Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 130. НА ПУТИ В РИМ
Документ 130. НА ПЪТ ЗА РИМ
НА ПУТЕШЕСТВИЕ по римскому миру ушла большая часть двадцать восьмого и весь двадцать девятый год жизни Иисуса на земле. Иисус и два уроженца Индии - Гонод и его сын Ганид - выехали из Иерусалима воскресным утром, 26 апреля 22 года н. э. Они завершили свое путешествие в запланированный срок, и на следующий год Иисус распрощался с отцом и сыном в городе Хараксе, на берегу Персидского залива, в десятый день декабря 23 года н. э.
ЗА ПЪТЕШЕСТВИЕТО по римския свят отишла по-голямата част от двадесет и осмата и двадесет и деветата година от живота на Иисус на земята. Иисус и двамата родени в Индия - Гонод и неговият син Ганид - излезли от Йерусалим в неделното утро, 26 април 22 година от н.е. Те завършили своето пътешествие в планирания срок, и на следващата година Иисус се сбогувал с бащата и сина в град Харакс, на брега на Персийския залив, в десетия ден от декември 23 година от н.е.
Из Иерусалима они отправились в Кесарию через Иоппию. В Кесарии они сели на корабль, отправлявшийся в Александрию. Из Александрии они отплыли на Крит, в Ласею. Из Крита они отплыли в Карфаген, сделав остановку в Кирене. В Карфагене они сели на корабль, направлявшийся в Неаполь, остановившись на Мальте, в Сиракузах и Мессине. Из Неаполя они отправились в Капую, а оттуда, по Аппиевой дороге, в Рим.
От Йерусалим те се отправили към Кесария през Йопия. В Кесария те се качили на кораб, отправящ се към Александрия. От Александрия те отплавали за Крит, в Ласея. От Крит те отплавали за Картаген, правейки спиране в Кирен. В Картаген те се качили на кораб, отправящ се за Неапол, спирайки на Малта, на Сиракуза и Месина. От Неапол те се отправили в Капуя, а от там, по Аппиевия път, в Рим.
После пребывания в Риме они отправились в Тарент, откуда отплыли в Грецию, в Афины, сделав остановки в Никополе и Коринфе. Из Афин они направились в Эфес через Трою. Из Эфеса они отплыли на Кипр, по пути сделав остановку на Родосе. Они потратили много времени на посещение Кипра и отдых, после чего отплыли в Сирию - в Антиохию. Из Антиохии они повернули на юг к Сидону, после чего прибыли в Дамаск. Оттуда, вместе с караванами, они добрались до Месопотамии, пройдя через Тапсак и Лариссу. Они провели некоторое время в Вавилоне, посетили Ур и другие места, вслед за чем направились в Сузы. Из Суз они отправились в Харакс, откуда Гонод и Ганид отбыли в Индию.
След пребиваването в Рим те се отправили в Тарент, откъдето отплавали за Гърция, в Атина, правейки спирания в Никопол и Коринт. Те отделели много време за посещението на Кипър и за почивка, след което отплавали за Сирия - в Антиохия. От Антиохия те завили на юг към Синон, след което пристигнали в Дамаск. От тук, заедно с керваните, те достигнали до Месопотамия, преминавайки през Тапсак и Лариса. Те прекарали известно време във Вавилон, посетили Ур и други места, след което се отправили за Суза. От Суза те се отправили за Харакас, откъдето Гонод и Ганид заминали за Индия.
Именно за те четыре месяца, которые Иисус провел в Дамаске, он усвоил основы языка, на котором говорили Гонод и Ганид. Здесь он много трудился над переводами с греческого на один из языков Индии, причем ему помогал уроженец той же области, где жил Гонод.
Именно за тези четири месеца, които Иисус прекарал в Дамаск, той усвоил основите на езика, на който говорели Гонод и Ганид. Тук той много се трудил над преводи от гръцки на един от езиците в Индия, при което на него му помагал роден от същата тази област, където живеел Гонод.
В течение этого путешествия по Средиземноморью Иисус примерно полдня проводил в ежедневных занятиях с Ганидом, исполняя также функции переводчика во время деловых и дружеских встреч Гонода. Оставшаяся часть дня была в его распоряжении, и он посвящал ее тем близким личным знакомствам со своими собратьями, тому сокровенному общению со смертными этого мира, которое было столь характерно для его деятельности в течение этих лет, непосредственно предшествовавших общественному служению.
В течение на това пътешествие по Средиземно море Иисус примерно половин ден провеждал в ежедневни занятия с Ганид, изпълнявайки също така функциите на преводач по време на деловите и дружески срещи на Гонод. Оставащата част от деня бил на негово разположение, и той го посвещавал на тези близки лични познанства със своите събратя, на това съкровено общуване със смъртните от този свят, което било толкова характерно за неговата деятелност в течение на тези години, непосредствено предшествуващи общественото служене.
Через личное наблюдение и непосредственное общение Иисус познакомился с более высоким уровнем материального и интеллектуального развития цивилизации Запада и Леванта. От Гонода и его блестящего сына он узнал многое о цивилизации и культуре Индии и Китая, ибо Гонод, сам являвшийся гражданином Индии, совершил три длительных путешествия по империи желтой расы.
Чрез личното наблюдение и непосредствено общуване Иисус се запознал с по-високите нива на материалното и интелектуално развитие на цивилизацията на Запада и Левант. От Гонод и неговия блестящ син той узнал много за цивилизацията и културата на Индия и Китай, защото Гонод, сам явяващ се гражданин на Индия, извършил три продължителни пътешествия по империята на жълтата раса.
Юноша Ганид много почерпнул от Иисуса за время этого долгого и тесного общения. Они очень привязались друг к другу, и отец юноши не раз пытался
Юношата Ганид много почерпил от Иисус за времето на това дълго и тясно общуване. Те много се привързали един към друг, и бащата на юношата не веднъж се опитвал
Страница 1428
уговорить Иисуса поехать вместе с ними в Индию. Однако Иисус неизменно отклонял это предложение, ссылаясь на необходимость вернуться к своей семье в Палестину.
да уговори Иисус да замине заедно с тях в Индия. Обаче Иисус неизменно отклонявал това предложение, позовавайки се на необходимостта да се върне към своето семейство в Палестина.
1. В ИОППИИ - БЕСЕДА ОБ ИОНЕ
1. В ЙОПИЯ - БЕСЕДА ЗА ЙОН
Во время их пребывания в Иоппии Иисус познакомился с Гадией - филистимлянским переводчиком, который работал у некоего Симона, кожевника. Торговые представители Гонода в Месопотамии вели крупные деловые операции с этим Симоном. Поэтому Гонод и его сын хотели навестить его по пути в Кесарию. За время, проведенное в Иоппии, между Иисусом и Гадией установились сердечные отношения. Этот молодой филистимлянин был искателем истины. Иисус был носителем истины; он являлся истиной для своего поколения урантийцев. Когда встречаются великий искатель и великий носитель истины, то результатом такой встречи является великое и освобождающее озарение, порождаемое опытом познания новой истины.
По време на тяхното пребиваване в Йопия Иисус се запознал с Гадий - филистимянски преводач, който работил у някой си Симон, ковчежник. Търговските представители на Гонод в Месопотамия водели крупни делови операции с този Симон. Поради това Гонод и неговият син искали да го посетят по пътя за Кесария. За времето, проведено в Йопия, между Иисус и Гадий се установили сърдечни отношения. Този млад филистимянин бил търсач на истината. Иисус бил носител на истината; той се явявал истината за своето поколение урантийци. Когато се срещат велик търсач и велик носител на истината, то резултатът от такава среща се явява велико и освобождаващо озарение, пораждано от опита от познанието на новата истина.
Однажды после ужина Иисус и молодой филистимлянин отправились на прогулку по берегу моря, и Гадия, не подозревая, что этот "дамасский книжник" столь хорошо знает иудейские предания, показал Иисусу на причал, с которого, как считалось, Иона отправился в злополучное плавание в Фарсис. Высказав свои замечания, он спросил у Иисуса: "Как ты считаешь, действительно ли большая рыба проглотила Иону?" Иисус понял, что это предание произвело на юношу огромное впечатление и что размышления о нем убедили его в греховности попыток уклониться от своего долга. Поэтому Иисус не сказал ничего, что могло бы внезапно разрушить те принципы, которыми Гадия руководствовался в своей практической жизни. Отвечая на этот вопрос, Иисус сказал: "Мой друг, все мы - ионы, которым следует жить в согласии с волей Бога, и всякий раз, когда мы пытаемся уклониться от насущных требований жизни и бежим к дальним соблазнам, мы подвергаем себя непосредственному воздействию тех влияний, которые не управляются силами истины и праведности. Бежать от долга - значит жертвовать истиной. Бегство от служения свету и истине может привести только к мучительным столкновениям с упрямыми китами эгоизма, которые неизбежно ведут во тьму и смерть, если такие богоотступнические ионы не обращают свое сердце - пусть даже в самых глубинах отчаяния - к поиску Бога и его добродетели. И когда такие отчаявшиеся души искренне ищут Бога, жаждут истины и праведности, то ничто не способно более удержать их в плену. На каком бы дне они ни оказались, если всем своим сердцем они устремятся к свету, дух Господа Бога небесного освободит их из плена; неблагоприятные обстоятельства жизни извергнут их на твердую почву новых возможностей для обновленного служения и более мудрой жизни".
Веднъж след вечеря Иисус и младия филистимянин се отправили на разходка по брега на морето, и Гадий, не подозирайки, че този "дамаски книжник" толкова добре знае юдейските предания, показал на Иисус мястото за акостиране на кораби, от което,както се считало, Йон се отправил на злополучното плаване към Фарсис. Изказвайки своите забележки, той попитал Иисус: "Как ти смяташ, действително ли голямата риба е погълнала Йон?" Иисус разбрал, че това предание е направило огромно впечатление и че размишленията за него го убедили в греховността на опитите да отклониш от своя дълг. Поради това Иисус не казал нищо, което могло внезапно да разруши тези принципи, от които Гадий се ръководел в своя практически живот. Отговаряйки на този въпрос, Иисус казал: "Другарю мой, всички ние - сме йони, които следва да живеят в съгласие с волята на Бога, и всеки път, когато ние се опитваме да се отклоним от насъщните изисквания на живота и бягаме към далечните съблазни, ние подлагаме себе си на непосредственото въздействие на тези влияния, които не се управляват от силите на истината и праведността. Да се бяга от дълга - означава да се жертва истината. Бягството от служене на светлината и истината може да приведе само към мъчителни стълкновения с упоритите китове на егоизма, които неизбежно водят към тъмнината и смъртта, ако такива богоотстъпнически йони не обръщат своето сърце - макар даже в самите дълбини на отчаянието - към търсене на Бога и неговите добродетели. И когато такива отчаяли се души искрено търсят Бога, жадуват истината и праведността, то нищо не е способно повече да ги задържи в плен. На каквото и дъно те да са се оказали, ако от цялото си сърце те се устремят към светлината, духа на Господ Бог небесен ще ги освободи от плен; неблагоприятните обстоятелства на живота ще ги изхвърлят на твърдата почва на новите възможности за обновено служене и по-мъдър живот".
Гадия был чрезвычайно взволнован учением Иисуса. Они проговорили у моря далеко за полночь и, перед тем как разойтись по своим комнатам, вместе помолились друг о друге. Именно этот Гадия, услышав впоследствии проповедь Петра, глубоко уверовал в Иисуса Назарянина и провел достопамятную беседу с Петром в один из вечеров в доме Дорки. И Гадия сыграл огромную роль в том, что Симон - богатый торговец кожей - окончательно решил принять христианство.
Гадий бил черезвичайно развълнуван от учението на Иисус. Те говорили край морето дълго след полунощ и, преди това когато да се разотидат по своите стаи, заедно се помолили един за друг. Именно този Гадий, чувайки в последствие проповедта на Петър, дълбоко повярвал в Иисус Назарянина и провел достопаметната беседа с Петър в една от вечерите в дома на Дорк. И Гадий изиграл огромна роля за това, че Симон - богат търговец на кожи - окончателно да реши да приеме християнството.
(Повествуя об индивидуальном труде Иисуса со своими смертными собратьями во время путешествия по Средиземноморью, мы, согласно полученному разрешению, будем излагать его слова современным языком, употребляемым на Урантии во время составления настоящего документа.)
