Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 186. ПЕРЕД РАСПЯТИЕМ
Документ 186. ПРЕДИ РАЗПЯТИЕТО
КОГДА Иисус и его обвинители отправлялись к Ироду, Учитель обернулся к апостолу Иоанну и сказал: "Иоанн, ты сделал для меня всё, что мог. Ступай к моей матери и приведи ее свидеться со мной, пока я жив". Иоанн не хотел оставлять своего Учителя наедине с врагами, но услышав его просьбу, он поспешил в Вифанию, где вся семья Иисуса дожидалась известий в доме Марфы и Марии, - сестер Лазаря, которого Иисус воскресил из мертвых.
КОГАТО Иисус и неговите обвинители се отправяли към Ирод, Учителят се обърнал към апостол Йоан и казал:"Йоан, ти направи за мен всичко, което можа. Върви към моята майка и я приведи да се види с мен, докато аз съм жив". Йоан не искал да оставя своя Учител насаме с враговете, но чувайки неговата молба, той побързал да отиде във Витания, където цялото семейство на Иисус очаквали известия в дома на Марфа и Мария, -сестрите на Лазар, който Иисус възкресил от мъртвите.
В течение утра гонцы несколько раз приносили Марфе и Марии сообщения о ходе суда над Иисусом. Однако семья Иисуса прибыла в Вифанию всего за несколько минут до того, как туда явился Иоанн, передавший просьбу Иисуса, - увидеться перед смертью с матерью. Когда Иоанн Зеведеев рассказал им обо всём, что случилось со времени ночного ареста Иисуса, Мария, его мать, сразу же отправилась вместе с ним, чтобы увидеть своего старшего сына. К тому времени, когда Мария и Иоанн добрались до города, римские солдаты уже привели Иисуса на Голгофу, где они должны были распять его.
В течение на сутринта куриерите няколко пъти донасяли на Марфа и Мария съобщения за хода на съда над Иисус. Обаче семейството на Иисус пристигнало във Витания всичко само няколко минути, преди това, когато тук се явил Йоан, предаващ молбата на Иисус, - да се види преди смъртта с майка си. Когато Йоан Зеведеев им разказал за всичко, което се случило от времето на нощния арест на Иисус, Мария, неговата майка, веднага се отправила заедно с тях, за да видят своя старши син. Към това време, когато Мария и Йоан достигнали до града, римските войници вече привели Иисус на Голгота, където те трябвало да го разпънат.
Когда Мария, мать Иисуса, отправилась вместе с Иоанном к своему сыну, его сестра Руфь отказалась остаться с остальными домочадцами. Поскольку она во что бы то ни стало хотела сопровождать свою мать, ее брат Иуда также отправился с нею. Остальные члены семьи Иисуса остались в Вифании на попечении Иакова, и почти каждый час гонцы Давида Зеведеева сообщали им о ходе страшного злодеяния - казни их старшего брата, Иисуса Назарянина.
Когато, Мария, майката на Иисус, се отправила заедно с Йоан към своя син, неговата сестра Руф се отказала да остане с останалите домашни. Доколкото тя каквото и да станело желаела да съпровожда своята майка, нейният брат Иуда така също се отправил с нея. Останалите членове на семейството на Иисус останали във Витания под попечение на Иаков, и почти на всеки час куриерите на Давид Зеведеев им съобщавали за хода на страшното злодеяние - екзекуцията на техния старши брат, Иисус Назарянина.
1. КОНЕЦ ИУДЫ ИСКАРИОТА
1. КРАЯТ НА ЮДА ИСКАРИОТ
Было около половины девятого утра, когда, в ту пятницу, Пилат завершил свой допрос и Учитель был передан римским солдатам для распятия. Как только Иисус оказался в руках римлян, начальник иудейских стражников вернулся вместе со своими людьми в храм. Вслед за стражниками шли первосвященник и остальные члены синедриона, направлявшиеся на свое обычное место заседаний, - в храмовый зал из тесаного камня. Здесь их уже поджидали многие члены синедриона, которым хотелось знать, что сделано с Иисусом. Когда Кайафа докладывал синедриону о ходе суда и вынесении приговора Иисусу, к ним явился Иуда с намерением потребовать награду за свою роль в аресте Учителя и вынесении ему смертного приговора.
Било около осем и половина сутринта, когато, в този петък, Пилат завършил своя разпит и Учителя бил предаден на римските войници за разпъване. Когато само Иисус се оказал в ръцете на римляните, началникът на юдейските стражници се върнал заедно със своите хора в храма. След стражниците вървели първосвещеника и останалите членове на синедриона, насочващи се към своето обичайно място за заседания, - в храмовата зала от дялан камък. Тук вече го очаквали много членове на синедриона, на които се искало да знаят, какво е направено с Иисус. Когато Кайафа докладвал пред синедриона за хода на съда и изнасянето на присъдата над Иисус, към тях се явил Юда с намерението да изиска награда за своята роля в ареста на Учителя и изнасянето за него на смъртна присъда.
