Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 188. В СКЛЕПЕ
Документ 188. В ГРОБНИЦАТА
ПОЛТОРА дня, в течение которых смертное тело Иисуса находилось в склепе Иосифа, - время между его смертью на кресте и воскресением, - представляет собой ту страницу земного пути Михаила, о которой мы почти ничего не знаем. Мы можем рассказать о похоронах Сына Человеческого и включить в это повествование события, связанные с его воскресением. Но в нашем распоряжении очень мало достоверной информации о том, что действительно происходило в течение этого эпохального периода протяженностью примерно в тридцать шесть часов, - с трех часов пополудни в пятницу до трех часов утра в воскресенье. Этот период в жизни Учителя начался незадолго до того, как он был снят с креста римскими солдатами. После наступления смерти он оставался на кресте около часа. Он был бы снят раньше, если бы не задержка, связанная с умерщвлением двух разбойников.
ДЕН И ПОЛОВИНА, в течение на които смъртното тяло на Иисус се намирало в гробницата на Йосиф, - времето между неговата смърт на кръста и възкресението, - представлява по себе си тази страница от земния път на Михаил, за която ние почти нищо не знаем. Ние може да разкажем за погребването на Сина Човешки и да включим в този разказ събитията, свързани с неговото възкресение. Но в наше разположение има много малко достоверна информация за това, какво действително се е случило в течение на този епохален период по протежение примерно на тридесет и шест часа, - от три часа след обяд в петък до три часа сутринта в неделя. Този период в живота на Учителят се започнал малко преди това, когато той бил снет от кръста от римските войници. След настъпване на смъртта той си оставал на кръста около час. Той би бил снет по-рано, ако не била задръжката, свързана с умъртвяването на двамата разбойника.
Иудейские правители собирались бросить тело Иисуса в открытые погребальные ямы Геенны к югу от города, куда обычно сбрасывались жертвы распятия. Если бы этот план удался, тело Учителя было бы оставлено на съедение диким зверям.
Юдейските управители се готвели да хвърлят тялото на Иисус в откритите погребални ями на Геена към юг от града, където обикновено изхвърляли жертвите от разпъването. Ако би този план им се отдадял, тялото на Учителя би било оставено за изяждане от дивите зверове.
Тем временем Иосиф Аримафейский, в сопровождении Никодима, отправился к Пилату и попросил, чтобы тело Иисуса было передано им для должного погребения. Друзья распятого нередко предлагали римским властям взятки, чтобы получить право забрать тело казненного. Иосиф отправился к Пилату с крупной суммой денег на тот случай, если придется уплатить за разрешение снять тело Иисуса и перенести его в частный погребальный склеп. Однако Пилат отказался от денег. Выслушав просьбу, он быстро подписал приказ, позволявший Иосифу явиться на Голгофу и сразу же получить тело Учителя в свое полное распоряжение. Тем временем песчаная буря утихла, и группа иудеев, представлявших синедрион, отправилась на Голгофу, чтобы удостовериться в том, что тело Иисуса, вместе с разбойниками, сброшено в общие погребальные ямы.
В това време Йосиф Ариматейски, в съпровождане от Никодим, се отправил към Пилат и помолил, че тялото на Иисус да му бъде предадено за необходимото погребение. Другарите на разпънатия не рядко предлагали на римските власти парична сума, за да получат правото да вземат тялото на екзекутирания. Йосиф се отправил към Пилат с крупна сума от пари за този случай, ако се наложи да заплати за разрешението да снеме тялото на Иисус и да го пренесе в частна гробница. Обаче Пилат се отказал от парите. Изслушвайки молбата, той бързо подписал заповед, позволяваща на Йосиф да се яви на Голгота и веднага да получи тялото на Учителя в свое пълно разпореждане. В това време пясъчната буря утихнала, и групата юдеи, представляващи синедриона, се отправили към Голгота, за да удостоверят, че тялото на Иисус, заедно с разбойниците, е хвърлено в общите погребални ями.
1. ПОГРЕБЕНИЕ ИИСУСА
1. ПОГРЕБЕНИЕТО НА ИИСУС
Когда Иосиф и Никодим прибыли на Голгофу, они увидели, как солдаты снимают Иисуса с креста, а представители синедриона стоят рядом и следят, чтобы никто из сторонников Иисуса не воспрепятствовал препровождению его тела в погребальные ямы для преступников. Когда Иосиф вручил центуриону приказ Пилата о передаче ему тела Учителя, иудеи подняли шум, громко требуя отдать его им. Когда же в своем неистовстве они попытались силой завладеть телом, центурион кликнул четырех солдат, которые, обнажив мечи и расставив ноги, встали над телом лежавшего на земле Учителя. Центурион приказал
Когато Йосиф и Никодим пристигнали на Голгота, те видели, как войниците снемат Иисус от кръста, а представителите на синедриона стоят редом и следят, че никой от привържениците на Иисус да не възпрепятства препращането на неговото тяло в погребалните ями за престъпници. Когато Йосиф връчил на центуриона заповедта на Пилат за предаването на него на тялото на Учителя, юдеите вдигнали шум, гръмко изисквайки да им го предаде. Когато също в своята ярост те се опитали със сила да завладеят тялото, центуриона повикал четирима войника, които, изваждайки мечовете е разтваряйки крака, застанали над тялото на лежащия на земята Учител. Центурионът заповядал
Страница 2013
остальным солдатам оставить двух воров и отогнать толпу разъяренных иудеев. Восстановив порядок, центурион прочитал иудеям разрешение Пилата и, отступив в сторону, сказал Иосифу: "Тело твое; поступай с ним так, как сочтешь нужным. Я и мои солдаты будем сопровождать тебя, чтобы тебе никто не помешал".
на останалите войници да оставят двамата крадци и да отблъснат тълпата разярени юдеи. Възстановявайки порядъка, центурионът прочел на юдеите разрешението на Пилат и, отстъпвайки на страна, казал на Йосиф:" Тялото е твое; постъпи с него така, както счетеш за нужно. Аз и моите войници ще съпровождаме теб, за да може никой да не ти попречи".
Распятый не мог быть похоронен на еврейском кладбище; закон строго запрещал это. Иосиф и Никодим знали об этом законе, и, направляясь на Голгофу, они решили похоронить Иисуса в новом семейном склепе Иосифа. Высеченный в цельной скале, он находился чуть севернее Голгофы, по другую сторону дороги, ведущей в Самарию. В этом склепе еще никого не хоронили, и они считали, что будет правильно, если Учитель будет покоиться здесь. Иосиф действительно верил, что Иисус воскреснет из мертвых, но Никодим относился к этому весьма скептически. Эти прежние члены синедриона в большей или меньшей степени скрывали свою веру в Иисуса, хотя остальные религиозные вожди уже давно подозревали их, - еще до того как Иосиф и Никодим вышли из состава синедриона. С этого времени они стали наиболее откровенными последователями Иисуса во всём Иерусалиме.
