Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 175. ПОСЛЕДНЯЯ РЕЧЬ В ХРАМЕ
Документ 175. ПОСЛЕДНАТА РЕЧ В ХРАМА
ВТОТ день, вторник, в третьем часу пополудни Иисус прибыл в храм в сопровождении одиннадцати апостолов, Иосифа Аримафейского, тридцати греков и некоторых других учеников и приступил к последнему из своих обращений, произнесенных во дворах этого святилища. По его замыслу эта речь должна была стать последним воззванием к еврейскому народу и заключительным обвинением в адрес своих злейших врагов и будущих убийц - книжников, фарисеев, саддукеев и правителей Израиля. В течение всей первой половины дня различные группы людей задавали Иисусу свои вопросы; пополудни не было задано ни одного вопроса.
В ТОЗИ ден, вторник, в третия час след обяд Иисус пристигнал в храма в съпровождане от единадесет апостола, Йосиф Ариматейски, тридесет гърци и някои други ученици и пристъпил към последното от своите обръщения, произнесени в дворовете на това светилище. По неговият замисъл тази реч трябвало да стане последния призив към еврейския народ и заключително обвинение по адрес на своите най-заклети врагове и бъдещи убийци - книжниците, фарисеите, садукеите и управителите на Израил. В течение на цялата първа половина от деня различни групи хора задавали на Иисус своите въпроси; след пладне не бил зададен нито един въпрос.
Когда Учитель начал говорить, во дворе храма царили тишина и порядок. Менялы и торговцы не смели появляться в храме, поскольку днем раньше Иисус и возмущенная толпа прогнали их отсюда. Прежде чем приступить к своей речи, Иисус ласково взглянул на своих слушателей; через мгновение им предстояло услышать его прощальное обращение, в котором милосердное отношение к человечеству сочеталось с последним обличением лжеучителей и фанатичных иудейских правителей.
Когато Учителят започнал да говори, в двора на храма царели тишина и ред. Сарафите и търговците не смеели да се появят в храма, до колкото ден по-рано Иисус и възмутената тълпа ги прогонила от тук. Преди да пристъпи към своята реч, Иисус ласкаво погледнал към своите слушатели; след миг на тях им предстояло да чуят неговото прощално обръщение, в което милосърдното отношение към човечеството се съчетало с последното разобличаване на лъже учителите и фанатичните юдейски управители.
1. РЕЧЬ
1. РЕЧТА
"Я пробыл среди вас эти долгие годы; вдоль и поперек исходил я эту землю, возвещая любовь Отца к детям человеческим, и многие увидели свет и, через свою веру, вошли в царство небесное. С этой просветительской и проповеднической деятельностью было связано много чудес, совершенных Отцом, вплоть до воскрешения умершего. Многие больные и страждущие исцелились, потому что они верили; однако ни возвещение истины, ни исцеление больных не открыло глаза тем, кто отказывается увидеть свет, тем, кто полон решимости отвергнуть это евангелие царства.
"Аз прекарах сред вас тези дълги години; на длъж и на шир изходих тази земя, възвестявайки любовта на Отца към децата човешки, и мнозина видяха светлината, и чрез своята вяра, влязоха в царството небесно. С тази просветителска и проповедническа деятелност са били свързани много чудеса, извършени от Отца, чак до възкресението на умрелия. Мнозина болни и страдащи се изцелиха, поради това че те вярваха, обаче нито възвестяването на истината, нито изцелението на болните не отвори очите на тези, които се отказваха да видят светлината, тези, които са пълни с решителност да отхвърлят това евангелие за царството.
Я и мои апостолы делали всё возможное для того, чтобы не противореча воле моего Отца, жить в мире с нашими братьями, подчиняться разумным требованиям законов Моисея и традициям Израиля. Мы упорно стремились к миру, но израильские вожди не хотят его. Отвергая истину Божью и свет небесный, они становятся на сторону лжи и тьмы. Не может быть мира между светом и тьмой, между жизнью и смертью, между истиной и ложью.
Аз и моите апостоли правехме всичко възможно за това, че без да противоречим на волята на Отца, да живеем в мир с нашите братя, да се подчиняваме на разумните изисквания на законите на Мойсей и традициите на Израил. Ние упорито се стремяхме към мира, но израилските вождове не го искат. Отхвърляйки истината Божия и светлината небесна, те застават на страната на лъжата и тъмнината. Не може да има мир между светлината и тъмнината, между живота и смъртта, между истината и лъжата.
Многие из вас нашли в себе смелость уверовать в мои учения и уже обрели радость и свободу, присущие осознанию богосыновства. И вы засвидетельствуете обо мне, что я предлагал это богосыновство всей еврейской нации, включая тех людей, которые стремятся теперь уничтожить меня. Мой Отец и сейчас принял бы этих ослепленных учителей и лицемерных вождей, если бы только они повернулись к нему и приняли его милосердие. Этому народу и сейчас еще не поздно услышать слово небесное и признать Сына Человеческого.
Мнозина от вас намериха смелост да повярват в моите учения и вече придобиха радостта и свободата, присъщи за осъзнаването на божествената синовност. И вие ще свидетелствата за мен, че аз предлагах тази божествена синовност на цялата еврейска нация, включително и на тези хора, които се стремят сега да ме унищожат. Моят Отец и сега би приел тези ослепени учители и лицемерни вождове, ако те биха само се обърнали към него и приели неговото милосърдие. За този народ и сега още не е късно да чуе словото небесно и да признае Сина Човешки.
