Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 159. ПУТЕШЕСТВИЕ ПО ДЕКАПОЛИСУ
Документ 159. ПЪТЕШЕСТВИЕ ПО ДЕКАПОЛИС
КОГДА Иисус и двенадцать прибыли в Магаданский парк, они обнаружили, что их дожидается группа почти из ста евангелистов и учеников, включая женский корпус, которые были готовы сразу же отправиться впуть - учить и проповедовать в Декаполисе.
КОГАТО Иисус и дванадесетте пристигнали в Магаданския парк, те открили, че тях ги чака група от почти сто евангелиста и ученици, включително женския корпус, които били готови веднага да се отправят на път - да учат и да проповядват в Декаполис.
Этим утром - в четверг, 18 августа - Учитель созвал своих последователей и велел каждому апостолу взять себе в напарники одного из евангелистов и вместе с остальными евангелистами отправиться двенадцатью группами в города и села Декаполиса. Он распорядился, чтобы женский корпус и остальные ученики остались с ним. Иисус выделил на это путешествие четыре недели, наказав своим последователям вернуться в Магадан не позднее пятницы, 16 сентября. Он пообещал, что будет часто навещать их. В течение месяца эти двенадцать групп трудились в Герасе, Гамале, Гиппосе, Зафоне, Гадаре, Абиле, Едрее, Филадельфии, Хешбоне, Диуме, Скифополе и многих других городах. За всё это путешествие не произошло ни одного чудодейственного исцеления или иного сверхъестественного события.
Това утра - в четвъртък, 18 август - Учителят призовал своите последователи и повелил на всеки апостол да вземе със себе си в двойка един от евангелистите и заедно с останалите евангелисти да се отправят на дванадесет групи в градовете и селата от Декаполис. Той се разпоредил, че женския корпус и останалите ученици да останат с него. Иисус отделил за това пътешествие четири недели, указвайки на своите последователи да се върнат в Магадан не по-късно от петък, 16 септември. Той обещал, че често ще ги навестява. В течение на месец тези дванадесет групи се трудили в Херас, Хамал, Хипос, Зафон, Хадар, Абил, Едрея, Филадалефия, Хешбон, Диум, Скифопол и много други градове. ЗА цялото това пътешествие не се случило нито едно чудодейно изцеление или друго свръхестествено събитие.
1. ПРОПОВЕДЬ О ПРОЩЕНИИ
1. ПРОПОВЕД ЗА ПРОШКАТА
Однажды вечером, в Гиппосе, в ответ на вопрос ученика, Иисус посвятил свой урок теме прощения. Учитель сказал:
Веднъж вечерта, в Хипос, в отговор на въпрос на ученик, Иисус посветил своя урок на темата за прощаването. Учителят казал:
"Если у доброго человека есть сто овец и одна из них отбилась от стада, разве не оставит он сразу же девяносто девять и не пойдет искать ту, что отбилась от стада? И если он хороший пастух, разве не будет он продолжать поиски пропавшей овцы, пока не найдет ее? А затем, когда пастух находит свою овцу, он берет ее на плечи и, радостно идя домой, созывает своих друзей и соседей: „Порадуйтесь со мной, ибо я нашел мою пропавшую овцу". Я говорю вам, что на небесах больше радуются одному кающемуся грешнику, чем девяноста девяти праведникам, не нуждающимся в покаянии. Воистину, Отец мой небесный не желает, чтобы хотя бы один из его малых детей заблудился, тем более погиб. В вашей религии Бог может принять кающихся грешников. В евангелии царства Отец отправляется искать их еще до того, как они всерьез задумаются о раскаянии.
"Ако у добър човек има сто овце и една от тях да се отдели от стадото, нима няма да остави той веднага също деветдесет и деветте и няма да тръгне да търси тази, която се е отделила от стадото? И ако той е добър пастир, нима няма да продължи той търсенето на изгубилата се овца, докато не я намери? А след това, когато пастирът намери своята овца, той ще я вземе на раменете си и, радостно вървейки към дома, ще покани своите другари и съседи: "Порадвайте се с мен, защото аз намерих моята изгубена овца". Аз казвам вам, че на небесата повече се радват на един разкаял се грешник, отколкото на деветдесет и девет праведника, не нуждаещи се от покаяние. Наистина, Отецът мой небесен не желае, че макар би и едно от неговите малки деца да се заблуди, още повече да загине. Във вашата религия Богът може да приеме каещите се грешници. В евангелието за царството Отецът се отправя да ги търси още преди това, когато те сериозно да се замислят за разкаянието.
Отец небесный любит своих детей, поэтому и вам следует учиться любить друг друга. Отец небесный прощает вам ваши грехи. Поэтому и вы должны учиться прощать друг друга. Если твой брат грешит против тебя, пойди к нему и тактично, терпеливо объясни, в чём его проступок. И сделай всё это наедине с ним. Если он выслушает тебя, ты убедил своего брата. Однако, если твой брат не захочет слушать тебя, если будет продолжать упорствовать в своем заблуждении, снова пойди к нему, взяв с собой одного или двух общих друзей, так
Отецът небесен обича своите деца, поради това и за вас следва да се учите да се обичате един друг. Отецът небесен прощава вам вашите грехове. Поради това и вие сте длъжни да се учите да прощавате един на друг. Ако твоя брат греши против теб, иди при него и тактично, търпеливо обясни, в какво е неговата простъпка. И направи всичко това насаме с него. Ако той те изслуша, ти си убедил своя брат. Обаче, ако твоя брат не иска да слуша теб, ако продължава да упорства в своето заблуждение, отново иди при него, вземайки със себе си един или двама общи другари, така
Страница 1763
чтобы у тебя было двое или даже трое свидетелей, которые могли бы подтвердить твое заявление и убедиться в том, что ты относился справедливо и милосердно к своему согрешившему брату. Если же он не пожелает слушать твоих братьев, ты можешь рассказать обо всём прихожанам и затем, если он откажется внимать собратьям, пусть они предпримут то, что сочтут нужным; пусть такой непокорный собрат будет изгнан из царства. Хотя вы не можете брать на себя суд над душами ваших товарищей, и хотя вы не можете прощать грехи или пытаться присвоить себе те права, которые принадлежат только небесным наблюдателям, вам доверено поддержание мирского порядка в царстве земном. Хотя вы не можете вмешиваться в божественные распоряжения, затрагивающие вечную жизнь, вы будете решать этические проблемы в той мере, в какой они касаются мирского благополучия братства на земле. Поэтому во всех вопросах, относящихся к порядку в братстве, что бы вы ни решили на земле, будет признано на небе. Хотя вы неспособны решать вечную участь индивидуума, вы можете принимать законы, касающиеся поведения группы, ибо где двое или трое из вас придут к согласию относительно любой из этих вещей и попросят у меня, это будет сделано для вас, если ваше прошение не будет противоречить воле моего небесного Отца. И всё это будет истинным во веки веков, ибо там, где двое или трое верующих собираются вместе, там вместе с ними нахожусь и я".
че у теб да има двама или даже трима свидетели, които биха могли да потвърдят твоето заявление и да се убедят в това, че ти си се отнасял справедливо и милосърдно към своя съгрешил брат. Ако той не пожелае да слуша твоите братя, ти можеш да разкажеш за всичко на енорияшите и след това, ако той се откаже да внимава за събратята, нека те предприемат това, което смятат за нужно; нека такъв непокорен събрат бъде изгонен от царството. Макар вие да не можете да вземете върху себе си съда над душите на своите другари, и макар вие да не можете да прощавате греховете или да се опитате да присвоите за себе си тези права, които принадлежат само на небесните наблюдатели, вам е доверено поддържането на мирския порядък в царството земно. Макар вие да не можете да се намесвате в божественото разпореждане, засягащо вечния живот, вие ще решавате етичните проблеми в тази степен, в която те се отнасят към мирското благополучие в братството на земята. Поради това по всички въпроси, отнасящи се до реда в братството, каквото и вие да бихте решили на земята, ще бъде признато на небето. Макар вие да сте неспособни да решавате вечната участ на индивида, вие може да приемате законите, отнасящи се до поведението на групата, защото където двама или трима достигнат към съгласие относно всяко от тези неща и ме помолят, това ще бъде направено за вас, ако вашата молба не противоречи на волята на моя небесен Отец. И всичко това ще бъде истинно във веки веков, защото там, където двама или трима вярващи се събират заедно, тав заедно с тях се намирам и аз".
