Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 121. ЭПОХА ПОСВЯЩЕНИЯ МИХАИЛА
Документ 121. ЕПОХАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕ НА МИХАИЛА
ДЕЙСТВУЯ под наблюдением комиссии из двенадцати членов Объединенного Братства Промежуточных Созданий Урантии, созданной при содействии нынешнего главы нашей категории и Мелхиседека, ответственного за составление этих документов, я, вторичное промежуточное создание, в прошлом прикрепленное к апостолу Андрею, уполномочено изложить события жизни Иисуса Назарянина такими, какими их наблюдали урантийские создания моей категории, а также такими, какими впоследствии они были частично записаны человеком, временно находившимся под моей опекой. Зная, сколь тщательно его Учитель следил за тем, чтобы не оставить после себя записей, Андрей упорно отказывался от распространения своего повествования. Такое же отношение со стороны других апостолов Иисуса значительно задержало написание Евангелий.
ДЕЙСТВУВАЙКИ под наблюдението на комисия от дванадесет члена от Обединеното Братство на Промеждутъчните Създания на Урантия, създадено при съдействието на днешния глава на нашата категория и Мелхиседека, отговорен за съставяне на тези документи, аз, вторичното промеждутъчно създание, в миналото прикрепено към апостол Андрей, съм упълномощено да изложа събитията от живота на Иисус Назарянина такива, каквито те са били наблюдавани от урантийските създания от моята категория, а също такива, каквито в последствие те са били частично записани от човека, временно намиращ се под моята опека. Знаейки, колко щателно неговия Учител е следил за това, че да не оставя след себе си записи, Андрей упорито се отказвал от разпространяване на своето повествувание. Такова същото отношение от страна на другите апостоли на Иисус значително задържало написването на Евангелията.
1. ЗАПАД В ПЕРВОМ ВЕКЕ ПОСЛЕ ХРИСТА
1. ЗАПАДЪТ В ПЪРВИ ВЕК СЛЕД ХРИСТА
Иисус явился в этот мир не в эпоху духовного упадка. При его рождении Урантия переживала такой расцвет духовной мысли и религиозной жизни, которого она не знала за всю постадамическую историю и какого никогда не испытывала с тех пор. Когда Михаил воплотился на Урантии, этот мир отличался наиболее благоприятными условиями для посвящения Сына-Создателя, когда-либо существовавшими на планете до посвящения или после него. В течение нескольких столетий, непосредственно предшествовавших этим временам, греческая культура и греческий язык распространились на Западе и Ближнем Востоке, и евреи, являясь левантийским народом, совмещавшим в себе западные и восточные черты, были прекрасно приспособлены к тому, чтобы использовать такое культурное и языковое окружение для успешного распространения новой религии как на Восток, так и на Запад. Эти весьма благоприятные обстоятельства еще более усиливались той терпимостью, которой отличалась римская политическая власть в Средиземноморье.
Иисус се е явил в този свят не в епоха на духовен упадък. При неговото раждане Урантия е преживявала такъв разцвет на духовната мисъл и религиозен живот, който тя не е знаела за цялата постадамическа история и какъвто никога не е изпитвала от тогава. Когато Михаилът се въплътил на Урантия, този свят се отличавал с най-благоприятни условия за посвещението на Сина-Създател ,когато и да било съществуващи на планетата до посвещението или след него. В течение на няколко столетия, непосредствено предшествуващи тези времена, гръцката култура и гръцкия език се разпространили на Запад и Близкия Изток, и евреите, явявайки се левантийски народ, съвместяващ в себе си западни и източни черти, били прекрасно приспособени към това, че да използуват такова културно и езиково обкръжение за успешното разпространяване на новата религия както на Изток, така и на Запад. Тези изключително благоприятни обстоятелства още повече се усилвали от тази търпимост, с която се отличавала римската политическа власт в Средиземноморието.
Хорошей иллюстрацией всего этого сочетания мировых влияний является деятельность Павла, который, будучи по своей религиозной культуре иудеем из иудеев, провозглашал евангелие еврейского Мессии на греческом языке, являясь при этом гражданином Рима.
Най-добрата илюстрация за цялото това съчетание на световните влияния се явява деятелността на Павел, който, бидейки по своята религиозна култура юдей от юдеите, провъзгласил евангелието на еврейския Месия на гръцки език, явявайки се при това гражданин на Рим.
Ни до Иисуса, ни после него на Западе не возникало даже отдаленного подобия цивилизации, существовавшей здесь в те времена. Европейская цивилизация достигла единства и согласованности благодаря необыкновенному триединому воздействию следующих факторов.
Нито до Иисус, нито след него на Запад не е възникнало даже отдалечено подобие на цивилизацията, съществуваща тук по тези времена. Европейската цивилизация е достигнала единство и съгласуваност благодарение на необикновеното триединно въздействие на следните фактори.
1. Римская общественно-политическая система.
1. Римска обществено-политическа система.
2. Греческий язык и культура, а также, в некоторой степени, философия.
2. Гръцки език и култура, а така също, в известна степен, философия.
3. Быстро распространявшееся влияние еврейских религиозных и нравственных учений.
3. Бързо разпространяващото се влияние на еврейските религиозни и нравствени учения.
При рождении Иисуса всё Средиземноморье представляло собой единую империю. Хорошие дороги, проложенные впервые в мировой истории, соединяли
При раждането на Иисус цялото Средиземноморие представлявало по себе си единна империя. Добри пътища, прокарани за първи път в световната история, съединявали
Страница 1333
многие крупные центры. Моря были очищены от пиратов; стремительно развивалась великая эра торговли и путешествий. Новый расцвет путешествий и торговли наступил в Европе только в девятнадцатом столетии после Христа.
много крупни центрове. Моретата били изчистени от пирати; стремително се развивала великата ера на търговията и пътешествията. Нов разцвет на пътешествията ни търговията настъпил в Европа едва в деветнадесетото столетие след Христа.
Несмотря на внутренний мир и кажущееся процветание, большая часть греко-римского населения империи влачила жалкое и нищенское существование. Наряду с богатым высшим классом существовал несчастный и убогий низший класс - простые люди. В те дни еще не было счастливого и зажиточного среднего класса, который только начинал складываться в римском обществе.
Независимо от вътрешният мир и изглеждащото процъфтяване, голяма част от гръко-римското население в империята водило жалко и мизерно съществувание. На ред с богатите и висши класи съществувала нещастна и много бедна нисша класа - на простите хора. В тези дни още не е имало щастливата и заможна средна класа, която едва започвала да се създава в римското общество.
После произошедших незадолго до того первых столкновений расширявшихся римского и парфянского государств, Сирия оказалась в руках римлян. Во времена Иисуса Палестина и Сирия переживали период процветания и относительного мира, оживленно торгуя с землями, лежавшими как к востоку, так и к западу.
След протеклите скоро до това първи стълкновения на разширяващите се римска и парфянска държави, Сирия се оказала в ръцете на римляните. Във времената на Иисус Палестина и Сирия преживявали период на процъфтяване и относителен мир, оживена търговия със земя, лежащи както към изток, така и към запад.
2. ЕВРЕЙСКИЙ НАРОД
2. ЕВРЕЙСКИ НАРОД
Евреи принадлежали к древней семитской расе, к которой относились также вавилоняне, финикийцы и новые враги Рима - карфагеняне. В течение первой половины первого столетия после Христа евреи были самым влиятельным семитским народом, который волею судьбы занимал особое географическое положение, имевшее общемировое стратегическое значение, учитывая существовавшие в то время формы правления и состояние торговли.
Евреите принадлежали към древната семитска раса, към която се отнасяли така също вавилонците, финикийците и новите врагове на Рим - картагенците. В течение на първата половина от първото столетие след Христа евреите били най-влиятелният семитски народ, който по волята на съдбата заемал особено географско положение, имащо световно стратегическо значение, отчитайки съществуващите в това време форми на управление и състояние на търговията.
Многие из великих торговых путей, соединявших античные государства, проходили через Палестину, благодаря чему она стала местом соединения - перекрестком - трех континентов. Сменяя друг друга, путешественники, торговцы и армии Вавилонии, Ассирии, Египта, Сирии, Греции, Парфии и Рима наводняли Палестину. С незапамятных времен многие караванные пути Востока проходили через одну из частей этого региона, ведя к нескольким удобным морским портам восточной оконечности Средиземного моря, откуда корабли везли грузы во все приморские страны Запада. И более половины этих караванов проходили через небольшой галилейский город Назарет или его окрестности.
Много от великите търговски пътища, съединяващи античните държави, преминавали през Палестина, благодарение на което тя станала място на съединяване - кръстопът - на трите континента. Сменяйки се един с друг, пътешествениците, търговците и армиите на Вавилон, Асирия, Египет, Сирия, Гърция, Парфия и Рим наводнявали Палестина. От незапомнени времена много керванни пътища от Изтока преминавали през една от частите на този регион, водейки към няколко удобни морски порти на източните крайнини на Средиземно море, откъдето кораби возели товари по всички приморски страни на Запад. И половината от тези кервани преминавали през не големият галилейски град Назарет или неговите околности.
Хотя Палестина была родиной религиозной культуры евреев и местом рождения христианства, евреи были рассеяны по миру. Они жили среди многих народов и вели торговлю во всех концах римского и парфянского государств.
Макар Палестина да била родина на религиозната култура на евреите и мястото на раждането на християнството, евреите били разпръснати по света. Те живели сред много народи и водели търговия във всички краища на римската и парфиянска държави.
