Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 168. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
ШЕЛ первый час пополудни, когда Марфа вышла из Вифании навстречу Иисусу, спускавшемуся с гребня соседнего холма. Прошло уже четыре дня со смерти ее брата Лазаря, похороненного в их семейном склепе в дальнем конце сада в воскресенье на исходе дня. Утром в этот день, четверг, вход в склеп был завален камнем.
ВЪРВЯЛ първият час след обяда, когато Марфа излязла от Витания на среща на Иисус, който се спускал от гребена на съседния хълм. Изминали вече четири дни от смъртта на нейния брат Лазар, погребан в тяхната семейна гробница в далечния край на градината в неделя на изхода на деня. В утрото на този ден, четвъртък, входът в гробницата бил затворен с камък.
Когда Марфа и Мария послали Иисусу сообщение о болезни Лазаря, они не сомневались, что Учитель предпримет что-нибудь. Они знали, что их брат безнадежно болен, и хотя они едва ли надеялись на то, что Иисус бросит свой труд учителя и проповедника, чтобы прийти к ним на помощь, их уверенность в его способностях целителя была столь велика, что им казалось: достаточно ему произнести нужные слова, как Лазарь тут же выздоровеет. И когда Лазарь умер через несколько часов после того, как гонец отправился из Вифании в Филадельфию, они решили, что это случилось из-за того, что Учитель слишком поздно узнал о болезни их брата, - когда Лазарь уже был мертв в течение нескольких часов.
Когато Марфа и Мария изпратили на Иисус съобщение за болестта на Лазар, те не се съмнявали, че Учителя ще предприеме нещо. Те знаели, че техния брат е безнадеждно болен, и макар те едва да се надявали на това, че Иисус ще захвърли своя труд на учител и проповедник, за да дойде към тях на помощ, тяхната увереност в неговите способности на целител била толкова велика, че на тях им се струвало: че му е достатъчно да произнесе необходимите думи, и Лазар тутакси ще оздравее. И когато Лазар умрял няколко часа след това, когато куриерът се отправил от Витания към Филаделфия, те решили, че това се е случило поради това, че Учителя прекалено късно е узнал за болестта на техния брат, - когато Лазар вече бил мъртъв в течение на няколко часа.
Однако как они, так и все их верующие друзья были чрезвычайно озадачены сообщением, доставленным гонцом в Вифанию в первой половине дня во вторник. Посыльный утверждал, что он своими ушами слышал, как Иисус сказал: "...эта болезнь в действительности не к смерти". Они также не могли понять, почему он не прислал им весточки и не предложил какой-либо иной помощи.
Обаче както те, така и всички вярващи другари били черезвичайно озадачени от съобщението, доставено от куриера във Витания в първата половина от деня във вторник. Изпратеният утвърждавал, че той със своите уши чул, как Иисус казал:"…тази болест в действителност не е към смъртта". Те така също не могли да разберат, защо той не изпратил бележка и не предложил каквато и да било друга помощ.
Многие друзья из соседних селений и Иерусалима пришли сюда, чтобы утешить убитых горем сестер. Лазарь и его сестры были детьми состоятельного и уважаемого еврея, старейшины этого небольшого села Вифания. И несмотря на то, что все трое уже давно являлись убежденными последователями Иисуса, они пользовались огромным уважением у всех, кто их знал. Они унаследовали обширные виноградники и оливковые сады, располагавшиеся в окрестностях, и об их богатстве говорило также то, что они могли позволить себе построить на своем участке семейный склеп, в котором уже покоились оба их родителя.
Много другари от съседните селища и Йерусалим дошли тук, за да утешат убитите от скръб сестри. Лазар и неговите сестри били деца на състоятелен и уважаван евреин, старейшина на не голямото село Витания. И независимо от това, че всичките трима вече отдавна се явявали убедени последователи на Иисус, те се ползували с огромно уважение у всички, които ги познавали. Те наследили обширни лозя и маслинови градини, разполагащи се в околностите, и за тяхното богатство се говорило така също това, че те могли да позволят на себе си да построят на своя участък семейна гробница, в която вече почивали техните двама родители.
Мария потеряла надежду на прибытие Иисуса и предалась своему горю, но Марфа не теряла надежды вплоть до того утра, когда они завалили вход в склеп камнем и опечатали его. Но и после этого она попросила соседского мальчика следить за дорогой на Иерихон с вершины холма к востоку от Вифании. Именно этот юноша известил ее о приближении Иисуса и его друзей.
Мария изгубила надежда за пристигането на Иисус и се предала на своята мъка, но Марфа не губела надежда чак до това утро, когато те затворили входа на гробницата с камък и го запечатали. Но и след това тя помолил съседското момче да следи пътя от Йерихон на върха на хълма на изток от Витания. Именно този юноша я известил за приближаването на Иисус и неговите другари.
Встретив Иисуса, Марфа упала к его ногам и воскликнула: "Учитель, если бы ты был здесь, мой брат был бы жив!" Марфу одолевали многие опасения, но она ничем не выдала своих сомнений и не отважилась осуждать поведение Учителя в том, что касалось смерти Лазаря. Когда она умолкла, Иисус наклонился и, подняв ее на ноги, сказал: "Только веруй, Марфа, и твой брат воскреснет вновь". Марфа ответила: "Я знаю, что он воскреснет в последний день; я и сейчас верю, что наш Отец даст тебе всё, чего ты попросишь".
Срещайки Иисус, Марфа паднала в неговите крака и възкликнала:" Учителю, ако ти би бил тук, моя брат би бил жив!" Марфа измъчвали много опасения, но тя с нищо не издавала своите съмнения и не се осмелявала да осъжда поведението на Учителя в това, което се отнасяло до смъртта на Лазар. Когато тя замлъкнала, Иисус се наклонил и, вдигайки я на крака, казал:"Само вярвай, Марфа, и твоя брат ще възкръсне отново". Марфа отговорила:"Аз знам, че той ще възкръсне в последния ден; и аз сега вярвам, че нашия Отец ще дадена на теб всичко, за което ти помолиш".
Тогда Иисус, глядя Марфе в глаза, сказал: "Я - воскресение и жизнь; верующий в меня будет жить и после смерти. И всякий, кто живет и верует в меня, поистине никогда не умрет. Марфа, веришь ли ты в это?" И Марфа ответила Учителю: "Да, я уже давно верю в то, что ты Избавитель, Сын живого Бога, тот, кто должен был прийти в этот мир".
