Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 161. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА БЕСЕДИТЕ С РОДАН
ВВОСКРЕСЕНЬЕ, 25 сентября 29 года н. э., апостолы и евангелисты собрались в Магадане. После длительного совещания со своими сподвижниками Иисус, к удивлению всех присутствующих, объявил, что на следующий день ранним утром он и двенадцать апостолов отправятся в Иерусалим на праздник кущей. Он распорядился, чтобы евангелисты посетили верующих в Галилее, а женский корпус на время вернулся в Вифсаиду.
В НЕДЕЛЯ, 25 Септември 29 година от н.е., апостолите и евангелистите се събрали в Магадан. След продължително съвещание със своите сподвижници Иисус, за учудване на всички присъствуващи, обявил, че на следващия ден в ранното утро той и дванадесетте апостола ще се отправят към Йерусалим за празника на храната. Той се разпоредил, че евангелистите да посетят вярващите в Галилея, а женския корпус за известно време да се върне във Вифсайда.
Когда подошло время отправляться в Иерусалим, беседы Нафанаила и Фомы с Роданом Александрийским были в самом разгаре, и они получили от Учителя разрешение задержаться на несколько дней в Магадане. Поэтому, пока Иисус и десять апостолов находились на пути в Иерусалим, Нафанаил и Фома увлеченно дискутировали с Роданом. В течение предыдущей недели, когда Родан излагал свою философию, Фома и Нафанаил поочередно знакомили греческого философа с евангелием царства. Родан убедился в том, что у него было хорошее представление об учениях Иисуса благодаря одному из бывших апостолов Иоанна Крестителя, который являлся его учителем в Александрии.
Когато дошло времето да се отправят към Йерусалим, беседите на Натанаил и Тома с Родан Александрийски били в самия разгар, и те получили от Учителя разрешение да се задържат за няколко дни в Магадан. Поради това, докато Иисус и десетте апостола се намирали на пътя към Йерусалим, Натанаил и Тома увлечено дискутирали с Родан. В течение на предходната седмица, когато Родан излагал своята философия, Тома и Натанаил по ред едни след друг запознавали гръцкия философ с евангелието за царството. Родан се убедил в това, че у него имало добра представа за ученията на Иисус благодарение на един от бившите апостоли на Йоан Кръстител, който се явявал негов учител в Александрия.
1. ЛИЧНОСТТА НА БОГА
Существовал один вопрос, в котором Родан и двое апостолов расходились во взглядах, - вопрос о личности Бога. Родан с готовностью принял всё, что ему говорилось об атрибутах Бога, однако он настаивал на том, что Отец небесный не является и не может являться личностью в понимании человека. Хотя апостолы столкнулись с трудностями, пытаясь доказать, что Бог является личностью, Родану было еще труднее доказать, что он личностью не является.
Съществувал един въпрос, по който Родан и двамата апостоли се разминавали във възгледите, - въпроса за личността на Бога. Родан с готовност приел всичко, което му се говорело за атрибутите на Бога, обаче той настоявал на това, че Отеца небесен не се явява и не може да се явява личност в разбирането на човека. Макар апостолите да се сблъсквали с трудности, опитвайки се да докажат, че Бог се явява личност, за Родан било още по-трудно да докаже, че той личност не се явява.
Родан утверждал, что факт личности заключается в сопутствующем факте полноценного взаимного общения между равными существами - существами, способными на близкое по духу взаимопонимание. Родан сказал: "Для того, чтобы быть личностью, Бог должен обладать символами духовного общения, которые позволяли бы ему быть полностью понятым теми, кто вступает с ним в контакт. Но поскольку Бог бесконечен и вечен, являясь Создателем всего остального, то отсюда следует, что в смысле наличия равных существ он исключителен. Равных ему нет; нет никого, с кем он мог бы общаться как с равным. Бог действительно может быть источником всех личностей, однако, как таковой, он превосходит личность - являясь Создателем, он выше и больше создания".