(Разказвайки за индивидуалния труд на Иисус със своите смъртни събратя по времето на пътешествието по Средиземно море, ние, съгласно полученото разрешение, ще излагаме неговите думи на съвременен език, употребяван на Урантия по време на съставяне на настоящия документ.)
Страница 1429
Последняя встреча Иисуса с Гадией была связана с обсуждением добра и зла. Ощущение несправедливости из-за присутствия в мире зла наряду с добром сильно беспокоило этого молодого филистимлянина. Он сказал: "Как может Бог, если он бесконечно добр, позволять нам страдать от несчастий, которые приносит зло; в конце концов, кто творит зло?" В те дни многие еще верили в то, что Бог творит и добро, и зло, однако Иисус никогда не учил такому ложному представлению. Отвечая на этот вопрос, он сказал: "Мой брат, Бог есть любовь; поэтому он не может не быть добродетельным, и его добродетель столь велика и реальна, что она неспособна содержать в себе мелкое и нереальное зло. Бог столь положительно добродетелен, что в нем совершенно нет места для такой отрицательной вещи, как зло. Зло есть незрелые решения и бездумные поступки тех, кто сопротивляется добродетели, отвергает красоту и предает истину. Зло есть всего лишь заблуждение незрелости или разрушительное и искажающее воздействие невежества. Зло - это неизбежная тьма, неотступно следующая за неразумным отвержением света. Зло есть то, что мрачно и неистинно, и что, при сознательном приятии, становится грехом.
Последната среща на Иисус с Гадий била свързана с обсъждането на доброто и злото. Усещането за несправедливост поради присъствието в света на злото наред с доброто силно безпокоило този млад филистимянин. Той казал: "Как може Бог, ако той е безкрайно добър, да позволява нам да страдаме от нещастията, които принася злото; в края на краищата, кой твори злото?" В тези дни мнозина вярвали в това, че Бог твори и доброто, и злото, обаче Иисус никога не е учил на такова лъжлива представа. Отговаряйки на този въпрос, той казал: "Брат мой, Бог е любов; поради това той не може да не бъде добродетелен, и неговата добродетел е толкова велика и реална, че тя е неспособна да съдържа в себе си малкото и нереално зло. Бог е толкова положително добродетелен, че в него съвършено няма място за такова отрицателно нещо, като злото. Злото са незрели решения и безумни постъпки на тези, които се съпротивляват на добродетелите, отхвърлят красотата и предават истината. Злото е винаги само заблуждение на незрялостта или разрушителното и изопачаващо въздействие на невежеството. Злото - това е неизбежна тъмнина, неотстъпно следваща след неразумното отхвърляне на светлината. Злото е това, което е мрачно и неистинско, и което, при съзнателно приемане, става грях.
Наделяя тебя способностью выбирать между истиной и заблуждением, твой небесный Отец создал возможность отрицания положительного пути света и жизни. Однако такие заблуждения, свидетельствующие о зле, в действительности являются несуществующими до тех пор, пока разумное создание не пробуждает их к жизни своей волей, избравшей путь греха. И тогда это зло перерастает позднее в грех вследствие умышленного и преднамеренного выбора, совершаемого своевольным и мятежным созданием. Именно поэтому наш небесный Отец допускает одновременное существование добра и зла до окончания жизни - так же, как природа позволяет пшенице и плевелам расти вместе до жатвы". Гадия был полностью удовлетворен ответом Иисуса на свой вопрос после того, как их последующая беседа прояснила ему истинное значение этих незабываемых высказываний.
Надарявайки тебе със способността да се избира между истината и заблуждението, твоят небесен Отец е създал възможност за отрицание на положителния път на светлината и живота. Обаче такива заблуждения, свидетелствуващи за злото, в действителност се явяват несъществуващи до този момент, докато разумното създание не ги пробуди към живот в своята воля, избрала пътя на греха. И тогава това зло прераства по-късно в грях в следствие на умишленият и преднамерен избор, извършван от своеволното и метежно създание. Именно поради това нашият небесен Отец допуска едновременното съществуване на доброто и злото до завършване на живота - така също, както природата позволява на пшеницата и плевелите да растат заедно до жътвата". Гадий бил напълно удовлетворен от отговора на Иисус на своя въпрос след това, когато тяхната последваща беседа прояснила неговото истинско значение на тези незабравими изказвания.
2. В КЕСАРИИ
2. В КЕСАРИЯ
Иисус и его друзья пробыли в Кесарии дольше, чем предполагали, так как оказалось, что одна из огромных рулевых лопастей корабля, на который они собирались сесть, может расколоться. Капитан решил задержаться в порту, пока не будет готова новая лопасть. Квалифицированных плотников, способных справиться с этой задачей, не хватало, и Иисус предложил свои услуги. Вечерами Иисус и его друзья прогуливались по великолепной стене, служившей променадом вокруг порта. Ганид с огромным интересом слушал Иисуса, когда тот объяснял устройство системы водоснабжения города и метод использования приливов для промывания городских улиц и сточных канав. Большое впечатление на этого индийского юношу произвел стоявший на возвышении храм Августа, который венчала исполинская статуя римского императора. На второй день пополудни все трое присутствовали на представлении в огромном амфитеатре, вмещавшем двадцать тысяч человек, а вечером они посмотрели в театре греческую пьесу. Ганид ничего подобного раньше не видел, и он задал Иисусу множество вопросов. На утро третьего дня они нанесли официальный визит во дворец правителя, ибо Кесария являлась столицей Палестины и резиденцией римского прокуратора.
Иисус и неговите другари прекарали в Кесария по-дълго, отколкото предполагали, тъй като се оказало, че една от огромните кормилни лопати на кораба, на който те смятали да се качат, може да се разцепи. Капитанът се задържал в пристанището, докато не бъде готова новата лопата. Квалифицирани строителни дърводелци, способни да се справят с тази задача, не достигали, и Иисус предложил своите услуги. Вечерите Иисус и неговите другари се разхождали по великолепната стена, служеща за алея за разходки около пристанището. Ганид с огромен интерес слушал Иисус, когато той обяснявал устройството на системите за водоснабдяване на града и метода за използуване на приливите за измиване на градските улици и отточните канали. Голямо впечатление на този индийски юноша направило стоящия на възвишението храм на Август, който увенчавала исполинска статуя на римския император. На втория ден по обяд всичките трима присъствували на представление в огромния амфитеатър, събиращ двадесет хиляди човека, а вечерта те гледали в театъра гръцка пиеса. Ганид нищо подобно по рано не бил виждал, и той задал на Иисус множество въпроси. На утрото те направили официална визита в двореца на управителя, защото Кесария се явявала столица на Палестина и резиденция на римския прокуратор.
В их гостинице остановился также некий купец из Монголии, и так как этот торговец с Дальнего Востока неплохо говорил по-гречески, Иисус провел с ним несколько продолжительных бесед. Купца весьма поразила предложенная Иисусом философия жизни, и он никогда не забывал его мудрых слов - "жить небесной
В тяхната гостилница отседнал така също някакъв търговец от Монголия, и тъй като този търговец от Далечния Изток не лошо говорил гръцки, Иисус провел с него няколко продължителни беседи. Търговецът изключително поразила предложената от Иисус философия за живота, и той никога не забравял неговите мъдри слова - "да живее небесния
Страница 1430
жизнью на земле, каждодневно подчиняясь воле небесного Отца". Этот человек был даосистом, и благодаря Иисусу он прочно уверовал в доктрину всеобщего Божества. Вернувшись в Монголию, он стал проповедовать эти прогрессивные истины своим соседям и компаньонам, в результате чего его старший сын стал даосским священником. В течение всей своей жизни этот молодой человек оказывал огромное влияние во имя новой истины. Его сын и внук также были всецело преданны учению о Едином Боге - Верховном Правителе Небес.
живот на земята, всекидневно подчинявайки се на волята на небесния Отец". Този човек бил даосист, и благодарение на Иисус той истински повярвал в доктрината за всеобщото Божество. Връщайки се в Монголия, той започнал да проповядва тези прогресивни истини на своите съседи и компаньони, в резултат на което неговият старши син станал даоски свещеник. В течение на целия свой живот този млад човек оказал огромно влияние в името на новата истина. Неговият син и внук така също били изцяло предани на учението за Единния Бог - Върховния Управител на Небесата.
Хотя восточная ветвь раннехристианской церкви с центром в Филадельфии оставалась более верной учениям Иисуса, чем их иерусалимские братья, приходится с сожалением констатировать, что не нашлось второго Петра, способного отправиться в Китай, или Павла, чтобы проникнуть в Индию, где духовная почва была столь благодатной для семян нового евангелия царства. Сами учения Иисуса - в том виде, в каком их придерживались в Филадельфии, - оказали бы столь же непосредственное и эффективное воздействие на умы духовно страждущих азиатских народов, как и проповеди Петра и Павла на Западе.
Макар източният клон на ранно християнската църква с център Филаделфия да оставал поверен към ученията на Иисус , отколкото техните йерусалимски братя, налага се със съжаление да констатираме, че не се намерил втори Петър, способен да е отправи към Китай, или Павел, за да проникне в Индия, където духовната почва била толкова благодатна за семената на новото евангелие на царството. Самите учения на Иисус - в този вид, в който към тях са се придържали във Филаделфия - биха оказали също толкова непосредствено и ефективно въздействие на умовете на духовно страдащите азиатски народи, както и проповедите на Петър и Павел на Запад.
Некий молодой человек, работавший в один из дней вместе с Иисусом над изготовлением рулевой лопасти, очень заинтересовался словами, которые время от времени проскальзывали в речи Иисуса, пока они работали на верфи. Когда Иисус упомянул о том, что небесный Отец заботится о благополучии своих земных детей, этот молодой грек по имени Анаксанд сказал: "Если Боги заботятся обо мне, то почему они не избавят меня от жестокого и несправедливого начальника этой мастерской?" Ответ Иисуса поразил его: "Так как ты знаешь путь добра и ценность справедливости, быть может, Боги сделали так, что этот заблудший человек оказался подле тебя, чтобы ты мог вывести его на лучший путь. Быть может, ты являешься той солью, которая сможет сделать этого брата более приемлемым для всех остальных людей, если, конечно, ты не потерял свою силу. Ныне этот человек властвует над тобой в том смысле, что его порочные поступки оказывают на тебя неблагоприятное воздействие. Почему же не доказать свое превосходство над злом, опираясь на силу добродетели и, таким образом, стать господином во всех ваших отношениях? Я предвижу, что живущее в тебе добро способно взять верх над существующим в нем злом, если ты дашь этому добру подлинную и живую возможность проявиться. Смертное существование не знает ничего более увлекательного, чем испытать пьянящую радость человека, в своей материальной жизни ставшего партнером духовной энергии и божественной истины в одном из их триумфальных сражений с заблуждением и злом. Восхитителен этот преобразующий человека опыт - стать живым каналом духовного света для смертного, пребывающего в духовной тьме. Если ты более одарен истиной, чем этот человек, то его беда должна стать для тебя вызовом. Ты же не трус, способный стоять на берегу моря и смотреть, как гибнет твой не умеющий плавать товарищ! Насколько же более ценной является блуждающая во тьме душа этого человека по сравнению с тонущим в воде телом!"
Някакъв млад човек , работещ в един от дните заедно с Иисус над изготвянето на кормилната лопата, много се заинтересовал от думите, които от време на време се изплъзвали в речта на Иисус, докато те работели на корабостроителницата. Когато Иисус упоменал за това, че небесния Отец се грижи за благополучието на своите земни деца, този млад грък по име Анаксанд казал: "Ако Боговете се грижат за мен, то защо те не избавят мен от жестокия и несправедлив началник на тази работилница?" Отговорът на Иисус го поразил: "Тъй като ти знаеш пътя на доброто и ценността на справедливостта, може би, Боговете са направили така, че този заблудил се човек се е оказал редом до теб, за да можеш ти да го изведеш на по-добър път. Може би, ти се явяваш тази сол, която ще може да направи този брат по-приемлив за всички останали хора, ако, разбира се, ти не си загубил своята сила. Сега този човек властва над теб в този смисъл, че неговите порочни постъпки оказват върху теб неблагоприятно въздействие. Защо също не докажеш своето превъзходство над злото, опирайки се на силата на добродетелите и, по такъв начин, да станеш господин във всички ваши отношения? Аз предвиждам, че живущото в теб добро е способно да вземе връх над съществуващото н него зло, ако ти дадеш на това добро истинска и жива възможност да се прояви. Смъртното съществуване не знае нищо по-увлекателно, отколкото да изпитва опияняващата радост на човека, в своя материален живот станал партньор на духовната енергия и божествената истина в едно от техните триумфални сражения със заблуждението и злото. Възхитителен е този преобразуващ човека опит - да стане жив канална духовната светлина за смъртния, пребиваващ в духовна тъмнина. Ако ти си повече одарен с истината, отколкото този човек, то неговата беда трябва да стане за теб призив. Ти също не си страхливец, способен да стои на брега на морето и да гледаш, как загива твоя не умеещ да плува другар! Колко също по-ценна се явява блуждаещата в тъмнина душа на този човек в сравнение с давещото се във водата тяло!"
