Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 2. ПРИРОДА НА БОГА

ДОКОЛКОТО най-висшите, от възможните представи на човека за Бога се заключават в човешката идея и в идеала за първичната и безкрайна личност, позволено е - и може да се окаже полезно - да се изучат някои особености на божествената природа, представени в личността на Божеството. По най-добрият начин природата на Бога може да бъде разбрана чрез разкриването на Отца, предприето от Михаил Небадонски в своите многочислени учения и възвишен живот в плът. По-дълбоко да разбере божествената природа може също така човек, който счита себе си за Божие дете и, за когото Създателя се явява истински духовен Отец.

Природата на Бога може да се изучава чрез разкриването на най-висшите идеи, божествената личност може да се представи като олицетворение на най-високите идеали, обаче от всички разкрития на божествената природа най-добре от всичко просвещава ума и укрепява духа постигането на религиозния живот на Иисус от Назарет - както до, така и след пълното осъзнаване от него на своята божественост. Ако се разглежда живота на Михаил в плът като фон, на който Бог разкрива себе си на човека, то ние можем да се опитаме да изразим в словесни знаци от човешкия език някои идеи и идеали, отнасящи се до божествената природа, които, е възможно, да способстват за по-нататъшното прояснение и консолидация на човешката представа за природата на Всеобщия Отец и характера на неговата личност.

Огромно препятствие за всички наши опити да разширим и одухотворим човешката представа за Бога се явяват ограничените възможности на смъртния разум. Сериозна спънка при изпълнение на нашето задание стават също ограниченията на езика и оскъдността на материала, който може да се използува в качеството на илюстрации или сравнения в нашия стремеж да опишем божествените ценности и да разкрием духовните значения на крайния, смъртен разум на човека. Всички наши усилия да разширим човешката представа за Бога биха били напразни, ако не беше този факт, че смъртният разум се явява обител на Настройчика, посветен от Всеобщия Отец, и че той е изпълнен с Духа на Истината на Сина-Създател. Затова, разчитайки на присъствието в човешкото сърце на тези божествени духове, помагащи да се разшири представата за Бога, аз с радост пристъпвам към изпълнението на своята задача в опита да предложа на разума на човека долу написаното описание за природата на Бога.

1. БЕЗКРАЙНОСТ НА БОГА

"Докосвайки се до Безкрайния, ние не го постигаме (разбираме). Божествените следи са незнайни". "Разумът му е неизмерим и величието му е неизследваемо". Ослепяващата светлина от присъствието на Отца е такава, че за неговите нисши същества той, видимо, "обитава в непрогледна тъмнина". Не само мислите и плановете му са непостижими, но той "твори дела велики и чудни без чет". "Бог е велик; той е непознаваем, тъй както е неизследваемо числото на годините му". "Истина ли е, че Бог живее на земята? Та ето, небето (вселената) и небето на небесата


Страница 34

(вселената на вселените) не го побират". "Колко е непостижима съдбата негова и няма изповед за пътищата негови!"

"Няма друг Бог, освен единственият, безкрайният Отец, който се явява така също предан Създател". "Божественият Създател е също така Всеобщ Вседържител, източник и цел на всяка душа. Той представлява по себе си най-висша Душа, Изначален Разум и Неограничен Дух на цялото творение". "Великият Властител е безпогрешен. Той е великолепен във величието и блаженството". "За Богът-Създател са незнайни страхът и враждебността. Той е безсмъртен, вечен, самосъщ, божествен и щедър". "Колко чист и прекрасен, колко дълбок и неизмерим е небесният Прародител на всички неща!". "Особено великолепен е Безкрайният с това, че той дарява себе си на хората. Той е началото и края, Отецът на всяко благо и съвършен замисъл". "Всичко е възможно за Бога; вечният Създател е причина на причините".

Въпреки безкрайността на грандиозните проявления на вечната и всеобща личност на Отца, той открива безкрайното самосъзнание като своя безкрайност, така и като своя вечност; по такъв начин той напълно съзнава своето съвършенство и власт. Като изключение на своите равноправни Божества, той се явява единственото същество във вселената, даващо съвършена, правилна и изчерпваща самооценка.

Отецът непрестанно и неизменно удовлетворява неизбежно различните потребности в себе си, от време на време изменящи се в различните части на неговото мироздание. Великият Бог познава и разбира себе си; безкрайно е неговото самосъзнание за всички свои изначални атрибути на съвършенството. Бог не е космическа случайност, както той не се явява и вселенски експериментатор. Пълновластните Управители на Вселените са способни да дерзаят, Отците на Съзвездията могат да експериментират, главите на системите могат да се упражняват, - но не и Всеобщият Отец, който вижда от началото до края, а неговият божествен замисъл и вечна цел действително обхващат и постигат всички експерименти и дерзания на неговите подчинени във всички светове, системи и съзвездия, във всяка вселена от неговите необятни владения.