Тогава Иисус, гледайки Марфа в очите, казал:" Аз - съм възкресението и живота; вярващия в мен ще живее и след смъртта. И всеки, който живее и вярва в мен, наистина никога не ще умре. Марфа, вярваш ли ти в това?" И Марфа отговорила на Учителя:" Да, аз вече отдавана вярвам в това, че ти си Избавителя, Синът на живия Бог, този, който е трябвало да дойде в този свят".
Когда Иисус спросил о Марии, Марфа тотчас отправилась в дом и шепнула своей сестре: "Учитель здесь и зовет тебя". Услышав это, Мария быстро поднялась и поспешила к Иисусу, который всё еще оставался на некотором расстоянии от дома - там, где его встретила Марфа. Друзья, которые были с Марией и пытались утешить ее, видя, что она поспешно встала и вышла, последовали за ней, решив, что она пошла к склепу оплакивать Лазаря.
Когато Иисус попитал за Мария, Марфа тоз час се отправила в дома и прошепнала на своята сестра:"Учителят е тук и те вика". Чувайки това, Мария бързо се вдигнала и побързала към Иисус, който все още си оставал на известно разстояние от дома - там, където него го срещнала Марфа. Другарите, които били с Мария и се опитвали да я утешат, виждайки, че тя спешно станала и излязла, последвали след нея, решавайки, че тя е тръгнала към гробницата да оплаква Лазар.
Многие из присутствовавших являлись злейшими врагами Иисуса. Именно поэтому Марфа вышла ему навстречу одна. По той же причине она тайком сообщила Марии, что он спрашивает о ней. Хотя Марфа жаждала увидеть Иисуса, ей хотелось избежать возможных неприятностей, к которым могло привести его внезапное появление среди большой группы иерусалимских врагов. Марфа собиралась оставаться в доме вместе с их друзьями, пока Мария встречала бы Иисуса, однако ее план не удался, ибо все они последовали за Марией и неожиданно столкнулись с Учителем.
Мнозина от присъствуващите се явявали на-злите врагове на Иисус. Именно поради това Марфа излязла на среща му една. По тази същата причина тя тайно съобщила на Мария, че той пита за нея. Макар Марфа да жадувала да види Иисус, на нея и се искало да избегне възможните неприятности, към които можело да приведе неговото внезапно появяване сред голяма група йерусалимски врагове. Марфа се приготвила да остане в дома заедно с тези другари, докато Мария би посрещнала Иисус, обаче нейният план не успял, защото всички те последвали след Мария и неочаквано се сблъскали с Учителя.
Марфа подвела Марию к Иисусу. Увидев Учителя, Мария упала к его ногам и воскликнула: "Если бы ты был здесь, мой брат не умер бы!". И когда Иисус увидел, как все они скорбят о смерти Лазаря, его душа прониклась состраданием.
Марфа довела Мария към Иисус. Виждайки Учителя, Мария паднала в неговите крака и възкликнала:"Ако ти беше тук, моя брат не би умрял!". И когато Иисус видял, как всички скърбят за смъртта на Лазар, неговата душа се проникнала от състрадание.
Заметив, что Мария подошла к Иисусу, чтобы поздороваться с ним, скорбящие отошли в сторону, а Марфа и Мария стали беседовать с Учителем, слушая его утешительные слова и призывы хранить прочную веру в Отца, целиком подчиниться божественной воле.
Забелязвайки, че Мария отишла към Иисус, за да се поздрави с него, скърбящите се отдръпнали в страни, а Марфа и Мария започнали да беседват с Учителя, слушайки неговите утешителни слова и призиви да пазят устойчива вярата в Отца, изцяло да се подчиняват на божествената воля.
Человеческий разум Иисуса был чрезвычайно взволнован столкновением его любви к Лазарю и осиротевшим сестрам с возмущением и презрением к показной и лицемерной демонстрации чувств у некоторых из этих неверующих и кровожадных иудеев. Иисус был глубоко возмущен нарочитостью искусственной и внешней скорби у части мнимых друзей Лазаря, поскольку такая фальшивая скорбь сочеталась в их душах со столь ожесточенной враждебностью к нему самому. Тем не менее, некоторые из этих евреев были искренни в своих чувствах и являлись настоящими друзьями семьи.
Човешкият разум на Иисус бил черезвичайно развълнуван от сблъскването на неговата любов към Лазар и осиротелите сестри с възмущението и презрението към показната и лицемерна демонстрация на чувства у някои от тези невярващи и кръвожадни юдеи. Иисус бил дълбоко възмутен от преднамереността на изкуствената и външна скръб у частта мними другари на Лазар, доколкото такава фалшива скръб се съчетала в техните души с толкова ожесточена враждебност към него самия. Още повече, някои от тези евреи били искрени в своите чувства и се явявали истински другари на семейството.
1. ДО ГРОБНИЦАТА НА ЛАЗАР
Через нескольких минут Иисус, утешавший Марфу и Марию в стороне от скорбящих, спросил: "Куда вы положили его?" Марфа ответила: "Пойди посмотри". Молча Учитель шел за двумя скорбящими сестрами и плакал. Когда дружески настроенные евреи, следовавшие за ними, увидели его слезы, один из них сказал: "Смотрите, как он любил Лазаря. Разве он, давший зрение слепому, не мог уберечь этого человека от смерти?" К тому времени они уже стояли у семейного склепа - небольшой естественной пещеры, или углубления в выступе скалы, возвышавшейся примерно на тридцать футов в дальнем конце садового участка.
След няколко минути Иисус, утешаващ Марфа и Мария на страни от скърбящите, попитал:"Къде вие сте го положили?" Марфа отговорила:"Ела и погледни". Мълчейки Учителят вървял след двете скърбящи сестри и плакал. Когато дружески настроените евреи, следвайки след тях, видели неговите сълзи, един от тях казал:"Вижте, как той е обичал Лазар. Нима той, даващият зрение на слепия, не може да предпази човека от смъртта?" Към това време те вече стояли до семейната гробница - не голяма естествена пещера, или издълбана в издатината скала, възвишаваща се примерно на тридесет фута в далечния край на градинския участък.
