Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 145. ЧЕТИРИ ЗНАМЕНАТЕЛНИ ДНИ В КАПЕРНАУМ
ИИСУС и апостолы прибыли в Капернаум вечером во вторник, 13 января. Как обычно, они расположились в доме Зеведея в Вифсаиде. Теперь, когда Иоанн Креститель был казнен, Иисус приготовился впервые открыто отправиться в путешествие по Галилее с публичными проповедями. Весть о прибытии Иисуса быстро разнеслась по городу, и на следующий день, ранним утром, его мать Мария поспешила прочь, отправившись в Назарет к своему сыну Иосифу.
ИИСУС и апостолите пристигнали в Капернаум вечерта във вторник, 13 януари. Както обикновено, те се разположили в дома на Зеведей във Вифсайда. Сега, когато Йоан Кръстител бил екзекутиран, Иисус се приготвил за първи път открито да се отправи в пътешествие по Галилея с публични проповеди. Веста за пристигането на Иисус бързо се разнесла по града, и на следващия ден, в ранното утро, неговата майка Мария побързала да отиде далече, отправяйки се към Назарет към своя син Йосиф.
Среду, четверг и пятницу Иисус провел в доме Зеведея, готовя своих апостолов к их первому большому проповедническому путешествию. Кроме того, он принял и учил многих проявлявших искренний интерес посетителей - как по одному, так и в группах. Через Андрея он договорился о выступлении в синагоге в ближайшую субботу.
Сряда, четвъртък и петък Иисус провел в дома на Зеведей, готвейки своите апостоли към тяхното първо голямо проповедническо пътешествие. Освен това, той приел и учил много проявяващи искрен интерес посетители - както по един, така и в групи. Чрез Андрей той се договорил за изказване в синагогата в близката събота.
Поздно вечером в пятницу Иисуса тайно навестила его младшая сестра, Руфь. Они провели вдвоем около часа в лодке, стоявшей на якоре неподалеку от берега. Ни один человек, за исключением Иоанна Зеведеева, не знал об этой встрече, и ему было велено никому о ней не рассказывать. Руфь была единственным членом семьи Иисуса, последовательно и непоколебимо верившим в божественность его земной миссии, - начиная со времени пробуждения ее духовности и на протяжении всего богатого событиями служения, смерти, воскресения и вознесения Иисуса; в итоге, она перешла в иные миры, ни разу не усомнившись в сверхъестественном характере миссии ее отца-брата, исполненной им во плоти. Из всех членов земной семьи Иисуса малышка Руфь была его главным утешением на всём протяжении тяжелого испытания - суда, отвержения и распятия.
Късно вечерта в петък Иисус тайно навестила неговата младша сестра, Руф. Те прекарали двамата около два часа в лодка, стояща на котва не далеч от брега. Нито един човек, с изключение на Йоан Зеведеев, не знаел за тази среща, и на него му било заповядано на никого за нея да не разказва. Руф бил единствения член от семейството на Иисус, последователно и непоколебимо вярващ в божествеността на неговата земна мисия, започвайки от времето на пробуждане на нейната духовност и по протежение на цялото богато на събития служене, смърт, възкресение и възнасяне на Иисус; в крайна сметка, тя преминала в други светове, нито веднъж не усъмнявайки се в свръхестествения характер на мисията на нейния баща-брат, изпълнена от него в плът. От всички членове на земното семейство на Иисус малката Руф била неговото главно утешение по цялото протежение на тежкото изпитание - съда, изоставянето и разпятието.
1. УЛОВ НА РИБА
Утром в пятницу той же недели, когда Иисус учил на берегу, толпа оттеснила его настолько, что он оказался у самой воды и дал знак рыбакам, находившимся неподалеку в лодке, прийти к нему на помощь. Перейдя в лодку, он более двух часов продолжал учить собравшийся народ. Лодка эта называлась "Симон"; ранее она принадлежала Симону Петру, и в свое время Иисус построил ее собственными руками. В то утро лодкой пользовался Давид Зеведеев с двумя своими товарищами; они только что подошли к берегу, прорыбачив на озере впустую всю ночь. Они чистили и чинили свои сети, когда Иисус позвал их на помощь.
На утрото в петък същата тази седмица, когато Иисус учил на брега, тълпата го притиснала до толкова, че той се оказал до водата и дал знак на рибарите, намиращи се не далеч в лодка, да дойдат към него на помощ. Преминавайки в лодката, той повече от два часа продължавал да учи събралия се народ. Лодката се наричала "Симон"; по-рано тя принадлежала на Симон Петър, и в своето време Иисус я построил със собствените си ръце. В това утро от лодката се ползувал Давид Зеведеев с двама свои другари; те едва достигнали към брега, от напразния риболов през цялата нощ. Те чистили и кърпели своите мрежи, когато Иисус ги призовал на помощ.
Закончив учить людей, Иисус сказал Давиду: "Так как вам пришлось задержаться, чтобы помочь мне, позвольте поработать с вами. Отправимся порыбачить; отведите лодку туда, на глубину, и закиньте свои сети". Но один из помощников Давида, Симон, ответил: "Учитель, это бесполезно. Мы трудились
Завършвайки да учи хората, Иисус казал на Давид: "Тъй като на вас ви се наложи да се забавите, за да ми помогнете, позволете да поработя с вас. Да се отправим на риболов; откарайте лодката тук, на дълбокото, и хвърлете своите мрежи". Но един от помощниците на Давид, Симон, отвърнал:"Учителю, това е безполезно. Ние се трудихме
всю ночь и ничего не поймали; тем не менее мы сделаем, как ты велишь, - выйдем в море и закинем сети". И Симон согласился последовать указаниям Иисуса после знака своего хозяина, Давида. Когда они достигли указанного Иисусом места и закинули сеть, то в ней оказалось столько рыбы, что они стали бояться за свои сети. Поэтому они дали знать своим товарищам, находившимся на берегу, что они нуждаются в помощи. Когда все три лодки были наполнены до краев рыбой, - так, что почти черпали бортами воду, - Симон припал к ногам Иисуса и сказал: "Оставь меня, Учитель, ибо я грешен". Симон и все остальные свидетели этого случая были потрясены уловом рыбы. С того дня Давид Зеведеев, этот Симон и их товарищи оставили свои сети и последовали за Иисусом.
цяла нощ и нищо не хванахме; още повече ние ще направим, как ти повеляваш, - ще излезем в морето и ще хвърлим мрежите". И Симон се съгласил да последва указанията на Иисус след знака на своя стопанин, Давид. Когато те достигнали на указаното от Иисус място и хвърлили мрежата, то в нея се оказало толкова риба, че те започнали да се боят за своите мрежи. Поради това те дали знак на своите другари, намиращи се на брега, че те се нуждаят от помощ. Когато всичките три лодки били напълнени до горе с риба, - така, че почти загребвали с бордовете вода, Симон паднал към краката на Иисус и казал:"Запази мен, Учителю, защото аз съм грешен". Симон и всички останали свидетели на този случай били потресени от улова на риба. От този ден Давид Зеведеев, този Симон и техните другари оставили своите мрежи и последвали след Иисус.
