Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 105. БОЖЕСТВО И РЕАЛЬНОСТЬ
Документ 105. БОЖЕСТВО И РЕАЛНОСТ
ДАЖЕ высшие категории населяющих вселенную разумных существ способны лишь частично постигнуть бесконечность и только относительно понять конечность реальности. В попытке проникнуть в тайну вечности всего того, что именуется реальным, человеческий разум, рассматривая данную проблему, может с пользой для себя представить вечность-бесконечность как почти неограниченный эллипс, являющийся следствием одной абсолютной причины и функционирующий по всему этому бескрайнему разнообразному вселенскому кругу в извечном стремлении к некоторой абсолютной и бесконечной потенциальности предназначения.
ДАЖЕ висшите категории населяващи вселената разумни същества са способни едва частично да постигнат безкрайността и само относително да разберат крайността на реалността. В опита да проникнат в тайната на вечността на всичко това, което се нарича реално, човешкият разум, разглеждайки дадения проблем, може с полза за себе си да представи вечността-безкрайност като почти неограничена елипса, явяваща се в следствие на една абсолютна причина и функционираща по целия този безкраен разнообразен вселенски кръг в извечното стремление към някаква абсолютна и безкрайна потенциалност на предназначението.
Когда смертный интеллект пытается постичь концепцию тотальности реальности, такой конечный разум сталкивается лицом к лицу с реальностью бесконечности. Тотальность реальности является бесконечностью и потому никогда не сможет быть исчерпывающе понята разумом, чья способность концептуального постижения суббесконечна.
Когато смъртният интелект се опитва да постигне концепцията за тоталността на реалността, такъв краен разум се сблъсква лице в лице с реалността на безкрайността. Тоталността на реалността се явява безкрайност и поради това никога не може да бъде изчерпващо разбрана от разума, чиято способност за концептуално постигане е суббезкрайна.
Человеческий разум едва ли способен составить адекватное представление о вечных существованиях, а без этого невозможно изложить даже наши концепции тотальности реальности. Тем не менее, мы можем попытаться взяться за это, хотя прекрасно понимаем, что наши понятия неизбежно подвергнутся существенному искажению в процессе истолкования и модификации, рассчитанных на уровень понимания смертного разума.
Човешкият разум едва ли е способен да състави адекватна представа за вечните съществувания, а без това е невъзможно да се изложат нашите концепции за тоталност на реалността. Още повече, ние можем да се опитаме да се хванем за това, макар прекрасно да разбираме, че нашите понятия неизбежно ще се подложат на съществено изкривяване в процеса на изтълкуване и модифициране, пресметнати за нивото на разбиране на смъртния разум.
1. ФИЛОСОФСКАЯ КОНЦЕПЦИЯ "Я ЕСТЬ"
1. ФИЛОСОФСКА КОНЦЕПЦИЯ "АЗ СЪМ"
Философы вселенных относят абсолютную изначальную причинность бесконечности к Всеобщему Отцу, функционирующему в качестве бесконечного, вечного и абсолютного Я ЕСТЬ.
Философите във вселените отнасят абсолютната изначална причинност към Всеобщия Отец, функциониращ в качеството на безкрайното, вечното и абсолютното АЗ СЪМ.
Существует много опасностей, связанных с изложением смертному интеллекту этой идеи бесконечного Я ЕСТЬ, ибо данная концепция столь далека от эмпирического человеческого понимания, что она сопряжена с серьезным искажением значений и неправильным пониманием ценностей. Тем не менее философская концепция Я ЕСТЬ действительно предлагает конечным существам некоторый фундамент в попытке достичь частичного понимания абсолютных истоков и бесконечных предназначений. Но необходимо ясно заявить, что во всех наших усилиях пролить свет на происхождение и претворение реальности концепция Я ЕСТЬ - в любых личностных значениях и ценностях - синонимична Первому Лицу Божества, Всеобщему Отцу всех личностей. Однако данный постулат Я ЕСТЬ невозможно столь же ясно идентифицировать в пределах необожествленной вселенской реальности.
Съществуват много опасности, свързани с излагането на смъртния интелект на тази идея за безкрайното АЗ СЪМ, защото дадената концепция е толкова далеч от емпирическото човешко разбиране, че тя е съпроводена със сериозно изкривяване на значенията и неправилно разбиране на ценностите. Още повече философската концепция АЗ СЪМ действително предлага на крайните същества някакъв фундамент в опита да достигнат до частичното разбиране за абсолютните източници и безкрайните предназначения. Но е необходимо ясно да се заяви, че във всички наши усилия да излеем светлина на произхода и претворяване реалността на концепцията АЗ СЪМ - във всички личностни значения и ценности - синонимни на Първото Лице на Божеството, Всеобщия Отец на всички личности. Обаче даденият постулат на АЗ СЪМ е невъзможно толкова също ясно да се идентифицира в пределите на необожествената вселенска реалност.
