Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 144. НА ГЕЛВУЙ И В ДЕКАПОЛИС
СЕНТЯБРЬ и октябрь прошли в уединении в укромном лагере, разбитом на склонах горы Гелвуй. Весь сентябрь Иисус находился здесь наедине со своими апостолами, обучая их и посвящая в истины царства.
СЕПТЕМВРИ и октомври протекли в уединение в закътан лагер, разбит по склоновете на планината Гелвуй. Целият септември Иисус се намирал тук заедно със своите апостоли, обучавайки ги и просвещавайки ги в истините за царството.
Существовало несколько причин для уединения Иисуса и апостолов в это время на границе Самарии и Декаполиса. Религиозные правители Иерусалима были настроены весьма враждебно; Ирод Антипа всё еще держал Иоанна в заточении, не решаясь ни освободить, ни казнить его, и продолжая подозревать, что Иоанн и Иисус каким-то образом связаны друг с другом. В этих условиях было бы неразумно планировать активную работу в Иудее или Галилее. Была и третья причина: постепенное усиление напряженности между ведущими учениками Иоанна и апостолами Иисуса, что усугублялось с увеличением числа верующих.
Съществували няколко причини за уединение на Иисус и апостолите в това време на границата на Самария и Декаполис. Религиозните управители в Йерусалим били настроени изключително враждебно; Ирод Антипа все още държал Йоан в заточение, не решавайки се нито да го освободи, нито да го екзекутира, и продължавайки да подозира, че Йоан и Иисус по някакъв начин са свързани един с друг. В тези условия би било неразумно да се планира активна работа в Юдея или Галилея. Имало и трета причина: постепенното усилване на напрежението между водещите ученици на Йоан и апостолите на Иисус, което се засилвало с увеличаване на числото на вярващите.
Иисус знал, что предварительная работа - учеба и проповеди - подходит к концу, что следующий шаг положит начало полноценному и завершающему труду его земной жизни, и ему хотелось приступить к этому делу так, чтобы оно никоим образом не терзало и не смущало Иоанна Крестителя. Поэтому Иисус решил провести какое-то время в уединении и проверить подготовленность своих апостолов, а затем спокойно трудиться в городах Декаполиса до тех пор, пока Иоанн не будет либо казнен, либо освобожден и сможет трудиться вместе с ними.
Иисус знаел, че предварителната работа - ученето и проповедите - отива към своя край, че следващата крачка ще положи началото на пълноценния и завършващ труд на неговия земен живот, и на него му се искало да пристъпи към това дело така, че то по никакъв начин да не терзае и да не смущава Йоан Кръстител. Поради това Иисус решил да проведе известно време в уединение и да провери подготовката на своите апостоли, а след това спокойно да се труди в градовете на Декаполис до този момент, докато Йоан или бъде екзекутиран, или освободен и ще може да се труди заедно с тях.
1. ЛАГЕРЪТ НА ГЕЛВУЙ
Со временем двенадцать становились всё более преданными Иисусу и всё более приверженными делу царства. Эта преданность в значительной мере объяснялась личной верностью. Они не понимали его многостороннего учения; они не понимали всей сущности Иисуса и значения его посвящения на земле.
С времето дванадесетте станали все по предани на Иисус и все по-привързани към делото за царството. Тази преданост в значителна сметка се обяснявала с личната вярност. Те не разбирали неговото многостранна учение; те не разбирали цялата същност на Иисус и значението на неговото посвещение на земята.
Иисус разъяснил своим апостолам, что они уединяются в силу трех причин:
Иисус разяснил на своите апостоли, че те се уединяват по силата на три причини:
1. Укрепить их понимание евангелия царства и веру в это евангелие.
1. Да укрепи тяхното разбиране на евангелието за царството и вярата в това евангелие.
2. Дождаться ослабления оппозиции их труду в Иудее и Галилее.
2. Да дочакат отслабването на опозицията на техния труд в Юдея и Галилея.
3. Дождаться решения судьбы Иоанна Крестителя.
3. Да дочакат решаването на съдбата на Йоан Кръстител.
За время, проведенное на Гелвуе, Иисус рассказал апостолам о своем прошлом и о пребывании на горе Ермон. Он также частично поведал им о том, что произошло
За времето, проведено на Гелвуй, Иисус разказал на апостолите за своето минало и за пребиваване на планината Ермон. Той така също частично им разказал за това, какво се случило.
в горах в течение сорока дней сразу же после его крещения. И он велел им не рассказывать об этом никому до тех пор, пока он не вернется к Отцу.
на планината н течение на четиридесетте дена веднага след неговото кръщение. И той им повелил да не разказват за това на никого до този момент, докато той не се върне към Отца.
В эти сентябрьские недели они отдыхали, общались, делились своим опытом, накопленным с того времени, когда Иисус впервые призвал их к служению, и всерьез пытались свести воедино всё, что они почерпнули от Учителя вплоть до этого времени. В какой-то мере все они чувствовали, что это станет их последним длительным отдыхом. Они понимали, что очередной публичный труд в Иудее или Галилее положит начало окончательному возвещению грядущего царства, однако они очень смутно представляли себе, если представляли вообще, каким оно будет. Иоанн и Андрей считали, что царство уже пришло; Петр и Иаков полагали, что оно еще не пришло; Нафанаил и Фома честно признавались в том, что они не знают, что думать; Матфей, Филипп и Симон Зелот были неуверены и смущены; близнецы пребывали в состоянии блаженного неведения о существующих разногласиях, а Иуда Искариот молчал, не принимая ни одну из сторон.
В тези септемврийски дни те почивали, общували, споделяли своя опит, натрупан от това време, когато Иисус за първи път ги призовал към служене, и сериозно се опитали да сведат всичко в едно, което те са почерпили от Учителя чак до това време. В известна степен всички те чувствували, че това ще стане техния последен продължителен отдих. Те разбирали, че поредния публичен труд в Юдея или Галилея ще положи началото на окончателното възвестяване на идващото царство, обаче те много смутно си представяли, ако си представяли въобще, какво то ще бъде. Йоан и Андрей считали, че царството вече е дошло; Петър и Иаков полагали, че то още не е дошло; Натанаил и Тома честно си признавали това, че те не знаят, какво да мислят; Матей, Филип и Симон Зелот били неуверени и смутени; близнаците пребивавали в състояние на блажено неведение за съществуващите разногласия, а Юда Искариот мълчал, без да взима нито една от страните.
Значительную часть этого времени Иисус провел в одиночестве в горах поблизости от лагеря. Иногда он брал с собой Петра, Иакова или Иоанна, но чаще всего он уходил один, чтобы предаться молитвам или общению с Отцом. После крещения Иисуса и сорока дней, проведенных в горах Переи, вряд ли было бы правильно говорить об этих периодах общения с Отцом как о молитве, как было бы несообразно говорить о поклонении. Однако будет совершенно оправданно называть эти периоды личным общением Иисуса со своим Отцом.
Значителна част от това време Иисус прекарал в самота в планината в близост до лагера. Понякога взимал със себе си Петър, Иаков или Йоан, но най-често от всичко то се отивал сам, за да се предаде на молитви или общуване с Отца. След кръщението на Иисус и четиридесетте дни, проведени на планините Перея, едва ли би било правилно да се говори за тези периоди на общуване с Отца като за молитва, както би било несъобразно да се говори за поклонение. Обаче ще бъде съвършено оправдано да се наричат тези периоди лично общуване на Иисус със своя Отец.
В течение всего сентября центральной темой обсуждений была молитва и поклонение. В заключение - после нескольких дней, посвященных обсуждению поклонения, - Иисус выступил с памятным рассуждением о молитве в ответ на просьбу Фомы: "Учитель, научи нас молиться".