Страница 1906
Мой Отец давно уже проявляет милосердие к этому народу. Из поколения в поколение мы посылали своих пророков учить и предупреждать этих людей, и из поколения в поколение они убивали посланных небом учителей. Вот и теперь ваши своенравные первосвященники и упрямые правители продолжают творить то же самое. Как Ирод казнил Иоанна, так вы готовитесь теперь убить Сына Человеческого.
Моят Отец отдавна вече проявява милосърдие към този народ. От поколение в поколение ние изпращахме своите пророци да учат и да предупреждават тези хора, и от поколение в поколение те убиваха изпратените от небето учители. Ето и сега вашите своенравни първосвещеници и упорити управители продължават да творят това същото нещо. Както Ирод екзекутира Йоан, така вие се готвите сега да убиете Сина Човешки.
До тех пор, пока есть надежда на то, что иудеи повернутся к моему Отцу в поисках спасения, милосердные объятия Бога Авраама, Исаака и Иакова будут оставаться открытыми для вас; но стоит вам однажды наполнить чашу нераскаянности, стоит вам окончательно отвергнуть милосердие моего Отца, как эта нация будет предоставлена самой себе и быстро придет к бесславному концу. Этот народ был призван стать светочем мира, образцом духовной славы богопознавшей нации, однако вы настолько отошли от требований, накладываемых божественными привилегиями, что ваши вожди собираются совершить высшее преступление всех веков: они готовы окончательно отвергнуть Божий дар для всех людей и на все времена - откровение любви небесного Отца ко всем своим земным детям.
До този момент, докато има надежда за това, че юдеите ще се обърнат към моя Отец в търсене на спасение, милосърдните обятия на Бога на Авраам, Исаак и Иаков ще си останат отворени за вас; не си заслужава за вас да напълните чашата на не разкаянието, не си заслужава за вас окончателно да отхвърлите милосърдието на моя Отец, когато тази нация ще бъде предоставена сама на себе си и бързо ще дойде към безславен край. Този народ е бил призван да стане светилник на мира, образец на духовна слава на богопозналата нация, обаче вие до толкова сте се отдалечили от изискванията, налагани от божествените привилегии, че вашите вождове се готвят да извършат най-висшето престъпление за всички векове: те са готови окончателно да отхвърлят Божествения дар за всички хора и за всички времена - откровението за любовта на небесния Отец към своите земни деца.
И стоит вам действительно отвергнуть это откровение Бога человеку, царство небесное будет отдано другим народам - тем, которые примут его с радостью и ликованием. От имени пославшего меня Отца я серьезно предупреждаю вас, что вы стоите на пороге утраты занимаемого вами в мире положения знаменосцев вечной истины и хранителей божественного закона. Я предлагаю вам последнюю возможность выйти и покаяться, заявить о своем намерении искать Бога всем сердцем и, подобно малым детям, с искренней верой войти в надежный и спасительный мир царства небесного.
И заслужава ли си за вас действително да отхвърлите това откровение на Бога към човека, царството небесно ще бъде отдадено на други народи - тези, които ще го приемат с радост и ликуване. От името на изпратилия мен Отец аз сериозно предупреждавам вас, че вие стоите на прага на загубата на заеманото от вас в света положение на знаменосци на вечната истина и пазители на божествения закон. Аз предлагам вам последната възможност да влезете и да се покаете, да заявите за своето намерение да търсите Бога с цялото си сърце и, подобно на малките деца, с искрена вяра да влезете в надеждния и спасителен свят на царството небесно.
Мой Отец уже давно содействует вашему спасению, и я пришел на землю для того, чтобы жить среди вас и лично указывать вам путь. Многие из евреев и самаритян, равно как и язычников, поверили в евангелие царства, но те, кто должен был первым принять свет небесный, продолжают упорно отказываться поверить в откровение Божьей истины - Бога, раскрытого в человеке, и человека, возвышенного до Бога.
Моят Отец вече отдавна съдействува за вашето спасение, и аз дойдох на земята за това, за да живея сред вас и лично да ви показвам пътя. Мнозина от евреите и самарияните, еднакво както и езичниците, повярваха в евангелието за царството, но тези, които би трябвало първи да приемат светлината небесна, продължават упорито да се отказват да повярват в откровението на Божията истина - на Бога, разкрит в човека, и човека, възвисен до Бога.
В этот день мои апостолы стоят здесь перед вами молча, но вскоре вы услышите, как зазвучат их голоса, призывая к спасению и объединению с небесным царством в качестве сынов живого Бога. И теперь я призываю вас, моих учеников и верующих в евангелие царства, равно как и невидимых посланников, находящихся подле них, засвидетельствовать, что я вновь предложил Израилю и его правителям избавление и спасение. Но все вы видите, как пренебрегают милосердием Отца и как отвергают посланников истины. Тем не менее я предупреждаю вас, что эти книжники и фарисеи всё еще сидят на месте Моисея, а потому до тех пор, пока Всевышние, которые правят над царствами людей, не свергнут окончательно эту нацию и не разрушат место этих правителей, я призываю вас сотрудничать со старейшинами Израиля. От вас не требуется, чтобы вы участвовали в их намерении убить Сына Человеческого, однако во всём, что относится к миру в Израиле, вы должны подчиняться им. Во всех таких вещах делайте то, что они велят, и блюдите основные законы, но не повторяйте их злодеяний. Помните, в чём грех этих правителей: они произносят благие слова, но не следуют им. Вы хорошо знаете, что эти вожди взваливают на ваши плечи тяжкую ношу, непосильное бремя, а сами не хотят и пальцем пошевелить, чтобы помочь вам нести это тяжелую ношу. Они всегда угнетали вас церемониями и порабощали традициями.
