Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 106. ВСЕЛЕНСКИЕ УРОВНИ РЕАЛЬНОСТИ
Документ 106. ВСЕЛЕНСКИ НИВА НА РЕАЛНОСТТА
НЕДОСТАТОЧНО того, чтобы восходящий смертный знал нечто о связях Божества с возникновением и проявлением космической реальности. Ему следует также обладать некоторым пониманием взаимоотношений, существующих между ним самим и многочисленными уровнями экзистенциальной и эмпирической реальности, потенциальной и актуальной реальности. Земная ориентация человека, его понимание космоса и его духовная направленность совершенствуются за счет лучшего понимания вселенских реальностей и методов их взаимосвязи, интеграции и объединения.
НЕДОСТАТЪЧНО е това, че възходящият смъртен да знае нещо за връзките на Божеството с възникването и проявлението на космическата реалност. За него така също следва да притежава известно разбиране за взаимоотношенията, съществуващи между тях самите и многочислените нива на екзистенциалната и емпирическа реалност, потенциалната и актуална реалност. Земната ориентация на човека, неговото разбиране за космоса и неговата духовна насоченост се усъвършенстват за сметка на по-доброто разбиране на вселенските реалности и методите на техните взаимовръзки, интеграция и обединяване.
Существующая большая вселенная и эволюционирующее мироздание состоят из многочисленных форм и фаз реальности, которые, в свою очередь, существуют на нескольких уровнях функциональной активности. Ранее в этих документах уже говорилось о многочисленных существующих и скрытых сущностях, и теперь, для большего удобства, они сгруппированы в несколько категорий:
Съществуващата голяма вселена и еволюиращото мироздание се състоят от многочислени форми и фази на реалността, които, на свой ред, съществуват на няколко нива на функционална активност. По рано в тези документи вече се е казвало за многочислените съществуващи и скрити същности, и сега, за по-голямо удобство, те са групирани в няколко категории.
1. Незавершенные конечные сущности. Это нынешний статус восходящих созданий большой вселенной, нынешний статус урантийских смертных. Этот уровень охватывает стадии существования созданий - от планетарных смертных до созданий, достигших своего предназначения, но не включая их. Он охватывает вселенные - от ранних физических истоков до устойчивого существования в свете и жизни, но не включая его. В настоящее время этот уровень образует периферию созидательной активности во времени и пространстве. Он представляется находящимся в движении вовне по отношению к Раю, ибо завершение нынешней вселенской эпохи, которая ознаменует собой достижение большой вселенной статуса света и жизни, несомненно будет также свидетелем появления некоторого нового типа эволюционного роста на первом внешнем уровне пространства.
1. Незавършени крайни същности. Това е днешният статус на възходящите създания от голямата вселена, днешният статус на урантийските смъртни. Това ниво обхваща стадият на съществуването на създанията - от планетарните смъртни до създанията, достигнали своето предназначение, но не включвайки ги. То обхваща вселените - от ранните физически източници до устойчивото съществуване в светлината и живота, но не включвайки го. В настояще време това ниво образува периферията на съзидателната активност във времето и пространството. То се представя като намиращите се в движение навън по отношение на Рая, защото завършването на днешната вселенска епоха, която ознаменува със себе си достигането от голямата вселена на статуса на светлина и живот, несъмнено ще бъде също така свидетел на появата на някакъв нов тип еволюционен ръст на първото външно ниво от пространството.
2. Максимальные конечные сущности. Это нынешний статус всех эмпирических созданий, достигших своего предназначения - того, которое раскрыто в пределах нынешней вселенской эпохи. Вселенные тоже способны достичь максимального статуса - как физического, так и духовного. Однако термин "максимальный" сам по себе является относительным: максимальный относительно чего? То, что является максимальным и представляется конечным в данную вселенскую эпоху, может быть не более, чем настоящим началом с точки зрения грядущих эпох. Некоторые аспекты Хавоны относятся, очевидно, к максимальному типу.
2. Максимални крайни същности. Това е днешният статус на всички емпирически създания, достигнали до своето предназначение - това, което е разкрито в пределите на днешната вселенска епоха. Вселените също така са способни да достигната максималния статус - както физически, така и духовен. Обаче терминът "максимален" сам по себе си се явява относителен: максимален относно какво? Това, което се явява максимално и се представя за крайно в дадената вселенска епоха, може да бъде не повече, отколкото истинското начало от гледна точка на грядущите епохи. Някои аспекти на Хавона се отнасят, очевидно, към максималния тип.
3. Трансцендентальные сущности. Этот сверхконечный уровень (априорно) следует за конечным развитием. Он предполагает предконечное происхождение конечных начал и постконечную значимость всех очевидных конечных завершений или предназначений. Многое из того, что входит в систему Рай-Хавона, относится, очевидно, к трансцендентальному типу.
3. Трансцедентално същности. Това свръх крайно ниво (априорно) следва след крайното развитие. То предполага предкраен произход на крайните начала и посткрайната значимост на всички очевидни крайни завършвания или предназначения. Много от това, което влиза в системата Рай-Хавона, се отнася, очевидно, към трансцеденталния тип.
4. Предельные сущности. Этот уровень объединяет то, что существенно для мироздания, и соприкасается с уровнем завершенного мироздания. Рай-Хавона (в особенности кольцо миров Отца) во многих отношениях выражает предельное значение.
4. Пределни същности. Това ниво обединява това, което е съществено за мирозданието, и се докосва с нивото на завършеното мироздание. Рай-Хавона (в особеност пръстена на световете на Отца ) в много отношения изразяват пределното значение.
Страница 1163
5. Коабсолюты. Этот уровень предполагает проекцию эмпирических сущностей на область созидательного выражения сверхмироздания.
5. Коабсолюти. Това ниво предполага проекцията на емпирическите същности на областта на съзидателното изразяване на свръхмирозданието.
6. Абсолюты. Этот уровень подразумевает вечностное присутствие семи экзистенциальных Абсолютов. В некоторой мере он может также включать ассоциативное эмпирическое достижение, однако если это и так, то мы не понимаем, каким образом, - возможно, посредством контактного потенциала личности.
6. Абсолюти. Това ниво подразбира вечностното присъствие на седемте екзистенциални Абсолюта. В известна степен то може също така да включва асоциативното емпирическото достигне, обаче ако това е и така, то ние не разбираме, по какъв начин, - възможно, посредством контактния потенциал на личността.
7. Бесконечность. Этот уровень является предэкзистенциальным и постэмпирическим. Безусловное единство бесконечности есть гипотетическая реальность прежде всех начал и после всех свершений.
7. Безкрайност. Това ниво се явява предекзистенциално и постемпирическо. Безусловното единство на безкрайността е хипотетична реалност преди всички начала и след всички извършвания.
В нынешнюю вселенскую эпоху - и с точки зрения смертного создания - данные уровни реальности являются удобной компромиссной символизацией. Существует ряд иных воззрений на реальность с позиций не-смертного существа, а также при взгляде из других вселенских эпох. Поэтому следует иметь в виду, что представленные здесь концепции являются сугубо относительными - относительными в том смысле, что они обусловлены и ограничены следующими факторами:
Във днешната вселенска епоха - и от гледна точка на смъртното създание - дадените нива на реалността се явяват удобна компромисна символизация. Съществуват ред други възгледи за реалността от позициите на не-смъртното същество, а така също при поглед от другите вселенски епохи. Поради това следва да се има в предвид, че представените тук концепции се явяват извънредно относителни - относителни в този смисъл, че те са обусловени и ограничени от следните фактори:
1. Ограниченностью смертного языка.
1. Ограничеността на смъртният език.
2. Ограниченностью смертного разума.
2. Ограничеността на смъртният разум.
3. Ограниченным развитием семи сверхвселенных.
3. Ограничени в развитието на седемте свръхвселени.
4. Вашим незнанием шести основных назначений развития сверхвселенных, не связанных с восхождением смертных к Раю.
4. Вашето незнание на шестте основни назначения на развитието на свръхвселените, не свързани с възхождането на смъртните към Рая.
5. Вашей неспособностью даже частичного постижения вечной перспективы.
5. Вашата неспособност даже за частично постигане на вечната перспектива.
6. Невозможностью описания космической эволюции и предназначения в отношении ко всем вселенским эпохам - не только относительно нынешней эпохи эволюционного становления семи сверхвселенных.
6. Невъзможността на описание на космическата еволюция и предназначението по отношение към всички вселенски епохи - не толкова относително днешната епоха на еволюционното изграждане на седемте свръхвселени.
7. Неспособностью какого-либо создания понять, что действительно имеется в виду под предэкзистенциальным или постэмпирическим - существующим до истоков и после свершений.
7. Неспособността на което и да било създание да разбере, какво в действителност се има в предвид под предекзистенциалното или постемпирическото - съществуващи до изворите и след извършванията.
Рост реальности обусловлен обстоятельствами сменяющих друг друга вселенских эпох. В эпоху Хавоны в центральной вселенной не было каких-либо эволюционных изменений, но в течение нынешних периодов эпохи сверхвселенных она претерпевает некоторые постепенные изменения, вызванные координацией с эволюционными сверхвселенными. Эволюционирующие в настоящее время сверхвселенные когда-нибудь достигнут устойчивого статуса света и жизни - предела своего роста в рамках нынешней вселенской эпохи. Однако несомненно, что следующая эпоха - эпоха первого внешнего пространственного уровня - освободит сверхвселенные от ограничений, связанных с предназначениями нынешнего века. Насыщение продолжает непрерывно накладываться на завершенность.
Ръстът на реалността е обусловен от обстоятелствата в сменящите се една след друга вселенски епохи. В епохата на Хавона в централната вселена не е имало каквито и да било еволюционни изменения, но в течение на днешните периоди от епохата на свръхвселените тя претърпява някои постепенни изменения, предизвикани от координирането с еволюционните свръхвселени. Еволюиращите в днешно време свръхвселени някога ще достигнат устойчивия статус на светлина и живот - предела на своя растеж в рамките на днешната вселенска епоха. Обаче несъмнено, че следващата епоха - епохата на първото външно пространствено ниво - ще освободи свръхвселените от ограниченията, свързани с предназначенията на днешния век. Насищането продължава непрекъснато натрупвайки се към завършеност.
Таковы некоторые из ограничений, с которыми мы сталкиваемся в попытке представить единую концепцию космического роста вещей, значений и ценностей, а также их синтеза на восходящих уровнях реальности.
Такива са някои от ограниченията, с които се сблъскваме в опита де представим единна концепция на космическия ръст на нещата, значенията и ценности, а така също на техния синтез на възходящите нива на реалност.
