Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Глава 0. ПРЕДИСЛОВИЕ

В УМОВЕТЕ на смъртните от Урантия - а именно така се нарича вашият свят - съществува велика бъркотия по отношение на такива понятия като Бог, божественост и божество. Още по-голямо е объркването на хората от взаимовръзките между божествените същества, обозначени от тези многочислени названия. В предвид оскъдността на понятийните средства и свързаното с тях повсеместно смесване на представите, на мен ми бе поръчано съставянето на настоящето предисловие за поясняване смисъла, който следва да се придава на определените словесни символи, използувани в материалите, преведени на английски език от Урантия, от пълномощния корпус просветители от Орвонтон.

В нашият стремеж да развием космическото съзнание и да усъвършенстваме духовното възприятие ние сме ограничени от използуването на несъвършенството на езика от дадения свят, което изключително усложнява изложението на разширените понятия и нови истини. Обаче, нашият мандат ни задължава да направим всичко възможно за предаването на смисъла, използвайки словесните символи на английски език. В съответствие с получените указания, ние ще въвеждаме нови термини само в случаите на отсъствие на английски еквивалент, способен да изрази понятието частично или дори с някои изкривявания на смисъла.

В надеждата да помогнем на всеки смъртен, внимателно четящ тези материали, да ги разбере и да избегне бъркотиите, ние считаме за необходимо да включим в даденото предисловие кратко пояснение на смисъла, придаван на многочислените английски думи за обозначаване на Божествата и някои свързани с тези понятия неща, значения и ценности на космическата реалност.

Обаче за това, за да се състави това предисловие, определящо и ограничаващо терминологията, е необходимо предварително да се разяснят съответстващите термини, използувани по-нататък. Предисловието, по този начин, не се явява завършено цяло; то е само ръководство, призвано да помогне на този, който ще пристъпи към четенето на следващите глави, разказващи за Божеството и вселената на вселените, съставеното от орвонтонската комисия, изпратена за тази цел на Урантия.

Вашият свят - Урантия - се явява един от многото подобни обитаеми планети в локалната вселена Небадон. Тази вселена, заедно с подобните и творения, образуват свръх вселената Орвонтон, от столицата на която, Уверса, е пристигнала нашата комисия. Орвонтон се явява една от седемте свръх вселени във времето и пространството, въртящи се в кръг, на нямащото начало и край творение на божественото съвършенство: централната вселена Хавона . В центъра на тази вечна централна вселена се намира неподвижният Остров Рай - географският център на безкрайността и местопребиванието на вечният Бог.

Седемте формиращи се свръх вселени, в съвкупност с централната божествена вселена, се определят от нас обичайно като голямата вселена; тук


Страница 1

влизат творения, които вече сега се явяват организирани и обитаеми. Всички те - са част от мирозданието, включващо така също и необитаемите, но намиращи се в състояние на движение вселени от външното пространство.

I. БОЖЕСТВО И БОЖЕСТВЕНОСТ

Вселената на вселените демонстрира феномени от активност на божествата на разнообразни нива в космическите реалности, интелектуални значения и духовни ценности, обаче всички тези проявления - личностни или други - са божествено координирани.

БОЖЕСТВОТО може да се олицетворява в Бога; то притежава до личностни и свръх личностни атрибути, не напълно разбираеми за човека. Божеството се отличава със свойството единство - действително или възможно - на всички свръх материални нива на реалността; това обединяващо свойство най-добре от всичко се разбира от създадените същества като божественост.

Божеството функционира на личностно, до личностно и свръх личностно нива. Все обемащото божество функционира на седем нива.

1. Статично - самосъдържащо се и самосъщо Божество.

2. Потенциално - самопроизволно и самонамерено Божество.

3. Асоциативно - самоперсонализирано и божествено братско Божество.

4. Съзидателно - саморазпространяващо се и божествено разкриващо се Божество.

5. Еволюционно - саморазширяващо се и съединяващо се със създанията Божество.

6. Висше - самоемпирическо, обединяващо създанията и Създателя Божество. Божество, действащо на първо ниво на съединение със създанията в качеството на пространствено-времеви върховни управляващи голямата вселена, което понякога се обозначава като Върховност на Божеството.

7. Пределно - самопроециращо се, излизащо зад пределите на времето и пространството Божество. Божество всемогъщо, всезнаещо и вездесъщо. Божество, функциониращо на второ ниво на проявление обединяващо божествеността в качеството ефективни върховни управляващи и абсонитни вседържители (управители, владетели) на мирозданието. За сравнение със служенето на Божествата в голямата вселена, тази абсонитна функция в мирозданието е равносилна на всеобщо върховно управление и свръх поддръжка, което понякога се нарича Пределност на Божеството.

Крайното ниво на реалността се характеризира с живота на създанията и пространствено-времевите ограничения. Крайните реалности могат да нямат край, но у тях винаги има начало, - те са сътворени. Нивото на Върховност на Божеството може да се осмисли като функция по отношение към крайните съществувания.

Абсонитното ниво на реалност се характеризира с неща и същества нямащи начало и край, а така също с преодолеността на времето и пространството. Абсонитните същества не се създават; те възникват - те просто съществуват. Нивото на Пределност на Божеството означава функция по отношение към абсонитната реалност. В която и да е част на мирозданието да се случи излизане зад пределите на времето и пространството, всеки път такъв абсонитен феномен се явява акт на Пределността на Божеството.

Абсолютното ниво няма начало, край и се намира извън времето и пространството. Така, в Раят пространството и времето не съществуват; пространствено-времевият статус на Раят е абсолютен. Екзистенциално това ниво се достига от Божествата в Рая, в Троицата, обаче емпирически това трето ниво обединяващо проявленията на Божествата не се явява напълно единно. Където и да е, когато и да е, и както и да е функционирало абсолютното ниво на Божеството, при това винаги се проявяват абсолютните, присъщи на Рая ценности и значения.


Страница 2

Божеството може да бъде екзистенциално, както във Вечния Син; емпирическо, както във Висшето същество; асоциативно, както в Бога-Седмочастен, неделимо, както в Райската Троица.

Божеството се явява източник на всичко божествено. Божеството е непременно и неизменно божествено, обаче всичко това, което е божествено, не обезателно се явява Божество, макар то да бъде свързано с Божеството и ще се стреми към определен аспект на единение с него - единение духовно, интелектуално или личностно.

БОЖЕСТВЕНОСТ е характерно, обединяващо и координиращо свойство на Божеството.

Божествеността се постига от създадените същества като истина, красота и добродетел; корени се в личността като любов, милосърдие и служене; разкрива се на не личностните нива като правосъдие, могъщество и пълновластие.

