Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 176. ВО ВТОРНИК ВЕЧЕРОМ НА ЕЛЕОНСКОЙ ГОРЕ
Документ 176. ВЪВ ВТОРНИК ВЕЧЕРТА НА ЕЛЕОНСКАТА ПЛАНИНА
ВО ВТОРНИК вечером, когда Иисус и апостолы вышли из храма и отправились в гефсиманский лагерь, Матфей, указывая на строения храма, сказал: "Учитель, посмотри, как построены эти здания. Взгляни на эти массивные камни и прекрасные украшения; неужели всё это будет разрушено?" Они продолжили путь к Елеонской горе, и Иисус сказал: "Вы видите эти камни и этот массивный храм; истинно, истинно говорю вам: близятся дни, когда не останется здесь камня на камне; всё будет разрушено". Эти слова, рисующие разрушение святого храма, пробудили любопытство шагавших за Учителем апостолов; в их представлении только конец света мог привести к разрушению храма.
ВЪВ ВТОРНИК вечерта, когато Иисус и апостолите излезли от храма и се отправили към гетсиманския лагер, Матей, посочвайки сградите на храма, казал:"Учителю, погледни, как са построени тези здания. Погледни на тези масивни камъни и прекрасни украшения, нима всичко това ще бъде разрушено?" Те продължили пътя към Елеонската планина, и Иисус казал:"Вие виждате тези камъни и този масивен храм; истина, истината ви казвам: наближават дните, когато няма да остане тук камък върху камък, всички ще бъде разрушено". Тези думи, рисуващи разрушаването на светия храм, пробудили любопитството на крачещите след Учителя апостоли; в техните представи само края на света можел да доведе към разрушаване на храма.
Чтобы избежать толп, проходивших по Кедронской долине в Гефсиманию, Иисус и апостолы решили немного подняться по западному склону Елеонской горы, а затем пройти по тропе к своему лагерю, который находился чуть выше общественного парка в Гефсимании. Свернув с дороги, ведущей в Вифанию, они увидели храм, сверкавший в лучах заходящего солнца. И пока они находились на горе, они смотрели, как загораются городские огни, и любовались красотой освещенного храма. Здесь, в мягком свете полной луны, Иисус и двенадцать устроили привал. Учитель заговорил с ними, и вскоре Нафанаил задал ему вопрос: "Скажи нам, Учитель, как мы сможем узнать, когда приблизится время этих событий?"
За да избегнат тълпите, преминаващи през Кедронската долина в Гетсимания, Иисус и апостолите решили малко да се изкачат по западния склон на Елеонската планина, а след това да минат по пътеката към своя лагер, който се намирал малко по-високо от обществения парк в Гетсимания. Свивайки от пътя, водещ към Витания, те видели храма, блестящ в лъчите на залязващото слънце. И докато те се намирали на планината, те гледали, как се запалват градските огньове, и се любували на красотата на свещения храм. Тук, в меката светлина на пълната луна, Иисус и дванадесетте направили почивка. Учителят заговорел с тях, и скоро Натанаил му задал въпрос:"Кажи нам, Учителю, как ние може да узнаем, кога ще се приближи времето на тези събития?"
1. РАЗРУШЕНИЕ ИЕРУСАЛИМА
1. РАЗРУШАВАНЕТО НА ЙЕРУСАЛИМ
Отвечая на вопрос Нафанаила, Иисус сказал: "Хорошо, я расскажу вам о тех временах, когда этот народ до краев наполнит чашу своего беззакония, когда правосудие обрушится на этот город наших отцов. Вскоре я покину вас; я отправляюсь к Отцу. Когда меня не будет с вами, смотрите, чтобы никто не прельстил вас, ибо многие придут под видом избавителей и многих собьют с пути истинного. Когда услышите о войнах и военных слухах, не ужасайтесь, ибо хотя суждено всему тому быть, это еще не конец Иерусалима. Пусть не смущает вас голод или землетрясения; и не тревожьтесь, когда вас будут предавать гражданским властям и преследовать за евангелие. За меня вас будут изгонять из синагог и бросать в темницы, и некоторые из вас будут убиты. Когда же будут приводить вас к правителям и властителям, то это будет свидетельством вашей веры и доказательством вашей приверженности евангелию царства. И когда вы будете стоять перед судьями, не беспокойтесь
Отговаряйки на въпроса на Натанаил, Иисус казал:"Добре, аз ще разкажа вам за тези времена, когато този народ до край ще напълни чашата на своето беззаконие, когато правосъдието ще се стовари върху този град на вашите бащи. Скоро аз ще напусна вас; аз се отправям към Отца. Когато мен няма да ме има до вас, гледайте, че никой да не ви прелъсти, защото мнозина ще идват под вида на избавители и мнозина ще се отклонят от истинския път. Когато чуете за войни и военни слухове, не се ужасявайте, защото макар и да е съдено всичко това са де случи, това още не е края на Йерусалим. Нека да не ви смущава глада или земетресенията; и не се тревожете, когато вас ви предават на гражданските власти и преследват за евангелието. Заради мен вас ще ви изгонват от синагогите и ще ви хвърлят в тъмниците, и някои от вас ще бъдат убити. Когато също ви водят към управителите и властниците, то това ще бъде свидетелство за вашата вяра и доказателство за вашата привързаност към евангелието за царството. И когато вие ще стоите пред съдиите, не се безпокойте
Страница 1913
заранее о том, что и как сказать, ибо в тот самый час дух откроет вам, что ответить вашим противникам. В эти тяжкие дни даже ваши соплеменники, возглавляемые теми, кто отверг Сына Человеческого, бросят вас в темницы и умертвят вас. Быть может, какое-то время все будут ненавидеть вас из-за меня, но и в этих преследованиях я не оставлю вас; мой дух не покинет вас. Будьте терпеливы! Не сомневайтесь в том, что это евангелие царства восторжествует над всеми врагами и в итоге будет возвещено всем народам".
по-рано за това, какво и как ще кажете, защото в този същия час духа ще открие вам, какво да отговорите на вашите противници. В тези тежки дни даже вашите съплеменници, възглавявани от тези, които отхвърлят Сина Човешки, ще хвърлят вас в тъмницата и ще умъртвят вас. Може би, известно време всички ще ви мразят заради мен, но и в тези преследвания аз няма да ви оставя; моят дух няма да ви напусне. Бъдете търпеливи! Не се съмнявайте в това, че това евангелие за царството ще възтържествува над всички врагове и в крайна сметка ще бъде възвестено на всички народи".