Разпънатият не можел да бъде погребан в еврейско гробище; законът строго забранявал това. Йосиф и Никодим знаели за този закон, и, отправяйки се към Голгота, те решили да погребат Иисус в новата семейна гробница на Йосиф. Изсечена в цяла скала, тя се намирала малко по на север от Голгота, от другата страна на пътя, водещ към Самария. В тази гробница още никого не били погребвали, и те считали, че ще бъде правилно, ако Учителя почива тук. Йосиф действително вярвал, че Иисус ще възкръсна от мъртвите, но Никодим се отнасял към това изключително скептично. Тези предишни членове на синедриона в по-голяма или по-малка степен скривали своята вяра в Иисус, макар останалите религиозни вождове вече отдавна да ги подозирали, - още преди това когато Йосиф и Никодим да излезли от състава на синедриона. От това време те станали най-откровените последователи на Иисус в цял Йерусалим.
Около половины пятого похоронная процессия покинула Голгофу и направилась к склепу Иосифа по другую сторону дороги. Тело Иисуса Назарянина было завернуто в полотняную ткань, и его несли четверо мужчин, за которыми следовали преданные галилеянки, наблюдавшие за распятием. Смертными, которые несли материальное тело Иисуса в склеп, были Иосиф, Никодим, Иоанн и римский центурион.
Около четири и половина погребалната процесия напуснала Голгота и се насочила към гробницата на Йосиф от другата страна на пътя. Тялото на Иисус Назарянина било завито в тъкано платно, а него го носили четирима мъже, след които следвали преданите галилейки, наблюдаващи разпъването. Смъртните, които носели материалното тяло на Иисус в гробницата, били Йосиф, Никодим, Йоан и римския центурион.
Они внесли тело в склеп, - помещение примерно десять на десять футов, - где спешно подготовили Иисуса к погребению. Строго говоря, иудеи не хоронили своих покойников: фактически, они их бальзамировали. Иосиф и Никодим принесли с собой большое количество мирры и алоэ, и теперь они обмотали тело пеленами, пропитанными этими составами. Завершив бальзамирование, они завязали лицо платком, обернули тело полотняной тканью и благоговейно положили в нишу склепа.
Те внесли тялото в гробницата, - помещение примерно десет на десет фута, - където спешно подготвили Иисус за погребение. Строго казано, юдеите не погребвали своите покойници: фактически, те ги балсамирали. Йосиф и Никодим донесли със себе си голямо количество миро и алое, и сега те обвили тялото с пелени, напоени с тези съставки. Завършвайки балсамирането, те завързали лицето с кърпа, обвили тялото с плътна тъкан и благоговейно положили в нишата на гробницата.
После того, как тело было положено в склеп, центурион подозвал своих солдат, чтобы те помогли завалить вход в гробницу камнем. Затем солдаты отправились в Геенну с телами воров, а остальные, в скорби, вернулись в Иерусалим, чтобы разделить пасхальную трапезу, как того требовали законы Моисея.
След това, когато тялото било положено в гробницата, центурионът извикал своите войници, за да помогнат да затворят входа на гробницата с камък . След това войниците се отправили към Геена с телата на крадците, а останалите, в скръб, се върнали в Йерусалим, за да разделят пасхалната трапеза, както това изисквали законите на Мойсей.
Похороны Иисуса проходили в большой спешке, ибо этот день был днем подготовки, и до наступления субботы оставалось совсем мало времени. Мужчины поспешили обратно в город, однако женщины оставались рядом со склепом до самого наступления темноты.
Погребението на Иисус преминало в голямо бързане, защото този ден бил ден за подготовка, и до настъпване на съботата оставало съвсем малко време. Мъжете побързали обратно към града, обаче жените останали редом до гробницата до самото настъпване на тъмнината.
В течение всех этих событий женщины прятались неподалеку, откуда они наблюдали за всем происходящим и видели, где похоронен Учитель. Они скрывали свое присутствие из-за того, что в такое время женщинам нельзя было находиться в обществе мужчин. Женщины считали, что Иисус не был должным образом подготовлен к погребению, и они договорились отправиться назад, в дом к Иосифу, провести субботу в отдыхе, приготовить ароматические вещества и мази и вернуться воскресным утром, чтобы как следует подготовить тело Учителя к вечному сну. Этими женщинами, оставшимися у склепа в тот вечер в пятницу, были Мария Магдалина, Мария - жена Клеопа, Марфа (еще одна сестра матери Иисуса) и Ревекка из Сепфориса.
В течение на всичките тези събития жените се криели не далеч, откъдето наблюдавали за всичко случващо се и видели къде е погребан Учителя. Те скривали своето присъствие поради това, че в такова време жените не трябвало да се намират в обществото на мъже. Жените считали, че Иисус не бил по необходимия начин подготвен за погребението, и те се договорили да се отправят назад, в дома към Йосиф, да прекарат съботата в отдих, да приготвят ароматичните вещество и мас и да се върнат в неделното утро, за да подготвят както следва тялото на Учителя за вечен сън. Тези жени, останали до гробницата в тази вечер в петък, били Мария Магдалина, Мария - жената на Клеоп, Марфа (още една сестра на майката на Иисус) и Ребека от Сепфорис.
Кроме Давида Зеведеева и Иосифа Аримафейского, мало кто из учеников Иисуса действительно верил или понимал, что ему предстояло воскреснуть из склепа на третий день.
Освен Давид Зеведеев и Йосиф Ариматейски, малко от учениците на Иисус действително вярвали или разбирали, че на него му предстояло да възкръсне от гробницата на третия ден.
Страница 2014
2. ОХРАНА ГРОБНИЦЫ
2. ОХРАНА НА ГРОБНИЦАТА
Если последователи Иисуса не обратили внимания на его обещание воскреснуть из могилы на третий день, то его враги не забыли об этом. Первосвященники, фарисеи и саддукеи вспомнили, что к ним поступали сообщения, в которых говорилось о заявлении Иисуса относительно своего воскресения из мертвых.
Ако последователите на Иисус не обърнали внимание на неговото обещание а възкръсне от могилата на третия ден, то неговите врагове не забравили за това. Първосвещениците, фарисеите и садукеите си спомнили, че към тях постъпили съобщения, в които се говорело за заявлението на Иисус относно своето възкръсване от мъртвите.
