Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 182. В ГЕФСИМАНИИ

Документ 182. В ГЕТСИМАНИЯ

БЫЛО около десяти часов вечера, когда в этот четверг Иисус повел одиннадцать апостолов из дома Илии и Марии Марк назад в гефсиманский лагерь. Начиная с того дня, который он провел вместе с Иисусом в горах, Иоанн Марк считал своей священной обязанностью не спускать с Учителя глаз. Испытывая потребность во сне, Иоанн смог отдохнуть в течение нескольких часов, пока Учитель находился со своими апостолами в верхнем зале. Однако услышав, как они спускаются вниз, он поднялся и, быстро накинув на себя хитон, отправился вслед за ними через город и ручей Кедрон и далее, к их уединенному лагерю, который находился по соседству с Гефсиманским садом. Всю эту ночь и следующий день Иоанн Марк оставался вблизи Учителя, благодаря чему он стал свидетелем всех дальнейших событий и услышал многое из того, что было сказано Учителем, начиная с того момента и вплоть до распятия.

БИЛО около десет часа вечерта, когато в този четвъртък Иисус повел единадесетте апостоли от дома на Илия и Мария Марк назад в гетсиманския лагер. Започвайки от този ден, който той провел заедно с Иисус в планините, Йоан Марк считал за свое свещено задължение да не изпуска Учителя от очи. Изпитвайки потребност от сън, Йоан могъл да отдъхне в течение на няколкото часа, докато Учителя се намирал със своите апостоли в горната зала. Обаче чувайки, как те се спускат надолу, той станал и, бърдо обличайки върху себе си хитона, се отправил след тях през града и ручея Кедрон и по-нататък, към техния уединен лагер, който се намирал в съседство с Гетсиманската градина. Цялата тази нощ и следващия ден Йоан Марк си оставал в близост до Учителя, благодарение на което той станал свидетел на всички по-нататъшни събития и чул много от това, което било казано от Учителя, започвайки от този момент и чак до разпятието.

Пока Иисус и одиннадцать шли назад в лагерь, апостолы начали размышлять над тем, что означает затянувшееся отсутствие Иуды. Они обсуждали между собой слова Учителя, предсказавшего, что один из них предаст его; и тут они впервые заподозрили, что с Иудой Искариотом что-то неладно. Однако они начали открыто высказывать свое мнение об Иуде только после того, как прибыли в лагерь и увидели, что его там нет, что он не ждет и не встречает их. Когда все они окружили Андрея, допытываясь у него, что случилось с Иудой, их руководитель только заметил: "Я не знаю, где Иуда, но боюсь, что он бросил нас".

Докато Иисус и единадесетте отивали назад в лагера, апостолите започнали да размишляват над това, какво означава проточилото се отсъствие на Юда. Те обсъждали между себе си думите на Учителя, предсказващ, че един от тях ще го предаде; и тук те за първи път заподозрели, че с Юда Искариот има нещо нередно. Обаче те започнали открито да изказват своето мнение за Юда едва след това, когато пристигнали в лагера и видели, че него там го няма, че той не чака и не ги посреща. Когато всички те обкръжили Андрей, допитвайки се до него, какво се е случило с Юда, техния ръководител само отбелязал:"Аз не зная, къде е Юда, но се боя, че той е напуснал нас".

1. ПОСЛЕДНЯЯ ОБЩАЯ МОЛИТВА

1. ПОСЛЕДНАТА ОБЩА МОЛИТВА

Вскоре после возвращения в лагерь Иисус сказал им: "Мои друзья и братья, совсем недолго мне осталось быть с вами, и я желаю, чтобы мы уединились и помолились Отцу, прося укрепить и поддержать нас в этот час и впредь во всяком труде, который нам предстоит совершить от его имени".

Скоро след завръщането в лагера Иисус им казал: "Мои другари и братя, съвсем не дълго на мен ми остава да бъда с вас, и аз желая, че ние да се уединим и да се помолим към Отца, молейки да укрепи и поддържа нас в този час и за напред във всеки труд, който нам предстои да извърши от негово име".

Сказав это, Иисус повел их вверх по склону Елеонской горы, и вскоре они поднялись на большую плоскую скалу, откуда был виден весь Иерусалим. Иисус велел им стать вокруг и преклонить колена, как в день их посвящения в сан, а затем - величественно стоя посреди них в мягком свете луны, - он возвел глаза к небу и произнес молитву:

Казвайки това, Иисус ги повел нагоре по склона на Елеонската планина, и скоро те се изкачили на голяма плоска скала, откъдето бил виждан цял Йерусалим. Иисус им заповядал да застанат в кръг и да застанат на колене, както в деня на тяхното посвещение в сан, а след това - величествено стоейки пред тях в меката светлина на луната, - той издигнал очи към небето и произнесъл молитвата:

"Отец, исполнилось мое время; прославь Сына своего, чтобы и Сын мог прославить тебя. Я знаю, что ты дал мне всю полноту власти над всеми живыми созданиями в моих владениях, и я дам вечную жизнь всем, кто станет вероисповедными сынами Божьими. И вечная жизнь заключается в том, чтобы мои создания познали тебя как единого истинного Бога и Отца всего сущего, и чтобы они уверовали в того, кого ты послал в мир. Отец, я прославил тебя на земле и совершил то, что ты поручил мне исполнить. Я почти уже завершил свое посвящение детям нашего общего творения; мне остается только отказаться от

"Отче, изпълни се времето мое; прослави Сина свой, за да може и Сина да прослави тебе. Аз зная, че ти си дал на мен цялата пълнота на властта над всички живи създания в моите владения, и аз ще дам вечен живот на всички, които станат вероизповедни синове Божии. И вечният живот се заключава в това, че моите създания да познаят теб като единен истински Бог и Отец на всичко истинско, и за да повярват те в този, който ти си изпратил в света. Отче, аз прославих теб на земята и извърших това, което ти си поръчал на мен да изпълня. Аз почти вече съм завършил своето посвещение на децата на нашето общо творение; на мен ми остана само да се откажа от


Страница 1964

своей жизни во плоти. О, мой Отец, прославь меня той славой, что знал я с тобой еще до существования этого мира, и прими меня вновь по правую руку.