Иисус помолчал, глядя на город. Учитель понимал, что отказ от духовного представления о Мессии, настойчивое стремление упрямо и слепо цепляться за материальные свершения ожидаемого избавителя вскоре приведут евреев к прямому столкновению с могущественными римскими армиями, и что результатом такой борьбы может быть только окончательный и полный крах еврейской нации. Отвергнув его духовное посвящение и отказавшись принять свет небес, столь милосердно пролитый на них, они тем самым предрешили конец своей истории независимого народа с особой духовной миссией на земле. Даже иудейские вожди впоследствии признавали, что именно светское представление о Мессии стало непосредственной причиной волнений, которые в итоге погубили их.
Иисус помълчал, гледайки града. Учителят разбирал, че отказът от духовната представи за Месията, настойчивото стремление упорито и сляпо да се държат за материалните извършвания на очаквания избавител скоро ще приведат евреите към пряко стълкновение с могъщите римски армии, и че резултата от такава борба може да бъде само окончателния и пълен крах на еврейската нация. Отхвърляйки неговото духовно посвещение и отказвайки се да приемат светлината на небесата, толкова милосърдно излята над тях, те по този начин предрешили края на своята история на независим народ с особена духовна мисия на земята. Даже юдейските вождове в последствие признавали, че именно светската представа за Месията станала непосредствена причина за вълненията, които в крайна сметка ги погубила.
Поскольку Иерусалиму предстояло стать колыбелью раннего евангелического движения, Иисус не хотел, чтобы учителя и проповедники погибли при ужасном поражении еврейского народа в связи с разрушением Иерусалима. Именно поэтому он дал своим последователям эти указания. Иисуса очень тревожило то, что в скором будущем некоторые из его учеников могли принять участие в мятежах и погибнуть при падении Иерусалима.
До колкото на Йерусалим предстояло да стане люлка на ранното евангелистическо движение, Иисус не искал, че учителите и проповедниците да загинат при ужасното поражение на еврейския народ във връзка с разрушаването на Йерусалим. Именно поради това той дал на своите последователи тези указания. Иисус много го тревожело това, че в скорошното бъдеще някои от неговите ученици можело да вземат участие в метежите и да загинат при падането на Йерусалим.
Тогда Андрей спросил: "Однако, Учитель, если Священный Город и храм будут уничтожены, а тебя не будет здесь, чтобы вести нас, - когда следует нам покинуть Иерусалим?" Иисус ответил: "Вы можете оставаться в городе после моего ухода, даже в период невзгод и жестоких гонений, но когда вы увидите, что Иерусалим окружен римскими армиями после мятежа, поднятого лжепророками, вы будете знать, что городу пришел конец. Тогда вы должны бежать в горы. Пусть никто из городских и окрестных жителей не задерживается в городе и не пытается ничего спасти, а кто за городом, пусть не входит в него. Будет много горя, ибо настанет время мести язычников. И когда вы покинете город, этот непокорный народ падет от меча и будет уведен в плен во все страны; так Иерусалим будет растоптан язычниками. Тем временем, предупреждаю вас: не прельщайтесь. Если кто придет к вам и скажет: „Смотрите! Вот Избавитель!" или: „Смотрите! Вон он!", не верьте, ибо появится много лжеучителей, которые многих введут в заблуждение. Но вы не должны обманываться, ибо я предупредил вас об этом заранее".
Тогава Андрей попитал:" Обаче, Учителю, ако Свещения Град и храма бъдат унищожени, а тебе те няма тук, че да ни водиш, - кога следва за нас да напуснем Йерусалим?" Иисус отвърнал: "Вие може да останете в града след моето заминаване, даже в период на несгоди и жестоки гонения, но когато вие видите, че Йерусалим е обкръжен от римски армии след метежа, вдигнат от лъжепророците, вие ще знаете, че за града е дошъл края. Тогава вие трябва да бягате в планината. Нека никой от градските и околните жители не се задържа в града и не се опитва нищо да спаси, а който е извън града, нека не влиза в него. Ще има много мъка, защото ще настане времето за отмъщение на езичниците. И когато вие напуснете града, този непокорен народ ще падне от меч и ще бъде отведен в плен във всички страни; така Йерусалим ще бъде прегазен от езичниците. За тези времена, аз предупреждавам вас:не се прелъстявайте. Ако някой който дойде към вас и каже:"Вижте! Ето Избавителят! " или "Погледнете! Вън е той! ", не вярвайте, защото ще се появят много лъжеучители, които мнозина ще въведат в заблуждение. Но вие не трябва да се заблуждавате, защото аз съм предупредил вас за това по-рано".
Апостолы еще долго сидели молча при свете луны, пока эти ошеломляющие предсказания Учителя доходили до их смущенного сознания. Следуя именно этому предупреждению, практически вся группа верующих и учеников бежала из Иерусалима на север при первом появлении римских войск, обретя надежное укрытие в Пелле.
Апостолите още дълго седели мълчейки при светлината на луната, докато тези зашеметяващи предсказания на Учителя достигнали до тяхното смутено съзнание. Следвайки именно това предупреждение, практически цялата група от вярващи и ученици избягали от Йерусалим на север при първото появяване на римските войски, намирайки надеждно укритие в Пела.
Даже после этих недвусмысленных предупреждений многие сторонники Иисуса истолковывали эти предсказания как намек на те изменения, которые, очевидно, произойдут в Иерусалиме, когда повторное явление Мессии приведет к созданию Нового Иерусалима и разрастанию города, превращению его в столицу мира. В своем сознании эти евреи непременно хотели связать разрушение храма с "концом света". Они верили, что этот Новый Иерусалим заполнит всю Палестину; что вслед за концом света сразу же появятся "новое небо и новая земля". Потому неудивительно, что Петр сказал: "Учитель, мы знаем, что
Даже след тези недвусмислени предупреждения много от привържениците на Иисус изтълкували тези предсказания като намек за тези изменения, които, очевидно, ще протекат в Йерусалим, когато повторното явяване на Месията ще приведе към създаването на Новия Йерусалим и разрастването на града, превръщането му в столица на света. В своето съзнание тези евреи непременно искали да свържат разрушаването на храма с "края на света". Те вярвали, че този нов Йерусалим ще запълни цялата Палестина, че след края на света веднага ще се появи "ново небе и нова земя". Поради това не е учудващо, че Петър казал:" Учителю, ние знаем, че
Страница 1914
всё минует, когда появится новое небо и новая земля, но как нам узнать, когда ты вернешься, чтобы совершить всё это?"
