Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 194. ПОСВЯЩЕНИЕ ДУХА ИСТИНЫ
Документ 194. ПОСВЕЩЕНИЕ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА
ОКОЛО часа дня, когда сто двадцать верующих возносили свою молитву, все они внезапно почувствовали, что в помещении возникло необычное духовное присутствие. В то же время эти ученики ощутили новое и глубокое чувство духовной радости, спокойствия и уверенности. Сразу же вслед за этим осознанием духовной силы появилось огромное желание идти к людям и открыто возвещать евангелие царства и благую весть о воскресении Иисуса.
ОКОЛО час от деня, когато сто и двадесет вярващи възнасяли своята молитва, всички те внезапно почувствали, че в помещението възникнало необичайно духовно присъствие. В това същото време тези ученици усетили нова и дълбоко чувство на духовна радост, спокойствие и увереност. Веднага също след това осъзнаване на духовната сила се появило огромно желание да вървят към хората и открито да възвестяват евангелието за царството и благата вест за възкръсването на Иисус.
Петр встал и заявил, что это должно означать прибытие обещанного Учителем Духа Истины и предложил отправиться в храм и приступить к возвещению переданной им благой вести. И они сделали так, как предложил Петр.
Петър станал и заявил, че това трябвало да означава пристигането на обещания от Учителя Дух на Истината и предложил да се отправят в храма и да пристъпят към възвестяване на предадената им блага вест. И те направили така, както предложил Петър.
Эти люди были подготовлены и обучены для того, чтобы проповедовать евангелие об отцовстве Бога и сыновстве человека. Однако в тот момент духовного упоения и личного триумфа, лучшей вестью, величайшим событием, о котором были способны подумать эти люди, был факт воскресшего Учителя. И потому они устремились вперед, наделенные полученной свыше силой и проповедуя людям благую весть, - спасение через Иисуса, - но при этом они совершили невольную ошибку, подменив сущность евангелия некоторыми привходящими фактами. Петр первым допустил этот неумышленный промах; остальные повторили его - вплоть до Павла, создавшего новую религию на основе этого нового варианта благой вести.
Тези хора били подготвени и обучени за това, че да проповядват евангелието за бащинството на Бога и синовността на човека. Обаче в този момент на духовно упоение и личен триумф, най-добрата вест, най-великото събитие, за което били способни да помислят тези хора, бил факта за възкръсналия Учител. И поради това те се устремили напред надарени с получената свише села и проповядвайки благата вест, - спасението чрез Иисус, - но при това те извършили неволна грешка, подменяйки същността на евангелието с някои привнесени факти. Петър първи допуснал този неумишлен пропуск, останалите го повторили - чак до Павел, създалият новата религия на основата на този нов вариант на благата вест.
Евангелие царства есть факт отцовства Бога вместе с вытекающей из него истиной сыновства собратьев-людей. Христианство - таким, каким оно сформировалось с тех пор - есть факт Бога как Отца Господа Иисуса Христа в совокупности с опытом братства верующих в воскресшем и прославленном Христе.
Евангелието за царството е факта за бащинството на Бога заедно с произтичащата от него истина за синовността на събратята-хора. Християнството - такова, каквото то се е формирало от този момент - е факта за Бога като Отца на Господа Иисуса Христа в съвкупност с опита в братството на вярващите във възкресението и прославения Христа.
Неудивительно, что исполнившиеся духом люди воспользовались этой возможностью, чтобы выразить свою радость от победы над силами, которые пытались уничтожить их Учителя и положить конец влиянию его учений. В такое время им было легче помнить свою личную связь с Иисусом и испытывать восторг от уверенности в том, что Учитель жив, что их дружба продолжается и что дух действительно сошел на них, как он и обещал им.
Не е учудващо, че изпълнилите се с духа хора са се възползували от тази възможност, за да изразят своята радост от победата над силите, които са се опитали да унищожат техния Учител и да положат край на влиянието на неговите учения. В такова време на тях им било по-леко да помнят своята лично връзка с Иисус и да изпитват възторг от увереността в това, че Учителя е жив, че тяхната дружба се продължава и че духа действително се е спуснал над тях, както той и им е обещал.
Внезапно эти верующие почувствовали, что перенеслись в другой мир, - в новое существование, исполненное радости, силы и блаженства. Учитель говорил им, что царство придет во всём могуществе, и некоторым из них казалось, что они начинают понимать, что он имел в виду.
Внезапно тези вярващи почувствували, че се пренесли в друг свят, - в ново съществуване, изпълнено с радост, сили и блаженство. Учителят им говорил, че царството ще дойде в цялото могъщество, и на някои от тях им се струвало, че те започват да разбират, какво той е имал в предвид.
Учитывая всё это, нетрудно понять, как получилось так, что эти люди стали проповедовать новое евангелие об Иисусе вместо прежней проповеди богоотцовства и братства людей.
Отчитайки всичко това, не е трудно да се разбере, как се е получило така, че тези хора започнали да проповядват "ново евангелие за Иисус" вместо предишната проповед за бащинството на Бога и братството между хората.
Страница 2060
1. ПРОПОВЕДЬ В ДЕНЬ ПЯТИДЕСЯТНИЦЫ
1. ПРОПОВЕД В ДЕНЯ НА ПЕТДЕСЯТНИЦА
Апостолы скрывались в течение сорока дней. День посвящения Духа Истины совпал с иудейским праздником Пятидесятницы, и тысячи паломников со всего мира собрались в Иерусалиме. Многие прибыли сюда специально на этот праздник, однако большинство гостей находились в городе со времени Пасхи. Покончив со своим страхом и продолжительным затворничеством, апостолы смело явились в храм, где начали проповедовать новую весть о воскресшем Мессии. И все эти ученики также почувствовали, что получили новый духовный дар, дающий проницательность и силу.
Апостолите се криели в течение на четиридесет дена. Денят на посвещението на Духът на Истината съвпаднал с юдейския празник Петдесятница, и хиляди поклонници от целия свят се събрали в Йерусалим. Мнозина пристигнали тук специално на този празник, обаче болшинството гости се намирали в града от времето на Пасха. Приключвайки със своя страх и продължително затворничество, апостолите смело се явили в храма, къде започнали да проповядват новата вест за възкръсналия Месия. И всички тези ученици така също почувствували, че са получили нов духовен дар, даващ проницателност и сила.
Около двух часов пополудни Петр занял то самое место, где его Учитель в последний раз обратился к народу, и выступил со страстным призывом, покорившим более двух тысяч душ. Хотя Учителя не было с ними, они внезапно обнаружили, что рассказ о нем производит на людей огромное воздействие. Неудивительно, что они и в дальнейшем невольно продолжали возвещать то, что подтверждало их прежнюю преданность Иисусу и одновременно с такой силой заставляло людей верить в него. В этом собрании участвовали шесть апостолов: Петр, Андрей, Иаков, Иоанн, Филипп и Матфей. Они говорили более полутора часов и обратились с проповедями на греческом, древнееврейском и арамейском и даже произнесли несколько слов на других языках, на которых они могли изъясниться.
Около два часа след обяд Петър заел това същото място, където неговия Учител за последен път се обърнал към народа, и излязъл със страстен призив, покорил повече от две хиляди души. Макар Учителят да не бил с тях, те внезапно открили, че разказа за него произвежда у хората огромно въздействие. Не е учудващо, че те и по-нататък неволно продължили да възвестяват това, което потвърждавало тяхната предишна преданост към Иисус и едновременно с такава сила заставяло хората да вярват в него. В това събрание участвували шест апостоли: Петър, Андрей, Иаков, Йоан, Филип и Матей. Те говорили повече от час и половина и се обърнали с проповеди на гръцки, древно еврейски и арамейски и даже произнесли няколко думи на други езици, на които те могли да се изяснят.