Я ЕСТЬ является Бесконечным; Я ЕСТЬ также является бесконечностью. С точки зрения последовательности, времени, вся реальность берет свое начало в бесконечном Я ЕСТЬ, чье исключительное существование в прошлой бесконечной вечности должно быть первым философским постулатом для конечного создания.
АЗ СЪМ се явява Безкрайният; АЗ СЪМ също така се явява безкрайността. От гледна точка на последователността, времето, цялата реалност взима своето начало в безкрайното АЗ СЪМ, чието изключително съществуване в миналата безкрайна вечност трябва да бъде първия философски постулат за крайното създание.
Page 1153
Концепция Я ЕСТЬ подразумевает безусловную бесконечность - недифференцированную реальность всего, что могло бы когда-либо появиться во всей бесконечной вечности.
Концепцията АЗ СЪМ подразбира безусловната безкрайност - недиференцираната реалност на цялото, което би могло кога да е да се появи във цялата безкрайна вечност.
Как экзистенциальная концепция, Я ЕСТЬ не является обожествленным или необожествленным, актуальным или потенциальным, личностным или безличностным, статическим или динамическим. Никакое определение не применимо к Бесконечному. Можно только констатировать, что Я ЕСТЬ существует. Философский постулат Я ЕСТЬ - это единственное вселенское понятие, которое в некотором смысле является более сложным для понимания, чем концепция Безусловного Абсолюта.
Като екзистенциална концепция, АЗ СЪМ не се явява обожествена или необожествена, актуална или потенциална, личностна или безличностна, статична или динамична. Никое определение не е приложимо към Безкрайният. Може само да се констатира, че АЗ СЪМ съществува. Философският постулат АЗ СЪМ - това е единственото вселенско понятие, което в някакъв смисъл се явява по-сложно за разбиране, отколкото концепцията за Безусловния Абсолют.
Конечному разуму просто необходимо начало, и хотя действительного начала у реальности никогда не было, тем не менее существуют некоторые отношения причинности, которыми реальность связана с бесконечностью. Предреальность - изначальную, вечностную ситуацию - можно представить как нечто следующее: в некоторый бесконечно далекий, гипотетический момент вечного прошлого, Я ЕСТЬ вообразимо одновременно как субстанция и не-субстанция, причина и следствие, волеизъявление и реакция. В этот гипотетический вечностный момент дифференциации нет нигде во всей бесконечности. Бесконечность наполнена Бесконечным; Бесконечный охватывает бесконечность. Это тот гипотетический статический момент вечности, когда актуальное всё еще заключено в потенциальном, а потенциальное еще не проявилось в бесконечности Я ЕСТЬ. Однако даже в этой предполагаемой ситуации мы должны допустить существование возможности личной воли.
За крайният разум просто е необходимо начало, и макар действително начало в реалността никога да не е имало, още повече съществуват някои отношения на причинност, с които реалността е свързана с безкрайността. Пределността - изначалната, вечностната ситуация - може да се представи като нещо следващо: в някакъв безкрайно далечен, хипотетичен момент на вечното минало, АЗ СЪМ е въобразим едновременно като субстанция и като не-субстанция, причина и следствие, волеизявление и реакция. В този хипотетичен вечностен момент диференциация няма никъде във цялата безкрайност. Безкрайността е напълнена с Безкрайния; Безкрайният обхваща безкрайността. Това е този хипотетичен статичен момент във вечността, когато актуалното все още е заключено в потенциалното, а потенциалното още не се е проявило в безкрайността на АЗ СЪМ. Обаче даже в тази предполагаема ситуация ние сме длъжни да допуснем съществуването на възможността за личната воля.
Всегда помните о том, что человеческое понимание Всеобщего Отца является личным опытом. Как духовный Отец, Бог доступен вашему пониманию и пониманию других смертных, но ваше эмпирическое вероисповедное представление о Всеобщем Отце всегда будет меньше вашего философского постулата бесконечности Первого Источника и Центра, Я ЕСТЬ. Когда мы говорим об Отце, мы имеем в виду Бога, который может быть понят своими созданиями - как высокими, так и низкими, но в Божестве сокрыто гораздо больше такого, что недоступно пониманию вселенских созданий. Бог - ваш и мой Отец - есть тот аспект Бесконечного, который мы воспринимаем в наших личностях как действительную эмпирическую реальность, однако Я ЕСТЬ извечно остается нашей гипотезой всего того, что, как мы чувствуем, неисповедимо в Первом Источнике и Центре. И даже эта гипотеза, возможно, далека от передачи непостижимой бесконечности изначальной реальности.
