Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 196. ВЕРА ИИСУСА
Документ 196. ВЯРАТА НА ИИСУС
ИИСУС отличался возвышенной и беззаветной верой в Бога. Ему приходилось испытывать обычные превратности смертного существования, но в религиозном смысле он никогда не сомневался в бесспорности Божьей опеки и водительства. Эта вера была продолжением его проницательности, порожденной деятельностью божественного духовного присутствия - его внутреннего Настройщика. Вера Иисуса не была ни традиционной, ни чисто интеллектуальной; она являлась совершенно индивидуальной и сугубо духовной.
Иисус се отличавал с възвишена и беззаветна вяра в Бога. На него му се налагало да изпитва обичайните превратности на смъртното съществуване, но в религиозен смисъл той никога не се е съмнявал в безспорността на Божията опека и водителство. Тази негова вяра била продължение на неговата проницателност, породена от деятелността на божественото духовно присъствие - неговия вътрешен Настройчик. Вярата на Иисус не била нито традиционна, нито интелектуална; тя се явявала съвършено индивидуална и извънредно духовна.
В представлении Иисуса-человека Бог являлся святым, справедливым и великим, равно как истинным, прекрасным и добродетельным. Все атрибуты божественности сосредоточились в его сознании как "воля Отца небесного". Бог Иисуса являлся одновременно "Святым Израиля" и "живым и любящим Отцом небесным". Иисус не был первым, кто представлял Бога Отцом, однако он возвысил и развил эту идею, превратив ее в возвышенный опыт благодаря новому раскрытию Бога и возвещению того, что каждое смертное создание есть дитя этого Отца любви, сын Божий.
В представите на Иисус-човека Бог се явявал свят, справедлив и велик, еднакво както истински, прекрасен и добродетелен. Всички атрибути на божествеността са се съсредоточили в неговото съзнание като "волята на Отеца небесен". Богът на Иисус се явявал едновременно "светия Израил" и "живият и любящ Отец небесен" . Иисус не бил първият, който представял Бога като Отец, обаче той възвисил и развил тази идея, превръщайки я във възвишен опит благодарение на новото разкриване на Бога и възвестяването на това, че всяко смъртно създание е дете на този Отец на любовта, син Божий.
Иисус не цеплялся за веру в Бога так, как это делала бы душа, борющаяся со вселенной и сцепившаяся в смертельной схватке с враждебным и порочным миром; не прибегал он к вере и в качестве одного только утешения в трудную минуту или убежища в момент подступающего отчаяния; вера не являлась всего лишь иллюзией, компенсирующей суровые реальности и горести жизни. Несмотря на все трудности и временные противоречия смертного существования, он испытывал покой, порождаемый высшим и полным доверием к Богу, и ощущал колоссальный восторг жизни, проходившей, благодаря этой вере, в постоянном общении с его небесным Отцом. И эта победоносная вера являлась живым опытом и подлинным духовным свершением. Великий вклад Иисуса в ценности человеческого опыта заключался не в том, что он раскрыл так много новых идей о небесном Отце, а в том, что он столь замечательно и по-человечески продемонстрировал новый, более высокий тип живой веры в Бога. Никогда, ни в одном мире этой вселенной Бог не превращался в жизни смертного в такую живую реальность, какой он стал в человеческом опыте Иисуса Назарянина.
Иисус не се е захващал за вярата в Бога така, както това би правела душата, бореща се със вселената и свързана в смъртна хватка с враждебния и порочен свят; не е прибягвал той към вярата и в качеството на едното само утешение в трудна минута или убежище в момент на настъпващо отчаяние; вярата не се явявала всичко само илюзия, компенсираща суровата реалност и мъката от живота. Независимо от всички трудности и временни противоречия в смъртното съществуване, той изпитвал покой, пораждан от висшето и пълно доверие към Бога, и усещал колосален възторг от живота, преминаващ, благодарение на тази вяра, в постоянно общуване с неговия небесен Отец. И тази победоносна вяра се явявала живия опит и истинско духовно извършване. Великият принос на Иисус в ценността на човешкия опит се заключавал не в това, че той е разкрил така много нови идеи за небесния Отец, а в това, че той толкова забележително и по човешки е демонстрирал новия, по-висок тип жива вяра в Бога. Никога, нито в един свят от тази вселена Бог не се е превръщал в живота на смъртния в такава жива реалност, каквато той е станал в човешкия опит на Иисус Назарянина.
В жизни Учителя на Урантии этот и остальные миры локального творения открывают новый, более высокий тип религии, основанной на личных духовных отношениях с Всеобщим Отцом и полностью подтверждаемой высшим авторитетом - подлинным личным опытом. Эта живая вера Иисуса выходила за рамки интеллектуальной рефлексии и не являлась мистическим созерцанием.
В живота на Учителя на Урантия този и останалите светове от локалното творение откриват нов, по-висок тип религия, основано на личните духовни отношения с Всеобщия Отец и напълно потвърждаван от най-висшия авторитет - истинския личен опит. Тази жива вяра на Иисус е излизала зад рамките на интелектуалната рефлексия и не се е явявала мистично съзерцание.
Теология способна закреплять, формулировать, определять и догматизировать веру, но в человеческой жизни Иисуса вера была личной, живой, самобытной, непосредственной и чисто духовной. Эта вера являлась не благоговением перед традициями или чисто рациональным вероучением, за которое он держался как за священный символ веры, а возвышенным опытом и глубоким убеждением, которое прочно владело им. Его вера была столь реальной и всеохватной, что она полностью
Теологията е способна да закрепи, формулира, определи и догматизира вярата, но в човешкия живот на Иисус вярата е била лична, жива, самобитна, непосредствена и чисто духовна. Тази вяра се е явявала не благоговение пред традициите или чисто рационално вероучение, за което той се е държал като за свещен символ на вярата, а възвишен опит и дълбоко убеждение, което устойчиво го е владеело. Неговата вяра е била толкова реална и всеобхватна, че тя напълно
Страница 2088
отметала любые духовные сомнения и решительно пресекала каждое противоречащее ей желание. Ничто не могло оторвать его от этой духовной опоры - пламенной, возвышенной и несгибаемой веры. Несмотря на кажущееся поражение, томимый разочарованием и усиливавшимся отчаянием, он оставался спокойным перед Богом, лишенным страха, прекрасно понимающим свою духовную непобедимость. Иисус отличался той воодушевляющей уверенностью, которая приходит с непоколебимой верой, и в каждой из трудных жизненных ситуаций он неизменно демонстрировал безоговорочную преданность исполнению воли Отца. Эту грандиозную веру не могла сломить даже жестокая и невыносимая угроза бесславной смерти.
е отмятала всякакви духовни съмнения и решително е пресякла всяко противоречащо на нея желание. Нищо не могло да го отдели от тази духовна опора - пламенна, възвишена и неразрушима вяра. Независимо от изглеждащото поражение, мъчителното разочарование и усилващото се отчаяние, той си оставал спокоен пред Бога, лишен от страх, прекрасно разбиращ своята духовна непобедимост. Иисус се отличавал с тази въодушевяваща увереност, която идва с непоколебимата вяра, и във всяка от трудните жизнени ситуации той неизменно демонстрирал безусловна преданост към изпълнението волята на Отца. Тази грандиозна вяра не могла да сломи даже жестоката и непоносима заплаха от безславна смърт.
Как часто сильная духовная вера религиозного гения ведет его к пагубному фанатизму, чрезмерному развитию религиозного "я". Но этого не произошло с Иисусом. Необыкновенная вера и духовные достижения не оказывали неблагоприятного воздействия на его практическую жизнь, поскольку его духовный восторг являлся совершенно бессознательным и непроизвольным душевным выражением его личного знания Бога.
Как често силната духовна вяра на религиозният гений го води към пагубния фанатизъм, прекомерното развитие на религиозното "аз". Но това не се случило с Иисус. Необикновената вяра и духовни достижения не оказали неблагоприятно въздействие върху неговия практичен живот, доколкото неговият духовен възторг се явявал съвършено безсъзнателно и непроизволно душевно изразяване на неговото лично знание за Бога.
Всепоглощающая и неукротимая духовная вера Иисуса никогда не превращалась в фанатизм, ибо она никогда не пыталась проявиться в отрыве от его взвешенных рациональных суждений о соразмерных ценностях практических и будничных социальных, экономических и нравственных жизненных ситуаций. Сын Человеческий являлся возвышенно цельной человеческой личностью; он представлял собой наделенное совершенными способностями божественное существо; он был также величественно согласованным и объединенным божественно-человеческим существом, действующим на земле в одной личности. Учитель всегда соотносил веру души с мудрыми оценками многолетнего опыта. Личная вера, духовная надежда и нравственная преданность всегда находились в несравненном религиозном согласии - гармоничной связи - с глубоким осознанием реальности и священности любого вида человеческой преданности, связанной с личной честью, любовью к семье, религиозными обязанностями, общественным долгом и экономической необходимостью.