Иудейские вожди были изумлены этой дерзостью, но они не посмели мешать апостолам, поскольку огромное множество людей поверили им.
Юдейските вождове били изумени от тази дързост, но те не посмели да попречат на апостолите, доколкото огромното множество хора им повярвали.
К половине пятого более двух тысяч новых верующих проследовали за апостолами в Силоамскую купальню, где Петр, Андрей, Иаков и Иоанн крестили их именем Учителя. Было уже темно, когда они закончили крестить народ.
Към четири и половина повече от две хиляди нови вярващи последвали апостолите в Силоамската къпалня, където Петър, Андрей, Иаков и Йоан ги кръстили в името на Учителя. Било вече тъмно, когато те завършили кръщаването на народа.
Пятидесятница была великим праздником омовения, временем обращения в веру прозелитов врат - иноверцев, желавших служить Ягве. Поэтому в этот день многочисленным иудеям и верующим иноверцам было легче подвергнуть себя крещению. При этом они никоим образом не порывали с иудейской верой. В течение какого-то времени после Пятидесятницы верующие в Иисуса являлись иудаистской сектой. Все они, включая апостолов, сохраняли преданность основным требованиям иудейской обрядности.
Петдесятница бил велик празник за умиване, времето за обръщането във вярата на лъжливите прозелоти - друговерци, желаещи да служат на Яхве. Поради това в този ден за многочислените юдеи и вярващи друговерци било по-лесно да се подложат себе си на кръщение. При това те по никакъв начин не късали с юдейската вяра. В течение на известно време след Петдесятница вярващите в Иисус се явявали юдаистка секта. Всички те, включително и апостолите, съхранявали преданост към основните изисквания на юдейската обредност.
2. ЗНАЧЕНИЕ ПЯТИДЕСЯТНИЦЫ
2. ЗНАЧЕНИЕТО НА ПЕТДЕСЯТНИЦА
Иисус жил на земле и учил евангелию, которое освободило человека от суеверного представления о том, что он - дитя дьявола, и возвысило его до положения Божьего сына в вере. Евангелие Иисуса - таким, каким он проповедовал его и прожил в свое время, - являлось эффективным решением духовных проблем человека в период возвещения благой вести. Теперь, покинув этот мир, он посылает вместо себя Дух Истины; призванный жить в человеке, этот Дух по-новому излагает евангелие Иисуса для каждого очередного поколения, с тем чтобы всякая новая группа смертных, которая появляется на земле, могла получать новую, современную версию евангелия, - такое индивидуальное просвещение и групповое наставление, которое окажется эффективным решением извечно новых и разнообразных духовных проблем.
Иисус живял на земята и учил на евангелието, което освободило човека от суеверната представа за това, че той - е дете на дявола, и го възвисило до положението на Божий син във вярата. Евангелието на Иисус - такова, каквото той го е проповядвал и е проживял в своето време, - се явявало ефективно решение на духовните проблеми на човека в периода на възвестяване на благата вест. Сега, напускайки този свят, той изпраща вместо себе си Духа на Истината, призован да живее в човека, този Дух по-новому излага евангелието на Иисус за всяко поредно поколение, с това че да може всяка нова група смъртни, която се появява на земята, да може да получава нова, съвременна версия на евангелието, - такова индивидуално просвещение и групово наставление, което ще се окаже ефективно решение на извечно новите и разнообразни духовни проблеми.
Первая задача этого духа, конечно, состоит в том, чтобы служить истине, сделать ее достоянием личности, ибо именно осознание истины составляет
Първата задача на този дух, разбира се, се състои в това, че да служи на истината, да я прави достояние на личността, защото именно осъзнаването на истината съставлява
Страница 2061
высшую форму человеческой свободы. Во-вторых, задачей этого духа является уничтожение в верующем чувства сиротства. Жизнь Иисуса прошла среди людей, и потому всем верующим было бы одиноко, не поселись в человеческом сердце Дух Истины.
висшата форма на човешката свобода. На второ място, задачата на този дух се явява унищожаване във вярващите на чувството за сирачество. Животът на Иисус преминал сред хората, и поради това за всички вярващи би било самотно, да не се засели в човешкото сърце Духа на Истината.
Это посвящение Духа Истины помогло подготовить интеллект каждого нормального человека к последующему всеобщему посвящению человеческому роду духа Отца (Настройщиков Сознания). В известном смысле, этот Дух Истины является духом как Всеобщего Отца, так и Сына-Создателя.
Това посвещение на Духът на Истината е помогнало да подготви интелекта на всеки нормален човек към последващото всеобщо посвещение на човешкия род на духа на Отца (Настройчика на Съзнанието). В известен смисъл, този Дух на Истината се явява дух както на Всеобщия Отец, така и на Сина-Създател.
Было бы ошибкой надеяться на глубинное рациональное осознание излитого Духа Истины. Дух никогда не ведет к осознанию самого себя; он помогает осознать только Михаила, Сына. С самого начала Иисус учил, что дух будет говорить не от себя. Поэтому доказательство вашего общения с Духом Истины состоит не в осознании этого духа, а в вашем опыте растущего общения с Михаилом.
Било би грешка да се надявате на дълбочинно рационално осъзнаване на излетия Дух на Истината. Духът никога не води към осъзнаване на самия себе си; той помага да се осъзнае само Михаил, Сина. От самото начало Иисус учил, че духа ще говори не от себе си. Поради това доказателство за вашето общуване с Духа на Истината се състои не в осъзнаването на този дух, а във вашия опит на растящо общуване с Михаил.
Кроме того, дух прибыл для того, чтобы помочь людям вспомнить и понять слова Учителя, а также осветить и истолковать его земную жизнь.
Освен това, духът е пристигнал за това, за да помогне на хората да възприемат и да разберат думите на Учителя, а така също да осветят и изтълкуват неговия земен живот.
Следующая задача Духа Истины состоит в том, чтобы помочь верующему увидеть реальности, заключенные в учениях Иисуса и его жизни, - прожитой во плоти и проживаемой заново, по-новому, в каждом верующем, в каждом поколении исполненных духа Божьих Сынов.
Следващата задача на Духът на Истината се състои в това, че да помогне на вярващия да види реалностите, съдържащи се в ученията на Иисус и неговия живот, - проживян в плът и проживяван отново, по-новому, във всеки вярващ, във всяко поколение изпълнени с духа Божии Синове.
Поэтому оказывается, что Дух Истины действительно прибыл для того, чтобы вести всех верующих ко всякой истине, к расширяющемуся познанию того опыта, который представляет собой живое и растущее духовное осознание реальности вечного, восходящего богосыновства.
Поради това се оказва, че Духът на Истината действително е пристигнал за това, че за води всички вярващи към всяка истина, към разширяващото се познание на този опит, който представлява по себе си живото и растящо духовно осъзнаване реалността на вечната, възходяща божествена синовност.
Иисус прожил жизнь, которая раскрывает человека, подчиненного воле Отца, и не является примером для буквального подражания. Вскоре его жизнь во плоти, вместе со смертью на кресте и последующим воскресением, превратилась в новое евангелие выкупа, уплаченного якобы за то, чтобы вызволить человека из когтей лукавого, - избавить его от проклятия оскорбленного Бога. Но несмотря на то, что благая весть претерпела значительные искажения, новое евангелие об Иисусе действительно сохранило многие принципиальные истины и учения его раннего евангелия царства. Когда-нибудь эти сокрытые истины об отцовстве Бога и братстве людей выйдут на поверхность, чтобы в корне изменить всю человеческую цивилизацию.