Греция дала язык и культуру, Рим построил дороги и объединил империю, однако охватившая весь римский мир еврейская диаспора, с ее более чем двумястами синагогами и хорошо организованными религиозными общинами, дала культурные центры, в которых новое евангелие небесного царства нашло свое первое признание и откуда оно впоследствии проникло в самые отдаленные уголки мира.
Гърция дала езика и културата, Рим построил пътища и обединил империята, обаче обхващащата целия римски свят еврейска диаспора, с нейните повече от двуместни синагоги и добре организирани религиозни общини, дала културните центрове, в които новото евангелие за небесното царство намерило своето първо признание и откъдето то в последствие проникнало в най-отдалечените ъгълчета на света.
При каждой еврейской синагоге допускалось существование небольшой группы верующих язычников - "благочестивых" и "боящихся Бога" людей, и именно эти прозелиты составили основную массу тех ранних христиан, которые были обращены в новую веру Павлом. Даже в иерусалимском храме у иноверцев был свой нарядный двор. Существовали весьма тесные культурные, торговые и религиозные связи между Иерусалимом и Антиохией. В Антиохии учеников Павла впервые стали называть "христианами".
При всяка еврейска синагога се допускало съществуването на неголяма група вярващи езичници - "благочестиви" и "боящи се от Бога" хора, и именно тези прозелити съставили основната маса на тези ранни християни, които били обърнати в новата вяра от Павел. Даже в йерусалимския храм у друговерците имало свой наряден двор. Съществували изключително тесни културни, търговски и религиозни връзки между Йерусалим и Антиохия. В Антиохия учениците на Павел за първи път започнали да наричат "християни".
В том, что храмовое поклонение евреев было сосредоточено в Иерусалиме, заключался одновременно и секрет сохранения их монотеизма, и залог развития и распространения в мире нового и расширенного представления о том едином Боге всех народов и Отце всех смертных. Храмовая служба в Иерусалиме олицетворяла
В това, че храмовото поклонение на евреите било съсредоточено в Йерусалим, се заключавала едновременно и тайната на съхраняване на техния монотеизъм, и залог за развитието и разпространението в света на новата и разширена представа за този единен Бог на всички народи и Отеца на всички смъртни. Храмовата служба в Йерусалим олицетворявала
Страница 1334
собой сохранение религиозно-культурной концепции вопреки падению целого ряда иноверных государственных правителей и притеснителей нации.
по себе си съхраняването на религиозно-културната концепция въпреки падението на цял ред друго вярващи държавни управители и потисници на нацията.
Хотя в те времена еврейский народ находился под владычеством Рима, он пользовался достаточно широким самоуправлением; народ, в чьей памяти была жива недавняя героическая освободительная борьба Иуды Маккавея и его последователей, с нетерпением ждал скорого прихода еще более великого освободителя - долгожданного Мессии.
Макар в тези времена еврейския народ да се намирал под владичеството на Рим, той се ползувал с достатъчно широко самоуправление; народ, в чиято памет била жива неотдавнашната героична освободителна борба на Иуда Маккавей и неговите последователи, с нетърпение очаквал идването на още по-великия освободител - дългоочаквания Месия.
Причина сохранения Палестины, царства евреев, в качестве полунезависимого государства заключалась во внешней политике Рима, который стремился удержать в своих руках контроль над Палестиной, соединявшей Египет с Сирией, и конечными западными пунктами караванных путей, соединявших Восток с Западом. Рим не желал, чтобы в Леванте появилась какая-либо сила, способная подорвать его дальнейшую экспансию в этих регионах. Для проведения политики интриг, целью которой было взаимное натравливание Сирии и Египта, Селевкидов и Птолемеев, необходимо было укреплять Палестину как отдельное и независимое государство. Политика Рима, упадок Египта и всё большее ослабление Селевкидов, произошедшее до возвышения Парфии, стали причиной того, что на протяжении нескольких поколений малочисленным и не обладавшим властью евреям удавалось сохранять независимость как от Селевкидов на севере, так и от Птолемеев на юге. Эту случайную свободу и независимость от политической власти более могущественных окружающих народов евреи объясняли своей "богоизбранностью", прямым вмешательством Ягве. При таком отношении расового превосходства им было тем более трудно смириться с господством Рима после того, как их страна в конце концов попала под его власть. Но даже в тот горестный час евреи не смогли понять ту истину, что их всемирная миссия имела духовный, а не политический характер.
Причината за съхраняването на Палестина, царството на евреите, в качеството на полунезависима държава се заключавала във външната политика на Рим, който се стремял да удържи в своите ръце контрола над Палестина, съединяваща Египет със Сирия, и крайните западни пунктове на керванните пътища, съединяващи Изтока със Запада. Рим не желаел, че в Левант да се появи някаква, каквато и да била сила, способна да подкопае неговата по-нататъшна експанзия в тези региони. За провеждането на политика на интриги, целта на която била взаимното отравяне на Сирия и Египет, на Селевкидите и Птоломеите, необходимо било да се укрепва Палестина като отделна и независима държава. Политиката на Рим, упадъкът на Египет и все по-голямото отслабване на Селевкидите, протекло преди възвисяването на Парфия, станали причина за това, че по протежение на няколко поколения малочислени и не притежаващи власт евреи се отдавало да съхранят независимостта си както от Селевкидите на север, така и от Птоломеите на юг. Тази случайна свобода и независимост от политическата власт на по-могъщите и обкръжаващи народи евреите обяснявали със своята"богоизбраност", с пряката намеса на Яхве. При такова отношение на расово превъзходство на тях им било трудно да се смирят с господството на Рим след това, когато тяхната страна в края на краищата попаднала под негова власт. Но даже в този печален час евреите не могли да разберат тази истина, че тяхната световна мисия е имала духовен, а не политически характер.
Во времена Иисуса евреям была свойственна необычайная опасливость и подозрительность из-за того, что ими правил иноземец - Ирод Идумеянин, своей хитростью втершийся в доверие к римским правителям и захвативший власть в Иудее. И хотя Ирод заявлял о своей верности ритуальным обрядам иудаизма, он строил храмы многим чужеродным богам.
Във времената на Иисус за евреите била присъща необичайна предпазливост и подозрителност поради това, че тях ги управлявал чуждоземец - Ирод Идумеянин, със своята хитрост печелейки доверие към римските управители и заграбвайки властта в Юдея. И макар Ирод да заявявал за своята вярност към ритуалните обреди на юдаизма, той строил храмове на много чуждестранни богове.
Благодаря дружественным отношениям Ирода с римскими правителями, евреи могли беспрепятственно путешествовать по всему миру, что позволяло им всё шире распространять новое евангелие небесного царства даже в отдаленных частях Римской империи и иностранных государств, с которыми существовали договорные отношения. Кроме того, правление Ирода весьма способствовало дальнейшему слиянию иудейской и эллинистической философий.
Благодарение на дружествените отношения на Ирод с римските управители, евреите могли безпрепятствено да пътешествуват по целия свят, което им позволявало все по-широко да разпространяват новото евангелие за небесното царство даже в отдалечените части на Римската империя и чуждестранните държави, с които съществували договорни отношения. Освен това, управлението на Ирод изключително способствало за по-нататъшното сливане на юдейската и елинистична философии.
Ирод построил порт Кесарию, чем еще больше помог превращению Палестины в перекресток цивилизованного мира. Он умер в 4 году до н. э., и его сын - Ирод Антипа - правил Галилеей и Переей в молодости Иисуса и в годы его служения. Подобно своему отцу, Антипа, чье правление завершилось в 39 году н. э., был великим строителем. Он перестроил многие города Галилеи, включая важный центр торговли, Сепфорис.
Ирод построил пристанището в Кесария, което още повече помогнало за превръщането на Палестина в кръстопът на цивилизования свят. Той умрял в 4 година до н.е., и неговият син - Ирод Антипа - управлявал Галилея и Перея в младостта на Иисус и в годините на неговото служене. Подобно на своя баща, Антипа, чието управление завършило в 39 година от н.е., бил велик строител. ТОй построил много градове в Галилея, включително и важния център на търговията, Сепфорис.
Галилеяне не пользовались особым уважением среди иерусалимских религиозных вождей и учителей-раввинов. Когда родился Иисус, Галилея была более языческой, чем иудейской.
Галилейците не се ползували с особено уважение сред йерусалимските религиозни вождове и учители-равини. Когато се родил Иисус, Галилия била повече езическа, отколкото юдейска.
3. ЯЗЫЧЕСКИЙ МИР
3. ЕЗИЧЕСКИ СВЯТ
Хотя социально-экономическое положение римского государства было не самого высокого порядка, прочный внутренний мир и процветание благоприятствовали
Макар социално-икономическото положение на римската държава да не било от най-висок порядък, устойчивият вътрешен мир и процъфтяване благоприятствали
Страница 1335
посвящению Михаила. В первом веке после Христа в средиземноморском мире отчетливо выделялись пять социальных слоев.
посвещението на Михаила.В първият век след Христа в средиземноморския свят отчетливо се отделяли пет социални слоя.
1. Аристократия. Высшие классы, обладавшие деньгами и официальной властью, привилегированные и правящие группы.
1. Аристокрация. Висшите класи, притежаващи пари и официална власт, привилегировани и управляващи групи.
2. Деловые группы. Коммерсанты и банкиры, торговцы - крупные импортеры и экспортеры, международные купцы.
2. Делови групи. Едри търговци и банкери, търговци - крупни вносители и износители, международни търговци.
3. Небольшой средний класс. Хотя эта группа действительно была немногочисленной, она пользовалась большим влиянием и стала нравственной опорой ранней христианской церкви, рекомендовавшей таким людям продолжать заниматься своими разнообразными ремеслами и торговлей. Среди евреев многие фарисеи принадлежали к этому классу.