всичко преминава, когато се появяват новото небе и новата земя, но как ние да узнаем, кога ти ще се върнеш, за да извършиш това?"
Услышав это, Иисус на время задумался, а затем сказал: "Вы вечно заблуждаетесь, ибо во что бы то ни стало пытаетесь соединить новое учение со старым; вы непременно хотите неправильно понять все мои учения; вы упорно истолковываете евангелие в соответствии с вашими укоренившимися верованиями. Тем не менее я постараюсь просветить вас".
Чувайки това, Иисус за известно време се замислил, а след това казал:" Вие вечно се заблуждавате, защото какво и да би станало вие се опитвате да съедините новото учение със старото; вие непременно искате неправилно да разберете всички мои учения; вие упорито тълкувате евангелието в съответствие с вашите вкоренени вярвания. Още повече аз ще се постарая да просветя вас".
2. ВТОРОЕ ПРИШЕСТВИЕ УЧИТЕЛЯ
2. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА УЧИТЕЛЯТ
В нескольких случаях сделанные Иисусом заявления позволили его слушателям заключить, что хотя он и собирается вскоре покинуть этот мир, он непременно вернется, чтобы завершить труд небесного царства. Поскольку среди его последователей росло убеждение в том, что он намеревается покинуть их, после ухода Учителя из этого мира все верующие, естественно, ухватились за его обещания вернуться. Так уже на раннем этапе доктрина о втором пришествии Христа вошла в учения христиан, и почти каждое последующее поколение учеников благоговейно верило в эту истину и убежденно ждало его пришествия.
В няколкото случая направените от Иисус заявления позволили на неговите слушатели да заключат, че макар той и да се готви скоро да напусне този свят, той непременно ще се върне, за да завърши труда за небесното царство. Доколкото сред неговите последователи нараствало убеждението за това, че той има намерение да ги напусне, след заминаване на Учителя от този свят всички вярващи, естествено, се захванали за неговото обещание да се върне. Така вече на ранния етап доктрината за второто идване на Христа влязла в ученията на християните, и почти всяко следващо поколение ученици благоговейно вярвало в тази истина и убедено чакало неговото идване.
Понятно, что первые ученики и апостолы, которым предстояло расстаться со своим Наставником и Учителем, тем более ухватились за его обещание вернуться и поспешили связать предсказанное разрушение Иерусалима с обещанным вторым пришествием. И они продолжали придерживаться такого толкования его слов, несмотря на то, что в течение всего вечернего обучения на Елеонской горе Учитель специально предостерегал их именно от такой ошибки.
Разбираемо е, че първите ученици и апостоли, на които предстояло да се разделят със своя Наставник и Учител, още повече се захванали за неговото обещание да се върне и побързали да свържат предсказаното разрушение на Йерусалим с обещаното второ идване. И те продължавали да се придържат към такова тълкуване на неговите думи, независимо от това, че в течение на цялото вечерно обучение на Елеонската планина Учителя специално ги предпазвал именно от такава грешка.
Продолжая отвечать на вопрос Петра, Иисус сказал: "Почему вы по-прежнему надеетесь на то, что Сын Человеческий сядет на трон Давида, и ожидаете исполнения материальных мечтаний иудеев? Разве все эти годы я не говорил вам, что царство мое не от мира сего? То, что вы сейчас видите там внизу, подходит к концу, однако это будет новым началом, откуда евангелие царства распространится на весь мир, и это спасение придет ко всем народам. И когда царство свершится во всей полноте, не сомневайтесь в том, что Отец небесный обязательно посетит вас с расширенным раскрытием истины и новым проявлением праведности, - как он уже посвятил этому миру того, кто стал князем тьмы, и затем Адама, за которым последовал Мелхиседек, а ныне Сын Человеческий. Таким образом, мой Отец будет и впредь проявлять свое милосердие и возвещать свою любовь даже этому темному и порочному миру. Так же и я - после того, как мой Отец наделит меня всей полнотой могущества и власти, - буду продолжать следить за вашей судьбой и направлять вас в делах царства через присутствие моего духа, который вскоре будет излит на всю плоть. Несмотря на то, что я буду, таким образом, присутствовать с вами в духе, я также обещаю, что когда-нибудь вернусь в этот мир, где я прожил жизнь во плоти и приобрел опыт одновременного раскрытия Бога человеку и приведения человека к Богу. Очень скоро я должен буду покинуть вас и вернуться к труду, доверенному мне Отцом; но мужайтесь, ибо однажды я вернусь. Тем временем, мой вселенский Дух Истины будет утешать и направлять вас.
Продължавайки да отговаря на въпроса на Павел, Иисус казал:"Защо вие по предишному се надявате на това, че Сина Човешки ще седне на трона на Давид, и очаквате изпълнението на материалните мечти на юдеите? Нима през всичките тези години аз не съм говорил вам, че царството мое не е от сегашния свят? Това, което вие сега виждате там долу, отива към края си, обаче това ще бъде ново начало, откъдето евангелието за царството ще се разпространи по целия свят, и това спасение ще дойде към всички народи. И когато царството се извърши в цялата своя пълнота, не се съмнявайте в това, че Отеца небесен обезателно ще посети вас с разширено разкриване на истината и ново проявление на праведността, - както той вече е посветил на този свят този, който стана княз на тъмнината, и след това Адам, след който е последвал Мелхиседек, а сега Сина Човешки. По такъв начин, мой Отец и за напред ще проявява своето милосърдие и ще възвестява своята любов даже на този тъмен и порочен свят. Така също и аз - след като, когато моя Отец надари мен с цялата пълнота на могъществото и властта, - ще продължавам да следя за вашата съдба и да направлявам вас в делата на царството чрез присъствието на моя дух, който скоро ще бъде излят над цялата плът. Независимо от това, какво аз ще бъда, по такъв начин, ще присъствувам с вас в духа, аз също така обещавам, че някога ще се върна в този свят, където аз проживях живот в плът и придобих опит в едновременното разкриване Бога на човека и привеждането на човека към Бога. Много скоро аз трябва да напусна вас и да се върна към труда, доверен на мен от Отца; но дръжте се мъжествено, защото веднъж аз ще се върна. В това време, моят вселенски Дух на Истината ще утешава и направлява вас. .
Страница 1915
Сейчас вы видите меня в слабости и во плоти, но когда я вернусь, это произойдет в силе и духе. Глаза плоти видят Сына Человеческого во плоти, но только глаза духа смогут увидеть Сына Человеческого, прославленного Отцом и явившегося на землю от своего собственного имени.