своя живот в плът. О, мой Отец, прослави мен с тази слава, която аз познавах с теб още преди съществуването на този свят, и приеми мен отново по дясната си ръка.

Я открыл тебя людям, которых ты избрал в этом мире и дал мне. Они твои, ибо всякая жизнь находится в твоих руках; ты дал их мне, и я жил среди них и учил их путям жизни, и они уверовали. Эти люди начинают видеть, что всё мое исходит от тебя, и что жизнь, которую я проживаю во плоти, призвана познакомить миры с моим Отцом. Истину, данную тобою мне, я раскрыл им. Эти мои друзья и посланники всегда искренне желали принять твое слово. Я говорил им, что я пришел от тебя, что ты послал меня в этот мир и что вскоре я вернусь к тебе. Отец, молю тебя об этих избранных. И я молюсь о них не так, как я молился бы об этом мире, а как о тех, кого я избрал в мире представлять меня после того, как я вернусь к твоему труду, - так же, как я представлял тебя в этом мире, пребывая здесь во плоти. Эти люди - мои; ты дал их мне, но всё то, что является моим, извечно принадлежит тебе, а всё то, что было твоим, ты сделал моим. Ты был прославлен во мне, и теперь я молю о том, чтобы я прославился в этих людях. Я не могу более оставаться в этом мире; я возвращаюсь к труду, который ты поручил мне выполнить. Я должен оставить этих людей здесь представлять нас и наше царство среди людей. Отец, сейчас, когда я готовлюсь отдать свою жизнь во плоти, сохрани преданность этих людей. Помоги моим друзьям быть едиными в духе, как едины мы. Пока я оставался с ними, я мог охранять и направлять их, но теперь я ухожу. Будь рядом с ними, Отец, пока мы не сможем прислать нового учителя, который утешит и укрепит их.

Аз открих теб на хората, които ти избра в този свят и даде на мен. Те са твои, защото всеки живот се намира в твоите ръце, ти си го дал на мен, и аз живях сред тях и ги учих на пътищата на живота, и те повярваха. Тези хора започват да виждат, че всичко мое произлиза от теб, и че живота, който аз проживявам в плът, е призван да запознае световете с моя Отец. Истината, дадена от теб на мен, аз им разкрих. Тези мои другари и посланици винаги искрено са желаели да приемат твоето слово. Аз им говорих, че аз съм дошъл от теб, че ти си ме изпратил в този свят и, че скоро аз ще се върна към тебе. Отче, моля теб за тези избраните. И аз се моля за тях не така, както аз бих се молел за този свят, а като да тези, които аз избрах в света да представляват мен след това, когато аз се върна към своя труд, - така също, както аз представях теб в този свят, пребивавайки тук в плът. Тези хора - са мои; ти си ги дал на мен, но всичко това, което се явява мое, извечно принадлежи на теб, и всичко това, което е било твое, ти ще направиш мое. Ти си бил прославен в мен, и сега аз моля за това, за да се прославя аз в тези хора. Аз не мога повече да остана в този свят; аз се възвръщам към своя труд, който ти си поръчал на мен да изпълня. Аз трябва да оставя тези хора тук да представляват нас и нашето царство сред хората. Отче, сега, когато аз се готвя да отдам своя живот в плът, съхрани предаността на тези хора. Помогни на моите другари да бъдат единни в духа, както сме единни ние. Докато аз оставам с тях, аз мога да ги охранявам и направлявам, но сега аз си заминавам. Бъде редом с тях, Отче, докато ние можем да изпратим новия учител, който ще ги утеши и ще ги укрепи.

Ты дал мне двенадцать человек, и я сохранил их всех, кроме одного, сына мести, который не пожелал остаться нашим товарищем. Эти люди слабы и бренны, но я знаю, что мы можем положиться на них; все они любят меня так же, как поклоняются тебе. Хотя они должны пострадать за меня, я желаю, чтобы они исполнились также радостью, уверенные в своем богосыновстве в царстве небесном. Я передал этим людям твое слово и научил их истине. Возможно, мир будет ненавидеть их, как ненавидел меня, но я не прошу, чтобы ты забрал их из этого мира, - только о том, чтобы удержал их от зла в этом мире. Освяти их истиной; слово твое есть истина. Как ты послал меня в этот мир, так и я собираюсь послать этих людей в мир. Ради них я жил среди людей и посвятил свою жизнь служению тебе, дабы я мог воодушевить их на очищение истиной, которой я научил их, и любовью, которую я раскрыл им. Я хорошо знаю, Отец мой, что мне не нужно просить тебя хранить моих братьев после моего ухода; я знаю, что ты любишь их, но я делаю это для того, чтобы они могли лучше осознать, что Отец любит смертных так же, как их любит Сын.

Ти даде на мен дванадесет човека, и аз ги съхраних всичките, освен един, сина на отмъщението, който не пожела да остане наш другар. Тези хора са слаби и тленни, но аз зная, че ние може да се положим на тях; всички те обичат мен така също, както се покланят към теб. Макар те да са длъжни да пострадат за мен, аз желая, че те да се изпълнят така също с радост, уверени в своята божествена синовност в царството небесно. Аз предадох на тези хора твоето слово и ги научих на истината. Възможно е, светът да ги намрази, както намрази мен, но аз не моля, че ти да ги прибереш от този свят, - само за това, че ти да ги удържиш от злото в този свят. Освети ги с истината; словото твое е истината. Както ти изпрати мен в този свят, така аз се готвя да изпратя тези хора в света. Заради тях аз живях сред хората и посветих своя живот на служенето на теб, за да мога аз да ги въодушевя за очистване на истината, на която аз ги научих, и на любовта, която им разкрих. Аз добре зная, Отче мой, че за мен не е нужно да моля теб да пазиш моите братя след моето заминаване; аз зная, че ти обичаш тях, но аз правя това за това, за да могат те по-добре да осъзнаят, че Отеца обича смъртните така също, както тях ги обича Сина.