Однако в этом улове рыбы не было ничего чудесного. Иисус внимательно изучал природу; он был опытным рыбаком и знал повадки рыб в Галилейском море. В данном случае он просто направил лодки к тому месту, где обычно водилась рыба в это время суток. Но последователи Иисуса всегда считали это чудом.
Обаче в този улов на риба нямало никакво чудо. Иисус внимателно изучавал природата; той бил опитен рибар и познавал навиците на рибата в Галилейско море. В дадения случай той просто насочил лодката към това място, където обикновено отивала рибата в това време от денонощието. Но последователите на Иисус винаги считали това за чудо.
2. ПО ОБЯД В СИНАГОГАТА
На следующий день, во время дневной службы в синагоге, Иисус выступил с проповедью на тему "Воля небесного Отца". Утром Симон Петр прочитал проповедь "О царстве". Темой Андрея, выступившего в четверг на вечернем собрании в синагоге, был "Новый путь". В это время в Капернауме в Иисуса верило больше людей, чем в каком-либо другом городе на земле.
На следващият ден, по време на дневната служба в синагогата, Иисус излязъл с проповед на тема "Волята на небесният Отец". Сутринта Симон Петър прочел проповедта "За царството". Темата на Андрей, излязъл в четвъртък на вечерното събрание в синагогата, била "Новият път". В това време в Капернаум в Иисус вярвали повече хора, отколкото в който и да било друг град на земята.
Выступая в синагоге в тот субботний день, Иисус, следуя обычаю, сначала выбрал текст из закона, прочитав отрывок из Книги Исхода: "Служи Господу, Богу своему, и он благословит твой хлеб и твою воду и отведет от тебя все болезни". Второй текст он взял из пророков, прочитав отрывок из Исайи: "Поднимись и свети, ибо твой свет пришел, и слава Господа сияет над тобою. Тьма может покрывать землю, во мраке народы, но дух Господа воссияет над тобою, и божественная слава будет зрима в тебе. Даже язычники придут к этому свету, и многие великие умы не устоят перед его яркостью".
Излизайки с изказване в синагогата в този съботен ден, Иисус, следвайки обичая, отначало избирал текст от закона, прочитайки откъс от Книга Изход:" Служи на Господа, Бога твой, и той ще благослови твоя хляб и твоята вода и ще те отведе от всички болести". Втория текст той взел от пророците, прочитайки откъс от Исайя: "Вдигни се и свети, защото твоята светлина дойде, и славата на Господа сияе над теб. Тъмнината може да покрива земята, в мрак да са народите, но духа на Господ ще възсияе над теб, и божествената слава ще бъде видима в теб. Даже езичниците ще дойдат към тази светлина, и много велики умове няма да устоят пред нейната яркост".
Для Иисуса эта проповедь была попыткой ясно показать, что религия является личным опытом. В частности, Учитель сказал:
За Иисус тази проповед била опит ясно да покаже, че религията се явява личен опит. В частност Учителят казал:
"Вы хорошо знаете, что любовь добросердечного отца к своей семье как единому целому объясняется его сильным чувством к каждому члену своей семьи. Впредь всякий из вас должен относиться к небесному Отцу не как дитя Израиля, а как дитя Божье. Все вместе вы действительно являетесь детьми Израиля; как индивидуум каждый из вас есть дитя Божье. Я пришел не для того, чтобы раскрыть Отца детям Израиля, а для того, чтобы принести это знание Бога и откровение его любви и милосердия каждому верующему в качестве подлинного личного опыта. Все пророки учили вас, что Ягве заботится о своих детях, что Бог любит Израиль. Но я пришел к вам, чтобы провозгласить более великую истину, - ту, которую поняли многие поздние пророки: Бог любит каждого - каждого из вас - как индивидуума. В течение всех этих поколений ваша религия была национальной, или расовой; я же пришел для того, чтобы дать вам личную религию.
"Вие добре знаете, че любовта на добросърдечния баща към своето семейство като към единно цяло се обяснява с неговото силно чувство към всеки член на своето семейство. За напред всеки от вас трябва да се отнася към небесния Отец на като дете на Израил, а като дете Божие. Всички заедно вие действително се явявате деца на Израил; като индивид всеки от вас е дете Божие. Аз дойдох не за това, че да разкрия Отца на децата на Израил; а за това, да донеса това знание за Бога и откровението на неговата любов и милосърдие към всеки вярващ в качеството на истински личен опит. Всички пророци са учили вас, че Яхве се грижи за своите деца, че Бог обича Израил. Но аз дойдох към вас, за да провъзглася по-великата истина, - тази, която са разбрали много от късните пророци:" Бог обича всеки - всекиго от вас - като индивид. В течение на тези поколения вашата религия е била национална, или расова; и аз също дойдох за това, за да ви дам лична религия.
Но даже это не является новой идеей. Многие из вас - люди духовного склада - знают эту истину постольку, поскольку некоторые пророки наставляли вас в этом. Разве вы не читали в Писаниях у пророка Иеремии, где сказано: „В те дни уже не будут говорить, что отцы ели зеленый виноград, а у детей - оскомина. Каждый умрет только за свой собственный грех; оскомина будет у каждого, кто ест кислый виноград. И вот наступят дни, когда я заключу со своим народом новый завет, - не такой, какой я заключил с их предками, когда я вывел их из земли Египетской, но согласно новому пути. Я запишу свой закон в их сердцах. Я буду их Богом, а они - моим народом. В те дни уже не спросит брат брата, знает ли он Господа. Нет! Ибо все они будут знать меня лично, от мала до велика".
Но даже това не се явява нова идея. Много от вас - хора с духовен начин на мислене - знаят тази истина до толкова, до колкото някои пророци са наставлявали вас в това. Нима вие не сте чели в Писанията у пророк Йеремия, където е казано:" В тези дни вече няма да говорят, че бащите са яли зелено грозде, а децата - скомина. Всеки ще умре само за своя собствен грях; скомина ще има у всекиго, който и кисело грозде. И ето ще настъпят дни, когато аз ще сключа със своя народ нова завет, - не такъв, какъвто аз съм сключил с техните предци, когато аз съм ги извел от земята Египетска, но съгласно новия път. Аз ще запиша своя закон в техните сърца. Аз ще бъда техен Бог, а те - мой народ. В тези дни вече не пита брат брата, познава ли той Господа. Не! Защото всички те ще ме познават лично, от малкия до великия".
Разве вы не читали этих обещаний? Разве вы не верите Писаниям? Разве вы не понимаете, что слова пророка исполняются в том, что вы видите сегодня? И разве Иеремия не призывал вас сделать религию делом сердца, установить личную связь с Богом? Разве пророк не сказал вам, что Бог небесный проникнет в каждое сердце? И разве вас не предупреждали, что человеческое сердце более всего обманчиво, а порою и крайне испорчено?