Нищо не е ново за Бога, и никакво космическо събитие не се явява за него неочаквано; той обитава в кръга на вечността. Дните негови не знаят начало или край. За Бога няма минало, настояще или бъдеще; всяко време във всеки момент се явява настояще. Бог - това е великото и единствено АЗ СЪМ.

Всеобщият Отец абсолютно и безусловно е безкраен във всички свои атрибути; и този факт, в себе си и сам по себе си, автоматично изключва възможността за всякакви непосредствени връзки с крайните материални създания и други низши типове на създадените разумни същества.

Всичко това изисква такова устройство на връзката и общуването на Всеобщият Отец със своите многочислени създания, което е било предопределено, първо, в личностите на Райските Божии Синове, явяващи се към вас, въпреки съвършенството на своята божественост, в плът и кръв, ставайки едни от вас и обединявайки се с вас; по такъв начин Бог, като че ли става човек, което се е случило в посвещението на Михаил, който по еднакъв начин наричат Син Божи и Син Човешки. Второ, личностите на Безкрайният Дух - различните чинове ангели и други категории небесни разумни същества - се сближават с материалните създания от низш произход, всякак помагайки и служейки им. И, трето, съществуват не личностни Тайнствени Наставници - Настройчиците на Съзнанието, действителен дар от самият велик Бог, които, без предупреждение и обяснение, се изпращат за това, за да пребивават в създанията, подобни на хората от Урантия. В непрекъснати(безспирни) потоци се спускат те от висините на славата и благодатта и


Страница 35

се вселяват в скромните умове на тези смъртни, които притежават явна или потенциална способност към богосъзнание.

По тези и много други пътища - пътища неведоми и съвършено непонятни за вашия краен разум - Отецът с любов и готовност намалява, всякак видоизменя, отслабва и смекчава своята безкрайност, което му позволява да се приближи към крайния разум на своите деца-създания. Така, чрез последователно разпределение на личността и намаляваща абсолютност, безкрайният Отец е способен да встъпва в тесен контакт с множество разумни създания от многочислените светове на обширната вселена.

Всичко това той е вършил, върши и вечно ще върши, в ни най-малка степен не умалявайки факта и реалността на своята безкрайност, вечност и първичност. Всички тези атрибути си остават абсолютно истинни, независимо от трудността на тяхното разбиране, тайната, обгръщаща ги, или невъзможността за тяхното постигане от създанията, подобни на обитателите от Урантия.

В предвид на това, че Първият Отец е безкраен в своите замисли и вечен в своите цели, нито едно крайно създание, по силата на самата своя природа, е неспособно да обхване или постигне тези божествени замисли и намерения във цялата им пълнота. Само много рядко, само за миг се откриват на смъртния човек замислите на Отца, разкривани във връзка с претворяване на плановете за издигане на създанията на нови нива на прогреса във вселената. Макар човекът да е неспособен да постигне значението на безкрайния, безкрайният Отец несъмнено напълно разбира и с любов съдържа в себе си цялата крайност на всички свои деца във всички вселени.

Отецът разделя божествеността и вечността с многочислените висши Райски създания, обаче ние се съмняваме, че безкрайността и произтичащата от нея космическа изначалност напълно се разделят с когото и да било, освен с неговите равноправни партньори в Райската Троица. Безкрайността на личността трябва по необходимост да обхваща всичко това, което в нея е крайно; от тук и истината - буквалната истина - учението, гласящо, че "в Него ние живеем, движим се и съществуваме". Частицата от Божеството на Всеобщият Отец, пребиваваща в смъртния човек, и е част от безкрайността на Първият Велик Източник и Център, Отеца на Отците.

2. ВЕЧНОТО СЪВЪРШЕНСТВО НА ОТЦА

Даже вашите древни пророци са разбирали вечната, нямаща начало и край, кръгова природа на Всеобщия Отец. Бог буквално и вечно пребивава в своята вселена на вселените. Той - във всеки момент, е с цялото свое абсолютно величие и вечно превъзходство. "Отецът има живот в самия себе си и този живот е живот вечен". От памтивека именно Отецът "дарява всички с живот". В това е - безкрайното съвършенство и божествената цялост. "Аз - съм Господ; Аз не се изменям". Нашето знание за вселената на вселените говори за него не само като Отец на небесните светила, но и затова, че в неговото вод†не на междупланетните дела "няма изменения и нито сянка от промяна". Той "възвестява от началото, какво ще бъде в края". Той казва: "Моето решение ще стане, и всичко, което ми е угодно, аз ще направя" "по вечният план, замислен в моя Син". Затова всички замисли и намерения на Първия Източник и Център са подобни нему: вечни, съвършени и неизменни.