В течение на целият септември централна тема на обсъждане била молитвата и поклонението. В заключение - след няколко дни, посветени на обсъждане на поклонението, - Иисус излязъл с паметното разсъждение за молитвата в отговор на молбата на Тома:"Учителю, научи ни да се молим".
Иоанн учил своих учеников молитве - молитве о спасении в грядущем царстве. Хотя Иисус никогда не запрещал своим последователям пользоваться молитвой Иоанна, апостолы быстро поняли, что их Учитель не полностью одобряет практику произнесения заученных и формальных молитв. Тем не менее верующие постоянно просили научить их молиться. Апостолы очень хотели узнать, какую форму прошения одобряет Иисус. Именно из-за того, что простые люди нуждались в простых словах, Иисус - в ответ на просьбу Фомы - на этот раз согласился дать им примерный образец молитвы. Этот урок состоялся в один из дней на третьей неделе их пребывания на горе Гелвуй.
Йоан учил своите ученици на молитва - молитвата за спасение в идващото царство. Макар Иисус никога да не е забранявал на своите последователи да се ползуват от молитвата на Йоан, апостолите бързо разбрали, че техния Учител не напълно одобрява практиката на произнасяне на заучени и формални молитви. Още повече вярващите постоянно молели да ги научи да се молят. Апостолите много искали да узнаят, каква форма на молене одобрява Иисус. Именно поради това, че обикновените хора се нуждаели от прости думи, Иисус - в отговор на молбата на Тома - и този път се съгласил да им даде примерен образец на молитва. Този урок се състоял в един от дните на третата седмица от тяхното пребиваване на планината Гелвуй.
2. БЕСЕДА ЗА МОЛИТВАТА
"Иоанн действительно научил вас простой молитве: „О, Отец, очисть нас от греха, покажи нам свою славу, раскрой свою любовь и позволь духу своему освятить наши сердца на веки вечные. Аминь!" Он научил этой молитве, дабы вам было, чему учить народ. Он сделал это не для того, чтобы вы пользовались таким застывшим и формальным прошением для молитвенного выражения своих собственных душ.
"Йоан действително е научил вас на обикновена молитва: "О, Отче, очисти нас от греха, покажи на нас своята слава, разкрий своята любов и позволи на духа свой да освети нашите сърца на веки вечни. Амин! " Той научил тази молитва, за да бихте имали вие, на нещо да учите народа. Той не е направил това, че вие да се ползувате от такива застинали и формални молби за молитвено изразяване на своите собствени души.
Молитва является исключительно личным и спонтанным выражением отношения души к духу; молитва должна быть сокровенным общением сына и выражением сопричастности. Если молитва диктуется духом, она ведет к совместному духовному росту. Идеальная молитва есть форма духовного общения, которая ведет к разумному поклонению. Истинная молитва отражает ваше подлинное небесное стремление к достижению своих идеалов.
Молитвата се явява изключително лично и спонтанно изразяване на отношението на душата към духа; молитвата трябва да бъде съкровено общуване на сина и изразяване на съпричастност. Ако молитвата се диктува от духа, тя води към съвместен духовен ръст. Идеалната молитва е форма на духовно общуване, която води към разумно поклонение. Истинската молитва отразява вашия истински небесен стремеж към достигане на своите идеали.
Молитва - это дыхание души; она должна привести вас к настойчивости в вашем стремлении познать волю Отца. Если у кого-либо из вас есть друг, и вы придете к нему посреди ночи и скажете: „Друг, одолжи мне три хлеба, ибо мой друг зашел ко мне с дороги, а мне нечем угостить его"; и если ваш сосед ответит: „Не беспокой меня, дверь уже заперта, мои дети и я уже в постели; поэтому я не могу встать и дать тебе хлеба", вы будете настаивать, объясняя, что ваш друг голоден, и вам нечего предложить ему. Я говорю вам, что если он не поднимется, чтобы дать хлеба из дружбы к вам, то благодаря вашей настойчивости он встанет и даст столько хлебов, сколько вам нужно. Если настойчивость снискает расположение даже смертного человека, насколько же больше хлеба жизни, благодаря своей настойчивости в духе, вы можете получить из благорасположенных рук небесного Отца. И вновь я говорю вам: просите, и дано будет вам; ищите, и найдете; стучитесь в дверь, и она отворится вам. Ибо если кто просит, тому и дано будет, и тот, кто ищет, всегда найдет, и если кто стучится в дверь спасения, то она откроется перед ним.
Молитвата - това е дишането на душата; тя трябва да ви приведе към настойчивост във вашия стремеж да познаете волята на Отца. Ако у някого от вас има другар, и вие идете към него по сред нощ и кажете:"Другарю, дай ми на заем три хляба, защото мой другар е дошъл към мен от път, а аз нямам с какво да го нагостя"; и ако вашият съсед отговори:"Не ме безпокой, вратата вече е затворена, моите деца и аз вече сме в постелята; поради това аз не мога да стана и да ти дам хляб", вие ще настоявате, обяснявайки, че вашият другар е гладен, и вие няма какво да му предложите. Аз ви казвам, че ако той не се вдигне, за да ви даде хляб поради дружба към вас, то благодарение на вашата настойчивост той ще стане и ще даде толкова хляба, колкото са ви нужни. Ако настойчивостта спечелва разположението даже на смъртния човек, колко повече хляб на живота, благодарение на своята настойчивост в духа, вие може да получите от благоразположените ръце на небесния Отец. И отново аз ви казвам: молете, и дадено ще ви бъде; търсете, и ще намерите; чукайте по вратата, и тя ще се отвори за вас. Защото ако някой помоли, на този и дадено ще бъде, и този, който търси, винаги намира, и ако някой чука по вратата на спасението, то тя се отваря пред него.
Кто из вас, будучи отцом, к которому сын обращается с неразумной просьбой, не ответит ему, руководствуясь родительской мудростью, а не ошибочным прошением сына? Если дитя нуждается в хлебе, дадите ли ему камень только оттого, что оно неразумно попросило его? Если сын просит рыбы, дадите ли ему водяную змею только потому, что она угодила в сеть вместе с рыбой и дитя по глупости своей просит змею? Если же вы, будучи смертными и конечными созданиями, знаете, как отвечать на просьбы и давать благие и подобающие дары своим детям, то насколько же больше совершит ваш небесный Отец духовных и многих других благодеяний для тех, кто попросит у него! Людям всегда следует молиться и не предаваться унынию.
Кой от вас, бидейки баща, към когото сина се обръща с неразумна молба, няма да му отговори, ръководен от родителската мъдрост, а не от погрешната молба на сина? Ако детето се нуждае от хляб, ще му дадете ли камък само за това, че то неразумно го е поискало? Ако синът моли за риба, ще му дадете ли водна змия само поради това че тя е попаднала в мрежата заедно с рибата и детето от глупостта своя моли за змията? Ако вие също, бидейки смъртни и крайни създания, знаете, как да отговаряте на молбите и да давате благи и подобаващи дарове на своите деца, то колко много повече ще извърши вашия небесен Отец духовни и много други благодеяния, за тези, които го молят! За хората винаги следва да се молят и да не се предават на тъгата.
Позвольте рассказать вам об одном судье, который жил в нечестивом городе. Этот судья не боялся Бога и не уважал людей. В том же городе жила бедная вдова, которая много раз приходила к этому несправедливому судье, говоря: „Защити меня от противника моего". Какое-то время он не хотел ее слушать, но после сказал сам себе: „Хотя я и Бога не боюсь, и людей не уважаю, но эта вдова не оставляет меня в покое. Я защищу ее, чтобы она больше не приходила и не надоедала мне". Я рассказываю вам это для того, чтобы призвать вас к настойчивости в своих молитвах. Мои слова не означают, что ваши прошения изменят справедливого и праведного небесного Отца. Своей настойчивостью вы должны добиваться не расположения Бога, а изменения своего земного отношения и расширения способности ваших душ к духовному восприятию.