Всепоглъщащата и неукротима духовна вяра на Иисус никога не се превръщала във фанатизъм, защото тя никога не се е опитвала да се прояви отделно от неговите възвишени рационални съждения за съразмерните практически ценности и ежедневните социални, икономически и нравствени жизнени ситуации. Синът Човешки се явявал възвишено цялостна човешка личност, той представлявал по себе си надарено със съвършени способности божествено същество; той бил също така величествено съгласувано и обединено божествено-човешко същество, действуващо на земята в една личност. Учителят винаги съотнасял вярата на душата с мъдрите оценки на мимолетния опит. Личната вяра, духовната надежда и нравствената преданост винаги са се намирали в несравнено религиозно съгласие - хармонична връзка - с дълбокото осъзнаване на реалността и свещеноста на всеки вид човешка преданост, свързана с личната чест, любовта към семейството, религиозните задължения, обществения дълг и икономическата необходимост.
В представлении, свойственном вере Иисуса, все духовные ценности находятся в царстве Божьем. Поэтому он говорил: "Ищите прежде всего царство небесное". В прогрессивном и идеальном братстве царства Иисус видел свершение "воли Божьей". Сущность молитвы, которой он учил своих учеников, заключалась в словах: "Да наступит царство твое, да исполнится воля твоя". Таким образом, представляя царство как воплощение Божьей воли, он посвятил себя делу исполнения этой воли с поразительной самоотверженностью и безграничным воодушевлением. Однако во всей своей активной миссии и на всём протяжении своей необыкновенной жизни в нем ни разу не проявилась ярость фанатика или поверхностность и пустота религиозного эгоиста.
В представите, присъщи за вярата на Иисус, всички духовни ценности се намират в царството Божие. Поради това той казвал:"Търсете преди всичко царството небесно". В прогресивното и идеално братство на царството Иисус виждал извършването на "волята Божия". Същността на молитвата, на която той учил своите ученици, се заключавала в думите:"Да настъпи царството твое, да се изпълни волята твоя". По такъв начин, представяйки царството като въплъщение на Божията воля, той посветил себе си на делото на изпълняването на тази воля с поразителна всеотдайност и безгранично въодушевление. Обаче във цялата своя активна мисия и по цялото протежение на своя необикновен живот в него нито веднъж не се появила яростта на фанатика или повърхността и празнотата на религиозния егоист.
Вся жизнь Учителя последовательно определялась этой живой верой, этим возвышенным религиозным опытом. Такое духовное отношение господствовало в его мыслях и чувствах, его вероисповедании и молитвах, его уроках и проповедях. Эта личная в ера сына в несомненность и надежность водительства и защиты небесного Отца наполняла его уникальную жизнь глубоким чувством духовной реальности. И всё же, несмотря на осознание своей тесной связи с божественностью, этот галилеянин, Божий галилеянин - когда к нему обратились со словами "благой Учитель" - сразу же ответил: "Почему называешь меня благим?" Сталкиваясь со столь поразительным самоотречением, мы начинаем понимать, каким образом Всеобщему Отцу удалось столь полно явить себя Учителю и через него раскрыть себя смертным созданиям миров.
Целият живот на Учителят последователно се определял от тази жива вяра, от този възвишен религиозен опит. Такова духовно отношение господствало в неговите мисли и чувства, в неговите вероизповедание и молитви, в неговите уроци и проповеди. Тази лична вяра на сина в несъмнеността и надеждността на водителството и защитата от небесния Отец изпълвала неговия уникален живот с дълбоко чувство за духовната реалност. И все пак, независимо от съзнанието за своята тясна връзка с божествеността, този галилеец, Божий галилеец - когато към него се обърнали с думите "благи Учителю" - той веднага отвърнал:" Защо наричаш мен благи?" Сблъсквайки се с толкова поразително самоотричане, ние започваме, по какъв начин на Всеобщия Отец се е отдало толкова пълно да яви себе си на Учителя и чрез него да разкрие себе си на смъртните създания от световете.
Как обитатель этого мира, Иисус принес Богу величайшую из жертв: посвящение своей воли величественному служению - исполнению божественной воли. Иисус всегда и последовательно истолковывал религию с точки зрения воли Отца.
Като обитател на този свят, Иисус е принесъл на Бога най-великата от жертвите: посвещението на своята воля на величественото служене - изпълнението на божествената воля. Иисус винаги и последователно е тълкувал религията от гледната точка на волята на Отца.
Страница 2089
Изучая путь Учителя в том, что касается молитвы или какого-либо иного аспекта его религиозной жизни, обращайте внимание не столько на то, чему он учил, сколько на то, что он делал. Молитва никогда не была для Иисуса религиозной обязанностью. Молитва служила искренним выражением духовного отношения, заявлением о преданности души, провозглашением личной приверженности, выражением благодарности, предупреждением эмоционального напряжения, предотвращением конфликта, возвышением интеллекта, облагораживанием желаний, подтверждением морального решения, обогащением мысли, укреплением высших побуждений, освящением порыва, прояснением точки зрения, заявлением о вере, трансцендентальным отказом от собственной воли, возвышенным подтверждением доверия, раскрытием мужества, возвещением открытия, признанием в высшей преданности, подтверждением освящения, методом решения трудностей и могущественной мобилизацией всех душевных сил для сопротивления всевозможным эгоистическим, порочным и греховным тенденциям человека. Именно такую жизнь - жизнь молитвенного посвящения исполнению воли Отца - прожил Иисус, триумфально завершив ее именно такой молитвой. Тайна его несравненной религиозной жизни заключалась в осознании присутствия Бога; и он достиг этого с помощью разумной молитвы и искреннего вероисповедания - непрерывного общения с Богом, - а не за счет указаний, голосов, вид†ний или необычных религиозных ритуалов.
Изучавайки пътя на Учителя в това, което се отнася да молитвите или който и да било друг аспект на неговия религиозен живот, обръщайте внимание не само на това, на което той е учил, колкото на това, което той е правил. Молитвата никога не е била за Иисус религиозно задължение. Молитвата е служила за искреното изразяване на духовно отношение, заявление за преданост на душата, провъзгласяване на личната привързаност, изразяване на благодарност, предупреждение за емоционално напрежение, предотвратяване на конфликт, възвисяване на интелекта, облагородяване на желанията, потвърждаване на морално решение, обогатяване на мисълта, укрепване на висшите подбуждания, освещаване на порива, проясняване на гледната точка, заявление за вяра, трансцедентален отказ от собствената воля, възвишено потвърждаване на доверието, разкриване на мъжеството, възвестяване на открития, признаване във най-висша преданост, потвърждаване на освещаването, метод за решаване на трудности и могъществена мобилизация на всички душевни сили за съпротивяване на всевъзможни егоистични, порочни и греховни тенденции в човека. Именно такъв живот - живот в молитвено посвещение на изпълнението волята на Отца - е проживял Иисус, триумфално завършвайки го именно с такава молитва. Тайната на неговия несравнен религиозен живот се е заключавал в осъзнаването присъствието на Бога; и той е достигнал това с помощта на разумната молитва и искреното вероизповедание - непрекъснатото общуване с Бога,- а не за сметка на указания, гласове, вид†ния или необичайни религиозни ритуали.
В земной жизни Иисуса религия являлась живым опытом, непосредственным индивидуальным движением от духовного благоговения к практической праведности. Вера Иисуса приносила трансцендентальные плоды божественного духа. Его вера не была незрелой и легковерной, как вера ребенка, однако во многих отношениях она действительно напоминала безмятежную доверчивость дитя. Иисус доверял Богу во многом так же, как ребенок доверяет родителю. Он относился к вселенной с огромным доверием - с таким же доверием, с каким дитя относится к своим родителям. Безраздельная вера Иисуса в основополагающую добродетель вселенной чрезвычайно напоминала уверенность ребенка в безопасности его земного окружения. Он полагался на небесного Отца так же, как дитя рассчитывает на своего земного родителя, и его пламенная вера ни разу, ни на мгновение не усомнилась в непреложности высшей опеки небесного Отца. Страхи, сомнения и скептицизм почти не омрачали его путь. В нем не было неверия, которое препятствовало бы свободному и самобытному выражению его жизни. Непоколебимое и разумное мужество взрослого человека сочеталось в нем с искренним и доверчивым оптимизмом верующего дитя. Его вера поднялась на такие высоты доверия, что была свободна от страха.