В заповедите на Отца - е изчерпващата окончателност и пределното съвършенство. "Всичко, което върши Бог, пребъдва навеки; към това нищо не може да се прибави и от това нищо не може да се намали". Всеобщият Отец не съжалява за своите изначални замисли,


Страница 36

проникнати от мъдрост и съвършенство. Неговите планове са неизменни, неговите решения са ненарушими (неоспорими), а неговите деяния са божествени и непогрешими. "Пред очите му хиляда години, са като вчерашния ден, когато той е преминал, и като стража в нощта". Ограниченият разум на смъртния човек никога няма да постигне цялото съвършенство на божествеността и величието на вечността.

Може да се покаже, че при изпълнение на своя вечен замисъл, реакциите на неизменния Бог зависят от изменящото се отношение и преобразуващото се съзнание на създадените от него разумни същества; тоест те могат да изглеждат изменчиви, но зад всички външни проявления е скрита дълбока и неизменна цел - непреходния замисъл на вечният Бог.

Във вселените понятието съвършенство не може да не бъде относително, обаче в централна вселена - и особено в Рая - съвършенството се явява пълно; в някои аспекти то даже е абсолютно. Проявленията на Троицата могат да се различават в демонстрацията на божественото съвършенство, но не го отслабват.

Изначалното съвършенство на Бога се заключава не в предполагаемата праведност, а в съвършенството на добродетелите, присъщи на неговата божествена природа. Отецът се явява окончателен, изчерпващ и безупречен. Няма недостатъци в красотата и съвършенството на неговата праведна личност. И в центъра на целият план, обединяващ живите същества от пространствените светове, се намира божествения замисъл: да се издигнат волевите създания до високото предназначение - в собствения си опит да разделят Райското съвършенство с Отца. Бог не се явява нито егоистичен, нито затворен; той непрестанно посвещава себе си на всички самосъзнаващи същества от необятната вселена на вселените.

Бог вечно и безкрайно е съвършен, и в личният му опит несъвършенството му е неизвестно; но той осъзнава целия опит на несъвършенство на всички създания, преодоляващи трудности във всички еволюционни вселени на всички Райски Синове-Създатели. Личното, освобождаващо докосване на Бога на съвършенството защитава сърцата и обхваща природата на всички смъртни създания, повдигнали се на космическо ниво на нравствено разбиране. По такъв път, а така също и чрез преки контакти на божественото присъствие, Всеобщият Отец действително взема участие в опита съвместно с незрялостта и несъвършенството на еволюционния път на всяко нравствено същество в цялата вселена.

В божествената природа няма място за човешките ограничения, потенциалното зло, обаче смъртният опит, включващ злото и всички свързани с него човешки отношения, навярно се явяват част от непрестанно разширяващото се самопретворяване на Бога в децата на времето - надарените с нравствена отговорност същества, създавани или развивани от всеки напуснал Рая Син-Създател.

3. ПРАВОСЪДИЕ И ПРАВЕДНОСТ

Бог е праведен, затова той е справедлив. "Праведен е Господ във всички пътища свои". "Аз не напразно съм направил всичко това, което съм направил, - казва Господ". "Съжденията Господни - са истината, всички са праведни". Създанията на Всеобщият Отец не могат да повлияят на неговото правосъдие със своите действия или постъпки, "защото няма у Господа, Бога наш, ни произвол, ни пристрастия, ни подкуп".

Колко безполезно е да се обръщате към такъв Бог с незрели призиви да измени своите неизменни повеления, за да избегнете справедливите последствия от действието на неговите мъдри естествени закони и праведни духовни заповеди! "Не се залъгвайте;


Страница 37

Бога не може да бъде излъган, защото каквото посее човек, това и ще пожъне". Истина е, че даже в заслужената жътва на прегрешенията божественото правосъдие винаги е смекчено от милосърдие. Безкрайната мъдрост - това е вечният арбитър в съдебните дела, определяща мярата на правосъдието и милосърдието за всеки конкретен случай. Най-голямото наказание (в действителност, неизбежно следствие) за прегрешения и преднамерено въстание против Божията власт се явява прекратяване съществуването в качеството на отделен поданик на тази власт. Окончателният изход за откровената безнравственост - е пълно унищожение. В крайна сметка, обединилите се с греха субекти унищожават себе си сами, защото, отдавайки се на злото, стават съвършено нереални. Не по-малко от това, фактическото изчезване на такова създание винаги се отлага включително до пълно съблюдаване на порядъка за извършване на правосъдието, установено в съответстващата вселена.

