страдание аз не разбирам.

Безкрайният и вечен Управител на вселената на вселените - това е сила, форма, енергия, процес, модел, принцип, присъствие и идеализирана реалност. Но той е повече; той - е личност; той осъществява висшата воля, притежава самосъзнание за божествеността, следва повелите на съзидателния разум, стреми се към удовлетворение от претворяване на вечния замисъл и проявява бащинска любов и привързаност към своите вселенски деца. И всички тези повече личностни черти на Отца могат да бъдат по-добре разбрани пречупени през призмата на посвещението на вашия Син-Създател Михаил в неговия живот в плът на Урантия.

Бог-Отец обича хората; Бог-Син служи на хората; Бог-Дух подбужда децата от вселената към все по-високи дръзновения в стремежа да постигнат Бог-Отец по пътя, предопределен от Боговете-Синове, чрез благодатното служене на Бог-Дух.

[Явявайки се Божествен Съветник, получил задача да подготвя документите, разкриващи Всеобщия Отец, аз продължих своя труд с даденото изложение на атрибутите на Божеството.]


Страница 54