Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 163. ПОСВЕЩЕНИЕ НА СЕДЕМДЕСЕТТЕ В МАГАДАН
ЧЕРЕЗ несколько дней после возвращения Иисуса и двенадцати из Иерусалима в Магадан, из Вифлеема прибыл Абнер вместе с группой примерно из пятидесяти учеников. К этому времени здесь, в Магаданском лагере, находились также корпус евангелистов, женский корпус и еще около ста пятидесяти верных и испытанных учеников со всей Палестины. Посвятив несколько дней общению и реорганизации лагеря, Иисус и двенадцать приступили к интенсивной подготовке этой особой группы верующих, и именно из таких хорошо подготовленных и опытных учеников Учитель позднее отобрал семьдесят учителей и послал их возвещать евангелие царства. Занятия с ними начались в пятницу, 4 ноября, и продолжались до субботы, 19 ноября.
НЯКОЛКО дни след завръщането на Иисус и дванадесетте от Йерусалим в Магадан, от Витлеем пристигнал Абнер заедно с група примерно от петдесет ученици. Към това време тук, в Магаданския лагер, се намирали също корпусът от евангелисти, женския корпус и още около сто и петдесет верни и изпитани ученици от цяла Палестина. Посвещавайки няколко дни на общуването и реорганизацията на лагера, Иисус и дванадесетте пристъпили към интензивна подготовка на тази особена група вярващи, а именно от такива добре подготвени и опитни ученици Учителят по-късно отбрал седемдесет учители и ги изпратил да възвестяват евангелието за царството. Занятията с тях започнали в петък, 4 ноември, и продължили до събота, 19 ноември.
Каждое утро Иисус выступал перед этой группой. Петр учил их методам публичной проповеди, Нафанаил обучал преподавательскому искусству, Фома объяснял, как отвечать на вопросы, а Матфей руководил организацией финансовых дел их группы. Остальные апостолы также принимали участие в этой подготовке согласно своим специальным познаниям и природным способностям.
Всяко утро Иисус излизал с реч пред тази група. Петър ги учил на методите на публичната проповед, Натанаил обучавал в преподавателското изкуство, Тома обяснявал, как до отговарят на въпроси, а Матей ръководел организацията на финансовите дела на техните групи. Останалите апостоли също така приемали участие в тази подготовка съгласно своите специални познания и природни способности.
1. ПОСВЕЩЕНИЕ НА СЕДЕМДЕСЕТТЕ
Семьдесят евангелистов были посвящены Иисусом в Магаданском лагере пополудни в субботу, 19 ноября, и Абнер был назначен главой этих проповедников и учителей евангелия. В данный корпус из семидесяти человек входили Абнер и десять бывших апостолов Иоанна, пятьдесят один бывший евангелист и восемь других учеников, отличившихся в служении царству.
Седемдесетте евангелисти били посветени от Иисус в Магаданския лагер по обяд в събота, 19 ноември, и Абнер бил назначен за глава на тези проповедници и учители на евангелието. В дадения корпус от седемдесет човека влизали Абнер и десетте бивши апостоли на Йоан, петдесет и един бивши евангелисти и осем други ученици, отличили се в служенето на царството.
Около двух часов в тот субботний день, в промежутке между ливнями, прибыла группа верующих вместе с Давидом и большей частью его корпуса гонцов - в общей сложности свыше четырехсот человек. Они собрались на берегу Галилейского озера, чтобы присутствовать при посвящении семидесяти.
Около четиринадесет часа в този съботен ден, в промеждутъка между проливните дъждове, пристигнала група вярващи заедно с Давид и голямата част от неговия корпус от куриери - общо взето повече от четиристотин човека. Те се събрали на брега на Галилейското езеро, за да присъствуват при посвещението на седемдесетте.
Перед тем, как возложить руки на головы семидесяти и тем самым выделить их в качестве вестников евангелия, Иисус обратился к ним со словами: "Жатва велика, но работников мало; поэтому молите Господа жатвы, чтобы он послал больше работников на ниву свою. Я собираюсь выделить вас в качестве посланников царства; я собираюсь отправить вас к иудеям и к язычникам словно овец к волкам. Отправляясь в путь по двое, не берите с собой ни сумы, ни сменной одежды, ибо ваша первая миссия будет недолгой. В пути никого не приветствуйте, занимайтесь только своим делом. В какой бы дом вы ни вошли, сначала скажите: „Мир этому дому". Если живущие в нем любят мир, оставайтесь; если нет, уходите. Избрав же этот дом, живите в нем, пока находитесь в том городе;
Преди това, когато да положи ръце върху главите на седемдесетте и по този начин да ги отдели в качеството на известяващи евангелието, Иисус се обърнал към тях с думите: "Жътвата е велика, но работниците са малко; поради това молете Господа на жътвата, че той да изпрати повече работници на нивата своя. Аз смятам да отделя вас в качеството на посланици на царството; аз се събирам да отправя вас към юдеите и към езичниците дословно казано като овце към вълци. Отправяйки се на път по двама, не вземайте със себе си нито пари, нито допълнително дрехи, защото вашата първа мисия ще бъде кратка. По пътя никого не приветствайте, занимавайте се само със своето дело. В който и дом да бихте влезли, от начало кажете:"Мир за този дом". Ако живущите в него обичат мира, останете; ако ли не, тръгнете си. Избирайки също този дом, живейте в него, докато се намирате в този град;
ешьте и пейте то, что вам предложат. И делайте так потому, что работник достоин оплаты. Не переходите из дома в дом только оттого, что вам могут предложить лучшее жилье. Помните: на своем пути, возвещая мир на земле и добрую волю среди людей, вам придется бороться со злобными врагами, павшими жертвой самообмана. Поэтому будьте мудры, как змеи, и невинны, как голуби.
яжте е пийте това, което вам предложат. И правете така поради това, че работникът е достоен за отплатата. Не преминавайте от дом в дом само поради това, че вам могат да ви предложат по-добро жилище. Помнете: на своя път, възвестявайки мир на земята и добра воля сред хората, вам ще се наложи да се борите със злобни врагове, паднали в жертва на самозаблудата. Поради това бъдете мъдри, като змия, и невинни като гълъби.
И куда бы вы ни шли, проповедуйте, говоря: „Приблизилось царство небесное"; и помогайте всем, кто болен душой или телом. Даром получили благих вещей царства, даром давайте. Если вы войдете в город и люди вас примут, широко откроется им вход в царство Отца. Но если вы войдете в город и люди вас не примут, то все равно, покидая этих неверующих, вы будете возвещать свою проповедь, говоря тем, кто не принял вашего учения: „Хотя и отвергаете истину, однако приблизилось к вам царство Божье". Тот, кто слышит вас, слышит меня. А тот, кто слышит меня, слышит Пославшего меня. Тот, кто отвергает вашу евангельскую весть, отвергает меня. А тот, кто отвергает меня, отвергает Пославшего меня".
И където и да отидете, проповядвайте, говорейки:"Приближило се е царството небесно"; и помагайте на всеки, на който е бална душата или тялото. Даром получили благите неща от царството, даром ги давайте. Ако вие влезете в град и хората ви приемат, широко ще се отвори за тях входа в царството на Отца. Но ако вие влезете в град и хората не ви приемат, то все пак, напускайки тези невярващи, вие ще възвестявате своята проповед, казвайки на тези, които не приемат вашето учение:"Макар вие да отхвърляте истината, обаче се е приближило към вас царството Божие". Тези, които чуят вас, слушат мен. А тези, които слушат мен, слушат Изпратилия мен. Тези, които отхвърлят вашата евангелска вест, отхвърлят мен. А тези, които отхвърлят мен, отхвърлят Изпратилия мен".
Завершив свое обращение к семидесяти, он начал с Абнера и, по мере того, как они преклоняли колена вокруг него, возложил руки на голову каждого.
Завършвайки своето обръщение към седемдесетте, той започнал с Абнер и, по степента на това, как те коленичили в кръг около него, положил ръце върху главата на всекиго.
Ранним утром на следующий день Абнер отправил семьдесят посланников во все города Галилеи, Самарии и Иудеи. Отправившись в путь, эти тридцать пять пар проповедовали и учили в течение шести недель. В пятницу, 30 декабря, все они вернулись в Перею, в новый лагерь у Пеллы.
В ранното утро на следващия ден Абнер отправил седемдесетте посланика във всички градове от Галилея, Самария и Юдея. Отправяйки се на път, тези тридесет и пет двойки проповядвали и учили в течение на шест седмици. В петък, 30 декември, всички те се върнали в Перея, в новия лагер до Пела.