Родан утвърждавал, че факта на личността се заключава в съпътстващия факт на пълноценното взаимно общуване между равни същества - съществата, способни на близко по дух взаимно разбиране. Родан казал: "За това, че да бъде личност, Бог трябва да притежава символите на духовното общуване, които биха му позволявали да бъде напълно разбираем за тези, които встъпват с него в контакт. Но доколкото Бог е безкраен и вечен, явявайки се Създател на всичко останало, то от тук следва, че в смисъл на наличие на равни същества той е изключителен. Равни на него няма, няма никога, с който той би могъл да общува като с равен. Богът действително може да бъде източник на всички личности, обаче, като такъв, той превъзхожда личността - явявайки се Създател, той е по-висш и повече от създанията".
Это утверждение чрезвычайно обеспокоило Фому и Нафанаила, и они попросили Иисуса прийти к ним на помощь, но Учитель отказался вмешиваться в их дискуссии. Он только сказал: "Не имеет большого значения, какой идеи о Боге вы придерживаетесь, если в духе своем вы знакомы с идеалом его бесконечной и вечной сущности".
Това утвърждение черезвичайно обезпокоило Тома и Натанаил, и те помолили Иисус да дойде при тях на помощ, но Учителя отказал да се намесва в техните дискусии. Той само казал:"Няма голямо значение, към каква идея за Бога вие се придържате, ако в духа свой вие сте запознати с идеала за неговата безкрайна и вечна същност".
Фома утверждал, что Бог действительно общается с человеком, а потому Отец является личностью, даже если придерживаться определения Родана. Грек отверг это на том основании, что Бог не раскрывает себя лично, что он остается тайной. После этого Нафанаил сослался на свой собственный опыт постижения Бога, и Родан допустил это, подтвердив, что он также недавно приобрел аналогичный опыт. Но он утверждал, что эти впечатления доказывают только реальность Бога, а не его личность.
Тома утвърждавал, че Бог действително общува с човека, а поради това Отеца се явява личност, даже ако той се придържа към определението на Родан. Гъркът отхвърлил това на основанието, че Бог не разкрива себе си лично, че той си остава тайна. След това Натанаил се позовал на своя собствен опит за постигане на Бога, и Родан допуснал това, потвърждавайки, че той така също не отдавана придобил аналогичен опит. Но той утвърждавал, че тези впечатления доказват само реалността на Бога, а не неговата личност.
К вечеру в понедельник Фома сдался. Однако к вечеру во вторник Нафанаил склонил Родана к вере в личность Отца, и он добился этой перемены во взглядах грека следующим ходом рассуждений:
Към вечерта в понеделник Тома се предал. Обаче към вечерта във вторник Натанаил склонил Родан към вярата в личността на Отца, и той постигнал тази промяна във възгледите на гърка в следния ход на разсъждения:
1. Райский Отец действительно пользуется равноправным общением как минимум с двумя другими существами, полностью равными ему и во всём похожими на него - Вечным Сыном и Бесконечным Духом. Учитывая доктрину Троицы, грек был вынужден признать возможность существования личности Всеобщего Отца. (Именно дальнейшее обсуждение этих бесед привело к расширению концепции Троицы в представлении двенадцати апостолов. Конечно, все они полагали, что Иисус является Вечным Сыном.)
1. Райският Отец действително се ползува от равноправно общуване като минимум с две други същества, напълно равни на него и във всичко подобни на него - Вечния Син и Божествения Дух. Отчитайки доктрината за Троицата, гъркът бил принуден да признае възможността за съществуването на личността на Всеобщия Отец. (Именно по-нататъшното обсъждане на тези беседи привело към разширяване на концепцията за Троицата в представите на дванадесетте апостоли. Разбира се, всички те полагали, че Иисус се явява Вечния Син.)
2. Поскольку Иисус равен своему Отцу и так как этот Сын достиг проявления личности своим земным детям, такой феномен служит доказательством факта и демонстрацией возможности существования личности у всех трех Божеств, навсегда решая вопрос о способности Бога общаться с человеком и возможности человека общаться с Богом.