Нима вие не сте чели тези обещания? Нима вие не вярвате в Писанията? Нима вие не помните, че думите на пророка се изпълняват в това, което вие виждате днес? И нима Йеремия не е призовавал вас да направите религията дело на сърцето, да установите лична връзка с Бога? Нима пророкът не е казал вам, че Бога небесен прониква във всяко сърце? И нима вас не са ви предупреждавали, че човешкото сърце повече от всичко се лъже, а понякога и крайно развалено?
Разве не читали вы то место, где Иезекииль учит еще ваших отцов, что религия должна стать реальностью в вашем личном опыте? Вы больше не будете пользоваться пословицей, гласящей: „Отцы ели зеленый виноград, а у детей - оскомина". „Живу я! - говорит Господь Бог. - Смотрите, все души принадлежат мне; как душа отца, так и душа сына. Только та душа, которая грешила, умрет". Именно этот день предвидел Иезекииль, когда сказал от имени Бога: „И дам вам сердце новое, и новый дух вложу в вас".
Нима не сте чели това място, където Йезекил учи още вашите бащи, че религията трябва да стане реалност във вашия личен опит? Вие няма повече да се ползувате от пословицата, гласяща:"Бащите яли зелено грозде, а децата - скомина". "Аз живея! - казва Господ Бог. - Гледайте, всички души ми принадлежат; както душата на бащата, така и душата на сина. Само тази душа, която е грешила, ще умре". Именно този ден е предвидил Йезекил, когато е казал от името на Бога:"И ще дам вам сърце ново, и нов дух ще вложа във вас".
Вы не должны больше бояться того, что Бог накажет нацию за грех одного человека; не накажет небесный Отец и одного из своих верующих детей за грехи нации, хотя члены любой семьи зачастую должны сталкиваться с материальными последствиями семейных ошибок и коллективных проступков. Разве вы не осознаёте, что мечта о лучшей нации - или о лучшем мире - связана с совершенствованием и просвещением индивидуума?"
Вие не трябва да се боите от това, че Бог ще накаже нацията за греха на един човек ; няма да накаже небесния Отец и едно от своите вярващи деца за греха на нацията, макар членовете на кое да е семейство често да са длъжни да се сблъскват с материалните последствия от семейните грешки и колективните простъпки. Нима вие не осъзнавате, че мечтата за по-добра нация - или за по-добър свят - е свързана с усъвършенстването и просвещаването на индивида?"
Вслед за этим Учитель рассказал о желании небесного Отца, чтобы его земные дети, постигшие эту духовную свободу, приступили к тому вечному восхождению к Раю, которое состоит в осознанном ответе создания на божественное побуждение пребывающего в нем духа: найти Создателя, познать Бога и стремиться стать похожим на него.
След това Учителят разказал за желанието на небесния Отец, че неговите земни деца, постигнали тази духовна свобода, са пристъпили към това вечно възхождане към Рая, което се състои в отговора на създанието на божественото подбуждане от пребиваващия в него дух: да намери Създателя, да познае Бога и да се стреми да стане подобен на него.
Эта проповедь оказала апостолам огромную помощь. Каждый из них более полно осознал, что евангелие царства обращено к индивидууму, а не к нации.
Тази проповед оказала на апостолите огромна помощ. Всеки от тях по-пълно осъзнал, че евангелието за царството е обърнато към индивида, а не към нацията.
Несмотря на то, что жители Капернаума были знакомы с учением Иисуса, они были потрясены его проповедью, с которой он выступил в эту субботу. Он действительно учил как человек, имеющий власть, а не как книжник.
Независимо от това, че жителите на Капернаум били запознати с учението на Иисус, те били потресени от неговата проповед, с която той излязъл в тази събота. Той действително учил като човек, имащ власт, а не като книжник.
Как только Иисус закончил говорить, с одним из слушающих - юношей, сильно возбужденным его словами, - случился эпилептический припадок, и он громко закричал. Когда приступ прошел и к нему стало возвращаться сознание, он проговорил в полузабытьи: "Что нам до тебя, Иисус Назарянин? Кто ты - святой Божий? Зачем ты явился сюда? Чтобы погубить нас?" Иисус приказал
Когато едва Иисус завършил да говори, с един от слушащите - юноша, силно възбуден от неговите думи, - се случил епилептичен припадък, и той високо закрещял. Когато пристъпът преминал и към него започнало да се възвръща съзнанието, той проговорил в полузабрава: "Какво да правим до теб, Иисус Назарянин? Кой си ти - светец Божий? Защо ти си се явил тук? За да погубиш нас?" Иисус заповядал
людям успокоиться и, взяв молодого человека за руку, сказал: "Пробудись" - и юноша тут же пришел в себя.
на хората да се успокоят и, хващайки младия човек за ръка, казал:"Пробуди се" - и юношата в този момент дошъл на себе си.
Этот юноша не был одержим нечистым духом или демоном. Он страдал обычной эпилепсией, но ему внушали, что его недуг является следствием одержимости злым духом. Он верил этим внушениям, и это накладывало отпечаток на всё, что он думал или говорил относительно своего заболевания. Все люди верили, что подобные явления - прямое следствие присутствия нечистых духов. Поэтому они считали, что Иисус изгнал из этого человека демона. Однако, в данном случае Иисус не излечил его от эпилепсии. Этот человек действительно был исцелен в тот же день, но это произошло позднее, после захода солнца. Спустя много лет после Пятидесятницы апостол Иоанн, последним описавший деяния Иисуса, избегал каких-либо упоминаний так называемых "изгнаний бесов", и он поступал так потому, что случаи одержимости полностью прекратились после Пятидесятницы.
Този юноша не бил обсебен от нечист дух или демон. Той страдал от обикновена епилепсия, но на него му внушавали, че неговият недъг се явява в следствие на обсебване от зъл дух. Той вярвал в това внушение, и това наслагвало отпечатък на всичко, което той мислил или говорил относно своето заболяване. Всички хора вярвали, че подобни явления - са пряко следствие от присъствието на нечисти духове. Поради това те считали, че Иисус е изгонил от този човек демона. Обаче, в дадения случай Иисус не го е излекувал от епилепсията. Този човек действително е бил изцелен в този същия ден, но това се случило по-късно, след залеза на слънцето. Много години след Петдесятница апостол Йоан, последният описващ деянията на Иисус, избягвал каквито и да било упоменавания на така наречените "изгонвания на бесове", и той постъпвал така поради това, че случаите на обсебване напълно се прекратили след Петдесятница.
В результате этого рядового события по всему Капернауму быстро разнеслась весть о том, что Иисус изгнал из человека беса и чудесным образом исцелил его в синагоге по окончании дневной проповеди. Суббота была подходящим временем для молниеносного распространения таких поразительных слухов. Сообщение об этом происшествии разнеслось также по всем небольшим селениям вокруг Капернаума, и многие люди поверили ему.
В резултата на това поредно събитие по целия Капернаум бързо се разнесла вестта за това, че Иисус изгонил от човек беса и по чудесен начин го изцелил в синагогата след свършване на дневната проповед. Съботата било подходящо време за мълниеносно разпространяване на такива поразителни слухове. Съобщението за това произшествие се разнесло така също по всички малки селища около Капернаум, и много хора му повярвали.