Божествеността може да бъде съвършена - пълна - както при явяващото се Райско съвършенство на екзистенциално ниво и нивото на създателите; тя може да бъде несъвършена, както на характеризиращите пространствено-времева еволюция на емпирическо ниво и на ниво създания; или тя може да бъде относителна, не явяваща се нито съвършена, нито несъвършена, както на някои нива на екзистенциално-емпирическите взаимоотношения в Хавона.

Опитвайки се да постигнем съвършенство във всички аспекти и форми на относителността, ние се срещаме със седем възможни варианти.

1. Абсолютно съвършенство във всички аспекти.

2. Абсолютно съвършенство в някои аспекти и относително във всички останали.

3. Абсолютни, относителни и несъвършени аспекти в различни съчетания.

4. Абсолютно съвършенство в някои отношения, несъвършенство във всички останали.

5. Отсъствие на абсолютното съвършенство в който и да е аспект, относително съвършенство във всички проявления.

6. Отсъствие на абсолютното съвършенство в какъвто и да е аспект, относително съвършенство в някои аспекти, несъвършенство в останалите.

7. Отсъствие на абсолютното съвършенство в каквото и да е свойство, несъвършенство във всички.

II. БОГ

Еволюиращите смъртни изпитват непреодолима потребност от символизация на своята крайна представа за Бога. Осъзнаването от човека на нравствения дълг и неговият духовен идеализъм представляват ниво на ценности - емпирична реалност - която лошо се поддава на символизация.

Космическото съзнание подразбира признаване на Първопричините, единствено недетерминирана реалност. Бог - Всеобщият Отец - действува на три нива на личностното Божество, което се характеризира със суббезкрайна ценност и относително изразяване на божествеността.

1. До личностно - например, в служенето на частиците от Отца, такива както Настройчиците на Съзнанието.

2. Личностно - например, в еволюционният опит на създадените и възпроизведени същества.

3. Свръх личностно - например, в възникващата реалност на някои абсонитни и свързаните с тях същества.

БОГ е словесен знак, обозначаващ всички персонализации на Божеството. Този термин се нуждае от ново определение на всяко личностно ниво на активност на


Страница 3

Божеството и изисква по-нататъшно уточнение в пределите на всяко от тези нива, защото даденият термин може да се използува за обозначаване на разнообразни не подчинени и подчинени персонализации на Божеството; например: Райските Синове-Създатели - отците на локалните вселени.

Терминът за Бог - така, както го използуваме ние - може да се разбира:

по определение - например, Бог-Отец;

по контекст - например, при обсъждането на кое да е едно ниво или обединение на божества. Ако вие се затруднявате правилно да интерпретирате думата Бог, ние препоръчваме да го отнасяте към лицето на Всеобщият Отец.

С терминът "Бог" винаги се обозначава личност. "Божество" може да се отнася, или да не се отнася, към божествената личност.

В настоящите документи думата БОГ се използува в следните значения:

1. Бог-Отец - Създател, Управител и Вседържител (Пълновластен Господар). Всеобщ Отец, Първото Лице на Божеството.

2. Бог-Син - Равноправен Създател, Дух-Властител и Духовен Управляващ. Вечният Син, Второто Лице на Божеството.

3. Бог-Дух - Съвместният Извършител (Вършител), Всеобщият Обединител и Просветител на Разума. Безкрайният Дух, Третото Лице на Божеството.

4. Бог-Висш - актуализиращ се, или формиращ се, Бог на времето и пространството. Личностно Божество, асоциативно достигащо пространствено-времево емпирическо сливане на създанията и Създателя. Висшето Същество лично притежава присъщото за Божеството единство в качеството на еволюиращ емпирически Бог на еволюиращите създания на времето и пространството.

5. Бог-Седмочастен - личността на Божеството, реално действаща където и да е във времето и пространството. Личностните Божества от Рая и техните съзидателни партньори, функциониращи в централната вселена и зад нейните предели и, чрез енерго-личностен синтез, въплъщаващи се във Висшето Същество на първо ниво обединяващо разкритията на Божеството във времето и пространството, - на нивото на създанията. Това ниво, голямата вселена, се явява сфера на пространствено-времево нисхождане (слизане, спускане) на личностите от Рая и насрещното пространствено-времево възхождане (възлизане, издигане) на еволюиращите създания.

6. Бог-Пределен - възникващ Бог на свръх времето и преодоляното пространството. Второ емпирическо ниво обединяващо проявленията на Божеството. Бог-Пределен подразбира завършеното въплъщение на синтезираните абсонитно-свръх личностни, трансцеденталните по отношение към времето и пространството, априорно-емпирически ценности, координирани на завършващите съзидателни нива на реалност на Божеството.

7. Бог-Абсолютен - емпирически формиращ се Бог, излизащ зад пределите на свръх личностните ценности и значения на божествеността и съществуващ в настояще време като екзистенциално Божество-Абсолют. Това е третото ниво обединяващо проявленията и разпространението на Божеството. На това свръх съзидателно ниво Божеството изчерпва персоналният потенциал, сблъсква се с завършването на божествеността и изтощава своите възможности за само разкриване на последващите и нарастващи нива на инперсонализация. Божеството достига, сблъсква се и се съединява с Безусловния Абсолют.

III. ПЪРВИ ИЗТОЧНИК И ЦЕНТЪР

Все обемащата, безкрайна реалност съществува в седем аспекта и в качеството на седем равноправни Абсолюта:


Страница 4

1. Първи Източник и Център.

2. Втори Източник и Център.

3. Трети Източник и Център.

4. Остров Рай.

5. Божество-Абсолют.

6. Всеобщ Абсолют.

7. Безусловен Абсолют.

В качеството на Първи Източник и Център, Бог е първичен по отношение към все обемащата реалност - тази първичност е безусловна. Първият Източник и Център е безкраен, еднакво както и вечен, и в следствие на това ограничен или обусловен е само поради собствената си воля.

Бог - Всеобщият Отец - е личността на Първият Източник и Център, и в това качество той поддържа лични отношения с всички равноправни и подчинени източници и центрове, осъществявайки безкрайното им управление. Такова управление се явява лично и безкрайно потенциално, макар в действителност то може никога да не се приложи в предвид съвършенството на тези равноправни и подчинени източници, центрове и личности.

Първият Източник и Център се явява, следователно, изходен във всички сфери: обожествени и не обожествени, личностни и не личностни, актуални и потенциални, крайни и безкрайни. Всяко нещо или същество, относителност или завършеност се намира в непосредствена или опосредствена връзка и зависимост от първенството(примата) на Първият Източник и Център.

Първият Източник и Център е свързан с вселената по следният начин:

1. Гравитационните сили на материалните вселени се събират в гравитационния център на долния Рай. Именно поради това географското местоположение на Първият Източник и Център за вечни времена е закрепено в абсолютна връзка с енерго-силовия център на долното, или материалното, ниво на Рая. Обаче, абсолютната личност на Божеството съществува на връхното(горното), или духовно, ниво на Рая.

