Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 170. ЦАРСТВО НЕБЕСНОЕ
Документ 170. ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО
ПОПОЛУДНИ в субботу, 11 марта, Иисус выступил со своей последней проповедью в Пелле. Это обращение - одно из самых замечательных за всё его общественное служение - было посвящено глубокому и всестороннему обсуждению царства небесного. Он знал о путанице, царившей в умах его апостолов и учеников относительно смысла и значения выражений "царство небесное" и "царство Божье", которые он использовал как синонимы для определения своей посвященческой миссии. Хотя одного слова небесное должно было быть достаточно для исключения какой-либо связи с земными царствами и мирскими правительствами, этого не произошло. Идея мирского царя слишком прочно укоренилась в сознании евреев, чтобы ее можно было вытеснить за одно поколение. Поэтому поначалу Иисус открыто не выступал против такого давно лелеемого представления о царстве.
ПО ОБЯД в събота, 11 март, Иисус излязъл със своята последна проповед в Пела. Това обръщение - едно от най-забележителните за цялото негова обществено служене - било посветено на дълбокото и всестранно обсъждане на царството небесно. Той знаел за бъркотията, царяща в умовете на неговите апостоли и ученици относно смисъла и значението на изразите "царство небесно" и "царство Божие", които той използувал като синоними за определения в своята посвещеническа мисия. Макар едната дума небесно да трябвало да бъде достатъчна за изключването на каквато и да било връзка със земните царства и светски правителства, това не се случило. Идеята за светския цар прекалено устойчиво се вкоренила в съзнанието на евреите, за да може тя да бъде изтласкана за едно поколение. Поради това по начало Иисус открито не се изказвал против такава лелеяна представа за царството.
В этот субботний день Учитель стремился разъяснить учения о царстве небесном; он обсудил этот вопрос со всех точек зрения и попытался объяснить многие различные значения, в которых использовался данный термин. В этом документе мы расширим это обращение, сопроводив его многочисленными более ранними высказываниями Иисуса, а также добавив ряд замечаний, сделанных только для апостолов во время вечерних обсуждений в тот же день. Мы также предложим некоторые комментарии, касающиеся дальнейшего развития идеи царства в той мере, в какой эта идея связана с последующей христианской церковью.
В този съботен ден Учителят се стремил да разясни ученията за царството небесно; той обсъдил този въпрос от всички гледни точки и се опитал да обясни много различни значения, в които се използувал дадения термин. В този документ ние ще разширим това обръщение, съпровождайки го с многочислените по-ранни изказвания на Иисус, а така също добавяйки ред забележки, направени само за апостолите по време на вечерните обсъждания в този същия ден. Ние също така ще предложим някои коментари, отнасящи се до по-нататъшното развитие идеята за царството в тази степен, в която тази идея е свързана с последващата християнска църква.
1. ПРЕДСТАВЛЕНИЯ О ЦАРСТВЕ НЕБЕСНОМ
1. ПРЕДСТАВИ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО
В связи с изложением проповеди Иисуса, следует отметить, что во всех иудейских писаниях прослеживается двойственное представление о царстве небесном. Пророки представляли царство Божье следующим образом:
Във връзка с изложението проповедта на Иисус, следва да отбележим, че във всички юдейски писания се проследява двойна представа за царството небесно. Пророците са представяли царството Божие по следния начин:
1. Существующая реальность.
1. Съществуваща реалност.
2. Будущая надежда - воплощение царства во всей полноте с приходом Мессии. Таково представление о царстве, которому учил Иоанн Креститель.
2. Бъдеща надежда - въплъщение на царството във цялата пълното с идването на Месията. Такава е представата за царството, на която учил Йоан Кръстител.
С самого начала Иисус и апостолы учили обоим этим представлениям. Существовали еще две идеи царства, которые необходимо иметь в виду.
От самото начало Иисус и апостолите учили на тези две представи. Съществували още две идеи за царството, които е необходимо да се имат в предвид.
3. Более позднее представление евреев о всемирном трансцендентальном царстве, происхождение которого сверхъестественно, а наступление чудотворно.
3. По-късните представи на евреите за всемирното трансцедентално царство, произхода на което е свръхестествен, а настъпването чудотворно.
4. Персидские учения, изображающие установление божественного царства как достижение победы добра над злом в конце света.
4. Персийските учения, изобразяващи установяване на божественото царство като достигане на победа на доброто над злото в края на света.
Перед самым приходом Иисуса на землю евреи соединили и смешали все эти идеи царства в своем апокалипсическом представлении о Мессии, который
Преди самото идване на Иисус на земята евреите съединили и смесили всички тези идеи за царството в своята апокалипсистична представа за Месията, който
Страница 1859
явится для того, чтобы открыть эру еврейского триумфа - вечную эпоху верховного правления Бога на земле, новый мир, эру, когда всё человечество будет поклоняться Ягве. Решив использовать это представление о царстве небесном, Иисус тем самым остановил свой выбор на важнейшем, кульминационном наследии как иудейской, так и персидской религий.
ще се яви за това, за да открие ерата на еврейския триумф - вечната епоха на върховно управление на Бога на земята, новия свят, ерата, когато цялото човечество ще се покланя към Яхве. Решавайки да използува тази представа за царството небесно, Иисус по този начин спрял своя избор на най-важното, кулминационно наследство както на юдейската, така и на персийската религия.
Царство небесное включает четыре различные группы идей, отражающие истинные и превратные представления, существовавшие о нем на протяжении веков христианской эры:
Царството небесно включва четири различни групи от идеи, отразяващи истинските и превратните представи, съществуващи за него по протежение на вековете на християнската ера:
1. Представление иудеев.
1. Представи на юдеите.
2. Представление персов.
2. Представи на персите.
3. Представление, основанное на личном опыте Иисуса - "царство небесное в вас".
3. Представи, основани на личния опит на Иисус - "царството небесно във вас".
4. Смешанные и путаные представления, которые пытались внушить миру основатели и пропагандисты христианства.
4. Смесени и объркани представи, които се опитвали да внушат на света основателите и пропагандистите на християнството.
Складывается впечатление, что в разные периоды и при различных обстоятельствах Иисус в своих публичных выступлениях излагал многочисленные представления о "царстве". Однако своих апостолов он всегда учил, что царство охватывает опыт личных отношений человека со своими собратьями на земле и Отцом на небе. Говоря о царстве, он всегда завершал свою речь словами: "Царство с вами".
Създава се впечатление, че в различните периоди и при различните обстоятелства Иисус в своите публични изказвания е излагал многочислени представи за "царството". Обаче своите апостоли той винаги учил, че царството обхваща опита от личните отношения на човека със своите събратя на земята и Отеца на небето. Говорейки за царството, той винаги завършвал своята реч с думите: "Царството с вас".