2. БОГАТИЯТ ЮНОША И ДРУГИТЕ
Более пятидесяти учеников, каждый из которых добивался посвящения и назначения в качестве одного из семидесяти, были отвергнуты комиссией, созданной Иисусом для отбора кандидатов. Комиссия состояла из Андрея, Абнера и временного главы корпуса евангелистов. В тех случаях, когда три члена комиссии не приходили к единодушному решению, они приводили кандидата к Иисусу, и хотя Учитель не отверг ни одного человека, стремившегося к посвящению в качестве вестника евангелия, нашлось более дюжины таких, кто после разговора с Иисусом более не желал быть посланником.
Повече от петдесет ученика, всеки от които се домогвали за посвещение и назначение в качеството на един от седемдесетте, били отхвърлени от комисията, създадена от Иисус за отбиране на кандидатите. Комисията се състояла от Андрей, Абнер и временния глава на корпуса на евангелистите. В тези случаи, когато тримата членове на комисията не достигали до единодушно решение, те довеждали кандидата към Иисус, и макар Учителят да не отхвърлял нито един човек, стремящ се към посвещение в качеството на вестител на евангелието, се намерили повече от десетина такива, които след разговора с Иисус повече не желаели да бъдат посланици.
Один убежденный ученик пришел к Иисусу и сказал: "Учитель, я хотел бы стать одним из твоих новых апостолов, но мой отец тяжело болен и находится при смерти; дозволяется ли мне вернуться домой, чтобы похоронить его?" Этому человеку Иисус ответил: "Сын мой, лисы имеют норы и птицы небесные - гнезда, но Сын Человеческий не имеет, где приклонить голову. Ты преданный ученик, и ты можешь оставаться им, вернувшись домой и опекая своих любимых. Но не таковы мои посланники царства. Они отказались от всего, чтобы следовать за мной и возвещать царство. Если ты желаешь стать посвященным учителем, ты должен предоставить другим погребать мертвецов, а сам идти вперед, возвещая благую весть". И этот человек ушел в глубоком разочаровании.
Един убеден ученик дошъл към Иисус казал:"Учителю, аз бих искал да стана един от твоите нови апостоли, но моя баща е тежко болен и се намира до смъртта; позволено ли е за мен да се върна у дома, за да го погреба?" На този човек Иисус отговорил:"Сине мой, лисиците имат дупки и птиците небесни - гнезда, но Сина Човешки няма, къде да подслони своята глава. Ти си предан ученик, и ти можеш да останеш с тях, връщайки се у дома и грижейки се за своите любими. Но не такива са моите посланици на царството. Те са се отказали от всичко, за да следват след мен и да възвестяват за царството. Ако ти желаеш да станеш посветен учител, ти трябва да предоставиш на другите да погребват мъртвите, а самия ти да вървиш напред, възвестявайки благата вест". И този човек си тръгнал в дълбоко разочарование.
Другой ученик пришел к Учителю и сказал: "Я желаю стать посвященным посланником, но я хотел бы отправиться на короткое время домой, чтобы утешить свою семью". Иисус ответил: "Если ты желаешь посвящения, ты должен быть готов отказаться от всего. Посланники царства не могут разрываться в своих чувствах. Никто, возложивший руку свою на плуг и озирающийся назад, не достоин стать посланником царства".
Друг ученик дошъл към Учителя и казал:"Аз желая да стана посветен посланик, но аз бих искал да се отправя за кратко време у дома, за да утеша моето семейство". Иисус отговорил:"Ако ти желаеш посвещение, ти си длъжен да бъдеш готов да се откажеш от всичко. Посланиците на царството не могат да се разкъсват в своите чувства. Никой, сложил ръка на своя плуг и озиращ се назад, не е достоен да стане посланик на царството".
После этого Андрей привел к Иисусу богатого юношу - преданного верующего, желавшего пройти посвящение. Этот юноша, Матадорм, был членом иерусалимского синедриона. В прошлом он слышал проповедь Иисуса, а впо
След това Андрей довел към Иисус богат юноша - предано вярващ, желаещ да премине посвещение. Този юноша, Матадор, бил член на йерусалимския синедрион. В миналото той слушал проповедта на Иисус, а в
следствии Петр и другие апостолы познакомили его с евангелием царства. Иисус поговорил с Матадормом о требованиях, предъявляемых к посвящению, и предложил ему не принимать решение, пока тот не обдумает этот вопрос более тщательно. Ранним утром следующего дня, когда Иисус отправлялся на прогулку, юноша обратился к нему со словами: "Учитель, я хотел бы услышать от тебя, могу ли я быть уверен в вечной жизни. Поскольку я с детства соблюдаю все заповеди, я хотел бы знать, что еще мне следует сделать, чтобы унаследовать вечную жизнь?" Отвечая на его вопрос, Иисус сказал: "Если ты выполняешь все заповеди - не прелюбодействуй, не убивай, не кради, не лжесвидетельствуй, не обманывай, чти своих родителей, - ты поступаешь правильно, но спасение является наградой за веру, а не только за дела. Веришь ли ты в это евангелие царства?" И Матадорм ответил: "Да, Учитель, я верю всему, чему научили меня ты и твои апостолы". И Иисус сказал: "В таком случае ты действительно являешься моим учеником и дитя царства".
последствие Петър и другите апостоли го запознали с евангелието за царството. Иисус поговорил с Матадор за изискванията, предявявани към посвещението, и му предложил да не взима решение, докато той не обмисли този въпрос по-старателно. В ранното утро на следващия ден, когато Иисус се отправял на разходка, юношата се обърнал към него с думите:"Учителю, аз бих искал да чуя от теб, мога ли аз да бъда уверен във вечния живот. Доколкото аз от детството съблюдавам всички заповеди, аз бих искал да зная, какво още за мен следва да направя, за да наследя вечния живот?" Отговаряйки на неговия въпрос, Иисус казал:"Ако ти изпълняваш всички заповеди - не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, не лъжи, почитай своите родители, - ти постъпваш правилно, но спасението се явява награда за вярата, не само за делата. Вярваш ли ти в това евангелие за царството?" И Матадор отговорил:"Да, Учителю, аз вярвам във всичко, на което са научили мен ти и твоите апостоли". И Иисус казал:"В такъв случай ти действително се явяваш мой ученик и дете на царството".
Тогда юноша сказал: "Однако, Учитель, мне мало быть твоим учеником; я хотел бы стать одним из твоих новых посланников". Услышав эти слова, Иисус взглянул на него с огромной любовью и сказал: "Я сделаю тебя одним из своих посланников, если ты готов заплатить за это - восполнить единственное, чего тебе недостает". Матадорм ответил: "Учитель, я готов на всё, если мне будет дозволено следовать за тобой". Поцеловав вставшего на колени юношу в лоб, Иисус сказал: "Если желаешь быть моим посланником, пойди и продай всё, что имеешь, и, раздав вырученные деньги бедным или своим братьям, приходи и следуй за мной, и будешь иметь сокровище в царстве небесном".
Тогава юношата казал:"Обаче, Учителю, за мен би било малко да бъда твой ученик; аз бих искал да стана един от твоите нови посланици". Чувайки тези думи, Иисус го погледнал с огромна любов и казал:"Аз ще направя теб един от своите посланици, ако ти си готов да заплатиш за това - да изпълниш единственото, което не ти достига". Матадор отговорил:" Учителю, аз съм готов на всичко, ако на мен ми бъде позволено да следвам след теб". Целувайки застаналия на колене юноша по челото, Иисус казал:"Ако желаеш да бъдеш мой посланик, върви и продай всичко, което имаш, и, раздай получените пари на бедните или на своите братя, след това пристигни и следвай след мен, и ще имаш съкровище в царството небесно".
Услышав это, Матадорм пал духом. Он поднялся и, опечаленный, пошел прочь, потому что обладал большим состоянием. Этот богатый молодой фарисей был воспитан с верой в то, что богатство является знаком Божьего благоволения. Иисус знал, что он не свободен от любви к себе и своему богатству. Учитель хотел освободить его от любви к богатству, а не от самого богатства. В то время как ученики Иисуса не расставались со всеми своими мирскими владениями, апостолы и семьдесят отказались от всего. Матадорм желал стать одним из семидесяти новых посланников, и именно поэтому Иисус потребовал, чтобы он расстался со всем своим бренным состоянием.