Обичайно прекратяването на съществуването се декретира в течение на периодическото или епохалното, изпращане на правосъдие по отношение на света или световете. В свят, подобен на Урантия, това се случва на заключителния стадий на планетарния съдебен период. В такива периоди прекратяване на съществуването може да се декретира с координираните действия на всички упълномощени трибунали, започвайки с планетарния съвет и съдилищата на Сина-Създател и до трибуналите на От Векове Древните. Заповед за ликвидация се издава от висшите съдилища на свръх вселената и се съпровожда от потвърждение на обвинителния акт, съставен в сферата на обитаване на грешника; след потвърждаване решението за ликвидация от височайшите инстанции то се привежда в изпълнение като непосредствен акт на тези съдилища, които се намират в столицата на свръх вселената и водят от тук своята деятелност.

След окончателното потвърждаване на присъдата обединилото се с порока същество мигновено прекратява своето съществуване, сякаш него никога не го е имало. Възраждането е невъзможно; такава участ е неизменна и вечна. С помощта на трансформацията на времето и видоизменяне на пространството принадлежащите на индивида елементи от жива енергия се разпадат на съставни части, превръщайки се в тези космически потенциали, от които те някога са възникнали. Що се отнася до личността на злодея, то тя се лишава от възможността за спасение вследствие неспособността на създанието да направи такъв избор и да приеме такива решения, които биха му обезпечили вечен живот. Когато връзката на разума със злото достигне до пълно обединение с порока, то - след прекратяване на живота и космическата ликвидация - изолираната личност се поглъща от свръх душата на творението, ставайки част от развиващият се опит на Висшето Същество. Никога повече тя няма да стане личност; нейната индивидуалност изчезва, сякаш нея никога не я е имало. Ако тази личност е била обител на Настройчик, то емпирическите духовни ценности се съхраняват в реалността на продължаващия да съществува Настройчик.

Във всяко космическо състезание между действителните нива на реалност личността с по-високо ниво винаги удържа победа над личността от по-ниското ниво. Този неизбежен резултат от космическия спор се обяснява с това, че божествеността на качествата съответстват на нивото на реалност, или действителност, на всяко волево създание. Не ограничаваното зло, абсолютното заблуждение, преднамереният грях и отявленото злодейство са вътрешно и автоматически самоубийствени. Такива проявления на космическа нереалност са възможни във вселената само благодарение на вр†менното милосърдие и търпимост в очакването, докато се приведат в действие механизмите за определяне на правосъдието и тече търсенето на справедливо решение в праведните вселенски съдилища.

Управлението на Синовете-Създатели в локалните вселени се характеризира със съзидание и одухотворяване. Тези Синове посвещават себе си на ефективното претворяване на Райския план за последователно издигане на смъртните, превъзпитаването


Страница 38

на метежниците и заблудените; обаче, ако всички тези изпълнени с любов усилия окончателно и завинаги се отхвърлят, силите, действащи под началото на От Векове Древните, привеждат в изпълнение окончателната заповед за ликвидирането на личността.

4. БОЖЕСТВЕНО МИЛОСЪРДИЕ

Милосърдието - това e същото правосъдие, но смекчено от тази мъдрост, която израства от съвършенството на знанията и разбирането за естествените слабости и недостатъци в средата на обитаване на крайните създания. "Богът наш - е благосърдечен, милосърден, дълго търпелив и много милостив". Затова "всеки, който призове името Господне, ще се спаси", "защото той великодушно помилва". "Милостта Господня е от векове и до края на вековете"; и наистина, "вечна е неговата милост". "Аз съм - Господ, творящ милостта, съда и истината на земята, защото това е благоугодно за мен". "Не по искане на сърцето свое аз наказвам и огорчавам синовете човешки", защото аз съм - "Отецът на милосърдието и Бог на всяко утешение".

За Бога е присъща доброта, за него е естествено състраданието, той е предвечно милосърден. И никога не се изисква каквото и да било въздействие на Отца, за да се извика неговото милосърдие. Потребността на създаденото същество е съвършено достатъчна, за да се обезпечи изобилен поток от нежно милосърдие и спасителна благодат от Отца. Тъй като Богът знае всичко за своите деца, на него му е леко да им прощава. Колкото по-добре човек разбира своя съсед, толкова по-леко на него ще му бъде да му прости - и даже да го обикне.

Само присъщата за безкрайната мъдрост проницателност позволява на праведният Бог да извършва правосъдие и да бъде милосърден едновременно и във всяка ситуация във вселената. Небесният Отец никога не се терзае от противоречивост в отношенията към своите вселенски деца; Бог никога не става жертва на антагонизма в отношенията. Всезнанието на Бога направлява неговата свободна воля и позволява безпогрешно да избере такова вселенско действие, което е съвършено, едновременно и равностойно удовлетворява всички негови божествени атрибути и безкрайни качества на неговата вечна природа.