Продолжающееся веками недоразумение относительно того, что касается смысла выражения "царство небесное", объясняется тремя факторами:
Продължаващите се векове на недоразумения относно това, което се отнася до смисъла на израза "царство небесно", се обяснява с три фактора:
1. Путаницей, вызванной наблюдением постепенной эволюции идеи "царства" на различных стадиях ее переработки Иисусом или его апостолами.
1. Бъркотията, предизвикана от постепенната еволюция на идеята за "царството" на различните стадии на нейната преработка от Иисус или неговите апостоли.
2. Путаницей, неизбежно связанной с переносом раннего христианства с иудейской почвы на языческую.
2. Бъркотията, неизбежно свързана с преноса на ранното християнство от юдейска на езическа почва.
3. Путаницей, связанной с тем, что центральной идеей христианства стала личность Иисуса, вокруг которой была организована эта религия; евангелие царства всё больше превращалось в религию об Иисусе.
3. Бъркотията, свързана с това, че централна идея на християнството станала личността на Иисус, около която била организирана тази религия; евангелието за царството все повече се превръщало в религия за Иисус.
2. КОНЦЕПЦИЯ ЦАРСТВА У ИИСУСА
2. КОНЦЕПЦИЯ ЗА ЦАРСТВОТО У ИИСУС
Учитель недвусмысленно говорил о том, что началом и основой царства небесного должна быть двуединая концепция, представленная истиной об отцовстве Бога и вытекающим из этого фактом братства людей. Принятие такого учения, заявлял Иисус, освободит человека от векового рабского подчинения животному страху и одновременно обогатит человеческую жизнь следующими дарами новой жизни, исполненной духовной свободы:
Учителят недвусмислено е говорил за това, че началото и основата на царството небесно трябва да бъде двуединна концепция, представено от истината за бащинството на Бога и произтичащия от това факт за братството между хората.Приемането на такова учение, заявявал Иисус, ще освободи човека от вековното робско подчинение на животинския страх и едновременно ще обогати човешкия живот със следващите дарове на новия живот, изпълнен с духовна свобода.
1. Обладание новым мужеством и возросшим духовным могуществом. Евангелие царства было призвано освободить человека и вдохновить его на помыслы о вечной жизни.
1. Притежаване на ново мъжество и нарастващо духовно могъщество. Евангелието за царството е било призвано да освободи човека и да го вдъхнови за помисли за вечния живот.
2. Евангелие несло идею новой уверенности и истинного утешения для всех людей, в том числе и для бедняков.
2. Евангелието носело идеята за нова увереност и истинско утешение за всички хора, в това число и за бедняците.
3. Само по себе, оно стало новым образцом нравственных ценностей, новым этическим эталоном для оценки человеческого поведения. Оно рисовало идеал проистекающего из идеи царства человеческого общества нового типа.
3. Само по себе си, то станало нов образец на нравствените ценности, нов етичен еталон за оценка на човешкото поведение. То рисувало идеала за произтичащ от идеята за царството за човешко общество от нов тип.
4. Оно учило превосходству духовного над материальным; оно возвышало духовные реальности и сверхчеловеческие идеалы.
4. То учило за превъзходството на духовното над материалното, то възвишавало духовните реалности и свръхчовешките идеали.
Страница 1860
5. Это новое евангелие выдвинуло в качестве истинной цели жизни духовные свершения. Человеческая жизнь приобрела новую моральную ценность и божественное достоинство.
5. Това ново евангелие издигнало в качество на истинска цел в живота духовните извършвания. Човешкия живот придобил нова морална ценност и божествено достойнство.
6. Иисус учил, что вечные реальности являются результатом (наградой) праведных земных усилий. Смертное пребывание человека на земле приобрело новое значение, вытекающее из осознания благородной судьбы.
6. Иисус учил, че вечните реалности се явяват резултат (награда) от праведните земни усилия. Смъртното пребиваване на човека на земята придобило ново значение, произтичащо от осъзнаването на благородната съдба.
7. Новое евангелие утверждало, что спасение человека является раскрытием далеко идущего божественного замысла, которому предстоит исполниться и воплотиться в бесконечном служении - грядущей судьбе спасенных сынов Божьих.
7. Новото евангелие утвърждавало, че спасението на човека се явява разкритие на от далеч идващия божествен замисъл, на който предстои да се изпълни и въплъти в безкрайно служене - идващата съдба на спасените синове Божии.
Данные учения охватывают расширенную идею царства в толковании Иисуса. Примитивные и путаные учения Иоанна Крестителя о царстве едва ли заключали в себе эту великую концепцию.
Дадените учения обхващат разширената идея за царството в тълкуването на Иисус. Примитивните и объркани учения на Йоан Кръстител за царството едва ли са заключавали в себе си тази велика концепция.
Апостолы были неспособны постичь истинное значение высказываний Учителя о царстве. Последующее искажение учений Иисуса - в том виде, в котором они представлены в Новом Завете, - объясняется повлиявшим на авторов евангелия представлением о том, что Иисус лишь ненадолго покинул этот мир, что вскоре он вернется, дабы установить царство в могуществе и славе. Это та же самая идея, которой они придерживались, пока он находился рядом с ними во плоти. Но Иисус не связывал установление царства с идеей возвращения в этот мир. То, что прошли века без какого-либо намека на воцарение "нового века", ни в коей мере не противоречит учениям Иисуса.
Апостолите били неспособни да постигнат истинското значение на изказването на Учителя за царството. Последващите изкривявания на ученията на Иисус - в този вид, в който те са представени в Новия Завет, - се обясняват с повлиялите на авторите на евангелията представи за това, че Иисус само за малко е напуснал този свят, че той скоро ще се върне, за да установи царството в могъщество и слава. Това е тази същата идея, към която те се придържали, докато той се намирал редом с тях в плът. Но Иисус не свързвал установяването на царството с идеята за възвръщането в този свят. Това, че са изминали векове без какъвто и да бил намек за възцаряване на "новия век", в никаква степен не противоречи на ученията на Иисус.
Великой идеей, воплощенной в этой проповеди, стала попытка превратить концепцию царства небесного в идеальное представление о выполнении воли Божьей. Иисус уже давно учил своих последователей молиться: "Да наступит царство твое; да исполнится воля твоя"; и в то же время, он искренне пытался заставить их отказаться от использования выражения царство Божье, заменив его более полезным эквивалентом - воля Божья. Однако ему это не удалось.