Винаги помнете за това, че човешкото разбиране за Всеобщия Отец се явява личен опит. Като духовен Отец, Бог е достъпен за вашето разбиране и разбирането на другите смъртни, но вашата емпирическа вероизповедна представа за Всеобщия Отец винаги ще бъде по-малка от вашия философски постулат за безкрайността на Първия Източник и Център, АЗ СЪМ. Когато ние говорим за Отца, ние имаме в предвид Бога, който може да разбере своите създания - както високите, така и ниските, но в Божеството е скрито много повече такова, което е недостъпно за разбирането от вселенските създания. Богът - вашия и моя Отец - е този аспект от Безкрайния, който ние възприемаме в нашите личности като действителна емпирическа реалност, обаче АЗ СЪМ извечно си остава наша хипотеза за всичко това, което, както ние чувстваме, е неизповедимо в Първия Източник и Център. И даже тази хипотеза, възможно, да е далечна от предаването на непостижимата безкрайност на изначалната реалност.
Вселенная вселенных, с неисчислимым множеством населяющих ее личностей, является обширным и сложным организмом, но Первый Источник и Центр бесконечно сложнее вселенных и личностей, ставших реальными в ответ на его волеизъявления. Когда вас охватывает благоговейный трепет, внушаемый величием мироздания, задумайтесь о том, что это невообразимое творение может быть лишь частичным выражением Бесконечного.
Вселената на вселените, с неизчислимото множество населяващи я личности, се явява обширен и сложен организъм, но Първия Източник и Център е безкрайно по-сложен от вселените и личностите, станали реални в отговор на неговото волеизявление. Когато вас ви обхваща благоговеен трепет, внушаван от величието на мирозданието, замислете се за това, че това невъобразимо творение може да бъде едва частично изразяване на Безкрайния.
Бесконечность действительно далека от эмпирического уровня смертного понимания, но даже в эту урантийскую эпоху ваши представления о бесконечном растут, и они будут продолжать расти в течение всего вашего нескончаемого пути, уходящего вперед - в бесконечность будущего. Для конечных созданий безусловная бесконечность лишена смысла, но бесконечность способна на самоограничение и выражаема в реальности на всех уровнях существования во вселенной. И то лицо, которое Бесконечное обращает ко всем вселенским личностям, есть лицо Отца - Всеобщего Отца любви.
Безкрайността действително е далечна от емпирическото ниво на смъртното разбиране, но даже в тази урантийска епоха вашите представи за безкрайното растат, и те ще продължават да растат в течение на целия ваш нескончаем път, отиващ напред - в безкрайността на бъдещето. За крайните създания безусловната безкрайност е лишена от смисъл, но безкрайността е способна на самоограничение и изразяване в реалността на всички нива на съществуване във вселената. И това, което Безкрайното обръща към всички вселенски личности, е лицето на Отца - Всеобщия Отец на любовта.
2. Я ЕСТЬ - ТРИЕДИНОЕ И СЕМИЧАСТНОЕ
2. АЗ СЪМ - ТРИЕДИННО И СЕДМОЧАСТНО
Рассматривая происхождение реальности, всегда помните о том, что вся абсолютная реальность - из вечности, что у ее существования нет начала. Говоря
Разглеждайки произхода на реалността, винаги помнете за това, че цялата абсолютна реалност - е от вечността, че у нея не съществува начало. Говорейки
Страница 1154
об абсолютной реальности, мы имеем в виду три экзистенциальных лица Божества, Остров Рай и три Абсолюта. Эти семь реальностей являются одинаково вечными, несмотря на то, что мы пользуемся пространственно-временным подходом, рассказывая людям об их последовательном происхождении.
за абсолютната реалност, ние имаме в предвид трити екзистенциални лица на Божеството, Острова Рай и трите Абсолюта. Тези седем реалности се явяват еднакво вечни, независимо от това, че ние си ползуваме от пространствено-времевия подход, разказвайки на хората за тяхното последователно произхождане.
Следуя хронологическому описанию происхождения реальности, необходимо постулировать теоретический момент "первого" изъявления воли и "первой" возникшей вследствие этого реакции в пределах Я ЕСТЬ. В наших попытках описать происхождение и образование реальности данная стадия может быть представлена как самодифференциация: Бесконечный выделяется из того, что определяется как Бесконечное, однако постулирование этого двойного отношения должно всегда расширяться до триединой концепции через признание вечного континуума Бесконечности, Я ЕСТЬ.
