Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 151. ВРЕМЕ ЗА ОЧАКВАНЕ И ОБУЧЕНИЕ В МОРЕТО
К10 МАРТА все группы учителей и проповедников вновь собрались в Вифсаиде. В четверг вечером и в пятницу многие из них вышли в море для рыбной ловли, а в субботу днем они посетили синагогу, чтобы послушать выступление престарелого дамасского еврея о славе отца евреев, Авраама. Большую часть этого субботнего дня Иисус провел в одиночестве в горах. В тот же день вечером Учитель больше часа говорил собравшимся группам о "смысле превратностей судьбы и духовной ценности разочарования". Это стало достопамятным событием, и его слушатели никогда не забывали полученных от него наставлений.
КЪМ 10 МАРТ всички групи учители и проповедници отново се събрали във Вифсайда. В четвъртък вечерта и в петък мнозина от тях излезли в морето за риболов, а в събота през деня те посетили синагогата за да послушат изказването на престарелия дамаски евреин за славата на бащата на евреите, Авраам. Голямата част от този съботен ден Иисус прекарал в сам в планините. В този същия ден вечерта Учителят повече от час говорил на събралите се групи за "смисъла на превратностите на съдбата и духовната ценност на разочарованията". Това станало достопаметно събитие, и неговите слушатели никога не забравили получените от него наставления.
Иисус всё еще переживал горечь недавнего отвержения в Назарете; апостолы заметили в его неизменно бодром расположении духа примесь своеобразной печали. Большую часть времени с ним были Иаков и Иоанн, ибо Петр был перегружен многочисленными обязанностями, связанными с заботой о новом корпусе евангелистов и управлением его деятельностью. В ожидании отбытия в Иерусалим на Пасху женщины посещали дома, учили евангелию и помогали больным в Капернауме, а также окрестных городах и селах.
Иисус все още преживявал горчивината от неотдавнашното отхвърляне в Назарет, апостолите забелязали в неговото неизменно бодрото разположение на духа примес на своеобразна печал. Голямата част от времето с него били Иаков и Йоан, защото Петър бил претоварен с многочислените задължения, свързани с грижата за новия корпус евангелисти и управлението на неговата деятелност. В очакване пристигането в Йерусалим на Пасха жените посещавали домовете, учили на евангелието и помагали на болните в Капернаум, а така също в околностите на градовете и селата.
1. ПРИТЧА ЗА СЕЯЧА
Примерно в это же время Иисус стал пользоваться притчами как методом обучения народа, столь часто собиравшегося вокруг него. Из-за того, что он проговорил с апостолами и другими людьми далеко за полночь, мало кто поднялся в это воскресное утро к завтраку. Поэтому Иисус в одиночестве отправился на берег и сел в лодку. Здесь, в старой рыбацкой лодке Андрея и Петра, всегда находившейся в его распоряжении, он обдумывал дальнейшие шаги по расширению царства. Однако уединение Учителя было недолгим. Вскоре сюда стали прибывать люди из Капернаума и окрестных сел, и к десяти часам утра на берегу перед лодкой Иисуса собралось около тысячи человек, шумно требовавших внимания. К тому времени Петр был уже на ногах. Пробравшись к лодке, он спросил у Иисуса: "Учитель, поговорить мне с ними?" Но Иисус ответил: "Не надо, Петр, я расскажу им одну историю". И он начал рассказывать притчу о сеятеле - одну из первых в длинном ряду таких притч, рассказанных следовавшим за ним толпам. В этой лодке было высокое сиденье, на котором он сидел (ибо обычно учителя говорили сидя), обращаясь к собравшейся на берегу толпе. После краткого вступительного слова Петра Иисус сказал:
Примерно в това същото време Иисус започнал да се ползува от притчите като метод за обучение на народа, толкова често събиращ се около него. Поради това, че той говорил с апостолите и другите хора далеч след полунощ, малцина станали в това неделно утро за закуска. За това Иисус сам се отправил на брега и седнал в лодка. Тук, в старата рибарска лодка на Андрей и Петър, винаги намираща се в негово разпореждане, той обмислял по-нататъшните стъпки по разширяване на царството. Обаче уединението на учителя било не за дълго. Скоро тук започнали да пристигат хора от Капернаум и околните села, и към десет часа сутринта на брега пред лодката на Иисус се събрали около хиляда човека, шумно изискващи внимание. Към това време Петър вече бил на крака. Добирайки се към лодката, той попитал у Иисус :"Учителю, да поговоря аз с тях?" Но Иисус отговорил:" Не трябва, Петър, аз ще разкажа една история". И той започнал да разказва притчата за сеяча - една от първите в дългия ред такива притчи, разказани на следващите след него тълпи. В тази лодка имало високо място за седене, на което той седял (защото обикновено учителя говорел седейки), обръщайки се към събралата се на брега тълпа. След краткото встъпително слово на Петър Иисус казал:
"Вышел сеятель сеять, и когда разбрасывал семена, некоторые упали возле дороги и были втоптаны в землю и склеваны птицами. Другие семена попали на
"Излязъл да сее сеячът, и когато разхвърлял семената, някои попаднали покрай пътя и били стъпкани в земята и изкълвани от птиците. Други семена попаднали на
каменистую почву, где не было достаточно земли, и вскоре проросли, ибо слой земли там был неглубокий. Но когда взошло солнце, оно опалило ростки, так как у них не было корней, которые питали бы их влагой. Другие семена упали среди колючек, и когда колючки выросли, они заглушили ростки, так что те не дали зерна. Оставшиеся семена упали на благодатную почву. Они пустили ростки и стали плодоносить и принесли урожай, дав в тридцать, в шестьдесят и в сто раз больше зерен, чем было посеяно". И, рассказав эту притчу, он сказал народу: "Имеющий уши да услышит".
камениста почва, където нямало достатъчно земя, и скоро израсли, защото слоя там бил не дълбок. Но когато се издигнало слънцето, то изгорило поникналото, тъй като у тях нямало корени, които да го гранят с влага. Други семена паднали сред тръни, и когато тръните пораснали, те заглушили филизите, така че те не дали зърно. Останалите семена паднали на благодатна почва . Те пуснали филизи и започнали да раждат и принесли реколта, давайки тридесет, шестдесет и сто пъти повече зърна, отколкото били посени". И, разказвайки тази притча, той казал на народа:"Имащият уши да слуша".
Апостолы и их спутники были чрезвычайно озадачены манерой, в которой Иисус учил людей. Они долго обсуждали это между собой, а вечером, в саду у дома Зеведея, Матфей спросил у Иисуса: "Учитель, в чём смысл загадочных высказываний, с которыми ты обращаешься к народу? Почему ты предлагаешь притчи тем, кто ищет истину?" И Иисус ответил:
Апостолите и техните спътници били черезвичайно озадачени от маниера, с който Иисус учил хората. Те дълго обсъждали това между себе си, а вечерта, в градината у дома на Зеведей, Матей попитал Иисус:"Учителю, в какво е смисъла на загадъчните изказвания, с които ти се обръщаш към народа? Защо ти предлагаш притчи на тези, които търсят истината?" И Исус отговорил:
"Всё это время я терпеливо наставлял вас. Вам дано знать тайны царства небесного, однако отныне непрозорливым толпам и тем, кто стремится погубить нас, тайны царства будут выражаться в виде притчей. И мы будем поступать так для того, чтобы те, кто действительно желает войти в царство, могли постичь смысл учения и обрести спасение, в то время как те, кто слушает только для того, чтобы заманить нас в ловушку, были бы еще больше сбиты с толку - они будут смотреть, но не увидят, будут слушать, но не услышат. Дети мои, разве не понимаете вы закон духа, который гласит: тот, кому дано, получит еще больше, и будет у него предостаточно; у того же, кому не дано, отнимется и то, что у него есть? Поэтому отныне я буду говорить с людьми в основном притчами, дабы наши друзья и те, кто желает знать истину, могли обрести то, что они ищут, в то время как наши враги и те, кто не любит истину, слушали бы, не разумея, что слышат. Многие из этих людей не идут путем истины. Именно такие непрозорливые души имел в виду пророк, когда сказал: „Ибо огрубело сердце этого народа; их уши не слышат, и глаза их закрыты, чтобы не видеть истину и не понимать ее сердцем"".