Сега вие виждате мен в слабост и в плът, но когато аз се върна, това ще се случи в сила и дух. Очите на плътта виждат Сина Човешки в плът, но само очите на духа ще могат да видят Сина Човешки, прославен от Отца и явяващ се на земята от свое собствено име.
Однако время нового явления Сына Человеческого известно только в советах Рая; даже ангелы небесные не знают, когда это произойдет. Тем не менее вы должны понять, что когда это евангелие царства будет возвещено всему миру для спасения всех народов, и когда настанет конец эпохи, Отец пошлет вам еще одного завершителя судного периода, или же Сын Человеческий вернется для суда над эпохой.
Обаче времето на новото явяване на Сина Човешки е известно само в съветите от Рая; даже ангелите небесни не знаят кога това ще се случи. Още повече вие сте длъжни да разберете, че когато това евангелие за царството бъде възвестено на целия свят за спасението на всички народи, и когато дойде края на епохата, Отеца ще изпрати още един завършител на съдебния период, или също Сина Човешки ще се върне за съда над епохата.
Что касается мук иерусалимских, о которых я говорил вам, то мои слова сбудутся еще при жизни этого поколения; что же до времени второго пришествия Сына Человеческого, то никто на небе или на земле не может того сказать. Но вам необходима мудрость, чтобы видеть конец эпохи; вам следует бодрствовать, чтобы замечать знамения времени. Когда ветви смоковницы становятся мягкими и пускают листья, вы знаете, что близится лето. Равным образом, когда мир пройдет через долгую зиму материалистических взглядов и вы увидите, как наступает духовная весна нового судного периода, знайте, что грядет лето нового пришествия.
Що се отнася до мъките йерусалимски, за които аз говорих вам, то моите думи ще се сбъднат още при живота на това поколение; какво също ще бъде до времето на второто идване на Сина Човешки, то никой на небето или на земята не може това да каже. Но вам е необходима мъдрост, за да видите края на епохата; за вас следва да бодърствате, за да забележите знаменията на времето. Когато клонките на черницата станат меки и пускат листа, вие знаете, че приближава лятото. По еднакъв начин, когато света премине през дългата зима на материалистическите възгледи и ви ще видите, как настъпва духовната пролет на новия съдебен период, знайте, че идва лятото на новото идване.
Но какое отношение имеет это учение к пришествию Божьих Сынов? Разве вы не видите, что когда каждый из вас призывается оставить свою земную борьбу и пройти через врата смерти, вы сразу же предстаете перед судом, вплотную сталкиваетесь с реальностью нового периода - служения, следующего вечному плану бесконечного Отца? То, что ожидает весь мир как буквальное событие в конце эпохи, каждому из вас, как индивидууму, обязательно предстоит обрести в качестве личного опыта, когда вы достигнете окончания естественной жизни и тем самым продолжите свой путь, сталкиваясь с условиями и требованиями, присущими очередному откровению в процессе вечного роста в царстве Отца".
Но какво отношение има това учение към идването на Божиите Синове? Нима вие не виждате, че когато всеки от вас се призове да остави своята земна борба и да премине през вратата на смъртта, то вие веднага също ще се изправите пред съда, плътно сблъсквайки се с реалността на новия период - служенето, следващо вечния план на безкрайния Отец? Това, което очаква целият свят като буквално събитие в края на епохата, за всеки от вас, като индивид, задължително предстои да придобие в качеството на личен опит, когато вие достигнете завършването на естествения земен живот и по този начин продължавате своя път, сблъсквайки се с условията и изискванията, присъщи за поредното откровение в процеса на вечния ръст в царството на Отца".
Из всех бесед Учителя со своими апостолами ни одна не породила столь ошибочных толкований, как эта, состоявшаяся во вторник вечером на Елеонской горе и касавшаяся двуединого вопроса, - разрушения Иерусалима и его собственного второго пришествия. Поэтому последующие записи, основанные на воспоминаниях о том, что сказал Учитель в этом исключительном случае, мало в чём совпадали друг с другом. Поскольку сведения о том, что было сказано в тот вечер во вторник, остались неполными, появилось много преданий; и в самом начале второго века иудейское пророчество о Мессии, написанное неким Селтой, служившим при дворе римского императора Калигулы, было целиком включено в Евангелие по Матфею и впоследствии добавлено (частично) к свидетельствам Марка и Луки. Именно в этих писаниях Селты появилась притча о десяти девах. Никакая другая часть евангельского текста не подвергалась столь же путаному и неверному толкованию, как учение, изложенное в тот вечер. Однако Апостол Иоанн сумел избежать этого заблуждения.
От всички беседи на Учителят със своите апостоли нито една не породила толкова погрешни тълкувания, както тази, състояла се във вторник вечерта на Елеонската планина и отнасяща се до двуединния въпрос, - разрушаването на Йерусалим и неговото собствено второ идване. Поради това последващите записи, основани на спомените за това, какво е казал Учителят в този изключителен случай, малко в нещо съвпадали едни с друг. Доколкото сведенията за това, какво е било казано в тази вечер във вторника, са останали непълни, са се появили много предания; и в самото начало на втори век юдейското пророчество за Месията, написано от някой си Селт, служещ в двора на римския император Калигула, било изцяло включено в Евангелие по Матей и в последствие добавено (частично)към свидетелствата на Марк и Лука. Именно в тези писания от Селт се появила притчата за десетте деви. Никоя друга част от евангелския текст не се е подлагала на толкова объркано и невярно тълкуване, както учението, изложено в тази вечер. Обаче Апостол Йоан съумял да избегне това заблуждение.
Когда эти тринадцать человек продолжили свой путь к лагерю, они шли молча, ощущая сильнейшее эмоциональное напряжение. Иуда окончательно укрепился в своем решении бросить своих товарищей. Было уже поздно, когда Давид Зеведеев, Иоанн Марк и ряд ближайших учеников приветствовали Иисуса и двенадцать апостолов в новом лагере. Но апостолам было не до сна; они хотели знать больше о разрушении Иерусалима, уходе Учителя и конце света.
Когато тези тринадесет човека продължили своя път към лагера, те вървели мълчейки, усещайки най-силно емоционално напрежение. Юда окончателно се укрепил в своето решение да остави своите другари. Било вече късно, когато Давид Зеведеев, Йоан Марк и редица близки ученици приветствували Иисус и дванадесетте апостола в новия лагер. Но на апостолите не било до сън; те искали да знаят повече за разрушаването на Йерусалим, заминаването на Учителя и края на света.