Иисус е проживял живот, който разкрива на човек, подчинен на волята на Отца, и не се явява пример за буквално подражание. Скоро неговият живот в плът, заедно със смъртта на кръста и последващото възкресение, се превърнали в ново евангелие за откупа, заплатен сякаш да това, за да се избави човека от ноктите на лукавия, - да го избави от проклятието на оскърбения Бог. Но независимо от това, че благата вест е претърпяла значително изкривяване, новото евангелие за Иисус действително е съхранило много принципни истини и учения от неговото ранно евангелие за царството. Някога, кога да е, тези скрити истини за бащинството на Бога и братството между хората ще излязат на повърхността, за да могат в корените да изменят цялата човешка цивилизация.
Однако эти ошибки разума ничуть не помешали огромному прогрессу верующих в их духовном росте. Менее чем за месяц со дня посвящения Духа Истины апостолы добились большего личного духовного прогресса, чем почти за четыре года их непосредственного и исполненного любви общения с Учителем. Точно так же замена евангельской истины о богосыновстве на факт воскресения Учителя никак не помешала быстрому распространению их учений. Наоборот, по-видимому, то, что евангелие Иисуса осталось в тени нового учения о его личности и воскресении, чрезвычайно способствовало проповеди благой вести.
Обаче тези грешки на разума ни най-малко не са попречили на огромния прогрес на вярващите в техния духовен ръст. За по-малко от месец от дена на посвещение на Духът на Истината апостолите постигнали по-голям личен духовен прогрес, отколкото почти за четирите години на тяхното непосредствено и изпълнено с любов общуване с Учителя. Точно така също замяната на евангелската истина за божествената синовност с факта за възкресението на Учителя никак не попречила на бързото разпространение на техните учения. Обратно, видимо, това, че евангелието на Иисус останало в сянката на новото учение за неговата личност и възкресението, черезвичайно способствали за проповедта на благата вест.
Термин "духовное крещение", получивший столь широкое распространение примерно в то же время, означал всего лишь сознательное принятие этого дара - Духа Истины - и личное признание этой новой духовной силы как фактора, усиливающего все духовные влияния, испытанные ранее богопознавшими душами.
Терминът "духовно кръщение", получил толкова широко разпространение примерно в това същото време, означавал всичко само съзнателното приемане на този дар - Духа на Истината - и личното признаване на тази нова духовна сила като фактор, усилващ всички духовни влияния, изпитани по-рано от богопозналите души.
Со времени посвящения Духа Истины человек воспринимает учения и водительство тройственного духовного дара, тремя составляющими которого
От времето на посвещение на Духа на Истината човекът възприема ученията и водителството на тайнствения духовен дар, трите съставляващи на който
Страница 2062
являются: дух Отца - Настройщик Сознания, дух Сына - Дух Истины, дух Духа - Святой Дух.
се явяват: духа на Отца - Настройчика на Съзнанието, духа на Сина - Духа на Истината, духа на Духа - Светия Дух.
В известном смысле, человечество испытывает на себе двоякое влияние семичастного воздействия духовных факторов вселенной. Ранние эволюционные расы смертных постепенно входят во всё большее соприкосновение с семью вспомогательными духами разума, которые относятся к Материнскому Духу локальной вселенной. По мере развития у человека интеллекта и духовного восприятия, вокруг него и в нем самом проявляются семь высших духовных влияний эволюционирующих миров:
В известен смисъл, човечеството изпитва върху себе си двойното влияние на седмочастното въздействие на духовните фактори във вселената. Ранните еволюционни раси смъртни постепенно водят към все по-голямо съприкосновение със седемте спомагателни духове на разума, които се отнасят към Майчинския Дух на локалната вселена. По степента на развитие у човека на интелекта и духовното възприятие, около него и в него самия се появяват седем висши духовни влияния на еволюиращите светове:
1. Посвященный дух Всеобщего Отца - Настройщики Сознания.
1. Посветеният дух на Всеобщия Отец - Настройчикът на Съзнанието.
2. Духовное присутствие Вечного Сына - духовная гравитация вселенной вселенных и надежный канал всякого духовного общения.
2. Духовното присъствие на Вечния Син - духовната гравитация на вселената на вселените и надежден канал за всяко духовно общуване.
3. Духовное присутствие Бесконечного Духа - вселенский дух-разум всего творения, духовный источник интеллектуального родства всех прогрессивных разумных существ.
3. Духовното присъствие на Безкрайния Дух - вселенския дух-разум на цялото творение, духовният източник на интелектуалното родство на всички прогресивни разумни същества.
4. Дух Всеобщего Отца и Сына-Создателя - Дух Истины, который обычно считается духом Вселенского Сына.
4. Духът на Всеобщия Отец и Сина-Създател - Духът на Истината, който обикновено се счита за духа на Вселенския Син.
5. Дух Бесконечного Духа и Вселенского Материнского Духа - Святой Дух, который обычно считается духом Вселенского Духа.
5. Духът на Безкрайния Дух и Вселенския Майчински Дух - Светият Дух , който обикновено се счита за духа на Вселенския Дух.
6. Дух разума Вселенского Материнского Духа - семь вспомогательных духов разума локальной вселенной.
6. Духът на разума на Вселенския Майчински Дух - седемте спомагателни духове на разума в локалната вселена.
7. Дух Отца, Сынов и Духов - дух восходящих смертных обитаемых миров, получающий новое имя вслед за тем, как рожденная в духе смертная душа сливается с Райским Настройщиком Сознания, а также после того, как она достигает божественности и величия в статусе Райского Корпуса Завершения.
7. Духът на Отца, Синовете и Духовете - духът на възходящите смъртни от обитаемите светове, получаващ ново име след това, когато родената в духа смъртна душа се слива с Райския Настройчик на Съзнанието, а така също след това, когато тя достига божественост и величие в статуса на Райския Корпус на Завършването.
Так посвящение Духа Истины дало миру и его народам последний духовный дар, призванный помочь в восходящем поиске Бога.
Така посвещението на Духа на Истината е дало на света и неговите народи последния духовен дар, призван да помогне във възходящото търсене на Бога.
3. ЧТО ПРОИЗОШЛО В ПЯТИДЕСЯТНИЦУ
3. КАКВО СЕ СЛУЧИЛО НА ПЕТДЕСЯТНИЦА
Многие причудливые и странные учения связаны с ранними рассказами о дне Пятидесятницы. В последующие времена события этого дня, когда к людям явился новый учитель, - Дух Истины, - стали путать с нелепыми всплесками буйных эмоций. Главная задача излитого духа Отца и Сына - научить людей истинам о любви Отца и милосердии Сына. Человек способен понять эти присущие божественности истины в большей мере, чем все остальные божественные черты характера. Дух Истины в первую очередь связан с раскрытием духовной сущности Отца и нравственного характера Сына. Пребывая во плоти, Сын-Создатель раскрыл людям Бога; пребывая в сердце, Дух Истины раскрывает людям Сына-Создателя. Когда человек приносит в своей жизни "плоды духа", он лишь демонстрирует черты, которые Учитель проявил в своей собственной земной жизни. Иисус прожил свою жизнь на земле как цельная личность - Иисус Назарянин. Со дня Пятидесятницы Михаил обрел способность жить новой жизнью в опыте каждого познавшего истину верующего в качестве внутреннего духа "нового учителя".