Великата идея, въплътена в тази проповед, станала опит да превърне концепцията за царството небесно в идеална представа за изпълнението на волята Божия. Иисус вече отдавна учил своите последователи да се молят:"Да настъпи царството твое; да се изпълни волята твоя"; и в това същото време, той искрено се опитвал да застави тях да се откажат от използване на израза царството Божие, заменяйки го с по-полезния еквивалент - волята Божия. Обаче на него това не му се отдало.
Вместо идеи царства, царя и подчиненных, Иисус хотел предложить концепцию небесной семьи - небесного Отца и освобожденных сынов Божьих, радостно и добровольно служащих своим человеческим собратьям в возвышенном и разумном поклонении Богу-Отцу.
Вместо идеята за царството, царя и подчинените, Иисус искал да предложи концепцията за небесното семейство - небесния Отец и освободените синове Божии, радостно и доброволно служещи на своите човешки събратя във възвишено и разумно поклонение към Бога-Отец.
К этому времени у апостолов сложилось двоякое представление о царстве:
Към това време у апостолите се наредила двойна представа за царството:
1. Они считали его личным опытом, в то время присутствующим в сердцах всех истинных верующих.
1. Те го считали за личният опит, в това време присъствуващ в сърцата на всички истински вярващи.
2. Они считали его национальным или мировым явлением. Они полагали, что царство принадлежит будущему, что оно является чем-то таким, чего нужно ждать.
2. Те го считали за национално или световно явление. Те полагали, че царството принадлежи на бъдещето, че то се явява нещо такова, което е нужно да се очаква.
Они взирали на приход царства в сердцах людей как на постепенный процесс, подобный действию закваски в тесте или росту горчичного зерна. Они верили, что приход царства в национальном или мировом смысле будет столь же внезапным, сколь и захватывающим. Иисус неустанно повторял им, что царство небесное является их личным опытом осознания высших ценностей духовной жизни, что эти реальности духовного опыта постепенно преобразуются в новые и более высокие уровни божественной уверенности и вечного величия.
Те гледали на идването на царството в сърцата на хората като постепенен процес, подобно на действието на закваската в тестото или растежа на синапеното семе. Те вярвали, че идването на царството в национален или световен смисъл ще бъде толкова също внезапно, колкото и завладяващо. Иисус непрестанно им повтарял, че царството небесно се явява техния личен опит в осъзнаването на висшите ценности на духовния живот, че тези реалности на духовния опит постепенно се преобразуват в нови и по-високи нива на божествена увереност и вечно величие.
В этот день Учитель излагал совершенно новое представление о двоякой сущности царства, ибо он описал две следующие его стадии:
В този ден Учителят излагал съвършено нова представа за двояката същност на царствата, защото той описал двата следващи негови стадии:
"Первая. Царство Божье в этом мире: высшее желание исполнять Божью волю, бескорыстная любовь человека, приносящая благие плоды - улучшенное этическое и нравственное поведение.
"Първи. Царството Божие в този свят: висшето желание да се изпълни Божията воля, безкористната любов на човека, принасяща благи плодове - подобреното етическо и нравствено поведение.
Страница 1861
Вторая. Царство Божье на небесах, цель смертных верующих, положение, которое характеризуется более совершенной любовью к Богу и более божественным исполнением Божьей воли".
Втори. Царството Божие на небесата, цел на смъртните вярващи, положение, което се характеризира с по-съвършена любов към Бога и в по-божествено изпълнение на Божията воля".
Иисус учил, что благодаря своей вере, верующий входит в царство сразу. В различных беседах он учил, что для вхождения в царство через веру две вещи являются обязательными:
Иисус учил, че благодарение на своята вяра, вярващия влиза в царството веднага. В различните беседи той учил, че за влизане в царството чрез вяра две неща се явяват задължителни:
1. Вера, чистосердечность. Прийти, как дитя, получить сыновство, как дар; подчиниться исполнению воли Отца, не сомневаясь в мудрости Отца и испытывая подлинное доверие к ней; прийти в царство свободным от предрассудков и предвзятых мнений; быть восприимчивым и способным к учению, подобно неизбалованному ребенку.
1. Вяра, чистосърдечност. Елате, като децата, да получите синовността, като дар; да се подчинявате на изпълняването на волята на Отца, да не се съмнявате в мъдростта на Отца и да изпитвате истинско доверие към нея; да дойдете в царството свободни от предразсъдъци и предубедени мнения; да бъдете възприемчиви и способни за учение, подобно на не разглезено дете.
2. Жажда истины. Страстное стремление к праведности, изменение намерений, обретение стремления стать подобным Богу и найти Бога.
2. Жажда за истина. Страстен стремеж към праведност, изменение на намеренията, придобиване на стремеж да станете подобни на Бога и да намерите Бога.
Иисус учил, что грех - это не дитя испорченной природы, а плод разума, принимающего сознательные решения и подчиненного непокорной воле. В отношении греха он учил, что Бог уже простил и что мы делаем такое прощение доступным для самих себя, когда прощаем своих собратьев. Прощая брата во плоти, вы тем самым создаете в своей душе способность принимать реальность Божьего прощения собственных ошибок.
Иисус учил, че греха - че това не е дете на развалената природа, а плод на разума, приемащ съзнателни решения и подчинен на непокорна воля. По отношение на греха той учил, че Бог вече е простил и, че ние правим такова опрощаване достъпно за самите себе си, когато прощаваме на своите събратя. Прощавайки на брата в плът, вие по този начин създавате в своята душа способност да приемате реалността на Божието опрощаване на собствените грешки.
К тому времени, когда апостол Иоанн приступил к описанию жизни и учений Иисуса, ранние христиане столько натерпелись из-за идеи царства Божьего, являвшегося причиной гонений на них, что в большинстве своем отказались от этого выражения. Иоанн много говорит о "вечной жизни". Иисус часто называл царство Божье "царством жизни". Он также нередко говорил о "царстве Божьем внутри вас". Однажды он назвал такой опыт "дружескими семейными отношениями с Богом-Отцом". Иисус пытался заменить "царство" многими другими названиями, но всякий раз безуспешно. Среди прочих определений он пользовался следующими: семья Божья, воля Отца, друзья Божьи, товарищество верующих, братство людей, отара Отца, дети Божьи, товарищество правоверных, служение Отцу, а также освобожденные сыны Божьи.
