Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 116. ВСЕМОГУЩИЙ-ВЫСШИЙ
Документ 116. ВСЕМОГЪЩИЯТ - ВИСШ
ЕСЛИ бы человек осознал, что его Создателям - его непосредственным руководителям - присуща не только божественность, но и конечность, и что Бог времени и пространства является эволюционирующим и неабсолютным Божеством, то противоречия временных неравенств перестали бы быть заумными религиозными парадоксами. Прекратилось бы проституирование религиозной веры в угоду социальному самодовольству счастливчиков, и она не служила бы для одного только поощрения стоического смирения несчастных жертв социального притеснения.
АКО би човек осъзнал, че за неговия Създател - неговия непосредствен ръководител - е присъща не само божествеността, но и крайността, и че Бога на времето и пространството се явява еволюиращо и не абсолютно Божество, то противоречията на времевите неравенства биха престанали да бъдат неразбираеми религиозни парадокси. Би се прекратило проституирането на религиозната вяра в угода на социалното самодоволство на щастливците, и те не би служила за едното само поощрение на стоическото смирение на нещастните жертви от социалното притеснение.
Наблюдая возвышенно совершенные сферы Хавоны, было бы столь же обоснованно, сколь и логично предположить, что они созданы совершенным, бесконечным и абсолютным Создателем. Однако любое объективное существо, исходящее из тех же обоснований и логики и наблюдающее смятение, несовершенства и несправедливости Урантии, не может не прийти к заключению, что ваш мир сотворен и управляется Создателями, которые субабсолютны, предбесконечны и далеко не совершенны.
Наблюдавайки възвишено съвършените сфери на Хавона, би било също толкова обосновано, колкото и логично да се предположи, че те са създадени от съвършен, безкраен и абсолютен Създател. Обаче всяко обективно същество, изхождайки от тези същите обосновавания и логика и наблюдаващо смущението, несъвършенството и несправедливостта на Урантия, не може да не достигне към заключението, че вашия свят е сътворен и се управлява от Създатели, които са субабсолютни, пред безкрайни и далеч не съвършени.
Эмпирический рост подразумевает партнерство создания и Создателя - союз Бога и человека. Рост является отличительным признаком эмпирического Божества: Хавона не претерпела роста; Хавона есть и всегда была; она экзистенциальна, как и вечные Боги, которые являются ее источником. Однако большая вселенная характеризуется ростом.
Емпирическият ръст подразбира партньорство на създанията и Създателя - съюз на Бога и човека. Ръстът се явява отличителен признак на емпирическото Божество: Хавона не е претърпяла ръст; Хавона е и винаги е била; тя е екзистенциална, както и вечните Богове, които се явяват неин източник. Обаче голямата вселена се характеризира с ръст.
Всемогущий-Высший является живым и эволюционирующим Божеством энергии и личности. Его нынешние владения - большая вселенная - также являются растущей сферой энергии и личности. Его предназначение - совершенство, но его нынешний опыт включает элементы роста и незавершенного статуса.
Всемогъщият-Висш се явява живо и еволюиращо Божество на енергията и личността. Неговите днешни владения - голямата вселена - също така се явява растяща сфера на енергията и личността. Неговото предназначение - е съвършенството, но неговият сегашен опит включва елементи на ръста и незавършения статус.
Высшее Существо функционирует, в первую очередь, в центральной вселенной как духовная личность; во вторую очередь, в большой вселенной как Бог-Всемогущий, энергетическая личность. Третья функция Высшего в мироздании в настоящее время скрыта, существуя только в качестве неизвестного потенциала разума. Никто не знает, что именно раскроет эта третья стадия развития Высшего Существа. Некоторые полагают, что после утверждения сверхвселенных в свете и жизни Высшее будет управлять из Уверсы в качестве всемогущего эмпирического властелина большой вселенной и одновременно расширять сферу своего владычества как сверхвсемогущий властелин вселенных внешнего пространства. Другие считают, что третья стадия Верховности будет связана с третьим уровнем проявления Божества. Однако доподлинно никто из нас этого не знает.
Висшето Същество функционира, на първо място, в централната вселена като духовна личност; на второ място, в голямата вселена като Бог-Всемогъщ, енергетическа личност. Третата функция на Висшият в мирозданието в днешно време е скрита, съществувайки само в качеството на неизвестен потенциал на разума. Никой не знае, какво именно ще разкрие този трети стадий в развитието на Висшето Същество. Някои полагат, че след утвърждаването на свръхвселените в светлина и живот Висшия ще управлява от Уверса в качеството на всемогъщ емпирически властелин в голямата вселена и едновременно ще разширява сферата на своето владичество като свръх могъщ властелин на вселените от външното пространство. Други считат, че третия стадии на Върховността ще бъде свързана с третото ниво на проявление на Божеството. Обаче наистина никой от нас това не го знае.
1. ВЫСШИЙ РАЗУМ
1. ВИСШИЯТ РАЗУМ
Опыт развития личности каждого создания является одной из ступеней опыта Всемогущего-Высшего. Разумное подчинение каждого физического сегмента сверхвселенных есть часть растущего управления Всемогущего-Высшего. Творческий
Опитът от развитието на личността на всяко създание се явява една от степените на опита на Всемогъщия-Висш. Разумното подчинени на всеки физически сегмент в свръхвселената е част от растящото управление на Всемогъщият-Висш. Творческият синтез
Страница 1269
синтез энергии и личности - часть созидательного побуждения, присущего Высшему Разуму, и сама сущность эволюционного роста единства в Высшем Существе.
на енергията и личността - е част от съзидателното подбуждане, присъщо за Висшия Разум, и самата същност на еволюционния ръст на единството във Висшето Същество.
Союз энергетических и личностных атрибутов Верховности является функцией Высшего Разума, и следствием завершения эволюции Всемогущего-Высшего будет единое и личностное Божество, а не просто слабо согласованная ассоциация божественных атрибутов. В более широкой перспективе не будет Всемогущего отдельно от Высшего, Высшего отдельно от Всемогущего.
Съюзът на енергетическите и личностни атрибути във Върховността се явяват функция на Висшият Разум, и следствие на завършването на еволюцията на Всемогъщия-Висш ще бъде единно и личностно Божество, а не просто слабо съгласувана асоциация на божествените атрибути. В по-широка перспектива няма да има Всемогъщ отделно от Висшият, и Висшият отделно от Всемогъщия.
В течение эволюционных эпох потенциал физической энергии Высшего заключен в Семи Высших Управляющих Энергией, а его интеллектуальный потенциал покоится в Семи Главных Духах. Бесконечный Разум является функцией Бесконечного Духа, космический разум - служением Семи Главных Духов; Высший Разум претерпевает процесс актуализации в координации большой вселенной и функциональной ассоциации с раскрытием и достижением Бога-Семичастного.
В течение на еволюционните епохи потенциалът на физическата енергия на Висшият е заключен в Седемте Висши Управляващи Енергията, а неговият интелектуален потенциал се базира в Седемте Главни Духове. Безкрайният Разум се явява функция на Безкрайния Дух, космическия разум - служенето на Седемте Главни Духове; Висшият Разум претърпява процес на актуализация в координация на голямата вселена и функционална асоциация с разкритието и достигането на Бога-Седмочастен.
