Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 111. НАСТРОЙЩИК И ДУША
Документ 111. НАСТРОЙЧИК И ДУША
ПРИСУТСТВИЕ божественного Настройщика в разуме человека навсегда лишает науку или философию возможности достигнуть удовлетворительного понимания эволюционирующей человеческой души. Моронтийная душа - дитя вселенной; по-настоящему она познается только через космическую интуицию и духовное открытие.
ПРИСЪСТВИЕТО на божественият Настройчик в разума на човека завинаги лишава науката или философията от възможността да се достигне до удовлетворително разбиране на еволюиращата човешка душа. Моронтийната душа - детето на вселената; действително тя се познава само чрез космическата интуиция и духовно откриване.
Представление о душе и внутреннем духе не является новым для Урантии. Оно часто появлялось в различных планетарных вероучениях. Многие восточные и некоторые западные религии постигли истину о том, что люди совмещают божественное наследие и человеческую наследственность. Ощущение внутреннего присутствия Божества, в дополнение к его внешней вездесущности, с давних пор являлось частью многих урантийских религий. Издавна человек верил в то, что в нем развивается некоторая жизненно важная сущность, которой суждено пережить скоротечное бренное существование.
Представата за душата и вътрешния дух не се явява нова за Урантия. Тя често се е появявала в различните планетарни вероучения. Много източни и някои западни религии са постигнали истината за това, че хората съвместяват божественото наследство и човешката наследственост. Усещането за вътрешното присъствие на Божеството, в допълнение към неговата външна вездесъщност, от далечни времена се явявала част от много урантийски религии. Отдавна човек е вярвал в това, че във него се развива някаква жизнено важна същност, на която е съдено да преживее скоротечното тленно съществуване.
Прежде чем человек понял, что его эволюционирующая душа является порождением божественного духа, он считал, что она находится в различных частях тела - в глазу, в печени, в почках, в сердце и, позднее, в мозгу. Дикарь связывал с душой кровь, дыхание, тень и собственное отражение в воде.
Преди човекът да разбере, че неговата еволюираща душа се явява породена от божествения дух, той считал, че тя се намира в различни части на тялото - в очите, в черния дроб, в бъбреците, в сърцето и, по-късно в мозъка. Дивакът свързвал душата с кръвта, диханието, сянката и собственото отражение във вода.
В концепции атмана индусские учителя действительно приблизились к осознанию природы и присутствия Настройщика, однако они не увидели, что, наряду с Наставником, человек обладает развивающейся и потенциально бессмертной душой. В свою очередь, китайцы различали два аспекта человека: ян и инь, душу и дух. Египтяне и многие африканские племена также верили в два начала - ка и ба; предсущим обычно считался дух, но не душа.
В концепцията за атман индуските учители действително се приближили към осъзнаване на природата и присъствието на Настройчика, обаче те не видели, че, наред с Наставника, човека притежава развиваща се и потенциално безсмъртна душа. На свой ред, китайците различавали два аспекта на човека: ян и ин, душа и дух. Египтяните и много африкански племена също така вярвали в двете начала - ка и ба; предсъщностен обикновено се считал духа, но не душата.
Обитатели долины Нила верили в то, что каждому покровительствуемому индивидууму при рождении, или вскоре после того, посвящается охраняющий дух, которого они называли ка. Они учили, что этот дух-хранитель остается вместе со своим смертным подопечным в течение всей его жизни и переходит прежде него в будущее состояние. На стенах храма в Луксоре изображено рождение Аменхотепа III: маленький принц сидит на ладони у бога Нила, а подле него находится другое дитя, как две капли воды похожее на него и являющееся символом той сущности, которую египтяне называли ка. Эта скульптура была закончена в пятнадцатом веке до Христа.
Обитателите от долината на Нил вярвали в това, че за всеки покровителствуван индивид при раждането, или по-скоро след това, се посвещава охраняващ дух, който те наричали ка. Те учили, че този дух-пазител си остава заедно със своя смъртен подопечен в течение на целия негов живот и преминава преди него в бъдещото състояние. На стените на храма в Луксор е изобразено раждането на Аменхотеп ІІІ: малкият принц седи в ръцете на бога на Нил, а близо до него се намира друго дете, като две капки вода приличащо на него и явяващо се символ на тази същност, която египтяните наричали ка. Тази скулптура била завършена в петнадесети век преди Христа.
Ка считался верховным духовным гением, который стремится наставить связанную с ним смертную душу на лучший путь бренного существования, но в особенности - повлиять на судьбу подопечного человека в загробном мире. Когда египтянин этого периода умирал, считалось, что на противоположном берегу Великой Реки его ждет ка. Поначалу полагали, что ка могут быть только у царей, однако вскоре уже считалось, что они есть у всех праведных людей. Один из
Ка се считал за върховен духовен гений, който се стремял да наставлява свързаната с него смъртна душа по най-добрия път на тленното съществуване, но в особеност - да повлияе на съдбата на подопечния човек в задгробния свят. Когато египтянин от този период умирал, се считало, че на противоположния бряг на Великата Река него го чака ка. По начало полагали, че ка може да има само у царете, обаче скоро вече се считало, че тях ги има у всички праведни хора. Един от
Страница 1216
египетских правителей, говоря о ка в своем сердце, сказал: "Я прислушивался к его речам; я боялся нарушить его наставления. Благодаря ему я многого добился; мой успех объясняется тем, что он побуждал меня делать; я отличился благодаря его водительству". Многие верили в то, что ка является "оракулом, посланным Богом и пребывающим во всяком человеке". Многие верили, что им предстоит "провести вечность с радостью в сердце и благословением пребывающего в человеке Бога".
египетските управители, говорейки за ка в своето сърце, казал: "Аз се вслушвах в неговата реч; аз се боях да наруша неговите наставления. Благодарение на него аз много постигнах; моя успех се обяснява с това, че той ме подбуждаше да работя; аз се отличих благодарение на неговото ръководство". Мнозина вярвали в това, че ка се явява "оракула, изпратен от Бога и пребиваващ във всеки човек". Мнозина вярвали, че им предстои да "прекарат вечността с радост в сърцето и благословението на пребиваващия в човека Бог".
У каждой расы эволюционирующих урантийских смертных есть слово, соответствующее понятию души. Многие примитивные народы считали, что душа смотрит на мир глазами человека; поэтому они столь панически боялись злоключений, которые может навлечь дурной глаз. В течение долгого времени они верили, что "дух человеческий есть светильник Божий". В Риг-Веде сказано: "Мой разум говорит с моим сердцем".
У всяка раса еволюиращи урантийски смъртни има дума, съответствуваща на понятието да душа. Много примитивни народи са считали, че душата гледа на света с очите на човека; поради това те толкова панически се бояли от нещастията, които могат да навлекат лошите очи. В течение на дълго време те вярвали, че "духа човешки е светилник Божи". В Риг-Веда е казано: "Моя разум говори с моето сърце".
1. РАЗУМ КАК АРЕНА ВЫБОРА
1. РАЗУМЪТ КАТО АРЕНА НА ИЗБОРА
Хотя труд Настройщиков духовен по своей природе, им приходится строить всю свою деятельность на интеллектуальном фундаменте. Разум является человеческой почвой, на которой духовный Наставник должен вырастить моронтийную душу в сотрудничестве с подопечной личностью.
Макар трудът на Настройчиците да е духовен по своята природа, на тях им се налага да построяват цялата своя деятелност на интелектуален фундамент. Разумът се явява човешката почва, на която духовния Наставник трябва да отгледа моронтийната душа в сътрудничество с подопечната личност.
