Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 195. ПОСЛЕ ПЯТИДЕСЯТНИЦЫ
Документ 195. СЛЕД ПЕТДЕСЯТНИЦА
ПРОПОВЕДЬ Петра в день Пятидесятницы определила стратегию и планы большинства апостолов в их деятельности, связанной с возвещением евангелия царства. Петр был подлинным основателем христианской церкви; Павел передал христианство иноплеменникам, а греческие верующие познакомили с ним всю Римскую империю.
ПРОПОВЕДТА на Петър в деня на Петдесятница определила стратегията и плановете на болшинството апостоли в тяхната деятелност, свързана с възвестяване евангелието за царството. Петър бил истинският основател на християнската църква; Павел предал християнството на друго племенниците, а гръцките вярващи запознали с тях цялата Римска империя.
Хотя скованные традициями и порабощенные духовенством иудеи, как народ, не захотели принять ни евангелие Иисуса об отцовстве Бога и братстве людей, ни проповедь Петра и Павла о воскресении и вознесении Христа, положившую начало христианству, остальная часть Римской империи оказалась восприимчивой к формирующимся христианским доктринам. В то время западную цивилизацию отличала интеллектуальность, усталость от войн и крайне скептическое отношение ко всем существующим религиям и вселенским философиям. Народы западного мира, испытавшие на себе благотворное влияние греческой культуры, чтили традиции своего великого прошлого. Они могли видеть результаты великих свершений в философии, искусстве, литературе и прогресс в политике. Однако при всех этих достижениях им не хватало религии, которая удовлетворяла бы душу. Их духовные устремления оставались неудовлетворенными.
Макар скованите от традициите и поробени от духовенството юдеи, като народ, да не поискали да приемат нито евангелието на Иисус за бащинството на Бога и братството между хората, нито проповедта на Петър и Павел за възкресението и възнасянето на Христа, положила началото на християнството, останалата част от Римската империя се оказала възприемчива към формиращата се християнска доктрина. В това време западната цивилизация се отличавала с интелектуалност, умора от войните и крайно скептично отношение към всички съществуващи религии и вселенски философии. Народите от западния свят, изпитващи върху себе си благотворното влияние на гръцката култура, почитали традициите на своето велико минало. Те могли да видят резултатите от великите извършвания във философията, изкуството, литературата и прогреса в политиката. Обаче при всички тези достижения на тях не им достигала религия, която би удовлетворявала душата. Техните духовни стремления си оставали неудовлетворени.
Именно на такой сцене человеческого общества внезапно появились учения Иисуса, облаченные в проповедь христианства, и изголодавшимся сердцам этих западных народов был представлен новый тип жизни. Такое положение сразу же привело к столкновению прежних религиозных обычаев с новой христианизированной версией проповеди Иисуса, обращенной к миру. Подобные конфликты либо завершаются убедительной победой нового или старого, либо тем или иным компромиссом. Как видно из истории, в данном случае борьба завершилась компромиссом. Христианство пыталось охватить слишком многое, чтобы какой-либо народ мог усвоить его идеи за одно или два поколения. Оно не было простым духовным призывом, подобным тому, с которым обращался к человеческим душам Иисус. С самого начала оно заняло решительную позицию в вопросах религиозных ритуалов, образования, магии, медицины, искусства, литературы, законности, управления, морали, взаимоотношений полов, полигамии и, в меньшей степени, даже рабства. Христианство появилось не просто как новая религия - не как нечто такое, чего ждала вся Римская империя и Восток, - а как новый тип человеческого общества. И в качестве такого притязания оно быстро привело к социально-нравственному столкновению эпох. Идеалы Иисуса, по-новому осмысленные греческой философией и социализированные христианством, бросили смелый вызов традициям человечества, заключенным в этике, морали и религиях западной цивилизации.
Именно на такава сцена на човешкото общество внезапно се появили ученията на Иисус, облечени в проповедта на християнството, и на изгладнелите сърца на тези западни народи бил представен нов тип живот. Такова положение веднага също привело към стълкновение на предишните религиозни обичаи с новата християнска версия на проповедта на Иисус, обърната към света. Подобни конфликти или завършват с убедителна победа на новото или на старото, или с един или друг компромис. Както е видно от историята, в дадения случай борбата се завършила с компромис. Християнството се опитало да обхване прекалено много, за да може който и да било народ да може да усвои неговите идеи за едно или две поколения. То не било просто духовен призив, подобен на този, с който се обръщал към човешките души Иисус. От самото начало то заело решителна позиция по въпросите на религиозните ритуали, образованието, магията, медицината, изкуството, литературата, законността, управлението, морала, взаимоотношенията между половете, полигамията и, в малка степен, даже за робството. Християнството се появили не просто като нова религия - не като нещо такова, което очаквала цялата Римска империя и Изтока, - а като нов тип човешко общество. И в качеството на такова претенция то бързо довело към социално-нравствено стълкновение на епохите. Идеалите на Иисус, по-новому осмислени от гръцката философия и социализирани от християнството, отправили смел призив към традициите на човечеството, съдържащи се в етиката, морала и религиите на западната цивилизация.
Поначалу христианство приобретало новообращенных только в низших социальных и экономических слоях. Однако уже к концу второго века лучшие представители греко-римской культуры всё чаще обращались к этому новому типу христианской веры - новому представлению о смысле жизни и цели бытия.
По начало християнството придобивало новообърнати само в нисшите социални и икономически слоеве. Обаче вече към края на втори век най-добрите представители от гръко-римската култура все по-често се обръщали към този нов тип на християнската вяра - новата представа за смисъла на живота и целта на битието.
Страница 2070
Каким образом это появившееся у евреев учение, потерпев практически полное поражение у себя на родине, столь быстро и успешно завоевало лучшие умы Римской империи? Победа христианства над философскими религиями и мистериальными культами объяснялась следующими факторами:
По какъв начин това появило се у евреите учение, претърпявайки практически пълно поражение в своята родина, толкова бързо и успешно завоювало най-добрите умове на Римската империя? Победата на християнството над философските религии и мистериални култова се обяснявала със следните фактори:
1. Организация. Павел был великим организатором, и его последователи сохранили заданный им темп.
1. Организация. Павел бил велик организатор, и неговите последователи запазили зададения им темп.
2. Христианство подверглось всесторонней эллинизации. Оно вобрало в себя высшие достижения греческой философии, а также всё лучшее из иудейской теологии.
2. Християнството се подложило на всестранна елинизация. То побрало в себе си най-висшите достижения на гръцката философия, а така също всичко най-добро от юдейската теология.
3. Но прежде всего, оно заключало в себе новый великий идеал - отголосок посвященческой жизни Иисуса и отражение его проповеди спасения для всего человечества.
3. Но преди всичко, то съдържало в себе си новия велик идеал - отглас от от посвещеническия живот на Иисус и отражението на неговата проповед за спасение на цялото човечество.
4. Христианские вожди были готовы пойти на такие компромиссы с митраизмом, которые позволили завоевать лучших его приверженцев на сторону антиохийского культа.
4. Християнските вождове били готови да отидат на такива компромиси с митраизма, които позволили да завоюват най-добрите от неговите привърженици на страната на антиохийския култ.
5. Таким же образом следующее, а затем и позднейшие поколения христианских вождей шли на такие новые уступки язычеству, что даже римский император Константин принял новую религию.
5. По такъв същия начин следващите, а след това и по-късните поколения християнски вождове отивали на такива нови отстъпки към езичеството, че даже римския император Константин приел новата религия.
Однако христиане пошли на расчетливую сделку с язычниками, приняв ритуальные церемонии язычников и заставив тех принять эллинизированную версию христианства Павла. Сделка с язычниками была более удачной, чем с митраистами, но даже соглашение с приверженцами культа Митры делало их скорее победителями, нежели побежденными, ибо им удалось устранить вопиющую безнравственность, равно как и многочисленные другие предосудительные ритуалы, присущие персидской мистерии.
Обаче християните отишли на пресметната сделка с езичниците, приемайки ритуалните церемонии на езичниците и заставяйки ги да приемат елинизираната версия на християнството на Павел. Сделката с езичниците била повече успешна, отколкото с митраистите, но даже съглашението с привържениците на култа към Митра ги направило по-скоро победители, отколкото победени, защото на тях им се отдало да отстранят крещящата безнравственост, еднакво както и многочислените други предосъдителни ритуали, присъщи за персийските мистерии.
Разумно это было или нет, но ранние христианские вожди сознательно жертвовали идеалами Иисуса в попытке сохранить и укрепить многие из его идей. И они добились необыкновенных успехов. Но не сомневайтесь - эти принесенные в жертву идеалы Учителя по-прежнему скрыты в его евангелии, и когда-нибудь они с полной силой заявят о себе миру!
Разумно ли е било това или не, но ранните християнски вождове съзнателно жертвали идеалите на Иисус в опит да съхранят и укрепят много от неговите идеи. И те постигнали необикновени успехи. Но не се съмнявайте - тези принесени в жертва идеали на Учителя по-предишному са скрити в неговото евангелие, и някога, когато и да било те с пълна сила ще заявят за себе си пред света!
Вследствие этого оязычивания христианства, старое одержало над новым много мелких побед ритуального характера, в то время как христианство добилось превосходства в другом:
В следствие на това оезичване на християнството, старото удържало над новото много дребни победи от ритуален характер, в това време когато християнството постигнало превъзходство в другото:
1. Был установлен новый и неизмеримо более высокий критерий человеческой нравственности.
1. Бил установен нов и неизмеримо по-висок критерий за човешката нравственост.
2. Мир получил новое и чрезвычайно расширенное представление о Боге.
2. Светът получил ново и черезвичайно разширена представа за Бога.
3. Надежда на бессмертие стала одним из утверждений признанной религии.
3. Надеждата за безсмъртие станала едно от утвържденията на признатата религия.
4. Изголодавшаяся человеческая душа получила Иисуса Назарянина.
4. Изгладнялата човешка душа получила Иисус Назарянина.
Многие из великих истин, которым учил Иисус, были почти утеряны в этих ранних компромиссах, однако они по-прежнему таятся в религии оязыченного христианства, которое, в свою очередь, являлось предложенной Павлом версией жизни и учений Сына Человеческого. И еще до своего компромисса с язычеством христианство претерпело всестороннюю эллинизацию. Христианство многим, очень многим обязано грекам. Именно египетский грек столь смело встал на защиту своих взглядов в Нисее и столь бесстрашно бросил вызов собравшимся, что те не посмели исказить представление о сущности Иисуса в такой мере, чтобы подлинная истина о его посвящении оказалась в опасности быть утраченной для мира. Этого грека звали Афанасий, и если бы не красноречие и логика этого верующего, доводы Ария взяли бы верх.
Много от великите истини, на които учил Иисус, били почти изгубени в тези ранни компромиси, обаче те по-предишному се таят в религията на оезиченото християнство, което, на свой ред, се явявало предложената от Павел версия на живото и ученията на Сина Човешки. И още до своя компромис с езичеството християнството претърпяло всестранна елинизация. Християнството много, изключително много е задължено на гърците. Именно египетския грък толкова смело е застанал в защита на своите възгледи в Нисее и толкова безстрашно е оправил призив към събралите се, че те не посмели да изкривят представата за същността на Иисус в такава степен, че достоверната истина за неговото посвещение да се окаже в опасност да бъде изгубена за света. Този грък наричали Атанасий, и ако не било красноречието и логиката на този вярващ, доводите на Ария биха взели връх.
Страница 2071
1. ВЛИЯНИЕ ГРЕКОВ
1. ВЛИЯНИЕ НА ГЪРЦИТЕ
Эллинизация христианства началась в тот достопамятный день, когда апостол Павел предстал перед ареопагом в Афинах и рассказал афинянам о "Неведомом Боге". Здесь, в тени Акрополя, римский гражданин возвестил этим грекам свою версию новой религии, которая зародилась в иудейской земле Галилее. Было удивительно много общего между греческой философией и учениями Иисуса. У них была одинаковая задача - и та, и другая ставили своей целью выявление индивидуума. Греки стремились к выявлению социальному и политическому, Иисус - к нравственному и духовному. Греки учили интеллектуальному свободомыслию, ведущему к политической свободе; Иисус учил духовному свободомыслию, ведущему к религиозной свободе. В своей совокупности эти две идеи образовали новую могущественную хартию человеческой свободы, ставшую предвестником социальных, политических и духовных свобод.
Елинизацията на християнството започнала в този достопаметен ден, когато апостол Павел застанал пред ареопага в Атина и разказал на атиняните за "Непознатия Бог". Тук, в сянката на Акропола, римският гражданин възвестил на тези гърци своята версия на новата религия, която се зародила в юдейската земя Галилея. Имало удивително много общо между гръцката философия и ученията на Иисус. Те имали еднаква задача - и едната, и другата си поставили за своя цел разкриването на индивида. Гърците се стремели към социално и политическо разкриване, Иисус - към нравствено и духовно. Гърците учили на интелектуално свободомислие, водещо към политическа свобода; Иисус учил на духовно свободомислие, водещо към религиозна свобода. В своята съвкупност тези две идеи образували нова могъща харта на човешката свобода, ставаща предвестник на социалните, политическите и духовни свободи.
Христианство появилось и одержало победу над всеми другими конкурирующими религиями в основном в силу двух факторов:
Християнството се появили и удържало победа над всички други конкуриращи религии в основното по сила на два фактора:
1. Греческий разум был готов заимствовать новые и благотворные идеи, даже если они исходили от иудеев.
1. Гръцкият разум бил готов да заимства новите и благотворни идеи, даже ако те изхождали от юдеите.
2. Павел и его последователи были готовы идти на уступки, которые, однако, отличались расчетом и прозорливостью; они были мастерами теологического компромисса.
2. Павел и неговите последователи били готови да отидат на отстъпки, които, обаче се отличавали с пресметливост и прозорливост; те били майстори на теологичния компромис.
В то время, когда Павел смело выступил в Афинах с проповедью "Христос и его смерть на кресте", греки испытывали духовный голод; они интересовались духовной истиной и действительно искали ее. Никогда не забывайте о том, что поначалу римляне боролись с христианством, в то время как греки приняли его, и именно греки впоследствии буквально заставили римлян принять эту новую религию, в измененном к тому времени виде, как составную часть греческой культуры.