3. Не голяма средна класа. Макар тази група действително да била не многочислена, тя се ползувала с голямо влияние и станала нравствената опора на ранната християнска църква, препоръчваща такива хора да продължават да се занимават със своите занаяти и търговия. Сред евреите много фарисеи принадлежали към тази класа.
4. Свободный пролетариат. Данная группа была практически лишена общественного положения. Хотя эти люди и гордились своей свободой, они были поставлены в чрезвычайно невыгодное положение, вынужденные конкурировать с трудом рабов. Высшие классы смотрели на них свысока, считая их пригодными только для "размножения".
4. Свободен пролетариат. Дадената група била практически лишена от обществено положение. Макар тези хора и да се гордеели със своята свобода, те били поставени в черезвичайно неизгодно положение, принудени да се конкурират с труда на робите. Висшите класи гледали на тях от високо, считайки ги пригодни само за "размножаване".
5. Рабы. Половину населения Римского государства составляли рабы. Многие являлись незаурядными индивидуумами, быстро поднявшимися до положения свободного пролетариата и даже ремесленников. Уровень большей части рабов был либо посредственным, либо очень низким.
5. Роби. Половината от населението на Римската държава съставлявали робите. Мнозина се явявали необикновени индивиди, бързо издигащи се до положението на свободен пролетариат и даже занаятчии. Нивото на голямата част от робите бил или посредствено, или много ниско.
Превращение в рабов даже представителей высокоразвитых народов было особенностью военных завоеваний Рима. Раб находился в полной зависимости от своего хозяина. Ранняя христианская церковь в основном состояла из представителей низших классов и этих рабов.
Превръщането в роби даже на представители на високоразвити народи било особеност на военните завоевания на Рим. Робът се намирал в пълна зависимост от своя стопанин. Ранната християнска църква в основното се състояла от представители на низшите класи и тези роби.
Лучшие из рабов часто получали плату за свой труд и, накопив денег, могли купить свободу. Многие из освобожденных рабов заняли высокое положение в государстве, церкви и деловом мире. Именно такие возможности сделали раннюю христианскую церковь столь терпимой к этой видоизмененной форме рабства.
Най-добрите от робите често получавали заплата за своя труд и, натрупвайки пари, могли да си купят свободата. Много от освободените роби заели високо положение в държавата, църквата и деловия свят. Именно такива възможности направили ранната християнска църква толкова търпима към тази видоизменена форма на робството.
В Римской империи первого века после Христа не было крупных социальных конфликтов. Чаще всего люди считали себя принадлежащими к той группе, в среде которой они появились на свет. Талантливые и способные индивидуумы всегда имели возможность подняться из низших в высшие слои римского общества, однако в целом люди были довольны своим общественным статусом. У них не было классового сознания, и они не усматривали в классовых различиях несправедливости или зла. Христианство никоим образом не являлось экономическим движением, которое ставило бы своей целью облегчить страдания угнетенных классов.
В Римската империя в първи век след Христа не е имало крупни социални конфликти. Най-често от всичко хората считали себе си за принадлежащи към тази група, в средата на която те са се появили на бял свят. Талантливите и способни индивиди винаги имали възможност да се издигнат от низшите във висшите слоеве на римското общество, обаче като цяло хората били доволни от своя обществен статус. У тях нямало класово съзнание, и те не виждали в класовите различия несправедливост или зло. Християнството по никакъв начин не се явявало икономическо движение, което би поставило за своя цел да облекчи страданията на угнетените класи.
Хотя женщина пользовалась большей свободой в Римской империи, чем в Палестине, где ее права были ограничены, по своей преданности семье и врожденной привязанности еврейки значительно превосходили женщин языческого мира.
Макар жената да се ползувала с по-голяма свобода в Римската империя, отколкото в Палестина, където нейните права били ограничени, по своята преданост към семейството и вродената привързаност еврейките значително превъзхождали жените от езическия свят.
4. ЯЗЫЧЕСКАЯ ФИЛОСОФИЯ
4. ЕЗИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ
С моральной точки зрения, язычники несколько уступали евреям, однако сердца наиболее благородных иноверцев представляли собой благодатную почву природной добродетели и потенциальной человеческой любви, в которой могли прорасти семена христианства, дав обильный урожай моральной стойкости и духовных обретений. В то время в языческом мире господствовали четыре великие философии, каждая из которых в большей или меньшей степени восходила к платонизму греков. Вот эти философские школы.
От морална гледна точка, езичниците малко отстъпвали на евреите, обаче сърцето на най-благородните друговерци представлявали по себе си благодатна почва за природната добродетел и човешката любов, в която могли да пораснат семената на християнството, давайки обилна реколта на морална устойчивост и духовни постижения. В това време в езическия свят господствали четири велики философии, всяка от които в по-голяма или по-малка степен възхождала към платонизма на гърците. Ето тези философски школи.
1. Эпикурейская. Эта школа мысли была посвящена стремлению к счастью. Лучшие из эпикурейцев не предавались плотским излишествам. По крайней мере,
1. Епикурейската. Тази школа на мисълта била посветена на стремежа към щастие. Най-добрите от епикурейците не се предавали на плътски излишества. В крайна сметка,
Страница 1336
эта доктрина помогла римлянам освободиться от одной из губительных форм фатализма: эпикуреизм учил, что люди способны сделать что-то для улучшения своего земного положения. Он успешно боролся с невежеством суеверий.
тази доктрина помогнала на римляните да се освободят от дена от губителните форми на фатализма: епикурейството учело, че хората са способни да направят нещо за подобряване на своето земно положение. То успешно се борело с невежеството и суеверията.
2. Стоическая. Стоицизм являлся высокоразвитой философией высших общественных классов. Стоики верили в то, что над всей природой господствует Разум-Судьба. Они учили, что божественная человеческая душа заключена в порочном физическом теле. Человеческая душа достигала свободы за счет жизни в гармонии с природой, Богом; так добродетель оказывалась своей собственной наградой. Стоицизм поднялся до высокой морали, и с тех пор его идеалы не превзошла ни одна чисто человеческая философская система. Хотя стоики заявляли о том, что они являются "Божьим потомством", они не смогли познать Бога и вследствие этого не смогли его найти. Стоицизм остался философией; он так и не превратился в религию. Его последователи стремились привести свой разум в гармонию со Всеобщим Разумом, однако они не смогли увидеть в себе детей любящего Отца. Павел в значительной мере склонялся к стоицизму, когда писал: "Я научился быть довольным тем, что у меня есть".
2. Стоическа. Стоицизмът се явявал високо развита философия на висшите обществени класи. Стоиците вярвали в това, че над цялата природа господства Разум-Съдба. Те учили, че божествената човешка душа се съдържа в устойчивото физическо тяло. Човешката душа достигала свобода за сметка на живот в хармония с природата, Бога; така добродетелта се оказвала своята собствена награда. Стоицизмът се издигнал до висок морал, и от това време неговите идеали не са надминати от нито една чисто човешка философска система. Макар стоиците да са заявявали за това, че те се явяват "Божие потомство", те не могли да познаят Бога и в следствие на това не могли да го намерят. Стоицизмът си останал философия; той така и не се превърнал в религия. Неговите последователи се стремели да приведат своя разум в хармония със Всеобщия Разум, обаче те не могли да видят в себе си деца на любящия Отец. Павел в значителна степен се скланял към стоицизма, когато е писал: "Аз се научих да бъда доволен от това, което аз имам".
3. Киническая. Хотя киники считали родоначальником своего учения Диогена Афинского, их доктрина в значительной мере опиралась на остатки учений Макивенты Мелхиседека. Изначально кинизм был больше религией, чем философией. По крайней мере, киники придали своей религиозно-философской системе демократический характер. В полях и на рыночных площадях они постоянно проповедовали свою доктрину о том, что "человек может себя спасти, если он того захочет". Они проповедовали простоту и добродетель и призывали людей бесстрашно встречать смерть. Эти бродячие проповедники-киники сделали многое для того, чтобы подготовить изголодавшихся по духовной пище людей к последующему появлению христианских миссионеров. Форма и стиль, которых придерживался Павел в своих Посланиях, напоминали народные проповеди киников.
3. Киническа. Макар киниците да считали за родоначалник на своето учение Диоген Атински, тяхната доктрина в значителна степен се опирала на остатъци от учението на Макивент Мелхиседек. Изначално кинизмът бил повече религия, отколкото философия. В крайна сметка, киниците придали на своята религиозно-философска система демократичен характер. В полето и на пазарните площади те постоянно проповядвали своята доктрина за това, че "човек може да спаси себе си, ако той поиска това". Те проповядвали простотата и добродетелта и призовавали хората безстрашно да гледат смъртта. Тези скитащи проповедници-киници направили много за това, че да подготвят гладуващите за духовна храна хора към последващото появяване на християнските мисионери. Формата и стилът, към които се придържал Павел в своите Послания, напомняли народните проповеди на киниците.
4. Скептическая. Скептицизм утверждал, что знание иллюзорно, что убежденность и уверенность невозможны. Это было чисто негативное отношение, так и не получившее широкого распространения.
4. Скептическа. Скептицизмът утвърждавал, че знанието е илюзорно, че убедеността и увереността са невъзможни. Това било чисто негативно отношение, така и не получило широко разпространение.
Эти философии носили полурелигиозный характер. Нередко они укрепляли дух, воспитывали нравственность и облагораживали, однако обычно они оставались непонятными простым людям. За исключением, возможно, только кинизма, это были философии для сильных и мудрых, а не религии спасения для всех, включая слабых и бедных.