Анаксанд был чрезвычайно взволнован словами Иисуса. Вскоре он пересказал их своему начальнику, и в тот же вечер оба они пришли к нему за советом о том, как достичь благополучия души. И позднее, когда христианская идея была провозглашена в Кесарии, оба этих человека - грек и римлянин - уверовали в проповедь Филиппа и стали видными членами основанной им церкви. Впоследствии этот молодой грек был назначен посыльным при римском центурионе Корнелии, который стал верующим благодаря служению Петра. Анаксанд продолжал нести свет сидящим во тьме вплоть до заточения Павла в Кесарии, когда по трагической случайности он погиб при побоище двадцати тысяч евреев, оказывая помощь умиравшим в муках людям.
Анаксанд бил черезвичайно развълнуван от думите на Иисус. Скоро той ги преразказал на своя началник, и в тази същата вечер те двамата дошли към него за съвет за това, как да достигнат благополучие на душата. И по-късно, когато християнската идея била провъзгласена в Кесария, тези двамата човека - грък и римлянин - повярвали в проповедта на Филип и станали видни членове на основаната от тях църква. В последствие този млад грък бил назначен за изпълняване на разни поръчки при римския центурион Корнелий, който станал вярващ благодарение служенето на Петър. Анаксанд продължил да носи светлина за седящите в тъмнина чак до заточението на Павел в Кесария, когато по трагична случайност той загинал при кърваво сбиване на двадесет хиляди евреи, оказвайки помощ на умиращите в мъки хора.
Страница 1431
К тому времени Ганид уже знал кое-что о том необычном личном служении людям, в котором проводил досуг его репетитор, и молодой индиец решил выяснить, что является мотивом для такой неутомимой деятельности. Он спросил: "Зачем ты с таким постоянством тратишь свое время на встречи с чужими людьми?" Иисус ответил: "Ганид, для познавшего Бога нет чужих. Когда ты находишь небесного Отца, ты открываешь, что все люди - братья, а разве удивительно, что человек испытывает радость, встречая нового брата? Познакомиться с собственными братьями и сестрами, познать их проблемы и научиться любить их - вот высший опыт жизни".
Към това време Ганид вече знаел нещо за това необичайно служене на хората, в което провеждал свободното си време неговия репетитор, и младият индиец решил да си изясни, какво се явява мотив за такава неуморна деятелност. Той попитал:"Защо ти с такова постоянство губиш своето време за срещи с чужди хора?" Иисус отговорил: "Ганид, за познаващия Бог няма чужди. Когато ти намериш небесния Отец, ти ще откриеш, че всички хора - са братя, а нима е учудващо, че човек изпитва радост, срещайки нов брат? Запознавайки се със собствените братя и сестри, да познаеш техните проблеми и да се научиш да ги обичаш - ето най-висшия опит от живота".
В ходе этой беседы, продолжавшейся далеко за полночь, юноша попросил Иисуса рассказать ему об отличии Божьей воли от того акта человеческого разума, который тоже называется волей. Суть ответа Иисуса заключалась в следующем: Божья воля есть Божий путь, соучастие в выборе Бога в условиях любой потенциальной альтернативы. Поэтому выполнение Божьей воли есть опыт постепенного обретения всё большего богоподобия, а Бог является источником и целью всего добродетельного, прекрасного и истинного. Человеческая воля есть человеческий путь - совокупность того, ч†м смертный решает быть и что он решает делать. Воля есть преднамеренный выбор самосознающего существа, ведущий к решению-действию, основанному на разумной рефлексии.
В хода на тази беседа, продължила далеч след полунощ, юношата помолил Иисус да му разкаже за разликата на Божията воля от този акт на човешкия разум, който също се нарича воля. Същността на отговора на Иисус се заключавала в следното: Божията воля е Божият път, съучастието в борбата на Бога в условията на всяка потенциална алтернатива. Поради това изпълнението на Божията воля е опит за постепенно придобиване на все по-голямо богоподобие, а Бог се явява източник и цел на всичко добродетелно, прекрасно и истинско. Човешката воля е човешкият път - съвкупността от това, ко†то смъртния решава да бъде и какво той решава да прави. Волята е преднамерен избор на само съзнаващото същество, водеща към решение-действие, основано на разумната рефлексия.
Во второй половине того же дня Иисус и Ганид с удовольствием играли с очень умной овчаркой, и Ганид захотел узнать, есть ли у собаки душа и воля. В ответ на его вопросы Иисус сказал: "У собаки есть разум, способный знать материального человека, ее хозяина, однако неспособный знать Бога, который есть дух; поэтому собака не обладает духовной природой и не может приобрести духовный опыт. У собаки может быть воля, данная ей природой и усиленная тренировкой, но такая способность разума не является духовной силой, как нельзя ее сравнивать и с человеческой волей, поскольку она не основана на рефлексии - она не является следствием распознания более высоких и нравственных значений или выбора духовных и вечных ценностей. Именно обладание такими способностями к духовной проницательности и выбору истины делает смертного человека нравственным существом - созданием, наделенным атрибутами духовной ответственности и возможностью вечной жизни". Далее Иисус объяснил, что именно отсутствие в животном таких умственных способностей делает принципиально невозможным появление в животном мире языка во времени или испытание чего-либо равноценного личностному сохранению в вечности. В результате полученного в тот день урока Ганид перестал верить в переселение душ людей в тела животных.
Във втората половина на този същия ден Иисус и Ганид с удоволствие играли с много умна овчарка, и Ганид искал за узнае, има ли у кучето душа и воля. В отговор на неговите въпроси Иисус казал: "У кучето има разум, способен да познае материалния човек, неговия стопанин, обаче неспособен да познае Бога, който е дух; поради това кучето не притежава духовна природа и не може да придобие духовен опит. У кучето може да има воля, дадена му от природата и усилена от тренировки, но такава способност на разума не се явява духовна сила, както не трябва тя да се сравнява и с човешката воля, доколкото тя не е основана на рефлексията - тя не се явява следствие на разпознаването на по-високи и нравствени значения или избор на духовни и вечни ценности. Именно притежаването на такива способности към духовна проницателност и избор на истина правят смъртния човек нравствено същество - създание, надарено с атрибути на духовна отговорност и възможност за вечен живот". По-нататък Иисус обяснил, че именно отсъствието в животното на такива умствени способности прави принципна невъзможно появяването в животинския свят на езика във времето или изпитване на каквото и да било равноценно на личностното съхраняване във вечността. В резултат на получения в този ден урок Ганид престанал да вярва в преселването на душите на хората в телата на животните.
На следующий день Ганид обсудил всё это со своим отцом, и именно в ответ на вопрос Гонода Иисус объяснил, что "человеческим желаниям, связанным исключительно с принятием мирских решений, которые имеют отношение к материальным проблемам животного существования, суждено погибнуть во времени. Те, кто принимает чистосердечные нравственные решения и делает безусловный духовный выбор, постепенно отождествляются с пребывающим в них божественным духом, и тем самым они всё больше преобразуются в ценности вечного существования - нескончаемого развития в божественном служении".
На следващият ден Ганид обсъдил всичко това със своя баща, и именно в отговор на въпрос на Гонод Иисус обяснил, че "човешките желания, свързани изключително с приемането на светски решения, които имат отношение към материалните проблеми на животинското съществуване, е съдено да загинат във времето. Тези, които приемат чистосърдечни нравствени решения и правят безусловен духовен избор, постепенно се отъждествяват с пребиваващия в тях божествен дух, и по този начин те самите все повече се преобразуват в ценности на вечното съществуване - нескончаемото развитие в божественото служене".
В тот же самый день мы впервые услышали эпохальную истину, которая, выраженная современным языком, звучала бы так: "Воля есть то проявление человеческого разума, которое позволяет субъективному сознанию выразить себя объективно и испытать феномен стремления к богоподобию". Именно в таком
В този същия ден ние за първи път чухме епохалната истина, която, изразена на съвременен език, звучала би така:"Волята е това проявление на човешкия разум, което позволява на субективното съзнание да изрази себе си обективно и да изпита феномена на стремежа към богоподобие". Именно в такъв
Страница 1432
смысле каждое разумное и имеющие духовные наклонности существо может стать созидательным.
смисъл всяко разумно и имащо духовни наклонности същество може да стане съзидателно.
3. В АЛЕКСАНДРИИ
3. В АЛЕКСАНДРИЯ
Пребывание в Кесарии было богато событиями. Наступил день, когда ремонт корабля завершился, и в полдень Иисус и двое его друзей отправились в Египет - в Александрию.
Пребиваването в Кесария било богато на събития. Настъпил денят, когато ремонта на кораба се завършил, и по обяд Иисус и двамата негови другари се отправили в Египет - в Александрия.
Путь в Александрию доставил троим путешественникам огромное удовольствие. Ганид наслаждался путешествием и засыпал Иисуса вопросами. Когда они стали приближаться с городскому порту, юношу охватил трепет при виде огромного Фаросского маяка, расположенного на острове, который Александр соединил при помощи мола с материком, создав тем самым две величественные гавани и превратив Александрию в морской перекресток Африки, Азии и Европы. Этот огромный маяк являлся одним из семи чудес света и служил прообразом всех последующих маяков. Они встали рано утром, чтобы посмотреть на это великолепное изобретение человека, предназначенное для спасения жизни, и посреди восторженных возгласов Ганида Иисус сказал: "И ты, мой сын, станешь подобным этому маяку, когда вернешься в Индию, как только твой отец обретет вечный покой; ты станешь подобным свету жизни для пребывающих рядом с тобой во тьме, указывая всем желающим путь в гавань спасения и благополучия". И, сжав руку Иисуса, Ганид сказал: "Да будет так".
Пътят към Александрия доставил на тримата пътешественици огромно удоволствие. Ганид се наслаждавал на пътешествието и засипвал Иисус с въпроси. Когато те започнали да се приближават към градската порта, юношата обхванал трепет при вида на огромния Фароски фар, разположен на острова, който Александър съединил при помощта на вълнолом с материка, създавайки по този начин две величествени пристанища и превръщайки Александрия в морски кръстопът на Африка, Азия и Европа. Този огромен фар се явявал едно от седемте чудеса на света и служил за първообраз на всички следващи фарове. Те станали в ранното утро, за да погледат това великолепно изобретение на човека, предназначено за спасяване на живота, и посред възторжените възгласи на Ганид Иисус казал: "И ти, сине мой, ще станеш подобен на този фар, когато се завърнеш в Индия, когато само твоя баща придобие вечен покой; ти ще станеш подобен на светлината в живота за пребиваващите редом с тебе в тъмнина, указвайки на всички желаещи пътя към пристанището на спасението и благополучието". И стискайки ръката на Иисус, Ганид казал: "Да бъде така".
И опять мы отмечаем, что ранние учители христианской религии совершили великую ошибку, обратив свое внимание исключительно на западную цивилизацию римского мира. Учения Иисуса - в том виде, в каком они исповедовались месопотамскими христианами первого века, - были бы с готовностью приняты различными группами азиатских верующих.
И отново ние отбелязваме, че ранните учители в християнската религия извършили велика грешка, обръщайки своето внимание изключително на западната цивилизация от римския свят. Ученията на Иисус - в този вид, в който те се изповядвали от месопотамските християни в първи век, - биха били с готовност приети от различните групи азиатски вярващи.
