Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 189. ВОСКРЕСЕНИЕ
Документ 189. ВЪЗКРЕСЕНИЕ
ВПЯТНИЦУ пополудни, вскоре после захоронения Иисуса, глава архангелов Небадона, находившийся в то время на Урантии, созвал совет воскрешения спящих волевых созданий и приступил к обсуждению возможного метода восстановления Иисуса. Собравшиеся сыны локальной вселенной - созданные Михаилом существа - сделали это по собственной инициативе; Гавриил не собирал их. К полуночи они пришли к выводу о том, что создание неспособно сделать что-либо для воскрешения Создателя. Они решили прислушаться к совету Гавриила, который сообщил им, что поскольку Михаил "добровольно отдал свою жизнь, он в силах взять ее обратно по своему собственному желанию". Вскоре после заседания этого совета архангелов, Носителей Жизни и их многочисленных помощников по восстановлению созданий и обеспечению моронтийных форм, Личностный Настройщик Иисуса, под непосредственным началом которого находилось небесное воинство, пребывавшее в то время на Урантии, обратился к сгорающим от нетерпения присутствующим со следующими словами:
В ПЕТЪК по обяд, скоро след погребението на Иисус, главата на архангелите на Небадон, намиращ се по това време на Урантия, свикал съвета за възкресяване на спящите волеви създания и пристъпил към обсъждане на възможния метод за възстановяване на Иисус. Събралите се синове от локалното вселена - създадените от Михаил същества - направили това по собствена инициатива; Гавриил не ги е събирал. Към полунощ те дошли до извода за това, че създанието е неспособно да направи каквото и да било за възкресяване на Създателя. Те решили да се вслушат към съвета на Гавриил, който им съобщил, че доколкото Михаил "доброволно е отдал своя живот, той е в силата да го вземе обратно по свое собствено желание". Скоро след заседанието на този съвет на архангелите, Носителите на Живот и на многочислените помощници по възстановяване на създанията и обезпечаване на моронтийните форми, Личностният Настройчик на Иисус, под непосредственото начало на който се намирало небесното войнство, пребиваващо в това време на Урантия, се обърнал към изгарящите от нетърпение присъстващи със следните думи:
"Никто из вас не может хотя бы чем-то помочь своему Создателю-отцу вернуться к жизни. Как смертный обитаемого мира, он прошел через смерть, ожидающую всех смертных; как Властелин вселенной он продолжает жить. То, что вы наблюдаете, является смертным переходом Иисуса Назарянина от жизни во плоти к жизни в моронтии. Духовный переход этого Иисуса был завершен в тот момент, когда я отделился от его личности и стал вашим вр†менным управляющим. Ваш отец-Создатель принял решение пройти через весь опыт своих смертных созданий - от рождения в материальных мирах до естественной смерти и воскресения в моронтии с обретением статуса истинного духовного существа. Вскоре вы станете свидетелями одной из фаз этого опыта, но вы не сможете участвовать в нем. То, что вы обычно делаете для созданий, вы не сможете сделать для Создателя. Сын-Создатель заключает в себе способность посвящать себя в образе любого из созданных им сынов; он заключает в себе способность отдавать свою зримую жизнь и восстанавливать ее. Он обладает этой способностью благодаря прямому велению Райского Отца - и я знаю, о чём говорю".
"Никой от вас не може макар би с каквото и да било да помогне на Създателя-баща да се върне към живота. Като смъртен от обитаемия свят, той е преминал през смъртта, очакваща всички смъртни; като Властелин на вселената той продължава да живее. Това, което вие наблюдавате, се явява смъртния преход на Иисус Назарянина от живот в плът към живот в моронтия. Духовният преход на този Иисус бил завършен в този момент, когато аз се отделих от неговата личност и станах ваш вр†менен управляващ. Вашият баща-Създател е взел решение да премине през целия опит на своите смъртни създания - от раждането в материалните светове до естествената смърт и възкресението в моронтия с придобиване статуса на истинско духовно същество. Скоро вие ще станете свидетели на една от фазите на този опит, но вие няма да можете да участвувате в нея. Това, което вие обикновено правите за създанията, вие няма да можете да направите за Създателя. Синът-Създател съдържа в себе си способността да посвещава себе си в образа на кой да е от създадените от него синове; той съдържа в себе си способността да отдава своя земен живот и да го възстановява. Той притежава тази способност благодарение на пряката заповед на Райския Отец - и аз знам, за какво говоря".
После этих слов Личностного Настройщика каждый из них - от Гавриила до самого скромного херувима - погрузился в волнующее ожидание. Они видели смертное тело Иисуса в гробнице; они замечали признаки вселенской активности своего любимого Властелина; и, не понимая этих явлений, они стали терпеливо ждать дальнейшего развития событий.
След тези думи на Личностният Настройчик всеки от тях - от Гавриил до най-скромния херувим - се потопили във вълнуващо очакване. Те видели смъртното тяло на Иисус в гробницата; те забелязали признаци на вселенска активност на своя любим Властелин; и, не разбирайки тези явления, те започнали търпеливо да очакват по-нататъшното развитие на събитията.
1. МОРОНТИЙНЫЙ ПЕРЕХОД
1. МОРОНТИЕН ПРЕХОД
В два часа сорок пять минут в ночь с субботы на воскресенье Райская комиссия инкарнации, состоящая из семи неопознанных Райских существ,
В два часа четиридесет и пет минути в нощта на събота срещу неделя Райската комисия по инкарнациите, състояща се от седем непознати Райски същества,
Страница 2021
прибыла на место и сразу же расположилась у гробницы. Без десяти минут три из нового склепа Иосифа начали исходить мощные вибрации, вызванные смешанной материально-моронтийной активностью, и в две минуты четвертого в то воскресное утро, 9 апреля 30 года н. э., воскрешенная моронтийная форма и личность Иисуса Назарянина покинули гробницу.
пристигнала на мястото и веднага се разположили до гробницата. В три без десет минути от новата гробница на Йосиф започнали да излизат мощни вибрации, предизвикани от смесена материално-моронтийна активност, и за две минути и четвърт в това неделно утро на 9 април 30 година от н.е., възкресената моронтийна форма и личността на Иисус Назарянина напуснали гробницата.
Когда воскрешенный Иисус оставил свой погребальный склеп, завернутое в полотняную ткань материальное тело, в котором он жил и трудился на протяжении почти тридцати шести лет, всё еще лежало в целости и сохранности в нише склепа таким, каким оно было похоронено Иосифом и его товарищами в пятницу утром. Не был сдвинут с места и камень, закрывавший вход в гробницу; нетронутой была печать Пилата; солдаты оставались на своих местах. Храмовые стражники не покидали свой пост; римская стража сменилась в полночь. Ни один из этих дозорных не заподозрил, что тот, кого они караулят, уже взошел к новой, прославленной форме существования, и охраняемое ими тело - эта сыгравшая свою роль и теперь ненужная внешняя оболочка - утратило какую-либо связь с покинувшей его и восстановленной моронтийной личностью Иисуса.