Чувайки това, Матадор паднал духом. Той станал и, опечален, отишъл на страни, за това че притежавал голямо състояние. Този богат млад фарисей бил възпитан с вярата в това, че богатството се явява знак за Божието благоволение. Иисус знаел, че той не е свободен от любовта към себе си и своето богатство. Учителят искал да го освободи от неговата любов към богатството, а не от самото богатство. В това време когато учениците на Иисус не се разделяли със всички свои светски владения, апостолите и седемдесетте се отказали от всичко. Матадор желаел да стане един от седемдесетте нови посланици, и именно поради това Иисус поискал, че той да се раздели със своето тленно състояние.
Практически у каждого человека есть недостаток, за который он держится как за дурную привычку и отказ от которого необходим как часть платы за вхождение в царство небесное. Если бы Матадорм расстался со своим богатством, оно, возможно, было бы тут же возвращено ему, дабы он смог распоряжаться им в качестве казначея семидесяти; ибо позднее, после создания иерусалимской церкви, он всё-таки исполнил веление Учителя - хотя было уже слишком поздно для того, чтобы стать одним из семидесяти, - и стал казначеем иерусалимской церкви, которую возглавлял Иаков, брат Господа во плоти.
Практически у всеки човек има недостатък, за който той се държи като за глупава привичка и отказа от който е необходим като част от цената за влизането в царството небесно. Ако Матадор би се разделил със своето богатство, то, възможно е, било би тутакси да му бъде върнато, за да може той да се разпорежда с него в качеството на касиер на седемдесетте; защото по-късно, след създаването на йерусалимската църква, той все така изпълнил заповедта на Учителя - макар да било прекалено късно за това, че да стане един от седемдесетте, - и станал касиер на йерусалимската църква, която възглавявал Иаков, брата на Господа в плът.
Поэтому всегда было и всегда будет истиной: человек должен сам прийти к своему решению. В определенных пределах смертные обладают свободой выбора. Силы духовного мира не желают принуждать человека; они позволяют ему идти по самостоятельно избранному пути.
Поради това винаги е било и винаги ще бъде истина: човекът е длъжен сам да дойде до своето решение. В определени предели смъртните притежават свобода на избора. Силите от духовния свят не желаят да принуждават човека; те му позволяват да върви по самостоятелно избрания път.
Иисус предвидел, что, оставшись при своем богатстве, Матадорм никак не смог бы стать посвященным соратником людей, отказавшихся от всего ради евангелия. В то же время он видел, что освободись Матадорм от своего богатства, он мог бы в итоге стать их вождем. Однако, как и собственные братья Иисуса, он не достиг высот в царстве, поскольку лишил себя той сокровенной личной связи с Учителем, которая могла бы стать его опытом, пожелай он
Иисус е предвидил това, че, оставайки при своето богатство, Матадор никак не би могъл да стане посветен съратник на хората, отказали се от всичко заради евангелието. В това същото време той видял, че освобождавайки се Матадор от своето богатство, той би могъл в крайна сметка да стане техен вожд. Обаче, както и собствените братя на Иисус, той не достигнал висоти в царството, доколкото лишил себе си от тази съкровена лична връзка с Учителя, която би могла да стане негов опит, пожелавайки той
сделать тогда именно то, о чём просил его Иисус и что он действительно выполнил через несколько лет.
да направи тогава именно това, за което го помолил Иисус и което той действително изпълнил след няколко години.
Богатство не имеет какого-либо непосредственного отношения к вхождению в царство небесное; препятствием является именно любовь к богатству. Духовная преданность царству несовместима с рабской покорностью материалистической мамоне. Человек не может разделять свою высшую приверженность духовному идеалу с преданностью материальным ценностям.
Богатството няма каквото и да било непосредствено отношение към влизането в царството небесно; препятствие се явява именно любовта към богатството. Духовната преданост към царството е несъвместима с робската покорност към материалистичния мамон. Човекът не може да разделя своята най-висша привързаност към духовния идеал с предаността към материалните ценности.
Иисус никогда не учил, что владеть богатством дурно. Только от двенадцати и семидесяти он требовал, чтобы они передали все свои бренные владения общему делу. Но и в таких случаях он допускал, чтобы реализуемая собственность приносила доход. Иисус не раз давал своим состоятельным ученикам советы, схожие с теми, которые получил римский богач. Учитель считал разумное вложение излишков законной формой гарантии от неизбежных превратностей судьбы. Когда апостольская казна переполнялась, Иуда, после консультаций с Андреем, вкладывал деньги, с тем чтобы их можно было использовать в случае значительного сокращения поступлений. Иисус лично занимался апостольскими финансами только при раздаче милостыни. Однако один вид экономического злоупотребления не раз подвергался его осуждению - это нечестная эксплуатация слабых, необученных и менее удачливых людей их более сильными, сообразительными и умными товарищами. Иисус заявлял, что такое негуманное обращение с мужчинами, женщинами и детьми несовместимо с идеалами братства небесного царства.
Иисус никога не е учил, че да се владее богатство е глупаво. Само от дванадесетте и седемдесетте той изисквал, че те да предадат всички свои тленни владения на общото дело. Но и в такива случаи той допускал, че реализираната собственост да принася доход. Иисус не веднъж е давал на своите състоятелни ученици съвети, сходни на тези, които получил римския богаташ. Учителят считал за разумно влагането на излишъците като законна форма на гаранция от неизбежните превратности на съдбата. Когато апостолската каса се препълвала, Юда, след консултация с Андрей, влагал парите, за това че те за могат да се използуват в случай на значително съкращаване на постъпленията. Иисус лично се занимавал с апостолските финанси само при раздаване на милостиня. Обаче един вид икономическо злоупотребяване не веднъж се подлагал на неговото осъждане - това е нечестната експлоатация на слабите, необучените и по-малко успяващи хора от техните по-силни, съобразителни и умни другари. Иисус заявявал, че такова не хуманно отношение към мъжете, жените и децата е несъвместимо с идеалите за братството в небесното царство.
3. РАЗСЪЖДЕНИЕ ЗА БОГАТСТВОТО
К концу разговора Иисуса с Матадормом вокруг него уже собрались Петр и несколько апостолов. Когда богатый юноша уходил прочь, Иисус обернулся, взглянул на апостолов и произнес: "Вы видите, как трудно имеющим богатства в полной мере войти в царство Божье! Невозможно делить духовную приверженность с материальными привязанностями; никто не может служить двум хозяевам. У вас есть выражение о том, что „легче верблюду пройти через угольное ушко, чем язычнику унаследовать вечную жизнь". А я заявляю вам, что верблюду так же легко пройти через угольное ушко, как этим самодовольным богачам войти в царство небесное".
Към края на разговора на Иисус с Матадор около него вече се събрали Петър и няколко апостола. Когато богатият юноша се отделил настрани, Иисус се обърнал, погледнал апостолите и произнесъл:"Вие виждате, как трудно е имащите богатство в пълна степен да влязат в царството Божие! Невъзможно е да се дели духовната привързаност с материалните привързаности; никой не може да служи на двама господари. У вас има израз за това, че "е по-лесно камила да мине през иглено ухо, отколкото езичник да наследи вечния живот". Аз заявявам вам, че за камилата е също толкова лесно да мине през иглено ухо, както за тези самодоволни богаташи да влязат в царството небесно".
Услышав эти слова, Петр и апостолы были потрясены настолько, что Петр сказал: "Кто же, Господи, может тогда спастись? Значит ли это, что тем, у кого есть богатство, закрыта дорога в царство?" Иисус ответил: "Нет, Петр, однако те, кто надеется на богатство, едва ли войдут в духовную жизнь, ведущую к вечному росту. Но и в таком случае многое из того, что невозможно для человека, доступно небесному Отцу; скорее, нам следует осознать, что для Бога нет ничего невозможного".
Чувайки тези думи, Петър и апостолите били потресени дотолкова, че Петър казал: "Кой, Господи, ще може тогава да се спаси? Означава ли това, че тези, у които има богатство, е закрит пътя към царството?" Иисус отвърнал:"Не, Петър, обаче тези, които се надяват на богатството, едва ли ще влязат в духовния живот, водещ към вечен растеж. Но и в този случай много от това, което е невъзможно за човека, е достъпно за небесния Отец; по-скоро, за нас следва да осъзнаем, че за Бога няма нищо невъзможно".
