Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 117. БОГ-ВЫСШИЙ

Документ 117.БОГЪТ-ВИСШ

КАКИМ бы ни было наше место во вселенной, в той мере, в какой мы выполняем волю Бога, мы способствуем актуализации всемогущего потенциала Высшего. Воля Бога есть цель Первого Источника и Центра, потенциально выраженная в трех Абсолютах, олицетворенная в Вечном Сыне, совмещенная для вселенского действия в Бесконечном Духе и увековеченная в извечных эталонах Рая. И Бог-Высший становится высочайшим конечным выражением всеобъемлющей воли Бога.

КАКВОТО и да е бъде нашето място във вселената, в тази степен, в каквато ние изпълняваме волята на Бога, ние способстваме за актуализацията на всемогъщия потенциал на Висшия. Волята на Богът е целта на Първият Източник и Център, потенциално изразена в трите Абсолюта, олицетворена във Вечния Син, съвместена за вселенско действие в Безкрайния Дух и увековечена в извечните еталони от Рая. И Богът-Висш става най-височайшето крайно изразяване на всеобемащата воля на Бога.

Если когда-нибудь все обитатели большой вселенной будут относительно полностью подчинять свою жизнь воле Бога, то пространственно-временные творения утвердятся в свете и жизни и Всемогущий - потенциальное божество Верховности - обретет фактическое существование в божественной личности Бога-Высшего.

Ако някога всички обитатели в голямата вселена бъдат относително напълно подчинят своя живот на волята на Бога, то пространствено-времевите творения ще се утвърдят в светлина и живот и Всемогъщия - потенциалното божество на Върховността - ще придобие фактическо съществуване в божествената личност на Бога-Висш.

Когда эволюционирующий разум становится восприимчивым к контурам космического разума, когда эволюционирующая вселенная обретает устойчивость по образцу центральной вселенной, когда развивающийся дух соприкасается с объединенным служением Главных Духов, когда восходящая смертная личность становится чувствительной к божественному руководству внутреннего Настройщика, - тогда еще на одну ступень возрастает реальность Высшего во вселенных, и божественность Высшего еще на один шаг приближается к своей реализации в космосе.

Когато еволюиращият разум стане възприемчив към контурите на космическия разум, когато еволюиращата вселена придобие устойчивост по образец на централната вселена, когато развиващият се дух се докосва с обединеното служене на Главните Духове, когато възходящата смъртна личност стане чувствителна към божественото ръководство на вътрешния Настройчик, - тогава с още една степен ще нарасне реалността на Висшия във вселените, и божествеността на Висшия още на една крачка ще се приближи към своята реализация в космоса.

Эволюция частей и индивидуумов большой вселенной является отражением всеохватной эволюции Высшего, в то время как Высший, в свою очередь, есть синтез совокупной всеохватности всей эволюции большой вселенной. С точки зрения смертного, и то, и другое, - как в эволюционном, так и в эмпирическом аспекте, - взаимообусловлено.

Еволюцията на частите и индивидите в голямата вселена се явява отражение на всеобхватната еволюция на Висшия, в това време когато Висшия, на свой ред, е синтез от съвкупната всеобхватност на цялата еволюция в голямата вселена. От гледна точка на смъртният, и едното, и другото, - както в еволюционен, така и в емпирически аспект, - са взаимно обусловени.

1. ПРИРОДА ВЫСШЕГО СУЩЕСТВА

1. ПРИРОДА НА ВИСШЕТО СЪЩЕСТВО

Высший есть исполненная физической гармонии красота, наделенная интеллектуальным значением истина и порожденная духовной ценностью добродетель. Он есть наслаждение истинного успеха и радость вечного обретения. Он есть сверхдуша большой вселенной, сознание конечного космоса, совершенство конечной реальности и персонификация опыта Создателей и созданий. На протяжении всей будущей вечности Бог-Высший будет являться выразителем реальности волевого опыта в троичных отношениях Божества.

Висшият е изпълнената с физическа хармония красота, надарената с интелектуално значение истина и породената от духовната ценност добродетел. Той е наслаждението от истинския успех и радостта от вечното откриване. Той е свръх душата на голямата вселена, съзнанието на вечния космос, съвършенството на крайната реалност и персонификацията на опита на Създателите и създанията. По протежение на цялата бъдеща вечност Богът-Висш ще се явява изразител на реалността на волевия опит в троичните отношения на Божеството.

В лице Высших Создателей Боги спустились из Рая во владения времени и пространства, чтобы сотворить и развить создания, способные достичь Рая, - создания, которые могут совершить восхождение к Раю в поисках Отца. Эта вселенская процессия нисходящих, раскрывающих Бога, Создателей и восходящих, ищущих Бога созданий вскрывает характер эволюции Высшего как Божества, в

В лицето на Висшите Създатели Боговете са се спуснали от Рая във владенията на времето и пространството, за да сътворят и развият създания, способни да достигнат Рая, - създания, които могат да извършат възхождане към Рая в търсене на Отца. Тази вселенска процесия на низходящите, разкриващи Бога, Създатели и възходящите, търсещи Бога създания разкриват характера на еволюцията на Висшия като Божество, в


Страница 1279

котором как нисходящие, так и восходящие существа достигают взаимопонимания, открывают вечное и всеобщее братство. Так Высшее Существо становится конечным синтезом опыта причины - совершенных Создателей, и следствия - совершенствующихся созданий.

което както низходящите, така и възходящите същества достигат взаимно разбиране, откриват вечно и всеобщо братство. Така Висшето Същество става краен синтез от опита на причините - съвършените Създатели, и на следствията - усъвършенствуващите се създания.

Большая вселенная заключает в себе возможность полного объединения и неизменно стремится к нему. Это проистекает из того, что нынешнее космическое бытие является следствием созидательных актов и силовых мандатов Райской Троицы, представляющей собой безусловное единство. Именно это тринитарное единство выражается в конечном космосе в Высшем, чья реальность становится всё более явной по мере достижения вселенными максимального уровня отождествления с Троицей.

Голямата вселена съдържа в себе си възможността за пълното обединяване и неизменно се стреми към него. Това произтича от това, че сегашното космическо битие се явява следствие от съзидателните актове и силовите мандати на Райската Троица, представляващи по себе си безусловно единство. Именно това тринитарно единство се изразява в крайния космос във Висшия, чиято реалност става все по-явна по степента на достигане от вселените на максималното ниво на отъждествяване с Троицата. .

Воля Создателя и воля создания качественно различны. Однако эмпирически схожи, ибо создание и Создатель способны сотрудничать в достижении вселенского совершенства. Человек способен трудиться совместно с Богом и тем самым участвовать в создании вечного завершителя. Бог способен действовать даже в облике человека при инкарнациях его Сынов, которые тем самым обретают высший доступный созданию опыт.

Волята на Създателя и волята на създанието са качествено различни. Обаче емпирически сходни, защото създанието и Създателят са способни да си сътрудничат в достигане на вселенското съвършенство. Човекът е способен да се труди съвместно с Бога и по този начин да участвува в създаването на вечния завършител. Бог е способен да действува даже в облика на човек при инкарнациите на неговите Синове, които по този начин придобиват най-висшият достъпен за създанието опит.

В Высшем Существе Создатель и создание объединены в одном Божестве, чья воля является выражением одной божественной личности. И эта воля Высшего есть нечто большее, чем воля Создателя или создания, подобно тому, как суверенная воля Сына-Владыки Небадона является в настоящее время чем-то большим, чем сочетание божественной и человеческой воли. Союз, объединяющий Райское совершенство и пространственно-временной опыт, порождает новую значимую ценность на уровнях реальности божества.

Във Висшето Същество Създателя и създанието са обединени в едно Божество, чиято воля се явява изразяване на една божествена личност. И тази воля на Висшият е нещо по-голямо, от волята на Създателя или Създанието, подобно на това, както суверенната воля на Сина-Владика на Небадон се явява в настояще време нещо по-голямо, отколкото съчетанието на божествената и човешка воля. Съюзът, обединяващ Райското съвършенство и пространствено-времевия опит, поражда нова значима ценност на нивата на реалност на божеството.

Эволюционирующая божественная природа Высшего становится точным отображением уникального опыта всех созданий и всех Создателей в большой вселенной. В Высшем создатель и создание слиты воедино. Они навсегда соединены тем опытом, который родился в превратностях, связанных с решениями многочисленных проблем, - проблем, с которыми сталкивается всё конечное творение, следуя по вечному пути в поисках совершенства и освобождения от оков неполноценности.

Еволюционната божествена природа на Висшия става точно изобразяване на уникалния опит на всички създания и всички Създатели в голямата вселена. Във Висшият създателя и създанието са слети в едно. Те завинаги са съединени с този опит, който се е родил в превратностите, свързани с решенията на многочислените проблеми, - проблемите, с които се сблъсква цялото крайно творение, следвайки по вечния път в търсене на съвършенство и освобождаване от оковите на непълноценността.

Истина, красота и добродетель взаимосвязаны в служении Духа, величии Рая, милосердии Сына и опыте Высшего. Бог-Высший есть истина, красота и добродетель, ибо эти присущие божественности понятия представляют собой конечные максимумы опыта формирования и восприятия идей. Вечные источники этих триединых свойств божественности находятся на сверхконечном уровне, но создание способно воспринимать такие источники как сверхистину, сверхкрасоту и сверхдобродетель.

Истината, красотата и добродетелта са взаимно свързани в служенето на Духа, величието на Рая, милосърдието на Сина и опита на Висшия. Богът-Висш е истината, красотата и добродетелта, защото тези присъщи божествени понятия представляват по себе си крайните максимуми в опита за формиране и възприемане на идеи. Вечните източници на тези триединни свойства на божествеността се намират на свръх крайно ниво, но създанието е способно да възприема такива източници като свръх истина, свръх красота и свръх добродетел.

Михаил - создатель - раскрыл божественную любовь Создателя-Отца к своим земным детям. Открыв и почувствовав эту божественную любовь, люди могут стремиться раскрыть ее своим братьям во плоти. Такая любовь создания является истинным отражением любви Высшего.

Михаилът - създателят - е разкрил божествената любов на Създателя-Отец към своите земни деца. Откривайки и почувствайки тази божествена любов, хората могат да се стремят да я разкрият на своите братя в плът. Такава любов на създанията се явява истинско отражение на любовта на Висшия.

Содержание Высшего отличается симметричностью. Первый Источник и Центр потенциален в трех великих Абсолютах, актуален в Раю, в Сыне и в Духе. Однако Высший является и актуальным, и потенциальным: это существо, обладающее верховной личностью и всемогущей энергией, реагирует как на усилия созданий, так и на замысел Создателя. Он лично воздействует на вселенную и лично реагирует на воздействие совокупной вселенной; он одновременно является высшим создателем и высшим созданием. Божество Верховности выражает таким образом совокупность всего конечного.