В това време, когато Павел смело встъпил в Атина с проповедта за "Христос и неговата смърт на кръста", гърците изпитвали духовен глад, те се интересували от духовната истина и действително я търсели. Никога не забравяйте за това, че по начало римляните са се борили с християнството, в това време когато гърците са го приели, и именно гърците в последствие буквално заставили римляните да приемат тази нова религия, в изменения към това време вид, като съставна част от гръцката култура.
Греки поклонялись красоте, иудеи - святости, но оба народа любили истину. Веками греки всерьез размышляли и искренне спорили о всех человеческих проблемах, - социальных, экономических, политических и философских, - за исключением религии. Мало кто из греков обращал большое внимание на религию; они не принимали всерьез даже свою собственную. Веками иудеи игнорировали все области мысли, кроме религии, которой они уделяли всё свое внимание. Они относились к своей религии очень серьезно, слишком серьезно. Озаренный откровением Иисуса, объединенный многовековой опыт интеллектуальных достижений двух этих народов стал теперь движущей силой нового типа человеческого общества и, в известной мере, нового типа религиозного учения и религиозной практики.
Гърците се покланяли пред красотата, юдеите - пред святостта, но двата народа обичали истината. От векове гърците сериозно размишлявали и искрено спорили за всички човешки проблеми, - социални, икономически, политически и философски, - с изключение на религията. Малко някой от гърците обръщал голямо внимание на религията; те не приемали на сериозно даже своята собствена. От векове юдеите игнорирали всички области на мисълта, освен религията, на която те отделяли цялото свое внимание. Те се отнасяли към своята религия много сериозно, прекалено сериозно. Озарени от откровенията на Иисус, обединеният многовековен опит от интелектуалните достижения на двата тези народа сега станал движещата сила на новия тип човешко общество и, в известна степен, новия тип религиозно учение и религиозна практика.
К тому времени - после того как Александр распространил эллинистическую цивилизацию на весь ближневосточный мир - влияние греческой культуры уже охватило земли западного Средиземноморья. Грекам вполне хватало собственной религии и политики, пока они оставались в своих небольших городах-государствах. Но когда македонский царь решил превратить Грецию в империю, простиравшуюся от Адриатики до Инда, возникли проблемы. Уровень греческого искусства и философии отвечал требованиям имперской экспансии, чего нельзя сказать о политическом управлении греков или их религии. После того, как города-государства Греции разрослись до размеров империи, их довольно провинциальные боги стали казаться немного странными. Греки действительно искали единого Бога - более великого, лучшего Бога, - когда до них дошла христианизированная версия древней иудейской религии.
Към това време - след като Александър разпространил елинската цивилизация върху целия близко източен свят - влиянието на гръцката култура вече обхванало земите на западното Средиземноморие. За гърците напълно били достатъчни собствената религия и политика, докато те оставали в своите малко градове-държави. Но когато македонският цар решил да превърне Гърция в империя, простираща се от Адриатика до Инд, възникнали проблеми. Нивото на гръцкото изкуство и философия отговаряли на изискванията за имперска експанзия, което не може да се каже за политическото управление на гърците или тяхната религия. След това, когато градовете-държави в Гърция се разраснали до размерите на империя, техните доволно провинциални богове започнали да изглеждат малко странни. Гърците действително търсели единен Бог - по-велик, по-добър Бог - когато до тях дошла християнизираната версия на древната юдейска религия.
Страница 2072
Эллинизированная империя не могла сохраниться как таковая. Она по-прежнему оказывала культурное влияние, но выстояла она только после того, как переняла от Запада политический гений римлян, их искусство управлять империей, а от Востока - религию с ее единым Богом, обладавшим достойным империи величием.
Елинизираната империя не могла да се съхрани като такава. Тя по-предишному окозвало културно влияние, но устояла тя едва след това, когато приела от Запада политическия гений на римляните, тяхното изкуство да се управлява империя, а от Изтока - религията с нейния единен Бог, притежаващ достойно за империята величие.
В первом веке после Христа период наивысшего расцвета эллинизированной культуры был уже позади; начался ее упадок; хотя образованность и повышалась, она всё реже бывала отмечена печатью таланта. Именно в это время идеи и идеалы Иисуса, частично заключенные в христианстве, внесли свой вклад в спасение греческой культуры и науки.
В първи век след Христа периода на най-висок разцвет на елинизираната култура бил вече назад; започвал се нейният упадък, макар образоваността и да се повишавала, тя все по-рядко била отбелязвана с печата на таланта. Именно в това време идеите и идеалите на Иисус, частично съдържащи се в Християнството, внесли своя принос в спасението на гръцката култура и наука.
Александр покорял Восток культурным даром греческой цивилизации; Павел штурмовал Запад христианской версией евангелия Иисуса. И где бы на Западе ни побеждала греческая культура, там пускало свои корни эллинизированное христианство.
Александър покорил Изтока с културния дар на гръцката цивилизация; Павел щурмувал Запада с християнската версия на евангелието на Иисус. И където и да било на Запад да побеждавала гръцката култура, там пускало корени елинизираното християнство.
Хотя восточная версия проповеди Иисуса и сохраняла большую верность его учениям, она продолжала следовать бескомпромиссному отношению Абнера. По своим успехам она всегда уступала эллинизированной версии и в итоге растворилась в исламе.
Макар източната версия на проповедта на Иисус и да съхранявала голяма вярност към неговите учения, тя продължавала да следва безкомпромисното отношение на Абнер. По своите успехи тя винаги е отстъпвала на елинизираната версия и в крайна сметка се разтворила в исляма.
2. РИМСКОЕ ВЛИЯНИЕ
2. РИМСКО ВЛИЯНИЕ
Римляне переняли от греков всю их культуру, заменив жребий представительной формой правления. И вскоре эта перемена стала благоприятной почвой для христианства в том смысле, что Рим познакомил весь западный мир с новой терпимостью к необычным языкам, народам и даже религиям.
Римляните приели от гърците цялата тяхна култура, заменяйки жребия с представителна форма на управление. И скоро тази промяна станала благоприятна почва за християнството в този смисъл, че Рим запознал целия западен свят с новата търпимост към необичайния език, народи и даже религии.
Ранние преследования христиан в Риме во многом объяснялись только одним обстоятельством - неудачным использованием в их проповедях слова "царство". Римляне снисходительно относились к самым разным религиям, однако не допускали ничего, что напоминало политическое соперничество. Поэтому когда эти гонения, причиной которых в основном были недоразумения, прекратились, открылось широкое поле для религиозной пропаганды. Римлян интересовало политическое управление; их одинаково мало беспокоило как искусство, так и религия, и они с редкой терпимостью относились и к тому, и к другому.
Ранните преследвания на християните в Рим в многото се обяснявали само с едно обстоятелство - неуспешното използуване в техните проповеди на думата "царство". Римляните снизходително се отнасяли към най-различни религии, обаче те не допускали нищо, което да напомняло политическо съперничество. Поради това когато тези гонения, причина за които в основното били недоразумения, се прекратили, се открило широко поле за религиозна пропаганда. Римляните се интересували от политическо управление; тях еднакво малко ги безпокояло както изкуството, така и религията, и те с рядка търпимост се отнасяли и към едното, и към другото.
Восточный закон отличался жестокостью и произволом; греческий закон отличался изменчивостью и эстетизмом; римский закон отличался величественностью и внушал уважение. Римское образование прививало беспрецедентную и непоколебимую преданность. Древние римляне являлись политически преданными и в высшей степени самоотверженными индивидуумами. Они были честными, усердными, верными своим идеалам, но у них не было религии, достойной этого названия. Неудивительно, что греческим учителям удалось убедить их принять христианство Павла.
Източният закон се отличавал с жестокост и произвол; гръцкия закон се отличавал с изменчивост и естетизъм; римският закон се отличавал с величественост и внушавал уважение. Римското образование насаждало безпрецедентна и непоколебима преданост. Древните римляни се явявали политически предани и във висша степен всеотдайни индивиди. Те били честни, усърдни, верни към своите идеали, но у тях нямало религия, достойна за това название. Не е учудващо, че на гръцките учители се отдало да ги убедят да приемат християнството на Павел.
И эти римляне были великим народом. Они могли управлять Востоком, ибо они умели управлять собой. Такая исключительная честность, преданность и несгибаемое самообладание были идеальной почвой для принятия и развития христианства.
И тези римляни били велик народ. Те можели да управляват Изтока, защото те умеели да управляват себе си. Такава изключителна честност, преданост и несломимо самообладание били идеалната почва за приемане и развитие на християнството.
Этим греко-римлянам было одинаково легко стать такими же духовно преданными институциональной церкви, как и политически преданными государству. Римляне боролись с церковью только тогда, когда они усматривали в ней соперника государства. Не обладая почти никакой национальной философией или собственной культурой, Рим перенял греческую культуру и смело принял Христа в качестве своей нравственной философии. Христианство превратилось в нравственную культуру Рима, но едва ли в его религию как индивидуальный опыт духовного роста тех, кто без разбора принимал новую веру. Конечно, многие индивидуумы действительно проникли в глубь этой
За тези гръко-римляни било еднакво леко да станат такива също духовно предани на институционалната църква, както и политически предани към държавата. Римляните се борили с църквата само тогава, когато те виждали нея съперник на държавата. Но не притежавайки никаква национална философия или собствена култура, Рим приел гръцката култура и смело приел Христа в качеството на своя нравствена философия. Християнството се превърнало в нравствената култура на Рим, но едва ли в негова религия като индивидуален опит от духовния ръст на тези, които без разбор (разследване) са приели новата вяра. Разбира се много индивиди действително са проникнали в дълбочината на тази
Страница 2073
государственной религии и обрели пищу для своих душ - реальные ценности и тайные значения тех скрытых истин, которые сохранились в эллинизированном и оязыченном христианстве.
държавна религия и са придобили храна за своите души - реални ценности и тайни значения за тези скрити истини, които са се съхранили в елинизираното и оезичено християнство.
Стоики, с их упорным обращением к "природе и сознанию", еще лучше подготовили весь Рим к принятию Христа - по крайней мере, в интеллектуальном смысле. По природе и воспитанию римляне были законниками; они чтили даже законы природы, и теперь, в христианстве, в законах природы они увидели законы Бога. Народ, который дал миру Цицерона и Вергилия, был готов к эллинизированному христианству Павла.
Стоиците, с тяхното упорито обръщани към "природата и съзнанието", още по-добре подготвили целия Рим към приемане на Христа - в крайна сметка, в интелектуалния смисъл. По природа и възпитание римляните били законници; те почитали даже законите на природата, и сега, в християнството, в законите на природата те видели законите на Бога. Народ, който е дал на света Цицерон и Вергилий, е бил готов към елинизираното християнство на Павел.
Так эти латинизированные греки заставили как иудеев, так и христиан наполнить их религию философским содержанием, согласовать ее идеи и систематизировать ее идеалы, приспособить религиозные обычаи к современной жизни. Огромную помощь во всём этом оказал перевод на греческий язык священных книг иудеев, а также последующее появление греческого перевода Нового Завета.
Така тези латинизирани гърци заставили както юдеите, така и християните да изпълнят тяхната религия с философско съдържание, да съгласуват нейните идеи и да систематизират нейните идеали, да приспособят религиозните обичаи към съвременния живот. Огромна помощ във всичко това оказал превода на гръцки език на свещените книги на юдеите, а така също последващото появяване на гръцкия превод на Новия Завет.
В отличие от евреев и многих других народов, греки уже давно с некоторой долей условности верили в бессмертие, некую жизнь после смерти, а поскольку в этом заключалось само существо учений Иисуса, христианство не могло не оказать на них большого притягательного воздействия.
ЗА разлика от евреите и много други народи, гърците вече отдавна с известна доза условност вярвали в безсмъртието, в някакъв живот след смъртта, а доколкото в това се заключавало самото същество на ученията на Иисус, християнството не могло да не окаже върху тях голямо притегателно въздействие.
Целый ряд культурных завоеваний греков и политических побед римлян объединил Средиземноморье в одну империю с единым языком и единой культурой и подготовил западный мир к единому Богу. Иудаизм мог предложить такого Бога, но иудаизм был неприемлем как религия для этих латинизированных греков. Филон помог некоторым из них смягчить свои возражения, однако христианство раскрыло им еще лучшее представление о Боге, и они с готовностью приняли его.
Цял ред културни завоевания на гърците и политическите победи на римляните обединили Средиземноморието в една империя с един език и една култура и подготвил западния свят към единен Бог. Юдаизмът могъл да предложи такъв Бог, но юдаизмът бил неприемлив като религия за тези латинизирани гърци. Филон помогнал на някои от тях да смекчат своите възражения, обаче християнството им разкрило още по-добра представа за Бога, и те с готовност я приели.
3. ПОД ВЛАСТЬЮ РИМСКОЙ ИМПЕРИИ
3. ПОД ВЛАСТТА НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ
После консолидации римского политического правления и распространения христианства оказалось, что у христиан есть единый Бог - великая религиозная концепция - но нет империи, а у греко-римлян - великая империя, но нет Бога, который мог бы служить соответствующей религиозной концепцией для государственной религии и духовного объединения империи. Христиане приняли империю; империя приняла христианство. Рим обеспечил единство политического правления; греки - единство культуры и знаний; христианство - единство религиозной мысли и практики.
След консолидацията на римското политическо управление и разпространяването на християнството се оказало, че у християните има единен Бог - велика религиозна концепция - но няма империя, а у гръко-римляните - велика империя, но няма Бог, който би могъл да служи като съответствуваща религиозна концепция за държавна религия и духовно обединение на империята. Християните приели империята; империята приела християнството. Рим обезпечил единството в политическото управление; гърците - единството в културата и знанията; християнството - единството в религиозната мисъл и практика.
Рим преодолел традиции национализма за счет имперского универсализма и впервые в истории создал условия, при которых различные страны и народы - по крайней мере, формально - смогли принять единую религию.
Рим преодолял традициите на национализма за сметка на имперския универсализъм и за първи път в историята създал условия, при които различните страни и народи - в крайна сметка, формално - до могат да приемат единна религия.
Христианство снискало благоволение Рима во времена великого противостояния энергичных учений стоиков и посулов мистериальных культов, обещавших спасение. Христианство принесло живительное утешение и освобождающую силу народу, испытывавшему духовный голод, в языке которого не было такого слова как "бескорыстие".