Все эти евреи презирали Иуду, испытывая по отношению к предателю одно только крайнее отвращение. В течение всего суда над Иисусом перед Кайафой и во время его пребывания у Пилата Иуда мучился угрызениями
Всички тези евреи мразели Юда, изпитвайки по отношение към предателя едно само крайно отвращение.В течение на целия съд над Иисус пред Кайафа и по време на неговото пребиваване у Пилат Юда се измъчвал от угризения
Страница 1998
совести из-за своего предательского поведения. Кроме того, он начал испытывать некоторое разочарование в отношении награды, которую он должен был получить за свои услуги изменника. Ему не нравилась холодность и отчужденность иудейских властей; и всё же он надеялся на щедрое вознаграждение за свое трусливое поведение. Он ожидал, что его пригласят на заседание синедриона, где ему будут петь дифирамбы и оказывать должные почести в знак великой службы, которую - тешил себя Иуда - он сослужил своей нации. Поэтому представьте себе величайшее изумление этого эгоистичного предателя, когда слуга первосвященника окликнул его за дверьми зала заседаний и, хлопнув по плечу, сказал: "Иуда, мне велено заплатить тебе за предательство Иисуса. Вот твоя награда". И сказав это, слуга Кайафы передал Иуде суму с тридцатью сребрениками - тогдашней ценой хорошего, здорового раба.
на съвестта поради своето предателско поведение. Освен това, той започнал да изпитва известно разочарование по отношение на наградата, която той трябвало да получи за своите услуги на изменник. На него не му се нравела хладността и отчуждеността на юдейските власти; и все пак той се надявал на щедро възнаграждение за своето страхливо поведени. Той очаквал, че него ще го поканят на заседанието на синедриона, където на него ще му бъдат пети дифирамби и ще оказват дължимите почести в знак на велика служба, която - утешавал себе си Юда - той направил в услуга на своята нация. Поради това представете си великото изумление на този егоистичен предател, когато слугата на първосвещеника го повикал зад вратите на залата за заседания и, потупвайки го по рамото, казал:" Юда, на мен ми е заповядано да заплатя на теб за предателството на Иисус. Ето твоята награда". И казвайки това, слугата на Кайафа предал на Юда сумата от тридесет сребърника - тогавашната цена за добър, здрав роб.
Иуда был ошеломлен, ошарашен. Он бросился назад, к входу в зал, но был задержан привратником. Он хотел обратиться к синедриону, но те не впустили его. Иуда не мог поверить, что эти правители иудеев позволили ему предать своего друга и Учителя - и после этого предложили ему в награду тридцать сребреников. Он был унижен, разочарован и совершенно сломлен. Выйдя из храма, он шел как будто в трансе. Машинально опустив кошель с деньгами в свой глубокий карман - тот самый карман, в котором он так долго носил суму с апостольскими деньгами, - он брел по городу вместе с толпами, которые шли поглазеть на распятие.
Юда бил зашеметен, ошашавен. Той се хвърлил назад, към входа на залата, но бил задържан от вратаря. Той искал да се обърне към синедриона, но те го пуснали. Юда не могъл да повярва, че тези управители на юдеите са позволили на него да предаде своя другар и Учител - и след това са му предложили за награда тридесет сребърника. Той бил унижен, разочарован и съвършено сломен. Излизайки от храма, той вървял сякаш бил в транс. Машинално пускайки кесията с парите в своя дълбок джоб - този същия джоб, в който той така дълго носил сума от апостолски пари, - той се влачил по града заедно с тълпите, които отивали да погледат разпъването.
Завидев, как вдали поднимают крест с прибитым к нему Иисусом, Иуда бросился назад, в храм, и, оттолкнув привратника, оказался перед синедрионом, который всё еще продолжал свое заседание. Задыхаясь и почти обезумев, он едва выдавил из себя: "Я согрешил, предав невинную кровь. Вы оскорбили меня. Вы предложили мне в награду за мою службу деньги - цену раба. Я раскаиваюсь в содеянном; вот ваши деньги. Я хочу избавиться от этого греха".
Виждайки, как в далечината вдигат кръста с прикования към него Иисус, Юда се хвърлил назад, в храма, и, отблъсквайки вратаря, се оказал пред синедриона, който все още продължавал своето заседание. Задъхвайки се и почти обезумял, той едва изцедил от себе си:" Аз сгреших, предавайки невинна кръв. Вие ме оскърбихте. Вие ми предложихте като награда за моята служба пари - цената на роб. Аз се разкайвам за стореното; ето вашите пари. Аз искам да се избавя от този грях".
Услышав слова Иуды, правители иудеев подняли его на смех. Один из них, который сидел рядом со стоявшим Иудой, жестом велел ему покинуть зал и сказал: "Твой Учитель уже казнен римлянами, а что до твоего греха, то какое нам дело до этого? Это твоя забота - ступай прочь!"
Чувайки думите на Юда, управителите на юдеите го повдигнали на смях. Един от тях, който седял редом със стоящия Юда, с жест му заповядал да напусне залата и казал:"Твоят Учител вече е екзекутиран от римляните, а що се отнася до твоя грях, то какво ние имаме работа с това? Това е твоя грижа - върви навън!"
Покинув зал синедриона, Иуда вынул из сумы тридцать сребреников и швырнул их с размаху на пол храма. Когда предатель выходил из храма, он находился на грани помешательства. То, что переживал в тот момент Иуда, было опытом осознания истинной природы греха. Исчезла вся привлекательность, всё очарование прегрешения. Злодей остался наедине с приговором, вынесенным его разочарованной и обманутой душой. Еще не совершенный, грех околдовывал и манил; теперь же он должен был пожинать его плоды - суровую и неприглядную действительность.