2. Доколкото Иисус е разен на своя Отец и тъй както тази Син е достигнал проявлението на личността в своите земни деца, такъв феномен служи за доказателство на факта и демонстрация на възможността за съществуване на личността у всичките три Божества, завинаги решавайки въпроса за способността на Бога да общува с човека и възможността на човека да общува с Бога.
3. Иисус существует во взаимосвязи и совершенном общении с человеком; Иисус является сыном Божьим. Отношение Сына и Отца предполагает равноправное общение и чуткое взаимопонимание; Иисус и Отец едины. Иисус поддерживает разумное общение одновременно и с Богом, и с человеком, а так как и Бог, и человек понимают значение символов, с помощью которых Иисус осуществляет общение, то и Бог, и человек обладают атрибутами личности в той мере, в которой это удовлетворяет требованиям способности к двустороннему общению. Личность Иисуса демонстрирует личность Бога, убедительно доказывая присутствие Бога в человеке. Две вещи, связанные с одной и той же вещью, связаны между собой.
3. Иисус съществува във взаимовръзка и съвършеното общуване с човека; Иисус се явява син Божий. Отношението на Синът и Отца предполага равноправно общуване и чувствително взаимно разбиране; Иисус и Отеца са единни. Иисус поддържа разумното общуване едновременно и с Бога, и с човека, а така както и Бог, и човека разбират значението на символите, с помощта на които Иисус осъществява общуването. То и Бог, и човека притежават атрибутите на личността в тази степен, в която това удовлетворява изискването за способност към двустранно общуване. Личността на Иисус демонстрира личността на Бога, убедително доказвайки присъствието на Бога в човека. Две неща, свързани с една и съща вещ, са свързани по между си.
4. Личность выражает высшее представление людей о человеческой реальности и божественных ценностях. Бог также выражает высшее человеческое представление о божественной реальности и бесконечных ценностях. Поэтому Бог должен быть божественной и бесконечной личностью, личностью реальной. И хотя он бесконечно и вечно превосходит существующее у человека представление и определение личности, тем не менее он всегда и везде является личностью.
4. Личността изразява висшата представа на хората за човешката реалност и божествените ценности. Бог също така изразява най-висшата човешка представа за божествената реалност и безкрайните ценности. Поради това Бог трябва да бъде божествена и безкрайна личност, личност реална. И макар той безкрайно и вечно да превъзхожда съществуващата у човека представа и определение за личността, още повече той винаги и навсякъде се явява личност.
5. Бог должен быть личностью, так как он является Создателем и целью всех личностей. Величайшее впечатление на Родана произвело учение Иисуса: "Итак, будьте совершенны, как совершенен Отец ваш небесный".
5. Бог трябва да бъде личност, тъй като той се явява Създателят и целта на всички личности. Велико впечатление на Родан произвело учението на Иисус: "И така, бъдете съвършени, както е съвършен Отеца ваш небесен".
Выслушав эти аргументы, Родан сказал: "Ты убедил меня. Я признаю Бога личностью, если вы позволите внести уточнение в мое признание этой веры, дополнив значение личности группой расширенных ценностей, - таких как сверхчеловеческая, трансцендентальная, высшая, бесконечная, вечная, окончательная и всеобщая. Теперь я убежден в том, что хотя Бог должен быть бесконечно
Изслушвайки тези аргументи, Родан казал:"Те ме убеди. Аз ще призная личността на Бога, ако вие ми позволите да внеса уточнение в моето признание в тази вяра, допълвайки значението на личността с група разширени ценности, такива като свръхчовешка, трансцедентална, висша, безкрайна, вечна, окончателна и всеобща. Сега аз съм убеден в това, че макар Бог да трябва да бъде безкрайно
больше, чем просто личность, он не может быть чем-либо меньше ее. Я с удовлетворением прекращаю спор и принимаю Иисуса как личное откровение Отца и объяснение всех нерешенных проблем логики, рационального суждения и философии".
повече, отколкото просто личност, той не може да бъде каквото и да било по-малко от нея. Аз с удовлетворение прекратявам спора и приемам Иисус като лично откровение на Отца и обяснението на всички нерешени проблеми на логиката, рационалното съждение и философията".