В този ден моите апостоли стоят тук пред вас мълчейки, но скоро вие ще чуете, как звучат техните гласове, призовавайки към спасение и обединение с небесното царство в качеството на синове на живия Бог. И сега аз призовавам вас, моите ученици и вярващи в евангелието за царството, еднакво както и невидимите посланици, намиращи се до тях, да засвидетелствуват, че аз отново предложих на Израил и неговите управители избавление и спасение. Но всички вие виждате, как пренебрегват милосърдието на Отца и как отхвърлят посланиците на истината. Още повече аз предупреждавам вас, че тези книжници и фарисеи все още седят на мястото на Мойсей, а поради това до сега, докато Всевишните, които управляват над царството на хората, няма да разрушат окончателно тази нация и няма да разрушат мястото на тези управители, аз призовавам вас да сътрудничите със старейшините на Израил. От вас не се изисква, че вие да участвувате в техните намерения да убият Сина Човешки, обаче във всичко, което се отнася към мира в Израил, вие трябва да им се подчинявате. Във всички такива неща правете това, което те заповядат, и пазете основните закони, но не повтаряйте техните злодеяния. Помнете, в какво е греха на тези управители: те произнасят благи думи, но не ги следват. Вие добре знаете, че тези вождове стоварват на вашите плещи тежък товар, непосилно бреме, а самите не искат и пръста си да помръднат, за да помогнат вам да носите този тежък товар. Те винаги са потискали вас с церемонии и поробващи традиции.
Страница 1907
Кроме того, эти эгоистичные правители любят творить добро напоказ. Они увеличивают размеры своих филактерий и удлиняют бахрому на своей одежде. Они любят занимать самые почетные места на пиршествах и в синагогах. Им нравится, когда их с почтением приветствуют на рыночных площадях, и они любят, чтобы их называли учителями. Но в то время, как они добиваются от людей всех этих почестей, они тайно прибирают к рукам вдовьи дома и извлекают прибыль из богослужений в священном храме. Эти лицемеры напоказ произносят длинные молитвы и подают милостыню, чтобы привлечь внимание сограждан.
Освен това, тези егоистични управители обичат да творят добро за показ. Те увеличават размерите на своята филантропия и удължават ресните на своите дрехи. Те обичат да заемат най-почетните места на пиршествата и в синагогите. На тях им харесва, когато тях с почит ги приветствуват на пазарните площади, и те обичат, че тях да ги наричат учители. Но в това време, когато те получават от хората всички тези почести, те тайно прибират към ръцете си дома на вдовиците и извличат печалба от богослуженията в свещения храм. Тези лицемери на показ произнасят дълги молитви и подават милостиня, за да привлекат вниманието на съгражданите.
Хотя вы должны уважать своих правителей и чтить своих учителей, вам не следует называть ни одного человека Отцом в духовном смысле, ибо у вас есть только один Отец, а именно - Бог. Вы не должны также силой пытаться ввести своих братьев в царство. Помните, чему я учил вас: пусть тот, кто хочет быть между вами большим, будет вам слугой. Если вы попытаетесь возвыситься перед Богом, то наверняка будете принижены; тот же, кто истинно принижает себя, непременно будет возвышен. Ищите в своей каждодневной жизни не своей славы, а Божьей. Разумно подчиняйте свою собственную волю воле небесного Отца.
Макар вие да сте длъжни да уважавате своите управители и да почитате своите учители, за вас не следва да наричате нито един човек Отец в духовен смисъл, защото у вас има сама един Отец, а именно - Бог. Вие не трябва така също със сила да се опитвате да въведете своите братя в царството. Помнете, на какво аз съм учил вас: нека този, който иска да бъде между вас по-голям, да бъде ваш слуга. Ако вие се опитвате да се възвишите пред Бога, то навярно ще бъдете унижени; този също, който истински покорява себе си, непременно ще бъде възвишен. Търсете в своя всекидневен живот не своята слава, а Божията. Разумно подчинявайте своята собствена воля на волята на небесния Отец.
Поймите меня правильно. Я не таю злобу против этих первосвященников и правителей, которые стремятся убить меня; я не испытываю неприязни к этим книжникам и фарисеям, которые отвергают мои учения. Я знаю, что многие из вас верят тайно, и я знаю, что вы открыто заявите о своей преданности царству, когда исполнится мое время. Но как оправдают себя ваши учители, заявляющие, что говорят с Богом, а затем отвергающие и убивающие того, кто пришел раскрыть Отца мирам?
Разберете ме правилно. Аз не тая злоба против тези първосвещеници и управители, които се стремят да ме убият; аз не изпитвам неприязън към тези книжници и фарисеи, които отхвърлят моите учения. Аз знам, че много от вас вярват тайно, и аз зная, че вие открито ще заявите за своята преданост към царството, когато се изпълни моето време. Но как ще оправдаят себе си вашите учители, заявяващи, че говорят с Бога, а след това отхвърлящи и убиващи този, който е дошъл да разкрие Отца на света?
Горе вам, книжники и фарисеи, лицемеры! Вы хотите закрыть двери царства небесного перед искренними людьми только потому, что они необучены тому, чему учите вы. Вы отказываетесь войти в царство и одновременно делаете всё, что в ваших силах, чтобы помешать другим войти в него. Вы повернулись спиной к дверям спасения и боретесь со всеми, кто хотел бы войти в эти двери.
Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Вие искате да затворите вратите на царството небесно пред искрените хора само поради това, че те са необучени на това, което учите вие. Вие се отказвате да влезете в царството и едновременно правите всичко, което е по вашите сили, за да попречите на другите да влязат в него. Вие сте се обърнали с гръб към вратите на спасението и се борите с всички, които биха искали да влязат в тези врати.