Через три часа после прибытия в порт они обосновались недалеко от восточного конца длинного и широкого проспекта, имевшего сто футов в ширину и пять миль в длину и простиравшегося к западным пределам миллионного города. После первого осмотра основных городских достопримечательностей - университета (музея), библиотеки, императорского мавзолея Александра, дворца, храма Нептуна, театра и гимназии - Гонод занялся делами, а Иисус и Ганид отправились в библиотеку, крупнейшую в мире. Здесь было собрано около миллиона рукописей со всего цивилизованного мира: Греции, Рима, Палестины, Парфии, Индии, Китая и даже Японии. В этой библиотеке Ганид увидел крупнейшее в мире собрание индийской литературы; и в течение всего своего пребывания в Александрии они каждый день приходили сюда. Иисус рассказал Ганиду о выполненном здесь переводе священных книг иудеев на греческий. Вновь и вновь предметом их обсуждения становились все мировые религии, причем Иисус стремился показать этому молодому разуму ту истину, которая содержится в каждой из них, неизменно прибавляя: "Однако Ягве является Богом, представление о котором сформировалось из откровений Мелхиседека и завета Авраама. Евреи являлись потомками Авраама, и впоследствии они занимали ту самую землю, где жил и учил Мелхиседек и откуда он направлял учителей во все концы света; и их религия в конечном счете стала отображением более ясного осознания Господа Бога Израиля как Всеобщего Отца небесного, чем какая-либо другая мировая религия".
Три часа след пристигането в пристанището те отседнали не далеч от източния край на дългия и широк проспект (улица), имащ сто фута на ширина и пет мили в дължина и простиращ се към западните предели на милионния град. След първият оглед на градските забележителности - университета (музея), библиотеката, императорския мавзолей на Александър, двореца, храма на Нептун, театъра и гимназиите - Гонод се заел с делата, а Иисус и Ганид се отправили в библиотеката, най-крупната в света. Тук били събрани около милион ръкописи от целия цивилизован свят: Гърция, Рим, Палестина, Парфия, Индия, Китай и даже Япония. В тази библиотека Ганид видял най-крупното в света събиране на индийска литература; и в течение на цялото свое пребиваване в Александрия те всеки ден идвали тук. Иисус разказал на Ганид за изпълнения тук превод на свещените книги на юдеите на гръцки. Отново и отново предмет на техните обсъждания ставали всички световни религии, при което Иисус се стремял да покаже на този млад разум тази истина, която се съдържа във всяка от тях, неизменно прибавяйки: "Обаче Яхве се явява Богът, представата за който се формирала от откровенията на Мелхиседека и завета на Авраам. Евреите се явявали потомци а Авраам, и в последствие те заемали тази същата земя, където живял и учил Мелхиседека и откъдето той е изпращал учители по всички краища на света; и тяхната религия в крайна сметка станала отражение на по-ясното осъзнаване на Господа Бога на Израил като Всеобщ Отец небесен, отколкото в която и да било друга световна религия".
Под руководством Иисуса Ганид собрал все религиозные доктрины, признававшие существование Всеобщего Божества, даже если они оставляли большее или меньшее место для второстепенных божеств. После многочисленных дискуссий Иисус и Ганид пришли к убеждению, что в религии римлян нет настоящего Бога и что их религия практически является не чем иным, как поклонением императору.
Под ръководството на Иисус Ганид събрал всички религиозни доктрини, признаващи съществуването на Всеобщо Божество, даже ако те оставяли повече или по-малко място за второстепенни божества. След многочислените дискусии Иисус и Ганид достигнали до убеждението, че в религията на римляните няма истински Бог и че тяхната религия практически се явя не нещо друго, а като поклонение към императора.
Страница 1433
Они пришли к выводу, что у греков есть философия, но едва ли - религия, признающая личного Бога. Мистериальные культы были отвергнуты ими из-за той путаницы, к которой приводила их многочисленность, а также потому, что их разнообразные концепции Божества представлялись заимствованными из других, более древних религий.
Те достигнали към извода, че у гърците има философия, но едва ли - религия, признаваща личен Бог. Мистериалните култове били отхвърлени от тях поради тази бъркотия, към която привеждала тяхната многочисленост, а така също поради това, че техните разнообразни концепции за Божеството изглеждали заимствани от други, по-древни религии.
Хотя Ганид выполнил свои переводы в Александрии, он окончательно привел в порядок отобранные ими учения и сопроводил их своими личными выводами только к концу их пребывания в Риме. К своему большому удивлению, он обнаружил, что все лучшие авторы мировой духовной литературы более или менее ясно осознавали существование вечного Бога и в принципе придерживались схожего мнения относительно его характера и связи со смертным человеком.
Макар Ганид да изпълнил своите преводи в Александрия, той окончателно привел в ред избраните от тях учения и ги съпроводил със своите лични изводи едва в края на тяхното пребиваване в Рим. Към своето голямо удивление, той открил, че всички най-добри автори на световна духовна литература повече или по-малко ясно осъзнавали съществуването на вечния Бог и по принцип се придържали към сходно мнение относно неговия характер и връзка със смъртния човек.
В Александрии Иисус и Ганид много времени проводили в музее. Этот музей представлял собой не собрание редких экспонатов, а, скорее, университет изящных искусств, науки и литературы. Ученые профессора ежедневно читали здесь лекции, и в те времена этот университет являлся интеллектуальным центром Запада. День за днем Иисус переводил Ганиду эти лекции, и как-то раз, на второй неделе занятий, юноша воскликнул: "Учитель Иешуа, ты знаешь больше, чем эти профессора; тебе нужно встать и рассказать им о тех великих вещах, о которых ты рассказал мне. Их разум затуманен - они слишком много думают. Я поговорю с отцом, и он всё устроит". Иисус улыбнулся и ответил: "В тебе говорит восхищение ученика, однако эти учителя не ждут от нас с тобой наставлений. Гордость неодухотворенной учености является одним из коварных явлений в человеческом опыте. Истинный учитель сохраняет свою интеллектуальную честность за счет того, что всегда остается учеником".
В Александрия Иисус и Ганид много време прекарали в музея. Този музей представлявал по себе си не събрани редки експонати, а, по-скоро, университет по изящни изкуства, наука и литература. Учените професори ежедневно четели тук лекции, и в тези времена този университет се явявал интелектуалния център на Запада. Ден след ден Иисус превеждал на Ганид тези лекции, и изведнъж, на втората седмица от занятията, юношата възкликнал: "Учителю Йешуа, ти знаеш повече, отколкото тези професори; за теб е нужно да станеш и да им разкажеш за тези велики неща, за които си ми разказал на мен. Техният разум е замъглен - те прекалено много мислят. Аз ще поговоря с баща си, и той всичко ще уреди". Иисус се усмихнал и отговорил: "В теб говори възхищението на ученика, обаче тези учители не очакват от нас с теб наставления. Гордостта на не одухотворената ученост се явява едно от коварните явления в човешкия опит. Истинския учител съхранява своята интелектуална честност за сметка на това, че винаги си остава ученик".
Александрия была городом смешанной западной культуры и по своему размаху и величию из всех городов мира уступала только Риму. Здесь находилась крупнейшая еврейская синагога - место правления александрийского синедриона, семидесяти правящих старейшин.
Александрия бил градът на смесената западна култура и по своя размах и величие от всички градове в света отстъпвал само на Рим. Тук се намирала най-крупната еврейска синагога - мястото на управление на александрийския синедрион, седемдесетте управляващи старейшини.
Среди многих людей, с которыми Гонод поддерживал деловые отношения, был еврейский банкир по имени Александр, чей брат Филон являлся знаменитым религиозным философом того времени. Филон занимался достойной, но исключительно сложной задачей согласования греческой философии и иудейской теологии. Ганид и Иисус много говорили об учениях Филона и собирались побывать на некоторых его лекциях, однако в течение всего их пребывания в Александрии этот известный еврей-эллинист был прикован к постели.
Сред многото хора, с които Гонод поддържал делови отношения, бил и еврейски банкер на име Александър, чийто брат Филон се явявал знаменит религиозен философ от това време. Филон се занимавал с достойната, но изключително сложна задача по съгласуването на гръцката философия и юдейската теология. Ганид и Иисус много говорили за ученията на Филон и се готвели да посетят някои негови лекции, обаче в течение на цялото тяхно пребиваване в Александрия този известен евреин-елинист бил прикован към постелята.
Иисус рекомендовал вниманию Ганида многое из греческой философии и доктрин стоиков, но он внушал юноше истину о том, что эти системы верований, как и расплывчатые учения некоторых его соплеменников, религиозны только постольку, поскольку они ведут человека к богоискательству и живому опыту познания Вечного.
Иисус препоръчвал на вниманието на Ганид много от гръцките философии и доктрината на стоиците, но той внушавал на юношата истината за това, че тези системи от вярвания, както и неопределените учения на някои от неговите съплеменници, са религиозни до толкова, доколкото те водят човека към търсене на Бога и живия опит от познаване на Вечния.
4. БЕСЕДА О РЕАЛЬНОСТИ
4. БЕСЕДА ЗА РЕАЛНОСТТА
Вечером накануне отбытия из Александрии у Ганида и Иисуса состоялась длительная беседа с одним из профессоров университета, специалистом в области государственного устройства, который выступал с лекциями об учениях Платона. Иисус выполнил обязанности переводчика для ученого греческого преподавателя, но не предложил своих учений, опровергавших греческую философию. Гонод занимался в тот вечер своими делами. Поэтому после того, как профессор ушел, между учителем и учеником состоялся долгий и откровенный разговор о доктринах Платона. Хотя Иисус, с рядом оговорок, одобрил некоторые греческие учения - относившиеся к теории о том, что присутствующие в мире материальные вещи суть призрачные отражения невидимых, но более существенных духовных реальностей,
Вечерта в навечерието на заминаването от Александрия у Ганид и Иисус се състояла дълга беседа с един от професорите в университета, специалист в областта на държавното устройство, който излизал с лекции за ученията на Платон. Иисус изпълнил задължението на преводач за учения гръцки преподавател, но не предложил своите учения, опровергаващи гръцката философия. Гонод се занимавал в тази вечер със своите дела. Затова след това, когато професорът си отишъл, между учителя и ученика се състоял дълъг и откровен разговор за доктрините на Платон. Макар Иисус, с редица уговорки, да одобрил някои гръцки учения - отнасящи се към теорията за това, че присъстващите в света материални неща са само в същност призрачни отражения на невидимите, но по-съществени духовни реалности,
Страница 1434
- он решил поставить рассуждения юноши на более прочный фундамент. Поэтому он приступил к долгому трактату о природе реальности во вселенной. В изложении на современном языке, суть сказанного Иисусом Ганиду заключается в следующем.
- той решил да постави разсъжденията на юношата на по-устойчив фундамент. ЗА това той пристъпил към дълъг трактат за природата на реалността във вселената. В изложение на съвременен език, същността на казаното от Иисус на Ганид се заключава във следното.
Источником вселенской реальности является Бесконечный. Материальные вещи конечного творения суть пространственно-временные следствия Райского Эталона и Всеобщего Разума вечного Бога. Причинность в физическом мире, самосознание в интеллектуальном мире и эволюционирующая индивидуальность в духовном мире - эти реальности, проецированные во всеобщем масштабе, соединенные в вечной взаимосвязанности и испытываемые как совершенные по своему качеству и божественные по своей ценности, - образуют реальность Высшего. Однако в вечно изменяющейся вселенной Изначальная Личность причинности, разумности и духовного опыта остается неизменной, абсолютной. Все вещи, даже в вечной вселенной беспредельных ценностей и божественных качеств, могут изменяться и зачастую изменяются, за исключением Абсолютов и того, что достигло абсолютного физического статуса, абсолютного интеллектуального охвата или абсолютного отождествления с духом.
Източникът на вселенската реалност се явява Безкрайният. Материалните неща в крайното творение са в същност пространствено-времеви следствия от Райския Еталон и Всеобщия Разум на вечния Бог. Причинността във физическия свят, самосъзнанието в интелектуалния свят и еволюиращата индивидуалност в духовния свят - това са реалности, проектирани във всеобщ мащаб, съединени във вечна взаимна свързаност и изпитвани като съвършени по своето качество и божествени по своята ценност, - образуват реалността на Висшия. Обаче във вечно изменящата се вселена Изначалната Личност на причинността, разумността и духовния опит си остава неизменна, абсолютна. Всички неща, даже във вечната вселена на безпределните ценности и божествени качества, могат да се изменят и често се изменят, с изключение на Абсолютите и това, което е достигнало абсолютен физически статус, абсолютен интелектуален обхват или абсолютно отъждествяване с духа.