Много причудливи и странни учения са свързани с ранните разказа за деня на Петдесятница. В последвалите времена на събитията от този ден, когато към хората се явил новият учител, - Духът на Истината, започнали да го бъркат с безсмислени изригвания на буйни емоции. Главната задача на излетият дух на Отца и Сина - е да научат хората на истината за любовта на Отца и милосърдието на Сина. Човекът е способен да разбере тези присъщи за божествеността истини в по-голяма степен, отколкото всички останали божествени черти на характера. Духът на Истината на първо място е свързан с разкриването на духовната същност на Отца и нравствения характер на Сина. Пребивавайки в плът, Синът-Създател е разкрил на хората Бога; пребивавайки в сърцето, Духа на Истината разкрива на хората Сина-Създател. Когато човекът принася в своя живот "плодовете на духа", той само демонстрира чертите, които Учителя е проявил в своя собствен земен живот. Иисус е проживял своя живот на земята като цялостна личност - Иисус Назарянина. От денят на Петдесятница Михаил е придобил способността на живее нов живот в опита на всеки познал истината вярващ в качеството на вътрешния дух на "новия учител".
Многие вещи, происходящие в течение человеческой жизни, трудно понять. Они плохо согласуются с представлением о вселенной, в которой господствует
Много неща, протичащи в течение на човешкия живот, е трудно да бъдат разбрани. Те лошо се съгласуват с представите за вселената, в която господства
Страница 2063
истина и торжествует праведность. Сколь часто кажется, что верх берет клевета, ложь, нечестность и неправедность - грех. В конце концов, торжествует вера над злом, грехом и пороком или нет? Да, торжествует. Жизнь и смерть Иисуса являются вечным доказательством того, что истина добродетели и вера одухотворенного создания всегда оправданы. Иисуса дразнили на кресте: "Посмотрим, появится ли Бог, чтобы спасти его?" В день распятия царил мрак, но утро воскресения было восхитительно светлым; еще светлее и радостней было в день Пятидесятницы. Религии, проникнутые пессимистической безысходностью, стремятся освободить человека от бремени жизни и требуют ухода в бесконечный сон и покой. Эти религии держатся на примитивном страхе и ужасе. Религия Иисуса является новым евангелием веры, которое должно возвещаться борющемуся человечеству. Эта новая религия основана на вере, надежде и любви.
истината и тържествува праведността. Колко често изглежда, че връх вземат клеветата, лъжата, нечестността и неправедността - греха. В края на краищата, тържествува ли вярата над злото, греха и порока или не? Да, тържествува. Животът и смъртта на Иисус се явява вечно доказателство за това, че истината на добродетелта и вярата на одухотвореното създание винаги са оправдани. Иисус са дразнели на кръста:"Погледни, появили се Бог, за да спаси него?" В деня на разпъването царил мрак, но утрото на възкресението било възхитително светло; още по-светло и радостно било в деня на Петдесятница. Религиите, проникнати от песимистична безизходност, се стремят да освободят човека от бремето на живота и изискват оттеглянето в безкраен сън и покой. Тези религии се държат за примитивния страх и ужас. Религията на Иисус се явява ново евангелие на вярата, което трябва да се възвестява на борещото се човечество. Тази нова религия е основана на вярата, надеждата и любовта.
Жизнь, прожитая в облике смертного, нанесла Иисусу свои самые сильные, жестокие и мучительные удары; и этот человек встретил удары судьбы с верой, мужеством и несгибаемой решимостью исполнить волю своего Отца. Иисус встретил жизнь во всей ее жестокой реальности и подчинил ее себе - даже в смерти. Он не пользовался религией для освобождения от жизни. Религия Иисуса не стремится к уходу от этой жизни для того, чтобы насладиться блаженством, ожидающим в другом бытии. Религия Иисуса дает радость и покой иного, духовного существования, чтобы улучшить и облагородить жизнь людей во плоти.
Животът, проживян в облика на смъртен, носел на Иисус своите най-силни, жестоки и мъчителни удари; и този човек посрещал ударите на съдбата с вяра, мъжество и несломима решителност да изпълни волята на своя Отец. Иисус посрещнал живота в цялата негова жестока реалност и я подчинил на себе си - даже и в смъртта. Той не се ползувал от религията за освобождаване от живота. Религията на Иисус не се стреми към оттегляне от този живот за това, за да се наслади на блаженството, очаквано в друг живот. Религията на Иисус дава радостта и покоя на другото, духовно съществуване, за да се подобри и облагороди живота на хората в плът.
Если религия является опиумом для народа, то это не религия Иисуса. На кресте он отказался выпить одурманивающий напиток, и его дух, излитый на всю плоть, является могущественным мировым влиянием, ведущим человека к Богу и побуждающим его идти вперед. Духовное влечение - самая мощная движущая сила в этом мире; познающий истину верующий является самой прогрессирующей и настойчивой душой на земле.
Ако религията се явява опиум за народа, то това не е религията на Иисус. На кръста той се е отказал да изпие упойващата напитка, и неговия дух, излят над цялата плът, се явява могъществено световно влияние, водещо човека към Бога и подбуждащо го да върви напред. Духовното влечение - е най-мощната движеща сила в този свят; познаващият истината вярващ се явява най-прогресиращата и настойчива душа на земята.
В день Пятидесятницы религия Иисуса сломала все национальные преграды и расовые оковы. Извечна истина: "Где Дух Господний, там и свобода". В тот день Дух Истины стал личным даром Учителя каждому смертному. Этот дух был посвящен для того, чтобы сделать верующих более успешными проповедниками евангелия царства, однако они ошибочно восприняли опыт получения излитого духа как часть нового, неосознанно формулируемого ими евангелия.
В деня на Петдесятница религията на Иисус е страшила всички национални прегради и расови окови. Извечна е истината: "Където е Духът Господен, там и свободата". В този ден Духът на Истината е станал личен дар на Учителя към всеки смъртен. Този дух е бил посветен за това, за да направи вярващите по-успешни проповедници на евангелието за царството, обаче те погрешно възприели опита от получаването на излетия дух като част от новото, неосъзнато формулирано от тях евангелие.
Обратите внимание на тот факт, что Дух Истины был посвящен всем искренне верующим; этот духовный дар не предназначался одним только апостолам. Все сто двадцать мужчин и женщин, собравшихся в верхнем зале, получили нового учителя, как и все чистосердечные люди по всему миру. Этот новый учитель был посвящен человечеству, и каждая душа получила его согласно любви к истине и способности постигать духовные реальности. Наконец-то истинная религия высвобождается из-под опеки священников и всевозможных священных каст и находит свое истинное выражение в человеческой душе.
Обърнете внимание на този факт, че Духа на Истината е бил посветен на всички искрено вярващи; този дар не се е предназначавал за едните само апостоли. Всичките сто и двадесет мъже и жени, събрали се в горната зала, получили новия учител, както и всички чистосърдечни хора по целия свят. Този нов учител бил посветен на човечеството, и всяка душа го получила съгласно любовта към истината и способността да постига духовните реалности. Най-накрая истинската религия се освобождава из под опеката на свещениците и всевъзможните свещени касти и намира своето истинско изражение в човешката душа.
Религия Иисуса способствует развитию высшего типа человеческой цивилизации, поскольку она создает высший тип духовной личности и провозглашает святость такой личности.
Религията на Иисус способства развитието на висшия тип човешка цивилизация, доколкото тя създава висш тип духовна личност и провъзгласява святостта на такава личност.
Прибытие Духа Истины в день Пятидесятницы открыло путь для появления религии, которая не отличается ни радикальностью, ни консерватизмом; она не является ни старой, ни новой; в ней не господствуют ни старики, ни молодежь. Факт земной жизни Иисуса служит неизменной отправной точкой на оси
Пристигането на Духът на Истината в деня на Петдесятница е открило пътя за появяване на религията, която не се отличава нито с радикалност, нито с консерватизъм; тя не се явява нито стара, нито нова; в нея не господстват нито старци, нито младежи. Фактът на земният живот на Иисус служи като неизменна отправна точка на оста
Страница 2064
времени, тогда как посвящение Духа Истины обеспечивает непрестанное развитие и бесконечный рост религии, которую он раскрыл своей жизнью, и евангелия, которое он возвещал. Дух ведет ко всякой истине. Он является учителем расширяющейся и вечно растущей религии бесконечного прогресса и божественного развития. Этот новый учитель будет извечно раскрывать стремящемуся к истине верующему то, что столь божественно заключалось в личности и сущности Сына Человеческого.