Когато възкресеният Иисус оставил своята погребална гробница, завитото в плътна тъкан материално тяло, в което той живял и се трудил по протежение почти на тридесет и шест години, все още лежало в цялост и съхранено в нишата на гробницата такова, каквото то било погребано от Йосиф и неговите другари в петък сутринта. Не бил преместен от мястото си и камъка, закриващ входа в гробницата; недокоснат бил печата на Пилат; войниците оставали на своите места. Храмовите стражници не напускали своя пост; римската стража се сменила в полунощ. Нито един от тези дозорни не заподозрял, че този който те охраняват, вече се издигнал към нова, прославена форма на съществуване, и охраняваното от тях тяло - тази изиграла своята роля и сега ненужна външна обвивка - е загубила каквото и да е връзка с напусналата я и възстановена моронтийна личност на Иисус.
Люди до сих пор не понимают того, что во всякой личностной субстанции вещество является лишь остовом моронтии, и что и то, и другое суть отраженная тень непреходящей духовной реальности. Сколько еще времени пройдет, прежде чем вы начнете рассматривать время как подвижную проекцию вечности, а пространство - как мимолетную тень Райских реальностей?
Хората и до ден днешен не разбират това, че във всяка личностна субстанция веществото се явява само остров в моронтия, и че и едното и другото са в същност отразената сянка на непреходната духовна реалност. Колко време ще мине, преди вие да започнете да разглеждате времето като подвижна проекция на вечността, а пространството - като мимолетна сянка на Райските реалности?
Насколько мы можем судить, ни одно создание этой вселенной и никакая личность другой вселенной не имели какого-либо отношения к этому моронтийному воскресению Иисуса Назарянина. В пятницу он отдал свою жизнь как смертный мира; в воскресенье он взял ее назад в качестве моронтийного существа системы Сатания в созвездии Норлатиадек. Нам непонятно многое из того, что относится к воскресению Иисуса. Однако мы знаем, что оно состоялось так, как мы рассказали, и примерно в указанное нами время. Мы можем также отметить, что все известные явления, связанные с этим смертным переходом, или моронтийным воскресением, произошли там же, в новом склепе Иосифа, где материальные останки Иисуса лежали, завернутые в погребальную ткань.
До колкото ние може да съдим, нито едно създание от тази вселена и никоя личност от друга вселена не са имали каквото и да било отношение към това моронтийно възкръсване на Иисус Назарянина. В петък той отдал своя живот като смъртен от света; в неделя той го е взел назад в качеството на моронтийно същество от системата Сатания в съзвездието Норлатиадек. За нас е неразбираемо много от това, което се отнася към възкръсването на Иисус. Обаче ние знаем, че то се е състояло така, както ние разказахме, и примерно в указаното от нас време. Ние можем също така да отбележим, че всичко известни явления, свързани с този смъртен преход, или моронтийно възкресение, са протекли там също, в новата гробница на Йосиф, където материалните останки на Иисус лежали, загърнати в погребална тъкан.
Мы знаем, что ни одно создание этой локальной вселенной не участвовало в моронтийном пробуждении Иисуса. Мы видели семь личностей Рая, окружавших склеп, но мы не заметили с их стороны каких-либо действий, которые имели бы отношение к пробуждению Учителя. Как только Иисус появился рядом с Гавриилом, чуть выше гробницы, семь прибывших из Рая личностей сообщили о своем намерении сразу же отправиться в Уверсу.
Ние знаем, че нито едно създание от тази локална вселена не е участвувало в моронтийното пробуждане на Иисус. Ние видяхме седемте личности от Рая, обкръжаващи гробницата, но ние не забелязахме от тяхна страна каквото и да било действия, които биха имали отношение към пробуждането на Учителя. Когато едва Иисус се появил редом с Гавриил, малко по-високо от гробницата, седемте пристигнали от Рая личности съобщили за своето намерение веднага също да се отправят към Уверса.
Мы хотели бы, чтобы следующие положения раз и навсегда прояснили представление о воскресении Иисуса:
Ние бихме искали, че следните положения веднъж и завинаги да прояснят представата на възкресението на Иисус.
1. Его материальное, или физическое тело не являлось частью воскрешенной личности. Когда Иисус покинул гробницу, его плоть оставалась нетронутой в склепе. Он вышел из погребального склепа, не сдвинув закрывавших вход камней и не тронув печатей Пилата.
1. Неговото материално, или физическо тяло не се явявало част от възкресената личност. Когато Иисус напуснал гробницата , неговата плът оставала недокосната в гробницата. Той излязъл от погребалната гробница, без да мести закриващия входа камък и без да докосва печата на Пилат.
2. Он покинул гробницу не в качестве духа или Михаила Небадонского; не явился он и в облике Создателя-Властелина, в котором пребывал до своей инкарнации на Урантии в смертной плоти.
2. Той напуснал гробницата не в качеството на дух или Михаил Небадонски; не се явил той и в облика на Създателя-Властелин, в който пребивавал до своята инкарнация на Урантия в смъртна плът.
3. Иисус вышел из склепа Иосифа, как две капли воды похожий на моронтийные личности тех, кто в качестве воскрешенных моронтийных восходящих существ покидает воскресительные залы первого обительского мира этой
3. Иисус излязъл от гробницата на Йосиф, както две капки вода подобен на моронтийните личности на тези, които в качеството на възкресени моронтийни възходящи същества напускат възкресителните зали на първия обителски свят от тази
Страница 2022
локальной системы, Сатании. И присутствие мемориала Михаила в центре огромного двора воскресительных залов первого обительского мира позволяет нам сделать вывод, что какое-то содействие воскресению Учителя на Урантии было оказано именно в этом, первом мире системы обительских миров.
локална система, Сатания. И присъствието на мемориалът на Михаил в центъра на огромния двор от възкресителни зали в първия обителски свят позволява на нас да направим извод, че някакво съдействие за възкресението на Учителя на Урантия е било оказано именно в този първи свят от системата обителски светове.
Восстав из склепа, Иисус первым делом приветствовал Гавриила и велел ему оставаться главой исполнительной власти вселенной под началом Эммануила, после чего он передал свой братский привет Эммануилу через главу Мелхиседеков. Затем он обратился к Всевышним Эдемии, с тем чтобы они просили От Века Древних подтвердить его смертный переход; и, обращаясь к моронтийным группам семи обительских миров, собравшимся здесь для приветствия своего Создателя, который предстал перед ними в качестве создания той же категории, Иисус произнес свои первые посмертные слова. Моронтийный Иисус сказал: "Завершив свою жизнь во плоти, я хотел бы задержаться здесь ненадолго в переходном облике, дабы полнее познакомиться с жизнью моих восходящих созданий и продолжить раскрытие воли моего Отца в Раю".