Горе вам, книжники и фарисеи, ибо имя вам - лицемеры! Вы действительно обходите море и сушу, дабы обратить хотя бы одного; и после этого вы не успокаиваетесь, пока не сделаете его вдвое хуже, чем он был в язычестве.
Горко вам, книжници и фарисеи, защото името ваше - е лицемери! Вие действително обхождате морето и сушата, за да обърнете макар би едного; и след това ви не се успокоявате, докато не го направите два пъти по-зле, отколкото той е бил в езичеството.
Горе вам, первосвященники и правители, прибирающие к рукам имущество бедняков и взимающие огромные пошлины с тех, кто хотел бы служить Богу так, как, по их мнению, предписывал Моисей! Как вы, не желающие проявить милосердие, можете надеяться на него в грядущих мирах?
Горко вам, първосвещеници и управители, прибиращи към ръцете си имуществото на бедняците и взимащи огромни печалби от тези, които биха искали да служат на Бога така, както, по тяхно мнение, е предписвал Мойсей! Как вие, не желаещите да проявите милосърдие, можете да се надявате на него в идващите светове?
Горе вам, лжеучители и слепые вожди! Что можно ожидать от народа, когда слепой ведет слепого? Они оба упадут в яму и погибнут.
Горко вам, лъжеучители и слепи вождове! Какво може да се очаква от народа, когато сляп води сляп? Те двамата ще паднат в яма и ще загинат.
Горе вам, кто лицемерит, давая клятву! Обманщики вы, ибо учите, что можно поклясться храмом и нарушить клятву, но если кто клянется золотом храма, то должен сдержать клятву. Вы глупы и слепы. Вы непоследовательны даже в своей нечестности, ибо что больше: золото или храм, который, как считают, освятил золото? Вы также учите, что если кто поклянется алтарем, то это неважно; если же кто поклянется даром, который на нем, то должен исполнять обещанное. И вновь вы слепы к истине, ибо что больше: дар или жертвенник, освящающий дар? Как можете вы оправдать такое лицемерие и нечестность в глазах Бога небесного?
Горко вам, които лицемерничат, давайки клетва! Измамници сте вие, защото учите, че може да се кълнете в храма и да нарушавате клетвата, но ако някой се кълне в златото на храма, то той е длъжен да удържи на клетвата. Вие сте глупави и слепи. Вие сте непоследователни даже в своята нечестност, защото кое е по-голямо: златото или храма, който, както считат, е осветил златото? Вие също така учите, че ако някой който се покланя пред олтар, това не е важно; ако някой също който се кълне в даровете, които са него, той е длъжен да изпълнява обещаното. И отново вие сте слепи към истината, защото кое е повече: дара или жертвеника, освещаващ дара? Как може вие да оправдавате такова лицемерие и нечестност в очите на Бога небесен?
Страница 1908
Горе вам, книжники, фарисеи и прочие лицемеры! Вы заботитесь о том, чтобы отдавать десятину мяты, аниса и тмина, но в то же время пренебрегаете более важными учениями закона - верой, милосердием и справедливостью! Вы должны были, в разумных пределах, исполнять одно, не пренебрегая другим. Воистину, вы - слепые вожди и немые учители; вы отцеживаете комара, а верблюда проглатываете.
Горко вам, книжници, фарисеи и други лицемери! Вие се грижите за това, че да отдадете една десета от ментата, анасона и кимиона, но в това същото време пренебрегвате по-важните учения на закона - вярата, милосърдието и справедливостта! Вие сте длъжни, в разумни предели, да изпълнявате едно, без да пренебрегвате друго. Наистина, вие - сте слепи вождове и неми учители; вие отцеждате комара, а камилата преглъщате.
Горе вам, книжники, фарисеи и лицемеры, ибо вы тщательно очищаете чашу и блюдо снаружи, между тем как внутри они полны грязи хищений, злоупотреблений и неправды. Вы духовно слепы. Разве вы не понимаете, что куда лучше было бы очистить прежде внутренность чаши, а затем то, что прольется через края, очистит ее и снаружи? Подлые нечестивцы! Вы приспосабливаете свою религию к букве вашего толкования закона Моисея, в то время как ваши души погрязли в пороке и полны убийств.
Горко вам книжници, фарисеи и лицемери, защото вие щателно изчиствате чашата и блюдото отвън, между това когато отвътре те са пълни с калта на разхищението, злоупотребите и неправдите. Вие сте духовно слепи. Нима вие не разбирате, че къде по-добре би било да очистите вътрешността на чашата, а след това, кое то се излива през края, да я очистите и отвън? Подли нечестивци! Вие приспособявате своята религия към буквата на вашето тълкувание на закона на Мойсей, в това време когато вашите души са затънали в пороци и убийства.
Горе всем вам, отвергающим истину и отталкивающим милосердие! Многие из вас подобны побеленным гробницам, которые снаружи кажутся красивыми, а внутри полны костей мертвецов и всякой скверны. Так и вы, сознательно отвергающие совет Божий, внешне кажетесь благочестивыми и праведными, а внутри полны лицемерия и порока.
Горко вам, отхвърлящи истината и отблъскващи милосърдието! Мнозина от вас са подобни на избелени гробници, които отвън изглеждат красиви, а отвътре са пълни с кости на мъртъвци и всякакви мръсотии. Така и вие, съзнателно отхвърлящите светлината Божия, външно изглеждате благочестиви и праведни, а вътре сте пълни с лицемерие и пороци.
