Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

ЧАСТ I

ЦЕНТРАЛНА ВСЕЛЕНА И СВРЪХВСЕЛЕНИ

Подготвено от Уверският Корпус на личностите от свръх вселената, упълномощени От Векове Древните на Орвонтон.


Страница 20



Страница 21

ЧАСТ I

Централна вселена и свръх вселени

Документ 1. ВСЕОБЩИЯТ ОТЕЦ

ВСЕОБЩИЯТ Отец се явява Бог на цялото творение, Първи Източник и Център на всички неща и същества. Мислете за Бог преди всичко като за създател, след това като властител и само след това - както за безкраен вседържител. Истината за Всеобщият Отец се открива на човечеството с думите на пророка: "Един си ти, Боже, и няма друг. От теб са сътворени небесата и небето на небесата и цялото им войнство; ти ги храниш и властващ над тях. От Синовете Божии са били създадени вселените. Творецът се обгръща в светлина, като риза, простира небесата, като тъкан". Само представата за Всеобщия Отец - като един Бог, вместо много - е позволило на смъртния човек да осмисли Отца като божествен създател и безкраен властител.

Милиарди планетни системи са сътворени за това, за да може с течение на времето на тях да могат да се заселят различни типове разумни създания, - същества, които са способни да познаят Бога, да приемат божествена любов и да го обикнат в отговор. Вселената на вселените се явява Божие творение и място на обитаване на неговите разнообразни създания. "Бог е сътворил небесата и е образувал земята; не напразно той е утвърдил вселената и е създал този свят; той го е образувал за живеене".

Всички просветени светове признават Всеобщия Отец и се покланят към него - вечният творец и безкраен вседържител на цялото творение. Волевите създания от великото множество вселени са стъпили на дългия, дългия път към Рая - увлекателно преодоляване на трудностите, съпровождащи вечното пътешествие, намирането на Бога-Отец. Трансцеденталната цел на децата на времето - е да намерят вечния Бог, да осмислят неговата божествена същност, да познаят Всеобщия Отец. Богопозналите създания са обхванати само от едно височайше стремление, само от една все поглъщаща страст: да започнат своя път такива, каквито те се явяват в своите сфери, да станат подобни на неговото, Райското съвършенство на неговата личност във всеобщата сфера на праведно господство. Височайшата заповед на обитаващия във вечността Всеобщ Отец гласи: "Бъдете съвършени, както съм съвършен аз". С любов и милосърдие са пренесли посланиците на Рая тази божествена проповед през всичките векове и вселени, идвайки с нея и към такива скромни създания от животински произход, както човешкият род на Урантия.


Страница 22


Този величествена и всеобхватна заповед - не жалейки сили, да се стремят към съвършенството на божествеността - се явява първостепенна задача и трябва да стане най-висша цел за всички борещи се създания, сътворени от Бога на съвършенството. Тази възможност за придобиване на божествено съвършенство е окончателното и несъмнено предназначение на вечния духовен прогрес на човека.

Смъртните от Урантия едва ли могат да се надяват на безкрайно съвършенство, обаче, започвайки своя път на тази планета, човек безусловно е способен да достигне небесната и божествена цел, поставена от безкрайния Бог пред смъртния човек; достигайки ги, във всички аспекти на само осъществяването и развитието на разума хората могат да станат също така съвършени в своята сфера на божествено съвършенство, какъвто се явява сам Бог в своята сфера на безкрайност и вечност. Това съвършенство може да не бъде всеобщо в материален смисъл, неограничено в интелектуалния обхват или окончателно в духовния опит, но то се явява окончателно и изчерпващо във всички крайни аспекти в божествеността на волята, съвършенство в мотивацията на личността и богосъзнанието.

Именно в това се съдържа истинският смисъл на божественото повеление - "бъдете съвършени, както съм съвършен аз", което вечно подбужда смъртният човек да върви напред и го притегля към центъра по цялото протежение в дългата и увлекателна борба за достигане на всички по-високи нива на духовни ценности и истински вселенски значения. Възвишеното търсене на Бога на вселените се явява най-великото дерзание на обитателите от всички светове в пространството и времето.

1. ИМЕТО НА ОТЦА

От всички имена, под които Бог-Отец е известен във вселените, най-често се срещат такива, които го определят като Първи Източник и Център на Вселените. Първият Отец е известен под разнообразни имена в различните вселени и различните сектори на една и съща вселена. Името, с което създанието назовава Създателя, в много от случаите зависи от неговите представа за Създателя. Първият Източник и Център на Вселените никога не е разкривал себе си чрез своето име - а само чрез своите свойства. Ако ние вярваме в това, че сме деца на този Създател, ние не можем в резултат да не го наричаме Отец. Но ние избираме това име сами, и то произтича от признаването на нашата лична връзка с Първият Източник и Център.