Ставайки от гробницата, Иисус първо приветствал Гавриил и му заповядал да остане глава на изпълнителната власт на вселената под началото на Емануил, след което той предал своя братски привет към Еммануил чрез главата на Мелхиседеките. След това той се обърнал към Всевишните на Едемия, с това, че те да помолят От Векове Древните да потвърдят неговия смъртен преход; и, обръщайки се към моронтийните групи от седемте обителски свята, събра ли се тук за да приветстват своя Създател, който застанал пред тях в качеството на създание от тази същата категория, Иисус произнесъл своите посмъртни думи. Моронтийният Иисус казал:"Завършвайки своя живот в плът, аз бих искал да се задържа тук не за дълго в преходния облик, за да мога по-пълно да се запозная с живота на моите възходящи създания и да продължа разкриването на волята на моя Отец в Рая".
Сказав это, Иисус дал знак своему Личностному Настройщику, и все разумные существа вселенной, собравшиеся на Урантии, чтобы присутствовать при воскресении, были тут же отправлены исполнять свои задания во вселенной.
Казвайки това, Иисус дал знак на своя Личностен Настройчик, и всички разумни същества от вселената, събрали се на Урантия, за да присъствуват при възкресението, били веднага също отправени да изпълняват своите задачи във вселената.
После этого Иисус перешел к общению на моронтийном уровне, во время которого его, как создание, познакомили с требованиями той короткой жизни, которую он решил прожить на Урантии. На это введение в моронтийный мир ушло больше часа земного времени, и оно дважды прерывалось желанием Иисуса пообщаться со своими бывшими товарищами во плоти, приходившими из Иерусалима, чтобы с удивлением заглянуть в пустую гробницу и обнаружить там то, что они считали доказательством его воскресения.
След това Иисус преминал към общуване на моронтийно ниво, във времето на което него, като създание, го запознали с изискванията на този кратък живот, който той решил да проживее на Урантия. На това въвеждане в моронтийния свят отишло повече от час земно време, и то два пъти се прекъсвало по желание на Иисус за да общува със своите бивши другари в плът, дошли от Йерусалим, за да погледнат с учудване в празната гробница и да открият там това, което те считали за доказателство за неговото възкресение.
Смертный переход Иисуса - моронтийное воскресение Сына Человеческого - завершился. Учитель начал приобретать опыт в качестве личности, занимающей промежуточное положение между материальным и духовным уровнями. И он сделал всё это благодаря своим собственным внутренним возможностям; ни одна личность не оказала ему какой-либо помощи. Теперь он является Иисусом моронтии, и в то время как он приступает к моронтийной жизни, материальное тело - его плоть - лежит в целости и сохранности в гробнице. Солдаты всё еще стоят на страже, и печать прокуратора остается нетронутой.
Смъртният преход на Иисус - моронтийното възкресение на Сина Човешки - се завършил. Учителят започнал да придобива опит в качеството на личност, заемаща промеждутъчно положение между материалните и духовните нива. И той направил това благодарение на своите вътрешни възможности; нито една личност не му е оказала каквато ида било помощ. Сега той се явява Иисус от моронтия, и в това същото време когато той пристъпва към моронтийния живот, материалното тяло - неговата плът - лежи в цялост и съхранено в гробницата. Войниците все още стоят на стража, и печата на прокуратора си остава недокоснат.
2. МАТЕРИАЛЬНОЕ ТЕЛО ИИСУСА
2. МАТЕРИАЛНОТО ТЯЛО НА ИИСУС
В десять минут четвертого, пока воскрешенный Иисус общался с собравшимися здесь моронтийными личностями семи обительских миров Сатании, глава архангелов - ангелов воскрешения - обратился к Гавриилу с просьбой забрать материальное тело Иисуса. Глава архангелов сказал: "Мы не вправе участвовать в моронтийном воскресении, которое является частью посвященческого опыта Михаила, нашего властелина, но мы хотели бы забрать его смертные останки, чтобы немедленно уничтожить их. Мы не предлагаем своего метода дематериализации; мы лишь хотели бы воспользоваться процессом ускорения времени. Достаточно того, что мы были свидетелями жизни и смерти нашего Властелина на Урантии; небесное воинство было бы избавлено от воспоминаний о мучительном зрелище - медленном разложении человеческого тела Создателя и Вседержителя вселенной. От имени небесных разумных существ всего Небадона я прошу разрешения получить в свое распоряжение материальное тело Иисуса Назарянина и уполномочить нас немедленно уничтожить его".
В четири без десет минути, докато възкресеният Иисус общувал със събралите се тук моронтийни личности от седемте обителски свята на Сатания, главата на архангелите - ангелите на възкресението - се обърнал към Гавриил с молбата да вземе материалното тяло на Иисус. Главата на архангелите казал:"Ние не сме в правото си да участвуваме в моронтийното възкресение, което се явява част от посвещеническия опит на Михаил, нашия властелин, но ние бихме искали да вземем неговите смъртни останки, за да ги унищожим незабавно. Ние не предлагаме своя метод за дематериализация; ние само бихме искали да се възползуваме от процеса за укоряване на времето. Достатъчно е това, че ние сме били свидетели на живота и смъртта на нашия Властелин на Урантия; небесното войнство би било избавено от спомените за мъчителното зрелище - бавното разлагане на човешкото тяло на Създателя и Вседържителя на вселената. От името на небесните разумни същества от целия Небадон аз моля за разрешение да получа в свое разпореждане материалното тяло на Иисус Назарянина и да ни упълномощите незабавно да го унищожим".
Страница 2023
Посовещавшись со старшим Всевышним Эдемии, Гавриил разрешил представителю архангелов, выступавшему от имени небесного воинства, ликвидировать физические останки Иисуса так, как тот сочтет нужным.
Съветвайки се със старшия Всевишен на Едемия, Гавриил разрешил на представителя на архангелите, изказал се от името на небесното войнство, да ликвидира физическите останки на Иисус така, както той сметне за нужно.
Получив утвердительный ответ на свою просьбу, глава архангелов призвал к себе в помощники многих своих товарищей, а также многочисленных представителей всех категорий небесных личностей, и с помощью промежуточных созданий Урантии приступил к овладению физическим телом Иисуса. Умершее тело являлось чисто материальным творением; оно было физическим и буквальным; его невозможно было удалить из гробницы так же, как моронтийное тело, покинувшее опечатанный склеп. С помощью некоторых вспомогательных моронтийных личностей, моронтийное тело может становиться то подобным духу, не реагирующим на обычное вещество, то видимым, способным вступать в контакт с материальными существами, такими как смертные данного мира.