Съдържанието на Висшият се отличава със симетричност. Първият Източник и Център е потенциален в трите велики Абсолюта, актуален в Рая, в Сина и в Духа. Обаче Висшият се явява и актуален, и потенциален: това е същество, притежаващо върховна личност и всемогъща енергия, реагира както на усилията на създанията, така и на замисъла на Създателя. Той лично въздействува на вселената и лично реагира на въздействието на съвкупната вселена; той едновременно се явява най-висшия създател и най-висшето създание. Божеството на Върховността изразява по такъв начин съвкупността на всичко крайно.


Страница 1280

2. ИСТОЧНИК ЭВОЛЮЦИОННОГО РОСТА

2. ИЗТОЧНИК НА ЕВОЛЮЦИОННИЯ РЪСТ

Высший является Богом-во-времени; в нем заключается тайна временного роста созданий; он также является победой над несовершенным настоящим и достижением совершенствующегося будущего. И окончательные плоды всего конечного роста заключаются в энергии, управляемой духом посредством разума и благодаря созидательному присутствию личности. Кульминационным следствием всего этого роста является Высшее Существо.

Висшият се явява Богът-във-времето; в него се съдържа тайната на временния ръст на създанията; той също така се явява победата над несъвършеното настояще и достигане на усъвършенствуващото се бъдеще. И окончателните плодове на целия краен ръст се заключават в енергиите, управлявани от духа посредством разума и благодарение на съзидателното присъствие на личността. Кулминационното следствие на целия този ръст се явява Висшето Същество.

Для смертного человека существование эквивалентно росту. Воистину, оно может представляться таковым даже в более широком вселенском смысле, ибо управляемое духом бытие действительно представляется имеющим своим следствием эмпирический рост - повышение статуса. Однако мы уже давно полагаем, что нынешний рост, которым характеризуется существование созданий в течение данной вселенской эпохи, является функцией Высшего. Точно так же мы считаем, что такой тип роста свойственен эпохе роста Высшего, и что он закончится с завершением этой эпохи.

За смъртният човек съществуването е еквивалентно на ръст. Наистина, той може да се представя като такъв даже в по-широк вселенски смисъл, защото управляваното от духа битие действително се представя като имащо за свое следствие емпирическия ръст - повишаване на статуса. Обаче ние вече отдавна полагаме, че днешния ръст, с който се характеризира съществуването на създанията в течение на дадената вселенска епоха, се явява функция на Висшия. Точно така също ние считаме, че такъв тип ръст е присъщ за епохата на ръста на Висшия, и че той ще се завърши с завършването на тази епоха.

Посмотрите на статус сынов, тринитизованных созданиями. Они рождаются и живут в нынешнюю вселенскую эпоху; у них есть личность, они наделены разумом и духом. Они обладают опытом и помнят свой опыт, но они не растут так, как восходящие существа. Согласно своему пониманию, мы полагаем, что эти сыны, тринитизованные созданиями, существуя в нынешней вселенской эпохе, принадлежат следующей вселенской эпохе, которая начнется после завершения роста Высшего. Поэтому они не входят в состав Высшего в его нынешнем статусе, для которого характерна незавершенность и рост, являющийся результатом этой незавершенности. Следовательно, они не принимают участия в эмпирическом росте в течение нынешней вселенской эпохи и находятся в резерве для использования в следующую вселенскую эпоху.

Погледнете на статуса на синовете, тринитизовани създания. Те се раждат и живеят в днешната вселенска епоха; у тях има личност, те са надарени с разум и дух. Те притежават опит и помнят своя опит, но те не растат така, както възходящите същества. Съгласно своето разбиране, ние полагаме, че тези синове, тринитизовани създания, съществувайки в днешната вселенска епоха, принадлежат към следващата вселенска епоха, която се започва след завършване ръста на Висшия. Поради това те не влизат в състава на Висшия в неговия днешен статус, за който е характерна незавършеност и ръст, явяващи се като резултат от тази незавършеност. Следователно, те не вземат участие в емпирическия ръст в течение на днешната вселенска епоха и се намират в резерва за използуване в следващата вселенска епоха.

Члены моей собственной категории - Могущественные Посланники, - будучи объятыми Троицей, не участвуют в росте в нынешнюю вселенскую эпоху. В определенном смысле, по своему статусу мы относимся к предыдущей вселенской эпохе - как, фактически, и Неизменные Сыны Троицы. Ясно одно: наш статус закреплен объятиями Троицы, вследствие чего опыт не приводит к дальнейшему росту.

Членовете на моята собствена категория - Могъществените Посланици, - бидейки обгърнати от Троицата, не участвуват в ръста на днешната вселенска епоха. В определен смисъл, по своя статус ние се отнасяме към предходната вселенска епоха - както, фактически, и Неизменните Синове на Троицата. Ясно е едно: нашият статус е закрепен с обгръщането от Троицата, в следствие на което опита не привежда към по-нататъшен ръст.

Это не относится к завершителям или любым другим эволюционным и эмпирическим категориям, участвующим в процессе роста Высшего. Вы, смертные, живущие в настоящее время на Урантии, обладающие возможностью стремиться к достижению Рая и статусу завершителей, должны понять, что такое предназначение реализуемо только потому, что вы - от Высшего и принадлежите ему и тем самым участвуете в цикле роста Высшего.

Това не се отнася към завършителите или кои да са други еволюционни и емпирически категории, участвуващи в процеса на ръста на Висшия. Вие, смъртните, живущи в настояще време на Урантия, притежаващи възможността да се стремите към достигане на Рая и статуса на завършители, трябва да разберете, че такова предназначение е реализируемо само поради това, че вие - сте от Висшия и му принадлежите и по този начин участвувате в цикъла на ръста на Висшия.

Когда-нибудь рост Высшего прекратится; его статус будет завершенным (в энергетически-духовном смысле). Это завершение эволюции Высшего ознаменует собой также окончание эволюции созданий как части Верховности. Мы не знаем, какой тип роста может быть характерным для вселенных внешнего пространства. Однако мы совершенно уверены в том, что он будет полностью отличаться от всего, что известно в нынешнюю эпоху эволюции семи сверхвселенных. Функция эволюционных обитателей большой вселенной несомненно будет заключаться в компенсирующей деятельности по отношению к обитателям внешнего пространства, лишенных роста Верховности.

Някога, когато и да било, ръста на Висшият ще се прекрати; неговият статус ще бъде завършен (в енергетическо-духовен смисъл). Това завършване еволюцията на Висшия ознаменува със себе си също така края на еволюцията на създанията като части на Върховността. Ние не знаем, какъв тип на ръста може да бъде характерен за вселените от външното пространство. Обаче ние съвършено сме уверени в това, че той напълно ще се отличава от всичко , което е известно в днешната епоха на еволюция на седемте свръхвселени. Функцията на еволюционните обитатели от голямата вселена несъмнено ще се съдържа в компенсиращата деятелност по отношение към обитателите от външното пространство, лишени от ръста на Върховността.

При завершении нынешней вселенской эпохи Высшее Существо будет действовать в качестве эмпирического властелина большой вселенной. Обитатели внешнего пространства - существа следующей вселенской эпохи - будут обладать постсверхвселенским потенциалом роста, способностью к эволюционным

При завършване на днешната вселенска епоха Висшето Същество ще действува в качеството на емпирически властелин в голямата вселена. Обитателите на външното пространство - съществата от следващата вселенска епоха - ще притежават постсвръхвселенски потенциал на ръста, способност към еволюционни


Страница 1281

достижениям, предполагающей владычество Всемогущего-Высшего. Это значит, что такие создания будут лишены возможности участвовать в синтезе энергии и личности, происходящем в нынешнюю вселенскую эпоху.

достижения, предполагащи владичеството на Всемогъщия-Висш. Това означава, че такива създания ще бъдат лишени от възможността да участвуват в синтеза на енергията и личността, протичащи в днешната вселенска епоха.

Поэтому незавершенность Высшего можно рассматривать как благо, ибо оно делает возможным эволюционный рост сотворенных созданий нынешних вселенных. У пустоты тоже есть свое достоинство: она может быть эмпирически заполнена.

Поради това незавършеността на Висшият може да се разглежда като благо, защото то прави възможен еволюционния ръст на сътворените създания от днешните вселени. В пустотата също има свое достойнство: тя може да бъде емпирически запълнена.

Один из самых интересных вопросов конечной философии - следующий: происходит ли актуализация Высшего Существа в ответ на эволюцию большой вселенной, или же конечный космос постепенно эволюционирует в ответ на постепенную актуализацию Высшего? Или, быть может, в своем развитии они взаимозависимы и являются взаимообусловленными эволюционными сущностями, каждая из которых вызывает рост другой? В одном мы уверены: создания и вселенные, высокие и низкие, развиваются в Высшем, и по мере их развития возникает объединенная совокупность всей конечной активности в эту вселенскую эпоху. Таково появление Высшего Существа, что для всех личностей является эволюцией всемогущей энергии Бога-Высшего.

Един от най-интересните въпроси в крайната философия - е следният: протича ли актуализация на Висшето Същество в отговор на еволюцията в голямата вселена, или също така крайния космос постепенно еволюира в отговор на постепенната актуализация на Висшия? Или, може би, в своето развитие те са взаимно зависими и се явяват взаимно обусловени еволюционни същности, всяка от които предизвиква ръста на другата? В едно ние сме уверени: създанията и вселените, високи и ниски, се развиват във Висшия, и по степента на тяхното развитие възниква обединената съвкупност на цялата крайна активност в тази вселенска епоха. Такова появяването на Висшето Същество, че за всички личности се явява еволюция на всемогъщата енергия на Бога-Висш.

4. КОНЕЧНЫЙ БОГ

4. КРАЙНИЯТ БОГ

Наблюдая постоянную борьбу сотворенных созданий за совершенство статуса и божественность бытия, мы неизбежно приходим к мысли о том, что эти нескончаемые усилия свидетельствуют о непрерывной борьбе Высшего за божественное самопретворение. Бог-Высший является конечным Божеством, и он должен справляться с проблемами конечного во всеобъемлющем смысле этого слова. Наши усилия в борьбе с превратностями времени в эволюционных процессах пространства являются отражениями его усилий, направленных на достижение реальности "я" и завершение полновластия в пределах сферы действия, которая расширяется его эволюционирующей сущностью до крайних возможных пределов.

Наблюдавайки постоянната борба на сътворените създания за съвършенство на статуса и божественост на битието, ние неизбежно идваме към мисълта за това, че тези нескончаеми усилия свидетелствуват за непрекъснатата борба на Висшия за божественото самопретворяване. Богът-Висш се явява крайно Божество, и той трябва да се справя с проблемите на крайното във всеобемащия смисъл на тази дума. Нашите усилия в борбата с превратностите на времето в еволюционните процеси в пространството се явяват отражения на неговите усилия, насочени към достигане на реалността на "аз" и завършване пълновластието в пределите на сферата на действие, която се разширява от неговата еволюираща същност до крайните възможни предели.