Всеобщият Отец никога не изисква от разумните волеви създания от вселените каквото и да било случайно признание, формално поклонение или робско слугуване. Еволюционните обитатели на пространствено-времевите светове трябва сами, в своите собствени сърца, да признаят, да обикнат и доброволно да му се поклонят. Създателят се отказва да подчинява, да принуждава към покорност духовната воля на своите материални създания. Преданото посвещаване на волята на човека в изпълнение волята на Отца - това е най-добрият подарък от човека за Бога; фактически, подобно посвещаване на волята на създанието се явява единствено възможния истински ценен дар от човека за Райският Отец. В Бога човекът живее, движи се и съществува; няма нищо, което човек да би могъл да даде на Бога, освен решението да се подчини на волята на Отца, и подобни решения, приети от разумните волеви създания от вселените, представляват по себе си реалността на това истинско поклонение, което толкова радва любвеобилния Отец-Създател.

Когато веднъж вие наистина осъзнаете Бога, когато действително откриете за себе си величествения Създател и започнете от собствен опит да осъзнавате вътрешното присъствие на божественият властител - тогава, в зависимост от нивото на вашето знание и избрания от божествените Синове метод на разкриване


Страница 23

на Бога, вие ще намерите име за Всеобщия Отец, адекватно изразяващо вашата представа за Първия Велик Източник и Център. По такъв начин, в различните светове и в различните вселени Създателят става известен под многочислени названия, при което ако в духа на родството всяко име означава едно и също нещо, то по своята словесна и знакова форма то изразява степента и дълбочината на възцаряването на Отца в сърцата на създанията от всеки даден свят.

Близо до центъра на вселената на вселените Всеобщият Отец обичайно е известен под имена, които могат да се разтълкуват като Първи Източник. С отдалечаване във вселените от пространството често се срещат такива названия на Всеобщият Отец, които означават Всеобщ Център. И в още по-далечните пространства на звездното творение - например, в столицата на вашата локална вселена - той е известен като Първият Съзидателен Източник и Божествен Център. В едно от съседните съзвездия Бог се нарича Отец на Вселените, а в друго - Безкраен Вседържител, а далеч на изток - Божествен Властител. Него го наричат така също Отец на Небесните Светила, Дар на Живота и Всемогъщият.

В тези светове, където един от Райските Синове е проживял живот в посвещение, Бог обичайно е известен под имена, изразяващи лично отношение, нежно чувство и бащинска преданост. В столицата на вашето съзвездие Бога наричат Всеобщ Отец, а на различните планети от вашата локална система обитаеми светове той е известен като Отец на Отците, Райски Отец, Хавонски Отец и Духовен Отец. Тези, които са познали Отца от откровенията при посвещенията на Райските Синове, избират призоваващото към чувства, трогателната връзка между създанието и Създателя, назовавайки Бога "наш Отец".

На планета с разно полови обитатели, в свят, където проявленията на родителските емоции са присъщи за сърцата на разумните същества, думата "Отец" става особено изразително и уместно име за вечният Бог. На вашата планета, Урантия, той най-много е известен и широко признат като Бог. Но даденото за него име не представлява голямо значение; важното е, вие да познаете Бога и да се стремите да станете такива, като него. Вашите пророци в древността по право са го наричали "предвечния Бог" и са говорели за него като за "живеещ във вечността".

2. РЕАЛНОСТ НА БОГА

Бог е основна реалност в света на духа; Бог се явява източник на истината в сферите на разума; Бог покрива със себе си всичко, което е в материалните светове. За всички разумни създания Бог представлява по себе си личност, а за вселената на вселените той е Първи Източник и Център на вечната реалност. Бог не прилича нито на човек, нито на машина. Първият Отец - това е всеобщ дух, вечна истина, безкрайна реалност и бащинска личност.

Вечният Бог - това е безкрайно повече, отколкото идеализираната реалност или въплътената в личност вселена. Това не е просто най-висшата мечта на човека, обективиран предмет на търсене от смъртните. Не се явява той така също само едно понятие, силов потенциал, изпълнен с праведност. Всеобщият Отец не е нито синоним на природата, нито персонификация на нейния закон. Бог - това е трансцедентална реалност, а не толкова традиционната представа на човека за най-великите ценности. Бог не е психологическа концентрация на духовни значения, както не се явява той и "най-благородното творение на човека". В съзнанието на човека Бог може да бъде всяка или всички от тези представи, но той е повече.


Страница 24

Това е спасител и любящ Отец за всеки от тези, който е придобил духовен покой на земята и жадува да придобие съхранение на личността в смъртта.