Християнството спечелило благоволението на Рим по време на великото противостояние на енергичните учения на стоиците и обещанията на мистериалните култове, обещаващи спасение. Християнството принесло живително утешение и освобождаваща сила за народа, изпитващ духовен глад, в езика на който нямало такава дума като "безкористие".
Наибольшую силу христианству давала жизнь его последователей, проживаемая в служении, и даже то, как они умирали за свою веру в ранний период жестоких гонений.
Най-голямата сила на християнството давал живота на неговите последователи, проживяван в служене, и даже това, как те умирали за своята вяра в ранния период на жестоките гонения.
Учение о любви Христа к детям вскоре положило конец той широко распространенной практике отношения к детям, когда неугодных младенцев - в первую очередь, девочек - бросали на произвол судьбы, обрекая на смерть.
Учението за любовта на Христа към децата скоро положило край на този широко разпространена практика на отношение към децата, когато неугодните младенци - на първо място, девойките - хвърляли на произвола на съдбата, обричайки ги на смърт.
Страница 2074
Первоначальный порядок христианского богослужения был позаимствован из иудейской синагоги и модифицирован митраистским ритуалом. Позднее к нему было добавлено много языческих обрядов. Костяк ранней христианской церкви составляли обращенные в христианство греческие прозелиты.
Първоначалният порядък в християнското богослужение бил заимстван от юдейската синагога и модифициран от митраисткия ритуал. По-късно към него се добавили много езически обреди. Гръбнакът на ранната християнска църква съставлявали обърнатите в християнството гръцки прозелити.
За всю историю западного мира второй век после Христа был наиболее благоприятным периодом для прогресса подлинной религии. В первом веке христианство, за счет борьбы и компромиссов, было готово к закреплению своего положения и быстрому распространению. Христианство приняло императора; позднее он принял христианство. Наступила великая эпоха для распространения новой религии. Это был век религиозной свободы, путешествий и свободомыслия.
За цялата история на западния свят втори век след Христа бил най-благоприятен период за прогрес на истинската религия. В първи век християнството, за сметка на борбата и компромисите, било готово към закрепване на своето положение и бързо разпространение. Християнството приело императора; по-късно той приел християнството. Настъпила велика епоха за разпространяване на новата религия. Това бил век на религиозна свобода, пътешествия и свободомислие.
Духовный толчок, сопровождавший формальное принятие Римом эллинизированного христианства, был слишком запоздалым, чтобы предотвратить глубокий моральный упадок или компенсировать широкое и усугублявшееся вырождение нации. Новая религия была культурной необходимостью для имперского Рима, и чрезвычайно прискорбно, что она не стала средством духовного спасения в более широком смысле.
Духовният тласък, съпровождащ формалното приемане от Рим на елинизираното християнство, бил прекалено закъснял, за да предотврати дълбокия морален упадък или да компенсира широкото и задълбочаващо се израждане на нацията. Новата религия била културна необходимост за имперския Рим, и е черезвичайно прискърбно, че тя не станала средство за духовно спасение в по-широк смисъл.
Даже настоящая религия не могла спасти великую империю от неотвратимых последствий отсутствия индивидуального участия в управлении, от чрезмерного патернализма, бремени налогов и незаконных поборов, несбалансированной торговли с Левантом, истощавшей золотой запас, от безумства развлечений, римской стандартизации, от деградации женщины, рабства и вырождения нации, от физических бедствий, а также от государственной церкви, степень институциональности которой граничила уже с духовной бесплодностью.
Даже истинската религия не би могла да спаси великата империя от неотвратимите последствия от отсъствието на индивидуалното участие в управлението, от черезмерния патернализъм, бремето на налозите и незаконните тежки данъци, не балансираната търговия с Левант, изтощаваща златния запас, от безумството на развлеченията, римската стандартизация, от деградацията на жените, робството и израждането на нацията, от физическите бедствия, а така също то държавната църква, степента на институционалност на която граничила вече с духовната безплодност.
Но в Александрии условия были более благоприятными. Ранние школы в значительной мере сохранили учения Иисуса в изначальном виде. Пантен обучил Клемента, а затем, вслед за Нафанаилом, отправился возвещать Христа в Индию. Несмотря на то, что при создании христианства некоторые из идеалов Иисуса были принесены в жертву, нельзя не отметить, что к концу второго века практически все великие умы греко-римского мира приняли христианство. Триумф становился полным.
Но в Александрия условията са били повече благоприятни. Ранните школи в значителна степен са съхранили ученията на Иисус в изначалния вид. Пантен обучил Клемент, а след това, следвайки след Натанаил, се отправил да възвестява Христа в Индия. Независимо от това, че при създаването на християнството някои от идеалите на Иисус били принесени в жертва, не може да не се отбележи, че към края на втори век практически всички велики умове от гръко-римския свят приели християнството. Триумфът станал пълен.
Римская империя просуществовала достаточно долго, чтобы обеспечить сохранение христианства даже после распада империи. Однако мы часто задумываемся над тем, что произошло бы в Риме и в мире, если бы вместо греческого христианства было принято евангелие царства.
Римската империя просъществувала достатъчно дълго, за да обезпечи съхраняване на християнството даже след разпада на империята. Обаче ние често се замисляме над това, какво би се случило с Рим и в света, ако би вместо гръцкото християнство било би прието евангелието за царството.
4. ЕВРОПЕЙСКОЕ СРЕДНЕВЕКОВЬЕ
4. ЕВРОПЕЙСКО СРЕДНОВЕКОВИЕ
Став придатком общества и пособницей политиков, церковь обрекла себя на интеллектуальный и духовный упадок; в Европе наступил так называемый "век обскурантизма". В это время религия приобретала всё более монашеский, аскетический и законопослушный характер. В духовном отношении христианство впало в спячку. В течение всего этого периода наряду с пассивной и секуляризованной религией существовало непрерывное течение мистицизма - эксцентричного духовного опыта, граничащего с нереальностью и философски родственного пантеизму.
Ставайки придатък на обществото и пособие на политиците, църквата обрекла себе си на интелектуален и духовен упадък, в Европа настъпил така наречения "век на мракобесие". В това време религията придобивала все повече монашески, аскетичен и законопослушен характер. В духовно отношение християнството изпаднало в летаргия. В течение на целия този период наред с пасивната и раздробена религия съществувало непрекъсваемо течение на мистицизма - ексцентричен духовен опит, граничещ с нереалността и философски родствен с пантеизма.
В эти мрачные и безнадежные века религия фактически вновь отошла на второй план. Индивидуум почти полностью растворился в тени власти, традиции и диктата церкви. Появилась новая духовная опасность - был создан сонм "святых", которые, как считалось, обладали особым влиянием в божественных судах и, в силу этого, при успешном обращении к ним могли ходатайствовать за человека перед Богами.
В тези мрачни и безнадеждни векове религията фактически отново отишла на втори план. Индивидът почти напълно се разтворил в сянката на властта, традицията и диктата на църквата. Появила се нова духовна опасност - била създадена тълпата на "светите", които както се считало, притежавали особено влияние в божествените съдилища и, по силата на това, при успешно обръщане към тях могли да ходатайстват за човека пред Боговете.
Страница 2075
Однако несмотря на свою неспособность воспрепятствовать наступлению мракобесия, христианство было достаточно социализированным и оязыченным, чтобы успешно пережить эту эпоху морального падения и духовного застоя. И оно действительно сохранялось в течение этого долгого упадка западной цивилизации и продолжало оказывать свое нравственное влияние с наступлением Возрождения. Восстановление христианства, наступившее с окончанием средневековья, привело к появлению многочисленных христианских сект - вероучений, приспособленных к особым интеллектуальным, эмоциональным и духовным типам человеческой личности. И многие из этих особых христианских групп, или религиозных семей, продолжают существовать во время подготовки данных документов.
Обаче независимо от своята неспособност да се възпрепятства настъпването на мракобесието, християнството било достатъчно социализирано и оезичено, за да можа успешно да преживее тази епоха на морално падение и духовен застой. И то действително се съхранило в течението на този дълъг упадък на западната цивилизация и продължило да оказва своето нравствено влияние с настъпването на Възраждането. Възстановяване на християнството, настъпило със завършване на средновековието, привело към появяване на многочислени християнски секти - вероучения, приспособени към особените интелектуални, емоционални и духовни типове човешка личност. И много от тези особени християнски групи, или религиозни семейства, продължават да съществуват по време на подготовка на дадените документи.
История христианства началась с ненамеренного превращения религии Иисуса в религию об Иисусе. В дальнейшем христианство миновало периоды эллинизации, оязычения, секуляризации, институционализации, интеллектуального упадка, духовного вырождения, моральной спячки, угрозы своему существованию, возрождения, фрагментации и, в последнее время, относительного оживления. Такая родословная свидетельствует о врожденной жизнестойкости и огромных запасах живительной силы. И этому же христианству, которое исповедуют в настоящее время народы западной цивилизации, приходится вступать в борьбу за существование, имеющую еще более угрожающий характер, чем те достопамятные кризисы, которыми отличались его прежние битвы за господство.
Историята на християнството започнала с непреднамереното превръщане религията на Иисус в религията за Иисус. По-нататък християнството минавало периоди на елинизация, оезичване, раздробяване, институционализация, интелектуален упадък, духовно израждане, морална летаргия, заплахи за своето съществуване, възраждане, фрагментация и, в последно време, относително оживление. Такова родословие свидетелствува за вродена жизнеустойчивост и огромни запаси от живителна сила. И това същото християнство, което изповядват в настояще време народите от западната цивилизация, ще се наложи да встъпи в борба за съществуване, имащ още по-заплашителен характер, отколкото тези достопаметни кризиси, с които са се отличавали предишните битки за господство.
Новая эпоха, с ее научным мышлением и материалистическими тенденциями, бросает вызов религии. В этом эпохальном сражении между мирским и духовным окончательная победа будет за религией Иисуса.
Новата епоха, с нейното научно мислене и материалистически тенденции, хвърля призив към религията. В това епохално сражение между светското и духовното окончателната победа ще бъде за религията на Иисус.
5. ПРОБЛЕМА СОВРЕМЕННОСТИ
5. ПРОБЛЕМ НА СЪВРЕМЕННОСТТА
Двадцатый век принес новые проблемы, которые предстоит решить христианству и всем остальным религиям. Чем выше поднимается цивилизация, тем насущней становится необходимость "прежде всего искать небесные реальности" во всех усилиях людей, призванных упрочить общество и помочь в решении его материальных проблем.
Двадесети век принесе нови проблеми, които предстои да решат християнството и всички останали религии. Колкото по-високо се издига цивилизацията, толкова по-насъщна става необходимостта "преди всичко да се търсят небесните реалности" във всички усилия на хората, призвани да заздравят обществото и да помогнат в решаването на неговите материални проблеми.
Истина зачастую ставит в тупик и даже вводит в заблуждение, если она расчленяется, изолируется и подвергается чрезмерному анализу. Живая истина правильно учит искателя истины только тогда, когда она рассматривается в целом, как живая духовная реальность, а не как факт материальной науки или источник вдохновения для занимающего промежуточное положение искусства.
Истината често поставя в задънена улица и даже въвежда в заблуждение, ако тя се разчленява, изолира и се подлага на прекомерен анализ. Живата истина правилно учи търсача на истината само тогава, когато тя се разглежда като цяло, като жива духовна реалност, а не като факт от материалната наука или източник за заемащото промеждутъчно положение изкуство.
Религия есть раскрытие человеку его божественной и вечной участи. Религия - это сугубо личный и духовный опыт, который должен быть навсегда отделен от других высших форм человеческой мысли, таких как:
Религията е разкриване на човека на неговата божествена и вечна участ. Религията - това е извънредно личен и духовен опит, който трябва завинаги да бъде отделен от другите висши форми на човешката мисъл, такива като:
1. Логическое отношение к вещам, принадлежащим к материальной реальности.
1. Логическото отношение към нещата, принадлежащи към материалната реалност.
2. Эстетическое восприятие красоты в противоположность уродству.
2. Естетическото възприятие на красотата в противоположност на уродството.
3. Этическое признание социальных обязанностей и политического долга.
3. Етическото признаване на социалните задължения и политическия дълг.
4. Даже присущее человеку нравственное чувство, рассматриваемое само по себе, не является у людей религиозным.
4. Даже присъщото за човека нравствено чувство, разглеждано само по себе си, не се явява у хората религиозно.
Задача религии заключается в том, чтобы найти во вселенной те ценности, которые способны мобилизовать веру, доверие и уверенность; вершиной религии является поклонение. Религия открывает душе те высшие ценности, которые противопоставляются относительным ценностям, открываемым разумом. Такое сверхчеловеческое проникновение можно обрести только посредством подлинного религиозного опыта.
Задачата на религията се заключава в това, че да намери във вселената тези ценности, които са способни да мобилизират вярата, доверието и увереността; връх на религията се явява поклонението. Религията открива на душата тези висши ценности, които се противопоставят на относителните ценности, откривани от разума. Такова свръхчовешко проникновение може да се придобие само посредством истинския религиозен опит.
Прочная социальная система без основанной на духовных реальностях нравственности так же невозможна, как солнечная система без гравитации.
Устойчивата социална система без да е основана на духовните реалности на нравствеността така също е невъзможна, както слънчевата система без гравитация.
Страница 2076
Не пытайтесь удовлетворить свое любопытство или скрытую в душе страсть к приключениям за одну короткую жизнь во плоти. Наберитесь терпения! Не поддавайтесь искушению, толкающему вас на дешевые и недостойные приключения. Обуздайте свою энергию и умерьте свои страсти; спокойно ждите - и перед вами развернется бесконечный путь всё более увлекательных путешествий и захватывающих дух открытий.
Не се опитвайте да удовлетворите своето любопитство или скритата в душата страст към приключения за единия кратък живот в плът. Съберете търпение! Не се поддавайте на изкушението, тласкащо вас към евтини и недостойни приключения. Обуздайте своята енергия и умирете своите страсти; спокойно чакайте - и пред вас ще се разгърне безкрайния път на все повече увлекателни пътешествия и завладяващия дух на откритията.
Теряясь в догадках относительно происхождения человека, не упускайте из виду его вечную судьбу. Не забывайте, что Иисус любил даже маленьких детей, и что он навечно раскрыл огромную ценность человеческой личности.
