Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 132. В РИМЕ
Документ 132. В РИМ
ВВИДУ того, что Гонод привез с собой письма индийских князей к Тиберию, правителю Рима, на третий день после своего прибытия в Рим двое индийцев и Иисус предстали перед императором. В тот день угрюмый Тиберий был необычайно весел и долго разговаривал с ними. И когда они ушли, император, имея в виду Иисуса, заметил стоявшему по правую руку помощнику: "Будь у меня царственная осанка и изящные манеры этого приятеля, я был бы настоящим императором, а?"
В ПРЕДВИД на това, че Гонод е донесъл със себе си писма от индийските князе към Тиберий, управителя на Рим, на третият ден след своето пристигане в Рим двамата индийци и Иисус застанали пред императора. В този ден мрачният Тиберий бил необичайно весел и дълго разговарял с тях. Когато те си отишли, императорът, имайки в предвид Иисус, отбелязал пред стоящия от дясната му страна помощник: "Ако имах царствената осанка и изящните маниери на този приятел, аз бих бил истински император, а?"
В Риме у Ганида были регулярные часы для учебы и посещения городских достопримечательностей. Его отец был очень занят делами, а так как он хотел, чтобы в будущем сын мог стать его достойным преемником и продолжать вести его обширные торговые операции, то он решил, что настало время познакомить юношу с деловым миром. В Риме находилось много граждан Индии, и часто один из служащих Гонода сопровождал его в качестве переводчика, так что в распоряжении Иисуса оказывался целый день; это позволило ему основательно познакомиться с этим двухмиллионным городом. Его можно было часто видеть на форуме - центре политической, правовой и деловой жизни. Он нередко бывал в Капитолии и, глядя на этот величественный храм, посвященный Юпитеру, Юноне и Минерве, размышлял о кабале невежества, в которой пребывали римляне. Он также проводил много времени на Палатине, где находились резиденция императора, храм Аполлона, а также греческая и латинская библиотеки.
В Рим у Ганид имало редовни часове да учене и посещение на градските забележителности. Неговият баща бил много зает с делата, а тъй като той искал, че за в бъдеще сина да може да стане достоен приемник и да продължава да води неговите обширни търговски операции, то той решил, че е настанало време да запознае юношата с деловия свят. В Рим се намирали много граждани на Индия, и често един от служещите на Гонод го съпровождал в качеството на преводач, така че в разпореждане на Иисус се оказвал целият ден; това му позволило основно да се запознае с този двумилионен град. Той можело често да бъде видян на форума - центъра на политическия, правовия и делови живот. Той не рядко бил в Капитолия и гледайки този величествен храм, посветен на Юпитер, Юнона и Минерва, размишлявал за робството на невежеството, в което пребивавали римляните. Той също така прекарвал много времена Палатина, където се намирала резиденцията на императора, храма на Аполон, а така също гръцката и латинска библиотеки.
В те времена Римская империя включала всю южную Европу, Малую Азию, Сирию, Египет и северо-западную Африку. Среди ее обитателей были граждане всех стран западного полушария. Желание Иисуса изучить и познакомиться с этим разноликим скоплением урантийских смертных было главной причиной, заставившей его согласиться на это путешествие.
В тези времена Римската империя включвала цяла южна Европа, Мала Азия, Сирия, Египет и северо-западна Африка. Сред нейните обитатели били гражданите от всички страни на западното полушарие. Желанието на Иисус да изучи и да се запознае с това разнолико струпване на урантийски смъртни било главната причина, заставила го да се съгласи на това пътешествие.
В Риме Иисус узнал многое о людях, однако наиболее ценными из всех его разнообразных свершений за шесть месяцев пребывания в этом городе были отношения с религиозными вождями имперской столицы и то влияние, которое он на них оказал. К концу первой недели Иисус разыскал и познакомился с достойными внимания вождями киников, стоиков и мистериальных культов - в частности, с группой митраистов. Было ли для Иисуса очевидным, что иудеи отвергнут его миссию, или нет, но он наверняка предвидел, что его посланники вскоре прибудут в Рим для провозглашения небесного царства; и поэтому он совершенно удивительным образом начал готовить почву для более успешного принятия их проповеди. Он отобрал пять ведущих стоиков, одиннадцать киников и шестнадцать вождей мистериальных культов и на протяжении шести месяцев много свободного
В Рим Иисус узнал много за хората, обаче най-ценно от всичките негови разнообразни извършвания за шестте месеца на пребиваването в този град били отношенията с религиозните вождове в императорската столица и това влияние, което той оказал върху тях. Към края на първата седмица Иисус потърсил и се запознал с достойни за внимание вождове на киниците, стоиците и мистериалните култове - в частност, с група митраисти. Било ли е за Иисус очевидно, че юдеите ще отхвърлят неговата мисия, или не, но той навярно предвиждал, че неговите посланици скоро ще пристигнат в Рим за провъзгласяване на небесното царство; и поради това той по съвършено удивителен начин започнал да готви почвата за по-успешното приемане на техните проповеди. Той отбрал пет водещи стоици, единадесет киници и шестнадесет вожда на мистериалните култове и по протежение на шестте месеца много от свободното
Страница 1456
времени проводил в сокровенных беседах с этими религиозными учителями. Его метод просвещения заключался в следующем. Он никогда не критиковал их заблуждений и ни единым намеком не касался слабых мест в их учениях. В каждом случае он выделял истину, которой они учили, и начинал таким образом высвечивать и озарять эту истину в их сознании, что вскоре эта усовершенствованная истина успешно вытесняла сопутствующее заблуждение. Так эти обученные Иисусом мужчины и женщины были подготовлены к последующему осознанию новых, схожих истин, содержавшихся в учениях раннехристианских миссионеров. Именно это скорое принятие учений евангелических проповедников дало мощный импульс быстрому распространению христианства в Риме и отсюда - по всей империи.
време провеждал в съкровени беседи с тези религиозни учители. Неговият метод на просвещение се заключавал в следното. Той никога не критикувал техните заблуждения и с нито един намек не се докосвал до слабите места в техните учения. Във всеки случай той отделял истината, на която те учили, и започнал по този начин да осветява и озарява тази истина в тяхното съзнание, че скоро тази усъвършенствана истина успешно изтласквала съпътстващото заблуждение. Така тези обучени от Иисус мъже и жени били подготвени към последващото осъзнаване на новите, сходни истини, съдържащи се в ученията на ранните християнски мисионери. Именно това скорошно приемане на ученията на евангелските проповедници дало мощен импулс за бързото разпространяване на християнството в Рим и от тук - по цялата империя.
Значение этого замечательного поступка можно лучше понять, если учесть тот факт, что только в отношении двух из тридцати двух обученных Иисусом римских религиозных вождей его усилия оказались напрасными. Тридцать человек стали центральными фигурами при установлении христианства в Риме, а некоторые из них способствовали также превращению главного митраистского храма в первую христианскую церковь этого города. Мы, взирающие на человеческую деятельность из-за кулис и оценивающие ее в свете прошедших с тех пор девятнадцати столетий, признаём только три фактора, имевших первостепенное значение для создания ранних предпосылок быстрого распространения христианства по всей Европе, а именно:
Значението на тази забележителна постъпка може по-добре да се разбере, ако се отчете този факт, че само по отношение на двама от тридесетте и двама обучени от Иисус римски религиозни вождове неговите усилия се оказали напразни. Тридесетте човека станали централни фигури при установяване на християнството в Рим, а някои от тях способствали също така за превръщане на главния митраистки храм в първата християнска църква в този град. Ние, взиращите се в човешката деятелност из-зад кулисите и оценяващи я в светлината на изминалите от тогава деветнадесет столетия, признаваме само три фактора, имащи първостепенно значение за създаването на ранни предпоставки за бързото разпространение на християнството по цяла Европа, а именно:
1. Избрание и удержание Симона Петра в качестве апостола.
1. Избирането и удържането на Симон Петър в качеството на апостол.
2. Разговор в Иерусалиме со Стефаном, смерть которого привела к обращению в христианство Савла Тарсянина.
2. Разговорът в Йерусалим със Стефан, смъртта на който привела към обръщането в християнството на Савел Тарсянина.
3. Предварительная подготовка этих тридцати римлян, вставших впоследствии во главе новой религии в Риме и по всей империи.
3. Предварителната подготовка на тези тридесет римляни, застанали в последствие начело на новата религия в Рим и цялата империя.
В течение всей своей жизни ни Стефан, ни тридцать избранных индивидуумов не догадывались о том, что когда-то они говорили с человеком, чье имя стало предметом их религиозного учения. Работа Иисуса с первыми тридцатью двумя избранниками носила исключительно личный характер. Занимаясь с этими людьми, дамасский книжник никогда не беседовал одновременно более чем с тремя, редко - более чем с двумя. Чаще же всего он учил их поодиночке. И он был способен осуществить эту великую задачу религиозного воспитания благодаря тому, что эти мужчины и женщины не были скованы традициями; они не были жертвами укоренившихся предубеждений в отношении всего будущего религиозного развития.
В течението на целият свой живот нито Стефан, нито тридесетте избрани индивида не се досещали за това, че някога са говорили с човека, чието име е станало предмет на тяхното религиозно учение. Работата на Иисус с първите тридесет и двама избраници е носила изключително личен характер. Занимавайки се с тези хора, дамаският книжник никога не беседвал едновременно с повече от трима, рядко - с повече от двама. Най-често от всичко той ги учел по единично. И той бил способен да осъществи тази велика задача за религиозното възпитание благодарение на това, че тези мъже и жени не били сковани от традициите; те не били жертви на вкоренените предубеждения по отношение на цялото бъдещо религиозно развитие.
Уже не за горами были те годы, в течение которых Петру, Павлу и другим христианским учителям Рима доводилось много раз слышать об этом дамасском книжнике, опередившем их и столь явно (и, как они полагали, неосознанно) расчистившем путь для их прихода с новым евангелием. Хотя Павел так и не догадался о том, кем был этот дамасский книжник, незадолго до своей смерти он - из-за сходства в описании внешности - действительно пришел к выводу, что "антиохийский палаточник" и "дамасский книжник" являлись одним и тем же лицом. Однажды у Симона Петра, который проповедовал в Риме и услышал описание дамасского книжника, мелькнула догадка, что этот человек мог быть Иисусом, однако он быстро отверг это предположение, хорошо зная (как он считал), что Учитель никогда не бывал в Риме.