1. ПЕРВИЧНАЯ АССОЦИАЦИЯ
КОНЕЧНЫХ ФУНКЦИОНАЛЬНЫХ СУЩНОСТЕЙ
1. ПЪРВИЧНА АСОЦИАЦИЯ
КРАЙНИ ФУНКЦИОНАЛНИ СЪЩНОСТИ
Первичные - или возникающие в духе - фазы конечной реальности непосредственно проявляются на уровне созданий в качестве совершенных личностей, а на уровнях вселенных - как совершенное творение, Хавона. Таким же образом
Първичните - или възникващите в духа - фази на крайната реалност непосредствено се проявяват на нивото на създанията в качеството на съвършените личности, а на нивото на вселените - като съвършеното творение, Хавона. По такъв същият начин
Страница 1164
происходит выражение эмпирического Божества в духовной личности Бога-Высшего в Хавоне. Однако для вторичных, эволюционных, обусловленных временем и материей фаз конечного космическая интегрированность является результатом роста, обретением. Со временем всем вторичным, или совершенствующимся, конечным сущностям суждено подняться до уровня, соответствующего уровню первичного совершенства, но такое свершение подвержено временной задержке - существенному свойству сверхвселенных, которое генетически не обнаруживается в центральной вселенной. (Мы знаем о существовании третичных конечных сущностей, однако метод их интеграции пока еще остается нераскрытым.)
протича изразяването на емпирическото Божество в духовната личност на Бога-Висш в Хавона. Обаче за вторичните, еволюционните, обусловени от времето и материята фази на крайното космическата интегрираност се явява резултат от ръста, придобивка. С времето всички причини, или усъвършенствуващите се, за крайните същности е съдено да се издигат до нивото, съответствуващо на нивото на първичното съвършенство, но такова извършване е подложено на времева задръжка - съществено свойство на свръхвселените, които генетически не се открива в централната вселена. (Ние знаем за съществуването на третичните крайни същности, обаче метода на тяхната интеграция за сега още си остава неразкрит.)
Эта существующая в сверхвселенной временная задержка, это препятствие для достижения совершенства, обусловливает участие создания в эволюционном росте. Таким образом, оно позволяет созданию стать партнером Создателя в эволюции создания - самого себя. И в течение этих периодов постепенного роста несовершенное соотносится с совершенным благодаря служению Бога-Семичастного.
Тази съществуваща в свръхвселената времева задръжка, това е препятствие за достигане на съвършенство, обуславя участието на създанията в еволюционния ръст. По такъв начин, то позволява на създанието да стане партньор на Създателя в еволюцията на създанието - самото себе си. И в течение на тези периоди на постепенен ръст несъвършеното се съотнася със съвършеното благодарение на служенето на Бога-Седмочастен.
Существование Бога-Семичастного означает, что Райское Божество сознаёт преграды времени в эволюционных вселенных пространства. На каком бы удалении от Рая, в какой бы глубине пространства ни появилась материальная личность, обладающая потенциалом сохранения, там обязательно будет присутствовать Бог-Семичастный со своим любвеобильным и милосердным служением истины, красоты и добродетели, призванным помочь этому незавершенному, борющемуся эволюционному созданию. Божественное служение Семичастного простирается к центру, через Вечного Сына к Райскому Отцу, и вовне - посредством От Века Древних к Отцам вселенных, Сынам-Создателям.
Съществуването на Бога-Седмочастен означава, че Райското Божество съзнава преградите на времето в еволюционните вселени от пространството. На каквото и да е отдалечение от Рая, в каквато и да било дълбочина от пространството да би се появила материална личност, притежаваща потенциал за съхраняване, там обезателно ще присъствува Бога-Седмочастен със своето любвеобилно и милосърдно служене на истината, красотата и добродетелта, призвани да помогнат на това незавършено, борещо се еволюционно създание. Божественото служене на Седмочастният се простира към центъра, през Вечния Син към Райския Отец, и навън посредством От Векове Древните към Отците на вселените, Синовете-Създатели.
Являясь личностным существом, восходящим благодаря развитию своего духа, человек раскрывает личностную и духовную божественность Семичастного Божества. Но есть и другие стороны Семичастного, не имеющие отношения к развитию личности. Аспекты божественности этой группы Божеств в настоящее время интегрированы за счет связи Семи Главных Духов с Совместным Вершителем, однако им предстоит навечно объединиться в эволюционирующей личности Высшего Существа. Остальные стороны Семичастного Божества различным образом интегрированы в нынешнюю вселенскую эпоху, но всем им также предстоит объединиться в Высшем. Во всех своих аспектах Бог-Семичастный является источником относительного единства функциональной реальности нынешней большой вселенной.
Явявайки се личностно същество, възходящо благодарение на развитието на своя дух, човекът разкрива личностната и духовна божественост на Седмочастното Божество. Но има и други страни на Седмочастният, нямащи отношение към развитието на личността. Аспектите на божествеността на тази група Божества в настояще време са интегрирани за сметка на връзките на Седемте Главни Духове със Съвместния Вършител, обаче им предстои навеки да се обединят в еволюиращата личност на Висшето Същество. Останалите страни на Седмочастното Божество по различен начин са интегрирани в сегашната вселенска епоха, но на всички тях също така им да се обединят във Висшия. Във своите аспекти Богът-Седмочастен се явява източник на относителното единство на функционалната реалност на сегашната голяма вселена.
2. ВТОРИЧНАЯ ВЫСШАЯ КОНЕЧНАЯ ИНТЕГРАЦИЯ
2. ВТОРИЧНА ВИСША КРАЙНА ИНТЕГРАЦИЯ
Так же как Бог-Семичастный осуществляет функциональную координацию конечной эволюции, так Высшее Существо с течением времени синтезирует достижение предназначения. Высшее Существо есть кульминация эволюции большой вселенной в божестве - физической эволюции вокруг духовного ядра и окончательного господства духовного ядра над окружающими его, кружащимися сферами физической эволюции. И всё это происходит в соответствии с мандатами личности: Райской личности в высшем смысле, личности Создателя в смысле вселенной, смертной личности в человеческом смысле, личности Высшего в кульминационном, или эмпирически-совокупном смысле.
Така също както Богът-Седмочастен осъществява функционалната координация на крайната еволюция, така Висшето Същество с течение на времето синтезира достигането на предназначението. Висшето Същество е кулминация на еволюцията в голямата вселена в божеството - физическата еволюция около духовното ядро и окончателното господство на духовното ядро над обкръжаващите го, въртящи се сфери на физическата еволюция. И всичко това протича в съответствие с мандатите на личностите: Райската личност във висшия смисъл, личността на Създателя в смисъла на вселената, смъртната личност в човешкия смисъл, личността на Висшия в кулминационния, или емпирически-съвкупния смисъл.
Концепция Высшего должна обеспечивать условия для различения духовной личности, эволюционной силы, а также синтеза энергии и личности - объединения эволюционной энергии с духовной личностью и подчинения ей.
Концепцията за Висшия трябва да обезпечава условията за различаване на духовната личност, еволюционната сила, а също така синтеза на енергията и личността - обединението на еволюционната енергия с духовната личност и подчиняването и.
В конечном счете, дух приходит из Рая через Хавону. Энергия-вещество, очевидно, возникает в глубинах пространства и преобразуется в силу детьми Бесконечного Духа совместно с Божьими Сынами-Создателями. И всё это развитие является эмпирическим - протекающим во времени и пространстве и вовлекающим
В крайна сметка, духът идва от Рая през Хавона. Енергията-вещество, очевидно възниква в дълбините на пространството и се преобразува в сила от децата на Безкрайния Дух съвместно с Божите Синове-Създатели. И цялото това развитие се явява емпирическо - протичащо във времето и пространството и въвличащо
Страница 1165
широкий круг живых существ, включая как божественных Создателей, так и эволюционные создания. Божественные создатели постоянно расширяют свою силовую власть в большой вселенной, охватывая всё более устойчивые и стабильные пространственно-временные эволюционные творения, что является расцветом эмпирической силы Бога-Семичастного. Сюда входит весь диапазон достижений божественности во времени и пространстве - от посвященных Всеобщим Отцом Настройщиков до посвященческой жизни Райских Сынов. Такова приобретенная сила, выраженная сила, эмпирическая сила. Она отличается от силы вечности, непостижимой силы, экзистенциальной силы Райских Божеств.
широк кръг живи същества, включвайки както божествените Създатели, така и еволюционните създания. Божествените създатели постоянно разширяват своята силова власт в голямата вселена, обхващайки все повече устойчиви и стабилни пространствено-времеви еволюционни творения, което се явява разцвета на емпирическата сила на Бога-Седмочастен. Тук влиза целият диапазон от достиганията на божествеността във времето и пространството - от посветените на Всеобщия Отец Настройчици до посвещеническия живот на Райските Синове. Такава е придобитата сила, изразената сила, емпирическата сила. Тя се отличава от силите на вечността, непостижимата сила, екзистенциалната сила на Райските Божества.
Уже сама эта эмпирическая энергия, проистекающая из божественных достижений Бога-Семичастного, выражает связующие свойства божественности тем, что она синтезируется - обобщается - как всемогущая энергия, присущая достигнутому эмпирическому совершенству эволюционирующих творений. В свою очередь, эта всемогущая энергия претерпевает слияние с духовной личностью на направляющей сфере внешнего кольца миров Хавоны, вступая в союз с личностью хавонского присутствия Бога-Высшего. Так эмпирическое Божество достигает вершины длительной эволюционной борьбы, наделяя порожденную пространством и временем энергию духовным присутствием и божественной личностью, пребывающей в центральной вселенной.
Вече самата тази емпирическа енергия, произтичаща от божествените достижения на Бога-Седмочастен, изразяват свързващите свойства на божествеността с това, че тя се синтезира - обобщава - като всемогъща енергия, присъща на достигнатото емпирическо съвършенство на еволюционните творения. На свой ред, тази всемогъща енергия претърпява сливане с духовната личност на направляващата сфера на най-външния пръстен от световете на Хавона, встъпвайки в съюз с личността на хавонското присъствие на Бога-Висш. Така емпирическото божество достига върха на продължителната еволюционна борба, надарявайки породената от пространството и времето енергия с духовно присъствие и божествена личност, пребиваваща в централната вселена.
Так Высшее Существо в итоге достигает положения, при котором оно охватывает абсолютно всё, что развивается во времени и пространстве, одновременно наделяя эти качества духовной личностью. Так как создания, в том числе смертные, являются личностными участниками этого величественного процесса, они, как истинные дети эволюционного Божества, непременно достигают способности познания и постижения Высшего Существа.
Така Висшето Същество в крайна сметка достига до положение, при което то обхваща абсолютно всичко, което се развива във времето и пространството, едновременно надарявайки тези качества на духовната личност. Тъй като създанията, в това число и смъртните, се явяват личностни участници на този величествен процес, те, като истински деца на еволюционното Божество, непременно достигат до способността за познаване и постигане на Висшето Същество.
Михаил Небадонский подобен Райскому Отцу, ибо он обладает таким же Райским совершенством. Так и эволюционные смертные со временем станут подобны эмпирическому Высшему, ибо они будут воистину обладать его эволюционным совершенством.
Михаил Небадонски е подобен на Райския Отец, защото той притежава такова същото Райско съвършенство. Така и еволюционните смъртни с времето ще станат подобни на емпирическия Висш, защото те наистина ще обладават неговото еволюционно съвършенство.
Бог-Высший является эмпирическим Богом. Поэтому он полностью познаваем в опыте. Экзистенциальные реальности семи Абсолютов невозможно постигнуть с помощью метода опытного познания. Только личностные реальности Отца, Сына и Духа могут постигаться личностью конечного создания через молитву и поклонение.