Горе вам, лживые вожди нации! Вы строите гробницы замученным пророкам древности и в то же время готовитесь расправиться с тем, о ком они говорили. Вы украшаете памятники праведников и тешите себя тем, что если бы вы жили в дни ваших отцов, то не пролили бы кровь пророков; а затем, в своем самодовольстве, вы готовитесь убить того, о ком говорили пророки, - Сына Человеческого. Таким образом вы сами против себя свидетельствуете, что вы - подлые сыновья тех, кто умертвил пророков. Так наполните же до краев чашу своего осуждения!
Горко вам, лъжливи вождове на нацията! Вие строите гробници на измъчваните до смърт пророци от древността и в това същото време се готвите да се разправяте с този, за който те са говорили. Вие украсявате паметниците на праведниците и утешавате себе си с това, че ако вие бяхте живели в дните на вашите бащи, то не бихте пролели кръвта на пророците; а след това, в своето самодоволство, вие се готвите да убиете този, за който са говорили пророците, - Сина Човешки. По такъв начин вие сами против себе си свидетелствувате, че вие - сте подлите синове на тези, които са умъртвили пророците. Така ще напълните също до края чашата на своето осъждане!
Горе вам, дети зла! Верно назвал вас Иоанн змеиным отродьем, и я спрашиваю, как избежите вы приговора, вынесенного вам Иоанном?
Горко вам, деца на злото! Вярно е нарекъл вас Йоан змийско потомство, и аз питам, как вие ще избегнете присъдата, изнесена от вас за Йоан!
Но и сейчас я предлагаю вам милосердие и прощение от имени моего Отца; я и сейчас протягиваю руку любви и вечного братства. Мой Отец посылал к вам мудрецов и пророков; одних вы преследовали, а других убивали. Затем явился Иоанн, возвестивший пришествие Сына Человеческого, и вы расправились с ним после того, как многие уверовали в его учение. А теперь вы снова собираетесь пролить невинную кровь. Разве вы не понимаете, что придет судный день, когда Судья всей земли потребует от этого народа ответа за то, как он отвергал, преследовал и убивал этих небесных посланников? Разве вы не понимаете, что вам придется ответить за всю эту праведную кровь, - от первого убиенного пророка до Захарии, умерщвленного между храмом и алтарем? И если вы будете продолжать творить зло, к ответу может быть призвано уже нынешнее поколение.
Но и сега аз предлагам вам милосърдие и прощаване от името на моя Отец; аз и сега протягам ръка с любов и вечно братство. Моят Отец е изпратил към вас мъдреци и пророци; едните вие сте преследвали, а други сте убивали. След това се яви Йоан, възвестяващ идването на Сина Човешки, и вие се разправихте с него след това, когато мнозина повярваха в неговото учение. А сега вие отново се готвите да пролеете невинна кръв. Нима вие не разбирате, че идва съдебния ден, когато Съдията на цялата земя ще поиска от този народ отговор за това, как той е отхвърлил, преследвал и убивал тези небесни посланици? Нима вие не разбирате, че на вас ще се наложи да отговаряте за всичката тази праведна кръв, - от първия убит пророк до Захарий, умъртвен между храма и олтара? И ако вие ще продължавате да творите зло, към отговор може да бъде призвано вече днешното поколение.
О, Иерусалим и дети Авраама, камнями побивающие пророков и убивающие посланных к тебе учителей! Вот и сейчас я хотел бы собрать детей твоих, как курица собирает цыплят под свое крыло, но вы не желаете этого!
О, Йерусалим и деца на Авраам, с камъни пребиващи пророците и убиващи изпратените към тебе учители! Ето и сега аз бих искал да събера децата твои, както квачката събира пиленцата под своето крило, но вие не желаете това!
А теперь я покидаю вас. Вы слышали мою проповедь и приняли свое решение. Те, кто уверовал в мое евангелие, уже пребывают в безопасности в царстве Божьем. Вам же, решившим отвергнуть дар Божий, я говорю, что отныне вы не увидите, как я учу в храме. Мой труд для вас завершен. Смотрите же, я ухожу со своими детьми, и остается ваш дом заброшенным!"
А сега аз ви напускам. Вие слушахте моята проповед и взехте своето решение. Тези, които повярваха в моето евангелие, вече пребивават в безопасност в царството Божие. За вас също, решилите да отхвърлите дара Божий, аз казвам, че от сега нататък вие няма да видите, как аз ще уча в храма. Моят труд за вас е завършен. Гледайте също, аз си тръгвам със своите деца, и остава вашия дом запустял!"
И после этого Учитель кивнул своим сторонникам, и они покинули храм.
И след това този Учител кимнал на своите привърженици, и те напуснали храма.
Страница 1909
2. СТАТУС ЕВРЕЯ КАК ИНДИВИДУУМА
2. СТАТУС НА ЕВРЕИНА КАТО ИНДИВИД
Тот факт, что когда-то духовные вожди и религиозные учители еврейской нации отвергли учения Иисуса и устроили заговор с целью его убийства, никоим образом не влияет на статус любого еврея как индивидуума, его положение перед Богом. Тем, кто заявляет о своей приверженности Христу, не следует относиться с предубеждением к еврею как своему смертному собрату. Евреи - как нация, социально-политическая группа, - сполна заплатили страшную цену за отвержение Князя Мира. Они уже давно перестали быть духовными просветителями, раскрывающими другим народам божественную истину. Однако это вовсе не оправдывает те страдания, которым подвергаются индивидуумы, потомки этих древних евреев, вследствие гонений со стороны нетерпимых, недостойных и фанатичных людей - мнимых последователей Иисуса Назарянина, который сам, по своему рождению, являлся евреем.