Получавайки утвърдителен отговор на своята молба, главата на архангелите повикал към себе си за помощници много свои другари, а така също многочислени представители на всички категории небесни личности, и с помощта на промеждутъчните създания от Урантия пристъпил към овладяване на физическото тяло на Иисус. Умрялото тяло се явявало чисто материално творение; то било физическо и буквално; него било невъзможно да се отдели от гробницата така също, както моронтийното тяло, напуснало запечатаната гробница. С помощта на някои спомагателни моронтийни личности, моронтийното тяло може да става ту подобно на дух, не реагиращ на обичайното вещество, ту видимо, способно да встъпва в контакт с материалните същества, такива като смъртните от дадения свят.
Когда они готовились удалить тело Иисуса из гробницы, чтобы достойно и почтительно ликвидировать его посредством практически мгновенного уничтожения, вторичным промежуточным созданиям было поручено откатить камни, закрывавшие вход в гробницу. Более крупный из этих камней представлял собой огромную круглую глыбу, похожую на мельничный жернов, который перемещался в пазу, вырубленном в скале так, чтобы его можно было откатывать и закатывать на место, открывая или закрывая вход в склеп. Когда стоявшие в карауле еврейские стражники и римские солдаты в тусклом утреннем свете увидели, как этот гигантский камень начинает откатываться от входа в гробницу как будто по своей воле - без каких-либо видимых причин, объясняющих такое перемещение, - их охватил ужас, и они в панике бежали. Евреи разбежались по домам, а позднее отправились в храм, где доложили о происшествии своему начальнику. Римляне бежали в крепость Антонии и доложили об увиденном центуриону, как только тот заступил на службу.
Когато те се готвили да отделят тялото на Иисус от гробницата, за да могат достойно и почитателно да го ликвидират посредством практически мигновено унищожаване, на вторичните промеждутъчни създания било поръчано да отместят камъните, закриващи входа на гробницата. По-крупният от тези камъни представлявал по себе си огромен кръгъл къс скала, подобна на мелнично колело, който се премествал в канал, изсечен в скалата така, за да може да се мести с търкаляне, откривайки или закривайки входа в гробницата. Когато стоящите на караул еврейски стражници и римски войници в неясната утринна светлина видели, как този гигантски камък започва да се отмества от входа на гробницата сякаш по своя воля - без каквото и да било видими причини, обясняващи такова преместване, - тях ги обхванал ужас, и те в паника избягали. Евреите се разбягали по домовете , а по-късно се отправили към храма, където доложили за произшествието на своя началник . Римляните излягали в крепостта Антоний и доложили за видяното на центуриона, когато едва той застъпил на служба.
Иудейские вожди начали свое гнусное дело - полагая, что они могут избавиться от Иисуса, - с того, что предложили взятку изменнику Иуде; теперь, столкнувшись с этой обескураживающей ситуацией, они прибегли к подкупу своих стражников и римских солдат, вместо того чтобы наказать стражу, бежавшую со своего места. Они заплатили деньги каждому из двадцати человек и приказали им говорить всем: "Ночью, пока мы спали, на нас напали его ученики и украли тело". И иудейские вожди торжественно обещали солдатам защитить их перед Пилатом, если правитель когда-нибудь узнает, что они брали взятки.
Юдейските вождове започнали своето гнусно дело - полагайки , че те могат да се избавят от Иисус, - с това, че предложили рушвет на изменника Юда; сега, сблъсквайки се с тази обезкуражаваща ситуация, те прибягнали към подкуп на своите стражници и римски войници, вместо това да накажат стражата, избягала от своето място. Те заплатили пари на всекиго от двадесетте човека и им заповядали да казват на всички:"През нощта, докато ние спяхме, нас ни нападнаха неговите ученици и откраднаха тялото". И юдейските вождове тържествено обещали на войниците да ги защитят пред Пилат, ако управителя някога, когато и да било узнае, че те са взели рушвет.
Христианское учение о воскресении Иисуса всегда опиралось на факт "пустой гробницы". Что касается факта, то склеп действительно был пустым, однако это не является истиной воскресения. Верно, что когда прибыли первые верующие, склеп был пустым, и этот факт, вместе с несомненным воскресением Учителя, привел к рождению не соответствующего истине вероучения о том, что материальное смертное тело Иисуса вознеслось из могилы. Поскольку истина имеет отношение к духовным реальностям и вечным ценностям, ее не всегда можно вывести в результате сопоставления наблюдаемых фактов. Хотя отдельно взятые факты могут быть материально верными, отсюда не следует, что соединение группы фактов должно непременно вести к истинным духовным выводам.
Християнското учение за възкресението на Иисус винаги се е опирало на факта "празна гробница". Що се отнася до факта, то действително гробницата е била празна, обаче това не се явява истината за възкресението. Вярно е, че когато пристигнали първите вярващи, гробницата е била празна, и този факт, заедно с несъмненото възкресение на Учителя, е привел към раждането на не съответствуващата истина на вероучението за това, че материалното смъртно тяло на Иисус се е възнесло от могилата. Доколкото истината има отношение към духовните реалности и вечните ценности, тя не винаги може да бъде изведена като резултат от съпоставяне на наблюдаваните факти. Макар отделно взетите факти да могат да бъдат материално верни, от тук не следва, че съединяването на групите факти трябва непременно да води към истински духовни изводи.
Гробница Иосифа была пуста не по причине воссоздания или воскрешения тела Иисуса, а потому что небесное воинство получило разрешение произвести особую и уникальную ликвидацию тела, - возвращение "праха к праху" без
Гробницата на Йосиф била празна не по причина на възсъздаването или възкръсването на тялото на Иисус, а поради това, че небесното войнство е получило разрешение да проведе особена и уникална ликвидация на тялото, - възвръщана на "прах към праха" без
Страница 2024
влияния временных задержек и без действия обычных, зримых процессов разложения бренного тела и гниения материи.
влиянието на временните задръжки и без действието на обичайните, видими процеси на разлагане на тленното тяло и гниенето на материята.
Смертные останки Иисуса претерпели такой же естественный процесс распада на составные элементы, через который проходят все человеческие тела на земле, за исключением того, что в аспекте времени этот естественный способ разрушения был чрезвычайно ускорен и доведен до того предела, при котором он стал практически мгновенным.
Смъртните останки на Иисус претърпели същия такъв естествен процес на разпадане на съставните елементи, през който преминават всички човешки тела на земята, с изключение на това, че в аспекта време този естествен начина на разрушаване е бил черезвичайно ускорен и доведен до този предел, при който той станал практически мигновен.