Существует космическое единство нескольких интеллектуальных уровней вселенной вселенных. Подобно тому, как туманности рождаются из космических энергий вселенского пространства, интеллектуальные "я" берут свое начало в космическом разуме. С согласия смертного разума, на человеческом (следовательно, личностном) уровне интеллектуальных "я" потенциальная возможность духовной эволюции приобретает господствующий характер, что происходит благодаря духовным способностям человеческой личности и созидательному присутствию в таких человеческих "я" сущностного центра, имеющего абсолютную ценность. Однако такое духовное господство над материальным разумом зависит от двух видов опыта: этот разум должен был уже пройти стадию служения семи вспомогательных духов, и материальное (личностное) "я" должно избрать сотрудничество с внутренним Настройщиком в создании и укреплении моронтийного "я" - эволюционной и потенциально бессмертной души.
Съществува космическо единство на няколко интелектуални нива във вселената на вселените. Подобно на това, както мъглявините се раждат от космическите енергии на вселенското пространство, интелектуалното "аз" взима своето начало в космическия разум. Със съгласието на смъртния разум, на човешкото (следователно, личностното) ниво на интелектуалните "аз" потенциалната възможност за духовна еволюция придобива господстващ характер, което се случва благодарение на духовните способности на човешката личност и съзидателното присъствие в такива човешки "аз" на същностен център, имащ абсолютна ценност. Обаче такова духовно господство над материалния разум зависи от два вида опит: този разум трябва да е бил вече преминал служенето на седемте спомагателни духове, и материалното (личностното) "аз" трябва да избере сътрудничеството с вътрешният Настройчик в създанието и укрепването на моронтийното "аз" - еволюционната и потенциално безсмъртна душа.
Материальный разум является той ареной, на которой человеческая личность живет, сознает себя, принимает решения, приходит к Богу или оставляет его, увековечивает или уничтожает себя.
Материалният разум се явява тази арена, на която човешката личност живее, осъзнава себе си, взема решения, отива към Бога или го оставя, увековечава или унищожава себе си.
Материальная эволюция дала вам жизненный механизм - ваше тело; сам Отец наделил вас самой чистой из существующих во вселенной духовных реальностей - вашим Настройщиком Сознания. Однако в ваше распоряжение дан разум, подчиненный вашим решениям, и именно посредством разума вы живете или умираете. Именно в этом разуме и этим разумом вы принимаете те нравственные решения, которые позволяют вам уподобиться Настройщику - а, значит, Богу.
Материалната еволюция ви е дала жизнения механизъм - вашето тяло; самият Отец е надарил вас с най-чистата от съществуващите във вселената духовни реалности - вашия Настройчик на Съзнанието. Обаче във ваше разпореждане е даден разума, подчинен на вашите решения, и именно посредством разума вие живеете или умирате. Именно в този разум и с този разум вие приемате тези нравствени решения, които ви позволяват да се уподобите на Настройчика - а, значи, на Бога.
Смертный разум представляет собой вр†менную интеллектуальную систему, предоставленную человеку в пользование на срок материальной жизни; используя этот разум, люди либо принимают, либо отвергают возможность вечного существования. Разум - это практически единственная находящаяся в вашем распоряжении и подчиненная вашей воле часть вселенской реальности, и душа - ваше моронтийное "я" - в точности отображает плоды временных решений, принимаемых смертным "я". Внизу человеческое сознание мягко опирается на электрохимический механизм, а вверху оно едва уловимо соприкасается с системой духовно-моронтийной энергии. В течение своей смертной жизни человек никогда полностью не осознаёт ни одну, ни другую систему. Поэтому он должен действовать в своем разуме, который он осознаёт. Продолжение жизни обеспечивается не
Смъртният разум представлява по себе си вр†менна интелектуална система, предоставена на човека за ползване в срока на материалния живот; използувайки този разум, хората или приемат, или отхвърлят възможността за вечното съществуване. Разумът - това е практически единствената намираща се във ваше разпореждане и подчинена на вашата воля част от вселенската реалност, и душата - вашето моронтийно "аз" - с точност изобразява плодовете от временните решения, приемани от смъртното "аз". В долната си част човешкото съзнание меко се опира на електрохимическия механизъм, а във горната си част то едва доловимо се докосва със системата на духовно-моронтийна енергия. В течение на своя смъртен живот човекът никога напълно не осъзнава нито едната, нито другата система. Поради това той е длъжен да действува в своя разум, който той осъзнава. Продължението на живота се обезпечава не
Страница 1217
столько тем, что разум понимает, сколько тем, что он стремится понять; духовная индивидуальность определяется не столько тем, что разум представляет собой, сколько тем, чем он стремится стать. Восхождение во вселенной зависит не столько от богосознания, сколько от страстного стремления к Богу. Важно не столько то, чем вы являетесь сегодня, сколько то, чем вы становитесь день ото дня и в вечности.
само от това, че разума разбира, колкото от това, че той се стреми да разбере; духовната индивидуалност се определя не толкова от това, какво разума представлява по себе си, колкото от това, какъв той се стреми да стане. Възхождането във вселената зависи не толкова от богосъзнанието, колкото от страстното стремление към Бога. Важно е не само това, какво вие се явявате днес, колкото това, какъв вие ще станете от ден на ден и във вечността.
Разум является космическим инструментом, из которого человеческая воля может извлечь диссонансные аккорды разрушения - и та же самая человеческая воля способна исполнить изысканные мелодии отождествления с Богом и последующего вечного бытия. В конечном счете, посвященный человеку Настройщик невосприимчив к злу и неспособен к греховности, однако смертный разум действительно можно извратить, исказить, сделать порочным и безобразным в результате греховных козней извращенной и своекорыстной человеческой воли. Аналогичным образом, этот же разум можно сделать благородным, прекрасным, истинным и добродетельным - действительно великим - в согласии с просветленной духом волей богопознавшего человека.
Разумът се явява космически инструмент, от който човешката воля може да извлече дисонансни акорди на разрушението - и същата тази човешка воля е способна да изпълни изисканите мелодии на отъждествяване с Бога и последващото вечно битие. В крайна сметка, посветения на човека Настройчик е невъзприемчив към злото и е неспособен към греховност, обаче смъртния разум действително може да изврати, да изкриви, да направи порочен и безобразен в резултат от греховните интриги на извратената и користна в своя полза човешка воля. По аналогичен начин, този същия разум може да направи благороден, прекрасен, истински и добродетелен - действително велик - в съгласие с просветления дух воля на богопозналия човек.
Эволюционный разум полностью устойчив и надежен только тогда, когда проявляет себя в двух крайних формах космической интеллектуальности - целиком механической или полностью духовной. Между интеллектуальными крайностями чисто механического управления и истинно духовной сущностью лежит та обширная группа эволюционирующих и восходящих разумов, чья устойчивость и покой зависят от выбора личности и отождествления с духом.
Еволюционният разум напълно е устойчив и надежден само тогава, когато проявява себе си в двете крайни форми на космическата интелектуалност - изцяло механичната или напълно духовната. Между интелектуалните крайности на чисто механичното управление и истински духовната същност лежи тази обширна група от еволюиращи и възходящи разуми, чиято устойчивост и покой зависят от избора на личността и отъждествяването с духа.
Однако человек не подчиняется Настройщику пассивно и с рабской покорностью. Скорее, он принимает активное позитивное и проникнутое духом сотрудничества решение: следовать указаниям Настройщика в тех случаях, когда такие указания осознанно отличаются от желаний и побуждений естественного природного разума, и в той мере, в какой способен на это человек. Настройщики воздействуют на разум, но они никогда не подчиняют себе разум против его воли; для Настройщиков человеческий разум является высшей инстанцией. Таково отношение и уважение Настройщиков к разуму в их стремлении к достижению духовных целей - настройке сознания и преобразованию характера на почти безграничном поле деятельности эволюционирующего человеческого интеллекта.