"Цялото това време аз търпеливо съм наставлявал вас. На вас е дадено да знаете тайните за царството небесно, обаче от сега за непрозорливите тълпи и тези, които се стремят да погубят нас, тайните на царството ще се изразяват във вид на притчи. И ние ще постъпваме така за това, че тези, които действително желаят да влязат в царството, да могат да постигнат смисъла на ученията и да придобият спасение, в това същото време когато тези, които слушат единствено за това, че да ни хванат в капан, да биха били още повече зашеметени - те ще гледат, но няма да видят, ще слушат, но няма да чуят. Деца мои, нима не разбирате вие закона на духа, който гласи: на този, комуто е дадено, ще получи още повече, и ще има у него предостатъчно; у този, комуто не е дадено, ще се отнеме и това, което у него има? Затова от сега аз ще говоря с хората в основното с притчи, за да може нашите другари и тези, които желаят да знаят истината, да могат да придобият това, което те търсят, в това време когато нашите врагове и тези, които не обичат истината, да биха слушали, не разбирайки, какво слушат. Много от тези хора не вървят по пътя на истината. Именно такива непрозорливи души е имал в предвид пророкът, когато е казал:"Защото е загрубяло сърцето на този народ; и техните уши не слушат, и очите им са затворени, за да не видят истината и да я разберат със сърцето""
Апостолы не поняли всего смысла слов Учителя. Пока Андрей и Фома продолжали говорить с Иисусом, Петр и остальные апостолы перешли в другую часть сада, где приступили к откровенной и длительной дискуссии.
Апостолите не разбрали целия смисъл на словото на Учителя. Докато Андрей и Тома продължавали да говорят с Иисус, Петър и останалите апостоли преминали в другата част на градината, където пристъпили към откровено и продължителна дискусия.
2. ТЪЛКУВАНЕ НА ПРИТЧАТА
Петр и собравшаяся вокруг него группа апостолов пришли к заключению, что притча о сеятеле является аллегорией, каждый элемент которой заключает в себе скрытый смысл, и решили пойти к Иисусу за объяснением. Поэтому Петр подошел к Учителю и сказал: "Мы неспособны проникнуть в смысл этой притчи, и мы желаем, чтобы ты объяснил ее нам, ибо ты сказал, что нам дано знать тайны царства". Услышав эти слова, Иисус сказал: "Сын мой, я ничего не хочу утаивать от вас, но что, если вначале вы расскажете мне, о чём вы говорили; каково ваше толкование этой притчи?"
Петър и събралите се около него група апостоли достигнали към заключението, че притчата за сеяча се явява алегория, всеки елемент, на която съдържа в себе си скрит смисъл, и те решили да отидат към Иисус за обяснение. За това Петър отишъл към Учителя и казал:"Ние сме неспособни да проникнем в смисъла на тази притча, и ние желаем, че ти да я обясниш нам, защото ти си казал, че на нас е дадено да знаем тайните на царството". Чувайки тези думи, Иисус казал:"Сине мой, аз нищо не искам да скривам от вас, но какво ще е, ако отначало вие разкажете на мен, за какво вие сте говорили; какво е вашето тълкуване на тази притча?"
На мгновение наступила тишина, а затем Петр сказал: "Учитель, мы много говорили об этой притче, и вот толкование, к которому я пришел. Сеятель -
За миг настъпила тишина, а след това Петър казал:"Учителю, ние много говорихме за тази притча, и ето тълкуването, към което аз достигнах. Сеячът -
это проповедник царства, семя - слово Божье. Семена, упавшие у дороги, означают тех, кто не понимает евангельского учения. Птицы, которые похитили семена, упавшие на твердую землю, означают Сатану, или лукавого, похищающего посеянное в сердцах невежд. Семена, упавшие на каменистую почву и быстро взошедшие, означают тех поверхностных и легкомысленных людей, которые, услышав благую весть, принимают ее с радостью; однако из-за того, что истина не укореняется в глубоком понимании, их рвение оказывается недолговечным перед лицом испытаний и гонений. Когда приходит беда, эти верующие спотыкаются; соблазненные, они отступают. Семена, упавшие среди колючек, означают тех, кто с готовностью слушает проповедь, но позволяет мирской суете и обольщению богатства заглушить слово истины, которое становится бесплодным. Семена же, попавшие в благодатную почву, взошедшие и принесшие урожай, - одни в тридцать раз, другие в шестьдесят раз, а иные в сто раз, - означают тех, кто, услышав истину, принимает ее с разной мерой понимания ввиду различных интеллектуальных способностей, что проявляется в различной мере религиозного опыта".
това е проповедникът на царството, семето - словото Божие. Семената, паднали на пътя, означават тези, които не разбират евангелското учение. Птиците, които изкълвали зърното, паднало на твърдата земя, означават Сатана, или лукавия, похитяващ посяното в сърцата на невежите. Семената, попаднали на каменистата почва и бързо израснали, означават тези повърхностни и лекомислени хора, които, слушайки благата вест, я приемат с радост; обаче поради това, че истината не се корени в дълбокото разбиране, тяхното усърдие се оказва не дълговечно пред лицето на изпитанията и гоненията. Когато идва беда, тези вярващи се препъват; съблазнени, те отстъпват. Семената, паднали сред тръните, означават тези, които с готовност слушат проповедта, но позволяват на светската суета и прелъстяването от богатството да заглуши словото на истината, което става безплодно. Семената, попаднали в благодатна почва, израснали и донесли реколта, - едни тридесет пъти, други шестдесет пъти, а други сто пъти, означават тези, които, слушайки истината, я приемат с различна мярка в разбирането в предвид на различните интелектуални способности, което се проявява в различната степен на религиозния опит".
Выслушав толкование притчи, предложенное Петром, Иисус спросил у других апостолов, нет ли у них своих предложений.Только Нафанаил откликнулся на это приглашение. Он сказал: "Учитель, хотя я понимаю, что в том толковании притчи, которое предложил Симон Петр, есть много хорошего, я не полностью согласен с ним. Вот как я понимаю притчу. Семена означают евангелие царства, сеятель - посланников царства. Семена, упавшие у дороги на твердую землю, означают тех, кто мало что слышал о евангелии, а также тех, кто равнодушен к этой проповеди и ожесточил свое сердце. Птицы, которые склевали упавшие у дороги семена, означают образ жизни людей, соблазны зла и желания плоти. Семена, упавшие меж камней, - это те эмоциональные души, которые быстро принимают новое учение и столь же быстро отказываются от истины, столкнувшись с трудностями и реальностями жизни, соответствующей этой истине; им не хватает духовного постижения. Семена, упавшие среди колючек, означают тех, кого влекут истины евангелия: они склонны следовать его учениям, но им мешает упоенность собственной жизнью, ревность, зависть и перипетии человеческого существования. Те семена, которые упали на добрую почву и приносят плоды, - одни в тридцать раз, другие в шестьдесят раз, а иные в сто раз, - означают различную природную способность мужчин и женщин, в разной мере наделенных духовным озарением, понять истину и отозваться на ее духовные учения".