Напускайки залата на синедриона, Юда извадил от торбата тридесетте сребърника и захвърлил с замах на пода на храма. Когато предателят излизал от храма, той се намирал на границата на полудяването. Това, което преживявал в този момент Юда, било опит за осъзнаване на истинската природа на греха. Изчезнала всичката привлекателност, цялото очарование на прегрешението. Злодеят останал насаме с присъдата, изнесена от неговата разочарована и излъгана душа. Още не извършен, грехът отцепвал и привличал; сега той вече бил длъжен да пожъне неговите плодове - суровата и непривлекателна действителност.
Бывший посланник царства небесного на земле брел по улицам Иерусалима, позабытый и одинокий. Его охватило глубочайшее отчаяние и безысходность. Он пересек город, миновал городские ворота и в страшном одиночестве спустился в долину Енном. Там он взобрался на крутую скалу и, сняв со своего хитона кушак, привязал один его конец к невысокому дереву, а другой затянул себе на шее и бросился в пропасть. Он еще был жив, когда затянутый дрожащими руками узел развязался, и тело предателя разбилось, упав на острые камни.
Бившият посланик на царството небесно на земята се влачил по улиците на Йерусалим, забравен и самотен. Него го обхванало дълбоко отчаяние и безизходица. Той пресякъл града, минал през градските порти и в страшна самота се спуснал в долината Енном. Там се покачил на отвесна скала и, снемайки от своя хитон колана, завързал единия негов край към ниско дърво, а другия затегнал около шията си и се хвърлил в пропастта. Той бил още жив, когато затегнатия с треперещи ръце възел се развързал, и тялото на предателя се разбило, падайки на острите камъни.
Страница 1999
2. ОТНОШЕНИЕ УЧИТЕЛЯ
2. ОТНОШЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯТ
Когда Иисус был арестован, он знал, что его труд на земле в образе смертной плоти завершен. Он прекрасно понимал, какой смертью ему предстоит умереть, и его мало волновали детали так называемых судебных процессов.
Когато Иисус бил арестуван, той знаел, че неговия труд на земята в образа на смъртна плът е завършен. Той прекрасно разбирал, от каква смърт му предстои да умре, и него малко го вълнували детайлите на така наречените съдебни процеси.
Представ перед трибуналом синедриона, Иисус отказался отвечать на показания лжесвидетелей. Существовал только один вопрос, на который он всегда отвечал, - кто бы ни спрашивал, друг или враг, - а именно, вопрос о характере и божественности его миссии на земле. Он неизменно давал ответ, когда его спрашивали, является ли он Сыном Божьим. Он упорно отказывался говорить в присутствии любопытного и нечестивого Ирода. На суде у Пилата он отвечал только тогда, когда считал, что его ответы помогут Пилату или какому-нибудь другому искреннему человеку лучше понять истину. Иисус объяснял своим апостолам, сколь бесполезно метать бисер перед свиньями, и теперь он смело следовал тому, чему сам же учил. В тот день его поведение стало примером терпеливой человеческой покорности в сочетании с величественным и безмолвным божественным достоинством. Он был вполне готов обсудить с Пилатом любой вопрос, имевший отношение к выдвинутым против него политическим обвинениям, - любой вопрос, который, по его мнению, относился бы к компетенции правителя.
Изправяйки се пред трибунала на синедриона, Иисус се отказал да отговаря на показанията на лъжесвидетелите. Съществувал само един въпрос, на който той винаги отговарял, - който и да попитал, приятел или враг, - а именно, въпроса за характера и божествеността на неговата мисия на земята. Той неизменно давал отговор, когато го питали, явява ли се той Син Божий. Той упорито се отказвал да говори в присъствието на любопитния и нечестив Ирод. На съда у Пилат той отговарял единствено тогава, когато считал, че неговите отговори ще помогнат на Пилат или на когото и да било друг искрен човек по-добре да разбере истината. Иисус обяснил на своите апостоли, колко безполезно е да хвърлят бисери пред свинете, и сега той смело следвал това, на което сам учил. В този ден неговото поведение станало пример за търпелива човешка покорност в съчетание с величествено и безмълвно божествено достойнство. Той бил напълно готов да обсъди с Пилат всякакъв въпрос, имащ отношение към повдигнатите против него политически обвинения, - всеки въпрос, който, по негово мнение, би се отнасял до компетентността на управителя.
Иисус был убежден, что Отец желает, чтобы он - как и любое другое смертное создание - подчинился естественному и обыкновенному ходу событий; потому он отказался использовать даже свою чисто человеческую способность, - убедительное красноречие, - чтобы повлиять на исход козней своих социально близоруких и духовно слепых смертных собратьев. Хотя Иисус жил и умер на Урантии, весь его человеческий путь - от начала до конца - являлся зрелищем, призванным оказать влияние на всю сотворенную, постоянно поддерживаемую им вселенную, и просветить ее.
Иисус бил убеден, че Отеца желае, че той - както и всяко друго смъртно създание - да се подчини на естествения и обикновен ход на събитията; поради това той се отказал да използува даже своята чисто човешка способност, - убедителното красноречие, - за да повлияе на изхода от интригите на своите социално късогледи и духовно слепи смъртни събратя. Макар Иисус да живял и умрял на Урантия, целият негов път - от началото до края - се е явявал зрелище, призвано да окаже влияние на цялата сътворена, постоянно поддържана от него вселена, и да я просвети.
Эти недальновидные иудеи шумно и непристойно требовали смерти Учителя, в то время как он стоял в ужасающем молчании, взирая на гибель нации, - народа, к которому принадлежал и его земной отец.