Обаче човекът не се подчинява на Настройчика пасивно и с робска покорност. По-скоро, той приема активното и позитивно проникнатото от духа на сътрудничеството решение: да следва указанията на Настройчика в тези случаи, когато такива указания осъзнато се отличават от желанията и подбужденията на естествения природен разум, и в тази степен, в която е способен на това човек. Настройчиците въздействуват на разума, но те никога не подчиняват на себе си разума против неговата воля; за Настройчиците човешкия разум се явява най-висшата инстанция. Такова е отношението и уважението на Настройчиците към разума в техния стремеж към достигане на духовните цели - настройката на съзнанието и преобразуване на характера на почти безграничното поле на деятелност на еволюиращия човешки интелект.
Разум - это ваш корабль, Настройщик - ваш лоцман, человеческая воля - капитан. Хозяин смертного судна должен быть достаточно мудрым для того, чтобы доверить божественному лоцману проведение восходящей души в моронтийные гавани вечной жизни. Только эгоизм, леность и греховность человеческой воли способны отвергнуть указания такого любящего лоцмана и в результате привести к крушению смертной жизни на предательской мели отвергнутого милосердия и рифах греховности. С вашего согласия этот верный лоцман надежно проведет вас через преграды времени и ограничения пространства к самому источнику божественного разума и далее, вплоть до Райского Отца Настройщиков.
Разумът - това е вашият кораб, Настройчикът - вашия лоцман, човешката воля - капитана. Стопанина на смъртния кораб трябва да бъде достатъчно мъдър за това, че да довери на божествения лоцман провеждането на възходящата душа в моронтийните пристанища на вечния живот. Само егоизма, леността и греховността на човешката воля са способни да отхвърлят указанията на такъв любящ лоцман и в резултат да приведат към крушение смъртния живот на предателската плитчина на отхвърленото милосърдие и рифовете на греховността. С вашето съгласие този верен лоцман надеждна ще ви преведе през преградите на времето и ограниченията на пространството към самия източник на божествения разум и по-нататък, чак до Райския Отец на Настройчиците.
2. СУЩНОСТЬ ДУШИ
2. СЪЩНОСТ НА ДУШАТА
Во всех относящихся к разуму функциях космического интеллекта целостность разума преобладает над отдельными интеллектуальными функциями. В своей сущности, разум является функциональным единством. Именно поэтому разум неизменно демонстрирует это основополагающее единство, даже тогда, когда ему мешают, препятствуют неразумные действия и решения введенного в заблуждение "я". И это единство разума постоянно стремится к согласованию с духом на всех уровнях связи с теми "я", которые обладают величием воли и прерогативами восхождения.
Във всички отнасящи се към разума функции на космическия интелект целенасочеността на разума преобладава над отделните интелектуални функции. В своята същност, разума се явява функционално единство. Именно поради това разумът неизменно демонстрира това основополагащо единство, даже тогава, когато му пречат, препятстват го неразумните действие и решения на въведеното в заблуждение "аз". И това единство на разума постоянно се стреми към съгласуване с духа на всички нива на връзка с тези "аз", които притежават величието на волята и прерогативите на възхождането.
Материальный разум смертного человека - это космический ткацкий станок, создающий моронтийную ткань, на которую внутренний Настройщик Сознания
Материалният разум на смъртния човек - това е космическият тъкачен стан, създаващ моронтийната тъкан, на която вътрешния Настройчик на Съзнанието
Страница 1218
наносит духовные узоры вселенского характера, вечных ценностей и божественных значений - сохраняющуюся душу, которой уготована предельная участь и нескончаемый путь потенциального завершителя.
нанася духовните шарки на вселенския характер, вечните ценности и божествените значения - съхраняващата се душа, на която е подготвена пределна участ и нескончаем път на потенциален завършител.
Человеческая личность отождествляется с разумом и духом, которые удерживаются в функциональной взаимосвязи жизнью материального тела. В результате этой функциональной взаимосвязи разума и духа возникает не просто комбинация из качеств или атрибутов разума и духа, а совершенно новая, оригинальная и уникальная вселенская ценность, обладающая потенциально вечным существованием, - душа.
Човешката личност се отъждествява с разума и духа, които се удържат във функционална взаимовръзка от живота на материалното тяло. В резултат на тази функционална взаимовръзка на разума и духа възниква не просто комбинация от качества или атрибути на разума и духа, а съвършено нова, оригинална и уникална вселенска ценност, притежаваща потенциално вечно съществуване, - душа.
Существует три, а не два фактора в эволюционном сотворении бессмертной души - три предпосылки появления моронтийной человеческой души:
Съществуват три, а не два фактора в еволюционното сътворяване на безсмъртната душа - три предпоставки за появяване на моронтийната човешка душа:
1. Человеческий разум и все космические влияния, предшествующие ему и воздействующие на него.
1. Човешкият разум и всички космически влияния, предшествуващи го и въздействащи върху него.
2. Божественный дух, пребывающий в этом человеческом разуме, и все потенциалы, заключенные в такой частице абсолютной духовности, равно как и все привходящие духовные влияния и факторы человеческой жизни.
2. Божествения дух, пребиваващия в този човешки разум, и всички потенциали, заключени в такава частица на абсолютна духовност, еднакво както и всички идващи отвън духовни влияния и фактори на човешкия живот.
3. Взаимосвязь материального разума и божественного духа, которая заключает в себе ценность и значение, не встречаемые ни в одном из составных факторов такой связи. Реальность этого уникального взаимоотношения является не материальной или духовной, а моронтийной. Это и есть душа.
3. Взаимовръзка на материалния разум и божествения дух, която заключава в себе си ценност и значение, не срещани нито в един от съставните фактори на такава връзка. Реалността на това уникално взаимоотношение се явява не материална или духовна, а моронтийна. Това и е душата.
Промежуточные создания издавна называют эту эволюционирующую душу промежуточным разумом, противопоставляя его низшему, или материальному, разуму и высшему, или космическому разуму. Этот промежуточный разум действительно является моронтийным феноменом, ибо он существует в области между материальным и духовным. Потенциальные возможности такой моронтийной эволюции определяются двумя вселенскими побуждениями разума: стремлением конечного разума создания познать Бога и обрести божественность Создателя и стремлением бесконечного разума Создателя познать человека и обрести опыт создания.
Промеждутъчните създания отдавна назовават тази еволюираща душа промеждутъчен разум, противопоставяйки го на низшия, или материален, разум и на висшия, или космическия разум. Този промеждутъчен разум действително се явява моронтиен феномен, защото той съществува в областта между материалното и духовното. Потенциалните възможности на такава моронтийна еволюция се определят от две вселенски подбуждания на разума: стремежа на крайния разум на съзнанието да познае Бога и да придобие божествеността на Създателя и стремежа на безкрайния разум на Създателя да познае човека и да придобие опита на създанието.
Этот божественный процесс развития бессмертной души становится возможным благодаря тому, что смертный разум является, во-первых, личностным и, во-вторых, соприкасается с реальностями сверхживотного уровня; этот разум пользуется сверхматериальной космической опекой, обеспечивающей эволюцию нравственного начала, способного принимать нравственные решения, благодаря чему устанавливается настоящая творческая связь с совокупной духовной опекой и внутренним Настройщиком Сознания.
Този божествен процес на развитие на безсмъртната душа става възможен благодарение на това, че смъртния разум се явява, на първо място, личностен и, на второ място, се докосва с реалностите на свръх животинското ниво; този разум се ползува от свръх материална космическа опека, обезпечаваща еволюцията на нравственото начало, способно да приеме нравствени решения, благодарение на което се установява истинска творческа връзка със съвкупната духовна опека и вътрешния Настройчик на Съзнанието.
