Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 118. ВЫСШИЙ И ПРЕДЕЛЬНЫЙ - ВРЕМЯ И ПРОСТРАНСТВО
Документ 118. ВИСШЯТ И ПРЕДЕЛНИЯТ - ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО
ВОТНОШЕНИИ нескольких сущностей Божества можно сказать следующее:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА няколко същности на Божеството може да се каже следното:
1. Отец есть самосущее "я".
1. Отецът е самосъщото "аз".
2. Сын есть сосуществующее "я".
2. Синът е съсъществуващото "аз".
3. Дух есть совместно-существующее "я".
3. Духът е съвместно-съществуващото "аз".
4. Высший есть эволюционно-эмпирическое "я".
4. Висшият е еволюционно-емпирическото "аз".
5. Семичастный есть божественность, распространяющая "я".
5. Седмочастният е божествеността, разпространяваща "аз".
6. Предельный есть трансцендентально-эмпирическое "я".
6. Пределният е трансцедентално-емпирическото "аз".
7. Абсолютный есть экзистенциально-эмпирическое "я".
7. Абсолютният е екзистенциално-емпирическото "аз".
Хотя Бог-Семичастный неотъемлем от эволюционного достижения Высшего, Высший также неотъемлем от итогового появления Предельного. Двойное присутствие Высшего и Предельного представляет собой основное объединение субабсолютного и производного Божества, ибо они взаимозависимо дополняют друг друга в достижении своего предназначения. Вместе они образуют эмпирический мост, соединяющий начала и завершения всего созидательного роста в мироздании.
Макар Богът-Седмочастен да неотделим от еволюционното достигане на Висшия, Висшия също така е неотделим от общото появяване на Пределния. Двойно присъствие на Висшият и Пределният представляват по себе си основно обединение на субабсолютното и производно Божество, защото те са взаимно зависимо се допълват един друг в достигането на своето предназначение. Заедно те образуват емпирически мост, съединяващ началото и завършването на целия съзидателен ръст в мирозданието.
Созидательное развитие никогда не кончается, но всегда приносит удовлетворение. Оно бесконечно в своем протяжении, но на всём своем протяжении оно пронизано теми моментами личностного удовлетворения от достижения преходящих целей, которые служат столь эффективным мобилизующим началом для новых свершений в космическом развитии, исследовании вселенной и достижении Божества.
Съзидателното развитие никога не се завършва, но винаги принася удовлетворение. То е безкрайно в своето протежение, но по своето цяло протежение то е пронизано от тези моменти на личностно удовлетворение от достигането на преходните цели, които служат като толкова мобилизиращо начало за новите извършвания в космическото развитие, изследванията на вселената и достигане на Божеството.
Хотя область математики связана с качественными ограничениями, она всё же обеспечивает конечный разум концептуальной основой для размышлений о бесконечности. Не существует количественного ограничения чисел, даже в понимании конечного разума. Каким бы большим ни было число, к нему всегда можно прибавить еще одно число. Кроме того, вы способны понять, что сколько бы раз вы ни прибавляли новую величину, результат будет далеким от бесконечности, ибо каждый раз можно будет прибавить еще одно число.
Макар областта на математиката да е свързана с качествени ограничения, тя все така също обезпечава крайния разум с концептуална основа за размишления за безкрайността. Не съществува количествено ограничение за числата, даже в разбирането на крайния разум. Колкото и голямо да би било числото, към него винаги може да се прибави още едно число. Освен това, вие сте способни да разберете, че колкото и пъти вие да прибавяте нова величина, резултата ще бъде далеч от безкрайността, защото всеки път може да се прибави още едно число.
В то же время бесконечные ряды могут суммироваться в любой момент, и такое целое (точнее, субцелое) приносит данному существу в данное время и в данном статусе всю полноту радости достижения цели. Однако рано или поздно то же самое существо начинает жаждать новых и более высоких целей, начинает стремиться к ним, и такие присущие росту дерзания всегда будут ожидаться в циклах вечности, каждое в свое время.
В това същото време безкрайните редове могат да се сумират в кой да е момент, и такова цяло (по-точно, субцяло) принася на дадено същество в дадено време и в даден статус цялата пълнота на радостта от достигане на целта. Обаче рано или късно това същото същество започва да очаква нови и по-високи цели, започва да се стреми към тях, и такива присъщи за ръста дерзания винаги могат да се очакват в циклите на вечността, всяко в своето време.
Каждая последующая вселенская эпоха - это преддверие новой эры космического роста, и каждая космическая эра становится непосредственной судьбой предшествующих стадий. Хавона сама по себе есть совершенное, но ограниченное своим совершенством творение; распространяясь в эволюционные вселенные, совершенство Хавоны обретает не только космическое предназначение, но и освобождение от ограничений доэволюционного бытия.
Всяка последваща вселенска епоха - това е преддверието на новата ера на космическия ръст, и всяка космическа ера става непосредствена съдба на предшестващите стадии. Хавона сама по себе си е съвършеното, но ограничено по своето съвършенство творение; разпространявайки се в еволюционните вселени, съвършенството на Хавона придобива не само космическо предназначение, но и освобождение от ограниченията на до еволюционното битие.
Страница 1295
1. ВРЕМЯ И ВЕЧНОСТЬ
1. ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ
Для того чтобы увереннее ориентироваться в космосе, человек должен как можно лучше понимать связь Божества с космосом. Хотя абсолютное Божество является вечным по своей природе, Боги связаны с временем в качестве некоторого обретаемого в вечности опыта. В эволюционных вселенных вечность есть временная непрерывность - непрерывное сейчас.
За това че човек по-уверено да се ориентира в космоса, човек е длъжен колкото може по-добре да разбере връзката на Божеството с космоса. Макар абсолютното Божество да се явява вечно по своята природа, Боговете са свързани с времето в качеството на някакъв придобиван във вечността опит. В еволюционните вселени вечността е временната непрекъснатост - непрекъснатото сега.
Решив исполнять волю Отца, личность смертного создания способна увековечиться благодаря отождествлению с пребывающим в ней духом. Такое посвящение воли равноценно осуществлению вечностной реальности цели. Это значит, что цель создания станет неизменной относительно непрерывного ряда моментов, - иначе говоря, течение времени не будет сопровождаться изменением цели создания. Будет таких моментов миллион или миллиард - значения не имеет. В отношении цели создания, число потеряло смысл. Так решение создания и решение Бога приводят к вечным реальностям нескончаемого союза, в котором дух Бога и сущность человека объединяются для извечного служения детей Бога и их Райского Отца.
Решила да изпълнява волята на Отца, личността на смъртното създание е способна да се увековечи благодарение на отъждествяването с пребиваващия в нея дух. Такова посвещение на волята на равноценно на осъществяването на вечностната реалност на целта. Това означава, че целта на създанието става неизменна относно непрекъснат ред моменти, - иначе казано, течението на времето не ще се съпровожда с изменение целите на създанието. Ще бъдат ли такива моменти милион или милиард - няма значение. В отношение на целта на създанието, числото е загубило смисъл. Така решението на създанието и решението на Бога привеждат към вечните реалности на нескончаем съюз, в който духа на Бога и същността на човека се обединяват за извечно служене на децата на Бога и техния Райски Отец.
Существует прямая связь между зрелостью и единицей восприятия времени для любого данного интеллекта. Единицей времени может быть день, год или более длительный период, однако она неизменно является тем критерием, с помощью которого сознающее "я" оценивает обстоятельства жизни и посредством которого постигающий интеллект определяет и оценивает факты временного существования.
Съществува пряка връзка между зрелостта и единицата възприятие на времето за кой да е даден интелект. Единицата време може да бъде ден, година или по-продължителен период, обаче тя неизменно се явява този критерий, с помощта на който съзнаващото "аз" оценява обстоятелствата на живота и посредством който постигащия интелект определя и оценява фактите на времевото съществуване.
Опыт, мудрость и рассудительность являются следствием удлинения единицы времени в смертном существовании. Когда человек возвращается к прошлому, он оценивает прошлый опыт для того, чтобы использовать его в настоящей ситуации. Когда человек обращается к будущему, он пытается оценить будущее значение возможного действия. Воспользовавшись, таким образом, и опытом, и мудростью, человеческая воля выносит суждение и принимает решение в настоящем, в результате чего появляется план действия, порожденный как прошлым, так и будущим.
Опитът, мъдростта и разсъдителността се явяват следствие удължената единица от време в смъртното съществуване. Когато човек се възвръща към миналото, той оценява миналият опит за това, за да го използува в настоящата ситуация. Когато човекът се обръща към бъдещето, той се опитва да оцени бъдещото значение на възможното действие. Възползувайки, се по такъв начин, и от опита, и от мъдростта човешката воля изнася съждение и взема решение в настоящето, в резултат на което се появява план за действие, породен както от миналото, така и от бъдещето.
В процессе созревания развивающегося "я", прошлое и будущее соединяются, чтобы пролить свет на истинное значение настоящего. Становясь всё более зрелым, "я" черпает опыт из всё более глубокого прошлого, в то время как проницательность его мудрости стремится проникнуть во всё более далекое будущее. И по мере того, как постигающее "я" расширяет свое проникновение как в прошлое, так и в будущее, его суждения всё менее и менее зависят от преходящего настоящего. Таким путем решение-действие начинает освобождаться от оков изменчивого настоящего и одновременно с этим начинает принимать вид, имеющий значение для прошлого-будущего.
В процеса на съзряване на развиващото се "аз", миналото и бъдещето се съединяват, за да излеят светлина върху истинското значение на настоящето. Ставайки все по-зряло, "аз" черпи опит от все по-дълбокото минало, в това време когато проницателността на неговата мъдрост се стреми да проникне във все по-далечното бъдеще. И по степента на това, как постигащото "аз" разширява своето проникване както в миналото, така и в бъдещето, неговите съждения все по-малко и по-малко зависят от преходния настоящ момент. По такъв път решението-действие започва да се освобождава от оковите на изменчивото настояще и едновременно с това започва да приема вид, имащ значение за минало-бъдеще.
Терпение нужно тем смертным, которые пользуются короткими временными единицами; настоящая зрелость превосходит терпение своей сдержанностью, которая рождается в истинном понимании.
Търпението е нужно за тези смъртни, които се ползуват от кратки времеви единици; истинската зрялост превъзхожда търпението със своята сдържаност, която се ражда в истинското разбиране.
Стать зрелым - это значит жить более интенсивно в настоящем, одновременно освобождаясь от ограничений настоящего. Зрелые планы, основанные на прошлом опыте, претворяются в настоящем так, чтобы улучшить ценности будущего.
ДА станем зрели - това означава да се живее по-интензивно в настоящето, едновременно освобождавайки се от ограниченията на настоящето. Зрелите планове, основани на миналия опит, се претворяват в настоящето така, че да се подобрят ценностите на бъдещето.
