Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 191. ЯВЛЕНИЯ АПОСТОЛАМ И ДРУГИМ ЛИДЕРАМ
Документ 191. ЯВЯВАНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ И ДРУГИТЕ ЛИДЕРИ
ДЕНЬ воскресения был ужасным днем в жизни апостолов. Десять из них провели большую его часть взаперти в верхнем зале. Апостолы могли бы бежать из Иерусалима, но они боялись, что агенты синедриона арестуют их, если они покинут свое укрытие. Фома находился в Вифании, где переживал свое горе в одиночестве. Ему было бы легче, если бы он остался с остальными апостолами; кроме того, он смог бы помочь им перевести разговор в более полезное русло.
ДЕНЯТ на възкресението бил ужасен ден в живота на апостолите. Десет от тях провели голямата негова част в забрана в горната зала. Апостолите биха могли да избягат от Йерусалим, но те се бояли, че агентите на синедриона ще ги арестуват, ако те напуснат своето укритие. Тома се намирал във Витания, където преживявал своята мъка в самота. На него би му било по-леко, ако той бе останал с останалите апостоли, освен това, той би могъл да им помогне да преведат разговора в по-полезно русло.
Весь день Иоанн лелеял мысль о том, что Иисус воскрес из мертвых. Он вспомнил не менее пяти отдельных случаев, когда Учитель утверждал, что он воскреснет вновь, и минимум три случая, в которых он говорил о третьем дне. Отношение Иоанна оказало большое воздействие на его брата Иакова, а также Нафанаила. Влияние Иоанна было бы еще более сильным, если бы он не был самым младшим из апостолов.
Целият ден Йоан лелеял мисъл за това, че Иисус е възкръснал от мъртвите. Той си спомнил не по-малко от пет отделни случая, когато Учителя утвърждавал, че той ще възкръсне от отново, и минимум три случая, в които той говорил за третия ден. Отношението на Йоан оказало голямо въздействие на неговия брат Иаков, а така също на Натанаил. Влиянието на Йоан би било още по-силно, ако той не бил най-младият от апостолите.
Их проблемы во многом объяснялись изолированностью. Иоанн Марк держал их в курсе дел относительно событий в храме и сообщал о многих ходивших в городе слухах, но он не догадался расспросить различных верующих, которым уже явился Иисус. Ранее этим занимались гонцы Давида, но все они были заняты выполнением своего последнего задания в качестве провозвестников воскресения, направляясь к тем группам верующих, которые находились вдали от Иерусалима. Впервые за все эти годы апостолы поняли, какую важную роль играли гонцы Давида в обеспечении ежедневной информацией о положении дел в царстве.
Техните проблеми в многото се обяснявали с изолираността. Йоан Марк ги държал в курса на делата относно събитията в храма и съобщавал за многото ходещи в града слухове, но той не се досещал да разпита различните вярващи, на които вече се явил Иисус. По-рано с това се занимавали куриерите на Давид, но всички те били заети с изпълнението на своята последна задача в качество на вестители на възкресението, насочвайки се към тези групи вярващи, които се намирали далеч от Йерусалим. За първи път, за всичките тези години апостолите разбрали, каква важна роля са играли куриерите на Давид в обезпечаване на ежедневната информация за положението на делата в царството.
Весь этот день Петр, в свойственной ему манере, колебался между верой и сомнениями относительно воскресения Учителя. Перед его глазами стояла погребальная ткань, лежащая в гробнице так, будто тело Иисуса только что испарилось из нее. "Однако, - рассуждал Петр, - если он воскрес и способен явиться женщинам, почему он не является нам, своим апостолам?" Петр печалился, думая, что, возможно, его присутствие среди апостолов мешает Иисусу прийти к ним, поскольку он отрекся от Учителя в ту ночь в саду Ханана. А затем он ободрял себя словами, которые передали женщины: "Ступай, скажи моим апостолам - и Петру". Но для того, чтобы это послание могло приободрить Петра, он должен был поверить, что женщины действительно видели и слышали воскресшего Учителя. Так Петр колебался между верой и сомнением весь день, пока, в начале девятого, он не рискнул выйти во двор. Петр решил освободить апостолов от своего присутствия, дабы его отречение от Учителя не помешало Иисусу явиться к ним.
Целият този ден Петър, в присъщият за него маниер, се колебаел между вярата и съмненията относно възкресението на Учителя. Пред неговите очи стояла погребалната тъкан, лежаща в гробницата така, сякаш тялото на Иисус едва че се е изпарило от нея. "Обаче, - разсъждавайки Петър, - ако той е възкръснал и е способен да се яви на жените, защо той не се явява нам, своите апостоли?" Петър се опечалявал, мислейки, че, е възможно, неговото присъствие сред апостолите да пречи на Иисус да дойде към тях, доколкото той се е отрекъл от Учителя в тази нощ в градината на Ханан. А след това той се ободрявал себе си с думите, които предали жените: "Върви, кажи на моите апостоли - и на Петър". Но за това, за да може това послание да може да ободри Петър, той бил длъжен да провери, че жените действително са видели и чули възкръсналия Учител. Така Петър се колебаел между вярата и съмнението целия ден, докато, в началото на девет часа, той не рискувал да излезе в двора. Петър решил да освободи апостолите от своето присъствие, да не би неговото отричане от Учителя да не попречи на Иисус да се яви към него.
Поначалу Иаков Зеведеев считал, что они должны все вместе отправиться к гробнице. Он не сомневался, что им необходимо что-то предпринять для
По начало Иаков Зеведеев считал, че те са длъжни всички заедно да се отправят към гробницата. Той не се съмнявал, че за тях е необходимо нещо да предприемат за
Страница 2038
решения этой загадки. Однако Нафанаилу удалось остановить их и не дать им выйти из дома в ответ на призывы Иакова. Он добился этого, напомнив о предупреждении Иисуса, - не подвергать в это время свою жизнь излишней опасности. К полудню Иаков успокоился и вместе с остальными смирился с тревожным ожиданием. Он мало говорил. Он был страшно разочарован тем, что Иисус не является им, и он не знал о многих явлениях Учителя другим группам и индивидуумам.
решаването на тази загадка. Обаче на Натанаил се отдало да ги спре и да не им даде да излязат от дома в отговор на призива на Иаков. Той постигнал това, напомняйки за предупреждението на Иисус, - да не подлагат в това време своя живот на излишни опасности. Към обяд Иаков се успокоил и заедно с останалите се смирил в тревожно очакване. Той малко говорил. Той бил страшно разочарован от това, че Иисус не им се явявал, и той не знаел за многото явявания на Учителя на другите групи и индивиди.