Вече не били далечни тези години, в течение на които на Петър, Павел и други християнски учители в Рим им се налагало много пъти да слушат за този дамаски книжник, изпреварил ги и толкова явно (и, както те полагали, неосъзнато) разчистил пътя за тяхното идване с новото евангелие. Макар Павел така и да не се досетил за това, кой е бил този дамаски книжник, не дълго преди своята смърт той - поради сходство в описание на външността - действително достигнал до извода, че "антиохийския народен представител" и "дамаския книжник" се явявали едно и също лице. Веднъж у Симон Петър, които проповядвал в Рим и чул описанието на дамаския книжник, се мярнало досещането, че този човек може да бъде Иисус, обаче той бързо отхвърлил това предположение, добре знаейки (както той смятал), че Учителя никога не е бил в Рим.
1. ИСТИННЫЕ ЦЕННОСТИ
1. ИСТНСКИ ЦЕННОСТИ
Ангамон, вождь стоиков, был тем человеком, с которым Иисус проговорил допоздна вскоре после своего прибытия в Рим. Впоследствии этот человек стал
Ангамон, вождът на стоиците, бил този човек, с който Иисус поговорил до късно скоро след своето пристигне в Рим. В последствие този човек станал
Страница 1457
большим другом Павла и оказался одним из убежденных сторонников христианской церкви в Риме. В сущности, и выражаясь современным языком, Иисус учил Ангамона следующему.
голям приятел на Павел и се оказал един от убедените привърженици на християнска църква в Рим. В същност, и изразявайки се на съвременен език, Иисус учил Ангамон на следното.
Критерии истинных ценностей следует искать в духовном мире и на божественных уровнях вечной реальности. Восходящий смертный должен рассматривать все критерии более низких и материальных уровней как преходящие, частичные и ущербные. Ученый, как таковой, ограничен выявлением взаимосвязей материальных фактов. Строго говоря, у него нет права называть себя ни материалистом, ни идеалистом, иначе он отказывается от подхода истинного ученого, ибо любые подобные определения отношений являются самой сущностью философии.
Критериите за истинските ценности следва да се търсят в духовния свят и на божествените нива на вечните реалности. Възходящият смъртен трябва да разглежда всички критерии на по-ниските и материални нива като преходни, частични и носещи загуби. Ученият, като такъв, е ограничен в разкриването на взаимовръзките между материалните факти. Строго казано, у него няма право да нарича себе си нито материалист, нито идеалист, иначе той се отказва от подхода на истинския учен, защото всякакви подобни определения на отношения се явяват самата същност на философията.
В отсутствие соразмерных успехов в нравственном постижении и духовных достижениях человечества, неограниченное развитие исключительно материалистической культуры может со временем превратиться в угрозу для цивилизации. Чисто материалистическая культура таит в самой себе потенциальное зерно уничтожения всех научных устремлений, ибо это самое отношение предвещает окончательный крах цивилизации, отказавшейся от своего чувства нравственных ценностей и отрекшейся от своей духовной цели.
В отсъствието на съразмерни успехи в нравственото постигане и духовните достижения на човечеството, неограниченото развитие на изключително материалистична култура може с времето да се превърне в заплаха за цивилизацията. Чисто материалистическата култура таи в себе си потенциалното зърно на унищожението на всички научни стремежи, защото това същото отношение предвещава окончателния крах на цивилизацията, отказваща се от своето чувство за нравствени ценности и отрекла се от своята духовна цел.
Ученый-материалист и крайний идеалист всегда будут ссориться друг с другом. Это не относится к тем ученым и идеалистам, которые обладают общим критерием высоких нравственных ценностей и уровней духовности. В каждую эпоху материалисты и идеалисты должны осознавать, что они являются подсудимыми в зале суда, где мерилом являются потребности человека. Они должны воздерживаться от какой-либо вражды между собой, доблестно стремясь оправдать продолжение своего существования большей преданностью делу человеческого прогресса. Если в любом веке так называемая наука или религия является ложной, то она должна либо очиститься, либо освободить путь материальной науке или духовной религии более истинного и более достойного типа.
Ученият-материалист и крайният идеалист винаги ще се карат един с друг. Това не се отнася към тези учени и идеалисти, които притежават общ критерий за високите нравствени ценности и нива на духовност. Във всяка епоха материалистите и идеалистите трябва да осъзнават, че те се явяват подсъдими в залата на съда, където мерило се явяват потребностите на човека. Те са длъжни да се въздържат от каквато и да било вражда между себе си, доблестно да се стремят да оправдават продължаването на своето съществуване в голямата преданост към делото на човешкия прогрес. Ако в кой да е век така наричаната наука или религия се явяват лъжливи, то тя трябва или да се очисти, или да освободи пътя на материалната наука или на духовната религия от по-истински и по-достоен тип.
2. ДОБРО И ЗЛО
2. ДОБРО И ЗЛО
Мард являлся признанным вождем римских киников, и он стал большим другом дамасского книжника. День за днем он беседовал с Иисусом, и каждый вечер он внимал его возвышенному учению. Одним из важнейших разговоров с Мардом стала беседа, призванная дать ответ на вопрос этого искреннего киника о добре и зле. В сущности, и выражаясь языком двадцатого века, Иисус сказал следующее.
Мард се явявал признат вожд на римските киници, и той станал голям другар на дамаския книжник. Ден след ден той беседвал с Иисус, и всяка вечер той внимавал в неговото възвишено учение. Един от най-важните разговори с Мард станала беседата, призвана да даде отговор на въпроса на този искрен киник за доброто и злото. В същност, и изразявайки се на езика на двадесети век, Иисус казал следното:
Мой брат, добро и зло - это лишь слова, обозначающие относительные уровни человеческого понимания доступной наблюдению вселенной. Если ты этически ленив и социально равнодушен, твоим критерием добра могут стать нынешние социальные обычаи. Если ты духовно неполноценен и морально неразвит, твоими критериями добра могут стать религиозные обычаи и традиции современников. Однако душа, переживающая время и переходящая в вечность, должна сделать живой и личный выбор между добром и злом - выбор, определяемый истинными ценностями духовных критериев, которые установлены божественным духом, посланным Отцом для пребывания в сердце человека. Этот внутренний дух - критерий сохранения личности.
Мой брат, доброто и злото - са само думи, обозначаващи относителните нива на човешкото разбиране на достъпната за наблюдение вселена. Ако ти си етически ленив и социално равнодушен, твой критерий за добро могат да станат днешните социални обичаи. Ако ти си духовно непълноценен и морално неразвит, твоите критерии за добро могат да станат религиозните обичаи и традиции на съвременниците. Обаче душата, преживяваща времето и преминаваща във вечността, трябва да направи жив и личен избор между доброто и злото - избор, определящ истинските ценности в духовните критерии, които са установени от божествения дух, изпратен от Отца за пребиваване в сърцето на човека. Този вътрешен дух - е критерий за съхраняване на личността.
Добродетель, как и истина, всегда относительна и неизбежно противопоставлена злу. Именно восприятие етих качеств добродетели и истины позволяет
Добродетелта, както и истината, винаги е относителна и неизбежно противопоставена на злото. Именно възприемането на тези качества на добродетелта и истините позволяват
Страница 1458
эволюционирующим душам людей принимать личные, основанные на выборе решения, обязательные для вечной жизни.
на еволюиращите души на хората да вземат лични, основани на избора решения, задължителни за вечния живот.
Духовно слепой индивидуум, последовательно подчиняющийся научному диктату, социальному обычаю и религиозной догме, подвергается огромной опасности, ибо рискует принести в жертву свою нравственную независимость и потерять свою духовную свободу. Такой душе уготована участь интеллектуального попугая, социального автомата и раба религии.
Духовно слепият индивид, последователно подчиняващ се на научния диктат, социалния обичай и религиозната догма, се подлага на огромна опасност, защото рискува да принесе в жертва своята нравствена независимост и да загуби своята духовна свобода. За такава душа е приготвена участта на интелектуален папагал, социален автомат и роб на религията.
Добродетель всегда растет, стремясь к новым уровням всё большей свободы нравственного самопознания и обретения духовной личности - к открытию внутреннего Настройщика и отождествлению с ним. Опыт является благом, когда он повышает восприятие красоты, укрепляет нравственную волю, углубляет понимание истины, расширяет способность любить и служить своим собратьям, возвышает духовные идеалы и объединяет высшие временные человеческие побуждения с вечными планами внутреннего Настройщика. И всё это ведет непосредственно к повышению желания исполнить волю Отца и тем самым усиливает божественную страсть - найти Бога и стать более похожим на него.
Добродетелта винаги расте, стремейки се към нови нива на все по-голяма свобода в нравственото самопознание и придобиването на духовна личност - към откриването на вътрешният Настройчик и отъждествяването с него. Опитът се явява благо, когато той повишава възприемането на красотата, укрепва нравствената воля, задълбочава разбирането за истината, разширява способността да се обича и да се служи на своите събратя, възвишава духовните идеали и обединява висшите временни човешки подбуждения с вечните планове на вътрешният Настройчик. И всичко това води непосредствено към повишаване на желанието да се изпълни волята на Отца и по този начин усилва божествената страст - да се намери Бога и да стане в по-голяма степен подобен на него.
По мере восхождения по вселенской лестнице развития созданных существ, вы обнаружите, что рост добродетели и уменьшение зла полностью соответствуют вашей способности воспринимать добродетель и понимать истину. Способность придерживаться ошибочного представления или испытывать зло окончательно утрачивается только при достижении восходящей человеческой душой высших духовных уровней.
ПО степента на възхождането по вселенската стълбица на развитието на създадените същества, вие ще откриете, че ръста на добродетелите и намаляване на злото напълно съответствуват на вашата способност да възприемате добродетелта и да разбирате истината. Способността да се придържате към погрешни представи или да изпитвате зло окончателно се загубва само при достигане на възходящата човешка душа на висшите духовни нива.
Добродетель является живым, относительным, всегда прогрессирующим и неизменно личным опытом, который извечно взаимосвязан с пониманием истины и красоты. Добродетель обнаруживается в признании позитивных истинных ценностей духовного уровня, которые в человеческом опыте должны противопоставляться своей негативной противоположности - теням потенциального зла.
Добродетелта се явява жив, относителен, винаги прогресиращ и неизменно личен опит, който е извечно взаимосвързан с разбирането на истината и красотата. Добродетелта се открива в признаване на позитивните истински ценности от духовното ниво, които в човешкия опит трябва да се противопоставят на своята негативна противоположност - сянката на потенциалното зло.