Позволете да ви разкажа за един съдия, който живял в нечестив град. Този съдия не се боял от Бога и не уважавал хората. В този същия град живяла бедна вдовица, която много пъти идвала към този несправедлив съдия, говорейки:"Защити ме от моя противник". Известно време той не искал да я слуша, но после казал сам на себе си: "Макар аз и от Бога да не се боя, и хората да не уважавам, но тази вдовица не ме оставя в покой. Аз ще я защитя, че тя повече да не идва и да не ми дотяга". Аз ви разказвам това за това, за да ви призова към настойчивост във своите молитви. Моите думи не означават, че вашите молитви изменят справедливия и праведен небесен Отец. В своята настойчивост вие трябва да намерите не разположението на Бога, а изменение на своето земно отношение и разширяване на способността на вашите души към духовно възприемане.
Однако, когда вы молитесь, вы почти не пользуетесь своей верой. Истинная вера сдвигает горы материальных трудностей, которые могут оказаться на пути развития души и духовного роста".
Обаче, когато вие се молите, вие почти не се ползувате от своята вяра. Истинската помества планини от материални трудности, които могат да се окажат на пътя на развитието на душата и духовния ръст".
4. ОЩЕ ЗА МОЛИТВАТА
В течение многих дней после беседы о молитве апостолы продолжали задавать Учителю вопросы об этом первостепенном вероисповедном обычае. На современном языке учение Иисуса о молитве и поклонении, изложенное апостолам в эти дни, можно вкратце передать следующим образом.
В течение на много дни след беседата за молитвата апостолите продължавали да задават на Учителя въпроси за този първостепенен вероизповеден обичай. На съвременен език учението на Иисус за молитвата и поклонението, изложено пред апостолите в тези дни, може накратко да се предаде по следния начин.
Убежденное и страстное повторение любой молитвы, если она является искренним выражением Божьего сына и произносится в вере, неизменно расширяет способность души к духовной восприимчивости, сколь бы неразумным ни было это прошение или сколь бы невозможным ни был прямой ответ на него.
Убеденото и страстно повтаряне на коя да е молитва, ако тя се явява искреното изразяване на Божия син и се произнася във вяра, неизменно се разширява способността на душата към духовна възприемчивост, колкото и неразумна да би била тази молитва или колкото и да би бил невъзможен прекия отговор на нея.
Молясь, всегда помните о том, что сыновство является даром. Никакому дитя не требуется заслужить свой статус сына или дочери. Земное дитя рождается по воле своих родителей. Точно так же Божье дитя рождается в благодати и новой жизни духа по воле небесного Отца. Поэтому царство небесное - божественное сыновство - должно быть принято так, как принимают малые дети. В отличие от праведности - постепенного развития характера, которое является вашим обретением, - вы принимаете сыновство посредством благодати и через веру.
Молейки се, винаги помнете за това, че синовността се явява дар. На никое дете не се налага да заслужи своя статус на син или дъщеря. Земното дете се ражда по волята на своите родители. Точно така също Божието дете се ражда в благодат и нов живот в духа по волята на небесния Отец. Поради това царството небесно - божествената синовност - трябва да бъде прието така, както се приемат малките деца. За разлика от праведността - постепенното развитие на характера, който се явява ваша придобивка, - вие приемате синовността посредством благодатта и чрез вярата.
Молитва привела Иисуса к сверхобщению его души с Высшими Правителями вселенной вселенных. Молитва приведет земных смертных к тому общению, которое присуще истинному поклонению. Способность души к духовному восприятию определяет количество небесных благодеяний, которые могут быть лично восприняты и осознаны в качестве ответов на молитву.
Молитвата е привела Иисус към свръхобщуването на неговата душа с Висшите Управители на вселената на вселените. Молитвата ще приведе земните смъртни към това общуване, което е присъщо за истинското поклонение. Способността на душата към духовно възприятие определя количеството на небесни благодеяния, които могат да бъдат лично възприети и осъзнати в качеството на отговори на молитвата.
Молитва и связанное с ней поклонение представляют собой метод отстранения от каждодневной рутины жизни, от однообразного круговорота смертного существования. Это путь приближения к одухотворенному самораскрытию, к индивидуальности интеллектуального и религиозного достижения.
Молитвата и свързаното с нея поклонение представляват по себе си метод за отстраняване от всекидневната рутина на живота, от еднообразния кръговрат на смъртното съществуване. Това е път на приближаване към одухотвореното саморазкриване, към индивидуалността на интелектуалното и религиозно достигане.
Молитва - это противоядие от пагубного самоанализа. Во всяком случае, та молитва, которой учил Иисус, является такой благоденственной опекой души. Иисус постоянно пользовался благотворным воздействием молитвы, молясь за своих собратьев. Учитель обычно молился за многих, а не за одного. Только в периоды великих кризисов своей земной жизни Иисус молился за себя самого.
Молитвата - това е противоотрова за пагубния самоанализ. Във всеки случай, тази молитва, на която учил Иисус, се явява такава благодарствена опека на душата. Иисус постоянно се ползувал от благотворното въздействие на молитвата, молейки се за своите събратя. Учителят обикновено се молел за многото, а не за един. Само в периоди на велики кризиси в своя земен живот Иисус се молил за самия себе си.
Молитва - это дуновение духовной жизни посреди материальной цивилизации человеческих рас. Поклонение это спасение для поколения смертных, ищущих наслаждений.
Молитвата - това е полъх от духовния живот посред материалната цивилизация на човешките раси. Поклонението това е спасение за поколенията смъртни, търсещи наслаждения.
Как молитву можно сравнить с зарядкой духовных батарей души, так поклонение можно сравнить с настройкой души на прием вселенского вещания бесконечного духа Всеобщего Отца.
Както молитвата може да се сравни със зареждането на духовните батерии, така поклонението може да се сравни с настройката на душата за приемане на вселенското предсказване от безкрайния дух на Всеобщия Отец.
Молитва - это искренний и жаждущий взгляд дитя, обращенный на духовного Отца; она является психологическим процессом замены человеческой воли волей божественной. Молитва является частью божественного плана превращения того, что есть, в то, что должно быть.
Молитвата - това е искреният и жадуващ поглед на дете, обърната към духовния Отец; тя се явява психологически процес на замяна на човешката воля с волята божествена. Молитвата се явява част от божествения план за превръщане на това, което е, в това, което трябва да бъде.
Одна из причин того, что Петр, Иаков и Иоанн, столь часто сопровождавшие Иисуса в его длительных ночных бдениях, никогда не слышали молитв Иисуса, заключалась в том, что их Учитель чрезвычайно редко облекал свои молитвы в слова. Практически все свои молитвы Иисус возносил в духе и в сердце - молча.
Една от причините за това, че Петър, Иаков и Йоан, толкова често съпровождащи Иисус в неговите продължителни нощни бдения, никога да не са чули молитвите на Иисус, се заключавала в това, че техния Учител черезвичайно рядко обличал своите молитви в думи. Практически всички свои молитви Иисус възнасял в духа и в сърцето си - мълчейки.
Из всех апостолов Петр и Иаков лучше других поняли учение Иисуса о молитве и поклонении.
От всички апостоли Петър и Иаков по-добре от другите разбрали учението за молитвата и поклонението.