2. Силите на разумът се събират в Безкрайния Дух; разнообразието на космическият разум - в Седемте Главни Духове; реализиращият се разум на Висшето Същество, като пространствено-времеви опит, в Мажестон.

3. Духовните сили на вселената се събират във Вечният Син.

4. Неограничената способност към божествено действие се съдържа в Божеството-Абсолют.

5. Неограничената способност към реагиране на безкрайното се съдържа в Безусловният Абсолют.

6. Двата Абсолюта - Условният и Безусловният - се съотнасят и обединяват във Всеобщия Абсолют и чрез неговото посредничество.

7. Потенциалната личност на еволюиращото смъртно същество, или всяко друго нравствено същество, е съсредоточена в личността на Всеобщият Отец.

РЕАЛНОСТТА - в разбиранията на крайните същества - е частична, относителна и призрачна. Максималната реалност на Божеството, достъпна до разбирането на еволюиращите крайни създания, се съдържа във Висшето Същество. Не по-малко от това, съществуват априорни, вечни и свръх пределни реалности, изходни по отношение към това Висше Божество на еволюиращите пространствено-времеви създания. Опитвайки да се опише произхода и същността на космическите реалности, ние сме принудени да прибегнем към пространствено-времевата логика, достъпна


Страница 5

за нивото на крайния разум. Затова много едновременни събития, протичащи във вечността, трябва да изложат като последователни действия.

В представите за произхода и диференцирането на Реалността, съществуващи в пространствено-времевото създание, вечното и безкрайно АЗ СЪМ е донесло освобождаване на Божеството от съюза с безусловната безкрайност благодарение на своята неотменима и вечно свободна воля, и това отделяне от безусловната безкрайност е породило първото абсолютно напрежение на божествеността. Даденият пад на напрежение на безкрайността се разрешава от Всеобщия Абсолют, обединяващ и съгласуващ динамичната безкрайност на Все обемащото Божество и статичната безкрайност на Безусловния Абсолют.

В този първоначален акт теоретическото АЗ СЪМ е достигнало реализацията на личността, ставайки едновременно Вечният Отец на Първородния Син и Вечният Източник от Острова Рай. Паралелно с отделянето на Синът от Отца, и в присъствието на Рая, са възникнали Безкрайният Дух и централната вселена Хавона. С появяването на съсъществуващите с личностното Божество, Вечния Син и Безкрайния Дух, Отецът - като личност - е избегнал разтварянето в потенциала на Все обемащото Божество, което в противен случай би станало неизбежно. До този момент само в Троичното обединение с две равноправни Божества Отецът изпитва целия потенциал на Божеството, в това време когато непрестанно разширяващия се емпирически опит на Божеството се актуализира на нивото на божественост на Висшия, Пределния и Абсолютния.

Понятието АЗ СЪМ се явява нашата философска отстъпка за ограничения във времето и свързан с пространството краен разум на човека, неспособността на създанието да осмисли вечните съществувания - нямащи начало и край реалност и взаимовръзки. За пространствено-времевото създание всичко трябва да има начало, освен ЕДИНСТВЕНИЯ БЕЗПРИЧИНЕН, - първо зададената причина на причините. Затова ние представяме даденото философско ниво на ценности като АЗ СЪМ и в същото време обясняваме на всички създания, че Вечния Син и Безкрайния Дух съсъществуват във вечността с АЗ СЪМ; с други думи, не е било такова време, когато АЗ СЪМ да не се е явявал Отец на Сина и, заедно с него, на Духа.

Безкрайното служи за обозначаване на пълнотата - завършеността, която се подразбира в примата(първенството) на Първия Източник и Център. Теоретичното АЗ СЪМ е предназначено за създанията и се явява философско разширение на "безкрайността на волята", обаче Безкрайното се явява действително ниво на ценности, изразяващи това съдържание на понятието "вечност", което е присъщо за истинската безкрайност на абсолютната и с нищо не сковавана свободна воля на Всеобщия Отец. Това понятие понякога се обозначава като Отец-Безкраен.

В значителна степен бъркотиите, с които са съпроводени опитите да се открие Отеца-Безкраен у съществата от всички категории - както низши, така и висши - се обяснява с присъщата им ограниченост в разбирането. Абсолютното първенство (примат) на Всеобщият Отец не е очевиден на суббезкрайните нива; затова е вероятно, че само Вечния Син и Безкрайния Дух действително познават Отца като безкрайност; от всички останали личности за такова разбиране трябва(се изисква) вяра.

IV. ВСЕЛЕНСКА РЕАЛНОСТ

Реалността по различен начин се проявява на различните вселенски нива. Възниквайки в Отца, в резултат на неговото безкрайно волеизявление, тя може да се осъществява в три основни аспекта на много различни нива на актуализация във вселената:

1. Не обожествената реалност се простира от енергетичните области на не личностното до сферите на реалността, включващи не персонализируемите ценности на всеобщото битие, достигащо до присъствието на Безусловния Абсолют.


Страница 6

2. Обожествената реалност обхваща всичко безкрайно, присъщите за Божеството потенциали, простиращи се по възходяща линия чрез всички личностни светове, - от низшия краен до висшия безкраен, обединявайки, по този начин, сферата на всичко персонализируемо, и още повече от това - достигащо до присъствието на Божеството-Абсолют.

3. Взаимосвързана реалност. Вселенската реалност се явява, предположително, или обожествена, или не обожествена, обаче за съществата, намиращи се под нивото на обожествяване, съществува широка област от взаимосвързана реалност, потенциална и актуализираща се, която лошо се поддава за определение. Значителна част от тази координирана реалност се съдържа в сферата на Всеобщия Абсолют.

Основната представа за изначалната реалност се свежда към следното: Отецът инициира и поддържа Реалността. Основни разновидности се явяват обожествената и не обожествената реалности - Божеството-Абсолют и Безусловният-Абсолют. Основното отношение се заключава в съществуващото между тях напрежение. Това инициирано от Отца напрежение на божественост в съвършенството се разрешава - и във вечността се явява - Всеобщия Абсолют.

В аспект на времето и пространството класификацията на реалността може да продължи по следния начин:

1. Действителна и потенциална. Реалностите, съществуващи в пълнотата на изразяването, в противоположност на тези, които заключават в себе си неразкритите възможности за растеж. Вечният Син - това е абсолютна духовна действителност; смъртният човек - в значителна степен e нереализиран духовен потенциал.

2. Абсолютна и субабсолютна. Абсолютните реалности съществуват във вечността. Субабсолютните реалности се проектират на две нива: абсонитни реалности, относителни в аспект както към времето, така и към вечността, и крайни реалности, проектирани в пространството и реализиращи се във времето.

3. Екзистенциална и емпирическа. Божеството в Рая е екзистенциално, обаче формиращите се Божества - Висше и Пределно - са същност на емпирическата реалност.