2. БОЖЕСТВЕНАТА СЪЩНОСТ НА ИИСУС
Поскольку Нафанаил и Фома целиком разделяли взгляды Родана на евангелие царства, оставалось обсудить только один вопрос - учение о божественной сущности Иисуса, лишь недавно возвещенное открыто. Нафанаил и Фома совместно изложили свои взгляды на божественную природу Учителя, и ниже дается сокращенный и систематизированный пересказ их учения:
Доколкото Натанаил и Тома изцяло споделяли възгледите на Родан относно евангелието за царството, оставало да се обсъди само един въпрос - учението за божествената същност на Иисус, едва неотдавна възвестено открито. Натанаил и Тома съвместно изложили своите възгледи за божествената природа на Учителя, и по-надолу се дава със съкращения и систематизиран преразказ на техните учения.
1. Иисус признал свою божественность, и мы верим ему. Многие замечательные вещи, произошедшие в связи с его служением, мы способны понять только через веру в то, что он является как Сыном Божьим, так и Сыном Человеческим.
1. Иисус признал своята божественост, и ние му вярваме. Много забележителни неща, случили се във връзка с неговото служене, ние сме способни да разберем само чрез вярата в това, че той се явява както Син Божий, така и Син Човешки.
2. Его жизнь, прожитая вместе с нами, служит идеалом человеческой дружбы; только божественное существо может быть таким другом людей. Мы не знаем другого такого человека, который был бы столь же истинно бескорыстным, как он. Он друг даже грешникам; он не боится любить своих врагов. Он полностью предан нам. Хотя он без колебаний высказывает нам свои порицания, всем ясно, что он действительно любит нас. Чем лучше узнаёшь его, тем больше начинаешь его любить. Его непоколебимая преданность покоряет. На протяжении всех этих лет мы не понимали его миссию, однако он оставался верным другом. Не прибегая к лести, он действительно одинаково сердечно относится к каждому из нас; он остается неизменно чутким и отзывчивым. Он всегда жил одной с нами жизнью и делился всем. Мы живем счастливой общиной; у нас всё общее. Мы не верим в то, что столь безупречную жизнь можно прожить в столь тяжелых условиях, являясь только человеком.
2. Неговият живот, проживян заедно с нас, служи за идеал за човешка дружба, само божествено същество може да бъде такъв другар на хората. Ние не познаваме друг такъв човек, който би бил толкова също истински безкористен, както той. Той е другар даже на грешниците; той не се бои да обича своите врагове. Той е напълно предан нам. Макар той без колебание да изказва нам своите порицания, на всички е ясно, че той действително ни обича. Колкото по-добре го опознаваш, толкова повече започваш да го обичаш. Неговата непоколебима преданост покорява. По протежение на всичките тези години ние не разбирахме неговата мисия, обаче той си оставаше верен другар. Без да прибягва към ласкателство, той действително еднакво сърдечно се е отнасял към всеки от нас ; той си остава неизменно тънко чувствителен и отзивчив. Той винаги и живял един с нас живот и е споделял всичко. Ние живеем в щастлива община; у нас всичко е общо. Ние не вярваме в това, че толкова безупречен живот може да се проживее в толкова тежки условия, явявайки се само човек.
3. Мы уверены в божественности Иисуса, потому что он всегда поступает правильно; он не совершает ошибок. Его мудрость необыкновенна; его благочестие возвышенно. День за днем он живет в совершенном согласии с волей Отца. Он никогда не раскаивается в дурных поступках, ибо он не нарушает ни одного из законов Отца. Он молится за нас и вместе с нами, но он никогда не просит нас молиться за него. Мы верим в его абсолютную безгрешность. Мы не думаем, что кто-либо, будучи только человеком, мог бы вести такую жизнь. Он утверждает, что живет совершенной жизнью, и мы признаём, что это действительно так. Наше благочестие происходит от раскаяния, его же - от праведности. Он даже заявляет, что прощает грехи, и он действительно исцеляет людей. Никто, будучи только человеком, не стал бы в здравом уме заявлять о прощении грехов, ибо это является божественной прерогативой. И нам кажется, что таким совершенным и праведным Иисус является с момента нашей первой встречи с ним. Мы растем в благодати и знании истины, однако наш Учитель с самого начала демонстрирует присущую праведности зрелость. Все люди - добрые и злые - видят в Иисусе эти атрибуты добродетели. И тем не менее, его благочестие никогда не бывает навязчивым или нарочитым. Он столь же кроток, сколь и бесстрашен. Нам кажется, что он одобряет нашу веру в его божественность. Либо он является тем, о чём он заявляет, либо это величайший лицемер и обманщик, какого когда-либо видел свет. Мы убеждены, что он является тем, кем он себя называет.