Симон Петр был тем апостолом, который руководил тружениками в Гиппосе, и, услышав эти слова Иисуса, он спросил: "Господи, если брат мой грешит против меня, сколько раз я должен прощать ему? До семи раз?" И Иисус ответил Петру: "Не только до семи, но и до семидесяти семи раз. Царство небесное можно поэтому уподобить царю, который захотел собрать долги со своих слуг. И когда они стали с ним рассчитываться, к нему привели одного из его первых слуг, который сознался в том, что задолжал своему царю десять тысяч талантов. Оправдываясь тем, что он переживает тяжелые времена, царский придворный сказал, что ему нечем заплатить свой долг. И государь приказал конфисковать всю его собственность и продать его детей, чтобы тот смог рассчитаться. Услышав жестокий приказ царя, старший слуга пал перед ним ниц и взмолился, чтобы царь смилостивился над ним и дал ему больше времени, говоря: „Господин, потерпи немного, и я расплачусь с тобой". И когда царь взглянул на этого нерадивого слугу и его семью, он сжалился над ним. Он приказал отпустить его и простил ему весь долг.
Симон Петър бил този апостол, който ръководел тружениците в Хипос, и, чувайки тези думи на Иисус, той попитал:"Господи, ако моят брат греши против мен, колко пъти аз съм длъжен да му прощавам? До седем пъти?" И Иисус отговорил на Петър:"Не само до седем пъти, но и до седемдесет и седем пъти. Царството небесно може поради това да се уподоби на царя, който искал да събере дълговете от своите слуги. И когато те започнали с него да се разплащат, към него довели един от неговите първи слуги, който се признал в това, че задлъжнял към своя цар с десет хиляди таланта. Оправдавайки се с това, че той преживява тежки времена, царският придворен казал, че той няма с какво да заплати своя дълг. И господарят заповядал да конфискуват цялата негова собственост и да продадат неговите деца, за да може той да се разплати. Чувайки жестоката заповед на царя, старшият слуга паднал пред него на колене и се замолил, че царя да се смили над него и да му даде повече време, казвайки:"Господине, потърпи още малко, и аз ще се разплатя с теб". И когато царят погледнал на този нещастен слуга и на неговото семейство, той се съжалил над него. Той заповядал да го пуснат и му простил целия дълг.
И этот старший слуга, получивший таким образом милость и прощение от царя, вернулся к своим делам и, найдя одного из своих подчиненных, который был должен ему всего лишь сто динариев, схватил его и, взяв за горло, сказал: „Заплати всё, что ты мне должен". И тогда этот младший слуга пал к его ногам и, взмолившись, сказал: „Потерпи, и вскоре я уплачу тебе сполна". Но вместо того, чтобы проявить милосердие, старший слуга велел бросить его в тюрьму и держать там, пока тот не заплатит свой долг. Когда другие слуги увидели, что произошло, они так огорчились, что пошли и рассказали обо всём своему господину и повелителю, царю. Узнав о поступке своего старшего слуги, царь призвал к себе этого неблагодарного и злопамятного человека и сказал: „Подлый и негодный раб! Когда ты искал сочувствия, я великодушно простил тебе весь долг. Почему же ты не помиловал своего товарища так же, как и я помиловал тебя?" И, разгневавшись, государь отдал неблагодарного старшего слугу тюремщикам, чтобы те держали его до тех пор, пока он не вернет весь долг. Так и милосердие Отца моего небесного будет более щедрым к тем, кто великодушно
И този старши слуга, получил по такъв начин милост и прошка от царя, върнал се към своите дела и, намирайки един от своите подчинени, който му бил длъжен всичко само сто динара, го хванал и, държейки го за гърлото, казал:"Заплати всичко, което ти си ми длъжен". И тогава този младши слуга паднал в неговите крака и, молейки се, казал:"Потърпи, и скоро аз ще се ти платя напълно". Но вместо това, да прояви милосърдие, старшият слуга заповядал да го хвърлят в затвора и да го държат там, докато той не изплати своя дълг. Когато другите слуги видели, какво се случило, те така се огорчили, че отишли и разказали за всичко на своя господин и повелител, царя. Узнавайки за постъпката на своя старши слуга, царят го извикал към себе си този неблагодарен и злопаметен човек и казал:"Подъл и негоден роб! Когато ти искаше съчувствие, аз великодушно простих на теб целия ти дълг. Защо също ти не помилва своя другар така също, както и аз помилвах теб? " И, разгневен, господарят дал неблагодарния старши слуга на затворническата стража, за да го държат до този момент, докато той не върне целият дълг. Така и милосърдието на Отецът мой небесен ще бъде по-щедро към тези, които великодушно
Страница 1764
проявляет милосердие к своим товарищам. Как можете вы приходить к Богу, прося о снисхождении к вашим недостаткам, когда вы готовы наказать своих братьев за то, что они повинны в тех же человеческих слабостях? Я говорю вам: даром получили вы благие дары царства; посему даром отдавайте их своим земным собратьям".
проявяват милосърдие към своите другари. Как може вие да отивате към Бога, молейки за снизхождение към вашите недостатъци, когато сте готови да наказвате своите братя за това, че те са виновни в тези същите човешки слабости? Аз говоря вам: даром сте получили вие благите дарове на царството; поради това даром ги отдавайте на своите земни събратя".
Так Иисус раскрыл опасность и показал несправедливость личного суда над своими товарищами. Конечно, необходимо поддерживать дисциплину и вершить правосудие, однако во всех таких вопросах должна преобладать мудрость братства. Иисус наделял законодательной и юридической властью группу, а не индивидуума. Но и та власть, которой наделена группа, не должна использоваться как власть личная. Всегда существует опасность того, что вынесенный индивидуумом приговор может быть извращен предубеждением или искажен страстью. Групповое суждение может с большей вероятностью исключить опасность и устранить несправедливость, исходящие из личного пристрастия. Иисус всегда стремился свести к минимуму факторы несправедливости, воздаяния и мести.
Така Иисус разкрил опасността и показал несправедливостта на личния съд над своите другари. Разбира се, необходимо е да се поддържа дисциплината и да се извършва правосъдие, обаче по всички тези въпроси трябва да преобладава мъдростта в братството. Иисус надарявал със законодателна и юридическа власт групата, а не индивида. Но и тази власт, с която е надарена групата, не трябва да се ползува като лична власт. Винаги съществува опасност от това, че изнесената от индивида присъда може да бъде изопачена от предубеждения или изкривена от страстта. Груповото съждение може с голяма вероятност да изключи опасността и да отстрани несправедливостта, произлизащи от личното пристрастие. Иисус винаги се е стремял да сведе до минимум факторите на несправедливостта, възмездието и отмъщението.
[Выражение "семьдесят семь", использованное в качестве примера милосердия и снисходительности, было взято из Писаний; имеется в виду торжествующий возглас Ламеха, увидевшего железное оружие своего сына Тувал-Каина: сравнив это более совершенное вооружение с вооружением своих врагов, Ламех воскликнул: "Если за безоружного Каина отмстилось семь раз, то за меня теперь отмстится семьдесят семь раз".]
[Изразът "седемдесет и седем", използуван в качеството на пример за милосърдие и снизходителност, бил взет от Писанията; има се на предвид тържествуващия възглас на Ламех, виждайки желязното оръжие на своя син Тувал-Каин: сравнявайки това по-съвършено въоръжение с въоръжението на неговите врагове, Ламех възкликнал: "Ако за беззащитния Каин се е отмъстило седем пъти, то за мен сега ще се отмъсти седемдесет и седем пъти".]