Истинные свидетельства воскресения Михаила по своей природе духовны, хотя это учение и подкрепляется показаниями многих смертных данного мира, которые встречали и узнавали воскрешенного моронтийного Учителя, а также общались с ним. Прежде чем окончательно покинуть Урантию, он стал частью личного опыта почти тысячи людей.
Истинските свидетелства за възкресението на Михаил по своята природа са духовни, макар това учение и да се подкрепя от показанията на много смъртни от дадения свят, които са срещнали и познали възкресения моронтиен Учител, а така също са общували с него. Преди окончателно да напусне Урантия, той станал част от личния опит на почти хиляда човека.
3. ЭПОХАЛЬНОЕ ВОСКРЕСЕНИЕ
3. ЕПОХАЛНОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ
В это воскресное утро, вскоре после половины пятого, Гавриил созвал архангелов и приготовился возвестить всеобщее воскресение, завершающее адамическую эпоху на Урантии. После того как огромное воинство серафимов и херувимов, принимавших участие в этом великом событии, было расположено в должном порядке, моронтийный Михаил предстал перед Гавриилом и произнес: "Имея жизнь в себе, мой Отец дал ее своему Сыну, чтобы тот имел ее в себе. Хотя я еще не пользуюсь всей своей прежней властью во вселенной, это самопроизвольное ограничение никоим образом не препятствует посвящению жизни моим спящим сынам; пусть начнется оглашение участников планетарного воскресения".
В това неделно утро, скоро след четири и половина, Гавриил извикал архангелите и се приготвил да възвести всеобщото възкресение, завършващо адамическата епоха на Урантия. След това когато огромното войнство от серафими и херувими, вземащи участие в това велико събитие, били разположени в необходимия ред, моронтийният Михаил застанал пред Гавриил и произнесъл:" Имайки живот в себе си, моят Отец го е дал на своя Син, за да може той да го има в себе си. Макар аз още да не се ползувам със своята предишна власт във вселената, това самопроизволно ограничение по никакъв начин не препятства посвещението на живото на моите спящи синове; нека започне огласяването на участниците в планетарното възкресение".
После этого контур архангелов был впервые приведен в действие на самой Урантии. Гавриил и воинство архангелов переместились к месту духовного полюса планеты; и когда Гавриил дал знак, его голос молнией устремился на первый из обительских миров системы: "По велению Михаила, усопшие урантийцы этой эпохи - восстаньте"! После этого все сохранившиеся представители человеческих рас Урантии, уснувшие последним сном со времен Адама и еще не прошедшие суда, появились в воскресительных залах обительского мира, готовые к обретению моронтийного облика, и через мгновение серафимы, вместе со своими помощниками, были готовы к отправке в обительские миры. Обычно эти серафические хранители, которым поручена групповая опека спасшихся смертных, присутствуют в момент их пробуждения в воскресительных залах обительских миров, однако в то время они находились в самом этом мире ввиду необходимости присутствия здесь Гавриила в связи с моронтийным воскресением Иисуса.
След това по контура на архангелите бил за първи път приведен в действие на самата Урантия. Гавриил и войнството архангели се преместили към мястото на духовния полюс на планетата; и когато Гавриил дал знак, неговия глас като мълния се устремил към първия от обителските светове от системата:"По заповед на Михаил, починалите урантийци от тази епоха - станете"! След това всички съхранили се представители на човешките раси от Урантия, заспали последен сън от времето на Адам и още не преминали през съд, се появили във възкресителните зали на обителския свят, готови за придобиване на моронтиен облик, и след миг серафимите, заедно със своите помощници, били готови за отправяне към обителските светове. Обикновено тези серафически пазители, на които е поръчана груповата опека на спасилите се смъртни, присъствуват в момента на тяхното пробуждане във възкресителни зали на обителските светове, обаче в това време те се намирали в самия този свят в предвид на необходимостта от присъствието тук на Гавриил във връзка с моронтийното възкресение на Иисус.
Несмотря на то, что бессчетное число индивидуумов, обладавших личными серафическими хранителями, а также те, кто добился прогресса, необходимого для обретения духовной личности, проследовали в обительские миры в течение эпох, сменившихся со времен Адама и Евы, а также несмотря на то, что с тех пор состоялись многие специальные и тысячелетние воскресения урантийских сынов, данное оглашение было третьим из планетарных, или полных эпохальных воскресений. Первое состоялось с прибытием Планетарного Князя, второе - во времена Адама, а это, третье, состоялось в ознаменование моронтийного воскресения - смертного перехода - Иисуса Назарянина.
Независимо от това, че безчетно число индивиди, притежаващи лични серафически пазители, а така също тези, които са постигнали прогреса, необходим за придобиване на духовна личност, преминали в обителските светове в течение на епохите, сменили се от времената на Адам и Ева, а така също независимо от това, че от този момент са се състояли много специални и хилядолетни възкресения на урантийските синове, даденото огласяване било третото от планетарните, или пълни епохални възкресения. Първото се състояло с пристигането на Планетарния Княз, второто, - във времената на Адам, а това, третото, се състояло в ознаменуване на моронтийното възкресение - смъртния преход на Иисус Назарянина.
Когда сигнал к началу планетарного воскресения был получен главой архангелов, Личностный Настройщик Сына Человеческого сложил с себя управление собранным на Урантии небесным воинством и передал всех этих сынов локальной вселенной их соответствующим руководителям. После этого
Когато сигналът за началото на планетарното възкресение бил получен от главата на архангелите, Личностният Настройчик на Сина Човешки предал управлението на събраното на Урантия небесно войнство и предал всички тези синове от локалната вселена на съответните им ръководители. След това
Страница 2025
он отбыл в Салвингтон, чтобы зарегистрировать у Эммануила факт завершения Михаилом смертного перехода. За ним сразу же последовали все небесные существа, услуги которых не требовались на Урантии. Что касается Гавриила, то он остался на Урантии вместе с моронтийным Иисусом.
той заминал за Салвингтон, за да регистрира у Еммануил факта на завършване от Михаил на смъртния преход. След него веднага също последвали всички небесни същества, услугите на които не трябвали на Урантия. Ща се отнася до Гавриил, то той си останал на Урантия заедно с моронтийния Иисус.
Такими видели события, связанные с воскресением Иисуса, их непосредственные очевидцы, свободные от недостатков, присущих неполному и ограниченному человеческому зрению.
Такива са видели събитията, свързани с възкресението на Иисус, техните непосредствени очевидци, свободни от недостатъците, присъщи за непълното и ограничено човешки зрение.