Към това време, когато апостол Йоан пристъпил към описването на живота и ученията на Иисус, ранните християни толкова изстрадали поради идеята за царството Божие, явяваща се причина за гоненията на тях, че в своето болшинство се отказали от това изразяване. Йоан много говори за "вечния живот". Иисус често назовавал царството Божие "царство на живота". Той така също не рядко говорил за "царството Божие вътре в нас". Веднъж той нарекъл такъв опит "дружески семейни отношения с Бог-Отец". Иисус се опитал да замени "царството" с много други названия, но всеки път безуспешно. Сред другите определения той се ползувал от следното: семейството Божие, волята на Отца, другарите Божии, другарство на вярващите, братство на хората, голямото стадо на Отца, деца Божии, другарство на правоверните, служене на Отца, а така също освободени синове Божии.
Однако он не мог не использовать идею царства. Лишь по прошествии более пятидесяти лет - после разрушения Иерусалима римскими армиями - это представление о царстве начало превращаться в культ вечной жизни, по мере того как его социальные и институциональные аспекты принимала на себя быстро расширявшаяся и обретавшая конкретные очертания христианская церковь.
Обаче той не могъл да не използува идеята за царството. Едва с изминаването на повече от петдесет години - след разрушаване на Йерусалим от римските армии - тази представа за царството започнало да се превръща в култ към вечния живот, по степента на това как неговите социални и институционални приемала върху себе си бързо разширяващата се и придобиваща конкретни очертания християнска църква.
3. О ПРАВЕДНОСТИ
3. ЗА ПРАВЕДНОСТТА
Иисус всегда пытался внушить своим апостолам и ученикам, что посредством своей веры они должны приобрести такую праведность, которая превосходила бы праведность книжников и фарисеев, - праведность рабской зависимости, которой они столь лицемерно кичились перед всем миром.
Иисус винаги се е опитвал да внуши на своите апостоли и ученици, че посредством своята вяра те трябва да придобият такава праведност, която би превъзхождала праведността на книжниците и фарисеите, - праведността на робската зависимост, с която те толкова лицемерно се кичили пред целия свят.
Хотя Иисус учил, что вера - простая детская вера - является ключом к дверям царства, он также учил, что войдя в эти двери, каждое верующее дитя должно, ступенька за ступенькой, подняться по лестнице праведности, чтобы достигнуть всей полноты развития могучих сынов Божьих.
Макар Иисус да учел, че вярата - обикновената детска вяра - се явява ключа към портите на царството, той също така учил, че влизайки през тези врати, всяко вярващо дете трябва, стъпало по стъпало, да се изкачи по стълбата на праведността, за да достигне цялата пълнота на развитието на могъщите синове Божии.
Достижение праведности царства раскрывается именно при рассмотрении метода обретения Божьего прощения. Вера является платой за вхождение в Божью семью, но прощение является тем действием Бога, благодаря которому ваша вера принимается в качестве платы за вступление в царство. Обретение
Достигане на праведността на царството се разкрива именно при разглеждане на метода на придобиване на Божествената прошка. Вярата се явява цената за влизане в Божието семейство, но прошката се явява това действие на Бога, благодарение на което вашата вяра се приема в качество на цена за встъпване в царството. Придобиването
Страница 1862
прощения верующим в царство Божье предполагает наличие определенного, реального опыта и заключается в четырех ступенях - присущих царству ступенях внутренней праведности:
на прошка от вярващите в царството Божие предполага наличието на определен, реален опит и се заключава в четири степени - присъщи за царството степени на вътрешна праведност:
1. Прощение Бога становится реально достижимым и лично ощущаемым ровно в той мере, в какой человек прощает своих товарищей.
1. Прошката на Бога става реално достижима и лично усещана еднакво в тази степен, в която човека прощава на своите другари.
2. Человек по-настоящему прощает своих товарищей только тогда, когда любит их, как самого себя.
2. Човекът истински прощава на своите другари само тогава, когато ги обича, както самия себе си.
3. Любить своего ближнего, как самого себя, и есть высшая этика.
3. Да обичаш своя ближен, като самия себе си, е и висша етика.
4. Нравственное поведение - истинная праведность - становится, таким образом, естественным результатом такой любви.
4. Нравственото поведение - истинската праведност - става, по такъв начин, естествен резултат от такава любов.
Поэтому очевидно, что истинная внутренняя религия царства неизбежно и во всё большей мере стремится проявить себя на практических путях общественного служения. Иисус учил живой религии, побуждающей верующих посвящать себя любвеобильному служению. Однако Иисус не подменял религию этикой. В его учении религия является причиной, а этика - следствием.
Поради това е очевидно, че истинската вътрешна религия на царството неизбежно и във все по-голяма степен се стреми да прояви себе си на практическите пътища на общественото служене. Иисус учил на живата религия, подбуждаща вярващите да посвещават себе си на любвеобилното служене. Обаче Иисус не е подменял религията с етика. В неговите учения религията се явява причина, а етиката - следствие.
Мерой праведности любого поступка должен быть его мотив; поэтому высшие проявления добра являются неосознанными. Иисуса никогда не интересовала мораль, или этика, как таковая. Он интересовался только теми внутренними и духовными, товарищескими отношениями с Богом-Отцом, которые непременно получают внешнее проявление в непосредственном любвеобильном служении людям. Он учил, что религия царства является подлинным личным опытом, который никто не может удержать в себе; что если человек сознает себя членом семьи верующих, то это неизбежно ведет его к практическому исполнению заповедей поведения в семье, - служению своим братьям и сестрам во имя увеличения и расширения братства.
Мярка за праведността на всяка постъпка трябва да бъде нейния мотив; поради това висшите проявления на доброто се явяват неосъзнати. Иисус никога не го е интересувал морала, или етиката, като такива. Той се е интересувал единствено от тези вътрешни и духовни, другарски отношения с Бога-Отец, които непременно получават външно проявление в непосредственото любвеобилно служене на хората. Той учил, че религията на царството се явява истинския личен опит, който никой не може да удържи в себе си; че ако човек осъзнава себе си като член на семейството вярващи, то това неизбежно го води към практическото изпълнение на заповедите за поведение в семейството, - служенето на своите братя и сестри в името на увеличаване и разширяване на братството.
Религия царства является личной, индивидуальной; ее плоды - результаты - являются семейными, социальными. Иисус неизменно превозносил святость индивидуума в сравнении с обществом. Но он также признавал, что человек формирует свой характер за счет бескорыстного служения, что он раскрывает свою нравственную сущность в любвеобильных связях со своими товарищами.
Религията на царството се явява лична, индивидуална; нейните плодове - резултатите - се явяват семейни, социални. Иисус неизменно превъзнасял святостта на индивида в сравнение с обществото. Но той също така признавал, че човек формира своя характер за сметка на безкористното служене, че той разкрива своята нравствена същност в любвеобилните връзки със своите другари.