Единица времени, соответствующая незрелости, концентрирует значение-ценность в настоящем моменте таким образом, что лишает настоящее его истинной
Единицата време, съответствуваща на незрялостта, концентрира значението-ценност в настоящия момент по такъв начин, че лишава настоящето от неговата истинска
Страница 1296
связи с не-настоящим - прошлым-будущим. С достижением зрелости, единица времени достигает величины, при которой происходит раскрытие однородной связи прошлого-настоящего-будущего, в результате чего "я" начинает постигать целостность событий, начинает видеть пейзаж времени в панорамной перспективе расширенных горизонтов, начинает, возможно, предполагать существование не имеющего начала и конца вечного континуума, фрагменты которого называются временем.
връзка с не-настоящето - минало-бъдеще. С достигане на зрелостта, единицата време достига величини, при които протича разкриване на еднородната връзка на минало-настояще-бъдеще, в резултат на което "аз" започва да постига цялостността на събитията, започва да вижда пейзажа на времето в панорамна перспектива на разширени хоризонти, започва, възможно, да предполага съществуването на нямащия начало и край континиум, фрагментите на който се наричат време.
На уровнях абсолютного и бесконечного момент настоящего содержит в себе всё прошлое и всё будущее. Я ЕСТЬ означает также Я БЫЛ и Я БУДУ. И это представляет собой нашу лучшую концепцию вечности и вечного.
На нивата на абсолютният и безкрайният момент настоящето съдържа в себе си цялото минало и цялото бъдеще. АЗ СЪМ означава също така АЗ СЪМ БИЛ и АЗ ЩЕ БЪДА. И това представлява по себе си нашата най-добра концепция за вечността и вечното.
На абсолютном и вечном уровне потенциальная реальность является такой же значимой, как и актуальная реальность. Только на конечном уровне и только с точки зрения связанных временем созданий между ними видится столь огромное различие. Для Бога - как для абсолюта - принявший вечное решение восходящий смертный уже является Райским завершителем. Однако благодаря пребывающему в человеке Настройщику Сознания, Вечный Отец не ограничен только осознанием этого факта, но способен также знать о каждом эпизоде временной борьбы с проблемами, возникающими на пути восхождения созданий от животных до богоподобных уровней бытия, равно как и принимать участие в этой борьбе.
На абсолютното и вечно ниво потенциалната реалност се явява също така значима, както и актуалната реалност. Само на крайното ниво и само от гледна точка на свързаните с времето създания между тях се вижда толкова огромно различие. За Бога - както за абсолюта - приемащия вечното решение възходящ смъртен вече се явява Райски завършител. Обаче благодарение на пребиваващия в човека Настройчик на Съзнанието, Вечния Отец не е ограничен само от осъзнаването на този факт, но е способен също така да знае за всеки епизод от временната борба с проблемите, възникващи на пътя на възхождането на създанията от животинските до богоподобните нива на битието, еднакво както и да взема участие в тази борба.
2. ВЕЗДЕСУЩНОСТЬ И ПОВСЕМЕСТНОСТЬ
2. ВЕЗДЕСЪЩНОСТ И ПОВСЕМЕСТНОСТ
Повсеместность Божества не следует путать с предельностью божественной вездесущности. По воле Всеобщего Отца Высший, Предельный и Абсолют компенсируют, координируют и объединяют его пространственно-временную повсеместность и преодолевшую пространство и время вездесущность с его вневременным и внепространственным всеобщим и абсолютным присутствием. И вам следует помнить о том, что повсеместность Божества, столь часто ассоциируемая с пространством, не обязательно обусловлена временем.
Повсеместността на Божеството не следва да бъркате с пределността на божествената вездесъщност. По волята на Всеобщият Отец Висшия, Пределния и Абсолютния компенсират, координират и обединяват неговата пространствено-времева повсеместност и преодоляващата пространството и времето вездесъщност с неговото извън времево и извън пространствено всеобщо и абсолютно присъствие. И вие следва да помните за това, че повсеместността на Божеството, толкова често асоциирана с пространството, не е обезателно обусловена от времето.
Как смертные и моронтийные восходящие создания, вы всё лучше постигаете Бога благодаря служению Бога-Семичастного. Через Хавону вы открываете Бога-Высшего. В Раю вы находите его как личность, а вскоре после того, как станете завершителем, вы попытаетесь познать его как Предельного. Представляется, что после достижения Предельного у завершителей есть только один путь: приступить к поиску Абсолюта. Ни один из завершителей не будет терзаться неведением на пути к Божеству-Абсолюту, ибо восходя на уровни высшего и предельного, он находил Бога-Отца. Такие завершители несомненно будут верить в то, что если их поиски Бога-Абсолюта увенчаются успехом, они обнаружат всё того же Бога, - Райского Отца, проявляющего себя на еще более бесконечных и универсальных уровнях. Несомненно, что достижение Бога в абсолюте раскроет Первичного Прародителя вселенных, равно как и Окончательного Отца личностей.
Като смъртни и моронтийни възходящи създания, вие все по-добре постигате Бога благодарение на служенето на Бога-Седмочастен. Чрез Хавона вие откривате Бога-Висш. В Рая вие го намирате като личност, а скоро след това, когато станете завършител, вие се опитвате да го познаете като Пределен. Представя се, че след достигане на Пределния у завършителите има само един път: да се пристъпи към търсене на Абсолюта. Нито един от завършителите няма да се терзае в неведение на пътя към Божеството-Абсолют, защото възхождайки на нивото на висшия и пределния, той е намирал Бог-Отец. Такива завършители несъмнено ще вярват в това, че ако техните търсения на Бога-Абсолют се увенчаят с успех, те ще открият все този същия Бог, - Райския Отец, проявяващ себе си на все пи-безкрайните и универсални нива. Несъмнено, че достигането на Бога в Абсолюта ще разкрие Първичния Прародител на вселените, еднакво както и Окончателния Отец на личностите.
Возможно, что Бог-Высший не есть демонстрация пространственно-временной вездесущности Божества, однако он является буквальным проявлением божественной повсеместности. Между духовным присутствием Творца и материальными проявлениями творения существует обширная область повсеместного становления - вселенского выявления эволюционного Божества.
Възможно, че Богът-Висш не е демонстрация на пространствено-времевата вездесъщност на Божеството, обаче той се явява буквално проявление на божествената повсеместност. Между духовното присъствие на Твореца и материалните проявления на творението съществува обширна област на повсеместно формиране - вселенското изявяване на еволюционното Божество.
Мы уверены в том, что если Бог-Высший когда-нибудь подчинит вселенные времени и пространства своему непосредственному управлению, то такое правление Божества будет осуществляться под сверхуправлением Предельного. В таком случае Бог-Предельный начнет проявляться во вселенных времени в качестве трансцендентального Всемогущего (Всесильного), под сверхуправлением которого, в
Ние сме уверени в това, че ако Бог-Висш някога подчини вселените на времето и пространството на своето непосредствено управление, то такова управление на Божеството ще се осъществява под свръхуправлението на Пределния. В такъв случай Богът-Пределен ще започне да се проявява във вселените на времето в качеството на трансцеденталния Всемогъщ (Всесилния), под свръхуправлението на който, в
Страница 1297
аспекте административных функций Всемогущего-Высшего, будет находиться сверхвремя и преодоленное пространство.
аспект на административните функции на Всемогъщия- Висш, ще се намират свръх времето и преодоляното пространство.
Вслед за нами смертные могут задаться вопросом: если развитие Бога-Высшего до положения главы административной власти в большой вселенной сопровождается расширенным проявлением Бога-Предельного, то будет ли соответствующее проявление Бога-Предельного в постулированных вселенных внешнего пространства сопровождаться аналогичными и возрастающими раскрытиями Бога-Абсолюта? Однако доподлинно мы этого не знаем.
Подир нас смъртните могат да си зададат въпроса: ако развитието на Бога- Висш до положението на глава на административната власт в голямата вселена се съпровожда от разширеното управление на Бога-Пределен, то ще бъде ли съответствуващото проявление на Бога-Пределен в постулираните вселени от външното пространство да се съпровожда от аналогични и нарастващи разкрития на Бога-Абсолют? Обаче наистина ние не знаем това.
3. ПРОСТРАНСТВЕННО-ВРЕМЕННЫЕ ОТНОШЕНИЯ
3. ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВИ ОТНОШЕНИЯ
Только благодаря своей повсеместности Божество могло объединить пространственно-временные проявления в конечную концепцию, ибо время есть последовательность мгновений, в то время как пространство - это система связанных точек. В конечном счете, вы постигаете время путем анализа и пространство - путем синтеза. Вы координируете и ассоциируете два этих непохожих понятия благодаря интегрирующей интуиции личности. Из всех представителей животного мира только человек обладает этой способностью пространственно-временного восприятия. Для животного движение обладает значением, но движение обнаруживает ценность только для личностного создания.
Само благодарение на своята повсеместност Божеството е могло да обедини пространствено-времевите проявления в крайна концепция, защото времето и последователност от мигове, в това време както пространството - това е система от свързани точки. В крайна сметка, вие постигате времето по пътя на анализа и пространството - по пътя на синтеза. Вие координирате и асоциирате тези две неприличащи си понятия благодарение на интегриращата интуиция на личността. От всички представители на животинския свят само човекът притежава тази способност за пространствено-времево възприемане. За животното движението притежава значение, но движението открива ценност само за личностното създание.
Вещи обусловлены временем, однако истина - вне времени. Чем больше вы познали истину, тем больше вы являетесь истиной, тем больше вы способны понять прошлое и постигнуть будущее.
Нещата са обусловени от времето, обаче истината - е извън времето. Колкото повече вие сте познали истината, толкова повече вие се явявате истина, толкова повече ви сте способни да разберете миналото и да постигнете бъдещето.
Истина невозмутима - вечно свободная от любых мимолетных превратностей, но никогда не увядающая, не выхолощенная, остающаяся неизменно трепетной и гибкой - лучезарно живой. Но когда истина соединяется с фактом, то как время, так и пространство обусловливают ее значения и коррелируют ее ценности. Такие реальности истины, соединенной с фактом, становятся представлениями и, соответственно, переходят в область относительных космических реальностей.
Истината е невъзмутима - вечно свободна от всякакви мимолетни превратности, но никога не повяхваща, не лишена от творческа сила, оставаща си неизменно трепетна и гъвкава - лъчезарно жива. Но когато истината се съединява с факта, то както времето, така и пространството обуславят нейното значение и корелират нейната ценност. Такива реалности на истината, съединена с факта, стават представите и, съответно, преминават в областта на относителните космически реалности.
Соединение абсолютной и вечной истины Создателя с фактическим опытом конечного и бренного создания приводит к возникновению новой и выявляющейся ценности Высшего. Концепция Высшего обязательна для координации божественного и неизменного небесного мира с конечным и постоянно изменяющимся земным миром.
Съединението на абсолютната и вечна истина на Създателят с фактическия опит на крайното и тленно създание привежда към възникване на нова и разкриваща се ценност на Висшия. Концепцията за Висшия е обезателна за координацията на божествения и неизменен небесен свят с крайните и постоянно изменящи се земни светове.