Тези недалновидни юдеи шумно и непристойно искали смъртта на Учителя, в това време когато той стоял в ужасяващо мълчание, виждайки гибелта на нацията, - народа, към който принадлежал и неговия земен баща.
Иисус приобрел тот тип человеческого характера, который мог сохранять свое спокойствие и утверждать свое достоинство даже в условиях непрекращающихся и беспричинных оскорблений. Его невозможно было запугать. В первый раз слуга Ханана ударил его всего лишь в ответ на предположение о том, что было бы уместно пригласить тех свидетелей, которые могли бы свидетельствовать против него по существу дела.
Иисус придобил този тип човешки характер, който можел да съхранява своето спокойствие и да утвърждава своето достойнство даже в условията на не прекратяващите се и безпричинни оскърбления. Него било невъзможно да бъде заблуден. За първи път слугата на Ханан го ударил всичко само в отговор на предположението за това, че би било уместно да се поканят тези свидетели, които биха могли да свидетелствуват против него по същество на делото.
С начала и до конца так называемого суда Пилата наблюдающее небесное воинство не могло не передать по каналам дальней связи собственное определение этой сцены - "Иисус судит Пилата".
От началото и до края на така нареченият съд на Пилат наблюдаващото небесно войнство не могло да не предаде по каналите за далечна връзка собственото определение за тази сцена - ""Иисус съди Пилат".
Когда Иисус предстал перед Кайафой и когда все лжесвидетельства рухнули, Иисус, не колеблясь, ответил на вопрос первосвященника и своим собственным свидетельством дал им то, чего им не хватало для обоснования обвинения в святотатстве.
Когато Иисус застанал пред Кайафа и когато всички лъжесвидетелства рухнали, Иисус, без да се колебае, отговорил на въпроса на първосвещеника и за свое собствено свидетелство им дал това, което не им достигало за обосноваване на обвинението в светотатство.
Учитель не проявлял никакого интереса к благонамеренным, но малодушным попыткам Пилата добиться его освобождения. Он действительно жалел Пилата и искренне хотел просветить его помраченный разум. Он сохранял полное безразличие во время всех обращений римского правителя к иудеям с призывами отказаться от обвинений в совершении уголовного преступления. В течение всего скорбного испытания он держал себя с естественным достоинством и
Учителят не проявявал никакъв интерес към благонамерените, но малодушни опити на Пилат да постигне неговото освобождаване. Той действително съжалявал Пилат и искрено искал да просвети неговия помрачен разум. Той запазвал пълно безразличие по време на всички обръщения на римския управител към юдеите с призиви да се откажат от обвиненията в извършване на криминално престъпление. В течение на цялото скръбно изпитание, той държал себе си с естествено достойнство и
Страница 2000
подлинным величием. Ни тени неискренности не было в его ответе, который он дал своим будущим убийцам, спросившим его, является ли он "царем иудейским". Внеся лишь небольшое уточнение, он принял это название, ибо знал, что хотя они решили отвергнуть его, он был бы их последним кандидатом в национальные вожди, даже в духовном смысле.
истинско величие. Нито сянка на неискреност не е имало в неговия отговор, който той дал на своите бъдещи убийци, питащи го, явява ли се той "цар юдейски". Внасяйки само малко уточнение, той приел това название, защото знаел, че макар те да са решили да го отхвърлят, той би бил техния последен кандидат за национален вожд, даже в духовен смисъл.
Во время этих допросов Иисус почти ничего не говорил, однако он сказал достаточно, чтобы показать всем смертным, какой характер способен обрести человек в сотрудничестве с Богом, и раскрыть всей вселенной, каким образом может проявляться в жизни создания Бог, когда создание действительно решает исполнять волю Отца и тем самым становится активным сыном живого Бога.
В това време на тези разпити Иисус почти нищо не говорил, обаче той казал достатъчно, за да покаже на всички смъртни, какъв характер е способен да придобие човек в сътрудничество с Бога, и да разкрие пред цялата вселена, по какъв начин може да се прояви в живота на създанията Бог, когато създанието действително реши да изпълни волята на Отца и по този начин стане активен син на живия Бог.
Его любовь к невежественным смертным полностью раскрывается в его терпении и огромном самообладании, невзирая на глумление, удары и побои грубых солдат и бездумной челяди. Он даже не сердился на них, когда, завязав ему глаза, они издевательски ударяли его по лицу и кричали: "Прореки, кто из нас ударил тебя".
Неговата любов към невежите смъртни напълно се разкрива в неговото търпение и огромно самообладание, независимо от гавренето, ударите и побоя на грубите войници и не мислещите слуги. Той даже не се сърдил и на тях, когато, завързвайки неговите очи, те злобно подигравателно го удряли по лицето и крещели:"Проречи, кой от тас те удари".
Пилат и не предполагал, сколько правды было в его словах, когда, после бичевания Иисуса, он вывел его перед толпой и воскликнул: "Вот человек!" И действительно, этот запуганный римский правитель даже представить себе не мог, что в тот же момент вся вселенная, затаив дыхание, взирает на это неповторимое зрелище, - своего любимого Властелина, подвергаемого унизительным насмешкам и ударам темных и выродившихся смертных. И когда Пилат произнес эти слова, ему откликнулся весь Небадон: "Вот Бог и человек!" С тех пор бесчисленные миллионы существ по всей вселенной продолжают любоваться этим человеком, а Бог Хавоны - высший правитель вселенной вселенных - признаёт человека из Назарета как воплощение своего идеала смертного создания этой локальной вселенной времени и пространства. Своей несравненной жизнью Иисус всегда раскрывал Бога человеку. Теперь, в завершающих эпизодах своего смертного пути и в своей последующей смерти, он осуществил новое проникновенное раскрытие человека Богу.
