Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 187. РАСПЯТИЕ
Документ 187. РАЗПЯТИЕ
КОГДА два разбойника были приготовлены к казни, солдаты, под командованием центуриона, отправились к месту распятия. Центурион, в подчинении которого находились эти двенадцать солдат, был тем же командиром, который прошлой ночью привел солдат в Гефсиманию, чтобы арестовать Иисуса. По римскому обычаю, на каждого приговоренного к распятию выделялось по четыре солдата. Прежде чем двух разбойников повели на распятие, они были подвергнуты должному бичеванию, но Иисус не получил новых телесных наказаний; центурион явно полагал, что он был достаточно наказан еще до вынесения приговора.
КОГАТО двамата разбойника били приготвени за екзекуцията, войниците, под командването на центуриона, се отправили към мястото за разпъване. Центурионът, в подчинение на който се намирали тези дванадесет войници, бил същият този командир, който през изминалата нощ привел войниците в Гетсимания, за да арестуват Иисус. По римския обичай, на всеки осъден на разпъване се отделяли по четири войника. Преди двамата разбойника да бъдат поведени за разпъване, те били подложени на необходимото бичуване, но Иисус не получил нови телесни наказания; центурионът явно полагал, че той бил достатъчно наказан още преди издаване на присъдата.
Двое воров, распятых вместе с Иисусом, являлись сообщниками Вараввы и были бы позднее казнены вместе со своим главарем, если бы тот не был помилован Пилатом в честь Пасхи. Таким образом, Иисус был казнен вместо Вараввы.
Двамата крадци, разпънати заедно с Иисус, се явявали съобщници на Варава и щели били да бъдат екзекутирани заедно със своя главатар, ако той не бил помилван от Пилат в чест на Пасха. По такъв начин, Иисус бил екзекутиран вместо Варава.
То, что Иисус собирается сделать, - подчиниться смерти на кресте, - он совершает по собственной воле. Предсказывая это испытание, он говорил: "Потому Отец любит и поддерживает меня, что я готов отдать жизнь. Но я опять обрету ее. Никто не отнимает ее у меня, но я сам отдаю ее по собственной воле. В моей власти отдать свою жизнь, и в моей власти взять ее обратно. Вот заповедь, полученная мною от моего Отца".
Това, което Иисус се готви да направи, - да се подчини на смъртта на кръста, - той извършва по собствена воля. Предсказвайки това изпитание, той говорил:"Защото Отеца обича и поддържа мен, аз съм готов да отдам живота си. Но аз отново ще го придобия. Никой няма да го вземе от мен, но аз сам ще го отдам по собствена воля. В моята власт е да отдам своя живот, и в моята власт е да го взема обратно. Ето заповедта, получена от мен, от моя Отец".
Было около девяти часов утра, когда солдаты вышли из претория и повели Иисуса на Голгофу. Многие из тех, кто следовал за ними, втайне сочувствовали Иисусу. Однако эта толпа, которая насчитывала более двухсот человек, состояла в основном из его врагов и зевак, желавших всего лишь пощекотать себе нервы зрелищем распятия. Лишь несколько иудейских вождей пришли посмотреть, как умирает на кресте Иисус. Зная, что Пилат передал его римским солдатам и что он осужден на смерть, они собрались в храме и стали обсуждать, что делать с его сторонниками.
Било около девет часа сутринта, когато войниците излезли от претория и повели Иисус към Голгота. Мнозина от тези, които следвали след тях, тайно съчувствали на Иисус. Обаче тази тълпа, наброявало повече от двеста човека, се състояла в основното от негови врагове и зяпачи, желаещи всичко само да погъделичкат своите нерви със зрелището на разпъването. Само няколко юдейски вождове дошли да погледат, как умира на кръста Иисус. Знаейки, че Пилат го е предал на римските войници и, че той е осъден на смърт, те се събрали в храма и започнали да обсъждат, какво да правят с неговите привърженици.
1. ПУТЬ НА ГОЛГОФУ
1. ПЪТЯТ КЪМ ГОЛГОТА
Прежде чем покинуть преторий, солдаты взвалили на плечи Иисуса перекладину. Было принято заставлять осужденного самого нести перекладину к месту распятия. Такой осужденный нес не весь крест, а только поперечный брус. Ко времени прибытия солдат с заключенными длинные вертикальные брусья для трех крестов уже были доставлены на Голгофу и прочно вбиты в землю.
Преди да напуснат претория, войниците стоварили на раменете на Иисус напречната греда. Било прието да се заставя осъдения сам да носи напречната греда към мястото за разпъване. Такъв осъден не носел целия кръст, а само напречната греда. Към времето на пристигане със затворниците дългите вертикални греди за трите кръста вече били доставени на Голгота и здраво забити в земята.
Следуя обычаю, возглавлявший процессию командир нес три дощечки, на которых углем были написаны имена преступников и характер преступлений,
Следвайки обичая, възглавяващият процесията командир носел три дъсчици, на които в ъгъла били написани имената на престъпниците и характера на престъпленията,
Страница 2005
за которые их приговорили к смерти. Для двух воров у центуриона были заготовлены дощечки с их именами, под которыми было подписано одно слово: "Разбойник". Обычно после того, как жертву прибивали гвоздями к поперечному брусу и поднимали на вертикальный брус, эту надпись прикрепляли к вершине креста над самой головой преступника, чтобы все присутствующие знали, за какое преступление осужденный подвергается распятию. Дощечка с надписью, которую центурион должен был прибить на кресте Иисуса, была написана самим Пилатом на латинском, греческом и арамейском и гласила: "Иисус Назарянин - царь иудейский".
за което тях са осъдили на смърт. За двамата крадци у центуриона имало подготвени дъсчици с техните имена, под които била написана една дума: "Разбойник". Обикновено след това, когато жертвата приковавали с гвоздеи към напречната греда и издигали на вертикалната греда, този надпис прикрепвали към върха на кръста над самата глава на престъпника, за да знаят всички присъствуващи, за какво престъпление осъденият се подлага на разпъване. Дъсчицата с надписа, която центурионът бил длъжен за закове на кръста на Иисус, била написана от самия Пилат на латински, гръцки и арамейски и гласяла "Иисус Назарянина - цар юдейски".
Некоторые из представителей иудейских властей, находившихся у Пилата, когда он писал эти слова, резко протестовали против того, чтобы называть Иисуса "царем иудейским". Но Пилат напомнил им, что это было частью обвинения, послужившего причиной осуждения Иисуса. Когда иудеи увидели, что они не могут заставить Пилата изменить свое решение, они попросили его хотя бы смягчить текст и написать: "Он сказал: „Я - царь иудейский"". Но Пилат был неумолим; он не соглашался изменять написанное. На все дальнейшие обращения он только отвечал: "Что написал, то написал".