Из всего неабсолютного пространство, очевидно, ближе всего к абсолютному. По-видимому, пространство является абсолютно предельным. Действительная трудность в понимании пространства на материальном уровне объясняется тем, что в то время как материальные тела существуют в пространстве, пространство также существует в тех же самых материальных телах. Хотя к пространству относится многое из того, что является абсолютным, это не означает, что пространство абсолютно.
От цялото не абсолютно пространство, очевидно, най-близко от всичко към абсолютното. Видимо, пространството се явява абсолютно пределно. Действителната трудност в разбирането на пространството на материално ниво се обяснява с това, че в това време когато материалните тела съществуват в пространството, пространството така също съществува в тези същите материални тела. Макар към пространството да се отнася много от това, което се явява абсолютно, това не означава, че пространството е абсолютно.
Можно лучше понять пространственные отношения, если представить себе, что, относительно говоря, пространство является, в конечном счете, свойством всех материальных тел. Поэтому, когда тело перемещается в пространстве, оно несет в себе также свойства пространства - а именно то пространство, которое заключено в таком движущемся теле и является его частью.
Може по-добре да се разберат пространствените отношения, ако си представите, че, относително казано, пространството се явява, в крайна сметка, свойство за всички материални тела. Поради това, когато тялото се премества в пространството, то носи в себе си също така свойствата на пространство - а именно това пространство, което е заключено в такова движещо се тяло и се явява негова част.
Все конфигурации реальности занимают пространство на материальных уровнях, но духовные конфигурации существуют только относительно пространства; они не занимают и не вытесняют пространства, как и не заключают его в себе. Для нас основной загадкой пространства является конфигурация идеи. Вступая в область разума, мы сталкиваемся со многими проблемами. Занимает ли пространство конфигурация, или реальность идеи? Мы не знаем ответа, хотя уверены в том, что конфигурация идеи не содержит в себе пространства. Однако вряд ли было бы верным утверждать, что нематериальное всегда внепространственно.
Всички конфигурации на реалността заемат пространство на материалните нива. Но духовните конфигурации съществуват само относително към пространството; те не заемат и не изтласкват пространството, както и не го съдържат в себе си. За нас основна загадка в пространството се явява конфигурацията на идеи. Влизайки в областта на разума, ние се сблъскваме с много проблеми. Заема ли пространството конфигурация, или реалността на идеите? Ние не знаем отговора, макар да сме уверени в това, че конфигурацията от идеи не съдържа в себе си пространство. Обаче едва ли би било вярно да се утвърждава, че нематериалното винаги е извън пространствено.
Страница 1298
4. ПЕРВИЧНАЯ И ВТОРИЧНАЯ ПРИЧИННОСТЬ
4. ПЪРВИЧНА И ВТОРИЧНА ПРИЧИННОСТ
Многие теологические сложности и метафизические дилеммы смертного человека объясняются неправильным определением положения личности Божества, в результате чего бесконечные и абсолютные атрибуты приписывались подчиненной Божественности и эволюционному Божеству. Вы не должны забывать о том, что кроме действительной Первопричины существует также множество неподчиненных и подчиненных причин, как сопутствующих, так и второстепенных.
Много теологични усложнения и метафизически дилеми за смъртния човек се обясняват с неправилното определяне положението на личността на Божеството, в резултат на което безкрайните и абсолютни атрибути са се приписвали на подчинената Божественост и еволюционното Божество. Вие не трябва да забравяте за това, че освен действителната Първопричина съществуват така също множество не подчинени и подчинени причини, както съпътствуващи, така и второстепенни.
Наиболее существенное различие между первичными и вторичными причинами заключается в том, что первопричины производят изначальные следствия, которые не наследуют каких-либо факторов, являющихся производными предшествующей причинности. Вторичные причины производят следствия, которые неизменно обнаруживают черты, унаследованные от другой, предшествующей причинности.
Най-същественото различие между първичните и вторични причини се заключава в това, че първопричините произвеждат изначалните следствия, които не наследяват каквито и да било фактори, явяващи се производни на предшестващата причинност. Вторичните причини произвеждат следствия, които неизменно откриват черти, наследени от друга, предшествуваща причинност.
Чисто статические потенциалы, заключенные в Безусловном Абсолюте, реагируют на ту причинность Божества-Абсолюта, которая является следствием действий Райской Троицы. В присутствии Всеобщего Абсолюта эти наполненные причинностью статические потенциалы тотчас становятся активными и чувствительными к воздействию некоторых трансцендентальных сил, чье влияние преобразует статус этих активированных потенциалов, превращая их в истинные вселенские возможности развития, - актуализированные способности роста. Именно с помощью этих созревших потенциалов создатели и управляющие большой вселенной разыгрывают нескончаемую драму космической эволюции.
Чисто статичните потенциали, съдържащи се в Безусловния Абсолют, реагират на тази причинност на Божеството-Абсолют, която се явява следствие от действията на Райската Троица. В присъствието на Всеобщият Абсолют тези напълнени с причинност статически потенциали тоз час стават активни и чувствителни към въздействието на някои трансцедентални сили, чието влияние преобразува статуса на тези активирани потенциали, превръщайки ги в истински вселенски възможности, - актуализирани способности за ръст. Именно с помощта на тези съзрели потенциали създателите и управляващите голямата вселена разиграват нескончаемата драма на космическата еволюция.
Если не учитывать экзистенциальных сущностей, причинность имеет, в принципе, тройственный характер. В том, что касается ее действия в нынешнюю вселенскую эпоху и применительно к конечному уровню семи сверхвселенных, ее можно представить следующим образом:
Ако не се отчитат екзистенциалните същности, причинността има, по принцип, троичен характер. В това, което се отнася към нейните действия в днешната вселенска епоха и приложимо към крайното ниво на седемте свръхвселени, нея може да представим по следния начин:
1. Активация статических потенциалов. Создание предназначения во Всеобщем Абсолюте актами Божества-Абсолюта, воздействующего в Безусловном Абсолюте и на Безусловный Абсолют, а также вследствие волевых распоряжений Райской Троицы.
1. Активация на статичните потенциали. Създаването на предназначения във Всеобщия Абсолют с актове на Божеството-Абсолют, въздействуващ в Безусловния Абсолют и на Безусловния Абсолют, а така също в следствие на волевите разпореждания на Райската Троица.
2. Возникновение вселенских возможностей. Это подразумевает трансформацию недифференцированных потенциалов в четко очерченные и ясные планы, что является действием предельности Божества и многочисленных сил трансцендентального уровня. Такие акты в совершенстве предвосхищают будущие потребности всего мироздания. Именно обособление потенциалов определяет существование Зодчих Мироздания как истинного воплощения заключенной в Божестве концепции вселенных. В пространственном отношении масштабы их планов представляются, в конечном счете, ограниченными концептуальной периферией мироздания, но как планы они, в принципе, не ограничены временем или пространством.
2. Възникване на вселенските възможности. Това подразбира трансформацията на недиференцираните потенциали в отчетливо очертани и ясни планове, което се явява действие на пределността на Божеството и многочислените сили на трансцеденталното ниво. Такива актове в съвършенство пред възхищават бъдещите потребности на цялото мироздание. Именно обособяването на потенциалите определя съществуването на Архитектите на Мирозданието както и истинското въплъщение на съдържащата се в Божеството концепция за вселените. В пространствено отношение мащабите на техните планове се представят, в крайна сметка, от ограниченото в концептуалната периферия мироздание, но както плановете те, по принцип, не са ограничени от времето или пространството.
3. Сотворение и эволюция вселенских актуальных сущностей. Именно в своем воздействии на космос, насыщенный создающим возможности присутствием Предельности Божества, Высшие Создатели преобразуют созревшую потенциальность в эмпирическую актуальность. В масштабе мироздания любая актуализация потенциальной реальности ограничена предельной способностью к развитию и обусловлена временем и пространством на завершающих стадиях выявления. В космическом смысле, исходящие из Рая Сыны-Создатели являются, в действительности, трансформирующими создателями. Однако это ни в коей мере не означает, что человеческое представление о них как о создателях неверно: с конечной точки зрения, они безусловно могут быть создателями и действительно являются ими.
3. Сътворение и еволюция на вселенските актуални същности. Именно в своето въздействие на космоса, наситен създаващите възможности присъствие на Пределността на Божеството, Висшите Създатели преобразуват съзряващата потенциалност в емпирическа актуалност. В мащаба на мирозданието всяка актуализация на потенциалната реалност е ограничена от пределната способност към развитие и е обусловена от времето и пространството на завършващите стадии на изявяване. В космическия смисъл, изхождащите от Рая Синове-Създатели се явяват, в действителност, трансформиращи създатели. Обаче в това в никаква степен не означава, че човешката представа за тях като създатели е невярна: от крайна гледна точка, те безусловно могат да бъдат създатели и действително се явяват такива.
Страница 1299
5. ВСЕМОГУЩЕСТВО И ВЗАИМОПРИЕМЛЕМОСТЬ
5. ВСЕМОГЪЩЕСТВО И ВЗАИМНА ПРИЕМЛИВОСТ
Всемогущество Божества не означает способности выполнять невыполнимое. В пределах пространства и времени - и исходя из представления человека - даже бесконечный Бог неспособен создавать квадратные круги или творить зло, являющееся в своей сущности добром. Бог неспособен совершать несвойственные Богу вещи. Такое противоречие в философских терминах эквивалентно несуществующему и означает, что таким образом создается ничто. Присущее личности свойство не может быть одновременно богоподобным и небогоподобным. Божественной возможности присуща взаимоприемлемость. И всё это проистекает из того факта, что всемогущество не только создает вещи, обладающие сущностями, но и порождает сущности всех вещей и существ.
Всемогъществото на Божеството не означава способност да се изпълнява неизпълнимото. В пределите на пространството и времето - и изхождайки от представите на човека - даже безкрайния Бог е неспособен да създава квадратни кръгове или да твори зло, явяващо се в своята същност добро. Бог е неспособен да извършва неприсъщи за Бога неща. Такова противоречие във философските термини е еквивалентно на несъществуващото и означава, че по такъв начин се създава нищо. Присъщо за личността свойство не може да бъде едновременно богоподобно и не богоподобно. За Божествената възможност е присъща взаимната приемливост. И всичко това произтича от този факт, че всемогъществото не само създава неща, обладаващи същности, но и поражда същността на всички неща и същества.
У истоков бытия Отец совершает всё, однако по мере раскрытия панорамы вечности в ответ на волю и веления Бесконечного становится всё более очевидным, что создания, в том числе и люди, призваны стать партнерами Бога в окончательной реализации своего предназначения. Это истинно даже при жизни во плоти: когда Бог и человек становятся партнерами, невозможно ограничить будущие возможности такого союза. Когда человек осознаёт, что Всеобщий Отец является его партнером в вечном развитии, когда он сливается с пребывающим в нем присутствием Отца, то в своем духе он уже разбил оковы времени и вступил на путь вечного прогресса в поисках Всеобщего Отца.