Богът-Висш се явява емпирически Бог. Поради това той е напълно познаваем в опита. Екзистенциалните реалности на седемте Абсолюта е невъзможно да се постигнат с помощта на метода на опитното познание. Само личностните реалности на Отца, Сина и Духа могат да се постигнат от личността на крайното създание чрез молитва и поклонение.
При завершении синтеза энергии и личности Высшего Существа произойдет объединение всей абсолютности нескольких тройственных союзов, в отношении которых возможно такое объединение, и эта величественная эволюционная личность станет эмпирически достижимой и постижимой для всех конечных личностей. Когда восходящие создания достигнут постулируемой седьмой стадии духовного существования, то в этом качестве они осознают новое значение-ценность абсолютности и бесконечности тройственных союзов в той мере, в которой это раскрывается на субабсолютных уровнях Высшего Существа, познаваемого в опыте. Однако возможно, что достижение этих стадий максимального развития сможет осуществиться только после координированного утверждения всей большой вселенной в свете и жизни.
При завършването на синтеза на енергията и личността на Висшето Същество ще протече обединяване на цялата абсолютност на няколкото троични съюзи, по отношение на които е възможно такова обединение, и тази величествена еволюционна личност ще стане емпирически достижима и постижима за всички крайни личности. Когато възходящите създания достигнат постулирания седми стадий в духовното съществуване , то в това качество те ще осъзнаят новото значение-ценност на абсолютността на безкрайността на троичните съюзи в тази степен, в която това се разкрива на субабсолютните нива на Висшето Същество, познаваемо в опита. Обаче е възможно, че достигането на този стадий от максималното развитие да може да се осъществи само след координираното утвърждение на цялата голяма вселена в светлината и живота.
3. ТРАНСЦЕНДЕНТАЛЬНОЕ ТРЕТИЧНОЕ ОБЪЕДИНЕНИЕ РЕАЛЬНОСТИ
3. ТРАНСЦЕДЕНТАЛНО ТРЕТИЧНО ОБЕДИНЕНИЕ НА РЕАЛНОСТТА
Абсонитные зодчие создают замысел; Высшие Создатели претворяют его; Высшее Существо завершит его во всей полноте в том виде, в каком он был сотворен во времени Высшими Создателями и проецирован в пространстве Зодчими Мироздания.
Абсонитните архитекти създават замисъла; Висшите Създатели го претворяват; Висшето Същество го завършва в цялата пълнота в този вид, в който той е бил сътворен във времето от Висшите Създатели и проектиран в пространството от Архитектите на Мирозданието.
В течение нынешней вселенской эпохи административная координация мироздания является функцией Зодчих Мироздания. Но появление Всемогущего-Высшего
В течение на днешната вселенска епоха административната координация на мирозданието се явява функция на Архитектите на Мирозданието. Но появата на Всемогъщия-Висш
Страница 1166
при завершении нынешней вселенской эпохи будет означать, что эволюционные конечные сущности достигли первой стадии эмпирического предназначения. Это событие несомненно приведет к завершению функции первой эмпирической Троицы - союза Высших Создателей, Высшего Существа и Зодчих Мироздания. Этой Троице предстоит осуществить дальнейшую эволюционную интеграцию мироздания.
при завършване на сегашната вселенска епоха ще означава, че еволюционните крайни същности са достигнали първия стадий от емпирическото предназначение. Това събитие несъмнено ще приведе към завършване на функциите на първата емпирическа Троица - съюза на Висшите Създатели, Висшето Същество и Архитектите на Мирозданието. На тази Троица предстои да осъществи по-нататъшната интеграция на мирозданието.
Райская Троица является истинно бесконечной, и ни одна Троица не может быть бесконечной, если она не включает эту изначальную Троицу. Однако изначальная Троица есть результат исключительного объединения абсолютных Божеств; субабсолютные существа не имели никакого отношения к этому исходному объединению. Эти появляющиеся впоследствии эмпирические Троицы включают в себя даже личностные вклады созданий. Это несомненно справедливо в отношении Предельной Троицы, в которой само присутствие Сынов-Владык среди относящихся к данной Троице Высших Создателей означает одновременное наличие действительного и истинного опыта созданий в самом этом троичном объединении.
Райската троица се явява истински безкрайна, и нито една Троица не може да бъде безкрайна, ако тя не включва тази изначална Троица. Обаче изначалната Троица е резултат от изключителното обединение на абсолютните Божества; субабсолютните същества не са имали никакво отношение към това изходно обединение. Тези появяващи се в последствие емпирически Троици включват в себе си даже личностния принос на създанията. Това несъмнено е справедливо по отношение на Пределната Троица, в която самото присъствие на Синовете-Владици сред отнасящите се към дадената Троица Висши Създатели означава едновременно наличие на действителния и истински опит на създанията в самото това троично обединение.
Первая эмпирическая Троица создает условия для группового достижения предельных возможностей. Групповые объединения способны опережать, и даже превосходить, индивидуальные способности; это остается справедливым и за пределами конечного уровня. В грядущие эпохи - после того, как семь сверхвселенных утвердятся в свете и жизни, - Корпус Завершения несомненно обнародует замыслы Райских Божеств в том виде, в каком они предписываются Предельной Троицей и через синтез энергии и личности объединяются в Высшем Существе.
Първата емпирическа Троица създава условия за групово достигане на пределните възможности. Груповите обединения са способни изпреварват, и даже превъзхождат, индивидуалните способности; това си остава справедливо и за пределите на крайното ниво. В грядущите епохи - след като, когато седемте свръхвселени се утвърдят в светлината и живота, - Корпуса на Завършването несъмнено ще обнародва замислите на Райските Божества в този вид, в който те се предписват от Пределната Троица и чрез синтез на енергията и личността се обединяват във Висшето Същество.
Во всех громадных вселенских процессах прошлой и будущей бесконечности мы замечаем распространение постижимых элементов Всеобщего Отца. В своей философии мы постулируем, что, в качестве Я ЕСТЬ, он насыщает собой всю бесконечность, но никакое создание не способно эмпирически охватить такой постулат. С развитием вселенных, а также по мере распространения гравитации и любви в организуемое во времени пространство, мы начинаем всё лучше и лучше понимать Первый Источник и Центр. Мы видим, как действие гравитации проникает в пространственное присутствие Безусловного Абсолюта, и мы обнаруживаем духовные создания, развивающиеся и распространяющиеся в пределах божественности Божества-Абсолюта, в то время как и космическая, и духовная эволюция объединяются разумом и опытом на уровнях конечного божества в качестве Высшего Существа и координируются на трансцендентальных уровнях в качестве Предельной Троицы.
Във всичките грамадни вселенски процеси от миналото и бъдещата безкрайност ние забелязваме разпространение на постижимите елементи на Всеобщия Отец. В своята философия ние постулираме, че, в качеството на АЗ СЪМ, той насища със себе си цялата безкрайност, но никое създание не е способно емпирически да обхване такъв постулат. С развитието на вселените, а така също по степента на разпространение на гравитацията и любовта в организираното във времето пространство, ние започваме все по-добре и по-добре да разбираме Първия Източник и Център. Ние виждаме, как действието на гравитацията прониква в пространственото присъствие на Безусловния Абсолют, и ние откриваме духовните създания, развиващи се и разпространяващи се в пределите на божествеността на Божеството-Абсолют, в това време както и космическата, и духовната еволюция се обединяват от разума и опита на нивата на крайното божество в качеството на Висшето Същество и се координират на трансцеденталните нива в качеството на Пределната Троица.
4. ПРЕДЕЛЬНАЯ ЧЕТВЕРТИЧНАЯ ИНТЕГРАЦИЯ
4. ПРЕДЕЛНА ЧЕТВЪРТИЧНА ИНТЕГРАЦИЯ
Райская Троица, несомненно, выполняет координирующую функцию в предельном смысле, однако в данном отношении она функционирует как самообусловленный абсолют. Эмпирическая Предельная Троица координирует трансцендентальное как трансцендентальная сущность. В вечном будущем, за счет большего единства, эта эмпирическая Троица будет продолжать активизировать возникающее присутствие Предельного Божества.
Райската Троица, несъмнено, изпълнява координираща функция в пределния смисъл, обаче в даденото отношение тя функционира като самообусловен абсолют. Емпирическата Пределна Троица координира трансцеденталното като трансцедентална същност. Във вечното бъдеще, за сметка на голямото единство, тази емпирическа Троица ще продължава да активизира възникващото присъствие на Пределното Божество.
Если предназначением Предельной Троицы является координация всеобъемлющего творения, то Бог-Предельный представляет собой трансцендентальный синтез энергии и личности, придающий направленность всему мирозданию. Полное возникновение Предельного предполагает завершенность мироздания и подразумевает всецелое выявление этого трансцендентального Божества.
Ако предназначението на Пределна Троица се явява координацията на всеобемащото творение, то Бога-Пределен представлява по себе си трансцедентален синтез на енергия и личност, придаващ насоченост на цялото мироздание. Пълното възникване на Пределният предполага завършеност на мирозданието и подразбира всецяло появяване на това трансцедентално Божество.
Мы не знаем, к каким изменениям может привести полное выявление Предельного. Как Высшее, так и Предельное присутствуют в настоящее время в Хавоне. Однако если присутствие Высшего является духовным и личностным, то присутствие
Ние не знаем, към какви изменения може да приведе пълното появяване на Пределния. Както Висшето, така и Пределното присъствуват в настояще време в Хавона. Обаче ако присъствието на Висшият се явява духовно и личностно, то присъствието
Страница 1167
Предельного - абсонитно и сверхличностно. Вам также поведано о существовании Условных Наместников Предельного, но вам не раскрыто ни место их нынешнего пребывания, ни функция.
на Пределният - е абсонитно и свръх личностно. На вас също така е разказано за съществуването на Условните Наместници на Пределния, но на вас не е разкрито нито мястото на тяхното днешно пребиваване, нито функцията им.
Однако, независимо от административных последствий выявления Предельного Божества, личностные ценности этой трансцендентальной божественности будут эмпирически постижимы всеми личностями, которые участвовали в актуализации данного уровня Божества. Преодоление конечного может привести только к достижению предельного. Бог-Предельный существует за пределами времени и пространства, но является, тем не менее, субабсолютным, несмотря на присущую ему способность к функциональному объединению с абсолютами.
Обаче, независимо от административните последствия от появяването на Пределното Божество, личностните ценности на тази трансцедентална божественост ще бъдат емпирически постижими за всички личности, които са участвували в актуализацията на даденото ниво на Божеството. Преодоляване на крайното може да приведе само към достигане на пределното. Богът-Пределен съществува зад пределите на времето и пространството, но се явява, още повече, субабсолютен, независимо на присъщата за него способност към функционално обединение с абсолютите.