Высший уровень, на который способно подняться конечное создание, есть признание Всеобщего Отца и познание Высшего. Но и тогда такие существа, достигшие своей цели, продолжают испытывать изменения в движениях физического мира и его материальных явлениях. Кроме того, они продолжают сознавать эволюцию собственной индивидуальности в процессе своего постоянного восхождения во вселенной духа, а также всё более глубокое понимание разумного космоса и своей реакции на него. Только за счет совершенства, гармонии и единства воли создание способно объединиться с Создателем. И такое состояние божественности достигается и поддерживается созданием только тогда, когда оно продолжает жить во времени и вечности, неизменно подчиняя свою личную волю божественной воле Создателя. Желание исполнять волю Отца всегда должно быть высшим в душе и господствующим в разуме восходящего Божьего сына.
Най-висшето ниво, на което е способно да се издигне крайното създание, е познаването на Всеобщия Отец и познаването на Висшия. Но и тогава такива същества, достигнали своята цел, продължават да изпитват изменения в движенията на физическия свят и неговите материални явления. Освен това, те продължават да осъзнават еволюцията на собствената индивидуалност в процеса на своето постоянно възхождане във вселената на духа, а така също все по-дълбокото разбиране на разумния космос и своите реакции на него. Само за сметка на съвършенството, хармонията и единството на волята създанието е способно да се обедини със Създателя. И такова състояние на божественост се достига и поддържа от създанието само тогава, когато то продължава да живее във времето и вечността, неизменно подчинявайки своята лична воля на божествената воля на Създателя. Желанието да се изпълнява волята на Отца винаги трябва да бъде най-висшето в душата и господстващи в разума на възходящия Божи син.
Так же, как у одноглазого человека нет надежды увидеть глубину перспективы, так и однобокие ученые-материалисты или однобокие духовные мистики и аллегористы неспособны правильно видеть и адекватно понимать истинные глуб‡ны вселенской реальности. Все истинные ценности опыта созданий сокрыты в глубине восприятия.
Така също, както у едноокият човек няма надежда да види дълбочината на перспективата, така и у едностранчивите учени материалисти или едностранчивите духовни мистици и алегористи са неспособни правилно да видят и адекватно да разберат истинските дълб‡ни на вселенската реалност. Всички истински ценности от опита на създанията са скрити в дълбочината на възприятията.
Бездумная причинность неспособна развить изысканное и сложное из грубого и простого, как не может бездуховный опыт развить необходимый для вечной жизни божественный характер из материального разума смертных времени. Тем атрибутом вселенной, который столь исключительно характеризует бесконечное Божество, является нескончаемое творческое посвящение личности, способной сохраниться в процессе постепенного обретения Божества.
Безгрижната причинност е неспособна да развие изисканото и сложното от грубото и простото, както не може без духовния опит да се развие необходимия за вечен живот божествен характер от материалния разум на смъртните на времето. Този атрибут на вселената, който толкова изключително характеризира безкрайното Божество, се явява нескончаемото творческо посвещение на личността, способна да се съхрани в процеса на постепенно откривана на Божеството.
Личность является тем космическим даром, тем аспектом вселенской реальности, который способен сосуществовать в условиях неограниченных изменений и одновременно сохранять свою индивидуальность в самом присутствии всех таких изменений в вечности.
Личността се явява този космически дар, този аспект на вселенската реалност, който е способен да съществува в условията на неограничени изменения и едновременно да съхранява своята индивидуалност в самото присъствие на всичките такива изменения във вечността.
Жизнь есть приспособление изначальной космической причинности к требованиям и возможностям вселенских ситуаций, и она возникает под действием Вселенского Разума и при активации духовной искрой Бога, который есть дух. Смысл жизни - в ее способности к приспособлению. Ценность жизни - в ее способности к развитию, вплоть до высот богосознания.
Животът е приспособяване на изначалната космическа причинност към изискванията и възможностите на вселенските ситуации, и той възниква под действието на Вселенския Разум и при активацията на духовната искра на Бога, който е дух. Смисълът на живота - е в неговата способност към приспособяване. Ценността на живота - е в неговата способност към развитие, чак до висотите на богосъзнанието.
Если самосознающая жизнь не приспосабливается к вселенной, возникает космическая дисгармония. Окончательное отклонение личностной воли от общего направления развития вселенных приводит к интеллектуальной изоляции, обособлению личности. Утрата внутреннего направляющего духа влечет за собой прекращение
Ако самосъзнаващият живот не се приспособява към вселената, възниква космическа дисхармония. Окончателното отклонение на личната воля от всеобщото направление на развитие на вселените привежда към интелектуална изолация, обособяване на личността. Загубата на вътрешният направляващ дух влече след себе си прекратяване
Страница 1435
духовного существования. Таким образом, интеллектуальная и прогрессирующая жизнь сама по себе становится неоспоримым доказательством существования целеустремленной вселенной, выражающей волю божественного Создателя. И эта жизнь, в своей совокупности, представляет собой борьбу за достижение высших ценностей в стремлении к конечной цели - Всеобщему Отцу.
на духовното съществуване. По такъв начин, интелектуалният и прогресиращ живот сам по себе си става неоспоримо доказателство за съществуването на целеустремената вселена, изразяваща волята на божествения Създател. И този живот, в своята съвкупност, представлява по себе си борба за достигане на най-висшите ценности в стремежа към крайната цел - Всеобщия Отец.
Различие между разумом человека и животных состоит только в степени развития, если не считать высших, полудуховных функций интеллекта. Поэтому животные (не зная поклонения и не обладая мудростью) неспособны испытать сверхсознание - сознание сознания. Разум животного сознает только объективную вселенную.
Разликата между разумът на човека и животните се състои само в степента на развитие, ако не се считат висшите, полу духовни функции на интелекта. Поради това животните (не знаят поклонението и не притежават мъдростта) са неспособни да изпитат свръхсъзнанието - съзнанието за съзнанието. Разумът на животното осъзнава само обективната вселена.
Знание есть сфера материального разума - разума, постигающего факты. Истина есть область духовно одаренного интеллекта, сознающего тот факт, что он знает Бога. Знание доказуемо; истина постигается в опыте. Знание является прерогативой разума; истина есть опыт души - прогрессирующего "я". Знание является функцией недуховного уровня; истина есть ступень интеллектуально-духовного уровня вселенных. Материальный разум видит мир фактического знания; одухотворенный интеллект постигает мир истинных ценностей. Два этих взгляда - во взаимной координации и гармонии - раскрывают мир реальности, в котором мудрость интерпретирует явления вселенной с точки зрения прогрессирующего личного опыта.
Знанието е сфера на материалния разум - разума, постигащ фактите. Истината е област в духовно одарения интелект, съзнаващ този факт, че той познава Бога. Знанието е доказуемо; истината се постига в опита. Знанието се явява прерогатив на разума; истината е опита на душата - прогресиращото "аз". Знанието се явява функция на не духовното ниво; истината е степен в интелектуално-духовното ниво на вселената. Материалният разум вижда света на фактическото знание; одухотворения интелект постига света на истинските ценности. Тези два възгледа - във взаимна координация и хармония - разкриват света на реалността, в който мъдростта интерпретира явленията от вселената от гледна точка на прогресиращия личен опит.
Заблуждение (зло) есть расплата за несовершенство. Признаки несовершенства или факты неправильной адаптации раскрываются на материальном уровне с помощью критического наблюдения и научного анализа, на нравственном уровне - с помощью человеческого опыта. Присутствие зла представляет собой доказательство ошибок разума и незрелости эволюционирующей индивидуальности. Поэтому зло является также мерой несовершенства интерпретации вселенной. Возможность допущения ошибок присуща обретению мудрости - пути развития от частичного и вр†менного к целостному и вечному, от относительного и несовершенного к окончательному и ставшему совершенным. Заблуждение есть та тень, которую относительная незавершенность неизбежно отбрасывает на восходящий вселенский путь человека к совершенству Рая. Заблуждение (зло) не является действительным вселенским свойством; оно есть лишь констатация относительности связи между несовершенством незавершенного конечного уровня и восходящими уровнями Высшего и Предельного.
Заблуждението (злото) е разплата за несъвършенството. Признаците на несъвършенството или фактите за неправилна адаптация се разкриват на материално ниво с помощта на критическо наблюдение и научен анализ, на нравствено ниво - с помощта на човешкия опит. Присъствието на злото представлява по себе си доказателство за грешките на разума и незрялостта на еволюиращата индивидуалност. Поради това злото се явява така също мярка за несъвършенство в интерпретацията на вселената. Възможността за допускане на грешки е присъща за придобиването на мъдрост - пътя на развитие от частичното и вр†менното към цялото и вечното, от относителното и несъвършеното към окончателното и ставащото съвършено. Заблуждението е тази сянка, която относителната незавършеност неизбежно хвърля на възходящия вселенски път на човека към съвършенството на Рая. Заблуждението (злото) не се явява действително вселенско свойство; то е само констатация на относителността на връзките между несъвършенството на незавършеното крайно ниво и възходящите нива на Висшия и Пределния.
Хотя всё это Иисус высказал юноше на наиболее понятном ему языке, к концу беседы глаза Ганида стали слипаться и вскоре он погрузился в сон. На следующее утро они встали рано, чтобы сесть на корабль, отправлявшийся на Крит, в Ласею. Но еще до посадки на корабль юноша задал новые вопросы о зле, на которые Иисус ответил так.
Макар всичко това Иисус да е казал на юношата на най-понятен за него език, към края на беседата очите на Ганид започнали да се затварят и скоро той се потопил в сън. На следващото утро те станали рано, за да се качат на кораба, отправящ се към Крит, в Ласея. Но още преди качването на кораба юношата задал нови въпроси за злото, на които Иисус отговорил така.
Зло является относительным понятием. Оно возникает из наблюдения несовершенств, которые появляются в тени, отбрасываемой конечной вселенной вещей и существ, ибо такой космос затеняет живой свет - всеобщее выражение вечных реальностей Бесконечного.
Злото се явява относително понятие. То възниква от наблюдение на несъвършенствата, които се появяват в сянката, хвърляна от крайната вселена на вещите и съществата, защото такъв космос затъмнява живата светлина - всеобщото изразяване на вечните реалности на Безкрайния.
Потенциальное зло присуще неизбежной незавершенности раскрытия Бога как выражения бесконечности и вечности, поскольку такое раскрытие ограничено пространством и временем. Факт присутствия частичного наряду с завершенным образует относительность реальности, создает необходимость интеллектуального выбора и устанавливает ценностные уровни духовного восприятия и реакции. Незавершенное и конечное представление о Бесконечном, существующее в бренном и ограниченном разуме создания, само по себе является потенциальным злом. Однако усугубление зла - неоправданная неполноценность должного духовного
Потенциалното зло е присъщо за неизбежната завършеност в разкриването на Бога като изразяване на безкрайността и вечността, доколкото такова разкриване е ограничено в пространството и времето. Фактът за присъствие на частичното наред със завършеното образува относителността на реалността, създава необходимостта от интелектуален избор и установява ценностни нива в духовното възприятие и реакции. Несъвършената и крайна представа за Безкрайния, съществуваща в тленния и ограничен разум на създанието, сама по себе си се явява потенциално зло. Обаче увеличаването на злото - неоправдана непълноценност необходимото духовно
Страница 1436
устранения этих изначально присущих интеллектуальных диссонансов и духовных изъянов - равноценно свершению действительного зла.
отстраняване на тези изначално присъщи за интелектуални дисонанси и духовни изкривявания (повреди) - е равноценно на извършването на "действителното зло".
Все статичные, мертвые понятия являются потенциальным злом. Конечная тень относительной и живой истины находится в постоянном движении. Статичные концепции неизменно тормозят науку, политику, общество и религию. Статичные понятия могут выражать определенное знание, однако в них недостает мудрости и отсутствует истина. Но не позволяй понятию относительности ввести тебя в заблуждение настолько, чтобы утратить способность видеть координацию вселенной под руководством космического разума и ее устойчивое управление энергией и духом Высшего.