на времето, тогава когато посвещението на Духа на Истината обезпечава нравственото развитие и безкрайния ръст на религията, която той е разкрил със своя живот, и евангелие, което той е възвестявал. Духът води към всяка истина. Той се явява учителят на разширяващата се и вечно растяща религия на безкрайния прогрес и божествено развитие. Този нов учител извечно ще разкрива пред стремящия се към истината вярващ това, което толкова божествено се е съдържало в личността и същността на Сина Човешки.
Явления, связанные с посвящением "нового учителя", а также то, что собравшиеся в Иерусалиме представители различных народов и наций приняли проповедь апостолов, говорит о всеобщности религии Иисуса. Евангелие царства не предназначалось для какой-то одной нации, культуры или языка. День Пятидесятницы стал свидетелем великого стремления духа освободить религию Иисуса от унаследованных ею иудейских оков. Но и после этой демонстрации - излияния духа на всю плоть - первое время апостолы пытались навязать новообращенным требования иудаизма. Даже Павлу было трудно общаться со своими иерусалимскими собратьями, поскольку он отказался навязывать иноплеменникам иудейские ритуалы. Никакая богооткровенная религия не может распространиться на весь мир, если она совершает серьезную ошибку, впитывая в себя традиционные национальные, социальные или экономические обычаи какой-то одной национальной культуры.
Явленията, свързани с посвещението на "новия учител", а така също това, че събралите се в Йерусалим представители на различни народи и нации приели проповедта на апостолите, говори за всеобщността на религията на Иисус. Евангелието за царството не се предназначавало за някоя една нация, култура или език. Денят на Петдесятница станал свидетел на великото стремление на духа да освободи религията на Иисус от наследените от нея юдейски окови. Но след тази демонстрация - изливането на духа върху цялата плът - на първо време апостолите се опитали да натрапят на новообърнатите изискванията на юдаизма. Даже на Павел било трудно да общува със своите йерусалимски събратя, до колкото той се отказвал да натрапва на друго племенниците юдейските ритуали. Никоя богооткровена религия не може да се разпространява по целия свят, ако тя извърши сериозната грешка, да попие в себе си националните традиции, социалните или икономически обичаи на която и да било национална култура.
Посвящение Духа Истины было свободно от каких-либо формальностей, обрядов, святых мест и особого поведения тех, кто получил его во всей полноте. Во время излияния духа присутствовавшие в верхнем зале просто сидели, погруженные в безмолвную молитву. Дух был посвящен как в городах, так и в селах. Для получения духа апостолам не пришлось удаляться от мира и проводить годы в уединенном созерцании. Пятидесятница навечно отделила представление о духовном опыте от понятия о некой благоприятствующей обстановке.
Посвещение то на Духът на Истината било свободно от каквито и да било формалност, обреди, свети места и особено поведение за тези, които го получили в цялата пълнота. По време на изливане на духа присъствуващите в горната зала просто седели, потопени в безмълвна молитва. Духът бил посветен както в градовете, така и в селата. За получаване на духа на апостолите на се налагало да се оттеглят от света и да прекарват години в уединено съзерцание. Петдесятницата завинаги отделила представите за духовния опит от понятията за някаква благоприятстваща обстановка.
Пятидесятница, с ее духовным даром, была призвана навсегда освободить религию Учителя от какого-либо упования на физическую силу. Учители этой новой религии получили в свое распоряжение новое духовное оружие. Им предстоит идти в мир, чтобы покорять его неизменным прощением, несравненным благоволением и неисчерпаемой любовью. У них есть всё необходимое для того, чтобы преодолевать зло добром, подавлять ненависть любовью и уничтожать страх мужественной и живой верой в истину. Ранее Иисус уже учил своих последователей, что его религия никогда не бывает пассивной; его ученики должны были всегда сохранять активное, позитивное отношение, оказывая милосердную помощь и проявляя свою любовь. Эти верующие не смотрели больше на Ягве как на "Господа Бога Саваофа". Теперь они считали вечное Божество "Богом и Отцом Господа Иисуса Христа". По крайней мере, это было уже шагом вперед, даже если им и не удалось до конца осознать ту истину, что Бог является также духовным Отцом каждого индивидуума.
Петдесятницата, с нейния духовен дар, била призвана завинаги да освободи религията на Учителя от каквото и да било уповаване на физическа сила. Учителите на тази нова религия получавали в свое разпореждане ново духовно оръжие. На тях им предстои да вървят в света, за да го покоряват с неизменно прощаване, несравнено благоволение и неизчерпаема любов. У тях има всичко необходимо за това, за да преодолеят злото с добро, да подавят омразата с любов и да унищожат страха с мъжествената и жива вяра в истината. По-рано Иисус вече учил своите последователи , че неговата религия, никога не бива пасивна; неговите ученици трябвало било винаги да съхраняват активното, позитивно отношение, оказвайки милосърдна помощ и проявявайки своята любов. Тези вярващи не гледали повече на Яхве като на "Господ Бог Саваот". Сега те почитали вечното Божество "Бог и Отеца на Господа Исуса Христа". В крайна сметка, това било вече крачка напред, даже ако на тях и да не им се отдало до край да осъзнаят тази истина, че Бог се явява така също духовен Отец на всеки индивид.
Пятидесятница наделила смертного человека способностью прощать личные обиды; оставаться добрым, несмотря на величайшую несправедливость; сохранять спокойствие перед лицом огромной опасности; противостоять таким проявлениям зла, как ненависть и гнев, бесстрашными актами любви и терпимости. В своей истории Урантия прошла через бедствия великих и разрушительных войн. Все участники этих страшных битв потерпели поражение. Только один остался победителем; только один вышел из этих ожесточенных сражений, укрепив свое доброе имя, - Иисус Назарянин со своим евангелием о преодолении зла добром. Секрет лучшей цивилизации - в учениях Иисуса о братстве людей, благоволении любви и взаимном доверии.
Петдесятница надарила смъртния човек със способността да прощава личните обиди; да си остава добър, независимо от най-великата несправедливост; да запазва спокойствие пред лицето на огромната опасност; да противостои на такива прояви на злото, като омраза и гняв, с безстрашни актове на любов и търпимост. В своята история Урантия е преминала през бедствията на великите и разрушителни войни. Всички участници в тези страшни битки претърпели поражение. Само един си останал победител; само един излязъл от тези ожесточени сражения, укрепвайки своето добро име, - Иисус Назарянина със своето евангелие за преодоляване на злото с добро. Секрета на най-добрата цивилизация - са в ученията на Иисус за братството между хората, благоволението на любовта и взаимното доверие.
Страница 2065
До Пятидесятницы религия раскрывала только человека, ищущего Бога; со дня Пятидесятницы человек продолжает искать Бога, однако теперь над всем миром сияет зрелище Бога, который тоже ищет человека, и, найдя его, посылает ему свой дух.
До Петдесятница религията разкривала само човека, търсещ Бога; от деня на Петдесятница човека продължава да търси Бога, обаче сега над целия свят сияе зрелището на Бога, който също търси човека, и, намирайки го, му изпраща своя дух.