5. ПЯТАЯ СТУПЕНЬ - ФАЗА КОАБСОЛЮТНОГО ОБЪЕДИНЕНИЯ
5. ПЕТАТА СТЕПЕН - ФАЗАТА НА КОАБСОЛЮНТНОТО ОБЕДИНЕНИЕ
Предельное является вершиной трансцендентальной реальности так же, как Высшее - пиком эволюционно-эмпирической реальности. И реальное выявление этих двух эмпирических Божеств закладывает фундамент для второй эмпирической Троицы. Это Абсолютная Троица - союз Бога-Высшего, Бога-Предельного и нераскрытого Завершителя Вселенского Пути. Данная Троица обладает теоретической способностью активировать Абсолюты потенциальности - Божество-Абсолют, Всеобщий Абсолют и Безусловный Абсолют. Однако завершение формирования этой Абсолютной Троицы может состояться только после завершения эволюции всего мироздания - от Хавоны до четвертого, внешнего уровня пространства.
Пределното се явява връх на трансцеденталната реалност така също, както Висшето - пик в еволюционната емпирична реалност. И реалното появяване на тези две емпирически Божества поставя фундамента за втората емпирическа Троица. Тази Абсолютна Троица - е съюзът на Бога-Висш, Бога-Пределен и неразкрития Завършител на Вселенския Път. Дадената Троица притежава теоретическата способност да активира Абсолютите на потенциалността - Божеството-Абсолют, Всеобщия Абсолют и Безусловния Абсолют. Обаче завършване формирането на тази Абсолютна Троица може да се състои само след завършване еволюцията на цялото мироздание - от Хавона до четвъртото, външно ниво на пространството.
Следует ясно понимать, что эти эмпирические Троицы являются коррелятивными, причем не только в отношении личностных качеств эмпирической Божественности, но и в отношении всех неличностных свойств, которыми характеризуется единство, достигнутое ими в Божестве. Хотя данное повествование в основном затрагивает личностные аспекты объединения космоса, истина состоит и в том, что неличностным аспектам вселенной вселенных также предстоит объединиться, что иллюстрируется синтезом энергии и личности, происходящим в настоящее время в связи с эволюцией Высшего Существа. Эти духовно-личностные качества Высшего неотделимы от энергетических прерогатив Всемогущего, причем оба они дополняются неизвестным потенциалом разума Высшего Существа. Точно так же нельзя рассматривать Бога-Предельного как личность в отрыве от неличностных аспектов Предельного Божества. На абсолютном же уровне Божество-Абсолют и Безусловный Абсолют неотделимы и неразличимы в присутствии Всеобщего Абсолюта.
Следва ясно да се разбере, че тези емпирически Троици се явяват корелативни, при което не само в отношение на личностните качества на емпирическата Божественост, но и в отношение на всички не личностни свойства, с които се характеризира единството, достигнато от тях в Божеството. Макар даденото повествувание в основното да засяга личностните аспекти на обединението на космоса, истината се състои и в това, че не личностните аспекти на вселената на вселените така също предстоят да се обединят, което се илюстрира от синтеза на енергията и личността, протичащи в настояще време във връзка с еволюцията на Висшето Същество. Тези духовно-личностни качества на Висшият са неотделими от енергетическите прерогативи на Всемогъщия, при което те двете се допълват от неизвестния потенциал на разума на Висшето Същество. Точно така също не трябва да се разглежда Богът-Пределен като личност откъснат от не личностните аспекти на Пределното Божество. На абсолютно пък ниво Божеството-Абсолют и Безусловният Абсолют са неотделими и неразличими в присъствието на Всеобщия Абсолют.
Сами по себе троичные единства не являются личностными, но они и не противоречат личности. Скорее, они охватывают личность и коррелируют ее совместно с неличностными реальностями. Поэтому троичные единства всегда являются божественными реальностями, но никогда не являются личностными реальностями. Личностные аспекты троичного единства присущи его индивидуальным членам, а как отдельные личности они не являются таким единством. Они обретают троичность только как сообщность; такая сообщность и есть троичность. Однако троичность всегда охватывает всё божество; троичное единство есть единство божества.
Сами по себе си троичните единства не се явяват личностни, но те не противоречат на личността. По-скоро, те обхващат личността и я корелират съвместно с неличностните реалности. Поради това троичните единства винаги се явяват божествени реалности, но никога не се явяват личностни реалности. Личностните аспекти на троичното единство са присъщи за неговите индивидуални членове, а като отделни личности те не се явяват такова единство. Те придобиват троичността само като съобщност; такава съобщност и е троичност. Обаче троичността винаги обхваща цялото божество; троичното единство е единство на божеството.
Три Абсолюта - Божество-Абсолют, Всеобщий Абсолют и Безусловный Абсолют - не есть троичное единство, ибо все они не являются божеством. Только обожествленная сущность может стать троичной; все остальные объединения суть триединства или тройственные союзы.
Трите Абсолюта - Божеството-Абсолют, Всеобщият Абсолют и Безусловният Абсолют - не е троично единство, защото всички те не се явяват божество. Само обожествената същност може да стане троична; всички останали обединения са същност на триединството или троични съюзи.
6. ШЕСТАЯ СТУПЕНЬ - ФАЗА АБСОЛЮТНОЙ ИНТЕГРАЦИИ
6. ШЕСТА СТЕПЕН - ФАЗАТА НА АБСОЛЮТНА ИНТЕГРАЦИЯ
Нынешний потенциал мироздания едва ли является абсолютным, хотя он вполне может быть близок к предельному, и мы считаем невозможным полное раскрытие
Сегашният потенциал на мирозданието едва ли се явява абсолютен, макар напълно да може да бъде близък към пределния, и ние считаме невъзможно пълното разкриване
Страница 1168
абсолютных значений-ценностей в пределах субабсолютного космоса. Поэтому мы сталкиваемся со значительной трудностью, пытаясь представить всеобъемлющее выражение безграничных возможностей трех Абсолютов или даже пытаясь вообразить эмпирическое воплощение Бога-Абсолюта на пока еще неличностном уровне Божества-Абсолюта.
на абсолютните значения-ценности в пределите на субабсолютния космос. Поради това ние се сблъскваме със значителна трудност, опитвайки се да представим всеобемащото изразяване на безграничните възможности на трите Абсолюта или даже опитвайки се да си представим емпирическото въплъщение на Бога-Абсолют на за сега още не личностното нива на Божеството-Абсолют.
Пространственная арена мироздания представляется адекватной для актуализации Высшего Существа, формирования и полного функционирования Предельной Троицы, возникновения Бога-Предельного и даже для зарождения Абсолютной Троицы. Однако наши концепции, касающиеся полного функционирования этой второй эмпирической Троицы, подразумевают, по-видимому, нечто, выходящее за пределы даже необъятного мироздания.
Пространствената арена на мирозданието изглежда адекватна за актуализацията на Висшето Същество, формирането и пълното функциониране на Пределната Троица, възникването на Бога-Пределен и даже за зараждането на Абсолютната Троица. Обаче нашите концепции, отнасящи се до пълното формиране на тази втора емпирическа троица, подразбира, видимо, нещо, излизащо зад пределите даже на необятното мироздание.
Если мы допускаем существование бесконечного космоса - некоторого безграничного космоса, выходящего за пределы мироздания, - и если мы полагаем, что окончательное развитие Абсолютной Троицы произойдет на таком сверхпредельном поприще, то тогда есть основания считать, что полноценная функция Абсолютной Троицы достигнет окончательного выражения в творениях бесконечности и завершит абсолютную актуализацию всех потенциалов. Интеграция и объединение растущих сегментов реальности приблизится к абсолютности статуса, пропорционального содержанию всей реальности в объединенных таким образом сегментах.
Ако ние допускаме съществуването на безкрайния космос - някакъв безграничен космос, излизащ зад пределите на мирозданието, - и ако ние полагаме, че окончателното развитие на Абсолютната Троица ще се случи на такова свръхпределно поприще, то тогава има основания да се смята, че пълноценната функция на Абсолютната Троица достига до окончателно изразяване в творенията от безкрайността и завършва абсолютната актуализация на всички потенциали. Интеграцията и обединението на растящите сегменти от реалността ще се приближи към абсолютност на статуса, пропорционално на съдържанието на цялата реалност в обединените по такъв начин сегменти.
Иными словами, Абсолютная Троица, как и предполагает ее название, действительно абсолютна в отношении всеобъемлющей функции. Мы не знаем, каким образом абсолютная функция может достигнуть абсолютного выражения на условной, ограниченной или скованной какими-либо иными рамками основе. Поэтому мы должны допустить, что любая подобная всеохватная функция будет (потенциально) безусловной. Кроме того, нам представляется, что безусловное также будет безграничным, по крайней мере в качественном аспекте, хотя мы не столь уверены в отношении количественных отношений.
С други думи, Абсолютната Троица, както и предполага нейното название, действително е абсолютна по отношение на все обемащата функция. Ние не знаем, по какъв начин абсолютната функция може да достигне абсолютно изразяване на условната, ограничена или скована от каквито и да било други рамки основа. Поради това ние сме длъжни да допуснем, че всяка подобна всеобхватна функция ще бъде (потенциално) безусловна. Освен това, на нас ни изглежда, че безусловното също така ще бъде безгранично, в крайна степен в качествен аспект, макар ние да не сме толкова уверени по отношение на количествените отношения.
Но в одном мы уверены: если экзистенциальная Райская Троица бесконечна и эмпирическая Предельная Троица суббесконечна, то классифицировать Абсолютную Троицу не так просто. Несмотря на то, что по своему происхождению и составу она является эмпирической, она явно вторгается в пределы экзистенциальных Абсолютов потенциальности.
Но в едно ние сме уверени: ако екзистенциалната Райска Троица е безкрайна и емпирическата Пределна Троица е суббезкрайна, то да се класифицира Абсолютната Троица не е така просто. Независимо от това, че по своя произход и състав тя се явява емпирическа, тя явно нахлува в пределите на екзистенциалните Абсолюти на потенциалността.
Хотя стремление к постижению столь отдаленных сверхчеловеческих концепций едва ли полезно для человеческого разума, мы всё же хотели бы предположить, что вечностное действие Абсолютной Троицы можно осмыслить как достигающее апогея в определенной эмпиризации Абсолютов потенциальности. По-видимому, такой вывод обоснован в отношении Всеобщего Абсолюта, если не Безусловного Абсолюта. По крайней мере, мы знаем о том, что Всеобщий Абсолют является не только статическим и потенциальным, но и ассоциативным, в том полном смысле, в котором эти слова относятся к Божеству. Однако в отношении постижимых ценностей божественности и личности эти предполагаемые события подразумевают появление личности Божества-Абсолюта, а также появление тех сверхличностных ценностей и тех ультраличностных значений, которые присущи завершению формирования личности Бога-Абсолюта - третьего и последнего из эмпирических Божеств.