Они ушли все вместе, и Иисус был опечален тем, что Матадорм не остался с ними, ибо он очень любил его. А когда они спустились к озеру и уселись у воды, Петр, говоря от имени двенадцати (которые к тому времени уже были в сборе), сказал: "Нам не дают покоя слова, сказанные тобою богатому юноше. Должны ли мы требовать, чтобы желающие следовать за тобой отказывались от всей своей мирской собственности?" Иисус ответил: "Нет, Петр, требуйте этого только от тех, кто хотел бы стать апостолом и желает жить со мной, как вы, - одной семьей. Однако Отец требует от своих детей, чтобы их любовь была чистой и безраздельной. Нужно отказаться от всего, что стоит между вами и
Те си отишли всички заедно, и Иисус бил опечален от това, че Матадор не останал с тях, защото той много го обичал. А когато те се спуснали към езерото и седнали до водата, Петър, говорейки от името на дванадесетте (които в това време вече се били събрали), казал:"На нас не ни дават покой думите, казани от теб на богатия юноша. Трябва ли ние да изискваме, че желаещите да следват след теб да се отказват от цялата своя светска собственост?" Иисус отговорил:"Не, Петър, изисквайте това само от тези, който би искал да стане апостол и желае да живее с мен, както вие, - в едно семейство. Обаче Отецът не изисква от своите деца, че тяхната да бъде чиста и безразделна. Нужно е да се откажете от всичко, което стои между вас и
любовью к истинам царства, - кем бы или чем бы это ни являлось. Если богатство не вторгается во владения души, оно несущественно для духовной жизни тех, кто желает войти в царство".
любовта към истините на царството, - който и да било или каквото и да било те да се явяват. Ако богатството не нахлува във владенията на душата, то е несъществено за духовния живот на тези, които желаят да влязат в царството".
Тогда Петр спросил: "Но, Учитель, мы оставили всё, чтобы следовать за тобой; что же будет нам?" И Иисус обратился ко всем двенадцати: "Истинно, истинно говорю вам: нет человека, оставившего богатство, дом, жену, братьев, родителей или детей ради меня и ради царства небесного, который не получит во много раз больше в этой жизни - возможно, не избежав гонений, - и в мире вечной жизни. Но многие первые будут последними, а последние часто будут первыми. Отец обращается со своими созданиями в соответствии с их потребностями и в подчинение своим справедливым законам милосердной и любвеобильной заботы о благополучии вселенной.
Тогава Петър попитал:"Но, Учителю, ние оставихме всичко, за да следваме след теб; какво ще стане с нас?" И Иисус се обърнал към дванадесетте:"Истина, истината ви говоря: няма човек, оставил богатството, дома, жената, братята, родителите или децата заради мен и заради царството небесно, който да не получи много повече в пъти в този живот - възможно, не избягвайки гоненията, - и в света на вечния живот. И много от първите ще бъдат последни, а последните често ще бъдат първи. Отецът общува със своите създания в съответствие с техните потребности и в подчинение на своите справедливи закони на милосърдната и любвеобилна грижа за благополучието на вселената.
Царство небесное подобно хозяину дома, который давал работу многим людям и который вышел рано утром нанять работников в свой виноградник. Договорившись платить по динарию в день, он послал их в виноградник. Около девяти часов он вышел и, увидев других, стоящих без дела на рыночной площади, сказал им: „Идите и вы работать в мой виноградник, и я заплачу вам по справедливости". И они тут же отправились работать. Около полудня он снова вышел из дома, а затем около трех часов, и сделал то же. Отправившись на рынок около пяти часов пополудни, он опять увидел стоящих там людей и спросил их: „Почему вы стоите здесь целый день без дела?" И те ответили ему: „Потому что никто нас не нанял". Тогда хозяин дома сказал: „Идите и вы работать в мой виноградник, и я заплачу вам то, что причитается".
Царството небесно е подобно на господаря на дома, който е давал работа на много хора и който е излязъл рано сутринта да наеме работници за своето лозе. Договорил се да плати по динар за ден, той ги изпратил в лозето. Около девет часа той излязъл и, виждайки другите, стоящи без работа на пазарския площад, им казал:"Вървете и вие работете в моето лозе, и аз ще ви заплатя справедливо". И те веднага се отправили да работят. Около обяд той отново излязъл от дома, а след това около три часа, и направил същото нещо. Отправяйки се към пазара около пет часа след обяд, той отново видял стоящи там хора и ги попитал: "Защо вие стоите тук цял ден без работа? " И те му отговорили:" Защото никой нас не е наел". Тогава господарят на дома казал: "Идете и вие да работите в моето лозе, и аз ще ви заплатя това, което ви се полага".
Когда наступил вечер, владелец виноградника сказал своему управителю: „Позови работников и заплати им, начиная с последних и кончая первыми". Когда пришли те, кого он нанял около пяти часов, то каждый получил по динарию; то же самое получили и остальные работники. Когда нанятые в начале дня увидели, что заплачено тем, кто был нанят позже, они решили, что получат больше, чем причиталось им по договору. Однако каждый из них, как и остальные работники, получил только один динарий. И когда все получили плату, они стали роптать на хозяина дома: „Те, кого ты нанял последними, проработали всего час, но ты заплатил им столько же, сколько нам, весь день трудившимся под палящим солнцем".
Когато настъпила вечерта, владетеля на лозата казал на своя управител:"Извикай работниците и им заплати, започвайки с последните и завършвайки с първите". Когато дошли тези, които той наел около пет часа след обяд, то всеки получил по динар; това същото получили и останалите работници. Когато наетите в началото на деня видели, какво е заплатено на тези, които са били наети по-късно, те решили, че ще получат повече, отколкото им се полагало по договора. Обаче всеки от тях, както и останалите работници, получили само по един динар. И когато всички получили заплатата, те започнали да роптаят на господаря на дома:"Тези, които ти нае последни, са работили само час, но ти им заплати толкова също, колкото на нас, цял ден трудещи се под палещото слънце".
Тогда хозяин дома ответил: „Друзья мои, я не обижаю вас. Разве каждый из вас не согласился работать за динарий в день? Возьмите то, что вам положено, и ступайте своей дорогой, ибо я желаю дать последним столько же, сколько я дал вам. Разве я не вправе распоряжаться, как угодно, тем, что мне принадлежит? Или глаза ваши завистливы оттого, что я желаю добра и милосердия?""
Тогава господарят на дома отвърнал:"Другари мои, аз не обиждам вас. Нима всеки от вас не се е съгласил да работи за динар на ден? Вземете това, което ви се полага, и вървете по своя път, защото аз желая да дам на последния толкова също, колкото аз съм дал на вас. Нима аз не съм в правото си да се разпореждам, както мие угодно, с това, което ми принадлежи? Или очите ваши са завистливи от това, че аз желая добро и милосърдие? ""
3. РАЗСЪЖДЕНИЕ ЗА БОГАТСТВОТО
К концу разговора Иисуса с Матадормом вокруг него уже собрались Петр и несколько апостолов. Когда богатый юноша уходил прочь, Иисус обернулся, взглянул на апостолов и произнес: "Вы видите, как трудно имеющим богатства в полной мере войти в царство Божье! Невозможно делить духовную приверженность с материальными привязанностями; никто не может служить двум хозяевам. У вас есть выражение о том, что „легче верблюду пройти через угольное ушко, чем язычнику унаследовать вечную жизнь". А я заявляю вам, что верблюду так же легко пройти через угольное ушко, как этим самодовольным богачам войти в царство небесное".
Към края на разговора на Иисус с Матадор около него вече се събрали Петър и няколко апостола. Когато богатият юноша се отделил настрани, Иисус се обърнал, погледнал апостолите и произнесъл:"Вие виждате, как трудно е имащите богатство в пълна степен да влязат в царството Божие! Невъзможно е да се дели духовната привързаност с материалните привързаности; никой не може да служи на двама господари. У вас има израз за това, че "е по-лесно камила да мине през иглено ухо, отколкото езичник да наследи вечния живот". Аз заявявам вам, че за камилата е също толкова лесно да мине през иглено ухо, както за тези самодоволни богаташи да влязат в царството небесно".
Услышав эти слова, Петр и апостолы были потрясены настолько, что Петр сказал: "Кто же, Господи, может тогда спастись? Значит ли это, что тем, у кого есть богатство, закрыта дорога в царство?" Иисус ответил: "Нет, Петр, однако те, кто надеется на богатство, едва ли войдут в духовную жизнь, ведущую к вечному росту. Но и в таком случае многое из того, что невозможно для человека, доступно небесному Отцу; скорее, нам следует осознать, что для Бога нет ничего невозможного".