Този факт, че някога духовните вождове и религиозни учители на еврейската нация са отхвърлили ученията на Иисус и са устроили заговор с цел неговото убийство, по никакъв начин не влияе върху статуса на кой да е евреин като индивид, на неговото положение пред Бога. Тези, които заявяват за своята привързаност към Христа, не следва да се отнасят с предубеждение към евреите като свои смъртни събратя. Евреите - като нация, социално-политическа група, - напълно са заплатили страшната цена за отхвърляне Княза на Света. Те вече отдавна са престанали да бъдат духовни просветители, разкриващи на другите народи божествената истина. Обаче това съвсем не оправдава тези страдания, на които се подлагат индивидите, потомци на древните евреи, в следствие на гоненията от страна на нетърпимите, недостойни и фанатични хора - мними последователи на Иисус Назарянина, който сам, по своето рождение, се е явявал евреин.
Безрассудная, чуждая христианству ненависть и преследования современных евреев не раз приводили к страданиям и гибели безобидных, невинных индивидуумов, чьи предки во времена Иисуса всем сердцем приняли его евангелие и вскоре, не дрогнув, погибли за ту истину, в которую они столь свято верили. Небесные наблюдатели содрогаются от ужаса при виде того, как мнимые последователи Иисуса преследуют, притесняют и даже убивают потомков Петра, Филиппа, Матфея и других палестинских евреев, которые умерли столь славной смертью, став первыми мучениками евангелия небесного царства!
Безразсъдната чужда на християнството омраза и преследване на съвременните евреи не веднъж са довеждали към страдания и гибел на безобидни, невинни индивиди, чийто предци по времето на Иисус с цялото си сърце са приели неговото евангелие и скоро, без да трепнат, са загинали за тази истина, в която те толкова свято са вярвали. Небесните наблюдатели са потръпнали от ужаса при вида на това, как мнимите последователи на Иисус преследват, притесняват и даже убиват потомците на Петър, Филип, Матей и другите палестински евреи, които умрели с толкова славна смърт, ставайки първите мъченици за евангелието на небесното царство!
Сколь жестоко и безрассудно заставлять невинных детей страдать за грехи их предков, проступки, о которых они ничего не знают и за которые не могут нести никакой ответственности! И совершать столь подлые поступки именем того, кто призывал своих учеников любить даже своих врагов! Рассказывая о жизни Иисуса, мы должны были описать, каким образом некоторые из его еврейских собратьев отвергли его и устроили заговор с целью добиться его бесславной смерти. Но мы хотели бы предупредить всех читателей этого повествования, что такое историческое описание ни в коей мере не оправдывает несправедливой ненависти и не прощает недостойного отношения к представителям еврейской нации, которого веками придерживались столь многие мнимые христиане. Те, кто верит в царство и следует учениям Иисуса, должны прекратить дурно обращаться с каждым евреем, считая его виновником отвержения и распятия Иисуса. Отец и его Сын-Создатель никогда не переставали любить евреев. Бог нелицеприятен, и спасение существует как для иудея, так и для язычника.
Колко жестоко и безразсъдно е да се заставят невинните деца да страдат за греховете на техните предци, простъпки, за които те нищо не знаят и за които не могат да носят никаква отговорност! И да се извършват толкова подли постъпки в името на този, който призовавал своите ученици да обичат даже своите врагове! Разказвайки на живота на Иисус, ние би трябвало да опишем, по какъв начин някои от неговите еврейски събратя са го отхвърлили и са устроили заговор с цел да постигнат неговата безславна смърт. Но ние бихме искали да предупредим всички читатели на това повествувание, че такова историческо описание в никаква степен не оправдава несправедливата ненавист и не прощава недостойното отношение към представителите на еврейската нация, към което векове са се придържали толкова много мними християни. Тези, които вярват в царството и следват ученията на Иисус, трябва да прекратят глупаво да се обръщат с всеки евреин, считайки го за виновен за отхвърлянето и разпъването на Иисус. Отецът и неговият Син-Създател никога не са преставали да обичат евреите. Бог е безпристрастен, и спасението съществува както за юдея, така и за езичника.
3. РОКОВОЕ ЗАСЕДАНИЕ СИНЕДРИОНА
3. ФАТАЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА СИНЕДРИОНА
В этот вторник, в восемь часов вечера, состоялось роковое заседание синедриона. Во многих предшествующих случаях верховный суд еврейской нации выносил неофициальные решения предать Иисуса смерти. Много раз этот внушавший благоговейный страх орган власти постановлял положить конец его труду, но никогда прежде он не принимал решения арестовать его и умертвить любой ценой. Приближалась полночь, когда во вторник, 4 апреля 30 года н. э., синедрион - в своем новом составе - официально и единогласно вынес смертный приговор как Иисусу, так и Лазарю. Таким был ответ на последнее обращение Учителя к правителям евреев, сделанное в храме лишь несколькими часами ранее, и этот ответ отражал их резкое возмущение последним и реши
В този вторник, в осем часа вечерта, се състояло фаталното заседание на синедриона. В многото предшествуващи случаи върховният съд на еврейската нация изнасял неофициални решения да предадат Иисус на смъртта. Много пъти този внушаващ благоговеен страх орган на властта постановявал да се положи край на неговия труд, но никога преди той не вземал решение да го арестува или умъртви на всяка цена. Приближавало полунощ, когато във вторник, 4 април 30 година от н.е., синедрионът - в своя нов състав - официално и единогласно изнесъл смъртна присъда както за Иисус, така и за Лазар. Такъв бил отговорът на последното обръщение на Учителят към управителите на евреите, направено в храма само няколко часа по-рано, и този отговор отразявал тяхното рязко възмущение от последното и
Страница 1910
тельным обвинением в адрес самих первосвященников, а также нераскаявшихся саддукеев и фарисеев. Вынесение (еще до суда) смертного приговора Божьему Сыну стало ответом синедриона на последнее предложение небесного милосердия, сделанное еврейской нации как таковой.