3. Ние сме уверени в божествеността на Иисус, поради това че той винаги постъпва правилно; той не извършва грешки. Неговата мъдрост е необикновена, неговото благочестие е възвишено. Ден след ден той живее в съвършено съгласие с волята на Отца.Той никога не се разкайва за глупави постъпки, защото той не нарушава нито един от законите на Отца. Той се моли за нас и заедно с нас, но той никога не моли нас да се молим за него. Ние вярваме в неговата абсолютна безгрешност. Ние не мислим, че който и да било, бидейки само човек, би могъл да води такъв живот. Той утвърждава, че живее съвършен живот, и ние признаваме, че това е действително така. Нашето благочестие произлиза от разкаянието, неговото - от праведността. Той даже заявява, че прощава греховете, и той действително изцелява хората. Никой, бидейки само човек, не би бил в здрав ум да заявява за прощаването на греховете, защото това се явява божествен прерогатив. И на нас ни се струва, че такъв съвършен и праведен Иисус се явява от момента на нашата първа среща с него. Ние растем в благодат и знанието на истината, обаче нашия Учител от самото начало демонстрира присъщата за праведността зрелост. Всички хора - добри и зли - виждат в Иисус тези атрибути на добродетелта. И още повече, неговото благочестие никога не бива натрапчиво или нарочно. Той е толкова кротък, колкото и безстрашен. На нас ни изглежда, че той одобрява нашата вяра в неговата божественост. Или той се явява този, за който той заявява, или това е най-великият лицемер и измамник, когото когато и да било е виждал света. Ние сме убедени, че той се явява този, който той себе си назовава.
4. Уникальность его характера и совершенное владение собственными эмоциями убеждают нас в том, что в нем сочетается человеческое и божественное. Он
4. Уникалността на неговият характер и съвършеното владеене на собствените емоции убеждават нас в това, че в него се съчетават човешкото и божественото. Той
неизменно откликается на зрелище человеческой нужды; страдание никогда не оставляет его равнодушным. Физическое страдание, психическое мучение или духовные муки одинаково пробуждают в нем сочувствие. Он сразу видит и великодушно признаёт присутствие веры или любой иной благодати в своих человеческих собратьях. Он столь справедлив и честен, и одновременно столь милосерден и участлив. Он печалится из-за духовного упрямства людей и радуется, когда они соглашаются увидеть свет истины.
неизменно откликва на зрелището на човешките нужди; страданието никога не го оставя равнодушен. Физическото страдание, психическото мъчение или духовните мъки еднакво пробуждат в него съчувствие. Той веднага вижда и великодушно признава присъствието на вярата или всяка друга благодат в своите човешки събратя. Той е толкова справедлив и честен, и едновременно толкова милосърден и състрадателен.Той се опечалява поради духовния инат на хората и се радва, когато те се съгласяват да видят светлината на истината.
5. Нам кажется, что он знает помыслы людей и понимает желания их сердец. И он всегда сочувствует нашему смятенному духу. Нам кажется, что он обладает всеми человеческими эмоциями, однако эти эмоции восхищают своим величием. Он испытывает огромную любовь к добродетели и столь же сильную ненависть к греху. Он обладает сверхчеловеческим сознанием присутствия Божества. Он молится, как человек, но ведет себя, как Бог. Нам кажется, что он знает обо всём наперед. Вот и сейчас он не боится говорить о своей смерти - загадочном намеке на свое будущее прославление. Будучи добрым, он в то же время обладает мужеством и отвагой. Он всегда без колебания выполняет свой долг.