Страница 1916
3. ПРОДОЛЖЕНИЕ ОБСУЖДЕНИЯ В ЛАГЕРЕ
3. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ОБСЪЖДАНЕТО В ЛАГЕРА
Когда они расселись у костра, где собралось в общей сложности около двадцати человек, Фома спросил: "Поскольку ты собираешься вернуться, чтобы завершить труд царства, как нам следует вести себя, пока ты будешь отсутствовать, занимаясь делами Отца?" Оглядев своих учеников, озаряемых светом костра, Иисус ответил:
Когато те седнали до огъня, където се събрали общо около двадесет човека, Тома попитал:"Доколко ти смяташ да се върнеш, за да завършиш труда за царството, как следва да водим себе си, докато ти ще отсъствуваш, занимавайки се с делата на Отца?" Оглеждайки своите ученици, озарявани от светлината на огъня, Иисус отвърнал:
"Даже ты, Фома, не понимаешь моих слов. Разве всё это время я не внушал вам, что ваша связь с царством является духовной и индивидуальной и состоит в одном только личном духовном опыте - вероисповедном осознании своего богосыновства? Что еще я могу к этому добавить? Гибель наций, крушение империй, уничтожение неверующих иудеев, конец эпохи и даже конец света - какое отношение имеют эти вещи к тому, кто уверовал в евангелие и защитил свою жизнь уверенностью в вечном царстве? Вы, познавшие Бога и уверовавшие в евангелие, больше не сомневаетесь в вечной жизни. Поскольку ваша жизнь была прожита в духе и во имя Отца, ничто не может волновать вас всерьез. Строителей царства, уполномоченных граждан небесных миров, не беспокоят вр†менные пертурбации, не тревожат земные катаклизмы. Какое значение имеет для вас, уверовавших в евангелие царства, ниспровержение наций, конец эпохи и крушение всего зримого, когда вы знаете, что ваша жизнь есть дар Сына и что залогом ее вечной безопасности является Отец? Прожив бренную жизнь в вере и принеся плоды духа - праведное, любвеобильное служение своим собратьям, - вы можете с уверенностью смотреть в будущее в ожидании следующего шага на вечном пути с той же верой в спасение, которая провела вас через первый, земной подвиг богосыновства.
"Даже ти, Тома, не разбираш моите думи. Нима всичкото това време аз не съм внушавал на вас, че вашата връзка с царството се явява духовна и индивидуална и се състои в единия само личен духовен опит - вероизповедното осъзнаване на своята божествена синовност? Какво още аз мога към това да добавя? Гибелта на нацията, крушението на империята, унищожаване на невярващите юдеи, края на епохата, и даже края на света - какво отношение имат тези неща към това, кой е повярвал в евангелието и е защитил своя живот с увереността във вечното царство? Доколкото вашият живот е бил проживян в духа и в името на Отца, нищо не може да развълнува вас сериозно. Строителите на царството, упълномощените граждани на небесните светове, не безпокоят вр†менните пертурбации, не тревожат земните катаклизми. Какво значение има за вас, повярвалите в евангелието за царството, събарянето на нацията, края на епохата и крушението на всичко видимо, когато вие знаете, че вашият живот е дар от Сина и, че залог за неговата безопасност се явява Отеца? Преживявайки тленния живот във вяра и принасяйки плодовете на духа - праведното, любвеобилното служене на своите събратя, - вие можете с увереност да гледате в бъдещето в очакване на следващата крачка на вечния път със същата тази вяра в спасението, която е привела вас през първия, земен подвиг на божествената синовност.
Каждое поколение верующих должно продолжать свой труд, учитывая возможное возвращение Сына Человеческого, точно так же, как каждый верующий продолжает труд своей жизни, учитывая неизбежную, вечную угрозу естественной смерти. Когда благодаря своей вере вы становитесь сынами Божьими, всё остальное не имеет никакого значения для уверенности в спасении. Но не ошибитесь! Вера в спасение есть вера живая, демонстрирующая всё больше плодов того божественного духа, который однажды пробудил ее в человеческом сердце. Принятие сыновства в небесном царстве не спасет вас, если вы сознательно и упорно отвергаете те истины, которые связаны со всё большим приношением плодов духа Божьими сынами во плоти. Вы, вместе со мной занимавшиеся делом Отца на земле, можете и сейчас покинуть царство, если видите, что вам не по душе путь служения Отца человечеству.
Всяко поколение вярващи трябва да продължава своя труд, отчитайки възможното завръщане на Сина Човешки, точно така също, както всеки вярващ продължава труда на своя живот, отчитайки неизбежната, вечна заплаха от естествена смърт. Когато благодарение на своята вяра вие станете синове Божии, всичко останало няма никакво значение за увереността в спасението. Но не грешете! Вярата в спасението е жива вяра, демонстрираща повече плодове на този божествен дух, който веднъж я е пробудил в човешкото сърце. Приемането на синовността в небесното царство на спасява вас, ако вие съзнателно отхвърляте тези истини, които са свързани с все по-голямото принасяне на плодове от духа на Божиите синове в плът. Вие, заедно с мен занимаващите се с делото на Отца на земята, можете и сега да напуснете царството, ако видите, че вам не е по душа пътя на служене на Отца към човечеството.