Нам трудно объяснить человеческому разуму, что именно вызвало слезы Иисуса. Хотя в нашем распоряжении есть результаты регистрации объединенных человеческих эмоций и божественных мыслей, зафиксированных в разуме Личностного Настройщика, мы не совсем уверены в действительной причине этих эмоциональных проявлений. Мы склонны считать, что Иисус плакал под воздействием целого ряда чувств и мыслей, протекавших в то время через его сознание:
(за нас е трудно да обясним на човешкия разум, какво именно е предизвикало сълзите на Иисус. Макар в наше разпореждане да са резултатите от регистрирането на обединените човешки емоции и божествените мисли, фиксирани в разума на Личностния Настройчик, но ние не сме съвсем уверени в действителната причина на тези емоционални проявления. Ние сме склонни да считаме, че Иисус е плакал под въздействието на цял ред чувства и мисли, протичащи в това време през неговото съзнание.
1. Он испытывал подлинное, полное печали сострадание к Марфе и Марии; он глубоко и по-человечески любил этих сестер, потерявших своего брата.
1. Той изпитвал истинско, пълно с печал състрадание към Марфа и Мария; той дълбоко и по човешки обичал тези сестри, изгубили своя брат.
2. Его разум был смущен присутствием толпы скорбящих, некоторые из которых были искренними людьми, другие - всего лишь притворщиками. Его всегда возмущало показное проявление скорби. Он знал, что сестры любят своего брата и не сомневаются в спасении верующих. Возможно, эти противоречивые чувства объясняют, почему он зарыдал, когда они подошли к склепу.
2. Неговият разум бил смутен от присъствието на тълпата скърбящи, някои от които били искрени хора, други - всичко само лицемери. Него винаги го е възмущавало показното проявление на скръб. Той знаел, че сестрите обичат своя брат и не се съмняват в спасението на вярващите. Възможно, тези противоречиви чувства да обясняват, защо той е заплакал, когато не отивали към гробницата.
3. Он по-настоящему сомневался, следует ли возвращать Лазаря к смертной жизни. Его сестры действительно нуждались в нем, однако Иисусу было жаль возвращать своего друга, ибо он прекрасно знал, что Лазарю придется пройти через жестокие преследования из-за того, что он станет величайшей демонстрацией божественного могущества Сына Человеческого.
3. Той истински се съмнявал, следва ли да възвърне Лазар към смъртния живот. Неговите сестри действително се нуждаели от него, обаче на Иисус било жално да възвърне своя другар, защото прекрасно знаел, че на Лазар ще се наложи да премине през жестоки преследвания поради това, че той ще стане най-великата демонстрация на божественото могъщество на Сина Човешки.
А теперь мы можем поведать интересный и поучительный факт. Несмотря на то, что данный рассказ разворачивается как естественное и нормальное для человеческой жизни событие, у него есть весьма любопытные дополнительные аспекты. Хотя гонец прибыл к Иисусу в воскресенье и рассказал ему о болезни Лазаря, и хотя Иисус передал сообщение, что это "не к смерти", вместе с тем, он лично явился в Вифанию и даже спросил у сестер: "Где вы положили его?" Хотя всё это позволяет предположить, что Учитель действовал сообразно условиям этой жизни и в соответствии с ограниченными познаниями человеческого разума, тем не менее, архивы вселенной показывают, что Личностный Настройщик Иисуса распорядился о бессрочном задержании Настройщика Лазаря на планете после смерти Лазаря, и что это распоряжение было зарегистрировано за пятнадцать минут до того, как Лазарь испустил дух.
А сега ние може да разкажем интересен и поучителен факт. Независимо от това, че дадения разказ се развива като естествено и нормално за човешкия живот събитие, у него има изключително любопитни допълнителни аспекти. Макар куриерът да пристигнал към Иисус в неделя и да му разказал за болестта на Лазар, и макар Иисус да предал съобщение, че това "не е към смъртта", заедно с това, той лично се явил във Витания и даже попитал сестрите:"Къде вие сте го положили?" Макар всичко това да позволява да се предположи, че Учителя е действувал съобразно условията в този живот и в съответствие с ограничените познания на човешкия разум, още повече, архивите на вселената показват, че Личностния Настройчик на Иисус се е разпоредил за безсрочно задържане на Настройчика на Лазар на планетата след смъртта на Лазар, и че това разпореждане е било зарегистрирано петнадесет минути преди това, когато Лазар изпуснал дух.
Знал ли божественный разум Иисуса еще до смерти Лазаря, что он воскресит его из мертвых? Это нам неизвестно. Мы знаем только то, о чём здесь рассказываем.
Знаел ли е божественият разум на Иисус още преди смъртта на Лазар, че той ще го възкреси от мъртвите? На нас това не ни е известно. Ние знаем само това, за което ние разказваме.
Многие из врагов Иисуса глумились над его чувствами и говорили между собой: "Если этот человек был столь дорог ему, почему он так долго мешкал, прежде чем явиться в Вифанию? Если то, что они говорят о нем, правда, то почему он не спас своего любимого друга? Что толку исцелять посторонних в Галилее, если он не может спасти тех, кого любит?" И они всячески высмеивали и умаляли учения и свершения Иисуса.
Много от враговете на Иисус се надсмивали над неговите чувства и говорели между себе си:"Ако този човек му беше толкова скъп, защо той така дълго се е туткал, преди да се яви във Витания? Ако това, което те говорят за него, е истина, то защо той не е спасил своя любим другар? Защо само да изцелява страничните в Галилея, ако той не може да спаси тези, които обича?" И те всячески осмивали и умалявали ученията и извършванията на Иисус.
Так в этот четверг, примерно в половине третьего пополудни, всё было готово для того, чтобы в маленьком селении Вифания произошло величайшее из всех чудес, связанных с земным служением Михаила Небадонского, - величайшая демонстрация божественного могущества за всю его инкарнацию во плоти, ибо его собственное воскресение произошло уже после того, как он был освобожден от уз смертной жизни.
Така в този четвъртък, примерно към три и половина след обяд, всичко било готово за това, че в малкото селце Витания да се случи най-великото от всички чудеса, свързани със земното служене на Михаил Небадонски, - най-великата демонстрация на божественото могъщество за цялата негова инкарнация в плът, защото неговото собствено възкресение е протекло вече след това, когато той е бил освободен от тесните връзки на смъртния живот.