Макар стремежа към постигане на толкова отдалечени свръхчовешки концепции едва ли да е полезно за човешкия разум, ние все пак бихме искали да предположим, че вечностното действие на Абсолютната Троица може да се осмисли като достигащо апогей в определена емпиризация на Абсолютите на потенциалността. Видимо, такъв извод е обоснован в отношение на Всеобщия Абсолют, ако не на Безусловния Абсолют. В крайна степен, ние знаем за това, че Всеобщият Абсолют се явява не само статичен и потенциален, но и асоциативен, в този пълен смисъл, в който тези думи се отнасят към Божеството. Обаче в отношение на постижимите ценности на божествеността и личността тези предполагаеми събития подразбират появяването на Божеството-Абсолют, а така също появата на тези свръхличностни ценности и тези ултра личностни значения, които са присъщи на завършване формирането на личността на Бога-Абсолют - третото и последно от емпирическите Божества.
7. ОКОНЧАТЕЛЬНОСТЬ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЯ
7. ОКОНЧАТЕЛНОСТ НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО
Некоторые трудности, связанные с формированием представлений об интеграции бесконечной реальности, заключаются в том, что все подобные идеи охватывают нечто, относящееся к окончательности всеобщего развития - некоторой эмпирической реализации всего, что могло бы когда-либо быть. Невозможно представить, чтобы количественная бесконечность была когда-либо полностью реализована в своей завершенности. Всегда должны оставаться неиспользованные
Някои трудности, свързани с формиране представите за интеграция на безкрайната реалност, се заключават в това, че всички подобни идеи обхващат нещо, отнасящо се към окончателността на всеобщото развитие - някаква емпирическа реализация на всичко, което могло би някога, кога да е да бъде. Невъзможно е да си представите, че количествената безкрайност е била някога напълно реализирана в своята завършеност. Винаги трябва да се оставят неизползувани
Страница 1169
возможности трех потенциальных Абсолютов, которые невозможно исчерпать любым количеством эмпирического развития. Хотя сама вечность абсолютна, она не более, чем абсолютна.
възможности на трите потенциални Абсолюта, които е невъзможно да се изчерпят от всяко количество емпирическо развитие. Макар самата вечност да е абсолютна, тя не е повече, от абсолютна.
Даже гипотетическая концепция окончательной интеграции неотделима от достижений безусловной бесконечности и поэтому практически нереализуема в обозримом будущем.
Даже хипотетичната концепция на окончателната интеграция неотделима от достигането на безусловната безкрайност и поради това практически е нереализируема в обозримо бъдеще.
Предназначение утверждается волеизъявлением Божеств, образующих Райскую Троицу; предназначение утверждается в необъятности трех великих потенциалов, чья абсолютность охватывает возможности всего будущего развития; предназначение, вероятно, исчерпывается Завершителем Вселенского Пути, и к этому акту, возможно, имеют отношение Бог-Высший и Бог-Предельный Абсолютной Троицы. Любое эмпирическое предназначение может быть хотя бы отчасти постигнуто обретающими опыт созданиями, но предназначение, затрагивающее область бесконечных экзистенциальных сущностей, едва ли постижимо. Окончательность предназначения есть экзистенциально-эмпирическое достижение, которое, очевидно, включает Божество-Абсолют. Однако, Божество-Абсолют связано в вечности с Безусловным Абсолютом благодаря Всеобщему Абсолюту. И эти три Абсолюта, эмпирические по своим возможностям, в действительности являются экзистенциальными. Более того, являясь неограниченными, вневременными, внепространственными, беспредельными и безмерными, они истинно бесконечны.
Предназначението се утвърждава от волеизявленията на Божествата, образуващи Райската Троица; предназначението се утвърждава в необятността на трите велики потенциала, чиято абсолютност обхваща възможностите на цялото бъдеще развитие; предназначението, вероятно, се изчерпва от Завършителя на Вселенския път, и към този акт, възможно, има отношение Бог-Висш и Бог-Пределен от Абсолютната Троица. Кое да е емпирическо предназначение може да бъде макар би и от части постигнато от придобиващите опит създания, но предназначението, засягащо областта на безкрайните екзистенциални същности, едва и е постижимо. Окончателността на предназначението е екзистенциално-емпирическо достижение, което, очевидно, включва Божеството-Абсолют. Обаче, Божеството-Абсолют е свързано във вечността с Безусловният Абсолют благодарение на Всеобщия Абсолют. И тези три Абсолюта, емпирически по своите възможности, в действителност се явяват екзистенциални. Още повече, явяват се неограничени, извън времеви, извън пространствени, безпределни и безмерни, те са истински безкрайни.
Однако невозможность достижения предназначения не препятствует философскому теоретизированию относительно таких гипотетических категорий. Актуализация Божества-Абсолюта как достижимого абсолютного Бога может быть практически нереализуема. Тем не менее, такое окончательное достижение остается теоретической возможностью. Присутствие Безусловного Абсолюта в некотором непостижимом бесконечном космосе может быть безмерно удаленным в будущности нескончаемой вечности - и несмотря на это, такая гипотеза является обоснованной. Смертные и моронтийные создания, духовные существа, завершители, Трансценденталы и другие, вместе с самими вселенными и всеми остальными аспектами реальности, несомненно имеют потенциально окончательное предназначение, обладающее абсолютной ценностью. Но мы сомневаемся в том, что какое-либо создание или вселенная смогут когда-либо исчерпать все аспекты такого предназначения.
Обаче невъзможността за достигане на предназначението не препятства философското теоретизиране относно такива хипотетични категории. Актуализацията на Божеството-Абсолют както достижимия абсолютен Бог може да бъде практически нереализируема. Още повече, такова окончателно достигне си остава теоретична възможност. Присъствието на Безусловният Абсолют в някакъв непостижимо безкраен космос може да бъде безмерно отдалечен в бъдещето на нескончаемата вечност - и независимо от това, такава хипотеза се явява обоснована. Смъртните и моронтийни създания, духовните същества, завършителите, Трансцеденталните и други, заедно със самите вселени и всички останали аспекти от реалността несъмнено имат потенциално окончателно предназначение, притежаващо абсолютна ценност. Но ние се съмняваме в това, че което и да било създание или вселена ще могат когато и да било да изчерпят всичките аспекти на такова предназначение.
Какого бы прогресса в понимании Отца вы ни достигли, ваш разум всегда будет потрясать нераскрытая бесконечность Отца-Я ЕСТЬ, неизведанная громадность которого будет оставаться неизмеримой и непостижимой в течение всех циклов вечности. Каких бы высот в постижении Бога вы ни достигли, в нем всегда будет значительно больше такого, о чём вы даже не будете подозревать. И мы полагаем, что это столь же верно на трансцендентальных уровнях, сколь и в сферах конечного существования. Поиску Бога нет конца!
Какъвто и би прогрес в разбирането на Отца вие да достигнете, вашия разум винаги ще бъде потресен от неразкритата безкрайност на Отеца-АЗ СЪМ, неизследваната грамадност която ще си остава неизмерима и непостижима в течението на всичките цикли от вечността. Каквито би и висоти в постигането на Бога вие да достигнете, в него винаги ще има значително повече от това, за което вие даже и не подозирате. И ние полагаме, че това е толкова също вярно на трансцеденталните нива, колкото и в сферите на крайното съществуване. Търсенето на Бога няма край!
Такая невозможность достигнуть Бога в конечном смысле ни в коей мере не должна обескураживать вселенские создания. В самом деле, вы способны достигнуть и достигаете уровни Божества Семичастного, Высшего и Предельного, а это означает для вас то же, что бесконечное осознание Бога-Отца означает для Вечного Сына и Совместного Вершителя в их абсолютном статусе существования в вечности. Бесконечность Бога вовсе не должна беспокоить создания. Наоборот, она должна служить высшей уверенностью в том, что на протяжении всей нескончаемой будущности восходящая личность будет располагать возможностями личностного развития и объединения с Божеством, исчерпать или завершить которые не сможет даже вечность.
Такава невъзможност да се достигне Бога в крайния смисъл в никаква степен не трябва да обезкуражава вселенските създания. На практика, вие сте способни да постигнете и достигате нивото на Божеството Седмочастно, Висшия и Пределния, а това означава за вас това същото, което безкрайното осъзнаване на Бога-Отец означава за Вечния Син и Съвместния Вършител в техния абсолютен статус на съществуване във вечността. Безкрайността на Бога съвсем не трябва да безпокои създанията. Обратното, тя трябва да служи като висша увереност в това, че по протежение на цялото нескончаемо бъдеще възходящата личност ще разполага с възможности за личностно развитие и обединяване с Божеството, което да се изчерпи или завърши не може да даде даже вечността.
Мироздание представляется конечным созданиям большой вселенной практически бесконечным, однако мы не сомневаемся в том, что абсонитные зодчие мироздания понимают ее соотнесенность с недоступным воображению развитием
Мирозданието изглежда за крайните създания от голямата вселена практически безкрайно, обаче ние не се съмняваме в това, че абсонитните архитекти на мирозданието разбират нейната съотнесеност с недостъпното за въображението развитие
Страница 1170
в нескончаемом Я ЕСТЬ. Даже само пространство есть лишь предельное условие - условие ограничения в рамках относительной абсолютности спокойных зон промежуточного пространства.
в нескончаемото АЗ СЪМ. Даже самото пространство е само пределно условие - условие на ограничение в рамките на относителната абсолютност на спокойните зони от промеждутъчното пространство.
Мы не сомневаемся в том, что в непостижимо отдаленный момент вечного будущего, когда завершится образование всего мироздания, мы, обратив свой взор на всю его прошлую историю, увидим в ней лишь начало, сотворение определенных конечных и трансцендентальных основ для еще более великих и увлекательных метаморфоз неизведанной бесконечности. И в такой момент вечного будущего мироздание всё еще будет казаться молодым. Действительно, оно всегда будет молодым перед лицом безграничных возможностей нескончаемой вечности.
Ни не се съмняваме в това, че в непостижимо отдалечен момент във вечното бъдеще, когато се завърши образуването на цялото мироздание, ние, обръщайки своя поглед към цялата негова минала история, ще видим в нея само началото, сътворението на определени крайни и трансцедентални основи за още по-велики и увлекателни метаморфози на неизследваната безкрайност. И в такъв момент от вечното бъдеще мирозданието все още ще изглежда младо. Действително, то винаги ще бъде младо пред лицето на безграничните възможности на нескончаемата вечност.
Невозможность достижения бесконечного предназначения ни в коей мере не может служить препятствием для создания представлений о таком предназначении, и мы можем смело заявить, что если три абсолютных потенциала могли бы когда-либо стать полностью актуализованными, то появилась бы возможность представить себе окончательную интеграцию всеобъемлющей реальности. Такое эволюционное претворение основано на завершении актуализации Безусловного Абсолюта, Всеобщего Абсолюта и Божества-Абсолюта - трех потенциальностей, чей союз образует нераскрытость Я ЕСТЬ, неосуществленные реальности вечности, неопределенные возможности всей будущности, и более того.
Невъзможността за достигане на безкрайното предназначение в никаква степен не може да служи като препятствие за създаването на представи за такова предназначение, и ние може смело да заявим, че ако три абсолютни потенциала биха могли някога да станат напълно актуализирани, то би се появила възможността да си представите окончателната интеграция на всеобемащата реалност. Такова еволюционно претворяване е основано на завършване на актуализацията на Безусловния Абсолют, Всеобщия Абсолют и Божеството-Абсолют - трите потенциалности, чийто съюз образува неразкритото от АЗ СЪМ, неосъществените реалности от вечността, неопределените възможности на цялото бъдеще и повече от това.