Пилат и не предполагал, колко истина имало в неговите думи, когато след бичуването на Иисус, той го извел пред тълпата и възкликнал: "Това е човек!" И действително, този изплашен римски управител даже и да представи на себе си не можел, че в този момент цялата вселена, затаила дихание, се взира в това неповторимо зрелище, - своя любим Властелин, подложен на унизителни насмешки и удари от тъмните и изродили се смъртни. И когато Пилат произнесъл тези думи, на него откликнал целият Небадон:"Ето Богът и човекът!" От този момент безчислени милиони същества по цялата вселена продължават да се любуват на този човек, а Бога на Навона - висшият управител на вселената на вселените - признава човека от Назарет като въплъщение на своя идеал за смъртно създание в тази локална вселена на времето и пространството. Със своя несравнен живот Иисус винаги е разкривал Бога на човека. Сега, в завършващите епизоди от своя смъртен път и в своята последваща смърт, той осъществил ново проникновено разкриване Бог на човека.
3. ВЕРНЫЙ ДАВИД ЗЕВЕДЕЕВ
3. ВЕРНИЯТ ДАВИД ЗЕВЕДЕЕВ
Вскоре после того, как Иисус был передан римским солдатам по окончании допроса у Пилата, отряд храмовых стражников спешно направился в Гефсиманию, чтобы разогнать или арестовать сторонников Учителя. Однако его последователи рассеялись задолго до появления стражников. Апостолы укрылись в заранее условленных местах; греки разошлись по разным домам в Иерусалиме; остальные ученики тоже исчезли. Давид Зеведеев предполагал, что враги Иисуса вернутся. Поэтому он заблаговременно перенес пять-шесть палаток в расщелину, куда Учитель так часто удалялся для молитвы. Здесь он собирался укрыться и одновременно руководить центром, или штабом, своей курьерской службы. Едва Давид успел покинуть лагерь, как сюда явились храмовые стражники. Не найдя здесь никого, они удовлетворились тем, что сожгли лагерь и поспешили назад в храм. Синедрион был доволен их ответом, решив, что последователи Иисуса столь сильно напуганы, что опасность восстания или попытки спасти Иисуса из рук палачей исключена. Наконец-то религиозные вожди могли вздохнуть спокойно; и потому они завершили заседание, чтобы каждый из них мог подготовиться к Пасхе.
Скоро след това, когато Иисус бил предаден на римските войници след завършване на разпита у Пилат, отряд от храмови стражници спешно се отправил към Гетсимания, за да разгони или арестува привържениците на Учителя. Обаче неговите последователи се разпръснали много време преди появяването на стражниците. Апостолите се укрили в по-рано уговорени места; гърците се разотишли в различни домове в Йерусалим; останалите ученици също изчезнали. Давид Зеведеев предполагал, че враговете на Иисус ще се върнат. Поради това той предварително пренесъл пет-шест палатки в тясната клисура, където Учителя така често се отделял за молитва. Тук той се готвел да се укрие и едновременно да ръководи центъра, или щаба, на своята куриерска служба. Едва Давид успял да напусне лагера, когато тук се явили храмовите стражници. Не намирайки тук никого, те се удовлетворили от това, че изгорили лагера и побързали назад в храма. Синедрионът бил доволен от техния отговор, решавайки, че последователите на Иисус толкова силно са изплашени, че опасността от въстание или опит да се спаси Иисус от ръцете на палачите е изключена. Най-накрая религиозните вождове могли да отдъхнат спокойно; и поради това те завършили заседанието, за да може всеки от тях да може да подготви към Пасха.
Как только Пилат передал Иисуса римским солдатам для распятия, гонец спешно оправился в Гефсиманию, чтобы сообщить о том Давиду; не прошло и пяти минут, как гонцы уже бежали в Вифсаиду, Пеллу, Филадельфию, Сидон,
Когато едва Пилат предал Иисус на римските войници за разпъване, куриер спешно се отправил към Гетсимания, за да съобщи за това на Давид; не изминали и пет минути, когато куриери вече бягали към Вифсайда, Пела, Филаделфия, Сидон,
Страница 2001
Сихем, Хеврон, Дамаск и Александрию. Эти гонцы несли сообщение о том, что римляне собираются распять Иисуса по настоятельному требованию иудейских правителей.
Сихем, Хеврон, Дамаск и Александрия. Тези куриери носели съобщение за това, че римляните се готвят да разпънат Иисус по настоятелното изискване на юдейските управители.
В течение всего трагического дня - пока не разнеслось известие о том, что Учитель положен в склеп, - примерно каждые полчаса Давид отправлял гонцов с сообщениями для апостолов, греков и земной семьи Иисуса, собравшейся в доме Лазаря в Вифании. Отправив гонцов с известием о том, что Иисус положен в гробницу, Давид распустил местных гонцов на празднование Пасхи и день отдыха, субботу, велев в воскресенье утром, не привлекая внимания, собраться в доме у Никодима, где он намеревался укрыться на несколько дней вместе с Андреем и Симоном Петром.