В тот день Андрей много слушал. Он был чрезвычайно озадачен сложившейся ситуацией и не меньше других мучился сомнениями, но он, по крайней мере, испытывал определенное чувство свободы от прежних обязанностей главы своих товарищей-апостолов. Он был действительно благодарен Учителю за то, что тот освободил его от бремени лидерства еще до того, как для них настали эти тяжкие времена.
В този ден Андрей много слушал. Той бил черезвичайно озадачен от създалата се ситуация и не по-малко от другите се измъчвал от съмнения, но той, в крайна степен, изпитвал определено чувство на свобода от предишните задължения на глава на своите другари-апостоли. Той бил действително благодарен на Учителя за това, че той го освободил от бремето на лидерството още преди това, когато за тях настанали тежки времена.
Не раз за долгие и изнурительные часы этого трагического дня единственным утешением для группы был Нафанаил с его философскими замечаниями. Действительно, на протяжении всего дня он оказывал наибольшее воздействие на десятерых апостолов. Он ни разу не высказал своего мнения - верит он или не верит в воскресение Учителя. Однако в течение дня он всё больше склонялся к тому, что Иисус выполнил свое обещание восстать из мертвых.
Не веднъж за дългите изнурителни часове на този трагичен ден единственото утешение за групата бил Натанаил с неговите философски забележки. Действително, по протежение на целия ден той оказвал най-голямо въздействие на десетте апостоли. Той нито веднъж не изказал своето мнение - вярва или не вярва във възкресението на Учителя. Обаче в течение на деня той все повече се скланял към това, че Иисус е изпълнил своето обещание да въстане от мъртвите.
Симон Зелот был слишком сломлен, чтобы участвовать в дискуссиях. Большую часть времени он пролежал на кушетке в углу комнаты, отвернувшись к стене. За весь день он произнес лишь несколько слов. Его представление о царстве было разрушено, и он не считал, что воскресение Учителя может существенным образом изменить положение. Его разочарование было чрезвычайно личным и настолько острым, что было невозможно быстро вывести его из этого состояния даже с помощью такого поразительного факта, как воскресение.
Симон Зелот бил прекалено сломен, за да участвува в дискусиите. Голяма част от времето той пролежал на кушетката в ъгъла на стаята, обърнат към стената. За целия ден той произнесъл само няколко думи. Неговата представа за царството била разрушена, и той не считал, че възкресението на Учителя ще може по съществен начин да измени положението. Неговото разочарование било черезвичайно лично и толкова остро, че било невъзможно да бъде изведен от това състояние даже с помощта на такъв поразителен факт, като възкресението.
Странно, что обычно неразговорчивый Филипп много говорил в течение всей второй половины дня. Если до полудня он в основном молчал, то всю вторую половину дня он задавал вопросы другим апостолам. Петра эти вопросы Филиппа только раздражали, но остальные были снисходительны к его расспросам. Больше всего Филиппа интересовало, остались ли на теле Иисуса физические следы распятия, - если, конечно, он действительно воскрес.
Странно е, че обикновено неразговорливия Филип много говорил в течение на цялата втора половина от деня. Ако до обяд той в основното мълчал, то цялата втора половина на деня той задавал въпроси на другите апостоли. Тези въпроси на Филип само дразнели Петър, но останалите били снизходителни към неговите разпити. Повече от всичко Филип го интересувало, останали ли са по тялото на Иисус физически следи от разпъването, - ако, разбира се, той действително е възкръснал.
Матфей пребывал в сильном смущении. Он слушал разговоры своих товарищей, однако большую часть времени решал про себя проблему их будущих доходов. Независимо от предполагаемого воскресения Иисуса, Иуды не стало, Давид бесцеремонно передал ему деньги, и они остались без полномочного лидера. Еще до того, как Матфей успел всерьез задуматься об их доводах относительно воскресения, он увидел Учителя собственными глазами.
Матей пребивавал в силно смущение. Той слушал разговорите на своите другари, обаче голямата част от времето той решавал за себе си проблема за техните бъдещи доходи. Независимо от предполагаемото възкръсване на Иисус, Юда го нямало, Давид безцеремонно му предал парите, и те останало без пълномощен лидер. Още до това, когато Матей да успее сериозно да се замисли за техните доводи относно възкресението, той видял Учителя със собствените си очи.
Близнецы Алфеевы почти не участвовали в этих глубокомысленных разговорах, занятые своими обычными обязанностями. Один из них высказал их общее мнение, когда, в ответ на вопрос Филиппа, сказал: "Мы ничего не понимаем в воскресении, но наша мать говорит, что беседовала с Учителем, и мы верим ей".
Близнаците Алфееви почти не участвували в тези дълбокомислени разговори, заети със своите обичайни задължения. Един от тях изказал тяхното общо мнение, когато, в отговор на Филип, казал:"Ние нищо не разбираме от възкресението, но нашата майка говори, че е беседвала с Учителя, и ние и вярваме".
Фома переживал один из характерных приступов отчаяния и подавленности. Часть дня он спал, а остальное время бродил по горам. Ему хотелось вернуться к своим товарищам, однако стремление к одиночеству было сильнее.
Тома преживял един то характерните пристъпи на отчаяние и потиснатост. Част от деня той спал, а останалото време бродил по планината. На него му се искало да се върне към своите другари, обаче стремежа към самота бил по-силен.
Учитель отложил свое первое моронтийное явление апостолам по нескольким причинам. Во-первых, он хотел, чтобы у них было время - после того как они услышали о воскресении - хорошо обдумать всё, что он говорил им о своей смерти и воскресении, пока еще был вместе с ними во плоти. Прежде чем
Учителят отложил своето моронтийно явяване на апостолите по няколко причини. НА първо място, той искал, че у тях да има време - след това когато те чули да възкресението - добре да обмислят всичко, което той им говорил за своята смърт и възкресението, докато още бил заедно с тях в плът. Преди това
Страница 2039
предстать перед всеми апостолами, Учителю хотелось, чтобы Петр преодолел некоторые свойственные ему трудности. Во-вторых, он желал, чтобы Фома был вместе с ними во время его первого явления. Ранним утром в это воскресенье Иоанн Марк нашел Фому в доме у Симона в Виффагии, о чём около одиннадцати часов сообщил апостолам. В течение дня Фома был готов в любое время отправиться назад, если бы за ним пришел Нафанаил или двое любых других апостолов. Он действительно хотел вернуться, однако - уйдя так, как он это сделал предыдущим вечером, - он был слишком горд, чтобы так скоро вернуться по своей инициативе. На следующий день он был подавлен настолько, что потребовалась почти целая неделя, прежде чем он решил вернуться. Апостолы ждали его, а он ждал, чтобы его братья нашли его и попросили вернуться. Поэтому Фома оставался оторванным от своих товарищей вплоть до вечера следующей субботы, когда, с наступлением темноты, Петр и Иоанн отправились в Виффагию и привели его назад. По этой же причине они не отправились в Галилею сразу же после первого явления Иисуса; они не хотели уходить без Фомы.