Около полуночи в ту пятницу, после пасхальной трапезы, группа иудейских вождей собралась в доме Кайафы для обсуждения своих опасений, касающихся утверждений Учителя о том, что на третий день он воскреснет из мертвых. Эта встреча завершилась назначением делегации из членов синедриона, которая на следующее утро отправилась к Пилату с официальным прошением от синедриона: выставить перед гробницей Иисуса римскую стражу, чтобы не позволить его друзьям тайно проникнуть в нее. Глава делегации сказал Пилату: "Господин, мы помним о том, что этот мошенник, Иисус Назарянин, при жизни говорил: „Через три дня я воскресну". Поэтому мы пришли, чтобы просить тебя распорядиться об охране склепа от его последователей хотя бы на три дня. Мы очень боимся того, что ночью его ученики явятся и выкрадут его, а затем объявят народу, что он воскрес из мертвых. Если мы допустим это, то совершим очень серьезную ошибку; куда менее опасным было бы оставить его в живых".
Около полунощ в този петък, след пасхалната трапеза, група юдейски вождове се събрала в дома на Кайафа за обсъждане на своите опасения, отнасящи се до утвърждаванията на Учителя за това, че на третия ден той ще възкръсне от мъртвите. Тази среща завършила с назначаването на делегация от членовете на синедриона, която на следващото утро се отправила към Пилат с официална молба от синедриона: да постави пред гробницата на Иисус римска стража, за да не позволят на неговите другари тайно да проникнат в нея. Главата на делегацията казал на Пилат:"Господине, ние помним за това, че този мошеник, Иисус Назарянина, приживе е говорил: "След три дни аз ще възкръсна". Поради това ние дойдохме, за да помолим теб да се разпоредиш за охрана на гробницата от неговите последователи макар би за три дни. Ние много се боим от това, че през нощта неговите ученици ще се явяват и ще го откраднат, а след това ще обявят на народа, че той е възкръснал от мъртвите. Ако ние допуснем това, то ще извършим много сериозна грешка; къде по-малко опасно би било да го оставим него жив".
Выслушав просьбу синедриона, Пилат ответил: "Вы получите десять охранников. Ступайте и обеспечьте безопасность гробницы". Вернувшись в храм, они взяли десять своих стражников, после чего отправились к гробнице Иосифа с десятью еврейскими стражниками и десятью римскими солдатами, чтобы несмотря на субботнее утро, поставить их на охрану гробницы. Эти люди завалили вход в гробницу еще одним камнем и опечатали оба камня печатью Пилата, чтобы никто не мог прикоснуться к склепу без их ведома. И эти двадцать человек оставались на страже вплоть до воскресения Иисуса, а иудеи приносили им еду и питье.
Изслушвайки молбата на синедиона, Пилат отговорил:"Вие ще получите десет охранители. Вървете и обезпечете безопасността на гробницата". Връщайки се в храма,те взели десет свои стражници, след което се отправили към гробницата на Йосиф с десетте еврейски стражници и десет римски войници, че независимо от съботното утро, да ги поставят за охрана на гробницата. Тези хора затворили входа към гробницата с още един камък и запечатали двата камъка с печата на Пилат, за да не може никой да се докосне към гробницата без тяхно разрешение. И тези двадесет човека останали на стража чак до възкръсването на Иисус, а юдеите и донесли храна и питие.
3. В СУББОТУ
3. В СЪБОТАТА
В течение всего субботнего дня ученики и апостолы продолжали скрываться, в то время как весь Иерусалим обсуждал смерть Иисуса на кресте. В те дни в Иерусалиме находилось почти полтора миллиона евреев со всех уголков Римской империи и Месопотамии. Наступала пасхальная неделя, и всем этим паломникам предстояло узнать о воскресении Иисуса и унести эту весть в свои родные края.
В течение на целия съботен ден учениците и апостолите продължавали да се крият, в това време когато целия Йерусалим обсъждал смъртта на Иисус на кръста. В тези дни в Йерусалим се намирали почти милион и половина евреи от всички ъгълчета на Римската империя и Месопотамия. Настъпвала пасхалната неделя, и на всички тези поклонници предстояло да узнаят за възкресението на Иисус и да отнесат тази вест в своите родни краища.
Поздним вечером в субботу Иоанн Марк созвал одиннадцать апостолов на тайную встречу в доме своего отца, и около полуночи они собрались в том же верхнем зале, где двумя вечерами ранее они разделили Тайную Вечерю со своим Учителем.
Късно вечерта в събота Йоан Марк събрал единадесетте апостола на тайна среща в дома на своя баща, и около полунощ те се събрали в тази същата горна зала, където две вечери по-рано те разделили Тайната Вечеря със своя Учител.
В тот субботний вечер, перед самым заходом солнца, мать Иисуса Мария, вместе с Руфью и Иудой, вернулась в Вифанию, чтобы присоединиться к своей семье. Давид Зеведеев оставался в доме Никодима, договорившись со своими гонцами встретиться здесь ранним утром в воскресенье. Галилеянки, готовившие травы для бальзамирования тела Иисуса, находились в доме Иосифа Аримафейского.
В тази съботна вечер, преди залез слънце, майката на Иисус Мария, заедно с Руф и Иуда, се върнала във Витания, за да се присъедини към своето семейство. Давид Зеведеев си оставал в дома на Никодим, договаряйки се със своите куриери да се срещне тук в ранното утро в неделя. Галилейките, приготвили треви за балсамиране тялото на Иисус, се намирали в дома на Йосиф Ариматейски.
Мы неспособны в полной мере объяснить, что именно происходило с Иисусом Назарянином в те полтора дня, когда он, предположительно, покоился в
Ние сме не способни в пълна степен да обясним, какво именно се е случило с Иисус Назарянина в тези ден и половина, когато той, предположително, е почивал в
Страница 2015
новом склепе Иосифа. Очевидно, он умер такой же естественной смертью на кресте, какой умирает любой другой смертный при аналогичных обстоятельствах. Мы слышали, как он сказал: "Отец, в твои руки передаю дух мой". Мы не вполне понимаем смысл этих слов, поскольку его Настройщик Сознания давно уже стал личностным и потому не зависел от смертного существа Иисуса. Физическая смерть Учителя никак не могла повлиять на его Личностного Настройщика. Должно быть, переданная Отцу субстанция представляла собой духовный дубликат результата ранней деятельности Настройщика по одухотворению смертного разума, для того чтобы обеспечить перенос копии человеческого опыта в обительские миры. Вероятно, опыт Иисуса содержал некоторую духовную реальность, аналогичную духовной сущности, или душе смертных созданий обитаемых миров, растущих в вере. Но это всего лишь наше предположение. В действительности, мы не знаем, что именно передал Иисус своему Отцу.