В човешкият опит действителността на съществуването на Бога се демонстрира от проявяващото се в човека божествено присъствие - духовните Наставници, изпратени от Рая за това, за да живеят в смъртния разум на човека и да му помагат в развитието на безсмъртната душа, притежаваща вечен живот. Три емпирически феномена разкриват присъствието на този божествен Настройчик в човешкият разум:

1. Интелектуалната способност за познаване на Бога - богосъзнанието.

2. Духовно подбуждане да се намери Бог - боготърсенето .

3. Личностно стремление към богоподобие - искрено желание да се изпълнява волята на Отца.

Съществуването на Бога не може да бъде доказано с научни експерименти или логически умозаключения. Бог може да бъде осмислен само в сферата на човешкият опит; не по-малко от това, истинската представа за реалността на Бога приемано в логиката, вероятното и във философията, е принципно за религията и неотделимо от всяка надежда за съхранение на личността.

Тези, които са познали Бога, са познали в своя опит факта за неговото съществуване; такива смъртни пазят в своя личен опит единственото положително доказателство за съществуване на живия Бог, което един човек може да предложи на друг. Не съществува никаква друга възможност да се продемонстрира съществуването на Бога, освен като съприкосновение на богосъзнанието на човешкият разум и богоприсъствието на поселилият се в смъртният интелект Настройчик на Съзнанието, - посветеният на човека дар от Всеобщия Отец.

В теорията, вие можете да представяте Бога като Създател -- той и се явява Създател, лично сътворил Рая и съвършената централна вселена, обаче всички вселени на времето и пространството са създадени и организирани от Райският корпус на Синовете-Създатели. Всеобщият Отец не се явява личен създател на локалната вселена Небадон; вселената, в която вие живеете, представлява по себе си творение на неговия Син Михаил. Макар, Отецът да не взима лично участие в създаването на еволюционните вселени, той управлява много вселенски отношения и някои от проявления им във физическата, умствената и духовната енергии. Бог-Отец се явява личен създател на Райската вселена и, съвместно с Вечния Син, създатели на всички останали лични творци на вселените.

Като физически властител в материалната вселена на вселените, Първият Източник и Център действува в еталоните на вечният Остров Рай. С помощта на този абсолютен гравитационен център вечният Бог осъществява космическото свръх управление на физическо ниво както в централната вселена, така и в цялото пространство във вселената на вселените. Като разум, Бог съществува в Божеството на Безкрайния Дух; като дух, Бог проявява себе си в лицето на Вечния Син и в лицата на божествените деца на Вечния Син. Тази взаимовръзка на Първият Източник и Център с не подчинените Лица и Абсолютите от Рая в никаква степен не препятстват непосредственото лично въздействие на Всеобщият Отец - където и да е, и на каквото да било ниво това да се случва. Чрез частиците от своят дух Отецът-Създател поддържа пряка връзка със своите деца-създания и създадените материални вселени.


Страница 25

3. БОГ Е ВСЕОБЩ ДУХ

"Бог е дух". Той е всеобщо духовно присъствие. Всеобщият Отец е безкрайна духовна реалност; той се явява "суверенен, вечен, нетленен, незрим и единствено истинен Бог". Макар вие и да сте "род Божии", вие не трябва да мислите, че Отеца прилича на вас по своя физически облик само защото, че за вас говорят като за създадени "по негов образ и подобие" - одарени с Тайнствените Наставници, изпратени от централната обител на неговото вечно присъствие. Духовните същества са реални, независимо от това, че те са невидими за човешкото око и не съществуват в плът и кръв.

Древният пророк е казал: "Ето, Той ще премине пред мене, и няма да го видя; ще се понесе, и няма да го забележа". Ние можем постоянно да наблюдаваме деянията Божии, ние можем напълно да осъзнаваме материалните доказателства за неговото величествено управление, но рядко ще ни се отдаде да съзерцаваме видимото проявление на неговата божественост, и ние не забелязваме даже присъствието на неговия дух, изпратен от него за пребиваване във хората.

Всеобщият Отец е невидим, не поради това, че той се скрива от низшите същества с техните недостатъци на материално съществуване и ограничени духовни способности. По-скоро, работата е в следното: "Ти не бива да видиш Моето лице, защото смъртния не може да види Мен и да остане сред живите". Никой от смъртните не може да съзре духовният Бог и да съхрани своето смъртно съществувание. Великолепието и духовният блясък от присъствието на божествената личност са недостъпни за низшите групи духовни същества или която и да е категория материални личности. Духовното светене, възникващо при непосредственото присъствие на Отца, е "светлина, към която не може да се приближи нито един смъртен, която не е виждана и не може да види нито едно материално създание". Обаче не е обезателно да бъде видян Бог с очите от плът, за да се осъзнае неговото проникновение във вярата на одухотворения разум.