Милосърдието е естествен и неизменен плод от добродетелта и любовта. Добродетелният характер на любящият Отец просто е неспособен да лиши макар би едно от своите вселенски деца от тази мъдра опека, която се явява милосърдието. Вечното правосъдие и божественото милосърдие в съвкупност образуват това, което в човешкия опит се нарича справедливост.

Божественото милосърдие - това е основаният на справедливостта метод за съгласуване на вселенските нива на съвършенство и несъвършенство. Милосърдието е правосъдие на Върховността съобразено към положението на изявяващото се крайно същество, праведността на вечността, видоизменена така, че да удовлетворява най-висшите интереси и космическото благополучие на децата на времето. Милосърдието - това не е нарушение на правосъдието, а тънка интерпретация на изискванията на висшето правосъдие в неговото справедливо прилагане към подчинените духовни същества и материални създания от формиращите се вселени. Милосърдието е правосъдие на Райската Троица, с мъдрост и любов спускащо се върху многочислените разумни създания от пространството и времето, формулирано от божествената мъдрост и определено от всезнаещия разум и суверенна воля на Всеобщия Отец, и всички негови партньори-Създатели.

5. ЛЮБОВТА НА БОГА

"Бог е любов", затова единствено личното отношение на Бога към случващото се във вселените се явява неизменно проявление на божествената любов. Отецът ни обича до такава степен, че ни дарява своя живот. "Той заповядва на слънцето


Страница 39

свое да изгрява над злите и добрите и изпраща дъжд на праведните и неправедните".

Навярно мислите, че любовта на Бога към неговите деца се налага да се добива с жертви, принасяни от неговите Синове, или с ходатайствата на подчинените му създания, "защото Отецът сам ви обича". Именно под влияние на своето родителско чувство изпраща Отецът чудесните Настройчици, заселващи се в умовете на хората. Божията любов е все обемаща; "жадният нека дойде". Той желае, "всички хора да се спасят, познавайки истината". Той "не желае, който и да е да загине".

Създателите първи се опитват да спасят човека от катастрофалните последствия от неразумно нарушаване от него на божествените закони. По своята природа, Божията любов е бащинско чувство; затова понякога той "наказва нас за наша полза, за да имаме участие в неговата святост". Даже в най-суровите изпитания помнете, че "във всяка скръб наша той скърби с нас".

Бог проявява божествена доброта към грешниците. Когато метежниците се обърнат към праведността, те се приемат с милосърдие, "защото Господа наш е много милостив". "Аз съм този, който заличава престъпленията твои заради самия себе си, и греховете твои не помня". "Ето с каква любов ни е одарил Отецът, за да се наричаме деца Божии".

В края на краищата, най-великото доказателство за Божията добродетел и най-висшето основание за любов към него се явява живеещия във вас дар на Отца - Настройчикът, търпеливо очакващ този час, когато вие двамата ще се слеете във вечно единство. Макар Бога да не намерите в търсенията си, ако вие се подчините на пребиваващия във вас дух, той безпогрешно ще поведе вас, стъпка по стъпка, живот след живот, през нови и нови вселени, през сменяващите се един с друг векове, докато, най-накрая, вие не се окажете в присъствието на Райската личност на Всеобщия Отец.

Колко неразумно е да не се покланяте на Бога само затова, че ограниченията на вашата човешка природа и материални препятствия не ви позволяват да го видите. Между вас и Бога - има колосално разстояние (физическо пространство), което ви предстои да преминете. Съществува така също огромна пропаст в духовно различие, която е необходимо да се преодолее. Обаче, въпреки всичкото това физическо и духовно, което отделя вас от личното присъствие на Бога в Рая, спрете се и се замислете върху тази свята истина, че Бог живее във вас; и от своя страна, той вече е прехвърлил мост през пропастта. Той е изпратил частица от себе си, своя дух, за да живее вътре във вас и да се труди с вас както сега, така и по протежение на вашия вечен вселенски път.

На мен ми е леко и приятно да се покланям към този, който е толкова велик и едновременно с такава любов посвещава себе си на възвишаващото служене на своите низши създания. За мен е естествено да обичам този, който е толкова могъщ в творението и управлението на сътвореното и, още повече, толкова съвършен в своето великодушие, и толкова верен в своето милосърдие, и постоянно защитаващ нас. Аз мисля, че аз бих обичал Бога така също силно, дори той да би бил толкова велик и могъщ, но също толкова великодушен и милосърден. Всички ние повече обичаме Отца поради неговата същност, отколкото поради признаването на неговите поразителни атрибути.