5. На нас ни изглежда, че той знае помислите на хората и разбира желанията на техните сърца. И той винаги съчувства на нашия смутен дух. На нас ни изглежда, че той притежава всички човешки емоции, обаче тези емоции възхищават със своето величие. Той изпитва огромна любов към добродетелите и толкова също силна ненавист към граха. Той притежава свръхчовешко съзнание за присъствието на Божеството. Той се моли, като човек, но води себе си, като Бог. На нас ни изглежда, че той знае за всичко напред. Ето и сега той не се бои да говори за своята смърт - загадъчен намек за своята бъдеща прослава. Бидейки добър, той в същото време притежава мъжество и храброст. Той винаги без колебание изпълнява своя дълг.
6. Мы постоянно поражаемся его феноменальному сверхчеловеческому знанию. Едва ли не каждый день происходит какое-нибудь событие, которое в очередной раз подтверждает: Учитель знает о том, что происходит вне его непосредственного присутствия. По-видимому, он также знает, о чём думают его товарищи. Он несомненно общается с небесными личностями; он бесспорно живет на высочайшем духовном уровне, намного превосходя остальных из нас. Кажется, что всё доступно его уникальному пониманию. Он задает нам вопросы, чтобы вызвать на разговор, а не для того, чтобы получить информацию.
6. Ние постоянно се поразяваме от неговото феноменално свръхчовешко знание. Едва ли не всеки ден протича някакво събитие, което за пореден път потвърждава:Учителят знае за това, което се случва извън неговото непосредствено присъствие. Видимо, той също така знае, за какво мислят неговите другари. Той несъмнено общува с небесните личности; той безспорно живее на най-високото духовно ниво, с много превъзхождайки останалите от нас. Изглежда, че всичко е достъпно за неговото уникално разбиране. Той ни задава въпроси, за да предизвика разговор, а не за това, за да получи информация.
7. В последнее время Учитель без колебания утверждает свое сверхчеловеческое происхождение. Со дня посвящения нас в апостолы он никогда не отрицал того, что пришел от небесного Отца. Он говорит с уверенностью божественного учителя. Он, не колеблясь, опровергает современные религиозные учения и провозглашает новое евангелие, уверенный в своей правомочности. Он отличается убедительностью, уверенностью и непререкаемостью. Даже Иоанн Креститель, услышав Иисуса, заявил, что тот является Сыном Божьим. Он кажется самодостаточным. Он не добивается поддержки от народа; ему безразлично мнение людей. Он храбр - и одновременно полностью лишен гордыни.
7. В последно време Учителят без колебание утвърждава своя свръхчовешки произход. От деня на посвещението ни в апостоли той никога не е отричал това, че е дошъл от небесния Отец. Той говори с увереността на божествен учител. Той, без да се колебае, опровергава съвременните религиозни учения и провъзгласява новото евангелие, уверен в своето правомощие. Той се отличава с убедителност, увереност и безпрекословност. Даже Йоан Кръстител, чувайки Иисус, заявил, че той се явява Сина Божий. Той изглежда самодостатъчен. Той не се бори да поддръжка от народа; за него е безразлично мнението на хората. Той е храбър - и едновременно напълно лишен от гордост.
8. Он постоянно говорит о Боге как о неизменном соратнике во всём, что он делает. Он повсюду творит добро, ибо нам кажется, что в нем Бог. Он утверждает совершенно поразительные вещи о себе и своей миссии на земле; такие утверждения были бы абсурдными, не будь он божественным существом. Однажды он заявил: "Еще до того, как был Авраам, я есть". Он совершенно определенно заявил о своей божественности; он утверждает, что действует заодно с Богом. Он практически исчерпывает возможности языка, повторяя свои утверждения о сокровенной связи с небесным Отцом. Он даже имеет смелость утверждать, что он и Отец единосущны. Он говорит, что всякий, видевший его, видел Отца. И он говорит и совершает все эти грандиозные вещи с чисто детской непосредственностью. Он говорит о своей связи с Отцом точно так же, как и о своей связи с нами. Нам кажется, что он прекрасно знает Бога; он говорит об отношениях с ним в совершенно будничной манере.