В земният живот на Иисус религията се е явявала жив опит, непосредствено индивидуално движение от духовното благоговение към практическата праведност. Вярата на Иисус е принасяла трансцеденталните плодове на божествения дух. Неговата вяра не е била незряла и лековерна, както вярата на дете, обаче в много отношения тя действително е напомняла безметежната доверчивост на дете. Иисус е доверявал на Бога в многото така също, както детето доверява на родителя. Той се е отнасял към вселената с огромно доверие - със същото такова доверие, с което детето се отнася към своите родители. Неразделната вяра на Иисус в основополагащата добродетел на вселената черезвичайно напомняла увереността на детето в безопасността на неговото земно обкръжение. Той се полагал на небесния Отец така също, както детето разчита на своя земен родител, и неговата пламенна вяра нито веднъж, нито за миг не се усъмнила в ненарушимостта на висшата опека на небесния Отец. Страховете, съмненията и скептицизма почти не са помрачавали неговия път. В него не е имало неверие, което да би препятствало свободното и самобитно изразяване на неговия живот. Непоколебимото и разумно мъжество на възрастен човек се съчетавало в него с искрения и доверчив оптимизъм на вярващото дете. Неговата вяра се издигнала на такива висоти на доверието, че била свободна от страха.
Вера Иисуса достигла чистоты, свойственной доверию ребенка. Его вера была столь абсолютной и лишенной сомнения, что откликалась на прелесть общения с собратьями и на чудо вселенной. Его чувство доверия божественному было столь всецелым и прочным, что приносило радость и уверенность в абсолютной личной безопасности. Его религиозному опыту были чужды неуверенность и притворство. В этом гигантском интеллекте взрослого человека вера дитя безраздельно властвовала во всём, что касалось религиозного сознания. Неудивительно, что однажды он сказал: "Пока не станете подобны детям, не войдете в царство". Несмотря на то, что вера Иисуса была младенчески чистой, в ней не было абсолютно ничего инфантильного.
Вярата на Иисус достигнала чистотата, присъща за доверието на дете. Неговата вяра била толкова абсолютна и лишена от съмнения, че откликвала на прелестта на общуването със събратята и на чудото на вселената. Неговото чувство на доверие към божественото било толкова всецяло и устойчиво, че принасяло радост и увереност в абсолютната лична безопасност.За неговият религиозен опит били чужди неувереността и престореността. В този гигантски интелект на възрастен човек вярата на детето неразделно властвала във всичко, което се отнасяло до религиозното съзнание. Не е учудващо, че веднъж той е казал: Докато не станете подобно на децата, няма да влезете в царството". Независимо от това, че вярата на Иисус била младенчески чиста, в нея нямало абсолютно нищо инфантилно.
Иисус требует от своих учеников верить не в него, а вместе с ним, верить в реальность Божьей любви и с полным доверием принимать безопасность, которую дает уверенность в богосыновстве. Учитель желает, чтобы все его последователи полностью разделили с ним его трансцендентальную веру. Чрезвычайно трогателен призыв Иисуса к своим сторонникам не только верить в то, во что верил он, но и верить так, как верил он. В этом заключен глубокий смысл одного из его высших требований - "следуй за мной".
Иисус изисква от своите ученици да вярват не в него, а заедно с него, да вярват в реалността на Божията любов и с пълно доверие да приемат безопасността, която дава увереност в божествената синовност. Учителят желае, че всички негови последователи напълно да разделят с него неговата трансцедентална вяра. Черезвичайно трогателният призив на Иисус към своите привърженици не само да вярват в това, в което е вярвал той, но и да вярват така, както е вярвал той. В това се заключава дълбокият смисъл на едно от неговите висши изисквания - "следвай след мен".
Страница 2090
Земная жизнь Иисуса была посвящена одной великой цели: исполнить волю Отца, прожить жизнь религиозного человека, живущего верой. Вера Иисуса была по-детски доверчивой, однако она была совершенно лишена самонадеянности. Он принимал трудные и отважные решения, мужественно встречал многочисленные разочарования, решительно преодолевал сложнейшие препятствия и без колебаний принимал суровые требования долга. Нужна была сильная воля и неисчерпаемое доверие, чтобы верить в то, во что верил Иисус, и верить так, как верил он.
Земният живот на Иисус бил посветен на една велика цел: да изпълни волята на Отца, да проживее живот на религиозен човек, живущ във вяра. Вярата на Иисус била по детски доверчива, обаче била съвършено лишена от самонадеяност. Той вземал трудни решения и храбри решения, мъжествено посрещал многочислени разочарования, решително преодолявал най-сложните препятствия и без колебание приемал суровите изисквания на дълга. Нужна била силна воля и неизчерпаемо доверие, за да се вярва в това, в което е вярвал Иисус, и да се вярва така, както е вярвал той.
1. ИИСУС-ЧЕЛОВЕК
1. ИИСУС-ЧОВЕКЪТ
Приверженность Иисуса исполнению воли Отца и служению людям была не просто решением смертного создания, решимостью человека: она являлась беззаветным самопожертвованием такому неограниченному посвящению любви. Каким бы великим ни был факт владычества Михаила, вы не должны отнимать у людей Иисуса-человека. Учитель достиг высот восхождения в равной мере как человек и Бог; он принадлежит людям; люди принадлежат ему. Как жаль, что сама религия, претерпев столь превратные толкования, отбирает Иисуса у борющихся смертных! Не позволяйте обсуждениям человеческого или божественного начала Христа затмевать спасительную истину о том, что Иисус Назарянин являлся религиозным человеком, который, через свою веру, достиг знания и исполнения Божьей воли; Иисус был наиболее религиозным из подлинно религиозных людей, когда-либо живших на земле.
Привързаността на Иисус към изпълнението волята на Отца и служенето на хората било не просто решение на смъртното създание, решимостта на човека: тя се явявала беззаветно самопожертвувание на такова неограничено посвещение в любов. Колкото и да би бил факта на владичеството на Михаил, вие не трябва да отнемате у хората Иисус-човека. Учителят е достигнал висотите на възхождането в еднаква степен като човек и Бог, той принадлежи към хората; хората му принадлежат. Колко жалко, че самата религия, претърпявайки толкова превратни тълкувания, отнема Иисус от борещите се смъртни! Не позволявайте на обсъжданията на човешкото или божествено начало на Христос да затъмняват спасителната вяра в това, че Иисус Назарянина се явявал религиозен човек, който, чрез своята вяра, е достигнал знанието и изпълнението на Божията воля; Иисус е бил най-религиозният от истински религиозните хора, когато и да било живели на земята.
Настало время засвидетельствовать символическое воскресение Иисуса-человека из погребального склепа, заполненного теологическими традициями и религиозными догмами девятнадцати веков. Иисус Назарянин больше не должен приноситься в жертву даже величественному образу прославленного Христа. Какая трансцендентальная услуга будет оказана ему, если, через это откровение, Сын Человеческий восстанет из склепа традиционной теологии и будет представлен в качестве живого Иисуса той самой церкви, которая носит его имя, равно как и всем остальным религиям! Христианское братство верующих наверняка без колебаний внесет такие изменения в свою веру и жизненный уклад, которые позволят "следовать" за Учителем в демонстрации его истинной жизни - религиозной преданности исполнению воли Отца и посвященности бескорыстному служению людям. Боятся ли правоверные христиане того, что обнаружится самодовольное и неосвященное сообщество с присущей ему социальной респектабельностью и корыстными экономическими интересами? Страшится ли институциональное христианство того, что будет поколеблена - или даже опрокинута - традиционная церковная власть, если Иисус Галилеянин будет восстановлен в умах и душах смертных людей как идеал личной религиозной жизни? Действительно, социальные преобразования, экономические изменения, нравственное обновление и переоценка религии христианской цивилизации имели бы радикальный и революционный характер, если бы живая религия Иисуса внезапно пришла на смену теологической религии об Иисусе.
Настанало е време да се засвидетелства символичното възкресение на Иисус-човекът от погребалната гробница, запълнено от теологическите традиции и религиозни догми на двадесети век. Иисус Назарянина повече не трябва да се принася в жертва даже на величествения образ на прославения Христа. Какво трансцедентална услуга ще му бъде оказана, ако, чрез това откровение, Синът Човешки въстане от гробницата на традиционната теология и бъде представен в качеството на живия Иисус от тази същата църква, която носи неговото име, еднакво както и от всички останали религии! Християнското братство вярващи навярно без колебание ще внесе такива изменения в своята вяра и жизнено устройство, които ще позволяват да "следват"след Учителя в демонстрация на неговия истински живот - религиозната преданост към изпълнението волята на Отца и посветеността на безкористното служене на хората. Боят ли се правоверните християни от това, което ще се открие от самодоволното и неосветено съобщество с присъщата за него социална респектабилност и користни икономически интереси? Страхува ли се институционалното християнство от това, че ще бъде разколебана - или даже съборена - традиционната църковна власт, ако Иисус Галилееца бъде възстановен в умовете и душите на смъртните хора като идеал за личен религиозен живот? Действително, социалните преобразувания, икономическите изменения, нравственото обновление и преоценка на религията от християнската цивилизация биха имали радикален и революционен характер, ако би живата религия на Иисус внезапно дойде на смяна на теологическата религия за Иисус.