Как индивидуумы и как поколение верующих, выслушайте меня - я расскажу вам притчу. Жил некогда господин, который, отправляясь в длительное путешествие в чужую страну, призвал всех своих доверенных слуг и поручил им всё свое имение. Одному он дал пять талантов, другому - два, а третьему - один. Так каждому из достойных управляющих было доверено имение по их способностям; и после этого он отправился в путешествие. Когда их господин уехал, слуги принялись за работу, чтобы получить прибыль на вверенное им богатство. Тот, кто получил пять талантов, сразу же употребил их в дело и вскоре приобрел на них еще пять талантов. Так же и тот, который получил два
Като индивиди и като поколение вярващи, изслушайте мен - аз ще разкажа вам притча. Живял някога господин, който, отправяйки се на дълго пътешествие в чужда страна, призовал всички свои доверени слуги и им поверил цялото свое имение. На един той дал пет таланта, на друг - два, а на трети - един. Така на всеки от достойните управляващи било доверено имението по техните способности; и след това той се отправил на пътешествие. Когато техният господин заминал, слугите се захванали за работа, за да получат печалба от повереното им богатство. Този, който получил пет таланта, веднага ги употребил в работа и скоро придобил от тях още пет таланта. Така също и този, който получил два
Страница 1917
таланта, вскоре приобрел еще два. И все остальные слуги получили прибыль для своего хозяина, кроме того, у кого был только один талант. Он ушел и закопал его в землю, скрыв деньги своего господина. Вскоре господин этих слуг неожиданно вернулся и призвал своих управляющих для отчета. И когда они были призваны к своему господину, тот, кто получил пять талантов, пришел к нему с доверенными ему деньгами и принес пять других талантов, говоря: „Господин! Ты дал мне пять талантов, чтобы я поместил их, и я с радостью отдаю тебе еще пять талантов в качестве прибыли". И тогда господин сказал ему: „Хорошо. Ты хороший и верный слуга, ты был верен в малом; теперь поставлю тебя над многим; раздели со мной мою радость". Затем тот, кто получил два таланта, подошел и сказал: „Господин, ты поручил мне два таланта; вот еще два таланта, которые я заработал". И тогда его господин сказал ему: „Хорошо. Ты хороший, верный слуга; ты тоже был верен в малом, и теперь я поставлю тебя над многим; раздели со мной мою радость". Пришел отчитываться и тот слуга, который получил один талант. Он подошел и сказал: „Господин! Я знал тебя и видел, что ты хитрый человек, ожидающий прибылей там, где сам не трудишься; поэтому я боялся рисковать даже малой долей того, что ты доверил мне. Я надежно спрятал твой талант в землю; вот он; теперь у тебя есть твое". Но его господин ответил: „Нерадивый и ленивый слуга! Ты сам признаёшься в том, что знал: я потребую от тебя отчета и разумной прибыли, подобно той, которую принесли сегодня другие, усердные слуги. Зная это, ты должен был хотя бы отдать мои деньги в оборот, чтобы по возвращении я получил свое с процентами". И затем этот господин сказал своему управляющему: „Возьми талант у этого никчемного слуги и отдай тому, у кого десять талантов".
таланта, скоро придобил още два. И всички останали слуги получили печалба за своя стопанин, освен този у когото имало един талант. Той заминал и го закопал в земята, скривайки парите на своя господин. Скоро господинът на тези слуги неочаквано се върнал о призовал своите управляващи за отчет. И когато те били призовани към своя господин, този, който получил пет таланта, дошъл към него с доверените му пари и донесъл другите пет таланта, казвайки:"Господине! Ти даде на мен пет таланта, за да мога аз да го вложа, и аз с радост ще отдам на теб още пет таланта в качеството на печалба". И тогава господинът му казал:"Добре. Ти си добър и верен слуга, ти си бил верен в малкото; сега поставям теб над мнозина; раздели с мен моята радост". След това този, който получил два таланта, се приближил и казал:"Господине, ти вложи в мен два таланта; ето още два таланта, които аз заработих". И тогава неговият господин му казал:"Добре. Ти си добър и верен слуга, ти също си бил верен в малкото, и сега аз поставям теб над мнозина; раздели с мен моята радост". Дошъл да се отчете и този слуга, който получил един таланта. Той дошъл и казал:"Господине! Аз познавам теб и съм видял, че ти си хитър човек, очакващ печалба там, където сам не се трудиш ; поради това аз се боях да рискувам даже малка част от това, което ти си доверил на мен. Аз надеждно скрих твоя талант в земята; ето го; сега у теб има твоето". Но на него господинът отвърнал:"Нехаен и ленив слуга! Ти сам се признаваш в това, което знаеш: аз ще потърся от теб отчет и разумна печалба, подобно на тази, която донесоха днес другите, усърдни слуги. Знаейки това ти си бил длъжен макар би да дадеш моите пари в оборот, за да може при завръщането ми аз да получа своето с процент отгоре". И след това този господин казал на своя управляващ :Вземи таланта от този непотребен слуга и го дай на този, у когото има десет таланта".
Всякий, кто имеет, получит еще больше; у того же, у кого ничего нет, будет отнято и то, что он имеет. Вы не можете оставаться неизменными в делах вечного царства. Мой Отец требует, чтобы все его дети росли в благодати и знании истины. Вы, знающие эти истины, должны приносить всё больше плодов духа и демонстрировать растущую приверженность бескорыстному служению своим товарищам - таким же, как вы, слугам царства. И запомните: помогая одному из моих меньших братьев, вы служите мне.
Всеки, който има, ще получи още повече; у този също, у когото няма нищо, ще бъде отнето и това, което той има. Вие не можете да си оставате неизменни в делата на вечното царство. Моят Отец изисква, че всички негови деца да растат в благодат и знание за истината. Вие, знаещите тези истини, трябва да принасяте все повече плодове от духа и да демонстрирате растяща привързаност към безкористното служене на своите другари - такова също, като вие, са слугите в царството. И запомнете: помагайки на един от моите малки братя, вие служите на мен.
А потому вы должны продолжать заниматься делом Отца - отныне и вовеки веков. Продолжайте трудиться, пока я не вернусь. Преданно выполняйте то, что я поручил вам, и таким образом вы будете готовы, когда смерть призовет вас к отчету. Прожив так во славу Отца и удовлетворение Сына, вы с радостью и величайшим наслаждением вступите в вечное служение непреходящего царства".
А поради това вие трябва да се занимавате с делото на Отца - от сега и във веки веков. Продължавайте да се трудите, докато аз не се върна. Предано изпълнявайте това, което аз съм поръчал вам, и по такъв начин вие ще бъдете готови, когато смъртта призове вас към отчет. Проживявайки така за славата на Отца и удовлетворението на Сина, вие с радост и най-велико наслаждение ще встъпите във вечното служене на непреходното царство".