5. ДРУГИ ФОРМИ НА МОЛИТВИ
Время от времени, в течение оставшегося периода своего пребывания на земле, Иисус обращал внимание апостолов на некоторые дополнительные формы молитвы, однако он использовал их только в качестве иллюстраций в других вопросах и запрещал учить народ этим "иносказательным молитвам". Многие из них появились на других обитаемых планетах, но Иисус не раскрыл этого факта апостолам. Среди этих молитв были следующие.
От време на време, в течение на оставащия период на своето пребиваване на земята, Иисус обръщал вниманието на апостолите на някои допълнителни форми на молитви, обаче той ги използувал само в качеството на илюстрации в други въпроси и забранявал да се учи народа на тези "иносказателни молитви". Много от тях се появили на други обитаеми планети, но Иисус не разкрил този факт на апостолите. Сред тези молитви били следните.
Отец наш, в котором заключены вселенские миры,
Отец наш, в който се съдържат вселенските светове,
Да возвысится имя твое и да восславится твой характер.
Да се възвиси името твое и да се прослави твоят характер.
Твое присутствие охватывает нас, и вершится твоя слава.
Твоето присъствие ни обхваща, и се извършва твоята слава.
Несовершенная в нас, в совершенстве является она на небесах.
Несъвършената в нас, в съвършенство се явява тя на небесата.
Дай нам сегодня животворящие силы света
Дай нам днес животворящите сили на светлината
И не дай нам сбиться на порочные глухие тропы нашего воображения,
И не давай нам да се отклоним по порочните глухи пътеки на нашето въображение,
Ибо твой - славный обитатель, вечная сила,
Защото твоят - славна обитател, е вечната сила,
А для нас он - вечный дар бесконечной любви твоего Сына.
А за нас той - е вечния дар на безкрайната любов на твоя Син.
Воистину и вовеки веков.
Наистина и за веки веков.
***
***
Наш созидательный Родитель, который является центром вселенной,
Наш съзидателен Родител, който се явява център на вселената,
Посвяти нам свою сущность и дай нам свой характер.
Посвети на нас своята същност и дай нам своя характер.
Своей благодатью сделай нас своими сыновьями и дочерьми
Свой благодат направи нас своите синове и дъщери
И прославь свое имя в нашем вечном свершении.
И прослави своето име в нашето вечно извършване.
Пошли свой направляющий и руководящий дух жить и пребывать в нас,
Прати своя направляващ и ръководещ дух да живее и пребивава в нас,
Чтобы мы исполнили твою волю в этом мире, как ангелы исполняют твои приказания в свете.
Че ние да изпълним твоята воля в този свят, както ангелите изпълняват твоите заповеди в светлината.
Придай нам сил сегодня в нашем движении по пути истины.
Придай нам сили днес в нашето движение по пътя на истината.
Освободи нас от инертности, зла и всякого греховного проступка.
Освободи нас от инертността, злото и всяка греховна простъпка.
Будь терпелив к нам; мы же будем милостивы к нашим товарищам.
Бъди търпелив към нас; ние също ще бъдем милостиви към нашите другари.
Щедро наполни духом своего милосердия наши сердца - сердца созданий.
Щедро напълни с духа на своето милосърдие нашите сърца - сърцата на създанията.
Шаг за шагом, веди нас своей рукой через запутанный лабиринт жизни,
Стъпка след стъпка, води нас със своята ръка през объркания лабиринт на живота,
И когда придет наш конец, прими в свое лоно наш верный дух.
И когато дойде нашият край, приеми в своето лоно нашия верен дух.
Воистину, да исполнится твоя воля, а не наши желания.
Наистина, да се изпълни твоята воля, а не нашите желания.
***
***
Наш совершенный и праведный небесный Отец,
Наш съвършени и праведен небесен Отец,
В этот день вдохновляй и направляй наш путь.
В този ден вдъхновявай и направлявай нашия път.
Освяти наши поступки и согласуй наши мысли.
Освети нашите постъпки и съгласувай нашите мисли.
Всегда веди нас по путям вечного прогресса.
Винаги води нас по пътищата на вечния прогрес.
Наполни нас всем могуществом мудрости
Изпълни нас с цялото могъщество на мъдростта
И своей бесконечной энергией вдохни в нас жизнь.
И своята безкрайна енергия вдъхни в нас живот.
Воодушеви нас божественным сознанием
Въодушеви нас с божественото съзнание
Присутствия и водительства серафических воинств.
Присъствието и водачеството на серафическите войнства.
Вечно веди нас вверх по пути света;
Вечно води нас нагоре по пътя на светлината;
Сполна оправдай нас в день великого суда.
Напълно оправдай нас в деня на великия съд.
Сделай нас себе подобными в вечной славе
Направи нас на себе си подобни във вечна слава
И прими нас в свое вечное небесное служение.
И приеми нас в своето вечно небесно служене.
***
***
Отец наш, сокрытый тайной,
Отец наш, скрит в тайна,
Раскрой нам свой святой характер.
Разкрий нам своя свят характер.
В этот день позволь своим земным детям
В този ден позволи на своите земни деца
Увидеть путь, свет и истину.
Да видят пътя, светлината и истината.
Покажи нам путь вечного прогресса
Покажи нам пътя на вечния прогрес
И дай нам волю идти по этому пути.
И дай нам волята да вървим по този път.
Создай в нас свое божественное царствование
Създай в нас своето божествено царуване
И тем самым одари нас полным владением собой.
И по този начин одари нас с пълно владение на себе си.
Не дай нам сбиться на стези мрака и смерти;
Не давай нам да се отклоним на пътеките на мрака и смъртта;
Вечно веди нас по водам жизни.
Вечно води нас по водата на живота.
Услышь эти наши молитвы во славу твою;
Чуй тези наши молитви в славата твоя;
Возрадуйся, делая нас, смертных, всё более похожими на тебя.
Възрадвай се, правейки нас, смъртните, все по-подобни на теб.
Когда придет конец, во имя божественного Сына,
Когато дойде краят, в името на божествения Син,
Прими нас в свою вечную власть.
Приеми нас в своята вечна власт.
Воистину, да исполнится твоя воля, а не наша.
На истина, да се изпълни твоята воля, а не нашата.
***
***
Чудесный Отец и Мать, соединенный в одном родителе,
Чудесен Отец и Майка, съединени в един родител,
Мы хотели бы быть верными твоей божественной сущности.
Ние искаме да бихме били верни на твоята божествена същност.
Пусть твое "я" вновь живет в нас и через нас
Нека твоето "аз" отново да живее в нас и чрез нас
Благодаря дару и посвящению твоего божественного духа
Благодарение дара и посвещението на твоя божествен дух
И тем самым несовершенно воспроизводит в этом мире тебя,
И по този начин несъвършеното възпроизвежда в този свят тебе,
Являющего себя в совершенстве и величии на небе.
Явяващият себе си в съвършенство и величие на небето.
Изо дня в день жалуй нам свое благотворное служение в духе братства
От ден на ден награждавай нам със своето благотворно служене в духа на братството
И, миг за мигом, веди нас по пути любвеобильного служения.
И, миг след миг,води нас по пътя на любвеобилното служене.
Будь вечно и неизменно терпелив к нам,
Бъди вечно и неизменно търпелив към нас,
Так же как мы являем твое терпение нашим детям.
Така също както ние проявяваме твоето търпение към нашите деца.
Даруй нам божественную мудрость, благоприятную во всём,
Дари нам божествената мъдрост, благоприятна във всичко,
И бесконечную любовь, благодатную для каждого создания.
И безкрайната любов, благодатна за всяко създание.
Посвяти нам свое терпение и милосердие,
Посвети нам своето търпение и милосърдие,
Дабы наше сострадание могло объять слабых этого мира.