Пространственно-временной разум - космический разум - по-разному действует в семи сверхвселенных. Однако с помощью неизвестного нам ассоциативного метода он координируется в Высшем Существе. Верховное управление большой вселенной, осуществляемое Всемогущим, не относится исключительно к физическому и духовному планам. В семи сверхвселенных оно является, главным образом, материальным и духовным, но существуют и такие феномены Высшего, которые являются одновременно и интеллектуальными, и духовными.
Пространствено-времевият разум - космическият разум - по различен начин действува в седемте свръхвселени. Обаче с помощта на неизвестен за нас асоциативен метод той се координира във Висшето Същество. Върховното управление на голямата вселена, осъществявано от Всемогъщия, не се отнася изключително към физическия и духовен планове. В седемте свръхвселени то се явява, по главен начин, материално и духовно, но съществуват и такива феномени на Висшия, които се явяват едновременно и интелектуални и духовни.
Мы действительно знаем о разуме Верховности меньше, чем о любом другом аспекте этого развивающегося Божества. Этот разум бесспорно активен во всей большой вселенной, и считается, что он обладает потенциальным предназначением, связанным с исполнением необычайно широкой функции в мироздании. Но одно мы знаем наверняка: в то время как физическое начало способно достигнуть предела своего роста и дух может добиться совершенства своего развития, разум никогда не перестает прогрессировать - он является эмпирическим методом нескончаемого прогресса. Высший является эмпирическим Божеством, и потому он никогда не достигнет окончательности развития разума.
Ние действително знаем за разума на Върховността по-малко, отколкото за всеки друг аспект на това развиващо се Божество. Този разум е безспорно активен в цялата голяма вселена, и се счита, че той притежава потенциално предназначение, свързано с изпълнението на необичайно широка функция в мирозданието. Но едно ние знаем навярно: в това време когато физическото начало е способно да достигне предела на своя ръст и духа може да постигне съвършенство в своето развитие, разума никога не престава да прогресира - той се явява емпирическия метод на нескончаемия прогрес. Висшият се явява емпирическо Божество, и поради това той никога не достига окончателност в развитието на разума.
2. ВСЕМОГУЩИЙ И БОГ-СЕМИЧАСТНЫЙ
2. ВСЕМОГЪЩИЯТ И БОГ - СЕДМОЧАСТЕН
Появление вселенского энергетического присутствия Всемогущего происходит одновременно с появлением на арене космического действия высоких создателей и правителей эволюционных сверхвселенных.
Появяването на вселенското енергетическо присъствие на Всемогъщият протича едновременно с появяването на арената на космическото действие на високите създатели и управители на еволюционните свръхвселени.
Бог-Высший обретает свои духовные и личностные атрибуты в Райской Троице, однако актуализация его энергии осуществляется в действиях Сынов-Создателей, От Века Древних и Главных Духов, чьи совместные акты являются источником его возрастающего могущества как всесильного властелина в семи сверхвселенных и по отношению к ним.
Богът-Висш притежава свои духовни и личностни атрибути в Райската Троица, обаче актуализацията на неговите енергии се осъществяват в действията на Синовете-Създатели, От Векове Древните и Главните Духове, чиито съвместни актове се явяват източници на неговото нарастващо могъщество като вселенски властелин в седемте свръхвселени и по отношение към тях.
Безусловное Райское Божество непостижимо для эволюционирующих созданий времени и пространства. Вечность и бесконечность знаменуют собой такой уровень божественной реальности, который недоступен пониманию пространственно-временных созданий. Бесконечность божества и абсолютность владычества - неотъемлемые свойства Райской Троицы, а Троица представляет собой реальность, в определенном смысле выходящую за пределы понимания смертного человека. Пространственно-временным созданиям нужны первопричины, соотношения и предназначения, чтобы осмыслить существующие во вселенной связи и понять значение заключенных в божественности ценностей. Поэтому Райское Божество ослабляет и иным образом обусловливает внерайские олицетворения божественности,
Безусловното Райско Божество е непостижимо за еволюиращите създания на времето и пространството. Вечността и безкрайността ознаменуват със себе си такова ниво на божествена реалност, което е недостъпно за пространствено-времевите създания. Безкрайността на божествата и абсолютността на владичеството - са неотменими свойства на Райската Троица, а Троицата представлява по себе си реалност, в определен смисъл излизаща зад пределите на разбиране от смъртния човек. На пространствено-времевите създания са нужни първопричини, съотношения и предназначения, за да осмислят съществуващите във вселената връзки и да разберат значението на заключените в божествеността ценности. Поради това Райското Божество отслабва и по друг начин обуславя извън райските олицетворявания на божествеността,
Страница 1270
тем самым порождая Высших Создателей и их партнеров, которые извечно несут свет жизни во всё новые пределы, всё дальше от его Райского источника, пока он не находит свое наиболее отдаленное и прекрасное выражение в земных жизнях, проживаемых посвященческими Сынами в эволюционных мирах.
по този същия начин пораждайки Висшите Създатели и техните партньори, които извечно носят светлината на живота във всички нови предели, все по-далече от неговия Райски източник, докато той не намери своето най-отдалечено и прекрасно изразяване в земните животи, преживявани от посвещеническите Синове в еволюционните светове.
Таково происхождение Бога-Семичастного, последовательные уровни которого встречаются смертному человеку в следующем порядке:
Такъв е произхода на Богът-Седмочастен, последователните нива на който се срещат със смъртния човек в следния ред:
1. Сыны-Создатели (и Созидательные Духи).
1. Синовете-Създатели (и Съзидателните Духове).
2. От Века Древние.
2. От Векове Древните.
3. Семь Главных Духов.
3. Седемте Главни Духове.
4. Высшее Существо.
4. Висшето Същество.
5. Совместный Вершитель.
5. Съвместният Вършител.
6. Вечный Сын.
6. Вечният Син.
7. Всеобщий Отец.
7. Всеобщият Отец.
Первые три уровня суть Высшие Создатели; три последних уровня - Райские Божества. Высшее извечно занимает промежуточное положение как эмпирическое духовное олицетворение Райской Троицы и эмпирическое средоточие всемогущей эволюционной энергии порожденных Райскими Божествами создателей. Высшее Существо является максимальным раскрытием Божества семи сверхвселенным в нынешнюю вселенскую эпоху.
Първите три нива са същност на Висшите Създатели; последните три нива - Райските Божества. Висшият извечно заема промеждутъчно положение като емпирически духовно олицетворение на Райската Троица и емпирическо съсредоточие на всемогъщата еволюционна енергия на породените от Райските Божества създатели. Висшето Същество се явява максимално разкритие на Божеството в седемте свръхвселени в днешната вселенска епоха.