У източниците на битието Отецът извършва всичко, обаче по степента на разкриване на панорамата на вечността в отговор на волята и повелята на Безкрайния става все по-очевидно, че създанията, в това число и хората, са призвани да станат партньори на Бога в окончателната реализация на своето предназначение. Това е истинно даже при живота в плът: когато Бог и човека станат партньори, невъзможно е да се ограничат бъдещите възможности на такъв съюз. Когато човекът осъзнава, че Всеобщия Отец се явява негов партньор във вечното развитие, когато той се слива с пребиваващото в него присъствие на Отца, то в своя дух той вече е разбил оковите на времето и е встъпил на пътя на вечния прогрес в търсенето на Всеобщия Отец.
Сознание человека переходит от факта к значению и от значения к ценности. Сознание Создателя переходит от заключенной в мысли ценности, через заключенное в слове значение, к факту действия. Всякий раз Бог должен действовать, чтобы выйти из тупика безусловного единства, присущего экзистенциальной бесконечности. Всякий раз Божество должно порождать образцовую вселенную, совершенные личности, изначальную истину, красоту и добродетель, к которым стремятся все творения, существующие ниже уровня Божества. Всякий раз Бог должен сначала найти человека, для того чтобы человек мог впоследствии найти Бога. Всякий раз сначала должен быть Всеобщий Отец, прежде чем может возникнуть всеобщее сыновство и вытекающее из него всеобщее братство.
Съзнанието на човекът преминава от факта към значението и от значението към ценностите. Съзнанието на Създателя преминава от съдържащата се в мисълта ценност, през съдържащото се в словото значение, към факта на действието. Всеки път Богът е длъжен да действува, за да излезе от улицата без изход на безусловното единство, присъщо за екзистенциалната безкрайност. Всеки път Божеството трябва да поражда образцова вселена, съвършени личности, изначалната истина, красотата и добродетелта, към които се стреми цялото творение, съществуващо по-долу от нивото на Божеството. Всеки път Богът е длъжен отначало да намери човека, за това, че човека да може в последствие да намери Бога. Всеки път от начало трябва да бъде Всеобщият Отец, преди да може да възникне всеобщата синовност и произтичащата от нея всеобщо братство.
6. ВСЕМОГУЩЕСТВО И ВСЕТВОРЕНИЕ
6. ВСЕМОГЪЩЕСТВО И ВСЕТВОРЕНЕ
Бог является истинно всемогущим, но не всетворящим - он не совершает лично всего, что совершается. Всемогущество охватывает энергетический потенциал Всемогущего-Высшего и Высшего Существа, однако волевые акты Бога-Высшего не являются личными свершениями Бога-Бесконечного.
Богът се явява наистина всемогъщ, но не все творящ - той не извършва лично всичко, което се извършва. Всемогъществото обхваща енергетическия потенциал на Всемогъщия-Висш и Висшето Същество, обаче волевите актове на Бога-Висш не се явяват лични извършвания на Бога-Безкраен.
Отстаивать всетворение первичного Божества означало бы лишить прав почти миллион Райских Сынов-Создателей, не говоря уже о бесчисленном воинстве разнообразных других категорий сотрудничающих с ними созидательных помощников. Есть только одна беспричинная Причина во всей вселенной. Все остальные причины являются производными этого одного Первого Великого Источника и Центра. И ничто в этой философии не посягает на свободную волю мириад детей Божества, разбросанных по необъятной вселенной.
Да се отстоява все творенето на първичното Божество означавало би да се лишат от права почти милион Райски Синове-Създатели, не говорейки вече за безчисленото войнство на разнообразните други категории сътрудничещи с тях съзидателни помощници. Има само една безпричинна Причина във цялата вселена. Всички останали причини се явяват производни на този един Първи Велик Източник и Център. И нищо в тази философия не посяга на свободната воля на безчисленото множество деца на Божеството, разхвърляни по необятната вселена.
В локальных пределах волеизъявление может представляться беспричинной причиной, но оно всегда обнаруживает наследственные черты, связывающие его с уникальными, изначальными и абсолютными Первопричинами.
В локалните предели на волеизявление може да се представи безпричинната причина, но тя винаги открива наследствени черти, свързващи я с уникалните, изначални и абсолютни Първопричини.
Всякое волеизъявление относительно. В изначальном смысле только Отцу-Я ЕСТЬ свойственна окончательность волеизъявления; в абсолютном смысле только Отец, Сын и Дух обладают прерогативами волеизъявления, не обусловленного
Всяко волеизявление е относително. В изначалния смисъл само за Отецът-АЗ СЪМ е присъща окончателност на волеизявлението, в абсолютния смисъл само Отецът, Синът и Духът притежават прерогативи за волеизявление, не обусловено
Страница 1300
временем и не ограниченного пространством. Смертный человек наделен свободной волей, способностью выбора, и хотя такой выбор не абсолютен, он является, тем не менее, относительно окончательным на данном уровне и в том, что касается участи делающей выбор личности.
от времето и не ограничено от пространството. Смъртният човек е надарен със свободна воля, способността за избор, и макар такъв избор да не е абсолютен, той се явява, още повече, относително окончателен на дадено ниво и в това, което се касае до съдбата на правещата избор личност.
На любом уровне, кроме абсолютного, волеизъявление сталкивается с ограниченностью самой личности, обладающей способностью выбора. Человек не может выбирать за пределами того, что доступно выбору. Так, он не может решить стать не человеком, а чем-то другим - за исключением того, что он может решить стать чем-то большим, чем просто человеком: он способен принять решение встать на путь восхождения во вселенной, но это возможно только благодаря совпадению человеческого решения с божественной волей. А то, чего жаждет сын и что желает Отец, обязательно свершится.
На всяко ниво, освен на абсолютното, волеизявлението се сблъсква с ограничеността на самата личност, притежаваща способността за избор. Човекът не може да избира зад пределите на това, което е достъпно за избор. Така, той не може да реши да стане не човек, а нещо друго - с изключение на това, че той може да реши да стане нещо по-голямо, отколкото просто човек: той е способен да приеме решение да застане на пътя за възхождане във вселената, но това е възможно само благодарение на съвпадението на човешкото решение с божествената воля. А това, което жадува сина и което желае Отеца, обезателно ще се извърши.
В жизни смертного создания постоянно появляются и исчезают возможности различного поведения, и в течение тех периодов времени, когда существует возможность выбора, человеческая личность всякий раз выбирает один из этих многочисленных способов действия. Временное волеизъявление связано со временем, и ему приходится дожидаться своего часа, чтобы найти возможность для своего выражения. Духовное волеизъявление, достигнув частичного избавления от временной последовательности, уже вкусило освобождение от оков времени, и это возможно потому, что духовное волеизъявление самоотождествляется с Божьей волей.
В живота на смъртното създание постоянно се появяват и изчезват възможности за различно поведение, и в течение на тези периоди от време, когато съществува възможност за избор, човешката личност всеки път избира един от тези многочислени начини за действие. Временното волеизявление е свързано с времето, и на него му се налага да дочака своя час, за да намери възможност за своето изразяване. Духовното волеизявление, достигнало до частично избавление от времевата последователност, вече е вкусило освобождението от оковите на времето, и това е възможно поради това, че духовното волеизявление се самоотъждествява с Божията воля.
Волеизъявление - акт выбора - должно действовать в рамках вселенной, которая актуализировалась в результате более высокого предшествующего выбора. Весь диапазон человеческой воли строго ограничен областью конечного, за исключением одного: когда человек решает найти Бога и стать подобным ему, такой выбор является сверхконечным; только вечность может показать, является ли он также сверхабсонитным.
Волеизявлението - актът на избора - трябва да действува в рамките на вселената, която се е актуализирала в резултат на по-високия предшествуващ избор. Целият диапазон на човешката воля е строго ограничен в областта на крайното, с изключение на едно: когато човек реши да намери Бога и да стане подобен на него, такъв избор се явява свръх краен; само вечността може да покаже, явява ли се той също свръх абсонитен.
Осознавать всемогущество Божества - значит испытывать чувство уверенности в обретении опыта космического гражданства, быть уверенным в безопасности долгого путешествия к Раю. Однако согласиться с софизмом всетворения - значит впасть в колоссальное заблуждение пантеизма.
Да се осъзнава всемогъществото на Божеството - означава да се изпитва чувство на увереност в придобиването опита на космическото гражданство, да бъдете уверени в безопасността на дългото пътешествие към Рая. Обаче да се съгласите със софизма за все творенето - означава да изпаднете в колосалното заблуждение на пантеизма.
7. ВСЕВЕДЕНИЕ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
7. ВСЕУПРАВЛЕНИЕ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
В большой вселенной воля Создателей и воля созданий действует в тех пределах и в соответствии с теми возможностями, которые установлены Зодчими Мироздания. Тем не менее, это предопределение максимальных пределов ни в коей мере не лишает созданий полноправности воли в этих границах. Не является ограничением конечного волеизъявления и предельное априорное знание - полное принятие во внимание всех возможностей конечного выбора. Зрелый и дальновидный человек может быть в состоянии с большой точностью предвидеть решение какого-нибудь более молодого товарища, но его предвидение ни в коей мере не умаляет свободу и подлинность этого решения. Боги мудро ограничили сферу действия незрелой воли, однако в этих установленных пределах она является истинной волей.
В голямата вселена волята на Създателите и волята на създанията действуват в тези предели и в съответствие с тези възможности, които са установени от Архитектите на Мирозданието. Още повече, това предопределение на максималните предели в никаква степен не лишава създанията от пълни права на волята в тези граници. Не се явява ограничаване на крайното волеизявление и пределното априорно знание - пълното приемане под внимание на всички възможности на крайния избор. Зрелият и далновиден човек може да бъде в състояние с голяма точност да предвиди решението на някого от по-млад другар, но неговото предвиждане в никаква степен не умалява свободата и устойчивостта на това решение. Боговете мъдро са ограничили сферата на действие на незрялата воля, обаче в тези установени предели тя се явява истинска воля.
Даже высшая корреляция всего прошлого, настоящего и будущего выбора не перечеркивает подлинность таких решений. Скорее, она говорит о предопределенной тенденции космоса и предполагает наличие априорного знания о тех волевых существах, которые могут принять, или не принять, решение внести свой вклад в эмпирическую актуализацию всей реальности.
Даже най-висшата корелация на цялото минало, настояще и бъдеще на избора не зачеркват устойчивостта на такива решения. По-скоро, тя говори за предопределена тенденция на космоса и предполага наличие на априорно знание за тези волеви същества, които могат да приемат, или да не приемат, решение да внесат своя принос в емпирическата актуализация на цялата реалност.