Изслушвайки тълкуването на притчата, предложено от Петър, Иисус попитал у другите апостоли, нямат ли у тях свои предложения. Само Натанаил откликнал на тази покана. Той казал:"Учителю, макар аз да разбирам, че в това тълкуване на притчата, което предложи Симон Петър, има много добро, но аз не съм напълно съгласен с него. Ето как аз разбирам притчата. Семената означават евангелието за царството, сеяча - посланиците на царството. Семената, паднали на пътя на твърдата земя, означават тези, които малко са слушали за евангелието, а така също тези, които са равнодушни към тази проповед и са ожесточили своето сърце. Птиците, които изкълвали падналото на пътя семе, означава начина на живот на хора, съблазнени от злото и желанията на плътта. Семената, паднали между камъните, - това са тези емоционални души, които бързо приемат новото учение и толкова също бързо се отказват от истината, сблъсквайки се с трудностите и реалностите на живота, съответствуващ на тази истина; на тях не им достига духовното постигане. Семената, попаднали сред тръни, означават тези, които ги влекат истините на евангелието; те са склонни да следват неговите учения, но на тях им пречи упоенността на собствения живот, ревността, завистта и перипетиите на човешкото съществуване. Тези семена, които са паднали на добра почва и принасят плод, - едни тридесет пъти, други шестдесет пъти, а други сто пъти, означават различната природна способност на мъжете и жените, в равна степен надарени с духовно озарение, да разберат истината и да се отзоват на нейните духовни учения".
Когда Нафанаил умолк, среди апостолов и их товарищей разгорелся серьезный спор. Вспыхнули жаркие дебаты: некоторые отстаивали правильность толкования, предложенного Петром, в то время как почти столько же спорящих защищали объяснение Нафанаила. Тем временем Петр и Нафанаил перешли в дом, где продолжили настойчивые и решительные попытки переубедить друг друга.
Когато Натанаил замълчал, сред апостолите и техните другари се разгорял сериозен спор. Избухнали горещи дебати: някои отстоявали правилността на тълкуването, предложено от Петър, в това време когато почти толкова също от спорещите защитавали обяснението на Натанаил. В това време Петър и Натанаил преминали в дома, където продължили настойчивите и решителни опити да се убедят един друг.
Учитель позволил этим разногласиям достичь апогея; после этого он хлопнул в ладоши и подозвал их к себе. Когда все снова собрались вокруг него, он сказал: "Прежде чем я расскажу вам об этой притче, хотел бы кто-нибудь из вас что-либо добавить?" На мгновение наступила тишина, после чего Фома произнес: "Да, учитель, я хотел бы сказать несколько слов. Я помню, что когда-то ты предупреждал нас опасаться именно этого. Ты говорил нам, что примеры, которыми мы пользуемся в своих проповедях, должны быть подлинными
Учителят позволил на тези разногласия да достигнат апогей; след което той плеснал с ръце и ги повикал към себе си. Когато всички отново се събрали около него, той казал:"Преди аз да разкажа вам за тази притча, би ли искал някой от вас нещо да добави? За миг настъпила тишина, след което Тома произнесъл:"Да, Учителю, аз бих искал да кажа няколко думи. Аз помня, че някога ти си ни предупреждавал да се опасяваме именно от това. Ти си ни говорил, че примерите, от които ние се ползуваме в своите проповеди, трябва да бъдат истински
историями, а не выдумками, и что мы должны выбирать историю, наилучшим образом иллюстрирующую одну центральную и важнейшую истину, которую мы хотели бы раскрыть людям, и что использовав так свой рассказ, мы не должны пытаться извлечь духовный смысл из всех его второстепенных деталей. Я считаю, что и Петр, и Нафанаил ошибаются в своих толкованиях данной притчи. Я восхищаюсь их способностью предлагать свои толкования, однако я точно так же уверен в том, что любые попытки извлечь духовные аналогии из всех элементов притчи, заимствованной из природы, могут только привести к путанице и серьезному искажению понимания истинной цели такой притчи. Моя правота полностью подтверждается тем, что если час назад все мы были единодушны, то сейчас мы разделились на две группы, придерживающиеся различных мнений по поводу этой притчи, - причем мы столь ревностно отстаиваем свои взгляды, что это, по-моему, не дает нам возможности до конца осознать великую истину, которую ты имел в виду, когда рассказывал народу эту притчу и впоследствии просил нас высказать о ней свое мнение".
истории, а не измислици, и че ние трябва да избираме история, по най-добър начин илюстрираща една централна и най-важна истина, която ние бихме искали да разкрием на хората, и че използувайки така своя разказ, ние не трябва да се опитваме да извлечем духовен смисъл от всички негови второстепенни детайли. Аз считам, че и Петър, и Натанаил грешат в своите тълкувания на дадената притча. Аз се възхищавам на тяхната способност да предлагат своите тълкувания, обаче аз точно така съм уверен в това, че всякакви опити да се извлекат духовни аналогии от всички елементи на притчата, заимствана от природата, могат само да приведат към бъркотия и сериозно изкривяване разбирането за истинската цел на такава притча. Моята правота напълно се потвърждава от това, че ако преди час всички ние сме били единодушни, то сега ние сме се разделили на две групи, придържайки се към различни мнения по повод на тази притча, - при което ние толкова ревностно отстояваме своите възгледи, че това, по моему, не ни дава възможност до край да осъзнаем великата истина, която ти си имал в предвид, когато си разказвал на народа тази притча и в последствие си помолил нас да изкажем за нея своето мнение".
После слов Фомы все притихли. Он заставил их вспомнить, чему их учил Иисус в предыдущих случаях, и прежде, чем Иисус продолжил говорить, Андрей встал и сказал: "Я уверен в том, что Фома прав, и я хотел бы, чтобы он рассказал нам, какой смысл он придает притче о сеятеле". Иисус кивком дал знак Фоме продолжать, и тот сказал: "Братья мои, я не хотел затягивать это обсуждение, однако если вы того желаете, я скажу следующее: я полагаю, эта притча прозвучала для того, чтобы научить нас одной великой истине. И истина эта состоит в том, что сколь бы преданно и действенно мы ни выполняли наше божественное поручение, наше обучение евангелию царства будет сопровождаться переменным успехом; и что все такие различия в результатах объясняются непосредственно теми условиями, которые заключены в обстоятельствах нашего служения, - обстоятельствах, почти или полностью нам неподвластных".