Исходя из логики смертных, можно было бы сделать вывод, что эмпирическое воссоединение совокупных деяний первых трех уровней Бога-Семичастного было бы равноценным уровню Райского Божества, однако это не так. Райское Божество является экзистенциальным Божеством. Высшие Создатели, в своем божественном единстве энергии и личности, представляют собой и выражают новый силовой потенциал эмпирического Божества. И этот имеющий эмпирическое происхождение силовой потенциал вступает в неизбежный союз с эмпирическим Божеством троичного происхождения - Высшим Существом.
Изхождайки от логиката на смъртните, би могло да се направи извода, че емпирическото възсъединяване на съвкупните деяния на първите три нива на Бога-Седмочастен било би равноценно на нивото на Райското Божество, обаче това не е така. Райското Божество се явява екзистенциално Божество. Висшите Създатели, в своето божествено единство на енергията и личността, представляват па себе си и изразяват новия силов потенциал на емпирическото Божество. И този имащ енергетичен произход силов потенциал встъпва в неизбежен съюз с емпирическото Божество от троичен произход - Висшето Същество.
Бог-Высший не есть Райская Троица, как не является он ни одним из тех сверхвселенских Создателей, чьи функции он действительно синтезирует в своем эволюционирующем всемогуществе, ни всеми ими в совокупности. Хотя источником происхождения Бога-Высшего является Троица, для эволюционных созданий он становится энергетической личностью только через координирование функций трех первых уровней Бога-Семичастного. В настоящее время Всемогущий-Высший реализуется во времени и пространстве через деятельность Высших Созидательных Личностей, так же как в вечности Совместный Вершитель мгновенно возникает по воле Всеобщего Отца и Вечного Сына. Эти существа, принадлежащие первым трем уровням Бога-Семичастного, являются самой сущностью и источником энергии Всемогущего-Высшего. Поэтому они должны извечно сопровождать и поддерживать его административные действия.
Богът-Висш не е Райската Троица, както не се явява той нито един от тези свръхвселенски Създатели, чиито функции той действително синтезира в своето еволюционно всемогъщество, нито от всички техни съвкупности. Макар източникът на произход на Бога-Висш да се явява Троицата, за еволюционните създания той става енергетическа личност само чрез координиране на функциите на трите първи нива на Бога-Седмочастен. В настояще време Всемогъщият-Висш се реализира във времето и пространството чрез деятелността на Висшите Съзидателни Личности, така също както във вечността Съвместния Вършител мигновено възниква по волята на Всеобщия Отец и Вечния Син. Тези същества, принадлежащи към първите три нива на Бога-Седмочастен, се явяват самата същност и източник на енергия за Всемогъщия-Висш. Поради това те са длъжни извечно да съпровождат и поддържат неговите административни действия.
3. ВСЕМОГУЩИЙ И РАЙСКОЕ БОЖЕСТВО
3. ВСЕМОГЪЩИЯТ И РАЙСКОТО БОЖЕСТВО
Деятельность Райских Божеств является не только непосредственной, через охватывающие всю вселенную гравитационные контуры, но и опосредованной, осуществляемой через различных посредников и через другие проявления, такие как:
Деятелността на Райските Божества се явява не толкова непосредствена, чрез обхващащите цялата вселена гравитационни контури, но и опосредствена, осъществявана чрез различните посредници и чрез други проявления, такива като:
1. Средоточия разума Третьего Источника и Центра. Конечные области энергии и духа буквально скрепляются присутствиями разума Совместного Вершителя. Это справедливо для широкого спектра духовных существ, начиная с Созидательного Духа локальной вселенной, Отражательных Духов сверхвселенной
1. Съсредоточаване на разума на Третият Източник и Център. Крайните области на енергията и духа буквално се съединяват от присъствието на разума на Съвместния Вършител. Това е справедливо за широкия спектър от духовни същества, започвайки със Съзидателния Дух на локалната вселена, отражателните Духове на свръхвселената
Страница 1271
и кончая Главными Духами большой вселенной. Контуры разума, исходящие из этих разнообразных разумных существ, представляют собой космическую арену, на которой создания делают свой выбор. Разум - это эластичная реальность, которой с такой легкостью могут распоряжаться и создания, и Создатели. Это важнейшее звено, соединяющее материю и дух. Посвящение разума Третьего Источника и Центра объединяет духовное лицо Бога-Высшего с эмпирической энергией эволюционного Всемогущего.
и завършвайки с Главните Духове от голямата вселена. Контурите на разума, изхождащи от тези разнообразни разумни същества, представляват по себе си космическа арена, на която създанията правят своя избор. Разумът - това е еластична реалност, който с такава лекота могат да се разпореждат и създанията и Създателите. Това е най-важното звено, съединяващо материята и духа. Посвещението на разума на Третият Източник и Център обединява духовното лице на Бога Висш с емпирическата енергия на еволюционния Всемогъщ.
2. Раскрытия личности Второго Источника и Центра. Присутствия разума Совместного Вершителя объединяют божественный дух с конфигурацией энергии. Посвященческие инкарнации Вечного Сына и его Райских Сынов объединяют, а фактически они становятся одним целым, божественную сущность Создателя с эволюционирующей сущностью создания. Высший - это и создание, и создатель; возможность его существования в таком качестве раскрывается в посвященческих деяниях Вечного Сына и его неподчиненных и подчиненных Сынов. Сыны посвященческих категорий - Михаилы и Авоналы - действительно прибавляют к своей божественной сущности подлинную сущность созданий, которая стала их собственной за счет проживания настоящей жизни созданий в эволюционных мирах. Когда божественное становится подобным человеческому, такое отношение несет в себе возможность превращения человеческого в божественное.
2. Разкриване личността на Вторият Източник и Център. Присъствието на разума на Съвместния Вършител обединява божествения дух с конфигурацията на енергията. Посвещеническите инкарнации на Вечният Син и неговите Райски Синове обединяват, а фактически те стават единно цяло, божествената същност на Създателя с еволюиращата същност на създанието. Висшият - това е и създанието, и създателя; възможността за неговото съществуване в такова качество се разкрива в посвещеническите деяния на Вечния Син и неговите не подчинени и подчинени Синове. Синовете от посвещеническата категория - Михаилите и Авоналите - действително прибавят към своята божествена същност истинската същност на създанията, която е станала тяхна собствена за сметка на преживяването на истинския живот на създанията в еволюционните светове. Когато божественото стане подобно на човешкото, такова отношение носи в себе си възможност за превръщане на човешкото в божествено.
3. Присутствие Первого Источника и Центра, пребывающее в созданиях. Разум объединяет духовные причинности с энергетическими реакциями; посвященческое служение объединяет нисхождения божественности с восхождениями созданий; пребывающие в созданиях частицы Всеобщего Отца действительно объединяют эволюционирующие создания с Богом в Раю. Существует много подобных разновидностей духовного присутствия Отца, вселяющихся в многочисленные категории личностей, и в смертном человеке такими божественными частицами Бога являются Настройщики Сознания. Таинственные Наставники становятся для человека тем же, чем Райская Троица - для Высшего Существа. Настройщики суть абсолютные основания, и на абсолютных основаниях, в результате свободного выбора, может развиться божественная реальность вечностной сущности: для человека - это завершитель, для Божества - Бог-Высший.