Губейки се в предположения относно произхода на човека, не изпускайте от поглед неговата вечна съдба. Не забравяйте, че Иисус е обичал даже малките деца, и че той навеки е разкрил огромната ценност на човешката личност.
Глядя в мир, помните о том, что черные пятна зла, которые предстают вашему взору, видны на белом фоне абсолютного добра. То, что вы видите, не есть лишь отдельные пятна добра, сиротливо белеющие на черном фоне зла.
Гледайки в света, помнете за това, че черните петна на злото, които застават пред вашия поглед, са видими на белия фон на абсолютното добро. Това, което вие виждате, не са само отделни петна добро, сиротно белеещи на черния фон на злото.
Почему, при таком обилии благой истины, человек уделяет столько внимания существующему в мире злу лишь на том основании, что оно отражает факт, вместо того, чтобы пропагандировать истину и рассказывать о ней? Красота духовных ценностей истины более приятна и оказывает более возвышающее воздействие, чем феномен зла.
Защо, при такова обилие на благата истина, човек отделя толкова внимание на съществуващото в света зло само на това основание, че то отразява факта, вместо това, че да пропагандира истината и да разказва за нея? Красотата в духовните ценности на истината е по-приятна и оказва и оказва по-внушаващо въздействие, отколкото феномена на злото.
В религии Иисус отстаивал метод опытного познания и следовал ему, так же как современная наука следует методу эксперимента. Мы находим Бога благодаря направляющему воздействию духовного постижения, однако мы достигаем присущей душе проницательности через любовь к прекрасному, поиск истины, верность долгу и поклонение божественной добродетели. Но из всех этих ценностей истинным проводником к подлинной проницательности является любовь.
В религията Иисус е отстоявал метода на опитното познание и го е следвал, така също както съвременната наука следва метода на експеримента. Ние намираме Бога благодарение на направляващото въздействие на духовното постижение, обаче ние достигаме присъщата за душата проницателност чрез любовта към прекрасното, търсенето на истината, верността към дълга и поклонението към божествената добродетел. Но от всички тези ценности истински водач към истинската проницателност се явява любовта.
6. МАТЕРИАЛИЗМ
6. МАТЕРИАЛИЗЪМ
Ученые непреднамеренно ввели человечество в материалистическую панику, устроив легкомысленный набег на банк многовековой нравственности. Но этот банк человеческого опыта обладает огромными духовными резервами; он способен удовлетворить спрос. Только неразумные люди могут паниковать по поводу духовных активов человечества. Когда материально-бездуховная паника спадет, религия Иисуса не окажется банкротом. Духовный банк царства небесного будет выплачивать веру, надежду и нравственную уверенность всем, снимающим со счетов "Его именем".
Учените непреднамерено са въвели човечеството в материалистична паника, устройвайки лекомислено внезапно нападение на банката многовековна нравственост. Но тази банка на човешкият опит притежава огромни духовни резерви; тя е способна да удовлетвори питането. Само неразумни хора могат да изпадат в паника по повод на духовните активи на човечеството. Когато материално-без духовната паника спадне, религията на Иисус няма да се окаже банкрутирала. Духовната банка на царството небесно ще изплаща вяра, надежда и нравствена увереност на всички, вземащи за сметка "в Негово име".
Каким бы ни был внешний конфликт между материализмом и учениями Иисуса, вы можете не сомневаться в том, что в грядущие века его учения восторжествуют. В действительности, истинная религия не может вступить в противоречие с наукой; она никоим образом не связана с материальными вещами. Религия совершенно безразлична к учености, хотя и благожелательна к ней, в то время как ей в высшей степени небезразличен ученый.
Какъвто и да бъде външният конфликт между материализма и ученията на Иисус, вие може да не се съмнявате в това, че в идващите векове неговите учения ще възтържествуват. В действителност, истинската религия не може да встъпи в противоречие с науката; тя по никакъв начин не е свързана с материалните неща. Религията е съвършено безразлична към учеността, макар и да благожелателна към нея, в това време когато към нея във висша степен не е безразличен учения.
Стремление людей к одному только знанию, без сопровождающего его и свойственного мудрости толкования и без присущего религиозному опыту духовного постижения, приводит в итоге к пессимизму и отчаянию. Малое знание действительно обескураживает.
Стремежа на хората към едното само знание, без съпровождащото го и присъщо за мъдростта тълкуване и без присъщия религиозен опит от духовното постигане, привеждат в крайна сметка към песимизъм и отчаяние. Малкото знание действително обезкуражава.
Ко времени написания этих документов всё худшее в материалистическом веке уже позади; наступает время более глубокого понимания. По своей философской направленности лучшие умы научного мира более не отличаются абсолютным материализмом, но простые люди всё еще склоняются к нему в результате прежних учений. Однако этот век физического реализма представляет собой лишь мимолетный эпизод в жизни человека на земле. Современная наука никак не затронула истинную религию - учения Иисуса, воплощенные в жизни его верующих. Всё, чего добилась наука, - это уничтожение детских иллюзий, являющихся следствием неправильных толкований жизни.
Към времето на написването на тези документи всички най-лошо в материалистическия век вече е назад; настъпва време за по-дълбоко разбиране. По своята философска насоченост най-добрите умове от научния свят повече няма да се отличават с абсолютен материализъм, но обикновените хора още ще се скланят към него в резултат от предишните учения. Обаче този век на физически реализъм представлява по себе си само мимолетен епизод в живота на човека на земята. Съвременната наука никак не е докоснала истинската религия - ученията на Иисус, въплътени в живота на неговите вярващи. Всичко, което е постигнала науката, - това е унищожаване на детските илюзии, явяващи се следствие на неправилните тълкувания на живота.
Страница 2077
Наука является количественным, религия - качественным опытом в жизни человека на земле. Наука изучает явления, религия - истоки, ценности и цели. Считать причины объяснением физических явлений - значит признаваться в незнании конечных результатов; в итоге это лишь приводит ученого назад, к великой первопричине - Всеобщему Отцу Рая.
Науката се явява количествена, религията - качествена опит в живота на човека на земята. Науката изучава явленията, религията - източниците, ценности и целите. Да се считат за причини обясненията на физическите явления - означава да се признава непознаването на крайните резултати; и в крайна сметка това само ще приведе ученият назад, към великата първопричина - Всеобщия Отец от Рая.
Резкий поворот от эпохи чудес к эпохе машин выбил человека из колеи. Хитроумие и ловкость ложных механистических философий изобличают механистичность самих этих утверждений. Фаталистическая живость разума материалиста навсегда опровергает его утверждения о том, что вселенная представляет собой слепой и бесцельный энергетический феномен.
Рязкото обръщане от епохата на чудесата към епохата на машините е извадило човека от релси. Хитроумието и ловкостта на лъжливите механистични философии изобличават механичността на самите тези утвърждения. Фаталистичната живост на разума на материалиста завинаги опровергава неговите утвърждения за това, че вселената представлява по себе си сляп и енергетичен феномен.
Как механистический натурализм некоторых якобы образованных людей, так и бездумный атеизм человека с улицы связаны с вещами; в них отсутствуют какие-либо реальные ценности, мотивы и духовное удовлетворение; они лишены веры, надежды и вечной уверенности. Одна из огромных проблем современной жизни заключается в том, что человек считает себя слишком занятым для духовных размышлений и религиозного благоговения.
Както механистичният натурализъм на някои сякаш образовани хора, така и безумният атеизъм на човека от улицата са свързани с нещата (вещите); в тях отсъствуват каквито и да било реални ценности, мотиви и духовно удовлетворение; те са лишени от вяра, надежда и вечна увереност. Един от огромните проблеми в съвременния живот се заключава в това, че човек счита себе си за прекалено зает за духовни размишления и религиозно благоговение.
Материализм низводит человека до положения бездушного автомата и видит в нем только арифметический символ, беспомощно занимающий отведенное ему место в математической формуле механистической, лишенной романтики вселенной. Но как же появилась эта огромная математическая вселенная без Главного Математика? Наука может разглагольствовать о сохранении материи, но религия подтверждает сохранение человеческой души - она занимается опытом души, связанным с духовными реальностями и вечными ценностями.
Материализмът спуска човека до положението на бездушен автомат и вижда в него само аритметически символ, безпомощно заемащ отреденото му място в математическа формула на механистичната, лишена от романтика вселена. Но как също се е появила тази огромна математическа вселена без Главният Математик? Науката може да говори много и безсъдържателно за съхраняване на материята, но религията потвърждава съхраняването на човешката душа - тя се занимава с опита на душата, свързан с духовните реалности и вечните ценности.
Сегодняшний социолог-материалист наблюдает общество, делает о нем научный доклад и оставляет людей в прежнем состоянии. Девятнадцать столетий тому назад необразованные галилеяне наблюдали, как Иисус отдает свою жизнь в качестве духовного вклада во внутренний опыт человека, а затем взяли и перевернули всю Римскую империю.
Днешният социолог-материалист наблюдава обществото, прави за него научен доклад и оставя хората в предишното състояние. Деветнадесет столетия назад необразованите галилейци наблюдавали, как Иисус отдава своя живот в качеството на духовен принос във вътрешния опит на човека, а след това взели и преобърнали цялата Римска империя.
Однако религиозные вожди совершают огромную ошибку, когда, пытаясь поднять современного человека на духовные битвы, трубят в трубы средневековья. Религия должна позаботиться о новых лозунгах, соответствующих духу времени. Ни демократия, ни какая-либо другая политическая панацея не заменит духовный прогресс. Ложные религии могут отражать уход от реальности, но в своем евангелии Иисус подвел смертного человека к тому порогу, за которым начинается вечная реальность духовной эволюции.
Обаче религиозните вождове извършват огромна грешка, когато, се опитват да вдигнат съвременния човек на духовни битки, тръбят с тръбите на средновековието. Религията трябва да се погрижи за новите лозунги, съответствуващи на духа на времето. Нито демокрацията, нито която и да било друга политическа панацея няма да замени духовния прогрес. Лъжливите религии могат да отразяват оттеглянето от реалността, но в своето евангелие Иисус е подвел смъртния човек към този праг, зад който започва вечната реалност на духовната еволюция.
Сказать, что разум "возник" из вещества, значит ничего не объяснить. Если бы вселенная была только механизмом, а разум был бы неразрывно связан с веществом, были бы невозможны два различных толкования любого наблюдаемого явления. Понятия истины, красоты и добродетели не присущи ни физике, ни химии. Машина неспособна знать, тем более знать истину, жаждать праведности и дорожить добродетелью.
Да се каже, че разумът е "възникнал" от веществото, означава нищо да не се обясни. Ако би била вселената само механизъм, а разума би бил неотделимо свързан с веществото, биха били невъзможни двете различни тълкувания на кое да е наблюдавано явление. Понятието за истина, красота и добродетел не са присъщи за нито физиката, нито за химията. Машината е неспособна да знае, още повече да знае истината, да жадува праведността и високо да цени добродетелта.
Наука может иметь физический характер, но разум постигающего истину ученого уже является сверхматериальным. Материя не знает истину, как неспособна она любить милосердие или радоваться духовным реальностям. На другом, более высоком уровне, нравственные убеждения, основанные на духовном просвещении и коренящиеся в человеческом опыте, являются столь же реальными и несомненными, как и математический вывод, основанный на физических наблюдениях.
Науката може да има физически характер, но разума постигащ истината в учения вече се явява свръх материален. Материята на познава истината, както е неспособна тя да обича милосърдието или да се радва на духовните реалности. На друго, по високо ниво, нравствените убеждения, основани на духовното просвещение и коренящи се в човешкия опит, се явяват също толкова реални и несъмнени, както и математическият извод, основан на физическите наблюдения.
Если бы люди были только машинами, они реагировали бы более или менее одинаково на материальную вселенную. Индивидуальность - уже не говоря о личности - не существовала бы.
Ако бяха хората само машини, те биха реагирали повече или по-малко еднакво на материалната вселена. Индивидуалността - вече не говорейки за личността - не би съществувала.
Факт наличия абсолютного механизма Рая в центре вселенной вселенных, в присутствии безусловного волеизъявления Второго Источника и Центра, не оставляет сомнения в том, что детерминизм не является исключительным законом
Фактът за наличието на абсолютния механизъм на Рая в центъра на вселената на вселените, в присъствието на волеизявлението на Втория Източник и Център, не оставя съмнения в това, че детерминизма не се явява изключителен закон
Страница 2078
космоса. Материализм существует, но он не исключителен; механистичность существует, но она не безусловна; детерминизм существует, но он не является единственным фактором.
за космоса. Материализмът съществува, но той не е изключителен; механистичността съществува, но тя не е безусловна; детерминизма съществува, но той не се явява единствен фактор.
Конечная вещественная вселенная в конце концов стала бы однородной и детерминированной, если бы не объединенное присутствие разума и духа. Влияние космического разума постоянно привносит спонтанность даже в материальные миры.
Крайната веществена вселена в края на краищата би станала еднородна и детерминирана, ако не било обединеното присъствие на разума и духа. Влиянието на космическият разум постоянно привнася спонтанност даже в материалните светове.
В любой сфере бытия свобода, или инициатива, прямо пропорциональна степени влияния духа и воздействия космического разума; в человеческом опыте это соответствует мере действительного выполнения "воли Отца". Поэтому, когда вы однажды отправляетесь на поиски Бога, это является убедительным доказательством того, что Бог уже нашел вас.
В коя да е сфера на битието свободата, или инициативата, е право пропорционална на духа и въздействието на космическия разум; в човешкия опит това съответствува на степента на действителното изпълнение на "волята на Отца". Поради това, когато вие веднъж се отправите в търсене на Бога, това се явява убедително доказателство за това, че Бог вече е намерил вас.
Искреннее стремление к добродетели, красоте и истине ведет к Богу. И каждое научное открытие демонстрирует существование во вселенной как свободы, так и однородности. Первооткрыватель был свободен, совершая свое открытие. Открытая вещь реальна и явно однородна, иначе она не стала бы известна как вещь.
Искреният стремеж към добродетелта, красотата и истината води към Бога. И всяко научно откритие демонстрира съществуването във вселената както на свободата, така и на еднородността. Първооткривателят е бил свободен, извършвайки своето откритие. Откритата вещ (нещото) е реална и явно еднородна, иначе тя не би станала известна като вещ.