Своим учением о том, что царство находится в самом человеке, возвышением индивидуума, Иисус нанес прежнему обществу смертельный удар, открыв новую эру истинной социальной праведности. Новая организация общества осталась практически неизвестной в этом мире, отказавшемся применить принципы евангелия царства на практике. И когда это царство духовного превосходства действительно утвердится на земле, то свидетельством тому будет не просто улучшение социальных и материальных условий, а величие тех возросших и обогащенных духовных ценностей, которые характеризуют наступление века улучшенных человеческих отношений и прогресса в духовных свершениях.
В своето учение за това, че царството се намира в самия човек, възвишения индивид, Иисус е нанесъл на предишното общество смъртен удар, откривайки нова ера в истинската социална праведност. Новата организация на обществото останала практически неизвестна в този свят, отказващ се да приложи принципите на евангелието на царството на практика. И когато това царство на духовното превъзходство действително се утвърди на земята, то свидетелство за това ще бъде не просто подобряването на социалните и материални условия, а величието на тези увеличени и обогатени духовни ценности, които характеризират настъпването на века на подобрените човешки отношения и прогреса в духовните извършвания.
4. УЧЕНИЕ ИИСУСА О ЦАРСТВЕ
4. УЧЕНИЕТО НА ИИСУС ЗА ЦАРСТВОТО
Иисус никогда не давал точного определения царства. В одном случае он мог остановиться на одной фазе царства, в другом - обсудить иной аспект братства, в основе которого лежит господство Бога в сердцах людей. В течение этой послеполуденной субботней проповеди Иисус выделил не менее пяти фаз, или эпох царства:
Иисус никога не е давал точно определение за царството. В един случай той можел да се спре на една фаза от царството, в друг - да обсъди друг аспект на братството, в основата на който лежи господството на Бога в сърцата на хората. В течение на тази следобедна съботна проповед Иисус отделил не по-малко от пет фази, или епохи на царството:
1. Личный внутренний опыт духовной жизни, которому присущи товарищеские отношения верующего с Богом-Отцом.
1. Личният вътрешен опит от духовния живот, за който са присъщи дружеските отношения на вярващия с Бог-Отец.
Страница 1863
2. Растущее братство верующих в евангелие, социальные аспекты улучшения морали и пробуждения этики вследствие господства Божьего духа в сердцах индивидуальных верующих.
2. Растящото братство на вярващите в евангелието, социалните аспекти на подобряване на морала и пробуждането на етиката в следствие на господството на Божия дух в сърцата на индивидуалните вярващи.
3. Сверхсмертное братство невидимых духовных существ, господствующее на земле и на небе, - сверхчеловеческое царство Божье.
3. Свръх смъртното братство на невидимите духовни същества, господстващи на земята и на небето, - свръхчовешкото царство Божие.
4. Перспектива более совершенного исполнения Божьей воли, движение к зарождению нового социального порядка в связи с улучшением духовной жизни - следующая эра человека.
4. Перспектива за по-съвършено изпълнение на Божията воля, движение към зараждането на нов социален порядък във връзка с подобряване на духовния живот - следващата ера за човека.
5. Царство во всей своей полноте, грядущий духовный век света и жизни на земле.
5. Царството в цялата пълнота, идващия духовен век на светлина и живот на земята.
Поэтому мы всегда должны обращаться к учению Иисуса, чтобы понять, какую из этих пяти фаз он мог иметь в виду, пользуясь выражением "царство небесное". Благодаря этому процессу - постепенно изменяя человеческую волю и тем самым воздействуя на человеческие решения, - Михаил и его соратники также постепенно, но неотвратимо изменяют весь ход человеческой эволюции, - социальной и иной.
Поради това ние винаги трябва да се обръщаме към ученията на Иисус, за да разберем, коя от тези пет фази той е могъл да има в предвид, ползувайки се от израза "царство небесно". Благодарение на този процес - постепенно изменяйки човешката воля и по този начин въздействувайки на човешките решения, - Михаил и неговите съратници така също постепенно, но неотвратимо изменят целия ход на човешката еволюция, - социална или друга.
В своей проповеди Учитель выделил пять пунктов, отражающих принципиальные черты евангелия царства:
В своята проповед Учителят отделил пет пункта, отразяващи принципните черти на евангелието за царството:
1. Первостепенная значимость индивидуума.
1. Първостепенна значимост на индивида.
2. Воля как определяющий фактор в человеческом опыте.
2. Волята като определящ фактор в човешкия опит.
3. Духовное товарищество в отношениях с Богом-Отцом.
3. Духовното другарство в отношенията с Бог-Отец.
4. Высшее удовлетворение, приносимое любвеобильным служением людям.
4. Висшето удовлетворение, принасяно от любвеобилното служене на хората.
5. Превосходство духовного над материальным в человеческой личности.
5. Превъзходство на духовното над материалното в човешката личност.
Этот мир никогда не пытался серьезно, искренне или честно испытать на практике динамичные идеи и божественные идеалы учения Иисуса о царстве небесном. Однако кажущийся медленным прогресс идеи царства на Урантии не должен разочаровывать вас. Помните, что ход постепенной эволюции подвержен резким и неожиданным периодическим изменениям как в материальном, так и духовном мирах. Посвящение Иисуса в качестве воплощенного Сына было именно таким необычным и неожиданным событием в духовной жизни данного мира. Кроме того, стремясь обнаружить признаки царства в своем времени, не совершите роковой ошибки - не упустите из виду того, что царство должно претвориться в ваших собственных душах.
Този свят никога не се е опитвал сериозна, искрено или честно да изпита на практика динамичните идеи и божествените идеали от ученията на Иисус за царството небесно. Обаче изглеждащият бавен процес на идеите за царството на Урантия не трябва да разочарова вас. Помнете, че хода на постепенната еволюция е подложен на резки и неочаквани периодични изменения както в материалния, така и в духовния светове. Посвещението на Иисус в качеството на въплътен Син е било именно такова необичайно и неочаквано събитие в духовния живот на дадения свят. Освен това, стремейки се да открие признаците на царството в своето време, не правете фаталната грешка - не изпускайте от поглед това, че царството трябва да се претворява във вашите собствени души.
Хотя Иисус относил одну из фаз царства к будущему и много раз давал понять, что такое событие может проявиться как часть мирового кризиса, и хотя в ряде случаев он таким же образом совершенно определенно обещал когда-нибудь вернуться на Урантию, следует отметить, что он никогда не связывал две эти идеи воедино. Он обещал, что в будущем состоится новое откровение царства на земле; он также обещал когда-нибудь вернуться в этот мир лично; но он никогда не говорил, что два этих события тождественны. Исходя из всего, что нам известно, эти обещания необязательно относятся к одному и тому же событию.