В течение на целият трагичен ден - докато не се разнесло известието за това, че Учителя е положен в гробницата, - примерно на всеки половин час Давид изпращал куриери със съобщения за апостолите, гърците и земното семейство на Иисус, събрало се в дома на Лазар във Витания. Изпращайки куриери с известие за това, че Иисус е положен в гробницата, Давид разпуснал местните куриери за празнуване на Пасха и деня за отдих, събота, заповядвайки в неделното утро, без да привличат внимание, да се съберат у дома на Никодим, където той имал намерение да се укрие за няколко дни заедно с Андрей и Симон Петър.
Обладая особым складом ума, Давид Зеведеев был единственным из ближайших учеников Иисуса, кто буквально и как нечто само собой разумеющееся воспринял утверждение Учителя о том, что он умрет и "на третий день воскреснет". Когда-то Давид услышал это предсказание от Иисуса, и теперь, как человек, понимающий всё буквально, предложил своим гонцам собраться ранним утром в воскресенье в доме Никодима, чтобы быть готовыми распространить весть о воскресении Иисуса, если он восстанет из мертвых. Вскоре Давид понял, что никто из последователей Иисуса не надеется на столь скорое возвращение Учителя из могилы. Поэтому он почти ничего не говорил о своей уверенности и вообще ничего не упомянул о том, что он собирает отряд своих гонцов рано утром в воскресенье. Об этом было сказано лишь тем гонцам, которые были посланы во второй половине дня в пятницу в дальние города и центры верующих.
Притежавайки особен строеж на ума, Давид Зеведеев бил единствения от най-близките ученици на Иисус, който буквално и като нещо от само себе си разбиращо се възприел утвърждението на Учителя за това, че той ще умре и "на третия ден ще възкръсне". Когато Давид чул това предсказание от Иисус, и сега, като човек, разбиращ всичко буквално, предложил на своите куриери да се съберат в ранното утро в неделя в дома на Никодим, за да бъдат готови да разпространят вестта за възкръсването на Иисус, ако той стане от мъртвите. Скоро Давид разбрал, че никой от последователите на Иисус не се надява на толкова скорошно завръщане на Учителя от могилата. Поради това той почти нищо не говорил за своята увереност и въобще нищо не упоменал за това, че той събира отряда от свои куриери в ранното утро в неделя. За това било казано само на тези куриери, които били изпратени във втората половина на деня в петък в далечните градове и центрове на вярващите.
Так последователи Иисуса, разбросанные по всему Иерусалиму и его окрестностям, в тот вечер приняли участие в пасхальной трапезе и следующий день провели в уединении.
Така последователите на Иисус, разпръснати по целия Йерусалим и неговите околности, в тази вече взели участие в пасхалната трапеза и следващия ден провели в уединение.
4. ПОДГОТОВКА К РАСПЯТИЮ
4. ПОДГОТОВКА КЪМ РАЗПЪВАНЕТО
После того, как Пилат умыл руки перед толпой, пытаясь тем самым снять с себя грех за то, что он послал невинного человека на распятие только из-за боязни воспротивиться настойчивым требованиям иудейских правителей, он приказал отдать Учителя римским солдатам и велел их командиру не медлить с казнью. Когда Иисус был передан солдатам, они отвели его назад, во двор претория, где сняли с него мантию, надетую Иродом, и одели Иисуса в его собственную одежду. Солдаты дразнили Иисуса и издевались над ним, но они не подвергали его новым наказаниям. Теперь Иисус остался наедине с этими римскими солдатами. Его друзья скрывались; его враги разошлись. Даже Иоанна Зеведеева больше не было рядом с ним.
След това, когато Пилат си измил ръцете пред тълпата, опитвайки се по този начин да снеме от себе си греха за това, че той изпратил невинния човек на разпъване само поради боязън да не се възпротиви на настойчивите изисквания на юдейските управители, той заповядал да се даде Учителя на римските войници и заповядал на техния командир да не бави екзекуцията. Когато Иисус бил предаден на войниците, те го отвели назад, в двора на претория, където снели от него мантията, наметната от Ирод, и облекли Иисус в неговата собствена дреха. Войниците дразнели Иисус и злобно се подигравали над него, но те не го подлагали на нови наказания. Сега Иисус останал насаме с тези римски войници. Неговите другари се скрили; неговите врагове се разотишли. Даже Йоан Зеведеев повече не бил редом с него.
В самом начале девятого Пилат передал Иисуса в руки солдат, и около девяти они отправились на место распятия. В течение этого времени - более получаса - Иисус не проронил ни слова. Управление огромной вселенной практически замерло. Гавриил и верховные правители Небадона либо находились непосредственно на Урантии, либо пристально следили за пространственными сообщениями архангелов, стремясь быть в курсе дела относительно того, что происходит с Сыном Человеческим на Урантии.
В самото начало на девет часа Пилат предал Иисус в ръцете на войниците, и около девет те се отправили към мястото за разпъване. В течение на това време - повече от половин час - Иисус не проронил нито дума. Управлението на огромната вселена практически замряло. Гавриил и върховните управители на Небадон или се намирали непосредствено на Урантия, или напрегнато следили за пространствените съобщения от архангелите, стремейки се да бъдат в курса на делата относно това, какво се случва със Сина Човешки на Урантия.
К тому времени, когда солдаты были готовы отправиться с Иисусом на Голгофу, их начала поражать его необыкновенная выдержка и исключительное достоинство, его терпение и молчание.