Когато аз видя, с каква доблест Синовете-Създатели и подчинените им същества се борят с различните времеви трудности, присъщи за еволюцията на вселените от пространството, аз откривам в себе си огромно и дълбоко чувство към тези най-малки управители на вселените. В края на краищата, аз мисля, че всички ние, включително и смъртните, обичаме Всеобщия Отец и всички останали същества - божествени или човешки - защото разбираме, че тези личности действително обичат нас. Пробуждането на любов в многото се явява пряк отговор на любовта подбуждаща.


Страница 40

Знаейки, че Бог ме обича, аз бих продължавал беззаветно да го обичам, да би бил той даже лишен от всички свои атрибути на върховността, пределността и абсолютността.

Любовта на Отца си остава с нас по цялото протежение на безкрайния кръг на вечността. Когато вие се замислите над любвеобилната природа на Бога, възможна е само една разумна и естествена личностна реакция: вие все повече ще обичате своя Създател; вашето чувство към Бога ще бъде сравнимо с това, което изпитва детето към земния родител; защото както бащата, настоящия баща, истинския баща обича своите деца, така и Всеобщия Отец обича своите създадени синове и дъщери и неуморно се грижи за тяхно благополучие.

Но любовта на Бога - това е разумно и прозорливо родителско чувство. Божествената любов се проявява в единство и взаимодействие с божествената мъдрост и всички останали безкрайни свойства на съвършената природа на Всеобщия Отец. Бог е любов, но любовта не е Бог. Най-великото проявление на божествената любов към смъртните същества - това е надаряването им с Настройчици на Съзнанието, обаче най-великото разкритие на любовта на Отца на Урантия се заключава в посвещението на неговия Син Михаил, в проживения от него на земята идеален духовен живот. Именно вътрешния Настройчик превръща Божията любов в индивидуално чувство за всяко човешка душа.

Понякога на мен до болка ми е обидно, че съм принуден да описвам божественото чувство на небесния Отец към неговите вселенски деца с помощта на словесния знак любов. Този термин - независимо от това, че той действително изразява най-високата представа на човека за смъртните отношения на уважение и преданост, - така често се използува за обозначаването на толкова много човешки отношения, че се явява прекалено низък и крайно непригоден, за да стане тази дума, която би изразявала така несравнимото чувство на живия Бог към неговите вселенски създания! Колко е печално, че аз не мога да използвам някоя божествена и особена дума, способна да предаде на човешкия разум истинския характер и изискано прекрасния смисъл на небесното чувство на Райския Отец.

Когато човек изгуби от поглед любовта на личностния Бог, царството Божие се превръща цялото само в царство на безбожие. Независимо от безкрайното единство на божествената природа, любовта се явява доминиращо свойство за всички личностни отношения на Бога със своите създания.

6. ДОБРОДЕТЕЛТА НА БОГА

Във физическата вселена може да се наблюдава божествената красота, в света на разума - да се постигне вечната истина, но добродетелта на Бога се открива само в духовния свят на личния религиозен опит. В своята истинска същност религията е доверие към добродетелта на Бога чрез вяра в него. Във философията Бог може да бъде велик и абсолютен, даже разумен и личностен, но в религията Бог трябва да бъде така също нравствен; той трябва да бъде добродетелен. Човек може да се бои от великия Бог, но доверие и любов той изпитва само към добродетелния Бог. Тази добродетел на Бога се явява част от неговата личност и може напълно да бъде разкрита само в личния религиозен опит на вярващите синове Божии.

Религията предполага, че свръх света на духа знае за основните духовни нужди на света човешки и откликва на тях. Еволюционната религия може да стане етична, обаче само чрез откровението религията става истинно и духовно нравствена. Древните представи за Бога като Божество с царски морал е било повдигнато от Иисус на това проникновено-трогателно ниво на дълбока семейна нравственост, присъща на отношенията между родител и дете, нежни и прекрасни каквито няма във целия опит на смъртните.


Страница 41

"Богатството на добродетелта Божия води заблудения към покаяние". "Всеки добър дар и всеки съвършен дар се спуска от Отеца на Небесните Светила". "Благ е Господ; той е вечно убежище на душите човешки". "Господ Бог е милосърден и щедър. Той е дълго търпелив и е изобилен в добродетелта и истината". "Вкусете и ще видите, че Господ е благ! Блажен е човекът, който се уповава на него". "Щедър и милостив е Господ. Той е Бог на спасението". "Той изцелява съкрушените сърца и лекува душевните скърби. Той е всесилният благодетел на човека".