2. НЕЗНАКОМЫЙ ПРОПОВЕДНИК
2. НЕПОЗНАТИЯТ ПРОПОВЕДНИК
Иисус отправился в Гамалу для встречи с Иоанном и теми, кто работал с ним в этом месте. Вечером, после встречи, на которой Иисус отвечал на вопросы присутствующих, Иоанн сказал ему: "Учитель, вчера я ходил в Аштароф, чтобы повидать человека, который учит твоим именем и даже утверждает, что способен изгонять бесов. Этот человек никогда не бывал с нами и не является нашим последователем; поэтому я запретил ему заниматься этим". Тогда Иисус сказал: "Не запрещай ему. Разве ты не понимаешь, что евангелие царства вскоре будут провозглашать по всему миру? Не думаешь же ты, что все верующие в евангелие будут подчиняться твоему руководству? Радуйся, что это учение уже вышло за пределы нашего личного влияния. Разве ты не видишь, Иоанн, что те, кто открыто заявляют о том, что совершают великие дела моим именем, должны в конечном счете поддерживать наше дело? Вряд ли они поспешат злословить обо мне. Сын мой, в таких делах тебе было бы лучше считать, что тот, кто не против нас, тот за нас. В грядущих поколениях многие не слишком достойные люди совершат моим именем много странных вещей, но я не запрещу им. Я говорю тебе, что если жаждущей душе дают хотя бы стакан холодной воды, такое служение любви никогда не остается незамеченным посланниками Отца".
Иисус се отправил в Гамал за среща с Йоан и тези, които работили с него на това място. Вечерта, след срещата, на която Иисус отговорил на въпросите на присъстващите, Йоан му казал:" Учителю, вчера аз ходих в Аштаров, за да видя човека, който учи от твое име и даже утвърждава, че е способен да изгонва бесове. Този човек никога не е бил с нас и не се явява наш последовател; поради това аз му забраних да се занимава с това". Тогава Иисус казал:"Не му забранявай. Нима ти не помниш , че евангелието за царството скоро ще започне да се провъзгласява по целия свят? Не мислиш ли ти също, че всички вярващи в евангелието ще се подчиняват на твоето ръководство? Радвай се, че това учение вече е излязло зад пределите на нашето лично влияние. Нима ти не виждаш, Йоан, че тези, които открито заявяват за това, че извършват велики дела от мое име, са длъжни в крайна сметка да поддържат нашето дело? Едва ли те бързат да злословят за мен. Сине мой, в такива дела за теб е по-добре да смяташ, че този, който не е против нас, той е за нас. В идващите поколения много не твърде достойни хора ще извършват в мое име много странни неща, но аз няма да им забраня. Аз говоря на теб, че ако на жадуващата душа дадат макар и чаша студена вода, такова служене с любов никога няма да остане незабелязано от посланиците на Отца".
Этот наказ чрезвычайно смутил Иоанна. Разве не слышал он, как Учитель говорил: "Кто не со мной, тот против меня"? И он не понял, что в данном случае Иисус имел в виду личную связь человека с духовными учениями царства, в то время как в предыдущем случае он говорил о внешних и широких социальных связях верующих, относящихся к вопросам административного контроля и подчинения, осуществляемого одной группой верующих над трудом других групп, которые в итоге и образуют грядущее всемирное братство.
Тази заповед черезвичайно смутила Йоан. Нима той не е слушал, как Учителя е говорил: "Който не е с мен, той е против мен"? И той не разбрал, че в дадения случай Иисус е имал в предвид личната връзка на човека с духовните учения за царството, в това време когато в предходния случай той говорил за външните и широки социални връзки на вярващите, отнасящи се към въпросите на административен контрол и подчинение, осъществявано от една група вярващи над други групи, които в крайна сметка и образуват всемирното братство.
Страница 1765
Однако Иоанн часто вспоминал этот случай в связи со своими последующими трудами во имя царства. И всё же апостолов нередко оскорбляло, когда кто-то позволял себе учить именем Иисуса. Им всегда казалось неуместным, чтобы те, кто ни разу не сидел у ног Иисуса, осмеливались учить его именем.
Обаче Йоан често си спомнял този случай във връзка със своите последващи трудове в името на царството. И все пак апостолите, не рядко оскърбявало, когато някой позволявал на себе си да учи от името на Иисус. И на тях винаги им изглеждало неуместно, че тези, които нито веднъж не са сядали до краката на Иисус, се осмеляват да учат от негово име.
Человек, которому Иоанн запретил учить и трудиться именем Иисуса, не послушался апостольского приказа. Он продолжал трудиться, как ни в чём не бывало, и, прежде чем отправиться в Месопотамию, оставил после себя много верующих в Канате. Этот человек, Аден, уверовал в Иисуса после рассказа умалишенного, которого Иисус исцелил около Хересы и который твердо поверил в то, что мнимые злые духи, которых Учитель изгнал из него, вошли в свиней и заставили тех броситься с обрыва навстречу своей гибели.
Човекът, на който Йоан забранил да учи и да се труди от името на Иисус, не послушал апостолската заповед. Той продължил да се труди, сякаш нищо не е станало, и, преди да се отправи към Месопотамия, оставил след себе си много вярващи в Канат. Този човек, Аден, повярвал в Иисус след разказа на побъркания, който Иисус изцелил около Херес и който твърдо повярвал в това, че мнимите зли духове, които Учителя изгонил от него, влезли в свинете и ги заставил да се хвърлят от сипея и срещнат своята гибел.
3. НАСТАВЛЕНИЕ ДЛЯ УЧИТЕЛЕЙ И ВЕРУЮЩИХ
3. НАСТАВЛЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИТЕ И ВЯРВАЩИТЕ
В Едрее, где трудились Фома и его товарищи, Иисус провел одни сутки и, в ходе вечерних обсуждений, сформулировал принципы, которыми должны руководствоваться проповедники истины и которые должны воодушевлять всех, кто учит евангелию царства. В кратком изложении на современном языке, Иисус учил следующему.
В Едре, където се трудили Тома и неговите другари, Иисус провел едно денонощие и, в хода на вечерните обсъждания, формулирал принципите, от които трябва да се ръководят проповедниците на истината и които са длъжни да въодушевяват всички, които учат евангелието за царството. В кратко изложение на съвременен език, Иисус учил на следното.
Всегда уважайте личность человека. Никогда не следует добиваться праведных целей силой; духовные победы достигаются только за счет духовного могущества. Это предписание - не пользоваться материальными воздействиями - касается как физической, так и психической силы. Подавляющие аргументы и умственное превосходство не должны использоваться для принуждения мужчин и женщин к вступлению в царство. Не следует сокрушать человеческий разум одной только убедительностью логики или держать его в благоговейном страхе изощренным красноречием. Хотя невозможно полностью исключить эмоции как фактор в принятии людьми решений, тем, кто стремится способствовать делу царства, не следует прямо апеллировать к эмоциям в своих учениях. Обращайтесь непосредственно к божественному духу, пребывающему в разуме людей. Не взывайте к страху, жалости или одним только чувствам. Обращаясь к людям, будьте честны; проявляйте самообладание и должную сдержанность; демонстрируйте надлежащее уважение к личностям своих учеников. Помните мои слова: "Смотри, я стою у двери и стучусь, и если кто отворит дверь, я войду".
Винаги уважавайте личността на човека. Никога не следва да постигате праведни цели със сила; духовните победи се достигат единствено за сметка на духовното могъщество. Това предписание - да не се ползуват от материални въздействия - се отнася както до физическата, така и до психическата сила. Потискащите аргументи и умственото превъзходство не трябва да се използуват за принуждаване на мъжете и жените към встъпване в царството. Не следва да се съкрушава човешкият разум с едната само убедителност на логиката или да се държи той в благоговеен страх от рафинираното красноречие. Макар да е невъзможно напълно да се изключат емоциите като фактор в вземаните от хората решения, тези, които се стремят да способстват делото на царството, не следва пряко да апелират към емоциите в своите учения. Обръщайте се непосредствено към божествения дух, пребиваващ в разума на хората. Не предизвиквайте към страх, жалост или едните само чувства. Обръщайки се към хората, бъдете честни; проявявайте самообладание и необходимата сдържаност; демонстрирайте необходимото уважение към личностите на своите ученици. Помнете моите думи: "Гледай, аз стоя до вратите и чукам, и ако някой отвори вратата, аз ще вляза".