Неизбежным следствием такого сопредельного одухотворения человеческого разума является постепенное рождение души - совместного детища разума, существующего на уровнях вспомогательных духов, и человеческой воли, господствующей над разумом, жаждущей богопознания и действующей в сотрудничестве с духовными силами вселенной, подвластными действительной частице самого Бога всего творения - Таинственному Наставнику. Так материальная и смертная реальность "я" выходит за пределы временных ограничений, присущих механизму физической жизни, и достигает нового выражения и новой идентификации в формирующемся средстве сохранения личной индивидуальности - моронтийной и бессмертной душе.
Неизбежно следствие от такова погранично одухотворяване на човешкия разум се явява постепенното раждане на душата - съвместното дете на разума, съществуващ на нивата на спомагателните духове, и човешката воля, господстваща над разума, жадуващ за богопознание и действуващ в сътрудничество с духовните сили от вселената, подвластни на действителната частица от самия Бог на цялото творение - Тайнствения Наставник. Така материалната и смъртна реалност на "аз" излиза зад пределите на временните ограничения, присъщи на механизма на физическия живот, и достигат до ново изразяване и нова идентификация във формиращото се средство за съхранение на личната индивидуалност - моронтийната и безсмъртна душа.
3. ЭВОЛЮЦИОНИРУЮЩАЯ ДУША
3. ЕВОЛЮИРАЩАТА ДУША
Ошибки смертного разума и проступки человека могут существенно отсрочить эволюцию души, хотя они и неспособны воспрепятствовать такому моронтийному феномену после того, как он был инициирован внутренним Настройщиком с согласия воли создания. Однако в любой момент до наступления естественной смерти та же материальная человеческая воля обладает возможностью отменить
Грешките на смъртния разум и простъпките на човека могат съществено да отсрочат еволюцията на душата, макар те и да са неспособни да възпрепятстват такъв моронтиен феномен след като, когато той е бил иницииран от вътрешния Настройчик със съгласието на волята на създанието. Обаче във всеки момент до настъпване на естествената смърт тази същата материална човешка воля притежава възможността да отмени
Страница 1219
свое решение и отвергнуть продолжение жизни. Даже продолжающий жить восходящий смертный сохраняет за собой право отказаться от вечной жизни; в любой момент до слияния с Настройщиком эволюционирующее восходящее создание может избрать отречение от воли Райского Отца. Слияние с Настройщиком означает, что восходящий смертный навечно и безоговорочно решил исполнять волю Отца.
своето решение и да отхвърли продължението на живота. Даже продължаващия живот на възходящия смъртен съхранява за себе си правото да се откаже от вечния живот; в кой да е момент до сливането с Настройчика еволюиращото възходящо създание може да избере отричането от волята на Райския Отец. Сливането с Настройчика означава, че възходящият смъртен навеки и без уговорки е решил да изпълнява волята на Отца.
В течение жизни во плоти развивающаяся душа получает возможность укреплять сверхматериальные решения смертного разума. Будучи сверхматериальной, душа сама по себе не действует на материальном уровне человеческого опыта. С другой стороны, без участия одного из духовных существ Божества, такого как Настройщик, эта субдуховная душа неспособна действовать и выше моронтийного уровня. Кроме того, душа не принимает окончательных решений до тех пор, пока смерть или преобразование не расторгнут ее материальный союз со смертным разумом, за исключением тех случаев, когда этот материальный разум свободно и добровольно передает такие полномочия функционально связанной с ним моронтийной душе. В течение жизни смертного создания его воля - способность личности принимать решения и делать выбор - заключена в материальных контурах разума; по мере продолжения земного развития смертного, это "я" вместе со своей бесценной способностью выбора всё более отождествляется с формирующейся сущностью, моронтийной душой. После смерти и воскресения в обительских мирах личность человека полностью идентифицируется с моронтийным "я". Таким образом душа является зародышем будущего моронтийного средства воплощения личностной индивидуальности.
В течение на живота в плът развиващата се душа получава възможност да укрепява свръх материалните решения на смъртния разум. Бидейки свръхматериална, душата сама по себе си не действува на материалното ниво на човешкия опит. От друга страна, без участието на едно от духовните същества на Божеството, такова като Настройчика, тази субдуховна душа е неспособна да действува и по-нагоре от моронтийното ниво. Освен това, душата не приема окончателни решения до този момент, докато смъртта или преобразованието не разтрогнат нейния материален съюз със смъртния разум, с изключение на тези случаи, когато този материален разум свободно и доброволно предава такива пълномощия на функционално свързаната с него моронтийна душа. В течение на живота на смъртното създание неговата воля - способността на личността да взема решения и да прави избор - е заключена в материалните контури на разума; а по степента на продължаване на земното развитие на смъртния, това "аз" заедно със своята безценна способност за избор все повече се отъждествява с формиращата се същност, моронтийната душа. След смъртта и възкресението в обителските светове личността на човека напълно се идентифицира с моронтийното "аз". По такъв начин душата се явява зародиш на бъдещото моронтийно средство за въплъщение на личностната индивидуалност.
Поначалу сущность бессмертной души является целиком моронтийной, однако она обладает столь огромным потенциалом развития, что неизменно восходит к истинно духовным уровням, на которых возможно слияние с духовными существами Божества, обычно с тем же духом Всеобщего Отца, который инициировал подобное созидательное явление в разуме создания.
По начало същността на безсмъртната душа се явява изцяло моронтийна, обаче тя обладава толкова огромен потенциал за развитие, че неизменно възхожда към истински духовните нива, на които е възможно сливане с духовните същества на Божеството, обикновено с този същия дух от Всеобщия Отец, който е инициирал подобно съзидателно явление в разума на създанието.
Как человеческий разум, так и божественный Настройщик осознат присутствие и отличающийся от них характер эволюционирующей души - Настройщик полностью, разум отчасти. По мере своего собственного эволюционного роста, душа всё полнее осознаёт и разум, и Настройщика как связанные с собой сущности. Душа приобретает свойства как человеческого разума, так и божественного духа, но при этом она целенаправленно эволюционирует в направлении повышения духовного управления и божественного господства через укрепление такой функции разума, значения которой стремятся к согласованию с истинно духовной ценностью.
Както човешкият разум, така и божествения Наставник осъзнават присъствието и отличаващият се от тях характер на еволюиращата душа - Настройчика напълно, разума отчасти. По степента на собствения еволюционен ръст, душата все по-пълно осъзнава и разума, и Настройчика като свързани със себе си същности. Душата придобива свойствата както на човешкия разум, така и на божествения дух, но при това тя целенасочено еволюира в направление на повишаване духовното управление и божественото господство чрез укрепване на такава функция на разума, значенията на която се стреми към съгласуване с истинската духовна ценност.
Смертный путь - эволюция души - является не столько испытанием, сколько образованием. Вера в сохранение высших ценностей служит стержнем религии. Истинный религиозный опыт заключается в единении высших ценностей и космических значений - осознании вселенской реальности.
Смъртният път - еволюцията на душата - се явява не толкова изпитание, колкото образование. Вярата в съхраняване на висшите ценности служи за стожер на религията. Истинският религиозен опит се заключава в единение на висшите ценности и космическите значения - осъзнаване на вселенската реалност.
Разум знает количество, реальность, значения. Однако качество - ценности - ощущается. То, что ощущает, является совместным произведением разума, который знает, и связанного с ним духа, который наполняет реальностью.