По всей большой вселенной Высший борется за самовыражение. Его божественная эволюция в определенной мере зависит от мудрости поступков, совершаемых каждой существующей личностью. Когда человек избирает вечную жизнь, он становится сотворцом судьбы; и в жизни такого восходящего смертного конечный Бог обретает еще большую степень личностного самопретворения и расширяет свое эмпирическое владычество. Однако, если создание отвергает вечный путь, то эволюция той части Высшего, которая зависела от выбора этого создания, претерпевает неизбежную задержку; такую потерю можно компенсировать аналогичным или сопоставимым опытом. Что же касается личности несохранившегося существа, то она поглощается сверхдушой творения, становясь частью Божества Высшего.

По цялата голяма вселена Висшият се бори за самоизразяване. Неговата божествена еволюция в определена степен зависи от мъдростта в постъпките, извършвани от всяка съществуваща личност. Когато човекът избира вечния живот, той става сътворец на съдбата; и в живота на такъв възходящ смъртен крайния Бог придобива още по-голяма степен на личностно самопретворяване и разширява своето емпирическо владичество. Обаче, ако създанието отхвърли вечния път, то еволюцията на тази част на Висшия, която е зависила от избора на това създание, претърпява неизбежна задръжка; такава загуба може да се компенсира с аналогичен или съпоставим опит. Що се отнася до личността на не съхранилото се същество, то тя се поглъща от свръхдушата на творението, ставайки част от Божеството на Висшия.

Бог отличается таким доверием и любовью, что даже людям он вверяет частицу своей божественной сущности для хранения и самопретворения. Сущность Отца - духовное присутствие Настройщика - неразрушимо, каким бы ни был выбор смертного существа. Дитя Высшего - развивающееся "я" - может быть разрушено, несмотря на то, что потенциально объединяющая личность такого заблудшего "я" сохранится как фактор Божества Верховности.

Богът се отличава с такова доверие и любов, че даже на хората той поверява частица от своята божествена същност за пазене и самопретворяване. Същността на Отца - духовното присъствие на Настройчика - е неразрушимо, какъвто и да би бил избора на смъртното същество. Детето на Висшият - развиващото се "аз"- може да бъде разрушено, независимо от това, че потенциално обединяващата личност на такова заблудило се "аз" се съхранява като фактор в Божеството на Върховността.

Человеческая личность действительно способна разрушить индивидуальность создания, и хотя всё то, что было ценным в жизни такого космического самоубийцы сохранится, эти качества не сохранятся в качестве индивидуального создания. Высший снова проявится в созданиях вселенных, но никогда больше в виде того же

Човешката личност действително е способна да разруши индивидуалността на създанието, и макар всичко това, което е било ценно в живота на такъв космически самоубиец се съхранява, тези качества няма да се съхранят в качеството на индивидуалното създание. Висшият отново ще се прояви в създанията от вселените, но никога повече във вида на това същото


Страница 1284

самого лица; уникальная личность отклонившего восхождение существа вернется к Высшему, как капля воды возвращается в море.

самото лице; уникалната личност на отклонилото възхождането същество ще се върне към Висшия, както капката вода се възвръща в морето.

Любое изолированное действие личностных частей конечного является относительно несущественным по отношению к грядущему появлению Высшего Целого. Однако целое, тем не менее, зависит от совокупных действий многочисленных частей. Личность индивидуального смертного незначительна на фоне всеобъемлющей Верховности, но личность каждого человека представляет собой незаменимое значение-ценность в составе конечного: однажды выраженная, личность никогда уже не находит идентичного выражения, кроме как в продолжающемся существовании этой живой личности.

Кое да е изолирано действие на личностните частици на крайното се явява относително несъществено по отношение към грядущето проявление на Висшето Цяло. Обаче цялото, още повече, зависи от съвкупните действия на многочислените части. Личността на индивидуалният смъртен е незначителна на фона на всеобемащата Върховност, но личността на всеки човек представлява по себе си незаменимо значение-ценност в състава на крайното: веднъж изразена, личността никога вече не намира идентично изразяване, освен както в продължаващото се съществуване на тази жива личност.

Так, одновременно с нашим стремлением выразить себя, Высший - в нас и вместе с нами - стремится выразить свою божественную сущность. Всякий раз, когда мы приходим к Отцу, Высший приходит к Райскому Создателю всего сущего. По мере того, как мы решаем проблемы самопретворения, Бог опыта достигает всемогущей верховности во вселенных времени и пространства.

Така, едновременно с нашият стремеж да изрази себе си, Висшият - в нас и заедно с нас - се стреми да изрази своята божествена същност. Всеки път, когато ние идваме към Отца, Висшия идва към Райския Създател на всичко съществуващо. По степента на това, как ние решаваме проблемите на самопретворяването, Бога на опита достига всемогъща върховност във вселените на времето и пространството.

Восхождение человечества во вселенной требует усилий; эволюция Высшего также невозможна без целенаправленных и разумных действий. Только сохраняя активность, создания могут достигнуть совершенства; только в непрестанной опеке конечного творения дух Верховности способен реализовать энергию Всемогущего.

Възхождането на човека във вселената изисква усилия; еволюцията на Висшия така също е невъзможна без целенасочените и разумни действия. Само съхранявайки активността, създанията могат да достигнат съвършенство; само в непрестанната опека на крайното творение духа на Върховността е способен да реализира енергията на Всемогъщия.

Временная связь человека с Высшим служит основанием для космической морали - всеобщей чувствительности к долгу и его принятию. Эта мораль превосходит временное чувство относительного добра и зла. Она непосредственно основана на личном, осознанном понимании эмпирического обязательства по отношению к эмпирическому Божеству. Смертный человек и все остальные конечные создания сотворены из живого потенциала энергии, разума и духа, заключенного в Высшем. Именно на Высшего опирается восходящий союз Настройщика и смертного существа для создания бессмертного и божественного характера завершителя. Именно из самой реальности Высшего Настройщик, с согласия человеческой воли, лепит структуры вечной сущности восходящего Божьего сына.

Временната връзка на човека с Висшия служи като основание за космическия морал - всеобщата чувствителност към дълга и неговото приемане. Този морал превъзхожда временното чувство на относителното добро и зло. Той е непосредствено основан на личното, осъзнато разбиране на емпирическото задължение по отношение към емпирическото Божество. Смъртният човек и всички останали крайни създания са сътворени от живия потенциал на енергията, разума и духа, съдържащи се във Висшия. Именно на Висшият се опира възходящият съюз на Настройчика и смъртното същество за създаването на безсмъртния и божествен характер на завършителя. Именно от самата реалност на Висшия Настройчикът, със съгласието на човешката воля, моделира структурата на вечната същност на възходящият Божи син.

Развитие прогресса Настройщика в одухотворении и увековечении человеческой личности прямо способствует расширению суверенности Высшего. Такие достижения в человеческой эволюции одновременно являются и достижениями в эволюционной актуализации Высшего. Хотя то, что создания не эволюционируют без Высшего, и является истиной, возможно, что полная эволюция Высшего точно так же недостижима без завершения эволюции всех созданий. В этом состоит великая космическая ответственность самосознающих личностей: Высшее Божество в определенном смысле зависит от выбора смертных созданий. И с помощью непостижимых средств вселенского отражения От Века Древние получают точное и полное представление о взаимном прогрессе эволюции созданий и эволюции Высшего.

Развитието на прогреса на Настройчикът в одухотворяването и увековечаването на човешката личност пряко способства разширяването суверенността на Висшия. Такива достижения в човешката еволюция едновременно се явяват и достижения в еволюционната актуализация на Висшия. Макар това, че създанията не еволюират без Висшия, и се явява истина, възможно, че пълната еволюция на Висшия точно така е недостижима без завършване на еволюцията на всички създания. В това се състои великата космическа отговорност на самосъзнаващите личности: Висшето Божество в определен смисъл зависи от избора на смъртните създания. И с помощта на непостижимите средства на вселенското отражение От Векове Древните получават точна и пълна представа за взаимния прогрес в еволюцията на създанията и еволюцията на Висшия.

Великий вызов, брошенный смертному человеку, заключается в следующем: решите ли вы воплотить познаваемые в опыте ценностные значения космоса в своей формирующейся индивидуальности, или же, отвергнув продолжение жизни, допустите, чтобы эти тайны Верховности остались нераскрывшимися, ожидающими действия другого создания в другое время, которое по-своему постарается внести собственный вклад в эволюцию конечного Бога? Однако это будет уже его вкладом в Высшего, а не вашим.

Великият призив, отправен към смъртния човек, се заключава в следното: решите ли вие да въплътите познаваемите в опита ценностни значения на космоса в своята формираща се индивидуалност, или също, отхвърлите продължаването на живота, ще допуснете ли, че всички тези тайни на Върховността са останали неразкрити, очакващи действията на друго създание в друго време, което по-своему ще се постарае да внесе собствен принос в еволюцията на крайния Бог? Обаче това ще е вече неговият принос във Висшия, а не вашия.

Великая борьба данной вселенской эпохи - это борьба между потенциальным и актуальным, стремление к актуализации всего того, что еще не нашло своего

Великата борба в дадената вселенска епоха - това е борбата между потенциалното и актуалното, стремежа към актуализация на всичко това, което още не е намерило своето


Страница 1285

выражения. Если смертный человек встает на эпохальный путь восхождения к Раю, то тем самым он следует движениям времени, которые, подобно струям, текут в потоке вечности; если же смертный человек отвергает продолжение жизни, то он движется против течения событий в конечных вселенных. Механическое творение неумолимо движется в согласии с раскрывающимся предназначением Райского Отца, но волевое творение обладает выбором - принять или отвергнуть роль личностного участия в свершении вечности. Смертный человек неспособен уничтожить высшие ценности человеческого существования, но он совершенно определенно способен предотвратить эволюцию этих ценностей в своем собственном личном опыте. В той и только в той мере, в какой человеческое "я" отказывается, таким образом, принять участие в восхождении к Раю, происходит задержка в достижении Высшим выражения своей божественности в большой вселенной.

изразяване. Ако смъртният човек застане на епохалния път на възхождане към Рая, то по този начин той следва движенията на времето, които, подобно на струи, текат в потока на вечността; ако също смъртният човек отхвърли продължението на живота, то той се движи срещу течението на събитията в крайните вселени. Механичното творение неумолимо се движи в съгласие с разкриващите се предназначение на Райския Отец, но волевото творение притежава избор - да приеме или да отхвърли ролята на личностното участие в извършването на вечността. Смъртният човек е неспособен да унищожи висшите ценности на човешкото съществуване, но той съвършено определено е неспособен да предотврати еволюцията на тези ценности в своя личен опит. В тази и само в тази степен, в която човешкото "аз" се отказва, по такъв начин, да приеме участие във възхождането към Рая, протича задръжка в достиженията на Висшия в изразяването на своята божественост в голямата вселена.