Някои от представителите на юдейските власти, намиращи се у Пилат, когато той писал тези думи, рязко протестирали против него, че нарича Иисус "цар юдейски". Но Пилат им напомнил, че това било част от обвинението, послужило като причина за осъждането на Иисус. Когато юдеите видели, че те не могат да заставят Пилат да измени своето решение, те помолили него макар и малко да смекчи текста и да напише:"Той каза:"Аз- съм царят юдейски"". Но Пилат бил неумолим; той не се съгласявал да измени написаното. На всички по-нататъшни обръщения той само отговарял:"Каквото съм написал, това съм написал".
Обычно на Голгофу шли самым длинным путем, чтобы как можно больше людей смогло увидеть осужденного преступника. Однако в тот день был выбран кратчайший путь - через Дамасские ворота, которые выходили на север; следуя этим путем, они вскоре прибыли на Голгофу - официальное место распятий в Иерусалиме. За Голгофой располагались виллы богачей, а по другую сторону дороги находились гробницы многих состоятельных евреев.
Обикновено към Голгота се вървяло по най-дългия път, за да може колкото повече хора да видят осъдения престъпник. Обаче в този ден бил избран най-краткия път - през Дамаските врати, която излизали на север; следвайки по този път, те скоро пристигнали на Голгота - официалното място за разпъване в Йерусалим. Зад Голгота се разполагали вилите на богаташите, а от другата страна на пътя се намирали гробниците на много от състоятелните евреи.
Распятие не было еврейским методом наказания. И греки, и римляне переняли этот вид казни у финикийцев. Даже Ирод, при всей своей жестокости, не прибегал к распятиям. Римляне никогда не распинали римских граждан; только рабы и неримляне подвергались этой позорной казни. Во время осады Иерусалима - спустя лишь сорок лет после распятия Иисуса - вся Голгофа была усеяна тысячами крестов, на которых, день за днем, погибал цвет еврейской нации. Воистину, страшный урожай дали семена, посеянные в тот день.
Разпъването не бил еврейски метод за наказание. И гърците, и римляните пренесли този вид екзекуция от финикийците. Даже Ирод, при цялата своя жестокост, не прибягвал към разпъване. Римляните никога не разпъвали римските граждани; само робите и не римляните се подлагали на тази позорна екзекуция. По време на обсадата на Йерусалим - само след четиридесет години след разпъването на Иисус, - цялата Голгота била осеяна от хиляди кръстове, на които ден след ден, загивал цвета на еврейската нация. Наистина, страшна реколта дали семената, посети в този ден.
Когда процессия с осужденными на казнь проходила по узким улицам Иерусалима, многие добросердечные еврейские женщины, которые ранее слышали от Иисуса слова ободрения и утешения и знали о его жизни, проведенной в любвеобильном служении, не могли сдержать рыданий, видя, как его ведут на столь позорную смерть. Когда он проходил мимо, многие из этих женщин рыдали и оплакивали его. А когда некоторые из них даже решились пойти рядом с ним, Учитель повернул к ним голову и сказал: "Дочери иерусалимские, не меня оплакивайте, а себя и своих детей. Мой труд почти завершен, - вскоре я отправлюсь к своему Отцу, - но для Иерусалима дни ужасного горя только начинаются. Близится время, когда вы скажете: „Блаженны бесплодные и никогда не кормившие грудью". В те дни вы будете молить камни с гор обрушиться на вас, дабы освободить от ужасов, которые принесет вам это горе".
Когато процесията с осъдените за екзекуция преминавала по улиците на Йерусалим, много добросърдечни еврейски жени, които по-рано слушали от Иисус думи на ободряване и утешаване и знаели за неговия живот, проведен в любвеобилно служене, не могли да сдържат риданията си, виждайки, как него го водят на толкова позорна смърт. Когато той преминавал покрай тях, много от тези жени ридаели и го оплаквали. А когато някои от тях даже се решили да вървят редом с него, Учителят обърнал към тях глава и казал:"Дъщери йерусалимски, не мен оплаквайте, а себе си и своите деца. Моят труд е почти завършен, - скоро аз ще се отправя към своя Отец, - но за Йерусалим дните на ужасна мъка едва започват. Приближава времето, когато вие ще кажете:"Блажени безплодните и никога не кърмилата гръд". В тези дни вие ще се молите камъни от планината да се стоварят върху вас, за да се освободите от ужасите, които ще принесе вам тази мъка".
Сочувствуя Иисусу, эти иерусалимские женщины демонстрировали настоящее мужество, ибо закон строго запрещал выказывать дружеские чувства к тому, кого вели на распятие. Черни позволялось глумиться, дразнить и высмеивать заключенного, но запрещалось сочувствовать ему. Хотя Иисус был благодарен
Съчувствайки на Иисус, тези йерусалимски жени демонстрирали истинско мъжество, защото закона строго забранявал да се изказват дружески чувства към този, когото водели за разпъване. На тълпата се позволявало да се гаври, да дразни да се надсмива над затворника, но се забранявало да му съчувства. Макар Иисус да им бил благодарен
Страница 2006
им за сострадание в этот мрачный час, когда его друзья были вынуждены скрываться, ему не хотелось, чтобы эти добросердечные женщины навлекли на себя неудовольствие властей, осмеливаясь сострадать ему. Даже в такое время Иисус думал не о себе, а о страшных грядущих днях трагедии Иерусалима и всей еврейской нации.
за състраданието в този мрачен час, когато неговите другари били принудени да се скрият, на него не му се искало, че тези добросърдечни жени да навлекат върху себе си недоволството на властите, осмелявайки се да състрадават с него. Даже в такова време Иисус мислел не за себе си, а за страшните идващи дни в трагедията на Йерусалим и цялата еврейска нация.
С трудом передвигая ноги, Учитель шел на распятие в полном изнеможении; силы его были на исходе. Со времени Тайной Вечери в доме Илии Марка он был без пищи и воды. Кроме того, за всё это время ему не позволили сомкнуть глаз. Вдобавок, вплоть до вынесения приговора, один допрос сменялся другим, - уже не говоря об оскорбительном бичевании, сопровождавшемся физическими страданиями и потерей крови. На всё это накладывались глубочайшие душевные мучения, сильнейшее томление духа и чувство полного одиночества.