На конечном уровне ошибка в выборе связана со временем и ограничена временем. Она может существовать только во времени и в пределах эволюционирующего присутствия Высшего Существа. Возможность такого ошибочного выбора объясняется существованием времени и (помимо незавершенности Высшего) указывает на тот
На крайно ниво грешката в избора е свързана с времето и е ограничена от времето. Тя може да съществува само във времето и в пределите на еволюиращото присъствие на Висшето Същество. Възможността за такъв грешен избор се обяснява със съществуване на времето и (покрай незавършеността на Висшият) указва на този
Страница 1301
определенный диапазон выбора, которым незрелые создания должны наделяться для совершения прогресса во вселенной посредством свободно-волевой связи с реальностью.
определен диапазон на избора, с който незрелите създания трябва да се надарят за извършване на прогреса във вселената посредством свободно-волевата връзка с реалността.
В обусловленном временем пространстве грех явно подтверждает временный характер свободы - даже вседозволенности - конечной воли. Грех отражает незрелость, опьяненную свободой относительно суверенной воли личности, и одновременно с этим неспособность постигнуть высшие обязательства и обязанности космического гражданства.
В обусловеното от времето пространство грехът явно потвърждава временния характер на свободата - даже всепозволеността - на крайната воля. Грехът отразява незрялост, опиянената от свободата относително суверена воля на личността, и едновременно с това неспособност да се постигнат висшите задължения и задълженията на космическото гражданство.
В конечных сферах порок обнаруживает преходящий характер реальности всякой индивидуальности, неотождествленной с Богом. Только после того, как создание отождествляется с Богом, оно становится истинно реальным во вселенных. Конечная личность не является самосозданной, однако на сверхвселенской арене выбора она действительно сама определяет свою участь.
В крайните сфери пророкът открива преходния характер на реалността на всяка индивидуалност, не отъждествена с Бога. Само след това, когато създанието се отъждестви с Бога, то става истински реално във вселените. Крайната личност не се явява само създадена, обаче на свръхвселенската арена на избора тя действително сама определя своята съдба.
Посвящение жизни материально-энергетическим системам наделяет их способностью к самосохранению, воспроизводству и самоадаптации. Посвящение личности наделяет живых существ новыми прерогативами самоопределения, саморазвития и самоотождествления с духом Божества при слиянии с ним.
Посвещението на живота на материално-енергетическите системи ги надарява със способността към самосъхранение, възпроизводство и само адаптация. Посвещението на личността надарява живите същества с нови прерогативи на самоопределение, саморазвитие и самоотъждествяване с духа на Божеството при сливане с него.
Существование жизни на субличностном уровне является свидетельством того, что энергия-вещество активируется разумом: сначала физическими регуляторами, затем вспомогательными духами разума. Дар личности исходит от Отца и придает живой системе уникальные прерогативы выбора. Однако, если личность наделена прерогативой волевого выбора - отождествления с реальностью, - и если этот выбор является истинным и свободным, то эволюционирующая личность должна иметь возможность и иного выбора, ведущего ее к тупику, дезинтеграциии и уничтожению. Невозможно исключить вероятность космического самоуничтожения, если развивающаяся личность призвана быть истинно свободной в использовании конечной воли.
Съществуването на живота на субличностно ниво се явява свидетелство за това, че енергията-вещество се активира от разума: от начало от физическите регулатори, след това от спомагателните духове на разума. Дарът на личността изхожда от Отца и придава на живата система уникални прерогативи на избор. Обаче, ако личността надарена с прерогатива на волевия избор - отъждествяване с реалността, - и ако този избор се явява истински и свободен, то еволюиращата личност трябва да има възможност и за друг избор, водещ я към задънена улица, дезинтеграция и унищожение. Невъзможно е да се изключи вероятността за космическо самоунищожение, ако развиващата се личност е призвана да бъде истински свободна в използуването на крайната воля.
Поэтому ограничение пределов выбора личности на нижних уровнях существования повышает ее безопасность. По мере восхождения во вселенных выбор становится всё более свободным; в итоге, выбор приближается к божественной свободе, когда восходящая личность достигает божественности своего статуса, верховности посвящения целям вселенной, завершенности обретения космической мудрости и окончательности отождествления создания с волей и путями Божьими.
Поради това ограничението в пределите за избор на личността на ниските нива на съществуване повишава нейната безопасност. По степента на възхождане във вселените изборът става все по-свободен; в крайна сметка, изборът се приближава към божествената свобода, когато възходящата личност достигне божествеността на своя статус, върховността в посвещението на целите на вселената, завършеността на придобиването на космическата мъдрост и окончателността в отъждествяването на създанията с волята и пътищата Божи.
8. УПРАВЛЕНИЕ И СВЕРХУПРАВЛЕНИЕ
8. УПРАВЛЕНИЕ И СВРЪХУПРАВЛЕНИЕ
В пространственно-временных творениях свободная воля скована принуждениями и ограничениями. Эволюция материальной жизни сначала является механической, затем активируется разумом и (после посвящения личности) может стать ведомой духом. Органическая эволюция в обитаемых мирах физически ограничена потенциалами, заложенными Носителями Жизни при изначальной имплантации физической жизни.
В пространствено-времевите творения свободната воля е скована от принуждения и ограничения. Еволюцията на материалния живот от начало се явява механична, след това се активира разума и (след посвещаване на личността) може да стане водена от духа. Органическата еволюция в обитаемите светове физически е ограничена от потенциалите, заложени от Носителите на Живот при изначалната имплантация на физическия живот.
Смертный человек - это машина, живой механизм; его корни действительно уходят в физический мир энергии. Многие человеческие реакции по своей природе механичны; многое в жизни механистично. Однако по своему устройству человек является значительно большим, чем просто машина: он наделен разумом и обладает духом. И хотя в течение всей материальной жизни он не в силах освободиться от химической и электрической механики своего бытия, он способен учиться всё лучше подчинять этот механизм физической жизни направляющей мудрости опыта посредством посвящения человеческого разума исполнению духовных побуждений пребывающего в нем Настройщика Сознания.
Смъртният човек - това е машина, жив механизъм; неговите корени отиват във физическия свят на енергията. Много човешки реакции по своята природа са механични; много в живота е механично. Обаче по своето устройство човекът се явява значително по-голям, отколкото просто машина: той е надарен с разум и обладава дух. И макар в течение на целия материален живот той не в сила да се освободи от химическата и електрическа механика на своето битие, той е способен да се учи по-добре да подчинява този механизъм на физическия живот направляващ мъдростта на опита посредством посвещение на човешкия разум на изпълнението на духовните подбуждания на пребиваващия в него Настройчик на Съзнанието.
Дух освобождает волю; механизм ее ограничивает. Несовершенный выбор, неконтролируемый механизмом и неотождествленный с духом, опасен и неустойчив. Преобладание механического начала обеспечивает устойчивость в ущерб прогрессу. Союз с духом освобождает выбор от связи с физическим уровнем и
Духът освобождава волята; механизма я ограничава. Несъвършеният избор, неконтролируемия механизъм и не отъждествен с духа, е опасен и неустойчив. Преобладаването на механичното начало обезпечава устойчивост в ущърб на прогреса. Съюзът с духа освобождава избора от връзката с физическото ниво и
Страница 1302
одновременно обеспечивает божественную устойчивость благодаря углубленному постижению вселенной и расширенному пониманию космоса.
едновременно обезпечава божествената устойчивост благодарение на задълбоченото постигане на вселената и разширеното разбиране на космоса.
Созданию угрожает великая опасность, если, освобождаясь от оков жизненного механизма, оно не компенсирует эту потерю устойчивости за счет гармоничной и прочной связи с духом. Когда воля создания становится относительно свободной от механической устойчивости, его внутреннее "я" может попытаться обрести еще большую свободу без укрепления связи с духом.
Създанието заплашва велика опасност, ако, освобождавайки се от оковите на жизнения механизъм, то не компенсира тази загуба на устойчивост за сметка на хармоничната и устойчиво връзка с духа. Когато волята на създанието стане относително свободна от механичната устойчивост, неговото вътрешно "аз" може да се опита да придобие още по-голяма свобода без укрепване на връзките с духа.
Весь принцип биологической эволюции исключает возможность появления в обитаемых мирах примитивных людей, наделенных сколько-нибудь значительной способностью самоограничения. Поэтому тот же творческий замысел, целью которого была эволюция, обеспечивает и внешние ограничения - время и пространство, голод и страх, существенно сужая субдуховный выбор таких неразвитых созданий. По мере того, как разум человека успешно преодолевает всё более трудные преграды, всё тот же творческий замысел обеспечивает длительное накопление передаваемой расами по наследству и мучительно, по крупицам собираемой эмпирической мудрости, - иными словами, обеспечивает поддержание равновесия между ослабевающей внешней и растущей внутренней сдержанностью.
Целият принцип на биологическата еволюция изключва възможността за поява в обитаемите светове на примитивни хора, надарени с макар и някаква значителна способност за самоограничение. Поради това този същият творчески замисъл, целта на който е била еволюцията, обезпечава и външни ограничения - време и пространство, глад и страх, съществено свивайки субдуховния избор на такива неразвити създания. По степента на това, как разума на човека успешно преодолява все по-трудни прегради, целият този също творчески замисъл обезпечава продължителното натрупване на предаваната в расите по наследство и мъчително, по трохички събирана емпирическа мъдрост, - с други думи, обезпечава поддържането на равновесието между отслабващата външна и растящата вътрешна сдържаност.
Медленное течение эволюции, культурного прогресса человечества, свидетельствует об эффективности того торможения - материальной инерции, - которое столь успешно гасит опасную скорость прогресса. Так само время смягчает и частично нейтрализует результаты преждевременного и потенциально губительного освобождения человеческой деятельности от ближайших преград. Ибо когда прогресс культуры становится слишком быстрым, когда материальные достижения опережают эволюцию поклонения и мудрости, то это означает, что цивилизация несет в себе семена регресса. И если такие человеческие общества не получают поддержки за счет быстрого роста эмпирической мудрости, они не удерживаются на высоких, но преждевременных уровнях достижения, и "средневековье" бездействия разума становится свидетелем неизбежного восстановления дисбаланса между личной свободой и самообладанием.
Бавното течение на еволюцията, културният прогрес на човечеството, свидетелствуват за ефективността на това спиране - материалната инерция, - която толкова успешно гаси опасната скорост на прогреса. Така самото време смекчава и частично неутрализира резултатите от преждевременното и потенциално пагубно освобождаване на човешката деятелност от най-близките прегради. Защото когато прогресът в културата стане прекалено бърз, когато материалните достижения изпреварят еволюцията на поклонението и мъдростта, то това означава, че цивилизацията носи в себе си семето на регреса. И ако такива човешки общества не получават поддръжка за сметка на бързия ръст от емпирическата мъдрост, те не се удържат на високите, но преждевременни нива на достижения, и "средновековното" бездействие на разума стават свидетел на неизбежното възстановяване на дисбаланса между личната свобода и самообладанието.