Приготовлением еды и хозяйством в большом доме Зеведея, ставшем центром деятельности Иисуса и двенадцати апостолов, обычно занимались жена Симона Петра и ее мать. Дом Петра находился рядом с домом Зеведея. Иисус и его друзья остановились здесь, возвращаясь из синагоги, так как мать жены Петра уже в течение нескольких дней страдала перемежающейся лихорадкой. И вот, случилось так, что примерно в то же время, когда Иисус стоял над больной женщиной, держа ее за руку, гладя ей лоб и говоря слова утешения и ободрения, лихорадка оставила ее. Иисус еще не успел объяснить своим апостолам, что в синагоге не произошло никакого чуда. Теперь же, находясь под свежим и ярким впечатлением от того случая и вспомнив воду и вино в Кане, они восприняли и это совпадение как очередное чудо, и некоторые из них бросились из дома, чтобы разнести эту новость по всему городу.
С приготвянето на храната и домакинството в големия дом на Зеведей, станал център на деятелността на Иисус и дванадесетте апостола, обикновено се занимавала жената на Симон Петър и нейната майка. Домът на Петър се намирал редом с дома на Зеведей. Иисус и неговите другари се установили тук, връщайки се от синагогата, тъй като майката на жената на Петър вече в течение на няколко дни страдала от променяща се треска. И ето, случило се така, че примерно в това същото време, когато Иисус стоял над болната жена, държейки я за ръка , гладейки нейното чело и говорейки думи на утешение и ободрение, треската я оставила. Иисус още не успял да обясни на своите апостоли, че в синагогата не се е случило никакво чудо. Сега отново, намирайки се под свежите и ярки впечатления от този случай и спомняйки си водата и виното в Кана, те възприели и това съвпадение като поредното чудо, и някои от тях хукнали извън дома, за да разнесат тази новина по целия град.
Теща Петра, Амафа, страдала малярийной лихорадкой. В этот раз она не была чудесным образом исцелена Иисусом. Только спустя несколько часов, после захода солнца, она излечилась в связи с чрезвычайным событием, произошедшим в палисаднике дома Зеведея.
Тъщата на Петър, Амата, страдала от маларийна треска. В този път тя не била по чудесен начин изцелена от Иисус. Едва няколко часа след, след залеза на слънцето, тя се излекувала във връзка с черезвичайното събитие, случило се в малката оградено градина пред дома на Зеведей.
Все эти случаи типичны для поведения падкого на волшебства поколения; эти верившие в чудеса люди использовали в качестве предлога каждое стечение обстоятельств, чтобы заявить, что Иисус сотворил очередное чудо.
Всички тези случаи са типични да поведението на падащото си по вълшебства поколение; тези вярващи в чудеса хора използували в качеството на предлог всяко стечение на обстоятелствата, за да заявят, че Иисус е сътворил поредното чудо.
3. ИЗЦЕЛЕНИЕ СЛЕД ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ
К концу этой богатой событиями субботы, когда Иисус и его апостолы собирались приступить к своей вечерней трапезе, весь Капернаум и его окрестности пришли в величайшее возбуждение из-за этих якобы чудесных исцелений; все, кто страдал каким-то недугом, приготовились сразу же после захода солнца отправиться к Иисусу сами или с помощью друзей. Согласно иудейскому учению, в священные часы субботы человек не имел права отправиться даже на лечение.
Към края на тази богата на събития събота, когато Иисус и неговите апостоли се събирали да пристъпят към своята вечерна трапеза, целия Капернаум и неговите околности дошли в най-велико възбуждение поради тези сякаш чудесни изцеления; всички, които страдали от някакъв недъг, се приготвили веднага след залез слънце да се отправят към Иисус сами или с помощта на другари. Съгласно юдейското учение, в свещените часове на съботата човек нямал право да се отправи даже на лечение.
Поэтому как только солнце село за горизонтом, множество пораженных болезнями мужчин, женщин и детей начали стекаться к дому Зеведея в Вифсаиде. Один человек отправился в путь со своей парализованной дочерью, как только солнце скрылось за соседским домом.
Поради това когато едва слънцето седнало зад хоризонта, множество поразени от болести мъже, жени и деца започнали да се стичат към дома на Зеведей във Вифсайда. Един човек се отправил на път със своята парализирана дъщеря, когато само едва слънцето се скрило зад съседския дом.
Всё в этот день вело к этому необыкновенному событию, произошедшему на закате солнца. Даже отрывок, использованный Иисусом в послеобеденной проповеди, указывал на то, что следует избавиться от болезней; и он говорил с такой невиданной мощью и властностью! Его проповедь была столь убедительной! Не взывая к человеческим авторитетам, он говорил, обращаясь непосредственно к сознанию и душам людей. Не прибегая к логике, софизмам законников или глубокомысленным выражениям, он действительно обращался с сильным, прямым, ясным и личным воззванием к сердцам своих слушателей.
Всичко в този ден водело към това необикновено събитие, случило се след залез слънце. Даже откъса, използуван от Иисус в следобедната проповед, указвал на това, че следва да се избавят от болестите; и той говорил с такава невиждана мощ и властност! Неговата проповед била толкова убедителна! Без да се обръща към човешки авторитети, той говорил, обръщайки се непосредствено към съзнанието и душите на хората. Без да прибягва към логиката, софизма на законниците или към дълбокомислено изразяване, той действително се обръщал със силно, пряко, ясно и лично възвание към сърцата на своите слушатели.
Эта суббота была великим днем в земной жизни Иисуса, да и в жизни вселенной. Еврейский городок Капернаум фактически стал действительной столицей локальной вселенной Небадон. Горстка евреев в капернаумской синагоге не были единственными существами, которые внимали заключительным словам проповеди Иисуса: "Ненависть - это тень страха, месть - личина трусости". Не могли его слушатели забыть и этих благословенных слов: "Человек - сын Бога, а не дитя дьявола".
Тази събота била велик ден в земния живот на Иисус, да и в живота на вселената. Еврейското градче Капернаум фактически станал действителна столица на локалната вселена Небадон. Шепата евреи в капернаумската синагога не били единствените същества , които внимавали в съдържащите се думи в проповедта на Иисус:"Омразата - това е сянка на страха, отмъщението - було на плашливостта". Не могли неговите слушатели да забравят и тези благословени думи: "Човекът - е син на Бога, а не дете на дявола".
Вскоре после захода солнца, когда Иисус и апостолы, отужинав, еще сидели за столом, жена Петра услышала из палисадника голоса и, подойдя к двери, увидела, что перед домом собирается большая толпа больных людей и что дорога из Капернаума запружена теми, кто направляется к ним в надежде на исцеление от рук Иисуса. Увидев это зрелище, она сразу же сообщила о нем своему мужу, а тот - Иисусу.