7. УЯЗВИМОСТЬ МАТЕРИАЛИЗМА
7. УЯЗВИМОСТ НА МАТЕРИАЛИЗМА
Сколь нелепо, что материалистически настроенный человек позволяет таким уязвимым теориям, как теории механистической вселенной, лишать себя огромных духовных ресурсов, заключенных в личном опыте истинной религии. В отличие от теорий, факты никогда не противоречат подлинной религиозной вере. Было бы куда лучше, если бы наука посвятила себя уничтожению суеверий, вместо того, чтобы пытаться опровергнуть религию, - веру человека в духовные реальности и божественные ценности.
Колко безсмислено е, че материалистично настроеният човек си позволява такива уязвими теории, като теорията за механистичната вселена, лишавайки себе си от огромните духовни ресурси, заключени в личния опит от истинската религия. За разлика от теорията, фактите никога не противоречат на истинската религиозна вяра. Би било къде по-добре, ако науката би посветила себе си на унищожаването на суеверията, вместо това, че да се опитва да опровергае религията, - вярата на човека в духовните реалности и божествените ценности.
Наука должна делать для человека в материальном плане то же, что религия делает для него в плане духовном: раздвигать горизонты жизни и развивать его личность. Истинная наука не может иметь продолжительных споров с истинной религией. "Научный метод" является всего лишь рациональным мерилом для измерения материальных успехов и физических достижений. Однако будучи материальным и сугубо интеллектуальным, этот метод совершенно бесполезен при оценке духовных реальностей и религиозного опыта.
Науката трябва да прави за човека в материален план това същото нещо, което религията прави за него в духовен план; за разтваря хоризонтите на живото и да развива неговата личност. Истинската наука не може да има продължителни спорове с истинската религия. "Научният метод" се явява всичко само рационално мерило за измерване на материалните успехи и физическите достижения. Обаче бидейки материален и чисто интелектуален, този метод съвършено е безполезен при оценка на духовните реалности и религиозен опит.
Несостоятельность современного механициста состоит в следующем: если бы существовала всего лишь материальная вселенная и человек являлся бы не более чем машиной, то такой человек не имел бы никакой возможности воспринимать себя как подобную машину; соответственно, такой механический человек совершенно не осознавал бы существования такой материальной вселенной. Механистическая наука, отражающая смятение и отчаяние материализма, упустила из виду реальность одухотворенного разума ученого, который именно благодаря своему сверхматериальному постижению формулирует эти ошибочные и противоречивые концепции материалистической вселенной.
Несъстоятелността на съвременният механицист се състои в следното: ако би съществувала всичко само материалната вселена и човек би се явявал не повече от машина, то такъв човек не би имал никаква възможност да възприема себе си като подобна машина; съответно, такъв механичен човек съвършено не би осъзнавал съществуването на такава материална вселена. Механистичната наука, отразяваща смущението и отчаянието на материализма, изпуснала от поглед реалността на одухотворения разум на учения, който именно благодарение на своето свръх материално постигане формулира тези погрешни и противоречиви концепции за материалистичната вселена.
Райские ценности вечности и бесконечности, истины, красоты и добродетели сокрыты в фактах - явлениях пространственно-временных вселенных. Однако необходимо смотреть глазами веры рожденного в духе смертного, чтобы научиться замечать и различать эти духовные ценности.
Райските ценности от вечността и безкрайността, истините, красотите и добродетелите скрити във фактите - са явленията в пространствено-времевите вселени. Обаче е необходимо да се гледа с очите на вярата на роденият в духа смъртен, за да се научите да забелязвате и различавате тези духовни ценности.
Реальности и ценности духовного прогресса не являются "психологическими проекциями" - одними лишь сладкими грезами материального разума: это духовные прогнозы внутреннего Настройщика - Божьего духа, пребывающего в разуме человека. Не позволяйте дилетантскому увлечению поверхностно исследованными открытиями "относительности" исказить ваши представления о вечности и бесконечности Бога. И во всех своих стремлениях выразить себя старайтесь не ошибаться - не забывать о необходимости выразить Настройщика, продемонстрировать вашу подлинную, лучшую сущность.
Реалностите и ценностите на духовния прогрес не се явяват "психологически проекции" - едните само сладки блянове на материалния разум: това са духовните прогнози на вътрешния Настройчик - Божествения дух, пребиваващ в разума на човека. Не позволявайте на дилетантското увлечение по повърхността на изследваните открития на "относителността" да изкривят вашите представи за вечността и безкрайността на Бога. И във всички свои стремежи да изразите себе си се старайте да не грешите - да не забравяте за необходимостта да изразите Настройчика, да демонстрирате вашата истинска, най-добра същност.
Страница 2079
Если бы мы имели дело только с материальной вселенной, материальный человек никогда не смог бы прийти к представлению о механистическом характере такого исключительно материального существования. Это механистическое представление о вселенной само по себе является нематериальным феноменом разума, а всякий разум имеет нематериальное происхождение - какой бы всецелой ни представлялась его материальная обусловленность и механистическая управляемость.
Ако ние бихме имали работа само с материалната вселена, материалният човек никога не би могъл да дойде към представата за механистичния характер на такова изключително материално съществуване. Тази механистична представа за вселената сама по себе си се явява нематериален феномен на разума, а всеки разум има нематериален произход - каквото и би всецяло да представлява неговата материална обусловеност и механистична управляемост.
Неразвитый интеллектуальный механицизм смертного человека не обременен последовательностью и мудростью. Тщеславие человека зачастую опережает его интеллект и ускользает от его логики.
Неразвитият интелектуален механицизъм на смъртния човек не е обременен с последователност и мъдрост. Тщеславието на човека често изпреварва неговия интелект и се изплъзва от неговата логика.
Уже сам пессимизм наиболее пессимистически настроенного материалиста является достаточным подтверждением того, что вселенная пессимиста не только материальна. Как оптимизм, так и пессимизм представляют собой концептуальные реакции разума, осознающего не только факты, но и ценности. Если бы вселенная действительно являлась тем, чем ее считает материалист, то человек, как живая машина, был бы лишен какого-либо осознанного восприятия самого этого факта. Без осознанного представления о ценностях, которое формируется в духовно возрожденном разуме, факт материальности вселенной и механистические явления, свидетельствующие о функционировании вселенной, остались бы целиком за пределами человеческого восприятия. Одна машина неспособна осознать сущность или ценность другой машины.
Вече самия песимизъм на най-много песимистично настроеният материалист се явява достатъчно потвърждение на това, че вселената на песимиста не е само материална. Както оптимизмът, така и песимизмът представляват по себе си концептуални реакции на разума, осъзнаващ не само фактите, но и ценностите. Ако би вселената действително се явявала това, за което я смята материалиста, то човекът, като жива машина, би бил лишен от каквото и да било осъзнато възприятие на самия този факт. Без осъзната представа за ценностите, които се формират в духовно възродения разум, факта на материалната вселена и механистичните явления, свидетелствуващи за функциониране на вселената, биха останали изцяло зад пределите на човешкото възприятие. Едната машина е неспособна да осъзнае същността или ценността на друга машина.
Механистическая философия жизни и вселенной не может быть научной, поскольку наука занимается только фактами. Философия неизбежно имеет сверхнаучный характер. Человек является материальным природным фактом, но его жизнь представляет собой явление, которое превосходит материальные уровни природы, поскольку в ней проявляются управляющие свойства разума и созидательные качества духа.
Механистическата философия за живота и вселената не може да бъде научна, доколкото науката се занимава само с фактите. Философията неизбежно има свръх научен характер. Човекът се явява материален природен факт, но неговият живот представлява по себе си явление, което превъзхожда материалните нива в природата, доколкото в него се проявяват управляващите свойства на разума и съзидателните качества на духа.
Искреннее усилие человека стать механицистом представляет собой трагическое явление - тщетную попытку этого человека совершить интеллектуальное и моральное самоубийство. Но он не способен на это.
Искрените усилия на човека да стане механицист представляват по себе си трагично явление - напразен опит за този човек да извърши интелектуално и морално самоубийство. Но той не е способен на това.
Если бы вселенная была только материальной и человек являлся бы всего лишь машиной, то не было бы науки, придающей ученому смелость постулировать эту механизацию вселенной. Машины неспособны измерять, классифицировать или оценивать себя. Такой вид научной деятельности может выполняться только каким-то организмом сверхмашинного статуса.
Ако би вселената беше само материална и човекът би се явявал всичко само машина, то не би имало наука, придаваща на учения смелост да постулира тази механизация на вселената. Машините са неспособни да измерват, класифицират или да оценяват себе си. Такъв вид научна деятелност може да се изпълнява само от някакъв организъм от свръх машинен статус.
Если вселенская реальность является одной только гигантской машиной, то человек должен находиться за пределами вселенной, отдельно от нее, чтобы иметь возможность воспринять такой факт и прийти к пониманию такой оценки.
Ако вселенската реалност се явява една само гигантска машина, то човекът е длъжен да се намира зад пределите на вселената, отделно от нея, за да има възможност да възприеме такъв факт и да достигне до разбирането на такава оценка.
Если человек является только машиной, каким образом этот человек начинает верить или заявлять о своем знании того, что он является только машиной? Опыт самосознания и самооценки никогда не является атрибутом машины. Лучшим возможным ответом механицизму является самосознающий и убежденный механицист. Если бы материализм был фактом, то не существовало бы самосознающего механициста. Так же справедливо и то, что человек должен сначала являться нравственным существом, чтобы иметь возможность совершать безнравственные поступки.
Ако човекът се явява само машина, по какъв начин този човек ще започне да вярва или да заявява за своето знание на това, че той се явява само машина? Опитът от самосъзнанието и самооценката никога не се явяват атрибут на машината. Най-добрият възможен отговор на механицизма се явява самосъзнаващият и убеден механицист. Ако би материализма беше фактор, то не би съществувал самосъзнаващият механицист. Така също е справедливо и това, че човек трябва от началото да се явява нравствено същество, за да има възможност да извърши безнравствени постъпки.
Само существование утверждений материализма предполагает наличие присущего разуму сверхматериального сознания, которое позволяет себе отстаивать такие догмы. Механицизм способен только деградировать, но он никогда не мог бы развиваться. Машины не думают, не творят, не мечтают, не стремятся, не идеализируют, не жаждут истины или праведности. Мотивом их жизни не является страстное желание служить другим машинам и идти к цели вечного поступательного движения в возвышенном стремлении найти Бога и стать такими, как он. Машины не бывают интеллектуальными, эмоциональными, эстетическими, этическими, нравственными или духовными.
Самото съществуване на утвърждаванията на материализма предполагат наличие на присъщото за разума свръхматериално съзнание, което позволява на себе си да отстоява такива догми. Механицизмът е способен само да деградира, но той никога не би могъл да се развива. Машините не мислят, не творят, не мечтаят, не се стремят, не идеализират, не жадуват истината или праведността. Мотивът на техния живот не се явява страстното желание да служат на другите машини и да вървят към целта на вечното постъпателно движение във възвишения стремеж да намерят Бога и да станат такива, какъвто е той. Машините не биват интелектуални, емоционални, естетически, етически, нравствени или духовни.
Искусство подтверждает, что человек не является механизмом, но оно не подтверждает его духовного бессмертия. Искусство является моронтией смертных -
Изкуството потвърждава, че човека не се явява механизъм, но то не потвърждава неговото духовно безсмъртие. Изкуството се явява моронтия за смъртните -
Страница 2080
промежуточным полем между человеком-материальным и человеком-духовным. Поэзия представляет собой попытку освобождения от материальной реальности и обретения духовных ценностей.
промеждутъчно поле между човека-материален и човека-духовен. Поезията представлява по себе си опит за освобождаване от материалната реалност и придобиването на духовните ценности.
В условиях высокоразвитой цивилизации искусство облагораживает науку и, в свою очередь, одухотворяется истинной религией - проникновением в духовные и вечные ценности. Искусство выражает человеческую и пространственно-временную оценку реальности. Религия является божественным охватом космических ценностей и означает вечное поступательное движение по пути духовного восхождения и роста. Временное искусство опасно только тогда, когда оно становится слепым к духовным стандартам божественных эталонов, отражаемых вечностью в качестве временных теней реальности. Истинное искусство успешно влияет на материальную сторону жизни; религия облагораживает и преобразует материальные факты жизни, и она никогда не останавливается в своей духовной оценке искусства.
В условията на високо развитата цивилизация изкуството облагородява науката и, на свой ред, се одухотворява от истинската религия - проникването в духовните и вечни ценности. Изкуството изразява човешката и пространствено-времевата оценка на реалността. Религията се явява божественото обхващане на космическите ценности и означава вечно постъпателно движение по пътя на духовното възхождане и ръст. Временното изкуство е опасно само тогава, когато то остава сляпо към духовните стандарти на божествените еталони, отразявани във вечността в качеството на временни сенки на реалността. Истинското изкуство успешно влияе на материалната страна на живота; религията облагородява и преобразува материалните факти в живота, и тя никога не се спира в своята духовна оценка на изкуството.
Сколь глупо полагать, что автомат был бы способен понять философию автоматизма, и какой нелепостью было бы думать, что он займется созданием такого представления в отношении других подобных ему автоматов!
Колко глупаво е да се полага, че автомата би бил способен да разбере философията на автоматизма, и какъв абсурд би било да се мисли, че той ще се заеме със създаването на такива представи по отношение на други подобни на него автомати!
Ученое толкование материальной вселенной не имеет никакой цены, если оно должным образом не признает ученого. Художественное восприятие искусства может быть истинным только тогда, когда оно признает художника. Моральная оценка имеет смысл только в том случае, если она включает моралиста. Философское осознание поучительно только тогда, когда оно учитывает философа, а религия не может существовать без реального опыта религиозного человека, который именно через этот опыт стремится найти Бога и познать его. Точно так же вселенная вселенной лишается смысла в отрыве от Я ЕСТЬ - бесконечного Бога, который сотворил ее и неустанно управляет ею.