Тези философии носели полу религиозен характер. Не рядко те укрепявали духа, възпитавали нравственост и облагородявали, обаче обикновено те оставали неразбираеми за простите хора. С изключение, възможно, само на кинизма, това били философии за силните и мъдрите, а не религия за спасяването на всички, включително на слабите и бедните.
5. ЯЗЫЧЕСКИЕ РЕЛИГИИ
5. ЕЗИЧЕСКИ РЕЛИГИИ
В течение всех предшествующих веков религия являлась, в основном, племенным или национальным делом, редко интересующим индивидуума. Боги были племенными или национальными, а не личными. Такие религиозные системы плохо удовлетворяли индивидуальные духовные устремления обыкновенного человека.
В течение на всички предшестващи векове религията се явявала, в основното, племенно или национално дело, рядко интересуващо индивида. Боговете били племенни или национални, а не лични. Такива религиозни системи лошо удовлетворявали индивидуалните духовни стремежи на обикновения човек.
Во времена Иисуса на Западе существовали следующие религии.
Във времената на Иисус в Запада съществували следните религии:
1. Языческие культы. Эти культы представляли собой сочетание эллинской и латинской мифологий, патриотизма и традиций.
1. Езически култове. Тези култове представлявали по себе си съчетание на елинската и латинска митологии, патриотизма и традициите.
2. Поклонение императору. Обожествление человека как символа государства вызывало резкое возмущение у иудеев и ранних христиан, что явилось непосредственной причиной жестоких преследований, которым подвергались их церкви со стороны римских властей.
2. Поклонение към императора. Обожествяването на човека като символ на държавата предизвиквало силно възмущение у юдеите и ранните християни, което се явявало като непосредствена причина за жестоки преследвания, на които се подлагали техните църкви от страна на римските власти.
Страница 1337
3. Астрология. Эта псевдонаука Вавилона превратилась в религию по всему греко-римскому миру. Даже в двадцатом веке человек еще не полностью освободился от этого суеверия.
3. Астрология. Тази псевдо наука от Вавилон се превърнала в религия по целия гръко-римски свят. Даже в двадесети век човекът още не напълно се е освободил от това суеверие.
4. Мистериальные религии. Поток мистериальных культов обрушился на мир, столь жаждущий духовной пищи; новые и необычные религии из Леванта увлекали простых людей и обещали им личное спасение. Эти религии быстро принимались на веру низшими классами греко-римского мира. И они во многом содействовали скорому распространению неизмеримо более высоких христианских учений, предлагавших величественное представление о Божестве в сочетании с увлекательной теологией для людей интеллектуального склада и проникновенным предложением спасения для всех, - включая невежественного, но духовно голодного простолюдина тех дней.
4. Мистериални религии. Потокът от мистериални култове се сгромолясал върху света, толкова жадуващ за духовна храна; новите и необичайни религии от Левант увлекли простите хора и им обещали лично спасение. Тези религии бързо се приемали на доверие от низшите класи от грък-римския свят. И те в многото съдействували за бързото разпространение на неизмеримо по-високите християнски учения, предлагащи величествената представа за Божеството в съчетание с увлекателната теология за хората от интелектуален тип и проникновено предложение за спасение на всички, - включително невежото, но духовно гладно простолюдие от тези дни.
Мистериальные религии положили конец национальным верованиям и привели к рождению многочисленных личных культов. Несмотря на свою многочисленность, у всех мистерий были общие черты.
Мистериалните религии положили край на националните вярвания и привели към раждането на многочислени лични култове . Независимо от своята многочисленост, у всички мистерии имало общи черти:
1. Мифическая легенда, мистерия - откуда и произошло это название. Как правило, такая мистерия была связана с рассказом о жизни и смерти какого-нибудь бога и его возвращении к жизни, что видно на примере учений митраизма, который в течение некоторого времени существовал наряду с основанным Павлом христианским культом и соперничал с ним.
1. Митична легенда, мистерия - откъдето и е произлязло това название. Като правило, такава мистерия е била свързана с разказа за живота и смъртта на някакъв бог и неговото възвръщане към живота, което е видно от примера с ученията на митраизма, който в течение на известно време съществувал наред с основания от Павел християнски култ и съперничел с него.
2. Мистерии носили вненациональный и межрасовый характер. Они основывались на идеях личности и братства и порождали религиозные братства и многочисленные секты.
2. Мистериите носили извън национален и между расов характер. Те се основавали на идеите за личността и братството и пораждали религиозни братства и многочислени секти.
3. Их службы сопровождались сложными обрядами инициации и впечатляющими символами поклонения. Порой их тайные обычаи и ритуалы бывали ужасными и отталкивающими.
3. Техните служби се съпровождали от сложни обреди на иницииране и впечатляващи символи за поклонение. Понякога техните тайни обичаи и ритуали били ужасяващи и отблъскващи.
4. Но каким бы ни был характер этих обрядов или степень их излишеств, эти мистерии неизменно обещали своим приверженцам спасение, "освобождение от зла, продолжение жизни после смерти и вечную жизнь в блаженных сферах, вдали от этого мира страдания и рабства".
4. Но какъвто и да бил характера на тези обреди или степента на техните излишества, тези мистерии неизменно обещавали на своите привърженици спасение, "освобождаване от злото, продължаване на живота след смъртта и вечен живот в блажените сфери, далеч от този свят на страдание и робство".
Однако было бы заблуждением смешивать учения Христа с мистериями. Популярность мистерий говорит о стремлении человека к спасению и тем самым показывает действительную жажду личной религии и индивидуальной праведности. Хотя мистерии не смогли должным образом утолить эту жажду, они действительно расчистили путь для последующего появления Иисуса, который воистину принес в этот мир хлеб и воду жизни.
Обаче би било заблуждение да се смесва учението на Христа с мистериите. Популярността на мистериите говори за стремежа на човека към спасение и по този начин показва действителната жажда за лична религия и индивидуална праведност. Макар мистериите да не са могли по необходимия начин да утолят тази жажда, те действително разчистили пътя за последващото появяване на Иисус, който наистина донесе в този свят хляба и водата на живота.
В своем стремлении использовать широко распространенную приверженность лучшим типам мистериальных религий, Павел несколько видоизменил учения Иисуса с тем, чтобы они могли стать более приемлемыми для широких слоев потенциальных новообращенных. Но даже предложенный Павлом компромиссный вариант учений Иисуса (христианство) превосходил лучшие из мистерий. Причин тому несколько.
В своя стремеж да се използува широко разпространената привързаност към най-добрите типове мистериални религии, Павел малко видоизменил ученията на Иисус с това, че те да могат да станат по-приемливи за широките слоеве потенциални ново обърнати. Но даже предложеният от Павел компромисен вариант на ученията на Иисус (християнството) превъзхождал най-добрите от мистериите. Причините за това са няколко:
1. Павел учил нравственному искуплению, этическому спасению. Христианство указало на новую жизнь и провозгласило новый идеал. Павел отказался от магических ритуалов и обрядового колдовства.
1. Павел учил за нравственото изкупление, етическото спасение. Християнството указвало за нов живот и провъзгласило нов идеал. Павел се отказал от магическите ритуали и обредната магия.
2. Христианство представляло собой религию, стремившуюся к окончательному решению проблемы человека, ибо оно не только предлагало спасение от мук и даже от смерти, но обещало также освобождение от греха с последующим обретением праведного характера и качеств, необходимых для вечной жизни.
2. Християнството представлявало по себе си религия, стремяща се към окончателното решаване на проблемите на човека, защото то не само предлагало спасение от мъки и даже от смъртта, но обещавало така също освобождаване от греха с последващо придобиване на праведен характер и качества, необходими за вечен живот.
Страница 1338
3. Мистерии строились на мифах. Христианство, проповедуемое Павлом, было основано на историческом факте: посвящении человечеству Михаила - Божьего Сына.
3. Мистериите се строяли на митове. Християнството, проповядвано от Павел, било основано на исторически факт: посвещението на човечеството от Михаила - Божия Син.
У язычников мораль не обязательно была связана с философией или религией. За пределами Палестины люди редко задумывались о том, что священник должен вести нравственную жизнь. Еврейская религия, последующие учения Иисуса и появившееся позднее христианство Павла были первыми европейскими религиями, которые положили в свою основу и мораль, и этику, требуя от верующих уделять должное внимание и тому, и другому.
У езичниците моралът не бил задължително свързан с философията или религията. Зад пределите на Палестина хората рядко се замисляли за това, че свещеника е длъжен да води нравствен живот. Еврейската религия, последващите учения на Иисус и появилото се по-късно християнство на Павел били първите европейски религии, които положили в своята основа и морала, и етиката, изисквайки от вярващите да отделят необходимото внимание и на едното, и на другото.
Именно в таком поколении, испытывавшем преобладающее влияние столь несовершенных философских систем и сбитом с толку столь запутанными религиозными культами, в Палестине родился Иисус. И тому же самому поколению он впоследствии дал свое евангелие личной религии благую весть о том, что человек является Божьим сыном.
Именно в такова поколение, изпитващо преобладаващото влияние на толкова несъвършени философски системи и объркани от толкова заблуждаващи религиозни култове, в Палестина се родил Иисус. И в това същото поколение той в последствие е дал в своето евангелие за личната религия благата вест за това, че човек се явява Божи син.