4. Личностна и не личностна. Разпространението на Божеството, изразяването на личността и еволюцията на космоса завинаги са обусловени от свободната воля на Отца, завинаги отделил интелектуално-духовно-личностните значения и ценности на действителността и потенциалността, съсредоточени във Вечния Син, от това, което е присъщо за Острова Рай и е съсредоточено в него.

РАЙ се явява термин, включващ личностните и не личностните Абсолюти, съсредоточаване на всички аспекти на космическата реалност. При дължимото определение, Раят може да обозначава която и да е и всички форми на реалност, Божество, божественост, личност и сили - духовни, интелектуални или материални. Раят се явява общ за тяхното място на възникване, функциониране и предназначение в това, което се отнася до ценностите, значенията и фактическото съществуване.

Островът Рай - Раят, не определим по друг начин, - е Абсолютът в управлението на материалната гравитация от Първият Източник и Център. Раят се намира в състояние на покой, явявайки се единственият неподвижен обект във вселената на вселените. У Островът Рай има място във вселената, но няма положение в пространството. Този вечен Остров се явява непосредствен източник на физическите вселени - минали, настоящи и бъдещи. Ядро на вселените, Островът на Светлината е производно на Божеството, обаче той едва ли се явява Божество; така и материалните творения - това не е част от Божеството, а едно от следствията.

Раят не се явява създател; това е уникален център за управление на много космически процеси, за чието управление най-много са присъщи реагиранията. Във всички материални вселени Раят предизвиква ответни реакции и действия от всяко същество, имащо отношение към силата и енергията, обаче самият Рай е уникален, изключителен и обособен във вселените. Раят не съответства на нищо, както и нищо не съответства на Рая. Това не е нито сила, нито присъствие; това е просто Рай.


Страница 7

V. ЛИЧНОСТНИ РЕАЛНОСТИ

Личността е ниво на обожествена реалност, простираща се от стадия на смъртните и промеждутъчните създания, с тяхната висша активация на разума в поклонение и мъдрост, и повдигаща се чрез моронтийния и духовен стадии достигащ чак до придобиване на завършеност в личностния статус. Такова е еволюционно възхождане (издигане) на личностите на смъртните и родствените им създания, но освен тях във вселената има множество други категории личности.

Реалността е подложена на всеобщо разпространение, личността - на безкрайно разнообразие, при това те двете са способни практически към неограничена координация с Божеството и вечна стабилизация. В това време както видоизменяемостта на неличностната реалност явно е ограничена, ние не знаем за каквито и да са предели за постепенната еволюция на личностните реалности.

На достигнатите емпирически нива всички категории или значения за личностите са съвместими и даже съвместно съзидаеми. Даже Бог и човекът могат да съ-съществуват в обединена личност, което с такова съвършенство се демонстрира в сегашният статус на Христа Михаил - Сина Човешки и Сина Божии.

Всички суббезкрайни категории и стадии на личностите потенциално са обединими и съвместно съзидаеми. Доличностното, личностното и свръхличностното - всички тези стадии са свързани с взаимна възможност за паралелни достижения, прогрес и съвместна съзидаемост. Обаче неличностното никога не се преобразува непосредствено в личностно. Личността никога не възниква сама по себе си; тя се явява дар от Райския Отец. Личността се съвместява с енергията и съществува само в съвкупност с живите енергетични системи; понятието индивидуалност може да се асоциира с конфигурации от нежива енергия.

Всеобщият Отец - това е тайната за реалността на личността, надаряването с личност и предназначението на личността. Вечният Син се явява абсолютна личност. Той е тайната на духовната енергия, духовете в моронтия и преобразените духове. Съвместният Вършител представлява сам по себе си личностен дух-разум, източник на умствени способности, разсъдък и космически разум. Обаче Островът Рай се явява неличностен и извън духовен, представлявайки по себе си квинтесенцията на космическото тяло, източник и център на физическото вещество и абсолютен еталон на всеобщата материална реалност.

Тези качества на всеобщата реалност се проявяват в човешкия опит на урантийците на следните нива:

1. Тяло. Материален, или физически, организъм на човека. Жив електрохимичен механизъм от животинска същност и произход.

2. Разум. Мислещ, осъзнаващ и чувстващ механизъм на човешкия организъм. Съвкупният съзнателен и безсъзнателен опит. Интелектът, свързан с чувствения живот и притеглящ нагоре - чрез поклонение и мъдрост - към нивото на духа.

3. Дух. Божественият дух, вселен в съзнанието на човека - Настройчика на Съзнанието. Този безсмъртен дух се явява доличностен - той не притежава личност, макар да му предстои да стане част от личността на съхранилото се смъртно създание.

4. Душа. Душата на човека е негова емпирична придобивка. Когато смъртното създание реши "да изпълни волята на небесния Отец", пребиваващия в неговото съзнание дух става баща на нова реалност от човешкият опит. Смъртният материален разум се явява материя на тази същата изявяваща се реалност. Субстанцията на тази нова реалност не е нито материална, нито духовна - тя е моронтийна. Така


Страница 8

се формира безсмъртната душа, на която предстои да преживее физическата смърт и да започне възхождането (издигането) към Рая.

Личност. Личността на смъртният човек не се явява нито тяло, нито разум, нито дух; не се явява личността и душа. Личността е единствената неизменна реалност в опита на създанията, във всичкото останало подложено на постоянно изменение; тя обединява всички останали съвкупни фактори на индивидуалността. Личността - това е уникален дар от Всеобщия Отец, предназначен за живите и съвкупни видове енергии на материята, разума и духа и съхраняващи се заедно със съхранението на моронтийната душа.

Моронтия - е термин, който обозначава обширно ниво, лежащо между сферите на материалното и духовното. Той може да отразява личностни или неличностни реалности, живи или неживи видове енергии. Основата на моронтийната тъкан е духовна, а самата тъкан - е материална.

VI. ЕНЕРГИЯ И МОДЕЛ

Всичко, което реагира на личностния контур на Отца, ние наричаме личностно. Всичко, което реагира на въздействието на духовния контур на Сина, ние наричаме духовно. Всичко, което реагира на контура на разума на Съвместния Вършител, ние наричаме разум - разум, като атрибут на Безкрайния Дух, разум във всички негови аспекти. Всичко, което реагира на въздействието на материално-гравитационния контур с център в долния Рай, ние наричаме вещество - енергия-вещество във всичките негови метаморфозни състояния.

ЕНЕРГИЯТА се използува от нас като всеобемащ термин приложим към сферите на духовното, интелектуалното и материалното. Също толкова широко ние употребяваме думата сила. Терминът физическа енергия [power] обикновено е ограничен за обозначаване на електронното ниво на веществото, реагиращо на линейната гравитация в голямата вселена. Със същата тази дума [power] се обозначава суверенност. Ние не можем да се придържаме към вашите общоприети определения за разновидностите на енергията. Толкова явната бедност на езика ни заставя да използуваме тези термини в различни значения.