решително обвинение по адрес на самите първосвещеници, а така също на неразкаялите се садукеи и фарисеи. Изнасянето (още преди съда) на смъртна присъда над Божия Син станало отговор на синедрионът на последното предложение на небесното милосърдие, направено на еврейската нация като такава.
Начиная с этого времени, евреи были оставлены на произвол судьбы. Им было предоставлено самим завершить недолгую и скоротечную историю своего народа в соответствии с его чисто человеческим статусом среди народов Урантии. Израиль отрекся от Сына того Бога, который заключил завет с Авраамом, и тем самым разрушил план, согласно которому дети Авраама должны были стать провозвестниками истины. Божественный договор был аннулирован, что привело еврейское государство к быстрому концу.
Започвайки от това време, евреите били оставено на произвола на съдбата. На тях им било предоставено по този начин да завършат кратката и скоротечна история на своя народ в съответствие с неговия чисто човешки статус сред народите на Урантия. Израил се отрекъл от Сина на този Бог, който сключил завет с Авраам, и по този начин разрушил плана, съгласно който децата на Авраам трябвало да станат възвестители на истината. Божественият договор бил анулиран, което привело еврейската държава към бърз край.
Чиновники синедриона получили приказ арестовать Иисуса на следующий день рано утром, однако им было дано указание не задерживать его прилюдно. Им было велено подготовить план его тайного и, желательно, внезапного ночного ареста. Понимая, что в тот день (среду) он, вероятно, уже не вернется, чтобы учить в храме, чиновникам синедриона было приказано "привести его в высший еврейский суд незадолго до полуночи в четверг".
Чиновниците на синедриона получили заповед да арестуват Иисус на следващия ден рано сутринта, обаче та тях им било дадено указание да не го задържат публично. На тях им било заповядано да подготвят план за неговото тайно и, желателно, внезапен нощен арест. Разбирайки, че в този ден (сряда) той, вероятно, вече няма да се върне, за да учи в храма, на чиновниците от синедриона било заповядано "да го доведат във висшия еврейски съд малко преди полунощ в четвъртък".
4. ПОЛОЖЕНИЕ В ИЕРУСАЛИМЕ
4. ПОЛОЖЕНИЕТО В ЙЕРУСАЛИМ
Заключительная речь Иисуса в храме вновь привела апостолов в смятение и ужас. До того, как Учитель приступил к своему страшному осуждению еврейских правителей, Иуда вернулся в храм, так что все двенадцать прослушали эту вторую половину речи Иисуса в храме. К несчастью, Иуда Искариот не смог услышать первую часть его прощального обращения, в которой предлагалось милосердие. Он не услышал этого последнего предложения милосердия еврейским правителям, поскольку в то время еще продолжал совещаться с группой своих саддукейских родственников и друзей, обсуждая за трапезой наиболее удобный способ отмежеваться от Иисуса и своих товарищей-апостолов. Именно в тот момент, когда Иуда слушал последние обвинения Учителя в адрес еврейских вождей и правителей, он окончательно и бесповоротно решил покинуть евангелическое движение и устраниться от всего, что с ним связано. Тем не менее он вышел из храма вместе с остальными апостолами и отправился с ними на Елеонскую гору, где вместе с другими услышал пророческую речь о разрушении Иерусалима и конце еврейской нации, и остался с ними в ту ночь, во вторник, в новом лагере рядом с Гефсиманией.
Заключителната реч на Иисус в храма отново привела апостолите в смущение и ужас. До тогава, когато Учителят пристъпил към своето страшно осъждане на еврейските управители, Юда се върнал в храма, така че всичките дванадесет послушали тази втора половина от речта на Иисус в храма. За нещастие, Юда Искариот не могъл да чуе първата част на неговото прощално обръщение, в което се предлагало милосърдие. То не чул това последно предложение за милосърдие към еврейските управители, доколкото в това време още продължавал да се съвещава с група свои садукейски родственици и другари, обсъждайки на трапеза най-удобния начин да се отдели от Иисус и своите другари-апостоли. Именно в този момент, когато Юда слушал последните обвинения на Учителя по адрес на еврейските вождове и управители, той окончателно и безвъзвратно решил да напусне евангелистическото движение и да се отстрани от всичко, което с него е свързано. Още повече той излязъл от храма заедно с останалите апостоли и се отправил към Елеонската планина, където заедно с другите чул пророческата реч за разрушаването на Йерусалим и края на еврейската нация, и останал с тях в тази нощ, във вторник, в новия лагер редом до Гетсимания.
Народ, ставший свидетелем этой резкой перемены, - от милосердного призыва Иисуса к еврейским вождям к внезапному и уничижительному осуждению, граничившему с безжалостным обличением, - был ошеломлен и сбит с толку. В тот вечер, когда синедрион выносил смертный приговор Иисусу, а Учитель находился со своими апостолами и некоторыми из учеников на Елеонской горе, предсказывая гибель еврейской нации, весь Иерусалим, вполголоса, обсуждал только один серьезный вопрос: "Что они сделают с Иисусом?"