Небольшая группа, собравшаяся у склепа Лазаря, даже не догадывалась о том, что рядом с ней находится огромная масса небесных существ, собранных под началом Гавриила, которые с нетерпением ждут указаний Личностного Настройщика Иисуса, готовые исполнить веление любимого Владыки.
Не голямата група, събрала се до гробницата на Лазар, даже и не се досещала за това, че редом с нея се намира огромна маса небесни същества, събрани под началото на Гавриил, които с нетърпение чакат указанията на Личностния Настройчик на Иисус, готови да изпълнят заповедта на любимия Владика.
Когда Иисус произнес свой приказ - "Уберите камень" - собрание небесных существ приготовилось к драматическому воскрешению Лазаря и восстановлению его в образе смертной плоти. По сравнению с обычным методом воскрешения смертных в моронтийной форме, такое воскрешение значительно сложнее по исполнению и требует участия намного большего числа небесных личностей и несравнимо более широкого привлечения вселенских средств.
Когато Иисус произнесъл своята заповед - "Отместете камъка" - събраните небесни същества се приготвили към драматичното възкресяване на Лазар и възстановяването му в образа на смъртна плът. В сравнение с обичайния метод за възкресяване на смъртните в моронтийна форма, такова възкресяване е значително по-сложно по изпълнение и изисква участието на много по-голямо число небесни личности и несравнимо по-широко привличане на вселенски средства.
Когда Марфа и Мария услышали этот приказ Иисуса - отвалить камень, закрывавший вход в склеп, - на них нахлынули противоречивые чувства. Мария надеялась, что Лазарь будет воскрешен из мертвых, однако Марфу - хотя и разделявшую до некоторой степени веру своей сестры - больше беспокоило то, что в таком виде Лазаря нельзя показывать Иисусу, апостолам и друзьям. Марфа спросила: "Нужно ли отваливать камень? Прошло уже четыре дня, как умер мой брат, и тело начало разлагаться". Марфа сказала это еще и потому, что не знала, зачем Учитель потребовал убрать камень. Она думала, что Иисус, возможно, желает в последний раз взглянуть на Лазаря. Ее отношение не было твердым и определенным. Пока они стояли в нерешительности перед камнем, Иисус спросил: "Разве я не сказал вам сразу, что эта болезнь не к смерти? Разве я не пришел исполнить свое обещание? И теперь, когда я пришел к вам, разве я не сказал, что если только уверуете, то увидите славу Божью? Почему же вы сомневаетесь? Сколько же еще ждать, пока вы начнете верить и подчиняться?"
Когато Марфа и Мария чули тази заповед - да се отмести камъка, закриващ входа в гробницата, - в тях нахлули противоречиви чувства. Мария се надявала, че Лазар ще бъде възкресен от мъртвите, обаче Марфа - макар и споделяща до някаква степен вярата на своята сестра - повече се безпокояла за това, че в този вид Лазар не трябва да се показва пред Иисус, апостолите и другарите. Марфа попитала:"Нужно ли и да се отмества камъка? Изминали са вече четири дена, откакто е умрял моя брат, и тялото е започнало да се разлага". Марфа казала това още и поради това, че тя не знаела, защо Учителя изискал да се отмести камъка. Тя мислила, че Иисус, възможно, желае за последен път да погледне Лазар. Нейното отношение не било твърдо и определено. Докато те стояли в нерешителност пред камъка, Иисус попитал:" Нима аз не казах вам веднага, че тази болест не е към смъртта? Нима аз не дойдох да изпълня своето обещание? И сега, когато аз съм дошъл към вас, нима аз не казах, че ако вие само повярвате, ще видите славата Божия? Защо вие се съмнявате? Колко също още ще се чака, докато вие започнете да вярвате и да се подчинявате?"
Когда Иисус умолк, его апостолы, вместе с соседями, которые вызвались помочь им, ухватились за камень и отвалили его от входа в склеп.
Когато Иисус замълчал, неговите апостоли, заедно със съседите, които повикали да им помогнат, се хванали за камъка и го отместили от входа на гробницата.
Среди евреев было распространено поверье, что капля желчи на острие меча у ангела смерти начинает действовать к концу третьего дня и в полной мере сказывается на четвертый день. Они допускали, что до исхода третьего дня душа человека может находиться поблизости от склепа, пытаясь оживить мертвое тело; однако они твердо верили в то, что еще до рассвета четвертого дня душа отправляется туда, где пребывают духи усопших.
Сред евреите било разпространено поверието, че капката жлъчка на острието на меча у ангела на смъртта започва да действува към края на третия ден и в пълна степен се проявява на четвъртия ден. Те допускали, че до изхода на третия ден душата на човека може да се намира в близост до гробницата, опитвайки се да съживи мъртвото тяло; обаче те твърдо вярвали в това, че още до зазоряването на четвъртия ден душата се отправя там, където пристигат душите на починалите.
Эти поверья и мнения о мертвых и о том, как дух покидает умершего человека, должны были убедить всех людей, находившихся теперь у склепа Лазаря, а также всех, кто мог узнать о том, чему здесь предстояло свершиться, что данный случай является действительным и подлинным воскрешением из мертвых, лично совершенным тем, кто объявил себя "воскресением и жизнью".
Тези поверия и мнения за мъртвите и за това, как духа напуска тялото на починалия човек, трябвало да убедят всички хора, намиращи се сега до гробницата на Лазар, а така също и всички, които можели да узнаят за това, какво тук предстояло да се извърши, че даденият случай се явява действително и истинско възкресяване от мъртвите, лично извършено от този, който обявил себе си "за възкресението и живота".
2. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
Около сорока пяти человек, стоящих перед склепом, смутно различали фигуру Лазаря, завернутого в пелена и лежащего в правой нижней нише погребальной пещеры. Пока эти земные создания стояли здесь в напряженной тишине, множество небесных существ заняли свои места, готовые начать действовать по сигналу своего предводителя, Гавриила.
Около четиридесет и пет човека, стоящи пред гробницата, смутно различавали фигурата на Лазар, обвита с пелена и лежаща в дясната ниша на погребалната пещера. Докато тези земни създания стояли тук в напрегната тишина, множество небесни същества заели своите места, готови да започнат да действуват по сигнал на своя предводител, Гавриил.