След думите на Тома всички притихнали. Той ги заставил да си спомнят, на какво ги е учил Иисус в предходните случаи, и преди, когато Иисус да продължи да говори, Андрей станал и казал:"Аз съм уверен в това, че Тома е прав, и аз бих искал, че той да ни разкаже, какъв смисъл той придава на притчата за сеяча". Иисус с кимване дал знак на Тома да продължи, и той казал:"Братя мои, аз не бих искал да затягам това обсъждане, обаче ако вие това желаете, аз ще кажа следното: аз полагам, че тази притча е прозвучала за това, за да научи нас на една велика истина. И тази истината се състои в това, че колкото и да би предано и действено ние да изпълняваме нашето божествено поръчение, нашето обучение в евангелието за царството ще се съпровожда от променлив успех; и че всички такива различия в резултатите се обясняват непосредствено от тези условия, които са заключени в обстоятелствата на нашето служене, - обстоятелствата, почти или напълно нам неподвластни".
Когда Фома умолк, большинство его товарищей-проповедников были почти уже готовы согласиться - даже Петр и Нафанаил устремились к нему, чтобы поговорить с ним, - когда Иисус поднялся и сказал: "Молодец, Фома; ты проник в истинный смысл притч; однако и Петр, и Нафанаил принесли всем вам не меньшую пользу, ибо показали всю опасность попыток превращать мои притчи в аллегории. В своей душе вы можете с пользой для себя давать волю умозрительным фантазиям, но вы совершаете ошибку, когда стремитесь использовать такие выводы в своих публичных уроках".
Когато Тома замълчал, болшинството негови другари-проповедници били почти готови вече да се съгласят - даже Петър и Натанаил се устремили към него, за да поговорят с него, - когато Иисус станал и казал: "Юнак си, Тома; ти проникна в истинския смисъл на притчата; обаче и Петър, и Натанаил принесоха на всички вам не по-малка полза, защото показаха цялата опасност да превръщате моите притчи в алегории. В своята душа вие може с полза за себе си да давате воля на умозрителните фантазии, но вие правите грешка, когато се стремите да използувате такива изводи в своите публични уроци".
Теперь, когда напряжение спало, Петр и Нафанаил поздравили друг друга со своими толкованиями и, за исключением близнецов Алфеевых, каждый из апостолов попытался предложить собственное объяснение притчи о сеятеле, прежде чем удалиться на покой. Даже Иуда Искариот предложил весьма правдоподобное толкование. Двенадцать часто пытались истолковать между собой притчи Учителя в качестве аллегорий, но они уже никогда не воспринимали такие рассуждения всерьез. Этот вечер принес апостолам и их товарищам огромную пользу, тем более что с этого времени Иисус всё чаще использовал притчи в своих публичных проповедях.
Сега, когато напрежението спаднало, Петър и Натанаил се поздравили един друг със своите тълкувания и, с изключение на близнаците Алфееви, всеки от апостолите се опитвал да предложи собствено обяснение на притчата за сеяча, преди да се оттеглят за покой. Даже Юда Искариот предложил изключително правдоподобно тълкуване. Дванадесетте често се опитвали да изтълкуват между себе си притчите на Учителя в качеството на алегории, но те вече никога не възприемали такива разсъждения сериозно. Тази вечер принесла на апостолите и техните другари огромна полза, още повече че от това време Иисус все по-често използувал притчи в своите публични проповеди.
3. ОЩЕ ЗА ПРИТЧИТЕ
Апостолам настолько понравились притчи, что весь следующий вечер был посвящен дальнейшему их обсуждению. Иисус открыл вечернюю беседу
На апостолите толкова се харесали притчите, че цялата следваща вечер била посветена на по-нататъшното им обсъждане. Иисус открил вечерната беседа
словами: "Мои возлюбленные, когда вы учите, всегда принимайте во внимание конкретных людей, дабы приспособить излагаемую истину к тем умам и сердцам, которые внимают вам. Когда вы стоите перед толпой людей, обладающих различными интеллектуальными способностями и темпераментом, вы не можете обращаться с отдельной речью к каждому из типов слушающих, однако вы можете рассказать историю, передающую смысл вашего учения. И каждая группа, даже каждый индивидуум, будут способны по-своему истолковать вашу притчу соответственно своим интеллектуальным и духовным способностям. Пусть светит ваш огонь, но делать это нужно мудро и осмотрительно. Никто, зажигая светильник, не покрывает его сосудом и не прячет под кровать; наоборот, его ставят на подставку, чтобы все могли видеть свет. Позвольте сказать вам: нет ничего тайного в царстве небесном, что не сделается явным; и нет ничего скрываемого, что не станет когда-нибудь известным. Со временем на всё это будет пролит свет. Думайте не только о народе - как он слышит истину; будьте внимательны и к себе - к тому, как слышите вы. Помните то, о чём я говорил вам много раз: тот, кому дано, получит еще больше; у того же, кому не дано, отнимется и то, что, как он считает, у него есть".
с думите:"Мои възлюбени, когато вие учите, винаги вземайте под внимание конкретните хора, за да приспособите излаганата истина към тези умове и сърца, които внимават във вас. Когато вие стоите пред тълпа хора, притежаващи различни интелектуални способности и темперамент, вие не може да се обръщате с отделна реч към всеки от типовете слушащи, обаче вие може да разкажете история, предаваща смисъла на вашето учение. И всяка група, даже всеки индивид, ще бъдат способни по своему да изтълкуват вашата притча в съответствие със своите интелектуални и духовни способности. Нека свети вашият огън, но да се прави това мъдро и предпазливо. Никой, запалвайки светилника, не го покрива със съдина и не го слага под кревата; обратно, него го поставят на поставка, за да могат всички да видят светлината. Позволете да ви кажа: няма нищо тайно в царството небесно, което да не стане явно; и няма нищо скривано, което да не стане някога известно. С времето над всичко това ще се излее светлина. Мислете не само за народа - как той слуша истината; бъдете внимателни и към себе си - към това, как слушате вие. Помнете това, за което аз съм говорил вам много пъти: този, комуто е дадено, ще получи още повече; у този, комуто не е дадено, ще се отнеме и това, което, както той счита, че има у него".
На современном языке, дальнейшее обсуждение притч и новые наставления относительно их толкования можно вкратце выразить следующим образом:
На съвременен език, понататъшното обсъждане на притчите и новите наставления относно тяхното тълкуване може накратко да се изрази по следния начин:
1. Иисус не советовал пользоваться баснями или аллегориями при обучении евангельским истинам. Однако он рекомендовал широко использовать притчи, в особенности притчи, заимствованные из природы. Он отметил ценность использования аналогии, существующей между природным и духовным мирами, как средством обучения истине. Он часто называл мир природы "нереальной и ускользающей тенью духовных реальностей".
1. Иисус не съветвал да се ползуват от басни или алегории при обучение на евангелските истини. Обаче той препоръчвал широко да се използуват притчи, в особеност притчи, заимствани от природата. Той отбелязал ценността на използуването на аналогията, съществуваща между природните и духовни светове, като средство за обучение за истината. Той често наричал света на природата "нереална и изплъзваща се сянка на духовните реалности".
2. Иисус рассказал три-четыре притчи из священных книг иудеев, обратив внимание на то, что этот прием обучения не является чем-то новым. Тем не менее, он стал практически новым методом обучения в том виде, в каком Иисус использовал его с этого времени.
2. Иисус разказал три-четири притчи от свещените книги на юдеите, обръщайки внимание на това, че този прийом на обучение не се явява нещо ново. Още повече, той станал практически нов метод на обучение в този вид, в който Иисус го използувал от това време.
3. Объясняя апостолам ценность притч, Иисус обратил их внимание на несколько аспектов.