Народът, станал свидетел на тази рязка промяна, - от милосърдния призив на Иисус към еврейските вождове към внезапното и унищожително осъждане, граничещо с безжалостното разобличаване, - бил замаян и зашеметен. В тази вечер, когато синедрионът изнесъл смъртната присъда над Иисус, а Учителя се намирал със своите апостоли и някои от учениците на Елеонската планина, предсказвайки гибелта на еврейската нация, целия Йерусалим, с половин глас, обсъждал само един сериозен въпрос:"Какво те ще направят с Иисус?"
В доме у Никодима собрались более тридцати видных иудеев, тайно веривших в царство, чтобы обсудить меры, которые они должны были предпринять в случае открытого разрыва с синедрионом. Все присутствовавшие решили заявить о своей приверженности Учителю в тот же час, когда станет известно о его аресте. Так они и поступили.
В дома на Никодим се събрали повече от тридесет видни юдеи, тайно вярващи в царството, за да обсъдят мерките, които те трябва да предприемат в случай на открит разрив със синедриона. Всички присъствуващи решили да заявят за своята привързаност към Учителя в този същия час, когато стане известно за неговия арест. Така те и постъпили.
Страница 1911
Саддукеи, которые теперь контролировали синедрион и составляли в нем большинство, стремились покончить с Иисусом по следующим причинам:
Садукеите, които сега контролирали синедриона и съставлявали в него болшинство, се стремили да свършат с Иисус по следните причини:
1. Они опасались, что возросшая популярность, которой он пользуется в народе, является угрозой для самого существования еврейской нации из-за возможного вмешательства римских властей.
1. Те се опасявали, че нарастващата популярност, с която той се ползувал сред народа, се явява заплаха за самото съществуване на еврейската нация поради възможното вмешателство на римските власти.
2. Его страстный призыв к реформе храма ударил непосредственно по их доходам; очищение храма сказалось на их кошельках.
2. Неговият страстен призив към реформа в храма ударил непосредствено по техните доходи; очистването на храма се отразило на техните кесии.
3. Они чувствовали себя ответственными за поддержание общественного порядка и опасались последствий дальнейшего распространения чуждого им нового учения Иисуса о братстве людей.
3. Те чувствали себе си отговорни за поддържане на обществения порядък и се опасявали от последствията на по-нататъшното разпространяване на чуждото за тях ново учение на Иисус за братството между хората.
Мотивы фарисеев, которые также желали расправиться с Иисусом, были иными. Они боялись его в силу нескольких причин:
Мотивите на фарисеите, които така също желаели да се разправят с Иисус, били други. Те се бояли от него по силата на няколко причини:
1. Он представлял собой мощную оппозицию их традиционной власти над народом. Фарисеи были крайними консерваторами, и они глубоко возмущались этими, как они считали, радикальными атаками на их законный престиж религиозных учителей.
1. Той представлявал по себе си мощна опозиция на тяхната традиционна власт над народа. Фарисеите били крайни консерватори, и те дълбоко се възмущавали от тези, както те считали, радикални атаки върху техния законен престиж на религиозни учители.
2. Они утверждали, что Иисус является нарушителем законов, что он проявил явное неуважение к субботе и многочисленным другим требованиям закона и религиозного ритуала.
2. Те утвърждавали, че Иисус се явява нарушител на законите, че той проявявал явно неуважение към съботата и многочислените други изисквания на закона и религиозния ритуал.
3. Они обвиняли его в богохульстве, ибо он называл Бога своим Отцом.
3. Те го обвинявали в богохулство, защото той наричал Бога свой Отец.
4. И наконец, они были чрезвычайно рассержены его последней речью - резким осуждением, прозвучавшим в заключительной части его прощального обращения, с которым он выступил в храме.
И най-накрая, те били изключително разсърдени от неговата последна реч - рязкото осъждане, прозвучало в заключителната част от неговото прощално обръщение, с което той излязъл в храма.
Приняв официальное решение предать Иисуса смерти и распорядившись о его аресте, синедрион прервал свое заседание в тот вторник около полуночи, решив собраться на следующее утро около десяти утра в доме у первосвященника Кайафы для того, чтобы сформулировать обвинения, по которым Иисус должен был предстать перед судом.
Приемайки официално решение да предадат Иисус на смърт и разпореждайки се за неговия арест, синедрионът прекъснал своето заседание в този вторник около полунощ, решавайки да се събере на следващото утро около десет часа сутринта в дома на първосвещеника Кайфа за това, за да се формулира обвинението, по което Иисус бил длъжен да застане пред съда.
Небольшая группа саддукеев фактически предложила избавиться от Иисуса, организовав его убийство, однако фарисеи решительно отказались санкционировать такой метод.
Не голяма група садукеи фактически предложила да се избавят от Иисус, организирайки неговото убийство, обаче фарисеите решително се отказали да санкционират такъв метод.
Вот что происходило в Иерусалиме, и чем занимались разные группы людей в тот богатый событиями день, в то время как огромное скопление небесных существ, которые парили над этим роковым зрелищем земной жизни, горели желанием хоть чем-то помочь своему любимому Владыке, но были бессильны что-либо предпринять, следуя строгим указаниям вышестоящих существ, в подчинении у которых они находились.
Ето какво се случило в Йерусалим, и с какво се занимавали различни групи от хора в този богат на събития ден, в това време когато огромно то струпване на небесни същества, които витаели в облаците над това фатално зрелище от земния живот, горели от желание макар и с нещо да помогнат на своя любим Владика, но те били безсилни каквото и да било да предприемат, следвайки строгите указания на висшестоящите същества, в подчинението на които те се намирали.
Страница 1912