Смертному человеку было доверено не только духовное присутствие Райского Отца - его Настройщик, но и распоряжение судьбой бесконечно малой частицы грядущего Высшего. Ибо как человек достигает предназначенного человеку, так Высший обретает свое предназначение на уровнях божества.

На смъртният човек е било доверено не само духовното присъствие на Райския Отец - неговия Настройчик, но и разпореждането със съдбата на безкрайно малката частица от грядущия Висш. Защото както човекът достига до предназначения човек, така Висшия придобива своето предназначение на нивата на божествата.

Поэтому каждый из вас стоит перед решением, которое когда-то стояло перед каждым из нас: подведете ли вы Бога времени, который столь зависим от решений конечного разума? Подведете ли вы Высшую личность во вселенных из-за лени - признака животного регресса? Подведете ли вы возвышенного брата всех созданий, который так зависит от каждого из созданий? Сможете ли вы позволить себе перейти в мир нереализованного, когда перед вами лежит чарующая перспектива - вселенский путь, божественное открытие Райского Отца и божественное участие в поисках и эволюции Бога Верховности?

Поради това всеки от вас стои пред решението, което някога е стояло пред всеки от нас: ще подведете ли вие Бога на времето, който е толкова зависим от решенията на крайния разум? Ще подведете ли вие Висшата личност във вселените поради леност - признака за животински регрес? Ще подведете ли вие възвишения брат на всички създания, който така зависи от всяко създание? Ще можете ли вие да позволите на себе си да преминете в света на нереализираното, когато пред вас лежи очарователната перспектива - вселенския път, божественото откриване на Райския Отец и божественото участие в търсенето и еволюцията на Бога на Върховността?

Дары Бога - го посвящение реальности - не являются отчуждениями; он не отдаляет от себя творение, однако он создал напряжения в творениях, обращающихся вокруг Рая. Бог прежде всего любит человека и дарует ему потенциальное бессмертие - вечную реальность. И любящий Бога человек действительно становится вечным. И вот в чём тайна: чем больше приближается человек к Богу в любви, тем большей становится реальность - актуальность такого человека. Чем больше человек удаляется от Бога, тем больше он приближается к нереальности - прекращению существования. Когда человек посвящает свою волю выполнению воли Отца, когда человек отдает Богу всё, что имеет, тогда Бог делает человека большим, чем он есть.

Даровете на Бога - неговото посвещение на реалността - не се явяват отчуждения; той не отдалечава от себе си творението, обаче той е създал напрежения в творенията, въртящи се около Рая. Бог преди всичко обича човека и му дарява потенциалното безсмъртие - вечната реалност. И любящият Бога човек действително става вечен. И ето в какво е тайната: колкото повече се приближава човекът към Бога в любовта, толкова по-голяма става реалността - актуалността на такъв човек. Колкото повече човекът се отдалечава от Бога, толкова повече той се приближава към нереалността - прекратяване на съществуването. Когато човекът посвещава своята воля на изпълнението волята на Отца, когато човекът отдава на Бога всичко, което има, тогава Бог прави човека по-голям, отколкото той е.

5. СВЕРХДУША ТВОРЕНИЯ

5. СВРЪХДУШАТА НА ТВОРЕНИЕТО

Великий Высший - это космическая сверхдуша большой вселенной. В нем качества и количества космоса действительно находят подобающее божеству выражение. Его присущая божеству природа представляет собой пеструю картину совокупной громадности всей сущности созданий и Создателей во всех эволюционирующих вселенных. И Высший является также актуализирующимся Божеством, воплощающим созидательную волю, которая охватывает выявляющийся замысел вселенной.

Великият Висш - това е космическата свръхдуша на голямата вселена. В него качествата и количествата на космоса действително намират подобаващо за божеството изразяване. Неговата присъща за божеството природа представлява по себе си пъстра картина на съвкупната грамадност на цялата същност на създанията и Създателите във всички еволюиращи вселени. И Висшият се явява също така актуализиращо се Божество, въплъщаващо съзидателната воля, която обхваща разкриващия се замисъл на вселената.

Интеллектуальные, потенциально личностные "я" конечного уровня возникают из Третьего Источника и Центра и достигают конечного пространственно-временного синтеза в Божестве Высшего. Когда создание подчиняется воле Создателя, оно не подавляет свою личность и не отказывается от нее; действуя таким образом, индивидуальные личностные участники актуализации конечного Бога не теряют индивидуальности своей воли. Наоборот, такие личности всё больше растут за счет участия в этом великом подвиге Божества; в этом союзе с божественностью человек

Интелектуалните, потенциално личностни "аз" на крайното ниво възникват от Третия Източник и Център и достигат краен пространствено-времеви синтез в Божеството на Висшия. Когато създанието се подчинява на волята на Създателя, то не подавя своята личност и ни е отказва от нея; действувайки по такъв начин, индивидуалните личностни участници в актуализацията на крайния Бог не губят индивидуалността на своята воля. Обратно, такива личности все повече растат за сметка на участието в този велик подвиг на Божеството; в този съюз с божествеността човек


Страница 1286

возвышается, обогащается, одухотворяется и объединяет свое эволюционирующее "я", достигая преддверия высшего статуса.

се възвисява, обогатява, одухотворява и обединява своето еволюиращо "аз", достигайки преддверието на висшия статус.

Эволюционирующая бессмертная душа человека - совместное творение материального разума и Настройщика - восходит как таковая к Раю и впоследствии, после зачисления в Корпус Завершения, обретает новую связь с контуром духовной гравитации Вечного Сына, что достигается при помощи эмпирического метода, известного как трансцендентация завершителя. В итоге такие завершители становятся приемлемыми кандидатами для эмпирического признания в качестве личностей Бога-Высшего. И когда эти смертные разумные существа, выполняя неизвестные будущие задания Корпуса Завершения, достигнут седьмой стадии духовного бытия, их двуединый интеллект станет триединым. Два созвучных разума - человеческий и божественный - возвысятся в союзе с эмпирическим разумом Высшего Существа, который к тому времени уже завершит свою актуализацию.

Еволюиращата безсмъртна душа на човека - съвместното творение на материалния разум и Настройчика - възхожда като такава към Рая и в последствие, след зачисляването в Корпуса на Завършването, придобива нова връзка с контура на духовната гравитация на Вечния Син, което се достига с помощта на емпирическия метод, известен, като трансцедентация на завършителя. В крайна сметка такива завършители стават приемливи кандидати за емпирическо признаване в качеството на личности на Бога-Висш. И когато тези смъртни разумни същества, изпълнявайки бъдещи задачи в Корпуса на Завършването, достигнат до седмия стадий на духовното битие, техният двуединен интелект ще стане триединен. Двата съзвучни разума - човешкия и божествения - ще се възвисят в съюз с емпирическия разум на Висшето Същество, който към това време вече ще завърши своята актуализация.

В вечном будущем актуализация Бога-Высшего - его созидательное выражение и духовное отображение - осуществится в одухотворенном разуме, бессмертной душе восходящего человека, так же как раскрытие Всеобщего Отца произошло в земной жизни Иисуса.

Във вечното бъдеще актуализацията на Бога-Висш - неговото съзидателно изразяване и духовно изобразяване - ще се осъществят в одухотворения разум, безсмъртната душа на възходящия човек, така също както разкритието на Всеобщия Отец е протекло в земния живот на Иисус.

Суть заключается не в том, что человек объединяется с Высшим и растворяется в нем как индивидуальность, а в том, что вселенские последствия опыта всех людей образуют часть божественного эмпирического познания Высшего. "Дела - наши, последствия - Божьи".

Същността се заключава не в това, че човекът се обединява с Висшия и се разтваря в него като индивидуалност, а в това, че вселенските последствия от опита на всички хора образуват част от божественото емпирическо познание на Висшия. "Делата - са наши, последствията - Божи".

Проходя через возрастающие уровни вселенных, прогрессирующая личность оставляет за собой след актуализированной реальности. Растущие творения времени и пространства, будь то разум, дух или энергия, видоизменяются при прохождении личности через их сферы. Когда человек действует, Высший реагирует, и это явление представляет собой факт прогресса.

Преминавайки през увеличаващите се нива във вселените, прогресиращата личност оставя зад себе си следи в актуализираната реалност. Растящото творение на времето и пространството, било то разум, дух или енергия, се видоизменят при преминаване на личността през техните сфери. Когато човекът действува, Висшият реагира, и това явление представлява по себе си факта на прогреса.

Великие контуры энергии, разума и духа никогда не находятся в постоянном владении восходящей личности. Эти виды служения извечно являются частью Верховности. В смертном опыте человеческий интеллект принадлежит ритмическим пульсациям вспомогательных духов разума и осуществляет свои решения в той области, которая образуется за счет вовлеченности в это служение. После естественной смерти человеческое "я" навечно отделяется от контура вспомогательных духов. Хотя эти духи, по-видимому, никогда не передают одной личности опыт другой, они способны передавать и передают безличностные последствия решений и действий через Бога-Семичастного Богу-Высшему. (По крайней мере, это относится к вспомогательным духам поклонения и мудрости.)

Великите контури на енергията, разума и духа никога не се намират в постоянно владеене на възходящата личност. Тези видове служения извечно се явяват част от Върховността. В смъртния опит човешкият интелект принадлежи на ритмичните пулсации на спомагателните духове на разума и осъществява своите решения в тази област, която се образува за сметка на въвличането в това служене. След естествената смърт човешката "аз" навеки се отделя от контура на спомагателните духове. Макар тези духове, видимо, никога да не предават на една личност опита на друга, те са способни да предават и предават безличностните последствия от решенията и действията чрез Бога-Седмочастен на Бога Висш. ( В крайна степен, това се отнася към спомагателните духове на поклонението и мъдростта.)

Так обстоит дело и с духовными контурами: человек использует их во время своего восхождения во вселенных, но они никогда не принадлежат ему как часть его вечной личности. Однако эти контуры духовной опеки, будь то Дух Истины, Святой Дух или духовное присутствие сверхвселенной, восприимчивы и чувствительны к выявляющимся ценностям восходящей личности, и эти ценности в точности передаются через Семичастного Высшему.

Така стои делото и с духовните контури: човекът ги използува във времето на своето възхождане във вселените, но те никога не му принадлежат като част от неговата вечна личност. Обаче тези контури на духовна опека, било то Духа на Истината, Светия Дух или духовното присъствие на свръхвселената, са възприемчиви и чувствителни към изявяващите се ценности на възходящите личности, и тези ценности в точност се предават чрез Седмочастния на Висшия.