Макар Иисус да е отнасял една от фазите на царството към бъдещето и много пъти да е давал да се разбере, че такова събитие може да се прояви като част от световния кризис, и макар в редица случаи той по същия този начин съвършено определено обещал някога, когато и да е, да се върне на Урантия, следва да се отбележи, че той никога не е свързвал тези две идеи в едно. Той обещал, че в бъдещето ще се състои ново откровение за царството на земята; но той също така обещал някога, когато и да е, да се върне в този свят лично; но той никога не е говорил, че тези две събития са тъждествени. Изхождайки от всичко, което нам е известно, тези обещания не е задължително да се отнасят към едно и също събитие.
Его апостолы и ученики совершенно определенно объединили эти два учения воедино. Когда царство не воплотилось в ожидаемом ими виде, они, вспомнив об учении Иисуса о будущем царстве и его обещание вернуться, сделали поспешный вывод о том, что эти обещания относятся к одному и тому же событию; поэтому они жили в надежде на скорое второе пришествие Иисуса для установления царства во всей его полноте, могуществе и славе. Так и
Неговите апостоли и ученици съвършено определено обединили тези две учения в едно. Когато царството не се въплътило в очаквания от тях вид, те, спомняйки си за учението на Иисус за бъдещото царство и неговото обещание да се върне, направили прибързан извод за това, че тези обещания се отнасят към едно и също събитие; те живели в надеждата за скорошното второ идване на Иисус за установяване на царството в цялата пълнота, могъщество и слава. Така и
Страница 1864
последующие поколения жили на земле, питаемые всё той же самой воодушевляющей, но чреватой разочарованием надеждой.
следващите поколения живели на земята, хранени от все тази същата въодушевяваща, но изпълнена с разочарования надежда.
5. ПОСЛЕДУЮЩИЕ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ О ЦАРСТВЕ
5. ПОСЛЕДВАЩИ ПРЕДСТАВИ ЗА ЦАРСТВОТО
После краткого изложения учений Иисуса о царстве небесном, нам позволено изложить некоторые последующие идеи, связанные с представлением о царстве, и предсказать возможное развитие царства в грядущую эпоху.
След краткото изложение на ученията на Иисус за царството небесно, на нас е позволено да изложим някои последващи идеи, свързани с представите за царството, и да предскажем възможното развитие на царството в идващата епоха.
В течение первых столетий популяризации христианства идея царства небесного подвергалась колоссальному влиянию греческого идеализма с его представлением о естественном как тени духовного, о бренном как временной тени вечного, - влиянию идей, стремительно распространявшихся в те времена.
В течение на първите столетия от популяризацията на християнството идеята за царството небесно се подлагало на колосалното влияние на гръцкия идеализъм с неговите представи за естественото като сянка на духовното, за тленното като временна сянка на вечното, - влиянието на идеите, стремително разпространяващи се в тези времена.
Однако огромным шагом, ознаменовавшим перенос учений Иисуса с иудейской на языческую почву, стало превращение Мессии царства в Искупителя церкви, - религиозной и общественной организации, являвшейся детищем Павла и его преемников и основанной на учениях Иисуса, дополненных идеями Филона и персидскими доктринами добра и зла.
Обаче огромната крачка, ознаменуваща преноса на ученията на Иисус от юдейска на езическа почва, станало превръщането на Месията в царството на Изкупителя на църквата, - религиозна и обществена организация, явяваща се дете на Павел и неговите приемници и основана на ученията на Иисус, допълнени от идеите на Филон и персийските доктрини за доброто и злото.
Идеи и идеалы Иисуса, воплощенные в учениях евангелия царства, остались практически нереализованными, ибо его последователи всё больше искажали его высказывания. Концепция царства в представлении Учителя была существенно изменена двумя значительными тенденциями:
Идеите и идеалите на Иисус, въплътени в ученията на евангелието за царството, останали практически нереализирани, защото неговите последователи все повече изкривявали неговите изказвания. Концепцията за царството в представянето от Учителя била съществено изменена от две значителни тенденции:
1. Верующие евреи продолжали считать его Мессией. Они верили, что в ближайшем будущем Иисус вернется, чтобы действительно установить всемирное, более или менее материальное царство.
1. Вярващите евреи продължавали да го считат за Месия. Те вярвали, че в близкото бъдеще Иисус ще се върне, за да установи действително всемирно, повече или по-малко материално царство.
2. Иноплеменные христиане уже на очень раннем этапе начали принимать доктрины Павла, что вело ко всё большему распространению взгляда на Иисуса как на Искупителя детей церкви - института, пришедшего на смену прежней идее о чисто духовном братстве царства.
2. Друго племенните християни вече на много ранен етап започнали да приемат доктрините на Павел, което водело към все по-голямо разпространение на възгледа за Иисус като за Изкупителя на децата на църквата - института, дошъл на смяна на предишната идея за чисто духовното братство в царството.
Появление церкви как социального продукта царства было бы совершенно естественным и даже желательным. Злом церкви являлось не ее существование, а то, что она почти полностью вытеснила предложенное Иисусом представление о царстве. Став институтом, церковь Павла фактически превратилась в заменителя царства небесного, провозглашенного Иисусом.
Появата на църквата като социален продукт на царството било съвършено естествено и даже желателно. Злото в църквата не се явявало в нейното съществуване, а в това, че тя напълно изтласкала предложената от Иисус представа за царството. Ставайки институт, църквата на Павел фактически се превърнала в заменител на царството небесно, провъзгласено от Иисус.
Но не сомневайтесь: это же царство небесное, которое, как учил Иисус, существует в сердце верующего, еще будет возвещено христианской церкви, равно как и всем другим религиям, народам и странам на земле, - и каждому человеку.
Но не се съмнявайте: това същото царство небесно, което, както учил Иисус, съществува в сърцето на вярващия, още ще бъде възвестявано на християнската църква, еднакво както и на всички други религии, народи и страни на земята, - и на всеки човек.
Царство, каким оно предстает в учениях Иисуса, - духовный идеал индивидуальной праведности и представление о божественном товариществе человека и Бога, - постепенно растворилось в мистической концепции фигуры Иисуса как Искупителя-Создателя и духовного главы социализированного религиозного сообщества. Так формальная, институциональная церковь стала заменителем того братства царства, которое состоит из направляемых духом индивидуумов.