новата гробница на Йосиф. Очевидно, той е умрял от такава същата естествена смърт на кръста, от която умира всеки друг смъртен при аналогични обстоятелства. Ние сме чули, как той е казал:"Отче, в твоите ръце предавам моя дух". Ние не напълно разбираме смисъла на тези думи, доколкото неговия Настройчик на Съзнанието отдавна вече е станал личностен и поради това не зависел от смъртното същество Иисус. Физическата смърт на Учителя никак не могла да повлияе на неговия Личностен Настройчик. Би трябвало, предадената на Отца субстанция да представлява по себе си духовен дубликат от резултата на ранната деятелност на Настройчика по одухотворяването на смъртния разум, за това че да обезпечи преноса на копието от човешкия опит в обителските светове. Вероятно, опитът на Иисус е съдържал някаква духовна реалност, аналогична духовна същност, или душата на смъртните създания от обитаемите светове, растящи във вяра. Но това всичко е само наше предположение. В действителност, ние не знаем, какво именно е предал Иисус на своя Отец.
Мы знаем, что физическое тело Учителя оставалось в гробнице Иосифа примерно до трех часов утра в воскресенье, но мы можем только гадать, каким был статус личности Иисуса в течение этого периода протяженностью в тридцать шесть часов. Предпринимавшиеся нами попытки разобраться в этих вещах привели нас к следующим осторожным выводам:
Ние знаем, че физическото тяло на Учителя е оставало в гробницата на Йосиф примерно до три часа сутринта в неделя, но ние можем само да гадаем, какъв е бил статуса на личността на Иисус в течение на този период по протежение на тридесет и шест часа. Предприетите от нас опити да ориентираме в тези неща приведоха нас към следните предпазливи изводи:
1. Вероятно, сознание Михаила-Создателя оставалось полностью свободным и не зависящим от смертного разума, в котором оно пребывало в течение физической инкарнации.
1. Вероятно, съзнанието на Михаил-Създателят е оставало напълно свободно и независещо от смъртния разум, в който то е пребивавало в течение на физическата инкарнация.
2. Мы знаем, что в этот период времени бывший Настройщик Сознания Иисуса находился на земле и лично возглавлял собранное здесь небесное воинство.
2. Ние знаем, че в този период от време бившият Настройчик на Съзнанието на Иисус се е намирал на земята и лично е възглавявал тук небесното войнство.
3. Мы полагаем, что приобретенная духовная индивидуальность Назарянина, сформировавшаяся в течение его жизни во плоти, - сначала под воздействием непосредственных усилий его Настройщика Сознания, а затем за счет его личной, совершенной гармонизации физических потребностей и духовных требований идеального смертного бытия благодаря неизменному избранию воли Отца, - была передана на хранение Райскому Отцу. Вернулась ли эта духовная реальность, чтобы стать частью воскресшей личности, или нет, мы не знаем, но мы полагаем, что вернулась. Однако во вселенной есть и такие, кто считает, что эта душа-индивидуальность Иисуса пребывает в "недрах Отца", чтобы впоследствии быть освобожденной для руководства Небадонским Корпусом Завершения в нераскрытом будущем, связанном с еще не существующими вселенными несозданных миров внешнего пространства.
3. Ние полагаме, че придобитата духовна индивидуалност от Назарянина, формираща се в течение на неговия живот в плът, - от начало под въздействието на непосредствените усилия на неговия Настройчик на Съзнанието, а след това за сметка на неговата лична, съвършена хармонизация на физическите потребности и духовните изисквания за идеалното смъртно битие благодарение неизменното избиране волята на Отца, - била предадена за пазене от Райския Отец. Върнала ли се е тази духовна реалност, за да стане част от възкресената личност, или не, ние не знаем, но ние полагаме, че се е върнала. Обаче във вселената има и такива, които считат, че тази душа-индивидуалност на Иисус пребивава в "недрата на Отца", за да може в последствие да бъде освободена за ръководство на Небадонския Корпус на Завършването в неразкритото бъдеще, свързано с още не съществуващите вселени на не създадените светове от външното пространство.
4. Мы полагаем, что в течение этих тридцати шести часов человеческое, или смертное сознание Иисуса пребывало во сне. У нас есть основания считать, что Иисус-человек ничего не знал о том, что происходило во вселенной в это время. Для смертного сознания время остановилось; пробуждение к жизни произошло сразу же после окончания смертного сна.
4. Ние полагаме, че в течение на тези тридесет и шест часа човешкото, или смъртно съзнание на Иисус е пребивавало в сън. У нас има основания да считаме, че Иисус-човека нищо не е знаел за това, което се е случвало във вселената в това време. За смъртното съзнание времето спряло; пробуждането към живота е протекло веднага след завършване на смъртния сън.
Вот, в общих чертах, всё, что мы можем сказать относительно статуса Иисуса в течение этого периода пребывания в склепе. Мы можем сослаться на целый ряд связанных с этим фактов, хотя мы едва ли полномочны браться за их толкование.
Ето, в общи черти, всичко, което ние може да кажем относно статуса на Иисус в течение на този период от пребиваване в гробницата. Ние може да се позовем на цял ред свързани с това факти, макар ние едва ли да сме упълномощени да се захванем за тяхното тълкуване.
Ныне в огромном дворе воскресительных залов первого обительского мира Сатании можно увидеть величественное материально-моронтийное сооружение, известное как "Мемориал Михаила". Этот мемориал, созданный вскоре после того, как Михаил покинул ваш мир, скреплен печатью Гавриила, а выполненная
Днес в огромния двор от възкресителни зали на първия обителски свят в Сатания може да се види величествено материално-моронтийно съоръжение, известно ката "Мемориалът на Михаил". Този мемориал, създаден скоро след това, когато Михаил е напуснал вашия свят, е скрепен с печата на Гавриил, а изпълненият
Страница 2016
на нем надпись гласит: "В память о смертном пребывании Иисуса Назарянина на Урантии".
на него надпис гласи:"В памет за смъртното пребиваване на Иисус Назарянина на Урантия".
Сохранились материалы, подтверждающие, что в этот период сто членов высшего совета Салвингтона провели на Урантии исполнительное совещание под руководством Гавриила. Существуют также материалы, подтверждающие, что в это же время От Века Древние Уверсы связывались с Михаилом, обсуждая статус вселенной Небадон.