"Следовать за Иисусом" - значит лично исповедовать такую же, как Учитель, религиозную веру и проникнуться духом его жизни, бескорыстным служением человеку. Одна из важнейших задач человеческой жизни - узнать, во что верил Иисус, открыть его идеалы и стремиться к достижению возвышенной цели его жизни. Из всего человеческого знания величайшей ценностью является знание религиозной жизни Иисуса и того, как он ее прожил.
"Да следвате след Иисус" - означава лично да изповядвате такава същата, както Учителя, религиозна вяра и да се проникнете от духа на неговия живот, безкористното служене на човека. Една от най-важните задачи на човешкия живот - е да се узнае, в какво е вярвал Иисус, да се открият неговите идеали и да се стремят към достигането на възвишената цел на неговия живот. От цялото човешко знание най-велика ценности се явява знанието на религиозния живот на Иисус и това, как той го е проживял.
Простые люди охотно слушали Иисуса, и описание его праведной человеческой жизни, движимой священным религиозным побуждением, снова найдет отклик в их сердцах, если такие истины будут вновь возвещаться миру. Люди с удовольствием
Обикновените хора охотно слушали Иисус, и описанието на неговия праведен човешки живот, движим от свещените религиозни подбуждания, отново ще намери отклик в техните сърца, ако такива истини отново ще се възвестяват пред света. Хората с удоволствие
Страница 2091
слушали его, поскольку он был одним из них - простым мирянином - и при этом величайшим религиозным учителем этого мира.
го слушали, доколкото той бил един от тях - обикновен мирянин - и при това най-великият религиозен учител в този свят.
Задачей верующих в царство должно быть не буквальное подражание внешней стороне жизни Иисуса, а приобщение к его вере; они должны стремиться доверять Богу так, как доверял он, и верить в людей так, как верил он. Иисус никогда не аргументировал ни отцовство Бога, ни братство людей: он являлся живой иллюстрацией одного и всеобъемлющей демонстрацией другого.
Задачата на вярващите в царството трябва да бъде не буквално поддържане на външната страна на живото на Иисус, приобщаване към неговата вяра; те трябва да се стремят да се доверят на Бога така, както се е доверявал той, и да вярват в хората така, както е вярвал той. Иисус никога не е аргументирал нито бащинството на Бога, нито братството на хората: той се явявал жива илюстрация на едното и всеобемаща демонстрация на другото.
Так же как люди должны пройти путь от человеческого сознания к божественному постижению, так Иисус поднялся от сущности человека к осознанию сущности Бога. И Учитель совершил это великое восхождение от человеческого к божественному за счет объединенных усилий - веры его смертного интеллекта и действий его внутреннего Настройщика. Осознание фактического достижения полной божественности (при одновременном исчерпывающем осознании реальности своего человеческого начала) прошло в семь этапов постепенного вероисповедного осознания божественности. Эти этапы постепенного самопознания были отмечены выдающимися событиями в посвященческом опыте Учителя:
Така също както хората трябва да преминат пътя от човешкото съзнание към божественото постижение, кака Иисус се издигнал от същността на човека към осъзнаване същността на Бога. И Учителят извършил това велико възхождане от човешкото към божественото за сметка на обединените усилия - вярата на неговия смъртен интелект и действията на неговия вътрешен Настройчик. Осъзнаването на фактическото достигане на пълната божественост (при едновременното изчерпващо осъзнаване реалността на своето физическо начало) е преминало в седем етапа на постепенното вероизповедно осъзнаване на божествеността. Тези етапи на постепенно самопознание били отбелязани с забележителни събития в посвещеническия опит на Учителя.
1. Прибытием Настройщика Сознания.
1. Пристигане на Настройчика на Съзнанието.
2. Явлением посланника Эммануила в Иерусалиме, когда Иисусу было около двенадцати лет.
2. Явяване на посланика на Еммануил в Йерусем, когато Иисус бил на около дванадесет години.
3. Явлениями, которыми было отмечено его крещение.
3. Явленията, с които било отбелязано неговото кръщение.
4. Опытом на Горе Преображения.
4. Опита на Планината на Преображението.
5. Моронтийным воскресением.
5. Моронтийното възкресение.
6. Духовным вознесением.
6. Духовното възнасяне.
7. Завершающими объятиями Райского Отца, дарующими Михаилу неограниченную власть в созданной им вселенной.
7. Завършващите обятия на Райския Отец, даряващи на Михаил неограничена власт в създадената от него вселена.
2. РЕЛИГИЯ ИИСУСА
2. РЕЛИГИЯТА НА ИИСУС
Когда-нибудь реформация христианской церкви может стать достаточно глубокой, чтобы вернуться к неискаженным религиозным учениям Иисуса, - создателя и усовершенствователя нашей веры. Вы можете проповедовать религию об Иисусе, однако религию Иисуса можно только прожить. В атмосфере эмоционального подъема Пятидесятницы Петр невольно положил начало новой религии - религии о воскресшем и прославленном Христе. Впоследствии апостол Павел преобразовал это новое евангелие в христианство - религию, воплощающую его собственные теологические представления и описывающую его собственное, личное впечатление от встречи с Иисусом на дамасской дороге. Евангелие царства основано на личном религиозном опыте Иисуса Галилеянина; христианство основано почти исключительно на личном религиозном опыте апостола Павла. Почти весь Новый Завет посвящен не описанию знаменательной и воодушевляющей религиозной жизни Иисуса, а обсуждению религиозного опыта Павла и изложению его личных религиозных убеждений. Единственными достойными внимания исключениями - не считая некоторых мест из Матфея, Марка и Луки - являются Послание к Евреям и Послание Иакова. Даже Петр в своем сочинении только раз обратился к личной религиозной жизни своего Учителя. Новый Завет является превосходным христианским текстом, однако в нем очень мало от религии Иисуса.
Някога, кога да е реформацията на християнската църква може да стане достатъчно дълбока, за да се върне към не изкривените религиозни учения на Иисус, създателя и усъвършенствувателя на нашата вяра. Вие може да проповядвате религия за Иисус, обаче религията на Иисус може единствено да бъде проживяна. В атмосферата на емоционалния подем на Петдесятница Петър неволно е положил началото на нова религия - религията на възкресението и прославения Христа. В последствие апостол Павел е преобразувал това нова евангелие в християнство - религия, въплъщаваща неговата собствена теологична представа и описваща неговото собствено, лично впечатление от срещата с Иисус на дамаския път. Евангелието за царството е основано на личния религиозен опит на Иисус Галилееца; християнството е основано почти изключително на личния религиозен опит на апостол Павел. Почти целият Нов Завет е посветен не на описанието на знаменателния и въодушевяващ религиозен живот на Иисус, а на обсъждането на религиозния опит на Павел и излагането на неговите лични религиозни убеждения. Единствените достойни за внимание изключения - без да се считат някои места от Матей, Марк и Лука - се явяват Послание към Евреите и Послание на Иаков. Даже Петър в своето съчинение само веднъж се обърнал към личния религиозен живот на своя Учител. Новият Завет се явява превъзходен християнски текст, обаче в него има много малко от религията на Иисус.
Жизнь Иисуса во плоти отражает трансцендентальный религиозный рост, который начался с ранних представлений, отражавших первоначальный трепет и человеческое благоговение, продолжался в годы личного духовного общения и
Животът на Иисус в плът отразява трансцеденталният религиозен ръст, който се започнал о ранните представи, отразяващи първоначалния трепет и човешко благоговение, продължавал се в годините на лично духовно общуване и
Страница 2092
завершился в то время, когда он окончательно достиг высокого и славного статуса, - осознания своего единства с Отцом. Таким образом, в течение одной короткой жизни Иисус действительно обрел тот опыт религиозного и духовного развития, к которому человек приступает на земле и обычно достигает только по завершении своего долгого обучения в школах воспитания духа на последовательных уровнях предрайского пути. Иисус прошел путь от чисто человеческого сознания - вероисповедной убежденности в собственном религиозном опыте - до величественных духовных высот - достоверного постижения своей божественной сущности и осознания своей тесной связи с Всеобщим Отцом в управлении вселенной. Он поднялся от скромного положения смертной зависимости - побудившей его невольно сказать тому, кто назвал его Благим Учителем: "Почему ты называешь меня благим? Никто не является благим, кроме Бога" - до того величественного осознания обретенной божественности, которое заставило его воскликнуть: "Кто из вас обвинит меня в грехе?" И это постепенное восхождение от человеческого к божественному было исключительно смертным достижением. И после этого достижения божественности он остался тем же Иисусом-человеком - в равной мере Сыном Человеческим и Сыном Божьим.