Зло Калигастии заключалось в том, что он обошел временной регулятор постепенного освобождения человека - необоснованно уничтожил сдерживающие барьеры, эмпирически не преодоленные разумом смертных того времени.
Злото на Калигастия се заключавало в това, че той свободно заобиколил времевия регулатор на постепенното освобождаване на човека - необосновано унищожил сдържащите бариери, емпирически не преодолени от разума на смъртните от това време.
Тот разум, который способен добиться частичного сокращения времени и пространства, самим этим действием доказывает, что он наделен семенами мудрости, способными служить эффективной заменой преодоленного барьера сдержанности.
Този разум, който е способен да постигне частично съкращаване на времето и пространството, самото това действие доказва, че той е надарен със семената на мъдростта, способни да служат в ефективна замяна на преодоляната бариера в сдържаността.
Люцифер также пытался нарушить действие временного регулятора, блокирующего преждевременное обретение некоторых свобод в локальной системе. Утвердившись в свете и жизни, локальная система эмпирически достигает тех воззрений и той глубины постижения, когда появляется возможность пользоваться многими методами, которые оказались бы вредными и разрушительными для той же системы в эпохи ее неустойчивого существования.
Луцифер също така се е опитал да наруши действието на времевия регулатор, блокиращ преждевременното придобиване на някои свободи в локалната система. Утвърдила се в светлина и живот, локалната система емпирически достига до тези възгледи и гази дълбочина в постиженията, когато се появява възможност да се ползуват много методи, които биха се оказали вредни и разрушителни за тази същата система в епохите на нейното неустойчиво съществуване.
Когда человек сбрасывает с себя оковы страха, когда с помощью своих машин он соединяет континенты и океаны, а с помощью своей письменности - поколения и века, то каждое преодоленное ограничение он должен добровольно заменить новым ограничением, соответствующим нравственным велениям расширяющейся человеческой мудрости. Эти добровольно возложенные на себя ограничения являются одновременно и наиболее сильными, и наиболее слабыми из всех факторов человеческой цивилизации: это идеи справедливости и идеалы братства. Человек обретает даже способность облачаться в сдерживающее одеяние милосердия, когда решается полюбить своих товарищей и достигает начал духовного братства, когда принимает решение относиться к ним так, как он хотел бы, чтобы относились к нему самому, то есть так, как, по его мнению, к ним относился бы Бог.
Когото човекът отхвърля от себе си оковите на страха, когато с помощта на своите машини той съединява континенти и океани, а с помощта на своята писменост - поколенията и вековете, то всяко преодоляно ограничение той е длъжен доброволно да замени с ново ограничение, съответствуващо на нравствените повели на разширяващата се човешка мъдрост. Тези доброволно възложени върху себе си ограничения се явяват едновременно и най-силните, и най-слабите от всички фактори в човешката цивилизация: това са идеите за справедливостта и идеалите за братството. Човекът придобива даже способност да се облича в удържащите дрехи на милосърдието, когато се реши да обикне своите другари и да достигне началото на духовното братство, когато приема решение да се отнася към тях така, както той би искал, че те да се отнасят към него самия, тоест така, както, по неговото мнение, към тях би се отнасял Бога.
Страница 1303
Автоматическая вселенская реакция является устойчивым и, некоторым образом, продолжающимся в космосе явлением. Личность, познавшая Бога, желающая исполнить его волю и отличающаяся духовной проницательностью, обладает божественной устойчивостью и вечным существованием. Великое свершение человека во вселенной заключается в переходе его смертного разума из состояния механической статичности к божественности духовной динамичности, и он достигает этой трансформации за счет силы и постоянства своих собственных личностных решений, в каждой из жизненных ситуаций провозглашая: "Воля моя в том, чтобы свершилась воля твоя".
Автоматическата вселенска реакция се явява устойчива и, по някакъв начин, продължаващо се в космоса явление. Личността, познала Бога, желаеща да изпълни неговата воля и отличаваща се с духовна проницателност, притежава божествена устойчивост и вечно съществуване. Великото извършване на човекът във вселената се заключава в прехода на неговия смъртен разум от състоянието на механична статичност към божествена духовна динамичност, и той достига до тази трансформация за сметка на силите и постоянството в своите собствени личностни решения, във всяка от жизнените ситуации провъзгласявайки: "Волята моя е в това, че да се извърши волята твоя".
9. МЕХАНИЗМЫ ВСЕЛЕННОЙ
9. МЕХАНИЗМИ НА ВСЕЛЕНАТА
Время и пространство образуют единый механизм мироздания. Они являются устройствами, благодаря которым конечные создания получают возможность сосуществовать в космосе с Бесконечным. Конечные создания действенно изолированы от абсолютных уровней временем и пространством. Однако эти изолирующие ср†ды, без которых существование смертных было бы невозможно, непосредственно сужают радиус конечного действия. Без их присутствия ни одно создание не могло бы действовать, но они определенно ограничивают действия каждого создания.
Времето и пространството образуват единен механизъм в мирозданието. Те се явяват устройства, благодарение на които крайните създания получават възможност да съществуват в космоса с Безкрайния. Крайните създания действено са изолирани от абсолютните нива на времето и пространството. Обаче тези изолиращи ср†ди, без които съществуването на смъртните би било невъзможно, непосредствено служат за радиус на крайното действие. Без тяхното присъствие нито едно крайно създание не би могло да действува, но те определено ограничават действията на всяко създание.
Механизмы, созданные высшими типами разума, функционируют для того, чтобы высвободить их созидательные источники, но в определенной степени они неизменно ограничивают деятельность всех подчиненных разумных существ. Для вселенских созданий это ограничение становится очевидным как устройство вселенных. Человек не обладает ничем не скованной свободной волей; сфера его выбора ограничена, но в пределах этой сферы его воля относительно суверенна.
Механизмите, създадени от висшите типове разум, функционират за това, че да освободят техните съзнателни източници, но в определена степен те неизменно ограничават деятелността на всички подчинени разумни същества. За вселенските създания това ограничение става очевидно като устройство на вселените. Човек не притежава нищо от не скованата свободна воля, сферата на неговия избор е ограничена, но в пределите на тази сфера неговата воля е относително суверена.
Жизненный механизм смертной личности - человеческое тело - является продуктом сверхсмертного замысла; поэтому такой механизм никогда не сможет в совершенстве управляться самим человеком. Только когда восходящий человек, слившись с Настройщиком, будет сам создавать механизм выражения своей личности, он достигнет усовершенствованного контроля над ним.
Жизненият механизъм на смъртната личност - човешкото тяло - се явява продукт на свръх смъртен замисъл; поради това такъв механизъм никога не може в съвършенство да се управлява от самия човек. Само когато възходящият човек, слял се с Настройчика, сам ще създава механизма за изразяване на своята личност, той ще достигне до усъвършенствуван контрол над него.
Большая вселенная является и механизмом, и организмом, механичной и живой - живым механизмом, приводимым в движение Высшим Разумом, согласующимся с Высшим Духом и обретающим выражение на максимальных уровнях объединения энергии и личности в образе Высшего Существа. Однако отрицать механизм конечного творения - значит отрицать факт и игнорировать реальность.
Голямата вселена се явява и механизмът, и организмът, механичен и жив - жив механизъм, привеждан в действие от Висшия Разум, съгласуващ се с Висшия Дух и придобиващ изразяване на максималните нива на обединение на енергията и личността в образа на Висшето Същество. Обаче да се отрича механизмът на крайното творение - означава да се отрича факта и да се игнорира реалността.
Механизмы суть продукты разума - творческого разума, оперирующего космическими потенциалами и воздействующего на них. Механизмы - это фиксированные конкретизации мысли Создателя, и они извечно действуют в согласии с породившим их волевым замыслом. Но целенаправленность любого механизма определяется его происхождением, а не функцией.
Механизмите са в същност продукти на разума - творческия разум, опериращ с космически потенциали и въздействуващ върху тях. Механизмите - това са фиксирани конкретизации на мислите на Създателя, и те извечно действуват в съгласие с породилия ги волеви замисъл. Но целенасочеността на всеки механизъм се определя от неговия произход, а не от функциите.
Не следует считать, что эти механизмы ограничивают действие Божества. Скорее, истина заключается в том, что именно в этих механических формах Божество достигло одного из аспектов вечного выражения. Основные вселенские механизмы появились в ответ на абсолютную волю Первого Источника и Центра, и потому они будут продолжать вечно действовать в совершенной гармонии с планом Бесконечного; они действительно являются неволевыми эталонами этого плана.
Не следва да се счита, че тези механизми ограничават действието на Божеството. По-скоро, истината се заключава в това, че именно в тези механични форми Божеството е достигнало до един от аспектите на вечното изразяване. Основните вселенски механизми са се появили в отговор на абсолютната воля на Първия Източник и Център, и поради това те ще продължават вечно да действуват в съвършена хармония с плана на Безкрайния; те действително се явяват не волеви еталони на този план.
В некоторой степени мы понимаем, каким образом механизм Рая соотносится с личностью Вечного Сына: это является функцией Совместного Вершителя. У нас есть свои предположения относительно воздействий Всеобщего Абсолюта на теоретические механизмы Безусловного и потенциальное лицо Божества-Абсолюта. Однако в эволюционирующих Божествах Высшего и Предельного мы замечаем, что некоторые безличностные аспекты действительно объединяются с их волевыми противоположностями; так возникает новое отношение между эталоном и индивидуумом.
В някаква степен ние разбираме, по какъв начин механизма на Рая се съотнася с личността на Вечния Син: това се явява функция на Съвместния Вършител. Ние имаме свои предположения относно въздействията на Всеобщия Абсолют на теоретичните механизми на Безусловния и потенциалното лице на Божеството-Абсолют. Обаче в еволюиращите Божества на Висшият и Пределният ние забелязваме, че някои безличностни аспекти действително се обединяват с техните волеви противоположности; така възниква ново отношение между еталона и индивида.
Страница 1304
В вечности прошлого Отец и Сын обрели союз в том единстве выражения, каким является Бесконечный Дух. Если в вечности будущего Сыны-Создатели и Созидательные Духи пространственно-временных локальных вселенных достигнут творческого союза в сферах внешнего пространства, каким будет результат их союза как совместного выражения их божественных сущностей? Вполне возможно, что мы станем свидетелями нераскрытого ранее проявления Предельного Божества - нового типа сверхуправляющего. Такие существа обладали бы уникальными личностными прерогативами, воплощая союз личностного Создателя, безличностного Созидательного Духа, опыта смертных созданий и постепенного воплощения Божественной Попечительницы. Такие существа были бы предельными в том смысле, что они объединяли бы в себе личностную и безличностную реальность, одновременно с этим сочетая опыт Создателя и создания. Какими бы ни были атрибуты третьих лиц этих постулируемых функциональных троиц в творениях внешнего пространства, их связь со своими Отцами-Создателями и Созидательными Матерями будет в чём-то напоминать связь Бесконечного Духа с Всеобщим Отцом и Вечным Сыном.