Всички статични, мъртви понятия се явяват потенциално зло. Крайната сянка на относителната и жива истина се намира в постоянно движение. Статичните концепции неизменно спират науката, политиката, обществото и религията. Статичните понятия могат да изразяват определено знание, обаче в тях не достига мъдрост и отсъствува истината. Но не позволявай разбирането на относителността да те води в заблуждение дотолкова, че да загубиш способността да виждаш координацията на вселената, под ръководството но космическия разум и нейното устойчиво управление от енергиите и духа на Висшия.
5. НА ОСТРОВЕ КРИТ
5. НА ОСТРОВ КРИТ
Направляясь на Крит, путешественники преследовали только одну цель: отдохнуть, посмотреть остров и побродить по горам. В те времена критяне пользовались дурной славой у соседних народов. Несмотря на это, Иисус и Ганид обратили многие души к более высоким помыслам и более возвышенной жизни и тем самым заложили основу для быстрого принятия последующих евангелических учений после прибытия первых проповедников из Иерусалима. Иисус любил критян, несмотря на резкие слова, сказанные позднее о них Павлом, отправившим впоследствии Тита на остров для реорганизации местных церквей.
Отправяйки се към Крит, пътешествениците преследвали само една цел: да отдъхнат, да погледат острова и да побродят из града. В тези времена жителите на Крит се ползували с лоша слава у съседните народи. Независимо от това, Иисус и Ганид обърнали много души към по-високи помисли и по-възвишен живот и по този начин заложили основата за бързото приемане на последващите евангелски учения след пристигане на новите проповедници от Йерусалим. Иисус обичал критяните, независимо от резките думи, казани по-късно за тях от Павел, изпратил в последствие Тит на острова за реорганизация на местните църкви.
Здесь, в гористой части Крита, состоялся первый длительный разговор Иисуса с Гонодом о религии. Отец был глубоко поражен, сказав: "Неудивительно, что мальчик верит каждому твоему слову, однако я никогда не слышал, чтобы такая религия существовала даже в Иерусалиме, не говоря уже о Дамаске". Именно во время пребывания на острове Гонод впервые предложил Иисусу вернуться вместе с ними в Индию, и Ганид с радостью думал о том, что Иисус, возможно, согласится на это предложение.
Тук, в планинската част на Крит, се състоял първият дълъг разговор на Иисус с Гонод за религията. Бащата бил дълбоко поразен, казвайки: "Не е учудващо, че момчето вярва на всяка твоя дума, обаче аз никога не съм слушал, че такава религия е съществувала даже в Йерусалим, не говорейки вече за Дамаск". Именно по време на пребиваването на острова Гонод за първи път предложил на Иисус да се върне заедно с тях в Индия, и Ганид с радост мислил за това, че Иисус, е възможно, да се съгласи с това предложение.
Однажды, отвечая на вопрос Ганида, почему он не стал проповедником, Иисус сказал: "Сын мой, всему свое время. Ты рождаешься в этом мире, но никакое рвение и никакое проявление нетерпения не помогут тебе вырасти. Во всех подобных вещах ты должен ждать своего часа. Одно только время сделает зрелым висящий на дереве зеленый плод. Только по прошествии времени зима сменяется летом, восход солнца - его заходом. Сейчас я, вместе с тобой и твоим отцом, нахожусь на пути в Рим, и этого достаточно на сегодня. Мой завтрашний день всецело находится в руках моего небесного Отца". И после этого он рассказал Ганиду о Моисее и сорока годах бдительного ожидания и непрерывной подготовки.
Веднъж, отговаряйки на въпроса на Ганид, защо той не е станал проповедник, Иисус казал: "Сине мой, всяко нещо има своето време. Ти се раждаш в този свят, но никакво старание и никаква проява на нетърпение няма да ти помогнат да пораснеш. Във всички подобни неща ти си длъжен да чакаш своя час. Обаче само времето ще направи зрял висящия на дървото зелен плод. Само след изминаване на времето зимата се сменя от лятото, издигането на слънцето - с неговия залез. Сега аз, заедно с тебе и твоя баща, се намираме на път към Рим, и това е достатъчно за днес. Моят утрешен ден всецяло се намира в ръцете на моя небесен Отец". И след това той разказал на Ганид за Мойсей и четиридесетте години бдително очакване и непрекъсната подготовка.
При посещении Тихой Гавани произошел эпизод, который навсегда остался в памяти Ганида. Воспоминание об этом случае всегда пробуждало в нем желание сделать что-нибудь для изменения кастовой системы в своей родной Индии. На большой дороге пьяный выродок приставал к юной рабыне. Когда Иисус увидел положение, в котором оказалась девушка, он поспешил к ней на помощь и увел ее прочь от нападавшего на нее сумасшедшего. Пока испуганное дитя льнуло к нему, он, вытянув свою сильную правую руку, удерживал разъяренного человека на безопасном расстоянии до тех пор, пока бедняга, в бешенстве молотивший перед собой воздух руками, не выдохся. Ганид порывался помочь Иисусу, однако отец остановил его. Хотя они не владели языком девушки, она оценила проявленное ими милосердие и знаками выражала свою искреннюю признательность, пока они провожали ее домой. За всю жизнь Иисуса во плоти это был, наверное, единственный случай, когда он был действительно близок к столкновению с другими людьми. Однако в тот вечер ему было трудно объяснить Ганиду, почему он не побил
При посещението на Тихото Пристанище протекъл епизода, който завинаги останал в паметта на Ганид. Споменът за този случай винаги пробуждал в него желание да направи нещо за изменение на кастовата система в своята родна Индия. На големия път пиян изрод се натрапвал на млада робиня. Когато Иисус видял положението, в което се оказала девойката, той и се притекъл на помощ и я отвел далеч от нападащия я побъркан. Временно изплашеното дете се притискало към него, той, протягайки своята силна дясна ръка, удържал разярения човек на безопасно разстояние до този момент, докато нещастният човек, необуздано размахващ във въздуха юмруци, не изпуснал въздуха. Ганид се втурнал да помогне на Иисус, обаче баща му го спрял. Макар те да не владеели езика на девойката, тя оценила проявеното от тях милосърдие и със знаци изразявала своята искрена признателност, докато те я изпращали до нейния дом. За целият живот на Иисус в плът това бил, навярно, единственият случай, когато той бил действително близо към стълкновението с други хора. Обаче в тази вечер на него му било трудно да обясни на Ганид, защо той не набил
Страница 1437
пьяного. Ганид считал, что этого человека следовало ударить по меньшей мере столько же раз, сколько он ударил девушку.
пияния. Ганид считал, че този човек следвало да бъде ударен в най-малка степен толкова пъти, колкото той ударил девойката.
6. ЮНОША, КОТОРЫЙ БОЯЛСЯ
6. ЮНОШАТА, КОЙТО СЕ БОЯЛ
Когда они находились в горах, у Иисуса состоялся длительный разговор с боязливым и подавленным молодым человеком. Неспособный обрести утешение и мужество в общении со своими товарищами, этот юноша стремился к уединению в горах; он вырос с ощущением беспомощности и неполноценности. Эти природные наклонности были усилены многочисленными трудными обстоятельствами, с которыми юноша столкнулся в своей жизни - в первую очередь, с потерей отца в двенадцатилетнем возрасте. Когда они повстречались, Иисус сказал: "Приветствую тебя, мой друг! Отчего ты столь удручен в такой прекрасный день? Если произошло нечто, расстроившее тебя, быть может, я смогу тебе чем-то помочь? Как бы то ни было, я с большим удовольствием предлагаю свои услуги".
Когато те се намирали в планините, у Иисус се състоял продължителен разговор с боязлив и потиснат млад човек. Неспособен да придобие утешение и мъжество в общуването със своите другари. Този юноша се стремял към уединение в планините; той израснал с усещането за безпомощност и непълноценност. Тези природни наклонности били усилени от многочислените трудни обстоятелства, с които юношата се сблъскал в своя живот - на първо място, със загубата на своя баща на дванадесет годишна възраст. Когато те се срещнали, Иисус казал: "Приветствам теб, другарю мой! От какво ти си толкова огорчен в такъв прекрасен ден? Ако се е случило нещо, което те е разстроило, може би, аз ще мога с нещо да ти помогна? Каквото то и да било, аз с голямо удоволствие предлагам своите услуги".
Молодой человек не хотел отвечать, и Иисус вторично обратился к его душе со словами: "Насколько я понимаю, ты бежал сюда, в горы, чтобы уйти от людей; поэтому ты, конечно, не желаешь со мной разговаривать, однако я хотел бы знать, знакомы ли тебе эти холмы; знаешь ли ты, как проходят горные тропы? И быть может, ты сможешь подсказать мне, как лучше всего добраться до Феникса?" Надо сказать, что юноша хорошо знал эти горы, и ему действительно захотелось рассказать Иисусу, как попасть в Феникс - захотелось настолько, что он начертил на земле все тропы и исчерпывающе объяснил каждую деталь. Однако он был поражен и заинтригован, когда Иисус - попрощавшись и сделав вид, будто уходит, - внезапно повернулся и сказал: "Я не сомневаюсь в том, что ты хочешь остаться наедине со своей безутешностью; однако с моей стороны было бы столь же недобрым, сколь несправедливым получить такую великодушную помощь - узнать о том, как лучше всего добраться до Феникса, - и после этого бездумно покинуть тебя, не попытавшись хоть как-то ответить на твой призыв - помочь тебе и направить на лучший путь к судьбоносной цели, которую ты ищешь в своем сердце, обитая здесь, на склоне горы. Так же как ты прекрасно знаешь тропы, ведущие к Фениксу, ибо не раз ходил ими, так и я хорошо знаю путь к городу твоих сокрушенных надежд и несбывшихся мечтаний. И поскольку ты попросил меня о помощи, я не разочарую тебя". Юноша готов был согласиться, однако ему удалось пробормотать: "Но я не просил тебя ни о чём..." Ласково положив ему руку на плечо, Иисус сказал: "Нет, сын мой, не словами, а тоскующим взглядом ты воззвал к моему сердцу. Мой мальчик, уныние и отчаяние, написанные на твоем лице, являются красноречивым призывом о помощи для тех, кто любит своих ближних. Присядем, и я расскажу тебе о тропах служения и путях счастья, уводящих от собственных печалей к радостям любвеобильных трудов в братстве людей и служении небесному Богу".
Младият човек не искал да отговори, и Иисус за втори път се обърнал към неговата душа с думите:"Доколкото аз разбирам, ти си избягал тук, в планината, за да се оттеглиш от хората; поради това ти, разбира се, не желаеш с мен да разговаряш, обаче аз бих искал да знам, познати ли са ти тези хълмове; знаеш ли ти, къде преминават планинските пътеки? И може би, ти ще можеш да подскажеш на мен, как най-добре да стигна до Феникс?" Трябва да се каже, че юношата добре познавал тези планини, и на него действително му се искало да разкаже на Иисус, как да стигне до Феникс - приискало му се до толкова, че той начертал на земята всички пътеки и изчерпващо обяснил всеки детайл. Обаче той бил поразен и заинтригуван, когато Иисус - прощавайки се и давайки вид, сякаш си тръгва, - внезапно се върнал и казал: "Аз не се съмнявам в това, че ти искаш да останеш сам със своята безутешност; обаче от моя страна бих бил също толкова недобър, колкото и несправедлив да получа такава великодушна помощ - да узная за това, как най-добре да достигна да Феникс, - и след това безгрижно да те напусна, без да се опитам макар и някак да отговоря на твоя призив - да помогна на теб и да те насоча към по-добър път към съдбоносната цел, която ти търсиш в своето сърце, обитавайки тук, на склоновете на планината. Също така както ти прекрасно знаеш пътеките, водещи за Феникс, защото не веднъж си ходил по тях, така и аз добре знам пътя към града на твоите съкрушени надежди и несбъднати се мечти. И доколкото ти си ме помолил за помощ, аз няма да те разочаровам". Юношата бил готов да се съгласи, обаче на него му се отдало да измърмори: "Но аз не съм те молил за нищо…." Ласкаво полагайки ръка на рамото, Иисус казал: "Не, сине мой, не думите, а тъжният ти поглед е отправил призив към моето сърце. Мое момче, тъгата и отчаянието, изписани на твоето лице, се явяват красноречив призив за помощ за този, който обича своите ближни. Да поседнем, и аз ще ти за пътеките на служенето и пътищата на щастието, отвеждащи от собствената печал към радостите на любвеобилния труд в братство с хората и служенето към небесния Бог".