Макар представата за Бога като цар-съдия да е способствала за появяването на високи нравствени критерии и са създала цял послушен към закона народ, тя е оставила индивидуалният вярващ в прискърбното положение на неувереност по отношение на своя статус във времето и вечността. Късните юдейски пророци са провъзгласили Бога като Отец на Израил; Иисус е разкрил Бога като Отец на всеки човек. Всички представи на смъртните за Бога трансцедентално се осветяват от живота на Исус. За родителската любов е присъщо безкористие. Бог ни обича не като баща, а той се явява баща. Той се явява Райският Отец на всяка вселенска личност.

Праведността подразбира, че Бог е източник на нравствения закон на вселената. Истината разкрива във Бога просветителя, учителя. Любовта също дава чувство и жадува чувство, търси отзивчиво другарство, подобно на това, което обединява родителя и детето. Праведността може да бъде божествена мисъл, но любовта е бащинско отношение. Грешното предположение за несъвместимост между праведността на Бога и безкористната любов на небесния Отец е допускало отсъствие на единство в характера на Божеството и е довело до създаването на доктрината за изкуплението - философско оскърбление както на единството на Бога, така и на неговата свободна воля.

Изпълненият с любов небесен Отец, чийто дух пребивава в неговите земни деца, не е раздвоена личност - от части безпристрастна и от части милосърдна; не е нужен на тази личност и посредник, получаващ благоволението на Отца или неговата прошка. Божествената праведност не се намира във властта на суровото крайно правосъдие; Бог-Отец е много по-широк от Бога-съдия.

Бог никога не бива гневен, отмъстителен или сърдит. Безусловно, неговата любов често се сдържа от мъдростта, а отказа от милосърдие е обусловен от безпристрастността. Неговата любов към праведността не може да не се изразява в едновременното отвращение към греха. Отецът не се явява противоречива личност; божественото единство е съвършено. Независимо от вечните индивидуалности на еднородните Богове, единството на Райската Троица е абсолютно.

Бог обича грешника и ненавижда греха; това утвърждение е философски истинно, обаче Бог се явява трансцедентална личност, а личността е способна да обича и да ненавижда само други личности. Грехът не е личност. Бог обича грешника, като личностна(потенциално вечна) реалност, в това същото време както по отношение на греха Бог не изпитва личностно отношение, защото греха не се явява духовна реалност; той не се явява и личностен; затова само правосъдието на Бога взема под внимание съществуването на греха. Божията любов спасява грешника; законът Божий унищожава греха. Отношението на божествената природа, очевидно, се променя, ако грешника напълно се обедини с греха, - така също както смъртният разум може напълно да се слее с пребиваващият в него духовен Настройчик. Такъв обединил се с греха смъртен става в своята същност съвършено не духовен (и следователно, личностно нереален) и в крайна сметка прекратява своето съществуване. Нереалността, а именно незавършената същност на създанието, не може да съществува вечно във все повече реалната и духовна вселена.


Страница 42

В света на личността Бог се разкрива като любяща личност; в духовния свят той е личностна любов; в религиозният опит той се явява и едното и другото. Изявлението на волята Божия се определя от любовта. Добродетелта на Бога лежи в основата на божествената свободна воля - всеобщото стремление да обича, да проявява милосърдие, да проявява търпение и да върши всеопрощение.

7. БОЖЕСТВЕНАТА ИСТИНА И КРАСОТА

Всяко крайно знание и разбиране на създанията са относителни. Информацията и сведенията, добити даже от висши източници, притежават само относителна пълнота, локална точност и индивидуална истинност.

Физическите факти са сравнително еднородни, обаче истината - това е жив и пластичен фактор във философията на вселената. В своето общуване един с друг еволюиращите личности откриват само частична мъдрост и относителна истинност. Те могат да бъдат уверени единствено в пределите на своя личен опит. Това, което на едно място представлява абсолютна истина, може да бъде относително истинно в друга част на творението.

Божествената истина - е окончателната истина - еднородна и универсална, но историята на духовните неща в разказите на многочислените индивиди от различните сфери може понякога да се различава в детайлите, което се обяснява именно с относителността в пълнотата на знанията и различията на личния опит, а така също от неговата продължителност и обем. Във същото време когато законите и повеленията, мислите и отношенията на Първият Велик Източник и Център са вечни, безкрайни и универсално истинни, тяхното прилагане и приспособяване към условията на всяка вселена, система, свят и създадени разумни същества се определят от плановете и методите на Синовете-Създатели, действащи в съответните вселени, а също и съгласуваността с локалните планове и методи на Безкрайния Дух и всички останали взаимодействащи небесни личности.