Духовната същност на Всеобщият Отец в пълна степен се разделя от неговото съсъществуващо "аз", Вечния Син от Рая. Както Отецът, така и Синът, в еднаква степен, напълно и неограничено разделят всеобщия и вечен дух със съвместната и равноправна личност, Безкрайния Дух. Божият дух, в себе си и сам по себе си, е абсолютен, в Сина той е безусловен, в Духа той е универсален, а във всички тях и чрез тях - е безкраен.

Бог е всеобщ дух; Бог е единствената всеобща личност. Висшата личностна реалност на крайното създание е дух; пределната реалност на личностния космос е абсонитния дух. Само нивата на безкрайност са абсолютни, и само на такива нива съществува окончателно единство на материята, разума и духа.

Във вселените Бог-Отец се явява - потенциално - властител на материята, разума и духа. Само благодарение на обширната личностна сфера Бог е способен непосредствено да общува с личностите на своите многочислени волеви създания, но зад пределите на Рая той е достъпен само в своите частици - Божията воля във вселените. Този Райски дух, заселващ се в разума на смъртните във времето и благоприятстващ еволюцията на безсмъртната душа на спасяващото се създание, заключава в себе си природата и божествеността на Всеобщия Отец. Обаче разумът на подобни еволюционни създания взима своето начало в локалната вселена и трябва да придобие божествено съвършенство в достигането на тези емпирически трансформации, които водят към духовни извършвания и се явяват неизбежно следствие от решението да се изпълнява волята на небесният Отец.

Във вътрешния опит на човека разумът е съединен с материята. Такъв свързан с материята разум не може да преживее физическата смърт. Механизмът за съхранение


Страница 26

на живота се съдържа в такива изменения в човешката воля и такива превръщания в бог опозналия смъртен разум, когато духа става негов учител и, в крайна сметка, негов водач. В резултат на еволюцията на човешкият разум, от връзки с материята към съюз с духа, потенциално духовните аспекти на смъртния разум се превръщат в моронтийни реалности на безсмъртната душа. Подчинявайки се на материята смъртният разум става все по-материален и в края на краищата обрича себе си на неизбежно изчезване на личността; разумът, оттеглящ се към духа, става все по-духовен, в крайна сметка сливайки се с преживяващия смъртта и водещ го дух и по този начин достига живот отвъд смъртта и вечно съществуване на личността.

Аз дойдох от Вечния, и аз нееднократно съм се завръщал в присъствието на Всеобщия Отец. Аз зная действителността и личността на Първия Източник и Център, на Вечния и Всеобщ Отец. Аз знам, че, явявайки се абсолютен, вечен и безкраен, той също така е добродетелен, божествен и благодатен. Аз зная истинността на великите възвестявания: "Бог е дух" и "Бог е любов", и тези два атрибута най-пълно са разкрити във вселената във Вечния Син.

4. ТАЙНСТВО НА БОГА

Безкрайността в съвършенството на Бог е такова, че го прави вечна тайна. И най-великото от всички непостижими тайнства се заключава в божественото проникновение в смъртния разум. Това, по какъв начин Всеобщият Отец съсъществува със създанията във времето, се явява най-дълбоката от всички загадки във вселената; божественото присъствие в разума на човека представлява сама по себе си тайна на тайните.

Физическото тяло на смъртният е "храм Божий". Независимо от това, че Пълновластните Синове-Създатели се явяват към създанията в техните обитаеми светове и "привличат всички хора към себе си"; макар те да "стоят до вратите" на създанието "и хлопат" и обичат да отиват до всеки, който "отваря вратата на своето сърце"; макар и да съществува съкровена връзка между Синовете-Създатели и техните смъртни създания, - независимо от всичко това, у смъртните хора има нещо от самия Бог, което действително пребивава в тях и, на което тялото служи за храм.

Когато вие завършите своя път във временното облекло, когато завърши вашето изпитание в плът, когато прахът, напълващ смъртния съсъд, "се върне в земята, от където той е и дошъл", - тогава ще се открие, че присъстващия в човека "Дух се възвръща към Бога, който го е дал". Във всеки смъртен на тази планета живее частица от Бога, неотделима част от божествеността. Тя още не се явява ваша по право, но на нея и е предопределено да се слее с вас, ако вие преживеете смъртта.

Ние постоянно се сблъскваме с това тайнство на Бога; ние достигаме до объркване от продължаващото се разкриване на нескончаемата панорама, явяваща се истината за неговата безкрайна добродетел, безпределно милосърдие, несравнима мъдрост и грандиозна личност.