Запазени са материали, потвърждаващи, че в този период сто члена на висшия съвет на Салвингтон са провели на Урантия изпълнително съвещание под ръководството на Гавриил. Съществуват така също материали, потвърждаващи, че в това същото време От Векове Древните от Уверса са се свързвали с Михаил, обсъждайки статуса на вселената Небадон.
Мы знаем, что по крайней мере одно сообщение было направлено Михаилом Эммануилу Салвингтонскому, пока тело Учителя находилось в гробнице.
Ние знаем, че в крайна сметка едно съобщение е било изпратено от Михаил към Еммануил Салвингтонски, докато тялото на Учителя се е намирало в гробницата.
Существуют веские основания полагать, что какая-то личность занимала место Калигастии в системном совете Планетарных Князей в Иерусеме, который собирался в то время, когда тело Иисуса покоилось в гробнице.
Съществуват тежки основания да се положи, че някаква личност е заела мястото на Калигастия в системния съвет на Планетарните Князе в Йерусем, който се е събирал в това време, когато тялото на Иисус е почивало в гробницата.
Архивы Эдемии свидетельствуют о том, что Отец Созвездия Норлатиадек присутствовал на Урантии, и что он получил от Михаила инструкции во время пребывания Иисуса в склепе.
Архивите на Едемия свидетелствуват за това, че Отецът на Съзвездието Норлатиадек е присъствувал на Урантия, и че той е получил от Михаил инструкции по време на пребиваването на Иисус в гробницата.
Существует также много других данных в пользу того, что какая-то часть личности Иисуса не была погружена в сон и бессознательное состояние в течение этого времени после наступления явной физической смерти.
Съществуват така също много други данни в полза на това, че някаква част от личността на Иисус не е била потопена в сън и безсъзнателно състояние в течение на това време след настъпване на явната физическа смърт.
4. ЗНАЧЕНИЕ СМЕРТИ НА КРЕСТЕ
4. ЗНАЧЕНИЕ НА СМЪРТТА НА КРЪСТА
Хотя Иисус умер на кресте не для того, чтобы искупить первородный грех смертного человека или указать на некий способ эффективного обращения к оскорбленному и неумолимому Богу, хотя Сын Человеческий не предлагал себя в качестве жертвы для того, чтобы усмирить Божий гнев и открыть путь для спасения греховного человека, хотя эти идеи искупления и умиротворения являются ошибочными, - несмотря на всё это, смерть Иисуса на кресте исполнена значения, которое не следует упускать из виду. Урантия действительно стала известна среди соседних обитаемых планет как "Мир Креста".
Макар Иисус да е умрял на кръста не за това, за да изкупи първородния грях на смъртния човек или да укаже на някакъв начин за ефективно обръщане към оскърбления и неумолим Бог, макар Сина Човешки да не е предлагал себе си в качеството на жертва за това, че да усмири Божия гняв и да открие пътя за спасението на греховния човек, макар тези идеи за изкуплението и умиротворяването да се явяват погрешни, - независимо от всичко това, смъртта на Иисус на кръста е изпълнена със значения, които не следва да се изпускат от поглед. Урантия действително е станала известна сред съседните обитаеми планети като "Свят на Кръста".
Иисус желал прожить на Урантии полноценную жизнь смертного человека во плоти. Обычно смерть является частью жизни. Смерть - это последний акт в драме смертного существования. В своих благонамеренных попытках избежать суеверных заблуждений, присущих ложному толкованию значения смерти на кресте, будьте осмотрительны, дабы не совершить огромную ошибку, - не упустить истинное значение и подлинный смысл смерти Учителя.
Иисус желаел да проживее на Урантия пълноценен живот на смъртен човек в плът. Обикновено смъртта се явява част от живота. Смъртта - това е последният акт в драмата на смъртното съществуване. В своите благонамерени опити да се избегната суеверните заблуждения, присъщи за лъжливото тълкуване значението на смъртта на кръста, бъдете предпазливи, да не би да направите огромна грешка, да не изпуснете истинското значение и истинския смисъл на смъртта на Учителя.
Смертный человек никогда не являлся собственностью вселенских мошенников. Иисус умер не для того, чтобы выкупить человека, вырвать его из когтей изменнических правителей и падших князей сфер. Отец небесный никогда не замышлял столь вопиющей несправедливости, как проклятие души смертного человека из-за злодеяний его предков. Не была смерть на кресте и жертвой, которая заключалась в попытке отдать некий долг, появившийся у человечества перед Богом.
Смъртният човек никога не се е явявал собственост на вселенските мошеници. Иисус е умрял не за това, че да изкупи човека, да го извади от оковите на изменническите управители и падналите князе на сферите. Отецът небесен никога не е замислял толкова крещяща несправедливост, като проклятие за душата на смъртния човек поради злодеянията на неговите предци. Не е била смъртта на кръста и жертва, която се заключавала в опита да се отдаде някакъв дълг, появил се в човечеството пред Бога.
Прежде жизни Иисуса на земле такой взгляд на Бога, возможно, был бы оправдан, но после жизни и смерти Учителя среди таких же, как вы, смертных положение изменилось. Моисей учил достоинству и справедливости Бога-Создателя, однако Иисус отобразил любовь и милосердие небесного Отца.
Преди живота на Иисус на земята такъв поглед към Бога, възможно, би бил оправдан, но след живота и смъртта на Учителят сред такива същите, като вас, смъртни положението се е изменило. Мойсей учил на достойнството и справедливостта на Бога-Създател, обаче Иисус изобразил любовта и милосърдието на небесния Отец.
Животная сущность - склонность к злодеяниям - может быть наследственной, но грех не переходит с родителя на дитя. Грех есть акт сознательного и преднамеренного восстания волевого создания против воли Отца и законов Сына.
Животинската същност - склонността към злодеяния - може да бъде наследствена, но греха не преминава от родителя върху детето. Грехът е акт на съзнателно и преднамерено въстание на волевото създание против волята на Отца и законите на Сина.
Страница 2017
Иисус жил и умер для всей вселенной, а не только для народов этого мира. Хотя смертные миров обладали спасением еще до того, как Иисус жил и умер на Урантии, его урантийское посвящение действительно пролило яркий свет на путь спасения; его смерть сделала многое для того, чтобы навсегда продемонстрировать несомненность продолжения жизни людей после смерти во плоти.
Иисус живял и умрял за цялата вселена, а не само за народите от този свят. Макар смъртните светове да притежавали спасението още до това, когато Иисус живял и умрял на Урантия, неговото урантийско посвещение действително изляло ярка светлина върху пътя на спасението, неговата смърт направила много за това, че за винаги е демонстрирала несъмнеността на продължаване на живота на хората след смъртта в плът.