С труд местейки краката си, Учителят вървял към разпятие в пълно изнемощение; силите негови били към края си. От времето на Тайната Вечеря в дома на Илия Марк той бил без храна и вода. Освен това, за цялото това време на него не му позволили да затвори очи. В добавка, чак до изнасяне на присъдата, един разпит се сменял с друг, - вече не говорейки за оскърбителното бичуване, съпровождащо се с физическото страдание и загуба на кръв. На всичко това се наслагвали дълбоките душевни мъчения, силното мъчително състояние на духа и чувството за пълна самота.
Вскоре после того, как Иисус, качаясь под тяжелой перекладиной, вышел из городских ворот, силы на мгновение оставили его и он упал под тяжестью своей ноши. Солдаты кричали на него и пинали ногами, но он не смог подняться. Увидев это, командир - знавший, что уже пришлось перенести Иисусу, - велел солдатам оставить его в покое. После этого он заставил прохожего, некоего Симона из Кирены, снять перекладину с плеч Иисуса и нести ее остаток пути до Голгофы.
Скоро след това, когато Иисус, люшкайки се под тежката напречна греда, излязъл от градските врати, силата за миг го напуснала и той паднал под тежестта на своето бреме. Войниците му крещели и ритали с крака, но той не могъл да стане. Виждайки това, командирът - знаещ, какво вече се е наложило да изтърпи Иисус, - заповядал на войниците да го оставят в покой. След това той заставил преминаващия, някой си Симон от Кирен, да снеме напречната греда от рамото на Иисус и да я носи по остатъка от пътя до Голгота.
Этот Симон проделал путь от самой Кирены, находившейся в Северной Африке, чтобы принять участие в Пасхе. Вместе со своими земляками он остановился сразу же за городскими стенами и направлялся в храм на богослужение, когда римский командир приказал ему нести перекладину Иисуса. Симон оставался на Голгофе до самой смерти Учителя на кресте, беседуя как с его друзьями, так и с врагами. После воскресения Иисуса и прежде чем покинуть Иерусалим, он стал бесстрашным верующим в евангелие царства и, вернувшись домой, привел в небесное царство свою семью. Два его сына - Александр и Руф - стали активными проповедниками нового евангелия в Африке. Но Симон так никогда и не узнал, что Иисус, чей груз он нес, и еврейский репетитор, подружившийся когда-то с его раненным сыном, были одним и тем же человеком.
Този Симон изминал пътя от самия Кирен, намиращ се в Северна Африка, за да вземе участие в Пасха. Заедно със своите земляци той се настанил веднага след градските врати и се насочил към храма за богослужение, когато римския командир, му заповядал да носи напречната греда на Иисус. Симон останал на Голгота до самата смърт на Учителя на кръста, беседвайки както с неговите другари, така и с враговете. След възкръсването на Иисус и преди да напусне Йерусалим, той станал безстрашен вярващ в евангелието за царството и, връщайки се в дома, привел в царството небесно своето семейство. Двамата негови синове - Александър и Руф - станали активни проповедници на новото евангелие в Африка. Но Симон така никога и не узнал, че Иисус, чийто товар той носел, и еврейският репетитор, другарувал някога с неговия ранен син, били един и същ човек.
Шел десятый час, когда процессия с осужденными на казнь прибыла на Голгофу, и римские солдаты начали прибивать двух разбойников и Иисуса к их крестам.
Вървял десетия час, когато процесията с осъдените на екзекуция пристигнала на Голгота, и римските войници започнали да приковават двамата разбойника и Иисус към техните кръстове.
2. РАСПЯТИЕ
2. РАЗПЪВАНЕТО
Сначала солдаты привязали руки Учителя веревками к перекладине, а затем пригвоздили его кисти к дереву. Подняв эту перекладину и прочно прибив ее к вертикальному брусу креста, они связали и пригвоздили его ноги, пробив обе ступни одним длинным гвоздем. Большой штырь, вбитый в вертикальный брус на нужной высоте, служил в качестве опоры, на которой держался вес тела. Крест не был большим - ступни Учителя находились на высоте лишь около трех футов над поверхностью земли. Поэтому он мог слышать все издевательства в свой адрес, и ему было хорошо видно выражение лиц тех, кто столь бездумно насмехался над ним. Присутствующие также могли отчетливо слышать всё, что было сказано Иисусом за эти часы долгой пытки и медленной смерти.
От начало войниците привързали ръцете на Учителя с въжета към напречната греда, а след това заковали неговите китки към дървото. Издигайки тази напречна греда и здраво забивайки я към вертикалната греда на кръста, те завързали и заковали неговите крака, пробивайки двете стъпала с един дълъг гвоздей. Голямото парче, забито във вертикалната греда на необходимата височина, служило в качеството на опора, на която се държало тежестта на тялото. Кръстът не бил голям - стъпалата на Учителят се намирали на височина едва на около три фута (около 93 см) над повърхността на земята. Поради това той можел д слуша всички злобни подигравки по свой адрес, и той добре виждал изражението на лицата на тези, които толкова безсмислено се надсмивали над него. Присъствуващите така също могли отчетливо да чуят всичко, което било казано от Иисус за тези часове на дълги мъчения и бавна смърт.
Страница 2007
По обычаю, перед распятием с осужденных на казнь снимали всю одежду, но ввиду того, что иудеи резко протестовали против демонстрации обнаженного человеческого тела, римляне обеспечивали набедренной повязкой всех, кого они распинали в Иерусалиме. Поэтому, когда с Иисуса была снята одежда, на него надели такую повязку, прежде чем поднять его на крест.
По обичай, преди разпъването от осъдените на смърт сваляли всички дрехи, но предвид на това, че юдеите рязко протестирали против демонстриране на разголено човешко тяло, римляните осигурявали набедрена превръзка за всички, които те разпъвали в Йерусалим. Поради това, когато от Иисус били свалени дрехите, на него му поставили такава превръзка, преди да го вдигната на кръста.
К распятию прибегали для того, чтобы обеспечить медленное и мучительное наказание; порой жертва продолжала жить в течение нескольких дней. Многие жители Иерусалима отрицательно относились к казни на кресте, и существовало общество иудейских женщин, неизменно посылавших на место казни свою представительницу, чтобы предложить жертве наркотическое вино и тем самым уменьшить ее страдания. Однако, попробовав такого вина, Иисус отказался его пить, несмотря на сильную жажду. Учитель решил до самого конца сохранить свое человеческое сознание. Несмотря на жестокость и бесчеловечность этой смерти, он желал встретить ее и одержать над ней победу волевым подчинением себя всей полноте человеческого опыта.