А теперь, Отец мой, я хотел бы вознести молитву не только об этих одиннадцати, но и обо всех иных, кто ныне верует, или кто может впредь уверовать в евангелие царства через слово их грядущего служения. Я хочу, чтобы все они были едины, как едины мы с тобой. Ты во мне, и я в тебе, и я желаю, чтобы эти верующие также были в нас, чтобы оба наших духа пребывали в них. Если мои дети будут едины, как едины мы с тобой, и если они будут любить друг друга, как возлюбил их я, все люди поверят, что я пришел от тебя, и возжелают принять осуществленное мною откровение истины и славы. Славу, данную мне тобою, я раскрыл этим верующим. Как ты жил со мною в духе, так и я жил с ними во плоти. Как ты был един со мной, так и я был един с ними, и так новый учитель будет един с ними и в них. И всё это сделано мною для того, чтобы мои братья

А сега, Отче мой, аз бих искал да възнеса молитвата не само за тези единадесет, но и за всички други, които сега вярват, или които може за напред да повярват в евангелието за царството чрез словото на тяхното идващо служене. Аз искам, че те всички да бъдат единни, както единни сме ние с теб. Ти във мен, и аз в теб, и аз желая, че тези вярващи така също да бъдат в нас, за да могат нашите духове да пребивават в тях. Ако моите деца бъдат единни, както сме единни ние с теб, и ако те се обичат един друг, както възлюбих тях аз, всички хора ще повярват, че аз съм дошъл от теб, и ще възжелаят да приемат осъщественото от мен откровение на истината и славата. Славата, дадена на мен от теб, аз разкрих на тези вярващи. Както ти си живял с мен в духа, така и аз съм живял с тях в плът. Както ти си бил единен с мен, така и аз съм бил единен с тях, и така новия учител ще бъде единен с тях и в тях. И всичко това е направено от мен за нова, за да могат моите братя


Страница 1965

во плоти могли узнать, что Отец любит их так же, как их любит Сын, и что ты любишь их так же, как меня. Отец, трудись со мною над спасением этих верующих, чтобы вскоре они могли прийти и остаться со мною в славе, а затем идти дальше для воссоединения с тобою в объятиях Рая. Я хотел бы, чтобы те, кто служит со мною в смирении, явились ко мне в славе, дабы увидеть всё, что передано тобою мне, в качестве собираемого в вечности урожая, посеянного во времени в образе смертной плоти. Я желаю показать моим земным братьям ту славу, что я знал с тобою еще до существования этого мира. Этот мир почти не знает тебя, праведный Отец, но я знаю тебя, и я раскрыл тебя этим верующим, и они раскроют тебя другим поколениям. А теперь я обещаю им, что ты будешь с ними в этом мире, как ты был со мною, - именно так".

в плът да могат да узнаят, че Отеца обича тях също така, както тях ги обича Сина, е че ти ги обичаш така също, както мен. Отче, труди се с мен над спасението на тези вярващи, за да могат скоро те да дойдат и да останат с мен в слава, а след това да вървят по-нататък за възсъединяване с теб в обятията на Рая. Аз бих искал, че тези, които служат с мен в смирение, да се явят към мен в слава, за да могат да видят всичко, което е предадено от теб на мен, в качеството на събираната във вечността реколта, посята във времето в образа на смъртна плът. Аз желая да покажа на моите земни братя тази слава, която аз познавах с теб още преди съществуването на този свят. Този свят почти не познава теб, праведният Отец, но аз познавам теб, и аз разкрих теб на тези вярващи, и те ще разкрият теб на другите поколения. А сега аз им обещавам, че ти ще бъдеш с тях в този свят, както ти си бил с мен, - именно така".

Несколько минут одиннадцать апостолов продолжали стоять, преклонив колена вокруг Иисуса, после чего они молча поднялись и отправились назад в находившийся рядом лагерь.

Няколко минути единадесетте апостоли продължили да стоят, на колене около Иисус, след което те мълчейки станали и се отправили назад в намиращия се редом лагер.

Иисус молился о единстве своих сторонников, но он не желал единообразия. Грех создает мертвый уровень порочной инерции, однако праведность воспитывает творческий дух индивидуального опыта в живых реальностях вечной истины и в прогрессивном общении божественных духов Отца и Сына. В духовном общении верующего сына и божественного Отца нет места для доктринерской категоричности и сектантского превосходства, присущих групповому сознанию.

Иисус се молел за единство на своите привърженици, но не желаел еднообразие.Грехът създава мъртво ниво на порочната инерция, обаче праведността възпитава творческия дух от индивидуалния опит в живите реалности на вечната истина и в прогресивното общуване с божествените духове на Отца и Сина. В духовното общуване на вярващия син и божествения Отец няма място за доктринерска категоричност и сектантско превъзходство, присъщи за груповото съзнание.

В этой своей последней молитве вместе с апостолами Учитель ссылался на то, что он открыл миру имя Отца. Таким раскрытием Бога воистину стала вся его совершенная жизнь во плоти. Отец небесный пытался раскрыть себя Моисею, но он не смог пойти дальше провозглашения: "Я ЕСТЬ". А когда у него попросили расширить это откровение, было раскрыто лишь одно: "Я ЕСТЬ то, что Я ЕСТЬ". Когда же Иисус завершил свою земную жизнь, имя Отца было раскрыто в такой мере, что Учитель, являвшийся воплощением Отца, мог воистину сказать:

В тази своя последна молитва заедно с апостолите Учителят препращал на това, че той разкрил света името на Отца. Такова разкритие на Бога наситена станал целият негов съвършен живот в плът. Отецът небесен се опитвал да разкрие себе си на Мойсей, но той не могъл да отиде по-далеч от провъзгласяването:"АЗ СЪМ". А когато него го помолили да разшири това откровение, било разкрито само едно:"АЗ СЪМ това, което АЗ СЪМ". Когато също Иисус завършил своя земен живот, името на Отца било разкрито в такава степен, че Учителят, явяващ се въплъщение на Отца, могъл наистина да каже:

Я - хлеб жизни.

Аз - съм хляба на живота.

Я - живая вода.

Аз - съм живата вода.

Я - свет мира.

Аз - съм светлината на света.

Я - желание всех веков.

Аз - съм желанието на всичките векове.

Я - открытая дверь к вечному спасению.

Аз - съм откритата врата към вечното спасение.

Я - реальность бесконечной жизни.

Аз - съм реалността на безкрайния живот.

Я - добрый пастырь.

Аз - съм добрия пастир.

Я - путь бесконечного совершенства.

Аз - съм пътя на безкрайното съвършенство.

Я - воскресение и жизнь.

Аз - съм възкресението и живота.