Иисус возвел глаза к небу и сказал: "Отец! Благодарю тебя, что ты услышал меня и удовлетворил мою просьбу. Я знаю, что ты всегда слышишь меня, но я говорю так с тобой ради тех, кто стоит здесь, дабы они поверили, что ты послал меня в этот мир, и чтобы они знали, что ты действуешь вместе со мной во исполнение того, что нам предстоит совершить". И когда он закончил молиться, он воззвал громким голосом: "Лазарь, выходи!"
Иисус вдигнал очи към небето и казал:"Отче! Благодаря ти, че ти си ме чул и си удовлетворил моята молба. Аз знам, че ти винаги слушаш мен, но аз говоря така с теб заради тези, които стоят тук, за да повярват те, че ти си ме изпратил в този свят, и за да знаят те, че ти действуваш заедно с мен в изпълнение на това, което на нас ни предстои да извършим". И когато той завършил да се моли, той призовал с висок глас:"Лазар, излез!"
Хотя наблюдавшие за происходящим люди оставались неподвижными, огромное небесное воинство пришло в движение, совместными усилиями исполняя веление Создателя. Всего лишь через двенадцать секунд урантийского времени безжизненное тело Лазаря ожило, и вскоре он уже сидел на краю каменного ложа, на котором только что покоился. Его тело было обернуто в погребальную ткань, а лицо покрыто платком. Когда он встал перед ними - живой - Иисус сказал: "Развяжите его, пусть идет".
Макар наблюдаващите за случващото се да оставали неподвижни, огромното небесно войнство започнало да се движи, със съвместни усилия изпълнявайки заповедта на Създателя. Всичко само след дванадесет секунди урантийско време безжизненото тяло на Лазар оживяло, и скоро той вече седял на края на каменното ложе, на което току що почивал. Неговото тяло било обгърнато с погребална тъкан, а лицето покрито с кърпа. Когато той застанал пред тях - жив - Иисус казал:"Развържете го, нека да върви".
Все, кроме апостолов, Марфы и Марии бросились в дом, бледные от страха и потрясенные до глубины души. Хотя некоторые остались здесь, многие спешно разошлись по домам.
Всички, освен апостолите, Марфа и Мария се хвърлили към дома, бледи от страх и потресени до дълбините на душите си. Макар някои да останали тук, мнозина спешно се разотишли по домовете.
Лазарь поздоровался с Иисусом и апостолами, а затем спросил, отчего на нем погребальная ткань и почему он проснулся в саду. Иисус и апостолы отошли в сторону, пока Марфа рассказывала Лазарю о его смерти, погребении и воскрешении. Ей пришлось объяснить ему, что он умер в воскресенье и был оживлен в четверг, поскольку он потерял ощущение времени с того момента, как заснул смертным сном.
Лазар се поздравил с Иисус и апостолите, а след това попитал, защо върху него има погребална тъкан и защо той е заспал в градината. Иисус и апостолите отишли в страни, докато Марфа разказала на Лазар за неговата смърт, погребение и възкресение. На нея и се наложило да му обясни, че той е умрял в неделя и възкресен в четвъртък, доколкото той е загубил усещане за времето от този момент, когато и заспал смъртния сън.
Когда Лазарь вышел из склепа, Личностный Настройщик Иисуса, уже ставший главой своей категории в локальной вселенной, дал команду бывшему Настройщику Лазаря, который дожидался дальнейших инструкций, вернуться в свою обитель - разум и душу воскрешенного человека.
Когато Лазар излязъл от гробницата, Личностния Настройчик на Иисус, вече станал глава на своята категория в локалната вселена, дал команда на бившия Настройчик на Лазар, който очаквал по-нататъшни инструкции, да се върне в своята обител - разума и душата на възкресения човек.
После этого Лазарь подошел к Иисусу и вместе со своими сестрами пал к ногам Учителя, благодаря и восславляя Бога. Взяв Лазаря за руку, Иисус поднял его и сказал: "Сын мой, то, что произошло с тобой, предстоит испытать также всем, кто верит в евангелие, разве что они будут воскрешены в более чудесном облике. Ты станешь живым свидетельством провозглашенной мною истины - я есть воскресение и жизнь. Но пойдемте же в дом и подкрепимся пищей, необходимой нашим физическим телам".
След това Лазар отишъл към Иисус и заедно със своите сестри паднал към нозете на Учителя, благодарейки и възславяйки Бога. Вземайки Лазар за ръката, Иисус го вдигнал и казал:"Сине мой, това, което се е случило с теб, предстои да изпитат така също всички, които вярват в евангелието, освен ако те бъдат възкресени в по-чудесен облик. Ти ще станеш живо свидетелство на провъзгласената от мен истина - аз съм възкресението и живота. Но да вървим в дома и да се подкрепим с храна, необходима за нашите физически тела".
Пока они шли к дому, Гавриил освободил дополнительные группы собравшегося здесь небесного воинства и зафиксировал первый - и последний - случай воскрешения смертного создания Урантии в образе смертного физического тела.
Докато те отивали към дома, Гавриил освободил допълнителните групи от събралото се тук небесно войнство и фиксирал първият - и последен - случай на възкресено смъртно създание на Урантия в образа на смъртно физическа тяло.
Лазарь едва ли был способен понять, что произошло. Он знал, что был серьезно болен, но помнил только то, что заснул и был разбужен. Он никогда не мог ничего рассказать о четырех днях, проведенных в склепе, поскольку находился в бессознательном состоянии. Время не существует для тех, кто засыпает сном смерти.
Лазар едва ли е бил способен да разбере, какво се е случило. Той знаел, че бил сериозно болен, но помнел само това, че бил заспал и е бил разбуден. Той никога не могъл да разкаже за четирите дни, проведени в гробницата, доколкото се намирал в безсъзнателно състояние. Времето не съществува за тези, които заспиват съня на смъртта.
Хотя в результате этого чуда многие уверовали в Иисуса, другие только укрепились в своем решении отвергнуть его. К полудню следующего дня эта новость облетела весь Иерусалим. Десятки мужчин и женщин отправились в Вифанию, чтобы увидеть Лазаря и поговорить с ним, а встревоженные и сбитые с толку фарисеи срочно созвали заседание синедриона, чтобы решить, как реагировать на последние события.