Към разпъването прибягвали за това, за да обезпечат бавно и мъчително наказание; понякога жертвата продължавала да живее в течение на няколко дена. Мнозина от жителите на Йерусалим отрицателно се отнасяли към екзекуцията на кръста, и съществувало общество на юдейски жени, неизменно изпращащи на мястото на екзекуцията своя представителка, за да предложи на жертвата наркотично вино и по този начин да намали нейните страдания. Обаче, опитвайки такова вино, Иисус се отказал да го изпие, независимо от силната жажда. Учителят решил до самия край да запази своето човешко съзнание. Независимо от жестокостта и безчовечността на тази смърт, той желаел да е срещне и да удържи над нея победа с волево подчиняване на себе си с цялата пълнота на човешкия опит.
Когда Иисус был поднят на крест, двое разбойников уже висели на своих крестах, непрестанно бранясь и плюя на своих палачей. Когда Иисуса прибивали к кресту, единственными его словами были: "Отец, прости им, ибо они не ведают, что творят". Он не смог бы с таким милосердием и любовью просить за своих палачей, если бы эти исполненные самозабвенной любви мысли не являлись главной движущей силой всей его жизни, прошедшей в бескорыстном служении. Идеи, мотивы и устремления человека со всей полнотой проявляются в критические моменты его жизни.
Когато Иисус бил вдигната на кръста, двамата разбойници вече висели на своите кръстове, непрестанно ругаейки и плюейки по своите палачи. Когато Иисус приковавали към кръста, единствените негови думи били ":Отче, прости им, защото те не знаят, какво творят". Той не би могъл с такова милосърдие и любов да моли за своите палачи, ако би тези изпълнени със самозабрава мисли не се явяваха главна движеща сила в целия негов живот, преминал в безкористно служене. Идеите, мотивите и стремленията на човекът с цялата пълнота се проявяват в критични моменти от неговия живот.
После того, как Учителя подняли на крест, командир прибил над его головой дощечку, на которой на трех языках было написано: "Иисус Назарянин - царь иудейский". Иудеи пришли в ярость от этой надписи, которую считали оскорблением. Но Пилат был разозлен их неуважительным обращением; чувствуя себя жертвой угроз и унижений, он прибег к такому способу мелкой мести. Он мог бы написать: "Иисус, мятежник". Однако он прекрасно знал, с каким презрением иерусалимские евреи относились к самому слову "Назарет", и он непременно хотел унизить их. Он знал, что они будут также задеты за живое, видя, что казненный галилеянин именуется "царем иудейским".
След това, когато Учителя го вдигнали на кръста, командирът забил над неговата глава дъсчицата , на която на три езика било написано:"Иисус Назарянина - цар юдейски". Юдеите изпаднали в ярост от този надпис, който считали за оскърбление. Но Пилат бил разсърден от тяхното неуважително обръщение; чувствайки себе си като жертва на заплахи и унижения, той прибягнал към такъв начин на дребно отмъщение. Той би могъл да напише: "Иисус, метежник". Обаче той прекрасно знаел, с какво презрение йерусалимските евреи се отнасяли към самата дума "Назарет", и той непременно искал да ги унижи. Той знаел, че те ще бъдат засегнати докато са живи, виждайки, че екзекутирания галилеец се именува "цар юдейски".
Узнав о том, что Пилат решил поиздеваться над ними, поместив эту надпись на кресте Иисуса, многие из иудейских предводителей поспешили на Голгофу, но они не решились снять эту дощечку, поскольку крест охранялся римскими солдатами. Не в силах убрать ее, вожди растворились в толпе, всячески подстрекая людей к издевательствам и насмешкам, дабы кто-нибудь не воспринял эту надпись всерьез.
Узнавайки за това, че Пилат е решил злобно да се подиграва с тях, поставяйки този надпис на кръста на Иисус, много от юдейските предводители побързали към Голгота, но те не се решили да снемат тази дъсчица, доколкото кръста се охранявал от римските войници. Не по силите им да я махнат, вождовете се разтворили в тълпата, всячески подстрекавайки хората към издевателства и насмешки, да не би някой да не възприеме този надпис сериозно.
Апостол Иоанн, вместе с Марией, матерью Иисуса, Руфью и Иудой, прибыл на место казни сразу после того, как Иисус был поднят на крест, в тот момент, когда командир прибивал дощечку над головой Учителя. Иоанн был единственным из одиннадцати апостолов, ставшим свидетелем распятия, но даже он не присутствовал здесь всё время, ибо вскоре после того, как он привел сюда мать Иисуса, он поспешил в Иерусалим за своей матерью и ее друзьями.
Апостол Йоан, заедно с Мария, майката на Иисус, Руф и Иуда, пристигнал на мястото на екзекуцията веднага след това, когато Иисус бил вдигната на кръста, в този момент, когато командира забивал дъсчицата над главата на Учителя. Йоан бил единственият от единадесетте апостоли, станали свидетели на разпятието, но даже той не присъствувал тук през цялото време, защото скоро след това, когато той довел тук майката на Иисус, той побързал към Йерусалим за своята майка и нейните другарки.
Когда Иисус увидел свою мать вместе с Иоанном, братом и сестрой, он улыбнулся, но ничего не сказал. Тем временем четверо солдат, которым было поручено распять Учителя, следуя обычаю, поделили его одежду: один взял сандалии, другой тюрбан, третий кушак, а четвертый хитон. Оставалось разрезать на четыре части цельнокроеную тунику, одежду, доходившую почти до колен. Но когда солдаты увидели, сколь необычной была эта одежда, они решили кинуть жребий. Иисус смотрел на них, пока они делили его одежду, а бездумная толпа глумилась над ним.
Когато Иисус видял своята майка заедно с Йоан, брата и сестрата, той се усмихнал, но нищо не казал. В това време четиримата войника, на които било поръчано да разпънат Учителя, следвайки обичая, си поделили неговите дрехи: един взел сандалите, друг тюрбана, трети колана, а четвъртия хитона. Оставало да разрежат на четири части изцяло кроената туника, дреха, достигаща почти до колената. Но когато войниците видели, колко необичайна била тази дреха, те решили да хвърлят жребий. Иисус ги гледал, докато те делили неговите дрехи, а не мислещата тълпа се гаврела над него.
Страница 2008
Хорошо, что римские солдаты забрали себе одежду Учителя. Если бы этими вещами завладели его сторонники, они могли бы поддаться соблазну - суеверному поклонению реликвиям. Учитель желал, чтобы ничто материальное не связывало его последователей с его жизнью на земле. Он хотел оставить людям только память о человеческой жизни, посвященной высокому духовному идеалу, - преданному исполнению воли Отца.