Разумът познава количество, реалност и значения. Обаче качеството - ценност - се усеща. Това, което усеща, се явява съвместно произведение на разума, който знае, и свързания с него дух, който изпълва реалността.
В той мере, в какой эволюционирующая моронтийная душа человека наполняется истиной, красотой и добродетелью как ценностным претворением богосознания, появляющееся в результате существо становится неразрушимым. Если в развивающейся человеческой душе не увековечиваются непреходящие ценности, то смертное бытие не имеет смысла, и сама жизнь является трагической иллюзией. Но извечна истина: то, что вы начинаете во времени, вы наверняка завершите в вечности - если только оно достойно завершения.
В тази степен, в която еволюиращата моронтийна душа на човека се изпълва с истина, красота и добродетелност като ценностно претворяване на богосъзнанието, появяващото се в резултат същество става неразрушимо. Ако в развиващата се човешка душа не се увековечат непреходните ценности, то смъртното битие няма смисъл, и самия живот се явява трагична илюзия. Но е извечна истината: това, което вие започнете във времето, вие навярно ще завършите във вечността - ако само то е достойно за завършване.
4. ВНУТРЕННЯЯ ЖИЗНЬ
4. ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ
Осознание есть интеллектуальный процесс поиска соответствия между получаемыми из внешнего мира сенсорными впечатлениями и структурами памяти
Осъзнаването е интелектуален процес на търсене на съответствие между получаваните от външния свят сензорни впечатления и структурите на паметта
Страница 1220
индивидуума. Понимание означает, что эти осознанные сенсорные впечатления и связанные с ними структуры памяти стали интегрированными, или организованными, в динамическую сеть принципов.
на индивида. Разбирането означава, че тези осъзнати сензорни впечатления и свързаните с тях структури на паметта са станали интегрирани, или организирани, в динамична мрежа от принципи.
Значения образуются при сочетании осознания и понимания. Не существует значений в целиком сенсорном, или материальном мире. Значения и ценности постигаются только во внутренних, или сверхматериальных сферах человеческого опыта.
Значенията се образуват при съчетание на осъзнаването и разбирането. Не съществуват значения в изцяло сензорния, материален свят. Значенията и ценностите се постигат само във вътрешните, или свръхматериални сфери на човешкия опит.
Всякий прогресс истинной цивилизации рождается в этом внутреннем мире человечества. Только внутренняя жизнь является истинно творческой. Цивилизация едва ли способна прогрессировать, когда большая часть молодежи любого поколения посвящает свое внимание и энергию материалистическим устремлениям сенсорного, или внешнего мира.
Всеки прогрес на истинската цивилизация се ражда в този вътрешен свят на човечеството. Само вътрешният живот се явява истински творчески. Цивилизацията едва ли е способна да прогресира, когато голямата част от младежта от всяко поколение посвещава своето внимание и енергия към материалните стремежи в сензорния, или външния свят.
Внутренний и внешний мир обладают различным набором ценностей. Любая цивилизация находится в опасности, когда три четверти ее молодежи избирают материалистические профессии и посвящают себя внешней, сенсорной деятельности. Цивилизация находится в опасности, когда молодые люди не считают нужным интересоваться этикой, социологией, евгеникой, философией, искусством, религией и космологией.
Вътрешният и външният свят притежават различен набор от ценности. Всяка цивилизация се намира в опасност, когато три четвърти от нейната младеж избира материалните професии и посвещава себе си на външната, сензорна деятелност. Цивилизацията се намира в опасност, когато младите хора не считат за нужно да се интересуват от етика, социология, евгеника, философия, изкуство, религия и космология.
Только на высших уровнях сверхсознательного разума, соприкасающихся с духовной сферой человеческого опыта, можно обнаружить те высшие концепции в сочетании с действенными образцами, которые будут способствовать созданию лучшей и более прочной цивилизации. Личности присуще творчество, однако оно проявляется только во внутренней жизни индивидуума.
Само на висшите нива на свръхсъзнателния разум, докосващи се с духовната сфера на човешкия опит, може да се открият тези висши концепции в съчетание с действителните образци, които ще способстват създаването на по-добра и по-устойчива цивилизация. За личността е присъщо творчеството, обаче то се проявява само във вътрешния живот на индивида.
Кристаллы снега всегда имеют шестиугольную форму, но не существует двух одинаковых снежинок. Дети принадлежат к определенным типам, но ни один ребенок не является точной копией другого, даже если это близнецы. Личность соответствует некоторому типу, однако она всегда уникальна.
Кристалите на снега винаги имат шестоъгълна форма, но не съществуват две еднакви снежинки. Децата принадлежат към определени типове, но нито едно дете не се явява точно копие на друго, даже ако това са близнаци. Личността съответствува на някакъв тип, обаче тя винаги е уникална.
Счастье и радость рождаются во внутреннем мире. Вы неспособны испытать настоящую радость наедине с самим собой. Жизнь в одиночестве губительна для счастья. Даже семьи и нации будут больше радоваться жизни, если они будут разделять эту жизнь с другими.
Щастието и радостта се раждат във вътрешния свят. Вие сте неспособни да изпитате истинска радост сам със себе си. Животът в самота е унищожителен за щастието. Даже семействата и нациите ще се радват повече на живота, ако те споделят този живот с другите.
Вы неспособны полностью контролировать внешний мир - окружающую среду. Больше всего поддается вашему управлению именно творческое начало внутреннего мира, ибо здесь ваша личность в значительной мере свободна от сковывающих законов априорной причинности. Личности присуща относительная независимость воли.
Вие сте неспособни напълно да контролирате външния свят - обкръжаващата среда. Най-много от всичко се поддава на вашето управление именно творческото начало на вътрешния свят, защото тук вашата личност в значителна степен е свободна от сковаващите закони на априорната причинност. За личността е присъща относителната независимост на волята.
Так как внутренняя жизнь человека отличается подлинным творчеством, каждый несет ответственность за свой выбор: будет ли это творчество спонтанным и совершенно случайным или контролируемым, управляемым и конструктивным. Как может творческое воображение дать достойные плоды, если поле его деятельности уже переполнено предрассудками, ненавистью, страхом, злобой, местью и фанатизмом?
Тъй като вътрешният живот на човека се отличава с истинско творчество, всеки носи отговорност за своя избор: ще бъде ли това творчество спонтанно и съвършено случайно или контролирано, управлявано и конструктивно. Как може творческото въображение да даде достойни плодове, ако полето на неговата деятелност вече е препълнено с предразсъдъци, ненавист, страх, злоба, отмъстителност и фанатизъм?
Идеи могут стимулироваться внешним миром, однако идеалы рождаются только в творческих пределах внутреннего мира. Сегодня нации мира управляются людьми, у которых нет недостатка в идеях, но полностью отсутствуют идеалы. Этим объясняются бедность, разводы, войны и расовая ненависть.
Идеите могат да се стимулират от външния свят, обаче идеалите се раждат само в творческите предели на вътрешния свят. Днес нациите в света се управляват от хора, у които няма недостатък на идеи, но напълно отсъствуват идеалите. С това се обяснява бедността, разводите, войната и расовата ненавист.
Проблема заключается в следующем: если внутреннее "я" человека, обладающего свободой воли, наделяется творческими способностями, то мы должны признать, что творчество свободной воли включает потенциальную возможность деструктивной деятельности. А когда творчество направлено на уничтожение, вы сталкиваетесь с опустошением, причиной которого являются зло и грех, -
Проблемът се заключава в следното: ако вътрешното "аз" на човека, притежаващ свободна воля, се надарява с творчески способности, то ние сме длъжни да признаем, че творчеството на свободната воля включва потенциалната възможност за деструктивна деятелност. А когато творчеството е насочено към унищожение, вие се сблъсквате с опустошението, причина за което се явяват злото и греха, -
Страница 1221
насилием, войнами и разрушением. Зло есть предвзятость творчества, которая толкает к дезинтеграции и, в конечном счете, к разрушению. Всякий конфликт есть зло в том смысле, что он подавляет творческую функцию внутренней жизни, являясь разновидностью гражданской войны в личности.