Я - тайна вечного спасения.

Аз - съм тайната на вечното спасение.

Я - путь, истина и жизнь.

Аз - пътя, истината и живота.

Я - бесконечный Отец моих конечных детей.

Аз - съм безкрайния Отец на моите крайни деца.

Я - истинная виноградная лоза, вы - ветви.

Аз - съм истинската лозова пръчка, а вие - филизите.

Я - надежда всех, кто познал живую истину.

Аз - съм надеждата за всички, които са познали живата истина.

Я - живой мост из одного мира в другой.

Аз - съм живия мост от един свят в друг.

Я - живая связь между временем и вечностью.

Аз - съм живата връзка между времето и вечността.

Так Иисус расширил живое раскрытие имени Отца для всех поколений. Как божественная любовь раскрывает сущность Бога, так вечная истина раскрывает его имя во всё более широком масштабе.

Така Иисус разширил живото разкриване на имената на Отца за всички поколения. Както божествената любов разкрива същността на Бога, така вечната истина разкрива неговото име във все по-широк мащаб.


Страница 1966

2. ЗА ЧАС ДО ПРЕДАТЕЛЬСТВА

2. ЗА ЧАС ДО ПРЕДАТЕЛСТВОТО

Апостолы были чрезвычайно возмущены тем, что вернувшись в лагерь, они не нашли там Иуду. Пока одиннадцать человек горячо обсуждали своего товарища, ставшего предателем, Давид Зеведеев и Иоанн Марк отвели Иисуса в сторону и признались ему, что уже в течение нескольких дней они следили за Иудой и знали, что он собирается выдать Учителя врагам. Иисус выслушал их, но в ответ сказал лишь: "Друзья мои, ничто не может случиться с Сыном Человеческим, если того не пожелает Отец. Пусть не тревожатся ваши сердца; всё происходит во славу Бога и во спасение людей".

Апостолите били черезвичайно възмутени от това, че връщайки се в лагера, те не намерили там Юда. Докато единадесетте човека горещо обсъждали своя другар, станал предател, Давид Зеведеев и Йоан Марк отвели Иисус на страна и му признали, че вече в течение на няколко дена те следели за Юда и знаели, че той се готви да издаде Учителя на враговете. Иисус ги изслушал, но в отговор казал само:"Другари мои, нищо не може да се случи със Сина Човешки, ако това не го пожелае Отеца. Нека не се тревожат вашите сърца; всичко се случва за славата на Бога и за спасението на хората".

Бодрое настроение Иисуса угасало. В течение этого часа он становился всё более серьезным и даже печальным. Возбужденные апостолы не хотели возвращаться в свои палатки даже после того, как их попросил о том сам Учитель. Вернувшись после разговора с Давидом и Иоанном, он произнес последние слова, обращенные ко всем одиннадцати: "Друзья мои, ступайте отдыхать. Подготовьтесь к завтрашним трудам. Помните, что мы должны подчинить себя воле небесного Отца. Да будет мой мир с вами". И после этих слов он показал им жестом, чтобы они расходились по своим палаткам, но когда они пошли прочь, он окликнул Петра, Иакова и Иоанна и сказал им: "Я хочу, чтобы вы немного побыли со мной".

Бодрото настроение на Иисус угаснало. В течение на този час той ставал все по-сериозен и даже печален. Възбудените апостоли не искали да се завръщат в своите палатки даже след това, когато тях ги помолил за това сам Учителя. Връщайки се след разговора с Давид и Йоан, той произнесъл последните думи, обърнати към всичките единадесет:"Другари мои, вървете да отдъхнете. Пригответе се към утрешния труд. Помнете, че ние сме длъжни да подчиним себе си на волята на небесния Отец. Да бъде моят мир с вас". И след тези думи той им показал с жест, че те да се разотидат по своите палатки, но когато те отишли на страна, той викнал на Петър, Иаков и Йоан и им казал:"Аз искам, че вие малко да бъдете с мен".

Апостолы заснули только потому, что буквально падали от усталости. Они недосыпали с самого прибытия в Иерусалим. До того, как одиннадцать разошлись на ночлег, Симон Зелот привел их в свою палатку, где были сложены мечи и другое оружие, и выдал каждому боевое снаряжение. Все взяли это оружие и опоясались мечами, кроме Нафанаила. Отказываясь вооружиться, Нафанаил сказал: "Братья мои, Учитель не раз говорил нам, что его царство не от мира сего, и что его ученики не должны добиваться установления царства мечом. Я верю в это. Я не думаю, что Учителю нужно, чтобы мы пользовались мечами для его защиты. Все мы видели его великую силу и знаем, что он мог бы защитить себя от врагов, если бы пожелал. Если он не станет сопротивляться своим врагам, то это значит, что такое поведение означает стремление исполнить волю Отца. Я буду молиться, но я не подниму меча". После этих слов Нафанаила Андрей вернул меч Симону Зелоту. Поэтому у девяти из них было оружие, когда они расставались на ночь.

Апостолите заспали само поради това, че буквално падали от умора. Те били недоспали от самото пристигане в Йерусалим. До тогава, когато на единадесетте било разрешено да си легнат, Симон Зелот ги завел в своята палатка, където били сложени мечове и друго оръжие, и дал на всекиго бойно снаряжение. Всички взели това оръжие и се запасли с мечовете, освен Натанаил. Отказвайки се да се въоръжи, Натанаил казал:" Братя мои, Учителя не веднъж е говорил нам, че неговото царство не е от този свят, и че неговите ученици не трябва да постигат установяване на царството с меч. Аз вярвам в това. Аз не мисля, че за Учителя е нужно, че ние да използуваме мечове за неговата защита. Ние всички сме видели неговата велика сила и знание, че той може да защити себе си от враговете, ако би пожелал. Ако той не стане да се съпротивлява на своите врагове, то това означава, че токова поведение означава стремеж да изпълни волята на Отца. Аз ще се моля, но аз няма да вдигна меч". След тези думи на Натанаил Андрей върнал меча на Симон Зелот. Поради това у девет от тях имало оръжие, когато те се разделяли за нощта.

Негодование из-за того, что Иуда оказался предателем, на мгновение затмило всё остальное в сознании апостолов. Замечание Учителя относительно Иуды, сделанное во время последней молитвы, открыло им глаза на то, что он бросил их.