Добре, че римските войници взели със себе си дрехите на Учителя. Ако би тези вещи бяха завладели неговите привърженици, те биха могли да се поддадат на съблазънта - суеверното поклонение към реликви. Учителят желаел, че нищо материално да не свързва неговите последователи с неговия живот на земята. Той искал да остави на хората само паметта за човешкия живот , посветен на високия духовен идеал, - преданото изпълнение на волята на Отца.
3. СВИДЕТЕЛИ РАСПЯТИЯ
3. СВИДЕТЕЛИ НА РАЗПЪВАНЕТО
В ту пятницу, около половины десятого утра, Иисус был распят на кресте. К одиннадцати часам более тысячи человек собралось здесь, чтобы увидеть это зрелище, - распятие Сына Человеческого. В течение всего этого ужасного времени незримые воинства вселенной молчаливо взирали на это необычайное явление - Создателя, умирающего смертью создания, причем самой позорной смертью осужденного преступника.
В този петък, около девет и половина, Иисус бил разпънат на кръста. Към единадесет часа повече от хиляда човека се събрали тук, за да видят това зрелище, - разпъването на Сина Човешки. В течение на цялото това време невидимото войнство на вселената мълчаливо се взирали в това необичайно явление - Създателя, умиращото смъртно създание, при което с най-позорната смърт за осъден престъпник.
В то или иное время у креста стояли Мария, Руфь, Иуда, Иоанн, Саломия (мать Иоанна) и несколько искренне верующих женщин, среди них Мария - жена Клеопа и сестра матери Иисуса, Мария Магдалина, а также Ревекка, ранее жившая в Сепфорисе. Эти и другие друзья Иисуса молчали, видя его великое спокойствие и стойкость и наблюдая его жестокие мучения.
В това или друго време до кръста стояли Мария, Руф, Иуда, Йоан, Саломия(майката на Йоан) и няколко искрено вярващи жени, сред тях Мария - жената на Клеопа и сестра на майката на Иисус, Мария Магдалина, а така също Ребекка, по-рано живееща в Сепфорис. Тези и другите другари на Иисус мълчали, виждайки неговото велико спокойствие и устойчивост и наблюдавайки неговите жестоки мъки.
Многие проходившие мимо кивали головами и, злословя, говорили: "Эй, ты, который собирался разрушить храм и восстановить его в три дня, спаси же себя. Если ты Сын Божий, то почему не сходишь с креста?" Так же насмехались над ним и некоторые иудейские правители, говоря: "Он спасал других, а себя спасти не может". Другие говорили: "Если ты царь иудейский, так сойди с креста, и мы уверуем в тебя". А позднее они вновь издевались над ним, говоря: "Он верил, что Бог спасет его. Он даже утверждал, что является Сыном Божьим, - взгляните на него теперь: распят между двумя ворами". Двое воров тоже поносили и кляли его.
Мнозина от преминаващите наблизо кимали с глави и, злословейки, говорели:"Ей, ти, който смяташе да разрушиш храма и да го възстановиш за три дни, спаси себе си. Ако ти си Син Божий, то защо ти не слизаш от кръста?" Така също се надсмивали над него и някои юдейски управители, говорейки:"Той спаси другите, а себе си да спаси не може". Други говорели:"Ако ти си цар юдейски, така слез от кръста, и ние ще повярваме в теб". А по-късно те отново злобно се подигравали над него, говорейки:"Той вярваше, че Бог ще го спаси. Той даже утвърждаваше, че се явява Син Божий - погледнете на него сега: разпънат между двама крадци". Двамата крадци така също го оскърбявали и го клели.
Поскольку Иисус не отвечал на их ядовитые насмешки, а также ввиду того, что приближался полдень этого особого дня приготовления к Пасхе, к половине двенадцатого большая часть издевавшейся и глумившейся толпы уже разошлась по своим делам; осталось менее пятидесяти человек. Устроившись для долгого наблюдения за умирающими, солдаты собрались поесть и выпить своего дешевого кислого вина. Наливая себе вино, они с издевкой произносили в честь Иисуса тост, говоря: "Приветствуем царя иудейского и желаем ему счастья!" И их изумляло, сколь терпеливо Учитель относился ко всем их насмешкам и глумлениям.
Доколкото Иисус не отговарял на техните отровни насмешки, а така също в предвид на това, че се приближавало обяд на този особен ден за приготовления към Пасха, към единадесет и половина голямата част злобно подиграващи се и гаврещи се тълпи вече се разотишли по своите дела, останало по-малко от петдесет човека. Настанявайки се за дълго наблюдение на умиращите, войниците се приготвили да хапната и пийнат от своето евтино кисело вино. Наливайки на себе си вино, те с подигравка произнасяли в чест на Иисус тост, говорейки:"Приветствуваме царя юдейски и му желаем щастие!" И тях ги изумявало, колко търпеливо Учителя се отнасял към всички техни насмешки и гаврене.
Заметив, что они едят и пьют, Иисус взглянул на них и произнес: "Пить". Когда командир услышал, что Иисус сказал "пить", он отлил из своей бутылки вина и, смочив губчатую пробку, надел ее на копье и поднял к Иисусу, чтобы он мог увлажнить свои запекшиеся губы.
Забелязвайки, че те ядат и пият, Иисус погледнал на тях и произнесъл:"Пия". Когато командира чул , че Иисус казал "пия", той отлял от своята бутилка вино и, навлажнявайки порестата запушалка, я забол на копието и издигнал към Иисус, за да може той да овлажни своите пресъхнали устни.
Целью Иисуса было жить, не прибегая к своим сверхъестественным способностям; таким же образом он решил умереть, как умирает на кресте обычный смертный. Он жил как человек, и он хотел умереть как человек - исполняя волю Отца.
Целта на Иисус била да живее, без да прибягва към своите свръхестествени способност; по такъв същия начин той решил да умре, както умира на кръста обикновения смъртен. Той живял като човек, и той искал да умре като човек - изпълнявайки волята на Отца.
4. ВОР НА КРЕСТЕ
4. КРАДЕЦЪТ НА КРЪСТА
Один из разбойников бранил Иисуса, говоря: "Если ты Сын Божий, то почему не спасешь себя и нас?" Но когда он упрекнул Иисуса, другой, много раз
Един от разбойниците ругаел Иисус, говорейки:"Ако ти си Син Божий, то защо не спасиш себе си и нас?" Но когато той упрекнал Иисус, другия, много пъти
Страница 2009
слышавший выступления Учителя, сказал: "Побойся Бога! Разве ты не видишь, что мы заслужили страдания за свои дела, а этот человек страдает незаслуженно? Попросим лучше прощения за свои грехи и спасения для наших душ". Услышав эти слова вора, Иисус повернул к нему голову и одобряюще улыбнулся. Когда преступник увидел обращенное к нему лицо Иисуса, пламя его веры вспыхнуло с новой силой и, собравшись с мужеством, он сказал: "Помяни меня, Господи, когда придешь в царство твое". И тогда Иисус ответил: "Истинно, истинно говорю тебе сегодня, что однажды будешь вместе со мной в Раю".