Скоро след залез слънце, когато Иисус и апостолите, свършили с вечерята, още седели до масата, жената на Петър чула от оградената градина пред дома глас и, отивайки към вратата, видяла, че пред дома се събира голяма тълпа болни хора и че пътя от Капернаум е запълнен от тези, които се насочват към тях в надежда за изцеление от ръцете на Иисус. Виждайки това зрелище, тя веднага съобщила за него на своя мъж, а той - на Иисус.
Когда Учитель вышел из парадной двери Зеведеева дома, его взору предстало множество пораженных болезнями и страдающих людей. Он смотрел почти на тысячу больных и хворых; во всяком случае, такое число людей собралось перед ним. Не все присутствующие страдали от болезней; некоторые пришли, помогая своим любимым в их стремлении исцелиться.
Когато Учителят излязъл от парадната врата на Зеведеевия дом, пред неговия поглед застанало множество от поразени от болести и страдащи хора. Той гледал на почти хилядата болни и немощни; във всеки случай, такова число хора се събрали пред него. Не всички присъствуващи страдали от болести, някои дошли, помагайки на своите любими в техния стремеж да се изцелят.
Вид этих страдающих смертных - мужчин, женщин и детей, мучения которых в значительной мере являлись следствием ошибок и преступлений его собственных доверенных Сынов вселенской администрации, - особым образом тронул человеческое сердце Иисуса и пробудил в этом великодушном Сыне-Создателе божественное милосердие. Но Иисус прекрасно понимал, что ему никогда не построить прочного духовного движения на фундаменте одних только материальных чудес. Он последовательно стремился воздерживаться от демонстрации своих прерогатив создателя. Со времени Каны с его учением не было связано ничего сверхъестественного или волшебного; тем не менее эта толпа страждущих тронула его благожелательное сердце и глубоко взволновала его.
Видът на тези страдащи смъртни - мъже, жени и деца, мъченията на които в значителна степен се явявали в следствие на грешките и престъпленията на неговите собствени доверени Синове от вселенската администрация, - по особен начин трогнал човешкото сърце на Иисус и пробудил в този великодушен Син-Създател божественото милосърдие. Но Иисус прекрасно разбирал, че той никога няма да построи устойчиво духовно движение на фундамента на едните само материални чудеса. Той последователно се стремял да се въздържа от демонстрация на своите прерогативи на създател. От времето в Кана с неговото учение не било свързано нищо свръхестествено или вълшебно; още повече тази тълпа страдащи трогнала неговото благожелателно сърце и дълбоко го развълнувало.
Он услышал, как из палисадника кто-то крикнул: "Учитель, вымолви слово, верни нам здоровье, исцели наши болезни и спаси наши души". Не успели эти слова растаять в воздухе, как сонм серафимов, физических управляющих, Носителей Жизни и промежуточных созданий, постоянно сопровождавших воплощенного Создателя вселенной, приготовился использовать созидательную силу в случае получения сигнала от их Владыки. Это был один из тех моментов в земной жизни Иисуса, когда божественная мудрость и человеческое сочувствие переплелись настолько, что Сын Человеческий обратился за помощью к воле своего Отца.
Той чул, как от градинката някой извикал: "Учителю, промълви дума, върни ни здравето, изцели нашите болести и спаси нашите души". Не успели тези думи да се разсеят във въздуха, когато множеството серафими, физическите управляващи, Носителите на Живот и промеждутъчните създания, постоянно съпровождащи въплътения Създател на вселената, се приготвили да използуват съзидателната сила в случай на получаване на сигнал от техния Владика. Това бил един от тези моменти в земния живот на Иисус, когато божествената мъдрост и човешкото съчувствие се преплели до толкова, че Синът Човешки се обърнал за помощ към волята на своя Отец.
Когда Петр стал умолять его внять их крику о помощи, Иисус, глядя на толпу страждущих, ответил: "Я пришел в этот мир, чтобы раскрыть Отца и
Когато Петър започнал да го умолява да се отнесе с внимание към техния вик за помощ, Иисус, гледайки към тълпата страдащи, отвърнал:"Аз дойдох в този свят, за да разкрия Отца и
установить его царство. Этой цели посвящена вся моя прожитая до сих пор жизнь. Поэтому если на то будет воля Пославшего меня, и если это не будет противоречить провозглашению мною евангелия небесного царства, я хотел бы видеть своих детей исцеленными, и... " - но дальнейшие слова Иисуса потонули в шуме.
да установя неговото царство. На тази цел е посветен целият мой проживян до този момент живот. За това ако за това бъде волята на Прославилият мене, и ако това няма да противоречи на провъзгласяването от мен евангелие за небесното царство, аз бих искал да видя своите деца изцелени, и …" - но по-нататъшните думи на Иисус потънали в шума.
Иисус передал Отцу ответственность за принятие решения об исцелении. Очевидно, воля Отца не противоречила этому желанию, ибо не успел Учитель произнести своих слов, как сонм небесных личностей, действующих под предводительством Личностного Настройщика Иисуса, пришел в состояние чрезвычайной активности. Обширная свита опустилась на разноликую толпу страдающих смертных, и через мгновение 683 человека - мужчины, женщины и дети - были исцелены, полностью избавлены от всех физических заболеваний и других материальных недугов. Это было первым и последним зрелищем такого рода на земле. И для тех из нас, кто был свидетелем этой созидательной волны исцеления, это стало действительно захватывающим зрелищем.
Иисус предал на Отца отговорността за вземането на решение за изцеляването. Очевидно, волята на Отца не противоречала на това желание, защото не успял Учителят да произнесе своите думи, когато множеството небесни личности, действуващи под предводителството на Личностния Настройчик на Иисус, преминало в състояние на черезвичайна активност. Обширната свита се спуснала над разноликата тълпа страдащи смъртни, и след миг 683 човека - мъже, жени и деца - били изцелени, напълно избавени от всички физически заболявания и други материални недъзи. Това било първото и последно зрелище от такъв род на земята. И за тези от нас, които са били свидетели на тази съзидателна вълна на изцеление, това станало действително завладяващо зрелище.
Но из всех существ, потрясенных мгновенным и неожиданным всплеском сверхъестественного исцеления, больше всех был удивлен Иисус. В тот момент, когда его человеческое участие и сострадание были сосредоточены на открывшемся перед ним зрелище страданий и боли, он забыл предупреждения своего Личностного Настройщика о том, что при определенных условиях и в некоторых обстоятельствах становится невозможным ограничить временной аспект присущих Сыну-Создателю прерогатив творца. Иисус желал исцеления этих страдающих смертных, если это не противоречило воле его Отца. Личностный Настройщик Иисуса тут же постановил, что в тот момент подобный акт с использованием созидательной энергии не нарушал волю Райского Отца, и этим решением - ввиду предшествующего желания Иисуса вылечить людей - созидательный акт стал фактом. То, чего желает Сын-Создатель и что соответствует воле его Отца, ЕСТЬ. Это стало самым массовым физическим исцелением смертных за всю земную жизнь Иисуса.