За да може нашето състрадание да може да обгърне този свят.
И когда завершится наш путь, то пусть он будет достоин твоего имени,
И когато се завърши нашия път, то нека той да бъде достоен за твоето име,
Порадует твой добрый дух и удовлетворит помощников наших душ.
Да зарадва твоят добър дух и да удовлетвори помощниците на нашите души.
Не как желаем мы, наш любящий Отец, но как желаешь ты вечного блага
Не както желаем ние, наш любящ Отец, но както желаеш ти вечното благо
своим смертным детям.
на своите смъртни деца.
Воистину, пусть будет так.
Наистина, нека да бъде така.
***
***
Наш всепреданный Источник и всемогущий Центр,
Наш изцяло предан Източник и всемогъщ Център,
Да чтится и святится имя твоего всемилостивого Сына.
Да се почита и да се свети името на твоя всемилостив Син.
Твои щедроты и благословения ниспосланы нам,
Твоята щедрост и благословения спуснати нам,
Наделяя нас силой для исполнения твоей воли и твоих велений.
Надарявай нас със сила за изпълняване на твоята воля и твоите повели.
Миг за мигом давай нам пищу древа жизни;
Миг след миг давай нам храна от дървото на живота;
День за днем питай нас живыми водами реки жизни.
Ден след ден храни нас с живите води от реката на живота.
Шаг за шагом выводи нас из мрака на божественный свет.
Стъпка след стъпка изведи нас от мрака към божествената светлина.
Обнови наш разум преобразующим действием пребывающего в нас духа,
Обнови нашият разум с преобразуващото действие на пребиваващия в нас дух,
И когда придет наш смертный конец,
И когато дойде нашият смъртен край,
Прими нас к себе и направь нас в вечность.
Приеми нас към себе си и насочи нас във вечността.
Увенчай нас небесными коронами плодотворного служения,
Увенчай нас с небесните корони на плодотворното служене,
И мы прославим Отца, Сына и Святое Воздействие.
И ние ще прославим Отца, Сина и Святото Въздействие.
Воистину, по всей бесконечной вселенной.
Наистина, по цялата безкрайна вселена.
***
***
Наш Отец, обитающий в тайниках вселенной,
Наш Отец, обитаващ в тайника на вселената,
Да чтится имя твое, да почитается милосердие твое и да вершится
Да се почита тачи името твое, да се почита милосърдието твое и да се извършва
правосудие твое.
правосъдието твое.
Пусть солнце праведности светит нам в полдень;
Нека слънцето на праведността свети нам по обяд;
В сумерках же мы молим тебя направить наши нетвердые стопы.
В сумрака също ние молим теб да насочваш нашите неуверени стъпки.
Веди нас за руку по путям, избранным тобою,
Веди нас за ръка по пътя, избран от теб,
И не оставляй нас, когда труден путь и когда нас окружает тьма.
И не оставяй нас, когато е труден пътя, и когато нас ни обкръжава тъмнина.
Не забывай нас, столь часто забывающих тебя и пренебрегающих тобой.
Не забравяй нас, толкова често забравящи теб и пренебрегващи теб.
Будь же милосерден и люби нас, как мы желаем любить тебя.
Бъди също милосърден и обичай нас, както ние желаем да обичаме теб.
Будь милостив к нам и милосердно прощай нас,
Бъди милостив към нас и милосърдно прощавай на нас,
Как справедливо прощаем мы тех, кто терзает и ранит нас.
Както справедливо прощаваме ние на тези, които мъчат и раняват нас.
Пусть же любовь, преданность и посвящение величественного Сына
Нека също любовта, предаността и посвещението на величественият Син
Даст жизнь вечную, исполненную твоего бесконечного милосердия и любви.
Да даде живот вечен, изпълнен с твоето безкрайно милосърдие и любов.
Пусть же Бог вселенных в полной мере посвятит нам свой дух;
Нека също Богът на вселените в пълна степен да посвети нам своя дух;
Дай нам благодать, чтобы подчиняться водительству этого духа.
Дай нам благодат, за да се подчиняваме на водачеството на този дух.
Пусть же Сын ведет и направляет нас до скончания века
Нека също Синът да води и направлява нас до завършването на века
Через любвеобильное служение преданного серафического воинства.
Чрез любвеобилното служене на преданото серафическо войнство.
Извечно делай нас всё более похожим на себя
Извечно прави нас все по-подобни на себе си
И в конце нашего пути прими нас в вечные объятия Рая.
И в края на нашия път приеми нас във вечните обятия на Рая.
Воистину, во имя посвященческого Сына,
Наистина, в името на посвещеническия Син,
В честь и во славу Высшего Отца.
В чест и за слава на Висшия Отец.
Хотя апостолы не имели права использовать эти посвященные молитве уроки в публичных проповедях, в своем личном религиозном опыте они извлекли большую пользу из всех этих откровений. Иисус пользовался данными и другими образцами молитвы в качестве иллюстраций при личном наставлении двенадцати; мы получили специальное разрешение для включения этих семи образцов молитвы в настоящее повествование.
Макар апостолите да нямали право да използуват тези посветени на молитвата уроци в публичните проповеди, в своя личностен и религиозен опит те извлекли голяма полза от всички тези откровения. Иисус се ползувал от дадените и други образци на молитвата в качеството на илюстрации при личното наставляване на дванадесетте; ние получихме специално разрешение за включването на тези седем образци на молитвата в настоящото повествувание.
6. СЪВЕЩАНИЕ С АПОСТОЛИТЕ НА ЙОАН
Около первого октября Филипп и часть его товарищей-апостолов отправились в одно из соседних сел, чтобы купить еды, где повстречали нескольких апостолов Иоанна Крестителя. В результате этой случайной встречи на рынке, на Гелвуе состоялась трехнедельное совещание апостолов Иисуса и апостолов Иоанна, ибо незадолго до того Иоанн, следуя примеру Иисуса, назначил двенадцать своих ведущих учеников апостолами. Иоанн поступил так по призыву Абнера, главы его верных последователей. Иисус присутствовал в лагере на Гелвуе в течение первой недели этого совещания, однако отсутствовал в течение второй и третьей недели.
Около първи октомври Филип и част от неговите другари- апостоли се отправили в едно от съседните села, за да купят храна, където срещнали няколко от апостолите на Йоан Кръстител. В резултат на тази случайна среща на пазара, на Гелвуй се състояло три седмично съвещание на апостолите на Иисус и апостолите на Йоан, защото не отдавна преди това Йоан, следвайки примера на Иисус, назначил дванадесет от своите водещи ученици за апостоли. Йоан постъпил така по призива на Абнер, главата на неговите верни последователи. Иисус присъствувал в лагера в Гелвуй в течение на първата седмица от това съвещание, обаче отсъствувал в течение на втората и третата седмици.
К началу второй недели этого месяца Абнер собрал всех своих соратников в лагере на Гелвуе и был готов приступить к совещанию с апостолами Иисуса. В течение трех недель эти двадцать четыре человека встречались трижды в день шесть дней в неделю. В первую неделю Иисус общался с ними в перерывах между их утренними, дневными и вечерними встречами. Они хотели, чтобы Учитель присутствовал на их встречах и возглавлял их совместные диспуты, но он упорно отказывался участвовать в их дискуссиях, хотя и согласился выступить перед ними в трех случаях. Эти выступления Иисуса перед двадцатью четырьмя были посвящены взаимопониманию, сотрудничеству и терпимости.