Истина активна. Дух Истины извечно ведет детей света к новым мирам духовной реальности и божественного служения. Истина дается вам не для того, чтобы выхолостить ее, придать ей неизменный, авторитетный и почтенный вид. Проходя через ваш личный опыт, раскрытие истины должно совершенствоваться настолько, чтобы новая красота и подлинные духовные приобретения, открываясь всем, кто видит ваши духовные плоды, вели их к прославлению небесного Отца. Только те преданные слуги, которые растут в этом знании истины и тем самым приобретают способность к божественному восприятию духовных реальностей, могут когда-либо надеяться "полностью разделить радость своего Господа". Какое жалкое зрелище представляют собой мнимые
Истината е активна. Духът на Истината извечно води децата на светлината към нови светове на духовната реалност и божественото служене . Истината се дава вам не за това, за да я кастрирате, да и придадете неизменен, авторитетен и почетен вид. Преминавайки през вашият личен опит, разкриването на истината трябва да се усъвършенствува до толкова, за да може новата красота и истинските духовни придобивания, откривайки се на всички, които виждат вашите духовни плодове, да водят тях към прослава на небесния Отец. Само тези предани слуги, които растат в това знание за истината и по този начин придобиват способност към божественото възприемане на духовните реалности, да могат някога да се надяват "напълно да разделят радостта на своя Господ". Какво жалко зрелище представляват по себе си мнимите
Страница 1918
последователи Иисуса, из поколения в поколение говорящие о вверенной им божественной истине: "Вот, Учитель, та истина, которую ты доверил нам сто или тысячу лет тому назад. Мы ничего не потеряли; мы преданно сохранили всё, что ты нам дал; мы не позволили внести никаких изменений в то, чему ты научил нас; вот та истина, которую ты дал нам". Однако такое признание духовной нерадивости не оправдает бесплодного распорядителя истины перед Учителем. Учитель истины потребует отчета согласно той истине, которая была передана вам.
последователи на Иисус, от поколение в поколение говорещи за поверената им божествена истина: "Ето, Учителю, тази истина , която ти си ни доверил нам сто или хиляда години преди това. Ние нищо не сме изгубили, ние предано сме съхранили всичко, което ти си ни дал, ние не сме позволили да се внесат никакви изменения в това, на което ти си научил нас; ето тази истина, която ти си дал нам". Обаче такова признание за духовната нехайност не оправдава безплодния разпоредител на истината пред Учителя. Учителя на истината ще поиска отчет съгласно тази истина, която е била предадена вам.
В следующем мире вас попросят отчитаться в том, что было получено вами в дар и на хранение в этом мире. Независимо от скудости или обилия врожденных талантов, вас ждет справедливый и милосердный суд. Если ваши дары использованы только в эгоистических целях и ни одна мысль не посвящена более высокому долгу - приобретению более обильного урожая духовных плодов, что подтверждается постоянно расширяющимся служением людям и поклонением Богу, - то такие эгоистичные управляющие должны быть готовы к последствиям своего преднамеренного выбора.
В следващият свят вас ще ви помолят да се отчетете за това, какво е било получено от вас като дар и на съхранение в този свят. Независимо от оскъдността или обилието на вродените таланти, вас ви чака справедлив и милосърден съд. Ако вашите дарове са използувани само за егоистични цели и нито една мисъл не е посветена на по-висок дълг - прибирането на по-обилна реколта от духовни плодове , което се потвърждава от постоянно разширяващото се служене на хората и поклонението към Бога, - то такива егоистични управляващи трябва да бъдат готови към последствията на своя преднамерен избор.
И как же походил на всех эгоистичных смертных этот неверный слуга с одним талантом, считавший своего господина виновным в собственной нерадивости. Сколь велика в человеке склонность винить в собственных неудачах других - зачастую тех, кто меньше всего этого заслуживает!
И как също е приличал на всички егоистични смъртни този неверен слуга с един талант, считащ своя господин за виновен за собственото си нехайство. Колко е велика в човека склонността да обвинява за собствените си неуспехи другите - често тези, които най-малко от всички това заслужават!
Этой ночью, когда они отправлялись на покой, Иисус сказал: "Вы щедро получили; а потому вам следует щедро делиться небесной истиной с другими, и когда вы будете делиться ею, она станет приумножаться и при этом будет всё ярче лить свет спасительной благодати".
Тази нощ, когато те се отправяли за покой, Иисус казал:"Вие щедро сте получили; а поради това вам следва щедро да споделяте небесната истина с другите, и когато вие ще я споделяте, тя ще започне да се преумножава и при това ще бъде по-ярко да се излива светлината на спасителната благодат".
4. ВОЗВРАЩЕНИЕ МИХАИЛА
4. ЗАВРЪЩАНЕТО НА МИХАИЛ
Ни один аспект учений Иисуса не был столь же неверно понят, как его обещание лично вернуться в этот мир. Неудивительно, что Михаил желает когда-нибудь посетить планету, где он прожил свое седьмое и последнее посвящение в качестве смертного существа обитаемого мира. Совершенно естественно предполагать, что Иисус Назарянин, являющийся в настоящее время властелином обширной вселенной, желает вернуться - и не один, а много раз, - в тот мир, где он прожил столь уникальную жизнь и в итоге завоевал право получить от Отца неограниченное могущество и власть в своей вселенной. Урантия будет вечно являться одной из посвященческих сфер Михаила, связанных с обретением статуса полновластного владыки вселенной.
Нито един аспект от ученията на Иисус не е бил толкова също невярно разбран, както неговото обещание лично да се върне в този свят. Не е учудващо, че Михаил желае някога когато и да е да посети планетата, където той е проживял своето седмо и последно посвещение в качеството на смъртно същество от обитаемия свят. Съвършено естествено е да се предполага, че Иисус Назарянина, явяващ се в настояще време властелин на обширната вселена, да желае да се върне - и не един, а много пъти, - в този свят, където той е проживял толкова уникален живот и в крайна сметка е завоювал правото да получи от Отца неограничено могъщество и власт в своята вселена. Урантия вечно ще се явява една от посвещеническите сфери на Михаил, свързани с придобиване статуса на пълновластен владика на вселената.
Действительно, во многих случаях и многим индивидуумам Иисус говорил о своем намерении вернуться в этот мир. Осознав, что их Учитель не собирается становиться мирским избавителем, и слушая его предсказания о падении Иерусалима и гибели еврейской нации, его приверженцы совершенно естественным образом начали связывать обещание вернуться с этими катастрофическими событиями. Но когда римские армии сровняли стены Иерусалима с землей, разрушили храм и рассеяли евреев Иудеи, а Учитель так и не раскрыл себя в могуществе и славе, его последователи начали формулировать доктрину, которая в итоге связала второе пришествие Христа с концом эпохи и даже концом света.
Действително, в много от случаите и на много от индивидите Иисус е говорил за своето намерение да се върне в този свят. Осъзнавайки, че техният Учител не се готви да стане светски избавител, и слушайки неговото предсказание за падането на Йерусалим и гибелта на еврейската нация, неговите привърженици по съвършено естествен начин започнали да свързват обещанието да се върне с тези катастрофални събития. Но когато римските армии изравнили стените на Йерусалим със земята, разрушили храма и разпръснали евреите в Юдея, а Учителя така и не разкрил себе си в могъщество и слава, неговите последователи започнали да формулират доктрина, която в крайна сметка свързала второто идване на Христа с края на епохата и даже с края на света.