Хотя такие духовные влияния, как Святой Дух и Дух Истины относятся к опеке, осуществляемой в локальной вселенной, их руководство не ограничивается только географическими пределами данного локального творения. Покинув границы своей родной локальной вселенной, восходящий смертный не лишается всей опеки Духа Истины, который с таким постоянством наставлял его и выводил из философских лабиринтов материальных и моронтийных миров, при каждом кризисе восхождения неизменно помогая Райскому паломнику и всегда говоря ему: "Вот путь". Когда с помощью духа выявляющегося Высшего Существа и службы

Макар такива духовни влияния, като Светия Дух и Духа на Истината се отнасят към опеката, осъществявана в локалната вселена, тяхното ръководство не се ограничава само с географските предели на даденото локално творение. Напускайки границите на своята родна локална вселена, възходящия смъртен не се лишава от цялата опека на Духа на Истината, който с такова постоянство го е наставлявал и извеждал от философските лабиринти на материалните и моронтийни светове, при всеки кризис на възхождането неизменно помагайки на Райския поклонник и винаги говорейки му: " Ето пътя ". Когато с помощта на духа на изявяващото се Висше Същество и службите


Страница 1287

сверхвселенского отражения вы покинете владения локальной вселенной, то вас и дальше будет вести к Раю утешающий и направляющий дух посвященческих Райских Божьих Сынов.

на свръхвселенското отражение вие напуснете владенията на локалната вселена, то вас и по-нататък ще ви води към Рая утешаващия и насочващ дух на посвещеническите Райски Божи Синове.

Каким образом эти многочисленные контуры космического служения регистрируют значения, ценности и факты эволюционного опыта Высшего? Мы не знаем этого наверняка, однако полагаем, что такая регистрация происходит через лица Высших Создателей Райского происхождения, непосредственно посвящающих эти пространственно-временные контуры. Интеллектуально-эмпирические аккумуляции вспомогательных духов разума, опекающих физический уровень интеллекта, являются частью опыта Божественной Попечительницы локальной вселенной, и через этот Созидательный Дух они, возможно, регистрируются в разуме Верховности. Вероятно, таким же образом, с помощью аналогичных методов, в лице Верховности регистрируется и опыт смертных, полученный в общении с Духом Истины и Святым Духом.

По какъв начин тези многочислени контури на космическото служене регистрират значенията, ценностите и фактите в еволюционния опит на Висшия? Ние не знаем това навярно, обаче полагаме, че такава регистрация протича чрез лицата на Висшите Създатели от Райски произход, непосредствено посвещаващи тези пространствено-времеви контури. Интелектуално-емпирическите акумулирания на спомагателните духове на разума, опекунстващи физическото ниво на интелекта, се явяват част от опита на Божествената Попечителка на локалната вселена, и чрез този Съзидателен Дух те, възможно, се регистрират в разума на Върховността. Вероятно, по същия такъв начин, с помощта на аналогични методи, в лицето на Върховността се регистрира и опита на смъртните, получен в общението с Духа на Истината и Светия Дух.

Так и опыт человека и Настройщика должен отражаться в божественности Бога-Высшего, ибо когда Настройщики приобретают опыт, они становятся сродни Высшему, а эволюционирующая душа смертного человека создается из предсущей возможности такого опыта в пределах Высшего.

Така и опита на човекът и Настройчикът трябва да се отразява в божествеността на Бога-Висш, защото когато Настройчиците придобиват опит, те стават сродни на Висшия, а еволюиращата душа на смъртния човек се създава от предсъщата възможност на такъв опит в пределите на Висшия.

Так разнообразный опыт всего творения действительно становится частью эволюции Высшего. Создания всего лишь используют качества и количества конечного в своем восхождении к Отцу; безличностные последствия такого использования навечно остаются частью живого космоса - Высшего Существа.

Така разнообразният опит на цялото творение действително става част от еволюцията на Висшия. Създанията всичко само използуват качествата и количествата на крайното в своето възхождане към Отца; безличностните последствия от такова използуване навеки си остават част от живия космос - Висшето Същество.

То, что сам человек берет с собой как принадлежность своей личности, есть запечатленный в его характере опыт использования интеллектуальных и духовных контуров большой вселенной при восхождении к Раю. Когда человек принимает решение и когда он претворяет это решение в действие, он приобретает опыт, и значения и ценности этого опыта навсегда остаются частью его вечного характера на всех уровнях, от конечного до окончательного. Обладающий космической нравственностью и божественной духовностью характер представляет собой главную аккумуляцию личных решений создания, озаренных искренним поклонением, прославленных разумной любовью и претворенных в братском служении.

Това, което сам човекът взима със себе си като принадлежност на своята личност, е запечатаният в неговия характер опит от използуване на интелектуалните и духовни контури в голямата вселена при възхождане към Рая. Когато човекът вземе решение и когато той претворява това решение в действие, той придобива опит, и значенията и ценности от този опит завинаги си остават част от неговия вечен характер на всички нива, от крайното до окончателното. Притежаващият космическа нравственост и божествена духовност характер представлява по себе си главната акумулация в личните решения на създанията, озарени от искреното поклонение, прославени от разумната любов и претворени в братското служене.

Со временем эволюционирующий Высший компенсирует неспособность конечных созданий достигнуть большего, чем ограниченной эмпирической связи со вселенной вселенных. Создания способны достигнуть Райского Отца, однако их эволюционный разум, являясь конечным, неспособен действительно понять бесконечного и абсолютного Отца. Тем не менее, благодаря тому, что весь опыт созданий регистрируется в Высшем и становится его частью, после того, как все создания достигнут последнего уровня конечного существования и после того, как совокупное развитие вселенной сделает возможным достижение ими Бога-Высшего как действительного духовного присутствия божественности, тогда - в силу самого факта такой связи - устанавливается связь со всеобъемлющим опытом. Конечные сущности времени таят в себе семена вечности; нас учат, что после того, как результатом завершения эволюции станет истощение способности к космическому росту, всеобъемлющее конечное перейдет к абсонитным стадиям вечного пути в поисках Отца как Предельного.

С времето еволюиращият Висш компенсира неспособността на крайните създания да достигнат повече, отколкото ограничената емпирическа връзка с вселената на вселените. Създанията са способни да достигнат Райския Отец, обаче техния еволюционен разум, явявайки се краен, е неспособен действително да разбере безкрайния и абсолютен Отец. Още повече, благодарение на това, че целият опит на създанията се регистрира във Висшия и става негова част, след като, когато всички създания достигнат до последното ниво на крайното съществуване и след като, когато съвкупното развитие на вселената направи възможно достигането от тях на Бога-Висш като действително духовно присъствие на божествеността, тогава - по силата на самия факт на такава връзка - се установява връзка със всеобемащия опит. Крайните същности на времето таят в себе си семената на вечността; нас ни учат, че след това, когато резултат от завършване на еволюцията стане изтощаването на способността към космически ръст, всеобемащото крайно ще премине към абсонитните стадии от вечния път в търсенето на Отца като Пределния.

6. ПОИСК ВЫСШЕГО

6. ТЪРСЕНЕ НА ВИСШИЯТ

Мы ищем Высшего во вселенных, но не находим его. "Он есть внутреннее и внешнее всех вещей и существ, движущихся и неподвижных. Оставаясь дальним, он близок, неузнаваемый в своей тайне". Всемогущий-Высший - это "форма того,

Ние търсим Висшия във вселените, но не го намираме. "Той е вътрешното и външното на всички неща и същества, движещи се и неподвижни. Оставайки далечен, той е близък, неузнаваем в своята тайна". Всемогъщият-Висш - това е "формата на това,


Страница 1288

что еще не оформлено, эталон того, что еще не создано". Бог-Высший - это ваш вселенский дом, и когда вы найдете его, это будет подобно возвращению домой. Он является вашим эмпирическим родителем; он вырос в опыте божественного родителя точно так же, как и в опыте людей. Он знает вас, потому что он похож и на создателя, и на создание.

което още не е оформено, еталона на това, което още не е създадено". Богът-Висш - това е вашият вселенски дом, и когато вие го намерите, това ще бъде подобно на завръщането в къщи. Той се явява вашия емпирически родител; той израства в опита на божествен родител точно също така, както и опита хората. Той ви познава, поради това че той прилича на създателя, и на създанието.

Если вы действительно желаете найти Бога, то в вашем разуме не может не появиться осознание Высшего. Так же как Бог является вашим божественным Отцом, так Высший является вашей божественной Матерью, которая вскармливает вас в течение всей вашей жизни во вселенной. "Каким всеохватным является Высший - он повсюду! От его присутствия зависит жизнь бесчисленных сотворенных существ, и ни одно не отвергается".

Ако вие действително желаете да намерите Бога, то във вашия разум не може да не се появи осъзнаването на Висшия. Така също както Богът се явява ваш божествен Отец, така Висшия се явява ваша божествена Майка, която ви откърмя в течение на целия ваш живот във вселената. "Колко всеобхватен се явява Висшият - той е навсякъде! От неговото присъствие зависи живота на безчислените сътворени същества, и нито едно не се отхвърля".

То, чем Михаил является для Небадона, Высший является для конечного космоса; его Божество - это великий путь, по которому любовь Отца течет вовне ко всему творению, и он же является великим путем, по которому конечные создания идут к центру в поисках Отца, который есть любовь. Даже Настройщики Сознания связаны с ним: по своей изначальной божественной сущности они подобны Отцу, но приобретая опыт событий времени, происходящих во вселенных пространства, они становятся подобными Высшему.

Това, което Михаилът се явява за Небадон, Висшия се явява за крайния космос; неговото Божество - това е великият път, по който любовта на Отца тече навън към цялото творение, и той също се явява великия път, по който крайните създания отиват към центъра в търсенето на Отца, който е любов. Даже Настройчиците на Съзнанието са свързани с него: по своята изначална божествена същност те са подобни на Отца, но придобивайки опит в събитията на времето, протичащи във вселените от пространството, те стават подобни на Висшия.

Акт принятия созданием решения исполнять волю Создателя представляет собой космическую ценность вселенского значения, что сразу же вызывает реакцию некоторой нераскрытой, но повсеместной координационной силы, возможно, проявления всё более широкого действия Высшего Существа.

Актът на вземане от създанията на решение да се изпълнява волята на Създателя представлява по себе си космическа ценност от вселенско значение, което веднага също предизвиква реакцията на някаква неразкрита, но повсеместна координационна сила, възможно, проявление на по-широкото действие на Висшето Същество.