3. Присъствие на Първият Източник и Център, пребиваващ в създанията. Разумът обединява духовните причини с енергетичните реакции; посвещеническото служене обединява нисхождането на божествеността с възхождането на създанията; пребиваващите в създанията частици от Всеобщия Отец действително обединяват еволюиращите създания с Бога в Рая. Съществуват много подобни разновидности на духовното присъствие на Отца, вселяващи се в многочислените категории личности, и в смъртния човек такива божествени частици от Бога се явяват Настройчиците на Съзнанието. Тайнствените Наставници стават за човека това същото, което Райската Троица - за Висшето Същество. Настройчиците са същност на абсолютните основания, и на абсолютните основания, в резултат от свободния избор, може да се развива божествената реалност на вечната същност: за човека - това е завършителя, за Божеството - Бога-Висш.
Посвящения созданиям, осуществляемые Райскими категориями Сынов, позволяют этим божественным Сынам обогатить свои личности за счет приобретения действительной сущности вселенских созданий, в то время как для самих созданий такие посвящения неизменно раскрывают Райский путь достижения божественности. Посвящения Настройщиков Всеобщим Отцом позволяют ему привлечь к себе личности обладающих свободой выбора волевых созданий. И во всех таких отношениях, существующих в конечных вселенных, Совместный Вершитель является неизменным источником служения разума, благодаря которому осуществляются эти действия.
Посвещаването на създанията, осъществявано от Райските категории Синове, позволява на тези божествени Синове да обогатят своите личности за сметка на придобиване на действителната същност на вселенските създания, в това време когато за самите създания такива посвещения неизменно разкриват Райския път за достигане на божествеността. Посвещението на Настройчиците на Съзнанието от Всеобщия Отец му позволява да привлече към себе си личности притежаващи свободата на избора волеви създания. И във всички такива отношения, съществуващи в крайните вселени, Съвместния Вършител се явява неизменен източник на служене на разума, благодарение на който се осъществяват тези действия.
С помощью этих и многих других методов Райские Божества участвуют в эволюционных процессах времени, раскрывающихся на кружащихся планетах пространства и достигающих своей кульминации в Высшем - личностном следствии всей эволюции.
С помощта на тези и много други методи Райските Божества участвуват в процесите на времето, разкриващи се на въртящите се планети в пространството и достигащи своята кулминация във Висшия - личностното следствие от цялата еволюция.
4. ВСЕМОГУЩИЙ И ВЫСШИЕ СОЗДАТЕЛИ
4. ВСЕМОГЪЩИЯТ И ВИСШИТЕ СЪЗДАТЕЛИ
Единство Высшего Целого зависит от постепенного объединения конечных частей; актуализация Высшего является следствием и производным именно этих объединений факторов верховности - создателей, созданий, интеллектов и энергий вселенных.
Единството на Висшият Цял зависи от постепенното обединение на крайните части; актуализацията на Висшият се явява следствие и производно именно на това обединение на факторите на върховността - създателите, създанията, интелектите и енергиите на вселените.
Страница 1272
На протяжении тех эпох, когда суверенность Верховности претерпевает развитие во времени, всемогущая энергия Высшего зависит от божественных действий Бога-Семичастного, причем особенно тесные отношения существуют, по-видимому, между Высшим Существом и Совместным Вершителем вместе с его первичными личностями - Семью Главными Духами. Как Совместный Вершитель, Бесконечный Дух действует многими способами, компенсирующими несовершенность эволюционного Божества, и поддерживает весьма тесные отношения с Высшим. В определенной мере, столь же тесные отношения с Высшим существуют и у Главных Духов, в особенности, у Седьмого Главного Духа, который выступает от имени Высшего. Этот Дух знает Высшего - он поддерживает с ним личную связь.
На протежение на тези епохи, когато суверенността на Върховността претърпява развитие във времето, всемогъщата енергия на Висшия зависи от божествените действия на Бога-Седмочастен, при което особено тесни отношения съществуват, видимо, между Висшето Същество и Съвместния Вършител заедно с неговите първични личности - Седемте Главни Духове. Както Съвместният Вършител, Безкрайният Дух действува по много начини, компенсиращи несъвършенството на еволюционното Божество, и поддържа изключително тесни отношения с Висшия. В определена степен, също толкова тесни отношения с Висшия съществуват и у Главните Духове, в особеност, у Седмия Главен Дух, който излиза от името на Висшия. Този Дух познава Висшия - той поддържа с него лична връзка.
На ранней стадии составления плана по сотворению сверхвселенных Главные Духи объединились с породившей их Троицей в совместном создании сорока девяти Отражательных Духов, а Высшее Существо, со своей стороны, осуществило творческий акт, ставший кульминацией совместных актов Райской Троицы и созидательных детей Райского Божества. Появился Мажестон, являющийся с тех пор средоточием космического присутствия Высшего Разума, в то время как Главные Духи остаются источниками-центрами обширного служения космического разума.
На ранният стадий от съставянето на плана по сътворяване на свръхвселените Главните Духове са се обединили с породилата ги Троица в съвместното създаване на четиридесет и деветте Отражателни Духове, а Висшето Същество, от своя страна, е осъществило творчески акт, станал кулминация на съвместните актова на Райската Троица и съзидателните деца на Райското Божество. Появил се Мажестон, явяващ се от този момент съсредоточие на космическото присъствие на Висшия Разум, в това време когато Главните Духове си остават източници-центрове на обширното служене на космическия разум.
Однако Главные духи продолжают контролировать Отражательных Духов. Седьмой Главный Дух (осуществляющий общее наблюдение за Орвонтоном из центральной вселенной) поддерживает личную связь с находящимися на Уверсе семью Отражательными Духами (и осуществляет общее наблюдение за ними). При исполнении контрольно-административных функций между сверхвселенными или в пределах сверхвселенной он пользуется отражательной связью с Отражательными Духами своего собственного типа, которые находятся в столице каждой сверхвселенной.
Обаче Главните духове продължават да контролират Отражателните Духове. Седмият Главен Дух (осъществяващ общото наблюдение на Орвонтон от централната вселена) поддържа лична връзка с намиращите се на Уверса седем Отражателни Духове (и осъществява общо наблюдение върху тях). При изпълнение на контролно-административните функции между свръхвселените или в пределите на свръхвселената той се ползува от отражателната връзка с Отражателните Духове от своя собствен тип, които се намират в столицата на всяка свръхвселена.
Эти Главные Духи не только поддерживают и расширяют владычество Верховности, но, в свою очередь, испытывают воздействие созидательных замыслов Высшего. Обычно совместные творения Главных Духов относятся к полуматериальному типу (управляющие энергией и т.п.), в то время как их индивидуальные творения принадлежат к духовному типу (супернафимы и т.п.). Однако, когда Главные Духи совместно создали Семь Кольцевых Духов в ответ на волю и замысел Высшего Существа, то следует отметить, что они произвели духовное, а не материальное или полуматериальное потомство.