Чувайки тези думи, Петър и апостолите били потресени дотолкова, че Петър казал: "Кой, Господи, ще може тогава да се спаси? Означава ли това, че тези, у които има богатство, е закрит пътя към царството?" Иисус отвърнал:"Не, Петър, обаче тези, които се надяват на богатството, едва ли ще влязат в духовния живот, водещ към вечен растеж. Но и в този случай много от това, което е невъзможно за човека, е достъпно за небесния Отец; по-скоро, за нас следва да осъзнаем, че за Бога няма нищо невъзможно".
Они ушли все вместе, и Иисус был опечален тем, что Матадорм не остался с ними, ибо он очень любил его. А когда они спустились к озеру и уселись у воды, Петр, говоря от имени двенадцати (которые к тому времени уже были в сборе), сказал: "Нам не дают покоя слова, сказанные тобою богатому юноше. Должны ли мы требовать, чтобы желающие следовать за тобой отказывались от всей своей мирской собственности?" Иисус ответил: "Нет, Петр, требуйте этого только от тех, кто хотел бы стать апостолом и желает жить со мной, как вы, - одной семьей. Однако Отец требует от своих детей, чтобы их любовь была чистой и безраздельной. Нужно отказаться от всего, что стоит между вами и
Те си отишли всички заедно, и Иисус бил опечален от това, че Матадор не останал с тях, защото той много го обичал. А когато те се спуснали към езерото и седнали до водата, Петър, говорейки от името на дванадесетте (които в това време вече се били събрали), казал:"На нас не ни дават покой думите, казани от теб на богатия юноша. Трябва ли ние да изискваме, че желаещите да следват след теб да се отказват от цялата своя светска собственост?" Иисус отговорил:"Не, Петър, изисквайте това само от тези, който би искал да стане апостол и желае да живее с мен, както вие, - в едно семейство. Обаче Отецът не изисква от своите деца, че тяхната да бъде чиста и безразделна. Нужно е да се откажете от всичко, което стои между вас и
любовью к истинам царства, - кем бы или чем бы это ни являлось. Если богатство не вторгается во владения души, оно несущественно для духовной жизни тех, кто желает войти в царство".
любовта към истините на царството, - който и да било или каквото и да било те да се явяват. Ако богатството не нахлува във владенията на душата, то е несъществено за духовния живот на тези, които желаят да влязат в царството".
Тогда Петр спросил: "Но, Учитель, мы оставили всё, чтобы следовать за тобой; что же будет нам?" И Иисус обратился ко всем двенадцати: "Истинно, истинно говорю вам: нет человека, оставившего богатство, дом, жену, братьев, родителей или детей ради меня и ради царства небесного, который не получит во много раз больше в этой жизни - возможно, не избежав гонений, - и в мире вечной жизни. Но многие первые будут последними, а последние часто будут первыми. Отец обращается со своими созданиями в соответствии с их потребностями и в подчинение своим справедливым законам милосердной и любвеобильной заботы о благополучии вселенной.
Тогава Петър попитал:"Но, Учителю, ние оставихме всичко, за да следваме след теб; какво ще стане с нас?" И Иисус се обърнал към дванадесетте:"Истина, истината ви говоря: няма човек, оставил богатството, дома, жената, братята, родителите или децата заради мен и заради царството небесно, който да не получи много повече в пъти в този живот - възможно, не избягвайки гоненията, - и в света на вечния живот. И много от първите ще бъдат последни, а последните често ще бъдат първи. Отецът общува със своите създания в съответствие с техните потребности и в подчинение на своите справедливи закони на милосърдната и любвеобилна грижа за благополучието на вселената.
Царство небесное подобно хозяину дома, который давал работу многим людям и который вышел рано утром нанять работников в свой виноградник. Договорившись платить по динарию в день, он послал их в виноградник. Около девяти часов он вышел и, увидев других, стоящих без дела на рыночной площади, сказал им: „Идите и вы работать в мой виноградник, и я заплачу вам по справедливости". И они тут же отправились работать. Около полудня он снова вышел из дома, а затем около трех часов, и сделал то же. Отправившись на рынок около пяти часов пополудни, он опять увидел стоящих там людей и спросил их: „Почему вы стоите здесь целый день без дела?" И те ответили ему: „Потому что никто нас не нанял". Тогда хозяин дома сказал: „Идите и вы работать в мой виноградник, и я заплачу вам то, что причитается".
Царството небесно е подобно на господаря на дома, който е давал работа на много хора и който е излязъл рано сутринта да наеме работници за своето лозе. Договорил се да плати по динар за ден, той ги изпратил в лозето. Около девет часа той излязъл и, виждайки другите, стоящи без работа на пазарския площад, им казал:"Вървете и вие работете в моето лозе, и аз ще ви заплатя справедливо". И те веднага се отправили да работят. Около обяд той отново излязъл от дома, а след това около три часа, и направил същото нещо. Отправяйки се към пазара около пет часа след обяд, той отново видял стоящи там хора и ги попитал: "Защо вие стоите тук цял ден без работа? " И те му отговорили:" Защото никой нас не е наел". Тогава господарят на дома казал: "Идете и вие да работите в моето лозе, и аз ще ви заплатя това, което ви се полага".
Когда наступил вечер, владелец виноградника сказал своему управителю: „Позови работников и заплати им, начиная с последних и кончая первыми". Когда пришли те, кого он нанял около пяти часов, то каждый получил по динарию; то же самое получили и остальные работники. Когда нанятые в начале дня увидели, что заплачено тем, кто был нанят позже, они решили, что получат больше, чем причиталось им по договору. Однако каждый из них, как и остальные работники, получил только один динарий. И когда все получили плату, они стали роптать на хозяина дома: „Те, кого ты нанял последними, проработали всего час, но ты заплатил им столько же, сколько нам, весь день трудившимся под палящим солнцем".
Когато настъпила вечерта, владетеля на лозата казал на своя управител:"Извикай работниците и им заплати, започвайки с последните и завършвайки с първите". Когато дошли тези, които той наел около пет часа след обяд, то всеки получил по динар; това същото получили и останалите работници. Когато наетите в началото на деня видели, какво е заплатено на тези, които са били наети по-късно, те решили, че ще получат повече, отколкото им се полагало по договора. Обаче всеки от тях, както и останалите работници, получили само по един динар. И когато всички получили заплатата, те започнали да роптаят на господаря на дома:"Тези, които ти нае последни, са работили само час, но ти им заплати толкова също, колкото на нас, цял ден трудещи се под палещото слънце".
Тогда хозяин дома ответил: „Друзья мои, я не обижаю вас. Разве каждый из вас не согласился работать за динарий в день? Возьмите то, что вам положено, и ступайте своей дорогой, ибо я желаю дать последним столько же, сколько я дал вам. Разве я не вправе распоряжаться, как угодно, тем, что мне принадлежит? Или глаза ваши завистливы оттого, что я желаю добра и милосердия?""
Тогава господарят на дома отвърнал:"Другари мои, аз не обиждам вас. Нима всеки от вас не се е съгласил да работи за динар на ден? Вземете това, което ви се полага, и вървете по своя път, защото аз желая да дам на последния толкова също, колкото аз съм дал на вас. Нима аз не съм в правото си да се разпореждам, както мие угодно, с това, което ми принадлежи? Или очите ваши са завистливи от това, че аз желая добро и милосърдие? ""
4. ПРОЩАВАНЕ СЪС СЕДЕМДЕСЕТТЕ
Это был волнующий день в жизни Магаданского лагеря, ибо в тот день семьдесят евангелистов отправлялись в путь со своей первой миссией. Ранним утром, в своей последней беседе с семьюдесятью, Иисус особо выделил следующие положения:
Това бил вълнуващ ден в живота на Магаданския лагер, защото в този ден седемдесетте евангелисти се отправили на път със своята първа мисия. В ранното утро, в своята последна беседа със седемдесетте, Иисус особено отделили следните положения:
1. Евангелие царства должно возвещаться всему миру - как иноверцам, так и иудеям.
1. Евангелието за царството трябва да се възвестява по целия свят - както пред друговерците, така и пред юдеите.
2. Помогая больным, не приучайте их уповать на чудеса.
2. Помагайки на болните, не ги приучвайте да се уповават на чудеса.
3. Возвещайте духовное братство сынов Божьих, а не внешнее царство мирской власти и материальной славы.
3. Възвестявайте духовното братство на синовете Божии, а не външното царство на мирската власт и материалната слава.
4. Старайтесь не тратить слишком много времени на визиты вежливости и иные пустяки, способные отвлечь от полной преданности проповеди евангелия.
4. Старайте се да не губите прекалено много време във визити на вежливост и други празни работи, способни да ви отвлекат от пълната преданост към проповедта за евангелието.