6. ИУДЕЙСКАЯ РЕЛИГИЯ
6. ЮДЕЙСКА РЕЛИГИЯ
К концу первого столетия до Христа система религиозной мысли Иерусалима претерпела некоторые изменения вследствие мощного влияния культурных учений греков и даже греческой философии. В результате длительного противоборства восточной и западной школ иудаизма, Иерусалим и остальная часть Запада, а также Левант в целом, приняли западноеврейский, или видоизмененный эллинистический взгляд.
Към края на първото столетие преди Христа религиозната мисъл в Йерусалим претърпяла някои изменения в следствие мощното влияние на културните учения на гърците и даже гръцката философия. В резултат на дългото противоборство между източната и западна школи в юдаизма, Йерусалим и останалата част от Запад, а така също и Левант като цяло приели западноевропейския, или видоизменения елинистичен поглед.
В дни Иисуса в Палестине преобладали три языка. Простой люд говорил на одном из арамейских диалектов; священники и раввины пользовались ивритом; образованные классы и более обеспеченные слои евреев говорили в основном на греческом. Выполненные в Александрии ранние переводы древнееврейских священных писаний на греческий в значительной мере стали причиной последующего господствующего положения греческой ветви в еврейской культуре и теологии. И вскоре на том же самом языке предстояло появиться писаниям христианских учителей. Возрождение иудаизма началось с греческих переводов священных книг древних евреев. Это стало важнейшим фактором, определившим ориентацию христианского культа Павла на Запад, а не на Восток.
В дните на Иисус в Палестина преобладавали три езика. Простолюдието говорело на един от арамейските диалекти; свещениците и равините се ползували от иврит; образованите класи и в по-голяма степен обезпечените слоеве от евреите говорели в основното на гръцки. Изпълнените в Александрия ранни преводи на древно еврейските свещени писания на гръцки в значителна степен станали причина за последващото господстващо положение на гръцкия клон в еврейската култура и теология. И скоро на този същия език предстояло да се появят писанията на християнските учители. Възраждането на юдаизма започнало с гръцките преводи на свещените книги на древните евреи. Това станало най-важния фактор, определящ ориентацията на християнския култ на Павел на Запад, а не на Изток.
Хотя учения эпикурейцев почти не повлияли на эллинизированные еврейские верования, огромное воздействие оказала на них философия Платона и доктрины самоотречения стоиков. Свидетельством великого вторжения стоицизма является четвертая Книга Маккавеев. Проникновение как философии Платона, так и доктрин стоиков видно на примере Премудростей Соломона. Эллинизированные евреи привнесли в древнееврейские писания столь аллегорическое толкование, что им было легко совместить иудейскую теологию с почитаемой ими философией Аристотеля. Однако всё это приводило к катастрофической путанице, пока за эти проблемы не взялся Филон Александрийский, приступивший к согласованию и систематизации греческой философии и иудейской теологии и сведению их в компактную и вполне логичную систему религиозной веры и практики. Именно это последующее учение, основанное на объединении греческой философии и иудейской теологии, стало господствующим в Палестине в период жизни и служения Иисуса, и именно его использовал Павел в качестве фундамента, на котором он построил более прогрессивный и просвещающий культ христианства.
Макар ученията на епикурейците почти да не са повлияли на елинизираните еврейски вярвания, огромно въздействие е оказала върху тях философията на Платон и доктрините за самоотричане на стоиците. Свидетелство за великото нахлуване на стоицизмът се явява четвъртата книга на Маккавеите. Проникването както на философията на Платон, така и на доктрините на стоиците е видно от примера на Премъдростите на Соломон. Елинизираните евреи привнесли в древно еврейските писания толкова алегорично тълкуване, че на тях им било леко да съвместят юдейската теология с почитаната от тях философия на Аристотел. Обаче всичко това привело до катастрофална бъркотия, докато за тези проблеми не се заел Филон Александрийски, пристъпил към съгласуване и систематизация на гръцката философия и юдейска теология и свеждането им в компактна и напълно логична система на религиозна вяра и практики. Именно това последващо учение, основано на обединението на гръцката философия и юдейската теология, станало господстващо в Палестина в периода на живот и служене на Иисус, и именно него е използувал Павел в качеството на фундамент, на който той построил по прогресивния и просвещаващ култ на християнството.
Филон был великим учителем. Со времен Моисея не появлялось человека, который оказал бы столь же глубокое влияние на этическую и религиозную мысль западного мира. Человеческий род дал семь выдающихся учителей, впитавших всё
Филон бил велик учител. От времето на Мойсей не се е появявал човек, който би оказал също толкова дълбоко влияние върху етическата и религиозна мисъл на западния свят. Човешкия род е дал седем забележителни учители, попили всичко
Страница 1339
лучшее, что было в современных им этических и религиозных системах: Сифарда, Моисея, Заратустру, Лао-цзы, Будду, Филона и Павла.
най-добро, което било в съвременните им етически и религиозни системи:Сифард, Мойсей, Заратустра, Лао-дзъ, Буда, Филон и Павел.
Павел осознал и благоразумно исключил из своей основной дохристианской теологии многие, хотя и не все, противоречия Филона - следствие его попытки объединить мистическую философию греков и доктрины римских стоиков с законопослушной теологией иудеев. Филон проложил путь Павлу, позволив ему более полно восстановить концепцию Райской Троицы, давно уже подспудно существовавшую в иудейской теологии. Только в одном вопросе Павел не смог сравняться с Филоном или превзойти учения этого богатого и образованного александрийского еврея - и этим вопросом была доктрина искупления: Филон призывал отказаться от учения о прощении, обретаемом только через пролитие крови. Возможно, что он также более ясно, чем Павел, осознал реальность и духовное присутствие Настройщиков Сознания. Однако по своему происхождению теория Павла о первородном грехе - доктрина наследственного греха и врожденного зла и избавления от них - являлась частично митраистской и имела мало общего с иудейской теологией, философией Филона или учениями Иисуса. Некоторые аспекты учений Павла, касающиеся первородного греха и искупления, отражали его собственные идеи.
Павел осъзнал и благоразумно изключил от своята основна до християнска теология много, мака и не всички, противоречия на Филон - следствие на неговите опити да обедини мистичната философия на гърците и доктрините на римските стоици с послушната към закона теология на юдеите. Филон положил пътя за Павел, позволявайки му по пълно да възстанови концепцията за Райската Троица, отдавна вече скрито съществуваща в юдейската теология. Само по един въпрос Павел не може да се сравнява с Филон или да превъзхожда ученията на този богат и образован александрийски евреин - и този въпрос била доктрината за изкуплението: Филон призовавал към отказване от учението за прошката, придобивана само чрез проливане на кръв, възможно, че той също така по-ясно, отколкото Павел, осъзнал реалността и духовното присъствие на Настройчиците на Съзнанието. Обаче по своя произход теорията на Павел за първородния грях - доктрината за наследствения грях и вроденото зло и избавлението от тях - се явявала частично митраиска и имала малко общо с юдейската теология, философията на Филон или ученията на Иисус. Някои аспекти от учението на Павел, отнасящи се до първородния грях и изкуплението, отразявали неговите собствени идеи.
Евангелие от Иоанна - последнее из повествований о земной жизни Иисуса - было адресовано народам Запада, и излагаемые в нем события во многом основаны на воззрениях поздних александрийских христиан, являвшихся также учениками Филона.
Евангелието от Йоан - последното от повествуванията за земния живот на Иисус - било адресирано към народите на Запада, и излаганите в него събития в многото са основани на възгледите на късните александрийски християни, явяващи се така също ученици на Филон.
Примерно в то же время, когда жил Христос, в Александрии произошла странная перемена в отношении к евреям, и этот бывший оплот еврейства породил яростную волну преследований, захватившую даже Рим, откуда были изгнаны многие тысячи. Но кампания клеветы была недолговечной, и вскоре римские власти полностью восстановили урезанные свободы евреев по всей империи.
Примерно в това същото време, когато е живял Христос, в Александрия е протекла странна промяна в отношението към евреите, и този бивша опора на еврейството породила яростна вълна от преследвания, завладяла даже Рим, откъдето са били екстернирани много хиляди. Но кампанията на клевети не била вечна, и скоро римските власти напълно възстановили орязаните свободи на евреите по цялата империя.
Куда бы ни бежали евреи от преследований, куда бы ни приводила их торговля, во всём необъятном мире центральное место в сердце каждого еврея занимал святой храм в Иерусалиме. Иудейская теология сохранилась именно в иерусалимском варианте толкований и исполнения обрядов, несмотря на то, что несколько раз ее спасали от забвения своевременные вмешательства некоторых вавилонских учителей.
Където и да биха избягали евреите от преследванията, където и да ги привела тяхната търговия, в целия необятен свят централно място в сърцето на всеки евреин заемал светия храм в Йерусалим. Юдейската теология се съхранила именно в йерусалимския вариант на тълкуване и изпълняване на обредите, независимо от това, че няколко пъти нея са я спасявали от забрава своевременните вмешателства на някои вавилонски учители.
До двух с половиной миллионов евреев диаспоры прибывало обычно в Иерусалим на свои национальные религиозные празднества. И несмотря на теологические или философские разногласия, существовавшие между восточными (вавилонскими) и западными (эллинскими) евреями, все они были единодушны в своем отношении к Иерусалиму как центру их религии и в постоянном ожидании прихода Мессии.
До два и половина милиона евреи от диаспората пристигали обикновено в Йерусалим на своите национални религиозни празненства. И независимо от теологичните или философски разногласия, съществуващи между източните (вавилонските) и западните (елинските) евреи, всички те били единодушни в своето отношение към Йерусалим като център на тяхната религия и в постоянното очакване идването на Месията.