Тези Главни Духове не само поддържат и разширяват владичеството на Върховността, но, на свой ред, изпитват въздействието на съзидателните замисли на Висшия. Обикновено съвместните творения на Главните Духове се отнася към полуматериалния тип (управляващи енергията и т.п.), в това време когато техните индивидуални творения принадлежат към духовния тип (супернафими и т.п.). Обаче, когато Главните Духове съвместно създали Седемте Духове на Пръстените в отговор на волята и замисъла на Висшето Същество, то следва да се отбележи, че те са произвели духовно, а не материално или полуматериално потомство.
То, что относится к Главным Духам сверхвселенных, касается и триединых правителей этих сверхтворений - От Века Древних. Эти олицетворения справедливости и правосудия Троицы во времени и пространстве являются практическими рычагами мобилизации всемогущества Высшего, исполняющими функцию семичастных средоточий эволюции тринитарного владычества в регионах времени и пространства. Находясь на полпути между Раем и эволюционирующими мирами, эти владыки троичного происхождения видят обе стороны, знают обе стороны и согласовывают обе стороны.
Това, което се отнася към Главният Дух на свръхвселените, се отнася и до триединните управители на тези свръх творения - От Векове Древните. Тези олицетворения на справедливостта и правосъдието на Троицата във времето и пространството се явяват практическите лостове за мобилизацията на всемогъществото на Висшия, изпълняващи функцията на седмочастните съсредоточавания на еволюцията на тринитарното владичество в регионите на времето и пространството. Намирайки се на половината път между Рая и еволюиращите светове, тези владици от троичен произход виждат двете страни, познават двете страни и съгласуват двете страни.
Однако настоящими лабораториями, в которых разрабатываются эксперименты с разумом, исследования галактик, методы раскрытия божественности и развития личности, являются локальные вселенные, в своей космической совокупности образующие действительный фундамент, на котором Высший достигает эволюции своего божественного начала в опыте и посредством опыта.
Обаче истинските лаборатории, в които се разработват експериментите с разума, изследването на галактиките, методите за разкриване на божествеността и развитието на личността, се явяват локалните вселени, в своята космическа съвкупност образуващи действителния фундамент, на който Висшия достига еволюцията на своето божествено начало в опита и посредством опита.
Даже Создатели эволюционируют в локальных вселенных: духовное присутствие Совместного Вершителя проходит развитие от средоточия живой энергии до божественной личности Вселенского Материнского Духа; Сын-Создатель проходит путь от экзистенциальной Райской божественности до эмпирической сущности высшего владычества. Локальные вселенные суть отправные точки истинной
Даже създателите еволюират в локалните вселени: духовното присъствие на Съвместният Вършител преминава развитие от съсредоточаване на живата енергия до божествената личност на Вселенския Майчински Дух; Сина-Създател преминава пътя от екзистенциалната Райска божественост до емпирическата същност на висшето владичество. Локалните вселени са същност отправните точки на истинската
Страница 1273
эволюции - места появления действительно несовершенных личностей, наделенных способностью по собственной воле участвовать в создании самих себя такими, какими им суждено стать.
еволюция - мястото на появяване на действително несъвършените личности, надарени със способността по собствена воля да участвуват в създаването на самите себе си такива, каквито им е съдено да станат.
В своих посвящениях эволюционным мирам Сыны-Арбитры со временем обретают сущность, выражающую божественность Рая в эмпирическом объединении с высшими духовными ценностями материальной человеческой природы. В этих и иных посвящениях Создатели Михаилы также обретают сущность своих детей в локальных вселенных и способность видеть космос их глазами. Такие Сыны-Владыки приближаются к совершенству овладения субверховным опытом; а когда их полновластие в локальных вселенных расширяется и включает в себя связанных с ними Созидательных Духов, то можно сказать, что оно приближается к пределам верховности в отношении нынешних потенциалов эволюционной большой вселенной.
В своите посвещения на еволюционните светове Синовете-Арбитри с времето придобиват същност, изразяваща божествеността на Рая в емпирическото обединение с висшите духовни ценности на материалната човешка природа. В тези и други посвещения Създателите Михаили също така придобиват същността на своите деца в локалните вселени и способността на виждат космоса с техните очи. Такива Синове-Владици се приближават към съвършенството в овладяването на субвърховния опит; а когато тяхното пълновластие в локалните вселени се разширява и включва във себе си свързаните с тях Съзидателни Духове, то може да се каже, че то се приближава към пределите на върховността в отношение на днешните потенциали на еволюционната голяма вселена.
Когда посвященческие Сыны открывают человеку новые пути для поиска Бога, они не творят эти способы достижения божественности, а освещают вечные столбовые дороги прогресса, ведущие через присутствие Высшего к Райскому Отцу.
Когато посвещеническите Синове откриват за човека нови пътища за търсене на Бога, те не творят тези начини за достигане на божествеността, а освещават вечните главни пътища на прогреса, водещи чрез присъствието на Висшия към Райския Отец.
Локальные вселенные являются отправными пунктами личностей, наиболее удаленных от Бога и потому способных испытать наибольшую степень духовного восхождения во вселенной, достичь максимального эмпирического участия в сотворении самих себя. Те же самые локальные вселенные равным образом предоставляют опыт максимально возможной глубины для нисходящих личностей, и значение этого опыта для таких личностей равноценно значению опыта восхождения к Раю для эволюционирующих созданий.
Локалните вселени се явяват отправни пунктове за личностите, най-отдалечени от Бога и поради това способни да изпитат в най-голяма степен духовното възхождане във вселената, да достигнат максималното емпирическо участие в претворяване на самите себе си. Тези самите същи локални вселени по еднакъв начин предоставят опита за максимално възможната дълбочина за низходящите личности, и значението на този опит за такива личности е равноценно на значението на опита от възхождането към Рая за еволюиращите създания.
Очевидно, смертный человек необходим для полноты функции Бога-Семичастного в процессе достижения этой группой божественных существ своего апогея - актуализации Высшего. Существует много других категорий вселенских личностей, столь же необходимых для становления всемогущей энергии Высшего, Однако это описание дается в наставление людям, и потому оно в значительной мере ограничено теми из факторов, влияющих на эволюцию Бога-Семичастного, которые имеют отношение к смертному человеку.
Очевидно, смъртният човек е необходим за пълнотата във функциите на Бога-Седмочастен в процеса на достигане на тази група божествени същества до своя апогей - актуализацията на Висшия. Съществуват много други категории вселенски личности, също толкова необходими за формирането всемогъщата енергия на Висшия. Обаче това описание се дава в наставление на хората, и поради това то в значителна степен е ограничено от тези фактори, влияещи на еволюцията на Бога-Седмочастен, които имат отношение към смъртния човек.
5. ВСЕМОГУЩИЙ И СЕМИЧАСТНЫЕ УПРАВЛЯЮЩИЕ
5. ВСЕМОГЪЩИЯТ И СЕДМОЧАСТНИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ
Вы уже знаете о связи Бога-Семичастного с Высшим Существом, и теперь вы должны понимать, что Семичастный включает и управляющих, и создателей большой вселенной. К семичастным управляющим большой вселенной относятся следующие существа:
Вие вече знаете за връзката на Бога-Седмочастен с Висшето Същество, и сега вие трябва да разберете, че Седмочастният включва и управляващите, и създателите на голямата вселена. Към седмочастните управляващи голямата вселена се отнасят следните същества:
1. Главные Физические Регуляторы.