Следвайки хронологичното описание на произхождането на реалността, необходимо е да се постулира теоретичния момент на "първото" изявяване на воля и "първата" възникнала в следствие на това реакция в пределите на АЗ СЪМ. В нашите опити да опишем произхода и образуването на реалността на дадения стадий може да бъде представена като самодиференциация: Безкрайният се отделя от това, което се определя като Безкрайно, обаче постулирането на това двойно отношение трябва винаги да се разширява до триединната концепция чрез признаване на вечния континиум на Безкрайността, АЗ СЪМ.
Самопревращение Я ЕСТЬ достигает кульминации во множественной дифференциации обожествленной и необожествленной реальности, потенциальной и актуальной реальности, а также некоторых других реальностей, которые едва ли поддаются классификации. Эти дифференциации теоретического монистического Я ЕСТЬ вечно интегрированы отношениями, одновременно возникающими в пределах того же Я ЕСТЬ - появляется допотенциальная, доактуальная, доличностная, единосущная предреальность, которая, хотя и являясь бесконечной, раскрывается как абсолютная в присутствии Первого Источника и Центра, и как личность - в безграничной любви Всеобщего Отца.
Самопревръщането на АЗ СЪМ достига кулминация в множествената диференциация на обожествената и необожествена реалности, потенциалната и актуална реалност, а така също някои други реалности, които едва ли се поддават на класификация. Тези диференциации на теоретичното монистично АЗ СЪМ вечно са интегрирани в отношенията, едновременно възникващи в пределите на това същото АЗ СЪМ - появява се до потенциалната, до актуална, до личностна, единосъща предреалност, която, макар и да се явява безкрайна, се разкрива като абсолютна в присъствието на Първия Източник и Център, и като личност - в безграничната любов на Всеобщия Отец.
За счет этих внутренних метаморфоз Я ЕСТЬ создает основу для семичастного самоотношения. Философская (временная) концепция исключительности Я ЕСТЬ и промежуточная (временная) концепция Я ЕСТЬ как триединства могут теперь быть расширены, чтобы включать в себя представления о семичастности Я ЕСТЬ. Этот семичастный - или семиаспектный - характер лучше всего можно представить по отношению к Семи Абсолютам Бесконечности:
За сметка на тези вътрешни метаморфози АЗ СЪМ създава основата за седмочастното самоотношение. Философската (времевата) концепция за изключителността на АЗ СЪМ и промеждутъчната (времева) концепция АЗ СЪМ като триединство могат сега да бъдат разширени, за да включат в себе си представата за седмочастността на АЗ СЪМ. Този седмочастен - или седмократно аспектиран - характер най-добре от всичко може да се представи по отношение към Седемте Абсолюта на Безкрайността:
1. Всеобщий Отец. Я ЕСТЬ как отец Вечного Сына. Таково исходное личностное отношение актуальностей. Абсолютная личность Сына делает абсолютным факт отцовства Бога и создает статус потенциального сыновства всех личностей. Это отношение устанавливает личность Бесконечного и завершает его духовное раскрытие в личности Первородного Сына. Данный аспект Я ЕСТЬ частично познается на духовном уровне даже в опыте смертных, которые еще во плоти могут поклоняться нашему Отцу.
1. Всеобщият Отец. АЗ СЪМ като отец на Вечния Син. Такова е изходното личностно отношение на актуалностите. Абсолютната личност на Сина прави абсолютен факта на бащинството на Бога и създава статус на потенциална синовност за всички личности. Това отношение спира личността на Безкрайният и завършва неговото духовно разкриване в личността на Първородния Син. Даденият аспект на АЗ СЪМ частично се познава на духовно ниво даже в опита на смъртните, които още в плът могат да се покланят към нашия Отец.
2. Всеобщий Властитель. Я ЕСТЬ как причина вечного Рая. Таково первичное безличностное отношение актуальностей, изначальное недуховное объединение. Всеобщий Отец есть Бог-как-любовь; Всеобщий Властитель есть Бог-как-эталон. Это отношение создает потенциал формы - конфигурации - и определяет основной эталон неличностного и недуховного свойства - оригинал, в соответствии с которым создаются все копии.
2. Всеобщият Властител. АЗ СЪМ като причина за вечния Рай. Такова е първичното безличностно отношение на актуалностите, изначалното недуховно обединение. Всеобщият Отец е Бог-като-любов; Всеобщият Властител е Бог-като-еталон. Това отношение създава потенциала на формите - конфигурациите- и определя основният еталон на неличностното и недуховно свойство - оригиналът, в съответствие с който се създават всички копия.