Ведя людей в царство, не умаляйте и тем более не лишайте их самоуважения. В то время как излишнее самоуважение может уничтожить должную смиренность и привести к тщеславию, чванству и высокомерию, утрата самоуважения часто ведет к параличу воли. Задача этого евангелия - возродить самоуважение в тех, кто потерял его, и обуздать в тех, у кого оно есть. С вашей стороны было бы ошибкой заниматься одним только обличением заблуждений в жизни своих учеников; не забывайте о великодушном признании наиболее похвального в их жизни. Помните, что я не остановлюсь ни перед чем для восстановления самоуважения в тех, кто его потерял и кто действительно желает вернуть его.
Водейки хората в царството, не умалявайте и още повече не ги лишавайте от самоуважение. В това време когато излишното самоуважение може да унищожи необходимата смиреност и да приведе към тщеславие, надутост и високомерие, загубата на самоуважение често води към парализиране на волята. Задачата на това евангелие - е да възроди самоуважението в тези, които са го загубили, и да го обуздае в тези, у които го има. От ваша страна би било грешка да се занимавате с едното само разобличаване на заблудите в живото на своите ученици; не забравяйте за великодушното признаване на най-похвалното в техния живот. Помнете, че аз няма да се спра пред нищо за възстановяване на самоуважението в тези, които са го загубили и които действително желаят да го върнат.
Будьте внимательны к тому, чтобы не задевать самоуважения робких и боязливых душ. Не превращайте моих простодушных братьев в объект вашего сарказма. Не будьте циничны по отношению к моим охваченным страхом детям. Безделье разрушительно для самоуважения; поэтому призывайте своих собратьев всегда быть деятельными в избранных ими занятиях, и не жалейте сил для обеспечения работой тех, кто оказывается не при деле.
Бъдете внимателни към това, да не засягате самоуважението на свенливите и боязливи души. Не превръщайте моите простодушни братя в обект на вашия сарказъм. Не бъдете цинични по отношение към моите обхванати от страх деца. Безделието е разрушително за самоуважението; поради това призовавайте своите събратя винаги да бъдат дейни в избраните от тях занятия, и не жалете сили за обезпечаване на работата за тези, които се оказват не отговорни.
Страница 1766
Не запятнайте себя такими недостойными приемами, как попытки запугать мужчин и женщин и таким образом заставить их войти в царство. Любящий отец не заставляет своих детей страхом подчиняться его справедливым требованиям.
Не опетнявайте себе си с такива недостойни прийоми, като опитите да плашите мъжете и жените и по такъв начин да ги заставяте да влязат в царството. Любящият баща не заставя своите деца в страх да се подчиняват на неговите справедливи изисквания.
Когда-нибудь дети царства поймут, что сильные эмоции не равнозначны побуждениям божественного духа. Если человек ощущает сильное и необычное побуждение сделать что-то или отправиться в определенное место, то это не обязательно означает, что такие порывы являются велениями внутреннего духа.
Някога, когато и да било децата на царството ще разберат, че силните емоции не са равнозначни на подбужденията на божествения дух. Ако човекът усеща силно и необичайно подбуждане да направи нещо или да се отправи към определено място, то това не е задължително да означава, че такива пориви се явяват повеля на вътрешния дух.
Предупреждайте всех верующих о пограничной полосе противоречий, которую необходимо пройти при переходе из жизни во плоти к более высокой жизни в духе. Те, кто целиком находится в пределах любого из этих уровней, в значительной мере избавлены от противоречий и смущения, однако всем людям суждено испытать большую или меньшую неуверенность в течение переходного периода между двумя уровнями жизни. Вступая в царство, вы не можете избежать связанной с ним ответственности или уклониться от налагаемых им обязательств. Но запомните: ярмо евангелия легко, и бремя истины не тяжко.
Предупреждавайте всички вярващи за граничната полоса на противоречията, която е необходимо да преминат при прехода от живота в плът към по-високия живот в духа. Тези, които изцяло се намират в пределите на всяко от тези нива, в значителна степен са избавени от противоречията и смущенията, обаче за всички хора е съдено да изпитат по-голяма или по-малка неувереност в течение на преходния период между двете нива на живот. Встъпвайки в царството, вие не можете да избегнете свързаната с него отговорност или да се отклоните от налаганите от него задължения. Но запомнете: хомота на евангелието е по-лек, и бремето на истината не е тежко.
Мир полон голодных душ, которые гибнут, хотя хлеб жизни - рядом с ними. Люди умирают в поисках того самого Бога, который живет в них самих. С тоской в сердце и тяжестью в ногах ищут они сокровища царства, в то время как живая вера находится рядом с каждым из них. Вера для религии - это то же, что парус для корабля; она прибавляет сил, не отягощая бремени жизни. Вступающим в царство предстоит только одна борьба - благотворная борьба веры. Верующий ведет только одно сражение - сражение с сомнением, неверием.
Светът е пълен с гладни души, които загиват, макар хляба на живота - да е редом с тях. Хората умират в търсенето на този същия Бог, който живее в тях самите. С копнеж в сърцето и тежест в краката търсят те съкровищата на царството, в това време когато живата вяра се намира редом до всеки от тях. Вярата за религията - това е същото, както платното за кораба; тя прибавя сили, не отежнявайки бремето на живота. На встъпващите в царството предстои само една борба - благотворната борба на вярата. Вярващият води само едно сражение - сражението със съмнението, неверието.
Проповедуя евангелие царства, вы просто учите дружить с Богом. И это братство будет привлекать как мужчин, так и женщин, ибо и те, и другие будут обнаруживать, что оно наиболее точно отвечает свойственным им стремлениям и идеалам. Говорите моим детям, что я не только мягок к их чувствам и терпелив к их слабостям, но что я также беспощаден к греху и нетерпим к пороку. Я действительно кроток и скромен в присутствии моего Отца, но я столь же беспощадно неумолим к преднамеренным злодеяниям и греховным восстаниям против воли моего небесного Отца.
Проповядвайки евангелието на царството, вие просто се учите да дружите с Бога. И това братство ще привлича както мъже, така и жени, защото и едните, и другите ще откриват, че то най-точно отговаря на присъщите за тях стремежи и идеали. Говорете на моите деца, че аз не само съм мек към техните чувства и търпелив към техните слабости, но че аз така също съм безпощаден към греха и нетърпим към порока. Аз действително съм кротък и скромен в присъствието на моя Отец, но аз съм също толкова безпощадно неумолим към преднамерените злодеяния и греховни въстания против волята на моя небесен Отец.
Вы не должны изображать вашего учителя страдальцем. Будущие поколения познают также лучезарность нашей радости, полноту нашего благоволения и вдохновение нашего добронравия. Мы выступаем с проповедью благой вести, которая заражает своей преобразующей силой. В нашей религии пульсируют новая жизнь и новые ценности. Те, кто принимает это учение, наполняются радостью и в своих сердцах ощущают потребность радоваться вечно. Всё большее ощущение счастья - непременная участь тех, кто не сомневается в Боге.
Вие не трябва да изобразявате вашия учител като страдалец. Бъдещите поколения ще познаят така също лъчезарността на нашата радост, пълнотата на нашето благоволение и вдъхновението на нашите добри нрави. Ние излизаме с проповедта за благата вест, която заразява със своята преобразуваща сила. В нашата религия пулсира нов живот и нови ценности. Тези, които приемат това учение, ще се изпълнят с радост и в своите усещат потребност да се радват вечно. Все по-голямото усещане за щастие - е непроменливата съдба на тези, които не се съмняват в Бога.
Учите всех верующих не полагаться на хрупкие опоры ложного сочувствия. Вы не можете приобрести сильный характер, жалея самого себя. Честно стремитесь избегать обманчивого воздействия одной лишь взаимной помощи в несчастье. Предлагайте сочувствие мужественным и отважным. Воздерживайтесь от чрезмерной жалости к тем трусливым душам, которые вяло сопротивляются жизненным испытаниям. Не предлагайте утешения тем, кто сдается, даже не вступив в борьбу со своими трудностями. Не сочувствуйте своим товарищам только для того, чтобы они, в свою очередь, посочувствовали вам.
Учете всички вярващи да не се полагат на крехките опори на лъжливото съчувствие. Вие не можете да придобиете силен характер, съжалявайки самия себе си. Честно се стремете да избегнете измамното въздействие на едната само взаимна помощ в нещастието. Предлагайте съчувствие мъжествено и храбро. Въздържайте се от изключителна жалост към тези плашливи души, които вяло се съпротивляват на жизнените изпитания. Не предлагайте утешение на тези, които се предават, даже и не встъпвайки в борба със своите трудности. Не съчувствайте на своите другари само за това, че те, на свой ред, да съчувстват на вас.