Физическата енергия се явява термин, обозначаващ всички стадии и форми на усещащото се движение, действие и потенциал.

При обсъждането на проявленията на физическата енергия ние обикновено се ползваме от термини като космическа сила, възникваща енергия и вселенска физическа енергия, които често се използуват по следният начин.

1. Космическата сила обхваща всички видове енергия, излизащи от Безусловния Абсолют и докато още не реагират на гравитацията на Рая.

2. Възникващата енергия обхваща всички видове енергия, които реагират на гравитацията на Рая, докато още не реагират на локалната, или линейната, гравитация. Това е доелектронното ниво на енергията-вещество.

3. Вселенската енергия включва всички форми на енергията, които, все още реагирайки на гравитацията на Рая, непосредствено се подчиняват на линейната гравитация. Това е електронното ниво на енергията-вещество и всички следващи след нея еволюции.

Разумът е феномен, които, преминавайки покрай различни енергетични системи, означава присъствие и активност на живата опека (опекунство, настойничество); това е справедливо (вярно) за всички нива на интелекта. В личността разумът се явява вечен посредник между духа и материята; именно поради това вселената се осветява от три вида светлина: материална светлина, интелектуално озарение и духовно светене.


Страница 9

Светлина - светенето на духа - е словесен знак, образно изразяване, обозначаващо личностно проявление, характерно за разнообразни класове духовни същества. Това ярко излъчване в никаква степен не е свързано нито с интелектуалното озарение, нито с проявленията на физическата светлина.

ЕТАЛОНЪТ може да се проектира във вид материална, духовна или умствена енергия, а така също във всяка тяхна комбинация. Той може да се разпространява върху личностите, индивидуализираните същества, организми или нежива материя. Обаче еталонът е еталон и такъв си остава; само копията се умножават.

Еталонът може да съдържа в себе си енергия, но е неспособен да я управлява. Управлението на енергията се явява прерогатив на гравитацията. Нито пространството, нито еталонът нe реагират на гравитацията, обаче между пространството и еталона няма никаква взаимовръзка; пространството не се явява нито еталон, нито потенциален еталон. Еталонът е конфигурация на реалността, изплатил целия гравитационен дълг; реалността на всеки еталон се заключава в неговата енергетична цялост (изпълненост, пълнота), разум, дух или материални компоненти.

Като контраст на аспекта към всеобемащия, еталонът разкрива индивидуалния аспект между енергията и личността. Формите на личностите или индивидуализираните създания са всъщност еталони, които се пораждат от енергията (физическа, духовна или умствена), но не се явяват нейни неотменими същности. Това свойство на енергията или личността, благодарение на които се проявява еталона, може да бъде приписано на Бога - Божеството - силовата природа на Рая, съ-съществуването на личностите и силите.

Еталон - това е образецът, в съответствието с който се изпълняват копията. Вечният Рай е абсолют в еталоните; Вечният Син е образцовата личност; Всеобщият Отец се явява непосредственият творец-източник на двамата. Но Раят не посвещава еталона, а Синът не може да посвещава (ръкополага) личността.

VII. ВИСШЕ СЪЩЕСТВО

Що се отнася до отношенията във вечността, в мирозданието действува механизъм от две части на Божеството. Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух - са вечни, екзистенциални същества, в това време както Бог-Висш, Бог-Пределен и Бог-Абсолютен са същност на актуализиращата се личност на Божеството в постхавонските епохи в сферите на времето и пространството и в преодоляваните пространствено-времеви предели в сферите на еволюционно разпространение в мирозданието. Тези актуализиращи се личности на Божеството стават вечни от това време, когато те претърпяват енерго-личностен синтез в растящите вселени посредством емпирическа актуализация на асоциативно-съзидателните потенциали на вечните Райски Божества.

Присъствието на Божеството се явява, следователно, двойствено:

1. Екзистенциално - същества, притежаващи вечно съществуване в миналото, настоящето и бъдещето.

2. Емпирическо - същества, актуализиращи се в сегашната постхавонска епоха, но притежаващи безкрайност на съществуването във вечността на бъдещето.

Отецът, Синът и Духът са екзистенциални - те са екзистенциални в актуалността (макар, че всички потенциали се явяват, предположително, емпирически). Висшият и Пределният се явяват изцяло емпирически. Божеството-Абсолют е емпирично в актуализацията, но екзистенциално в своя потенциал. Същността на Божеството е вечна, обаче само три от изначалните лица на Божеството са безусловно вечни. При всички останали личности на Божеството има произход, но те притежават вечно бъдеще.

Придобивайки екзистенциално самоизразяване на Божеството в Сина и Духа, Отецът в настояще време придобива в емпирическо изразяване на бившите неличностни и


Страница 10

неразкрити нива на божественост в качеството на Бог-Висш, Бог-Пределен и Бог-Абсолютен. Обаче дадените емпирически Божества не са се формирали още напълно; те се намират в процес на актуализация.

Богът-Висш в Хавона се явява отражение на триединното Божество от Рая в личностен дух. Сега тази асоциативна взаимовръзка на Божествата претърпява съзидателно разширение навън в Бога-Седмочастен и се синтезира в емпирическата енергия на Всемогъщия Висш в голямата вселена. По такъв начин, Божеството от Рая, е екзистенциално в качеството на три лица, емпирически се явява в два аспекта на Върховност, в това време както тези два аспекта, посредством енерго-личностния синтез, се обединяват в качеството на единен Господ - Висшето Същество.

Всеобщият Отец придобива доброволно освобождение от връзките с безкрайността и оковите на вечността по пътя на тринитизацията - тричастно въплъщение на Божеството в Троицата. Висшето Същество продължава да се проявява като субвечно личностно обединение на седемчастното проявление на Божеството в сегментите времето и пространството на голямата вселена.

Висшето Същество не се отнася към непосредствените творци, като изключение на това, че то се явява баща на Мажестон, обаче, то само по себе си представлява синтезиращо начало, съгласуващо всякакви взаимоотношения между създанията и Създателя във вселената. Висшето Същество, реализиращо се в настояще време в еволюционните вселени, е Божество, осъществяващо взаимовръзка и синтез на пространствено-времевата божественост, на триединното Божество от Рая, в емпирическа взаимовръзка с Висшите Създатели на времето и пространството. След окончателната актуализация това еволюционно Божество ще представлява само по себе си вечно сливане на крайното и безкрайното - неразривен и вечен съюз на емпирическата енергия и духовната личност.

Под направляващата подбуда на формиращото се Висше Същество и във взаимовръзка с разнообразните аспекти на реалностите от Рая, всяка крайна пространствено-времева реалност е въвлечена във все по-нарастваща мобилизация и все по-съвършено обединение (енерго-личностен синтез) на всички стадии и значения на крайната реалност с цел намерение да се предприеме опит за последващо излизане на абсонитните нива, намиращи се зад пределите на нивото на създанията.