Божественото тайнство е заключено в неотстранимото различие между крайното и безкрайното, временното и вечното, пространствено-времевите създания и Всеобщият Създател, материалното и духовното, несъвършенството на човека и съвършенството на Райското Божество. Богът на всеобщата любов разкрива себе си на всяко


Страница 27

от своите създания без изключение, използвайки цялата способност на създанията към духовно постигане на ценностите на божествената истина, красота и добродетел.

Във всички сфери и светове от вселената на вселените, на всички духове и смъртни Всеобщият Отец разкрива своята благодат и божественост във цялата пълнота на постиженията или осмислянето, на което са способни духовните същества или смъртните създания. Бог е безпристрастен в отношението, както духовно, така и материално. Божественото присъствие във всяко дете от вселената, в кой да е даден момент, е ограничено само от способността на създанието да възприеме и разбере духовната действителност на свръх материалния свят.

Като реалност на духовния опит на човека, Бог не се явява загадка. Но когато се предприеме опит да се обясни реалността на духовния свят с физическия разум от материален тип, възниква тайна - тайна толкова непостижима и дълбока, че само силата на вярата на бог опозналия смъртен е способна на философско чудо за осъзнаване на Безкрайния от крайния, постигането на вечния Бог от еволюиращите смъртни в материалните светове на времето и пространството.

5. ЛИЧНОСТ НА ВСЕОБЩИЯТ ОТЕЦ

Не позволявайте, величието на Бога, неговата безкрайност да затъмнява или затуля неговата личност. "Обученото ухо не чува ли? Образованите очи не виждат ли?" Всеобщият Отец е върхът на божествената личност; той - е източникът и целта на всички личностни създания. Бог представлява сам по себе си както безкрайност, така и личност; той е безкрайна личност. Отецът се явява сам по себе си истинска личност, независимо от това, че безкрайността на неговата личност навеки прави невъзможно изчерпващото разбиране на Отца от материалните и крайни създания.

Бог - това е много повече, от колкото личността в човешкото разбиране; той излиза далеч зад пределите даже на възможната представа за свръх личността. Обаче съвършено безполезно е да се обсъждат такива непостижими понятия за божествената личност с материалните създания, чийто предел в представата за реалността на съществата се заключава в идеята и идеала за личността. Най-висшата възможна концепция за Всеобщия Създател у материалните създания се изразява в духовните идеали, присъщи на възвишената представа за божествената личност. Затова макар вие, може би, и да знаете, че Бог трябва да бъде повече, отколкото човешката представа за личността, вие също толкова добре знаете, че той никак не може да бъде по-малко, от вечна, безкрайна, истинна, добродетелна и прекрасна личност.

Бог не се скрива от нито едно от своите създания. Той е недостижим за толкова много категории същества единствено поради това, че той "живее в светлина, към която нито един смъртен не може да се приближи". Необятността и великолепието на божествената личност излизат зад пределите на разбиране на несъвършения разум на еволюционните смъртни създания. Той "измерва водата с шепата своя, с педя измерва вселената. Той е този, който тържествено сяда над кръга на земята, който простира небесата, като тъкан, и ги разпростира, като вселенска шатра за живеене". "Повдигнете очите ваши във висотите небесни и погледнете, кой е сътворил всичко това, кой изброява техните светове и всички ги нарича по име"; и затова е истина, че "невидимите неща Божии отчасти се разбират чрез творенията". Вие - такива, каквито се явявате днес, - трябва да разберете невидимия Творец чрез неговото многолико и разнообразно творение, еднакво както и чрез откровението и служенето на неговите Синове и техните многочислени подчинени.


Страница 28


Макар смъртните и да не могат да видят ликът Божий, те трябва да се възрадват в увереността, че той сам по себе си представлява личност; в своята вяра да приемат истината за любовта на Всеобщият Отец към света - любов толкова велика, че тя е обезпечила на низшите обитатели на този свят вечен духовен прогрес; да повярват, че Бог "се радва със синовете човешки". У Бога няма изкривяване в нито един от свръхчовешките и божествени атрибути, образуващи съвършената, вечна, любяща и безкрайна личност на Създателя.

Като се изключат обитателите на свръх вселените, в локалните творения у Бога няма друго лично или постоянно проявление, освен Райските Синове-Създатели, които се явяват бащи на населените светове и пълновластни управители на локалните вселени. Ако вярата на създанието би била съвършена, то навярно би знаело, че виждайки Сина-Създател, то е видяло Всеобщия Отец; в търсенето на Отца то не би искало и не би очаквало да види никого, освен Сина. Смъртният човек просто е неспособен да види Бога, докато той не завърши трансформацията в духа и действително не достигне Рая.