Във вечността на миналото Отецът и Синът са намерили съюз в това единство на изразяването, какъвто се явява Безкрайния Дух. Ако във вечността на бъдещето Синовете-Създатели и Съзидателните Духове в пространствено-времевите локални вселени достигнат до творчески съюз в сферите на външното пространство, какъв ще бъде резултата от техния съюз като съвместно изразяване на техните божествени същности? Напълно възможно, че ние да станем свидетели на неразкрито по-рано проявление на Пределното Божество - нов тип свръх управляващ. Такива същества биха притежавали уникални личностни прерогативи, въплъщавайки съюза на личностния Създател, безличностния Съзидателен Дух, опита на смъртните създания и постепенното въплъщаване на Божествената Попечителка. Такива същества биха били пределни в този смисъл, че те биха обединили в себе си личностната и безличностната реалност, едновременно с това съчетавайки опита на Създателя и създанието. Каквито и да биха били атрибутите на третите лица в тези постулирани функционални троици в творенията от външното пространство, тяхната връзка със своите Отци-Създатели и Съзидателните Майки в нещо ще напомня връзката на Безкрайния Дух с Всеобщия Отец и Вечния Син.
Бог-Высший является воплощением всего вселенского опыта, средоточием всей конечной эволюции, максимальным выражением всей реальности созданий, претворением космической мудрости, воплощением гармоничной красоты временных галактик, истиной, заключенной в значениях космического разума, и добродетелью высших духовных ценностей. И в вечном будущем Бог-Высший будет синтезировать эти многочисленные и разнообразные конечные сущности в одно эмпирически значимое целое - так же, как в настоящее время они экзистенциально объединены на абсолютных уровнях в Райской Троице.
Богът-Висш се явява въплъщение на целия вселенски опит, съсредоточие на цялата крайна еволюция, максимално изразяване на цялата реалност на създанията, претворяване на космическата мъдрост, въплъщение на хармоничната красота във времевите галактики, истината, заключена в значенията на космическия разум, и добродетелта на висшите духовни ценности. И във вечното бъдеще Богът-Висш ще синтезира тези многочислени и разнообразни крайни същности в едно емпирическо значимо цяло - така също, както в настояще време те са екзистенциално обединени на абсолютните нива в Райската Троица.
10. ФУНКЦИИ ПРОВИДЕНИЯ
10. ФУНКЦИИ НА ПРОВИДЕНИЕТО
Провидение не означает, что Бог заранее решил всё за нас. Бог слишком любит нас, чтобы поступить так, ибо это было бы не что иное, как космическая тирания. Человек действительно обладает относительными возможностями выбора. Не является божественная любовь и тем близоруким чувством, которое могло бы избаловать и испортить детей человеческих.
Провидението не означава, че Бог по-рано е решил всичко за нас. Богът прекалено много ни обича, че да постъпи така, защото това би било не нещо друго, освен космическа тирания. Човекът действително притежава относителни възможности за избор. Не се явява божествена любов и това късогледо чувство, което би могло да разглези и да развали децата човешки.
Отец, Сын и Дух - в качестве Троицы - не являются Всемогущим-Высшим, но без них невозможно проявление верховности Всемогущего. Рост Всемогущего сосредоточен в Абсолютах актуальности и основан на Абсолютах потенциальности. Однако функции Всемогущего-Высшего связаны с функциями Райской Троицы.
Отецът, Синът и Духът - качеството на Троицата - не се явяват Всемогъщия-Висш, но без тях е невъзможно проявлението върховността на Всемогъщия. Ръстът на Всемогъщият е съсредоточен в Абсолютите на актуалността и е основан на Абсолютите в потенциалността. Обаче функциите на Всемогъщият-Висш са свързани с функциите на Райската Троица.
По-видимому, все аспекты вселенской активности частично воссоединяются в Высшем Существе личностью этого эмпирического Божества. Поэтому, когда мы хотим представить Троицу как единого Бога и ограничиваем эту концепцию известной в настоящее время и организованной большой вселенной, мы обнаруживаем, что эволюционирующее Высшее Существо является частичным отображением Райской Троицы. Кроме того, мы видим, что в большой вселенной это Высшее Божество развивается через личностный синтез конечной материи, разума и духа.
Видимо, всички аспекти на вселенската активност частично се възсъединяват във Висшето Същество, личността на това емпирическо Божество. Поради това, когато ние искаме да представим Троицата като единен Бог и ограничаваме тази концепция известна в настояще време и организирана в голямата вселена, ние откриваме, че еволюиращото Висше Същество се явява частично отражение на Райската Троица. Освен това, ние виждаме, че в голямата вселена това Висше Божество се развива чрез личностния Синтез на крайната материя, разума и духа.
У Богов есть атрибуты, но у Троицы есть функции, и, подобно Троице, провидение является функцией, заключающей в себе неличностное сверхуправление вселенной вселенных, которое простирается от эволюционных уровней Семичастного, синтезирующихся в энергии Всемогущего, пересекает трансцендентальные сферы Предельности Божества и охватывает еще более высокие уровни.
У Боговете има атрибути, но у Троицата има функции, и, подобно на Троицата, провидението се явява функция, заключаваща в себе си неличностното свръхуправление на вселената на вселените, което се простира от еволюционните нива на Седмочастния, синтезиращи се в енергиите на Всемогъщия, пресичат трансцеденталните сфери на Пределността на Божеството и обхващат още по-високи нива.
Бог любит каждое создание как свое дитя, и эта любовь защищает каждое создание на протяжении всего времени и вечности. Провидение функционирует по
Бог обича всяко създание като свое дете, и тази любов защитава всяко създание по протежение на цялото време и вечност. Провидението функционира по
Страница 1305
отношению к целому и затрагивает функцию любого создания в той мере, в какой эта функция связана с целым. Провиденциальное вмешательство по отношению к любому существу свидетельствует о важности функции этого существа для эволюционного роста некоторого целого. Такое целое может быть всей расой, всей нацией, всей планетой и даже целым еще более высокого уровня. Именно важность функции создания приводит к вмешательству провидения, а не важность создания как личности.
отношение към цялото и засяга функциите на всяко създание в тази степен, в която тази функция е свързана с цялото. Вмешателството на провидението по отношение към всяко същество свидетелствува за важността на функцията на това същество да еволюционния ръст на някакво цяло. Такова цяло може да бъде цяла раса, цял народ, цяла планета и даже цяло от още по-високо ниво. Именно важността на функциите на създанието привеждат към вмешателство на провидението, а не важността на създанието като личност.
Тем не менее Отец, как личность, своей отеческой рукой может в любой момент изменить течение космических событий в полном соответствии с волей Бога, в созвучии с мудростью Бога и постольку, поскольку это мотивируется любовью Бога.
Още повече Отецът, като личност, със своята бащинска ръка може във всеки момент да измени течението на космическите събития в пълно съответствие с волята на Бога, в съзвучие с мъдростта на Бога и дотолкова, до колкото това се мотивира от любовта на Бога.
Но то, что человек называет провидением, чаще всего является продуктом его собственного воображения - случайным совпадением обстоятельств, игрой случая. Вместе с тем в конечной сфере вселенского бытия существует реальное и выявляющееся провидение - истинная и претворяющаяся корреляция энергий пространства, движений времени, мыслей интеллекта, идеалов характера, желаний духовного свойства и целенаправленных волевых актов эволюционирующих личностей. Обстоятельства материальных сфер обретают последнюю конечную интеграцию в смыкающихся присутствиях Высшего и Предельного.
Но това, което човекът нарича провидение, най-често от всичко се явява продукт на неговото собствено въображение - случайно съвпадение на обстоятелства, игра на случая. Заедно с това в крайната сфера на вселенското битие съществува реално и изявяващо се провидение - истинска и претворяваща се корелация на енергията в пространството, движение на времето, мислите на интелекта, идеалите на характера, желанията на духовното свойство и целенасочените волеви актове на еволюиращите личности. Обстоятелствата на материалните сфери придобиват последна крайна интеграция съединяващите се присъствия на Висшия и Пределния.
По мере того, как механизмы большой вселенной совершенствуются и достигают окончательной точности благодаря сверхуправлению разума, и по мере того, как разум создания восходит к совершенству достижения божественности благодаря усовершенствованной интеграции с духом, а также по мере того, как в результате этого выявляется Высший как действительный объединитель всех этих вселенских явлений, - всё более различимым становится провидение.
По степента на това, как механизмите в голямата вселена се усъвършенствуват и достигат окончателна точност благодарение свръхуправлението на разума, по степента на това, как разума на създанията възхожда към съвършенството в достигането на божествеността благодарение на интеграцията с духа, а така също по степента на това, как в резултат на това се разкрива Висшия като действителен обединител на всички тези вселенски явления, - все по-различно става провидението.
Некоторые из поразительно благоприятных условий, преобладающих иногда в эволюционных мирах, могут быть следствием постепенно выявляющегося присутствия Высшего, предвосхищением его будущей деятельности во вселенной. Большая часть того, что смертный назвал бы провиденциальным, таковым не является. Его суждения о подобных вещах чрезвычайно ограничены неспособностью проникнуть в истинный смысл жизненных обстоятельств. Многое из того, что смертный назвал бы удачей, в действительности может являться неудачей. Улыбка фортуны - незаслуженный отдых и незаработанное богатство - может быть величайшим из человеческих бедствий. Очевидная жестокость злого рока, который обрушивает беды на несчастного смертного, может в действительности быть закаляющим огнем, превращающим мягкое железо незрелой личности в закаленную сталь настоящего характера.
Някои от поразително благоприятните условия, преобладаващи някога в еволюционните светове, могат да бъдат следствие на постепенно разкриващото се присъствие на Висшия, пред възхищението на неговата бъдеща деятелност във вселената. Голяма част от това, което смъртният би назовал провидение, не се явява такова. Неговите съждения за такива неща са черезвичайно ограничени от способността да проникнат в истинския смисъл на жизнените обстоятелства. Много от това, което смъртният би нарекъл успех, в действителност може да се явява неуспех. Усмивката на фортуна - незаслужен отдих и незаработено богатство - може да бъде най-великото от човешките бедствия. Очевидната жестокост на злата съдба, която сгромолясва беди върху нещастния смъртен, може в действителност да бъде закаляващ огън, превръщащ мекото желязо на незрялата личност в закалена стомана на истинския характер.
Провидение действует в эволюционирующих вселенных, открываясь созданиям ровно в той мере, в какой они обрели способность понимать назначение этих эволюционирующих вселенных. Способность полного постижения вселенских целей равносильна завершению эволюционного развития создания и может быть иначе выражена как достижение Высшего в пределах нынешней незавершенности вселенных.
Провидението действува в еволюционните вселени, откривайки се на създанията равно на тази степен, в която те са придобили способността да разбират назначението на тези еволюиращи вселени. Способността за пълно постигане на вселенските цели е равносилна на завършването на еволюционното развитие на създанието и може иначе да бъде изразена като достигане на Висшия в пределите на днешната незавършеност на вселените.