5. Если первый дом, избранный вами в качестве своего пристанища, окажется достойным, оставайтесь в нем в течение всего своего пребывания в том городе.
5. Ако първият дом, избран от вас в качеството на свое пристанище, се окаже достоен, останете в него в течение на цялото свое пребиваване в този град.
6. Прямо заявляйте всем истинно верующим, что настало время для открытого разрыва с религиозными вождями иудеев в Иерусалиме.
6. Прямо заявявайте на всички истински вярващи, че е настанало време за открит разрив с религиозните вождове на юдеите в Йерусалим.
7. Учите людей, что весь долг человека заключен в одной заповеди: "Люби Господа, Бога твоего, всем разумом и душой и ближнего твоего, как самого себя". (Они должны были учить людей этой единственной обязанности вместо 613 правил жизни в толкованиях фарисеев.)
7. Учете хората, че целият дълг на човека се съдържа в една заповед:"Обичай Господа, Бога твой, с целия разум и душа и ближния твой, като самия себе си". (Те трябвало да учат хората на това единствено задължение вместо на 613-те правила за живота в тълкуванията на фарисеите.)
После этой беседы Иисуса с семьюдесятью в присутствии всех апостолов и учеников, их увел Симон Петр, прочитавший им проповедь посвящения. Эта проповедь стала развитием наказа Учителя, данного в тот день, когда он возложил на них руки и выделил их в качестве посланников царства. Петр призвал семьдесят высоко ценить в своем опыте следующие добродетели:
След тази беседа на Иисус със седемдесетте в присъствието на всички апостоли и ученици, тях ги отвел Симон Петър, прочитайки им проповед за посвещението. Тази проповед станала развитие на заповедта на Учителя, дадена в този ден, когато той положил върху тях ръце и ги определил в качеството на посланици на царството. Петър призовал седемдесетте високо да ценят в своя опит следните добродетели.
1. Освященная преданность. Всегда молиться о том, чтобы было послано больше работников на евангельскую жатву. Он объяснил, что при такой молитве человек с большей вероятностью скажет: "Вот я; пошли меня". Он предупреждал их не забывать о ежедневном поклонении Отцу.
1. Осветената преданост. Винаги да се молят за това, че да бъдат изпратени повече работници за евангелската жътва. Той обяснил, че при такава молитва човек с голяма вероятност ще каже:"Ето аз съм; елате при мен". Той ги предупреждавал да не забравят за ежедневното поклонение към Отца.
2. Истинное мужество. Он предупредил их, что они столкнутся с враждебным отношением и что их наверняка ждут гонения. Петр сказал им, что их миссия не для трусов и посоветовал тем, кому страшно, сразу покинуть их ряды. Но ни один не ушел.
2. Истинско мъжество. Той ги предупредил, че те ще се сблъскат с враждебно отношение и че тях навярно ги очакват гонения. Петър им казал, че тяхната мисия не е за страхливите и посъветвал тези, за които било страшно, веднага да напуснат техните редици. Но нито един не си отишъл.
3. Вера и доверие. Они должны отправиться в свою первую миссию без какого-либо снаряжения; они должны целиком положиться на Отца в отношении пищи, крова и прочих необходимых вещей.
3. Вяра и доверие. Те трябва да се отправят на своята първа мисия без каквото и да било снаряжение, те трябва изцяло да се положат на Отца в отношение на храната, леглото и другите необходими неща.
4. Рвение и инициативность. Они должны испытывать рвение и разумный энтузиазм; они должны неукоснительно заниматься делом их Учителя. Восточное приветствие представляло собой длинную и сложную церемонию; поэтому им было наказано "никого не приветствовать" - так обычно говорили, призывая кого-нибудь заниматься своим делом и не терять времени. Это совершенно не касалось дружеского приветствия.
4. Старание и инициативност. Те трябва да проявяват старание и разумен ентусиазъм; те трябва безусловно да се занимават с делото на техния Учител. Източното приветствие представлявало по себе си дълга и сложна церемония; поради това на тях им било заповядано "никого да не приветстват" - така обикновено говорили, призовавайки някого да се занимава със своите дела и да не губи време. Това съвършено не се отнасяло към дружеското приветствие.
5. Доброта и учтивость. Учитель уже предупреждал их не тратить попусту времени на общественные церемонии, однако он призывал быть вежливыми по отношению ко всем, с кем они будут общаться. Они должны были всячески проявлять доброту к тем, кому довелось бы принимать их в своем доме. Им было строго наказано не покидать скромное жилище ради более удобного или влиятельного дома.
5. Доброта и учтивост. Учителят вече ги предупредил да не губят напразно времето си за обществени церемонии, обаче той ги призовавал да бодат вежливи по отношение към всички, с които те общуват. Те трябва да проявяват всячески добрина към тези, на които би се наложило да приемат тях в своя дом. На тях им било строго заповядано да не напускат скромното жилище заради по-удобен или влиятелен дом.
6. Опека больных. Семьдесят получили от Петра наказ искать тех, кто болен душой и телом, и делать всё, что в их силах, чтобы облегчить страдания или излечить болезни таких людей.
6. Опека над болните. Седемдесетте получили заповед от Петър да търсят тези, на които са болни душата и тялото, и да правят всичко, което им е по силите, за да облекчат страданията или да излекуват болестите на такива хора.
Получив этот наказ и инструкции, они отправились по двое в путь для выполнения своей миссии в Галилее, Самарии и Иудее.
Получавайки тази заповед и инструкции, те се отправили по двама на път за изпълняване на своята мисия в Галилея, Самария и Юдея.
Хотя евреи испытывали особое уважение к числу семьдесят и иногда считали, что языческий мир объединяет семьдесят наций, а также хотя эти семьдесят посланников должны были отправиться с евангелием ко всем народам, тем не менее, насколько мы можем судить, то, что в этой группе оказалось именно семьдесят человек, было чистой случайностью. Без сомнения, Иисус принял бы не менее полдюжины других, однако они не пожелали заплатить должную цену - отказаться от богатства и своих семей.
Макар евреите да изпитвали особено уважение към числото на седемдесетте и понякога да считали, че езическият свят обединява седемдесет нации, а така също макар тези седемдесет посланика да трябвало да се отправят с евангелието към всички народи, още повече, доколкото ние можем да съдим, това, че в тази група се оказали именно седемдесет човека, било чиста случайност. Без съмнения, Иисус би приел не по-малко от петима други, обаче те не пожелали да заплатят дължимата цена - да се откажат от богатството и своите семейства.
5. ПРЕНАСЯНЕ НА ЛАГЕРА В ПЕЛА
Теперь Иисус и двенадцать готовились к созданию своего последнего опорного пункта в Перее, рядом с Пеллой, где Учитель был крещен в водах Иордана. Последние десять дней ноября, проведенные в Магадане, прошли в совещаниях, и во вторник, 6 декабря, вся группа почти из трехсот человек вышла на рассвете со всем своим имуществом, чтобы вечером остановиться на ночлег у реки рядом с Пеллой. Это было то же место у источника, где несколькими годами ранее стоял со своим лагерем Иоанн Креститель.
Сега Иисус и дванадесетте се готвели към създаване на своя последен опорен пункт в Перея, редом до Пела, където Учителя бил кръстен във водите на Йордан. Последните десет дни от ноември, проведени в Магадан, преминали в съвещания, и във вторник, 6 декември, цялата група от триста човека излязла на разсъмване с цялото свое имущество, за да могат вечерта да се установят за нощуване до реката редом до Пела. Това било това същото място до извора, където няколко години по-рано стоял със своя лагер Йоан Кръстител.
После ликвидации Магаданского лагеря Давид Зеведеев вернулся в Вифсаиду и сразу же начал сворачивать курьерскую службу. Царство вступало в новую фазу. Каждый день прибывали паломники со всей Палестины и даже из отдаленных районов Римской империи. Иногда здесь появлялись верующие из Месопотамии и стран к востоку от Тигра. Поэтому в воскресенье, 18 декабря, Давид, с помощью своих гонцов, погрузил на вьючных животных хранившееся в доме его отца лагерное снаряжение, которое он использовал в прежнем лагере у озера в Вифсаиде. Простившись на время с Вифсаидой, он отправился на юг по берегу озера и далее вдоль Иордана к месту, находившемуся севернее лагеря апостолов в полумиле от них. Не прошло и недели, как он уже был готов разместить здесь около полутора тысяч паломников. Апостольский лагерь вмещал до пятисот человек. В Палестине стоял сезон дождей, и это пристанище было необходимо для приема растущего числа посетителей - большей частью искренних, - которые прибывали в Перею, чтобы увидеть Иисуса и услышать его учение.