Към това време, когато войниците били готови да се отправят с Иисус към Голгота, тях започнала да ги поразява неговата необикновена издръжливост и изключително достойнство, неговото търпение и мълчание.
То, что солдаты не сразу повели Иисуса на распятие, во многом объясняется принятым их командиром в последнюю минуту решением забрать также двух
Това, че войниците не веднага повели Иисус за разпъването, в многото се обяснява с взетото от техния командир в последната минута решение да вземе така също двама
Страница 2002
осужденных на смерть воров. Поскольку Иисуса должны были казнить в то утро, римский командир решил, что эти двое также могут умереть вместе с ним, не дожидаясь окончания празднования Пасхи.
осъдени на смърт крадци. Доколкото Иисус трябвало да екзекутират в това утро, римският командир решил, че тези двамата така също могат да умрат заедно с него, без да дочакат завършване празнуването на Пасха.
Как только воры были подготовлены к казни, их ввели во двор, где они уставились на Иисуса. Один из них видел его в первый раз, однако второй часто слушал его выступления, - как в храме, так и в лагере у Пеллы за много месяцев до этого дня.
Когато едва крадците били подготвени към екзекуцията, тях ги въвели в двора, където те оставили Иисус. Единият от тях го виждал за първи път, обаче вторият често слушал неговите изказвания, - както в храма, така и в лагера в Пела много месеци преди този ден.
5. СМЕРТЬ ИИСУСА И ПАСХА
5. СМЪРТТА НА ИИСУС И ПАСХА
Нет никакой прямой связи между смертью Иисуса и еврейской Пасхой. Действительно, жизнь Учителя во плоти прекратилась именно в тот день - день приготовления к еврейской Пасхе - и примерно в то же время, когда в храме приносили в жертву пасхальных ягнят. Но это случайное совпадение никоим образом не означает, что смерть Сына Человеческого на земле имела какое-либо отношение к иудейской системе жертвоприношений. Иисус был евреем, но как Сын Человеческий он являлся смертным миров. То, что вы уже знаете из данного повествования о событиях, ведущих непосредственно к этому часу предстоящего распятия Учителя, позволяет сделать вывод, что его смерть, наступившая примерно в это время, была абсолютно естественным событием, делом рук человеческих.
Няма никаква пряка връзка между смъртта на Иисус и еврейската Пасха. Действително, животът на Учителят в плът се прекратил именно в този ден - денят за приготовление към еврейската Пасха - и примерно в това същото време, когато в храма принасяли в жертва пасхални агнета. Но това случайно съвпадение по никакъв начин не означава, че смъртта на Сина Човешки на земята е имала каквото и да било отношение към юдейската система за жертвоприношения. Иисус бил евреин, на като Син Човешки той се явявал смъртен от световете. Това, което вие вече знаете от даденото повествувание за събитията, водещи непосредствено към този час на предстоящото разпъване на Учителя, позволява да се направи извода, че неговата смърт, настъпила примерно в това време, е била абсолютно естествено събитие, дело на ръцете човешки.
Человек, а не Бог задумал и осуществил казнь Иисуса на кресте. Действительно, Отец отказался вмешиваться в ход человеческих событий на Урантии, но Райский Отец не распоряжался о смерти своего Сына, не настаивал на ней и не требовал, чтобы она совершилась в том виде, в каком это произошло на земле. Конечно, рано или поздно Иисусу пришлось бы тем или иным путем освободиться от своего материального тела, завершить свою инкарнацию во плоти, однако он мог осуществить эту задачу бесконечным множеством других способов, а не умирать на кресте между двумя ворами. Всё это совершено людьми, а не Богом.
Човекът, а не Бог е замислил и осъществил екзекуцията на Иисус на кръста. Действително, Отецът се е отказал да се намесва в хода на човешките събития на Урантия, но Райският Отец не се е разпореждал за смъртта на своя Син, не е настоявал за нея и не е изисквал, че тя да се извърши в този вид, в който това се е случило на земята. Разбира се, рано или късно на Иисус ще му се наложи било по този или друг път да се освободи от своето смъртно тяло, завършвайки своята инкарнация в плът, обаче той може да осъществи тази задача по безкрайно множество други начини, а не да умре на кръста между двама крадци. Всичко това е извършено от хората, а не от Бога.
Ко времени своего крещения Учитель в совершенстве овладел умением накапливать требуемый опыт - опыт жизни на земле во плоти, необходимый для завершения своего седьмого, последнего вселенского посвящения; именно к тому времени Иисус завершил исполнение своих обязанностей на земле. Вся его последующая жизнь - и даже обстоятельства его смерти - являлись с его стороны исключительно личным служением во имя благополучия и возвышения своих смертных созданий этого и других миров.
Към времето на своето кръщение Учителят в съвършенство е овладял умението да натрупва необходимия опит - опита от живота на земята в плът, необходим за завършване на своето седмо, последно вселенско посвещение; именно към това време Иисус завършил изпълнението на своите задължения на земята. Целият негов последващ живот - и даже обстоятелствата на неговата смърт - се явявали от негова страна изключително лично служене в името на благополучието и възвишаването на своите смъртни създания от този и другите светове.
Евангелие - благая весть о том, что через веру смертный человек способен обрести духовное осознание своего богосыновства, - не зависит от смерти Иисуса. Воистину, смерть Учителя пролила яркий свет на всё евангелие царства; однако еще большее воздействие оказала его жизнь.