да застане пред апостолите, на Учителят се искало, че Петър да преодолее някои присъщи за него трудности. На второ място, той желаел, че Тома да бъде заедно с тях по време на първото явяване. В ранното утро в тази неделя Йоан Марк намерил Тома в дома у Симон във Вифагия, за което около единадесет часа съобщил на апостолите. В течение на деня Тома бил готов по всяко време да се отправи назад, ако за него би дошъл Натанаил или кои да са двама други апостоли. Той действително искал да се върне, обаче - отивайки си така, както той това направил предишната вечер, - той бил прекалено горд, за да се върне така скоро по своя инициатива. На следващия ден той бил потиснат до толкова, че би потрябвала почти цяла седмица, преди което той да се реши да се върне. Апостолите го чакали, а той чакал, че неговите братя да го намерят и да то помолят да се върне. Поради това Тома си оставал откъснат от своите другари чак до вечерта на следващата събота, когато с настъпване на тъмнината, Петър и Йоан се отправили към Вифагия и го привели назад. По тази същата причина те не се отправили в Галилея веднага след първото явяване на Иисус; те не искали да заминат без Тома.
1. ЯВЛЕНИЕ ПЕТРУ
1. ЯВЯВАНЕТО ПРЕД ПЕТЪР
В воскресенье, около половины девятого вечера, Иисус явился Симону Петру в саду у Марка. Это стало его восьмым моронтийным явлением. С тех пор как Петр отрекся от своего Учителя, он жил под тяжким бременем сомнений и чувства вины. Всю субботу и воскресенье Петр боролся со страхом, поскольку боялся, что уже не является апостолом. Он содрогнулся, узнав об участи Иуды, и думал, что он тоже предал своего Учителя. Всю вторую половину дня он полагал, что его присутствие среди апостолов, возможно, препятствует явлению Учителя, - если, конечно, он действительно воскрес из мертвых. Именно Петру - одолеваемому такими мыслями и эмоциями - явился Иисус, когда удрученный апостол бродил среди цветов и кустов.
В неделя, около осем и половина вечерта, Иисус се явил на Симон Петър в градината на Марк,. Това станало неговото осмо моронтийно явяване. От този момент когато Петър се отрекъл от своя Учител, той живеел под тежкото бреме на съмненията и чувството за вина. Цялата събота и неделя Петър се борил със страха, доколкото се боял, че вече не се явява апостол. Той изтръпнал от ужас, узнавайки за участта на Юда, и мислел, че той също е предал своя Учител. Цялата втора половина на деня той полагал, че неговото присъствие сред апостолите, е възможно, да препятства явяването на Учителя, - ако, разбира се, той действително е възкръснал от мъртвите. Именно на Петър - обхванат от такива мисли и емоции - се явил Иисус, когато потиснатият апостол бродил сред цветята и храстите.
Когда Петр вспомнил тот любящий взгляд, которым Учитель одарил его, проходя мимо притвора Ханана, и когда он задумался о чудесном послании, которое передали ему ранним утром женщины, вернувшиеся из пустой гробницы, - "Ступайте, скажите моим апостолам - и Петру", - когда он стал размышлять об этих признаках милосердия, - его вера начала брать верх над сомнениями; он остановился, сжал кулаки и громко сказал: "Я верю, что он воскрес из мертвых; я пойду к своим братьям и скажу им об этом". И когда он произнес эти слова, перед ним внезапно возникла фигура человека, заговорившего знакомым голосом: "Петр, противник намеревался отнять тебя, но я не захотел отказываться от тебя. Я знал, что не от сердца своего ты отрекся от меня; поэтому я простил тебя, прежде чем ты попросил меня о том. Но теперь тебе следует прекратить думать о себе и сиюминутных бедах и приготовиться нести благую весть евангелия тем, кто находится во тьме. Тебе более не нужно беспокоиться о том, что ты можешь получить от царства; тебе следует подумать, что ты можешь дать тем, кто пребывает в ужасающей духовной нищете. Приготовься, Симон, к сражению нового дня - битве с бездуховной тьмой и пагубными сомнениями природного человеческого разума".
Когато Петър си спомнил за този любящ поглед, с който Учителя го одарил, преминавайки покрай преддверието у Ханан, и когато той се замислил за чудесното послание, което му предали в ранното утро жените, върнали се от празната гробница, - "Вървете, кажете на моите апостоли - и на Петър", - когато той започнал да размишлява за тези признаци на милосърдие, - неговата вяра започнала да взема връх над съмненията; той се спрял, свил юмруци и високо казал:"Аз вярвам, че той е възкръснал от мъртвите; аз ще отида към своите братя и ще им кажа за това". И когато той произнесъл тези думи, пред него внезапно възникнала фигурата на човек, заговорил го с познат глас:"Петър, противника е имал намерение да отнеме теб, но аз не исках да се отказвам от теб. Аз знаех, че не от сърцето свое ти си се отрекъл от мен; поради това аз простих на теб, преди ти да си помолил мен за това. Но сега за теб следва да прекратиш да мислиш за себе си и ежеминутните беди и да се приготвиш да носиш благата вест на евангелието на тези, които се намират в тъмнина. За теб повече не е нужно да се безпокоиш за това, какво ти можеш да получиш от царството; за теб следва да помислиш, какво ти можеш да дадеш на тези, които пребивават в ужасна духовна нищета. Приготви се, Симон, за сражението на новия ден - битката с без духовната тъмнина и пагубните съмнения на природния човешки разум".
Почти пять минут Петр и моронтийный Иисус бродили по саду, беседуя о делах прошлых, настоящих и будущих. После этого Учитель исчез из виду, сказав: "Прощай, Петр, до встречи с тобой и твоими братьями".
Почти пет минути Петър и моронтийният Иисус бродили по градината, беседвайки за дела минали, настоящи и бъдещи. След това Учителят изчезнал от вид, казвайки :"Прощавай, Петър, до срещата с теб и твоите братя".
На мгновение Петра охватило сознание того, что он только что разговаривал с воскресшим Учителем и что он может не сомневаться в том, что остается посланником царства. Только что он услышал, как прославленный Учитель
За миг Петър обхванало съзнанието за това, че той едва, че разговарял с възкресения Учител и че той може да не съмнява в това, че си остава посланик на царството. Едва, че той чул, как прославеният Учител
Страница 2040
призвал его продолжать проповедь евангелия. Переполняемый всеми этими чувствами, Петр бросился в верхний зал к своим товарищам-апостолам и, задыхаясь, воскликнул: "Я видел Учителя, он был в саду! Я говорил с ним, и он простил меня!"