Макар в резултат на това чудо мнозина да повярвали в Иисус, други само се укрепили в своето решение да го отхвърлят. Към обяд на следващия ден тази новост обиколила целия Йерусалим. Десетки мъже и жени са отправили към Витания, за да видят Лазар и да поговорят с него, а разтревожените и зашеметени фарисеи срочно свикали заседание на синедриона, за да решат, как да реагират на последните събития.
3. ЗАСЕДАНИЕ НА СИНЕДРИОНА
Несмотря на то, что свидетельство этого человека существенно укрепило веру огромного числа сторонников Учителя, оно практически не повлияло на отношение иерусалимских вождей и правителей и только укрепило их решение быстрее покончить с Иисусом и положить конец его труду.
Независимо от това, че свидетелството за този човек съществено укрепило вярата на огромно число привърженици на Учителя, то практически не повлияло на отношението на йерусалимските вождове и управители и само укрепило тяхното решение по-бързо да свършат с Иисус и да положат край на неговия труд.
На следующий день, в пятницу, состоялось заседание синедриона, на котором предстояло продолжить обсуждение вопроса: "Что делать с Иисусом Назарянином?" После более чем двухчасовой дискуссии и язвительных дебатов, один из фарисеев предложил принять резолюцию, призывающую немедленно предать Иисуса смерти и заявляющую, что он представляет собой угрозу для Израиля; резолюция формально обязывала синедрион вынести решение о смерти - без суда и не считаясь ни с какими прецедентами.
На следващият ден, в петък, се състояло заседание на синедриона, на което предстояло да продължи обсъждането на въпроса:"Какво да се прави с Иисус Назарянина?" След повече от двучасови дискусии и язвителни дебати, един от фарисеите предложил да се приеме резолюция, призоваваща незабавно да се предаде Иисус на смърт и заявяваща, че той представлява по себе си заплаха за Израил; резолюцията формално задължавала синедриона да изнесе решение за смърт - без съд и без да се съобразява с никакви прецеденти.
Высокое собрание иудейских вождей уже не раз принимало решение задержать Иисуса и предать его суду по обвинению в богохульстве и многочисленных нарушениях священного иудейского закона. Однажды они уже дошли до заявления о том, что ему следует умереть, но в данном случае синедрион впервые изъявил намерение вынести смертный приговор до суда. Однако данная резолюция не была поставлена на голосование, ибо после столь неслыханного предложения четырнадцать членов синедриона сразу же сложили свои полномочия. Хотя решения по их отставкам были приняты только спустя почти две недели, в тот же день эти четырнадцать человек покинули синедрион и больше не участвовали в его заседаниях. При последующем рассмотрении этих отставок были изгнаны еще пять человек, заподозренных в сочувствии Иисусу. Избавившись от этих девятнадцати человек, синедрион был готов судить Иисуса и практически единодушно вынести ему приговор.
Високото събрание на юдейските вождове вече не веднъж приемало решение да задържи Иисус и да го предаде на съд по обвинение в богохулство и многочислени нарушения на свещения юдейски закон. Веднъж те вече дошли до заявлението за това, че той трябва да умре, но в даденият случай синедриона на първо място изявил намерение да изнесе смъртна присъда преди съда. Обаче дадената резолюция не била поставена на гласуване, защото след такова нечувано предложение четиринадесет члена на синедриона веднага се отказали от своите пълномощия. Макар решението по техните оставки да били приети едва след изминаване на почти две седмици, в този същия ден тези четиринадесет човека напуснали синедриона и повече не участвували в неговите заседания. При следващото разглеждане на тези оставки били изгонени още пет човека, заподозрени в съчувствие към Иисус. Избавяйки се от тези деветнадесет човека, синедрионът бил готов да съди Иисус и практически единодушно да му изнесе присъда.
На следующей неделе Лазарь и его сестры предстали перед синедрионом. После того, как были заслушаны их показания, не осталось и тени сомнения в том, что Лазарь был воскрешен из мертвых. Хотя акты синедриона практически признали факт воскрешения Лазаря, протоколы заседания содержали резолюцию, приписывающую это и все остальные совершенные Иисусом чудеса силе князя дьяволов, с которым, как утверждалось, был связан Иисус.
На следващата седмица Лазар и неговите сестри застанали пред синедриона. След като, когато били изслушани техните показания, не останало и сянка на съмнение в това, че Лазар бил възкресен от мъртвите. Макар актовете на синедрионът практически да признавали факта на възкресението на Лазар, протоколите от заседанието съдържали резолюция, приписващи това и всички останали извършвани от Иисус чудеса на силите на княза на дяволите, с който, както се утвърждавало, бил свързан Иисус.
Независимо от источника чудотворной силы Иисуса, еврейские вожди были убеждены в том, что если его сразу же не остановить, то скоро в него поверит весь простой народ; кроме того, они были уверены в серьезном осложнении отношений с римскими властями, ибо множество веривших в Иисуса людей считали его Мессией, избавителем Израиля.
Независимо от източника на чудотворната сила на Иисус, еврейските вождове били убедени в това, че ако веднага не го спрат, то скоро в него ще повярва целия обикновен народ; освен това, те били уверени в сериозното усложнение на отношенията с римските власти, защото множество от вярващите в Иисус хора го считали за Месията, избавителя на Израил.
Именно на этом заседании первосвященник Кайафа впервые произнес старое еврейское изречение, которое он не раз повторял впоследствии: "Пусть лучше умрет один человек, чем погибнет весь народ".
Именно на това заседание първосвещеникът Кайафа за първи път произнесъл старото еврейско изречение, което той не веднъж повтарял в последствие:" Нека по-добре да умре един човек, отколкото да загине цял народ".
Хотя пополудни в ту же тревожную пятницу Иисус был предупрежден о планах синедриона, он нисколько не встревожился и продолжал свой субботний отдых у друзей в Виффагии, поблизости от Вифании. Ранним утром в воскресенье Иисус и апостолы собрались, как они и договаривались, в доме Лазаря и, распрощавшись с вифанской семьей, отправились назад, в лагерь у Пеллы.