7. ИУДЕИ И ЯЗЫЧНИКИ
7. ЮДЕИ И ЕЗИЧНИЦИ
Ко времени Иисуса у евреев сложилось твердое представление о своем происхождении, истории и предназначении. Отделившись от языческого мира прочной стеной изоляции, они с глубоким презрением относились ко всему нееврейскому. Они поклонялись букве закона и предавались самодовольству, основанному на ложной гордости за свое происхождение. Они сформировали предвзятые представления об обещанном Мессии, и большая часть таких ожиданий была связана с Мессией, который являлся бы частью их национальной и расовой истории. Для евреев тех дней иудейская теология имела неизменный и навсегда решенный характер.
Към времето на Иисус у евреите се създала твърда представа за своя произход, история и предназначение. Отделяйки се от езическия свят със здрава стена на изолация, те с дълбоко презрение се отнасяли към всичко не еврейско. Те се покланяли пред буквата на закона и се предавали на самозадоволство, основано на лъжливата гордост за своя произход. Те формирали с предубеденост представи за обещания Месия, и голямата част от такива очаквания била свързана с Мойсей, който би се явявал част от тяхната национална и расова история. За евреите от тези дни юдейската теология имала неизменен и завинаги решителен характер.
Учения и поведение Иисуса, призывавшего к терпимости и доброте, противоречили традиционному отношению евреев к другим народам, которых они
Ученията и поведението на Иисус, призоваващ към търпимост и доброта, противоречали на традиционното отношение на евреите към другите народи, които те
Страница 1340
считали варварами. Отношение, которое евреи издавна испытывали к окружающему миру, сделало для них невозможным принять учения Иисуса о духовном братстве людей. Они не желали делиться своим Ягве на равных правах с иноверцами и не хотели принимать в качестве Божьего Сына того, кто проповедовал столь новые и странные доктрины.
считали за варвари. Отношението, което евреите отдавна изпитвали към обкръжаващия свят, направило за тях невъзможно да приемат ученията на Иисус за духовното братство между хората. Те не желаели да споделят своя Яхве на равни права с друговерците и не искали да приемат в качеството на Божи Син този, който проповядвал толкова нови и странни доктрини.
Книжники, фарисеи и духовенство держали евреев в ужасной кабале обрядности и законничества - кабале намного более реальной, чем политическая власть Рима. Евреев времен Иисуса не только удерживали в подчинении закону: они были также связаны порабощающими требованиями обычаев, охвативших каждую сферу личной и общественной жизни. Детальные предписания в отношении поведения преследовали и держали в своей власти каждого благоверного еврея, и потому неудивительно, что они сразу же отвергли своего соплеменника, который позволил себе пренебречь их святыми традициями и осмелился насмехаться над их издревле чтимыми правилами общественного поведения. Они вряд ли могли бы благосклонно отнестись к учениям человека, не побоявшегося выступить против догм, которые, по их убеждению, являлись предписанием самого Отца Авраама. Моисей дал им закон, и они не желали идти ни на какие уступки.
Книжниците, фарисеите и духовенството държали евреите в ужасното робство на обредността и законничеството - робство много по реално, отколкото политическата власт на Рим. Евреите от времената на Иисус не само удържали в подчинение на закона: те били също така свързани с поробващите изисквания на обичаите, обхващащи всяка сфера от личния и обществен живот. Детайлните предписания по отношение на поведението преследвали и държали във своята власт всеки благоверен евреин, и поради това не е учудващо, че те веднага също отхвърлили своя съплеменник, който позволил на себе си да пренебрегне техните свети традиции и се осмелявал да са надсмее на техните от памтивека почитани правила за обществено поведение. Те едва ли биха могли благосклонно да се отнесат към ученията на човека, не побоял се да излезе против догмите, които, по тяхно убеждение, се явявали предписани от самия Авраам. Мойсей им дал закон, и те не желаели да отиват на никакви отстъпки.
К первому веку после Христа устные толкования закона признанными учителями - книжниками - стали большим авторитетом, чем сам писаный закон. И всё это помогло некоторым религиозным вождям евреев настроить людей против принятия нового евангелия.
Към първи век след Христа устните тълкувания на закона от признати учители - книжниците - станали по-голям авторитет, отколкото самия писан закон. И всичко това помогнало на някои религиозни вождове на евреите да настроят хората против приемане на новото евангелие.
Эти обстоятельства помешали евреям исполнить свое божественное предназначение - стать посланниками нового евангелия религиозной независимости и духовной свободы. Они не могли сломать оковы традиции. Иеремия говорил о "законе, который должен быть записан в сердцах людей", Иезекииль писал о "новом духе, который будет жить в душе человека", а Псалмопевец молился о том, чтобы Бог "вложил в сердце чистоту и сделал снова правым дух". Однако, когда еврейская религия благих дел и рабского послушания закону привела к застою в силу присущей традиционализму бездеятельности, развитие религиозной мысли переместилось на запад, к народам Европы.
Тези обстоятелства попречили на евреите да изпълнят своето божествено предназначение - да станат посланици на новото евангелие за религиозната независимост и духовната свобода. Те не могли да строшат оковите на традицията. Иеремия говорил за "закона, който трябвало да бъде записан в сърцата на хората", Иезекил писал за "новия дух, който ще живее в душата на човека", а Псалмопевеца се молил за това, че Бог "да вложи в сърцето чистота и да направи отново правия дух". Обаче, когато еврейската религия на благите дела и робското послушание към закона привела в застой и по силата на присъщата за традиционализма бездеятелност, развитието на религиозната мисъл се преместило на запад, към народите от Европа.
И потому другой народ был призван нести в мир прогрессивную теологию - систему учений, включавших греческую философию, римский закон, древнееврейскую мораль и евангелие личностной святости и духовной свободы, сформулированное Павлом и основанное на учениях Иисуса.
И поради това друг народ бил призван да носи в света прогресивната теология - системата от учения, включващи гръцката философия, римския закон, древно еврейския морал и евангелието за личностната святост и духовна свобода, формулирано от Павел и основано на ученията на Иисус.
Родимым пятном иудаизма в христианском культе Павла была мораль. Евреи смотрели на историю как на провидение Бога - действие Ягве. Греки дали новому учению более ясное представление о вечной жизни. В философском и теологическом аспекте на доктрины Павла оказали влияние не только учения Иисуса, но также труды Платона и Филона. В области этики вдохновителем Павла был не только Христос, но и стоики.
Родилното петно на юдаизма в християнския култ на Павел бил моралът. Евреите гледали на историята като на провидение на Бога - действие на Яхве. Гърците дали на новото учение по-ясна представа за вечния живот . Във философски и теологичен аспект на доктрината на Павел оказали влияние не само ученията на Иисус, но така също трудовете на Платон и Филон. В областта на етиката вдъхновител на Павел бил не само Христос, но и стоиците.
Евангелие Иисуса - в том виде, в котором оно вошло в культ антиохийского христианства Павла, - смешалось с тремя учениями:
Евангелието на Иисус - в този вид, в който то влязло в култа на антиохийското християнство на Павел, - се смесило с три учения:
1. Философскими рассуждениями греческих прозелитов иудаизма, включавшими некоторые из их представлений о вечной жизни.
1. Философските разсъждения на гръцките прозелити на юдаизма, включващи някои от техните представи за вечния живот.
2. Привлекательными учениями основных мистериальных культов, в особенности доктринами митраизма об избавлении, искуплении и спасении за счет жертвы, принесенной одним из Богов.
2. Привлекателните учения на основните мистериални култове, в особеност доктрините на митраизма за избавлението, изкуплението и спасението за сметка на жертвата, принесена към един от Боговете.
3. Суровой моралью традиционной еврейской религии.
3. Суровият морал на традиционната еврейска религия.
Страница 1341
Население средиземноморской Римской империи, Парфянского царства, а также все соседние народы, существовавшие во времена Иисуса, обладали примитивными представлениями о географии мира, астрономии, здоровье и болезнях; естественно, что их изумляли неслыханные и поразительные заявления плотника из Назарета. Идеи одержимости духами - добрыми и злыми - распространялись не только на людей: многие видели вселившихся духов в каждом камне и дереве. Это был век волшебства, и все верили в распространенность чудес.
Населението на средиземноморската Римска империя, Парфиянското царство, а така също всичките съседни народи, съществуващи по времето на Иисус, притежавали примитивни представи за географията на света, астрономията, здравето и болестите, и естествено, че тях ги изумявали нечуваните и поразителни заявления на занаятчията от Назарет. Идеята за обладаването то духовете - добри и зли - се разпространявала не само върху хората: мнозина виждали вселили се духове във всеки камък и дърво. Това бил век на вълшебства, и всички вярвали в разпространеността на чудесата.
8. ПРЕДШЕСТВУЮЩИЕ ПИСЬМЕННЫЕ СВИДЕТЕЛЬСТВА
8. ПРЕДШЕСТВУВАЩИ ПИСМЕНИ СВИДЕТЕЛСТВА
Настолько, насколько позволяли условия нашего мандата, мы стремились к использованию и, в некоторой степени, согласованию существующих письменных источников, относящихся к жизни Иисуса на Урантии. Хотя мы имели доступ к утерянным свидетельствам апостола Андрея и извлекли пользу из сотрудничества с множеством небесных существ, находившихся на земле в течение посвящения Михаила (в особенности с его - ныне Личностным - Настройщиком), нашей целью было использовать и так называемые Евангелия Матфея, Марка, Луки и Иоанна.