Пока вы не достигнете уровней Рая, добродетель всегда будет оставаться больше стремлением, нежели достижением, больше целью, нежели опытом обретения. Однако одновременно с жаждой праведности вы испытываете растущее удовлетворение от частичного достижения добродетели. Присутствие в мире добродетели и зла само по себе является положительным доказательством существования реальности нравственной воли человека, личности, которая таким образом распознаёт эти ценности и способна также выбрать между ними.
Докато вие не достигнете нивата на Рая, добродетелта винаги ще си остава повече стремеж, отколкото достижение, повече цел, отколкото опит от придобиване. Обаче едновременно с жаждата за праведност вие изпитвате растящо удовлетворение от частичното достигане на добродетелта. Присъствието в света на добродетелта и злото само по себе си се явява положително доказателство за съществуване на реалността на нравствената воля на човека, личността, която по такъв начин разпознава тези ценности и е способна така също да избира между тях.
Ко времени достижения Рая способность восходящего смертного приобщаться к истинным духовным ценностям возрастает настолько, что ее результатом является достижение совершенства в обладании светом жизни. Такая усовершенствованная духовная личность столь всецело, божественно и духовно объединяется с позитивными и высшими качествами добродетели, красоты и истины, что становится совершенно невероятным, чтобы праведный дух - попадая под высвечивающий поток божественного сияния бесконечных Правителей Рая - мог отбрасывать какую-либо негативную тень потенциального зла. Во всех таких духовных личностях добродетель более не является частичной, сравнительной и относительной; она становится божественно полной и духовно исчерпывающей; она достигает чистоты и совершенства Высшего.
Към времето на достигане на Рая способността на възходящият смъртен да се приобщава към истинските духовни ценности нараства до толкова, че в неин резултат се явява достигането на съвършенството в притежаване светлината на живота. Такава усъвършенствана духовна личност толкова всецяло, божествено и духовно се обединява с позитивните и висши качества на добродетелта, красотата и истината, че става съвършено невероятна, за да може праведния дух - попадайки под осветяващия поток на божественото сияние на безкрайните Управители на Рая - да могат да хвърлят каквато и да било негативна сянка на потенциално зло. Във всички такива духовни личности добродетелта повече не се явява частична, сравнителна и относителна, тя става божествено пълна и духовно изчерпваща; тя достига чистотата и съвършенството на Висшия.
Для нравственного выбора необходима возможность зла, но не его действительность. Тень лишь относительно реальна. Действительное зло не является необходимым личным опытом. Потенциальное зло - столь же хороший стимул для принятия решения в мирах нравственного прогресса на низших уровнях духовного развития. Зло становится реальностью личного опыта только тогда, когда нравственный разум останавливает на нем свой выбор.
За нравствения избор е необходима възможността за зло, но не неговата действителност. Сянката е само относително реална. Действителното зло не се явява необходим личен опит. Потенциалното зло - е толкова също добър стимул за приемане на решения в световете на нравствен прогрес на нисшите нива на духовно развитие. Злото става реалност на личния опит само тогава, когато нравствения разум спира на него своя избор.
Страница 1459
3. ИСТИНА И ВЕРА
3. ИСТИНА И ВЯРА
Среди вождей основного мистериального культа Рима - митраизма - выделялся греческий еврей Навон. Хотя этот верховный жрец митраизма провел много бесед с дамасским книжником, наиболее устойчивое влияние на него оказало состоявшееся в один из вечеров обсуждение истины и веры. Навон надеялся обратить Иисуса в митраизм и даже предложил ему вернуться в Палестину в качестве проповедника митраизма. Он едва ли догадывался о том, что Иисус готовил его к роли одного из первых новообращенных в евангелие царства. В изложении на современном языке сущность учения Иисуса сводится к следующему.
Сред вождовете на основният мистериален култ в Рим - митраизма - изпъквал гръцкият евреин Навон. Макар този върховен жрец на митраизма да провел много беседи с дамаския книжник, най-устойчиво влияние на него оказало състоялото се в една от вечерите обсъждане на истината и вярата. Навон се надявал да обърне Иисус в митраизма и даже му предложил да се върне в Палестина в качеството на проповедник на митраизма. Той едва ли се досещал за това, че Иисус го готвил за ролята на един от първите новообърнати в евангелието на царството. В изложението на съвременен език същността на ученията на Иисус се свеждало към следното:
Истину невозможно определить словами - она определяется только жизнью. Истина всегда больше знания. Знание имеет отношение к наблюдаемым вещам, однако истина выходит за пределы чисто материальных уровней, ибо она созвучна мудрости и охватывает такие неуловимые категории, как человеческий опыт, и даже духовные и живые реальности. Знание берет начало в науке, мудрость - в истинной философии, истина - в религиозном опыте духовной жизни. Знание имеет дело с фактами, мудрость - с отношениями, истина - с реальностными ценностями.
Истината е невъзможно да се определи с думи - тя се определя само от живота. Истината е винаги повече от знанията. Знанията имат отношение към наблюдаваните неща, обаче истината излиза зад пределите на чисто материалните нива, защото тя е съзвучна с мъдростта и обхваща такива неуловими категории, като човешкия опит, и даже духовните и живи реалности. Знанието взима своето начало в науката, мъдростта - в истинската философия, истината - в религиозния опит от духовния живот. Знанието има работа с фактите, мъдростта с отношенията, истината - с реалните ценности.
Человек склонен выхолащивать науку, формализовать философию и догматизировать истину, ибо он отличается интеллектуальной леностью в приспособлении к поступательному устремлению жизни и одновременно панически боится неизвестного. Человеку, в силу своей природы, трудно изменить образ жизни и стереотипы мышления.
Човекът е склонен да лишава науката от творческа сила науката, да формализира философията и да догматизира истината, защото той се отличава с интелектуална леност в приспособяването към постъпателното устремяване на живота и едновременно панически се бои от неизвестното. Човекът, по силата на своята природа, трудно ще измени начинът на живот и стереотипите на мислене.
Раскрытая истина - индивидуально обнаруженная истина - высшее наслаждение для человеческой души. Такая истина есть совместное творение материального разума и пребывающего в человеке духа. Вечное спасение этой понимающей истину и любящей красоту души гарантируется той жаждой добродетели, которая ведет этого смертного к единству цели - выполнить волю Отца, найти Бога и стать таким, как он. Между истинным знанием и истиной никогда не бывает противоречия. Противоречие возможно между знанием и человеческими верованиями - поверьями, которые окрашены предрассудками, искажены страхом и подчинены смертельной боязни столкновения с новыми фактами материальных открытий или духовного прогресса.
Разкритата истина - индивидуално откритата истина - е висше наслаждение за човешката душа. Такава истина е съвместно творение на материалния разум и пребиваващия в човека дух. Вечното спасение на тази разбиращата истината и любяща красотата душа се гарантира от тази жажда за добродетел, която води този смъртен към единството в целта - да изпълни волята на Отца, да намери Бога и да стане такъв, какъвто е той. Между истинското знание и истината никога няма противоречие. Противоречието е възможно между знанието и човешките вярвания - поверията, които са украсени от предразсъдъци, изкривени от страха и подчинени на смъртоносния страх от стълкновение с новите факти в материалните открития или духовния прогрес.
Однако истина никогда не становится человеческим достоянием без веры. Это справедливо потому, что мысли, мудрость, этика и идеалы человека никогда не поднимутся выше, чем его вера, его возвышенная надежда. И любая такая истинная вера основана на глубоких размышлениях, искренней самокритике и бескомпромиссном нравственном сознании. Вера - это воодушевление одухотворенного творческого воображения.
Обаче истината никога не става човешко достояние без вярата. Това е справедливо поради това, че мислите, мъдростта, етиката и идеалите на човека никога няма да се издигнат по-високо, отколкото неговата вяра, неговата най-възвишена надежда. И всяка такава истинска вяра е основана на дълбоки размишления, искрена самокритика и безкомпромисно нравствено съзнание. Вярата - това е въодушевлението на одухотвореното творческо въображение.
Своим действием вера высвобождает сверхчеловеческую деятельность божественной искры, бессмертного зародыша, живущего в разуме человека и являющегося потенциалом вечного спасения. Растения и животные продолжают существование во времени за счет передачи тождественных частиц от одного поколения к другому. Душа (личность) человека сохраняется благодаря соединению с этой внутренней божественной и бессмертной искрой, функция которой заключается в увековечении человеческой личности на следующем, более высоком уровне прогрессирующего существования во вселенной. Бессмертный дух - скрытое зерно человеческой души. Второе поколение души является первым из последовательных личностных проявлений духовных и эволюционирующих существований, завершающихся только тогда, когда эта божественная сущность достигает источника своего существования, личностного источника всего бытия - Бога, Всеобщего Отца.
Със своето действие вярата освобождава свръхчовешката деятелност на божествената искра, безсмъртния зародиш, живущ в разума на човека и явяващ се потенциал за вечното спасение. Растенията и животните продължават съществуването във времето за сметка на предаването на тъждествени частици от едно поколение към друго. Душата (личността) на човека се съхранява благодарение на съединяването с тази вътрешна божествена и безсмъртна искра, функцията на която се заключава в увековечаване на човешката личност на следващото, по-високо ниво на прогресиращото съществуване във вселената. Безсмъртният дух - е скритото зърно в човешката душа. Второто поколение на душата се явява първото от последователните личностни проявления на духовните и еволюиращи съществувания, завършващи се само тогава, когато тази божествена същност достигне до източника на своето съществуване, личностния източник на цялото битие - Бога, Всеобщия Отец.
Человеческая жизнь продолжается - сохраняется, - ибо она выполняет вселенскую функцию, задачу обретения Бога. Пробужденная верой, человеческая
Човешкият живот се продължава - съхранява се, - защото той изпълнява вселенска функция, задачата по откриване на Бога. Пробудена от вярата, човешката
Страница 1460
душа не может остановиться, пока не достигнет этой уготованной ей цели. И когда однажды она действительно достигает этой божественной цели, она обретает бессмертие, ибо становится подобной Богу - вечной.
душа не може да се спре, докато не достигне тази приготвена за нея цел. И когато веднъж тя действително достигне тази божествена цел, тя придобива безсмъртие, защото става подобна на Бога - вечна.
Духовная эволюция есть опыт всё большего и добровольного избрания добродетели, сопровождаемого соответствующим и последовательным уменьшением возможности зла. С достижением окончательности выбора добродетели и с обретением максимальной способности восприятия истины возникает совершенство красоты и святость, праведность которых навечно исключает возможность появления даже идеи потенциального зла. Действуя на столь высоких уровнях божественной добродетели, такая богопознавшая душа не отбрасывает ни тени зла, присущего сомнению.