Такие возможности являются, по меньшей мере, отдаленными. Тем не менее, мы полагаем, что в механизмах, личностях и объединениях трех Троиц мы обнаруживаем теоретическую возможность повторного единения семи абсолютных аспектов Отца-Я ЕСТЬ. И это подводит нас вплотную к концепции трехчастной Троицы, охватывающей экзистенциальную Райскую Троицу и две последующие Троицы, эмпирические по своей природе и происхождению.
Такива възможности се явяват, в най-малко степен, отдалечени. Още повече, ние полагаме, че в механизмите, личностите и обединените три Троици ние откриваме теоретичната възможност за повторно единение на седемте абсолютни аспекта на Отца-АЗ СЪМ. И това ни отвежда плътно към концепцията за три частната Троица, обхващаща екзистенциалната Райска Троица и двете последващи Троици, емпирически по своята природа и произход.
8. ТРОИЦА ТРОИЦ
8. ТРОИЦА НА ТРОИЦИТЕ
Нам нелегко описать человеческому разуму сущность Троицы Троиц. Эта Троица представляет собой действительную совокупность всецелостности эмпирической бесконечности в том виде, в каком она выражается в теоретически бесконечном характере реализации вечности. В Троице Троиц эмпирическое бесконечное достигает такого уровня, на котором оно отождествляется с экзистенциальным бесконечным, причем оба составляют единое целое в доэмпирическом, доэкзистенциальном Я ЕСТЬ. Троица Троиц является окончательным выражением всего, что подразумевается в пятнадцати триединствах и связанных с ними тройственных союзах. Относительным существам трудно понять окончательные сущности - будь они экзистенциальными или эмпирическими; поэтому такие сущности всегда должны представляться как относительные категории.
За нас не е леко да опишем на човешкия разум същността на Троицата на Троиците. Тази Троица представлява по себе си действителна съвкупност от всецялостта на емпирическата безкрайност в този вид, в който тя се изразява в теоретично безкрайния характер на реализацията на вечността. В Троицата на Троиците емпирическото безкрайно достига до такова ниво, на което то се отъждествява с екзистенциалното безкрайно, при което двете съставляват единно цяло в доемпирическото, доекзистенциалното АЗ СЪМ. Троицата на Троиците се явява окончателен израз на всичко, което се подразбира в петнадесетте триединства и свързаните с тях троични съюзи. За относителните същества е трудно да разберат окончателните същности - били те екзистенциални или емпирически, поради това такива същността трябва винаги да се представят като относителни категории.
Троица Троиц существует в нескольких аспектах. Она содержит возможности, вероятности и неизбежности, поражающие воображение существ, уровень которых значительно превышает уровень человека. Она содержит импликации, о которых, возможно, не догадываются небесные философы, ибо эти импликации заключены в триединствах, а триединства, в конечном счете, непостижимы.
Троицата на Троиците съществува в няколко аспекта. Тя съдържа възможност, вероятност и неизбежност, пораждащи въображение същества, нивото на които значително превишава нивото на човека. Тя съдържа импликации, за които, възможно, не се досещат и небесните философи, защото тези импликации са съдържат в триединствата, а триединствата, в крайна сметка, са непостижими.
Существует несколько способов описания Троицы Троиц. Мы избрали трехуровневую концепцию:
Съществуват няколко начина за описване Троицата на Троиците. Ние избрахме концепция на три нива:
1. Уровень трех Троиц.
1. Ниво на трите Троици.
2. Уровень эмпирического Божества.
2. Ниво на емпирическото Божество.
3. Уровень Я ЕСТЬ.
3. Ниво на АЗ СЪМ.
Это уровни всё большего объединения. В действительности Троица Троиц есть первый уровень, в то время как второй и третий уровни являются производными объединения на первом уровне.
Това са нивото на цялото голямо обединение. В действителност Троицата на Троиците е първото ниво , в това време когато второто и третото нива се явяват производни обединения на първото ниво.
Страница 1171
ПЕРВЫЙ УРОВЕНЬ. Считается, что на этом изначальном уровне объединения три Троицы функционируют как безупречно синхронизованные, хотя и различные, группы божественных личностей:
ПЪРВО НИВО. Счита се, че на това изначално ниво на обединение три Троици функционират като безупречно синхронизирани, макар и различни, групи от божествени личности.
1. Райская Троица, объединение трех Райских Божеств - Отца, Сына и Духа. Следует помнить о том, что Райская Троица подразумевает тройственную функцию - абсолютную функцию, трансцендентальную функцию (Троица Предельности) и конечную функцию (Троица Верховности). Райская Троица является любой из них и всеми ими всегда и в любой момент.
1. Райската Троица е обединение на трите Райски Божества - Отца, Сина и Духа. Следва да се помни за това, че Райската Троица подразбира троична функция - абсолютната функция, трансцеденталната функция (Троицата на Пределността) и крайната функция (Троицата на Върховността). Райската Троица се явява всяка от тях и всички тях винаги и във всеки момент.
2. Предельная Троица - божественное объединение Высших Создателей, Бога-Высшего и Зодчих Мироздания. Хотя это адекватно выражает аспекты божественности данной Троицы, следует отметить, что существуют другие фазы данной Троицы, которые, однако, представляются находящимися в совершенном согласовании с аспектами божественности.
2. Пределната Троица - божественото обединение на Висшите Създатели, Бога-Висш и Архитектите на Мирозданието. Макар това адекватно да изразява аспекта на божественост на дадената Троица, следва да се отбележи, че съществуват други фази на дадената Троица, които, обаче, изглеждат намиращи се в съвършено съгласуване с аспектите на божествеността.
3. Абсолютная Троица - группа, состоящая из Бога-Высшего, Бога-Предельного и Завершителя Вселенского Пути в отношении всех ценностей божественности. Некоторые другие аспекты этой триединой группы связаны с теми ценностями расширяющегося космоса, которые не относятся к божественности. Однако они объединяются с аспектами божественности, подобно тому, как энергетические и личностные аспекты эмпирических Божеств находятся в настоящее время в процессе эмпирического синтеза.
3. Абсолютната Троица - група, състояща се от Бога-Висш, Бога-Пределен и Завършителя на Вселенския Път в отношение на всички ценности на божествеността. Някои други аспекти на тази триединна група са свързани с тези ценности на разширяващият се космос, които не се отнасят към божествеността. Обаче те се обединяват с аспектите на божествеността, подобно на това, както енергетическите и личностни аспекти на емпирическите Божества се намират в настояще време в процеса на емпирически синтез.
Объединение трех этих Троиц в Троицу Троиц создает возможности неограниченной интеграции реальности. Эта группа заключает в себе причинное, промежуточное и окончательное; порождающее, реализующее и завершающее; истоки, существования и предназначения. Партнерство Отца и Сына проходит стадии союза Сына и Духа, затем Духа и Высшего и далее - Высшего и Предельного, Предельного и Абсолютного вплоть до Абсолютного и Отца-Бесконечного, что завершает цикл реальности. Таким же образом в других аспектах, не столь непосредственно связанных с божественностью и личностью, Первый Великий Источник и Центр самопретворяет безграничность реальности, описывающей круг вечности: от абсолютности самосущности - через нескончаемость самораскрытия - до окончательности самопретворения; от абсолюта экзистенциальных сущностей до завершенности эмпирических сущностей.
Обединението на тези Троици в Троицата на Троиците създава възможност за неограничена интеграция на реалността. Тази група заключава в себе си причинното, промеждутъчното и окончателното; пораждащото, реализиращото и завършващото; източниците, съществуването и предназначението. Партньорството на Отеца и Сина преминава стадия на съюза на Сина и Духа, след това Духа и Висшия и по-нататък - Висшия и Пределния, Пределния и Абсолютния чак до Абсолютния и Отеца-Безкраен, което завършва цикъла на реалността. По такъв същия начин в други аспекти, не толкова непосредствено свързани с божествеността и личността, Първият Велик Източник и Център самопретворява безграничността на реалността, описваща кръга вечност: от абсолютността на същността - през нескончаемостта на саморазкриването - до окончателността на самопретворяването; от абсолюта на екзистенциалните същности до завършеността на емпирическите същности.
ВТОРОЙ УРОВЕНЬ. Координация трех Троиц неизбежно ведет к ассоциативному союзу эмпирических Божеств, которые по своему происхождению связаны с этими Троицами. Сущность этого второго уровня иногда излагается следующим образом:
ВТОРО НИВО. Координацията на трите Троици неизбежно води към асоциативния съюз на емпирическите Божества, които по своя произход са свързани с тези Троици. Същността на това второ ниво понякога се излага по следния начин:
1. Высшее - божество, являющееся следствием единства Райской Троицы в эмпирической связи с Сынами-Создателями и Созидательными Дочерями Райских Божеств. Высшее Божество является воплощенным в божестве завершением первой стадии конечной эволюции.
1. Висше - божеството, явяващо се следствие на единството на Райската Троица в емпирическата връзка със Синовете-Създатели и Съзидателните Дъщери на Райските Божества. Висшето Божество се явява въплътеното в божеството завършване на първият стадий от крайната еволюция.
2. Предельное - божество, являющееся следствием возникшего единства второй Троицы, трансцендентальное и абсонитное воплощение божественности. Предельное заключается в разноаспектном единстве многих качеств, и соответствующее человеческое представление должно включать, по крайней мере, те аспекты предельности, которые относятся к контролю и управлению, являются лично познаваемыми и напряженно объединяющими. Однако существуют также многие другие, нераскрытые аспекты этого возникшего Божества. Хотя Предельное и Высшее сопоставимы, они не идентичны, как не является Предельное простым расширением Высшего.
2. Пределно - божеството, явяващо се следствие от възникналото единство на втората Троица, трансцеденталното и абсонитно въплъщение на божествеността. Пределното се заключава в разно аспектното единство на много качества, и съответствуващата човешка представа трябва да включва, в крайна степен, тези аспекти на пределността, които се отнасят към контрола и управлението, явяват се лично познаваеми и напрегнато обединяващи. Обаче съществуват също така много други, неразкрити аспекти на това възникнало Божество. Макар Пределното и Висшето да са съпоставими, те не са идентични, както не се явява Пределното просто разширение на Висшето.
Страница 1172
3. Абсолютное. Существуют многочисленные теории в отношении характера этого третьего члена второго уровня Троицы Троиц. Бог-Абсолют несомненно связан с этим объединением как личностное следствие окончательной функции Абсолютной Троицы, и тем не менее Божество-Абсолют является экзистенциальной реальностью, существующей в вечности.
3. Абсолютно. Съществуват многочислени теории по отношение характера на този трети член от второто ниво на Троицата на Троиците. Богът-Абсолют несъмнено е свързан с това обединение като личностно следствие от окончателната функция на Абсолютната Троица, и още повече Божеството-Абсолют се явява екзистенциална реалност, съществуваща във вечността.