До толкова, до колкото са позволили условията на нашия мандат, ние сме се стремили към използуване и, в известна степен, съгласуване на съществуващите писмени източници, отнасящи се към живота на Иисус на Урантия. Макар ние да сме имали достъп към загубените свидетелства на апостол Андрей и да сме извлекли полза от сътрудничеството с множество небесни същества, намиращи се на земята в течение на посвещението на Михаил (в особеност с неговия - сега Личностен - Настройчик), нашата цел беше да се използуват и така наречените Евангелия от Матей, Марк, Лука и Йоан.
Эти новозаветные источники появились при следующих обстоятельствах.
Тези ново заветни източници са се появили при следните обстоятелства.
1. Евангелие Марка. Иоанн Марк написал первый (не считая записей Андрея), самый короткий и наиболее простой рассказ о жизни Иисуса. Он показал Учителя в его служении, как человека среди людей. Хотя юношей Марк побывал во многих описываемых им местах, в действительности его рассказ является Евангелием от Симона Петра. Сначала он сблизился с Петром, позднее - с Павлом. Марк написал свой рассказ под влиянием Петра и в ответ на настоятельную просьбу церкви в Риме. Зная о том, с каким постоянством Учитель отказывался записывать свои учения во время пребывания на земле во плоти, Марк, подобно остальным апостолам и другим ближайшим ученикам, сомневался, следует ли излагать их в письменном виде. Однако Петр чувствовал, что римская церковь нуждается в таком письменном источнике, и Марк согласился взяться за его подготовку. Он сделал много записей до гибели Петра в 67 году н. э., и вскоре после его смерти, согласно одобренному Петром плану и ожиданиям церкви в Риме, приступил к своему сочинению. Евангелие было завершено к концу 68 года н. э. Марк писал, опираясь только на свою собственную память и воспоминания Петра. С тех пор это свидетельство претерпело существенные изменения: многие куски были изъяты, а в конце добавлен более поздний материал, заменивший собой последнюю, пятую часть первоначального Евангелия, которая пропала еще до того, как были сделаны копии с оригинала. Рассказ Марка, в совокупности с записями Андрея и Матфея, послужил письменной основой для всех последующих Евангелий, стремившихся описать жизнь и учения Иисуса.
1. Евангелие от Марк. Йоан Марк е написал първия (без да се смятат записите на Андрей), най-краткия и най-прост разказ за живота на Иисус. Той показал Учителя в неговото служене, като човек сред хората. Макар като юноша Марк е пребивавал в много от описваните от него места, в действителност неговия разказ се явява Евангелие от Симон Петър. От начало той се сближил с Петър, по-късно - с Павел. Марк написал своя разказ под влиянието на Петър и в отговор на настоятелната молба на църквата в Рим. Знаейки за това, с какво постоянство Учителя се е отказвал да записва своите учения по времето на пребиваване на земята в плът, Марк, подобно на останалите апостоли и другите близки ученици, се съмнявал, следва ли да ги излага в писмен вид. Обаче Петър чувствал, че римската църква се нуждае от такъв писмен източник, и Марк се съгласил да се заеме с неговата подготовка. Той направил много записи до гибелта на Петър в 67г. от н.е., и скоро след неговата смърт, съгласно одобрения план от Петър и очакването от църквата в Рим, пристъпил към своето съчинение. Евангелието било завършено към края на 68 година от н.е. Марк написал, опирайки се само на своята собствена памет и спомените на Петър. От този момент това свидетелство е претърпяло съществени изменения: много парчета били изключени, а в края бил добавен по-късен материал, заменил със себе си последната, петата част от първоначалното Евангелие, която била изгубена още преди това, когато са били направени копията от оригинала. Разказът на Марк, в съвкупност със записите на Андрей и Матей, послужил за писмена основа за всички последващи Евангелия, стремящи се да опишат живота и ученията на Иисус.
2. Евангелие Матфея. Так называемое Евангелие от Матфея представляет собой рассказ о жизни Учителя, написанный в назидание христианам-евреям. Автор этого свидетельства постоянно стремится показать, что многое совершенное Иисусом в своей жизни было сделано для того, чтобы "сбылось сказанное устами пророка". Евангелие от Матфея изображает Иисуса сыном Давида, который с огромным почтением относится к закону и пророкам.
2. Евангелие от Матей. Така нареченото Евангелие от Матей представлява по себе си разказ за живота на Учителя, написан за напътствие на християните-евреи. Авторът на това свидетелство постоянно се стремял да покаже, че многото от извършеното от Иисус в своя живот е било направено за това, че "да се сбъдне казаното от устата на пророка". Евангелието от Матей изобразява Иисус като син Давидов, който с огромно почитание се отнася към закона и пророците.
Апостол Матфей не является автором этого Евангелия. Оно было написано Исадором - одним из его учеников, который опирался в своей работе не только на личные воспоминания Матфея об этих событиях, но и на изречения Иисуса, записанные Матфеем сразу же после распятия. Записи Матфея были сделаны на
Апостол Матей не се явява автор на това Евангелие. То било написано от Исадор - един от неговите ученици, който се опирал в своята работа не само на личните спомени на Матей за тези събития, но и на изречения от Иисус, записани от Матей веднага след разпятието. Записите на Матей били направени на
Страница 1342
арамейском; Исадор писал по-гречески. Авторство Евангелия было приписано Матфею не с целью обмана. В те дни было принято, чтобы таким образом ученики отдавали дань своим учителям.
арамейски; Исадор е писал на гръцки. Авторството на Евангелието било приписано на Матей не с цел измама. В тези дни било прието, че по такъв начин учениците са отдавали дължимото към своите учители.
В 40 году н. э. - перед тем, как Матфей покинул Иерусалим, чтобы приступить к проповеди евангелия, - его первоначальное повествование было переработано и к нему был добавлен новый материал. Это были личные записи, последний экземпляр которых был уничтожен при пожаре в одном из сирийских монастырей в 416 году н. э.
В 40 г. от н.е. - преди това, когато Матей да напусне Йерусалим, за да пристъпи към проповядване на евангелието, - неговото първоначално повествувание било преработено и към него бил добавен нов материал. Това били лични записи, последният екземпляр от които бил унищожен при пожар в един от сирийските манастири в 416 година от н.е.
Исадор бежал из Иерусалима в 70 году н. э. после того, как город был осажден армиями Тита, взяв с собой в Пеллу экземпляр записей Матфея. В 71 году, живя в Пелле, Исадор написал Евангелие от Матфея. В его распоряжении находились также первые четыре пятых повествования, написанного Марком.
Исадор избягал от Йерусалим в 70 година от н.е. след като, града бил обсаден от армиите на Тит, вземайки със себе си в Пелла екземпляр от записите на Матей. В 71 година, живеейки в Пелла, Исадор написал Евангелие от Матей. В негово разпореждане се намирали така също първите четири пети от повествованието, написано от Марк.
3. Евангелие Луки. Лука - врач из Антиохии Писидийской - был иноверцем, обращенным в христианство Павлом. Написанный им рассказ о жизни Учителя отличается от других. Примкнув к Павлу в 47 году н. э., он начал знакомиться с жизнью и учениями Иисуса. В своем повествовании Лука сохранил многие факты, почерпнутые у Павла и других и говорящие о "благодати Господа Иисуса Христа". Лука рисует Учителя "другом мытарей и грешников". Его многочисленные записи были сведены им в Евангелие только после смерти Павла. Евангелие от Луки было написано в 82 году в Ахайе. Он собирался написать три книги об истории Христа и христианства, однако скончался в 90 году н. э., не успев закончить вторую из них - "Деяния апостолов".
3. Евангелие от Лука. Лука - лекар от Антиохия Писидийска - бил друговерец, обърнат в християнство от Павел. Написаният от него разказ за живота на Учителя се отличава от другите. Присъединил се към Павел в 47 година от н.е., той започнал да се запознава с живота и ученията на Иисус. В своето повествувание Лука съхранил много факти, почерпени от Павел и други говорещи за "благодатта на Господа Иисуса Христа". Лука рисува Учителя като "другар на митари и грешници". Неговите многочислени записи били сведени в Евангелие едва след смъртта на Павел. Евангелието от Лука било написано в 82 година в Ахайе. Той се готвел да напише три книги за историята на Христа и християнството, обаче се поминал в 90 година от н.е., не успявайки да завърши втората от тях - "Деяния на апостолите".
Первоначально, в качестве материала для составления своего Евангелия, Лука использовал историю жизни Иисуса в пересказе Павла. Поэтому Евангелие Луки является, в некотором смысле, Евангелием от Павла. Но у Луки были и другие источники информации. Он не только опросил десятки свидетелей включенных в его повествование многочисленных эпизодов из жизни Иисуса, но имел в своем распоряжении также экземпляр Евангелия Марка (то есть, его первые четыре пятых), повествование Исадора и короткое свидетельство, записанное в 78 году н. э. в Антиохии верующим по имени Кед. У Луки был также искаженный и многократно правленый экземпляр записей, авторство которых приписывалось апостолу Андрею.
Първоначално, в качеството на материал за съставяне на Евангелието, Лука е използувал историята за живота на Иисус в преразказа на Павел. Поради това Евангелието на Лука се явява, в известен смисъл, Евангелие от Павел. Но у Лука са били и други източници на информация. Той не само е питал десетки свидетели за включените в неговото повествувание многочислени епизоди от живота на Иисус, но е имал в свое разпореждане така също екземпляр от Евангелието на Марк (т.е. неговите първи четири пети), повествованието на Исадор и краткото свидетелство, записано в 78 година от н.е. в Антиохия от вярващия с името Кед. У Лука бил също така изкривения и многократно поправян екземпляр от записи, авторството на които се приписвало на апостол Андрей.