3. Обяснявайки на апостолите ценността на притчите, Иисус обърнал тяхното внимание на няколко аспекта.
Притча позволяет одновременно обращаться к совершенно различным уровням разума и духа. Притча стимулирует воображение, требует проницательности и побуждает к критическому размышлению; она поощряет отзывчивость, не вызывая антагонизма.
Притчата позволява едновременно да се обръщате към съвършено различни нива на разума и духа. Притчата стимулира въображението, изисква проницателност и подбужда към критично размишление; тя поощрява отзивчивостта, без да предизвиква антагонизъм.
Притча отталкивается от известных вещей и ведет к постижению неизвестного. Притча использует материальное и природное в качестве средства для знакомства с духовным и сверхматериальным.
Притчата ни отдалечава от известните неща и води към постигането на неизвестното. Притчата използува материалното и природното в качеството на средство за запознанство с духовното и свръх материалното.
Притчи помогают принятию непредвзятых нравственных решений. Притча обходит многие предрассудки и милосердно внедряет в сознание новую истину, причем всё это сопровождается минимальной самозащитой возмущенного сознания.
Притчите помагат за приемането на непредубедени нравствени решения. Притчата заобикаля много предразсъдъци и милосърдно внедрява в съзнанието новата истина, при което всичко това се съпровожда с минимална самозащита на възмутеното съзнание.
Для того чтобы отвергнуть истину, заключенную в метафорической аналогии, требуется сознательное интеллектуальное действие, осуществляемое вопреки чистосердечному суждению и честному решению человека. Притча заставляет слушающего задуматься.
За това, за да се отхвърли истината, съдържаща се в метафоричната аналогия, се изисква съзнателно интелектуално действие, осъществявано въпреки чистосърдечното съждение и честното решение на човека. Притчата заставя слушащия да се замисли.
Использование иносказательной формы обучения позволяет учителю знакомить с новыми и даже поразительными истинами и в то же время в значительной мере избегать полемики и внешних столкновений с традицией и признанными авторитетами.
Използуването на иносказателната форма на обучение позволява на учителя да запознае с новите и даже поразителни истини и в същото това време в значителна степен да избегне полемиката и външните стълкновения с традиционно признатите авторитети.
Преимущество притчи заключается также в том, что она укрепляет в памяти истину при последующем столкновении с уже знакомыми эпизодами.
Преимуществото на притчата се заключава така също в това, че тя укрепва в паметта истината при последващо стълкновение с вече познати епизоди.
Таким путем Иисус стремился познакомить своих последователей с многими из причин, лежащих в основе его практики всё более широкого использования иносказаний в своем публичном обучении.
По такъв път Иисус се стремил да запознае своите последователи с много от причините, лежащи в основата на неговата практика все по-широко да се ползува от иносказания в своето публично обучение.
Ближе к концу вечернего урока Иисус впервые прокомментировал притчу о сеятеле. Он сказал, что в притче говорится о двух вещах. Во-первых, она представляет собой анализ его собственного служения до того времени и прогноз - что может ожидать его в будущем в оставшийся период его земной жизни. Во-вторых, она является также намеком на то, что могут ожидать от своего служения апостолы и другие посланники царства с течением времени, по мере того, как одно поколение будет приходить на смену другому.
Близо към края на вечерния урок Иисус за първи път коментирал притчата за сеяча. Той казал, че в притчата се говори за две неща. Първо, тя представлява по себе си анализ на неговото собствено служене до това време и прогноза - какво може да го очаква в бъдещия оставащ период от неговия земен живот. Второ, тя се явява така също намек за това, какво може да очакват от своето служене апостолите и другите посланици на царството с течение на времето, по степента на това, как едно поколение ще идва на смяна на друго.
Иисус обращался к притчам также как к лучшему возможному опровержению преднамеренных попыток религиозных властей Иерусалима внушить народу, что весь его труд осуществляется с помощью бесов и князя дьяволов. Обращение к природе разрушало такие утверждения, ибо в то время люди рассматривали все естественные явления как результат прямого воздействия духовных существ и сверхъестественных сил. Кроме того, он решил воспользоваться этим методом обучения потому, что это позволяло ему провозглашать важнейшие истины тем, кто желал познать лучший путь, и вместе с тем давало его врагам меньше поводов для нападок и обвинений.
Иисус се обръщал към притчите така също като към най-доброто опровержение на преднамерените опити на религиозните власти от Йерусалим да внушат на народа, че целия негов труд се осъществява с помощта на бесове и княза на дяволите. Обръщането към природата разрушавало такива утвърждения, защото в това време хората разглеждали всички естествени явления като резултат от прякото въздействие на духовни същества и свръхестествени сили. Освен това, той решил да се възползува от този метод на обучение, което му позволявало да провъзгласява най-важните истини на тези, които желаели да познаят добрия път, и заедно с това давало на неговите врагове по-малко поводи за нападки и обвинения.
Прежде чем отпустить апостолов на покой, Иисус сказал: "А теперь я расскажу вам последнюю часть притчи о сеятеле. Я хотел бы проверить вас, посмотреть, как вы ее воспримете. Царство небесное также подобно человеку, который бросил доброе зерно в землю; и пока он спал по ночам и занимался своими делами днем, семя всходило и росло, и хотя он не знал, как это случилось, растение стало плодоносить. Сначала появилась зелень, потом колос, потом полное зерно в колосе. А затем, когда зерно созрело, он взялся за серп, и завершилась жатва. Имеющий уши да услышит".
Преди да пусне апостолите за покой, Иисус казал:"А сега аз ще разкажа последната част от притчата за сеяча. Аз бих искал да проверя вас, как вие ще я възприемете. Царството небесно така също е подобно на човека, който е хвърлил доброто зърно в земята; и докато той е спал през нощите и се занимавал със своите дела през дните, семето се издигало и расло, и макар той да не знаел, как това се случило, растението започнало да принася плодове. От начало се появили листа, след това клас, след това пълно зърно в класа. А след това, когато зърното узряло, той хванал сърпа, и се завършила жътвата. Имащия уши да слуша".
Много раз апостолы вспоминали эти слова, однако Учитель никогда не возвращался к последней части притчи о сеятеле.
Много пъти апостолите си спомняли тези думи, обаче Учителя никога не се възвръщал към последната част на притчата за сеяча.
4. НОВИ ПРИТЧИ ДО МОРЕТО
На следующий день Иисус вновь учил людей, обращаясь к ним из лодки: "Царство небесное подобно человеку, посеявшему в поле хорошие семена; когда же он спал, пришел враг, посеял между пшеницей сорняки и поспешил прочь. И когда пшеница проросла и созрела, выросли и сорняки. Тогда пришли слуги к владельцу земли и сказали: „Господин, ты ведь посеял в поле хорошие семена. Откуда же там сорняки?" А он им сказал: „Враг сделал это". Тогда слуги спросили у своего господина: „Ты хочешь, чтобы мы пошли и выдернули их?" Но в ответ он сказал им: „Нет, не хочу, ибо вместе с сорняками вы выдернете и пшеницу. Пусть растут и те, и другие вместе, а когда придет время жатвы, я скажу жнецам: сначала сожните сорняки, свяжите их в копны и сожгите, а зерно соберите в мою житницу"".