Концептуальная трудность в отношении этого третьего члена заключается в том, что допущение такого членства действительно предполагает наличие только одного Абсолюта. Теоретически, если бы такое событие произошло, мы стали бы свидетелями эмпирического объединения трех Абсолютов в единое целое. И нас учат, что в бесконечности и экзистенциально существует только один Абсолют. Хотя менее всего понятно, кто может быть этим третьим членом, часто постулируется, что он может состоять из Божества-Абсолюта, Всеобщего Абсолюта и Безусловного Абсолюта, каким-то образом связанных и проявляющих себя в космосе. Несомненно, что Троица Троиц едва ли могла бы достичь полноты функции без полного объединения трех Абсолютов, а три Абсолюта едва ли могут быть объединены без полной реализации всех бесконечных потенциалов.
Концептуалната трудност по отношение на този трети член се заключава в това, че допускането на такова членство действително предполага наличието на само един Абсолют. Теоретично, ако такова събитие се бе случило, ние бихме станали свидетели на емпирическото обединение на трите Абсолюта в единно цяло. И нас ни учат, че в безкрайността и екзистенциално съществува само един Абсолют. Макар най-малко от всичко да е разбираемо, кой може да бъде този трети член, често се постулира, че той може да се състои от Божеството-Абсолют, Всеобщия Абсолют и Безусловния Абсолют, по някакъв начин свързани и проявяващи себе си в космоса. Несъмнено, че Троицата на Троиците едва ли могла би да достигне пълнота във функциите без пълното обединяване на трите Абсолюта, а трите Абсолюта едва ли могат да бъдат обединени без пълна реализация на всички безкрайни потенциали.
Возможно, что наименьшим искажением истины было бы считать третьего члена Троицы Троиц Всеобщим Абсолютом, при условии, что для данной концепции Всеобщий Абсолют является не только статической и потенциальной, но и ассоциативной сущностью. Однако мы по-прежнему не понимаем отношения к созидательным и эволюционным аспектам функции всеобъемлющего Божества.
Възможно, че най-малкото изкривяване на истината би било да се счита за трети член на Троицата на Троиците Всеобщият Абсолют, при условие, че дадената концепция за Всеобщия Абсолют се явява не само статична и потенциална, но и асоциативна същност. Обаче ние както и по-преди не разбираме отношенията към съзидателния и еволюционен аспект на функциите на всеобемащото Божество.
Хотя трудно составить завершенное представление о Троице Троиц, условное представление является не столь сложным. Если второй уровень Троицы Троиц представляется принципиально личностным, то становится вполне возможным постулировать союз Бога-Высшего, Бога-Предельного и Бога-Абсолюта как личностное следствие союза личностных Троиц, предшествующих этим эмпирическим Божествам. Мы придерживаемся мнения о том, что три этих эмпирических Божества несомненно объединятся на втором уровне, что станет прямым следствием растущего единства предшествующих им и причинных Троиц, составляющих первый уровень.
Макар да е трудно да се състави завършена представа за Троицата на Троиците, условната представа се явява не толкова сложна. Ако второто ниво на Троицата на Троиците се представи принципно личностна, то става напълно възможно да се постулира съюза на Бог-Висш, Бог-Пределен и Бог-Абсолютен като личностно следствие от съюза на личностите в Троицата, предшествуващи тези емпирически Божества. Ние се придържаме към мнението за това, че трите тези емпирически Божества несъмнено ще се обединят на второто ниво, което ще стане пряко следствие от растящото единство на предшестващите ги и причинни Троици, съставляващи първото ниво.
Первый уровень состоит из трех Троиц; второй уровень существует как личностное объединение эмпирических-эволюционировавших, эмпирических-возникших и эмпирических-экзистенциальных личностей Божеств. И несмотря на любую концептуальную сложность в понимании полной Троицы Троиц, личностное объединение этих трех Божеств на втором уровне проявилось в нашу вселенскую эпоху в обретении божественных качеств Мажестоном, который был актуализирован на этом втором уровне Божеством-Абсолютом, действующим через Предельного и в ответ на изначальное созидательное повеление Высшего Существа.
Първото ниво се състои от трите Троици; второто ниво съществува като личностно обединение на емпирическите-еволюиращи, емпирическите-възникващи и емпирическите-екзистенциални личности на Божествата. И независимо от всякаква концептуална сложност в разбирането на пълната Троица на Троиците, личностното обединение на тези три Божества на второ ниво се е появило в нашата вселенска епоха в придобиването на божествените качества на Мажестон, който е бил актуализиран на това второ ниво на Божеството-Абсолют, действуващо чрез Пределния и в отговор на изначалното съзидателно повеление на Висшето Същество.
ТРЕТИЙ УРОВЕНЬ. Безусловная гипотеза второго уровня Троицы Троиц охватывает корреляцию каждого аспекта каждого вида реальности, который существовал, существует или мог бы существовать во всей бесконечности. Высшее Существо есть не только дух, но также разум, сила и опыт. Бог-Предельный является всем этим и намного большим, в то время как совместная концепция единства Божества-Абсолюта, Всеобщего Абсолюта и Безусловного Абсолюта включает абсолютную завершенность реализации всей реальности.
ТРЕТО НИВО. Безусловната хипотеза за второто ниво на Троицата на Троиците обхваща корелацията на всеки аспект на всеки вид реалност, която е съществувала , съществува или могла би да съществува в цялата безкрайност. Висшето Същество е не само дух, но също така разум, сила и опит. Богът-Пределен се явява всичко това и много повече, в това същото време когато съвместната концепция за единството на Божеството-Абсолют, Всеобщия Абсолют и Безусловния Абсолют включва абсолютната завършеност на реализацията на цялата реалност.
В союзе Бога-Высшего, Бога-Предельного и завершенного Абсолюта может произойти функциональное воссоединение тех аспектов бесконечности, которые были изначально сегментированы посредством Я ЕСТЬ и следствием которых было
В съюза на Бога-Висш, Бога-Пределен и завършения Абсолют може да се случи функционално възсъединение на тези аспекти от безкрайността, които изначално са били сегментирани посредством АЗ СЪМ и следствие, на които е било
Страница 1173
появление Семи Абсолютов Бесконечности. Хотя философы вселенной и считают это чрезвычайно маловероятным, мы всё же часто задаемся вопросом: если предположить, что второй уровень Троицы Троиц когда-нибудь достигнет троичного единства, что произойдет вследствие такого единения Божеств? Мы не знаем ответа на данный вопрос, но мы уверены в том, что это привело бы непосредственно к реализации Я ЕСТЬ как эмпирически достижимой сущности. С точки зрения личностных существ, это могло бы означать, что непостижимое Я ЕСТЬ стало познаваемым в опыте в виде Отца-Бесконечного. Какими могут быть эти абсолютные предназначения с неличностной точки зрения - другой вопрос, ответ на который может дать только вечность. Однако, взирая на эти отдаленные возможности как личностные создания, мы приходим к выводу, что окончательным предназначением всех личностей является окончательное познание Всеобщего Отца этих личностей.
появяването на Седемте Абсолюта на Безкрайността. Макар философите от вселената и да считат това за изключително и малко вероятно, ние все често си задаваме въпроса: ако предположим, че второто ниво на Троицата на Троиците някога, кога да е достигне троичното единство, какво ще се случи в следствие на такова единение на Божествата? Ние не знаем отговора на дадения въпрос, но ние сме уверени в това, че това би привело непосредствено към реализиране на АЗ СЪМ като емпирически достижима същност. От гледна точка на личностните същества, това би могло да означава, че непостижимото АЗ СЪМ е станало познаваемо в опита във вида на Отеца-Безкраен. Какви могат да бъдат тези абсолютни предназначения от неличностна гледна точка - е друг въпрос, отговорът на който може да даде само вечността. Обаче, гледайки на тези отделни възможности като личностни създания, ние достигаме до извода, че окончателното предназначение на всички личности се явява окончателното познаване на Всеобщия Отец на тези личности.
С философской точки зрения, в прошлой вечности есть только Я ЕСТЬ, кроме него нет ничего. Смотря вперед, в будущую вечность, мы не усматриваем какой-либо возможности изменения Я ЕСТЬ как экзистенциальной сущности, но мы склонны предвидеть колоссальные перемены в отношении эмпирической сущности. Такая концепция Я ЕСТЬ предполагает полное самопретворение - она охватывает те бесконечные мириады личностей, которые стали волевыми участниками самораскрытия Я ЕСТЬ и которые останутся в вечности абсолютными волевыми частицами всеобъемлющей бесконечности, окончательными сынами абсолютного Отца.
От философска гледна точка, в миналата вечност има само АЗ СЪМ, освен него няма нищо. Гледайки напред, бъдещата вечност, ние не виждаме каквото и да било възможност за изменение на АЗ СЪМ като за екзистенциална същност, но ние сме склонни да предвидим колосалните промени в отношение на емпирическата същност. Такава концепция АЗ СЪМ предполага пълно самопретворяване - тя обхваща тези безконечни несметни множества от личности, които са станали волеви участници в саморазкриването на АЗ СЪМ и които ще си останат във вечността абсолютни волеви частици от всеобемащата безкрайност, окончателни синове на абсолютния Отец.
9. ЭКЗИСТЕНЦИАЛЬНОЕ БЕСКОНЕЧНОЕ ОБЪЕДИНЕНИЕ
9. ЕКЗИСТЕНЦИАЛНО БЕЗКОНЕЧНО ОБЕДИНЕНИЕ
В концепции Троицы Троиц мы постулируем возможное эмпирическое объединение беспредельной реальности, и иногда мы предполагаем, что всё это может произойти в предельно удаленной вечности. Однако и в эту эпоху присутствует действительное, существующее объединение бесконечности. Оно также существовало во все прошлые и будущие вселенские эпохи. Такое объединение экзистенциально присутствует в Райской Троице. Объединение бесконечности как эмпирической реальности является невероятно отдаленным событием, однако безусловное единство бесконечности уже сейчас преобладает в данный момент вселенского существования и объединяет имеющиеся во всей реальности различия с экзистенциальным величием, которое абсолютно.
В концепцията за Троицата на Троиците ние постулираме възможното емпирическо обединени на безпределната реалност, и понякога ние предлагаме, че всичко това може да се случи в пределно отдалеченото бъдеще. То също така е съществувало във всички минали и бъдещи вселенски епохи. Такова обединение екзистенциално присъствува в Райската Троица. Обединението на безкрайността като емпирическа реалност се явява невероятно отдалечено събитие, обаче безусловното единство на безкрайността вече сега преобладава в дадения момент от вселенското съществуване и обединява имащите в цялата реалност различия с екзистенциално величие, което е абсолютно.
Когда конечные создания пытаются представить бесконечное объединение на окончательных уровнях завершенной вечности, они сталкиваются с интеллектуальными ограничениями, присущими их конечному существованию. Время, пространство и опыт ограничивают способность созданий к формированию представлений; и тем не менее без времени, вне пространства и кроме как в опыте ни одно создание не способно достигнуть даже ограниченного понимания вселенской реальности. Без ощущения времени никакое эволюционное создание не могло бы постигнуть отношений последовательности. Без чувства пространства никакое создание не могло бы понять отношений одновременности. Без опыта никакое эволюционное создание не могло бы даже существовать. Только Семь Абсолютов Бесконечности действительно выходят за пределы опыта, и даже они в некоторых аспектах могут быть эмпирическими.