Към началото на втората седмица от този месец Абнер събрал всички свои съратници в лагера на Гелвуй и бил готов да пристъпи към съвещание с апостолите на Иисус. В течение на три седмици тези двадесет и четири човека се срещали три пъти на ден шест дни в седмицата. В първата седмица Иисус общувал с тях в прекъсванията между техните утринни, дневни и вечерни срещи. Те искали, че Учителя да присъствува на техните срещи и възглавил техните съвместни диспути, но той упорито се отказвал да участвува в техните дискусии, макар и да се съгласил да изкаже пред тях в три случая. Тези изказвания на Иисус пред двадесет и четиримата били посветени на взаимното разбиране, сътрудничеството и търпимостта.
Андрей и Абнер поочередно председательствовали на совещаниях обеих апостольских групп. Этим людям предстояло обсудить и решить много сложностей и проблем. Раз за разом они приходили со своими трудностями к Иисусу, но в ответ слышали только одно: "Я занимаюсь исключительно вашими личными и чисто религиозными проблемами. Я представляю Отца индивидууму, а не группе. Если в своих отношениях с Богом вы столкнетесь с личными трудностями, приходите ко мне, и я выслушаю вас и посоветую, как решить вашу проблему. Но когда вы приступаете к согласованию различных человеческих толкований религиозных вопросов и к социализации религии, вам суждено самим находить решения всех подобных проблем. Однако мое отношение будет неизменно благожелательным и внимательным, и я заранее обещаю вам свою полную поддержку и дружеское участие, если вы придете к единым решениям в этих вопросах, не имеющих духовного значения. Теперь же, дабы не мешать вашим обсуждениям, я покидаю
Андрей и Абнер последователно председателствали на съвещанията на двете апостолски групи. На тези хора предстояло да обсъдят и решат много сложности и проблеми. Път след път те идвали със своите трудности към Иисус, но в отговор чували само едно: "Аз се занимавам изключително с вашите лични и чисто религиозни проблеми. Аз представям Отца на индивида, а не на групата. Ако в своите отношения с Бога вие се сблъскате с лични трудности, елате при мен, и аз ще ви изслушам и посъветвам, как да решите вашия проблем. Но когато вие пристъпвате към съгласуване на различни човешки тълкувания на религиозни въпроси и към социализация на религията, за вас е съдено сами да намерите решение на всички подобни проблеми. Обаче моето отношение ще бъде неизменно благожелателно и внимателно, и аз от по-рано обещавам вам своята пълна поддръжка и дружеско участие, ако вие дойдете към единни решения в тези въпроси, нямащи духовно значение. Сега също, да не би да преча на вашите обсъждания, аз напускам
вас на две недели. Не тревожьтесь обо мне, ибо я вернусь к вам. Я буду заниматься делом моего Отца, ибо у нас есть, кроме этого, и другие миры".
вас за две седмици. Не се тревожете за мен, защото аз ще се върна към вас. Аз ще се занимавам с делото на моя Отец, защото у нас име, освен този, и други светове".
Сказав это, Иисус спустился по склону горы, и они не видели его в течение целых двух недель. Они так и не узнали, где он был и что он делал в те дни. Прошло какое-то время, прежде чем двадцать четыре человека смогли взяться за серьезное обсуждение своих проблем, настолько они были расстроены отсутствием Учителя. Однако не прошло и недели, как дискуссии разгорелись с новой силой, и они не могли обратиться к Иисусу за помощью.
Казвайки това, Иисус се спуснал по склоновете на планината, и те не го видели в течение на цели две седмици. Те така и не узнали, къде той е бил и какво е правил в тези дни. Изминало известно време, преди което двадесет и четирите човека да могли да се заемат със сериозно обсъждане на своите проблеми, доколкото те били разстроени от отсъствието на Учителя. Обаче не минало и седмица, когато дискусиите се разгорели с нова сила, и те не могли да се обърнат към Иисус за помощ.
Первое, о чём удалось договориться, было принятие молитвы, которой Иисус лишь недавно научил их всех. Присутствующие единодушно постановили, что именно этой молитве будут учить верующих обе группы апостолов.
Първото, за което се отдало да се договорят, било приемането на молитвата, на която Иисус едва неотдавна научил всички. Присъствуващите единодушно постановили, че именно на тази молитва ще учат вярващите от двете групи апостоли.
После этого они решили, что до тех пор, пока Иоанн жив, в заключении или на свободе, обе группы из двенадцати апостолов будут продолжать свою деятельность, и что каждые три месяца будут проводиться недельные совместные встречи в специально оговоренных местах.
След това те решили, че до тогава, докато Йоан е жив, в затвора или на свобода, двете групи от по дванадесет апостола ще продължават своята деятелност, и че всеки три месеца ще се провеждат неделни съвместни срещи в специално уговорени места.
Однако наиболее серьезной проблемой был вопрос крещения. Их трудности еще больше усугублялись тем, что Иисус отказывался высказать свое мнение по этому вопросу. Наконец, они договорились о следующем: пока Иоанн жив, или до тех пор, пока они вместе не изменят это решение, только апостолы Иоанна будут крестить верующих и только апостолы Иисуса будут давать последние наставления новым ученикам. Соответственно, начиная с того времени и вплоть до периода, наступившего после смерти Иоанна, двое из апостолов Иоанна сопровождали Иисуса и его апостолов для крещения верующих, ибо совместный совет единодушно постановил, что крещение должно быть первым шагом во внешнем приобщении к делам царства.
Обаче най-сериозният проблем бил въпросът за кръщаването. Техните трудности още повече се задълбочавали от това, че Иисус се отказвал да произнесе своето мнение по този въпрос. Най-накрая, те се договорили за следното: докато Йоан е жив, или до този момент, докато те заедно не изменят това решение, само апостолите на Йоан ще кръщават вярващите и само апостолите на Иисус ще дават последни наставления на новите ученици. Съответно, започвайки от това време и чак до периода, настъпил след смъртта на Йоан, двама от апостолите на Йоан съпровождали Иисус и неговите апостоли за кръщаване на вярващите, защото съвместният съвет единодушно постановил, че кръщението трябва да бъде първата крачка във външното приобщаване към делата на царството.
После этого было решено, что в случае смерти Иоанна его апостолы явятся к Иисусу и будут подчиняться ему, и что они будут продолжать крестить только с разрешения Иисуса или его апостолов.
След това било решено, че в случай на смърт на Йоан неговите апостоли ще се явят към Иисус и ще му се подчиняват, и че те ще продължават да кръщават само с разрешение на Иисус или неговите апостоли.
И после этого было принято решение, что в случае смерти Иоанна апостолы Иисуса начнут крестить водой в знак крещения божественным Духом. Следует ли в проповеди крещения упоминать покаяние, было оставлено на усмотрение апостолов; не было принято какого-либо решения, обязательного для всей группы. Апостолы Иоанна проповедовали: "Покайтесь и креститесь". Апостолы Иисуса возвещали: "Уверуйте и креститесь".
И след това било прието решение, че в случай на смърт на Йоан апостолите на Иисус ще започнат да кръщават с вода в знак на кръщаване с божествения Дух. Следва ли в проповедта за кръщението да се упоменава думата покаяние, било оставено на мнението на апостолите; не било прието каквото и да било решение, задължително за цялата група. Апостолите на Йоан проповядвали:"Покайте се и се кръстете". Апостолите на Иисус възвестявали:"Повярвайте и се кръстете".
Такой была первая попытка последователей Иисуса согласовать противоречивые устремления, уладить расхождения во мнениях, организовать групповые начинания, выработать правила внешней обрядности и социализировать индивидуальные религиозные ритуалы.
Такъв бил първият опит на последователите на Иисус да съгласуват противоречивите стремежи, да оправят противоречията в мненията, да организират групови начинания, да изработят правила за външна обредност и да социализират индивидуалните религиозни ритуали.