Хотя едва ли было бы верно говорить об Иисусе как о жертвователе, искупителе или избавителе, его можно с полным основанием назвать спасителем. Он навсегда сделал путь спасения (продолжения жизни) более понятным и несомненным; он действительно лучше и вернее указал путь спасения для всех смертных всех миров вселенной Небадон.
Макар, че едва ли би било вярно да се говори за Иисус като за пожертвал се, изкупител или избавител, него може с пълно основание да се нарече спасител. Той завинаги е направил пътя за спасение (продължаването на живота) по-разбираем и несъмнен; той действително по-добре и вярно е показал пътя на спасението за всички смъртни от всички светове на вселената Небадон.
Осознав идею Бога как истинного и любящего Отца - единственное представление, которому когда-либо учил Иисус, - вы должны быть последовательны и сразу же, решительно отказаться от примитивных представлений о Боге как обиженном монархе, суровом и всемогущем правителе, основная утеха которого заключается в выявлении злодеяний своих подданных и наблюдении за их адекватным наказанием, - пока некое существо, почти равное ему самому, не согласится добровольно пострадать за них, умереть за них и вместо них. Вся идея выкупа и искупления абсолютно несовместима с тем представлением о Боге, которому учил и примером которого являлся Иисус Назарянин. Бесконечная любовь Бога является первостепенным атрибутом его божественной сущности.
Осъзнавайки идеята за Бога като истински и любящ Отец - единствената представа, на която когато и да било е учил Иисус, - вие трябва да бъдете последователни и веднага също, решително да се откажете от примитивните представи за Бога като за обиден монарх, суров и всемогъщ управител, основната утеха на който се заключава в изявяването на злодеянията на своите поданици и наблюдението за тяхното адекватно наказание, - докато някое същество, почти равно на него самия, не се съгласи доброволно да пострада за тях, да умре за тях вместо тях. Цялата идея за откупа и изкуплението е абсолютно несъвместима с тези представи за Бога, на които е учил и пример за които се е явявал Иисус Назарянина. Безкрайната любов на Бога се явява първостепенен атрибут на неговата божествена същност.
Все эти представления об искуплении и жертвенном спасении уходят своими корнями в эгоизм и находят в нем опору. Иисус учил, что служение собратьям является высшим представлением о духовном братстве верующих. Спасение должно быть само собой разумеющимся для тех, кто верит в богоотцовство. Главной заботой верующего должно быть не корыстное желание собственного спасения, а бескорыстное стремление любить и, следовательно, служить своим собратьям так, как любил смертных людей и служил им Иисус.
Всички тези представи за изкуплението и жертвеното спасение отиват със своите корени към егоизма и намират в него опора. Иисус е учил, че служенето на събратята се явява най-висшата представа за духовното братство на вярващите. Спасението трябва да бъде само по себе си разбиращо се за тези, които вярват в божественото бащинство. Главната грижа на вярващия трябва да бъде не користното желание за собствено спасение, а безкористен стремеж да обича и, следователно, да служи на своите събратя така, както е обичал смъртните хора и им е служил Иисус.
Не особенно беспокоятся истинные верующие и о будущих наказаниях за грехи. Настоящий верующий тревожится только из-за своей нынешней разобщенности с Богом. Действительно, мудрые отцы могут наказывать своих сыновей, но делают они это из любви и в воспитательных целях. Они не наказывают в гневе и не карают в отместку.
Не особено се безпокоят истинските вярващи и за бъдещи наказания и грехове. Истинският вярващ се тревожи само поради своята днешна разединеност с Бога. Действително, мъдрите бащи могат да наказват своите синове, но те правят това от любов и с възпитателни цели. Те не наказват в гняв и не наказват в отмъщение.
Даже если бы Бог являлся суровым верховным судьей вселенной, в которой царит справедливость, ему явно не понравилась бы наивная идея подменить виновного преступника невинным мучеником.
Даже ако би Бог се явявал суров върховен съдия на вселената, в която цари справедливост, на него явно не би се понравила наивната идея да подмени виновния престъпник с невинен мъченик.
Величие смерти Иисуса - с точки зрения обогащения человеческого опыта и расширения пути спасения, - заключается не в факте его смерти, а в несравненном духовном величии, с которым он встретил смерть.
Величието на смъртта на Иисус - то гледна точка на обогатяване на човешкия опит и разширяване пътя на спасението, - се заключава не във факта на неговата смърт, а в неговото несравнено духовно величие, с което той е срещнал смъртта.
Вся идея искупления переносит спасение в план нереальности; такое представление является чисто философским. Человеческое спасение реально; оно основано на двух реальностях, которые можно постигнуть верой создания и тем самым сделать их частью индивидуального человеческого опыта: факте богоотцовства и вытекающей из него истины - братстве людей. В конечном счете, справедливо утверждение о том, что вам "простятся долги так же, как вы будете прощать своим должникам".
Цялата идея за изкуплението пренася спасението в плана на нереалността; такава представа се явява чисто философска. Човешкото спасение е реално; то е основано на две реалности, които може да постигне вярата на създанието и по този начин да ги направи част от индивидуалния човешки опит: факта на божественото бащинство и произтичащата от него истина - братството между хората. В крайна сметка, справедливо е утвърждаването за това, че вам "ще се простят дълговете така също, както вие ще прощавате на своите длъжници".
5. УРОКИ КРЕСТА
5. УРОЦИТЕ НА КРЪСТА
Крест Иисуса в полной мере отображает высшую, самозабвенную любовь истинного пастыря даже к недостойным членам своей отары. Он навечно переводит все взаимоотношения Бога и человека на семейную основу. Бог является Отцом,
Кръстът на Иисус в пълна степен отразява висшата, самозабравена любов на истинския пастир даже към недостойните членове на своето голямо стадо. Той навеки превежда всички взаимоотношения на Бога и човека на смейна основа. Богът се явява Отец,
Страница 2018
человек - его сыном. Центральной истиной во вселенских отношениях Создателя и создания становится любовь, - любовь отца к своему сыну, - а не правосудие царя, ищущего удовлетворения в страданиях и наказании порочных подданных.
човека - негов син. Централната истина във вселенските отношения между Създателя и създанието става любовта, - любовта на бащата към своя син, - а не правосъдието на царя, търсещ удовлетворение в страданията и наказанията на порочните поданици.