Моронтийная душа эволюционирующего смертного поистине является сыном действующего через Настройщика Всеобщего Отца и дитя ответного космического действия Высшего Существа - Всеобщей Матери. Материнское влияние преобладает в человеческой личности в течение всего детства растущей души в локальной вселенной. Влияние родителей-Божеств становится более сбалансированным после слияния с Настройщиком и в течение пребывания в сверхвселенной. Однако когда создание времени начинает пересекать вечную центральную вселенную, сущность Отца становится всё более очевидной, достигая вершин конечного выражения после того, как создание узнаёт Всеобщего Отца и принимается в Корпус Завершения.

Моронтийната душа на еволюиращия смъртен наистина се явява син на действуващия чрез Настройчика Всеобщ Отец и дете на ответното космическо действие на Висшето Същество - Всеобщата Майка. Майчинското влияние преобладава в човешката личност в течение на цялото детство на растящата душа в локалната вселена. Влиянието на родителите-Божества става по-балансирано след сливане с Настройчика и в течение на пребиваването в свръхвселената. Обаче когато създанието на времето започне да пресича вечната централна вселена, същността на Отца става все по-очевидна, достигайки върха в крайното изразяване след като, когато създанието познае Всеобщия Отец и се приеме в Корпуса на Завършването.

В опыте и через опыт достижения восходящим "я" статуса завершителя колоссальное воздействие на его эмпирические материнские качества оказывает присутствие духа Вечного Сына и присутствие разума Бесконечного Духа, которые соприкасаются с таким "я" и наполняют его. Позднее, в сферах активности завершителей в большой вселенной, происходит новое пробуждение скрытого материнского потенциала Высшего - новая реализация эмпирических значений, новый синтез эмпирических ценностей всего восходящего пути. Нам представляется, что это самопретворение будет продолжаться в жизни завершителей шестой ступени до тех пор, пока материнское наследие Высшего не достигнет конечной синхронности с наследием Отца, заключенным в Настройщике. Этот загадочный период функционирования в большой вселенной есть продолжение зрелого этапа жизни усовершенствованного восходящего смертного.

В опита и чрез опита от достиженията на възходящото "аз" в статуса на завършител колосалното въздействие на неговите емпирически майчински качества окозва присъствието на духа на Вечния Син и присъствието на разума на Безкрайния Дух, които влизат в допир с такова "аз" и го напълват. По-късно, в сферите на активност на завършителите в голямата вселена, протича ново пробуждане на скрития майчин потенциал на Висшия - нова реализация на емпирическите значения, нов синтез на емпирическите ценности от целия възходящ път. Ние си представяме, че това самопретворяване ще се продължава в живота на завършителите от шеста степен до този момент, докато майчиното наследство на Висшия не достигне крайна синхронност с наследството на Отца, заключен в Настройчика. Този загадъчен период на функциониране в голямата вселена е продължение на зрелия етап от живота на усъвършенствувания възходящ смъртен.

Возможно, что после завершения шестой ступени существования и с началом седьмой, завершающей ступени духовного статуса, наступит время прогрессивных эпох обогащения опыта, углубления мудрости и воплощения божественности. Для сущности завершителя это, видимо, будет аналогично успешному окончанию борьбы разума за самопретворение духа, завершению согласования восходящей сущности человека с божественной сущностью Настройщика в пределах конечных возможностей. Так это величественное вселенское "я" становится вечным сыном-завершителем Райского Отца, равно как и вечным вселенским дитя Высшей

Възможно, че след завършване на шестата степен от съществуването и с началото на седмата, завършваща степен в духовния статус, да настъпи времето на прогресивните епохи в обогатяване на опита, задълбочаване на мъдростта и въплътяване на божествеността. За същността на завършителят това, видимо, ще бъде аналогично на успешното завършване на борбата на разума за самопретворяване на духа, завършване съгласуването на възходящата същност на човека с божествената същност на Настройчика в пределите на крайните възможности. Така това величествено вселенско "аз" става вечен син-завършител на Райския Отец, еднакво както и вечно вселенско дете на Висшата


Страница 1289

Матери, - вселенским "я", способным представлять как Отца, так и Мать вселенных и личностей в любой деятельности или начинании, которые относятся к конечному управлению созданных, создающих или эволюционирующих вещей и существ.

Майка, - вселенското "аз", способно да представи както Отца, така и Майката на вселените и личностите във всяка деятелност или начинание, които се отнасят към крайното управление на създадените, създаващите или еволюиращи неща и същества.

Все развивающие свою душу люди в буквальном смысле являются эволюционными сынами Бога-Отца и Бога-Матери - Высшего Существа. Но до тех пор, пока смертный человек не осознает этого божественного наследия в своей душе, его уверенность в родстве с Божеством должна воплощаться в вере. Опыт человеческой жизни - это космический кокон, в котором неличностные вселенские способности Высшего Существа и неличностное вселенское присутствие Всеобщего Отца формируют временную моронтийную душу и соединяющий в себе человеческое и божественное начала характер завершителя, - существа, которому уготовано вселенское предназначение и вечное служение.

Всички развиващи своята душа хора в буквалния смисъл се явяват еволюционни синове на Бога-Отец и Бога-Майка - Висшето Същество. Но до този момент, докато смъртния човек не осъзнае това божествено наследство в своята душа, неговата увереност в родството с Божеството трябва да се въплъщава във вярата. Опитът от човешкия живот - това е космическия пашкул, в който неличностните вселенски способности на Висшето Същество и неличностното вселенско присъствие на Всеобщия Отец формират временната моронтийна душа и съединяващото в себе си човешко и божествено начала в характера на завършителя, - съществото, на което е приготвено вселенско предназначение и вечно служене.

Люди слишком часто забывают о том, что Бог является величайшим опытом в человеческом существовании. Другие виды опыта ограничены по своему характеру и содержанию, однако опыт Бога ограничен только способностями постижения, которыми обладает создание, и такой опыт сам по себе расширяет эти способности. Когда люди ищут Бога, они ищут всё. Когда они находят Бога, они находят всё. Поиск Бога есть безмерное посвящение любви, которое влечет за собой поразительные открытия новой, еще большей любви, ждущей своего посвящения.

Хората прекалено често забравят за това, че Бог се явява най-великия опит в човешкото съществуване. Други видове опит са ограничени по своя характер и съдържание, обаче опита за Бога е ограничен само от способностите за постижение, които притежава създанието, и такъв опит сам по себе си разширява тези способности. Когато хората търсят Бога, те търсят всичко. Когато те намерят Бога, те намират всичко. Търсенето на Бог е безмерно посвещаване в любов, което води след себе си поразително откриване на нова, още по-голяма любов, жадуваща своето посвещение.

Всякая истинная любовь - от Бога, и человек получает божественную любовь, посвящая ее своим товарищам. Любовь динамична. Ее невозможно удержать, она полна жизни, она свободна, она волнует и всегда находится в движении. Человеку никогда не удастся взять любовь Отца и заключить ее в своем сердце. Любовь Отца может стать истинной для смертного человека только при прохождении через его личность, когда он, в свою очередь, посвящает эту любовь своим товарищам. Великий круговорот любви истекает от Отца через его сынов к братьям и, таким образом, к Высшему. Любовь Отца проявляется в смертной личности благодаря служению внутреннего Настройщика. Богопознавший сын раскрывает эту любовь своим вселенским братьям, и это братское чувство является основой любви Высшего.

Всяка истинска любов - е от Бога, и човек получава божествената любов, посвещавайки я на своите другари. Любовта е динамична. Тя е невъзможно да бъде удържана, тя е пълна с любов, тя е свободна, тя вълнува и винаги се намира в движение. На човек никога няма да се отдаде да вземе любовта на Отца и да я заключи в своето сърце. Любовта на Отца може да стане истина за смъртния човек само при преминаване през неговата личност, когато той, на свой ред, посвещава тази любов на своите другари. Великият кръговрат на любовта произтича от Отца чрез неговите синове към братята и, по такъв начин, към Висшия. Любовта на Отца се проявява в смъртната личност благодарение служенето на вътрешния Настройчик. Богопозналият син разкрива тази любов на своите вселенски братя, и това братско чувство се явява основата на любовта на Висшия.

Путь к Высшему лежит только через опыт, и в нынешние эпохи творения известны только три способа, при помощи которых создания могут достигнуть Верховности:

Пътят към Висшия лежи само през опита, и в днешните епохи в творението са известни само три начина, при помощта на които създанията могат да достигнат Върховността:

1. Жители Рая нисходят из вечного Острова через Хавону, где они обретают способность понимания Верховности путем наблюдения различий между реальностями Рая и Хавоны и с помощью исследований многочисленных видов деятельности Высших Созидательных Личностей, от Главных Духов до Сынов-Создателей.

1. Жителите на Рая низхождат от вечния Остров през Хавона, където те придобиват способността за разбиране на Върховността по пътя на наблюдението на различията между реалностите на Рая и Хавона и с помощта на изследванията на многочислените видове деятелности на Висшите Съзидателни Личности, от Главните Духове до Синовете-Създатели.

2. Пространственно-временные восходящие создания из эволюционных вселенных Высших Создателей вплотную приближаются к Высшему при пересечении Хавоны в качестве первого шага для лучшего осознания единства Райской Троицы.

2. Пространствено-времевите възходящи създания от еволюиращите вселени на Висшите Създатели плътно се приближават към Висшия при пресичане на Хавона в качеството на първа крачка за по-добро осъзнаване единството на Райската Троица.

3. Уроженцы Хавоны приобретают понимание Высшего в общении с нисходящими паломниками Рая и восходящими паломниками семи сверхвселенных. Уроженцы Хавоны по своей природе способны гармонизовать принципиально различные воззрения жителей вечного Острова и обитателей эволюционных вселенных.

3. Родените в Хавона придобиват разбирането за Висшия в общуването с низходящите поклонници от Рая и възходящите поклонници от седемте свръхвселени. Родените в Хавона по своята природа са способни да хармонизират принципно различните възгледи на жителите на вечния Остров и обитателите на еволюционните вселени.

Для эволюционных созданий существует семь великих способов приближения к Всеобщему Отцу. Путь каждого из таких восхождений к Раю лежит через

За еволюционните създания съществуват седем велики способа за приближаване към Всеобщия Отец. Пътят за всяко от такива възхождания към Рая лежи през


Страница 1290

божественность одного из Семи Главных Духов, и каждый способ становится возможным благодаря расширенной восприимчивости к опыту, появляющейся у создания в результате служения в той сверхвселенной, которая отражает сущность соответствующего Главного Духа. Совокупность семи таких опытов очерчивает известные в настоящее время пределы осмысления созданием реальности и актуальности Бога-Высшего.

божествеността на един от Седемте Главни Духове, и всеки способ става възможен благодарение на разширената възприемчивост към опита, появяващ се у създанията в резултат от служенето в тази свръхвселена, която отразява същността на съответствуващия Главен Дух. Съвкупността от седемте такива опита очертават известните в настояще време предели на осмислянето от създанията на реалността и актуалността на Бога-Висш.