На следващия ден Иисус отново учил хората, обръщайки се към тях от лодката:"Царството небесно е подобно на човека, посял в полето добри семена; когато той спал, дошъл враг, посял между пшеницата плевели и побързал другаде. И когато пшеницата пораснала и узряла израснали и плевелите. Тогава дошли слугите към владетеля на земята и казали:"Господине, ти нали пося в полето добри семена. От къде там също има плевели? " А той им казал:"Врагът е направил това". Тогава слугите попитали своя господин:"Ти искаш ли, че ние да отидем и да ги изскубем?" Но в отговор той им казал: "Не, не искам, защото заедно с плевелите вие ще изскубете и пшеницата. Нека да растат и едните, и другите заедно, а когато дойде време за жътва, аз ще кажа на жътварите: от начало ще ожънете плевелите, ще ги вържете на купи е ще ги изгорите, а зърното ще съберете в моята житница""
Ответив на несколько вопросов, Иисус рассказал еще одну притчу: "Царство небесное подобно горчичному зерну, которое человек посадил на своем поле. Горчичное зерно - меньше всех семян, но когда оно вырастает, то становится
Отговаряйки на няколко въпроса, Иисус разказал още една притча: "Царството небесно е подобно на синапеното зърно, което човек е посадил в своето поле. Синапеното зърно - е най-малкото от всички семена, но когато то израсте, то става
самым большим из всех садовых растений и похоже на дерево, в ветвях которого могут отдыхать небесные птицы".
най-голямото от всички градински растения и прилича на дърво, в клоните на което могат да отпочиват небесните птици".
"Царство небесное подобно закваске, которую женщина замесила в три меры муки, так что всё тесто подошло".
"Царството небесно е подобно на закваската, с която жената е замесила три мерки брашно, така че цялото тесто втасало".
"Еще царство небесное подобно сокровищу, зарытому в поле, которое нашел человек. От радости он пошел и продал всё, что имел, чтобы купить это поле".
"Още царството небесно е подобно на съкровището, заровено в полето, което е намерил човек. От радост той отишъл и продал всичко, което имал, за да купи това поле".
"Еще царство небесное подобно торговцу, искавшему хороший жемчуг; когда он нашел одну драгоценную жемчужину, он пошел, продал всё, что имел, и купил эту необыкновенную жемчужину".
"Още царството небесно е подобно на търговеца, търсещ добра перла; когато той намерил една скъпоценна перла, той отишъл, продал всичко, което имал, и купил тази необикновена перла".
"Еще царство небесное подобно сети, заброшенной в море, в которую поймалась самая разная рыба. Когда сеть наполнилась, рыбаки вытянули ее на берег. Потом они сели и отобрали хорошую рыбу в корзины, а плохую выбросили".
"Още царството небесно е подобно на мрежа, хвърлена в морето, в която се е хванала най-различна риба. Когато мрежата се напълнила, рибарите я изтеглили на брега. След това те седнали и отбрали добрата риба в кошовете, а лошата изхвърлили".
Много других притч рассказал людям Иисус. Фактически, начиная с этого времени, он редко прибегал к какому-либо иному методу обучения народа. В своих публичных выступлениях он говорил притчами, а на вечерних занятиях более полно и подробно развивал свои учения апостолам и евангелистам.
Много други притчи разказал на хората Иисус. Фактически, започвайки от това време, той рядко прибягвал към какъвто и да било друг метод за обучение на народа. В своите публични изказвания той говорел с притчи, а на вечерните занятия по-пълно и подробно развивал своите учения пред апостолите и евангелистите.
5. ПОСЕЩЕНИЕ В ХЕРЕС
Народ прибывал всю неделю. В субботу Иисус поспешил прочь, в горы, но с наступлением воскресного утра толпы вернулись. Иисус выступил перед ними днем, после проповеди Петра, и, закончив говорить, сказал апостолам: "Толпа утомила меня; отправимся на другой берег и устроим день отдыха".
Народът пристигал цялата седмица. В събота Иисус побързал навън, в планината, но с настъпването на неделното утро тълпите се върнали. Иисус се изказал пред тях през деня, след проповедта на Петър, и, завършвайки да говори, казал на апостолите:"Тълпата ме измори; да се отправим на другия бряг и да устроим ден за отдих".
Пересекая озеро, они попали в одну из тех сильных и внезапных бурь, которые столь характерны для Галилейского моря, особенно в это время года. Водная масса озера находится почти на семьсот футов ниже уровня моря и окружена высокими берегами, особенно с запада. От озера вверх, к горам, ведут крутые ущелья, и вследствие того, что в течение дня нагретый воздух поднимается, оставаясь в кармане над озером, после захода солнца потоки остывающего воздуха нередко устремляются из ущельев к озеру. Такой штормовой ветер быстро поднимается и иногда столь же внезапно стихает.
Пресичайки езерото, те попаднали в една от тези силни и внезапни бури, които са толкова характерни за Галилейско море, особено в това време на годината. Водната маса на езерото се намира почти на седемдесет фута по-ниско от нивото на морето и е обкръжено от високи брегове, особено от запад. От езерото нагоре, към планините, водят стръмни клисури, и в следствие на това, че в течение на деня нагретия въздух се издига, оставайки в джоб над езерото, след залеза на слънцето потоците от изстиващ въздух не рядко се устремяват от клисурите към езерото. Такъв щормов вятър бързо се издига и понякога също толкова внезапно стихва.
Именно в такой шторм и попала лодка, перевозившая Иисуса на другой берег в тот воскресный вечер. Три другие лодки с некоторыми из молодых евангелистов следовали позади. Буря была жестокой, несмотря на то, что она ограничивалась этим районом озера - на западном берегу не было никаких признаков шторма. Ветер был столь сильным, что волны стали захлестывать лодку. Мощный порыв ветра сорвал парус, прежде чем апостолы успели убрать его, и теперь они полностью зависели от весел, налегая на которые они устремились к берегу, находившемуся на расстоянии чуть более полутора миль.
Именно в такъв щорм и попаднала лодката, превозваща Иисус на другия бряг в тази неделна вечер. Трите други лодки с някои от младите евангелисти следвали отзад. Бурята било жестока, независимо от това, че тя се ограничавала в този район на езерото - на западния бряг нямало никакви признаци за щорм. Вятърът бил толкова силен, че вълните започнали да заливат лодката. Мощният порив на вятъра откъснал корабното платно, преди апостолите да успеят да го свалят, и сега те напълно зависили от веслата, налагайки на които те се устремили към брега, намиращ се на разстояние малко повече от миля и половина.
Тем временем Иисус спал на корме под небольшим навесом. Учитель был утомлен, когда они отплывали из Вифсаиды, и он распорядился перевезти его на другой берег именно для того, чтобы отдохнуть. Эти бывшие рыбаки были сильными и опытными гребцами, однако они попали в один из жесточайших
В това време Иисус спял на кърмата под малък навес. Учителят бил изморен, когато те отплавали от Вифсайда, и той се разпоредил да го превозят на другия бряг именно за това, че да отдъхне. Тези бивши рибари били силни и опитни гребци, обаче те попаднали в един от най-жестоките
штормов в своей жизни. Несмотря на то, что ветер швырял их лодку, как игрушку. Иисус беспробудно спал. Петр сидел на правом весле рядом с кормой. Когда лодка начала наполняться водой, он оставил весло и, бросившись к Иисусу, начал сильно трясти его, чтобы разбудить, и когда Иисус проснулся, сказал: "Учитель, разве ты не знаешь, что мы попали в сильный шторм? Если ты не спасешь нас, мы все погибнем".