1. Главните Физически Регулатори.
2. Высшие Энергетические Центры.
2. Висшите Енергетически Центрове.
3. Высшие Управляющие Энергией.
3. Висшите Управляващи Енергията.
4. Всемогущий-Высший.
4. Всемогъщият-Висш.
5. Бог Действия - Бесконечный Дух.
5. Богът на Действието - Безкрайният Дух.
6. Остров Рай.
6. Островът Рай.
7. Источник Рая Всеобщий Отец.
7. Източникът на Рая Всеобщият Отец.
Эти семь групп функционально неотделимы от Бога-Семичастного и образуют уровень физического управления, осуществляемого данным объединением Божеств.
Тези седем групи функционално са неотделими от Бога-Седмочастен и образуват нивото на физическото управление, осъществявано от даденото обединение на Божествата.
В сверхвселенском смысле, разделение энергии и духа (происходящее из совместного присутствия Вечного Сына и Острова Рай) получило символическое
В свръхвселенският смисъл, разделение на енергията и духа (произхождащо от съвместното присъствие на Вечния Син и Острова Рай) е получило символично
Страница 1274
выражение, когда Семь Главных Духов объединились для совершения своего первого совместного творческого акта. Это событие ознаменовало собой появление Семи Высших Управляющих Энергией. Одновременно с этим произошло выделение духовных контуров Главных Духов - резко отличающихся от физической деятельности, оставшейся в в†дении управляющих энергией, - и сразу же появился космический разум: новый фактор, координирующий материю и дух.
изразяване, когато Седемте Главни Духове са се обединили за извършване на своя първи съвместен творчески акт. Това събитие е ознаменувало по себе си появяването на Седемте Висши Управляващи Енергията. Едновременно с това е протекло отделянето на духовните контури на Главните Духове - рязко отличаващи се от физическата деятелност, оставаща си в ръков†денето на управляващите енергията, - и веднага също се появил космическия разум: новия фактор, координиращ материята и духа.
Всемогущий-Высший эволюционирует в качестве верховного управляющего физическим могуществом большой вселенной. В нынешнюю вселенскую эпоху этот потенциал физического могущества представляется сосредоточенным в Семи Высших Управляющих Энергией, действующих через стационарные местоположения энергетических центров и подвижные присутствия физических регуляторов.
Всемогъщият-Висш еволюира в качеството на върховен управляващ физическото могъщество на голямата вселена. В днешната вселенска епоха този потенциал на физическото могъщество се представя съсредоточен в Седемте Висши Управляващи Енергията, действуващи чрез стационарните местоположения на енергетическите центрове и подвижното присъствие на физическите регулатори.
Временные вселенные несовершенны; совершенство - их предназначение. Борьба за совершенство затрагивает не только интеллектуальный и духовный, но и физический уровень энергии и массы. Утверждение семи сверхвселенных в свете и жизни предполагает достижение ими физической устойчивости. Считается, что окончательное достижение материального равновесия ознаменует собой завершение эволюции физического управления Всемогущего.
Времевите вселени са несъвършени; съвършенството - е тяхното предназначение. Борбата за съвършенство загатва не само интелектуалното и духовното, но и физическото ниво на енергията и масата. Утвърждаването на седемте свръхвселени в светлина и живот предполага достигането от тях на физическа устойчивост. Счита се, че окончателното достигане на материално равновесие ознаменува със себе си завършване еволюцията на физическото управление на Всемогъщият.
На раннем этапе построения вселенной даже Райские Создатели уделяют основное внимание материальному равновесию. Строение локальной вселенной приобретает определенные контуры не только в результате деятельности энергетических центров, но и благодаря пространственному присутствию Созидательного Духа. В эти ранние эпохи построения локальной вселенной Сын-Создатель демонстрирует малопонятное свойство управления материей, и он покидает свою столичную планету только после того, как локальная вселенная становится в целом устойчивой.
На ранния етап от построяване на вселената даже Райските Създатели отделят основно внимание на материалното равновесие. Строежа на локалната вселена придобива определени контури не само в резултат от деятелността на енергетическите центрове, но и благодарение пространственото присъствие на Съзидателния Дух. В тези ранни епохи от построяването на локалната вселена Сина-Създател демонстрира малко разбираемо свойство за управление на материята, и той напуска своята столична планета само след това, когато локалната вселена стане изцяло устойчива.
В конечном счете, любая энергия реагирует на разум, и физические регуляторы являются детьми Бога разума, активирующего эталон Рая. Интеллектуальные способности управляющих энергией неизменно посвящены осуществлению физической регуляции. Их борьба за физическое господство над отношениями энергии и движениями массы прекращается только после достижения конечной победы над энергиями и массами, образующими постоянную область их деятельности.
В крайна сметка, всяка енергия реагира на разума, и физическите регулатори се явяват деца на Бога на разума, активиращ еталона на Рая. Интелектуалните способности на управляващите енергията неизменно са посветени на осъществяване на физическата регулация. Тяхната борба за физическо господство над отношенията на енергията и движението на масата се прекратяват само след достигане на крайна победа над енергиите и масите, образуващи постоянната област на тяхната деятелност.
Борьба духа во времени и пространстве заключается в эволюции духовного господства над материей посредством (личностного) разума; физическая (неличностная) эволюция вселенных заключается в согласовании космической энергии и представления об устойчивости, которое содержится в разуме, подчиненном сверхуправлению духа. Вся эволюция совокупной большой вселенной заключается в личностном объединении контролирующего энергию разума и координированного с духом интеллекта; она раскроется в полном проявлении всемогущей энергии Высшего.
Борбата на духа във времето и пространството се заключава в еволюцията на духовното господство над материята посредством (личностния) разума; физическата (неличностна) еволюция на вселените се заключава в съгласуването на космическата енергия и представите за устойчивост, които се съдържат в разума, подчинен на свръхуправлението на духа. Цялата еволюция на съвкупната голяма вселена се заключава в личностното обединение на контролиращия енергията разум и координирания с духа интелект; тя се разкрива в пълното проявление на всемогъщата енергия на Висшия.
Трудность достижения состояния динамического равновесия объясняется фактом роста космоса. Появление новой энергии и новой массы постоянно ставит под угрозу контуры, упрочившиеся в физическом творении. Растущая вселенная - это неустойчивая вселенная. Поэтому ни одна часть космического целого не может обрести подлинной устойчивости, пока, в должное время, не будет достигнута материальная завершенность семи сверхвселенных.
Трудността в достигането на състояние на динамично равновесие се обяснява с факта на ръста на космоса. Появяването на нова енергия и нова маса постоянно поставят под заплаха контурите, осигуряващи се във физическото творение. Растящата вселена - това е неустойчива вселена. Поради това нито една част от космическото цяло не може да придобие истинска устойчивост, докато, в необходимото време, не бъде достигната материалната завършеност на седемте свръхвселени.