Были рассмотрены многие второстепенные вопросы, в отношении которых апостолы пришли к единодушному мнению. В течение этих двух недель двадцать четыре человека приобрели ценный опыт, ибо им пришлось сталкиваться с трудностями и находить решения проблем без помощи Иисуса. Они учились расходиться во мнениях, спорить, соглашаться, молиться и идти на компромиссы и во всём сохранять благожелательное отношение к точке зрения собеседника и хотя бы некоторую терпимость к его чистосердечным взглядам.
Били разгледани много второстепенни въпроси, по отношение на които апостолите дошли към единодушно мнение. В течение на тези две седмици двадесет и четирите човека придобили ценен опит, защото на тях им се наложило да се сблъскат с трудности и да намерят решение на проблем без помощта на Иисус. Те се учили различавайки се в мненията да спорят, да се съгласяват, да се молят, и да отиват на компромиси и във всичко да съхраняват благожелателно отношение към гледната точка на събеседника и мака би известна търпимост към неговите чистосърдечни възгледи.
Иисус вернулся в тот день, когда апостолы проводили завершающее обсуждение финансовых проблем; он выслушал их решения и сказал: "Таковы, следовательно, ваши заключения, и я помогу каждому из вас претворить ваши совместные решения".
Иисус се върна в този ден, когато апостолите провеждали завършващото обсъждане на финансовите проблеми; той изслушал техните решения и казал:"Такива, следователно, са вашите заключения, и аз ще помогна на всеки от вас да претвори вашите съвместни решения".
Через два с половиной месяца Иоанн был казнен, и в течение этого времени апостолы Иоанна оставались с Иисусом и его апостолами. Все они работали сообща и крестили верующих в этот период трудов в городах Декаполиса. Лагерь на Гелвуе просуществовал до 2 ноября 27 года н. э.
След два месеца и половина Йоан бил екзекутиран, и в течение на това време апостолите на Йоан оставали с Иисус и неговите апостоли. Всички те работили заедно и кръщавали вярващите в този период от трудовете в градовете от Декаполис. Лагерът на Гелвуй просъществувал до 2 ноември 27 г. от н.е.
7. В ГРАДОВЕТЕ ОТ ДЕКАПОЛИС
В ноябре и декабре Иисус и двадцать четыре апостола неприметно трудились в греческих городах Декаполиса - в основном, в Скифополе, Герасе, Абиле и Гадаре. Именно здесь завершился предварительный этап принятия на себя дела Иоанна и его организации. Социализированная религия нового откровения всегда вынуждена идти на компромисс с существующими формами и обычаями предшествующей религии, которые она стремится использовать. Крещение стало той ценой, которую сторонники Иисуса заплатили, чтобы иметь рядом с собой сторонников Иоанна Крестителя в качестве социализированной религиозной группы. Сторонники Иоанна, присоединяясь к сторонникам Иисуса, отказались практически от всего, кроме крещения водой.
В ноември и декември Иисус и двадесет и четирите апостола незабележимо се трудили в гръцките градове от Декаполис - в основното, в Скифопол, Херас, Абил и Хадар. Именно тук се завършил предварителния етап на приемане върху себе си делото на Йоан и неговата организация. Социализираната религия на новото откровение винаги е принудена да отиде на компромис със съществуващите форми и обичаи от предшестващата религия, които тя се стреми да използува. Кръщаването станало тази цена, която привържениците на Иисус заплатили, за да имат редом със себе си привържениците на Йоан Кръстител в качеството на социализирана религиозна група. Привържениците на Йоан, присъединявайки се към привържениците на Иисус, се отказали практически от всичко, освен от кръщаването с вода.
Во время миссии в городах Декаполиса Иисус почти не учил публично. Он много занимался с двадцатью четырьмя и провел целый ряд специальных бесед с двенадцатью апостолами Иоанна. Со временем они стали лучше понимать, почему он не навещает Иоанна в тюрьме и не пытается добиться его освобождения. Но они так и не поняли, почему Иисус не совершает чудес, почему он отказывается творить знамения своей божественной власти. До прихода в лагерь на Гелвуе они верили в Иисуса в основном благодаря свидетельству Иоанна, но вскоре они начали верить в него в результате их личного соприкосновения с Учителем и его учениями.
По време на мисиите в градовете от Декаполис Иисус почти не учил публично. Той много се занимавал с двадесет и четиримата и провел цял ред специални беседи с дванадесетте апостоли на Йоан. С времето те започнали по-добре да разбират, защо той не навестява Йоан в затвора и не се опитва да постигне неговото освобождаване. Но те така и не разбрали, защо Иисус не извършва чудеса, защо той се отказва да твори знамения за своята божествена власт. До идването в лагера на Гелвуй те вярвали в Иисус в основното благодарение на свидетелството на Йоан, но скоро те започнали да вярват в него в резултат на тяхното лично съприкосновение с Учителя и неговите учения.
В течение этих двух месяцев большую часть времени группа работала в парах - один из апостолов Иисуса трудился вместе с одним из апостолов Иоанна. Апостолы Иоанна крестили, апостолы Иисуса учили, причем и те, и другие проповедовали евангелие царства в соответствии с собственным пониманием. И они завоевали много душ среди иноверцев и отступивших от своей веры евреев.
В течени на тези два месеца голяма част от времето групата работила по двойки - един от апостолите на Иисус се трудил заедно с един от апостолите на Йоан. Апостолите на Йоан кръщавали, апостолите на Иисус учили, при което и едните и другите проповядвали евангелието за царството в съответствие със собственото си разбиране. И те завоювали много души сред друговерците и отстъпилите от своята вяра евреи.
Абнер, глава апостолов Иоанна, стал убежденным последователем Иисуса и впоследствии был назначен главой группы из семидесяти учителей, которых Иисус отправил проповедовать евангелие.
Абнер, главата на апостолите на Йоан, станал убеден последовател на Иисус и в последствие бил назначен за глава на групата от седемдесет учители, които Иисус изпратил да проповядват евангелието.
8. НА ЛАГЕР ДО ПЕЛА
Во второй половине декабря все они перебрались к Иордану и обосновались у Пеллы, где снова начали учить и проповедовать. Как иудеи, так и иноверцы приходили в этот лагерь услышать евангелие. В один из дней, пополудни, когда Иисус учил народ, некоторые из ближайших друзей Иоанна доставили Учителю послание, ставшее последним, которое он получил от Крестителя.
Във втората половина на декември всички се прибрали към Йордан и се обосновали до Пела, където отново започнали да учат и проповядват. Както юдеите, така и друговерци идвали в този лагер да чуят евангелието. В един от дните, по обяд, когато Иисус учил народа, някой от най-близките другари на Йоан доставили на Учителя послание, станало последното, което той получил от Кръстителя.
Иоанн находился в заключении уже полтора года, и в течение большей части этого времени Иисус трудился, не привлекая к себе внимания. Поэтому неудивительно, что Иоанн начал беспокоиться о судьбе царства. Друзья Иоанна прервали Иисуса, чтобы сообщить ему: "Иоанн Креститель послал нас спросить являешься ли ты истинным Освободителем или искать нам другого?"
Йоан се намирал в затвора вече година и половина, и в течение на голямата част от това време Иисус се трудил, без да привлича вниманието към себе си. Поради това не е учудващо, че Йоан започнал да се безпокои за съдбата на царството. Другарите на Йоан прекъснали Иисус, за да му съобщят: "Йоан Кръстител ни е изпратил да попитаме явяваш ли се ти истинския Освободител или да търсим другиго?"