Когда однажды мои дети обретут уверенность в присутствии божественного духа, эта вера расширит разум, облагородит душу, укрепит личность, повысит счастье, углубит духовное постижение и усилит способность любить и быть любимыми.
Когато веднъж моите деца придобият увереност в присъствието на божествения дух, тази вяра ще разшири разума, ще облагороди душата, ще укрепи личността, ще повиши щастието, ще задълбочи постигането и ще усили способността да обичат и да бъдат обичани.
Страница 1767
Внушайте всем верующим, что те, кто вступает в царство, не освобождаются тем самым от временных несчастий или обычных природных катастроф. Вера в евангелие не может отвратить беду, но она позволяет вам не бояться, когда беда действительно настигает вас. Если вы имеете смелость верить в меня и беззаветно идти за мной, то это значит, что вы встаете на путь, неотвратимо ведущий вас к неприятностям. Я не обещаю избавить вас от несчастий и бед, но я действительно обещаю вам пройти их вместе с вами.
Внушавайте на всички вярващи, че тези, които встъпват в царството, не се освобождават по този начин от времевите нещастия или обичайните природни катастрофи. Вярата в евангелието не може да предотврати бедата, но тя позволява вам да не се боите, когато бедата действително настигне вас. Ако вие имате смелост да вярвате в мен и беззаветно да вървите след мен, то това означава, че вие ще застанете на пътя, неотвратимо водещ вас към неприятности. Аз не обещавам да избавя вас от нещастията и бедите, но аз действително обещавам вам да ги премина заедно с вас .
И многому другому научил Иисус эту группу верующих, прежде чем они отправились на покой. Те, кто слышал эти слова, хранили их в своих сердцах и часто приводили их в назидание апостолам и ученикам, которых не было вместе с ними в тот день.
И на много друго научил Иисус тази група вярващи, преди те да се отправят за покой. Тези, които слушали тези думи, ги пазели в своите сърца и често ги привеждали в поучение на апостолите и учениците, които не били заедно с тях в този ден.
4. РАЗГОВОР С НАФАНАИЛОМ
4. РАЗГОВОР С НАТАНАИЛ
Затем Иисус отправился в Абилу, где трудились Нафанаил и его товарищи. Нафанаилу не давали покоя некоторые высказывания Иисуса, которые, как ему казалось, умаляли авторитет признанных священных книг иудеев. Поэтому в тот вечер, после обычного часа вопросов и ответов, Нафанаил отвел Иисуса в сторону и спросил: "Учитель, можешь ли ты доверить мне истину о Писаниях? Я вижу, что ты учишь нас только нескольким священным книгам - на мой взгляд, лучшим, - и я полагаю, что ты отвергаешь учения раввинов о том, что слова закона суть слова самого Бога, бывшие у Бога на небесах еще до Авраама и Моисея. В чём заключается истина о Писаниях?" Услышав этот вопрос своего смущенного апостола, Иисус ответил:
След това Иисус се отправил към Абил, където се трудил Натанаил и неговите другари. На Натанаил не давали покой някои от изказванията на Иисус, които, както на него му се струвало, умалявали авторитета на признатите свещени книги на юдеите. Поради това в тази вечер, след обичайния час но въпроси и отговори, Натанаил отвел Иисус на страна и попитал:"Учителю, може ли ти да ми довериш истината за Писанията? Аз виждам, че ти учиш нас само на няколко от свещените книги - от моя гледна точка, на по-добрите, - и аз полагам, че ти отхвърляш ученията на равините за това, че думите на закона са в същности думите на самия Бог, били са у Бога на небесата още преди Авраам и Мойсей. В какво се заключава истината за Писанията?" Чувайки този въпрос от своя смутен апостол, Иисус отговорил:
"Нафанаил, ты сделал правильный вывод; мое отношение к Писаниям отличается от отношения раввинов. Я поговорю с тобой об этом при условии, что ты не станешь передавать наш разговор своим братьям, не все из которых готовы принять это учение. Слова закона Моисея, а также учения Писаний, не существовали до Авраама. Лишь в недавние времена Писания были собраны в том виде, в каком они известны нам сейчас. Наряду с лучшими из наиболее возвышенных помыслов и устремлений еврейского народа они содержат и много такого, что никоим образом не отражает характер и учения небесного Отца. Поэтому я вынужден собирать по крупицам из лучших учений те истины, которые надлежит использовать в евангелии царства.
"Натанаил, ти си направил правилен извод; моето отношение към Писанията се отличава от отношението на равините. Аз ще поговоря с теб за това при условие, че ти няма да започнеш да предаваш нашия разговор на своите братя, не всички от които са готови да приемат това учение. Думите от закона на Мойсей, а така също ученията от Писанията, не са съществували преди Авраам. Едва в неотдавнашно време Писанията били събрани в този вид, в който те са известни нам сега. Наред с най-добрите от най-възвишените помисли и стремления на еврейския народ те съдържат и много такова, което по никакъв начин не отразява характера и ученията на небесния Отец. Поради това аз съм принуден да събирам зърно по зърно от най-добрите учения тези истини, които е необходимо да се използуват в евангелието за царството.
Эти писания суть творения людей. Некоторые из них были людьми святыми, другие - не слишком святыми. Учения этих книг отражают воззрения и уровень просвещенности тех эпох, в которые они появились на свет. С точки зрения раскрытия истины, последние из них более достоверны, чем первые. Писания несовершенны и являются сугубо человеческими творениями, но не сомневайся: на сегодняшний день они действительно представляют собой лучшее в мире собрание религиозной мудрости и духовной истины.
Тези писания са в същност творения на хората. Някои от тях са били хора свети, други - не твърде свети. Ученията от тези книги отразяват възгледите и нивото на просветеност в тези епохи, в които те са се появили на бял свят. От гледна точка на разкриване на истината, последните от тях са по-достоверни, отколкото първите. Писанията са несъвършени и се явяват извънредно човешки творения, но не се съмнявай: в днешния ден те действително представляват по себе си най-доброто в света събиране на религиозна мъдрост и духовна истина.
Многие из книг были написаны не теми людьми, которым они приписываются, но это ни в коей мере не уменьшает ценности содержащихся в них истин. Если бы рассказ об Ионе не являлся фактом и даже если бы Иона был вымышленным лицом, глубокая истина этого повествования - любовь Бога к Ниневии и так называемым язычникам - не потеряла бы своей ценности в
Много от книгите били написани не от тези хора, на които те се приписват, но това в никаква степен на намалява ценността на съдържащите се в тях истини. Ако би в разказа за Йон да не се явявал като факт и даже ако Йон да би бил измислено лице, дълбоката истина на това повествувание - любовта на Бог към Ниневии и така наречения езичник - не би изгубила своята ценност в
Страница 1768
глазах всех тех, кто любит своих собратьев. Писания священны, потому что они отражают мысли и поступки людей, искавших Бога и раскрывших в этих книгах свои высочайшие представления о праведности, истине и святости. Писания содержат много, очень много того, что является истинным, однако в свете твоего нынешнего учения ты знаешь, что многое в этих произведениях дает неверное представление о небесном Отце - любящем Боге, раскрыть которого я пришел всем мирам.
очите на всички тези, които обичат своите събратя. Писанията са свещени, поради това че те отразяват мислите и постъпките на хора, търсещи Бога и разкриващи в тези книги своите най-високи представи за праведност, истина и святост. Писанията съдържат много, изключително много от това, което се явява истинно, обаче в светлината на днешното учение ти знаеш, че много в тези произведения дава невярна представа за небесния Отец - любящия Бог, за разкриването на който аз съм дошъл в този свят.
Нафанаил, никогда, ни на мгновение не позволяй себе верить тем местам из Писаний, где говорится, что Бог любви послал твоих предков в бой для уничтожения всех их врагов - мужчин, женщин и детей. Такие истории придуманы людьми, причем людьми не особенно святыми; они не являются словом Божьим. Писания всегда отражали, и всегда будут отражать, интеллектуальный, нравственный и духовный уровень их творцов. Разве ты не обратил внимания на то, как представления о Ягве становятся всё более прекрасными и возвышенными от одной книги пророков к другой - от Самуила к Исайе? И ты должен помнить, что Писания предназначены для религиозного воспитания и духовного руководства. Их авторы не были историками или философами.