След ликвидацията на Магаданския лагер Давид Зеведеев се върнал във Вифсайда и веднага започнал да събира куриерската служба. Царството навлизало в нова фаза. Всеки ден пристигали поклонници от цяла Палестина и даже от отдалечените райони на Римската империя. Понякога тук се появявали вярващи от Месопотамия и страните на изток от Тигър. Поради това в неделя, 18 декември, Давид, с помощта на своите куриери, натоварил на товарни животни пазещите се в дома на неговия баща лагерно снаряжение, което той използувал в предишния лагер до езерото във Вифсайда. Прощавайки се за известно време с Вифсайда, той се отправил на юг по брега на езерото и по-нататък по край Йордан към мястото, намиращо се северно от лагера на апостолите на половин миля от тях. Не изминала и седмица, когато той вече бил готов да настани около петстотин поклонника. Апостолският лагер побирал до петстотин човека. В Палестина бил сезона на дъждовете, и това пристанище било необходимо да приемане на растящото число посетители - в голямата си част искрени, - които пристигали в Перея, за да видят Иисус и да чуят неговото учение.
Всё это Давид делал по собственной инициативе, хотя он и советовался с Филиппом и Матфеем в Магадане. При сооружении лагеря он использовал большую часть своих бывших гонцов; в это время регулярные курьерские поручения выполняло менее двадцати человек. К концу декабря - и до возвращения семидесяти - возле Учителя собралось уже около восьмисот посетителей, разместившихся в лагере Давида.
Всичко това Давид направил по своя собствена инициатива, макар той и да се съветвал с Филип и Матей в Магадан. При съоръжаване на лагера той използувал голямата част от своите бивши куриери; в това време редовни куриерски поръчения изпълнявали по-малко от двадесет човека. Към края на декември - и до завръщането на седемдесетте - около Учителя се събрали около осемстотин посетители, настанени в лагера на Давид.
6. ЗАВРЪЩАНЕ НА СЕДЕМДЕСЕТТЕ
В пятницу, 30 декабря, пока Иисус находился неподалеку в горах вместе с Петром, Иаковом и Иоанном, семьдесят посланников начали по двое прибывать в лагерь у Пеллы в сопровождении многочисленных верующих. Примерно к пяти часам, когда Иисус вернулся в лагерь, все семьдесят были уже в сборе в том месте, где обычно учил Иисус. Вечерняя трапеза задержалась более чем на час, пока эти страстные проповедники евангелия царства рассказывали о своих впечатлениях. В предшествующие недели многое уже было известно апостолам от гонцов Давида, однако все были воодушевлены, слушая, как эти вновь посвященные евангелисты сами рассказывают об отношении к их проповеди истосковавшихся иудеев и иноверцев. Наконец-то Иисус смог увидеть, как люди
В петък, 30 декември, докато Иисус се намирал не далеч в планините заедно с Петър, Иаков и Йоан, седемдесетте посланика започнали по двама да пристигат в лагера до Пела в съпровождане от многочислени вярващи. Примерно към пет часа, когато Иисус се върнал в лагера, всичките седемдесет били вече се събрали на това място, където обикновено учил Иисус. Вечерната трапеза се зареждало повече от час, докато тези страстни проповедници на евангелието разказвали за своите впечатления. В предшестващите седмици много вече било известно за апостолите от куриерите на Давид, обаче всички били въодушевени, слушайки, как тези ново посветени евангелисти сами разказват за отношението към техните проповеди на измъчените от тъга юдеи и друговерци. Най-накрая Иисус могъл да види, как хората
несут благую весть без его личного участия. Теперь Учитель знал, что он может покинуть этот мир, не опасаясь серьезного замедления в распространении царства.
носят благата вест без неговото лично участие. Сега Учителя знаел, че той може да напусне този свят, без да се опасява от сериозно забавяне в разпространение на царството.
Когда семьдесят рассказывали, что "даже бесы подвластны" им, они имели в виду случаи чудесного исцеления жертв нервных расстройств. Тем не менее, эти пастыри действительно оказали помощь в нескольких случаях реальной одержимости дьяволом, и, говоря о таких случаях, Иисус сказал: "Неудивительно, что эти строптивые меньшие духи подчиняются вам, ибо я видел Сатану, упавшего с небес, как молния. Но пусть не это вызывает у вас ликование; я заявляю вам, что, как только я вернусь к Отцу, каждый из нас пошлет свой дух непосредственно в человеческий разум, так что горстка этих заблудших духов не сможет более вселяться в разум несчастных смертных. Вместе с вами я рад тому, что вы способны воздействовать на людей, но не воодушевляйтесь этим, а радуйтесь, что ваши имена записаны на небесах, а это значит, что вы пойдете вперед по бесконечному пути духовных побед".
Когато седемдесетте разказвали, че "даже бесовете са подвластни" на тях, те имали в предвид случаи на чудесно изцеление на жертви на нервни разстройства. Още повече, тези пастири действително оказали помощ в няколко случая на реално обсебване от дявола, и, говорейки за такива случаи, Иисус казал:" Не е учудващо, че тези опърничави малки духове се подчиняват вам, защото аз видях Сатан, падащ от небесата, като мълния. Но нека това не предизвиква у вас ликуване; аз ви заявявам, че, когато само аз се върна към Отца, всеки от нас ще изпрати своя дух непосредствено в човешкия разум, така че шепата от тези заблудени духове не ще може повече да се вселява в разума на нещастните смъртни. Заедно с вас аз се радвам на това, че вие сте способни да въздействувате на хората, но не се въодушевявайте от това, а се радвайте, че вашите имена са записани на небесата, а това означава, че вие ще тръгнете напред по безкрайния път на духовни победи".
Именно тогда, перед самой вечерней трапезой, Иисус ощутил один из редких приливов эмоционального восторга, свидетелями которого иногда становились его последователи. Он сказал: "Я благодарю тебя, Отец, Господь неба и земли, что хотя это чудесное евангелие осталось сокрытым от хитрых и лицемерных, духовные блаженства были раскрыты в духе этим детям царства. Да, Отец мой, тебе, должно быть, было приятно вершить это, и я радуюсь, зная, что благая весть будет распространяться по всему миру и после того, как я вернусь к тебе и тому труду, который ты поручил мне исполнить. Я глубоко взволнован, понимая, что вскоре ты передашь всю власть в мои руки, что только ты подлинно знаешь, кто я, и что только я подлинно знаю тебя, а также те, кому я раскрыл тебя. И когда я завершу это откровение, посвященное моим братьям во плоти, я продолжу его твоим небесным созданиям".
Именно тогава, преди самата вечерна трапеза, Иисус усетил един от редките приливи на емоционален възторг, свидетели на който някога са ставали неговите последователи. Той казал:" Аз благодаря на теб, Отче, Господ на небесата и земята, че макар това чудесно евангелие да е останало скрито от хитрите и лицемерните, духовните блаженства са били разкрити в духа на тези деца на царството. Да, Отче мой, за теб, би трябвало, би било приятно да вярваш в това, и аз се радвам, знаейки, че благата вест ще се разпространява по целия свят и след това, когато аз се върна към теб и към този труд, който ти си ми поръчал да изпълнявам. Аз дълбоко съм развълнуван, разбирайки, че скоро ти ще предадеш цялата власт в моите ръце, че само ти истински знаеш, кой съм аз, и че само аз истински те познавам, а така също тези, на които аз съм разкрил теб. И когато аз завършвам това откровение, посветено на моите братя в плът, аз ще го продължа за твоите небесни създания".
После этого обращения к Отцу Иисус обернулся к своим апостолам и пастырям и сказал: "Блаженны ваши глаза, ибо видят, и уши, ибо они слышат эти вещи. Позвольте сказать вам, что многие пророки и великие люди прошлых веков желали видеть то, что видите теперь вы, но им не было дано. И многие грядущие поколения детей света, слыша об этих вещах, будут завидовать вам, слышавшим и видевшим".
След това обръщение към Отца Иисус се обърнал към своите апостоли и пастири и казал:"Блажени вашите очи, защото виждат, и ушите, защото те слушат тези неща. Позволете да ви кажа, че много пророци и велики хора от миналите векове са желаели да видят това, което вие виждате сега, но не им е било дадено. И много идващи поколения деца на светлината, чувайки за тези неща, ще завиждат на вас, слушащите и виделите".