Царството, каквото то представлява в ученията на Иисус, - духовният идеал за индивидуална праведност и представата за божественото другарство между човека и Бога, - постепенно се е разтворило в мистичната концепция и фигурата на Иисус като Изкупител-Създател и духовен глава на социализираното религиозно съобщество. Така формалната, институционална църква станала заменител на това братство от царството, което се състои от направляваните от духа индивиди.
Церковь была неизбежным и полезным социальным следствием жизни и учений Иисуса. Трагедия заключалась в том, что эта социальная реакция на учения о царстве целиком и полностью вытеснила духовное представление о реальном царстве, раскрытом учениями и жизнью Иисуса.
Църквата била неизбежно и полезно социално следствие от живота и ученията на Иисус. Трагедията се заключавала в това, че тази социална реакция на ученията за царството изцяло и напълно изтласкала духовната представа за реалното царство, разкрито от ученията и живота на Иисус.
Страница 1865
Для евреев царство являлось израильской общиной; для иноплеменников оно стало христианской церковью. Для Иисуса царство было совокупностью индивидуумов, признавших свою веру в отцовство Бога, - тех смертных, которые заявили о своей безраздельной преданности исполнению воли Божьей и тем самым стали членами духовного братства людей.
За евреите царството се явявало израилската община; за друго племенниците то станало християнската църква. За Иисус царството било съвкупност от индивидите, признаващи своята вяра в бащинството на Бога, - тези смъртни, които са заявили за своята безпределна преданост към изпълнението волята на Божия и по този начин са станали членове на духовното братство на хората.
Учитель прекрасно понимал, что распространение евангелия царства повлечет за собой определенные социальные последствия. Однако его замысел заключался в том, чтобы все благотворные социальные проявления возникали как неосознанные и неизбежные результаты, или естественные плоды этого внутреннего личного опыта индивидуальных верующих - чисто духовного товарищества и общения с божественным духом, который пребывает во всех таких верующих и движет ими.
Учителят прекрасно разбирал, че разпространението на евангелието за царството ще повлече след себе си определени социални последствия. Обаче неговият замисъл се заключавал в това, че всички благотворни социални проявления са възникнали като неосъзнати и неизбежни резултати, или естествени плодове от този вътрешен личен опит на индивидуалните вярващи - чисто духовното другарство и общуване с божествения дух, който пребивава във всички такива и ги движи.
Иисус предвидел, что вслед за прогрессом истинного духовного царства появится социальная организация, или церковь. Именно поэтому он никогда не возражал против того, чтобы апостолы использовали введенный Иоанном обряд крещения. Он учил, что любящая истину душа - та, которая жаждет праведности, Бога, - принимается в духовное царство благодаря своей вере. В то же время апостолы учили, что такой верующий принимается в социальную организацию учеников через внешний обряд крещения.
Иисус предвидил, че в следствие на прогреса на истинското духовно царство ще се появи социална организация, или църква. Именно поради това той никога не е възразявал против това, че апостолите да използуват въведения от Йоан обред на кръщението. Той учил, че любящата истината душа - тази, която жадува праведност, Бога, - се приема в духовното царство благодарение на своята вяра. В това същото време апостолите учили, че такъв вярващ се приема в социалната организация на учениците чрез външния обред на кръщаването.
Когда первые последователи Иисуса осознали частичную неудачу своих попыток воплотить его идеал - утверждение царства в сердцах людей за счет господства и водительства духа индивидуального верующего, - они решили спасти его учение от полного забвения, подменив идеал царства, каким его понимал Учитель, постепенным созданием зримой социальной организации - христианской церкви. И завершая эту подмену, они - желая быть последовательными и обеспечить признание учения Иисуса в том, что касается реальности факта царства, - начали отодвигать царство в будущее. Как только церковь обрела прочное положение, она принялась учить, что в действительности царство появится в кульминационный момент христианской эпохи, - при втором пришествии Христа.
Когато първите последователи на Иисус осъзнали частичния неуспех на своите опити да въплътят неговия идеал - утвърждаването на царството в сърцата на хората за сметка на господството и водителството на духа на индивидуалния вярващ, - те решили да спасят неговото учение от пълно забравяне, подменяйки идеала за царството, какъвто го разбирал Учителя, с постепенното създаване на видима социална организация - християнската църква. И завършвайки тази подмяна, те - желаейки да бъдат последователни и да обезпечат признание за ученията на Иисус в това, което се отнася до реалността на факта на царството, - започнали отместват царството в бъдещето. Когато само църквата придобила устойчиво положение, тя започнала да учи, че в действителност царството ще се появи в кулминационния момент на християнската епоха - при второто идване на Христа.
Так христианство стало концепцией эпохи, идеей будущего пришествия и идеалом окончательного искупления святых Всевышнего. Ранние христиане (и слишком многие после них) повсеместно упускали из виду идею отношений Отца и сына, заключенную в учении Иисуса о царстве, подменяя ее хорошо организованным социальным сообществом церкви. Так церковь стала в основном социальным братством, фактически вытеснив представление Иисуса о братстве духовном.
Така християнството станало концепция на епохата, идеята за бъдещото идване и идеала за окончателното изкупление от светците на Всевишния. Ранните християни (и много по-късно след тях) повсеместно изпускали от поглед идеята за отношенията на Отца и сина, съдържаща се в ученията на Иисус за царството, подменяйки я с добре организираното социално общество на църквата. Така църквата станала в основното социално братство, фактически изтласквайки представите на Иисус за духовното братство.
В целом, идеальное представление Иисуса не реализовалось, однако на основе личной жизни Учителя и его учений, дополненных греческими и персидскими представлениями о вечной жизни и расширенных доктриной Филона о противопоставлении тленного и духовного, Павел приступил к созданию одной из наиболее прогрессивных общин, когда-либо существовавших на Урантии.
Като цяло, идеалната представа на Иисус не се реализирала, обаче на основата на личния живот на Учителя и неговите учения, допълнени от гръцките и персийски представи за вечния живот и разширените доктрини на Филон за противопоставянето на тленното и духовното, Павел пристъпил към създаването на една от най-прогресивните общини, когато и да било съществуващи на Урантия.
Концепция Иисуса продолжает жить в передовых религиях мира. Христианская церковь Павла является социализированной и очеловеченной тенью того, чем должно было стать царство небесное по замыслу Иисуса, - и чем оно еще непременно станет. До некоторой степени Павел и его преемники частично отняли проблему вечной жизни у индивидуума и передали ее церкви. Так Христос стал больше главой церкви, чем старшим братом каждого индивидуального верующего в той семье Отца, которой является царство. Весь духовный смысл, заключенный в отношениях Иисуса с индивидуальным верующим, Павел и его современники перенесли на церковь как группу верующих; и поступив так, они разрушили представление Иисуса о божественном царстве в сердце каждого индивидуального верующего.