Природата на Райските Синове-Създатели не включва всички безусловни потенциали, отнасящи се към универсалната абсолютност, присъща за безкрайната природа на Първият Източник и Център, обаче във всички възможни аспекти Всеобщият Отец божествено присъства в Синовете-Създатели. Отец и неговите Синове са единни (обединени). Тези Райски Синове Михаили се явяват не само съвършени личности, но и модел за всичко личностно в локалната вселена - от Ярката Утринна Звезда до низшето човешко създание - еволюционното животно.

Без Бога, без великото и централно лице на Божеството, в цялата необятна вселена на вселените не би имало личности. Бог е личност.

Без да се обръща внимание на това, че Бог представлява по себе си вечна сила, величествено духовно присъствие, трансцедентален идеал и възхитителен дух, макар той да е всичко това и безкрайно повече, при все това той се явява, наистина и във веки веков, съвършена личност - Създател, който може да "познае и да бъде познат", който е способен да "люби и да бъде любим" и който може да ни стане другар; от своя страна, вие можете да станете известни, подобно на много свои предшественици, като другари на Бога. Той - е реален дух и духовна реалност.

Наблюдавайки, как Всеобщия Отец разкрива себе си в своята вселена, виждайки, как той прониква в милиарди свои създания, узнавайки Отца в неговите Пълновластни Синове, продължавайки повсеместно да чувстваме неговото божествено присъствие, - не се усъмняваме вече в първенството на неговата личност. Въпреки своето необятно разпространение, той остава истинска личност и непрестанно поддържа лична връзка с безчисленото множество на своите създания по цялата вселена на вселените.

Идеята за личността на Всеобщия Отец представлява по себе си разширена и в по-голяма степен истинска представа за Бога, възникнала у човечеството в основно благодарение на откровенията. Благоразумието, мъдростта и религиозният опит - всички те предполагат и подразбират личността на Бога, обаче не я потвърждават напълно. Даже вътрешният Настройчик на Съзнанието се явява до личностен. Истинността и зрелостта на всяка религия е права пропорционална на нейните представи да безкрайната личност на Бога и постигането на абсолютно единство с Божеството. По такъв начин, идеята за личностно Божество става мерило за религиозна зрялост след като, когато в религията възникне представата за единството на Бога.

Примитивната религия е признавала много личностни богове, създадени по човешки образ. Откровението потвърждава верността на понятията за личността на Бога,


Страница 29

което не е повече от възможното в научния постулат за Първопричината и само условно се допуска във философската идея за Всеобщото Единство. Само чрез личността субектът е способен да разбере единството на Бога. Отрицанието на личността на Първият Източник и Център означава избор на едно от двете решения на тази философска дилема: материализъм или пантеизъм.

При съзерцание на Божеството понятието личност е необходимо да се освободи от идеята за телесност. Материалното тяло не се явява обезателно за личността - било то личност на човек или Бог. Грешката, свързана с тълкуване ролята на телесното, се проявява в двете нейни крайности на човешката философия. За материализмът смъртта, лишаваща човека от неговото тяло, води към прекратяване на съществуванието на личността; за пантеизма, нямащия тяло Бог не се явява, следователно, личност. Свръхчовешкият тип прогресираща личност действува в съюза на разума и духа.

Личността - това не е просто атрибут на Бога; това, по-скоро е, всеобхватността на съгласуваната безкрайната природа и обединената божествена воля, със съвършено изразяване продемонстрирано във вечността и всеобщността. Личността - във висшият смисъл - е откровение на Бога за вселената на вселените.

Бидейки вечен, всеобщ, абсолютен и безкраен, Бог не разширява своето знание и не задълбочава своята мъдрост. За разлика от предположенията или разбиранията на крайният човек, Бог не придобива нов опит, обаче, в пределите на своята собствена вечна личност, той получава истинско удовлетворение от постоянно разширяващото се само осъществяване, което, в определен смисъл, е сравнимо с придобиването на нов опит от крайните същества в еволюционните светове и е аналогично на такъв опит.

Абсолютното съвършенство на безкрайният Бог би го обрекло на крайни ограничения, присъщи на безусловната крайност на съвършенството, ако не беше този факт, че Всеобщия Отец непосредствено участвува в личностните усилия на всяка несъвършена душа от огромната вселена, стремяща се, с божествена помощ, да се изкачи към съвършените духовни светове. По цялата вселена на вселените този еволюционен опит на всяко духовно същество и всяко смъртно създание се явява съставна част от Отца - вечно разширяващото се съзнание на Божеството в безкрайният божествен кръг на непрестанното само осъществяване.