Но от всички същества, потресени от мигновеното и неочаквано изригване на свръхестественото изцеление, повече от всички бил удивен Иисус. В този момент, когато неговото човешко участие и състрадание били съсредоточени върху откриващото се пред него зрелище на страдание и болка, той забравил за предупреждението на своя Личностен Настройчик за това, че при определени условия и в някои обстоятелства става невъзможно да се ограничи времевия аспект на присъщите за Сина-Създател прерогативи на творец. Иисус желаел изцеляването на тези страдащи смъртни, ако това не противоречи на волята на неговия Отец. Личностният Настройчик на Иисус тутакси постановил, че в този момент подобен акт с използуването на съзидателна енергия не нарушава волята на Райския Отец, и с това решение - в предвид предшестващото желание на Иисус да излекува хората - съзидателния акт станал факт. Това, което желае Синът-Създател и, което съответствува на волята на неговия Отец, Е. Това станало най-масовото физическо изцеление на смъртни за целия земен живот на Иисус.
Как и можно было ожидать, молва об этом исцелении на заходе солнца в Вифсаиде близ Капернаума разнеслась по всей Галилее и Иудее, а также за их пределами. В очередной раз у Ирода пробудился страх, и он послал наблюдателей, которые должны были сообщить ему о труде и учениях Иисуса и выяснить, кто он - бывший плотник из Назарета или воскресший из мертвых Иоанн Креститель.
Както и би могло да се очаква, мълвата за изцелението след залеза на слънцето във Вифсайда близо да Капернаум се разнесла по цяла Галилея и Юдея, а така също зад техните предели. За пореден път у Ирод се пробудил страх, и той изпратил наблюдатели, които трябвало да му съобщават за труда и ученията на Иисус и да изяснят, кой е той - бившия строителен дърводелец от Назарет или възкръсналия от мъртвите Йоан Кръстител.
В основном благодаря этой непреднамеренной демонстрации физического исцеления, впредь - на протяжении всей его оставшейся земной жизни - Иисус в равной мере являлся как врачом, так и проповедником. Конечно, он продолжал учить людей, но его непосредственный труд заключался в основном в помощи больным и страждущим, в то время как его апостолы выступали с публичными проповедями и крестили верующих.
В основното благодарение на тази непреднамерена демонстрация на физическото изцеление, за напред - по протежение на целия негов оставащ земен живот - Иисус в равна степен се явявал както лекар, така и проповедник. Разбира се, той продължавал да учи хората, но неговия непосредствен труд се заключавал в основното в помощ на болните и страдащите, в това време когато неговите апостоли излизали с публични проповеди и кръщавали вярващите.
Однако большинство из тех, на ком проявилось действие божественной энергии, продемонстрированной после захода солнца в форме сверхъестественного, или созидательного исцеления, не извлекло долговременной духовной пользы из этого необычайного проявления милосердия. Лишь немногих эта физическая помощь действительно укрепила в вере, но поразительный всплеск вневременного исцеления не помог сердцам людей проникнуться духовным царством.
Обаче болшинството от тези, върху които се проявило действието на божествената енергия, демонстрирано след залеза на слънцето във формата на свръхестествено, или съзидателно изцеление, не извлякло дълговременна духовна полза от това необичайно проявление на милосърдие. Само малцина тази физическа помощ укрепила във вярата, но поразително изригване на извън времевото изцеляване не помогнало на сърцата на хората да се докосната до духовното царство.
Чудеса исцеления, с которыми то и дело была связана земная миссия Иисуса, не являлись частью его плана провозглашения царства. Они были побочным следствием присутствия на земле божественного существа, обладающего практически неограниченными прерогативами создателя в сочетании с
Чудесата на изцелението, с които то и делото била свързана земната мисия на Иисус, не се явявали част от неговия план за провъзгласяване на царството. Те били допълнително следствие от присъствието на земята на божественото същество, притежаващо практически неограничени прерогативи на създател в съчетание с
беспрецедентным соединением божественного милосердия и человеческого сочувствия. Однако эти так называемые чудеса доставляли Иисусу много хлопот, создавая ненужную славу и являясь источником известности, порождавшей предубеждения.
безпрецедентното съединение на божественото милосърдие и човешкото съчувствие. Обаче тези така наречени чудеса доставяли на Иисус много грижи, създавайки ненужна слава и явявайки се източник на известност, пораждащ предубеждения.
4. ВЕЧЕРТА НА ТОЗИ СЪЩИЯ ДЕН
В течение всего вечера, наступившего после этого великого массового исцеления, толпы ликующих и счастливых людей заполняли дом Зеведея, и апостолы Иисуса были на вершине эмоционального подъема. С человеческой точки зрения, этот день стал, наверное, величайшим из всех великих дней в их отношениях с Иисусом. И никогда - ни до, ни после - их надежды не взлетали до таких высот убежденного упования. Лишь за несколько дней до этого - когда они еще находились в Самарии - Иисус сказал им, что настал час для провозглашения царства со всей мощью, и теперь они лицезрели то, что, как они полагали, было исполнением этого обещания. Они затрепетали, предвидя, что их ожидает впереди, если эта поразительная демонстрация целительной силы является только началом. Исчезли последние следы сомнений в божественности Иисуса. Ошеломленные и зачарованные, они буквально опьянели от восторга.
В течение на цялата вечер, настъпила след това велико масово изцеление, тълпите от ликуващи и щастливи хора запълвали дома на Зеведей, и апостолите на Иисус били на върха на емоционалния подем. От човешка гледна точка, този ден станал, навярно, най-великият от всички велики дни в техните отношения с Иисус . И никога - нито до, нито след това - техните надежди не са полетявали да такива висоти на убеденото упование. Едва за няколко дни преди това - когато те още се намирали в Самария - Иисус им казал, че е настанал часа за провъзгласяване на царството с цялата мощ, и сега те виждали това, че, както те полагали, било изпълнено това обещание. Те затрептявали, предвиждайки, какво ги очаква за напред, ако тази поразителна демонстрация на целителна сила се явява само началото. Изчезнали последните следи от съмнение в божествеността на Иисус. Зашеметени и очаровани, те били буквално опиянени от възторг.
Однако, когда они стали искать Иисуса, то не смогли его найти. Учитель был крайне взволнован происшедшим. Эти мужчины, женщины и дети, исцелившиеся от различных болезней, не расходились допоздна в надежде дождаться возвращения Иисуса и поблагодарить его. Апостолы не могли понять поведения Учителя: шло время, а он оставался в уединении; их радость была бы полной и совершенной, если бы не его затянувшееся отсутствие. Когда же Иисус наконец вернулся к ним, было поздно, и практически все облагодетельствованные исцелением люди уже разошлись по домам. Иисус отверг поздравления и восторги двенадцати и других людей, задержавшихся здесь, чтобы поприветствовать его, и только сказал: "Не радуйтесь тому, что мой Отец может исцелить тело, - радуйтесь тому, что он способен спасти душу. Отправимся на покой, ибо завтра нам предстоит заняться делом Отца".