Негодуванието поради това, че Юда се оказал предател, за миг затъмнило цялото останало в съзнанието на апостолите. Забележката на Учителят относно Юда, направено по време на последната молитва, им отворило очите за това, че той ги е изоставил.

Когда восемь апостолов разошлись, наконец, по своим палаткам, и в то время как Петр, Иаков и Иоанн стояли рядом в ожидании указаний Учителя, Иисус окликнул Давида Зеведеева: "Пришли ко мне своего самого быстрого и надежного гонца". Когда Давид привел к Учителю некоего Иакова - бывшего курьера срочной связи между Иерусалимом и Вифсаидой - Иисус, обращаясь к нему, сказал: "Спешно отправляйся к Абнеру в Филадельфию и скажи ему: „Учитель приветствует тебя и сообщает, что пришел час, когда он будет предан в руки врагов, которые убьют его, но что он воскреснет из мертвых и вскоре, прежде чем отправиться к Отцу, явится пред тобой и даст тебе наставления, которым ты будешь следовать, пока в ваших сердцах не поселится новый учитель"". Оставшись довольным тем, как Иаков выучил это сообщение, Иисус отправил

Когато осем от апостолите се разотишли, най-накрая, по своите палатки, и в това време, когато Петър, Иаков и Йоан стояли редом в очакване на указанията на Учителя, Иисус извикал Давид Зеведеев: Изпрати към мен своя най-бърз и надежден куриер". Когато Давид привел към Учителя някой си Иаков - бивш куриер за срочна връзка между Йерусалим и Вифсайда - Иисус, обръщайки се към него, казал:"Спешно се отправи към Абнер във Филаделфия и му кажи:" Учителят приветства теб и съобщава, че дойде часа, когато той ще бъде предаден в ръцете на враговете, които ще го убият, но че той ще възкръсне от мъртвите и скоро, преди да се отправи към Отца, ще се яви пред теб и ще ти даде наставления, които ти ще следваш, докато във вашите сърца не се засели новия учител "". Оставайки доволен от това, как Иаков научил това съобщение, Иисус го отправил


Страница 1967

его в путь со словами: "Не бойся никого из людей, Иаков, ибо этой ночью незримый гонец будет бежать рядом с тобой".

на път с думите:"Не бой се от никого от хората, Иаков, защото тази нощ невидим куриер ще бяга редом с теб".

После этого Иисус повернулся к главе гостивших у них греков, которые разместились в том же лагере, и сказал: "Брат мой, не тревожься из-за того, что должно произойти, ибо я уже предупреждал вас о том. Сын Человеческий будет убит по наущению его врагов - первосвященников и иудейских правителей. Но я воскресну, чтобы немного побыть с вами, прежде чем отправиться к Отцу. И когда ты станешь свидетелем всех эти событий, восславь Бога и укрепи своих братьев".

След това Иисус се обърнал към главата на гостуващите у тях гърци, които се настанили в техния лагер, и казал:"Братко мой, не се тревожи заради това, което трябва да се случи, защото аз вече съм предупредил вас за това. Синът Човешки ще бъде убит по подстрекателство на неговите врагове - първосвещениците и юдейските управители. Но аз ще възкръсна, за да мога малко да бъда с вас, преди да се отправя към Отца. И когато ти станеш свидетел на всички тези събития, прослави Бога и укрепи своите братя".

Обычно каждый из апостолов лично желал Учителю спокойной ночи, однако в этот вечер они были столь поглощены внезапным осознанием предательства Иуды и находились под столь сильным впечатлением от необычного характера прощальной молитвы Учителя, что выслушав его последнее приветствие, молча разошлись.

Обикновено всеки от апостолите лично пожелавал на Учителя спокойна нощ, обаче в тази вечер те били толкова погълнати от внезапното осъзнаване предателството на Юда и се намирали под толкова силно впечатление от необичайния характер на прощалната молитва на Учителя, че изслушвайки неговото последно приветствие, мълчаливо се разотишли.

Правда, прощаясь той ночью с Андреем, Иисус сказал ему: "Андрей, сделай всё возможное, чтобы удержать своих братьев вместе, пока я не приду к вам вновь, после того как выпью эту чашу. Укрепи своих братьев, помня, что я уже обо всём рассказал вам. Мир с тобой".

Наистина, прощавайки се тази нощ с Андрей, Иисус му казал:"Андрей, направи всичко възможно, че да удържиш своите братя заедно, докато аз не дойда към вас отново, след като изпия тази чаша. Укрепи своите братя, помнейки, че аз вече за всичко съм разказал вам. Мир с теб".

Никто из апостолов не предполагал, что этой ночью может что-то случиться, ибо было уже очень поздно. Они стремились выспаться, чтобы встать пораньше и приготовиться к худшему. Они считали, что первосвященники попытаются схватить Учителя ранним утром, ибо никакая мирская работа не могла выполняться после полудня в день подготовки к празднованию Пасхи. Только Давид Зеведеев и Иоанн Марк понимали, что враги Иисуса явятся сюда вместе с Иудой в эту самую ночь.

Никой от апостолите не предполагал, че тази нощ може нещо да се случи, защото било вече много късно. Те се стремели да се наспят, за да станат по-рано и да се приготвят за лошото. Те смятали, че първосвещениците ще се опитат да хванат Учителя в ранното утро, защото никаква светска работа не могла да се изпълнява след обяда в деня за подготовка към празнуването на Пасха. Само Давид Зеведеев и Йоан Марк разбирали, че враговете на Иисус ще се явяват тук заедно с Юда в тази същата нощ.

Давид условился о том, что он будет стоять на страже на верхней тропе, которая выходила к дороге, соединявшей Вифанию с Иерусалимом, а Иоанн Марк должен был следить за дорогой, поднимавшейся вдоль Кедрона в Гефсиманию. Перед тем, как отправиться исполнять свою добровольную обязанность, - стоять на часах, - Давид простился с Иисусом, сказав: "Учитель, я с огромной радостью служил тебе. Мои братья являются твоими апостолами. Я же с превеликим удовольствием занимался более скромным трудом, добросовестно выполняя его. И когда тебя не станет, я буду скучать по тебе всем своим сердцем". И тогда Иисус ответил Давиду: "Давид, сын мой, другие исполняли то, что им было велено; ты же выполнял свою службу по собственной воле, и твоя преданность не осталась незамеченной мною. Когда-нибудь и ты будешь служить вместе со мной в вечном царстве".