В устойчивых вселенных света и жизни не бывает неожиданных физических явлений, имеющих принципиальное значение. Здесь достигнут относительно полный контроль над материальным творением. Тем не менее проблемы взаимоотношений устойчивых и эволюционирующих вселенных продолжают находиться
В устойчивите вселени на светлина и живот няма неочаквани физически явления, имащи принципно значение. Тук е достигнат относително пълен контрол над материалното творение. Още повече проблемите на взаимоотношения са устойчиви и еволюиращите вселени продължават да се намират
Страница 1275
в центре внимания Управляющих Вселенской Энергией. Однако эти проблемы постепенно исчезнут с уменьшением новой творческой активности по мере приближения большой вселенной к апогею эволюционного выражения.
в центъра на вниманието на Управляващите Вселенската Енергия. Обаче тези проблеми постепенно ще изчезнат с намаляване на новата творческа активност по степента на приближаване на голямата вселена към апогея на еволюционното изразяване.
6. ГОСПОДСТВО ДУХА
6. ГОСПОДСТВО НА ДУХА
В эволюционных сверхвселенных энергия-вещество преобладает во всём, кроме личности, где дух, через посредство разума, стремится обрести господствующее положение. Цель эволюционных вселенных - подчинение энергии-вещества разуму, согласование разума и духа, и всё это достигается благодаря созидательному и объединяющему присутствию личности. Таким образом, по отношению к личности, физические системы действительно становятся подчиненными, интеллектуальные системы - согласованными, и духовные системы руководящими.
В еволюционните свръхвселени енергията-вещество преобладава във всичко, освен в личността, където духа, чрез посредничеството на разума, се стреми да придобие господстващо положение. Целта на еволюционните вселени - подчиняването на енергията-вещество на разума, съгласуване на разума и духа, и всичко това се достига благодарение на съзидателното и обединяващо присъствие на личността. По такъв начин, по отношение към личността, физическите системи действително стават подчинени, интелектуалните системи - съгласувани, и духовните системи ръководещи.
Этот союз энергии и личности выражается на уровнях божества в Высшем и в виде Высшего. Однако действительная эволюция духовного господства есть такой рост, который основан на свободных волевых актах Создателей и созданий большой вселенной.
Този съюз на енергията и личността се изразява на нивата на божествата във Висшия и във вид на Висшия. Обаче действителната еволюция на духовното господство е такъв ръст, който е основан на свободните волеви атаки на Създателите и създанията от голямата вселена.
На абсолютных уровнях энергия и дух составляют единое целое. Но при переходе на другие уровни сразу же возникает отличие, и по мере движения энергии и духа вовне из Рая пропасть между ними увеличивается до тех пор, пока в локальных вселенных они не становятся совершенно различными. Они не являются более ни идентичными, ни похожими друг на друга, и необходимо посредничество разума, чтобы обеспечить их взаимосвязь.
На абсолютните нива енергията и духът съставляват единно цяло. Но при прехода на други нива веднага също възниква разлика, и по степента на движение на енергията и духа навън от Рая пропастта между тях се увеличава до този момент, докато в локалните вселени те не станат съвършено различни. Те не се явяват повече нито идентични, нито приличащи едно на друго, и е необходимо посредничеството на разума, за да обезпечи тяхната взаимовръзка.
Тот факт, что энергия может направляться действиями регулирующих личностей, демонстрирует чувствительность энергии к воздействию разума. Тот факт, что масса может стабилизироваться действиями тех же самых регуляторов, указывает на чувствительность массы к упорядочивающему присутствию разума. И тот факт, что сам дух, присутствующий в волевой личности, может с помощью разума стремиться к подчинению энергии-вещества, говорит о потенциальном единстве всего конечного творения.
Този факт, че енергията може да се направлява от действията на регулиращите личности, демонстрира чувствителността на енергията към въздействието на разума. Този факт, че масата може да се стабилизира от действията на тези същите самите регулатори, указва за чувствителността на масата към подреждащото присъствие на разума. И този факт, че самият дух, присъствуващ във волевата личност, може с помощта на разума да се стреми към подчинение на енергията-вещество, говори за потенциалното единство на цялото крайно творение.
По всей вселенной вселенных существует взаимозависимость всех сил и личностей. Сыны-Создатели и Созидательные Духи зависят от сотрудничества энергетических центров и физических регуляторов в организации вселенных; деятельность Высших Управляющих Энергией была бы неполной без сверхуправления Главных Духов. Устройство физической жизни человека делает его отчасти восприимчивым к велениям (личностного) разума. В свою очередь, тот же разум подчиняется целенаправленному водительству духа, и результатом такого эволюционного развития становится появление нового дитя Высшего нового личностного объединения нескольких видов космической реальности.
По цялата вселена на вселените съществува взаимозависимост на всички сили и личности. Синовете-Създатели и Съзидателните Духове зависят от сътрудничеството на енергетическите центрове и физическите регулатори в организацията на вселените; деятелността на Висшите Управляващи на Енергията би била непълна без свръхуправлението на Главните Духове. Устройството на физическия живот на човека го прави отчасти възприемчив към повелите на (личностния) разума. На свой ред, този същият разум се подчинява на целенасоченото водителство на духа, и резултат от такова еволюционно развитие става появяването на новото дете на Висшия новото личностно обединение на няколко вида космически реалности.
С целым дело обстоит так же, как и с частями: духовному лицу Высшего требуется эволюционная энергия Всемогущего, чтобы добиться полноты Божества и достигнуть своей цели - объединения в Троице. Это осуществляется личностями пространства и времени. Однако кульминацией и завершением данной деятельности является акт Всемогущего-Высшего. И хотя рост целого есть, таким образом, соединение воедино совокупного роста частей, отсюда следует и то, что эволюция частей является неполным отражением целенаправленного роста целого.
С цялото нещата стоят също така, както и с частите: на духовното лице на Висшия са му необходима еволюционната енергия на Всемогъщия, за да постигне пълнотата на Божеството и да достигне до своята цел - обединяването в Троицата. Това се осъществява от личностите на пространството и времето. Обаче кулминацията и завършването на дадената деятелност се явява акт на Всемогъщия-Висшия. И макар ръстът на цялото да е, по такъв начин, съединение в едно на съвкупния ръст на частите, от тук следва и това, че еволюцията на частите се явява непълно отражение на целенасочения ръст на цялото.
В Раю монота и дух существуют как единое целое и отличаются только названием. В Хавоне материя и дух по самой своей природе гармоничны, хотя и обладают явными отличиями. Что же касается семи сверхвселенных, то здесь
В Рая монота и духът съществуват като единно цяло и се различават само по названието. В Хавона материята и духът по самата своя природа са хармонични, макар и да притежават явни разлики. Що се отнася до седемте свръхвселени, то тук
Страница 1276
расхождение огромно: глубокая пропасть лежит между космической энергией и божественным духом. Этим объясняется наличие большей эмпирической возможности для действия разума, призванного гармонизовать и в итоге объединить физическую форму с духовными целями. В эволюционирующих во времени вселенных пространства происходит большее ослабление божественности, здесь приходится решать более трудные задачи, и здесь предоставляется больше возможности обрести опыт при решении этих задач. И всё это существующее в сверхвселенной положение расширяет арену эволюционного бытия, где обеспечены равные возможности обретения космического опыта как для создания, так и Создателей, включая Высшее Божество.