слушал изказванията на Учителя, казал:"Побой се от Бога! Нима ти не виждаш, че ние сме заслужили страданията за своите дела, а този човек страда незаслужено? Да помолим по-добре за прощаване на нашите грехове и спасението на нашите души". Чувайки тези думи, Иисус обърнал към него глава и одобряващо се усмихнал. Когато престъпника видял обърнатото към него лице на Иисус, пламъка на неговата вяра избухнал с нова сила и, набирайки мъжество, той казал:"Помни мен, Господи, когато пристигнеш в царството твое". И тогава Иисус отговорил:"Истина, истината говоря на теб днес, че някога ще бъдеш заедно с мен в Рая".
Несмотря на муки физической смерти, Учитель нашел время выслушать вероисповедное признание уверовавшего разбойника. Этот вор потянулся к спасению и обрел его. Раньше он не раз ощущал в себе побуждение уверовать в Иисуса, однако только в эти последние часы сознательного существования он действительно всем сердцем повернулся к учению Иисуса. Увидев, как встречает Иисус свою смерть на кресте, этот вор больше не мог противиться убеждению в том, что Сын Человеческий действительно является Сыном Божьим.
Независимо от мъките на физическата смърт, Учителят намерил време да изслуша вероизповедното признание на повярвалия разбойник. Този крадец се протегнал към спасението и го придобил. По-рано то не веднъж усещал в себе си подбуждането да повярва в Иисус, обаче едва в тези последни часове от съзнателното съществуване той действително от цялото си сърце са обърнал към учението на Иисус. Виждайки, как посреща Иисус своята майка на кръста, този крадец повече не можел да се противи на убеждението в това, че Сина Човешки действително се явява Син Божий.
Когда Иисус разговаривал с вором, принимая его в царство, апостол Иоанн отсутствовал, отправившись в город за своей матерью и ее друзьями. Впоследствии Лука услышал этот рассказ от обращенного командира римской стражи.
Когато Иисус разговарял с крадеца, приемайки го в царството, апостол Йоан отсъствувал, отправяйки се към града за своята майка и нейните другарки. В последствие Лука чул този разказ от обърнатия командир на римската стража.
Апостол Иоанн рассказал о распятии, каким он помнил его две трети века спустя. Остальные повествования основывались на рассказе римского центуриона, который, благодаря увиденному и услышаному, впоследствии уверовал в Иисуса и стал полноправным членом небесного царства на земле.
Апостол Йоан разказал за разпъването, каквото той го помнел две трити от века по-късно. Останалите повествувания се основавали на разказа на римския центурион, който, благодарение на видяното и чутото, в последствие повярвал в Иисус и станал пълноправен член на небесното царство на земята.
Этого юношу - кающегося разбойника - привели к насилию и преступлениям те, кто превозносил разбой как метод эффективного протеста патриотов против политического гнета и социальной несправедливости. Вместе со страстью к приключениям такое учение подтолкнуло многих благонамеренных молодых людей к участию в дерзких грабительских налетах. В глазах юноши Варавва был героем. Теперь он понял, что заблуждался. Здесь, на кресте, рядом с собой он увидел действительно великого человека, истинного героя. Этот герой разжег его страсть и вдохнул в него высочайшие идеи нравственного самоуважения, оживив все идеалы смелости, мужества и отваги. Когда он увидел Иисуса, в его сердце пробудилось всепоглощающее чувство любви, преданности и истинного величия.
Този юноша - разкайващият се разбойник - привели към насилието и престъпленията тези, които превъзнасяли разбойничеството като метод за ефективен протест на патриотите против политическия гнет и социалната несправедливост. Заедно със страстта към приключенията такова учение подтикнало много благонамерени млади хора към участие в дръзки грабителски нападения. В очите на юношата Варава бил герой. Сега той разбрал, че се заблуждава. Тук, на кръста, редом със себе си той видял действително велик човек, истински герой. Този герой разпалил неговата страст и вдъхнал в него най-високите идеи за нравствено самоуважение, оживил всички идеали за смелост, мъжество и храброст. Когато той видял Иисус, в неговото сърце се пробудило всепоглъщащото чувство на любов, преданост и истинско величие.
И если бы любой другой человек в глумившейся толпе ощутил в своей душе рождение веры и обратился к милосердию Иисуса, он был бы принят с тем же любвеобильным участием, которое было проявлено по отношению к уверовавшему разбойнику.
И ако би кой да е друг човек в гаврещата се тълпа усетил в своята душа раждането на вярата и се обърнал към милосърдието на Иисус, той би бил приет с това същото любвеобилно съчувствие, което било проявено по отношение на повярвалия разбойник.
Как только раскаявшийся вор услышал обещание Учителя, что когда-нибудь они встретятся в Раю, Иоанн вернулся из города вместе со своей матерью и группой примерно из десяти верующих женщин. Иоанн стоял рядом с Марией, матерью Иисуса, поддерживая ее. Ее сын Иуда стоял по другую руку. В полдень Иисус взглянул на них и сказал своей матери: "Женщина, вот сын твой!" И, обращаясь к Иоанну, он произнес: "Сын мой, вот мать твоя!" После этого он обратился к ним обоим: "Я желаю, чтобы вы ушли отсюда". Поэтому Иоанн и Иуда увели Марию с Голгофы. Иоанн отвел мать Иисуса туда, где он остановился
Когато едва разкайващият се крадец чул обещанието на Учителя, че някога те ще се срещнат в Рая, Йоан се върнал от града заедно с неговата майка и група примерно от десет вярващи жени. Йоан стоял редом с Мария, майката на Иисус, поддържайки я. Нейният син Иуда стоял от другата страна. По обяд Иисус погледнал към тях и казал на своята майка:"Жено, ето твоя син!" И, обръщайки се към Йоан, той произнесъл:"Сине мой, ето твоята майка!" След това той се обърнал към тях двамата:"Аз желая, че вие да си отидете от тук". Поради това Йоан и Иуда отвели Мария от Голгота. Йоан отвел майката на Иисус там, където той се установил
Страница 2010
в Иерусалиме, и поспешил назад на место распятия. После распятия Мария вернулась в Вифсаиду, где жила в доме Иоанна до конца своей жизни на земле. После смерти Иисуса Мария не прожила и года.