насилието, войните и разрушението. Злото е предвзетост на творчеството, която тласка към дезинтеграция и, в крайна сметка, към разрушение. Всеки конфликт е зло в този смисъл, че то подавя творческата функция на вътрешния живот, явявайки се разновидност на гражданската война в личността.
Внутреннее творчество способствует облагораживанию характера за счет интеграции личности и объединения самосознания. Извечна истина: прошлое неизменно; только будущее можно изменить с помощью нынешней созидательности внутреннего "я".
Вътрешното творчество способства облагородяването на характера за сметка на интеграцията на личността и обединяване на самосъзнанието. Извечна е истината: миналото е неизменно; само бъдещето може да се измени с помощта на днешната съзидателност на вътрешното "аз".
5. ПОСВЯЩЕНИЕ ВЫБОРА
5. ПОСВЕЩЕНИЕ НА ИЗБОРА
Исполнение воли Бога есть не что иное, как выражение созданием желания разделить свою внутреннюю жизнь с Богом, с тем самым Богом, благодаря которому стала возможной жизнь создания, обладающая внутренними значениями и ценностями. Разделять - значит уподобляться Богу, быть божественным. Бог разделяет всё с Вечным Сыном и Бесконечным Духом, а они, в свою очередь, разделяют всё с божественными Сынами и духовными Дочерьми вселенных.
Изпълнението волята на Бога е не нещо друго, а изразяване от създанието желание да раздели своя вътрешен живот с Бога, с този самия Бог, благодарение на който е станал възможен живота на създанието, притежаващо вътрешни значения и ценности. Да разделите - означава да се уподобявате на Бога, да бъдете божествени. Бог разделя всичко с Вечния Син и Безкрайния Дух, а те, на свой ред, разделят всичко с божествените Синове и духовни Дъщери на вселените.
Подражание Богу есть ключ к совершенству; в исполнении его воли - секрет вечной жизни и совершенства, достигаемого в вечной жизни.
Подражанието на Бога е ключ към съвършенството; в изпълнените на неговата воля - е секретът за вечния живот и съвършенството, достигано във вечния живот.
Смертные живут в Боге, и потому Бог пожелал жить в смертных. Так же, как люди доверяются ему, так и он, причем первым, доверил людям часть себя; он согласился жить в людях, пребывать в них, подчиняясь их воле.
Смъртните живеят в Бога, е поради това Бог е пожелал да живее в смъртните. Така също, както хората му се доверяват, така и той, при което пръв, е доверил на хората част от себе си; той се е съгласил да живее в хората, пребивавайки в тях, подчинявайки се на тяхната воля.
Мир в этой жизни, сохранение жизни после смерти, совершенство в следующей жизни, служение в вечности, - всё это достигается (в духе) сейчас, когда личность создания соглашается - решает - подчинить свою волю воле Отца. И Отец уже сделал свой выбор он подчинил свою частицу воле, которой обладает личность создания.
Светът в този живот, съхраняването на живота след смъртта, съвършенството в следващия живот, служенето във вечността, - всичко това се достига (в духа) сега, когато личността на създанието се съгласява - решава - да подчини своята воля на Отца. И Отецът вече е направил своя избор, той е подчинил своя частица на волята, която притежава личността на създанието.
Такой выбор создания является не подчинением воли, а ее посвящением, расширением, прославлением и усовершенствованием; такой выбор возносит волю создания с уровня преходящего значения к более высокому положению, в котором личность сына-создания становится причастной личности духовного Отца.
Такъв избор на създанието се явява не подчиняване на волята, а нейното посвещение, разширение, прославяне и усъвършенстване; такъв избор възнася волята на създанието от нивото на преходното значение към по-високото положение, в което личността на сина-създание става причастна личност на духовния Отец.
Этот выбор - исполнять волю Отца - есть духовное открытие духовного Отца смертным человеком, хотя пройдет целая эпоха, прежде чем сын-создание сможет действительно оказаться в реальном присутствии Бога в Раю. Этот выбор заключается не столько в отрицании воли создания - "Да исполнится воля твоя, а не моя", - сколько в уверенном утверждении создания: "Воля моя в том, чтобы свершилась воля твоя". И если этот выбор сделан, то рано или поздно выбирающий Бога сын придет к внутреннему единению (слиянию) с пребывающей в нем частицей Бога, в то время как тот же самый совершенствующийся сын откроет для себя личностное удовлетворение в религиозном общении личности человека и личности его Творца, - двух личностей, чьи творческие атрибуты навечно соединились в добровольной взаимности выражения: рождении еще одного вечного партнерства воли человека и воли Бога.
Този избор - да се изпълнява волята на Отца - е духовното откриване на духовния Отец от смъртния човек, макар да измине цяла епоха, преди сина-създание да може действително да се окаже в реалното присъствие на Бога в Рая. Този избор се заключава не само в отричане волята на създанието - "Да се изпълни волята твоя, а не моята", - колкото в увереното утвърждение от създанието: "Волята моя е в това, че да се извърши волята твоя". И ако този избор е направен, то рано или късно избиращия Бога син тръгне към вътрешно единение (сливане) с пребиваващата в него частица от Бога, в това време когато този същия усъвършенствуващ се син открие за себе си личностното удовлетворение в религиозното общуване на личността на човека и личността на неговия Творец, - са две личности, чийто творчески атрибути навеки са се съединили в доброволна взаимност на изразяването: раждането на още едно вечно партньорство между волята на човека и волята на Бога.
6. ПАРАДОКС ЧЕЛОВЕКА
6. ПАРАДОКСЪТ НА ЧОВЕКА
Многие из мирских неприятностей человека проистекают из его двойственной связи с космосом. Человек является частью природы - он существует в природе, - и, вместе с тем, он способен преодолеть природу. Человек конечен, однако он наделен искрой бесконечности. Такое двойственное положение не только создает
Много от светските неприятности за човека произтичат от неговата двойнствена връзка с космоса. Човекът се явява част от природата - той съществува в природата, - и, заедно с това, той е способен да преодолее природата. Човекът е краен, обаче е надарен с искра безкрайност. Такова двойнствено положение не само създава
Страница 1222
потенциальную опасность зла, но также порождает многие социальные и моральные ситуации, чреватые большой неопределенностью и немалым беспокойством.
потенциално опасност от зло, но също така поражда и много социални и морални ситуации, гъмжащи от голяма неопределеност и не малко безпокойство.
Отвага, необходимая для покорения природы и преодоления собственного "я", есть отвага, которая может не устоять перед соблазнами личной гордости. Смертный человек, способный выйти за пределы "я", может поддаться соблазну обожествления своего собственного самосознания. Дилемма смертного человека заключается в двойственном факте: он связан с природой и одновременно обладает уникальной свободой - свободой духовного выбора и действия. На материальных уровнях человек оказывается зависимым от природы, в то время как на духовном уровне он торжествует над природой и над всем бренным и конечным. Такой парадокс неотделим от соблазна, потенциального зла, ошибок в принятии решений, а когда "я" становится гордым и высокомерным, то следствием этого может стать грех.