Не только собственная ограниченность человека мешает ему найти конечного Бога. Причина заключается также в незавершенности вселенной: именно незавершенность всех созданий - прошлых, настоящих и будущих - делает Высшего недостижимым. Любой индивидуум, достигший божественных уровней богоподобия, способен найти Бога-Отца, однако личное достижение Бога-Высшего будет возможным для отдельного создания лишь тогда, когда в далеком будущем всеобщего достижения совершенства его найдут все создания одновременно.

Не само собствената ограниченост на човека му пречи да намери крайния Бог. Причината се заключава също така в незавършеността на вселената: именно незавършеността на всички създания - минали, настоящи и бъдещи - прави Висшия недостижим. Кой да е индивид, достигнал божествените нива на богоподобие, е способен да намери Бог-Отец, обаче личното достигане на Бога-Висш ще бъде възможно за отделното създание само тогава, когато в далечното бъдеще с всеобщото достигане на съвършенството него ще го намерят всички създания едновременно.

Несмотря на то, что в нынешнюю вселенскую эпоху вы неспособны лично найти его так же, как вы способны найти и найдете Отца, Сына и Духа, восхождение к Раю и последующая деятельность во вселенной постепенно создадут в вашем сознании представление о вселенском присутствии и космическом действии Бога всего опыта. Плоды духа - это сущность Высшего, реализуемая в человеческом опыте.

Независимо от това, че в сегашната вселенска епоха вие сте неспособни лично да го намерите така също, както вие сте способни да намерите и намирате Отца, Сина и Духа, възхождането към Рая и последващата деятелност във вселената постепенно ще създадат във вашето съзнание представа за вселенското присъствие и космическото действие на Бога на целия опит. Плодовете на духа - това е същността на Висшия, реализирана в човешкия опит.

Предстоящее человеку в будущем достижение Высшего станет результатом его слияния с духом Райского Божества. Для урантийцев этим духом является присутствие Райского Отца в Настройщике. И хотя Таинственный Наставник исходит от Отца и подобен Отцу, мы сомневаемся, чтобы даже такой божественный дар был способен исполнить неисполнимое - раскрыть сущность бесконечного Бога конечному созданию. Как мы полагаем, то, что Настройщик раскроет грядущим завершителям седьмой ступени, будет божественностью и сущностью Бога-Высшего. И это раскрытие будет означать для конечного существа то же, что раскрытие Бесконечного означало бы для абсолютного существа.

Предстоящото за човека в бъдещето достигане на Висшия ще стане резултат от неговото сливане с духа на Райското Божество. За Урантийците този дух се явява присъствието на Райския Отец в Настройчика. И макар Тайнственият Наставник да излиза от Отца и да е подобен на Отца, ние се съмняваме, че даже такъв божествен дар би бил способен да изпълни неизпълнимото - да разкрие същността на безкрайния Бога на крайното създание. Както ние полагаме, това, което Настройчика ще разкрие на грядущите завършители от седмата степен, ще бъде божествеността и същността на Бога-Висш. И това разкриване ще означава за крайното същество това същото нещо, което разкриването на Безкрайния би означавало за абсолютното същество.

Высший не является бесконечным, однако он, вероятно, охватывает всю бесконечность, которую когда-либо сможет осознать конечное создание. Для того, чтобы понять нечто большее, чем Высший, нужно быть более, чем конечным!

Висшият не се явява безкраен, обаче той, вероятно, обхваща цялата безкрайност, която някога, когато и да е, ще може да осъзнае крайното създание. За това, че да се разбере нещо по-голямо, отколкото Висшия, е нужно да бъдете повече, отколкото крайни!

Все эмпирические творения взаимозависимы в реализации своего предназначения. Только экзистенциальная реальность самодостаточна и самосущна. Хавона и семь сверхвселенных необходимы друг другу для достижения максимальной степени конечного обретения; точно так же когда-нибудь они будут зависеть от будущих вселенных внешнего пространства для преодоления конечного статуса.

Всички емпирически творения са взаимно зависими в реализацията на своето предназначение. Само екзистенциалната реалност е самодостатъчна и самосъща. Хавона и седемте свръхвселени са необходими една на друга за достигане на максимална степен в крайното придобиване; точно така също някога те ще зависят от бъдещите вселени от външното пространство за преодоляване на крайния статус.

Восходящий человек способен найти Отца; Бог экзистенциален и потому реален, независимо от статуса опыта, достигнутого всей вселенной. Однако ни одно отдельно взятое восходящее создание не сможет когда-либо найти Высшего, пока все восходящие существа не достигнут максимальной вселенской зрелости, которая позволит им одновременно принять участие в этом открытии.

Възходящият човек е способен да намери Отца; Бог е екзистенциален и поради това е реален, независимо от статуса на опита, достигнат от цялата вселена. Обаче нито едно отделно взето възходящо създание няма да може някога, когато и да е, да намери Висшия, докато всички възходящи същества не достигнат максимална вселенска зрялост, която ще им позволи едновременно да вземат участие в това откритие.

Отец нелицеприятен; он относится к каждому из своих восходящих сынов как к космическому индивидууму. Высший также нелицеприятен; он относится к своим эмпирическим детям как к единому космическому целому.

Отецът е безпристрастен; той се отнася към всеки от своите възходящи синове както към космически индивид. Висшият също така е безпристрастен; той се отнася към своите емпирически деца както към единно космическо цяло.

Человек может найти Отца в своем сердце, но он должен искать Высшего в сердцах всех других людей. И когда все создания в совершенстве раскроют любовь Высшего, тогда он станет вселенской действительностью для всех созданий. И это лишь один из способов выразить ту мысль, что вселенные перейдут в устойчивое состояние света и жизни.

Човекът може да намери Отца в своето сърце, но той е длъжен да търси Висшия в сърцата на другите хора. И когато всички създания в съвършенство разкрият любовта на Висшия, тогава той ще стане вселенска действителност за всички създания. И това е само един от начините да се изрази тази мисъл, че вселените ще преминат в устойчивото състояние на светлина и живот.

Достижение совершенного самовоплощения всеми личностями и достижение совершенной устойчивости всеми вселенными равносильно достижению Высшего

Достигането на съвършеното самовъплъщение от всички личности и достигането на съвършена устойчивост от всички вселени е равносилно на достигане на Висшия


Страница 1291

и свидетельствует об освобождении всей конечной реальности от ограничений, свойственных несовершенству бытия. Такое истощение всех конечных потенциалов приводит к завершению достижения Высшего и, с другой стороны, может определяться как завершенная эволюционная актуализация самого Высшего Существа.

и свидетелствува за освобождаването на цялата крайна реалност от ограниченията, присъщи за несъвършенството на битието. Такова изтощаване на всички крайни потенциали привежда към завършване достижението на Висшия и, от друга страна, може да се определи като завършена еволюционна актуализация на самото Висше Същество.

Люди находят Высшего не внезапно и зрелищно, подобно землетрясению, которое разрывает скалы, образуя ущелья, а медленно и терпеливо, подобно реке, которая спокойно вымывает почву из своего русла.

Хората ще намерят Висшия не внезапно и зрелищно, подобно на земетресение, което разбива скалите, образувайки дефиле, а бавно и търпеливо, подобно на река, която спокойно измива почвата от своето русло.

Когда вы найдете Отца, вы найдете великую причину вашего духовного восхождения во вселенных; когда вы найдете Высшего, вы найдете великое следствие вашего продвижения к Раю.

Когато вие намерите Отца, вие ще намерите великата причина за вашето духовно възхождане във вселените; когато вие намерите Висшия, вие ще намерите великото следствие от вашето Придвижване към Рая.

Однако никто из богопознавших смертных никогда не будет одиноким в своем путешествии через космос, ибо он знает, что каждый свой шаг он совершает вместе с Отцом, в то время как сам путь, по которому он идет, есть присутствие Высшего.

Обаче никой от богопозналите смъртни никога няма да бъде самотен в своето пътуване през космоса, защото той знае, че всяка своя крачка той извършва заедно с Отеца, в това време когато самия път, по който той върви, е присъствието на Висшия.

7. БУДУЩЕЕ ВЫСШЕГО

7. БЪДЕЩЕТО НА ВИСШЯТ

Завершение реализации всех конечных потенциалов равносильно завершению реализации всего эволюционного опыта. Это предполагает окончательное выявление Высшего в качестве всемогущего присутствия Божества во вселенных. Мы считаем, что на этой стадии развития Высший будет столь же явно личностным существом, сколь и Вечный Сын, будет столь же реально наделен силой, сколь и Остров Рай, будет столь же всецело объединенным, сколь и Совместный Вершитель. И всё это произойдет в пределах, ограниченных конечными возможностями Верховности в кульминационном развитии нынешней вселенской эпохи.

Завършването реализацията на всички крайни потенциали е равносилно на завършването реализацията на целия еволюционен опит. Това предполага окончателното разкриване на Висшият в качеството на всемогъщото присъствие на Божеството във вселените. Ние считаме, че на този стадий от развитието Висшия ще бъде толкова също явно личностно същество, колкото и Вечния Син, ще бъде също толкова реално надарен със сила, колкото и Острова Рай, ще бъде толкова също всецяло обединен, колкото и Съвместния Вършител. И всичко това ще с случи в пределите, ограничени от крайните възможности на Върховността в кулминационното развитие на днешната вселенска епоха.

Хотя такая концепция будущего Высшего является абсолютно правильной, мы хотели бы обратить внимание на некоторые проблемы, связанные с этим представлением:

Макар такава концепция за бъдещият Висш да се явява абсолютно правилна, ние бихме искали да обърнете внимание на някои проблеми, свързани с тези представи.

1. Безусловные Смотрители Высшего вряд ли могут исполниться божественности на какой-либо стадии до завершения его эволюции, и, тем не менее, те же самые наблюдатели уже сейчас условно пользуются присущим верховности полновластием в отношении вселенных, утвердившихся в свете и жизни.

1. Безусловните Наблюдатели на Висшия едва ли могат да се изпълнят с божественост на който и да било стадий до завършване на неговата еволюция, и, още повече, тези самите същи наблюдатели вече сега условно се ползуват от присъщото на върховността пълновластие по отношение на вселените, утвърдили се в светлина и живот.

2. Высший вряд ли мог бы функционировать в Предельной Троице, не достигнув полной актуальности вселенского статуса. И тем не менее Предельная Троица уже сейчас является условной реальностью, и вы уже знаете о существовании Условных Наместников Предельного.

2. Висшият едва ли може да функционира в Пределната Троица, не достигайки пълна актуалност на вселенския статус. И още повече Пределната Троица вече сега се явява условна реалност, и вие вече знаете за съществуването на Условните Наместници на Пределния.