Макар по обяд в този същия тревожен петък Иисус да бил предупреден за плановете на синедриона, той никак не се разтревожил и продължил своя съботен отдих у другарите си във Вифагия, в близост до Витания. Ранното утро в неделя Иисус и апостолите се събрали, както те и се договорили, в дома на Лазар и, прощавайки се с витанското семейство, се отправили назад, към лагера до Пела.
4. ОТВЕТ НА МОЛИТВУ
4. ОТГОВОР НА МОЛИТВАТА
По пути из Вифании в Пеллу апостолы задали Иисусу много вопросов; Учитель охотно ответил на них, за исключением тех, которые касались подробностей воскрешения умерших. Такие проблемы были выше понимания апостолов; поэтому Учитель отказался обсуждать эти вопросы с ними. Покинув Вифанию тайно, они были одни. И потому Иисус воспользовался возможностью рассказать десяти апостолам многие вещи, которые, как он считал, подготовят их к надвигавшимся испытаниям.
По пътя от Витания към Пела апостолите задали на Иисус много въпроси, Учителят охотно отговорил на тях, с изключение на тези, които се отнасяли към подробности за възкресяване на умрелите. Такива проблеми били по-високо от разбирането на апостолите, поради това Учителя се отказал да обсъди тези въпроси с тях. Напускайки Витания тайно, те били сами. И поради това Иисус се възползувал от възможността да разкаже на десетте апостоли много неща, които, както той смятал, ще ги подготвят към надигащите се изпитания.
Возбужденные последними событиями, апостолы провели много времени в обсуждении своих недавних впечатлений, связанных с молитвой и ответами на нее. Все они помнили заявление Иисуса вифанскому гонцу в Филадельфии, когда он ясно сказал: "Эта болезнь не к смерти". И тем не менее, несмотря на это обещание, Лазарь действительно умер. Весь тот день они постоянно возвращались к этому вопросу - ответу на молитву.
Възбудени от последните събития, апостолите провели много време в обсъждане на своите неотдавнашни впечатления, свързани с молитвата и отговорите на нея. Всички те помнили заявлението на Иисус пред витанския куриер във Филаделфия, когато той ясно казал:"Тази болест не е към смъртта". И още повече, независимо от това обещание, Лазар действително умрял. Целия този ден те постоянно се възвръщали към този въпрос - отговора на молитвата.
Ответы Иисуса на их многочисленные вопросы можно подытожить следующим образом:
Отговорите на техните многочислени въпроси може да сумираме по следния начин:
1. Молитва является самовыражением конечного разума в попытке приблизиться к Бесконечному. Поэтому появление молитвы неизбежно ограничивается знанием, мудростью и атрибутами конечного; таким же образом ответ неизбежно обусловливается в‡дением, целями, идеалами и прерогативами Бесконечного. Невозможно проследить непрерывную последовательность материальных явлений между формированием молитвы и восприятием полного духовного ответа на нее.
1. Молитвата се явява самоизразяване на крайния разум в опита да се приближи към Безкрайния. Поради това появяването на молитвата неизбежно се ограничава от знанието, мъдростта и атрибутите на крайния; по такъв същия начин отговора неизбежно се обуславя от р‡ководството, целите, идеалите и прерогативите на Безкрайния. Невъзможно е да се проследи непрекъснатата последователност на материалните явления между формирането на молитвата и възприемането на пълния духовен отговор на нея.
2. Когда создается видимость того, что молитва осталась без ответа, то зачастую задержка предвещает еще лучший ответ, который - в силу некоторой веской причины - существенно запаздывает. Когда Иисус сказал, что болезнь Лазаря в действительности была не к смерти, тот уже был мертв в течение одиннадцати часов. Ни одна искренняя молитва не остается без ответа, если только более высокий взгляд духовного мира не находит лучший ответ - ответ, удовлетворяющий просьбу человеческого духа в противоположность молитве одного только разума человека.
2. Когато се създаде видимост за това, че молитвата е останала без отговор, то често задръжката предвещава още по-добър отговор, който - по силата на някоя причина с голяма тежест - съществено закъснява. Когато Иисус казал, че болестта на Лазар в действителност е била не към смъртта, той вече е бил мъртъв в течение на единадесет часа. Нито една искрена молитва не остава без отговор, ако само по-високия поглед на духовния свят не намира по-добър отговор, удовлетворяващ молбата на човешкия дух в противоположност на молитвата на единия само разум на човека.
3. Когда молитвы времени продиктованы духом и выражены в вере, то нередко они являются столь обширными и всеохватными, что ответить на них можно только в вечности; конечное прошение порой столь преисполнено стремления к Бесконечному, что ответ приходится откладывать на длительное время в ожидании появления у создания адекватной способности к восприятию; проникнутая верой молитва может быть столь всеобъемлющей, что получение ответа возможно только в Раю.
3. Когато молитвите на времето са продиктувани от духа и изразени във вярата, то не рядко те се явяват толкова обширни и всеобхватни, че да се отговори на тях може само във вечността; крайната молба понякога е толкова преизпълнена със стремеж към Безкрайния, че отговора се налага да се отложи за продължително време в очакване на поява у създанието на адекватна способност към възприемане; проникнатата от вяра молитва може да бъде толкова всеобемаща, че получаването на отговор е възможно само в Рая.
4. По своей сущности, ответы на молитвы смертного разума зачастую таковы, что могут быть восприняты и осознаны лишь после того, как этот возносящий молитвы разум достигает бессмертного состояния. Нередко материальное существо может получить ответ на свои молитвы лишь после восхождения на духовный уровень.
4. По своята същност, отговорите на молитвата на смъртния разум често са такива, че могат да бъдат възприети и осъзнати едва след това, когато този възнасящ молитвата разум достигне до безсмъртно състояние. Нерядко материалното същество може да получи отговор на своите молитви едва след възхождането на духовно ниво.
5. Молитва богопознавшего человека может быть столь искажена невежеством и столь деформирована суеверием, что ответ на такую молитву был бы крайне нежелательным. В таких случаях духовным посредникам приходится таким образом преобразовывать молитву, что, когда прибывает ответ, проситель оказывается совершенно неспособным распознать его как ответ на свою молитву.