Натанаил, никога, нито за миг не позволявай на себе си да вярваш в тези места от Писанията, където се говори, че Бога на любовта е прославил твоите предци в бой за унищожение на всички врагове - мъже, жени и деца. Такива истории са измислени от хората, при което хора не особено свети; те не се явяват словото на Божие. Писанията винаги са отразявали, и винаги ще отразяват, интелектуалното, нравственото и духовно ниво на техните творци. Нима ти не си обърнал внимание на това, как представата за Яхве става все по-прекрасна и възвишена от дена книга на пророците към друга - от Самуил към Исайя? И ти си длъжен да помниш, че Писанията са предназначени за религиозното възпитание и духовно ръководство. Техните автори не са били историци или философи.
Наиболее прискорбным является не просто ошибочная идея об абсолютном совершенстве Писаний и непогрешимости их учений, а приводящее в замешательство толкование этих священных трудов скованными традицией иерусалимскими книжниками и фарисеями. И теперь они будут использовать как доктрину о богооткровенности Писаний, так и свои ложные толкования этих книг в решительной попытке дать отпор новым учениям евангелия царства. Нафанаил, всегда помни о том, что Отец никогда не ограничивает раскрытие истины каким-либо одним поколением или каким-либо одним народом. Многие искренние искатели истины были и будут приходить в замешательство и уныние из-за этих доктрин о совершенстве Писаний.
Най-много прискърбно се явява не просто грешната идея за абсолютното съвършенство в Писанията и непогрешимостта на техните учения, а привеждащите в объркване тълкуване на тези свещени трудове сковани от традициите на йерусалимските книжници и фарисеи. И сега те ще използуват както доктрината за богооткровеността на Писанията, така и своите лъжливи тълкувания на тези книги в решителен опит да дадат отпор на новите учения на евангелието за царството. Натанаил, винаги помни за това, че Отеца, никога не ограничава разкриването на истината пред кое да е едно поколение или пред който и да е един народ. Много искрени търсачи на истината са били и ще идват до объркване и посърване поради тези доктрини за съвършенството в Писанията.
Сила истины заключается в том самом духе, который пребывает в ее живых воплощениях, а не в мертвых словах менее просвещенных людей иного поколения, которым, якобы, было ниспосланно наитие. И даже если жизнь этих святых людей древности была исполнена божественного вдохновения и духовности, это не означает, что и их слова были ниспосланы свыше. Ныне мы не записываем учения этого евангелия царства, дабы, когда меня не будет, вы тут же не разделились на всевозможные группы борцов за истину из-за различного толкования моих учений. Для этого поколения будет лучше, если мы будем жить этими истинами, остерегаясь записывать их.
Силата на истината се заключава в този самия дух, който пребивава в нейните живи въплъщения, а не в мъртвите думи на по-малко просветените хора от друго поколение, които, сякаш, са били изпратени интуитивно. И даже ако живота на тези свети хора от древността е бил изпълнен с божествено вдъхновение и духовност, това не означава, че техните думи са били изпратени свише. Сега ние не записваме ученията на това евангелие за царството, да би, когато мен ме няма, вие тутакси да се разделите на всевъзможни групи борци за истината поради различно тълкуване на моите учения. За това поколение ще бъде по-добре, ако ние живеем тези истини, предпазвайки се да ги записваме.
Хорошо запомни мои слова, Нафанаил: ничто из того, чего коснулось человеческое естество, не может считаться непогрешимым. Хотя человеческий разум действительно способен излучать сияние божественной истины, такое сияние всегда будет только относительно чистым и лишь отчасти божественным. Создание способно стремиться к непогрешимости, но только Создатели обладают им.
Добре запомни моите думи, Натанаил: нищо от това, до което се е докоснало човешкото естество, не може да се счита за непогрешимо. Макар човешкия разум действително да е способен да излъчва сиянието на божествената истина, такова сияние винаги ще бъде само относително чисто и едва отчасти божествено. Създанието е способно да се стреми към непогрешимост, но само Създателите я притежават.
Однако величайшим заблуждением учения о Писаниях является доктрина о том, что эти письмена суть тайна за семью печатями, а их мудрость смеют толковать лишь лучшие умы нации. Если что-то и держит откровения божественной истины за семью печатями, то это одно лишь человеческое невежество, фанатизм и узколобая нетерпимость. Только предрассудки ослабляют свет Писаний, только суеверия омрачают его. Ложный страх священности лишил религию такого защитника, как здравый смысл. Страх перед авторитетом священных писаний прошлого не позволяет сегодняшним искренним душам принять новый свет евангелия - тот самый свет, который столь трепетно мечтали увидеть богопознавшие люди других поколений.
Обаче най-великото заблуждение на ученията за Писанията се явява доктрината за това, че тези писмена са същност на тайната за седемте печата, а тяхната мъдрост смеят да тълкуват само най-добрите умове на нацията. Ако нещо -то и да съдържа откровения за божествената истина за седемте печата, то това е едно само човешки невежество, фанатизъм и плиткоумна нетърпимост. Само предразсъдъците отслабват светлината на Писанията, само суеверията ги помрачават. Лъжливият страх на свещеността е лишил религията от такъв защитник, като здравия смисъл. Страхът пред авторитета на свещените писания от миналото не позволяват на днешните искрени души да приемат новата светлина на евангелието - тази същата светлина, която толкова трепетно са мечтали да видят богопозналите хора от другите поколения.
Страница 1769
Но самое печальное то, что некоторые из учителей, провозглашающих святость такого традиционализма, знают эту истину. Они в большей или меньшей степени отдают себе отчет в ограниченности Писаний, однако они являются моральными трусами, интеллектуально нечестными людьми. Они знают истину о священных книгах, но предпочитают утаивать эти возмущающие спокойствие факты от народа. Так они извращают и искажают Писания, превращая их в руководство по раболепному соблюдению мелочей каждодневной жизни и наделяя его властью в вещах недуховных, вместо того, чтобы обращаться к священным книгам как к кладезю нравственной мудрости, религиозного вдохновения и духовного учения богопознавших людей других поколений".
Но най-печалното е това, че някои от учителите, провъзгласяващи святостта на такъв традиционализъм, знаят тази истина. Те в по-голяма или по-малка степен отдават на себе се отчет за ограничеността на Писанията, обаче те се явяват морални страхливци, интелектуално нечестни хора. Те знаят истината за свещените книги, но предпочитат да скриват тези възмущаващи спокойствието факти от народа. Така те извращават и изкривяват Писанията, превръщайки ги в ръководство по раболепно съблюдаване на дреболиите в ежедневния живот и надарявайки го с власт в нещата които са не духовни, вместо това, че да се обръщат към свещените книги като към склад от нравствена мъдрост, религиозно вдъхновение и духовно учение на богопозналите хора от другите поколения".
Слова Учителя просветили и потрясли Нафанаила. Он долго размышлял об этом разговоре в глубине своей души, но никому не говорил о нем вплоть до вознесения Иисуса. И даже после этого он боялся рассказывать обо всём, во что его посвятил Учитель.
Думите на Учителя просветили и потресли Натанаил. Той дълго размишлявал за този разговор в дълбочината на своята душа, но никому не казал за него чак до възнасянето на Иисус. И даже после това той се боял да разказва за всичко това, в което него го посветил Учителя.
5. ПОЗИТИВНЫЙ ХАРАКТЕР РЕЛИГИИ ИИСУСА
5. ПОЗИТИВНИЯТ ХАРАКТЕР НА РЕЛИГИЯТА НА ИИСУС
В Филадельфии, где трудился Иаков, Иисус говорил своим воспитанникам о позитивном характере евангелия царства. Когда в ходе своих замечаний он дал понять, что в некоторых частях Писания заключено больше истины, чем в других, и призвал своих слушаталей давать своим душам лучшую духовную пищу, Иаков прервал Учителя вопросом: "Учитель, не будешь ли ты настолько добр, чтобы посоветовать нам, как выбирать лучшие отрывки из Писаний для нашего личного просвещения?" И Иисус ответил: "Да, Иаков; читая Писания, ищите вечно истинные и божественно прекрасные учения. Вот несколько примеров.