Евангелието - благата вест за това, че чрез вярата смъртният човек е способен да придобие духовно осъзнаване на своята божествена синовност, - не зависи от смъртта на Иисус. Наистина, смъртта на Учителят е изляла ярка светлина върху цялото евангелие за царството; обаче още по-голямо въздействие е оказал неговия живот.
Всё, что Сын Человеческий говорил или делал на земле, чрезвычайно украсило доктрины богосыновства и человеческого братства, но эти основополагающие отношения Бога и человека присущи вселенским реальностям - любви Бога к своим созданиям и врожденному милосердию божественных Сынов. Эти трогательные и божественно-прекрасные отношения между человеком и его Творцом в этом мире и во всех других мирах вселенной вселенных существуют испокон веков. И они ни в коей мере не зависят от периодических посвящений, совершаемых Божьими Сынами-Создателями, которые тем самым принимают естество и облик созданных ими разумных существ в качестве требуемой от них платы за обретение окончательного и неограниченного полновластия в своих локальных вселенных.
Всичко, което Синът Човешки е говорил или правил на земята, черезвичайно е украсило доктрината за божествената синовност и човешкото братство, но тези основополагащи отношения на Бога и човека присъщи за вселенските реалности - любовта на Бога към своите създания и вроденото милосърдие на божествените Синове. Тези трогателни и божествено-прекрасни отношения между човека и неговия Творец в този свят и във всички други светове от вселената на вселените съществуват от изворите на вековете. И те в никаква степен не зависят от периодичните посвещения, извършвани от Божиите Синове-Създатели, които по този начин приемат естеството и облика на създадените от тях разумни същества в качеството на изискваната от тях цена за придобиване на окончателно и неограничено пълновластие в своите локални вселени.
Отец небесный точно так же любил смертных людей на земле до жизни и смерти Иисуса на Урантии, как он любил их после этого трансцендентального воплощения партнерства человека и Бога. Это великое свершение - инкарнация Бога Небадона
Отецът небесен точно така също е обичал смъртните хора на земята до живота и смъртта на Иисус на Урантия, както той ги е обичал след това трансцедентално въплъщение на партньорството между човека и Бога. Това велико извършване - инкарнацията на Бога на Небадон.
Страница 2003
в качестве человека на Урантии - не могло улучшить атрибуты вечного, бесконечного и всеобщего Отца, однако оно действительно обогатило и просветило всех остальных управляющих и все создания вселенной Небадон. Хотя любовь, которую испытывает к нам небесный Отец, остается неизменной, благодаря посвящению Михаила все остальные разумные небесные существа любят нас еще больше. И это произошло потому, что Иисус не только раскрыл Бога человеку, но и осуществил новое раскрытие человека Богам и небесным разумным созданиям вселенной вселенных.
в качеството на човек от Урантия - не е могло да подобри атрибутите на вечния, безкраен и всеобщ Отец, обаче то действително обогатило и просветило всички останали управляващи и всички създания от вселената Небадон. Макар любовта, която изпитва към нас небесният Отец, да се остава неизменна, благодарение на посвещението на Михаил всички останали разумни небесни същества обичат нас още повече. И това се е случило поради това, че Иисус не сама е разкрил Бога на човека, но и е осъществил ново разкриване човека на Бога и на небесните разумни създания от вселената на вселените.
Вскоре Иисус умрет, но не как принесенная за грехи жертва. Его смерть не будет искуплением врожденного нравственного греха человеческого рода. У людей нет какого-либо общего греха перед Богом. Виновность связана только с личным грехом и осознанным, преднамеренным восстанием против воли Отца и правления его Сынов.
Скоро Иисус ще умре, но не като принесена за греховете жертва. Неговата смърт няма да бъде изкупление за вродения нравствен грях в човешкия род. У хората няма какъвто и да било общ грях пред Бога. Виновността е свързана единствено с личния грях и осъзнатото, преднамерено въстание против волята на Отца и управлението на неговите Синове.
Грех и восстание не имеют никакого отношения к основополагающей программе посвящений Райских Божьих Сынов, хотя нам действительно кажется, что программа спасения является вр†менной чертой программы посвящений.
Грехът и въстанието нямат никакво отношение към основополагащата програма за посвещение на Райските Божии Синове, макар на нас действително да ни изглежда, че програмата за спасение се явява вр†менна черта от програмата на посвещения.
Предлагаемое Богом спасение смертных Урантии было бы столь же действенным и непременным, если бы Иисус не был казнен жестокими и невежественными смертными. Если бы Учитель был благоприятно принят смертными земли и покинул Урантию в результате добровольного прекращения своей жизни во плоти, то это никак не повлияло бы на истину богосыновства - истину любви Бога и милосердия Сына. Вы, смертные, являетесь Божьими сынами, и для того чтобы превратить эту истину в реальность вашего опыта, нужно только одно: рожденная в духе вера.
Предлаганото от Богът спасение на смъртните от Урантия е било също толкова действително и непременно, ако би Иисус не би бил екзекутиран от жестоките и невежи смъртни. Ако би Учителят бил благоприятно приет от смъртните на земята и напуснал Урантия в резултат на доброволно прекратяване на своя живот в плът, то това никак не би повлияло на истината за божествената синовност - истината за любовта на Бога и милосърдието на Сина. Вие, смъртните, се явявате Божии синове, и за това че да превърнете тази истина в реалност на вашия опит, нужно е само едно: раждане в духа на вярата.
Страница 2004