в Йерусалим, и побързал назад на мястото на разпъването. След разпъването Мария се върнала във Вифсайда, където живяла в дома на Йоан до края на своя живот на земята. След смъртта на Иисус Мария не проживяла и година.
Когда Мария покинула Голгофу, остальные женщины отошли на некоторое расстояние и находились там до тех пор, пока Иисус не скончался на кресте; и они всё еще были рядом, когда тело Учителя было снято для погребения.
Когато Мария напуснала Голгота, останалите жени отишли на известно разстояние и се намирали там до този момент, докато Иисус на починал на кръста; и те все още били редом, когато тялото на Учителя било свалено за погребване.
5. ПОСЛЕДНИЕ ЧАСЫ НА КРЕСТЕ
5. ПОСЛЕДНИ ЧАСОВЕ НА КРЪСТА
Вскоре после двенадцати небо померкло из-за наполнившего воздух мелкого песка, хотя обычно сезон таких явлений наступал позже. Жители Иерусалима знали, что это говорит о приближении одной из тех суховейных песчаных бурь, которые приходят из Аравийской пустыни. К часу небо потемнело настолько, что солнце скрылось во мгле, и остатки зевак поспешили в город. Когда спустя некоторое время Учитель испустил дух, здесь оставалось менее тридцати человек - тринадцать римлян и группа примерно из пятнадцати верующих. Все эти верующие были женщинами, за исключением двоих: Иуды, брата Иисуса, и Иоанна Зеведеева, который вернулся сюда перед самой кончиной Учителя.
Скоро след дванадесет небето помръкнало поради напълнилия се въздух с дребен пясък, макар обикновено сезона на такива явления да настъпвал по-късно. Жителите на Йерусалим знаели, че това говори са приближаването на една от тези сухо веещи пясъчни бури, които идват от Арабската пустиня Към час небето потъмняло до толкова, че слънцето се скрило в мъгла, и остатъците от зяпачите побързали към града. Когато след известно време Учителят изпуснал дух, тук останали по-малко от тридесет човека - тринадесет римляни и група примерно от петнадесет вярващи. Всички тези вярващи били жени, с изключение на двама: Иуда, брата на Иисус и Йоан Зеведеев, който се върнал тук преди самата кончина на Учителя.
В начале второго часа, в сгущавшейся мгле, вызванной сильной песчаной бурей, человеческое сознание Иисуса начало угасать. Уже прозвучали последние слова милосердия, прощения и наставления. Уже была выражена последняя воля - позаботиться о матери. В этот час приближающейся смерти в человеческом разуме Иисуса всплывали многие отрывки из религиозных книг иудеев, в первую очередь из Псалтыря. Последняя осознанная мысль Иисуса-человека была связана с повторением некоторых мест из Псалтыря, ныне известных как девятнадцатый, двадцатый и двадцать первый псалмы. Хотя его губы часто шевелились, он был слишком слаб, чтобы произносить слова, когда эти отрывки, которые он так хорошо знал наизусть, всплывали в его сознании. Лишь несколько раз стоявшие рядом уловили отдельные фразы, такие как "Знаю я, что Господь спасет помазанника своего", "Рука твоя найдет всех врагов моих" и "Боже мой! Боже мой! Почему ты оставил меня?" Ни на мгновение, ни в малейшей степени Иисус не усомнился в том, что он прожил жизнь согласно воле Отца; и он всегда был уверен, что слагает свою жизнь во плоти по воле Отца. Он не чувствовал, что Отец оставил его; он всего лишь повторял в своем угасающем сознании многие отрывки, среди которых был и двадцать первый псалом, начинающийся словами: "Боже мой! Боже мой! Почему ты оставил меня?" И случилось так, что это была одна из трех фраз, произнесенных достаточно ясно, чтобы стоявшие рядом могли услышать их.
В началото на втория час, в сгъстяващата се мъгла, предизвикана от силната пясъчна буря, човешкото създание на Иисус започвало да угасва. Вече прозвучали последните думи на милосърдие, прощаване и наставления. Вече била изразено последната воля - да се погрижи за майката. В този час на приближаващата се смърт в човешкия разум на Иисус изплували множество откъси от религиозните книги на юдеите, на първо място от Псалтира, сега известни като деветнадесети, двадесети, и двадесет и първи псалми. Макар неговите устни често да мърдали, той бил прекалено слаб, за да произнесе думите, когато тези откъси, които той така добре знаел наизуст, изплували в неговото съзнание. Само няколко пъти стоящите редом уловили отделни фрази, такива като:Зная аз, че Господ ще спаси помазаника свой" ,"Ръката твоя ще намери всички врагове мои" и "Боже мой! Боже мой! Защо ти ме остави?" Нито за миг, нито в най-малка степен Иисус не се усъмнил в това, че той е проживял живота съгласно волята на Отца; и той винаги е бил уверен, че полага своя живот в плът по волята на Отца. Той не чувствувал, че Отеца го е оставил; той само повтарял в своето угасващо съзнание много откъси, сред които бил и двадесет и първи псалм, започващ с думите:"Боже мой! Боже мой! Защо ти ме остави?" И се случило така, че това била една от трите фрази, произнесени достатъчно ясно, за да могат стоящите редом да могат да ги чуят.
В последний раз Иисус-человек обратился к своим собратьям около половины второго, когда он вторично произнес "пить", и тот же начальник стражи вновь увлажнил его губы той же губкой, смоченной в кислом вине, которое в те дни обычно называли уксусом.
ЗА последен път Иисус-човекът се обърнал към своите събратя около един и половина, когато той повторно произнесъл "пия", и този същия началник на стражата отново овлажнил неговите устни с тази същата запушалка, навлажнена в кисело вино, което в тези дни обикновено наричали уксус.
Песчаная буря усиливалась; мгла сгущалась. Однако солдаты и небольшая группа верующих не уходили. Солдаты присели вокруг креста, прижимаясь друг к другу, чтобы укрыться от колющего песка. Мать Иоанна и другие отошли поодаль и смотрели оттуда на происходящее, частично укрывшись под нависающей скалой. Когда Учитель испустил дух, у основания его креста стояли
Пясъчната буря се усилвала; мъглата се сгъстявала. Обаче войниците и малката група вярващи не си отивали. Войниците приседнали около кръста, приближавайки се един до друг, за да се укрият от острия пясък. Майката на Йоан и другите отишли по-далеч и гледали от тук на случващото се, частично укриващи се под надвисналата скала. Когато Учителят изпуснал духа, до основата на неговия кръст стояли
Страница 2011
Иоанн Зеведеев, брат Иисуса Иуда, его сестра Руфь, Мария Магдалина и Ревекка, ранее жившая в Сепфорисе.