разминаването е огромно: дълбока пропаст лежи между космическата енергия и божествения дух. С това се обяснява наличието на голяма емпирическа възможност за действие на разума, призван да хармонизира и в крайна сметка да обедини физическата форма с духовните цели. В еволюиращите във времето вселени от пространството протича голямо отслабване на божествеността, тук се налага да се решават по-трудни задачи, и тук се предоставят големи възможности да се придобие опит при решаването на тези задачи. И цялото това съществуващо в свръхвселената положение разширява арената на еволюционното битие, където са обезпечени равни възможности за придобиване на космически опит както за създанията, така и за Създателите, включвайки и Висшето Божество.
Господство духа, которое является экзистенциальным на абсолютных уровнях, становится эволюционным опытом на конечных уровнях и в семи сверхвселенных. И этот опыт принадлежит равным образом всем - от смертного человека до Высшего Существа. Все борются, борются лично, за достижение цели; все участвуют, участвуют лично, в свершении своей участи.
Господството на духа, което се явява екзистенциално на абсолютните нива, става еволюционен опит на крайните нива и в седемте свръхвселени. И този опит принадлежи по еднакъв начин на всички - от смъртния човек до Висшето Същество. Всички се борят, борят се лично, за достигане на целите; всички участвуват, участвуват лично, в извършване на своята съдба.
7. ЖИВОЙ ОРГАНИЗМ БОЛЬШОЙ ВСЕЛЕННОЙ
7. ЖИВИЯТ ОРГАНИЗЪМ НА ГОЛЯМАТА ВСЕЛЕНА
Большая вселенная - это не только грандиозное материальное творение, которое отличается физическим великолепием, духовным величием и интеллектуальным размахом. Это также замечательный и чувствительный живой организм. В обширном творении - животрепещущем космосе - пульсирует настоящая жизнь. Физическая реальность вселенных символизирует постигаемую реальность Всемогущего-Высшего; и этот материальный живой организм пронизан контурами разума, подобно человеческому телу, покрытому сетью чувствительных нервных волокон. Физическая вселенная насыщена энергетическими контурами, эффективно активирующими материальное творение, подобно человеческому телу, получающему питание и энергию благодаря кровообращению, распределяющему усваиваемые энергетические продукты питания. Обширная вселенная не лишена и тех координирующих центров величественного сверхуправления, которые можно сравнить с тонкой системой химической регуляции человеческого организма. Однако, если бы вы были знакомы со строением энергетического центра, мы могли бы, по аналогии, рассказать вам намного больше о физической вселенной.
Голямата вселена - това не е само грандиозно материално творение, което се отличава с физическо великолепие, духовно величие и интелектуален размах. Това е също така забележителен и чувствителен жив организъм. В обширното творение - животрептящия космос - пулсира истински живот. Физическата реалност на вселените символизира постигаемата реалност на Всемогъщия-Висш; и този материален жив организъм е пронизан от контурите на разума, подобно на човешкото тяло, покрито с мрежа от чувствителни нервни влакна. Физическата вселена е наситена с енергетически контури, ефективно активиращи материалното творение, подобно на човешкото тяло, получаващо храна и енергия благодарение на кръвообращението, разпределящо усвояваните енергетически продукти на храненето. Обширната вселена не е лишена и от тези координиращи центрове на величествено свръхуправление, които може да се сравнят с тънката система на химическа регулация на човешкия организъм. Обаче, ако вие бихте били запознати със строежа на енергетическия център, ние бихме могли, по аналогия, да ви разкажем много повече за физическата вселена.
Как смертные зависят от солнечной энергии для продолжения жизни, так и большая вселенная зависит от неисчерпаемых энергий, излучаемых нижним Раем, для поддержания физической активности и космических движений в пространстве.
Както смъртните зависят от слънчевата енергия за продължаване на живота, така и голямата вселена зависи от неизчерпаемите енергии, излъчвани от долния Рай, за поддържане на физическата активност и космическите движения в пространството.
Разум дан смертным для того, чтобы с его помощью они могли осознать свою индивидуальность и личность; и разум - даже такой, как Разум Высшего - посвящен тотальности конечного, и с помощью данного разума дух этой эволюционирующей личности космоса извечно стремится к господству над энергией-веществом.
Разумът е даден на смъртните за това, че с негова помощ те да могат да осъзнаят своята индивидуалност и личност; и разумът - даже такъв, като Разума на Висшия - е посветен тотално на крайното, и с помощта на дадения разум духа на тази еволюираща личност космоса извечно се стреми към господство над енергията-вещество.
Смертный человек реагирует на духовное руководство подобно тому, как большая вселенная реагирует на необъятный охват духовной гравитации Вечного Сына - всеобщую сверхматериальную связь вечных духовных ценностей во всех творениях конечного космоса времени и пространства.
Смъртният човек реагира на духовното ръководство подобно на това, както голямата вселена реагира на необятния обхват на духовната гравитация на Вечния Син - всеобщата свръхматериална връзка на вечните духовни ценности във всички творения от крайния космос на времето и пространството.
Люди способны на вечное самоотождествление со всецелой и нерушимой вселенской реальностью - слиянием с внутренним Настройщиком Сознания. Так же и Высший находится в вечной зависимости от абсолютной устойчивости Изначального Божества - Райской Троицы.
Хората са способни на вечно самоотъждествяване с всецялата и нерушима вселенска реалност - сливането с вътрешния Настройчик на Съзнанието. Така също и Висшият се намира във вечна зависимост от абсолютната устойчивост на Изначалното Божество - Райската Троица.
Стремление человека к Райскому совершенству, его борьба за обретение Бога создает истинное напряжение божественности в живом космосе, которое можно разрешить только за счет эволюции бессмертной души. Именно такая эволюция происходит в опыте отдельного смертного создания. Однако, когда все создания и
Стремежът на човека към Райското съвършенство, неговата борба за откриване на Бога създава истинско напрежение на божествеността в живия космос, което може да се разреши само за сметка на еволюцията на безсмъртната душа. Именно такава еволюция протича в опита на отделното смъртно създание. Обаче, когато всички създания и
Страница 1277
все Создатели большой вселенной одинаково борются за достижение Бога и божественное совершенство, создается огромное космическое напряжение, которое разрешается только через величественный синтез всемогущей энергии с духовным лицом эволюционирующего Бога всех созданий - Высшего Существа.
всички Създатели от голямата вселена еднакво се борят за достигане на Бога и божественото съвършенство, се създава огромно космическо напрежение, които се разрешава само чрез величествения синтез на всемогъщата енергия с духовното лице на еволюиращия Бог на всички създания - Висшето Същество.
[Подготовлено Могущественным Посланником, временно пребывающим на Урантии.]
[Подготвено от Могъщественият Посланик, временно пребиваващ на Урантия.]
Страница 1278