Ученото тълкуване на материалната вселена няма никаква цена, ако то по необходимия начин не признае учения. Художественото възприятие на изкуството може да бъде истинско само тогава, когато то признава художника. Моралната оценка има смисъл само в този случай, ако тя включва моралиста. Философското осъзнаване е поучително само тогава, когато то отчита философа, а религията не може да съществува без реалния опит на религиозния човек, който именно чрез този опит се стреми да намери Бога и да го познае. Точно така също вселената на вселените се лишава от смисъл откъсната от АЗ СЪМ - безкрайния Бог, който я е сътворил и непрестанно я управлява.
Механицисты - гуманисты - склонны плыть по течению материализма. У идеалистов и спиритов хватает смелости разумно и решительно пользоваться веслами, чтобы изменять кажущееся чисто материальным направление энергетических потоков.
Механицистине - хуманисти - са склонни да плават по течението на материализма. У идеалистите и спиритиците достига смелост разумно и решително да се ползуват от веслата, за да изменят изглеждащото чисто материално направление на енергетическите потоци.
Наука существует за счет математики разума; музыка выражает темп эмоций. Религия является духовным ритмом души в пространственно-временном созвучии с высшими, вечными мелодическими размерами Бесконечности. Религиозный опыт есть нечто такое в человеческой жизни, что имеет подлинно сверхматематический характер.
Науката съществува за сметка на математиката на разума; музиката изразява темпа на емоциите. Религията се явява духовният ритъм на душата в пространствено-времевото съзвучие с висшите, вечни мелодични размери на Безкрайността. Религиозният опит е нещо такова в човешкия живот, което има истински свръх материален характер.
В языке алфавит представляет собой материальный механизм, в то время как слова, несущие смысл тысяч мыслей, великих идей и благородных идеалов - любви и ненависти, трусости и храбрости - отражают деятельность разума, протекающую в определяемых как материальным, так и духовным законом пределах, направляемую утверждением личностной воли и ограниченную внутренними ситуативными возможностями.
В езика азбуката представлява материалния механизъм, в това време когато думите, носещи смисъла на хиляди мисли, велики идеи и благородни идеали - любов и омраза, страхливост и храброст - отразяват деятелността на разума, протичащ в определяните както материални, така и духовни законови предели, направлявана от утвържденията на личностната воля и ограничена от вътрешните ситуативни възможности.
Вселенная похожа не на открываемые ученым законы, механизмы и однородности, которые он рассматривает как науку, а, скорее, на любознательного, вдумчивого, избирательного, творческого, комбинирующего и проницательного ученого, который наблюдает за вселенскими явлениями и классифицирует математические факты, присущие механистическим аспектам материальной стороны творения. Не похожа вселенная и на искусство художника; скорее, она напоминает упорного, мечтательного, честолюбивого и эволюционирующего художника, который стремится выйти за пределы материального мира в попытке достичь духовной цели.
Вселената е подобна не на откриваните от учения закони, механизми и еднородност, които той разглежда като наука, а, по-скоро, на любознателния, замислящ се, избирателен, творчески, комбиниращ и проницателен учен, който наблюдава за вселенските явления и класифицира математическите факти, присъщи за механистичните аспекти в материалната страна на творението. Не е подобна вселената и на изкуството на художника; по-скоро, тя напомня упорития, мечтателен, честолюбив и еволюиращ художник, който се стреми да излезе зад пределите на материалния свят в опит да достигне духовната цел.
Именно ученый, а не наука, осознает реальность развивающейся и прогрессирующей вселенной, охватывающей энергию и вещество. Именно художник, а не искусство, демонстрирует существование переходного моронтийного мира, занимающего промежуточное положение между материальным существованием и духовной свободой. Именно религиозный человек, а не религия, подтверждает существование духовных реальностей и божественных ценностей, которые ожидают человека на пути вечного прогресса.
Именно ученият, а не науката, осъзнава реалността на развиващата се и прогресираща вселена, обхващаща енергията и веществото. Именно художникът, а не изкуството, демонстрира съществуването на преходния моронтиен свят, заемащ промеждутъчно положение между материалното съществуване и духовната свобода. Именно религиозният човек, а не религията, потвърждава съществуването на духовните реалности и божествените ценности, които очакват човека на пътя на вечния прогрес.
Страница 2081
8. СЕКУЛЯРНЫЙ ТОТАЛИТАРИЗМ
8. ОДЪРЖАВЕН ТОТАЛИТАРИЗЪМ
Но даже после того, как материализм и механицизм будут в той или иной степени преодолены, разрушительное влияние атеизма двадцатого века будет продолжать отравлять духовный опыт миллионов доверчивых душ.
Но даже след това, когато материализма и механицизма бъдат в една или друга степен преодолени, разрушителното влияние на атеизма от двадесети век ще продължава да отравя духовния опит на милиони доверчиви души.
Современному отрицанию религии благоприятствовали два общемировых фактора. Отцом секуляризации было ограниченное и безбожное отношение, свойственное науке девятнадцатого и двадцатого веков, - так называемой атеистической науке. Матерью современного атеизма была тоталитарная средневековая христианская церковь, а начало ему положил нарастающий протест против почти полного засилья институциональной христианской церкви в западной цивилизации.
За съвременното отрицание на религията са благоприятствали два общо световни фактора. Баща на одържавяването е било ограниченото и безбожно отношение, присъщо за науката от деветнадесети и двадесети век, - така наречената атеистична наука. Материята на съвременния атеизъм е била тоталитарната средновековна християнска църква, неговото начало е положено от нарастващия протест против почти пълното надмощие на институционалната християнска църква в западната цивилизация.
Сейчас, во время создания этого откровения, преобладающим интеллектуальным и политическим климатом как европейской, так и американской жизни является атеизм и гуманизм. На протяжении трех столетий происходила всё большая секуляризация западной мысли. Религия, влияние которой становилось всё более формальным, свелась к отправлению обрядов. Большинство людей, считающих себя западными христианами, не подозревают о том, что являются настоящими сторонниками секуляризации.
Сега, по време на създаване на това откровение, преобладаващия интелектуален и политически климат както в европейския, така и американския живот се явяват атеизма и хуманизма. По протежение на три столетия е протичало все по-голямото одържавяване на западната мисъл. Религията, влиянието на която ставало все повече формално, се свело до изпълняване на обреди. Болшинството хора, считащи себе си за западни християни, не подозират за това, че се явяват истински привърженици на одържавяването.
Потребовалась огромная сила, могущественное воздействие, чтобы освободить думающую и активную часть западных народов от иссушающей хватки тоталитарной церковной власти. Атеизм действительно сломал оковы церковного господства, но теперь он грозит ввести новый тип власти без бога над сердцами и умами современных людей. Тираническое, диктаторское политическое государство является прямым отпрыском научного материализма и философского атеизма. Стоит атеизму освободить человека от господства институциональной церкви, как он тут же продает его в рабство тоталитарному государству. Атеизм освобождает человека от церковного рабства только для того, чтобы тут же предать его, - отдать на откуп тирании политического и экономического рабства.
Би потрябвала огромна сила, могъщо въздействие, за да се освободи мислещата и активна част от западните народи от изсушаващата хватка на тоталитарната църковна власт. Атеизмът действително счупил оковите на църковното господство, но сега той грози да въведе нов тип власт без бог над сърцата и умовете на съвременните хора. Тираничната, диктаторска политическа държава се явява пряка издънка от научния материализъм и философския атеизъм. Струва си за атеизмът да освободи човека от господството на институционалната църква, когато той веднага също го продава в робството на тоталитарното господство. Атеизмът освобождава човека от църковното робство само за това, че веднага също да го предаде, - да го предаде на правото на политическата тирания и икономическото робство.
Материализм отвергает Бога, атеизм просто игнорирует его; во всяком случае, таким было его изначальное отношение. В последнее время атеизм отличается большей воинственностью, стремясь занять место той самой религии, с тоталитарным бременем которой он когда-то боролся. Атеизм двадцатого века пытается утверждать, что человек не нуждается в Боге. Но берегитесь - эта безбожная философия человеческого общества приведет только к беспорядкам, вражде, несчастьям, войнам и всемирным катастрофам!
Материализмът отхвърля Бога, атеизмът просто го игнорира; във всеки случай, такова е било неговото изначално отношение. В последно време, атеизма се отличава голяма войнственост, стремейки се да заеме мястото на самата тази религия, с тоталитарното бреме на която той някога се е борил. Атеизмът на двадесети век се опитва да утвърждава, че човека не се нуждае от Бога. Но пазете се - тази безбожна философия на човешкото общество ще приведе само към безпорядък, вражда, нещастия, войни и световни катастрофи!
Безбожие никогда не сможет принести человечеству мир. Ничто не способно занять место Бога в человеческом обществе. Но запомните раз и навсегда - не спешите отказываться от благоприятных последствий светского протеста против церковного тоталитаризма! В настоящее время западная цивилизация пользуется многими свободами и удовлетворяет многие потребности в результате антиклерикальной революции. Огромная ошибка антиклерикализма заключалась в следующем: восстав против почти полного контроля над жизнью со стороны духовенства и добившись освобождения от этой тирании церкви, сторонники секуляризации на этом не остановились и подняли бунт - принимавший то подспудный, то открытый характер, - против самого Бога.
Безбожието никога не може да принесе на човечеството мир. Нищо не е способно да заеме мястото на Бога в човешкото общество. Но запомнете веднъж и завинаги - не бързайте да се отказвате от благоприятните последствия на светския протест против църковния тоталитаризъм! В настояще време западната цивилизация се ползува от много свободи и удовлетворява много потребности в резултат на антиклерикалната революция. Огромната грешка на антиклерикализма се заключава в следното: въставайки против почти пълния контрол над живота от страна на духовенството и добивайки освобождението от тази тирания на църквата, привържениците на одържавяването не се спрели до тук и вдигнали бунт - приемащ ту подмолен, ту открит характер, - против самия Бог.
Именно антиклерикальному восстанию вы обязаны поразительными творческими способностями американского индустриализма и беспрецедентным материальным прогрессом западной цивилизации. А из-за того, что атеистический бунт зашел слишком далеко и упустил из виду Бога и истинную религию, человеку пришлось собирать непредвиденный урожай - мировые войны и неустойчивое международное положение.
Именно на антиклерикалното въстание вие дължите поразителните творчески способности на американския индустриализъм и безпрецедентния материален прогрес на западната цивилизация. А поради това, че атеистичният бунт е отишъл прекалено далеч и е изпуснал от поглед Бога и истинската религия, на човека се наложило да събира непредвидена реколта - световните войни и неустойчивото международно положение.
Необязательно жертвовать верой в Бога, чтобы пользоваться благами современного атеистического бунта, - терпимостью, социальным обеспечением, демократическим
Не е задължително да се жертва вярата в Бога, за да се ползуват благата на съвременния атеистичен бунт, - търпимостта, социалното обезпечение, демократичното
Страница 2082
правлением и гражданскими свободами. Содействие развитию науки и прогрессу образования отнюдь не означает борьбу с истинной религией.
управление и гражданските свободи. Съдействието на развитието на науката и прогреса никак не означава борба с истинската религия.
Однако атеизм не является единственным источником всех этих недавних успехов, связанных с повышением уровня жизни. Причина достижений двадцатого века кроется не только в науке и атеизме, но также в неузнанном и непризнанном влиянии жизни и учений Иисуса Назарянина.
Обаче атеизмът не се явява единствен източник на всички тези неотдавнашни успехи, свързани с повишаването на нивото на живот. Причината за достиженията на двадесети век се крие на само в науката и атеизма, но така също в непознатото и непризнато влияние на живота и ученията на Иисус Назарянина.
Без Бога, без религии научный атеизм никогда не сможет координировать свои силы, согласовать различные и соперничающие интересы, страны и народы. Несмотря на беспримерные материальные достижения, атеистическое общество медленно распадается из-за существующих антагонизмов. Главной скрепляющей силой, противодействующей этому распаду, является национализм. А национализм - это основное препятствие на пути к всеобщему миру.
Без Бог, без религията научният атеизъм никога няма да може да координира своите сили, да съгласува различните и съперничещи интереси, страни и народи. Независимо от безпримерните материални достижения, атеистичното общество бавно се разпада поради съществуващите антагонизми. Главна скрепяваща сила, противодействуваща на този разпад, се явява национализма. А национализма - това е основното препятствие по пътя към всеобщия мир.
Слабость атеизма заключается в том, что он отказывается от этики и религии в пользу политики и власти. Невозможно создать братство людей, игнорируя и отвергая отцовство Бога.
Слабостта на атеизмът са заключава в това, че той се отказва от етиката и религията в полза на политиката и властта. Невъзможно е да се създаде братство между хората, игнорирайки и отхвърляйки бащинството на Бога.
Социальный и политический оптимизм атеизма является иллюзией. Без Бога ни свобода и независимость, ни собственность и богатство не приведут к миру.
Социалният и политически оптимизъм на атеизма се явява илюзия. Без Бога нито свободата и независимостта, нито собствеността и богатството няма да приведат към мир.
Полная секуляризация науки, образования, промышленности и общества может привести только к катастрофе. За первую треть двадцатого века урантийцы убили больше людей, чем погибло за всю христианскую эпоху. И это только первые ужасные плоды материализма и секуляризации; еще более страшные разрушения ждут вас впереди.
Пълното одържавяване на науката, образованието, промишлеността и обществото може да приведе само към катастрофа. ЗА първата една трета от двадесети век урантийците са убили повече хора, отколкото са загинали за цялата християнска епоха. И това са само първите ужасни плодове на материализма и одържавяването; още по-страшни разрушения чакат вас за напред.
9. ПРОБЛЕМА ХРИСТИАНСТВА
9. ПРОБЛЕМ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
Не пренебрегайте ценностью вашего духовного наследия - рекой истины, текущей через века даже сквозь бесплодные времена материалистического и атеистического века. Во всех достойных попытках освободиться от суеверий прошлого заботьтесь о том, чтобы твердо держаться вечной истины. Но будьте терпеливы! Когда нынешний бунт суеверий закончится, истины евангелия Иисуса сохранятся во всей своей славе, озаряя новый, лучший путь.
Не пренебрегвайте ценността на вашето духовно наследство - реката на истината, текуща през вековете даже покрай безплодните времена на материалистическия и атеистически век. Във всички достойни опити да се освободите от суеверията на миналото погрижете се за това, че твърдо да се държите за вечната истина. Но бъдете търпеливи! Когато днешният бунт на суеверието се завършат, истините от евангелието на Иисус ще се съхранят в цялата своя слава, озарявайки новия, по-добър път.