Йоан Зеведеев, брата на Иисус Иуда, неговата сестра Руф, Мария Магдалина и Ребека, по-рано живееща в Сепфорис.
Было около трех часов дня, когда Иисус громко воскликнул: "Свершилось! Отец, в твои руки передаю дух мой". И сказав это, он склонил голову и испустил дух. Когда римский центурион увидел, как умер Иисус, он ударил себя в грудь и сказал: "Этот человек действительно был праведник; воистину он был Сын Божий". И с той минуты он уверовал в Иисуса.
Било около три часа през деня, когато Иисус гръмко възкликнал:"Свърши се! Отче, в твоите ръце предавам духа мой". И казвайки това, той склонил глава и изпуснал духа. Когато римският центурион видял, как умрял Иисус, той ударил себе си в гърдите и казал:"Този човек действително е бил праведник, наистина той е бил Син Божий". И от тази минута той повярвал в Иисус.
Иисус умер царственно - так же, как жил. Он открыто признал свою царственность и оставался хозяином положения в течение всего трагического дня. Он принял эту позорную смерть по собственной воле после того, как позаботился о безопасности своих избранных апостолов. Он мудро удержал Петра от чреватого бедой насилия и сделал так, чтобы Иоанн мог быть рядом с ним до самого конца его смертного существования. Он раскрыл свою истинную сущность кровожадному синедриону и напомнил Пилату об источнике его власти над Сыном Божьим. Он отправился на Голгофу, неся свой собственный крест, и завершил свое исполненное любви посвящение, передав Райскому Отцу свой дух, овладевший опытом смертного человека. После такой жизни - и в момент такой смерти - Учитель поистине мог сказать: "Свершилось".
Иисус умрял царствено - така също, както е живял. Той открито признал своята царственост и оставал господар на положението в течение на целия трагичен ден. Той приел тази позорна смърт по собствена воля след като, когато се погрижил за безопасността на своите избрани апостоли. Той мъдро удържал Петър от изпълненото с беда насилие и направил така , че Йоан да може да бъде редом с него до самия край на неговото смъртно съществуване. Той разкрил своята истинска същност пред кръвожадния синедрион и напомнил на Пилат за източника на неговата власт над Сина Божий. Той се отправил към Голгота, носейки своя собствен кръст, и завършил своето изпълнено с любов посвещение, предавайки на Райския Отец своя дух, овладял опита на смъртния човек. След такъв живот - и в момента на такава смърт - Учителят наистина е могъл да каже:"Свърши се".
Ввиду того, что этот день был днем приготовления к Пасхе и субботе, иудеи не хотели, чтобы три этих тела оставались висеть на Голгофе. Поэтому они отправились к Пилату, прося перебить казненным ноги и прикончить их, с тем чтобы до захода солнца их можно было снять с крестов и бросить в погребальные ямы для преступников. Услышав их просьбу, Пилат сразу же послал трех солдат, которые должны были перебить ноги и прикончить Иисуса и двух разбойников.
В предвид на това, че този ден бил за приготовления към Пасха и съботата, юдеите не искали, че тези три тела да останат да висят на Голгота. Поради това те се отправили към Пилат, молейки да счупят на екзекутираните краката и да ги доубият, с което до залез слънце да могат да ги снемат от кръстовете и да ги хвърлят в погребалните ями за престъпници. Чувайки за тяхната молба, Пилат веднага изпратил трима войника, които трябвало да строшат краката и да доубият Иисус и двамата разбойници.
Когда солдаты прибыли на Голгофу, они так и поступили с двумя ворами. Однако к своему огромному удивлению, они обнаружили, что Иисус уже мертв. Тем не менее, чтобы удостовериться в его смерти, один из солдат проткнул его левый бок копьем. Хотя нередко случалось так, что жертвы распятия не умирали на кресте по два-три дня, сильнейшие душевные переживания и тяжкие духовные муки оборвали смертную жизнь Иисуса во плоти чуть менее чем через пять с половиной часов.
Когато войниците пристигнали на Голгота, те така и постъпили с двамата крадци. Обаче за свое голямо учудване, те открили, че Иисус вече е мъртъв. Още повече, за да удостоверят неговата смърт, един от войниците го пробол в левия хълбок с копие. Мака не рядко да се случвало така, че жертвите на разпъването не умирали на кръста по два-три дни, силните душевни преживявания и тежките духовни мъки прекъснали смъртния живот на Иисус в плът за по-малко от пет и половина часа.
6. ПОСЛЕ РАСПЯТИЯ
6. СЛЕД РАЗПЪВАНЕТО
Около половины четвертого, во мгле песчаной бури, Давид Зеведеев в последний раз отправил гонцов с известием о смерти Учителя. Последний из них был направлен в дом Марфы и Марии в Вифанию, где, как он полагал, мать Иисуса остановилась вместе с остальными членами своей семьи.
Около три и половина, в мъглата на пясъчната буря, Давид Зеведеев за последен път изпратил куриерите с известие за смъртта на Учителя. Последният от тях бил насочен в дома на Марфа и Мария във Витания, където, както той полагал, майката на Иисус останала заедно с останалите членове на своето семейство.
После смерти Учителя Иоанн отправил женщин под опекой Иуды в дом Илии Марка, где они провели субботу. Сам Иоанн - к этому времени уже хорошо знакомый римскому центуриону - оставался на Голгофе, пока Иосиф и Никодим не прибыли сюда с приказом Пилата, разрешающим забрать тело Иисуса.
След смъртта на Учителя Йоан изпратил жените под опеката на Иуда в дома на Илия Марк, където те прекарали съботата. Самият Йоан - към това време вече добре познат на римския центурион - останал на Голгота, докато Йосиф и Никодим не пристигнали тук със заповед от Пилат, разрешаващ да вземат тялото на Иисус.
Так завершился день трагедии и скорби для огромной вселенной, в которой мириады разумных существ, ошеломленные демонстрацией бессердечия и порочности смертных, с содроганием смотрели на отвратительное зрелище распятия человеческого воплощения их любимого Властелина.
Така се завършил денят на трагедията и скръбта за огромната вселена, в който милиарди разумни същества, зашеметени от демонстрацията на безсърдечие и порочност на смъртните, с потръпване гледали на отвратителното зрелище на разпъването на човешкото въплъщение на техния любим Властелин.
Страница 2012