Във Филаделфия, където се трудел Иаков, Иисус говорил на своите възпитаници за позитивния характер на евангелието за царството. Когато в хода на своите забележки той дал да се разбере, че в някои части на Писанията се съдържат повече истини, отколкото в други, и призовал своите слушатели да дават на своите души най-добрата духовна храна, Иаков прекъснал Учителя с въпрос:"Учителю, ще бъдеш ли ти толкова добър, че да посветиш нам, как да избираме най-добрите откъси от Писанията за наше лично просвещение?" И Иисус отговорил: "Да, Иаков, четейки Писанията, търсете вечно истинските и божествено прекрасни учения. Ето няколко примера.
О Господи, вложи мне в сердце чистоту.
О Господи, вложи в моето сърце чистота.
Господь - мой пастырь; я не буду нуждаться.
Господ - е моят пастир, и аз няма да изпадам в нужда.
Люби ближнего своего, как самого себя.
Обичай своя ближен, като самия себе си.
Ибо я - Господь, Бог твой - буду держать тебя за правую руку, говоря: „Не бойся; я помогу тебе".
Защото аз - съм Господ, Богът твой - ще те държа за дясната ръка, казвайки:"Не бой се; аз ще ти помогна".
И не будут больше народы готовиться к войне".
И не ще се готвят повече народите за война".
Это характерно для того метода, при помощи которого Иисус день за днем использовал то лучшее, что было в иудейских писаниях, для наставления своих последователей и включения в проповеди нового евангелия царства. Другие религии также предлагали идею близости Бога к человеку, однако именно Иисус сравнил Божью заботу о человеке с заботой любящего Отца о благополучии зависящих от него детей и после этого сделал это учение краеугольным камнем своей религии. Так практическое осуществление братства людей стало неизбежным следствием учения об отцовстве Бога. Поклонение Богу и служение человеку стали самой сутью его религии. Иисус взял всё лучшее из еврейской религии и превратил в достойное обрамление для новых учений евангелия царства.
Това било характерно за този метод, при помощта на който Иисус ден след ден използувал това, най-доброто, което било в юдейските писания, за наставляване на своите последователи и включване в проповедите на новото евангелие за царството. Другите религии така също предлагали идеята за близост на Бога към човека, обаче именно Иисус сравнил Божията грижа за човека с грижата на любящия Отец за благополучието на зависещите от него деца и след това той направил това учение крайъгълен камък в своята религия. Така практическото осъществяване на братството за хората станало неизбежно следствие на учението за бащинството за Бога. Поклонението към Бога и служенето на човека станали самата същност на неговата религия. Иисус взел всичко най-добро от еврейската религия и го превърнал в достойна рамка за новите учения на евангелието за царството.
Иисус вдохнул в пассивные доктрины еврейской религии дух активного действия. Вместо негативного соответствия ритуальным требованиям Иисус призвал к позитивному свершению того, что требовала новая религия от принявших ее людей. Религия Иисуса заключалась не только в вере в требования евангелия, но и в подлинном выполнении этих требований. Он учил не тому, что суть его религии сводится к общественному служению, а тому, что
Иисус вдъхнал в пасивните доктрини на еврейската религия дух на активно действие. Вместо негативното съответствие на ритуалните изисквания Иисус призовал към позитивно извършване на това, което изисквало новата религия от приелите я хора. Религията на Иисус се заключавала не само във вярата в изискванията на евангелието, но и в истинското изпълняване на тези изисквания. Той не учил на това, че същността на неговата религия се свежда към общественото служене, а към това, че
Страница 1770
общественное служение является одним из вернейших следствий обладания духом истинной религии.
общественото служене се явява едно от най-верните следствия от притежаването на духа в истинската религия.
Иисус, не колеблясь, использовал лучшую часть какой-либо книги Писания, отвергая более слабую часть. Свой великий призыв - "Люби ближнего своего как самого себя" - он взял из той книги Писания, где говорилось: "Не мсти детям своего народа, но люби ближнего своего, как самого себя". Иисус использовал позитивную часть этого отрывка и отверг негативную. Он был противником также негативного или чисто пассивного непротивления. Он говорил: "Когда враг ударит тебя в правую щеку, не стой онемевшим и покорным, а отнесись к этому позитивно и подставь левую щеку, что значит - сделай всё, что можешь, для того чтобы активно увести своего заблуждающегося брата с путей зла и вывести на лучшие пути праведной жизни". Иисус требовал от своих последователей положительной и энергичной реакции на каждую жизненную ситуацию. Подставить другую щеку - или совершить любое другое схожее действие - означает проявить инициативу, что требует энергичного, активного и мужественного выражения личности верующего.
Иисус, без да се колебае, използувал най-добрата част от коя да е книга от Писанията, отхвърляйки по-слабата част. Своя велик призив - "Обичайте своя ближен като самия себе си" - той взел от тази книга от Писанието, където се казвало: "Не отмъщавай на децата на своя народ, но обичай своя ближен, като самия себе си". Иисус използувал позитивната част на този откъс и отхвърлил негативната. Той бил противник така също на негативното или чисто пасивно непротивене. Той говорил:"Когато врага те удари по дясната буза, не стой онемял и покорен, а се отнеси към това позитивно и подай лявата буза, което означава - направи всичко, което можеш, за това че активно да отклониш своя заблудил се брат от пътя на злото и да го изведеш на по-добрия път на праведен живот". Иисус изисквал от своите последователи положителна и енергична реакция на всяка жизнена ситуация. Да предоставиш другата буза - или да извършиш всякакво друго подобно действие - означава да проявиш инициатива, което изисква активно и мъжествено изразяване на личността на вярващия.
Иисус призывал своих последователей не к негативному подчинению оскорблениям тех, кто способен использовать непротивленцев злу в своих интересах, а к мудрости и сметливости, способности быстро и позитивно отвечать добром на зло в стремлении победить зло добром. Помните, что истинное добро неизменно сильнее самого пагубного зла. Иисус учил позитивному критерию праведности: "Если кто хочет быть моим учеником, то для того, чтобы следовать за мной, он должен забыть о собственных желаниях и каждый день в полной мере исполнять свои обязанности". Такую жизнь вел и он сам, ибо "он ходил, творя добро". И данный аспект евангелия был обильно иллюстрирован многими притчами, которые он позднее рассказывал своим последователям. Он никогда не побуждал своих приверженцев пассивно справляться со своими обязанностями. Наоборот, он призывал их достойно, энергично и воодушевленно исполнять всю меру своих человеческих обязательств и божественных привилегий в царстве Божьем.
Иисус призовавал своите последователи не към негативно подчинение на оскърбленията от тези, които са способни да използуват не съпротивляващите се във вреда на своите интереси, а към мъдрост и съобразителност, способност бързо и позитивно да се отговаря на злото в стремежа да се победи злото с добро. Помнете, че истинското добро неизменно е по-силно от самото пагубно зло. Иисус учил на позитивния критерий за праведност:"Ако някой иска да бъде мой ученик, то за това, че да следва след мен, той трябва да забрави за собствените желания и всеки ден в пълна степен да изпълнява своите задължения". Такъв живот водел и той самият, защото "той ходил, творейки добро". И даденият аспект от евангелието било обилно илюстриран от много притчи, които той по-късно разказвал на своите последователи. Той никога не подбуждал своите привърженици пасивно да се справят със своите задължения. Обратно, той ги призовавал достойно, енергично и въодушевено да изпълняват цялата мярка на своите човешки задължения и божествени привилегии в царството Божие.