Лъжовното материалистическо учение е готово да уговори човека към участие в нещо, отхвърлено от всички във вселената. Такова частично знание е потенциално зло: в такова знание има както добро, така и зло. Истината е прекрасна, защото тя едновременно е пълна и симетрична. Когато човек търси истината, той се стреми към това, което се явява божествено реално.

Философите извършват груба грешка, когато, изпадайки в абстрактни софизми, фокусират своето внимание върху някакъв единствен аспект от реалността и провъзгласяват този изолиран аспект за цялата истина. Мъдрият философ винаги ще търси скриващият се зад всеки космически феномен и предшестващ го творчески замисъл. Мисълта на създателя винаги предшества съзидателното действие.

Разумното самосъзнание е способно да открие красотата в истината, нейното духовно качество, не само по философската състоятелност на нейните представи; с още по-голяма увереност и успех това може да се придобие(постигне), неотклонно следвайки неизменния Дух на Истината. Щастието възниква в резултат на осъзнаване на истината, защото истината може да се въплътява; тя може да се проживее. Разочарованието и съжалението - това е област от заблужденията, защото, без да бъдат реалност, те не могат да се въплътят в опита. Божествената истина се отличава преди всичко по своят аромат на духовност.

Предмет на вечното търсене - това е обединението, божествената съгласуваност. Обширната физическа вселена се обединява в Острова Рай; вселената на разума се обединява в личността на Бога на разума, Съвместния Вършител; вселената на духа се обединява в личността на Вечния Син. Но отделното смъртно създание на времето


Страница 43

и пространството се обединява с Бог-Отец чрез пряката връзка между Настройчика на Съзнанието и Всеобщия Отец. Наставникът на човека е частица от Бога, и той непрестанно се стреми към божествено единение; Райско Божество на Първият Източник и Център е Божеството, в което, и с което се обединява Настройчика.

Осъзнаването на висшата красота е откриване на реалността и нейното свежд†не и в единно цяло: осъзнаването на божествената добродетел във вечната истина - е пределната красота. Даже очарованието от човешкото изкуство се заключава в хармонията на неговото единство.

Огромна грешка на юдаизма е била неговата неспособност да свърже добродетелта на Бога с опитните научни истини и вълнуващата красота на изкуството. Според развитието на цивилизациите, според това, как религията неблагоразумно е продължила да придава изключително значение на добродетелите на Бога при относително изключване на истината и пренебрегване на красотата, хора с определен начин на мислене започнали все по-често да се отвръщат от абстрактните и откъснати представи за изолираната добродетел. Обособеният, умишлено подчертан морал на съвременната религия, неспособен да съхрани привързаността и предаността на много хора от двадесети век, могъл би да се възроди, ако в допълнение към своите морални наставления той отделя дължимото внимание на истината в науката, философията и духовния опит, а така също на красотата на физическото творение, обаянието на разумното изкуство и величието на придобиваното от истинския характер.

Религиозният повик на тази епоха е отправен към тези далновидни и прогресивни мъже и жени, които, - притежавайки духовна проницателност и опирайки се на разширените и безупречно интегрирани съвременни представи за космическата истина, вселенска красота и божествена добродетел, - биха се решили да създадат нова и привлекателна за хората философия за живота. Такова ново и праведно ръков‡дене на нравствеността ще привлече всичко най-хубаво, което има в умовете на хората и ще ги застави да проявят всичко най-добро, което е в техните души. Истината, красотата и добродетелта са същност на божествените реалности, и според степента на издигането на човека по стълбата на духовния живот тези висши качества на Вечния все повече ще се координират и обединяват в Бога, който е любов.

Всяка истина - материална, философска или духовна - се явява толкова също прекрасна, колкото и добродетелна. Всяка истинска красота - материално изкуство или духовна симетрия - е толкова истинна, колкото и добродетелна. Всяка истинска добродетел - лична нравственост, социална справедливост или божествена опека - е еднакво истинна и прекрасна. Здравето, здравият ум и щастието са същност на обединението на истината, красотата и добродетелта, в тяхното сливане в човешкия опит. Такива нива на ефективен начин на живот се проявяват чрез обединение на енергетичните, идейните и духовни системи.

Истината обединява, красотата привлича, добродетелта укрепява. И когато тези реални ценности се съгласуват в личностния опит, то като резултат се явява преход на ново ниво на любов, обусловена от мъдростта и определена от предаността. Истинското назначение на всяко вселенско посвещение се заключава в това, че да способства за най-доброто координиране на изолираното дете в света с разширените реалности на неговия растящ опит. На човешко ниво реалността е крайна, на висшите и божествените нива тя е безкрайна и вечна.

[Представено от Божественият Съветник, упълномощен от От Векове Древните от Уверса.]


Страница 44