го призовал да продължи проповедта на евангелието. Преизпълнен от всички тези чувства, Петър се хвърлил в горната зала към своите другари-апостоли и, задъхвайки се, възкликнал:"Аз видях Учителя, той беше в градината! Аз говорих с него, и той прости на мен!"
Заявление Петра о том, что он видел Иисуса, оказало огромное воздействие на других апостолов. Они были уже готовы отказаться от своих сомнений, но тут Андрей встал и предупредил их не слишком доверять сообщению своего брата. Андрей намекнул на то, что в прошлом Петр уже видел вещи, которые не соответствовали действительности. Хотя Андрей не сказал прямо, что он имеет в виду ночное вид†ние на Галилейском море, - когда Петр утверждал, что видел Учителя, идущего к ним по воде, - его слов было достаточно, чтобы все присутствующие поняли, что подразумевается именно этот случай. Симон Петр был весьма уязвлен намеками своего брата и оскорбленно умолк. Близнецам стало жаль Петра, и они подошли к нему, чтобы выразить свое сочувствие, а также сказать, что верят ему, и повторить, что их собственная мать тоже видела Учителя.
Заявлението на Петър за това, че той е видял Иисус, оказало огромно въздействие на другите апостоли. Те били готови вече да се откажат от своите съмнения, но тук Андрей станал и ги предупредил не прекалено много да се доверяват на съобщението на своя брат. Андрей намекнал за това, че в миналото Петър вече е виждал неща, които не съответствували на действителността. Макар Андрей да не казал направо, че той има в предвид нощното вид†ние на Галилейско море, когато Петър утвърждавал, че е видял Учителя, идващ към тях по водата, - неговите думи били достатъчни, за да могат всички присъствуващи да разберат, че се подразбира именно този случай. Симон Петър бил изключително засегнат от намеците на своя брат и оскърбен замълчал. На близнаците станало жал за Петър, и те се приближили към него, за да изразят своето съчувствие, а така също да кажат, че му вярват, и да повторят, че тяхната собствена майка също е видяла Учителя.
2. ПЕРВОЕ ЯВЛЕНИЕ АПОСТОЛАМ
2. ПЪРВО ЯВЯВАНЕ ПРЕД АПОСТОЛИТЕ
В тот вечер, в начале десятого, после отбытия Клеопы и Иакова, когда, опасаясь ареста, десять апостолов находились в верхнем зале при закрытых на засов дверях и в то время, как близнецы Алфеевы утешали Петра, а Нафанаил увещевал Андрея, Учитель внезапно возник среди них в моронтийном виде со словами: "Мир с вами. Почему мои явления так пугают вас, как будто вы видите призрака? Разве я не говорил вам об этих вещах, когда пребывал вместе с вами во плоти? Разве я не говорил вам, что первосвященники и правители отдадут меня на казнь, что один из вас предаст меня и что на третий день я воскресну? Откуда же все ваши сомнения и все эти споры о сообщениях женщин, Клеопы, Иакова и даже Петра? Сколько еще вы будете сомневаться в моих словах и отказываться верить моим обещаниям? А теперь, когда вы действительно видите меня, поверите ли? Даже сейчас один из вас отсутствует. Когда вы снова соберетесь все вместе, - и когда все вы будете знать наверняка, что Сын Человеческий восстал из могилы, - отправляйтесь сразу же в Галилею. Верьте в Бога; верьте друг в друга; так вы вступите в новое служение на благо царства небесного. Я задержусь в Иерусалиме, пока вы не будете готовы отправиться в Галилею. Свой мир я оставляю с вами".
В тази вечер в началото на десет часа, след заминаването на Клеопа и Иаков, когато, опасявайки се от арест, десетте апостоли се намирали в горната зала при закрити врати и в това време, когато близнаците Алфееви утешавали Петър, а Натанаил увещавал Андрей, Учителят внезапно възникнал сред тях в моронтиен вид с думите:"Мир с вам. Защо моите явявания така плашат вас, като че ли вие виждате призрак? Нима аз не съм говорил вам за такива неща, когато съм пребивавал заедно с вас в плът? Нима аз не съм говорил вам, че първосвещениците и управителите ще ме екзекутират, че един от вас ще ме предаде и, че на третия ден аз ще възкръсна? Откъде също са всички ваши съмнения и всички тези спорове за съобщенията на жените, Клеопа, Иаков и даже Петър? Колко още вие ще се съмнявате в моите думи и ще се отказвате да вярвате в моите обещания? А сега, когато вие действително виждате мен, ще повярвате ли? Даже сега един от вас отсъствува. Когато вие отново се обедините заедно, - и когато всички вие навярно ще знаете, че Сина Човешки е въстанал от могилата, - отправете се веднага към Галилея. Вярвайте в Бога; вярвайте един в друг; така вие ще встъпите в новото служене за благото на царството небесно. Аз ще се задържа в Йерусалим, докато вие не бъдете готови да се отправите към Галилея. Своя свят аз оставям с вам".
Произнеся эти слова, моронтийный Иисус тут же исчез. И все они пали ниц, славя Бога и преклоняясь перед своим исчезнувшим Учителем. Это было девятым моронтийным явлением Учителя.
Произнасяйки тези думи, моронтийният Иисус тутакси изчезнал. И всички те паднали по очи, славейки Бога и прекланяйки се пред своя изчезнал Учител. Това било деветото моронтийно явяване на Учителя.
3. В ОБЩЕСТВЕ МОРОНТИЙНЫХ СОЗДАНИЙ
3. В ОБЩЕСТВОТО НА МОРОНТИЙНИТЕ СЪЗДАНИЯ
Следующий день, понедельник, целиком прошел в обществе моронтийных созданий, находившихся в то время на Урантии. Вместе с различными категориями смертных переходного периода из семи обительских миров Сатании, на Урантию прибыло более миллиона моронтийных управляющих и помощников для участия в опыте моронтийного перехода Учителя. Моронтийный Иисус пребывал в обществе этих замечательных разумных созданий в течение сорока дней. Иисус учил моронтийных созданий, а от их управляющих он узнал о
На следващият ден, понеделник, изцяло преминал в обществото на моронтийните създания, намиращи се по това време на Урантия. Заедно с различните категории смъртни от преходния период от седемте обителски светове от Сатания, на Урантия пристигнали повече от милион моронтийни управляващи и помощници за участие в опита на моронтийния преход на Учителя. Моронтийният Иисус пребивавал в обществото на тези забележително разумни създания в течение на четиридесет дни. Иисус учил моронтийните създания, а то техните управляващи той узнал за
Страница 2041
переходном моронтийном периоде в жизни смертных, прибывающих из обитаемых миров Сатании и проходящих через системные сферы моронтии.
преходния моронтиен период в живота на смъртните, пристигащи от обитаемите светове на Сатания и преминаващи през системните сфери на моронтия.