Обаче, когато те започнали да търсят Иисус, те не могли да го намерят. Учителят бил крайно развълнуван от случилото се. Тези мъже, жени и деца, изцелени от различните болести, не се разотивали до късно в надежда да дочакат завръщането на Иисус и да му благодарят. Апостолите не могли да разберат поведението на Учителя:минавало време, а той оставал в уединение; тяхната радост била пълна и съвършена, ако не би било неговото забулено отсъствие. Когато Иисус най-накрая се върнал към тях, било късно, и практически всички облагодетелствани от изцелението хора вече се разотишли по домовете. Иисус отхвърлил поздравленията и възторга на дванадесетте и другите хора задържали се тук, за да го приветстват, и само казал: "Не се радвайте на това, че моя Отец може да изцели тялото, - радвайте се на това, че той е способен да спаси душата. Да отидем да починем, защото утре ни предстои да се заемем с делото на Отца".
И вновь двенадцать разочарованных, смущенных и опечаленных мужчин отправились на покой. В ту ночь они, за исключением близнецов, почти не сомкнули глаз. Стоило Учителю совершить нечто такое, что ободряло души и радовало сердца его апостолов, как он, казалось, тут же вдребезги разбивал их надежды и полностью уничтожал саму основу их мужества и энтузиазма. Сбитые с толку, эти рыбаки смотрели друг на друга, и в их глазах читалась только одна мысль: "Мы не можем понять его. Что всё это значит?"
И отново дванадесетте разочаровани, смутени и опечалени мъже се отправили за почивка. В тази нощ те, с изключение на близнаците, почти не затворили очи. Струвало на Учителят да извърши нещо такова, което ободрявало душите и радвало сърцата на неговите апостоли, когато той, изглеждало, че тутакси на дребни парчета разбивал техните надежди и напълно унищожавал самата основа на тяхното мъжество и ентусиазъм. Объркани, тези рибари гледали един на друг, и в техните очи се четяла само една мисъл:" Ние не можем да го разберем. Какво всичко това означава?"
5. РАННОТО УТРО В НЕДЕЛЯ
В ту субботнюю ночь Иисус тоже почти не сомкнул глаз. Он сознавал, что мир полон физических бедствий и изобилует материальными трудностями, и он задумался об огромной опасности - быть вынужденным посвящать столь значительную часть своего времени заботе о больных и страждущих, что физическая опека сделалась бы препятствием для его миссии по установлению духовного царства в сердцах людей или, по крайней мере, подчинила бы ее себе. Из-за этих и схожих мыслей, одолевавших ночью смертный разум Иисуса, в то воскресное утро он поднялся задолго до рассвета и отправился в одиночестве в одно из своих излюбленных мест для общения с Отцом. В это раннее утро
В тази съботна нощ Иисус почти не затворил очи. Той осъзнавал, че света е пълен с физически бедствия и изобилстват материалните трудности, и той се замислил за огромната опасност - да бъде принуден да посвещава толкова значителна част от своето време на грижа за болните и страдащите, че физическата опека би станала препятствие за неговата мисия по установяване на духовното царство в сърцата на хората или, в крайна сметка, би я подчинила на себе си. Поради тези и сходни мисли, надделяващи през нощта в смъртния разум на Иисус, то в неделното утро той станал дълго преди разсъмване и се отправил в самота в едно от своите най-предпочитани места за общуване с Отца. В това ранно утро
Иисус молился о мудрости и здравом смысле, о том, чтобы не позволять своему человеческому сочувствию, соединенному с божественным милосердием, оказывать на него столь сильное влияние в присутствии страдающих смертных, чтобы всё его время уходило на физическую опеку в ущерб духовной. Хотя он не хотел полностью уклоняться от помощи больным, он знал, что должен заниматься более важным делом, - духовным обучением и религиозным воспитанием.
Иисус се молил за мъдрост и здрав смисъл, за това, че да не позволява на своето човешко съчувствие, съединено с божественото милосърдие, да оказва върху него толкова силно влияние в присъствието на страдащите смъртни, да не би цялото негово време да отиде за физическата опека в ущърб на духовната. Макар той да не искал напълно да се отклонява от помощ към болните, той знаел, че трябва да се занимава с по-важни дела, -духовното обучение и религиозното възпитание.
Иисус столь часто уходил молиться в горы из-за отсутствия укромного помещения, пригодного для его молитв.
Иисус толкова често отивал да се моли в планината поради отсъствието на уединено помещение, пригодно за неговите молитви.
Петр не мог заснуть в ту ночь. Поэтому вскоре после того, как Иисус отправился молиться, когда еще было очень рано, он разбудил Иакова и Иоанна, и трое апостолов отправились на поиски Учителя. Проискав Иисуса больше часа, они нашли его и стали просить, чтобы он объяснил им причину своего странного поведения. Они хотели знать, почему он казался обеспокоенным могучим излиянием целительного духа, приведшего всех людей в бурный восторг и столь обрадовавшего его апостолов.
Петър не могъл да заспи в тази нощ. Поради това скоро след това, когато Иисус се отправил да се моли, когато още било много рано, той разбудил Иаков и Йоан, и тримата апостоли се отправили да търсят Учителя. Търсейки Иисус повече от час, те го намерили и започнали да питат, защо той не им е обяснил причината за своето странно поведение. Те искали да знаят, защо той изглеждал обезпокоен от могъщото изливане на целителния дух, привел всички хора в бурен възторг и толкова зарадвал апостолите.
Более четырех часов Иисус пытался разъяснить этим трем апостолам, что случилось. Он раскрыл им происшедшее и объяснил всю опасность таких проявлений. Иисус поведал им, почему он пришел сюда для молитвы. Он стремился объяснить своим личным соратникам действительные причины невозможности построить царство Отца на чудесах и физическом исцелении. Однако они не смогли понять его учения.
Повече от четири часа Иисус се опитвал да разясни на тези тримата апостоли, какво се е случило. Той им разкрил случилото се и обяснил цялата опасност за такива проявления. Иисус им разказал, защо той е дошъл тук за молитва. Той се стремил да обясни на своите лични съратници действителните причини за невъзможността да построи царството на Отца върху чудеса и физическо изцеление. Обаче те не могли да разберат неговите учения.
Тем временем, с раннего утра в воскресенье, к дому Зеведея стали стекаться новые толпы страдающих и любопытных, которые требовали встречи с Иисусом. Андрей и апостолы оказались в столь затруднительном положении, что пока Симон Зелот говорил с собравшейся толпой, Андрей вместе с несколькими своими товарищами отправился на поиски Иисуса. Найдя Иисуса в обществе трех апостолов, он сказал: "Учитель, зачем ты оставил нас наедине с народом? Посмотри, все ищут тебя; никогда еще так много людей не стремилось к твоему учению. Вот и сейчас дом окружают люди, пришедшие из ближних и дальних мест после сотворенных тобою чудес. Разве ты не вернешься вместе с нами, чтобы помочь им?"