Любовь Отца непосредственно воздействует на сердце индивидуума, независимо от действий или реакций других индивидуумов. Эта связь является личной - человек и Бог. Безличностное присутствие Божества (Всемогущий-Высший и Райская Троица) выражает отношение к целому, а не к части. Провидение, заключенное в сверхуправлении Верховности, становится всё более очевидным по мере того, как всё новые части вселенной достигают прогресса в достижении конечных целей. Постепенное утверждение систем, созвездий, вселенных и сверхвселенных в свете и жизни ведет к всё большему выявлению Высшего как исполненного смысла согласователя всего преходящего, при одновременном и постепенном выявлении Предельного как трансцендентального объединителя всех вещей.
Любовта на Отца непосредствено въздействува на сърцето на индивида, независимо от действията или реакциите на другите индивиди. Тази връзка се явява лична - човек и Бог. Безличностното присъствие на Божеството (Всемогъщият-Висш и Райската Троица) изразява отношение към цялото, а не към частите. Провидението, съдържащо се в свръхуправлението на Върховността, става все по-очевидно по степента на това, как всички нови части от вселената достигат прогрес в достигането на крайните цели. Постепенното утвърждаване на системите, съзвездията, вселените и свръхвселените в светлина и живот води към все по-голямо разкриване на Висшия като изпълнен със смисъл съгласувател на всичко преходно, при едновременното и постепенно разкриване на Пределния като трансцедентален обединител на всички неща.
Страница 1306
На начальных стадиях существования эволюционного мира естественные явления в материальном окружении людей и личные желания человека часто представляются антагонистическими. Смертному зачастую довольно трудно понять многое из того, что происходит в эволюционном мире - естественный закон нередко кажется жестоким, бессердечным и безразличным к всему тому, что в понимании человека является истинным, прекрасным и благим. Но по мере того, как человечество прогрессирует в своем планетарном развитии, мы замечаем, что это воззрение изменяется под воздействием некоторых факторов:
На началните стадии от съществуването на еволюционният свят естествените явления в материалното обкръжение на хората и личните желания на човека често се представят като антагонистични. За смъртният често е достатъчно трудно да разбере много от това, което се случва в еволюционния свят - естествения закон не рядко изглежда жесток, безсърдечен и безразличен към всичко това, което в разбирането на човека се явява истина, прекрасно и благо. Но по степента на това, как човечеството прогресира в своето планетарно развитие, ние забелязваме, че този възглед се изменя под въздействието на някои фактори:
1. Расширение проницательности человека - лучшее понимание мира, в котором он живет; повышение его способности постигать факты времени, исполненные смысла рациональные идеи и ценностные идеалы, порожденные духовной проницательностью. До тех пор, пока люди будут пользоваться одним только мерилом физических вещей, у них никогда не будет надежды на обретение единства во времени и пространстве.
1. Разширяване проницателността на човека - по-добро разбиране на света, в който той живее; повишаване на неговите способности да постига фактите на времето, изпълнени със смисъл рационални идеи и ценностни идеали, пораждане на духовната проницателност. ДО тогава, докато хората се ползуват от едното само мерило за физическите неща, у тях никога няма да има надежда за придобиване на единство във времето и пространството.
2. Усиление контроля человека - постепенное накопление знаний о законах материального мира, целях духовного бытия и возможностях философской координации этих двух реальностей. Человек-варвар был беспомощен перед натиском природных сил, он был рабом, подчиненным жестокому господству своих собственных страхов. Полуцивилизованный человек начинает отпирать кладовую тайн естественных сфер, и его наука медленно, но успешно разрушает его предрассудки, одновременно предоставляя новое и расширенное опытное основание для понимания философских значений и ценностей истинного духовного опыта. Человек цивилизованный когда-нибудь достигнет относительного господства над физическими силами своей планеты; любовь Бога плодотворно изольется из его сердца любовью к собратьям, а ценности человеческого существования будут приближаться к пределам возможностей смертного.
2. Усилване контрола на човека - постепенното натрупване на знания за законите на материалния свят, целите на духовното битие и възможностите на философската координация на тези две реалности. Човекът-варварин е бил безпомощен пред натиска на природните сили, той е бил роб, подчинен на жестокото господство на своите собствени страхове. Полу цивилизованият човек започва да отключва съкровищата от тайни на естествените сфери, и неговата наука бавно, но успешно разрушава неговите предразсъдъци, едновременно предоставяйки ново и разширено опитно основание за разбиране на философските значения и ценности на истинския духовен опит. Цивилизованият човек някога, когато и да е, ще достигне до относително господство над физическите сили на своята планета; любовта на Бога плодотворно ще се излее от неговото сърце в любов към събратята, а ценностите на човешкото съществуване ще се приближават към пределите на възможностите за смъртния.
3. Вселенская интеграция человека - углубление человеческой проницательности вместе с повышением эмпирических достижений человека приближает его к гармонии с объединяющими присутствиями Верховности - Райской Троицей и Высшим Существом. Именно это создает полновластие Высшего в мирах, давно утвердившихся в свете и жизни. Такие прогрессивные планеты действительно являются гармоническими поэмами, прекрасными полотнами воплощенной добродетели, достигнутой в поисках космической истины. И если это может произойти с планетой, то еще более великие вещи могут случиться с системой и более крупными частями большой вселенной при достижении устойчивого состояния, свидетельствующего об исчерпании потенциалов конечного роста.
3. Вселенската интеграция на човека - задълбочаването на човешката проницателност заедно с повишаване на емпирическите достижения на човека го приближават към хармонията с обединяващите присъствия на Върховността - Райската Троица и Висшето Същество. Именно това създава пълновластието на Висшия в световете, отдавна утвърдили се в светлина и живот. Такива прогресивни планети действително се явяват хармонични поеми, прекрасни в пълнотата на въплътената добродетел, достигната в търсенето на космическата истина. И ако това може да се случи с планетата, то още колко по-велики неща могат да се случат със системата и по-крупните части от голямата вселена при достигане на устойчиво състояние, свидетелствуващо за изчерпване на потенциалите на крайния ръст.
На такой прогрессивной планете провидение становится действительностью, обстоятельства жизни обретают взаимосвязанность. Однако это происходит не только оттого, что человек достиг господства над материальными проблемами своего мира. Это становится возможным также потому, что он начал жить в согласии с направлением развития вселенных; он идет по пути Верховности к достижению Всеобщего Отца.
На такава прогресивна планета провидението става действителност, обстоятелствата на живот придобиват взаимно свързаност. Обаче това произтича не само от това, че човека е достигнал господство над материалните проблеми на своя свят. Това става възможно така също поради това, че той е започнал да живее в съгласие с направлението на развитие на вселените; той върви по пътя на Върховността към достигане на Всеобщия Отец.
Царство Божье - в сердцах людей, и когда это царство становится реальностью в сердце каждого обитателя мира, то правление Бога становится реальностью на такой планете; и в этом - свершение владычества Высшего Существа.
Царството Божие - е в сърцата на хората, и когато това царство стане реалност в сърцето на всеки обитател от света, то управлението на Бога става реалност на такава планета; и в това - е съвършенството във владичеството на Висшето Същество.
Для того чтобы реализовать провидение во времени, человек должен выполнить задачу достижения совершенства. Однако человек уже сейчас способен вкусить вечностные значения этого провидения, когда он задумывается о вселенском факте того, что все вещи, будь они добрыми или злыми, содействуют развитию богопознавших смертных в их стремлении к Отцу всего сущего.
За това че да се реализира провидението във времето, човека е длъжен да изпълни задачата за достигане на съвършенството. Обаче човекът вече сега е способен да вкуси вечните значения на това провидение, когато той се замисля за вселенския факт на това, че всички неща, било то добри или зли, съдействуват развитието на богопозналите смъртни в техния стремеж към Отеца на всичко истинско.
Провидение становится всё более заметным по мере того, как люди тянутся вверх, от материального к духовному. Достигнув полной духовной проницательности,
Провидението става все по-забележимо по степента на това, как хората се теглят нагоре, от материалното към духовното. Достигайки пълната духовна проницателност,
Страница 1307
восходящая личность способна обнаружить гармонию в том, что ранее было хаосом. Уже моронтийная мота представляет собой настоящий прогресс в этом направлении.
възходящата личност е способна да открие хармонията в това, което по-рано е било хаос. Вече моронтийната мота представлява по себе си истински прогрес в това направление.
Провидение является частью сверхуправления незавершенного Высшего в его проявлении незавершенным вселенным, в силу чего оно неизменно будет характеризоваться следующими качествами:
Провидението се явява част от свръхуправлението на незавършения Висш в неговото проявление на незавършените вселени, по силата на което то неизменно ще се характеризира със следните качества:
1. Частичность - из-за незавершенности актуализации Высшего Существа.
1. Частичност - поради незавършеността в актуализацията на Висшето Същество.
2. Непредсказуемость - из-за переменчивости отношения созданий, которое всегда варьируется от уровня к уровню и вызывает колебания ответных реакций в Высшем.
2. Непредсказуемост - поради променливостта в отношенията на създанията, което винаги варира от ниво към ниво и предизвиква колебания в ответните реакции във Висшия.
Когда люди молятся о вмешательстве провидения в обстоятельства жизни, то часто ответом на их молитвы становится изменение их собственного отношения к жизни. Однако провидение не является прихотливым, как не имеет оно отношения к вымыслам или магии. Оно представляет собой медленное и уверенное выявление могущественного владыки конечных вселенных, чье величественное присутствие иногда замечается эволюционирующими созданиями, прогрессирующими во вселенной. Провидение - это уверенное и неизменное продвижение галактик пространства и личностей времени к целям вечности - сначала в Высшем, затем в Предельном и, возможно, в Абсолюте. И мы полагаем, что в вечности существует то же самое провидение, и заключается оно в воле, действиях и замысле Райской Троицы, приводящей в движение космическую панораму неисчислимых вселенных.
Когато хората се молят за вмешателство на провидението в обстоятелствата на живота, то често в отговор на техните молитви става изменение на тяхното собствено отношение към живота. Обаче провидението не се явява своенравно (чудато), както няма то отношение към измислиците или магиите. То представлява по себе си бавно и уверено изявяване на могъществения владика на крайните вселени, чието величествено присъствие понякога се забелязва от еволюиращите създания, прогресиращи във вселената. Провидението - това е увереното и неизменно придвижване на галактиките в пространството и на личностите във времето към целите на вечността - от начало във Висшия, след това в Пределния и, възможно, в Абсолюта. И ние полагаме, че във вечността съществува това същото провидение, и се заключава то във волята, действията и замисъла на Райската Троица, привеждаща в движение космическата панорама на неизчислимите вселени.
[Подготовлено Могущественным Посланником, временно пребывающим на Урантии.]
[Подготвено от Могъщественият Посланик, временно пребиваващ на Урантия.]
Страница 1308