В тот понедельник, около полуночи, моронтийный облик Учителя был преобразован для перехода на следующий уровень моронтийного развития. Когда Иисус в очередной раз явился своим земным детям, он представлял собой моронтийное существо второго уровня. По мере восхождения Учителя в моронтии, разумным существам моронтии и их преобразующим помощникам становилось всё труднее делать Учителя видимым материальному зрению смертных.
В този понеделник, около полунощ, моронтийният облик на Учителят бил преобразуван за прехода на следващото ниво на моронтийно развитие. Когато Иисус за пореден път се явил пред своите земни деца, той представлявал по себе си моронтийно същество от второ ниво. По степента на възхождането на Учителя в моронтия, за разумните същества от моронтия и техните преобразуващи помощници ставало все по-трудно да правят Учителя видим за материалното зрение на смъртните.
Иисус перешел на третий уровень моронтии в пятницу, 14 апреля; на четвертый уровень - в понедельник, 17 апреля; на пятый уровень - в субботу, 22 апреля; на шестой уровень - в четверг, 27 апреля; на седьмой уровень - во вторник, 2 мая; на уровень иерусемского гражданства - в воскресенье, 7 мая; и в воскресенье, 14 мая, он был принят Всевышними Эдемии.
Иисус преминал на трето ниво от моронтия в петък, 14 април, на четвърто ниво - в понеделник, 17 април, на пето ниво - в събота, 22 април, на шесто ниво - в четвъртък, 27 април; на седмо ниво - във вторник, 2 май; на нивото на йерусемското гражданство - в неделя, 7 май; и в неделя, 14 май, той бил приет от Всевишните на Едемия.
Так Михаил окончил свое эмпирическое служение во вселенной, ибо в рамках своих предыдущих посвящений он уже познал всю полноту жизни восходящих смертных времени и пространства от уровня пребывания в центральном мире созвездия вплоть до служения в центральном мире сверхвселенной и включая это служение. Именно благодаря этому моронтийному опыту Сын-Создатель Небадона действительно исчерпал и достойно завершил свое седьмое и последнее вселенское посвящение.
Така Михаил завършил своето емпирическо служене във вселената, защото в рамките на своите предходни посвещения той вече познал цялата пълнота на живота на възходящите смъртни от времето и пространството от нивото на пребиваване в централния свят на съзвездието чак до служенето в централния свят на свръх вселената и включвайки това служене. Именно благодарение на този моронтиен опит на Сина-Създател на Небадон действително е изчерпал и достойно е завършил своето седмо и последно вселенско посвещение.
4. ДЕСЯТОЕ ЯВЛЕНИЕ (В ФИЛАДЕЛЬФИИ)
4 ДЕСЕТОТО ЯВЯВАНЕ (ВЪВ ФИЛАДЕЛФИЯ)
Десятое моронтийное явление Иисуса, доступное восприятию смертных, произошло в девятом часу во вторник, 11 апреля, в Филадельфии, где он явился Абнеру, Лазарю и примерно ста пятидесяти их товарищам, среди которых было свыше пятидесяти из семидесяти членов корпуса евангелистов. Это случилось сразу же после открытия специального собрания в синагоге, которое было созвано Абнером, чтобы обсудить распятие Иисуса и последнее сообщение о его воскресении, доставленное гонцом Давида. Поскольку одним из членов этой группы верующих являлся воскресший Лазарь, им было легко поверить в сообщение о воскресении Иисуса из мертвых.
Десетото моронтийно явяване на Иисус, достъпно за възприятията на смъртните, се случило в девет часа във вторник, 11 април, във Филаделфия, където той се явил пред Абнер, Лазар и примерно сто и петдесет техни другари, сред които имало повече от петдесет от седемдесетте члена на корпуса евангелисти. Това се случило веднага също след откриването на специалното събрание в синагогата, което било свикано от Абнер, за да се обсъди разпъването на Иисус и последното съобщение за неговото възкръсване, доставено от куриерите на Давид. Доколкото един от членовете на тази група вярващи се явявал възкресения Лазар, за тях било леко да повярват в съобщението за възкресението на Иисус от мъртвите.
В тот момент, когда Абнер и Лазарь, стоя вместе на кафедре, открывали собрание в синагоге, все присутствовавшие верующие внезапно увидели облик Учителя. Иисус шагнул вперед с того места, где он появился между Абнером и Лазарем, которые не заметили его, и, приветствуя собравшихся, сказал:
В този момент, когато Абнер и Лазар, стоейки заедно до катедрата, откривали събранието в синагогата, всички присъствуващи вярващи внезапно видели облика на Учителя. Исус направил крачка напред от това място, където той се появил между Абнер и Лазар, които не го забелязали, и, приветствувайки събралите се казал:
"Мир с вами. Все вы знаете, что у нас есть один небесный Отец и что есть только одно евангелие царства - благая весть о даре вечной жизни, которую люди получают через веру. Радуясь своей преданности евангелию, просите Отца истины, чтобы ваши сердца излучали новую, еще большую любовь к вашим братьям. Вы должны возлюбить всех людей так, как я любил вас; вы должны служить всем людям так, как я служил вам. С чуткой отзывчивостью и братской любовью принимайте в свое сообщество всех братьев, преданных возвещению благой вести, - будь то иудеи или язычники, греки или римляне, персы или эфиопы. Иоанн возвестил грядущее царство; вы со всей мощью проповедовали евангелие; греки уже учат благой вести; вскоре я пошлю Дух Истины в души всех этих людей - моих братьев, которые столь бескорыстно посвятили свою
"Мир с вам. Всички вие знаете, че у нас има един небесен Отец и, че има само едно евангелие за царството - благата вест за дара на вечния живот, който хората получават чрез вярата. Радвайки се на своята преданост към евангелието, молете от Отца истината, за да могат вашите сърца да излъчват нова, още по-голяма любов към вашите братя. Вие трябва да възлюбите всички хора така, както аз обичах вас; вие трябва да служите на всички хора така, както аз служих вам. С чувствителна отзивчивост и братска любов приемайте в своето съобщество всички братя, предани на възвестяването на благата вест, - било то юдеи или езичници, гърци или римляни, перси или етиопци. Йоан е възвестил за идващото царство; вие с цялата мощ проповядвайте евангелието; гърците вече учат на благата вест; скоро аз ще изпратя Духа на Истината в душите на всички тези хора - моите братя, които толкова безкористно са посветили своя
Страница 2042
жизнь просвещению своих товарищей, пребывающих в духовной тьме. Вы - дети света; поэтому не оступитесь, не запутайтесь в недоразумениях, которые являются следствием свойственной смертным подозрительности и нетерпимости. Если благодать веры возвысила вас до любви к неверующим, разве не должно вам так же любить ваших верующих собратьев в этом широко раскинувшемся братстве веры? Помните: если вы будете любить друг друга, все будут знать, что вы являетесь моими учениками.