Храбростта, необходима за покоряване природата и преодоляването на собствения "аз", е храбростта, която може да не устои пред съблазните на личната гордост. Смъртният човек, способен да излезе зад пределите на "аз-за", може да се поддаде на съблазънта от обожествяването на своето собствено самосъзнание. Дилемата на смъртният човек се заключава в двойнствения факт: той е свързан с природата и едновременно обладава уникална свобода - свободата на духовния избор и действие. На материални нива човек се оказва зависим от природата, в това време когато на духовно ниво той тържествува над природата и над всичко тленно и крайно. Такъв парадокс е неотделим от съблазънта, потенциалното зло, грешките в приемане на решения, а когато "аз"става горд и високомерен, то следствие от това може да стене греха.
Проблема греха не существует в конечном мире сама по себе. Факт конечности не означает порочность или греховность. Конечный мир был сотворен бесконечным Создателем - он является делом рук божественных Сынов - и потому он не может не быть благим. Только злоупотребление, искажение и извращение, существующие в конечном мире, порождают зло и грех.
Проблемът с грехът не съществува в крайния свят сам по себе си. Фактът на крайността не означава порочност или греховност.Крайният свят е бил сътворен от безкрайния Създател - той се явява дело на ръцете на божествените Синове - и поради това той не може да не бъде благ. Само злоупотребата, изкривяването и извращението, съществуващи в крайния свят, пораждат злото и греха.
Дух способен владеть разумом; таким же образом разум может управлять энергией. Однако разум способен управлять энергией только посредством своей собственной разумной манипуляции метаморфическими потенциалами, присущими математическому причинно-следственному уровню физических сфер. Управление энергией не является внутренним свойством разума; это - прерогатива Божества. Но разум создания способен манипулировать и манипулирует энергией в той мере, в какой он овладевает энергетическими тайнами физической вселенной.
Духът е способен да владее разума, по такъв същия начин разума може да управлява енергията. Обаче разумът е способен да управлява енергията само посредством своята собствена разумна манипулация на метаморфозните потенциали, присъщи на математическото причинно-следствено ниво на физическите сфери. Управлението на енергиите не се явява вътрешно свойство на разума; това - е прерогатив на Божеството. Но разумът на създанията е способен да манипулира и манипулира енергията в тази степен, в каквато той овладява енергетичните тайни на физическата вселена.
Когда человек желает видоизменить физическую реальность - будь то он сам или его среда, - ему удается сделать это в той мере, в которой он открывает пути и способы, позволяющие контролировать материю и управлять энергией. Разум, лишенный помощи, не имеет возможности воздействовать на что-либо материальное, кроме своего собственного физического механизма, с которым он неизбежно связан. Однако, через разумное использование механизма своего тела, разум способен создавать другие механизмы - и даже энергетические и живые связи, - используя которые, этот разум обретает всё большую способность контролировать и даже подчинять свой физический уровень во вселенной.
Когато човекът желае да видоизмени физическата реалност - било той сам или неговата среда, - на него му се отдава да направи това в тази степен, в която той открива пътища и способи, позволяващи да контролира материята и да управлява енергията. Разумът, лишен от помощ, няма възможност да въздействува на каквото и да било материално, освен на своя собствен физически механизъм, с който той е неизбежно свързан. Обаче, чрез разумното използуване механизма на своето тяло, разумът е способен да създава други механизми - и даже енергетически и живи връзки, - използувайки които, този разум придобива все по-голяма способност да контролира и даже да подчинява своето физическо ниво във вселената.
Наука является источником фактов, и разум неспособен действовать в отсутствие фактов. Факты являются теми кирпичиками, из которых строится мудрость и которые цементируются жизненным опытом. Человек может найти любовь Бога без фактов; человек может открыть законы Бога без любви; но человек никогда не сможет осознать бесконечную симметрию, небесную гармонию и совершенную изобильность всеобъемлющей сущности Первого Источника и Центра, пока он не найдет божественный закон и божественную любовь и эмпирически не объединит их в своей собственной эволюционирующей космической философии.
Науката се явява източник на фактите, и разума е неспособен да действува в отсъствие на факти. Фактите се явяват тези тухлички, от които се строи мъдростта и които се циментират от жизнения опит. Човекът може да намери любовта на Бога без факти; човек може да открие законите на Бога без любов; но човек никога не може да осъзнае безкрайната симетрия, небесната хармония и съвършената изобилност на всеобемащата същност на Първия Източник и Център, докато той не намери божествения закон и божествената любов и емпирически не ги обедини в своята собствено еволюираща космическа философия.
Развитие материального знания позволяет добиться большего интеллектуального осознания значений, заключенных в идеях, и ценностей, заключенных в идеалах. Человек способен обнаружить истину в своем внутреннем опыте, но ему требуется ясное знание фактов для того, чтобы он мог применить свое личное открытие истины к жестоким требованиям каждодневной материальной жизни.
Развитието на материалното знание позволява да се придобие по-голямо интелектуално осъзнаване на значенията, заключени в идеите, и ценностите, заключени в идеалите. Човекът е способен да открие истината в своя вътрешен опит, но на него му трябва ясно знание на фактите за това, за да може той да приложи своето лично откриване на истините към твърдите изисквания на материалния живот.
Вполне естественно, что смертным человеком овладевает чувство неуверенности, когда он видит себя намертво связанным с природой, хотя он и обладает духовными возможностями, которые совершенно трансцендентны по отношению к всему бренному и конечному. Только религиозная убежденность - живая вера - может быть опорой человека перед лицом таких сложных и запутанных проблем.
Напълно естествено, че смъртния човек овладява чувството на неувереност, когато той види себе си здраво свързан с природата, макар той и да обладава духовни възможности, които са съвършено трансцедентални по отношение към всичко тленно и крайно. Само религиозната убеденост - живата вяра - може да бъде опора на човека пред лицето на такива сложни и объркани проблеми.
Страница 1223
Из всех опасностей, которые подстерегают смертную природу человека и угрожают его духовной целостности, величайшей является гордость. Мужество доблестно, эготизм - тщеславен и самоубийственен. Не следует относиться предосудительно к разумной уверенности в себе. Способность человека превзойти себя является единственным, что отличает его от животного мира.
От всички опасности, които дебнат смъртната природа на човека и заплашват неговата духовна целенасоченост, най-велика се явява гордостта. Мъжеството е доблестно, егоизмът - тщеславен и самоубийствен. Не следва да се отнасяте пред осъдително към разумната увереност в себе си. Способността на човека да надминава себе си се явява единственото, което го отличава от животинския свят.
Гордость обманчива и ядовита, она порождает грех всегда, когда встречается в индивидууме, группе, расе или нации. Буквальна истина: "Гордость предшествует падению".
Гордостта е измамна и отровна, тя поражда грях винаги, когато се среща в индивида, групата, расата или нацията. Буквална е истината: "Гордостта предшествува падението".
7. ПРОБЛЕМА НАСТРОЙЩИКА
7. ПРОБЛЕМА НА НАСТРОЙЧИКА
Неизвестность в сочетании с уверенностью - вот сущность Райского пути: неизвестность во времени и в разуме, неизвестность в отношении событий раскрывающегося восхождения к Раю; уверенность в духе и вечности, уверенность, которую дает безусловное доверие сына-создания к божественному сочувствию и бесконечной любви Всеобщего Отца; неизвестность неопытного гражданина вселенной; уверенность восходящего сына во вселенских обителях всемогущего, премудрого и любвеобильного Отца.
Неизвестността в съчетание с увереност - това е същността на Райския път: неизвестност във времето и в разума, неизвестност в отношение на събитията от разкриващото се възхождане към Рая; увереност в духа и вечността, увереност, която дава безусловното доверие на сина-създател към божественото съчувствие и безкрайната любов на Всеобщия Отец; неизвестността за неопитния гражданин на вселената; увереността на възходящия син във вселенските обители на всемогъщия, премъдър и любвеобилен Отец.