VIII. БОГ-СЕДМОЧАСТЕН

За това, да допълни крайността на статуса и да компенсира ограничеността на създанията, Всеобщият Отец е учредил седеметапно приближаване на еволюционното създание към Божеството:

1. Райски Синове-Създатели.

2. От Векове Древните.

3. Седем Главни Духове.

4. Висше Същество.

5. Бог-Дух.

6. Бог-Син.

7. Бог-Отец.

Седемчастното въплъщение на Божеството във времето и пространството и в седемте свръхвселени позволяват на смъртния човек да достигне до присъствието на Бог, който е дух. Това седемчастно Божество, което - по отношение към крайните пространствено-времеви създания - някога, в бъдещето, в резултат на енерго-личностен синтез, се превръща във Висше Същество, се явява функционално Божество на смъртните еволюционни създания, възхождащи към


Страница 11

Рая. Даденият емпирически път на открития, водещ към осъзнаване на Бога, започва с признаването на божествеността на Сина-Създател на локалната вселена и се възкачва, чрез От Векове Древните в свръхвселената и един от Главните Духове, към откриване и признаване на божествената личност на Всеобщия Отец в Рая.

Голямата вселена - това е троична сфера на Божествата; Троицата на Върховността, Бог-Седмочастен и Висшето Същество. Богът-Висш потенциално присъства в Райската Троица, откъдето той черпи своите личностни и духовни атрибути; обаче в настояще време той се реализира в Синовете-Създатели, От Векове Древните и в Главните Духове, от които той получава своята енергия като Всемогъщ относно пространствено-времевите свръхвселени. Това енергетично проявление на непосредственият Бог на еволюционните създания фактически съпътства тяхното появяване във времето и пространството. Всемогъщият-Висш, възникващ на ценностното ниво на неличностна деятелност, и духовното лице на Бога-Висш се явяват единна реалност - на Висшето Същество.

В обединението на Божествата в Бог-Седмочастен, Синовете-Създатели обезпечават механизъм, благодарение на който смъртният става безсмъртен, а крайното придобива безкрайност. Висшето Същество представлява метод за мобилизация на енергетичните и личностни атрибути - божествен синтез - на всички тези разнообразни взаимодействия, което позволява на крайното да се издигне на абсонитно ниво и, чрез други възможни в бъдеще актуализации, да се опита да достигне Пределният. Заедно с Божествените Попечителки Синовете-Създатели се явяват участници в това велико движение, обаче От Векове Древните и Седемте Главни Духове, вероятно, навеки са закрепени в качеството на безсмъртни управляващи голямата вселена.

Функционирането на Бог-Седмочастен води своето начало в организацията на седемте свръхвселени, и, вероятно, то ще се разширява по степента на бъдещата еволюция на създанията от външният космос. Несъмнено, че организацията на тези бъдещи вселени на първично, вторично, третично и четвъртично пространствени нива на постепенната еволюция ознаменува със себе си епохата на трансцедентално и абсонитно приближаване към Божеството.

IX. БОГ-ПРЕДЕЛЕН

Така също както Висшето Същество постепенно възниква от предшестващият го дар на божествеността, съдържащ се в съвкупния потенциал от енергии и личности от голямата вселена, така и Бог-Пределен се развива от потенциалите на божественост, намиращи се зад пределите на пространствено-времевите сфери на мирозданието. Актуализацията на Пределното Божеството ознаменува със себе си абсонитното обединение на първата емпирическа Троица и означава разпространение на обединяващото Божество на следващото ниво на съзидателно саморазкритие. В личностно-енергетичен аспект това е еквивалентно на актуализацията в емпирическо Божество на вселената от абсонитните реалности на Рая на нива, възникващи зад пределите на пространствено-времевите ценности. Завършването на токова емпирическо разкритие трябва да обезпечи пределното предназначение - служене - за всички пространствено-времеви създания, достигащи абсонитните нива чрез завършеното въплъщение на Висшето Същество и благодарение служенето на Бога-Седмочастен.

Бог-Пределен означава личностно Божество, действащо на абсонитните нива на божественост и във вселенските сфери на преодолени време и пространство. Пределно е развитието на Божеството зад пределите на нивата на върховност. Бог-Висш е Троично обединение в разбирането на крайните същества; Бог-Пределен - е обединение на Райската Троица в разбирането на абсонитните същества.


Страница 12

Посредством механизма на еволюционното Божеството Всеобщият Отец действително е въвлечен в колосален и поразителен акт на съсредоточаване на личността и мобилизация на енергията, обхващащ божествените ценности на реалностите на крайните, абсонитните и даже на абсолютните нива на съответстващите нива на техните значения във вселената.

Във вечното бъдеще личностите на трите първи Божества на Рая, съществуващи във вечното минало, - Всеобщият Отец, Вечният Син и Безкрайният Дух - ще бъдат допълнени в крайна сметка от емпирически формираните обединения на еволюционните Божества - личностите на Бог-Висш, Бог-Пределен и, възможно, Бог-Абсолютен.

Бог-Висш и Бог-Пределен, които в настояще време се формират в емпирическите вселени, не се явяват екзистенциални - те са вечни не в миналото, а само в бъдещето; това е ограничено от времето и пространството и трансцедентално обусловено във вечността. Те се явяват Божества върховни, пределни и, възможно, с върховно-пределни пълномощия, обаче те имат своя произход в космическата история. При тях никога няма да има край, но при тях е имало начало както при личностите. Те действително представляват сами по себе си актуализация на вечните и безкрайните потенциали на Божеството, но сами по себе си те не се явяват нито безусловно вечни, нито безкрайни.

X. БОГ-АБСОЛЮТЕН

Съществуват цял ред свойства от вечната реалност на Божеството-Абсолют, които е невъзможно в пълна степен да се обяснят на крайният пространствено-времеви разум, обаче актуализацията на Бог-Абсолютен би станала вследствие на обединението на втората емпирическа Троица - Абсолютната Троица. Нейното появяване би ознаменувало със себе си емпирическото въплъщение на абсолютната божественост, обединението на абсолютните значения на абсолютните нива; обаче при нас няма пълна увереност относно обхвата на всички абсолютни ценности, защото на нас никога не са ни съобщавали за това, че Условния Абсолют е еквивалентен на Безкрайния. Предназначенията, лежащи зад нивото на пределното, са свързани с абсолютните значения и безкрайната духовност, а без тези две непостигнати реалности ние не можем да обосновем абсолютните ценности.

Осъзнаването и достигането на Бог-Абсолютен се явява цел на всички свръхабсонитни същества, обаче потенциала на личността и енергията на Божеството-Абсолют излизат зад пределите на нашите представи, и ние не се решаваме да обсъждаме реалности, толкова далечни от емпирическата актуализация.