К этому времени юноша уже жаждал поговорить с Иисусом, и он упал на колени, умоляя Иисуса помочь ему - указать ему путь спасения от своего мира, в котором он знал только горе и неудачу. Иисус сказал: "Поднимись, мой друг! Встань, как подобает мужчине! Тебя могут окружать мелкие враги, тебе могут мешать многие препятствия, но значительные и реальные вещи этого мира и вселенной - на твоей стороне. Солнце встает каждое утро, чтобы приветствовать тебя - точно так же, как оно приветствует самых могущественных и процветающих людей на земле. Посмотри: у тебя сильное тело и могучие мускулы - твои физические возможности выше средних. Конечно, они практически бесполезны, пока ты сидишь здесь, на склоне горы, и горюешь из-за своих несчастий - реальных
Към това време юношата вече жадувал да поговори с Иисус, и той паднал на колене, умолявайки Иисус да му помогне - да му покаже пътя на спасението от своя свят, в който той познавал само мъката и неуспеха. Иисус казал: "Изправи се другарю мой! Стани, както подобава на мъж! Тебе могат да те обкръжат незначителни врагове, на теб могат да ти пречат много препятствия, но значителните и реални неща от този свят и вселена - са на твоя страна. Слънцето се издига всяко утро, за да те приветства - точно така също, както то приветства най-могъщите и процъфтяващи хора на земята. Погледни: у теб има силно тяло и могъщи мускули - твоите физически възможности са по-високи от средните. Разбира се, те практически са безполезни, докато ти седиш тук, и се измъчваш поради своите нещастия - реални
Страница 1438
и вымышленных. Однако с помощью своего тела ты мог бы вершить великие дела, если бы поспешил туда, где тебя ждут эти великие дела. Ты пытаешься бежать от своего несчастного „я", но это невозможно. Ты и твои жизненные проблемы реальны; пока ты жив, ты не можешь уклониться от них. Но посмотри же: ты обладаешь ясным и способным умом; для управления твоим сильным телом тебе дана хорошая голова. Заставь этот разум решать свои проблемы; научи свой интеллект работать на тебя; не позволяй себе оставаться во власти страха, подобно бездумному животному. Ты должен сделать свой разум мужественным союзником в решении жизненных проблем - вместо того, чтобы быть рабом страха и покорным слугой подавленности и поражения, каким ты являлся до сих пор. Но самым ценным твоим даром, потенциалом настоящего достижения является дух, который живет в тебе и который будет побуждать и воодушевлять твой разум так, чтобы он контролировал себя и стимулировал тело, если только ты освободишь его от бремени страха и тем самым позволишь своей духовной сущности начать избавление от зла бездействия благодаря могущественному присутствию живой веры. И тогда эта вера сразу же преодолеет страх перед людьми за счет неотразимого присутствия той новой и всепоглощающей любви к своим собратьям, которая вскоре начнет переполнять твою душу благодаря рожденному в твоем сердце сознанию того, что ты являешься Божьим дитя.
и измислени. Обаче с помощта на своето тяло ти би могъл да вършиш велики дела, ако би побързал там, където те чакат тези велики дела. Ти се опитваш да избягаш от своето нещастно "Аз", но това е невъзможно. Ти и твоите жизнени проблеми сте реални; докато ти си жив, не можеш да се отклониш от тях. Но погледни също: ти притежаваш ясен и способен ум; за управляването на твоето силно тяло на теб ти е дадена добра глава. Застави този разум да решава своите проблеми; научи своя интелект да работи върху теб; не позволявай на себе си да оставаш във властта на страха, подобно на лекомислено животно. Ти трябва да направиш своя разум мъжествен съюзник в решаването на жизнените проблеми - вместо това, че ти да бъдеш роб на страха и покорен слуга на потиснатостта и поражението, какъвто ти се явявал до сега. Но най-ценният твой дар, потенциалът за истинското достигане се явява духът, който живее в теб и който ще те подбужда и ще въодушевява твоя разум така, че той да контролира себе си и да стимулира тялото, ако ти само го освободиш от бремето на страха и по този начин позволиш на своята духовна същност да започне избавлението от злото на бездействието благодарение могъщото присъствие на живата вяра. И тогава тази вяра веднага ще преодолее страха пред хората за сметка на неотразимото присъствие на тази нова и всепоглъщаща любов към своите събратя, която скоро ще започне препълва твоята душа благодарение на роденото в твоето сърце съзнание за това, че ти се явяваш Божие дете.
Сегодня, мой сын, тебе предстоит родиться заново, заново утвердиться в качестве человека веры, мужества и преданного служения людям во имя Бога. И когда ты по-новому воспринимаешь в себе жизнь, ты по-новому воспринимаешь вселенную. Ты родился заново - родился в духе, и отныне вся твоя жизнь станет одним победоносным свершением. Неприятности будут закалять тебя, разочарования будут пришпоривать тебя; трудности будут бросать тебе вызов, а препятствия будут придавать тебе сил. Восстань, юноша! Распрощайся с жизнью, проведенной в раболепном страхе и малодушном бегстве. Поспеши назад, к выполнению своего долга, и проживи свою жизнь во плоти как сын Божий - смертный, который посвящен облагораживающему служению человеку на земле в преддверии возвышенного и бесконечного служения Богу в вечности".
Днес, сине мой, на теб ти предстои да се родиш отново, отново да се утвърдиш в качеството на човек на вярата, мъжеството и преданото служене на хората в името на Бога. И когато ти по-новому възприемеш в себе си живота, ти по-новому ще възприемеш вселената. Ти си се родил отново - роди се в духа, и от сега целият твой живот ще стане едно победоносно извършване. Неприятностите ще те закаляват, разочарованията ще те пришпорват; трудностите ще ти изпращат призив, а препятствията ще ти придават сили. Стани, юноша! Прости се с живота, проведен в раболепен страх и малодушно бягство. Побързай назад, към изпълнението на своя дълг, и проживей своя живот в плът като син Божи - смъртен, който е посветен на облагородяващото служене на човека на земята в преддверието на възвишеното и безкрайно служене на Бога във вечността".
И этот юноша, Фортун, впоследствии стал вождем христиан на Крите и близким соратником Тита в его усилиях по воспитанию критских верующих.
И този юноша, Фортун, в последствие станал вожд на християните в Крит и близък съратник на Тит в неговите усилия по възпитанието на критските вярващи.
Прекрасно отдохнув и набравшись сил, путешественники собрались в путь и однажды в полдень отплыли в северную Африку, в Карфаген, сделав на два дня остановку в Кирене. Именно здесь Иисус и Ганид оказали первую медицинскую помощь мальчику по имени Руф, который был ранен при поломке запряженной быками груженой телеги. Они отнесли его домой к матери, а его отец, Симон, не мог и предположить, что человек, чей крест он впоследствии нес по приказу римского солдата, был тем самым незнакомцем, который однажды помог его сыну.
Прекрасно отпочинали и събрали сили, пътешествениците се стягали за път и по обяд отплавали за северна Африка, в Картаген, правейки за два дни спиране в Кирен. Именно тук Иисус и Ганид оказали първа медицинска помощ на момче на име Руф, който бил ранен при счупването на впрегнатата с бикове товарна каруца. Те го отнесли в неговия дом при майка му, а неговия баща, Симон, не могъл и да предположи, че човекът, чийто кръст той в последствие носил по заповед на римския войник, бил същия този непознат, който веднъж помогнал на неговия син.
7. В КАРФАГЕНЕ - БЕСЕДА О ВРЕМЕНИ И ПРОСТРАНСТВЕ
7. В КАРТАГЕН - БЕСЕДА ЗА ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО
Большую часть времени на пути в Карфаген Иисус провел в беседах со своими попутчиками на темы социологии, политики и торговли. Они практически ни словом не обмолвились о религии. Гонод и Ганид впервые обнаружили, что Иисус - хороший рассказчик и постоянно просили его рассказать о своей прежней жизни в Галилее. Они также узнали, что он воспитывался в Галилее, а не в Иерусалиме или Дамаске.
Голямата част от времето по пътя за Картаген Иисус провел в беседи със своите спътници на теми от социологията, политиката и търговията. Те практически нито дума не споменавали за религията. Гонод и Ганид за първи път открили, че Иисус - е добър разказвач и постоянно го молели да разказва за своя предишен живот в Галилея. Те така също узнали, че той се възпитавал в Галилея, а не в Йерусалим или Дамаск.
Когда Ганид спросил, что нужно сделать для того, чтобы приобрести друга - заметив, что большинство людей, с которыми они встречались, влекло к Иисусу, - его учитель ответил: "Проявляй интерес к твоим собратьям; учись любить их и не
Когато Ганид попитал, какво е необходимо за това, за да придобие другар - забелязвайки, че болшинството хора, с които те се срещали, ги притегляло към Иисус, - неговия учител отговорил: "Проявявай интерес към твоите събратя; учи се да ги обичаш и не
Страница 1439
упускай возможности сделать для них нечто такое, чего они наверняка желают", и после этого он процитировал старую еврейскую пословицу: "Кто хочет иметь друзей, тот и сам должен быть дружелюбным".
пропускай възможността да направиш за тях нещо такова, което те навярно желаят", и след това той цитирал стара еврейска пословица: "Който иска да има другари, то той самия трябва да бъде дружелюбен".
В Карфагене у Иисуса состоялся длительный и незабываемый разговор с митраистским священником о бессмертии, времени и вечности. Этот перс получил образование в Александрии, и он действительно желал почерпнуть знаний у Иисуса. В изложении на современном языке, суть ответов Иисуса на его многочисленные вопросы заключается в следующем.
В Картаген у Иисус се състоял продължителен и незабравим разговор с митраиски свещеник за безсмъртието, времето и вечността. Този перс получил образование в Александрия, и той действително желаел да почерпи знания у Иисус. В изложение на съвременен език, същността на отговорите на Иисус на неговите многочислени въпроси се заключава в следното.
Время - это поток скоротечных событий, воспринимаемых сознанием сотворенного существа. Время - это название последовательного расположения событий, с помощью которого они воспринимаются и вычленяются. Вселенная пространства является связанным со временем феноменом при рассмотрении из любой внутренней точки, находящейся вне неподвижной обители - Рая. Движение времени раскрывается только по отношению к тому, что не движется в пространстве в качестве временного явления. Во вселенной вселенных, Рай и его Божества выходят за пределы как пространства, так и времени. В обитаемых мирах человеческая личность (в которой поселяется и которую ориентирует дух Райского Отца) является единственной связанной с физическим миром реальностью, способной выйти за пределы материальной последовательности скоротечных событий.
Времето - това е поток от скоротечни събития, възприемани от съзнанието на сътвореното същество. Времето - нова е название на последователното разположение на събитията, с помощта, на което те се възприемат и се отделят едно от друго. Вселената на пространството се явява свързана с времевия феномен при разглеждане от коя да е вътрешна точка, намираща се извън неподвижната обител - Рай. Движението на времето се разкрива само по отношение към това, което не се движи в пространството в качеството на временно явление. Във вселената на вселените, Раят и неговото Божество излизат зад пределите както на пространството, така и на времето. В обитаемите светове човешката личност (в която се заселва и която ориентира духа на Райския Отец) се явява единствената свързана с физическия свят реалност, способна да излезе зад пределите на материалната последователност на скоротечните събития.
У животных нет чувства времени, которое есть у человека, но даже человеку - из-за его узкого и ограниченного взгляда - время представляется последовательностью событий. Однако по мере восхождения человека, по мере его приближения к центру, расширяющийся взгляд на эту цепочку событий позволяет всё больше осознать ее целостный характер. То, что раньше представлялось как последовательность событий, начинает видеться цельным и совершенно связанным циклом; так сознание круговой одновременности будет всё больше вытеснять прежнее сознание линейной последовательности событий.