До появления учений Иисуса, кульминацией которых стал день Пятидесятницы, догматы предшествующих религий не признавали за женщинами никаких или почти никаких духовных прав. После Пятидесятницы женщина заняла в братстве царства равное положение с мужчиной. Среди ста двадцати человек, удостоенных особым духовным пришельцем, было много верующих женщин, в равной мере разделивших это благословение с мужчинами. Мужчина больше не может притязать на исключительное право отправления религиозной службы. Фарисей мог продолжать благодарить Бога за то, что он "не родился женщиной, прокаженным или язычником", однако среди последователей Иисуса женщина была навсегда освобождена от какой-либо религиозной дискриминации, основанной на расовых отличиях, культурных особенностях, социальной касте или предвзятому отношению к женскому полу. Неудивительно, что эти верующие в новую религию восклицали: "Где Дух Господний, там и свобода".
До появяване ученията на Иисус, кулминация на които станала Петдесятница, догматиците от предшестващите религии не признавали за жените никакви или почти никакви духовни права. След Петдесятница жената заела в братството от царството равно положение с мъжа. Сред сто и двадесетте човека, удостоени с особения духовен пришълец, имало много вярващи жени, в еднаква степен разделили това благословение с мъжете. Мъжете повече не може да имат претенции за изключителното право за отправяне на религиозната служба. Фарисеите могат да продължават да благодарят на Бога за това, че той "не се е родил жена, прокажен или езичник", обаче сред последователите на Иисус жената била завинаги освободена от каквато и да било религиозна дискриминация, основана на расовите различия, културните особености, социалната каста или предубеденото отношение към женския пол. Не е учудващо, че тези вярващи в новата религия възкликвали:"Където е Духът Господен, там е и свободата".
И мать, и брат Иисуса были в числе этих ста двадцати верующих, и как члены этой общей группы они также получили благодатный дар, причем не больше, чем их товарищи. Земная семья Иисуса не получала какого-либо особого дара. Пятидесятница положила конец всякому особому священству и всевозможным верованиям в святые семейства.
И майката, и брата на Иисус били в числото на тези сто и двадесет вярващи, както и членовете на тази обща група те така също получили благодатния дар, при което не повече, отколкото техните другари. Земното семейство на Иисус не получило какъвто и да било особен дар. Петдесятница сложила край на всякакво особено свещенство и всевъзможни вярвания в свети семейства.
До Пятидесятницы апостолы от многого отказывались ради Иисуса. Они пожертвовали своими домами, семьями, друзьями, мирскими благами и положением. В день Пятидесятницы они посвятили себя Богу, и Отец вместе с Сыном сделал ответный шаг, отдав себя людям, - послав свой общий дух для того, чтобы он пребывал в человеке. В основе этого опыта - опыта потери своего "я" и обретения духа - было не душевное волнение, а разумное подчинение чужой воле и безраздельное самопожертвование.
До Петдесятница апостолите от многото се отказвали заради Иисус. Те пожертвали своите домове, семейства, другари, светски блага и положение. В деня на Петдесятница те посветили себе си на Бога, и Отеца заедно със Сина направили ответна крачка, отдавайки себе си на хората, - изпращайки своя общ дух за това, че той да пребивава в човека. В основата на този опит - опита на изгубването на своето "аз" и придобиване на духа - било не душевно вълнение, а разумно подчинение на чуждата воля и беззаветно самопожертване.
Пятидесятница была призывом к духовному единению верующих в евангелие. Когда дух низошел на учеников в Иерусалиме, то же самое произошло в Филадельфии, Александрии и всех других местах, где проживали истинно верующие. Буквальна истина о том, что "у всех уверовавших было одно сердце и одна душа". Религия Иисуса является самой могущественной объединяющей силой, когда-либо известной миру.
Петдесятницата е била призив към духовно единение на вярващите в евангелието. Когато духът се спуснал над учениците в Йерусалим, това същото се случило във Филаделфия, Александрия и всички други места, където живеели истински вярващи. Буквална е истината за това, че "у всички вярващи е имало едно сърце и една душа". Религията на Иисус се явява най- могъщата обединяваща сила, някога, когато и да било, известна на света.
День Пятидесятницы должен был ослабить самонадеянность индивидуумов, групп, наций и рас. Именно этот дух самонадеянности создает то напряжение, которое периодически проявляется в разрушительных войнах. Человечество можно объединить только за счет духовного подхода, и Дух Истины является всеобщим духовным влиянием в этом мире.
Денят на Петдесятница трябвало било да отслаби самонадеяността на индивидите, групите, нациите и расите. Именно този дух на самонадеяността създава това напрежение, което периодично се проявява в разрушителните войни. Човечеството може да се обедини само за сметка на духовния подход, и Духът на Истината се явява всеобщото духовно влияние в този свят.
Прибытие Духа Истины очищает человеческое сердце и ведет принявшего его человека к определению цели жизни, подчиненной исполнению воли Бога и благополучию людей. Материальный дух эгоизма поглощается этим новым духовным даром бескорыстия. Пятидесятница означала и означает, что исторический Иисус стал божественным Сыном живого опыта. Когда порождаемая излитым духом радость осознанно ощущается в человеческой жизни, она укрепляет здоровье, стимулирует разум и становится вечным источником энергии для души.
Пристигането на Духът на Истината очиства човешкото сърце и води приелия го човек към определяне целите на живота, подчинено на изпълнението волята на Бога и благополучието на хората. Материалният дух на егоизма се поглъща от този нов духовен дар на безкористието. Петдесятницата е означавала и означава, че историческия Иисус е станал божествен Син на живия опит. Когато поражданата от излетия дух радост осъзнато се усеща в човешкия живот, тя укрепва здравето, стимулира разума и става вечен източник на енергия за душата.
Молитва не была причиной появления духа в день Пятидесятницы, однако она сыграла большую роль при определении степени восприятия, отличавшей
Молитвата не е била причината за появяване на духа в деня на Петдесятница, обаче тя е изиграла голяма роля при определяне степента на възприятие, отличаваща
Страница 2066
верующих индивидуумов. Молитва не может заставить божественное сердце быть щедрым в своих дарах, но очень часто она углубляет и расширяет каналы, по которым божественные посвящения истекают к сердцам и душам тех, кто, таким образом, не забывает поддерживать непрерывное общение с Творцом через искреннюю молитву и истинное поклонение.
вярващите индивиди. Молитвата не може да застави божественото сърце да бъде щедро в своите дарове, но много често тя задълбочава и разширява каналите, по които божествените посвещения изтичат към сърцата и душите на тези, които, по такъв начин, не забравят да поддържат непрекъснато общуването с Твореца чрез искрена молитва и истинско поклонение.
4. РАННЯЯ ХРИСТИАНСКАЯ ЦЕРКОВЬ
4. РАННА ХРИСТИЯНСКА ЦЪРКВА
Когда Иисус был столь внезапно схвачен врагами и столь быстро распят между двумя ворами, его апостолы и ученики были полностью деморализованы. Мысль об Учителе - арестованном, связанном, истязаемом и распятом - была невыносима даже для апостолов. Они забыли его учения и предупреждения. Возможно, он действительно был "великим пророком на словах и на деле в глазах Бога и всего народа", но он едва ли был тем Мессией, который, как они надеялись, восстановит Израильское царство.
Когато Иисус бил толкова внезапно хванат от враговете и толкова бързо разпънат между двама крадеца, неговите апостоли и ученици били напълно деморализирани. Мисълта за Учителя - арестуван, завързан, изтезаван, и разпънат - била непоносима даже за апостолите. Те забравили неговите учения и предупреждения. Възможно, той действително е бил "велик пророк в думите и в делата в очите на Бога и целия народ", но той едва ли е бил този Месия, който, както те се надявали, да възстанови Израилското царство.