живото на просвещаването на своите другари, пребиваващи в духовна тъмнина. Вие - сте деца на светлината; поради това няма да стъпите накриво, няма да се объркате в неразбиранията, които се явяват в следствие на присъщата за смъртните подозрителност и нетърпимост. Ако благодатта на вярата е възвисила вас до любовта към невярващите, нима не трябва за вас така също да обичате вашите вярващи събратя в това широко разпростиращо се братство на вярата? Помнете: ако вие ще се обичате един друг, всички ще знаят, че вие се явявате мои ученици.
Поэтому идите по всему свету, возвещая это евангелие отцовства Бога и братства людей всем странам и народам, и будьте извечно мудры, выбирая методы раскрытия благой вести различным народам и племенам. Даром получили вы это евангелие царства, даром будете возвещать благую весть всем нациям. Не бойтесь сопротивления зла, ибо я всегда с вами, до скончания века. И свой мир я оставляю вам".
Поради това вървете по целия свят, възвестявайки това евангелие на бащинството на Бога и братството на хората от всички страни и народи, и бъдете вечно мъдри, избирайки методите на разкриването на благата вест на различна народи и племена. Даром вие сте получили това евангелие, даром ще възвестявате благата вест на всички нации. Не бойте се от съпротивлението на злото, защото аз винаги съм с вас, до завършване на вековете. И своя свят аз оставям вам".
После этих слов - "свой мир я оставляю вам" - он исчез из виду. За исключением одного из явлений в Галилее, когда его одновременно видели более пятисот верующих, филадельфийская группа включала наибольшее число смертных, видевших его за один раз.
След тези думи - "своя свят аз оставям вам" - той изчезна от вид. С изключение на едно от явяванията н Галилея, когато едновременно са го видели повече от петстотин вярващи, филаделфийската група включвала най-голямото число смъртни, видели го на един път.
На следующий день рано утром, когда апостолы всё еще находились в Иерусалиме, дожидаясь, пока Фома обретет душевный покой, эти верующие отправились в путь из Филадельфии с вестью о том, что Иисус Назарянин воскрес из мертвых.
На следващия ден в ранното утро, когато апостолите все още се намирали в Йерусалим, изчаквайки, докато Тома придобие душевен покой, тези вярващи се отправили на път от Филаделфия с вестта за това, че Иисус Назарянина е възкръснал от мъртвите.
Весь следующий день, среду, Иисус провел в обществе своих моронтийных товарищей, а во второй половине дня он принимал моронтийных гостей из обительских миров каждой локальной системы обитаемых сфер со всего созвездия Норлатиадек. И все они были рады познать своего Создателя в качестве представителя их категории вселенских существ.
Целият следващ ден, сряда, Иисус провел в обществото на своите моронтийни другари, а във втората половина на деня той приемал моронтийни гости от обителските светове на всяка локална система обитаеми сфери от цялото съзвездие Норлатиадек. И всички те били радостни да познаят своя Създател в качеството на представител на тяхната категория вселенски същества.
5. ВТОРОЕ ЯВЛЕНИЕ АПОСТОЛАМ
5. ВТОРОТО ЯВЯВАНЕ ПРЕД АПОСТОЛИТЕ
Всю эту неделю Фома провел в одиночестве, скитаясь по холмам в окрестностях Елеонской горы. За это время он виделся только с теми, кто находился в доме Симона, и с Иоанном Марком. В субботу, 15 апреля, около девяти часов, двое апостолов отыскали его и отвели в их пристанище в доме Марка. Весь следующий день Фома слушал рассказы о различных явлениях Учителя, однако упорно отказывался поверить. Он утверждал, что они поддались влиянию восторженного состояния Петра и поверили в то, что видели Учителя. Нафанаил спорил с ним, но ничего не добился. Неразумное упрямство Фомы в сочетании с его обычным скептицизмом, а также его настроение, усугубленное досадным бегством от остальных, создали ситуацию разобщения, не до конца понятную даже самому Фоме. Он отделился от своих товарищей, пошел своим путем, и теперь, несмотря на возвращение к ним, он неосознанно пытался всё принимать в штыки. Он не умел быстро отступать; он не любил сдаваться. Хотя такое отношение и было неумышленным, Фоме действительно нравилось всё то внимание, которое уделялось ему. Он не осознавал, что получает удовлетворение от попыток всех его товарищей убедить его. Он тосковал по ним всю неделю, и их неустанное внимание доставляло ему большое удовольствие.
Цялата тази седмица Тома прекарал в самота, скитайки се по хълмовете в околностите на Елеонската планина. За това време той се виждал само с тези, които се намирали в дома на Симон, и с Йоан Марк. В събота, 15 април, около девет часа, двама апостоли го издирили и отвели в тяхното пристанище в дома на Марк. Целият следващ ден Тома слушал разказите за различните явявания на Учителя, обаче упорито се отказвал да повярва. Той утвърждавал, че те са се поддали на влиянието на възторженото състояние на Петър и са повярвали в това, че са видели Учителя. Натанаил спорил с него, но нищо не постигнал. Неразумната упоритост на Тома в съчетание с неговия обичаен скептицизъм, а така също неговото настроение, задълбочено от досадното бягство от останалите, създали ситуация на разединеност, не до край разбрана даже от самия Тома. Той се отделил от своите другари, тръгнал по свой път, и сега, независимо от завръщането си към тях, той несъзнателно се опитвал всичко да приеме на нож. Той не умеел бързо да отстъпва; той не обичал да се предава. Макар такова отношение и да било не умишлено, на Тома действително се харесвало цялото това внимание, което се отделяло на него.Той не осъзнавал, че получава удовлетворение от опитите на всичките негови другари да го убедят. Той тъгувал по тях цяла седмица, и тяхното непрестанно внимание му доставяло голямо удоволствие.