Давид се уговорил за това, че той ще стои на стража на горната пътека, която излизала към пътя, съединяващ Витания с Йерусалим, а Йоан Марк трябвало да следи за пътя, издигащ се покрай Кедрон в Гетсимания. Преди това, когато да се отправят да изпълняват своето доброволно задължение, - до стоят на пост, - Давид се простил с Иисус, казвайки:"Учителю, аз с огромна радост служих на теб. Моите братя се явяват твои апостоли. Аз също с превелико удоволствие се занимавах с по-скромен труд, добросъвестно изпълнявайки го. И когато тебе няма да те има, аз ще скучая по теб с цялото свое сърце". И тогава Иисус отговорил на Давид:" Давид, сине мой, другите са изпълнявали това, което им е било заповядано; ти също си изпълнявал своята служба по собствена воля, и твоята преданост не остава незабелязана от мен. Някога и ти ще служиш заедно с мен във вечното царство".

И затем, перед тем как занять свой пост на верхней тропе, Давид сказал Иисусу: "Знаешь, Учитель, я послал за твоей семьей, и гонец передал мне, что этим вечером они прибыли в Иерихон. Они будут здесь в начале первой половины дня, ибо для них было бы опасно идти кровавым путем ночью". Взглянув на Давида, Иисус сказал лишь: "Пусть будет так, Давид".

И след това, преди когато да заеме своя пост на горната пътека, Давид казал на Иисус:"Знаеш ли, Учителю, аз изпратих за твоето семейство, и куриера предаде на мен, че тази вечер те са пристигнали в Йерихон. Те ще бъдат тук в началото на първата половина от деня, защото за тях би било опасно да вървят по керванния път през нощта". Поглеждайки към Давид, Иисус казал само:"Нека бъде така, Давид".

Когда Давид поднялся на Елеонскую гору, Иоанн Марк встал на страже рядом с дорогой, которая проходила вдоль ручья, спускаясь к Иерусалиму. И он остался бы на своем посту, если бы не его страстное желание быть рядом с Иисусом и знать, что происходит. Вскоре после того, как Давид покинул его, и когда Иоанн Марк увидел, что Иисус направляется вместе с Петром, Иаковом и Иоанном в соседнюю лощину, привязанность к Иисусу и любопытство овладели им с такой силой, что он покинул свой пост и последовал за ними, прячась в кустах, откуда видел и слышал всё, что происходило в течение этих последних минут в саду и непосредственно перед тем, как Иуда и вооруженные стражники появились здесь, чтобы арестовать Иисуса.

Когато Давид се изкачил на Елеонската планина, Йоан Марк застанал на стража редом до пътя, който преминавал покрай ручея, спускайки се към Йерусалим. И той останал би на своя пост, ако не било неговото страстно желание да бъде редом с Иисус и да знае, какво се случва. Скоро след това, когато Давид го напуснал, и когато Йоан Марк видял, че Иисус се отправя в съседната долчинка, привързаността към Иисус и любопитството го овладели с такава сила , че той напуснал своя пост и последвал след тях, криейки се в храстите, откъдето виждал и чувал всичко, което се случвало в течение на тези последни минути в градината и непосредствено преди това, когато Юда и въоръжените стражи се появили тук, за да арестуват Иисус.


Страница 1968

В то время как в лагере Учителя происходили все эти события, Иуда Искариот совещался с начальником храмовой стражи, собравшим своих людей для того, чтобы под руководством предателя арестовать Иисуса.

В това време когато в лагера на Учителя се случвали всички тези събития, Юда Искариот се съвещавал с началника на храмовата стража, събиращ своите хора за това, че под ръководството на предателя да арестуват Иисус.

3. ОДИН В ГЕФСИМАНИИ

3. САМ В ГЕТСИМАНИЯ

Когда всё в лагере замерло и стихло, Иисус, взяв с собой Петра, Иакова и Иоанна, отправился в соседнюю лощину, куда раньше он часто уходил для молитвы и духовного общения. Трое апостолов не могли не заметить, что он глубоко удручен. Никогда прежде они не видели своего Учителя столь подавленным и печальным. Когда они прибыли к месту, где он обычно молился, он попросил трех апостолов остаться здесь и бодрствовать, а сам отошел на расстояние брошенного камня помолиться. И, упав лицом на землю, он молился: "Отец мой, я пришел в этот мир исполнить твою волю, и я ее исполнил. Я знаю, что исполнилось время расстаться с моей жизнью во плоти, и я не уклонюсь от этого, но мне хотелось бы знать, желаешь ли ты, чтобы я выпил эту чашу. Пошли мне подтверждение, что в своей смерти я буду угоден тебе так же, как и в моей жизни".

Когато всичко в лагера замряло и стихнало, Иисус, вземайки със себе си Петър, Иаков, и Йоан, се отправил към съседната долчинка, където по-рано той често отивал за молитва и духовно общуване. Тримата апостоли не могли да не забележат, че той дълбоко е угнетен. Никога преди те не са виждали своя Учител толкова потиснат и печален. Когато те се приближили към мястото, където той обичайно се молел, той помолил тримата апостоли да останат тук и да бодърстват, а сам отишъл на разстояние хвърлен камък да се помоли. И, падайки с лице към земята, той се молил:"Отче мой, аз дойдох в този свят да изпълня твоята воля, и аз я изпълних. Аз зная, че се изпълнило времето да се разделя с моя живот в плът, и аз няма да се отклоня от това, но на мен би ми се искало да знам, желаеш ли ти, че аз да изпия тази чаша. Изпрати на мен потвърждение, че в своята смърт аз ще бъда угоден за теб така също, както и в моя живот".

Некоторое время Учитель оставался в молитвенной позе, после чего, вернувшись к трем апостолам, он нашел их спящими мертвым сном, ибо их глаза отяжелели и они не смогли продолжать бодрствовать. Разбудив их, Иисус сказал: "Что я вижу! Неужели вы не могли один час продержаться со мной? Разве вы не видите, что душа моя скорбит безмерно, скорбит смертельно, и что я жажду вашего дружеского участия?" Когда все трое проснулись, Учитель снова удалился и, пав на землю, вновь начал молиться: "Отец, я знаю, что можно миновать эту чашу, - для тебя всё возможно, - но я пришел исполнить твою волю, и хотя эта чаша горька, я выпью ее, если такова твоя воля". И после этой молитвы могущественный ангел опустился возле него и, заговорив с ним, коснулся и укрепил его.