Однако оязыченное и социализированное христианство нуждается в новом знакомстве с подлинными учениям Иисуса; оно гибнет, лишенное нового прочтения жизни Учителя на земле. Новое и более полное раскрытие религии Иисуса призвано подчинить царство материалистического атеизма и опрокинуть мировое господство механистического натурализма. В настоящее время Урантия с трепетом приближается к одной из наиболее поразительных и увлекательных эпох социального переустройства, нравственного пробуждения и духовного озарения.
Обаче оезиченото и социализираното християнство се нуждае от ново запознанство с истинските учения на Иисус; то загива, лишено от новия прочит на живота на Учителя на земята. Новото и по-пълно разкриване на религията на Иисус е призвано да подчини царството на материалистичния атеизъм и съборят световното господство на механистичния натурализъм. В настояще време Урантия с трепет се приближава към една от най-поразителните и увлекателни епохи на социално преустройство, нравствено пробуждане и духовно озарение.
Несмотря на то, что учения Иисуса претерпели огромные изменения, им удалось пережить мистериальные культы древности, невежество и суеверия средневековья, и в настоящее время они постепенно изживают материализм, механицизм и атеизм двадцатого века. И такие эпохи великих испытаний и нависшей угрозы поражения всегда являются эпохами великих откровений.
Независимо от това, че ученията на Иисус са претърпели огромни изменения, на тях им се отдало да преживеят мистериалните култове от древността, невежеството и суеверието на средновековието, и в настояще време те постепенно изживяват материализма, механицизма и атеизма на двадесети век. И такива епохи на велики изпитания и надвиснали заплахи от поражения винаги се явяват епохи на велики откровения.
Религии действительно нужны новые вожди - одухотворенные мужчины и женщины, которые не побоятся положиться только на Иисуса и его несравненные учения. Если христианство и впредь будет пренебрегать своей духовной миссией, продолжая заниматься социальными и материальными проблемами, то духовное возрождение наступит только с приходом этих новых учителей религии Иисуса, посвященных исключительно духовному обновлению людей. И тогда эти рожденные в духе души быстро выдвинут из своих рядов тех вождей и станут источником
За религията действително са нужни нови вождове - одухотворени мъже и жени, които няма да се побоят да се положат само на Иисус и неговите несравнени учения. Ако християнството и занапред пренебрегва своята духовна мисия, продължавайки да се занимава със социални и материални проблеми, то духовното възраждане ще настъпи само с идването на тези нови учители на религията Иисус, посветени изключително на духовното обновление на хората. И тогава тези родени в духа души бързо ще издигнат от своите редици тези вождове и ще станат източник
Страница 2083
того вдохновения, которые необходимы для социального, морального, экономического и политического переустройства мира.
на това вдъхновение, което е необходимо за социалното, морално, икономическо и политическо преустройство на света.
Современная эпоха не примет религию, которая противоречит фактам и не согласуется с ее высшими представлениями об истине, красоте и добродетели. Пробил час нового открытия истинных, исконных основ сегодняшнего искаженного и скомпрометированного христианства - открытия подлинной жизни и учений Иисуса.
Съвременната епоха не приема религията, която противоречи на фактите и не се съгласува с нейните най-висши представи за истината, красотата и добродетелите. Удари часът на новото откриване на истините, изконните основи на днешното изкривено и компрометирано християнство - откриването на истинския живот и учения на Иисус.
Первобытный человек жил в оковах суеверного религиозного страха. Современные цивилизованные люди боятся оказаться в зависимости от глубоких религиозных убеждений. Мыслящие люди всегда боялись контроля религии. Когда глубокая и волнующая религия грозит подчинить себе человека, он неизменно стремится перевести ее в рациональный, традиционный и институциональный план, тем самым надеясь подчинить ее себе. При этом даже богооткровенная религия превращается в творение человека и подчиняется его власти. Современные мыслящие мужчины и женщины избегают религии Иисуса, опасаясь того, что она им - и с ними - сделает. И все эти опасения вполне обоснованны. Религия Иисуса действительно подчиняет и преобразует верующих, требуя от людей посвятить свою жизнь познанию воли небесного Отца и направить всю жизненную энергию на бескорыстное служение братству людей.
Първобитният човек е живял в оковите на суеверния религиозен страх. Съвременните цивилизовани хора се боят да се окажат в зависимост от дълбоките религиозни убеждения. Мислещите хора винаги са се бояли от контрола на религията. Когато дълбоката и вълнуваща религия заплашва да подчини на себе си човека, той неизменно се стреми да я приведе в рационален, традиционен и институционален план, по този начин надявайки се да я подчини на себе си. При това даже богооткровената религия се превръща в творение на човека и се подчинява на неговата власт. Съвременните мислещи мъже и жени избягват религията на Иисус, опасявайки се от това, което тя ще им и с тях - ще направи. И всички тези опасения са напълно обосновани. Религията на Иисус действително подчинява и преобразува вярващите, изисквайки от хората да посветят своя живот на познаването на небесния Отец и да насочат цялата жизнена енергия към безкористно служене на братството на хората.
Эгоистичные мужчины и женщины просто не станут платить такую цену даже за величайшее духовное сокровище, когда-либо предложенное смертному человеку. Лишь после того, как человек будет в достаточной мере разочарован прискорбными последствиями неразумных и обманчивых эгоистических устремлений, и вслед за тем, как он убедится в бесплодности формальной религии, он захочет всем сердцем повернуться к евангелию царства - религии Иисуса Назарянина.
Егоистичните мъже и жени просто няма да платят такава цена даже за най-великото духовно съкровище, когато и да било предложено на смъртния човек. Едва след това, когато човекът бъде в достатъчна степен разочарован от прискърбните последствия на неразумните и измамни егоистични стремежи, и след това, когато той се убеди в безплодността на формалната религия, той ще поиска от цялото си сърце да се обърне към евангелието за царството - религията на Иисус Назарянина.
Миру не хватает религии, полученной из первых рук. Даже христианство - лучшая из религий двадцатого века - не только является религией об Иисусе, но и в значительной мере воспринимается в пересказах. Люди принимают эту религию такой, какой она передается им признанными религиозными учителями. Как пробудился бы мир, если бы он смог увидеть Иисуса таким, каким он в действительности жил на земле, и познать его животворные учения в их первозданном виде! Слова, описывающие прекрасное, неспособны вызвать такой же трепет, как вид прекрасного, как не могут слова учения воодушевить душу человека так же, как опыт познания Божьего присутствия. Однако уповающая вера никогда не захлопнет дверь надежды человеческой души, которая будет оставаться открытой для вечных духовных реальностей, выражающих божественные ценности небесных миров.
На света не достига религия, получена от първа ръка. Даже християнството - най-добрата религия от двадесети век - не само се явява религия за Иисус, но и в значителна степен се възприема в преразкази. Хората приемат тази религия такава, каквато тя се предава от техните признати религиозни учители. Как би се пробудил света, ако той би могъл да види Иисус такъв, какъвто той в действителност е живял на земята, и да познае неговите животворни учения в техния първоначален вид! Думите, описващи прекрасното, са неспособни да предизвикат такъв същия трепет, както вида на прекрасното, както не могат думите от учението да въодушевят душата на човека така също, както опита от познанието на Божието присъствие. Обаче уповаващата се вяра никога няма да затвори вратата на надеждата в човешката душа, която ще си остава открита за вечните духовни реалности, изразяващи божествените ценности от небесните светове.
Христианство посмело принизить свои идеалы, отступив перед человеческой алчностью, милитаристским безумием и властолюбием, но религия Иисуса остается незапятнанным и необыкновенным духовным призывом, побуждающим то лучшее, что есть в человеке, подняться над пережитками животной эволюции и, через благодать, достигнуть нравственных высот, достойных истинного предназначения человека.
Християнството е посмяло да принизи своите идеали, да отстъпи пред човешката алчност, милитаристичното безумие и властолюбие, но религията на Иисус си остава неопетнен и необикновен духовен призив, подбуждащ това най-добро, което има в човека, да се издигне над отживелиците на животинската еволюция и, чрез благодат, да достигне до нравствените висоти, достойни за истинското предназначение за човека.
Христианству грозит медленная смерть от формализма, бюрократизма, интеллектуализма и других недуховных тенденций. Современная христианская церковь не является тем братством активных верующих, которым Иисус поручал неустанно добиваться духовного преображения сменяющих друг друга поколений.
Християнството е заплашено от бавната смърт от формализма, бюрократизма, интелектуализма и другите недуховни тенденции. Съвременната християнска църква не се явява това братство на активните вярващи, на които Иисус е поръчал непрестанно да постигат духовното преображение на сменящите се едно с друго поколения.
Так называемое христианство является не только вероучением и религиозными ритуалами: оно превратилось также в общественное и культурное движение. В поток современного христианства просачиваются ручьи из многих древних языческих болот и варварских топей; многие культурные бассейны древности питают этот поток современной культуры наряду с высокогорными галилейскими плато, которые считаются его единственным источником.
Така нареченото християнство се явява не само вероучение и религиозни ритуали: то се превръща така също в обществено и културно движение. В потока на съвременното християнство се процеждат ручеи от много древни езически блата и варварски мочурища; много културни басейни от древността захранват този поток на съвременната култура наред с високопланинското галилейско плато, което се счита за негов единствен източник.
Страница 2084
10. БУДУЩЕЕ
10 БЪДЕЩЕ
Христианство действительно оказало этому миру великую услугу, однако сегодня людям в первую очередь нужен Иисус. Миру нужно увидеть Иисуса вновь живущим на земле в опыте рожденных в духе смертных, умело раскрывающих Учителя всем людям. Бесполезно говорить о возрождении примитивного христианства; вы должны продолжить путь с того рубежа, на котором находитесь сегодня. Современная культура должна пройти духовное крещение новым откровением жизни Иисуса, должна озариться новым пониманием его евангелия вечного спасения. И после такого возвышения Иисус привлечет к себе всех людей. Ученики Иисуса должны быть не просто завоевателями, а изобильными источниками воодушевления и лучшей жизни для каждого человека. Религия является всего лишь проявлением благородного гуманизма до тех пор, пока открытие реальности Божьего присутствия в личном опыте не делает ее божественной.
Християнството действително е оказало на света велика услуга, обаче днес за хората на първо място е нужен Иисус. ЗА света е нужно да види Иисус отново живущ на земята в опита на родените в духа смъртни, умело разкриващи Учителя пред всички хора. Безполезно е да се говори за възраждането на примитивното християнство; вие трябва да продължите пътя от тази граница, на която се намирате днес. Съвременната култура трябва да премине духовно кръщение с новите откровения за живота на Иисус, трябва да се озари от новото разбиране на неговото евангелие за вечното спасение. И след такова възвисяване Иисус ще привлече към себе си всички хора. Учениците на Иисус трябва да бъдат не просто завоеватели, а изобилни източници на въодушевление и по-добър живот за всеки човек. Религията се явява всичко само проявление на благороден хуманизъм до този момент, докато откритите реалности на Божието присъствие в личния опит не я направят божествена.
Красота и величественность, человечность и божественность, простота и уникальность жизни Иисуса на земле являют столь поразительную и притягательную картину спасения человека и раскрытия Бога, что теологи и философы всех времен должны проявлять чрезвычайную сдержанность и не позволять себе формулировать символы веры или создавать превращающиеся в духовную кабалу теологические системы из этого трансцендентального посвящения Бога в облике человека. В Иисусе вселенная создала смертного человека, в котором дух любви одержал победу над материальными ограничениями времени и преодолел факт физического происхождения.
Красотата и величествеността, човечността и божествеността, простота и уникалността на живота на Иисус на земята се явяват толкова поразителна и притегателна картина на спасението на човека и разкриването на Бога, че теолозите и философите от всички времена трябва да проявяват черезвичайна сдържаност и да не си позволяват да формулират символи на вярата или да създават превръщащите се в духовно робство теологични системи от това трансцедентално посвещение на Бога в облика на човек. В Иисус вселената е създала смъртен човек, в който духа на любовта е удържал победа над материалните ограничения на времето и преодолял факта на физическия произход.
Всегда помните: Бог и человек нужны друг другу. Они взаимно необходимы для полного и окончательного достижения вечного личностного опыта божественного предназначения, раскрывающегося во вселенской завершенности.
Винаги помнете: Бог и човека са нужни един на друг. Те взаимно са необходими за пълното и окончателно достигане на вечния личностен опит в божественото предназначение, разкриващо се във вселенската завършеност.
"Царство Божье находится в вас" было, возможно, величайшим заявлением, когда-либо сделанным Иисусом, вслед за возвещением того, что Отец является живым, любящим духом.
"Царството Божие се намира във вас" е било, възможно, най-великото заявление, когато и да било направено от Иисус, след възвестяването на това, че Отеца се явява жив, любящ дух.
Когда новые души покоряются евангелию Учителя, человека и его мир преобразует не первая верста - обязательства, долг или согласие - а вторая - добровольное служение и свободолюбивая преданность, которая говорит о том, что последователь Иисуса тянется к собрату в стремлении объять его своей любовью и, следуя за духом, увлечь его к высокой божественной цели смертного бытия. Христианство до сих пор охотно проходит первую версту, но человечество изнемогает, влачась во мраке смертного бытия из-за того, что существует слишком мало желающих пройти вторую версту - слишком мало убежденных последователей Иисуса, которые действительно живут и любят так, как он учил своих учеников жить, любить и служить.
Когато новите души се покорят на евангелието на Учителя, човека и неговия свят ще преобразуват не първия километър - задължението, дълга или съгласието - а втория - доброволното служене и свободолюбивата преданост, която говори за това, че последователя на Иисус се притегля към събрата в стремеж да го обгърне със своята любов и, следвайки след духа, да го увлече към високата божествена цел на смъртното битие. Християнството до този момент с желание преминава първия километър, но човечеството изнемогва, влачи се в мрака на смъртното битие поради това, че съществуват прекалено малко желаещи да премината втория километър - прекалено малко убедени последователи на Иисус, които действително живеят и обичат така, както той е учил своите ученици да живеят, обичат и служат.
Призыв к участию в смелом начинании - построении нового, преобразованного человеческого общества через духовное возрождение созданного Иисусом царства собратьев, - должен вызывать у всех верующих в него людей такое воодушевление, какое не ощущалось с тех пор, когда последователи Учителя ходили по земле в качестве его спутников во плоти.