се завършил в това време, когато той окончателно е достигнал висок и славен статус, - осъзнаването на своето единство с Отца. По такъв начин, в течение на един кратък живот Иисус действително придобил този опит на религиозно и духовно развитие, към който човек пристъпва на земята и обичайно достига само със завършването на своето духовно обучение в школите на възпитание на духа на последователните нива на пред райския път. Иисус преминал пътя от чисто човешкото съзнание - вероизповедната убеденост в собствения религиозен опит - до величествените духовни висоти - достоверното постижение на своята божествена същност и осъзнаването на своята тясна връзка с Всеобщия Отец в управлението на вселената. Той се издигнал от скромното положение на смъртна зависимост - подбудила го неволно да каже на този, който го е нарекъл Благи Учителю:"Защо ти ме наричаш благи? Никой не се явява благ, освен Бог" - до това величествено осъзнаване на придобитата божественост, която го е заставила да възкликне:"Кой от вас ще обвини мен в грях?" И това постепенно възхождане от човешкото към божественото е било изключително смъртно достижение. И след това достигане на божествеността той си останал този същия Иисус-човекът - в еднаква степен Син Човешки и Син Божии.
Марк, Матфей и Лука частично передали образ Иисуса-человека, ведущего возвышенную борьбу в стремлении узнать Божью волю и исполнить эту волю. Иоанн описывает победоносного Иисуса, который ступает по земле, полностью осознавая свою божественность. Великая ошибка тех, кто изучал жизнь Учителя, заключается в том, что одни представляли его только человеком, а другие считали его только божеством. На протяжении всей своей жизни он подлинно был как человеком, так и божеством; таким он является и по сей день.
Марк, Матей и Лука частично предали образа на Иисус-човека, водещ възвишена борба в стремежа да узнае Божията воля и да изпълни тази воля. Йоан описва победоносния Иисус, който върви по земята, напълно осъзнавайки своята божественост. Великата грешка на тези, които изучават живота на Учителя, се заключава в това, че едните са представяли него само като човек, а другите са считали него само за божество. По протежение на целият свой живот той истински е бил както човек, така и божество; такъв той се явява и до ден днешен.
Однако самая большая ошибка заключалась в следующем: в то время как Иисус-человек воспринимался как обладающий религией, божественный Иисус (Христос) почти в одночасье стал религией. Христианство Павла позаботилось о поклонении божественному Христу, но оно почти полностью упустило из вида борющегося и доблестного человека - Иисуса Галилеянина, который, благодаря мужеству своей личной религиозной веры и героизму внутреннего Настройщика, прошел путь от низших человеческих уровней до единения с божественностью; тем самым он стал новым живым путем, ступая по которому все смертные могут подняться от человеческого уровня к божественному. В любом мире, на любой стадии духовности, в личной жизни Иисуса смертные могут найти то, что укрепит и воодушевит их при восхождении от низших духовных уровней к высшим божественным ценностям, от начала до конца всего личного религиозного опыта.
Обаче най-голямата грешка се заключавала в следното: в това време когато Иисус-човека се възприемал като притежаващ религията, божественият Иисус (Христос) почти за един час станал религия. Християнството на Павел се погрижило за поклонението към божествения Христа, но почти напълно изпуснало от поглед борещия се и доблестен човек - Иисус Галилееца, който, благодарение на мъжеството на своята лична религиозна вяра и героизма на вътрешния Настройчик, преминал пътя от низшите човешки нива до единението с божествеността; по този начин той станал новия жив път, стъпвайки по който всички смъртни могат да се издигнат от човешкото ниво към божественото. Във всеки свят, на всеки стадий от духовността, в личния живот на Иисус смъртните могат да намерят това, което ще ги укрепи и въодушеви при възхождането от низшите духовни нива към висшите божествени ценности, от началото до края на целия личен религиозен опит.
В те времена, когда создавался Новый Завет, его авторы не только не сомневались в божественности воскресшего Христа, но также преданно и искренне верили в его скорое возвращение на землю для окончательного претворения небесного царства. Прочная вера в быстрое возвращение Господа привела к тенденции опускать из повествований те эпизоды, которые касались чисто человеческого опыта и атрибутов Учителя. Для всего христианского движения был характерен отход от человеческого образа Иисуса Назарянина и возвышение воскресшего Христа - прославленного Господа Иисуса Христа накануне своего второго пришествия.
В тези времена, когато се е създавал Новият Завет, неговите автори не само на се съмнявали в божествеността на възкръсналия Христос, но така също предано и искрено вярвали в неговото скорошно завръщане на земята за окончателното претворяване на небесното царство. Устойчивата вяра в бързото завръщане на Господа Привела към тенденциите да се изпускат от повествуванието тези епизоди, които се отнасяли към чисто човешкия опит и атрибути на Учителя. За цялото християнско движение е било характерно оттеглянето от човешкия образ на Иисус Назарянина и възвисяване на възкръсналия Христа - прославения Господ Иисус Христос в навечерието на второто идване.
Иисус основал религию личного опыта в исполнении воли Бога и служении братству людей; Павел основал религию, в которой божественный Иисус стал объектом поклонения, а братство состояло из содружества верующих в божественного Христа. В посвящении Иисуса две эти концепции потенциально заключались в его божественно-человеческой жизни; поистине жаль, что его последователям не удалось создать единую религию, которая могла бы по достоинству
Иисус основал религията на личния опит в изпълнение волята на Бога и служене на братството между хората; Павел основал религията, в която божественият Иисус станал обект на поклонение, а братството се състояло от съдружеството на вярващите в божествения Христос. В посвещението на Иисус двете тези концепции потенциално се заключавали в неговия божествено-човешки живот; наистина е жалка, че на неговите последователи не се отдало да създадат единна религия, която могла би по достойнство
Страница 2093
оценить как человеческую, так и божественную сущности Учителя, неразрывно объединенные в его земной жизни и столь славно представленные в изначальном евангелии царства.
да оцени както човешката, така и божествената същност на Учителя, неразривно обединени в неговия земен живот и толкова славно представени в изначалното евангелие за царството.
Некоторые резкие высказывания Иисуса не показались бы вам шокирующими или обескураживающими, если бы вы не забывали о том, что он являлся наиболее беззаветным и преданным религиозным человеком этого мира. Это был всецело посвященный смертный, безраздельно преданный исполнению воли Отца. Многие из его кажущихся резкими изречений являлись в большей мере личной исповедью веры и обетом преданности, чем приказами своим последователям. Именно это единство цели и бескорыстная преданность позволили ему добиться столь необычайного прогресса в овладении человеческим разумом за одну короткую жизнь. Многие из его заявлений должны рассматриваться как признание того, чего он требовал от себя, а не от своих последователей. В своей приверженности делу царства Иисус сжег за собой все мосты; он пожертвовал всем, что препятствовало исполнению воли его Отца.
Някои резки изказвания на Иисус не биха изглеждали вам шокиращи или обезкуражаващи, ако вие не бихте забравяли за това, че той се е явявал най-беззаветния и предан религиозен човек от този свят. Това бил всецяло посветен смъртен, изцяло предан на изпълнението на волята на Отца. Много от неговите изглеждащи резки изречения се явявали в голяма степен лична изповед на вярата и обет за преданост, отколкото заповедите към своите последователи. Именно това единство на целите и безкористната преданост му позволили да постигне толкова необичаен прогрес в овладяването на човешкия разум за дени кратък живот. Много от неговите заявления трябва да се разглеждат като признание за това, какво той е изисквал от себе си, а не от своите последователи. В своята привързаност към делото на царството Иисус е изгорил зад себе си всички мостове; той е пожертвал всичко, което е препятствало изпълнението волята на неговия Отец.
Иисус благословлял бедных, поскольку обычно они отличались искренностью и благочестием; он осуждал богатых, поскольку обычно они были нечестивыми и нерелигиозными. Он был готов в равной мере осудить нерелигиозного нищего и похвалить благочестивого и поклоняющегося Богу состоятельного человека.
Иисус е благославял бедните, доколкото обикновено те се отличавали с искреност и благочестие; той осъждал богатите, доколкото обикновено те били нечестиви и не религиозни. Той бил готов в еднаква степен да осъди не религиозния бедняк и да похвали благочестивия и покланящ се към Бога състоятелен човек.
Иисус помогал людям свободно чувствовать себя в этом мире. Он освобождал их от рабства запретов и учил их, что в своей основе мир не является злым. Он не стремился бежать от земной жизни. Он в совершенстве овладел методом успешного исполнения воли Отца, пребывая во плоти. Он достиг идеалистической религиозной жизни непосредственно в условиях реалистического мира. Иисус не разделял пессимистического взгляда Павла на человечество. Учитель смотрел на людей как на Божьих сынов и предвидел величественное, вечное будущее для тех, кто выбирает спасение. Он не являлся моральным скептиком. Он рассматривал людей позитивно, а не негативно. Для него люди были в своем большинстве скорее слабыми, чем порочными, скорее сбитыми с толку, нежели испорченными. Но независимо от их статуса, все они были Божьими детьми и его собратьями.