Концепцията на Иисус продължава да живее в напредничавите религии от света. Християнската църква на Павел се явява социализирана и човешка сянка на това, което би трябвало да стане царството небесно по замисъла на Иисус, - и което то още непременно ще стане. До някаква степен Павел и неговите приемници частично отнели проблема за вечния живот от индивида и го предали на църквата. Така Христос станал повече глава на църквата, отколкото старши брат на всеки индивидуален вярващ в това семейство на Отца, което се явява царството. Целият духовен смисъл, заключен в отношенията на Иисус с индивидуалните вярващи, Павел и неговите съвременници пренесли на църквата като група вярващи; и постъпвайки така, те разрушили представата на Иисус за божественото царство в сърцето на всеки индивидуален вярващ.
Страница 1866
Поэтому веками деятельность христианской церкви протекала в обстановке огромной растерянности, ибо она имела смелость претендовать на непостижимые силы и привилегии царства, - те силы и привилегии, которые могут быть использованы и испытаны только между Иисусом и его духовными верующими братьями. И так становится очевидным, что членство в церкви необязательно означает вступление в царство: одно является духовным, другое - в основном социальным.
Поради това векове наред деятелността на християнската църква протекла в обстановка на огромна обърканост, защото тя имала смелостта да претендира за непостижимите сили и привилегии на царството, - тези сили и привилегии, които могат да бъдат използувани и изпитани само между Иисус и неговите духовно вярващи братя. И така става очевидно, че членството в църквата не задължително означава встъпване в царството: едното се явява духовно, другото - основното социално.
Рано или поздно появится новый, еще более великий Иоанн Креститель, который возвестит: "Приблизилось царство Божье", имея в виду возвращение высоких духовных представлений Иисуса, провозгласившего, что царство есть воля его небесного Отца, господствующая в сердце верующего; и сделает он всё это без какого-либо намека на зримую церковь на земле или второе пришествие Христа. Должно наступить возрождение подлинных учений Иисуса, такое новое их изложение, которое перечеркнет деятельность его ранних последователей, взявшихся за создание социально-философской системы вероисповедания вокруг факта пребывания Михаила на земле. За короткое время учение, заключенное в повествовании об Иисусе, почти полностью подменило проповедь евангелия Иисуса о царстве. Так историческая религия вытеснила учение, в котором Иисус соединил высшие нравственные идеи и духовные идеалы человека с его наиболее возвышенными упованиями на будущее, - вечной жизнью. А в этом и заключалось евангелие царства.
Рано или късно ще се появи нов, още по-велик Йоан Кръстител, който ще възвести:"Приближило се е царството Божие", имайки в предвид възвръщането на високите духовни представи на Иисус, провъзгласяващ, че царството е волята на неговия небесен Отец, господстваща в сърцето на вярващия; и ще направи той всичко това, без какъвто и да било намек за видимата църква на земята или за второто идване на Христа. Трябва да настъпи възраждане на истинските учения на Иисус, такова ново тяхно излагане, което ще зачеркне деятелността на неговите ранни последователи, захванали се за създаване на социално-философска система на вероизповедание около факта на пребиваването на Михаил на земята. За кратко време учението, заключено в разказите за Иисус, почти напълно подменило проповедта на евангелието на Иисус за царството. Така историческата религия изтласкала учението, в което Иисус съединил висшите нравствени идеи и духовни идеали на човека с неговите най-възвишени надежди за бъдещето, - вечния живот. А в това и се заключавало евангелието за царството.
Именно в силу многогранности евангелия Иисуса, за несколько веков исследователи письменных свидетельств о его учениях разделились на такое множество культов и сект. Это прискорбное дробление христианской церкви объясняется неумением увидеть в многоплановых учениях Иисуса божественную цельность его несравненной жизни. Однако когда-нибудь у истинно верующих в Иисуса не будет такого духовного расхождения во мнениях по сравнению с неверующими. Все мы можем иметь совершенно различное рациональное понимание и толкование и даже различные уровни социализации, но отсутствие духовного братства является и непростительным, и достойным порицания.
Именно по сила на многостранността на евангелието на Иисус, за няколко века изследователите на писмените свидетелства за неговите учения се разделили на такова множество култове и секти. Това прискърбно раздробяване на християнската църква се обяснява с неумението да се види в много плановите учения на Иисус божествената цялостност на неговия несравнен живот. Обаче някога, когато и да е у истински вярващите в Иисус няма да има такова духовно разминаване в мненията в сравнение с невярващите. Всички ние можем да имаме съвършено различно рационално разбиране и тълкуване и даже различни нива на социализация, но отсъствието на духовно братство се явява и непростително, и достойно за порицание.
Но не ошибитесь! В учениях Иисуса есть вечное начало, которое не позволит им навсегда остаться бесплодными в сердцах мыслящих людей. Царство в понимании Иисуса в значительной мере потерпело неудачу на земле. В настоящее время его место занимает институт церкви. Но вам нужно понять, что эта церковь является всего лишь личиночной стадией в развитии духовного царства, которое, преодолевая сопротивление, пройдет через эту материальную стадию к более духовной эпохе, когда учения Иисуса смогут получить более благоприятную возможность для развития. Поэтому так называемая христианская церковь становится тем коконом, в котором сегодня дремлет представление Иисуса о царстве. Царство божественного братства живет и, пробыв долгое время под спудом, когда-нибудь обязательно выйдет на свет Божий. И это так же несомненно, как и то, что в процессе метаморфического развития малопривлекательное создание в итоге превращается в прекрасную бабочку.
Но няма да се ударите! В ученията на Иисус има вечното начало, което няма да им позволи завинаги да останат безплодни в сърцата на мислещите хора. Царството в разбирането на Иисус в значително степен е претърпяло неуспех на земята. В настояще време неговото място заема института на църквата. Но на вас е нужно да разберете, че тази църква се явява всичко само стадий на ларва в развитието на духовното царство, което, преодолявайки съпротивлението, ще премине през този материален стадий към по-духовна епоха, когато ученията на Иисус ще могат да получат по-благоприятна възможност за развитие. Поради това така наречената християнска църква ще стане този пашкул, в който днес дреме представата на Иисус за царството. Царството на божественото братство живее и, пребивавайки дълго време под забрава, някога, когато и да е обезателно ще излезе на светлината Божия. И това е така също несъмнено, както и това, че в процеса на метаморфозното развитие малко привлекателното създание в крайна сметка се превръща в прекрасна пеперуда.
Страница 1867