4. ОБНАРУЖЕНИЕ ПУСТОГО СКЛЕПА
4.ОТКРИВАНЕ НА ПРАЗНАТА ГРОБНИЦА
Приближаясь ко времени воскресения Иисуса в то раннее утро, следует вспомнить о том, что десять апостолов находились в доме Илии и Марии Марк, где они спали в верхнем зале, устроившись на тех же кушетках, на которых они возлежали во время последней трапезы со своим Учителем. В то воскресное утро здесь были все, кроме Фомы. Поздним вечером в субботу, когда они впервые собрались все вместе, Фома провел с ними несколько минут, однако видеть апостолов и думать о том, что стало с Иисусом, оказалось для него слишком тяжелым испытанием. Взглянув на своих товарищей, он тут же покинул комнату и отправился к Симону в Виффагию, где решил отдаться своему горю наедине с самим собой. Страдали все апостолы - не столько из-за сомнения и отчаяния, сколько от страха, горя и стыда.
Приближавайки се към времето на възкръсване на Иисус в това ранно утро, следва да си спомним за това, че десетте апостоли се намирали в дома на Илия Марк, където те спели в горната зала, разположили се на тези същите кушетки, на които те лежали по време на последната трапеза със своя Учител. В това неделно утро тук били всички, освен Тома. В късната вечер в събота, когато те за първи път се събрали заедно, Тома прекарал с тях няколко минути, обаче да вижда апостолите и да мисли за това, какво е станало с Иисус, се оказало за него прекалено тежко изпитание. Поглеждайки към своите другари, той веднага също напуснал стаята и се отправил към Симон във Вифагия, където решил да е отдаде на своята мъка насаме със самия себе си. Страдали всички апостоли - не само поради съмнения и отчаяние, колкото от страх, мъка и срам.
В доме у Никодима, вместе с Давидом Зеведеевым и Иосифом Аримафейским, собрались около двенадцати-пятнадцати наиболее известных иерусалимских учеников Иисуса. В доме Иосифа Аримафейского находились от пятнадцати до двадцати ближайших верующих женщин. Здесь не было никого, кроме этих женщин. Всю субботу и весь вечер по окончании субботы они никуда не отлучались, а потому ничего не знали о вооруженной охране, выставленной у гробницы. Не знали они и о том, что вход в склеп был завален вторым камнем и что на оба камня наложена печать Пилата.
В дома у Никодим, заедно с Давид Зеведеев и Йосиф Ариматейски, се събрали около дванадесет-петнадесет от най-известните йерусалимски ученици на Иисус. В дома на Йосиф Ариматейски се намирали от петнадесет до двадесет най-близки и вярващи жени. Тук нямало никога, освен тези жени. Цялата събота и цялата вечер до свършването на съботата не никъде не се отлъчвали, а поради това нищо не знаели за въоръжената охрана, поставена до гробницата. Не заели те и за това, че входа на гробницата бил затворен с втори камък и че на двата камъка бил сложен печата на Пилат.
Около трех часов в то воскресное утро, как только на востоке забрезжил новый день, пятеро из этих женщин отправились к гробнице Иисуса. Они приготовили большое количество специальных бальзамирующих составов и несли с собой много полотняных пелен. Они собирались более тщательно выполнить посмертное умащение Иисуса и аккуратнее перевязать его новыми пеленами.
Около три часа в това неделно утро, когато та на изток се зазорявал новия ден, пет от тези жени се отправили към гробницата на Иисус. Те приготвили голямо количество специални балсамиращи съставки и носели със себе си много платнени пелени. Те се готвели по-щателно да изпълнят посмъртното умиване на Иисус и акуратно да го превържат с нови пелени.
Притирать тело Иисуса отправились Мария Магдалина, Мария - мать близнецов Алфеевых, Саломия - мать братьев Зеведеевых, Иоанна - жена Хузы и Сусанна - дочь Ездры из Александрии.
Да втриват тялото на Иисус се отправили Мария Магдалина, Мария - майката на близнаците Алфееви, Саломия - майката на братята Зеведееви, Йоанна - жената на Хуза и Сузанна - дъщерята на Ездра от Александрия.
Было около половины четвертого, когда пять женщин, нагруженных своими благовониями, достигли пустой гробницы. Выйдя из Дамасских ворот, они увидели группу бегущих в город солдат, которые - кто в большей степени, кто в меньшей - были охвачены паникой. Это заставило их на несколько минут остановиться, однако, поскольку ничего нового не последовало, они продолжили свой путь.
Било около три и половина, когато петте жени, натоварени със своите благовония, достигнали празната гробница. Излизайки от Дамаските врати, те видели група бягащи в града войници, които - кой в по-голяма степен, кой по-малка - били обхванати от паника. Това ги заставило за няколко минути да се спрат, обаче, доколкото нищо нова не последвало, те продължили своя път.
Их чрезвычайно удивило, что камень отвален от входа в склеп, тем более что по дороге они говорили друг другу: "Кто поможет нам отодвинуть камень?" Опустив на землю свои корзины, они стали переглядываться в страхе и великом
Тях черезвичайно ги удивило, че камъка е отместен от входа в гробницата, още повече, че по пътя те говорили една на друга:"Кой ще помогне нам да отместим камъка?" Пускайки на земята своите кошници, те започнали да се споглеждат в страх и велико
Страница 2026
изумлении. Пока они стояли там, дрожа от страха, Мария Магдалина отважилась обойти меньший камень и, собравшись с духом, заглянула в открытую гробницу. Склеп Иосифа находился в саду, на склоне холма, с восточной стороны дороги и выходил тоже на восток. К этому часу рассвело как раз настолько, чтобы Мария могла взглянуть на то место, куда был положен Учитель, и увидеть, что тело исчезло. В высеченной в скале нише, в которую был положен Иисус, Мария увидела лишь сложенный платок, на котором покоилась его голова, и пелены, которыми он был обмотан, оставленные в том же виде, в каком они лежали в склепе до того, как небесное воинство ликвидировало тело. Покрывало лежало у основания погребальной ниши.
изумление. Докато те стояли там, треперейки от страх, Мария Магдалина се решила да заобиколи малкия камък и набирайки смелост, погледнала в отворената гробница. Гробницата на Йосиф се намирала в градина, на склона на хълм, от източната страна на пътя и вход също на изток. Към този час се разсъмнало до толкова, че Мария могла да погледне на това място, където бил положен Учителя, и да види, че тялото е изчезнало. В изсечената в скалата ниша, в която бил положен Иисус, Мария видяла само постланата кърпа, на която лежала неговата глава, и пелените, с които бил обвит, оставени в този същия вид, в който те лежали в гробницата до тогава, докато небесното войнство ликвидирало тялото. Покривалото лежало в основанието на погребалната ниша.