Позвольте обратиться к вам с наставлением: внимайте далеким отзвукам преданных воззваний Настройщика к вашей душе. Пребывающий в вас Настройщик не может прекратить или хотя бы материально изменить ту борьбу, которую вы ведете на своем временном пути; Настройщик неспособен уменьшить тяготы жизни, по которой вы идете в этом мире упорного труда. Божественный постоялец может только терпеливо ждать, пока вы сражаетесь за свою жизнь, - ту, которую вы проживаете на своей планете. Однако, если бы вы только захотели, вы могли бы - в трудах и заботах, в сражении и упорном труде - дать Настройщику возможность бороться вместе с вами и за вас. Какое утешение и воодушевление, какой восторг и удивление могли бы вы почувствовать, если бы только позволили Настройщику постоянно рисовать вам картины действительного побуждения, конечной цели и вечного смысла всей этой трудной, всё более напряженной борьбы с будничными проблемами вашего нынешнего материального мира!
Позволете да се обърна към вас с наставление: внимавайте за далечните отзвуци от предадените възвания от Настройчика към вашата душа. Пребиваващия във вас Настройчик не може да прекрати или макар би материално да измени тази борба, която вие водите на своя временен път; Настройчика е неспособен да намали бремето на живота, по който вие вървите в този свят с упорит труд. Божественият квартирант може само търпеливо да чака , докато вие се сражавате за своя живот, - този, който вие преживявате на своята планета. Обаче, ако вие бихте само искали, вие бихте могли - в труда и грижите, в сраженията и упорития труд - да дадете на Настройчика възможност да се бори заедно с вас и за вас. Какво утешение и въодушевление, какъв възторг и учудване бихте могли вие да почувствате, ако бихте само позволили на Настройчика постоянно да рисува вам картините на действителното подбуждане, крайната цел и вечният смисъл на цялата тази трудна, все по-напрегната борба с делничните проблеми на вашия сегашен материален свят!
Почему же вы не помогаете Настройщику выполнить свою задачу - показать вам духовную противоположность всех этих напряженных материальных усилий? Почему вы не позволяете Настройщику укрепить вас духовными истинами, обладающими космической силой, в то время как вы боретесь с мирскими трудностями, свойственными для жизни созданий? Почему не призываете небесного помощника ободрить вас ясным в‡дением, присущим вечному взгляду на всеобщую жизнь, пока вам не дают покоя сиюминутные проблемы? Зачем вы отказываетесь от просвещения и вдохновения, которые дает вселенский взгляд, и влачите существование посреди ограничений времени, пробираясь в лабиринте неопределенностей, с которыми связан ваш смертный путь? Почему не позволяете Настройщику одухотворить ваше мышление, даже если вам приходится идти по материальным стезям земных усилий?
Защо вие не помагате на Настройчика да изпълни своята задача - да ви покаже духовната противоположност на всички тези напрегнати материални усилия? Защо вие не позволявате на Настройчика да ви укрепи с духовни истини, притежаващи космическа сила, в това време когато вие се борите със светските трудности, присъщи за живота на създанията? Защо не призовавате небесния помощник да ви ободри с ясно в‡дене, присъщо за вечния поглед на всеобщия живот, докато вас не ви дадат покой ежеминутните проблеми? Защо вие се отказвате от просвещението и вдъхновението, които дава вселенския поглед, и влачите съществуването посред ограниченията на времето, пробивайки си път в лабиринта на неопределеностите, с които и свързан вашия смъртен път? Защо не позволявате на Настройчика да одухотвори вашето мислене, даже ако на вас ви се налага да вървите по материалните пътища на земните усилия ?
Высшие человеческие расы Урантии представляют собой сложную смесь; они являются сочетанием многих рас и племен различного происхождения. Эта сложная природа чрезвычайно усложняет деятельность Наставников в течение жизни и определенно умножает проблемы как Настройщика, так и серафима-хранителя после смерти. Не так давно я находился в Салвингтоне, где услышал официальный доклад хранителя судьбы в оправдание тех трудностей, с которыми была сопряжена помощь его смертному подопечному. Этот серафим сказал:
Висшите човешки раси от Урантия представляват по себе си сложна смес; те се явяват съчетание на много раси и племена с различен произход. Тази сложна природа черезвичайно усложнява деятелността на Наставниците в течение на живота и определено умножава проблемите както на Настройчика, така и на серафима-пазител след смъртта. Не така отдавна аз се намирах в Салвингтон, където слушах официалния доклад на пазителя на съдбата в оправдание на тези трудности, с които е била съпроводена помощта за неговия подопечен. Този серафим каза:
"Многие трудности объяснялись нескончаемым конфликтом двух сторон моего подопечного: деятельному трудолюбию мешала животная лень; идеалам,
"Много трудности се обясняваха с нескончаемия конфликт между двете страни на моя подопечен: деятелното трудолюбие пречеше на животинската леност; идеалите,
Страница 1224
свойственным высокоразвитому народу, противоречили инстинкты отсталой расы; высоким помыслам выдающегося разума противодействовали побуждения примитивной наследственности; устремленному в будущее взгляду прозорливого Наставника препятствовала близорукость создания времени; прогрессивные планы восходящего существа видоизменялись желаниями и стремлениями материальной природы; проблески вселенского интеллекта гасились химико-энергетическими велениями развивающейся расы; побуждения ангелов встречали сопротивление эмоций животного; воспитание интеллекта аннулировалось инстинктивными тенденциями; опыту индивидуума противостояли совокупные наклонности расы; цели лучших сторон омрачались поползновениями худших; полет гения сводился на нет грузом посредственности; прогресс добродетели замедлялся инерцией порока; искусство прекрасного осквернялось присутствием зла; здоровая жизнерадостность подрывалась болезненной немощью; источник веры отравлялся ядом страха; родник веселья портился стихией печали; радость ожидания сменялась горечью осознания; счастье жизни всегда могло смениться горем смерти. Какая жизнь, и на какой планете! И тем не менее благодаря постоянной помощи и побуждениям Настройщика Сознания эта душа всё же достигла достаточной степени счастья и успеха и уже взошла к судным залам обительских миров".
присъщи за високо развития народ, противоречаха на инстинктите на изостаналата раса; Високите помисли на забележителния разум противодействуваха на подбужденията на примитивната наследственост; устремения в бъдещето поглед на прозорливия Наставник препятстваше късогледството на създанията на времето; прогресивните планове на възходящото същество се видоизменяли от желанията и стремленията на материалната природа; проблясъците на вселенския интелект се гасяха от химико-електричните повели на развиващата се раса; подбужденията на ангелите срещаха съпротивата на животинските емоции; възпитанието на интелекта се анулирало от инстинктивните тенденции; на опита на индивида противостояли съвкупните наклонности на расата; целите на добрите страни се помрачаваха от попълзновението на по-лошите; полета на гения се свел до нула под товара на посредствеността; прогресът на добродетелите се забавял от инерцията на порока; изкуството на прекрасното се осквернявало от присъствието на злото; здравата жизнерадост се подривала от болезнената немощ; източника на вярата се отравял с отровата на страха; извора на веселието се развалял от стихията на печал; радостта от очакването се сменяло от горчилката на осъзнаването; щастието то живота винаги можело да се смени с мъката от смъртта. Какъв живот, и на каква планета! И още повече благодарение на постоянната помощ и подбужденията на Настройчика на Съзнанието тази душа все пак е достигнала достатъчна степен на щастие и успех и вече се е изкачила към съдебните зали на обителските светове".
[Представлено Одиночным Посланником Орвонтона]
[Представено от Единичният Посланик на Орвонтон.]
Страница 1225