Духовната еволюция е опитът от все по-голямото и доброволно избиране на добродетелта, съпровождано от съответствуващото и последователното намаляване на възможностите за зло. С достигане на окончателността в избора на добродетелите и с придобиване на максималната способност за възприемане на истината възниква съвършенството на красотата и святостта, праведността които навеки изключват възможността за проявление даже на потенциалното зло. Действувайки на толкова високи нива на божествената добродетел, такава богопознала душа не хвърля нито сянка от злото, присъщо за съмнението.
Присутствие Райского духа в разуме человека есть обещание откровения и залог преданности в течение вечного существования и на протяжении божественного развития каждой души, стремящейся к единению с этой внутренней и бессмертной духовной частицей Всеобщего Отца.
Присъствието на Райският дух в разума на човека е обещание за откровение и залог за преданост в течение на вечното съществуване и по протежение на божественото развитие на всяка душа, стремяща се към единение с тази вътрешна и безсмъртна духовна частица на Всеобщия Отец.
Прогресс во вселенной характеризуется расширением свободы личности, ибо он связан с постепенным достижением всё более высоких уровней самопознания и появляющимся вследствие этого добровольным самоограничением. Достижение совершенной духовной сдержанности равно полноте обретения свободы во вселенной и свободы личности. Вера укрепляет и поддерживает душу человека в условиях смятения, присущего попыткам разобраться в обширной вселенной на ранних этапах существования, в то время как молитва становится великим объединителем различных воодушевляющих стимулов творческого воображения и тех побудительных мотивов, которые вера пробуждает в душе, пытающейся приобщиться к духовным идеалам пребывающего в ней и соединенного с ней божественного духа.
Прогресът във вселената се характеризира с разширяване на свободата на личността, защото той е свързан с постепенното достигне на все по-високи нива на самопознание и проявяващото се в следствие на това доброволно самоограничение. Достигането на съвършената духовна сдържаност е равна на пълнотата в придобиване на свободата във вселената и свободата на личността. Вярата укрепва и поддържа душата на човека в условията на объркването, присъщо за опитите да се ориентира в обширната вселена на ранните етапи от съществуването, в това време когато молитвата става велик обединител на различните въодушевяващи стимули на творческото въображение и на тези подбудителни мотиви, които вярата пробужда в душата, опитваща се да се приобщи към духовните идеали на пребиваващия в нея и съединен с нея божествен дух.
Навон был потрясен этими словами, равно как и каждым из разговоров с Иисусом. Эти истины продолжали пылать в его сердце, и он оказал огромную помощь прибывшим впоследствии проповедникам евангелия Иисуса.
Навон бил потресен от тези думи, еднакво както и от всеки от разговорите с Иисус. Тези истини продължавали да горят в неговото сърце, и той оказал огромна помощ на пристигналите в последствие проповедници на евангелието на Иисус.
4. ЛИЧНОЕ СЛУЖЕНИЕ
4. ЛИЧНО СЛУЖЕНЕ
Находясь в Риме, Иисус посвящал свой досуг не только подготовке мужчин и женщин к роли будущих сторонников приближавшегося царства. Много времени он уделял близкому знакомству со всеми расами и классами людей, живших в этом крупнейшем и самом многоликом городе мира. В каждой из своих многочисленных встреч с людьми Иисус преследовал двоякую цель: познакомиться с их отношением к жизни во плоти, а также постараться словом или делом обогатить их жизнь и повысить ее ценность. Его религиозные учения в течение этих недель не отличались от тех, что характеризовали его последующую жизнь учителя двенадцати апостолов и общественного проповедника.
Намирайки се в Рим, Иисус посвещавал своето време не само на подготовката на мъже и жени към ролята на бъдещи привърженици на приближаващото се царство. Много време той отделял на запознаването от близо с всички раси и класи хора, живущи в този най-крупен и най-многолик град в света. Във всяка от своите многочислени срещи с хората Иисус преследвал двойна цел: да се запознае с тяхното отношение към живота в плът, а така също да се постарае с думи или дела да обогати техния живот и да повиши неговата ценност. Неговото религиозно учение в течение на тези седмици не се отличавало от това, с което се характеризирал неговия последващ живот на учител на дванадесетте апостола и обществен проповедник.
Основная мысль его проповеди оставалась неизменной: факт любви небесного Отца и истина его милосердия, а также благая весть о том, что через свою веру человек становится сыном того же Бога любви. Обычно для того, чтобы установить контакт с человеком, Иисус вызывал его на разговор, задавая ему вопросы. Беседа обыкновенно начиналась с вопросов Иисуса и заканчивалась вопросами Иисусу. Он одинаково мастерски учил как задавая, так и отвечая на вопросы. Как правило, он давал больше всего тем, с кем говорил меньше всего. Наибольшую пользу из его личного служения извлекали согбенные, удрученные и подавленные смертные, которые испытывали большое облегчение, изливая свою душу сочувствующему и понимающему слушателю, - а он обладал всеми этими и многими другими
Основната мисъл в неговите проповеди си оставала неизменна: фактът на любовта на небесния Отец и истината за неговото милосърдие, а също така благата вест за това, че чрез своята вяра човека става син на същия този Бог на любовта. Обикновено за това, за да установи контакт с човека, Иисус го призовавал на разговор, задавайки му въпроси. Беседата обикновено започвала с въпроси на Иисус и се завършвала с въпроси на Иисус. Той еднакво майсторски учил както да задават въпроси, така и да се отговаря на въпросите. Като правило, той давал повече от всичко на този, с който говорил най-малко от всички. Най-голяма полза от неговото лично служене извлекли прегърбените, потиснати и угнетени смъртни, които изпитвали голямо облекчение, изливайки своята душа на съчувстващия и разбиращ слушател, - а той притежавал всички тези и много други
Страница 1461
качествами. И когда эти неустроенные люди рассказывали Иисусу о своих бедах, он всегда мог предложить им практические и конкретные советы, направленные на решение действительных проблем, не забывая произносить и слова утешения, которые сразу успокаивали. Он всегда говорил этим бедствующим смертным о Божьей любви и - различными способами - сообщал им о том, что они являются детьми любящего их небесного Отца.
качества. И когато тези неустроени хора разказвали на Иисус за своите беди, той винаги можел да им предложи практически и конкретни съвети, насочени за решаване на действителните проблеми, не забравяйки да произнесе и думи за утешение, които веднага успокоявали. Той винаги говорил на тези бедствуващи смъртни за Божията любов и - по различни начини - им съобщавал за това, че те се явяват деца на любящия ги небесен Отец.
Так за время своего пребывания в Риме Иисус лично познакомился более чем с пятьюстами смертными этого мира, испытавшими его благорасположенное отношение и воодушевляющий характер общения с ним. Это позволило ему приобрести знания о различных человеческих расах, что было бы невозможно осуществить в Иерусалиме или даже в Александрии. Он всегда считал эти шесть месяцев самыми богатыми и поучительными из всех схожих периодов своей жизни.
Така за времето на своето пребиваване в Рим Иисус лично се запознал с повече от петстотин смъртни от този свят, изпитващи неговото благоразположително отношение и въодушевяващ характер в общуването с тях. Това му позволило да придобие знания за различните човешки раси, което било невъзможно да осъществи в Йерусалим или даже в Александрия. Той винаги считал тези шест месеца за най-богатите и поучителни от всички подобни периоди в своя живот.
Вполне естественно, что столь разносторонний и энергичный человек, действуя в течение шести месяцев в мировой метрополии, стал объектом внимания многих людей: ему предлагали участвовать в деле или, чаще всего, в каком-нибудь проекте, касавшемся преподавания, общественной реформы или религиозного движения. Поступило более дюжины подобных предложений, и он воспользовался каждым из них как возможностью поделиться какой-нибудь духовно облагораживающей мыслью с помощью удачно выбранных слов или любезной услуги. Иисус очень любил приносить пользу, пусть небольшую, самым различным людям.
Напълно естествено е, че толкова разностранен и енергичен човек, действувайки в течение на шест месеца в световната метрополия, да стане обект на вниманието на много хора: на него му предлагали да участва в дела или, най-често от всичко, в някакъв проект, отнасящ се до преподаване, обществена реформа или религиозно движение. Постъпили повече от дузина подобни предложения, и той се възползувал от всяко от тях като възможност да сподели някоя духовно облагородяваща мисъл с помощта на успешно подбрани думи или любезна услуга. Иисус много обичал да принася полза, макар и малка, на най-различни хора.
Он поговорил с римским сенатором о политике и государственной мудрости, и эта единственная встреча с Иисусом произвела на римского законодателя такое впечатление, что остаток своей жизни он провел в тщетных попытках убедить своих коллег изменить господствующий политический курс - отказаться от идеи правительства, которое поддерживает и кормит народ, и принять идею народа, поддерживающего правительство. Иисус провел один вечер с богатым рабовладельцем в беседе о человеке как сыне Божьем, и на следующий день этот человек - Клавдий - освободил сто семнадцать рабов. Он встретился за обедом с греческим врачом и рассказал ему о том, что у его пациентов помимо тела есть также разум и душа, чем помог этому талантливому доктору попытаться оказать более широкую помощь своим собратьям. Он говорил с самыми различными людьми из всех слоев общества. Единственным местом в Риме, которое он не посещал, были общественные бани. Он отказывался сопровождать своих друзей в бани из-за распространенного там промискуитета.
Той поговорил с римски сенатор за политиката и държавната мъдрост, и тази единствена среща с Иисус направила на римският законодател такова впечатление, че остатъкът от своя живот той провел в напразни опити да убеди своите колеги да изменят господствуващия политически курс - да се откажат от идеята за правителство, което поддържа и храни народа, и да приемат идеята за народа, поддържащ правителството. Иисус провел една вечер с богат робовладелец в беседа за човека като син Божи, и на следващия ден този човек - Клавдий - освободил сто и седемнадесет роби. Той се срещнал за обяд с гръцки лекар и му разказал за това, че у неговите пациенти освен тялото има също така разум и душа, което помогнало на този талантлив доктор да се опита да окаже по-широка помощ на своите събратя. Той говорил с най-различни хора от всички слоеве на обществото. Единственото място в Рим, което той не е посещавал, били обществените бани. Той се отказвал да съпровожда своите другари в баните поради разпространения там промискуитет.