Затем наступает воскресение Иисуса, с его освобождением от отчаяния и возвращением веры в божественность Учителя. Снова и снова они видят его и разговаривают с ним, и он уводит их на Елеон, где прощается с ними и говорит им, что отправляется к Отцу. Он велит им оставаться в Иерусалиме до тех пор, пока они не будут одарены силой, - пока не прибудет Дух Истины. И в день Пятидесятницы прибывает этот новый учитель, и они сразу же отправляются проповедовать свое евангелие с новыми силами. Они являются смелыми и отважными последователями живого Господа, а не мертвого и побежденного вождя. Учитель живет в сердцах этих евангелистов. Бог не является отвлеченным представлением в их сознании - он стал живым присутствием в их душах.
След това настъпва възкръсването на Иисус, с неговото освобождение от отчаянието и възвръщането на вярата в божествеността на Учителя. Отново и отново те го виждат и разговарят с него, и той ги отвежда на Елеонската планина, където се прощава с тях и им казва, че се отправя към Отца. Той им заповядва да останат в Йерусалим до този момент, докато те не бъдат надарени със силата, - докато не пристигне Духът на Истината. И в деня на Петдесятница пристига този нов учител, и те веднага се отправят да проповядват своето евангелие с нови сили. Те се явяват смели и храбри последователи на живия Господ, а не на мъртъв и победен вожд. Учителят живее в сърцата на тези евангелисти. Бог не се явява отвлечена представа в тяхното съзнание - той станал живото присъствие в техните души.
"День за днем они продолжали с упорством и согласием учить в храме и преломлять дома хлеб. Радостно и единодушно принимали они свою пищу, прославляя Бога и благоволя каждому человеку. Все они были исполнены духом и смело говорили, возвещая Божье слово. И у всех уверовавших было одно сердце и одна душа; никто ничего из имущества своего не называл своим собственным, и всё у них было общее".
"Ден след ден те продължавали с упорството и съгласие да учат в храма и да пречупват в къщи хляба. Радостно и единодушно те приемали своята храна, прославяйки Бога и благоволявайки към всеки човек. Всички те били изпълнени с духа и смело говорили, възвестявайки Божието слово. И у всички повярвали имало едно сърце и една душа; никой и нищо от имуществото свое не наричал свое собствено, и всичко у тях било общо".
Что случилось с этими людьми, которым Иисус велел идти в мир с проповедью евангелия царства, - отцовства Бога и братства людей? У них появилось новое евангелие; они пылают огнем нового опыта; они наполнены новой духовной энергией. Внезапно их главной проповедью становится возвещение воскресшего Христа: "Иисус Назарянин - человек, которого Бог благословил знамениями и чудесами; его, отданного вам по намерению и предвидению Божьему, вы распяли и убили. Так Бог исполнил то, что он предрекал устами всех пророков. Бог воскресил этого Иисуса. Бог сделал Иисуса Господом и Христом. Вознесенный по правую руку от Бога и получивший от Отца обещанного духа, он излил то, что вы видите и слышите. Покайтесь же, чтобы простились грехи ваши и чтобы Отец послал избранного для вас Христа, - того Иисуса, который должен оставаться на небесах до восстановления всего сущего".
Какво се случило с тези хора, на които Иисус заповядал да отидат в света с проповед на евангелието за царството, - бащинството на Бога и братството между хората? У тях се появило ново евангелие; те горят с огъня на новия опит; те са изпълнени с нова духовна енергия. Внезапно тяхната главна проповед става възвестяването за възкръсналия Христа:"Иисус Назарянина - човекът, който Бог благослови със знамения и чудеса; него, отдадения вам по намерение и предвиждане Божие, вие разпънахте и убихте. Така Бог изпълни това, което той е предрекъл с устата на всички пророци. Бог възкреси този Иисус. Бог направи Иисус Господ и Христос. Възнесеният по дясната страна от Бога и получилия от Отца обещания дух, той е излял това, което вие виждате и чувате. Покайте се, за да се простят греховете ваши и за да може Отеца да изпрати избрания за вас Христа, - този Иисус, който трябва да остане на небесата до възстановяване на всичко истинско".
Евангелие царства - проповедь Иисуса - внезапно превратилось в евангелие о Господе Иисусе Христе. Теперь они возвещали факты его жизни, смерти и воскресения и проповедовали надежду на его скорое возвращение в этот мир для завершения начатого труда. Таким образом учение ранних верующих было
Евангелието за царството - проповедта на Иисус - внезапно се превърнало в евангелието за Господа Иисуса Христа. Сега те възвестявали факти от неговия живот, смърт и възкресение и проповядвали надеждата за неговото скорошно завръщане в този свят за завършване на започнатия труд. По такъв начин учението на ранните вярващи било
Страница 2067
связано с изложением фактов первого пришествия Иисуса и с проповедью надежды на его второе пришествие, которое, как они полагали, ожидает их в ближайшем будущем.
свързано с излагането на фактите от първото идване на Иисус и проповедта за надеждата за неговото второ идване, което, както те полагали, ги очаква в близкото бъдеще.
Вскоре символом веры быстро формирующейся церкви стал Христос. Иисус жив; он умер за людей; он послал дух; он возвращается. Иисус жил в каждой их мысли и определял все их новые представления о Боге и обо всём остальном. Новое учение о том, что "Бог является Отцом Господа Иисуса", настолько воодушевляло их, что они забыли о старом откровении, - "Бог есть любящий Отец всех людей", каждого человека. Действительно, эти ранние общины верующих стали восхитительной демонстрацией братской любви и беспримерной доброжелательности, однако это было товарищество верующих в Иисуса, а не товарищество собратьев одной семьи - царства небесного Отца. Источником их доброжелательности была любовь, порождаемая представлением о посвящении Иисуса, а не осознанием братства смертных. Тем не менее они были исполнены радости, а их жизнь была столь новой и удивительной, что все люди тянулись к их учениям об Иисусе. Они совершили огромную ошибку, использовав вместо евангелия царства живой пояснительный комментарий к нему, но даже это представляло собой величайшую религию, когда-либо известную людям.
Скоро символ на вярата на бързо формиращата се църква станал Христос. Иисус е жив; той умря за хората; той изпрати духа; той се завръща. Иисус живял във всяка тяхна мисъл и определял всички техни нови представи за Бога и за всичко останало. Новото учение за това, че "Бог се явява Отеца на Господ Иисус", до толкова ги въодушевявало, че те забравили за старото откровение, - "Бог е любящият Отец на всички хора", на всеки човек. Действително, тези ранни общини вярващи станали възхитителна демонстрация на братската любов и безпримерната доброжелателност, обаче това било другарството на вярващите в Иисус, а не другарството на събратята от едно семейство - семейството на небесния Отец. Източник на тяхната доброжелателност била любовта, пораждана от представата за посвещението на Иисус, а не осъзнаването на братството на смъртните. Още повече те били изпълнени с радост, а техния живот бил толкова нов и удивителен, че всички хора се притегляли към техните учения за Иисус. Те извършили огромна грешка, използувайки вместо евангелието за царството живият пояснителен коментар към него, но даже това представлявало по себе си най-великата религия, когато и да било известна на хората.
Было очевидно, что в мире появляется новое братство. "Те, кто уверовал, твердо придерживались апостольских учений, общались друг с другом, вместе преломляли хлеб и вместе молились". Они называли друг друга братьями и сестрами; они приветствовали друг друга святым поцелуем; они помогали бедным. Это было братство жизни и веры. Их общинность держалась не на приказах, а на желании делить материальные блага с другими верующими. Они были уверены в том, что Иисус вернется при жизни их поколения, чтобы завершить установление царства Отца. Это добровольное коллективное пользование земными благами не имело прямого отношения к учениям Иисуса. Оно появилось из-за абсолютной уверенности этих мужчин и женщин в том, что Иисус может вернуться в любой момент, чтобы завершить создание царства. Однако конечные результаты этого благонамеренного эксперимента - безоглядной братской любви - были катастрофическими и принесли страдания. Тысячи искренне верующих продали свою собственность и избавились от всей недвижимости и другого доходного имущества. Со временем тающие средства христиан с их принципом равного распределения иссякли - но мир продолжал существовать. Вскоре верующие Антиохии уже собирали средства для спасения верующих Иерусалима от голодной смерти.