5. Молитвата на богопозналият човек може да бъде толкова изкривена от невежеството и толкова деформирана от суеверието, че отговора на такава молитва би бил крайно нежелателен. В такива случаи на духовните посредници се налага по такъв начин да преобразуват молитвата, че, когато пристигне отговора, молещия се оказва съвършено неспособен да го разпознае като отговор на своята молитва.
6. Все истинные молитвы адресуются духовным существам, и на все такие прошения следует отвечать на языке духа, и все такие ответы должны заключаться в духовных реальностях. Духовные существа не могут давать материальные ответы на духовные прошения даже материальных существ. Материальные существа способны успешно молиться только тогда, когда они "молятся в духе".
6. Всички истински молитви се адресират към духовните същества, и на всички такива молби следва да се отговори на езика на духа, и всички такива отговори трябва да се заключават в духовните реалности. Духовните същества не могат да дават материални отговори на духовните молби даже на материалните същества. Материалните същества са способни успешно да се молят само тогава, когато те се "молят в духа".
7. Никакая молитва не может рассчитывать на ответ, если она не рождена в духе и не вскормлена верой. Ваша искренняя вера предполагает, что вы, фактически, заранее предоставляете тем, кто выслушивает ваши молитвы, полное право отвечать на ваши прошения в соответствии с той высшей мудростью и той божественной любовью, которые, как подсказывает вам вера, всегда движут существами, которым вы молитесь.
7. Никаква молитва не може да разчита на отговор, ако тя не е родена в духа и не е отхранена от вярата. Вашата искрена вяра предполага, че вие, фактически, по-рано предоставяте на тези, които изслушват вашите молитви, пълно право да отговарят на вашите молби в съответствие с тази висша мъдрост и тази божествена любов, които, както подсказва вам вярата, винаги движат съществата, към които вие се молите.
8. Дитя всегда вправе обратиться с просьбой к родителю; и родитель всегда остается верным своим родительским обязательствам в отношении незрелого дитя, когда его большая мудрость требует, чтобы ответ на молитву дитя был задержан, изменен, разделен на части, превосходил прошение или был отложен до следующей стадии духовного восхождения.
8. Детето винаги е в правото си да се обърне с молба към родителя; и родителят винаги остава верен на своите родителски задължения по отношение на незрялото дете, когато неговата голяма мъдрост изисква, че отговора на молитвата на детето да бъде задържан, изменен, разделен на части, предвъзхитил молбата или да бъде отложен до следващия стадий на духовното възхождане.
9. Без колебаний возносите духовные молитвы; не сомневайтесь в получении ответа на свои прошения. Эти ответы могут быть отложены до лучших времен - вашего будущего достижения тех духовных уровней действительного космического свершения в этом или других мирах, где вы сможете узнать и воспользоваться долгожданными ответами на свои прежние, но несвоевременные прошения.
9. Без колебание възнасяйте духовните молитви; не се съмнявайте в получаването на отговор на своите молби. Тези отговори могат да бъдат отложени до по-добрите времена - вашето бъдещо достигане на тези духовни нива на действително космическо извършване в този или други светове, където вие ще може да узнаете и да се възползувате от дългоочакваните отговори на своите предишни, но не своевременни молби.
10. Ни одно подлинное, рожденное духом прошение не остается без ответа. Просите, и получите. Однако вам следует помнить, что вы являетесь эволюционными созданиями времени и пространства; поэтому вы должны постоянно считаться с пространственно-временным фактором в опыте личного восприятия полных ответов на свои многочисленные молитвы и прошения.
10. Нито една истинска, родена в духа молба няма да остане без отговор. Молете, и ще получите. Обаче за вас следва да помните, че вие се явяват еволюционни създания на времето и пространството; поради това вие сте длъжни постоянно да се съобразявате с пространствено-времевия фактор в опита за лично възприемане на пълните отговори на своите многочислени молитви и молби.
5. ПО-НАТАТЪШНАТА СЪДБА НА ЛАЗАР
Лазарь оставался в своем доме в Вифании, в центре внимания многих искренних верующих и многочисленных любопытных, вплоть до недели распятия Иисуса, когда он был предупрежден о том, что синедрион вынес решение о его смерти. Правители иудеев были полны решимости положить конец дальнейшему распространению учений Иисуса, и они верно рассудили, что было бы бесполезно убивать Иисуса и при этом оставлять в живых Лазаря, олицетворявшего величайшее из совершенных Иисусом чудес и подтверждавшего своим существованием факт воскрешения его Иисусом из мертвых. К тому времени Лазарь уже подвергался жестоким преследованиям с их стороны.
Лазар си оставал в своя дом във Витания, в центъра на вниманието на много искрено вярващи и многочислени любопитни, чак до седмицата на разпъването на Иисус, когато той бил предупреден за това, че синедриона е изнесъл решение за неговата смърт. Управителите на юдеите били пълни с решимост да положат край на по-нататъшното разпространяване на ученията на Иисус, и те вярно разсъдили, че било безполезно да убиват Иисус и при това да оставят жив Лазар, олицетворяващ най-великото от извършените от Иисус чудеса и потвърждаващ със своето съществуване факта на неговото възкресяване от мъртвите, от Иисус. Към това време Лазар вече се подлагал на жестоко преследване от тяхна страна.
Поэтому Лазарь спешно покинул своих сестер в Вифании и бежал через Иерихон на другой берег Иордана, позволив себе по-настоящему отдохнуть только после того, как он добрался до Филадельфии. Лазарь хорошо знал Абнера, и здесь ему не грозили кровавые интриги коварного синедриона.
Поради това Лазар спешно напуснал своите сестри във Витания и избягал през Йерихон на другия бряг на Йордан, позволявайки на себе си истински да си отдъхне едва след това, когато той се добрал да Филаделфия. Лазар добре познавал Абнер, и тук него не го грозели коварните интриги на коварния синедрион.
Вскоре Марфа и Мария продали земельные владения в Вифании и присоединились к своему брату в Перее. К тому времени Лазарь уже являлся казначеем церкви в Филадельфии. Он стал твердым сторонником Абнера в его споре с Павлом.
Скоро Марфа и Мария продали земеделските владения във Витания и се присъединили към своя брат в Перея. Към това време Лазар вече се явявал касиер на църквата във Филаделфия. Той станал твърд привърженик на Абнер в неговия спор с Павел.