В начале седьмого, за ужином, во время которого Петр сидел по одну сторону стола, а Фома и Нафанаил - по другую, сомневающийся апостол сказал: "Я не поверю, пока не увижу Учителя собственными глазами и не дотронусь своими пальцами до следов от гвоздей". И вот, когда они сидели за ужином при плотно
В началото на седем часа, след вечерята, по време на която Петър седял от едната страна на масата, а Тома и Натанаил - от другата, съмняващият се апостол казал:" Аз няма да повярвам, докато не видя Учителя със собствените си очи и не се докосна със своите пръсти до следите от гвоздеите". И ето, когато те седели на вечерята при плътно
Страница 2043
закрытых и запертых дверях, Учитель внезапно появился в своем моронтийном облике с внутренней стороны подковообразного стола и, стоя прямо перед Фомой, произнес:
затворени и заключени врати, Учителят внезапно се появил в своя моронтиен облик във вътрешната страна на подковообразната маса и, стоейки направо пред Тома, произнесъл:
"Мир с вами. Всю неделю я дожидался возможности явиться к вам вновь, когда вы все соберетесь, чтобы снова услышать мой наказ, - идти к людям с проповедью евангелия царства. И вновь я говорю вам: как Отец послал меня в этот мир, так я посылаю вас. Как я раскрыл Отца, так и вы раскроете божественную любовь, - не только словами, но и своей каждодневной жизнью. Я посылаю вас в мир не для того, чтобы любить души людей, а для того, чтобы любить людей. Вам следует не только возвещать радости небесные, но и демонстрировать в своем ежедневном опыте эти духовные реальности божественной жизни, поскольку через свою веру вы уже обрели Божий дар - вечную жизнь. Когда вы уверуете, когда небесная сила - Дух Истины - низойдет на вас, вы не будете скрывать свой свет здесь, за закрытыми дверьми; вы познакомите с любовью и милосердием Божьим всё человечество. Сейчас, гонимые страхом, вы не хотите замечать неприятные для вас факты, но когда вы будете крещены Духом Истины, вы смело и радостно устремитесь вперед, навстречу новому опыту - возвещению благой вести о вечной жизни в царстве Божьем. Вы можете ненадолго задержаться здесь и в Галилее, оправляясь от потрясения, с которым сопряжен переход от власти традиций к новому порядку - власти фактов, истины и веры в высшие реальности живого опыта. Ваша миссия в мире основана на том факте, что я прожил среди вас жизнь, раскрывающую Бога, и на той истине, что вы и все остальные люди являетесь Божьими сынами; и эта миссия будет заключаться в той жизни, которую вы проживете среди людей, - в настоящем и живом опыте любви к людям и служения им. Любите людей и служите им, так же как я любил вас и служил вам. Пусть вера раскроет миру ваш свет; пусть откровение истины откроет глаза, ослепленные традицией; пусть ваше любвеобильное служение искоренит предрассудки, порожденные невежеством. Так, сближаясь со своими собратьями во взаимопонимании, сострадании и самоотверженности, вы приведете их к спасительному познанию любви Отца. Иудеи превозносят добродетель; греки преклоняются перед красотой; индусы проповедуют преданность; далекие аскеты учат почтению; римлянам нужна лояльность; я же требую от своих учеников жизнь - жизнь, прожитую в любвеобильном служении собратьям во плоти".
"Мир с вам. Цяла седмица аз чаках възможността да се явя към вас отново, когато вие всички се съберете, за да може отново да чуете моята заповед, - да вървите към хората с проповед на евангелието за царството. И отново аз казвам вам: както Отецът е изпратил мен в този свят, така аз изпращам вас . Както аз съм разкрил Отца, така и вие разкрийте божествената любов, - не само с думи, но и със своя всекидневен живот. Аз изпращам вас в света не за това, че да обичате душите на хората, а за това, че да обичате хората. За вас следва не само да възвестявате за радостите небесни, но и да демонстрирате в своя ежедневен опит тези духовни реалности на божествения живот, доколкото чрез своята вяра вие вече сте придобили Божия дар - вечния живот. Когато вие повярвате, когато небесната сила - Духа на Истината - се спусне над вас, вие няма да скривате своята светлина тук, зад затворените врати; ви ще запознаете с любовта и милосърдието Божие цялото човечество. Сега, гонени от страха, вие не искате да забележите неприятните за вас факти, но когато вие бъдете кръстени от Духа на Истината, вие смело и радостно ще се устремите напред, насреща на новия опит - възвестяването на благата вест за вечния живот в царството Божие. Вие може за кратко да се задържите тук и в Галилея, оправяйки се от потрисането, с което е съпроводен прехода от властта на традициите към новия ред - властта на фактите, истината и вярата във висшите реалности на живия опит. Вашата мисия в света е основана на този факт, че аз съм живял сред вас живот, разкриващ Бога, и на тази истина, че вие и всички останали хора се явявате Божии синове; и тази мисия ще се заключава в този живот, който вие ще проживеете сред хората, - в настоящето и в живата любов към хората и служенето им. Обичайте хората и им служете, така също както аз съм обичал вас и съм служил вам. Нека вярата разкрие пред света вашата светлина; нека откровението на истината отвори очите, ослепени от традициите; нека вашето любвеобилно служене изкорени предразсъдъците, породени от невежеството. Така, сближавайки се със своите събратя във взаимно разбиране, състрадание и всеотдайност, вие ще ги приведете към спасителното познаване любовта на Отца. Юдеите превъзнасят добродетелта; гърците се прекланят пред красотата; индусите проповядват праведност; далечните аскети учат на почит; за римляните е нужна лоялността; аз също изисквам от своите ученици живот - живот проживян в любвеобилно служене на събратята в плът".
После этого Учитель посмотрел Фоме в глаза и сказал: "А ты, Фома, говоривший, что не поверишь, пока не увидишь меня и не дотронешься до следов от гвоздей у меня на руках, теперь увидел меня и услышал мои слова; и хотя ты не видишь на моих руках следов от гвоздей - поскольку я воскрес в облике, которым все вы будете обладать, покидая этот мир, - что скажешь ты своим братьям? Ты признаешь истину, ибо в своем сердце ты начал верить еще тогда, когда так упорно отстаивал свое неверие. Твои сомнения, Фома, заявляют о себе с наибольшим упрямством перед тем, как рухнуть. Фома, прошу тебя: не будь неверующим, веруй, - и я знаю, что ты будешь верить, и верить всем своим сердцем".
След това Учителят погледнал Тома в очите и казал:" А ти, Тома, казващ, че няма да повярваш, докато не видиш мен и не се докоснеш до следите от гвоздеите по моите ръце, сега видя мен и чу моите думи; и макар ти да не виждаш по моите ръце следи от гвоздеите - доколкото аз съм възкръснал в облика, който всички вие ще притежавате, напускайки този сват, - какво ще кажеш ти на своите братя? Ти ще признаеш истината, защото в своето сърце ти си започнал да вярваш още тогава, когато ти така упорито си отстоявал своето неверие. Твоите съмнения, Тома, заявяват за себе си с най-голямо упорство преди това, когато да рухнат. Тома, моля теб: не бъде невярващ, вярвай, - и аз зная, че ти ще вярваш, и ще вярваш с цялото свое сърце".
Услышав эти слова, Фома упал на колени перед моронтийным Учителем и воскликнул: "Я верю, мой Господь и Учитель!" Тогда Иисус сказал Фоме: "Ты уверовал, Фома, поскольку действительно увидел и услышал меня. Благословенны те, кто в грядущие века будут верить, не видя меня глазами плоти и не слыша смертными ушами".