Римскому солдату, с которым он шел по набережной Тибра, Иисус сказал: "Будь храбр и в мыслях, и в делах. Смело верши справедливость и будь достаточно великодушен для милосердия. Заставь свою низшую природу подчиняться высшей, так же, как ты подчиняешься своим командирам. Чти добродетель и превозноси истину. Выбирай прекрасное, а не уродливое. Люби своих собратьев и всем сердцем ищи Бога, ибо Бог - твой небесный Отец".
На римският войник, с който той ходел по брега на Тибър, Иисус казал:"Бъди храбър и в мислите, и в делата. Смело извършвай справедливост и бъди достатъчно великодушен за милосърдие. Застави своята низша природа да се подчинява на висшата, така също, както ти се подчиняваш на своя командир. Почитай добродетелта и превъзнасяй истината. Избирай прекрасното, а не уродливото. Обичай своите събратя и с цялото си сърце търси Бога, защото Бог - е твоя небесен Отец".
Оратору на форуме он сказал: "Твое красноречие приятно, твоя логика восхитительна, твой голос благозвучен, однако твое учение вряд ли истинно. Если бы ты только мог почувствовать вдохновляющее удовлетворение, которое испытывает человек, познавший Бога как своего духовного Отца, ты смог бы воспользоваться своим ораторским искусством для освобождения твоих собратьев от кабалы тьмы и рабства невежества". Это был тот самый Марк, который стал последователем Петра после того, как услышал его проповедь в Риме. После казни Симона Петра именно этот человек бросил вызов римским преследователям и смело продолжал возвещать новое евангелие.
На оратора на форума той казал: "Твоето красноречие е приятно, твоята логика е възхитителна, твоят глас е благозвучен, обаче твоето учение едва ли е истинно. Ако ти би могъл само да почувстваш вдъхновяващото удовлетворение, което изпитва човека, познал Бога като свой духовен Отец, ти би могъл да се възползуваш от своето ораторско изкуство за освобождаването на своите събратя от робството на тъмнината и робството на невежеството". Това бил същият този Марк, който станал последовател на Петър след като, когато чул неговата проповед в Рим. След екзекуцията на Симон Петър именно този човек отправил призив към римските преследващи и смело продължил да възвестява новото евангелие.
Страница 1462
Повстречав бедняка, ставшего жертвой огульного обвинения, Иисус отправился с ним к мировому судье и, получив специальное разрешение выступить от его имени, произнес блистательную речь, в которой, в частности, сказал: "Правосудие делает нацию великой, и чем больше величие нации, тем с большим вниманием она должна следить за тем, чтобы правосудие не обходило даже самых скромных из ее граждан. Горе той нации, где справедливый суд обеспечен только тем, у кого есть деньги и влияние! Святая обязанность судьи - оправдать невиновного, равно как и наказать виновного. Прочность нации зависит от беспристрастности, справедливости и неподкупности ее судов. Гражданское правление основано на правосудии, так же как истинная религия - на милосердии". Судья вернулся к этому делу и после тщательного изучения свидетельских показаний освободил заключенного. Из всех поступков Иисуса в период личного служения этот случай был ближе всего к публичному выступлению.
Срещайки бедняка, станал жертва на охулно обвинение, Иисус се отправил с него към мировия съдия, и получавайки специално разрешение да излезе от негово име, произнесъл забележителна реч, в която, в частност, казал: "Правосъдието прави нацията велика, и колкото е по-голямо величието на нацията, толкова с по-голямо внимание тя и длъжна да следи за това, че правосъдието да не заобикаля даже най скромните от нейните граждани. Мъка е за тази нация, където справедливия съд е обезпечен само за тези, у които има пари и влияние! Свято задължение на съдиите - е да оправдават невинния, еднакво както и да наказват виновния. Устойчивостта на нацията зависи от безпристрастността, справедливостта и неподкупността на нейните съдии. Гражданското управление е основано на правосъдието, така също както истинската религия - на милосърдието". Съдията се върнал към това дело и след щателно изучаване на свидетелските показания освободил затворения. От всички постъпки на Иисус в периода на личното служене този случай бил най-близо от всичко към публичното изказване.
5. СОВЕТЫ БОГАТОМУ ЧЕЛОВЕКУ
5.СЪВЕТИ КЪМ БОГАТИЯ ЧОВЕК
Один богатый человек - римский гражданин, стоик - чрезвычайно заинтересовался учением Иисуса, с которым его познакомил Ангамон. После многих сокровенных бесед этот богатый гражданин спросил Иисуса, как бы он распорядился своим богатством, будь оно у него. Иисус ответил: "Я посвятил бы материальное богатство улучшению материальной жизни, точно так же, как я использовал бы знания, мудрость и духовное служение для обогащения интеллектуальной жизни, облагораживания общественной жизни и развития духовной жизни. Я распоряжался бы материальным богатством как мудрый и эффективный опекун средств одного поколения для пользы и облагораживания последующих поколений".
Един богат човек - римски гражданин, стоик - черезвичайно се заинтересувал от ученията на Иисус, с който го запознал Ангамон. След много съкровени беседи този богат гражданин попитал Иисус, как би той да се разпореди със своето богатство, ако то било у него. Иисус отговорил: "Аз бих посветил материалното богатство за подобряване на материалния живот, точно така също, както аз бих използувал знанията, мъдростта и духовното служене за обогатяване на интелектуалния живот, облагородяване на обществения живот и развитието на духовния живот. Аз бих се разпореждал с материалното богатство като мъдър и ефективен опекун със средствата на едно поколение за ползата и облагородяването на последващите поколения".
Однако ответ Иисуса не вполне удовлетворил богатого человека, и он решился вновь спросить его: "Но как ты считаешь, что должен сделать со своим богатством человек в моем положении - сохранить его или раздать?" И когда Иисус увидел, что этот человек действительно желает лучше узнать истину о преданности Богу и долге перед людьми, он сказал: "Мой добрый друг, я вижу, что ты искренне жаждешь мудрости и всецело предан истине. Поэтому я готов предложить тебе свой взгляд на решение твоих проблем, вытекающих из обязательств, которые накладывает богатство. Я делаю это потому, что ты попросил моего совета, и предлагая его, я не касаюсь состояния какого-либо другого богатого человека; я даю совет только тебе и в качестве твоего личного руководства. Если ты искренне желаешь относиться к своему богатству как к доверительной собственности, если ты действительно хочешь стать мудрым и эффективным распорядителем накопленных богатств, то я советовал бы тебе выполнить следующий анализ источников твоего состояния: спроси себя - и сделай всё возможное, чтобы найти честный ответ, - откуда это богатство? И я предложил бы, чтобы при изучении источников своего огромного состояния ты имел в виду десять различных методов накопления материальных богатств:
Обаче отговорът на Иисус не напълно удовлетворил богатия човек, и той се решил отново да го попита: "Но ти как считаш, какво трябва да направи със своето богатство човек в моето положение - да го съхрани или да го раздаде?" И когато той казал: "Мой добър другарю, аз виждам, че ти искрено жадуваш за мъдростта и всецяло предан на истината. Поради това аз съм готов да ти предложа своя поглед за решаване на твоите проблеми, произтичащи от обстоятелствата, които се наслагват от богатството. Аз правя това защото, ти помоли за моя съвет, и предлагайки го, аз не засягам състоянието на когото и да било друг богат човек; аз давам съвет само на теб и в качеството на твое лично ръководство. Ако ти искрено желаеш да се отнасяш към своето богатство както към доверителна собственост, ако ти действително желаеш да станеш мъдър и ефективен разпоредител с натрупаните богатства, то аз бих те посъветвал да направиш следния анализ на източниците на твоето състояние: попитай себе си - и направи всичко възможно, за да намериш честен отговор, - откъде е това богатство? И яз бих ти предложил, че при изучаване на източниците на своето огромно състояние ти да имаш в предвид десет различни метода за натрупване на материални богатства:
1. Унаследованное состояние - богатство, полученное по наследству от родителей и других предков.
1. Наследено състояние - богатството, получено по наследство от родителите и други предци.
2. Открытое состояние - богатство, полученное из неразработанных источников матери-земли.
2. Открито състояние - богатството, получено от неразработени източници на майката-земя.
3. Коммерческое состояние - богатство, приобретенное в результате справедливого дохода от обмена или торговли материальными товарами.
3. Комерческо състояние - богатството, придобито в резултат от справедлив доход от обмена или търговията с материални стоки.
4. Нечестное состояние - богатство, полученное в результате нечестной эксплуатации или порабощения своих собратьев.
4. Нечестно състояние - богатството, получено в резултат на нечестна експлоатация или поробването на своите събратя.
Страница 1463
5. Доходное состояние - прибыль в форме честной и справедливой ренты со вложенного капитала.
5. Доходно състояние - печалба във формата на честна и справедлива рента от вложен капитал.
6. Интеллектуальное состояние - богатство, происходящее из вознаграждений творческих способностей и изобретательности человеческого разума.
6. Интелектуално състояние - богатство, произхождащо от възнаграждаване на творческите способности и изобретателността на човешкия разум.
7. Случайное состояние - богатство, источником которого является щедрость собратьев или обстоятельства жизни.
7. Случайно състояние - богатство, източник на което се явява щедростта на събратята или обстоятелствата на живота.
8. Краденое состояние - богатство, полученное нечестным, мошенническим, воровским или обманным путем.
8. Крадено състояние - богатството, получено по нечестен, мошенически, по пътя на кражбата или лъжата.
9. Доверительное состояние - состояние, доверенное вам собратьями для специального использования - сейчас или в будущем.
9. Доверително състояние - състоянието, доверено на вас от събратята за специално използуване - сега или в бъдещето.
10. Заработанное состояние - богатство, приобретенное непосредственно вашим личным трудом, честное и справедливое вознаграждение ежедневных усилий вашего собственного разума и тела.
10. Заработено състояние - богатството, придобито непосредствено с ваш личен труд, честно и справедливо възнаграждение на ежедневните усилия на вашия собствен разум и тяло.
Итак, мой друг, если ты хочешь быть добросовестным и справедливым распорядителем своего большого состояния, - перед Богом и в служении людям, - ты должен приблизительно распределить его по этим десяти общим категориям, после чего поступить с каждой порцией согласно мудрому и чистосердечному толкованию законов правосудия, справедливости, честности и истинной эффективности. Конечно, Бог небесный не осудит тебя, если в спорных случаях ты иной раз ошибешься в пользу милосердного и бескорыстного отношения к бедствиям несчастных жертв злополучных обстоятельств смертной жизни. Когда ты испытываешь чистосердечные сомнения относительно справедливости и правосудия в материальных ситуациях, пусть твое решение благоволит тем, кто нуждается, благоприятствует тем, кто попал в беду и испытывает незаслуженные лишения".