3. Высший не является целиком реальным существом для вселенских созданий, однако есть много оснований, позволяющих сделать вывод о том, что он вполне реален для Семичастного Божества, простирающегося от Всеобщего Отца в Раю до Сынов-Создателей и Созидательных Духов локальных вселенных.

3. Висшият не се явява изцяло реално същество за вселенските създания, обаче има много основания, позволяващи да се направи извод за това, че той е напълно реален за Седмочастното Божество, простиращо се от Всеобщия Отец в Рая до Синовете-Създатели и Съзидателните Духове в локалните вселени.

Возможно, что у верхних пределов конечного уровня, там, где время соединяется с областью преодоленного времени, последовательность становится неясной и стертой. Возможно, что Высший способен предвидеть свое вселенское присутствие на сверхвременных уровнях и затем, в ограниченных пределах, прогнозировать будущую эволюцию, отражая это прогнозируемое будущее назад, на созданные уровни Имманентности Проецированной Незавершенности. Такие явления могут наблюдаться всякий раз, когда конечное вступает в контакт со сверхконечным, как это происходит в опыте людей, наделенных Настройщиками Сознания, - истинным залогом будущих вселенских достижений человека на протяжении всей вечности.

Възможно, че у връхните предели на крайното ниво, там, където времето се съединява с областта на преодоляното време, последователността става неясна и изтрита. Възможно, че Висшият е способен да предвиди своето вселенско присъствие на свръх времевите нива и затова, в ограничени предели, да прогнозира бъдещата еволюция, отразявайки това прогнозируемо бъдеще назад, на създадените нива на Иманентността на Проектираната Незавършеност. Такива явления могат да се наблюдават всеки път, когато крайното встъпва в контакт със свръхкрайното, както това се случва в опита на хората, надарени с Настройчици на Съзнанието, - истинския залог за бъдещите вселенски достижения на човека по протежение на вечността.


Страница 1292

Когда восходящие смертные принимаются в корпус завершения Рая, они дают клятву верности Райской Троице, и, давая эту клятву, они тем самым клянутся в вечной верности Богу-Высшему, который является Троицей в понимании всех конечных созданных личностей. Впоследствии, в процессе функционирования завершителей в эволюционирующих вселенных, они подчиняются исключительно распоряжениям Рая, вплоть до эпохального утверждения локальных вселенных в свете и жизни. По мере того, как новые организации управления этими усовершенствованными творениями начинают отражать выявляющееся полновластие Высшего, мы замечаем, что далекие отряды завершителей признат юрисдикцию этих новых правлений. Представляется, что Бог-Высший развивается в качестве объединителя эволюционных Корпусов Завершения, однако весьма вероятно, что Высший, как член Предельной Троицы, будет руководить вечной судьбой этих семи корпусов.

Когато възходящите смъртни се приемат в корпуса на завършването в Рая, те дават клетва за вярност на Райската Троица, и, давайки тази клетва, те по този начин се кълнат във вечна вярност на Бога-Висш, който се явява Троицата в разбирането на всички крайни създадени личности. В последствие, в процеса на функциониране на завършителите в еволюционните вселени, те се подчиняват на изключителното разпореждане на Рая, чак до епохалното утвърждаване на локалните вселени в светлина и живот. По степента на това, как новите организации на управление на тези усъвършенствувани творения започват да отразяват изявяващото се пълновластие на Висшия, ние забелязваме, че далечните отряди от завършители признават юрисдикцията на тези нови управления. Представя се, че Богът-Висш се развива в качеството на обединител на Еволюционните Корпуси на Завършването, обаче е твърде много вероятно, че Висшият, като член на Пределната Троица, ще ръководи вечната съдба на тези седем корпуса.

Высшее Существо заключает в себе три сверхконечные возможности проявления во вселенной:

Висшето Същество заключава в себе си три свръх крайни възможности на проявления във вселената:

1. Абсонитное участие в первой эмпирической Троице.

1. Абсонитно участие в първата емпирическа Троица.

2. Взаимно-абсолютное участие во второй эмпирической Троице.

2. Взаимно-абсолютно участие във втората емпирическа Троица.

3. Взаимно-бесконечное участие в Троице Троиц; однако у нас нет удовлетворительного представления о том, что это действительно означает.

3. Взаимно-безкрайно участие в Троицата на Троиците; обаче у нас няма удовлетворителна представа за това, какво това действително означава.

Это одна из общепринятых гипотез относительно будущего, которое ожидает Бога-Высшего, но существует также много гипотез о его связях с нынешней большой вселенной после достижения ею статуса света и жизни.

Ето една от общо приетите хипотези относно бъдещето, което отразява Бога-Висш, но съществуват също така много хипотези за неговите връзки с днешната голяма вселена след достигането от нея на статуса на светлина и живот.

Нынешняя цель сверхвселенных заключается в том, чтобы, исходя из своего состояния и в пределах своих возможностей, стать такими же совершенными, как Хавона. Это совершенство касается физических и духовных достижений и включает в себя также развитие администрации, системы правления и братских взаимоотношений. Считается, что в грядущие эпохи в сверхвселенных постепенно будут изжиты возможности дисгармонии, несогласованности и неправильных решений. Энергетические контуры будут полностью сбалансированы и целиком подчинены разуму, в то время как дух, в присутствии личности, достигнет господства над разумом.

Днешната цел на свръхвселените се заключава в това, че, изхождайки от своето състояние и в пределите на своите възможности, да станат такива също съвършени, както Хавона. Това съвършенство се отнася до физическите и духовни достижения и включва в себе си също така развитие на администрацията, системите на управление и братските отношения. Счита се, че в грядущите епохи в свръхвселените постепенно ще бъдат изживени възможните дисхармонии, несъгласуваност и неправилни решения. Енергетическите контури ще бъдат напълно балансирани и изцяло подчинени на разума, в това време когато духа, в присъствието на личността, ще достигне господството на разума.

Предполагается, что в это находящееся в далеком будущем время духовное лицо Высшего и обретенная Всемогущим энергия достигнут согласованности развития, и что оба они, объединенные в Высшем Разуме и с его помощью, реализуются в качестве Высшего Существа, завершенной актуальности во вселенных - актуальности, доступной наблюдению всех созданных разумных существ, вызывающей реакции всех созданных энергий, согласованной во всех духовных сущностях и познаваемой в опыте всеми вселенскими личностями.

Предполага се, че в това намиращо се в далечното бъдеще време духовно лице на Висшият и придобитата от Всемогъщият енергия ще достигнат съгласуваност в развитието, и че те двамата, са обединени във Висшия Разум и с негова помощ, се реализират в качеството на Висшето Същество, завършената актуалност във вселените - в актуалност, достъпна за наблюдението на всички създадени разумни същества, предизвикващи реакции във всички създадени енергии, съгласуваност във всички духовни същности и познаваеми в опита на всички вселенски личности.

Эта концепция предполагает истинное полновластие Высшего в большой вселенной. Вполне возможно, что нынешние троичные управляющие продолжат действовать в качестве его наместников, но мы полагаем, что существующие сегодня границы между семью сверхвселенными постепенно исчезнут и вся большая вселенная будет функционировать как усовершенствованное целое

Тази концепция предполага истинско пълновластие на Висшия в голямата вселена. Напълно е възможно, че днешните троични управляващи да продължат да действуват в качеството на негови наместници, но ние полагаме, че съществуващите днес граници между седемте свръхвселени постепенно ще изчезнат и цялата голяма вселена ще функционира като усъвършенствано цяло. .

Возможно, Высший будет лично находиться в Уверсе - столице Орвонтона, откуда он будет руководить управлением временных творений, но это всего лишь предположение. Однако несомненно то, что личность Высшего Существа определенно будет доступной в каком-то конкретном месте, хотя его вездесущее Божество будет, вероятно, по-прежнему насыщать собой вселенную вселенных. Мы не знаем, какой будет связь обитателей сверхвселенной с Высшим той эпохи, но она

Възможно, Висшият да се намира лично в Уверса - столицата на Орвонтон, откъдето той ще ръководи управлението на времевите творения, но това е само предположение. Обаче е несъмнено това, че личността на Висшето Същество определено ще бъде достъпна в някакво конкретно място, макар неговото вездесъщо Божество ще бъде, вероятно, по-предишному да насища със себе си вселената на вселените. Ние не знаем, каква ще бъде връзката на обитателите на свръхвселената с Висшия в тази епоха, но тя


Страница 1293

может напоминать нынешнее взаимоотношение уроженцев Хавоны с Райской Троицей.

може да напомня днешните взаимоотношения на родените в Хавона с Райската Троица.

Усовершенствованная большая вселенная тех грядущих дней будет значительно отличаться от того, чем она является сегодня. Уйдут в прошлое увлекательные свершения - организации галактик пространства, имплантирование жизни в изменчивых мирах времени и развитие гармонии из хаоса, красоты - из потенциалов, истины - из значений, добродетели - из ценностей. Свершится конечное предназначение временных вселенных! Возможно, что наступит период покоя, отдыха от вековой борьбы за эволюционное совершенство. Но ненадолго! Несомненно, уверенно и неотвратимо загадка возникающего Божества Бога-Предельного бросит вызов этим усовершенствованным гражданам неизменных вселенных точно так же, как некогда поиски Бога-Высшего стали испытанием для их борющихся эволюционных предков. Занавес космической судьбы поднимется, чтобы открыть трансцендентальное величие манящих абсонитных поисков Всеобщего Отца на тех новых, более высоких уровнях, которые раскрываются в предельном опыте созданий.

Усъвършенствуваната голяма вселена в тези грядущи дни значително ще се отличава от това, каква тя се явява днес. Ще отидат в миналото увлекателните извършвания - организациите на галактиките от пространството, имплантирането на живот в изменчивите светове на времето и развитието на хармонията от хаоса, красотата - от потенциалите, истината - от значенията, добродетелите - от ценностите. Ще се свърши крайното предназначение на времевите вселени! Възможно, че да настъпи период на покой, отдих от вековната борба за еволюционно съвършенство. Но не за дълго! Несъмнено, уверено и неотвратимо загадката на възникващото Божество на Бога-Пределен ще отправи призив към тези усъвършенствувани граждани от неизменните вселени точно също така, както някога търсенето на Бога-Висш е станало изпитание за техните борещи се еволюционни предци. Пердето на космическата съдба ще се вдигне, за да се открие трансцеденталното величие на примамващите абсонитни търсения на Всеобщия Отец на тези нови, по-високи нива, които се разкриват в пределния на опит на създанията.

[Подготовлено Могущественным Посланником, временно пребывающим на Урантии.]

[Подготвено от Могъщественият Посланик, временно пребиваващ на Урантия.]


Страница 1294