Иисус помагал на хората свободно да чувстват себе си в този свят. Той ги освобождавал от робството на забраните и ги учил, че в своята основа светът не се явява зъл. Той не се стремял да избяга от земния живот. Той в съвършенство е овладял методите за успешно изпълнение волята на Отца, пребивавайки в плът. Той достигнал до идеалистичния религиозен живот непосредствено в условията на реалистичния свят. Иисус не споделял песимистичния поглед на Павел за човечеството. Учителят гледал на хората като на Божии синове и предвидил величествено, вечно бъдеще за тези, които избират спасението. Той не се явявал материален скептик. Той разглеждал хората позитивно, а не негативно. За него хората били в своето болшинство по-скоро слаби, отколкото порочни, по-скоро зашеметени, отколкото развалени. Но независимо от техния статус, всички те били Божии деца и негови събратя.
Он учил людей высоко ценить себя во времени и вечности. Из-за этой высокой оценки, которой Иисус удостаивал людей, он был готов отдать всего себя неустанному служению человечеству. Именно эта бесконечная ценность конечного сделала золотое правило важнейшим фактором его религии. Какой смертный не сможет возвыситься с помощью необыкновенной веры в него Иисуса?
Той учил хората високо да ценят себе си във времето и вечността. Поради тази висока оценка, с която Иисус удостоявал хората, той бил готов да отдаде целият себе си на непрестанното служене на човечеството. Именно тази безкрайна ценност на крайното направила златното правило най-важният фактор в неговата религия. Кой смъртен няма да може да се възвиси с помощта на необикновената вяра в него на Иисус?
Иисус не предлагал рецептов общественного развития. Его миссия была религиозной, а религия является исключительно личным опытом. Самая совершенная цель наиболее высокоразвитого общества никогда не сможет превзойти проповедуемое Иисусом братство людей, основанное на признании отцовства Бога. Никакой общественный идеал не может воплотиться без претворения этого божественного царства.
Иисус не предлагал рецепти за общественото развитие. Неговата мисия била религиозна, а религията се явява изключително личен опит. Най-съвършената цел на най-високо развитото общество никога няма да може да надмине проповядваното от Иисус братство между хората, основано на признанието на бащинството на Бога. Никакъв обществен идеал не може да се въплъти без претворяване на това божествено царство.
3. ВЕРХОВЕНСТВО РЕЛИГИИ
3. ВЪРХОВЕНСТВО НА РЕЛИГИЯТА
Личный духовный религиозный опыт помогает смягчить большинство трудностей смертных людей, эффективно сортируя, оценивая и устраняя все человеческие проблемы. Религия не решает проблемы и не уничтожает тревоги человека, но она действительно разрушает, поглощает, освещает их и поднимается над ними. Истинная религия объединяет личность для эффективного приспособления ко всем требованиям смертного существования. Религиозная вера - позитивное руководство внутреннего божественного присутствия - неизменно позволяет богопознавшему человеку навести мосты между интеллектуальной логикой, воспринимающей Всеобщую Первопричину как Оно, и убежденностью души,
Личният духовен религиозен опит помага да се смекчат болшинството трудности на смъртните хора, ефективно сортирайки, оценявайки всички човешки проблеми. Религията не решава проблемите и не унищожава тревогите на човека, но тя действително разрушава, поглъща, осветява ги и се издига над тях. Истинската религия обединява личността за ефективно приспособяване към всички изисквания на смъртното съществуване. Религиозната вяра - позитивното ръководство на вътрешното божествено присъствие - неизменно позволява на богопозналия човек да прехвърли мост между интелектуалната логика, възприемаща Всеобщата Първопричина като То, и убедеността на душата,
Страница 2094
утверждающей, что Первопричина есть Он - раскрытый евангелием Иисуса небесный Отец, личностный Бог человеческого спасения.
утвърждаваща, че Първопричината е Той - разкритият от евангелието на Иисус небесен Отец, личностния Бог на човешкото спасение.
Во всеобщей реальности есть только три элемента: факт, идея и отношение. Религиозное сознание определяет эти реальности как науку, философию и истину. Философия склонна рассматривать эти явления как рассудок, мудрость и веру - физическую реальность, умственную реальность и духовную реальность. Мы обычно называем эти реальности вещью, значением и ценностью.
Във всеобщата реалност и има само три елемента: факт, идея и отношение. Религиозното съзнание определя тези реалности като наука, философия и истина. Философията е склонна да разглежда тези явления като разсъдък, мъдрост и вяра - физическа реалност, умствена реалност и духовна реалност. Ние обикновено наричаме тези реалности нещо, значение и ценност.
Постепенное постижение реальности равносильно приближению к Богу. Нахождение Бога, осознаваемое как отождествление с реальностью, эквивалентно ощущению достижения совершенства своего "я" - обретению всецелого, всеобъемлющего характера "я". Восприятие всеобъемлющей реальности есть полное осознание Бога, завершенность опыта богопознания.
Постепенното постигане на реалността е равносилно на приближаването към Бога. Намирането на Бога, осъзнавано като отъждествяване с реалността, еквивалентно на усещането за достигане на съвършенството на своето "аз" - придобиване на всецялото, всеобхватния характер на "аз". Възприемането на всеобхватната реалност е пълното осъзнаване на Бога, завършеност на опита на богопознанието.
Вся совокупность человеческой жизни сводится к знанию того, что человека просвещает факт, облагораживает мудрость и спасает - оправдывает - религиозная вера.
Цялата съвкупност на човешкия живот се свежда към знанието на това, че човека просвещава факта, облагородява мъдростта и спасява - оправдава - религиозната вяра.
Физическая уверенность заключается в логике науки; нравственная уверенность - в мудрости философии; духовная уверенность - в истине подлинного религиозного опыта.
Физическата увереност се заключава в логиката на науката; нравствената увереност - в мъдростта на философията; духовната увереност - в истината на устойчивия религиозен опит.
Человеческий разум способен достигнуть высоких уровней духовного постижения и соответствующих сфер божественных ценностей, потому что он не только материален. В разуме человека есть духовное ядро - божественное присутствие Настройщика. Существует три независимых подтверждения этого духовного присутствия в разуме человека:
Човешкият разум е способен да достигне високи нива на духовно постигане и съответствуващите сфери на божествени ценности, поради това че той не е само материален. В разума на човека има духовно ядро - божественото присъствие на Настройчика. Съществуват три независими потвърждения на това духовно присъствие в разума на човека:
1. Гуманистическая сопричастность - любовь. Чисто животному разуму может быть свойственна стадность, необходимая для самозащиты, но только наделенный духом разум способен на бескорыстный альтруизм и истинную любовь.
1. Хуманистичната съпричастност - любовта. За чисто животинският разум може да бъде присъща стадността, необходима за самозащита, но само надарения с дух разум е способен на безкористен алтруизъм и истинска любов.
2. Толкование вселенной - мудрость. Только наделенный духом разум способен понять дружеское отношение вселенной к индивидууму.
2. Тълкуване на вселената - мъдростта. Само надареният с дух разум е способен да разбере дружеското отношение на вселената към индивида.
3. Духовная оценка жизни - вероисповедание. Только наделенный духом человек способен осознать божественное присутствие и стремиться к достижению большей полноты в опыте этого предвосхищения божественности.
3. Духовната оценка на живота - вероизповеданието. Само надареният с дух човек е способен да осъзнае божественото присъствие и да се стреми към достигането на голяма пълнота в опита на това пред възхищение на божествеността.
Человеческий разум не создает реальных ценностей; человеческий опыт не наделяет вселенской проницательностью. В том, что касается проницательности, восприятия моральных ценностей и понимания духовных значений, всё, на что способен человеческий разум, - это открывать, узнавать, истолковывать и выбирать.
Човешкият разум не създава реални ценности; човешкият опит не надарява с вселенска проницателност. В това, което се отнася до проницателността, възприемането на моралните ценности и разбирането на духовните значения, всичко, на което е способен човешкият разум, - това е да открива, да узнава, да тълкува, и да избира.
Моральные ценности вселенной становятся интеллектуальным достоянием за счет использования трех основных суждений, трех типов выбора, осуществляемого смертным разумом:
Моралните ценности от вселената стават интелектуално достояние за сметка на използуването на три основни съждения, три типа избор, осъществявано от смъртния разум:
1. Суждение о себе - моральный выбор.
1. Съждение за себе си - морален избор.
2. Суждение об обществе - этический выбор.
2. Съждение за обществото - етически избор.
3. Суждение о Боге - религиозный выбор.
3. Съждение за Бога - религиозен избор.
Таким образом, весь человеческий прогресс осуществляется посредством объединения эволюции и откровения.
По такъв начин, целият човешки прогрес се осъществява посредством обединената еволюция и откровения.