И така, мой другарю, ако ти искаш да бъдеш добросъвестен и справедлив разпоредител на своето голямо състояние, - пред Бога и в служене на хората, - ти си длъжен приблизително да го разпределиш по тези десет общи категории, след което да постъпиш с всяка порция съгласно мъдрото и чистосърдечно тълкуване на законите на правосъдието, справедливостта, честността и истинската ефективност. Разбира се, Богът небесен няма да те осъди, ако в спорните случаи ти по някой път грешиш в полза на милосърдното и безкористно отношение към бедствията на нещастните жертви на злополучни обстоятелства на смъртния живот. Когато ти изпитваш чистосърдечни съмнения относно справедливостта и правосъдието в материалните ситуации, нека твоето решение благоволи към тези, които се нуждаят, благоприятства тези, които са попаднали в беда и изпитват незаслужено лишение".
После многочасового обсуждения этих вопросов Иисус - в ответ на просьбу богатого человека расширить и уточнить свои наставления - стал развивать свой совет, суть которого заключалась в следующем: "Предлагая тебе свои рекомендации относительно твоего отношения к богатству, я призываю тебя принять мой совет как данный тебе одному и предназначенный для твоего личного пользования. Я выражаю только свое личное мнение и обращаюсь только к тебе как к пытливому другу. Я заклинаю тебя не навязывать другим богатым людям своих взглядов на отношение к богатству. Вот, что я мог бы тебе посоветовать:
След многочасовото обсъждане на тези въпроси Иисус - в отговор на молбата на богатия човек да разшири и уточни своите наставления - започнал да развива своя съвет, същността на който се заключавала в следното: "Предлагам на теб своите препоръки относно твоето отношение към твоето богатство, аз призовавам теб да приемеш моя съвет като даден на теб единствен и предназначен за твоето лично ползуване. Аз изразявам само своето лично мнение и се обръщам само към теб като към любознателен другар. Аз те заклевам да не натрапваш на другите богати хора своите възгледи по отношение на богатството. Ето, какво аз бих могъл теб да посъветвам:
1. Как распорядитель унаследованного состояния ты должен принять во внимание его источники. На тебя возложена моральная обязанность представлять прошлые поколения в честной передаче законного богатства последующим поколениям после удержания справедливой пошлины во благо нынешнего поколения. Однако ты не должен увековечивать недобросовестность или несправедливость, с которыми связано нечестное накопление состояния твоими предшественниками. Ты можешь расходовать любую часть унаследованного тобой состояния, которая оказывается полученной мошенническим или нечестным путем, согласно собственным представлениям о справедливости, щедрости и возмещении ущерба. Оставшуюся часть унаследованного тобой состояния ты можешь справедливо использовать и надежно передать следующему поколению как попечитель одного поколения, действующий во благо другого. Твои решения при завещании богатства своим преемникам должны быть продиктованы мудрым выбором и здравыми суждениями.
1. Като разпоредител на наследеното състояние ти трябва да приемеш под внимание неговите източници. На теб е възложена моралното задължение да представляваш миналите поколения в честното предаване на законното богатство на последващите поколения след удържано на справедливо мито за благото на сегашното поколение. Обаче ти не си длъжен да увековечаваш недобросъвестността или несправедливостта, с които е свързано нечестното натрупване на състояние от твоите предшественици. Ти можеш да разходваш всякаква част от унаследеното от теб състояние, която се оказва получена по мошенически или нечестен път, съгласно собствените си представи за справедливост, щедрост и възмездяване на вредите. Останалата част на унаследеното от теб състояние ти можеш справедливо да използуваш и надеждно да предадеш на следващото поколение като попечител от едно поколение, действуващ за благото на друго поколение. Твоите решения при завещаване на богатството на своите приемници трябва да бъдат продиктувани от мъдър избор и здрави съждения.
2. Каждый, кто пользуется богатством, полученным в результате открытия, должен помнить, что жизнь человека на земле быстротечна. Поэтому ему следует принять необходимые меры для того, чтобы этими открытиями могло воспользоваться как можно большее число его собратьев. Хотя нашедший богатство не должен полностью лишаться вознаграждения за свои усилия, он не может исходить из эгоистичного предположения о том, что ему одному принадлежат все льготы и блага, которые являются следствием обнаружения скрытых природных ресурсов.
2. Всеки, който се ползува от богатството, получено в резултат от открития, трябва да помни, че живота на човека на земята е скоротечен. Поради това за него следва да приеме необходимите мерки за това, че от тези открития да могат да се възползуват колкото се може по-голямо число от неговите събратя. Макар намерилият богатство да не е длъжен напълно да се лиши от възнаграждение за своите усилия, той не може да изхожда от егоистичното предположение за това, че на него единствен принадлежат всички привилегии и блага, които се явяват в следствие на откриването на скритите природни ресурси.
Страница 1464
3. До тех пор, пока мировая коммерческая деятельность будет осуществляться с помощью торговли и товарообмена, люди будут иметь право получать честную и законную прибыль. Каждый торговец заслуживает оплаты своих услуг; купец имеет право на свою долю. Честная торговля и честное отношение к своим товарищам в системе мировой коммерции создает многие формы прибыли, и все такие источники должны оцениваться в соответствии с высочайшими принципами законности, честности и справедливости. Честный торговец должен без колебания запрашивать такую же прибыль, какую он охотно предложил бы своему коллеге при аналогичной сделке. Хотя при широкомасштабном ведении дел такой вид состояния не идентичен индивидуальному заработку, в то же время, честно приобретенное состояние предоставляет его обладателю значительное право голоса при последующем распределении средств.
3. До този момент, докато световната комерческа деятелност се осъществява с помощта на търговията и стокообмена, хората имат право да получават честна и законна печалба. Всеки търговец заслужава заплащане за своите услуги, изкупуващия има право на своята част. Честната търговия и честното отношение към своите другари в системата на световната търговия създава много форми на печалба, и всички такива източници трябва да се оценяват в съответствие с височайшите принципи на законността, честността и справедливостта. Честният търговец трябва без колебание да изисква същата такава печалба, каквато той охотно би предложил на своя колега при аналогична сделка. Макар при високо мащабно водене на делата такъв вид състояние да не е идентичен с индивидуалната заработка, в това същото време, честно придобитото състояние предоставя на неговия притежател значително право на глас при последващото разпределяне на средствата.
4. Ни один богопознавший смертный, стремящийся исполнить божественную волю, не может опускаться до того, чтобы идти к богатству через угнетение. Ни один благородный человек не будет пытаться накопить богатство и сосредоточить в своих руках власть, которую оно дает, за счет порабощения или нечестной эксплуатации своих братьев во плоти. Богатство становится нравственным проклятием и духовной язвой, когда оно приобретается потом угнетенного смертного. Любые подобные средства должны возвращаться либо тем, кто был таким образом ограблен, либо их детям и внукам. Прочную цивилизацию невозможно построить на обманном лишении работника его заработка.
4. Нито един богопознал смъртен, стремящ се да изпълни божествената воля, не може да пада до това, че да върви към богатство чрез угнетяване. Нито един благороден човек няма да се опитва да натрупа богатство и да съсредоточи в своите ръце власт, която то дава, за сметка на поробването или нечестната експлоатация на своите братя в плът. Богатството става нравствено проклятие и духовна язва, когато то се придобива от потта на угнетения смъртен. Всякакви подобни средства трябва да се завърнат или към този, който по такъв начин е бил ограбен, или към неговите деца и внуци. Устойчива цивилизация е невъзможно да се построи на измамното лишаване на работника от неговата заработка.
5. Человек вправе получать прибыль с честно приобретенного состояния. До тех пор, пока люди будут брать и давать в долг, они могут взимать справедливую прибыль, если предоставленный в долг капитал является законным. До того, как требовать прибыль, очисти свой капитал. Не становись столь низким и жадным, чтобы опускаться до ростовщичества. Никогда не позволяй себе быть столь эгоистичным, чтобы пользоваться властью денег для достижения несправедливого преимущества перед испытывающими трудности собратьями. Не поддавайся соблазну требовать проценты со стесненного в средствах брата.
5. Човекът е в правото си да получи печалба от честно придобитото състояние. До този момент, докато хората ще взимат и дават на заем, те могат за взимат справедлива печалба, ако предоставеният на заем капитал се явява законен. До тогава, когато ще изискваш печалба, очисти своя капитал. Не ставай толкова низък и алчен, че да се спускаш до лихварството. Никога не позволявай на себе си да бъдеш толкова егоистичен, че да се ползуваш от властта на парите за достигане на несправедливо преимущество пред изпитващите трудности събратя. Не се поддавайте на съблазън да изисквате проценти от притеснения в средствата брат.
6. Если полет твоего гения принес тебе состояние, если твои богатства являются наградой за изобретательность, не претендуй на незаслуженную часть таких наград. Гений обязан чем-то как своим предшественникам, так и потомкам. У него есть также обязательства перед своим народом, страной и обстоятельствами, которые привели его к творческим открытиям. Он должен также помнить о том, что он трудился над своими изобретениями как человек среди людей. Было бы одинаково несправедливо полностью лишать гения прироста состояния. И человек никогда не сможет выработать правил и норм, одинаково применимых ко всем проблемам справедливого распределения богатства. Сначала ты должен увидеть в человеке брата, и если ты искренне желаешь поступать с ним так же, как тебе хотелось бы, чтобы он поступал с тобой, то обычные требования справедливости, честности и законности приведут тебя к верному и объективному решению каждой очередной проблемы, связанной с экономическим вознаграждением и социальной справедливостью.
6. Ако полетът на твоят гений е принесъл към теб състояние, ако твоите богатства се явяват награда за изобретателността, не претендирай на незаслужената част от такива награди. Геният е задължен с нещо както към своите предшественици, така и към потомците. У него има така също задължения пред своя народ, страна и обстоятелствата, които са го привели към творческите открития. Той е длъжен така също да помни за това, че той се е трудил над своите изобретения като човек сред хората. Би било еднакво несправедливо напълно да се лиши гения от прираста на състоянието. И човекът никога няма да може да изработи правила и норми, еднакво приложими към всички проблеми на справедливото разпределение на богатството. От начало ти си длъжен да видиш в човека брата, и ако ти искрено желаеш да постъпиш с него така също, както на тебе би ти се искало, че той да би постъпил с тебе, то обикновените изисквания за справедливост, честност и законност ще те приведат към вярно и обективно решение на всеки пореден проблем, свързан с икономическото възнаграждение и социално справедливост.