Крест является непреходящим свидетельством того, что отношение Иисуса к грешникам характеризовалось не проклятием или прощением, а вечным и любящим спасением. Иисус является истинным спасителем в том смысле, что благодаря его жизни и смерти люди действительно приходят к добродетели и праведному спасению. Любовь Иисуса к людям столь велика, что она пробуждает в человеческом сердце ответную любовь. Любовь подлинно заразительна и извечно созидательна. Смерть Иисуса на кресте служит воплощением любви, которая достаточно сильна и божественна, чтобы простить грех и поглотить все злодеяния. Иисус раскрыл этому миру более высокое свойство праведности, чем правосудие - чисто формальное добро и зло. Божественная любовь не просто прощает зло: она поглощает и фактически уничтожает зло. Прощение, присущее любви, значительно превосходит прощение, присущее милосердию. Милосердие отодвигает вину за злодеяние в сторону, однако любовь навсегда уничтожает грех и любую проистекающую из него слабость. Иисус принес на Урантию новый способ жизни. Вместо того, чтобы противиться злу, он учил нас находить через него, Иисуса, добродетель, которая с успехом уничтожает зло. Прощение Иисуса есть не забвение, а спасение от проклятия. Спасение не преуменьшает зло, а исправляет его. Истинная любовь не идет на компромисс с ненавистью и не предает ее забвению: она уничтожает ненависть. Любовь Иисуса никогда не ограничивается только прощением. Любовь Учителя подразумевает исправление, вечное спасение. Если вы имеете в виду это вечное спасение, то вы можете с полным основанием говорить о спасении как искуплении.
Кръстът се явява непреходно свидетелство за това, че отношението на Иисус към грешниците да се е характеризирало не с проклятие или прощаване, а с вечно и любящо спасение. Иисус се явява в истински спасител в този смисъл, че благодарение на неговия живот и смърт хората действително идват към добродетелта и праведното спасение. Любовта на Иисус към хората е толкова велика, че тя пробужда в човешкото сърце ответна любов. Любовта е истински заразителна и извечно съзидателна. Смъртта на Иисус на кръста служи за въплъщение на любовта, която е достатъчно силна и божествена, за да прости греха и да погълне всички злодеяния. Иисус е разкрил на този свят по-високото свойство на праведност, отколкото правосъдието - чисто формалното добро и зло. Божествената любов не просто прощава злото: тя поглъща и фактически унищожава злото. Прощаването, присъщо за любовта, значително превъзхожда прощаването, присъщо за милосърдието. Милосърдието отмества вината за злодеянието в страни, обаче любовта завинаги унищожава греха и всяка произтичаща от него слабост. Иисус е донесъл на Урантия нов начин на живот. Вместо това, че да се противи на злото, той е учил нас да намираме чрез него, Иисус, добродетелта, която с успех унищожава злото. Прощаването на Иисус не е забравяне, а спасение от проклятие. Спасението не намалява силно злото, а го изправя. Истинската любов не отива на компромис с омразата и не я предава на забравяне: тя унищожава омразата. Любовта на Иисус никога не се ограничава само с прощаването. Любовта на Учителя подразбира изправяне, вечно спасение. Ако вие имате в предвид това вечно спасение, то вие можете с пълно основание да говорите за спасението като за изкупление.
Благодаря силе своей личной любви к людям, Иисус сумел разрушить власть греха и зла. Тем самым он освободил людей, позволив им выбирать лучшие пути жизни. Иисус продемонстрировал избавление от прошлого, которое само по себе сулило победу в будущем. Таким образом, прощение обеспечило спасение. Когда человек в полной мере открывает свое сердце красоте божественной любви, то такая красота уничтожает всю привлекательность греха и всю силу зла.
Благодарение на силата на своята лична любов към хората, Иисус е съумял да разруши властта на греха и злото. По този начин той е освободил хората, позволявайки им да избират по-добри пътища за живот. Иисус е демонстрирал избавянето от миналото, което само по себе си е обещало победа в бъдещето. По такъв начин, прощаването е обезпечило спасението. Когато човек в пълна степен открива своето сърце за красотата на божествената любов, то такава красота унищожава цялата прилекателност на греха и цялата сила на злото.
Страдания Иисуса не ограничивались только распятием. По существу, Иисус Назарянин провел более двадцати пяти лет на кресте настоящего, напряженного смертного существования. Подлинный смысл креста заключается в том, что он стал высшим и окончательным выражением его любви, - завершенным раскрытием его милосердия.
Страданията на Иисус не са се ограничили само с разпъването. По същество, Иисус Назарянина е провел повече от двадесет и пет години на истински кръст, напрегнатото смъртно съществуване. Истинският смисъл на кръста се заключава в това, че той е станал най-висшето и окончателно изразяване на неговата любов, - завършеното разкриване на неговото милосърдие.
Десятки триллионов эволюционирующих созданий в миллионах обитаемых миров, которые, возможно, испытывали соблазн прекратить нравственную борьбу и отказаться от благого сражения, на которое поднимает вера, еще раз взглянули на распятого Иисуса и устремились вперед, воодушевленные зрелищем Бога, отдающего свою жизнь во плоти в преданном и бескорыстном служении человеку.
Десетки трилиони еволюиращи създания в милиони обитаеми светове, които, възможно, да са изпитвали съблазънта да прекратят нравствената борба и да се откажат от благото служене, към което повдига вярата, още веднъж са погледнали към разпънатия Иисус и са се устремили напред, въодушевени от зрелището на Бога, отдаващ своя живот в плът в преданото и безкористно служене на човека.
Триумф смерти на кресте сосредоточен в том духе, которым было исполнено отношение Иисуса к своим мучителям. Крест превратился в вечный символ триумфа любви над ненавистью, победы истины над злом, когда он произнес слова молитвы: "Отец, прости им, ибо они не ведают, что творят". Эта преданность любви продемонстрировала свою заразительность по всей огромной вселенной; ученики унаследовали ее от своего Учителя. Первый из проповедников евангелия, призванный отдать свою жизнь в этом служении, произнес, умирая, забитый камнями: "Не вмени им это во грех".
Триумфът на смъртта на кръста е съсредоточен в този дух, с който е бил изпълнено отношението на Иисус към своите мъчители. Кръстът се превърнал във вечен символ на триумфа на любовта над омразата, победата на истината над злото, когато той е произнесъл думите от молитвата:"Отче, прости им, защото те не знаят, какво творят". Тази праведност на любовта е демонстрирала своята заразителност по цялата огромна веселена; учениците са я наследили от своя Учител. Първият от проповедниците на евангелието, призован да отдаде своя живот в това служене, произнесъл, умирайки, пребит с камъни:"Не вменявай им това в грях".