Буквална е истината "Във всяка скръб ваша той скърби с вас". "Във всички тържества ваши той тържествува с вас". Неговият до личностен божествен дух действително се явява ваша част. Островът Рай реагира на всички физически превръщания във вселената на вселените; Вечният Син съдържа в себе си всеки духовен импулс на цялото творение; Съвместният Вършител обединява всички проявления на разума на разширяващият се космос. Всеобщият Отец въплъщава в цялата пълнота на божественото съзнание целия индивидуален опит от прогресивните усилия на развиващия се разум и увеличаващата се духовност на всяко създание, същество и личност в цялото еволюционно творение на времето и пространството. И всичко това в буквалният смисъл е истинно, защото "ние в Него живеем и се движим и съществуваме".

6. ЛИЧНОСТ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Човешката личност е пространствено-времеви образ, сянка, хвърлена от божествената личност на Създателя. Никоя действителност е невъзможно адекватно да постигне изучаване на нейната сянка. Сянката следва да се интерпретира в термините на истинната субстанция.

За науката Бог е причина, за философията -- идея, за религията - личност, в това число и изпълнения с любов небесен Отец. За ученият Бог е изходна


Страница 30

сила, за философа - хипотеза за единството, за религиозния човек - живия духовен опит. Неадекватността на човешката представа за личността на Всеобщият Отец може да изправи единствено от духовния прогрес на човека във вселената; пълната адекватност ще настъпи само тогава, когато поклонниците във времето и пространството достигнат, най-накрая, в божествените обятия на живия Бог в Рая.

Никога не изпускайте от предвид противоположните гледни точки на личността в разбирането на Бога и човека. Човек разглежда и разбира личността от гледна точка на крайното за безкрайното, Бог - от гледна точка на безкрайното за крайното. Човек притежава низш тип личност, Бог - висша, пределна и абсолютна. Затова за подобряване представата за божествената личност се е наложило търпеливо да се изчака появяването на подобрени (усъвършенствани) идеи за личността на човека и, в особеност, усъвършенстваното разкритие както на човешката, така и на божествената личност в посвещеническия живот, проживян на Урантия от Сина-Създател Михаил.

До личностният божествен дух, проникващ в смъртния разум, се явява убедително доказателство за реалността на своето съществуване, обаче понятието за божествена личност може да бъде постигнато само в духовно прозрение, присъщо за истинния религиозен опит на личността. Всяка личност - човешка или божествена - може да се познае и разбере съвършено независимо от външните реакции или материалното присъствие на такава личност.

За дружбата на две създания е необходима определена степен на нравствено сходство и духовна хармония; любящата личност едва ли ще открие себе си на не любящата. Вече за едното само приближаване към познанието на божествената личност е необходимо да се посвети на това целият талант на човешката личност; нерешителните, половинчати действия ще бъдат напразни.

Колкото повече човек разбира себе си и цени личностните качества в другите хора, толкова по-силно той ще се стреми към познание на Изначалната Личност и толкова по-искрено такъв опознал Бога човек ще се стреми да стане подобен на Изначалната Личност. Може да има разлика в мненията за Бога, обаче получените в тях и заедно с тях опит напълно излиза зад пределите на всички човешки спорове и чисто интелектуални умозаключения. Бог опозналият човек описва своя духовен опит не за това, за да убеди невярващите, но за наставление и взаимно удовлетворение на вярващите.

Допускането, че вселената може да бъде позната, че тя е достъпна за разбиране, - значи да се допусне, че тя е създадена от разум и се управлява от личност. Човешкият разум е способен да разбере само проявата на друг разум - било то разум на човек или на свръхчовек. Ако човешката личност е способна да познае вселената чрез опит, това означава, че някъде в тази вселена е скрит божествения разум и истинската (оригиналната) личност.

Бог е дух - духовна личност; човекът също така се явява дух - потенциална духовна личност. Иисус Назарянина е достигнал пълно въплътяване на този потенциал на духовната личност в човешкия опит; затова неговия живот, посветен на изпълнението на волята на Отца, става за човека най-реално и идеално разкриване на личността на Бога. Макар че, да се постигне личността на Всеобщият Отец може само в непосредствения религиозен опит, земния живот на Иисус ни въодушевява със съвършенството в демонстрацията на такова въплъщение и разкриване личността на Бога в истинския човешки опит.