7. Никто не должен лично претендовать на то состояние, которое может выпасть на его долю по велению времени и по воле случая - не считая разумного и законного вознаграждения за управление таким состоянием. Случайные богатства следует рассматривать как некую доверительную собственность. Они должны расходоваться на благо социальной или экономической группы, членом которой является данный человек. Те, кто обладает таким богатством, должны обладать решающим голосом при решении вопросов мудрого и эффективного распределения таких незаработанных средств. Цивилизованный человек не должен относиться ко всему, что он контролирует, как к своей личной и частной собственности.
7. Никой не е трябва лично да претендира за това състояние, което може да се падне в неговата част по повеля на времето и волята на случая - не считайки разумното и законно възнаграждение за управлението на такова състояние. Случайните богатства следва да се разглеждат като някаква доверителна собственост. Те са трябва да се разходват за благото на социалната или икономическа групи, член на които се явява дадения човек. Този, който притежава такова богатство, трябва да притежава решаващия глас при решаване на въпросите на мъдрото и ефективно разпределение на такива не заработени средства. Цивилизованият човек не е длъжен да се отнася към всичко, което той контролира, както към своя лична и частна собственост.
Страница 1465
8. Если ты знаешь, что какая-то часть твоих владений является результатом мошенничества, если что-либо в твоем состоянии получено нечестным и недобросовестным путем, если твои богатства являются результатом несправедливых отношений с твоими собратьями, - поспеши вернуть эти злополучные средства законным владельцам. Рассчитайся сполна и таким образом очисти свое состояние от нечестных богатств.
8. Ако ти знаеш, че някаква част от твоите владения се явява резултат от мошеничество, ако нещо в твоето състояние е получено по нечестен и недобросъвестен път, ако твоите богатства се явяват резултат от несправедливи отношения с твоите събратя, - побързай да върнеш тези злополучни средства на законните собственици. Разплати се напълно и по такъв начин очисти своето състояние от нечестните богатства.
9. Опека собственности одного человека для пользы других - священная и святая обязанность. Не рискуй этим состоянием, не ставь его под угрозу. Оставляй себе лишь ту часть доверительной собственности, которую мог бы позволить себе любой честный человек.
9. Опеката на собствеността на един човек за полза на другите - е свещено и свято задължение. Не рискувай това състояние, не го поставяй под заплаха. Оставяй за себе си само тази част от доверителната собственост, която би могъл да се позволи всеки честен човек.
10. Та часть твоего состояния, которую ты заработал своим собственным умственным и физическим трудом, если твой труд был честным и справедливым, действительно является твоей. Никто не может отрицать твоего права сохранить это богатство и пользоваться им так, как ты сочтешь нужным, если только использование этого права не идет во вред твоим собратьям".
10. Тази част от твоето състояние, която ти си заработил със своя умствен и физически труд, ако твоя труд е бил честен и справедлив, действително се явява твоя. Никой не може да отрича твоето право да съхраниш това богатство и да се ползуваш от него така, както ти счетеш за нужно, ако само използуването на това право не отива във вреда на твоите събратя".
Когда Иисус изложил свой совет, богатый римлянин поднялся со своего ложа и, прощаясь с Иисусом перед отходом ко сну, дал следующее обещание: "Мой добрый друг, я вижу, что ты являешься человеком огромной мудрости и добродетели, и с завтрашнего дня я начну распоряжаться своим состоянием в соответствии с твоим советом".
Когато Иисус изложил своя съвет, богатия римлянин се вдигнал от своето ложе и, прощавайки се с Иисус преди лягане за спане, дал следното обещание: "Мой добър другарю, аз виждам, че ти се явяваш човек с огромна мъдрост и добродетели, и от утрешния ден аз ще започна да се разпореждам със своето състояние в съответствие със твоя съвет".
6. СОЦИАЛЬНАЯ ОПЕКА
6. СОЦИАЛНА ОПЕКА
Здесь, в Риме, произошел тот трогательный случай, когда Создатель вселенной потратил несколько часов на то, чтобы вернуть потерявшегося ребенка его взволнованной матери. Этот малыш заблудился и горько плакал, когда его обнаружил Иисус. Хотя Иисус и Ганид направлялись в библиотеки, они занялись тем, чтобы вернуть ребенка домой. Ганид навсегда запомнил слова Иисуса: "Знаешь, Ганид, многие люди похожи на потерявшихся детей. Они проводят значительную часть своего времени, рыдая от страха и страдая от горя, хотя в действительности безопасность и защита рядом с ними, - так же, как этот ребенок находился недалеко от дома. И все те, кто знает истинный путь и ощущает уверенность, которую дает знание Бога, должны считать привилегией - а не обязанностью - возможность предложить помощь своим товарищам в их попытках найти удовлетворение в жизни. Разве мы не испытали высшую радость, вернув ребенка его матери? Так и те, кто ведет людей к Богу, испытывают высшее удовлетворение от служения людям". И с того дня до конца своей естественной жизни Ганид всегда высматривал потерявшихся детей, которых можно было бы вернуть родителям.
Тук, в Рим, се случил този трогателен случай, когато Създателят на вселената изразходил няколко часа за това, за да върне изгубилото се дете на неговата развълнувана майка. Този малчуган се заблудил и горчиво плакал, когато него го намерил Иисус. Макар Иисус и Ганид да се отправяли към библиотеката, те се заели с това, че да върнат детето у дома. Ганид завинаги запомнил думите на Иисус:"Знаеш, Ганид, много хора приличат на изгубени деца. Те прекарват значителна част от своето време, ридаейки от страх и ридаейки от мъка, макар в действителност да са в безопасност и защитата да е редом с тях, - така също, както това дете се намира не далеч от дома. И всички тези, които знаят истинския път и усещат увереност, която дава знанието за Бога, трябва да считат за привилегия - а не за задължение - възможността да предложат помощ на своите другари в техните опити да намерят удовлетворение в живота. Нима ние не сме изпитали най-висша радост, връщайки детето на неговата майка?Така и тези, които водят хората към Бога, изпитват най-висше удовлетворение от служенето на хората". И от този ден до края на естествения си живот Ганид се оглеждал за изгубили се деца, които би могло да бъдат върнати на родителите.
Они повстречали также вдову с пятью детьми, чей муж погиб в результате несчастного случая. Иисус рассказал Ганиду о трагической гибели своего собственного отца, и они неоднократно навещали и утешали эту женщину и ее детей. Кроме того, Ганид брал для них у отца деньги на еду и одежду. Они не прекращали своих усилий до тех пор, пока не нашли работу для старшего мальчика, благодаря чему он смог поддерживать свою семью.
Те срещнали така също вдовица с пет деца, чийто мъж загинал в резултат на нещастен случай. Иисус разказал на Ганид за трагичната гибел на своя собствен баща, и те не еднократно навестявали и утешавали тази жена и нейните деца. Освен това, Ганид взел за тях от баща си пари за храна и дрехи. Те не прекратили своите усилия до този момент, докато не намерили работа за старшото момче, благодарение на което той можел да поддържа своето семейство.
В тот вечер, слушая их рассказ, Гонод заметил добродушно Иисусу: "Я собираюсь сделать из своего сына ученого или коммерсанта, а ты начинаешь превращать его в философа или филантропа". Иисус ответил с улыбкой: "Возможно, мы сделаем из него всех четырех; тогда он сможет испытывать четырехкратное удовлетворение от жизни, ибо его ухо, воспринимающее мелодию человека, будет способным распознавать четыре тона вместо одного". Тогда Гонод сказал: "Я вижу,
В тази вечер, слушайки техния разказ, Гонод отбелязал добродушно към Иисус: "Аз се готвя да направя от своя син учен или търговец, а ти започваш да го превръщаш във философ или филантроп". Иисус отвърнал с усмивка: "Възможно, ние да направим от него всичките четири неща; тогава той ще може да изпитва четирикратно удовлетворение от живота, защото неговото ухо, възприемащо мелодията на човека, ще бъде способно да разпознава четири тона вместо един". Тогава Гонод казал: "Аз виждам,
Страница 1466
что ты - настоящий философ. Ты должен написать книгу для будущих поколений". Иисус ответил: "Не книгу - моя миссия заключается в том, чтобы прожить жизнь в этом поколении и для всех поколений. Я..." - однако он оборвал себя на полуслове и, обращаясь к Ганиду, сказал: "Сын мой, пора отправляться на покой".
че ти си - истински философ. Ти трябва да напишеш книга за бъдещите поколения". Иисус отвърнал:"Не книга - моята мисия се заключава в това, да проживея живот в това поколение и за всички поколения. Аз …" - обаче той прекъснал себе си на половината дума и, обръщайки се към Ганид, казал:" Сине мой, време е да се отправим за почивка".
7. ПОЕЗДКИ В ОКРЕСТНОСТЯХ РИМА
7. ПЪТУВАНИЯ В ОКОЛНОСТИТЕ НА РИМ
Пять раз Иисус, Гонод и Ганид выезжали из Рима для знакомства с достопримечательностями близлежащих районов. При посещении озер северной Италии Иисус долго говорил с Ганидом о невозможности рассказать человеку о Боге, если данный человек не желает знать Бога. Направляясь к озерам, им повстречался глупый язычник, и Ганид был удивлен тем, что Иисус не последовал своему обыкновению и не стал втягивать человека в разговор, который естественно приводил к обсуждению духовных вопросов. Когда Ганид спросил своего учителя, почему он проявил так мало интереса к этому иноверцу, Иисус ответил:
Пет пъти Иисус, Гонод и Ганид напускали Рим за запознаване със забележителностите на близко лежащите райони. При посещението на езеро в северна Италия Иисус дълго говорил с Ганид за невъзможността да разкаже на човека за Бога, ако даденият човек не желае да познае Бог. Насочвайки се към езерото, тях ги срещнал глупав езичник, и Ганид бил удивен от това, че Иисус не последвал своето обикновено поведение и не започнал да въвлича човека в разговор, който естествено привеждал към обсъждане на духовни въпроси. Когато Ганид попитал своя учител, защо той е проявил такъв малък интерес към този друговерец, Иисус отговорил:
"Ганид, этот человек не жаждал истины. Он не был недоволен собой. Он не был готов просить о помощи, и глаза его разума не были открыты для того, чтобы принять необходимый душе свет. Этот человек не созрел для урожая спасения. Ему нужно предоставить больше времени, дабы жизненные испытания и трудности могли подготовить его к усвоению мудрости и высшего знания. Или же, если бы он жил с нами, мы могли бы своей жизнью показать ему небесного Отца, и наша жизнь Божьих сынов настолько привлекла бы его, что он не мог бы не заинтересоваться нашим Отцом. Невозможно раскрыть Бога тем, кто не ищет его. Нельзя привести к радости спасения душу, которая не стремится к нему. Человек должен почувствовать жажду к истине на опыте своей жизни, или же стремление познать Бога должно появиться у него от прикосновения к жизни тех, кто знаком с божественным Отцом, прежде чем другой человек сможет привести такого смертного собрата к небесному Отцу. Если мы знаем Бога, наша истинная цель на земле - жить так, чтобы позволить Отцу раскрыть себя в нашей жизни. Так все ищущие Бога люди увидят Отца и обратятся к нам за помощью, чтобы узнать больше о Боге, который таким образом находит выражение в нашей жизни".