Когато крайните създания се опитват да си представят безкрайното обединение на окончателните нива на завършената вечност, те се сблъскват с интелектуалните ограничения, присъщи за тяхното крайно съществуване. Времето, пространството и опита ограничават способността на създанията към формиране на представи; и още повече без време, извън пространството и освен като опит нито едно създание е не способно да достигне даже до ограничено разбиране на вселенската реалност. Без усещане на времето никое еволюционно създание не могло би да постигне отношенията на последователност. Без чувство за пространство никое създание не могло би да разбере отношенията на едновременност. Без опита никое еволюционно създание не могло би даже да съществува. Само Седемте Абсолюта на Безкрайността действително излизат зад пределите на опита, и даже те в някои аспекти могат да бъдат емпирически.
Время, пространство и опыт являются величайшими помощниками человека в относительном восприятии реальности - и одновременно его величайшими препятствиями для полного ее восприятия. Смертные и многие другие вселенские создания вынуждены осмысливать потенциальное как актуализируемое в пространстве и реализуемое во времени, однако весь этот процесс представляет собой пространственно-временное явление, в действительности не происходящее в Раю и вечности. На абсолютном уровне нет ни времени, ни пространства; всё потенциальное может восприниматься там как актуальное.
Времето, пространството и опитът се явяват най-великите помощници на човека в относителното възприятие на реалността - и едновременно неговите най-велики препятствия за пълното и възприемане. Смъртните и много други вселенски създания са принудени да осмислят потенциалното както актуализируемо в пространството и реализируемо във времето, обаче целият този процес представлява по себе си пространствено-времево явление, в действителност не произходящо в Рая и вечността. На абсолютно ниво няма нито време, нито пространство; всичко потенциално може да се възприема там като актуално.
Концепция объединения всей реальности, будь то в нынешнюю или какую-то иную вселенскую эпоху, имеет принципиально двойственный характер: экзистенциальный
Концепцията на обединение на цялата реалност, било то в сегашната или коя да е друга вселенска епоха, има принципиално двойствен характер: екзистенциален
Страница 1174
и эмпирический. Такое единство находится в процессе эмпирической реализации в Троице Троиц, но степень очевидной актуализации этой тройной Троицы прямо пропорциональна исчезновению в космосе обусловленностей и несовершенств реальности. Однако всеобъемлющая интеграция реальности безусловно, вечностно и экзистенциально присутствует в Райской Троице, в которой - в этот самый момент вселенской истории - бесконечная реальность является абсолютно объединенной.
и емпирически. Такова единство се намира в процеса на емпирическата реализация в Троицата на Троиците, на степента на очевидна актуализация на тази тройна Троица е право пропорционална на изчезването в космоса на обусловеността и несъвършенствата на реалността. Обаче всеобемащата интеграция на реалността безусловно, вечностно и екзистенциално присъствуват в Райската Троица, в която - в този самият момент от вселенската история - безконечната реалност се явява абсолютно обединена.
Парадокс, созданный эмпирическим и экзистенциальными взглядами, неизбежен и основан отчасти на том, что и Райская Троица, и Троица Троиц являются взаимоотношениями вечности, каждое из которых постижимо смертными только как пространственно-временная относительность. Человеческое представление о постепенной эмпирической актуализации Троицы Троиц, с точки зрения времени, должно восполняться дополнительным постулатом о том, что она уже является фактически существующей с точки зрения вечности. Но как же можно примирить два этих взгляда? Конечным смертным мы предлагаем принять истину о том, что Райская Троица является экзистенциальным объединением бесконечности и что неспособность обнаружить действительное присутствие и завершенное выражение эмпирической Троицы Троиц является отчасти следствием ответного искажения, которое вызвано следующими факторами:
Парадоксът, създаден от емпирическият и екзистенциалният възгледи, е неизбежен и основан от части на това, че и Райската Троица, и Троицата на Троиците се явяват взаимоотношения във вечността, всяко от които е постижимо от смъртните само като пространствено-времева относителност. Човешката представа за постепенната емпирическа актуализация на Троицата на Троиците, от гледна точка на времето, трябва да се изпълни с допълнителния постулат за това, че тя вече се явява фактически съществуваща от гледна точка на вечността. Но как могат да се примирят тези два възгледа? На крайните смъртни ние предлагаме да приемат истината за това, че Райската Троица се явява екзистенциално обединение на безкрайността и че неспособността да открием действителното присъствие и завършеното изразяване на емпирическата Троица на Троиците се явява от части следствие на ответното изкривяване, което е предизвикано от следните фактори:
1. Ограниченное человеческое мировоззрение, неспособность постигнуть концепцию безусловной вечности.
1. Ограничения човешки мироглед, неспособността да се постигне концепцията за безусловната вечност.
2. Несовершенный человеческий статус, удаленность от абсолютного уровня эмпирических сущностей.
2. Несъвършеният човешки статус, отдалечеността от абсолютното ниво на емпирическите същности.
3. Цель человеческого существования - тот факт, что человечество задумано как развивающееся за счет опыта и поэтому, в силу своей природы и сущности, должно зависеть от опыта. Только Абсолют может быть и экзистенциальным, и эмпирическим.
3. Целта на човешкото съществуване - този факт, че човечеството е замислено като развиващо се за сметка на опита и поради това, по силата на своята природа и същност, е длъжно да зависи от опита. Само Абсолютът може да бъде и екзистенциален, и емпирически.
В Райской Троице Всеобщий Отец представляет собой Я ЕСТЬ Троицы Троиц, и невозможность опытного познания Отца как бесконечности объясняется ограниченностью конечного бытия. Концепция экзистенциального, обособленного, существующего до Троицы и недостижимого Я ЕСТЬ, и постулат эмпирического, существующего после Троицы Троиц и достижимого Я ЕСТЬ, является одной и той же гипотезой. В Бесконечном не произошло никакого действительного изменения; всё кажущееся развитие объясняется расширяющимися возможностями восприятия реальности и правильного понимания космоса.
В Райската Троица Всеобщия Отец представлява по себе си АЗ СЪМ Троицата на Троиците, и невъзможността за опитното познаване на Отеца като безкрайност се обяснява с ограничеността на крайното битие. Концепцията за екзистенциалното, обособеното, съществуващо до Троицата и недостижимото АЗ СЪМ, и постулата за емпирическото съществуващо след Троицата на Троиците и достижимо АЗ СЪМ, се явяват една и съща хипотеза. В Безкрайното не е протекло никакво действително изменение; всяко изглеждащо развитие се обяснява с разширяващите се възможности за възприемане на реалността и правилното разбиране на космоса.
В конечном итоге, Я ЕСТЬ должно существовать до всего экзистенциального и после всего эмпирического. Хотя такие идеи, возможно, и не проясняют парадоксов вечности и бесконечности, возникающих в человеческом разуме, они должны хотя бы подвигать такой конечный интеллект на новые усилия, направленные на решение этих бесконечных проблем, - тех проблем, которые будут озадачивать вас в Салвингтоне, а также позднее, в качестве завершителей и, впоследствии, на протяжении всего нескончаемого будущего, вашего вечного пути в необъятных просторах вселенных.
В крайна сметка, АЗ СЪМ трябва да съществува, до всичко екзистенциално и след всичко емпирическо. Макар такива идеи, възможно, и да не проясняват парадоксите на вечността и безкрайността, възникващи в човешкия разум, те трябва макар би да повдигат такъв краен интелект на нови усилия, насочени към решаване на тези безкрайно проблеми, - тези проблеми, които ще ви озадачават в Салвингтон, а така също по-късно, в качеството на завършители и, в последствие, по протежение на цялото нескончаемо бъдеще, на вашия вечен път в необятните простори от вселените.
Рано или поздно все вселенские личности начинают осознавать, что окончательный поиск вечности заключается в нескончаемом исследовании бесконечности, непрекращающейся экспедиции в абсолютность Первого Источника и Центра. Рано или поздно все мы начинаем сознавать, что всякий рост создания пропорционален отождествлению с Отцом. Мы приходим к пониманию того, что претворение в жизнь воли Отца является бессрочным пропуском к нескончаемым возможностям самой бесконечности. Когда-нибудь смертные поймут, что успех в поиске Бесконечного прямо пропорционален достижению подобия Отцу и что в эту вселенскую эпоху реальности Отца раскрываются в качествах божественности. И
Рано или късно всички вселенски личности започват да осъзнават, че окончателното търсене на вечността се заключава в нескончаемото изследване на безкрайността, не прекратяващата се експедиция в абсолютността на Първият Източник и Център. Рано или късно всички ние започваме да съзнаваме, че всеки ръст на създанията е пропорционален на отъждествяването с Отца. Ние идваме до разбирането на това, че претворяването в живота на волята на Отца се явява безсрочен пропуск към нескончаемите възможности на самата безкрайност. Някога когато и да е смъртните ще разберат, че успеха в търсене на Безкрайния е право пропорционален на достигането на подобието на Отца и, че в тази вселенска епоха реалностите се разкриват в качествата на божествеността. И
Страница 1175
эти качества божественности усваиваются личностями вселенских созданий в опыте божественной жизни, а божественная жизнь означает претворение в жизнь воли Бога.
тези качества на божествеността се усвояват от личностите на вселенските създания в опита от божествения живот, а божественият живот означава претворяване в живота волята на Бога.
Для материальных, эволюционных, конечных созданий жизнь, основанная на претворении в ней воли Отца, ведет непосредственно к верховности духа в области личности и на один шаг приближает такие создания к пониманию Отца-Бесконечного. Такая посвященная Отцу жизнь есть жизнь, основанная на истине, воспринимающая красоту и исполненная добродетели. Такое богопознавшее существо внутренне озарено поклонением, а в своих внешних проявлениях целиком посвящено искреннему служению всеобщему братству всех личностей, - служению и помощи, которые исполняются милосердием и побуждаются любовью, в то время как все эти жизненные качества объединяются в эволюционирующей личности на всё более высоких уровнях космической мудрости, самопретворения, поиска Бога и поклонения Отцу.
За материалните, еволюционните, крайните създания живота, основан на претворяването в него на волята на Отца, води непосредствено към върховността на духа в областта на личността и на една крачка приближава такива създания към разбирането на Отца-Безкрайния. Такъв посветен на Отца живот е живот, основан на истината, възприемаща красотата и изпълнена с добродетели. Такова богопознало същество вътрешно е озарено от поклонението, а в своите външни проявления изцяло е посветено на искреното служене на всеобщата братство на всички личности, - служенето и помощта, които се изпълняват с милосърдие и се пробуждат от любовта, в това време когато всички тези жизнени качества се обединяват в еволюиращата личност на все по-високи нива на космическата мъдрост, самопретворяване, търсене на Бога и поклонение към Отца.
[Представлено Мелхиседеком Небадона.]
[Представено от Мелхиседекът на Небадон.]
Страница 1176