XI. ТРИ АБСОЛЮТА

Когато обединената мисъл на Всеобщият Отец и Вечният Син, функционираща в Бога на Действието, се e въплътила в създаването на централната божествена вселена, Отецът, подир изразяването на своята мисъл в словото на Сина и акта техния Съвместен Изпълнител, е отделил своето присъствие в Хавона от потенциалите на безкрайността. Тези неразкрити потенциали остават пространствено скрити в Безусловния Абсолют и божествено скрити в Божеството-Абсолют, в това време когато тези две Божества се сливат в едно при функционирането на Всеобщия Абсолют - неразкритото единство на Райския Отец в безкрайността.

Както потенциалът на космическата сила, така и потенциалът на духовната сила се намират в процес на постепенно разкриване и реализация, защото всички видове реалности се обогатяват в процеса на емпирическия ръст и за сметка на корелацията в емпирическите и екзистенциални същности на Всеобщия Абсолют. Благодарение на уравновесяващото присъствие на Всеобщия Абсолют, Първият Източник и Център разширява сферата на действия на емпирическото могъщество, съединява се със своите еволюционни


Страница 13

създания и достига до разпространението на емпирическото Божество на нивото на Върховност, Пределност и Абсолютност.

Когато отликата на Божеството-Абсолют от Безусловният Абсолют си остава неясна, тяхната предполагаема съвместна деятелност или координирано присъствие се определя като действие на Всеобщия Абсолют.

1. Божеството-Абсолют представлява всемогъщ активатор, в това време когато Безусловният Абсолют се вижда като всесилен движещ във висша степен обединен и пределно координиран с вселената на вселените - в действителност, множество вселени, създадени, създаващи се и още не създадени.

Божеството-Абсолют не може да реагира - във всеки случай, не реагира - на каква и да е вселенска ситуация по субабсолютен начин. Всяка ответна реакция на този Абсолют на всяка дадена ситуация се оказва за благото на всички създадени неща и същества - не само в техния настоящ стадий на съществуване, но и в перспектива на безкрайните възможности, съдържащи се в цялата бъдеща вечност.

Божеството-Абсолют е този потенциал, който е бил избран(отделен) от всеобемащата, безкрайна реалност с доброволното решение на Всеобщия Отец и в пределите, на който протича цялата божествена деятелност, - както екзистенциална, така и емпирическа. Този Условен Абсолют, е противоположен на Безусловния Абсолют; обаче обхващащия целият абсолютен потенциал на Всеобщия Абсолют се явява свръхадитивен (свръх надстроечен) към двата Абсолюта.

2. Безусловният Абсолют се явява неличностен, извън божествен и необожествен. По такъв начин, Безусловният Абсолют е лишен от всички атрибути на личността и божествеността и всички прерогативи на създателя. Било това факт или истина, опит или откровение, философия или сфера на абсонитното, - нищо не е способно да проникне в същността и характера на този лишен от вселенска обусловеност Абсолют.

Следва ясно да се разбира, че Безусловният Абсолют е безотносителна реалност, изпълващ голямата вселена и, очевидно, простиращ се със същото пространствено присъствие по-далече, в областта на силовите проявления и предматериалната еволюция зад пределите на седемте свръхвселени, в регионите от пространството, потресаващи въображението със своите измерения. Безусловният Абсолют - това не е просто пример за негативизма на философското понятие, което се изгражда на основата на допускания в метафизическата софистика в отношение към всеобщността, доминирането и примата(първенството) на необусловената и безусловна същност. Безусловният Абсолют се явява безотносително свръхвселенско управление в безкрайността; това свръхуправление не е ограничено в пространствено-силов аспект, макар то да е явно обусловено от присъствието на живота, разума, духа и личността, а така също и волевите актове и целенасочените мандати на Райската Троица.

Ние сме убедени, че Безусловния Абсолют не се явява не диференцирано и вездесъщо влияние, сравнимо с пантеистичните понятия от метафизиката или с битуващата някога в науката хипотеза за небесния ефир. Безусловният Абсолют не е ограничен в аспект на силите и е обусловен от Божеството, обаче ние не напълно разбираме връзката на този Абсолют с духовните реалности във вселените.

3. Ние логически заключаваме, че Всеобщия Абсолют е бил неизбежен в следствие на абсолютно доброволния акт на Всеобщия Отец: диференцирането на космическите реалности на обожествени и необожествени - надарявани и не надарявани с личностен статус - ценности. Всеобщият Абсолют представлява сам по себе си феномен на Божеството, който свидетелства за разрешаване на напрежението, образуващо се в резултат на доброволният акт на диференциране на космическите реалности, и който действува като асоцииращ координатор на тези съвкупни екзистенциални потенциални възможности.


Страница 14

Наличието на напрежение, създавано във Всеобщият Абсолют, означава изравняване на различията между реалността на Божеството и необожествената реалност, присъщо за отделянето на динамиката на доброволната божественост от статиката на безусловната безкрайност.

Винаги помнете: потенциалната безкрайност е абсолютна и неотделима от вечността. Фактическата безкрайност във времето може да бъде само частична и, следователно, трябва да бъде неабсолютна; така също и безкрайността на фактическата личност не може, с изключение на безусловното Божество, да бъде абсолютна. Именно различният потенциал на безкрайността в Безусловния Абсолют и Божеството-Абсолют увековечават Всеобщият Абсолют, обезпечавайки космическите прерогативи на създанията от материалните вселени в пространството и духовните прерогативи на проявленията на крайните личности във времето.

Крайното и Безкрайното могат да съсъществуват в космоса само благодарение на асоциативното присъствие на Всеобщия Абсолют, с необикновеното съвършенство изравняващо напрежението между времето и вечността, крайното и безкрайното, реалния потенциал и действителния, Рая и пространството, човека и Бога. Асоциативно Всеобщият Абсолют представлява сам по себе си идентификация на областта на прогресираща еволюционна реалност, съществуваща в пространствено-времевите и извънпространствено-времевите вселени на суббезкрайното проявление на Божеството.

Всеобщият Абсолют е потенциал на статично-динамичното Божество; това Божество може функционално да се претворява във вид на крайно-абсолютни значения на нива, обединяващи времето и безкрайността и допускащо съвместяване на емпирическия и екзистенциален подход. Този непостижим аспект на Божеството може да бъде статичен, потенциален и асоциативен, обаче той не се явява емпирически-съзидателен или еволюционен в отношение към разумните личности, действащи в настояще време в мирозданието.

Абсолют. Въпреки толкова поразителните, от гледна точка на разумните създания, различия във функциите, двата Абсолюта - условният и безусловният - божествено и в съвършенство са обединени във Всеобщ Абсолют и Всеобщият Абсолют. В крайна сметка и в окончателното постигане, всичките три се явяват единен Абсолют. На суббезкрайните нива функционалните различия между тях се запазват, обаче в безкрайността те са ЕДИННИ.