Наставляя своих апостолов и говоря им, что если у них несправедливо отнимают плащ, им следует отдать и другую одежду, Иисус имел в виду не столько "еще одно" платье, сколько идею совершения чего-то позитивного с целью спасти оскорбителя, вместо древнего совета отомстить - "око за око", и так далее. Иисус испытывал отвращение как к идее отмщения, так и к тому, чтобы становиться лишь пассивным страдальцем или жертвой несправедливости. В данном случае он указал им на три способа борьбы со злом и сопротивления ему:
Наставлявайки своите апостоли и говорейки им, че ако несправедливо им отнемат плаща, за тях следва да отдадат и другата дреха, Иисус имал в предвид не само "още една" дреха, колкото идеята за извършването на нещо позитивно с цел да се спаси оскърбителя, вместо древния съвет за отмъщението - "око за око", и така нататък. Иисус изпитвал отвращение към идеята за отмъщение, така и към това, че да стане само пасивен страдалец или жертва на несправедливостта. В дадения случай той им посочил три начина за борба със злото и съпротива към него:
1. Отвечать злом на зло - позитивный, но неправедный метод.
1. Да се отговаря на злото със зло - е позитивен, но неправеден метод.
2. Терпеть зло без жалоб и сопротивления - чисто негативный метод.
2. Да се търпи злото без жалби и съпротивление - е чисто негативен метод.
3. Отвечать добром на зло, утвердить свою волю так, чтобы стать хозяином положения, победить добром зло - позитивный и праведный метод.
3. Да се отговаря с добро на злото, да се утвърди своята воля така, че да стане господар на положението, да се победи с добро злото - е позитивен и праведен метод.
Однажды один из апостолов спросил: "Учитель, как мне поступить, если незнакомец заставит меня нести свой вьюк одну версту?" Иисус ответил: "Не садись, вздыхая о помощи и одновременно кляня в душе незнакомца. Праведность не порождается таким пассивным отношением. Если ты неспособен придумать ничего более действенного и позитивного, ты можешь, по крайней мере, пронести вьюк еще одну версту. Это наверняка бросит вызов неправедному и нечестивому незнакомцу".
Веднъж един от апостолите попитал:" Учителю, как да постъпя, ако непознат ме застави да нося неговия вързоп една верста?" Иисус отговорил:"Не сядай, въздъхвайки за помощ и едновременно проклинайки в душата си непознатия. Праведността не се поражда от такова пасивно отношение. Ако ти си неспособен да измислиш нищо по-действено и позитивно, ти можеш, в крайна степен, да пренесеш вързопа още една верста. Това навярно ще изпрати призив към неправедния и нечестив непознат".
Евреи и раньше знали о Боге, который прощает кающихся грешников и старается забыть их проступки, но только с приходом Иисуса люди узнали о
Евреите и по-рано са знаели за Бога, който прощава на каещите се грешници и се старае да забрави техните простъпки, но едва с идването на Иисус хората узнали за
Страница 1771
Боге, который ищет заблудших овец, по собственному почину ищет грешников и радуется, когда видит, что они хотят вернуться в дом Отца. Эта позитивная тема в религии Иисуса охватывала и его молитвы. И он обратил негативное золотое правило в позитивный призыв к человеческой справедливости.
Бога, който търси заблудилите се овце, по собствена причина търси грешниците и се радва, когато вижда, че те искат да се върнат в дома на Отца. Тази позитивна тема в религията на Иисус обхващала и неговите молитви. И той обърнал негативното златно правило в позитивен призив към човешката справедливост.
Во всех своих учениях Иисус избегал отвлекающих деталей. Ему был чужд цветистый язык; он никогда не прибегал к чисто поэтической образности, основанной на игре слов. Как правило, он выражал сложные идеи простыми словами. Приводя примеры, Иисус изменял общепринятые значения многих слов - таких как соль, закваска, рыбная ловля и малые дети. Он чрезвычайно эффективно использовал антитезы, сравнивая минуту с вечностью и так далее. Его образы поражали - как, например, "слепой ведущий слепого". Но величайшая сила этого наглядного учения заключается в его естественности. Иисус опустил философию религии с небес на землю. Он описывал насущные потребности души с новым проникновением и новым посвящением любви.
Във всички свои учения Иисус избягвал отвличащите детайли. На него му бил чужд цветистият език; той никога не прибягвал към чисто поетична образност, основана на игра на думите. Като правило, той изразявал сложни идеи с прости думи. Привеждайки примери, Иисус изменял общоприетите значения на много думи - такива като сол, закваска, риболов и малки деца. Той изключително ефективно използувал антитезите, сравнявайки минутата с вечността и така нататък. Неговите образи поразявали - като, например, "сляп води сляп". Но най-великата сила на това нагледно учение се заключава в неговата естественост. Иисус свалил философията на религията от небесата на земята. Той описвал насъщните потребности на душата с ново приникновение и с ново посвещение на любовта.
6. ВОЗВРАЩЕНИЕ В МАГАДАН
6. ЗАВРЪЩАНЕ В МАГАДАН
Четырехнедельная миссия в Декаполисе прошла довольно успешно. Сотни душ были приняты в царство, а апостолы и евангелисты приобрели ценный опыт, поскольку им пришлось работать без того вдохновения, которое давало непосредственное присутствие Иисуса.
Четири седмичната мисия в Декаполис преминала достатъчно успешно. Стотици души били приети в царството, а апостолите и евангелистите придобили ценен опит, доколкото на тях им се наложило да работят без това вдъхновение, което давало непосредственото присъствие на Иисус.
Как и предполагалось, в пятницу, 16 сентября, все труженики собрались в Магаданском парке. В субботу состоялся совет, в котором приняли участие более ста верующих, всесторонне обсудивших дальнейшие планы работы по установлению царства. На совете присутствовали гонцы Давида, сообщившие о положении верующих в Иудее, Самарии, Галилее и прилегающих районах.
Както и се предполагало, в петък, 16 септември, всички труженици се събрали в Магаданския парк. В събота се състоял съветът, в който взели участие повече от сто вярващи, всестранно обсъждащи по-нататъшните планове за работата по установяване на царството. На съвета присъствували куриерите на Давид, съобщаващи за положението на вярващите в Юдея, Самария, Галилея и прилежащите и райони.
В то время мало кто из последователей Иисуса понимал огромную ценность услуг, оказываемых корпусом гонцов. Они не только помогали верующим по всей Палестине поддерживать связь друг с другом, Иисусом и апостолами, но в это тяжелое время они исполняли также обязанности сборщиков средств, причем не только для Иисуса и его соратников, но и в помощь семьям двенадцати апостолов и двенадцати евангелистов.
В това време малцина от последователите на Иисус разбирали огромната ценност на услугите, оказвани от корпуса куриери. Те не само помагали на вярващите по цяла Палестина да поддържат връзка един с друг, Иисус и апостолите, но в това тежко време те изпълнявали така също задълженията на събирачи на средства, при което не само за Иисус и неговите съратници, но и в помощ на семействата на дванадесетте апостола и дванадесетте евангелиста.
Примерно в это же время Абнер перенес центр своей деятельности из Хеврона в Вифлеем, который являлся также опорным пунктом гонцов Давида в Иудее. Благодаря Давиду, Иерусалим и Вифсаида были связаны курьерской службой, причем сменявшие друг друга гонцы покрывали это расстояние за ночь. Каждый вечер гонцы покидали Иерусалим и, сменяясь в Сихаре и Скифополе, прибывали в Вифсаиду на следующее утро до завтрака.
Примерно в това същото време Абнер пренесъл центъра на своята деятелност от Хеврон във Витлеем, който се явявал също така опорен пункт за куриерите на Давид в Юдея. Благодарение на Давид, Йерусалим и Вифсайда били свързани с куриерската служба, при което сменящите се един с друг куриери покривали това разстояние за една нощ. Всяка вечер куриерите напускали Йерусалим и, сменяйки се в Сихар и Скифопол, пристигали във Вифсайда на следващото утро до закуска.
Теперь Иисус и его апостолы планировали устроить неделю отдыха, прежде чем приготовиться к началу последнего этапа трудов на благо царства. Этот отдых стал для них последним, ибо перейская миссия вылилась в кампанию проповедей и обучения, которая продолжалась вплоть до их прибытия в Иерусалим, где произошли завершающие события земного пути Иисуса.
Сега Иисус и неговите апостоли планирали да устроят седмица за отдих, преди да се приготвят към началото на последния етап на труда за благото на царството. Този отдих станал за тях последния, защото перейската мисия изляла в кампания от проповеди и обучение, която продължила чак до тяхното пристигане в Йерусалим, където протекли завършващите събития от земния път на Иисус.
Страница 1772