Чувайки тези думи, Тома паднал на колене пред моронтийния Учител и възкликнал:" Аз вярвам, мой Господ и Учител!" Тогава Иисус казал на Тома: "Ти повярва, Тома, доколкото действително си видял и чул мен. Благословени са тези, които в идващите векове ще вярват, без да виждат мен с очите от плът и без да чуват със смъртните уши".
А затем облик Учителя переместился во главу стола, и Иисус обратился ко всем апостолам: "А теперь идите в Галилею, где я вскоре явлюсь вам". После этого он исчез из виду.
А след това облика на Учителят са преместил към главата на масата, и Иисус се обърнал към всички апостоли:" А сега вървете в Галилея, където аз скоро ще се явява вам". След това той изчезнал от вид.
Страница 2044
Теперь одиннадцать апостолов полностью убедились в том, что Иисус воскрес из мертвых, и на следующее утро, до рассвета, они вышли в Галилею.
Сега единадесетте апостола напълно се убедили в това, че Иисус е възкръснал от мъртвите, и на следващото утро, преди разсъмване, те тръгнали към Галилея.
6. ЯВЛЕНИЕ В АЛЕКСАНДРИИ
6. ЯВЯВАНЕ В АЛЕКСАНДРИЯ
В то время как одиннадцать апостолов, направлявшихся в Галилею, были близки к завершению своего путешествия, вечером во вторник, 18 апреля, около половины девятого, Иисус явился Родану и примерно восьмидесяти другим верующим в Александрии. Это стало двенадцатым явлением Учителя в моронтийном облике. Иисус предстал перед этими греками и иудеями в тот момент, когда гонец Давида заканчивал свое сообщение о распятии. Этот гонец - пятый по счету в эстафете гонцов - прибыл в Александрию с наступлением вечера, и после того, как он передал свое сообщение Родану, было решено созвать верующих, дабы они могли услышать эту трагическую весть из первых рук. Около восьми часов этот гонец, Нафан из Бусириса, явился к ним и подробно рассказал о том, что он узнал от предыдущего гонца. Свой трогательный рассказ Нафан завершил словами: "Однако посылающий это известие Давид сообщает, что Учитель, предсказывая свою смерть, заявлял, что воскреснет вновь". Нафан еще продолжал говорить, как Учитель предстал перед ними во всём своем облике. И когда Нафан сел, Иисус сказал:
В това време когато единадесетте апостоли, отправили се към Галилея, били близо до завършване на своето пътешествие, вечерта във вторник, 18 април, около осем и половина, Иисус се явил пред Родан и примерно осемдесет други вярващи в Александрия. Това станало дванадесетото явяване на Учителя в моронтиен облик. Иисус застанал пред тези гърци и юдеи в този момент, когато куриера на Давид завършвал своето съобщение за разпъването. Този куриер - петият по пресмятане в щафетата куриери - пристигнал в Александрия с настъпване на вечерта, и след това, когато той предал своето съобщение на Родан, било решено да се свикат вярващите, за да могат те да чуят тази трагична новина от първа ръка. Около осем часа този куриер, Натан от Бусириса, се явил към тях и подробно разказал за това, което той узнал от предходния куриер. Своя трогателен разказ Натан завършил с думите:"Обаче изпращащият това известие Давид съобщава, че Учителя, предсказвайки своята смърт, заявявал, че ще възкръсне отново". Натан още продължил да говори, когато Учителя застанал пред тях във целия свой облик. И когато Натан седнал, Иисус казал:
"Мир с вами. То, что Отец направил меня утвердить в этом мире, не принадлежит ни расе, ни нации, ни особой группе учителей или проповедников. Это евангелие царства принадлежит всем: иудеям и язычникам, богатым и бедным, свободным и порабощенным, мужчинам и женщинам, равно как и малым детям. И все вы должны возвещать это евангелие любви и истины своей жизнью во плоти. Любите друг друга новой, удивительной любовью, как я любил вас. Служите человечеству с новой и невиданной самоотверженностью, как я служил вам. И когда люди увидят, как вы любите их и сколь пламенно служите им, они поймут, что вы стали вероисповедными братьями в царстве небесном, и пойдут вслед за Духом Истины, которого они будут видеть в вашей жизни, к обретению вечного спасения.
"Мир с вам. Това, че Отецът е изпратил мен да утвърдя в този свят, не принадлежи нито на расата, нито на нацията, нито на особена група учители или проповедници. Това евангелие за царството принадлежи на всички: юдеи и езичници, богати и бедни, свободни и поробени, мъже и жени, еднакво както и на малките деца. И всички вие сте длъжни да възвестявате това евангелие с любовта и истината на своя живот в плът. Обичайте се един друг с нова, удивителна любов, с както аз обичах вас. Служете на човечеството с нова невиждана всеотдайност, както аз служих вам. И когато хората видят, как вие ги обичате и колко пламенно им служите, те ще разберат, че вие сте станали вероизповедни братя в царството небесно, ще тръгнат след Духа на Истината, който те ще виждат във вашия живот, към придобиване на вечното спасение.
Как Отец послал меня в этот мир, так я посылаю вас теперь. Все вы призваны нести благую весть тем, кто пребывает во тьме. Это евангелие царства принадлежит всем, кто верит в него; оно не должно становиться вотчиной одних только священников. Вскоре на вас низойдет Дух Истины, который приведет вас ко всякой истине. Поэтому идите в мир с проповедью этого евангелия и увидите - я всегда буду с вами, до скончания века".
Както Отецът е изпратил мен в този свят, така аз изпращам вас сега. Всички вие сте призвани да носите благата вест на тези, които пребивават в тъмнина. Това евангелие за царството принадлежи на всички, които вярват в него; то не трябва да се оставя в бащиния на едните само свещеници. Скоро над вас ще се спусне Духа на Истината, който ще приведе вас към всяка истина. Поради това идете в света с проповедта на това евангелие и ще видите - аз винаги ще бъда с вас, до завършването на века".
Сказав это, Учитель исчез из виду. Всю ночь эти люди провели вместе, обсуждая свой опыт в качестве верующих в царство и слушая речи Родана и его товарищей. И все они уверовали в то, что Иисус воскрес из мертвых. Представьте себе удивление посланного Давидом и прибывшего через день вестника воскресения, когда, в ответ на его сообщение, они сказали: "Да, мы знаем, ибо мы видели его. Он явился нам позавчера".
Казвайки това, Учителят изчезнал от вид. Цялата нощ тези хора провели заедно, обсъждайки своя опит в качеството на вярващи в царството и слушайки речите на Родан и неговите другари. И всички те повярвали в това, че Иисус е възкръснал от мъртвите. Представете си удивлението на изпратения от Давид и пристигнал след ден вестител на възкресението, когато, в отговор на неговото съобщение, те казали:"Да, ние знаем, защото ние сме го видели. Той се яви нам по вчера".
Страница 2045