8. Той постоянно говори за Бог като за неизменен съратник във всичко, което той прави. Той навсякъде твори добро, защото на нас ни изглежда, че в него е Бог. Той утвърждава съвършено поразителни неща за себе си и своята мисия на земята; такива утвърждения биха били абсурдни, ако той не би бил божествено същество. Веднъж той заяви:"Още дълго преди това, когато е бил Авраам, аз съм ". Той съвършено определено е заявил за своята божественост; той утвърждава, че действува заедно с Бог. Той практически изчерпва възможностите на езика, повтаряйки своите утвърждения в съкровена връзка с небесния Отец. Той даже има смелостта да утвърждава, че той и Отеца са единосъщи. Той говори, че всеки, видял него, е видял Отца. И той говори и извършва всички тези грандиозни неща с чисто детска непосредственост. Той говори за своята връзка с Отца точно така също, както за своята връзка с нас. На нас ни изглежда, че той прекрасно познава Бога; той говори за отношенията с него в съвършено ежедневен маниер.
9. Нам представляется, что в своих молитвах он общается непосредственно со своим Отцом. Мы слышали лишь несколько его молитв, но то малое, что нам довелось услышать, свидетельствует о том, что он разговаривает с Богом как бы лицом к лицу. Кажется, что он знает и будущее, и прошлое. Он просто не мог бы
9. Ние си представяме, че в своите молитви той общува непосредствено със своя Отец. Ние сме слушали едва няколко негови молитви, но това малкото, което нам се е довело да чуем, свидетелствува за това, че той разговаря с Бога сякаш лице в лице. Изглежда, че той знае и бъдещето, и миналото. Той просто не би могъл
быть всем этим и совершать все эти необыкновенные вещи, если бы он был всего лишь человеком. Мы знаем, что это человек, мы уверены в этом, но мы почти так же уверены в его божественности. Мы верим в его божественность. Мы убеждены в том, что он является Сыном Человеческим и Сыном Божьим.
да бъде всичко това и да свърши всички тези неща, ако той не би бил всичко само човек. Ние знаем, че това е човек, ние сме уверени в това, но ние почти така също сме уверени в неговата божественост. Ние вярваме в неговата божественост. Ние сме убедени в това, че той се явява Син Човешки и Син Божии.
Завершив свои беседы с Роданом, Нафанаил и Фома поспешили в Иерусалим, чтобы присоединиться к остальным апостолам, прибыв туда в пятницу на той же неделе. Эта встреча сыграла важную роль в жизни всех трех верующих, и остальные апостолы почерпнули много нового, когда Нафанаил и Фома рассказали им о своих впечатлениях.
Завършвайки своите беседи с Родан, Натанаил и Тома побързали към Йерусалим, за да се присъединят към останалите апостоли, пристигайки тук в петък на тази същата седмица. Тази среща изиграла важна роля в живота та всичките трима вярващи, и останалите апостоли почерпили много ново, когато Натанаил и Тома им разказали за своите впечатления.
Родан вернулся в Александрию, где в течение многих лет преподавал философию в школе Меганты. Впоследствии он стал выдающимся деятелем царства. До конца своих дней он оставался убежденным верующим и в разгар преследований погиб в Греции вместе с другими.
Родан се върнал в Александрия, където в течение на много години преподавал философия в школата на Мегант. В последствие той станал забележителен деятел на царството. До края на своите дни той си оставал убеден вярващ и в разгара на преследванията загинал в Гърция заедно с другите.