Известно време Учителят си оставал в молитвена поза, след което, връщайки се към тримата апостоли, той ги намерил спящи с мъртвешки сън, защото техните очи натежали и те не могли да продължат да бодърстват. Разбуждайки ги, Иисус казал: "Какво аз виждам! Нима вие не можахте един час да издържите с мен? Нима вие не виждате, че моята душа скърби безмерно, скърби смъртно, и че аз жадувам за вашето дружеско участие?" Когато всичките трима се събудили, Учителя, отново се отдалечил и, падайки на земята, отново започнал до се моли:"Отче, аз зная, че може до отмина тази чаша , - за теб всичко е възможно, - но аз дойдох да изпълня твоята воля, и макар тази чаша да е горчива, аз ще я изпия, ако такава е волята твоя". И след тази молитва могъщ ангел се спуснал край него и, разговаряйки с него, докоснал го и го укрепил.

Когда Иисус вернулся, чтобы поговорить с тремя апостолами, он вновь увидел, что они спят глубоким сном. Он разбудил их со словами: "В такой час вы нужны мне, чтобы бодрствовать и молиться со мной, - тем более вам нужно молиться, чтобы не впасть в искушение, - так почему же вы засыпаете, когда я покидаю вас?"

Когато Иисус се върнал, за да поговори с тримата апостоли, той отново видял, че те спят дълбок сън. Той ги разбудил с думите:"В такъв час вие сте нужни на мен, за да бодърствувате и да се молите с мен, - още повече вам е нужно да се молите, за да не попаднете в изкушение, - така, че защо вие заспивате, когато аз напусна вас?"

И затем, в третий раз, Учитель удалился для молитвы: "Отец, ты видишь моих спящих апостолов; будь милостив к ним. Дух действительно бодр, но плоть немощна. А теперь, Отец, если не миновать мне этой чаши, я готов выпить ее. Пусть свершится твоя воля, а не моя". И закончив молиться, он некоторое время оставался распростертым на земле. Когда он поднялся и вернулся к своим апостолам, он вновь застал их спящими. Он внимательно посмотрел на них и, взмахнув сочувственно рукой, нежно сказал: "Спите и набирайтесь сил. Время решения прошло. Настал час, когда Сын Человеческий будет предан в руки своих врагов". Наклонившись, он разбудил их и сказал: "Пойдемте назад, в лагерь, ибо приблизился предающий меня, и настал час, когда мои овцы будут рассеяны. Но я уже говорил вам о том".

И след това, за трети път, Учителят се отдалечил за молитва:"Отче, ти виждаш моите спящи апостоли; бъди милостив към тях. Духът е действително бодър, но плътта е немощна. А сега, Отче, ако не мога да отмина тази чаша, аз съм готов да я изпия. Нека се извърши твоята воля, а не моята". И завършвайки да се моли, той за известно време си оставал разпрострян на земята. Когато се изправил и се върнал към своите апостоли, той отново ги заварил спящи. Той внимателно ги погледнал и, махайки съчувствено с ръка, нежно казал:"Спете и набирайте сили. Времето за решения премина. Настана часът, когато Синът Човешки ще бъде предаден в ръцете на своите врагове". Накланяйки се, той ги разбудил и казал:" Отивайте назад, в лагера, защото се приближава предаващия мен, и настана часа, когато моите овце ще бъдат разпръснати. Но аз вече говорих вам за това".

В течение тех лет, пока Иисус жил среди своих последователей, они действительно не раз убеждались в его божественности. Теперь же их ожидало новое подтверждение его человечности. Перед величайшим раскрытием его божественной сущности - воскресением - должно произойти величайшее подтверждение его смертной сущности - унижение и распятие.

В течение на тези години, докато Иисус живял сред своите последователи, те действително не веднъж се убеждавали в неговата божественост. Сега също ги очаквало ново потвърждение на неговата човечност. Преди най-великото разкритие на неговата божествена същност - възкресението - трябвало да протече най-великото потвърждение на неговата смъртна същност - унижението и разпятието.


Страница 1969

Когда Иисус молился в саду, его человеческое начало всё больше приближалось к овладению - через веру - его божественностью; его человеческая воля еще полнее сливалась с божественной волей его Отца. Среди слов, сказанных ему могущественным ангелом, было сообщение о том, что Отец желает, чтобы его Сын завершил свое земное посвящение, пройдя через уготованный созданиям опыт смерти точно так же, как и все смертные создания, вынужденные претерпеть материальное разрушение при переходе от существования во времени к развитию в вечности.

Когато Иисус се молил в градината, неговото човешко начало все повече се приближавало към овладяване - чрез вярата - от неговата божественост; неговата човешка воля още по-пълно се сливала с божествената воля на неговия Отец. Сред думите, казани от могъщия ангел, било съобщението за това, че Отеца желае, че неговия Син да завърши своето земно посвещение, преминавайки през приготвения за създанията опит от смъртта точно така също, както и е за всички смъртни създания, принудени да претърпят материалното разрушение при прехода от съществуването във времето към развитието във вечността.

Ранее вечером эта чаша не казалась столь горькой, но когда Иисус-человек простился со своими апостолами и отправил их отдыхать, испытание стало более ужасным. Иисус претерпевал ту быструю смену настроения, которая обычна для всякого человеческого опыта, и сейчас он представлял собой уставшего человека, изможденного долгими часами напряженного труда и мучительного беспокойства за безопасность своих апостолов. Хотя ни одно смертное создание не может рассчитывать на то, чтобы понять мысли и чувства воплощенного Сына Божьего в такое время, мы знаем, что он испытывал огромную скорбь и страдал от несказанных мучений, ибо пот градом катился по его лицу. Он окончательно убедился в том, что Отец решил не противодействовать естественному ходу событий; Иисус был полон решимости не прибегать к каким-либо из своих возможностей властелина, верховного главы своей вселенной ради собственного спасения.