"Ганид, този човек не е жадувал истината. Той не бил недоволен от себе си. Той не бил готов да моли за помощ, и очите на неговия разум не били отворени за това, че да приемат необходимия за душата съвет. Този човек не е узрял за жътвата на спасението. Не него му е нужно да му се предостави, за да могат жизнените изпитания и трудности да го подготвят към усвояване на мъдростта и висшето знание. Или също, ако той би живял с нас, ние бихме могли със своя живот да му покажем небесния Отец, и нашият живот на Божи синове до толкова би го привлякъл, че той не би могъл да не се заинтересува от нашия Отец. Невъзможно е да се разкрие Бога на този, който не го търси. Не трябва да се привежда към радостта от спасението душа, която не се стреми към него. Човекът трябва да почувства жаждата към истината от опита на своя живот, или също стремежа да се познае Бога трябва да се прояви у него от докосването към живота на тези, които познават божествения Отец, преди което друг човек да може да приведе такъв смъртен събрат към небесния Отец. Ако ние познаваме Бога, нашата истинска цел на земята - е да живеем така, че да позволим на Отеца да разкрие себе си в нашия живот. И така всички търсещи Бога хора ще видят Отца и ще се обърнат към нас за помощ, за да узнаят повече за Бога, който по такъв начин намира изразяване в нашия живот".
При посещении Швейцарии, в горах, состоялся продолжавшийся весь день разговор Иисуса с отцом и сыном о буддизме. Много раз Ганид недвусмысленно спрашивал Иисуса о Будде, но каждый раз он получал более или менее уклончивые ответы. Теперь, в присутствии сына, отец задал Иисусу прямой вопрос о Будде и получил прямой ответ. Гонод сказал: "Я действительно хотел бы знать, что ты думаешь о Будде". И Иисус ответил:
При посещението в Швейцария, в планините, се състоял продължил цял ден разговор на Иисус с бащата и сина за будизма. Много пъти Ганид недвусмислено питал Иисус за Буда, но всеки път той получавал повече или по-малко уклончиви отговори. Сега, в присъствието на сина, бащата задал на Иисус пряк въпрос за Буда и получил пряк отговор. Гонод казал: "Аз действително бих искал да зная, какво ти мислиш за Буда". И Иисус отговорил:
"Ваш Будда был значительно лучше вашего буддизма. Будда был великим человеком, даже пророком для своего народа, однако он был пророком-сиротой; этим я хочу сказать, что он быстро потерял из виду своего духовного Отца - Отца небесного. Его опыт был трагическим. Он пытался жить и учить, как посланник Бога, но без Бога. Будда привел свой корабль спасения прямо к тихой гавани, к самому входу в спасительное пристанище для смертных, где из-за ошибочных навигационных карт хорошее судно село на мель. Там оно и остается на протяжении многих поколений, неподвижное и почти безнадежно застрявшее. И на этом судне многие ваши люди пребывают в течение всех этих лет. Они живут на расстоянии протянутой руки от спасительных вод покоя, но они отказываются войти в них, потому что благородную команду доброго Будды угораздило посадить корабль на мель у самой гавани. И буддистские народы не войдут в эту гавань до
"Вашият Буда е бил значително по-добър от вашия будизъм. Буда е бил велик човек, даже пророк за своя народ, обаче той е бил пророк-сираче; това искам да кажа, че той бързо е изгубил от поглед своя духовен Отец - Отецът небесен. Неговият опит бил трагичен. Той се е опитвал да живее и да учи, като посланик на Бога, но без Бога. Буда е привел своя кораб на спасението направо към тихото пристанище, към самия вход в спасителното пристанище за смъртните, където поради грешни навигационни карти добрия кораб заседнал в плитчини. Там той ще си и остане по протежение на много поколения, неподвижен и почти безнадеждно застаряващ. И на този кораб много ваши хора пребивават в течение на всичките тези години. Те живеят на разстояние протегната ръка от спасителните води на покоя, но те се отказват да влязат в тях, поради това, че благородната команда на добрия Буда е случила да вкара кораба в плитчините на самото пристанище. И будистките народи няма да влязат в това пристанище до
Страница 1467
тех пор, пока они не откажутся от философского наследия своего пророка и не ухватятся за его благородный дух. Если бы ваш народ сохранил верность духу Будды, вы бы уже давно вошли в гавань спокойствия духа, успокоения души и уверенности в спасении.
този момент, докато те не се откажат от философското наследство на своя пророк и не се хванат за неговия благороден дух. Ако би вашият народ съхрани верността към духа на Буда, вие бихте вече отдавна влезли в пристанището на спокойствието на духа, успокоението на душата и увереността в спасението.
Видишь ли, Гонод, Будда знал Бога в духе, но он не смог со всей ясностью открыть его в разуме. Евреи открыли Бога в разуме, однако, в целом, не смогли познать его в духе. Сегодня буддисты увязли в философии без Бога, в то время как мой народ является несчастным рабом страха перед Богом, лишенный спасительной философии жизни и свободы. У вас есть философия без Бога; у евреев есть Бог, однако в значительной мере нет связанной с Богом философии жизни. Не сумев увидеть Бога как духа и Отца, Будда не сумел вдохнуть в свое учение нравственную энергию и движущую силу духа, которой должна обладать религия, если она стремится изменить расу и возвысить народ".
Виждаш ли, Гонод, Буда е познавал Бога в духа, но той не е могъл с цялата яснота да го открие в разума. Евреите са открили Бога в разума, обаче, като цяло, не са могли да го познаят в духа. Днес будистите са затънали във философията без Бога, в това време когато моя народ се явява нещастен роб на страха пред Бога, лишен от спасителната философия на живота и свободата. У вас има философия без Бог; у евреите има Бог, обаче в значителна степен няма свързана с Бога философия на живота. Няма да съумеете да видите Бога като дух и като Отец, Буда не е съумял да вдъхне в своето учение нравствена енергия и движеща сила, която трябва да притежава религията, ако тя се стреми да измени расата и да възвиси народа".
Тогда Ганид воскликнул: "Учитель, давай вместе создадим новую религию - такую, которая была бы достаточно хорошей для Индии и достаточно значительной для Рима, и, быть может, нам удастся предложить ее евреям вместо Ягве". И Иисус ответил: "Ганид, религии не создаются. Человеческие религии развиваются на протяжении длительных периодов времени, в то время как богооткровения внезапно освещают землю в жизни тех людей, которые раскрывают Бога своим собратьям". Но они не поняли смысла этих пророческих слов.
Тогава Ганид възкликнал:"Учителю, хайде заедно да създадем нова религия - такава, която би била достатъчно добра за Индия и достатъчно значителна за Рим, и,може би, на нас ще ни отдаде да я предложим на евреите вместо Яхве". И Иисус отговорил: "Ганид, религиите не се създават. Човешките религии се развиват по протежение на дълги периоди от време, в това време когато богооткровенията внезапно осветяват земята в живота на тези хора, които разкриват Бога на своите събратя". Но те не разбрали смисъла на тези пророчески думи.
В ту ночь, когда они отправились на покой, Ганид не мог заснуть. Он долго разговаривал со своим отцом и наконец сказал: "Ты знаешь, отец, иногда мне кажется, что Иешуа является пророком". Но его отец только сонно пробормотал: "Сын мой, есть и другие..."
В тази нощ, когато те се отправили за почивка, Ганид не могъл да заспи. Той дълго разговарял със своя баща и най-накрая казал:"Ти знаеш ли, татко, понякога на мен ми се струва, че Йешуа се явява пророк". Но неговият баща само сънено промърморил: "Сине мой, има и други…."
С того дня в течение всей своей смертной жизни Ганид продолжал развивать свою собственную религию. Его разум был потрясен широтой, справедливостью и терпимостью Иисуса. Во всех их беседах о философии и религии этот юноша никогда не чувствовал негодования или враждебности.
От този ден в течение на целия свой смъртен живот Ганид продължил да развива своя собствена религия. Неговият разум бил потресен от широтата, справедливостта и търпимостта на Иисус. Във всички свои беседи за философията и религията този юноша никога не е чувствувал негодуване или враждебност.
Какое зрелище для взора небесных разумных существ - видеть, как индийский юноша предлагает Создателю вселенной придумать новую религию! И хотя этот молодой человек ни о чём не догадывался, в тот самый момент они уже создавали новую и вечную религию - новый путь спасения, раскрытие Бога человеку в Иисусе и через него. Этот юноша неосознанно совершал именно то, чего больше всего желал. Так всегда было, и так всегда будет. То, к чему беззаветно и бескорыстно стремится просвещенное и мыслящее человеческое воображение, опирающееся на духовное учение и ведомое духом, становится созидательным в той мере, в какой смертное создание посвящает себя божественному свершению воли Отца. Когда человек объединяется с Богом, великие вещи становятся возможными и реальными.
Какво зрелище за погледа на небесните разумни същества - да видят, как индийски юноша предлага на Създателя на вселената да измисли нова религия! И макар този млад човек за нищо да не се досещал, в този същият момент те вече създавали нова и вечна религия - нов път на спасението, разкриването на Бога на човека в Иисус и чрез него. Този юноша неосъзнато извършил именно това, което повече от всичко желал. Така винаги е било, и така винаги ще бъде. Това, към което беззаветно и безкористно се стреми просветеното и мислещо човешко въображение, опиращо се на духовното учение и водено от духа, става съзидателно в тази степен, в каквато смъртното създание посвещава себе си на божественото извършване волята на Отца. Когато човекът се обедини с Бога, великите неща стават възможни и реални.
Страница 1468