3. ЧОВЕШКИ И БОЖЕСТВЕН РАЗУМ НА ИИСУС
Осознание божественности происходило в разуме Иисуса постепенно вплоть до его крещения. Очевидно, после того, как он полностью осознал свою божественную сущность, предчеловеческое существование и вселенские прерогативы, он приобрел способность произвольно ограничивать свое человеческое сознание собственной божественности. Нам представляется, что начиная с крещения и вплоть до распятия, Иисус был целиком вправе решать, опираться ли только на человеческий разум или использовать знания как человеческого, так и божественного разума. По-видимому, иногда он пользовался только той информацией, которой обладал человеческий интеллект. В других случаях он, на наш взгляд, действовал с той полнотой знаний и мудрости, которые можно объяснить только использованием сверхчеловеческого содержания его божественного сознания.
Осъзнаването на божествеността протичало в разума на Иисус постепенно чак до неговото кръщение. Очевидно, след това, когато той напълно осъзнал своята божествена същност, пред човешкото съществуване и вселенските прерогативи, той придобил способността произволно да ограничава своето човешко съзнание за собствената божественост. На нас ни изглежда, че започвайки от кръщението и чак до разпятието, Иисус бил изцяло в правото си да решава, да се опира само на човешкия разум или да използува знанията както на човешкия, така и на божествения разум. Видимо, по някога той се ползувал само от тази информация, която притежавал човешкия интелект. В други случаи той, от наша гледна точка, е действувал с тази пълното на знанията и мъдростта, които могат да се обяснят само с използуването свръхчовешкото съдържание на неговото божествено съзнание.
Мы способны понять его уникальные действия, только согласившись с предположением о том, что он мог произвольно самоограничивать свое божественное сознание. Мы хорошо знаем, что зачастую он скрывал от товарищей свое предвидение событий и что он знал характер их мышления и планирования. Как мы понимаем, он не хотел, чтобы его последователи слишком хорошо знали, что он способен читать их мысли и узнавать их планы. Он не желал слишком далеко выходить за пределы того представления о человеческом начале, которое существовало в сознании его апостолов и учеников.
Ние сме способни да разберем неговите уникални действия, само съгласявайки се с предположението за това, че той може произволно да самоограничи своето божествено съзнание. Ние добре знаем, че той често е скривал от другарите своето предвиждане за събитията и че той е знаел за характера на тяхното мислене и планиране. Както ние разбираме, той не е искал, че неговите последователи прекалено добре да знаят, че той е способен да чете техните мисли и да узнава техните планове. Той не желаел прекалено далеч да излиза зад пределите на тази представа за човешкото начало, която е съществувала в съзнанието на неговите апостоли и ученици.
Мы полностью теряемся в догадках, пытаясь провести различие между его практикой самоограничения божественного сознания и его методом сокрытия от человеческих соратников своего предвидения и умения читать мысли. Мы убеждены в том, что он использовал оба способа, однако нам не всегда удается определить, каким именно методом он пользовался в каждом конкретном случае. Мы часто наблюдали, как он действовал, опираясь только на человеческое содержание сознания, после чего мы видели его беседующим с управляющими небесным воинством вселенной и отмечали несомненную активность божественного разума. Помимо этого, в огромном числе случаев мы становились свидетелями проявления его объединенной личности человека и Бога, движимой явно совершенным союзом разума человека и разума божества. Таков предел наших знаний подобных явлений; мы поистине не знаем всего, что скрывается за этой тайной.
Ние напълно се губим в предположения, опитвайки се да прекараме различие между неговата практика на самоограничаване на божественото съзнание и неговите методи на скриване от човешките съратници на своето предвиждане и умението да чете мисли. Ние сме убедени в това, че той е използувал двата способа, обаче на нас не винаги не се отдава да определим, от какъв именно метод той се е ползувал във всеки конкретен случай. Ние често сме наблюдавали, как той е действувал, опирайки се само човешкото съдържание на съзнанието, след което ние сме го виждали да беседва с управляващите небесното войнство на вселената и сме отбелязвали несъмнената активност на божествения разум. По край това, в огромното число случаи ние сме ставали свидетели на проявленията на неговата обединена личност на човека и Бога, движима явно от съвършения съюз на разума на човека и разума на божеството. Такъв е предела на нашите знания за подобни явления; ние наистина не знаем всичко, кое то се скрива зад тази тайна.