4. Евангелие Иоанна. Евангелие от Иоанна рассказывает многое о служении Иисуса в Иудее и окрестностях Иерусалима, о чём не говорится в других свидетельствах. Это так называемое Евангелие от Иоанна, сына Зеведея, и хотя Иоанн не являлся его автором, он был его вдохновителем. Первый вариант Евангелия несколько раз исправлялся с целью создать впечатление, что оно написано самим Иоанном. Когда писалось это повествование, в распоряжении Иоанна были остальные Евангелия, и он видел, что многое упущено; соответственно, в 101 году н. э. он вдохновил своего товарища Нафана - греческого еврея из Кесарии - на составление Евангелия. Иоанн восстанавливал события по памяти, а также справлялся с тремя уже существовавшими в то время рассказами. Сам он не вёл никаких записей. Так называемое "Первое послание Иоанна" было написано самим Иоанном в качестве сопроводительного письма к работе, которую Нафан выполнил под его руководством.
4. Евангелие от Йоан. Евангелието от Йоан разказва много за служенето на Иисус в Юдея и околностите на Йерусалим, за което не се говори в другите свидетелства. Тава така наречено Евангелие от Йоан, сина на Зведея, и макар Йоан да не се явява негов автор, той е бил негов вдъхновител. Първият вариант на Евангелието няколко пъти се поправял с цел да се създаде впечатление, че то е написано от самия Йоан. Когато се е писало това повествование, в разпореждане на Йоан били останалите Евангелия, и той видял, че много е изпуснато; съответно, в 101 година от н.е. той вдъхновил своя другар Натан - гръцки евреин от Кесария - за съставяне на Евангелие. Йоан възстановявал събитията по памет, а така също се справял с трите вече съществуващи в това време разкази. Самият той не водил никакви записи. Така нареченото "Първо послание от Йоан" било написано от самия Йоан в качеството на съпроводително писмо към работата, която Натан изпълнил под негово ръководство.
Все эти авторы искренне изображали Иисуса таким, каким они его видели, помнили или знали по рассказам других. Необходимо также учитывать то воздействие, которое последующее принятие ими христианской теологии Павла оказало на их представления об этих давних событиях. При всём своем несовершенстве, этих свидетельств оказалось достаточно для того, чтобы почти на две тысячи лет изменить направление исторического развития Урантии.
Всички тези автори искрено изобразявали Иисус такъв, какъвто те го виждали, помнели и знаели по разказите на другите. Необходима е също така да се отчита това въздействие, което последващото приемане от тях на християнската теология от Павел е оказала върху техните представи за тези отдавнашни събития. При цялото свое несъвършенство, тези свидетелства се оказали достатъчни за това, че почти за две хиляди години да изменят направлението в историческото развитие на Урантия.
Страница 1343
[Примечание. Выполняя полученное задание - по-новому изложить учения и свершения Иисуса Назарянина, - я широко использовал все источники, включая письменные свидетельства и планетарную информацию. Мною руководило стремление подготовить рассказ, способный просветить не только нынешнее поколение людей, но и принести пользу всем будущим поколениям. Из огромных запасов находившейся в моем распоряжении информации я выбирал ту, которая наилучшим образом соответствовала осуществлению этого замысла. Насколько это было возможным, я черпал свою информацию только у людей. Лишь в тех случаях, когда такие источники оказывались недостаточными, я прибегал к сверхчеловеческим свидетельствам. Если идеи и представления, воплощенные в жизни Иисуса, в приемлемой форме выражались человеческим разумом, я неизменно отдавал предпочтение такому типично человеческому образу мысли. Хотя я стремился корректировать словесное выражение для лучшего его соответствия нашим представлениям о действительном смысле и истинном значении жизни и учений Христа, во всех своих повествованиях, насколько это было возможно, я придерживался подлинно человеческих представлений и образа мысли. Я прекрасно понимаю, что те представления, которые возникли в человеческом разуме, будут более приемлемы и полезны для всех остальных людей. В тех случаях, когда мне не удавалось найти необходимые представления в письменных свидетельствах или выражениях людей, я прибегал к источникам памяти существ моей собственной категории - промежуточных созданий. Если же и этот, вторичный источник информации оказывался неадекватным, я без колебания обращался к сверхпланетарным источникам.
[Забележка. Изпълнявайки получената задача - по нов начин да се изложат ученията и извършванията на Иисус Назарянина, - аз широко съм използувал всички източници, включвайки писмени свидетелства и планетарна информация. Мен ме е ръководел стремежа да подготвя разказ, способен да просвети не само днешното поколение хора, но и да принесе полза за всички бъдещи поколения. От огромните запаси намираща се в мое разпореждане информация аз избрах тази, която по най-добър начин съответствува за осъществяване на този замисъл. До колкото това е било възможно, аз съм черпил своята информация само от хората. Само в тези случаи, когато такива източници са се оказвали недостатъчни, аз съм прибягвал към свръхчовешки свидетелства. Ако идеите и представите, въплътени в живота на Иисус, в приемлива форма са се изразявали от човешкия разум, аз неизменно съм отдавал предпочитание на такъв типичен начин на мислене. Макар аз да съм се стремил да коригирам словесното изразяване за по-доброто негово съответствие с нашите представи за действителния смисъл и истинското значение на живота и ученията на Христа, във всички повествования, до колкото това е било възможно, аз съм се придържал към действително човешките представи и начин на мислене. Аз прекрасно разбирам, че тези представи, които са възникнали в човешкия разум, ще бъдат по-приемливи и полезни за всички останали хора. В тези случаи, когато на мен не ми се е отдавало да намеря необходимите представи в писмените свидетелства или изразяванията на хората, аз прибягвах към източника на памет на съществата от моята собствена категория - промеждутъчните създания. Ако ли и този, вторичен източник на информация се е оказвал неадекватен, аз без колебание се обръщах към свръхпланетарните източници.
Кроме воспоминаний, содержащихся в повествовании апостола Андрея, собранные мною записи, на основании которых я подготовил этот рассказ о жизни и учениях Иисуса, содержат жемчужины мысли и высшие представления об учениях Христа, собранные более чем у двух тысяч людей, живших на земле в период между Иисусом и составлением этих откровений - точнее, новых изложений. Разрешение, позволяющее прибегать к откровению, использовалось только тогда, когда в человеческих источниках и человеческих представлениях отсутствовала адекватная идея. В соответствии с полученным поручением, я имел право использовать внечеловеческие источники информации или выражения только в тех случаях, когда я мог подтвердить, что все мои попытки найти требуемое концептуальное выражение среди чисто человеческих источников были тщетными.
Освен спомените, съдържащи се в повествуванията на апостол Андрей, събраните от мен записи, на основата на които аз подготвих този разказ за живота и ученията на Иисус, се съдържат бисерни мисли и най-висши представи за ученията на Христа, събрани от повече от две хиляди хора, живели на земята в периода между Иисус и съставянето на тези откровения - по-точно, новите изложения. Разрешението, позволяващо да се прибегне към откровение, са е използувало само тогава, когато в човешките източници и човешките представи е отсъствувала адекватна идея. В съответствие с получените поръчения, аз съм имал право да използувам извън човешки източници на информация или изразявания само в тези случаи, когато аз мога да потвърдя, че всички мои опити да намеря изискващото се концептуално изразяване сред чисто човешките източници са били напразни.
В сотрудничестве со своими одиннадцатью товарищами - промежуточными созданиями - и под руководством Мелхиседека, ответственного за составление настоящих документов, я изложил это повествование в соответствии с моим собственным представлением об эффективности компоновки и согласно выбранной мною форме непосредственного выражения. Тем не менее большинство идей и даже некоторые из использованных мною удачных выражений родились в сознании людей различного происхождения, живших на земле и принадлежавших к сменившимся с тех пор поколениям, - вплоть до тех людей, которые живут сейчас, во время подготовки данного повествования. Во многих отношениях я не столько сам излагал события, сколько выступал в роли составителя и редактора. Я без колебания использовал те идеи и представления - предпочтительно человеческие, - которые позволили мне наиболее плодотворно отобразить жизнь Иисуса и по-новому изложить его несравненные учения в наиболее точных и метких, в самом широком смысле возвышенных выражениях. От имени Братства Объединенных Промежуточных Созданий Урантии я с чувством глубокой благодарности выражаю свою признательность всем письменным и концептуальным источникам, использованным нами в нижеследующем переработанном изложении жизни Иисуса на земле.]
В сътрудничеството със своите единадесет другари - промеждутъчни създания - и под ръководството на Мелхиседека, отговорен за осъществяване на настоящите документи, аз изложих това повествование в съответствие с моите собствени представи за ефективност на компановката и съгласно избраната от мен форма на непосредствено изразяване. Още повече болшинството идеи и даже някои от използуваните от мен успешни изразявания са се родили в съзнанието на хора от различен произход, живели на земята и принадлежащи към сменили те се от това време поколения, - чак до тези хора, които живеят сега, по време на подготовка на даденото повествование. В много отношения аз не само съм излагал събитията, колкото и съм встъпвал в ролята на съставител и редактор. Аз без колебание съм използувал тези идеи и представи - предпочитано човешки, - които са ми позволили най-плодотворно да изобразя живота на Иисус и по новому да изложа неговите несравними учения в най-точни и сполучливи, в най-широк смисъл възвишени изразявания. От името на Братството на Обединените Промеждутъчни Създания на Урантия аз с чувство на дълбока благодарност изразявам своята признателност за всички писмени и концептуални източници, използувани от нас в по-долу следващото преработено изложение живота на Иисус на земята. ]
Страница 1344