По това време, от ранното утро в неделя , към дома на Зеведей започнали да се стичат нови тълпи страдащи и любопитни, които искали среща с Иисус. Андрей и апостолите се оказали в толкова затруднено положение, че докато Симон Зелот говорил със събралата се тълпа, Андрей с няколко свои другари се отправили в търсене на Иисус. Намирайки Иисус в обществото на тримата апостоли, той казал:"Учителю, защо ти ни остави сами с народа? Погледни, всички търсят теб; никога още така много хора не са се стремили към твоето учение. Ето и сега дома обкръжават хора, дошли от близки и далечни места след сътворените от теб чудеса. Нима ти няма да се върнеш заедно с нас, за да им помогнеш?"
Услышав эти слова, Иисус ответил: "Андрей, разве я не внушал тебе и твоим товарищам, что моя земная миссия - раскрытие Отца, а моя проповедь - возвещение царства небесного? Так почему же, в таком случае, ты готов допустить, чтобы меня отвлекали от моего труда ради ублажения любопытных и удовлетворения тех, кто ищет знамений и чудес? Разве мы не находились среди этих людей все эти месяцы, и разве стекались они толпами, чтобы услышать благую весть царства? Почему же теперь они пришли осаждать нас? Не потому ли, что исцелились их физические тела - а не вследствие восприятия духовной истины для спасения их душ? Когда люди тянутся к нам из-за необычайных явлений, многие из них ищут не истины и спасения, а исцеления своих физических болезней и освобождения от своих материальных трудностей.
Чувайки тези думи, Иисус отговорил: "Андрей, нима аз не съм внушавал на теб и твоите другари, че моята земна мисия - е разкриването на Отца, а моята проповед - е възвестяване за царството небесно? Така че защо, в такъв случай, ти си готов да допуснеш, че мен ще ме отвлекат от моя труд заради ублажение на любопитните и удовлетворение на тези, които търсят знамения и чудеса? Нима ние не се намираме сред тези хора всичките тези месеци, и нима са се стичали те на тълпи, за да чуят благата вест за царството? Защо сега те са дошли да ни обсаждат нас? Не е ли поради това, че са се изцелили техните физически тела - а не в следствие на възприемане на духовната истина за спасението на душите? Когато хората се притеглят към нас поради необичайни явления, много от тях търсят не истината и спасението, а изцеление на своите физически болести и освобождаване от своите материални трудности.
Всё это время я провел в Капернауме; и в синагоге, и у моря я провозглашал благую весть царства всем, у кого были уши, чтобы услышать, и сердца, чтобы принять истину. Воля моего Отца - не в том, чтобы я вернулся с вами угождать любопытным и заниматься физической опекой в ущерб опеке духовной. Я велел вам проповедовать евангелие и помогать больным, но я не должен увлекаться исцелением в ущерб своему учению. Нет, Андрей, я не вернусь с вами. Идите и скажите людям, чтобы они верили в то, чему мы их учили, и радовались свободе сынов Божьих, а сами собирайтесь в дорогу - мы отправляемся в другие города
Цялото това време аз прекарах в Капернаум; и в синагогата, и до морето аз провъзгласявах благата вест за всички, които има уши, за да чуят, и сърца, за да приемат истината. Волята на моя Отец - не е в това, че аз да се върна с вас и да угаждам на любопитните и да се занимавам с физическата опека в ущърб на духовната опека. Аз ви повелих да проповядвате евангелието и да помагате на болните, но аз не съм длъжен да се увличам в изцеляването в ущърб на своето учение. Не, Андрей, аз няма да се върна с вас. Идете и кажете на хората, че те да вярват в това, на което ние сме ги учили, и да се радват на свободата на синовете Божии, а самите вие се пригответе за път - ние се отправяме за други градове
Галилеи, где уже подготовлен путь для проповеди благой вести царства. Именно для этой цели я пришел от Отца. Ступайте же и будьте готовы сразу же выйти в путь; я буду ждать вашего возвращения здесь".
в Галилея, където вече е подготвен пътя за благата вест за царството. Именно за тази цел аз съм дошъл от Отца. Вървете и бъдете готови веднага да излезете на път; аз ще чакам вашето завръщане тук".
Когда Иисус умолк, Андрей и его товарищи-апостолы понуро отправились назад к дому Зеведея, распустили собравшийся народ и быстро собрались в путь, как и велел Иисус. Так, пополудни в воскресенье, 18 января 28 года н. э., Иисус и апостолы отправились в свое первое действительно открытое путешествие с публичными проповедями по городам Галилеи. Во время этого первого путешествия они проповедовали евангелие царства во многих городах, но они не посетили Назарет.
Когато Иисус замълчал, Андрей и неговите другари-апостоли омърлушени се отправили назад към дома на Зеведей, разпуснали събралия се народ и бързо се приготвили за път, както им повелил Иисус. Така, по обяд в неделя, 18 януари 28 г. от н.е., Иисус и апостолите се отправили на своето първо действително открито пътешествие с публични проповеди по градовете на Галилея. По време на това първо пътешествие те проповядвали евангелието за царството в много градове, но те не посетили Назарет.
В тот же день - вскоре после того, как Иисус и его апостолы вышли в Риммон, - его братья Иаков и Иуда пришли в дом Зеведея, чтобы повидаться с ним. В тот день, около полудня, Иуда разыскал своего брата Иакова и настоял на том, чтобы они отправились к Иисусу. К тому времени, когда Иаков согласился, Иисус уже покинул Капернаум.
В този същият ден - скоро след това, когато Иисус и неговите апостоли били извън Риммон, - неговите братя Иаков и Иуда дошли в дома на Зеведей, за да се видят с него. В този ден, около обяд, Иуда потърсил своя брат Иаков и настоял на това, че те да се отправят към Иисус. Към това време, когато Иаков се съгласил, Иисус вече напуснал Капернаум.
Апостолам было жаль покидать Капернаум, где их проповедь была встречена с огромным интересом. По подсчетам Петра, не менее тысячи человек могло бы креститься и вступить в царство. Иисус терпеливо выслушал их, однако отказался вернуться. На время воцарилось молчание, и затем Фома обратился к своим товарищам-апостолам со словами: "Вперед! Учитель сказал свое слово. Хотя мы и не можем до конца понять тайны небесного царства, в одном мы уверены: мы следуем за учителем, который не ищет для себя славы". И с неохотой покинув Капернаум, они отправились в путь возвещать благую весть в городах Галилеи.
На апостолите било жал да напуснат Капернаум, където тяхната проповед била срещана с огромен интерес. По пресмятания на Петър не по-малко от хиляда човека можело да бъдат кръстени и да встъпят в царството. Иисус търпеливо ги изслушал, обаче отказал да се върне. За известно време се възцарило мълчание, и след това Тома се обърнал към своите другари-апостоли с думите:"Напред! Учителят каза своята дума. Макар ние и да не можем до край да разберем тайните на небесното царство, в едно ние сме уверени: ние следваме след учителя, който не търси за себе си слава". И с неохота напускайки Капернаум, те се отправили на път да възвестяват благата вест в градовете от Галилея.