Призивът към участие в смелото начинание - построяване на ново, преобразувано човешко общество чрез духовно възраждане в създаденото от Иисус царство на събратя, - трябва да предизвика у всички вярващи в него хора такова въодушевление, каквото не се е усещало от този момент, когато последователите на Учителя са ходили по земята в качеството на негови спътници в плът.
Никакая социальная система или политический режим, которые отрицают реальность Бога, не могут внести какого-либо конструктивного и прочного вклада в развитие человеческой цивилизации. Однако христианство - в его раздробленном и секуляризованном виде - является сегодня крупнейшим препятствием на пути к ее дальнейшему развитию; это особенно справедливо в отношении Востока.
Никаква социално система или политически режим, които отричат реалността на Бога, не могат да внесат какъвто и да било конструктивен и устойчив принос в развитието на човешката цивилизация. Обаче християнството - в неговия раздробен и одържавен вид - се явява днес най-крупното препятствие на пътя към нейното по-нататъшно развитие; това е особено справедливо по отношение на Изтока.
Церковность совершенно несовместима с живой верой, растущим духом и личным опытом товарищей Иисуса в вере - членов братства людей, объединенных
Църквата е съвършено несъвместима с живата вяра, растящия дух и личния опит на другарите на Иисус във вярата - членовете на братството на хората, обединени
Страница 2085
духовной связью в царстве небесном. Похвальное стремление сохранить традиции прошлых свершений нередко ведет к защите изживших себя религиозных систем. Благонамеренное желание поощрять древние системы мысли серьезно препятствует становлению новых, адекватных методов, рассчитанных на удовлетворение духовных потребностей расширяющегося и эволюционирующего разума современных людей. Точно так же христианские церкви двадцатого века являются огромным, хотя и совершенно неосознанным препятствием для непосредственного развития подлинного евангелия - учений Иисуса Назарянина.
от духовната връзка в царството небесно. Похвално е стремлението да се съхранят традициите на миналите извършвания не рядко води към защита на изживелите себе си религиозни системи. Благонамереното желание да се поощряват древните системи на мислене сериозно препятстват създаването на нови, адекватни методи, пресметнати към удовлетворяване на духовните потребности на разширяващия се и еволюиращ разум на съвременните хора. Точно така също християнските църкви от двадесети век се явяват огромно, макар и съвършено неосъзнато препятствие за непосредственото развитие на истинското евангелие - ученията на Иисус Назарянина.
Многим честным людям, которые с радостью посвятили бы свою преданность евангельскому Христу, чрезвычайно трудно искренне поддерживать церковь, в которой осталось так мало от духа его жизни и учений и создание которой ошибочно приписывают Учителю. Иисус не являлся основателем так называемой христианской церкви, но он всегда - всеми возможными путями, совместимыми со своей сущностью, - благоприятствовал ей как лучшему существующему толкователю дела его жизни на земле.
Много честни хора, които с радост биха посветили своята преданост на евангелския Христос, черезвичайно трудно искрено поддържат църквата, в която е останало така малко от духа на неговия живот и учения и създаването на която погрешно приписват на Учителя. Иисус не се явява основател на така наречената християнска църква, но той винаги - по всички възможни пътища, съвместими със своята същност, - е благоприятствал нея като най-добър съществуващ тълкувател на делото на неговия живот на земята.
Если бы только христианская церковь решилась принять программу Учителя, тысячи кажущихся безразличными молодых людей устремились бы в ряды такого духовного движения и без колебания прошли бы весь путь, доведя до конца это великое и смелое начинание.
Ако би само християнската църква се решила да приеме програмата на Учителя, хиляди изглеждащи безразлични млади хора биха се устремили в редиците на такова духовно движение и без колебание биха преминали целия път, довеждайки до край това велико и смело начинание.
Христианству всерьез грозит участь, выраженная одним из его собственных кредо: "Семья, раздираемая распрями, не устоит". Нехристианский мир едва ли капитулирует перед христианами, раздробленными на секты. Живой Иисус - единственная надежда возможного объединения христианского мира. Истинная церковь - братство Христа - отличается незримостью, духовностью и единством; ей совсем не обязательно быть единообразной. Единообразие является отличительным признаком физического, механистического по своей природе мира. Духовное единство является плодом вероисповедного союза с живым Иисусом. Зримая церковь должна перестать препятствовать прогрессу незримого духовного братства царства Божьего. И этому братству предстоит стать живым организмом, разительно отличающимся от институциональной социальной организации. Оно вполне может использовать такие социальные организации, но оно не должно подменяться ими.
Християнството сериозно го заплашва съдбата, изразена в едно от неговите собствени кредо: "Семейството, раздирано от спорове, няма да устои". Не християнският свят едва ли ще капитулира пред християните, раздробени на секти. Живият Иисус - е единствената надежда за възможното обединяване на християнския свят. Истинската църква - братството на Христа - се отличава с невидимост, духовност и единство; за него не е задължително да бъде еднообразно. Еднообразието се явява отличителен признак на физическия, механистичен по своята природа свят. Духовното единство се явява плод на вероизповедния съюз с живия Иисус. Видимата църква трябва да престане да препятства прогреса на невидимото духовно братство от царството Божие. И на това братство предстои да стане живият организъм, поразително отличаващо се от институционалната социална организация. То напълно може да използува такива социални организации, но то не трябва да се подменя от тях.
Но не следует презирать христианство - даже христианство двадцатого века. Оно является многовековым совместным творением богопознавших людей многих народов, и оно действительно явилось одной из величайших сил добра на земле; поэтому никто не должен пренебрегать им, несмотря на его врожденные и приобретенные изъяны. Христианство и сейчас пробуждает в мыслящих людях сильные нравственные эмоции.
Но не следва да се мрази християнството - даже християнството от двадесети век. То се явява многовековно съвместно творение на богопозналите хора от много народи, и то действително се е явявало една от най-великите сили на доброто на земята; поради това никой не трябва да го пренебрегва, независимо от неговите вродени и придобити повреди. Християнството и сега пробужда в мислещите хора силни нравствени емоции.
Однако нет никаких оправданий участию церкви в коммерции и политике; такие нечестивые союзы являются вопиющим предательством Учителя. И подлинные друзья истины вряд ли забудут, что зачастую именно могущественная институциональная церковь без зазрения совести губила новую веру в зародыше и преследовала провозвестников истины, если те представали не в правоверном одеянии.
Обаче няма никакви оправдания за участието на църквата в търговията и политиката; такива нечестиви съюзи се явяват крещящо предателство към Учителя. И истинските другари на истината едва ли ще забравят, че често именно институционалната църква безсъвестно е убивала новата вяра в зародиш и е преследвала провъзгласяващите истината, ако те заставали не в правоверно одеяние.
Совершенно очевидно, что подобная церковь не могла бы сохраниться, если бы в мире не было людей, предпочитающих такой стиль поклонения. Многие духовно нерадивые души тянутся к древней, непререкаемой религии, основанной на ритуалах и священных традициях. Человеческая эволюция и духовный прогресс едва ли достаточны для того, чтобы позволить всем людям обходиться без религиозной власти. И незримое братство царства вполне может принять эти семейные группы, относящиеся к различным по своей социальной принадлежности и темпераменту классам, если только они действительно пожелают стать ведомыми духом Божьими сынами. Но в этом братстве Иисуса нет места для сектантского соперничества, межгрупповой озлобленности или притязаний на моральное превосходство и духовную непогрешимость.
Съвършено очевидно е, че подобна църква не би могла да се съхрани, ако в света не би имало хора, предпочитащи такъв стил на поклонение. Много духовно нехайни души се притеглят към древната, безпрекословна религия, основана на ритуалите и свещените традиции. Човешката еволюция и духовния прогрес едва ли са достатъчни за това, за да позволят на всички хора да се задоволят (да минат) без религиозната власт. И невидимото братство от царството напълно може да приеме тези семейни групи, отнасящи се към различните по своята социална принадлежност и темперамент класи , ако само те действително пожелаят да станат водени от духа Божии синове. Но в това братство на Иисус няма място за сектантско съперничество, между групова озлобеност и претенции за морално превъзходство и духовна непогрешимост.
Страница 2086
Польза этих разнообразных групп христиан может заключаться в объединении многочисленных типов потенциальных верующих, существующих среди различных народов западной цивилизации. Но такая раздробленность христианского мира является огромной слабостью, когда этот мир пытается распространить евангелие Иисуса среди народов Востока. Эти народы еще не понимают, что религия Иисуса существует отдельно и несколько обособленно от христианства, которое постепенно превратилось в религию об Иисусе.
Ползата от тези разнообразни групи християни може да се заключава в обединяването на многочислените типове потенциални вярващи, съществуващи сред различните народи на западната цивилизация. Но такава раздробеност на християнския свят се явява огромна слабост, когато този свят се опитва да разпространи евангелието на Иисус сред народите от Изтока. Всички народи още не разбират, че религията на Иисус съществува отделно и малко обособено от християнството, което се е превърнало в религия за Иисус.
Великая надежда Урантии связана с возможностью нового раскрытия Иисуса через новое, расширенное изложение его спасительного учения, которое объединило бы в любвеобильном духовном служении многочисленные группы тех, кто сегодня называет себя его последователями.
Велика е надеждата за Урантия свързана с възможността за ново разкриване на Иисус чрез ново, разширено излагане на неговото спасително учение, което би обединило в любвеобилно духовно служене многочислените групи на тези, които днес наричат себе си негови последователи.
Даже светское образование могло бы помочь этому великому духовному возрождению, если бы оно уделяло больше внимания обучению молодежи методам планирования жизни и воспитания характера. Смысл всякого образования должен заключаться в том, чтобы способствовать достижению высшей цели жизни - формированию величественной и гармонично развитой личности. Существует огромная потребность в воспитании нравственной дисциплины вместо чрезмерного самоуслаждения. Опираясь на такой фундамент, религия, благодаря своему духовному стимулу, может помочь развить и обогатить смертную жизнь - так же точно как она укрепляет уверенность в жизни вечной и повышает ее величие.
Даже светското образование могло би да помогне за това велико духовно възраждане, ако то би отделило голямо внимание на обучението на младежта на методите за планиране на живота и възпитаването на характера. Смисълът на всяко образование трябва да се заключава в това, че да способства достигането на висшата цел в живота - формирането на величествена и хармонично развита личност. Съществува огромна потребност от възпитаването на нравствена дисциплина вместо прекомерно самоуслаждане. Опирайки се на такъв фундамент, религията, благодарение на своя духовен стимул, може да помогне да се развие и обогати смъртния живот - така също точно както тя укрепява увереността във вечния живот и повишава неговото величие.
Христианство - это религия, рожденная спонтанно, и, вследствие этого, оно должно действовать медленно. Стремительные духовные процессы потребуют нового откровения и более широкого распространения подлинной религии Иисуса. Однако христианство - это могущественная религия; ибо простолюдины, являвшиеся учениками распятого плотника, начали проповедь таких учений, которые за триста лет завоевали римский мир, а затем продолжили свое триумфальное шествие, покорив варваров, которые, в свою очередь, свергли Рим. Именно христианство покорило - приняло и возвысило - целый поток иудейской теологии и греческой философии. А затем, пробыв более тысячи лет в коматозном состоянии из-за передозировки мистерий и язычества, эта христианская религия возродила себя и фактически вторично покорила весь западный мир. Те учения Иисуса, которые содержатся в христианстве, достаточны для того, чтобы сделать его бессмертным.
Християнството - това е религия, родена спонтанно, и, в следствие на това, то трябва да действува бавно. Стремителните духовни процеси изискват ново откровение и по-широко разпространяване на истинската религия на Иисус. Обаче християнството - това е могъществена религия; защото обикновените хора, явяващи се ученици на разпънатия строителен дърводелец, са започнали да проповядват такива учения, които за триста години са завоювали римския свят, а след това са продължили своето триумфално шествие, покорявайки варварите, които, на свой ред, са съборили Рим. Именно християнството е покорило - приело и възвисило - целия поток юдейска теология и гръцка философия. А след това, пребивавайки повече от хиляда години в коматозно състояние поради предозиране с мистерии и езичество, тази християнска религия е възродила себе си и фактически за втори път е покорила целия западен свят. Тези учения на Иисус, които се съдържат в християнството, са достатъчни за това, за да го направят безсмъртен.
Если бы только христианство смогло глубже проникнуть в учения Иисуса, оно могло бы оказать современному человеку намного большую помощь в решении его новых и всё более сложных проблем.
Ако би само християнството е могло по-дълбоко да проникне в ученията на Иисус, то е могло да окаже на съвременния човек много по-голяма помощ в решаването на неговите нови и все по-сложни проблеми.
Христианство поставлено в чрезвычайно трудное положение, поскольку в глазах всего мира оно считается частью социальной системы, производственной жизни и моральных норм западной цивилизации. И потому невольно стало казаться, что христианство поддерживает общество, спотыкающееся под тяжестью вины, ибо оно терпит науку без идеализма, политику без принципов, богатство без труда, удовольствия без меры, эрудицию без воспитания, силу без совести и производство без морали.
Християнството е поставено в черезвичайно трудно положение, доколкото в очите на целия свят то се счита за част от социалната система, производствения живот и моралните норми на западната цивилизация. И поради това неволно е започнало да изглежда, че християнството поддържа обществото, препъващо се под тежестта на вината, защото то търпи науката без идеализъм, политиката без принципи, богатството без труд, удоволствията без мярка, ерудицията без възпитание, силата без съвест и производството без морал.
Надежда современного христианства состоит в том, чтобы прекратить потворствовать социальным системам и производственной политике западной цивилизации и смиренно склониться перед крестом, который оно столь доблестно превозносит, дабы вновь научиться у Иисуса Назарянина величайшим истинам, доступным смертному человеку, - живому евангелию об отцовстве Бога и братстве людей.
Надеждата на съвременното християнство се състои в това, че да прекрати снизходителното отношение към социалните системи и производствената политика на западната цивилизация и смирено да се скланя пред кръста, който то толкова доблестно превъзнася, да би отново да се научи от Иисус Назарянина на най-великите истини, достъпни за смъртния човек, - живото евангелие за бащинството на Бога и братството между хората.
Страница 2087