У животните няма чувство за време, което го има в човека, но даже човека - поради неговия тесен и ограничен възглед - времето представлява последователност от събития. Обаче по степента на възхождане на човека, по степента на неговото приближаване към центъра, разширяващият се поглед върху тази верига от събития позволява все повече да се осъзнае нейния цялостен характер. Това, което по-рано е представлявало като последователност от събития, започва да се вижда като цял и съвършено свързан цикъл, така съзнанието за кръговата едновременност все повече ще изтласква предишното съзнание за линейната последователност на събитията.
Существует семь различных концепций пространства, обусловленного временем. Пространство измеряется временем, а не время пространством. Путаница в сознании ученого возникает из-за неспособности признать реальность пространства. Пространство не есть только абстрактное представление об изменении взаимного положения вселенских объектов. Пространство не является пустым, и единственная известная человеку сущность, способная хотя бы частично преодолеть пространство, есть разум. Разум способен действовать независимо от концепции пространственной организации материальных объектов. Пространство является относительно и сравнительно конечным для всех существ статуса созданий. Чем больше сознание приближается к осознанию семи космических измерений, тем больше понятие потенциального пространства приближается к предельности. Однако пространственный потенциал является истинно предельным только на абсолютном уровне.
Съществуват седем различни концепции за пространството, обусловено от времето. Пространството се измерва с времето, а не времето с пространството. Бъркотията в съзнанието на учените възниква поради неспособността да признаят реалността на пространството. Пространството не е само абстрактна представа за изменение на взаимното положение на вселенските обекти. Пространството не се явява пусто, и единствената известна на човека същност, способна макар би и частично да преодолява пространството, е разума. Разумът е способен да действува независимо от концепциите за пространствена организация на материалните обекти. Пространството се явява относително и сравнително крайно за всички същества в статус на създания. Колкото повече съзнанието се приближава към осъзнаване на седемте космически измерения, толкова повече понятието за потенциално пространство се приближава към пределността. Обаче пространственият потенциал истински е пределен само на абсолютното ниво.
Должно быть очевидным, что вселенская реальность обладает расширяющимся и всегда относительным значением по мере перехода на более высокие и совершенные уровни космоса. В предельном смысле, спасающиеся смертные обретают индивидуальность в семимерной вселенной.
Трябва да бъде очевидно, че вселенската реалност притежава разширяващо се и винаги относително значение на степента на прехода на по-високите и съвършени нива на космоса. В пределен смисъл, спасяващите се смъртни придобиват индивидуалност в седем мерната вселена.
Пространственно-временному представлению, существующему в разуме материального происхождения, со временем предстоит постепенно расшириться по мере восхождения сознающей и постигающей личности на новые уровни вселенных. С обретением разума, занимающего промежуточное положение между материальной и духовной плоскостями бытия, представления человека о времени и пространстве будут неимоверно расширены как в отношении качества постижения, так и количества опыта. Углубляющимся космическим представлениям прогрессирующей духовной личности предстоит расшириться как в отношении глубины постижения, так и масштабов осознания. И по мере дальнейшего развития
Пространствено-времевата представа, съществуваща в разума от материален произход, с времето предстои постепенно да се разшири по степента на възхождане на съзнаващата и постигаща личност на новите нива във вселените. С откриването на разума, заемащ промеждутъчно положение между материалната и духовна плоскост на битието, представите на човека за времето и пространството ще бъдат неимоверно разширени както по отношение на качеството на постигане, така и по количеството на опита. На задълбочаващите космически представи в прогресиращата духовна личност предстои да се разширят както по отношение на дълбочината на постигането, така и по мащабите на осъзнаването. И по степента на по-нататъшното развитие
Страница 1440
личности вверх и внутрь - к трансцендентальным уровням уподобления Божеству - представление о пространстве-времени будет всё больше приближаться к вневременным и внепространственным концепциям Абсолютов. В относительном смысле - и с достижением трансцендентального уровня - эти представления об абсолютных уровнях должны возникнуть у тех существ, чья судьба связана с областью предельного.
на личността нагоре и надолу - към трансцеденталните нива на уподобяване на Божеството - представата за пространство-време все повече ще се приближава към извън времевите и извън пространствените концепции за Абсолютите. В относителен смисъл - и с достигането на трансцеденталното ниво - тези представи за абсолютните нива трябва да възникнат у тези същества, чиято съдба е свързана с областта на пределния.
8. ПО ДОРОГЕ В НЕАПОЛЬ И РИМ
8. ПО ПЪТЯ ЗА НЕАПОЛ И РИМ
Первой остановкой на пути в Италию был остров Мальта. Здесь Иисус долго беседовал с подавленным и разочарованным юношей по имени Клавд. Этот несчастный подумывал о самоубийстве, однако после разговора с дамасским книжником он сказал: "Я буду смотреть в лицо жизни, как подобает мужчине, и не собираюсь больше играть роль труса. Я вернусь к своему народу и начну всё заново". Вскоре он стал вдохновенным проповедником киников, а еще позже, объединившись с Петром, начал проповедовать христианство в Риме и Неаполе. После смерти Петра он отправился возвещать евангелие в Испанию. Однако он так никогда и не узнал, что человек, вдохновивший его на Мальте, был тем самым Иисусом, которого он впоследствии провозгласил Спасителем мира.
Първата спирка по пътя в Италия била остров Малта. Тук Иисус дълго беседвал с потиснатия и разочарован юноша на име Клавд. Този нещастник мислил за самоубийство, обаче след разговора с дамаския книжник той казал: "Аз ще гледам в лицето живото, както подобава на мъж, и не смятам повече да играя ролята на страхливец. Аз ще се върна към своя народ и ще започна всичко отначало". Скоро той станал вдъхновен проповедник на киниците, а още по-късно обединявайки се с Петър, започнал да проповядва християнството в Рим и Неапол. След смъртта на Петър той се отправил да възвестява евангелието в Испания. Обаче той така никога и не узнал, че човекът, вдъхновил го на Малта, бил този същия Иисус, който в последствие той провъзгласил за Спасител на света.
В Сиракузах они провели целую неделю. Примечательным событием во время этой остановки было обретение веры Ездрой; этот разуверившийся еврей держал таверну, где остановились Иисус и его друзья. Взгляды Иисуса покорили Ездру, и он попросил помочь ему вернуться к вере Израиля. Свое безнадежное состояние он выразил словами: "Я хочу быть истинным сыном Авраама, но не могу найти Бога". Иисус ответил: "Если ты действительно желаешь найти Бога, то само это желание свидетельствует о том, что ты уже нашел его. Твоя беда не в том, что ты не можешь найти Бога - ибо Отец уже нашел тебя, - а лишь в том, что ты не знаешь Бога. Разве ты не помнишь слова пророка Иеремии: „И взыщете меня и найдете, если взыщете меня всем сердцем вашим"? И разве не сказал тот же пророк: „И я дам вам сердце, чтобы знать меня, что я - Господь, и вы будете моим народом, а я буду вашим Богом"? И разве ты не помнишь то место из Писаний, где сказано: „Он смотрит на людей, и если кто-нибудь скажет: я грешил и правде изменял, и это не принесло мне пользы, то он освободит душу этого человека от мрака, и он увидит свет"?" И Ездра нашел Бога, и душа его утешилась. Впоследствии этот еврей, вместе с богатым новообращенным греком, построил первую христианскую церковь в Сиракузах.
В Сиракуза те прекарали цяла седмица. Забележително събитие по време на тази спирка било придобиване на вяра от Ездра; този спрял да вярва евреин държал кръчмата, където се установили Иисус и неговите другари. Възгледите на Иисус покорили Ездра, и той го помолил да му помогне да се върне към вярата на Израил. Своето безнадеждно състояние той изразил с думите:"Аз искам да бъда истински син на Авраам, но не мога да намеря Бог". Иисус отвърнал:"Ако ти действително желаеш да намериш Бога, то самото това желание свидетелствува за това, че ти вече си го намерил. Твоята беда не е в това, че ти не можеш да намериш Бога - защото Отецът вече те е намерил, - а само в това, че ти не познаваш Бога. Нима ти не помниш думите на пророк Иеремия: "И ще ме призовавате и ще ме намерите, ако ме призовавате от цялото сърце ваше "? И нима не е казал този същият пророк: "И аз ще ви дам сърце, за да ме познаете, че аз - съм Господ, и вие ще бъдете мой народ, а аз ще бъда ваш Бог "? И нима ти не помниш това място от Писанията, където е казано: "Той гледа към хората, и ако някой каже: аз греших и истината изменях, и това не ми принесе полза, то той ще освободи душата на този човек от мрака, и той ще види светлината "?" И Ездра намерил Бога, и душата негова се утешила. В последствие този евреин, заедно с богат новообърнат грък, построил първата християнска църква на Сиракуза.
В Мессине они остановились всего на один день, однако этого оказалось достаточно, чтобы изменить жизнь мальчика, уличного торговца фруктами, у которого Иисус купил фрукты и которого, в свою очередь, насытил хлебом жизни. Подросток никогда не забывал слов Иисуса и его доброго взгляда, когда, взяв его за плечо, Иисус сказал: "Прощай, мой мальчик; взрослея и становясь мужчиной, будь отважным; насытив тело, учись насыщать душу. Мой небесный Отец будет с тобой, указывая тебе путь". Мальчик стал приверженцем митраизма, а позднее обратился в христианскую веру.
В Месина те се спрели само за един ден, обаче това се оказало достатъчно, за да измени живота на момчето, уличен търговец на плодове, от който Иисус купил плодове и който, на свой ред, наситил с хляба на живота. Момчето никога не забравяло думите на Иисус и неговия добър поглед, когато хващайки го да рамото, Иисус казал: "Прости, мое момче; когато пораснеш и станеш мъж, ще бъдеш храбър; насищайки тялото, учи се да насищаш душата. Моят небесен Отец ще бъде с теб, показвайки ти пътя". Момчето станало привърженик на митраизма, а по-късно се обърнал в християнската вяра.
Наконец, они достигли Неаполя и почувствовали близость своей цели - Рима. У Гонода было в Неаполе много дел, и не считая того времени, в течение которого Иисус исполнял обязанности переводчика, весь свой досуг он и Ганид потратили на знакомство с городом. Постепенно Ганид хорошо научился замечать, кто из людей испытывает нужду. В этом городе они часто сталкивались с нищими и раздали много подаяний. Однако Ганид так и не понял значения произнесенных Иисусом слов, когда, дав монету уличному нищему, он не захотел остановиться и утешить этого человека своими словами. Иисус сказал: "Зачем тратить слова на тех,
Най-накрая, те достигнали до Неапол и почувствали близостта на своята цел - Рим. Гонод имал в Неапол много дела, и не смятайки това време, в течение на което Иисус изпълнявал задълженията на преводач, цялото свое свободно време той и Ганид употребили за запознанство с града. Постепенно Ганид добре се научил да забелязва, кой от хората изпитва нужда. В този град те често се сблъсквали с бедните и раздали много подаяния. Обаче Ганид така и не разбрал значението на произнесените от Иисус думи, когато, давайки монета на уличен просяк, той не искал да се спре и да утеши този човек със своите думи. Иисус казал: "Защо да се губят думите за този,
Страница 1441
кто неспособен понять то, что ему говорят? Дух Отца не может научить и спасти того, кто лишен способности стать сыном". Иисус имел в виду то, что этот человек не обладал нормальным разумом и был лишен способности реагировать на духовное водительство.
който е неспособен да разбере това, което му говорят? Духът на Отца не може да научи и да спаси този, който е лишен от способността да стане син. Иисус имал в предвид това, че този човек не притежавал нормален разум и бил лишен от способността на реагира на духовно водачество.
В Неаполе не произошло ничего примечательного. Иисус и юноша исходили весь город и своими улыбками подняли настроение сотням мужчин, женщин и детей.
В Неапол не се случило нищо забележително. Иисус и юношата проходили целия град и със своите усмивки повдигнали настроението на стотици мъже, жени и деца.
Отсюда они отправились в Рим через Капую, где остановились на три дня. Ведя за собой вьючных животных, они вышли на Аппиеву дорогу и продолжили свой путь к Риму. Всем троим не терпелось поскорее увидеть столицу империи и величайший город во всём мире.
От тук те се отправили към Рим през Капа, където се спрели за три дини. Водейки зад себе си товарни животни те излезли на Апиевия път и продължили своето пътуване към Рим. Всичките трима изпитвали нетърпение по-скоро да видят столицата на империята и най-великия град в целия свят.
Страница 1442