По-рано вечерта тази чаша не изглеждала толкова горчива, но когато Иисус-човека се простил със своите апостоли и ги изпратил да почиват, изпитанието станало по-ужасно. Иисус претърпявал ту бърза смяна на настроението, която е обичайна за всеки човешки опит, и сега той представлявал по себе си изморен човек, измъчен от дългите часове напрегнат труд и мъчително безпокойство за безопасността на своите апостоли. Макар нито едно смъртно създание да не може да разчита на това, че да разбере мислите и чувствата на въплътения Син Божий в такова време, ние знаем, че той изпитвал огромна скръб и страдал от неизказани мъчения, защото пот се леел по неговото лице. Той окончателно се убедил в това, че Отеца е решил да не противодействува на естествения ход на събитията; Иисус бил пълен с решимост да не прибягва към каквито и да било от своите възможности като властелин, върховен глава на своята вселена заради собственото си спасение.

Огромное воинство обширного творения парило над этой сценой под вр†менным объединенным управлением Гавриила и Личностного Настройщика Иисуса. Групповые командиры этих небесных армий неоднократно получали предупреждения не вмешиваться в ход событий на земле, если соответствующий приказ не поступит от самого Иисуса.

Огромното войнство от обширното творение се реело над тази сцена под вр†менното обединено управление на Гавриил и Личностният Настройчик на Иисус. Груповите командири на тези небесни армии нееднократно получавали предупреждения да не се намесват в хода на събитията на земята, ако съответна заповед не постъпи от самия Иисус.

Расставание с апостолами легло тяжким грузом на человеческое сердце Иисуса. Муки любви овладели им, сделав еще более трудным ожидание той смерти, которая, как он хорошо знал, была уготована ему. Он осознал, сколь слабыми и невежественными были его апостолы, и он боялся оставить их. Он прекрасно понимал, что настало время уйти, но его человеческое сердце стремилось понять, нет ли какой-нибудь допустимой возможности избежать этих ужасных страданий и мук. И когда его сердце попыталось найти такой выход и не смогло этого сделать, оно было готово выпить чашу. Божественный разум Михаила знал, что он дал двенадцати апостолам всё, что мог. Однако человеческое сердце Иисуса желало сделать для них больше, прежде чем оставить их одних в мире. Сердце Иисуса было разбито; он истинно любил своих братьев. Он лишился своей семьи во плоти; один из его избранных товарищей предает его. Народ его отца Иосифа отверг его и тем самым поставил крест на своей особой земной миссии. Муки непринятой любви и отвергнутого милосердия терзали его душу. Это было одним из тех жутких мгновений, когда человеку кажется, что всё рушится с сокрушающей жестокостью и ужасными мучениями.

Раздялата с апостолите легнало като тежък товар на човешкото сърце на Иисус. Мъката на любовта овладяла ги, направила още по-трудно очакването на тази смърт, която, както той добре знаел, била приготвена за него. Той осъзнал, колко слаби и невежи са били неговите апостоли, и той се боял да ги остави. Той прекрасно разбирал, че е настанало времето да си замине, но неговото човешко сърце се стремяло да разбере, няма ли някаква допустима възможност да избегне тези ужасни страдания и мъки. И когато неговото сърце се опитало да намери такъв изход и не могло да направи това, то било готово да изпие чашата. Божественият разум на Михаил знаел, че той е дал на дванадесетте апостоли всичко, което е могъл. Обаче човешкото сърце на Иисус желаело да направи за тях повече, преди да ги остави сами в света. Сърцето на Иисус било разбито; той истински обичал своите братя. Той се лишил от своето семейство в плът; един от неговите избрани другари ще го предаде. Народът на неговият баща Йосиф го отхвърлил и по този начин поставил кръст върху своята особена земна мисия. Мъките на не приетата любов и отхвърленото милосърдие терзаели неговата душа. Това бил един от тези ужасяващи моменти, когато на човек му се струва, че всичко се руши със съкрушаваща жестокост и ужасни мъчения.

Человеческая сущность Иисуса не осталась безучастной к ситуации личного одиночества, публичного позора и внешнего поражения его дела. Все эти чувства обрушились на него с неописуемой силой. Охваченный огромной скорбью, его разум вернулся к детству в Назарете и раннему труду в Галилее. Во время этого великого испытания в его сознании ожили многие милые сердцу сцены раннего служения. Именно в этих воспоминаниях о прежних временах в Назарете, Капернауме, горе Ермон, о восходах и заходах солнца на мерцающем Галилейском море черпал он свое утешение и укреплял свое человеческое сердце, готовясь к встрече с изменником, которому предстояло так скоро предать его.

Човешката същност на Иисус не е останала безучастна към ситуацията на лична самота, публичния позор и външното поразяване на неговото дело. Всички тези чувства се стоварили върху него с неописуема сила. Обхванат от огромна скръб, неговия разум се върнал към детството в Назарет и ранния труд в Галилея. Във времето на това велико изпитание в неговото съзнание оживели много мили за неговото сърце сцени от ранното служене. Именно в тези спомени за преживяните времена в Назарет, Капернаум, планината Ермон, за изгревите и залезите на слънцето над блещукащото Галилейско море черпел той своето утешение и укрепявал своето човешко сърце, готвейки се за срещата с изменника, на който предстояло така скоро да го предаде.


Страница 1970

До прибытия Иуды и солдат Учитель полностью восстановил свое обычное спокойствие. Его дух одержал победу над плотью. Вера утвердилась над всеми человеческими склонностями к страху или сомнению. Иисус успешно выдержал высшее испытание - исчерпывающее постижение человеческого естества. В очередной раз Сын Человеческий был готов встретить врагов с хладнокровием и полной уверенностью в своей непобедимости смертного человека, безраздельно преданного исполнению воли своего Отца.

До пристигането на Юда и войниците Учителят напълно възстановил своето обичайно спокойствие. Неговият дух удържал победа над плътта. Вярата се утвърдила над всички човешки склонности към страха или съмнението. Иисус успешно издържал най-висшето изпитание - изчерпващо постигането на човешкото естество. За пореден път Синът Човешки бил готов да срещне враговете с хладнокръвие и пълна увереност в своята непобедимост на смъртен човек, изцяло предан на изпълнението на волята на своя Отец.


Страница 1971