щормове в своя живот. Независимо от това, че вятъра мятал тяхната лодка, като играчка. Иисус непробудно спал. Петър седял на дясно седло редом до кърмата. Когато лодката започнала да се пълни с вода, той оставил веслото и, хвърляйки се към Иисус, започнал силно да го разтърсва, за да го събуди, и когато Иисус се събудил, казал:"Учителю, нима ти не знаеш, че сме попаднали в силен щорм? Ако ти не спасиш нас, ние всички ще загинем".
Выйдя в дождь, Иисус посмотрел вначале на Петра, а затем устремил свой взгляд в темноту на боровшихся со стихией гребцов, после чего снова перевел взгляд на Симона Петра, который из-за возбуждения еще не вернулся к своему веслу, и сказал: "Почему все вы охвачены страхом? Где ваша вера? Уймитесь, успокойтесь". Не успел Иисус высказать Петру и остальным апостолам свое порицание, не успел он призвать Петра искать мира, чтобы успокоить свою взволнованную душу, как выведенная из равновесия атмосфера, обретя устойчивое состояние, успокоилась, и установилось полное безветрие. Почти сразу же бушующие волны стихли, а черные тучи, пролившиеся коротким дождем, рассеялись, и на небе засверкали звезды. Насколько мы можем судить, всё это было чистым совпадением; однако апостолы - в особенности Симон Петр - всегда считали этот эпизод чудом природы. В то время люди с особой легкостью верили в природные чудеса, поскольку были твердо уверены в том, что все природные явления находятся в подчинении у духовных сил и сверхъестественных существ.
Излизайки в дъжда, Иисус погледнал отначало Петър, а след това устремил своя поглед в тъмнината върху борещите се със стихията гребци, след което отново отправил своя поглед на Симон Петър, който поради възбудата още не бил се върнал към своето гребло, и казал:"Защо всички вие сте обхванати от страх? Къде е вашата вяра? Установете се, успокойте се". Не успял Иисус да каже на Петър и останалите апостоли своето прорицание, не успял той да призове Петър да потърси мир, за да успокои своята развълнувана душа, когато изведената от равновесие атмосфера, придобивайки устойчиво състояние, се успокоила, и се установило пълно безветрие. Почти веднага също бушуващите вълни стихнали, а черните облаци, пролели кратък дъжд, се разсеели, и на небето заблещукали звезди. До колкото ние може да съдим, всичко това било чисто съвпадение; обаче апостолите - особено Симон Петър - винаги считали този епизод за чудо на природата. В това време хората с особена лекота вярвали в природните чудеса, доколкото били твърдо уверени в това, че всички природни явления се намират в подчинение на духовните сили и свръхестествените същества.
Иисус разъяснил двенадцати, что он обращался к их смятенному духу, к их помутившемуся от страха разуму, что он вовсе не велел стихиям подчиниться его слову, - но всё было напрасно. Последователи Учителя всегда придерживались своего собственного толкования любых подобных совпадений. С того дня они были уверены, что Учитель обладает абсолютной властью над природными стихиями. Петр всегда неустанно повторял, что "даже ветры и волны послушны ему".
Иисус разяснил на дванадесетте, че той се обръщал към техния смутен дух, към техния помрачил от страх разум, че той съвсем не е повелявал на стихиите да се подчинят на неговото слово - но всичко това било напразно. Последователите на Учителя винаги се придържали към своето собствено тълкуване на всякакви подобни съвпадения. От този ден те били уверени, че Учителя притежава абсолютна власт над природните стихии. Петър винаги непрестанно повтарял, че "даже ветровете и вълните са му послушни".
Было уже поздно, когда Иисус и его апостолы достигли берега, и так как стояла тихая и ясная ночь, то все они остались отдыхать в лодках и вышли на берег только утром вскоре после восхода солнца. Когда они собрались - в общей сложности около сорока человек, - Иисус сказал: "Давайте поднимемся на те горы и проведем несколько дней, обсуждая проблемы, стоящие перед царством Отца".
Било вече късно, когато Иисус и неговите апостоли достигнали брега, и тъй като била тиха и ясна нощ, то всички те останали да почиват в лодките и излезли на брега едва на сутринта скоро след изгрев слънце. Когато те се събрали - общо около четиридесет човека, - Иисус казал:"Дайте да се изкачим на тези планини и да проведем няколко дни, обсъждайки проблемите, стоящи пред царството на Отца".
6. ПОБЪРКАНИЯТ ОТ ХЕРЕС
Хотя восточный берег большей частью плавно переходил в начинавшиеся за ним горы, данный район представлял собой крутой склон, причем в некоторых местах берег резко обрывался в озеро. Указывая на соседний холм, Иисус сказал: "Поднимемся на этот склон и устроим завтрак, а затем подыщем укрытие для отдыха и бесед".
Макар източният бряг в голямата си част плавно да преминавал в започващата след него планина, даденият район представлявал по себе си стръмен склон, при което на някои места брега рязко се спускал в езерото. Указвайки на съседния хълм, Иисус казал:"Да се изкачим на този склон и да направим закуска, а след това ще потърсим укритие за отдих и беседи".
Весь склон покрывали вырубленные в скалах пещеры. Многие из таких ниш являлись древними склепами. Примерно на полпути вверх, на небольшом, относительно ровном месте, находилось кладбище деревушки Хереса. Когда Иисус и его товарищи проходили мимо этого кладбища, к ним устремился сумасшедший, живший в горных пещерах. Этот умалишенный был хорошо известен в этих местах; когда-то он был закован в кандалы и цепи и заточен в одном из гротов. Он уже давно разбил свои оковы и свободно бродил среди надгробий и заброшенных склепов.
Целият склон покривали изкопани в скалите пещери. Много от такива ниши се явявали древни гробници. Примерно на половината път към върха, на не голяма, относително равно място се намирало гробището на селцето Херес. Когато Иисус и неговите другари преминавали покрай това гробище, към тях се устремил побъркан човек, живущ в горните пещери. Този лишен от ум бил добре известен в тези места; някога той бил закован в окови и вериги и заточен в една от пещерите. Той вече отдавна разбил своите окови и свободно бродил сред надгробните камъни и занемарените гробници.
Этот человек по имени Амос страдал циклической формой психического расстройства. В длительные периоды прояснения сознания он подыскивал какую-то одежду и вполне нормально уживался со своими собратьями. Во время одного из таких периодов прояснения сознания он отправился в Вифсаиду, где услышал проповедь Иисуса и апостолов и с того времени частично уверовал в евангелие царства. Однако вскоре наступила буйная фаза заболевания, и он скрылся в склепах, где стонал и громко кричал, пугая своим поведением всех, кто на него наталкивался.
Този човек на име Амос страдал от циклична форма на психическо разстройство. В продължителни периоди след сътресение на съзнанието той намирал някаква дреха и напълно нормално се отнасял със своите събратя. По време на един от тези периоди на потрисане на съзнанието той се отправил във Висайда, където чул проповедта на Иисус и апостолите и от това време частично повярвал в евангелието за царството. Обаче скоро настъпила буйната фаза на заболяването, и той се скрил в гробниците, където стенел и гръмко крещял, плашейки със своето поведение всички, които се натъквали на него.