Иисус обещал, что после вознесения к Отцу и получения всей власти на небе и земле, он выполнит две вещи. Во-первых, он обещал направить в мир вместо себя другого учителя - Дух Истины, и он сделал это в день Пятидесятницы. Во-вторых, он совершенно определенно обещал своим последователям, что однажды он вернется в этот мир сам. Но он не сказал, каким образом, где или
Иисус обещал, че след възнасянето към Отца и получаването на цялата власт на небето и земята, той ще изпълни две неща. Първо, той обещал да изпрати в света вместо себе си друг учител - Духа на Истината, и той направил това в деня на Петдесятница. Второ, той съвършено определено обещал на своите последователи, че веднъж той ще се върне в този свят сам. Но той не казал, по какъв начин, къде или
Страница 1919
когда состоится его повторное посещение планеты, на которой он приобрел опыт посвящения во плоти. В одном случае он дал понять, что если во время его жизни во плоти он был виден глазами плоти, то при его возвращении (по крайней мере, при одном из возможных возвращений) его можно будет увидеть только глазами духовной веры.
кога ще се състои неговото повторно посещение на планетата, на която той придобил опит в посвещението в плът. В един случай той дал да се разбере, че ако във времето на неговия живот в плът той е бил виждан с очи от плът, то при неговото завръщане (в крайна степен, при едно от възможните завръщания) него ще могат да го видят само очите на духовната вяра.
Многие из нас склонны полагать, что в грядущие эпохи Иисус не раз будет возвращаться на Урантию. Он не давал нам конкретного обещания осуществить такие многократные посещения, однако представляется весьма вероятным, что обладатель титула Планетарного Князя Урантии будет неоднократно посещать мир, покорение которого наделило его столь уникальным званием.
Мнозина от нас са склонни да полагат, че в идващите епохи Иисус не веднъж ще се завръща на Урантия. Той не е давал нам конкретно обещание да осъществи такива многократни посещения, обаче изглежда твърде вероятно, че притежателя на титлата Планетарен Княз на Урантия да посещава нееднократно света, покоряването на който го е надарило с толкова уникално звание.
Мы совершенно определенно полагаем, что Михаил вновь лично прибудет на Урантию, но у нас нет ни малейшего представления о том, когда или каким образом он посчитает возможным прибыть сюда. Будет ли его второе пришествие на землю приурочено к заключительному суду над нынешней эпохой - вместе с Сыном-Арбитром или без него? Прибудет ли он в связи с завершением одной из последующих урантийских эпох? Станет ли его приход неожиданным и самостоятельным событием? Мы не знаем. Мы уверены только в одном: когда он действительно вернется, об этом, скорее всего, будет знать весь мир, ибо ему суждено явиться в качестве верховного правителя вселенной, а не скромного дитя Вифлеема. Но если каждому суждено увидеть его, а виден он будет только духовным зрением, то его приход сможет состояться нескоро.
Ние съвършено определено полагаме, че Михаил отново лично ще дойде на Урантия, но у нас няма ни най-малка представа, за това, кога или по какъв начин той ще сметне за възможно да пристигне тук. Ще бъде ли неговото второ идване на земята насрочено към заключителния съд над сегашната епоха - заедно със Сина-Арбитър или без него? Ще пристигне ли той във връзка със завършването на една от последващите урантийски епохи? Ще стане ли неговото идване неочаквано и самостоятелно събитие? Ние не знаем. Ние сме уверени само в едно: когато той действително се върне, за това, по-скоро от всичко, ще знае целия свят, защото на него му е съдено да се върне в качеството на върховен управител на вселената, а не като скромно дете от Витлеем. Но ако за всекиго е съдено да го види, а видян той ще бъде само от духовното зрение, то неговото идване ще може да се състои не скоро.
Поэтому вы поступите правильно, если перестанете связывать личное возвращение Учителя с какими-либо установленными событиями или определенными эпохами. Мы уверены только в одном: он обещал вернуться. Мы не имеем никакого представления о том, когда или в связи с чем он выполнит свое обещание. Насколько мы знаем, он может появиться на земле в любой день, - а может быть, он явится лишь после многократной смены эпох, должный суд над которыми будут вершить его товарищи - Сыны Райского корпуса.
Поради това вие ще постъпите правилно, ако престанете да свързвате личното завръщане на Учителя с каквито и да били установени събития или определени епохи. Ние сме уверени само в едно: той е обещал да се върне. Ние нямаме никаква представа за това, кога или в каква връзка с какво той ще изпълни своето обещание. До колкото ние знаем, той може да се появи на земята във кой да е ден, - а може би, той ще се яви само след многократна смяна на епохите, необходимия съд над които ще извършват неговите другари - Синовете от Райския корпус.
Второе пришествие Михаила имеет огромное эмоциональное значение как для промежуточных созданий, так и для людей. Однако в остальном оно не представляет непосредственной важности для промежуточных созданий и имеет не большую практическую ценность для людей, чем обыкновенная естественная смерть, столь внезапно ввергающая смертного человека во власть той последовательности вселенских событий, которые приводят его непосредственно к тому же самому Иисусу - властелину нашей вселенной. Всем детям света суждено увидеть его, и не имеет большого значения, отправимся ли мы к нему или же он вначале придет к нам. Будьте же всегда готовы приветствовать его на земле, как готов он приветствовать вас на небе. Мы с уверенностью ждем его славного пришествия - и даже многих пришествий, - но мы ничего не знаем о том, как, когда или в связи с чем ему суждено явиться.
Второто идване на Михаил има огромно емоционално значение както за промеждутъчните създания, така и за хората. Обаче в останалото то не представлява непосредствена важност за промеждутъчните създания и има не по-голяма практическа ценност за хората, отколкото обикновената естествена смърт, толкова внезапно хвърляща смъртния човек във властта на тази последователност от вселенски събития, които го привеждат непосредствено към този същия Иисус - властелина на нашата вселена. На всички деца на светлината е съдено да го видят, и няма голямо значение, ще се отправим ли ние към него или също той в началото ще дойде към нас. Бъдете също винаги готови да го приветствате на земята, както той е готов да приветства вас на небето. Ние с увереност чакаме неговото славно идване - и даже много идвания, - но ние нищо не знаем за това, как, кога или във връзка с какво на него му е съдено да се яви.
Страница 1920