На мгновение Мария задержалась у входа (поначалу, войдя в склеп, она плохо видела); когда же она увидела, что тело Иисуса исчезло и на его месте осталась лишь погребальная ткань, крик смятения и боли вырвался из ее груди. Все женщины были крайне возбуждены; они нервничали с того момента, как у городских ворот им повстречались бегущие в панике солдаты; поэтому, когда они услышали мучительный вопль Марии, их охватил ужас, и они сломя голову бросились прочь. Они остановились только у Дамасских ворот. К этому времени Иоанна осознала, что они бросили Марию. Она привела своих спутниц в чувство, и они отправились назад к гробнице.
За миг Мария се задържала до входа (по начало, влизайки в гробницата, тя лошо виждала); когато вече тя видяла, че тялото на Иисус е изчезнало и на неговото място са останала само погребалната тъкан, вик на смущение и болка се изтръгнал от нейните гърди. Всички жени били крайно възбудени, те нервничели от този момент, когато до градските врати тях ги срещнали бягащите в паника войници; поради това, когато те чули мъчителния вопъл на Мария, тях ги обхванал ужас, и те свеждайки глава се хвърлили навън. Те се спрели едва до Дамаските врати. Към това време Йоанна осъзнала, че те изоставили Мария. Тя успокоила своите спътнички, и те се отправили назад към гробницата.
Когда они подходили к склепу, испуганная Магдалина - которая выбежала из гробницы и, не найдя своих сестер, пришла в еще больший ужас, - бросилась к ним, крича в возбуждении: "Его там нет - они забрали его!" Она повела женщин к склепу, и они вошли внутрь и увидели, что гробница пуста.
Когато те приближавали към гробницата, изплашената Магдалина - която избягала от гробницата и, не намирайки своите сестри, изпаднала в още по-голям ужас, - хвърлила се към тях, крещейки във възбуда:"Него го няма там - те са го взели!" Тя повела жените към гробницата, и не влезли вътре и видели, че гробницата е празна.
После этого все пять женщин сели на стоявший у входа камень и обсудили сложившуюся ситуацию. Они еще не догадывались о том, что Иисус был воскрешен. Всю субботу они ни с кем не общались, и потому женщины решили, что тело было перенесено в другую могилу. Но такое решение проблемы никак не согласовывалось с аккуратным видом погребальной ткани. Как можно было удалить тело, если те самые пелены, которыми оно было обмотано, лежали в нише явно нетронутыми?
След това всичките пет жени седнали на стоящия до входа камък и обсъдили създалата се ситуация. Те още не се досещали за това, че Иисус бил възкресен. Цялата събота те с никой на общували, и поради това жените решили, че тялото било пренесено в друга могила. Но такова решение на проблема никак не се съгласувало с акуратния вид на погребалната тъкан. Как би могло да се отдели тялото, ако тези самите пелени, с които то било обвито, лежали в нишата явно не докоснати?
Сидя у склепа в ранние часы нового дня, женщины заметили в стороне беззвучную и неподвижную фигуру. На мгновение они вновь испугались, однако Мария Магдалина, устремившись к незнакомцу и обращаясь к нему так, как если бы она приняла его за садового сторожа, спросила: "Куда ты дел Учителя? Куда ты его положил? Скажи нам, чтобы мы могли забрать его". Незнакомец продолжал молчать, и Мария заплакала. Тогда Иисус обратился к ним со словами: "Кого вы ищете?" Мария ответила: "Мы ищем Иисуса, который был похоронен в гробнице Иосифа и исчез. Не знаешь ли ты, куда его перенесли?" Тогда Иисус сказал: "Разве этот Иисус не говорил вам еще в Галилее, что он умрет, но воскреснет вновь?" Эти слова поразили женщин, но Учитель настолько изменился, что они не узнавали его, стоявшего спиной к слабому свету. Пока они обдумывали его слова, он обратился к Магдалине и знакомым ей голосом произнес: "Мария". И когда Магдалина услышала это слово, исполненное знакомого сочувствия и любви, она поняла что это был голос Учителя, и она припала к его ногам, воскликнув: "Господь мой, Учитель мой!" И все женщины поняли, что перед ними стоит прославленный Учитель, и они тут же упали на колени перед ним.
Седейки до гробницата в ранните часове на новия ден, жените забелязали в страни беззвучна и неподвижна фигура. За миг те отново се изплашили, обаче Мария Магдалина, устремявайки се към непознатия и обръщайки се към него, както сякаш би тя го приела за градинския пазач, попитала:"Къде ти си дянал Учителя? Къде ти си го положил? Кажи нам, за да може да го вземем" Непознатият продължил да мълчи, и Мария заплакала. Тогава Иисус се обърнал към тях с думите:"Кого вие търсите?" Мария отговорила:" Ние търсим Иисус, който беше погребан в гробницата на Йосиф и изчезна. Не знаеш ли ти, къде са го пренесли?" Тогава Иисус казал:"Нима този Иисус не е говорил вам още в Галилея, че той ще умре, но ще възкръсне отново?" Тези думи поразили жените, но Учителя до толкова се е изменил, че те не го познали, стоящ с гръб към слабата светлина. Докато те обмисляли неговите думи, той се обърнал към Магдалина и с познат за нея глас произнесъл :"Мария". И когато Магдалина чула тази дума, изпълнена с познатото съчувствие и любов, тя разбрала, че това бил гласа на Учителя, и тя паднала към неговите крака, възкликвайки:"Господи мой, Учителю мой!" И всички жени разбрали, че пред тях стой прославеният Учител, и те тутакси паднали на колене пред него.
Страница 2027
Человеческие глаза смогли увидеть моронтийный облик Иисуса благодаря особой помощи преобразователей энергии и промежуточных созданий, которые, вместе с некоторыми моронтийными личностями, сопровождали в то время Иисуса.
Човешките очи можели да видят моронтийния облик на Иисус благодарение на особената помощ на преобразователите на енергия и промеждутъчните създания, които, заедно с някои моронтийни личности, съпровождали в това време Иисус.
Когда Мария попыталась обхватить ноги Иисуса, он сказал: "Не прикасайся ко мне, Мария, ибо я не тот, каким ты знала меня во плоти. В этом облике я проведу с вами некоторое время, прежде чем вознестись к Отцу. Но ступайте же, все вы, и расскажите моим апостолам - и Петру - что я воскрес, и что вы говорили со мной".
Когато Мария се опитала да обхване краката на Иисус, той казал:"Не се докосвай до мен, Мария, защото аз не съм този, какъвто ти си ме познавала в плът. В този облик аз ще прекарам с вас известно време, преди да се възнеса към Отца. Но вървете, всички вие, и разкажете на моите апостоли - и на Петър - че аз възкръснах, и че вие сте говорили с мен".
Оправившись от изумления, потрясенные женщины поспешили в город, в дом Илии Марка, где они пересказали всё, что с ними случилось, десяти апостолам. Однако апостолам не верилось в их рассказ. Поначалу они решили, что женщинам привиделось, но когда Мария повторила слова, с которыми Иисус обратился к ним, и как только Петр услышал собственное имя, он выбежал из верхнего зала и сломя голову бросился к гробнице, чтобы увидеть всё своими глазами. Иоанн следовал за ним по пятам.