Когда Амос узнал Иисуса, он упал на колени и воскликнул: "Я знаю тебя, Иисус, но я одержим многими бесами, и я заклинаю тебя не мучить меня". Этот человек действительно верил, что его периодические душевные страдания объяснялись злыми или нечистыми духами, которые время от времени проникали в него, овладевая его разумом и телом. Его беды были в основном эмоционального характера - его мозг не был поражен серьезным заболеванием.
Когато Амос познал Иисус, той паднал на колене и възкликнал:"Аз те познавам, Иисус, но аз съм обсебен от много бесове, и за те заклевам да не ме мъчиш". Този човек действително вярвал, че неговите периодични душевни страдания се обяснявали със зли и нечестни духове, които от време на време прониквали в него, овладявайки неговия разум и тяло. Неговите беди били в основното от емоционален характер - неговият мозък не бил поразен от сериозно заболяване.
Глядя вниз на человека, ползавшего у его ног подобно животному, Иисус наклонился, взял его за руку, заставил подняться и сказал: "Амос, ты не одержим дьяволом; ты уже знаешь благую весть о том, что являешься сыном Божьим. Я повелеваю тебе сбросить эти чары". И когда Амос услышал эти слова Иисуса, произошла такая трансформация его разума, что к нему сразу же вернулся здравый рассудок и способность нормального владения своими эмоциями. К этому времени собралась огромная толпа жителей ближнего села, и эти люди, к которым присоединились спустившиеся с гор свинопасы, в изумлении смотрели на сумасшедшего, пребывающего в здравом уме и непринужденно беседующего с Иисусом и его последователями.
Гледайки надолу върху човека, пълзящ до неговите крака подобно на животно, Иисус се навел, хванал го за ръката, заставил го да се изправи и казал:"Амос, ти не си обсебен от дявола; ти вече знаеш благата вест за това, че се явяваш син Божии. Аз повелявам на теб да хвърлиш тези чарове". Когато Амос чул тези думи на Иисус, протекла такава трансформация на неговия разум, че към него веднага също се върнал здравия разсъдък и способността за нормално владеене на своите емоции. Към това време се събрала огромна тълпа от жители на съседното село, и тези хора, към които се присъединили спусналите се от планината свинари, в изумление гледали на побъркания, пребиваващ в здрав ум и непринудено беседващ с Иисус и неговите последователи.
Пока свинопасы спешили в деревню, чтобы рассказать об усмирении сумасшедшего, собаки набросились на небольшое, оставшееся без присмотра стадо примерно из тридцати свиней и пригнали их к обрыву, с которого большинство свиней попадали в море. Именно это случайное происшествие, совпавшее с присутствием Иисуса и якобы чудесным исцелением сумасшедшего, породило легенду о том, что Иисус вылечил Амоса, изгнав из него легион бесов, и что эти бесы селились в стадо свиней, заставив их тут же броситься с обрыва в море навстречу собственной гибели. До конца дня свинопасы успели разнести эту новость, и всё село поверило им. Амос не сомневался в их словах; он видел, как вскоре после усмирения его беспокойного сознания свиньи скатились с обрыва, и он всегда верил в то, что они несли в себе тех самых злых духов, которые так долго вызывали его болезнь и мучили его. И это имело большое значение для необратимости его выздоровления. Столь же верно и то, что все апостолы Иисуса (за исключением Фомы) усматривали прямую связь между случаем со свиньями и излечением Амоса.
Докато свинарите побързали в селцето, за да разкажат за усмиряване на побъркания, кучетата се нахвърлили върху малкото, останало без наблюдение стадо примерно от тридесет свине и ги подгонили към сипея, от който болшинството свине паднали в морето. Именно това случайно произшествие, съвпадащо с присъствието на Иисус и сякаш чудесното изцеление на побъркания, породило легендата за това, че Иисус излекувал Амос, изгонвайки от него легион бесове, и че тези бесове се вселили в стадо свине, заставяйки ги веднага да се хвърлят от сипея в морето и да срещнат гибелта си. ДО края на деня свинарите разнесли тази новост, и цялото село им повярвало. Амос не се съмнявал в техните думи; той видял, как скоро след усмиряване на неговото безпокойно съзнание свинете паднали от сипея, и той винаги вярвал в това, че те носили в себе си тези самите зли духове, които така дълго предизвиквали неговата болест и го мъчили. И това имало голямо значение за необратимостта на неговото оздравяване. Също толкова вярно е и това, че всички апостоли на Иисус (с изключение на Тома)виждали пряка връзка между случая със свинете и излекуването на Амос.
Иисус не получил долгожданного отдыха. Большую часть дня его одолевали те, кто пришел, прослышав об излечении Амоса, и кого привлек рассказ о демонах, оставивших этого сумасшедшего и вселившихся в стадо свиней. Так, после одной только ночи отдыха, ранним утром во вторник Иисуса и его товарищей разбудила делегация иноверцев, занимавшихся свиноводством, которые пришли просить Иисуса покинуть их. Обращаясь к Петру и Андрею, их представитель сказал: "Рыбаки Галилеи, оставьте нас и заберите с собой своего пророка. Мы знаем, что он святой человек, однако боги нашей страны не
Иисус не получил дългоочаквания отдих. Голямата част от деня него го изморявали, тези които пристигали, чувайки за излекуването на Амос, и които привлякъл разказа за демоните, оставили този побъркан и вселили се в стадо свине. Така, след една само нощ за отдих, в ранното утро във вторник Иисус и неговите другари разбудила делегация друговерци, занимаваща се със свиневъдство, които пристигнали да помолят Иисус да ги напусне. Обръщайки се към Петър и Андрей, техният представител казал:"Рибари от Галилея, оставете нас и вземете със себе си своя пророк. Ние знаем, че той е свят човек, обаче боговете на нашата страна не
знают его, и нам грозит потеря многих свиней. Мы объяты страхом перед вами, и потому мы просим вас уйти отсюда". Услышав эти слова, Иисус сказал Андрею: "Вернемся домой".
го познават, и нас ни грози загубата на много свине. Ние сме обзети от страх пред вас, и поради това ние ви молим да си вървите от тук". Чувайки тези думи, Иисус казал на Андрей: "Ще се върнем у дома".
Когда они уже были готовы отправиться в путь, Амос стал упрашивать Иисуса взять его с собой, но Учитель не согласился. Иисус сказал Амосу: "Не забывай, что ты являешься сыном Божьим. Возвращайся к своим людям и покажи им, какие великие вещи совершил для тебя Бог". И Амос начал странствовать, рассказывая, как Иисус изгнал легион бесов из его беспокойной души и как эти злые бесы вселились в стадо свиней, тут же приведя их к погибели. И он не остановился, пока не побывал во всех городах Декаполиса, возвещая о великих делах, совершенных для него Иисусом.
Когато те вече били готови да се отправят на път, Амос започнал да пита Иисус да го вземе със себе си, но Учителя не се съгласил. Иисус казал на Амос:" Не забравяй, че ти се явяваш син Божий. Връщай се към своите хора и им покажи, какви велики неща е извършил за теб Бог". И Амос започнал да странства, разказвайки, как Иисус изгонил легион бесове от неговата безпокойна душа и как тези зли бесове се вселили в стадо свине, тутакси привеждайки ги към гибел. И той не се спрял, докато не преминал през всички градове от Декаполис, възвестявайки за великите дела, извършени за него от Иисус.