Страница 31

7. ДУХОВНА ЦЕННОСТ НА ПОНЯТИЕТО ЛИЧНОСТ

Когато Иисус е говорил за "живия Бог", той е имал в предвид личностното Божество - Отеца на небесата. Представата за личността на Божеството помага на отношения за другарство, тя благоприятства разумното поклонение, тя способства живителното доверяване. Между не личностните неща е възможно взаимодействие, но не и другарство. Отношението на другарство между баща и син - както и между Бога и човека - са възможни само затова, че те двамата се явяват личности. Само личностите са способни да общуват една с друга, макар това личностно общение и може съществено да се облекчи от присъствието именно на такава не личностна същност, като Настройчика на Съзнанието.

Човекът не се съединява с Бога, както капката вода с океана. Човек придобива божествено единство благодарение на задълбочаващото се взаимно духовно общение, благодарение на връзката на личността с личностния Бог, благодарение на все по-голямото придобиване на божествената природа в искреното и разумно подчинение на божествената воля. Толкова възвишени отношения са възможни само между личности.

Понятието истина може да се разглежда отделно от личността, понятието красота може да съществува без личността, обаче представата за божествената добродетел е постижимо само в отношение към личността. Само личността може да люби и да бъде любима. По такъв същия начин, надеждата за продължение на живота би била лишена от красота и истина, ако те не бяха атрибути на личностния Бог - любящия Отец.

Ние сме неспособни до край да разберем, по какъв начин Бог може да бъде първичен, неизменим, всесилен и съвършен - и едновременно обкръжен от еволюиращата вселена на относителни несъвършенства, вселена непрестанно изменяща се и явно ограничена от закони. Но ние сме способни да познаем тази истина в нашия личен опит, защото всички ние съхраняваме истинността на личността и единството на волята, въпреки постоянно изменение както на нас самите, така и на нашето обкръжение.

Пределната вселенска реалност е невъзможно да се постигне с математика, логика или философия - това е достижимо само по пътя на личния опит в условията на нарастващо подчинение на божествената воля на личностния Бог. Нито науката, нито философията, нито теологията са способни да потвърдят съществуването личността на Бога. Само личният опит на вярващите синове в небесния Отец може да помогне на автентичното духовно осъзнаване личността на Бога.

Висшата представа за вселенската личност включва индивидуалност, самосъзнание, лична воля и възможност за само разкриване. Освен това, всички тези качества предполагат другарство с други и равни личности, подобно на това, което съществува в обединенията на личностите на Райските Божества. И абсолютното единство на тези обединения е до толкова съвършено, че божествеността става известна като нещо неразделимо, единство. "Господ Бог е Господ единен". Неразделимостта на личността не пречи на Бога да посвещава своя дух, заселващ се в сърцата на смъртните хора. Неразделимостта на личността на човешкият баща не препятства възпроизводството на смъртните синове и дъщери.

Понятието неразделимост в съвкупност с понятието единство подразбират излизане на Пределността на Божеството зад границите както на времето, така и пространството; затова нито времето, нито пространството не могат да бъдат нито абсолютни, нито безкрайни. Първият Източник и Център - това е тази безкрайност, която безусловно превъзхожда границите на разума, материята и духа.

Фактът на съществуване на Райската Троица по никакъв начин не противоречи на истината за божественото единство. Във всички реакции на космическата реалност и във всички отношения със създанията трите личности на Райското Божество действат като единна личност. Не противоречи съществуването на тези три вечни личности и истината за неразделимостта на Божеството. Аз напълно съзнавам този факт, че в мое


Страница 32

разположение няма адекватни езикови средства за обяснение на смъртния разум, на нашето разбиране за тези космически проблеми. Но вие не следва да се отчайвате: не всички тези въпроси са докрай понятни даже на високите личности, принадлежащи към моята група от Райски същества. Винаги помнете за това, че тези трудни за разбиране истини, отнасящи се към Божеството, ще се прояснят според това, как вашият разум ще се изпълва с все по-голяма духовност в следващите епохи по протежение на дългото издигането на смъртните към Рая.

[Представено от Божественият Съветник, член на групата небесни личности, получили задача От Векове Древните от Уверса, столицата на седмата свръх вселена, да оглави подготовката на тези части от последващото откровение, които се отнасят към въпросите, излизащи зад рамките на локалната вселена Небадон. В моите пълномощия влиза подготовката на документите, описващи природата на атрибутите на Бога, защото аз представлявам най-висш източник на съответстващата информация, достъпна където и да било в обитаемите светове. Аз съм служил в статуса на Божествен Съветник във всичките седем свръх вселени и в течение на дълго време се намирах в Райския център на цялото творение. Не веднъж аз съм изпитвал висше наслаждение от непосредственото лично присъствие на Всеобщия Отец. Аз описвам реалността и истината за природата и атрибутите на Отца с неоспорими пълномощия; аз зная, за какво говоря.]


Страница 33