Ние никога не използуваме термина Абсолют като отрицание или отричане на каквото и да било. Чуждо е за нас разбирането за Всеобщия Абсолют като самоопределящо се начало, някакво пантеистично и обезличено Божество. Във всичко, което се отнася към вселенската личност, Абсолюта е строго ограничен от Троицата и се подчинява на Божеството.

XII. ТРОИЦИ

Исконната и вечна Райска Троица е екзистенциална и е била неизбежна. Нямащата начало Троица е неразривно свързана с факта на диференциране на личностното и неличностното свободно волеизявление на Отца и се реализирала, когато неговата лична воля е съгласувала тези сдвоени реалности посредством разума. Троиците от постхавонския период се явяват емпирически - те органически са свързани със създаването на две субабсолютни и еволюционни нива на личностно-енергетичните проявления в мирозданието.

Райската Троица - вечният съюз на Божествата, включваща Всеобщият Отец, Вечният Син и Безкрайният Дух, - е екзистенциална в реалността, обаче всички нейни потенциали се явяват емпирически. Ето защо тази Троица представлява сама по себе си единствената реалност на Божествата, обхващаща безкрайността, и по тази същата причина произтичат космическите феномени на актуализация на Бог-Висш, Бог-Пределен и Бог-Абсолют.

Първата и втората емпирически Троици - Троиците от постхавонския период - не могат да бъдат безкрайни, защото включват в себе си производни Божества, това са


Страница 15

Божества, сформиращи се по пътя на емпирическата актуализация на реалностите, създадени или възникнали благодарение на екзистенциалната Райска Троица. Безкрайната божественост постоянно се обогатява, или даже разширява, за сметка на крайността и абсонитността в опита на създанията и Създателите.

Троиците са същността на истините за взаимовръзките и фактите на неподчинените проявления на Божеството. Функциите на Троиците обхващат реалностите на Божеството, а реалността на Божеството винаги се стреми да се въплъти и прояви в личностите. Затова Бог-Висш, Бог-Пределен и даже Бог-Абсолют се явяват божествено неизбежни. Тези три емпирически Божества са били потенциални в екзистенциалната Троица - Райската Троица, обаче тяхното разкриване във вселената в качеството на енергетични личности зависи отчасти от тяхната собствена емпирическа деятелност в енерго-личностните вселени и от части - от емпирическите достижения на Създателите и Троиците от постхавонския период.

Двете емпирически Троици от постхавонския период, Пределната и Абсолютната, се проявяват още ненапълно; те се намират в процес на космическа реализация. Тези обединения на Божествата могат да се опишат по следният начин:

1. Пределната Троица, намираща се в стадий на разкриване, в резултат ще бъде представена от Висшето Същество, Висшите Създатели и абсонитните Архитекти на Мирозданието - тези уникални космически проектанти, които не се явяват нито създатели, нито създания. В крайна сметка, Бог-Пределен неизбежно ще претърпи силово и личностно въплъщение в качеството на Божество, което възниква в резултат на обединението на тази емпирическа Пределна Троица на разширяващата се арена на наистина безбрежното мироздание.

2. Абсолютната Троица - втората емпирическа Троица - се намира в стадий на актуализация и ще бъде представена от Бог-Висш, Бог-Пределен и за сега още неразкрития Завършител на Вселенския Път. Тази Троица действува както на личностно, така и на свръхличностно нива, чак до границите на неличностното, и нейното обединение във всеобщност би направило Абсолютното Божество емпирическо.

В своята завършеност Пределната Троица достига емпирическо обединение, обаче ние дълбоко се съмняваме във възможността за толкова пълно обединение на Абсолютната Троица. Не по-малко, нашите представи за вечната Райска Троица неизменно напомнят за това, че тринитизацията на Божеството е способна да достигне до това, което по друг път е недостижимо; от тук и нашия постулат за идващото проявление на Висшия-Пределен и възможната тринитизация - реализация - на Бог-Абсолют.

Философите от вселените постулират Троицата на Троиците - като екзистенциално-емпирическа Безкрайна Троица, обаче те са неспособни да си представят нейната персонализация; възможно, тя да би била еквивалентна на личността на Всеобщия Отец на концептуалното ниво АЗ СЪМ. Обаче, извън зависимостта на всичко това, изначалната Райска Троица потенциално е безкрайна, защото Всеобщия Отец действително е безкраен.

ЗАБЕЛЕЖКА

Съставяйки следващите документи, разказващи за личността на Всеобщият Отец и природата на неговите Райски партньори, а така също предприемайки опит за описание на съвършената централна вселена и обкръжаващите я седем свръх вселени, ние сме длъжни да се ръководим от мандата на управителите на свръхвселената, задължаващ ни, да направим всичко възможно за разкриване на истината и съгласуване на най-важните знания, отдавайки предпочитание на най-възвишените човешки представи за излаганите предмети. Към собствено откровение ние може да прибегнем само тогава, когато адекватно човешко описание на излаганите понятия отсъства.


Страница 16

Успешното планетарно разкриване на божествената истина непременно е свързано с използуването на най-висшите представи за духовните ценности, което става част от новото и усъвършенствано съгласуване на планетарните знания. Затова, съставяйки настоящето повествование за Бога и неговите вселенски съюзници, ние отбрахме повече от хиляда човешки понятия, представляващи най-висшите и най-прогресивни планетарни познания в областта на духовните ценности и вселенски значения. В тези случаи, когато тези човешки представи, събрани в средата на богопозналите смъртни от миналото и настоящето, се оказват неадекватни за поставените пред нас задачи за разкриването на истините така, както това нам е предписано да направим, ние, без да се колебаем, ще ги допълваме, използвайки за тази цел своето превъзходство в познанието на реалността и божествеността на Райските Божества и м†стата на тяхното обитаване - трансцеденталната вселена.

Ние напълно осъзнаваме сложността на нашата задача; ние разбираме невъзможността за изчерпващо предаването на концептуалния език на божествеността и вечността с езикови символи, изразяващи крайни понятия за смъртния разум. Но ние знаем, че в съзнанието на човека живее частица от Бога, а в неговата душа - Духа на Истината; повече от това: ние знаем, че тези духовни сили се опитват съвместно да помогнат на материалния човек да осмисли реалността на духовните ценности и да постигне философията на вселенските значения. Но още повече ние сме уверени в това, че тези духове на Божественото Присъствие са способни да помогнат на човека в духовното усвояване на всички истини, съдействащи разширението на вечно прогресиращите реалности в личния религиозен опит, - богосъзнанието.

[Съставено от Божественият Съветник на Орвонтон - глава на корпуса на личностите в свръхвселената, изпратен на Урантия за разкриване истината за Райските Божества и вселената на вселените]


Страница 17



Страница 18