Крест с величайшей силой взывает к лучшему в человеке, ибо раскрывает человека, готового расстаться со своей жизнью в служении собратьям. Готовность
Кръстът с най-велика сила извиква към най-доброто в човека, защото разкрива човека, готов да се раздели със своя живот в служене на събратята си. Готовността
Страница 2019
пожертвовать своей жизнью есть высшая любовь, на которую способен человек; любовь же Иисуса выражалась в его готовности пожертвовать своей жизнью ради врагов, - любовь, превышающая что-либо известное до того времени на земле.
да пожертва своя живот е най-висшата любов, на която е способен човека; любовта на Иисус се изразявала в неговата готовност да пожертва своя живот заради враговете, - любов, превишаваща каквото и да било известно до това време на земята.
И на Урантии, и в других мирах это возвышенное зрелище смерти Иисуса-человека на кресте всколыхнуло чувства смертных и пробудило беззаветную преданность у ангелов.
И на Урантия, и в другите светове, това възвишено зрелище на смъртта на Иисус-човека на кръста раздвижило чувствата на смъртните и пробудили беззаветна преданост у ангелите.
Крест является высоким символом священного служения, жизни, посвященной благополучию и спасению собратьев. Крест не символизирует Сына Божьего, принесенного в жертву вместо виновных грешников для умиротворения гнева оскорбленного Бога: и на земле, и по всей огромной вселенной он остается вечным священным символом праведников, посвящающих себя падшим и тем самым спасающих их самозабвенной преданностью своей любви. Крест действительно является символом высшей формы бескорыстного служения, предельной самоотверженности, заключенной во всём посвящении праведной жизни, прошедшей под знаком беззаветного служения, - даже в смерти, смерти на кресте. И само зрелище этого великого символа посвященческой жизни Иисуса действительно пробуждает во всех нас желание следовать его примеру.
Кръстът се явява висок символ на свещено служене, живот, посветен на благополучието и спасението на събратята. Кръстът не символизира Сина Божий, принесен в жертва вместо виновните грешници за умиротворяване на гнева на оскърбения Бог: и на земята, и по цялата огромна вселена то си остава вечният свещен символ на праведниците, посвещаващи себе си на падналите и по този начин спасяващи ги със самозабравената преданост на своята любов. Кръстът действително се явява символ на висшата форма на безкористното служене, пределната всеотдайност, съдържаща се в цялото посвещение на праведния живот, преминал под знака на беззаветното служене, - даже в смъртта, смъртта на кръста. И самото зрелище на този велик символ на посвещеническия живот на Иисус действително пробужда във всички нас желание да следваме неговия пример.
Глядя на Иисуса, жертвующего своей жизнью на кресте, мыслящие мужчины и женщины вряд ли позволят себе вновь сетовать даже на самые жестокие жизненные невзгоды, уже не говоря о мелких беспокойствах и многих чисто воображаемых бедах. Его жизнь была столь славной, а его смерть - столь победоносной, что все мы испытываем желание разделить и то, и другое. Всё посвящение Михаила наполнено действительной притягательной силой, начиная с его юных дней и вплоть до ошеломляющего зрелища его смерти на кресте.
Гледайки към Иисус, жертващ своя живот на кръста, мислещите мъже и жени едва ли ще позволят на себе си отново да се оплакват даже от най-тежките жизнени несгоди, вече не говорейки за дребните безпокойства и многото чисто въображаеми беди. Неговият живот е бил толкова славен, а неговата смърт - толкова победоносна, че всички ние изпитваме желание да разделим и едното и другото. Цялото посвещение на Михаил е изпълнено с действително притегателна сила, започвайки с неговите юношески дни до зашеметяващото зрелище на неговата смърт на кръста.
Поэтому, рассматривая крест как откровение Бога, убедитесь в том, что вы не смотрите глазами примитивного человека или пришедшего ему на смену варвара, ибо и тот, и другой видели в Боге беспощадного Властелина, вершащего суровое правосудие и поддерживающего строгий правопорядок. Вместо этого постарайтесь увидеть в кресте последнее выражение любви Иисуса, его преданности своей жизненной миссии - посвящению смертным расам своей огромной вселенной. Стремитесь увидеть в смерти Сына Человеческого вершину раскрытия божественной любви Отца к своим сынам, населяющим сферы обитания смертных. Таким образом, крест выражает самоотверженность добровольной любви и посвящение добровольного спасения всем, кто готов получить эти дары и эту преданность. Крест не связан с каким-либо требованием Отца и выражает только то, что Иисус с такой готовностью отдал и от чего он отказался уклониться.
Поради това, разглеждайки кръста като откровение на Бога, ще се убедите в това, че вие не гледате с очите на примитивен човек и като дошъл на негова смяна варварин, защото и единия, и другия са виждали в Бога безпощаден Властелин, извършващ справедливо правосъдие и поддържащ строг законов ред. Вместо това се постарайте да видите в кръста последното изразяване на любовта на Иисус, неговата преданост към своята жизнена мисия - посветена на смъртните раси от своята огромна вселена. Стремете се да видите в смъртта на Сина Човешки върха на разкриването на божествената любов на Отца към своите синове, населяващи сферите за обитаване от смъртните. По такъв начин, кръстът изразява самоотвержената доброволна любов и посвещение за доброволното спасение за всички, които са готови да получат тези дарове и тази преданост. Кръстът не е свързан с каквото и да било изискване на Отца и изразява само това, какво Иисус с такава готовност е отдал и от какво той се е отказал да се отклони.
Если человек неспособен по достоинству оценить Иисуса и понять значение его посвящения на земле, ему, по крайней мере, должны быть понятны и близки его физические страдания. Каждый человек может не сомневаться в том, что Создатель знает природу и масштабы его земных бедствий.
Ако човекът е неспособен по достойнство да оцени Иисус и да разбере значението на неговото посвещение на земята, за него, в крайна степен, трябва да бъдат разбираеми и близки неговите физически създания. Всеки човек може да не се съмнява в това, че Създателя познава природата и мащаба на неговите земни бедствия.
Мы знаем, что целью смерти на кресте было не примирить человека с Богом, но побудить человека к осознанию вечной любви Отца и бесконечного милосердия его Сына, а также сообщить эти всеобщие истины вселенным.
Ние знаем, че целта на смъртта на кръста не е била да се примири човека с Бога, но да подбуди човека към осъзнаване на вечната любов на Отца и безкрайното милосърдие на неговия Син, а така също да съобщи тези всеобщи истини на вселената.
Страница 2020