Помолчав, Иисус ответил друзьям Иоанна: "Пойдите и скажите Иоанну, что он не забыт. Скажите ему, что вы слышали и видели, что нищие внимают благой вести". Поговорив еще с посланниками Иоанна, Иисус повернулся к народу и сказал: "Не думайте, что Иоанн усомнился в евангелии царства. Он спрашивает только для того, чтобы убедить своих учеников, которые являются также и моими
Замълчавайки за малко, Иисус отговорил на другарите на Йоан:"Идете и кажете на Йоан, че той не е забравен. Кажете му, каквото вие сте чули и видели, че бедните внимават в благата вест". Говорейки още с посланиците на Йоан, Иисус се обърнал към народа и казал:"Не мислете, че Йоан се е усъмнил в евангелието за царството. Той пита единствено за това, за да убеди своите ученици, които се явяват така също и мои
учениками. Иоанн - не слабый человек. Позвольте спросить вас, слышавших проповеди Иоанна до того, как Ирод бросил его в темницу: что видели вы в Иоанне - тростник, раскачиваемый ветром? Капризного человека, одетого в мягкие одежды? Обычно те, кто пышно одевается и роскошно живет, находятся в царских дворцах и особняках богатеев. Но кого же вы видели в Иоанне? Пророка? Да, говорю я вам, и много больше пророка. Именно об Иоанне было сказано: „Вот, я посылаю перед тобой своего посланника; он приготовит тебе путь".
ученици. Йоан - не е слаб човек. Позволете да ви попитам, слушащите проповедите на Йоан до тогава, когато Ирод го хвърлил в тъмницата: какво сте видели вие в Йоан - тръстика, разлюляна от вятъра? Капризен човек, облечен в меки дрехи? Обикновено тези, които пищно се обличат и разкошно живеят, се намират в царски дворци и богаташките къщи. Но какво вие също сте виждали в Йоан? Пророк? Да, аз ви казвам, и много повече от пророк. Именно за Йоан е било казаното:" Ето, аз изпращам пред теб своя посланик; той ще приготви за тебе пътя".
Истинно, истинно говорю вам: среди всех родившихся не было никого более великого, чем Иоанн Креститель; и всё же самый малый в царстве небесном выше его, ибо рожден в духе и знает, что стал сыном Божьим".
Истина, истината ви казвам: сред всички родили се не е имало по-велик, от Йоан Кръстител; и всеки дори най-малкия в царството небесно е по-високо от него, защото е роден в духа и знае, че е станал син Божии".
Многие из тех, кто слышал Иисуса в тот день, приняли крещение, как его совершал Иоанн, и тем самым публично заявили о вступлении в царство. И с того дня апостолы Иоанна крепкими узами связали себя с Иисусом. Это событие ознаменовало действительное объединение последователей Иоанна и Иисуса.
Мнозина от тези, които слушали Иисус в този ден, приели кръщение, както го извършвал Йоан, и по този начин публично заявили за встъпване в царството. И от този ден апостолите на Йоан със здрави връзки свързали себе си с Иисус. Това събитие ознаменувало действителното обединение на последователите на Йоан и Иисус.
После беседы с Абнером посланники отправились в Махерон, чтобы рассказать обо всём этом Иоанну. Он был чрезвычайно утешен, и слова Иисуса, вместе с сообщением от Абнера, укрепили его веру.
След беседата с Абнер посланиците се отправили към Махерон, за да разкажат за всичко това на Йоан. Той бил черезвичайно утешен, и думите на Иисус, заедно със съобщението от Абнер, укрепили неговата вяра.
В тот день Иисус продолжил обучение словами: "С кем сравню я это поколение? Многие из вас не хотят принимать ни проповедь Иоанна, ни мое учение. Вы подобны детям, играющим на рыночной площади, которые обращаются к своим товарищам и говорят: „Мы играли для вас на свирели, а вы не плясали; мы пели вам печальные песни, а вы не печалились". Так и некоторые из вас. Пришел Иоанн, который не ел и не пил, и они говорили, что он одержим бесом. Пришел Сын Человеческий, который ест и пьет, и те же люди говорят: „Вот человек, который слишком много ест и слишком много пьет вина, друг мытарей и грешников!" Воистину, о мудрости судят по ее плодам.
В този ден Иисус продължил обучението с думите:"С какво да сравня аз това поколение? Мнозина от вас не искат да приемат нито проповедта на Йоан, нито моето учение. Вие сте подобни на децата, играещи на пазарния площад, които се обръщат към своите другари и казват:"Ние сме свирили за вас, а вие не сте ръкопляскали; ние сме ви пели тъжни песни, а вие не сте се натъжавали". Така и някои от вас. Дойде Йоан, който не е ял и не е пил, и те говорили, че той е обладан от бяс. Дойде Синът Човешки, който яде и пие, и тези същите хора говорят: "Ето човекът, който прекалено много яде и прекалено много пие вино, другар на митарите и грешниците! " Наистина, за мъдростта съдят по нейните плодове.
Может показаться, что небесный Отец сокрыл некоторые из этих истин от мудрых и разумных, открыв их младенцам. Но Отец всё делает во благо; Отец раскрывает себя вселенной теми способами, которые он выбирает сам. А потому придите ко мне все вы, кто трудится и обременен, и отдохнут ваши души. Примите божественное ярмо, и вы испытаете мир Божий, который превыше любого понимания".
Може да изглежда, че небесният Отец е скрил някои от тези истини от мъдрите и разумните, откривайки ги за младенците. Но Отецът всичко прави за благо; Отецът разкрива себе си на вселената с тези способи, които той избира сам. А поради това елате към мен всички, които се трудите и сте обременени, и ще отдъхнат вашите души. Приемете божествения хомот, и вие ще изпитате мира Божии, който превишава всяко разбиране".
9. СМЪРТТА НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
Иоанн Креститель был казнен по приказу Ирода Антипы вечером 10 января 28 года н. э. На другой день некоторые из его учеников, которые пришли в Махерон, узнали о казни и, обратившись к Ироду, испросили разрешение забрать тело, которое они положили в гробницу, а позднее похоронили в Севастии, на родине Абнера. На следующий день, 12 января, они отправились на север, в лагерь апостолов Иисуса и Иоанна у Пеллы, и рассказали Иисусу о смерти Иоанна. Выслушав их сообщение, Иисус отпустил народ и сказал собравшимся двадцати четырем: "Иоанн мертв. Ирод обезглавил его. Вечером соберите совет и решите соответствующим образом свои дела. Промедление закончено. Пришла пора возвестить царство открыто и во всю мощь. Завтра мы выступаем в Галилею".
Йоан Кръстител бил екзекутиран по заповед на Ирод Антипа вечерта на 10 януари 28 г.от н.е. На другия ден някои от неговите ученици, които дошли в Махерон, узнали за екзекуцията и, обръщайки се към Ирод, измолили разрешение да вземат тялото, което те положили в гробница, а по-късно го погребали в Севастия, родината на Абнер. На следващия ден, 12 януари, те се отправили на север, в лагера на апостолите на Иисус и Йоан до Пела, и разказали на Иисус за смъртта на Йоан. Изслушвайки тяхното съобщение, Иисус пуснал народа и казал на събралите се двадесет и четири :"Йоан е мъртъв. Ирод го е обезглавил. Вечерта съберете съвет и решете по съответния начин своите дела. Забавянето е завършено. Дошло е времето да се възвести царството открито и в цялата мощ. Утре ние ще излезем в Галилея".
Так ранним утром 13 января 28 года н. э. Иисус и апостолы в сопровождении примерно двадцати пяти последователей отправились в Капернаум и заночевали в доме Зеведея.
Така в ранното утро на 13 януари 28 година от н. е. Иисус и апостолите в съпровождане на примерно от двадесет и пет последователи се отправили за Капернаум и нощували в дома на Зеведей.