Оправяйки се от изумлението, потресените жени побързали към града, в дома на Илия Марк, където те преразказали всичко, което с тях се случило, на десетте апостола. Обаче апостолите не повярвали на техния разказ. По начало те решили, че на жените им се е привидяло, но когато Мария повторила думите, с които Иисус се обърнал към тях, когато едва Петър чул собственото си име, той избягал от горната зала и с наведена глава се забързал към гробницата, за да види всичко със своите очи. Йоан го следвал по петите.
Женщины повторили рассказ о своем разговоре с Иисусом остальным апостолам, но те не поверили им и не отправились к могиле, чтобы лично проверить их слова, как это сделали Петр и Иоанн.
Жените повторили разказа за своя разговор с Иисус на останалите апостоли, но те не им повярвали и не се отправили към могилата, че лично да проверят техните думи, както това направили Петър и Йоан.
5. ПЕТР И ИОАНН У СКЛЕПА
5. ПЕТЪР И ЙОАН ДО ГРОБНИЦАТА
Пока двое апостолов мчались в направлении Голгофы и гробницы Иосифа, страх и надежда попеременно охватывали Петра: он боялся встречи с Учителем, но слова о том, что Иисус специально упомянул его имя, пробуждали в нем надежду. Он был наполовину убежден в том, что Иисус действительно жив. Он вспомнил обещание Учителя воскреснуть на третий день. Странно, что за всё время, прошедшее после распятия, это обещание вспомнилось ему только сейчас, когда он спешно пересекал Иерусалим в северном направлении. Иоанн, спешивший к гробнице, ощущал, как его душу наполняет странный восторг, - смесь радости и надежды. Он был наполовину уверен в том, что женщины действительно видели воскресшего Учителя.
Докато двамата апостоли стремително се носели в направление на Голгота и гробницата на Йосиф, страх и надежда последователно обхващали Петър: той се боял от среща с Учителя, но думите за това, че Иисус специално е упоменал неговото име, пробуждали в него надежда. Той бил наполовина убеден в това, че Иисус действително е жив. Той си спомнил обещанието на Учителя да възкръсне на третия ден. Странно, че за цялото това време, изминало след разпъването, за това обещание той си спомнил едва сега, когато той спешно пресичал Йерусалим в северно направление. Йоан, бързащ към гробницата, усещал, как неговата душа се изпълва от странен възторг, - смес на радост и надежда. Той бил наполовина уверен в това, че жените действително са видели възкръсналия Учител.
Будучи моложе Петра, Иоанн опередил его и первым прибежал к склепу. Он остановился у входа и осмотрел гробницу; она выглядела в точности такой, какой ее описала Мария. Вскоре прибежал Петр и, войдя внутрь, увидел ту же пустую гробницу и столь необычно сложенные погребальные пелены. Когда Петр вышел из склепа, Иоанн вошел в него и увидел всё своими глазами, после чего они сели на камень, размышляя над значением увиденного и услышанного. Сидя у гробницы, они перебирали в памяти всё, что им рассказали об Иисусе, но они не могли понять, что произошло.
Бидейки по-млад от Петър, Йоан го изпреварил и първи дотичал към гробницата. Той се спрял до входа и огледал гробницата; тя изглеждала точно такава, каквато нея я описала Мария. Скоро дотичал Петър и, влизайки вътре, видял тази същата празна гробница и толкова необичайно наредените погребални пелени. Когато Петър излязъл от гробницата, Йоан влязъл в нея и видял всичко със своите очи, след което те седнали на камъка, размишлявайки над значението на видяното и чутото. Седейки до гробницата, те прехвърляли в паметта си всичко, което им разказали за Иисус, но те не могли да разберат, какво се е случило.
Сначала Петр предположил, что могила была ограблена, что враги выкрали тело, - возможно, подкупив охрану. Однако Иоанн рассудил, что могила едва ли была бы оставлена в таком виде, если бы тело было украдено. Он также не понимал, каким образом могли остаться пелены, причем явно нетронутыми. И они снова вошли вместе в гробницу, чтобы повнимательнее осмотреть погребальные пелены. Когда они второй раз вышли из склепа, то перед входом застали вернувшуюся и рыдающую Марию Магдалину. Мария отправилась к апостолам, уверовав в то, что Иисус восстал из могилы, но когда они, все как один, отказались поверить ее рассказу, тоска и отчаяние охватили ее. Она страстно желала вернуться к гробнице, где, как она полагала, она услышала знакомый голос Иисуса.
От начало Петър предположил, че могилата е била ограбена, че враговете са откраднали тялото, - възможно, подкупвайки охраната. Обаче Йоан разсъдил, че могилата едва ли би била оставена в такъв вид, ако тялото е било открадната. Той така също не разбирал, по какъв начин са могли да останат пелените явно не докоснати. И те двамата отново влезли заедно в гробницата, за да могат внимателно да огледат погребалните пелени. Когато те за втори път излезли от гробницата, то пред входа застанало върналата се и ридаеща Мария Магдалина. Мария се отправила към апостолите, повярвала в това, че Иисус е станал от могилата, но когато те, всички като един, се отказали да повярват в нейния разказ, мъка и отчаяние я обхванали. Тя страстно желаела да се върне към гробницата, където, както тя полагала, тя ще чуе познатия глас на Иисус.
Мария осталась у гробницы, и, после ухода Петра и Иоанна, Учитель вновь явился к ней со словами: "Не сомневайся; имей мужество верить тому, что ты увидела и услышала. Ступай назад к моим апостолам и вновь скажи им, что я
Мария останала до гробницата, и, след излизането на Петър и Йоан, Учителя отново се явил към нея с думите:"Не се съмнявай, имай мъжеството да вярваш в това, което ти си видяла и чула. Върви назад към моите апостоли и отново им кажи, че аз
Страница 2028
воскрес, что я явлюсь им, и что вскоре я, как и обещал, отправлюсь прежде них в Галилею".
съм възкръснал, че аз ще им се явя, и че скоро аз, както и съм обещал, ще се отправя преди тях в Галилея".
Мария поспешила назад в дом Марка и рассказала апостолам, что она вновь говорила с Иисусом, но они не поверили ей. Но когда вернулись Петр и Иоанн, апостолы прекратили свои насмешки, исполнившись страха и тревоги.
Мария побързала назад в дома на Марк и разказала на апостолите, че тя отново е говорила с Иисус, но те не и повярвали. Но когато се върнали Петър и Йоан, апостолите прекратили своите насмешки, изпълвайки се със страх и тревога.
Стараница 2029