Било очевидно, че в света се появява ново братство. "Тези, които повярвали, твърдо се придържали към апостолските учение, общували един с друг, заедно пречупвали хляба и заедно се молили". Те се наричали един друг братя и сестри; те приветствали един друг със свята целувка; те помагали на бедните. Това било братство на живота и вярата. Тяхната общинност се държала не на заповедите, а на желанието да се делят материалните блага с другите вярващи.Те били уверени в това, че Иисус ще се върне при живота на тяхното поколение, за да завърши установяването на царството на Отца. Това доброволно колективно ползуване на земните блага не е имало пряко отношение към ученията на Иисус. То се появило поради абсолютната увереност на тези мъже и жени в това, че Иисус може да се върне във всеки момент, за да завърши създаването на царството. Обаче крайните резултати от този благонамерен експеримент - безогледната братска любов - били катастрофални и принесли страдания. Хиляди искрено вярващи продали своята собственост и се избавили от цялата си недвижима собственост и друго доходно имущество. С времето скътаните средства на християните с техния принцип на равното разпределение пресъхнали - но света продължавал да съществува. Скоро вярващите от Антиохия вече събирали средства за спасяване на вярващите в Йерусалим от гладна смърт.
В те дни они праздновали Господнюю Вечерю так, как она была установлена. Это значит, что они собирались на общую трапезу в духе товарищества и причащались в конце трапезы.
В тези дни те празнували Господната Вечеря така, както тя била установена. Това означава, че те се събирали на обща трапеза в духа на другарството и се причестявали в края на трапезата.
Вначале они крестили именем Иисуса. Прошло почти двадцать лет, прежде чем они стали крестить "именем Отца, Сына и Святого Духа". Для вступления в товарищество верующих было достаточно одного только крещения. В то время у них еще не было организации. Они представляли собой просто братство Иисуса.
В началото те са кръщавали в името на Иисус. Изминали почти двадесет години, преди те да започната да кръщават "в името на Отца, Сина и Светия Дух". За встъпване в другарство за вярващите било достатъчно едното само кръщение. В тези времена у тях още нямало организация. Те представлявали по себе си братството на Иисус.
Эта исповедующая Иисуса секта быстро росла, и саддукеи вновь обратили на нее свое внимание. Фарисеев мало беспокоила такая ситуация, поскольку ни одно из учений христиан никак не противоречило соблюдению иудейских законов, однако саддукеи начали сажать вождей этих сект за решетку. Это продолжалось до тех пор, пока они не вняли совету одного из ведущих раввинов - Гамалиила, который сказал: "Отступитесь от этих людей и оставьте их в покое,
Тази изповядваща Иисус секта бързо растяла, и садукеите отново обърнали към нея своето внимание. Фарисеите малко безпокояла такава ситуация, доколкото нито едно от ученията на християните никак не противоречало на съблюдаването на юдейските закони, обаче садукеите започнали да задържат вождовете на тези секти зад решетките. Това продължавало да този момент, докато те не се отнесли с внимание към съвета на един от водещите равини - Гамалиил, който казал:" Отдръпнете се от тези хора и ги оставете в покой,
Страница 2068
ибо если это начинание или это дело от людей, оно будет разрушено; но если оно от Бога, то вы не сможете одолеть их. Как бы вам не оказаться богоборцами". Они решили последовать совету Гамалиила, и в Иерусалиме воцарился мир и покой, что сопровождалось быстрым распространением нового евангелия об Иисусе.
защото ако това начинание или това дело е от хората, то ще бъде разрушено; но ако то е от Бога, то вие няма да можете да им надвиете. И вие да не се окажете борци срещу Бога". Те решили да последват съвета на Гамалиил, и в Йерусалим се възцарил мир и покой, което се съпроводило с бързото разпространение на новото евангелие за Иисус.
Дела в Иерусалиме шли хорошо вплоть до появления здесь большого числа александрийских греков. Прибыв в Иерусалим, два ученика Родана обратили в веру многих натурализованных греков. Среди их первых новообращенных были Стефан и Варнава. Эти способные греки несколько иначе смотрели на мир и не столь строго соблюдали требования иудейского вероисповедания и иной обрядности. Именно действия этих греческих верующих положили конец мирным отношениям братства Иисуса с фарисеями и саддукеями. Стефан и его греческий товарищ пытались проповедовать так, как учил Иисус, что сразу же привело их к столкновению с иудейскими правителями. Когда в одной из своих публичных проповедей Стефан перешел к неугодным рассуждениям, они отбросили все судебные формальности и тут же забили его камнями насмерть.
Делата в Йерусалим вървели добре чак до появяването тук на голямо число александрийски гърци. Пристигайки в Йерусалим, двама ученика на Родан обърнали във вяра много натурализирани гърци. Сред техните първи ново обърнати били Стефан и Варнава. Тези способни гърци малко по по-различен начин гледали на света и не толкова строго съблюдавали изискванията на юдейското вероизповедание и другата обредност. Именно действията на тези гръцки вярващи положили края на мирните отношения в братството на Иисус с фарисеите и садукеите. Стефан и неговия гръцки другар се опитали да проповядват така, както учил Иисус, което веднага привело към стълкновение с юдейските управители. Когато в една от своите проповеди Стефан преминал към не угодни разсъждения, то отхвърлили всички съдебни формалност и тутакси го пребили до смърт с камъни.
Так Стефан, глава греческой колонии иерусалимских верующих, стал первым мучеником новой религии, что послужило непосредственной причиной создания раннехристианской церкви. Этот новый кризис привел к пониманию того, что верующие не могут продолжать свое существование в качестве секты в рамках иудаизма. Они единодушно решили отделиться от неверующих, и через месяц после смерти Стефана под началом Петра была создана иерусалимская церковь, официальным главой которой стал брат Иисуса - Иаков.
Така Стефан, главата на гръцката колония йерусалимски вярващи, станал първия мъченик за новата религия, което послужило като непосредствена причина за създаването на ранно християнската църква. Този нов кризис привел към разбирането на това, че вярващите не могат да продължават своето съществуване в качеството на секта в рамките на юдаизма. Те единодушно решили да се отделят от невярващите, и един месец след смъртта на Стефан под началото на Петър била създадена йерусалимската църква, официален глава на която станал брата на Иисус - Иаков.
И тогда иудеи обрушили на них новую, беспощадную волну гонений, так что активные учители новой религии об Иисусе - названной позднее в Антиохии христианством - отправились во все концы империи, возвещая Иисуса. До появления Павла распространением христианства руководили греки; и эти первые миссионеры, а затем и последующие, следовали по пути, пройденному в былые времена Александром, - через Газу и Тир в Антиохию и, далее, через Малую Азию в Македонию, а оттуда в Рим и самые отдаленные уголки империи.
И тогава юдеите стоварили върху тях новата, безпощадна вълна от гонения, така че активните учители от новата религия за Иисус - наречена по-късно в Антиохия християнство - се отправили към всички краища на империята, възвестявайки за Иисус. До появяването на Павел разпространението на християнството водели гърците; и тези първи мисионери, а след това и следващите, следвали по пътя, преминат в миналите времена от Александър, - през Газ и Тир в Антиохия и, по-нататък, през Мала Азия в Македония, а от там в Рим и най-отдалечените ъгълчета на империята.
Страница 2069