Если бы божественный возлюбленный не жил в человеке, человек был бы неспособен на бескорыстную духовную любовь. Если бы в разуме не жил толкователь, человек был бы неспособен подлинно осознавать единство вселенной. Если бы в человеке не пребывал ценитель, он был бы совершенно неспособен осознавать моральные ценности и понимать духовные значения. Этот возлюбленный родом из самого источника бесконечной любви; этот толкователь является частью Всеобщего Единства; этот ценитель - дитя Центра и Источника всех абсолютных ценностей, относящихся к божественной и вечной реальности.
Ако би божественият възлюбен не би живял в човека, човекът не би бил способен на безкористна духовна любов. Ако би в разума не би живял тълкувателят, човекът не би бил способен истински да осъзнае единството на вселената. Ако би в човека не би пребивавал ценителят, той би бил съвършено неспособен да осъзнава моралните ценности и да разбира духовните значения. Този възлюбен е родом от самия източник на безкрайната любов; този тълкувател се явява част от Всеобщото Единство; този ценител - е дете на Центъра и Източника на всички абсолютни ценности, отнасящи се към божествената и вечна реалност.
Страница 2095
Имеющая религиозный смысл моральная оценка - духовное постижение - означает совершаемый индивидуумом выбор между добром и злом, истиной и заблуждением, материальным и духовным, человеческим и божественным, временем и вечностью. Человеческое спасение в огромной мере зависит от посвящения человеческой воли избранию тех ценностей, которые отбираются этим сортировщиком духовных ценностей - внутренним толкователем и объединителем. Личный религиозный опыт состоит из двух фаз: открытия, происходящего в человеческом разуме, и откровения, совершаемого внутренним божественным духом. Чрезмерное увлечение софистикой или нерелигиозное поведение церковников может побудить человека - и даже целое поколение людей - отказаться от попыток найти внутреннего Бога; и случается так, что таким людям не удается добиться духовного прогресса и достигнуть божественного откровения. Однако такие препятствующие прогрессу отношения не могут сохраняться долго из-за присутствия и влияния внутренних Настройщиков Сознания.
Имащата религиозен смисъл морална оценка - духовното постигане - означава извършваният от индивида избор между доброто и злото, истината и заблуждението, материалното и духовната, човешкото и божественото, временното и вечностното. Човешкото спасение в огромна степен зависи от посвещаването на човешката воля на избирането на тези ценности, които се отбират от този сортировач на духовни ценности - вътрешния тълкувател и обединител. Личният религиозен опит се състои от две фази: откриване, произхождащо в човешкия разум, и откровение, извършвано от вътрешния божествен дух. Прекаленото увличане по софистиката или не религиозното поведение на църковниците могат да подбудят човека - и даже цяло поколение хора - да се откажат от опита да намерят вътрешния Бог; и се случва така, че на такива хора не се отдава да постигнат духовен прогрес и да достигнат до божественото откровение. Обаче такива препятстващи прогреса отношения не могат да се съхранят дълго поради присъствието и влиянията на вътрешните Настройчици на Съзнанието.
Этот всеобъемлющий опыт постижения реальности внутреннего божественного обитателя извечно превосходит грубые материалистические методы естественных наук. Невозможно поместить под микроскоп духовную радость, взвесить на весах любовь, измерить моральные ценности или оценить качество духовного поклонения.
Този всеобхватен опит за постигане на реалността на вътрешния божествен обитател извечно превъзхожда грубите материалистични методи на естествените науки. Невъзможно е да се поместят под микроскоп духовната радост, да се закачат на везни любовта, да се измерят моралните ценности или да се оцени качеството на духовното поклонение.
У иудеев была религия морального величия; греки создали религию красоты; Павел и его единомышленники основали религию веры, надежды и милосердия. Своим личным примером Иисус раскрыл религию любви - уверенности в любви Отца, а также радости и удовлетворения, которые обретает человек, делясь этой любовью в своем служении человеческому братству.
У юдеите е имало религия на моралното величие; гърците са създали религия на красотата; Павел и неговите съмишленици са основали религията на вярата, надеждата и милосърдието. Със своят личен пример Иисус е разкрил религията на любовта - увереността в любовта на Отца, а така също радостта и удовлетворението, които придобива човекът, споделяйки тази любов в своето служене на човешкото братство.
Всякий раз, когда человек совершает осознанный нравственный выбор, он сразу же ощущает в своей душе новый прилив божественности. Нравственный выбор превращает религию в побуждение, вызывающее внутреннюю реакцию на внешние условия. Однако такая истинная религия не является чисто субъективным опытом. Она охватывает всю субъективность индивидуума, вовлеченную в осмысленную и разумную реакцию на совокупную объективность, - вселенную и ее Творца.
Всеки път, когато човек извършва осъзнат нравствен избор, той веднага също усеща в своята душа нов прилив на божественост. Нравственият избор превръща религията в подбуждение, предизвикващо вътрешна реакция на външните условия. Обаче такава истинска религия не се явява чисто субективен опит. Тя обхваща цялата субективност на индивида, въвлечена в осмислената и разумна реакция на съвкупната обективност, - вселената и нейния Творец.
Несмотря на свою абсолютную субъективность, совершенный трансцендентальный опыт любви - любить и быть любимым - не является психической иллюзией. В представлении человека, единственная связанная со смертными существами истинно божественная и объективная реальность - Настройщик Сознания - действует исключительно как субъективный феномен. Общение человека с высшей объективной реальностью, Богом, происходит только посредством чисто субъективного опыта познания Бога, поклонения ему, осознания своего статуса Божьего сына.
Независимо от своята абсолютна субективност, съвършеният трансцедентален опит от любовта - да обичаш и да бъдеш любим - не се явява психична илюзия. В представите на човека, единствената свързана със смъртните същества истински божествена и обективна реалност - Настройчикът на Съзнанието - действува изключително като субективен феномен. Общуването на човекът с висшата обективна реалност, Бога, протича само посредством чисто субективния опит на познаване на Бога, поклонението към него, осъзнаването на своя статус като Божий син.
Истинное религиозное поклонение не является бесполезным монологом и самообманом. Поклонение есть личное общение с божественно реальным, с самим источником реальности. Через поклонение человек стремится стать выше и в итоге приходит к высшему.
Истинското религиозно поклонение не се явява безполезен монолог и самоизмама. Поклонението е личното общуване с божествено реалния, със самия източник на реалността. Чрез поклонението човек се стреми да качи нагоре и в крайна сметка пристига към висшия.
Идеализация истины, красоты и добродетели и стремление служить им не заменяют подлинного религиозного опыта - духовной реальности. Психология и идеализм не равнозначны религиозной реальности. Порождения человеческого интеллекта действительно способны творить ложных богов - богов, созданных по образу человека, однако истинное богосознание имеет иное происхождение. Богосознание присуще внутреннему духу. Многие религиозные системы основаны на формулировках человеческого интеллекта, но богосознание необязательно является частью этих гротескных систем религиозного рабства.
Идеализацията на истината, красотата и добродетелта и стремежа да се служи на тях не заменя истинския религиозен опит - духовната реалност. Психологията и идеализмът не са равнозначни на религиозната реалност. Пораждането на човешкият интелект действително е способно да твори лъжливи богове - богове, създадени по образа на човека, обаче истинското богосъзнание има друг произход. Богосъзнанието е присъщо за вътрешния дух. Много религиозни системи са основани на формулировките на човешкия интелект, но богосъзнанието не е задължително да се явява като част от тези гротескни системи на религиозно робство.
Бог - это не изобретение человеческого идеализма: он является самим источником всех подобных проникновений и ценностей сверхживотного уровня. Бог - это не гипотеза, сформулированная для объединения человеческих представлений об истине, красоте и добродетели: он является исполненной любви личностью,
Бог - това не е изобретение на човешкия идеализъм: той се явява самият източник на всички подобни проникновения и ценности но свръх животинско ниво. Бог - това не хипотеза, формулирана за обединяване на човешките представи за истината, красотата и добродетелите: той се явява изпълнена с любов личност,
Страница 2096
порождающей все эти проявления во вселенной. Истина, красота и добродетель человеческого мира объединяются всё большей духовностью опыта смертных, восходящих к реальностям Рая. Единство истины, красоты и добродетели может воплотиться только в духовном опыте богопознавшей личности.
пораждаща всички тези проявления във вселената. Истината, красотата и добродетелта в човешкия свят се обединяват във все по-голямата духовност на опита на смъртните, възхождащи към реалностите на Рая. Единството на истините, красотите и добродетелите могат да се въплътят само в духовния опит на богопозналата личност.
Мораль есть та почва, на которой впоследствии должно появиться личное богосознание - личное осознание внутреннего присутствия Настройщика, но такая мораль не является источником религиозного опыта и вытекающего из него духовного проникновения. Мораль сверхживотна, но субдуховна. Мораль эквивалентна признанию долга - осознанию существования добра и зла. Зона морали лежит между животным и человеческим типами разума, так же как моронтия действует между материальной и духовной сферами личностных достижений.