Затем, обращаясь ко всем ученикам, он сказал: "Вы слышали, как многие города и села приняли благую весть царства, и как мои пастыри и учители были приняты иудеями и язычниками. Воистину блаженны те общины, которые решили принять евангелие царства. Но горе отвергшим свет жителям Хоразина, Вифсаиды-Юлии и Капернаума, городам, плохо принявшим посланников. Я заявляю, что если бы чудеса, сотворенные в этих местах, были сотворены в Тире и Сидоне, люди этих так называемых языческих городов уже давно бы покаялись и сидели в рубище и пепле. Воистину, в день суда более терпимым будет отношение к Тиру и Сидону".
За това, обръщайки се към всички ученици, той казал: "Вие сте слушали, как много градове и села са приели благата вест за царството, и как моите пастири и учители са били приети от юдеите и езичниците. Наистина блажени са тези общини, които са решили да приемат евангелието за царството. Но мъка за отхвърлилите светлината жители на Хоразин, Вифсайда-Юлия и Капернаум, градовете, лошо приели посланиците. Аз заявявам, че ако чудесата, сътворени в тези места, бяха сътворени в Тир и Сидон, хората от така наречените езически градове вече отдавана биха се покаяли и биха седели в окъсани дрипи и пепел. Наистина, в деня на съда по-търпимо ще бъде отношението към Тир и Сидон".
Так как следующий день был субботой, Иисус уединился с семьюдесятью и сказал им: "Я действительно радовался вместе с вами, когда вы вернулись с доброй вестью о принятии евангелия царства столь многими людьми по всей Галилее, Самарии и Иудее. Однако я удивлен тем, что это привело вас в такой восторг. Разве вы не ожидали, что ваша проповедь будет заключать в себе такую силу? Неужели вы так мало верили в это евангелие, что вернулись, пораженные его воздействием? И теперь, хотя я не собираюсь омрачать вашу радость, я хотел
Тъй като следващият ден бил събота, Иисус се уединил със седемдесетте и им казал:" Аз действително се зарадвах заедно с вас, когато вие се върнахте с добрата вест за приемане на евангелието за царството от толкова много хора по цялата Галилея, Самария и Юдея. Обаче аз съм удивен от това, че това е привело вас в такъв възторг. Нима вие не сте очаквали, че вашата проповед ще съдържа в себе си такава сила? Нима вие така малко сте вярвали в това евангелие, че се върнахте, поразени от неговото въздействие? И сега, аз да не се събирам да помрачавам вашата радост, аз бих искал
бы строго предупредить вас о коварствах гордости - духовной гордыни. Если бы вы могли понять падение Люцифера, лукавого, вы остерегались бы любых форм духовной гордыни.
строго да предупредя вас за коварството на гордостта - духовната гордост. Ако вие бихте могли да разберете падението на Луцифер, лукавия, вие бихте се предпазили от всякакви форми на духовна гордост.
Вы приступили к этому великому труду, раскрывая смертному человеку, что он является сыном Божьим. Я показал вам путь; идите вперед, исполняя свой долг, и неустанно творите добро. Вам и всем тем, кто пойдет по вашим стопам во все времена, позвольте сказать: я всегда буду рядом, и мое призывное воззвание есть и всегда будет: придите ко мне все вы, кто трудится и обременен, и я успокою вас. Примите ярмо мое на себя и учитесь у меня, ибо я верен и предан, и найдете покой душам вашим".
Вие сте пристъпили към този велик труд, разкривайки на смъртния човек, че той се явява син Божий. Аз показах вам пътя; вървете напред, изпълнявайки своя дълг, и непрестанно творете добро. На вас и на всички онези, които тръгнат по вашите стъпки във всички времена, позволете да кажа: аз винаги ще бъда редом, и моето призвание е и винаги ще бъде: елате към мен всички вие, които се трудите и сте обременени, и аз ще успокоя вас. Приемете хомота мой върху себе си и се учете от мен, защото аз съм верен и предан, и ще намерите покой за душите ваши".
И они убедились в истинности слов Учителя, проверив его обещания на практике. И с того дня бессчетное множество людей также испытали эти обещания и убедились в их надежности.
И те се убедили в истинността на думите на Учителя, проверявайки неговите обещания на практика. И от този ден безчетно множество хора така също са изпитали тези обещания и са се убедили в тяхната надеждност.
7. ПОДГОТОВКА КЪМ ПОСЛЕДНАТА МИСИЯ
Несколько следующих дней стали напряженным временем для лагеря у Пеллы, где завершались приготовления к перейской миссии, последней для Иисуса и его товарищей. Трехмесячное путешествие по всей Перее продолжалось вплоть до вступления Учителя в Иерусалим и завершения земных трудов. В течение этого времени центром деятельности Иисуса и апостолов являлся лагерь у Пеллы.
Няколкото следващи дни станали напрегнато време за лагера до Пела, където се завършвали приготовленията към перейската мисия, последната за Иисус и неговите другари. Тримесечното пътешествие по цялата Перея продължило чак до встъпването на Учителя в Йерусалим и завършването на земните трудове. В течение на това време център на деятелността на Иисус и апостолите се явявал лагера до Пела.
Иисусу больше не нужно было идти в народ, чтобы учить людей. Теперь каждую неделю к нему приходило всё больше посетителей; они прибывали отовсюду - не только из Палестины, но и со всего римского мира и Ближнего Востока. Хотя Учитель вместе с семьюдесятью евангелистами участвовал в путешествии по Перее, он проводил много времени в лагере у Пеллы, обучая народ и наставляя двенадцать. В течение всего этого трехмесячного периода рядом с Иисусом было не менее десяти апостолов.
За Иисус повече не било нужно да върви сред народа, за да учи хората. Сега всяка седмица към него идвали все повече посетители; те пристигали от всякъде - не само от Палестина, но и от целия римски свят и Близкия Изток. Макар Учителят заедно със седемдесетте евангелисти да участвувал в пътешествие по Перея, той провеждал много от времето в лагера до Пела, обучавайки народа и наставлявайки дванадесетте. В течение на този тримесечен период редом с Иисус имало не по-малко от десет апостоли.
Вместе с семьюдесятью в путь собрались и члены женского корпуса, готовые попарно трудиться в основных городах Переи. За последнее время двенадцать женщин - члены первоначальной группы - подготовили корпус из пятидесяти женщин, обученных посещать дома и овладевших искусством оказания помощи больным и страждущим. Перпетуя, жена Симона Петра, вошла в эту новую группу женского корпуса и ей было поручено руководить - под началом Абнера - деятельностью расширенного женского корпуса. После Пятидесятницы она не расставалась со своим прославленным мужем, сопровождая его во всех миссионерских путешествиях, и в тот же день, когда Петр был распят в Риме, ее бросили на арену на съедение диким зверям. Среди членов этого нового женского корпуса были жены Филиппа и Матфея, а также мать Иакова и Иоанна.
Заедно със седемдесетте за път се приготвили и членовете на женския корпус, готови по двама да се трудят в основните градове на Перея. За последното време дванадесетте жени - членовете на първоначалната група - подготвили корпус от петдесет жени, обучени да посещават домовете и овладели изкуството за оказване на помощ на болните и страдащите. Перпетуя, жената на Симон Петър, влязла в тази нова група на женския корпус и на нея и било поръчано да ръководи - под началото на Абнер - деятелността на разширения женски корпус. След Петдесятница тя не се разделяла със своя прославен мъж, съпровождайки го във всички мисионерски пътешествия, и в този същия ден, когато Петър бил разпънат в Рим, нея я хвърлили на арената за да бъде изядена от дивите зверове. Сред членовете на този нов женски корпус били жените на Филип и Матей, а така също майката на Иаков и Йоан.
Теперь, под личным руководством Иисуса, дело царства должно было перейти в свою завершающую фазу. И этот нынешний этап был этапом духовной глубины, разительно отличаясь от времени былой популярности в Галилее, когда Иисуса сопровождали ждавшие волшебств и искавшие чудес толпы. Тем не менее среди его последователей по-прежнему оставалось много людей материалистического склада, неспособных понять истину о том, что царство небесное является духовным братством людей, основанным на вечной истине всеобщего отцовства Бога.
Сега, под личното ръководство на Иисус, делото за царството трябвало да премине в своята завършваща фаза. И този днешен етап бил етапът на духовната дълбочина, поразително отличаващ се от времето на миналата популярност в Галилея, когато Иисус съпровождали жадуващите вълшебства и търсещите чудеса тълпи. Още повече сред неговите последователи както и по-преди оставали много хора с материален начин на мислене, неспособни да разберат истината за това, че царството небесно се явява духовното братство между хората основано на вечната истина за всеобщото бащинство на Бога.