Моралът е тази почва, на която в последствие трябва да се появи личното богосъзнание - личното осъзнаване на вътрешното присъствие на Настройчика, но такъв морал не се явява източник на религиозен опит и произтичащото от него духовно приникновение. Моралът е свръх животински, но суб духовен. Моралът е еквивалентен на признаването на дълга - осъзнаването на съществуването на добро и зло. Зоната на морала лежи между животинския и човешките типове разум, така също както моронтия действува между материалната и духовни сфери на личностните достижения.
Эволюционный разум способен открыть закон, мораль и этику, однако посвященный ему дух, внутренний Настройщик, раскрывает эволюционирующему человеческому разуму законодателя - Отца, источника всего истинного, прекрасного и благого. И у такого просветленного человека есть религия, и он духовно подготовлен к долгому и увлекательному поиску Бога.
Еволюиращият разум е способен да открие закона, морала и етиката, обаче посветеният на него дух, вътрешният Настройчик, разкрива на еволюиращия човешки разум законодателя - Отца, източникът на всичко истинско, прекрасно и благо. И у такъв просветлен човек има религия, и той е духовно подготвен към дългото и увлекателно търсене на Бога.
Мораль не обязательно является духовной. Она может быть целиком и полностью человеческой, хотя подлинная религия и улучшает все моральные ценности, наполняет их новым содержанием. Мораль без религии неспособна раскрыть предельную добродетель и обеспечить сохранение даже собственных моральных ценностей. Религия обеспечивает возвышение, прославление и непременное спасение всего, что принимает и одобряет мораль.
Моралът не е задължително да се явява духовен. Той може да бъде изцяло и напълно човешки, макар истинската религия и да подобрява всички морални ценности, да ги изпълва с ново съдържание. Моралът без религия е неспособен да разкрие пределната добродетел и да обезпечи съхраняването даже на собствените морални ценности. Религията обезпечава възвисяване, прослава и непременно спасение на всекиго, който приема и одобрява морала.
Религия стоит над наукой, искусством, философией, этикой и моралью, но не существует в отрыве от них. Все они неразрывно связаны в человеческом опыте - личном и общественном. Религия является высшим опытом человека в его смертном естестве, но конечный язык никогда не позволит теологии адекватно выразить подлинный религиозный опыт.
Религията стои над науката, изкуството, философията, етиката и морала, но не съществува отделно от тях. Всички те са неразривно свързани в човешкия опит - личностен и обществен. Религията се явява най-висшия опит на човека в неговото смъртно естество, но крайният език никога няма да позволи на теологията адекватно да изрази истинския религиозен опит.
Религиозное проникновение способно превращать поражение в высокие стремления и новую решимость. Любовь - это высшее побуждение, которое человек может использовать в своем восхождении во вселенной. Но когда любовь лишена истины, красоты и добродетели, она становится всего лишь эмоцией, философским искажением, психической иллюзией, духовным обманом. Любовь всегда должна определяться заново на последующих уровнях моронтийного и духовного развития.
Религиозното проникновение е способно да превръща поражението във високи стремежи и нова решимост. Любовта - това е най-висшето подбуждение, което човек може да използува в своето възхождане във вселената. Но когато любовта е лишена от истината, красотата и добродетелта, тя става всичко само емоция, философско изкривяване, психическа илюзия, духовна измама. Любовта винаги е длъжна да се определя отново на последващите нива на моронтийно и духовно развитие.
Искусство проистекает из попытки человека уйти от недостатка красоты в его материальном окружении; это шаг в направлении моронтии. Наука представляет собой попытку человека разгадать очевидные загадки материальной вселенной. Философия - это попытка объединения человеческого опыта. Религия - это высший порыв человека, его величественная устремленность к конечной реальности, его решимость найти Бога и стать подобным ему.
Изкуството произтича от опита на човека да оттегли от недостатъка на красота в неговото материално обкръжение; това е крачка в направление към моронтия. Науката представлява по себе си опит на човека да разгадае очевидните тайни на материалната вселена. Философията - това е опит за обединяване на човешкия опит. Религията - това е най-висшия порив на човека, неговата величествена устременост към крайната реалност, неговата решимост да намери Бога и да стане подобен нему.
В сфере религиозного опыта духовная возможность является потенциальной реальностью. Духовная тяга, влекущая человека вперед, не есть психическая иллюзия. Возможно, не все человеческие фантазии о вселенной соответствуют фактам, однако многое, очень многое является истиной.
В сферата на религиозния опит духовната възможност се явява потенциална реалност. Духовната тяга, влачеща човека напред, не е психическа илюзия. Възможно е, не всички човешки фантазии за вселената да съответствуват на фактите, обаче много, много се явява истина.
Жизнь некоторых людей слишком велика и благородна, чтобы опускаться на тот низкий уровень, на котором она была бы всего лишь успешной. Животное вынуждено приспосабливаться к среде, но религиозный человек стоит выше своей среды и тем самым уходит от ограничений нынешнего материального мира через проникновение, присущее божественной любви. Это представление о любви порождает в душе человека сверхживотное стремление найти истину, красоту и добродетель. И когда он действительно находит их, он возвеличивается в их объятиях; он исполняется желанием жить ими, творить добро.
Животът на някои хора е прекалено велик и благороден, за да се спускат на това ниско ниво, на който той да би бил всичко само успешен. Животното е принудено да се приспособява към средата, но религиозният човек стои по-високо от своята среда и по този начин се оттегля от ограниченията на сегашния материален свят чрез проникновението, присъщо за божествената любов. Тази представа за любовта поражда в душата на човека свръх животински стремеж да намери истината, красотата и добродетелта. И когато той действително ги намери, той се възвеличава в техните обятия; той се изпълва с желанието да живее с тях, да твори добро.
Страница 2097
Не падайте духом. Человеческая эволюция продолжается, и раскрытие Бога миру - в Иисусе и с его помощью - увенчается успехом.
Не падайте духом. Човешката еволюция се продължава, и разкриването на Бога пред света - в Иисус и с негова помощ - ще се увенчае с успех.
Великой задачей современного человека является достижение более успешного общения с божественным Наставником, пребывающим в человеческом разуме. Величайшее свершение человека во плоти состоит в гармоничной и разумной попытке выйти за пределы осознания своего "я", пересечь туманный мир начального осознания души и совершить искреннюю попытку достичь границ осознания духа - установить связь с божественным присутствием. Такой опыт - опыт осознания Бога - представляет собой могущественное подтверждение предсущей истины, заключенной в религиозном опыте богопознания. Такое осознание духа эквивалентно знанию действительности богосыновства. В остальном уверенность в сыновстве заключается в опыте веры.
Великата задача на съвременния успех се явява достигането на по-успешно общуване с божествения Наставник, пребиваващ в човешкия разум. Най-великото извършване от човека в плът се състои в хармоничния и разумен опит да излезе извън пределите на осъзнаването на своето "аз", да пресече тъмния свят на началното осъзнаване на душата и и да извърши искрен опит да достигне границата на осъзнаване на духа - да установи връзка с божественото присъствие. Такъв опит - опита за познаване на Бога - представлява по себе си могъществено потвърждение на предсъщата истината, съдържаща се в религиозния опит на богопознанието. Такова осъзнаване на духа е еквивалентно на знанието за действителността на божествената синовност. В остоналото увереността в синовността се заключава в опита на вярата.
Осознание Бога эквивалентно интеграции своего "я" во вселенную, причем на высочайших вселенских уровнях духовной реальности. Только духовное содержание любой ценности остается нетленным, а значит всё то истинное, прекрасное и благое, что есть в человеческом опыте, не может погибнуть. Если человек не избирает путь спасения, то вечный Настройщик сохраняет эти реальности, рожденные в любви и взлелеянные в служении. И все они являются частью Всеобщего Отца. Отец есть живая любовь, и эта жизнь Отца заключена в его Сынах. И дух Отца пребывает в сынах его Сынов - смертных людях. В конечном счете, идея Отца по-прежнему остается высшим представлением человека о Боге.
Осъзнаването на Бога е еквивалентно на интеграцията на своето "аз" във вселената, при което на височайшите вселенски нива на духовна реалност. Само духовното съдържание на всяка ценност си остана нетленно, а значи, че всичко истинско, прекрасно и благо, което има в човешкия опит, не може да загине. Ако човекът не избере пътя на спасението, то верният Настройчик съхранява тези реалности, родени в любов и възлеяни в служене. И всички те се явяват част от Всеобщия Отец. Отецът е живата любов, и този живот на Отца се заключава в неговите Синове. И духът на Отца пребивава в синовете на неговите Синове - смъртните хора. В крайна сметка, идеята за Отца и по-предишному си остава най-висшата представа на човека за Бога.