3. Всеобщий Создатель. Я ЕСТЬ как единое целое с Вечным Сыном. Этот союз Отца и Сына (в присутствии Рая) порождает созидательный цикл, который завершается появлением совместной личности и вечной вселенной. С точки зрения конечного смертного, истинное начало реальности заключается в появлении в вечности Хавоны. Творческий акт Божества совершается и опосредуется Богом Действия, который является, в сущности, единством Отца-Сына, представленным на всех уровнях и относительно всех уровней актуального. Поэтому божественная созидательность неизменно характеризуется единством, и это единство является внешним отражением абсолютного единения двойственности Отца-Сына и Троицы - Отца-Сына-Духа.
3. Всеобщият Създател. Аз СЪМ като единно цяло с Вечния Син. Този съюз на Отца и Сина (в присъствието на Рая) поражда съзидателен цикъл, който се завършва с появяването на съвместната личност и вечната вселена. От гледна точка на крайният смъртен, истинското начало на реалността се заключава в появяването във вечността на Хавона. Творческият акт на Божеството се извършва и се опосредства от Бога на Действието, който се явява, в същност, единството на Отца-Сина,представено на всички нива и относително към всички нива на актуалното. Поради това божествената съзидателност неизменно се характеризира с единство, и това единство се явява външното отражение на абсолютното единение на двойствеността на Отца-Сина и Троицата - Отца-Сина-Духа.
Страница 1155
4. Бесконечный Вседержитель. Я ЕСТЬ как самоассоциирующая сущность. Таково изначальное объединение статичных и потенциальных сущностей реальности. В этом отношении все условные и безусловные сущности компенсированы. Этот аспект лучше всего понимается как Всеобщий Абсолют - объединитель Божества-Абсолюта и Безусловного Абсолюта.
4. Безкрайният Вседържител. АЗ СЪМ като самоасоциираща същност. Такова е изначалното обединение на статичните и потенциални същностни реалности. В това отношение всички условни и безусловни същности са компенсирани. Този аспект най-добре от всичко се разбира като Всеобщ Абсолют - обединителят на Божеството Абсолют и Безусловният Абсолют.
5. Бесконечный Потенциал. Я ЕСТЬ как самообусловленная сущность. Эта находящаяся в бесконечности веха служит вечным свидетельством добровольного самоограничения Я ЕСТЬ, благодаря которому было достигнуто тройственное выражение и самораскрытие. Этот аспект Я ЕСТЬ обычно понимается как Божество-Абсолют.
5. Безкрайният Потенциал. АЗ СЪМ като самообусловена същност. Този намиращ се в безкрайността жалон служи за вечно свидетелство за доброволното самоограничение на АЗ СЪМ, благодарение на който е било достигнато троичното изразяване и саморазкриване. Този аспект на АЗ СЪМ обикновено се разбира като Божество-Абсолют.
6. Бесконечная Способность. Статически-реактивное Я ЕСТЬ. Эта безграничная матрица создает возможность для всего будущего распространения космоса. Возможно, что данный аспект Я ЕСТЬ лучше всего понимается как сверхгравитационное присутствие Безусловного Абсолюта.
6. Безкрайната Способност. Статично-реактивното АЗ СЪМ. Тази безгранична матрица създава възможността за цялото бъдещо разпространение на космоса. Възможно, че даденият аспект на АЗ СЪМ най-добре от всичко се разбира като свръх гравитационното присъствие на Безусловния Абсолют.
7. Всеобщий Бесконечный. Я ЕСТЬ как Я ЕСТЬ. Статическое, самонаправленное отношение Бесконечности, вечный факт реальности бесконечности и всеобщая истина бесконечности реальности. В той мере, в которой такое отношение постижимо как личность, оно раскрывается вселенным в качестве божественного Отца всех личностей - и даже абсолютной личности. В той мере, в которой это отношение выразимо безличностно, его соприкосновение с вселенной выражается как абсолютная связь чистой энергии с чистым духом в присутствии Всеобщего Отца. В той мере, в которой это отношение представимо как абсолют, оно раскрывается в первичности Первого Источника и Центра. Все мы им живем, движемся и существуем - от созданий пространства до жителей Рая. И это одинаково справедливо как в отношении всего мироздания, так и бесконечно малого ультиматона. Это так же истинно в отношении того, что будет, как и в отношении того, что есть и что было.
7. Всеобщият Безкраен. АЗ СЪМ като АЗ СЪМ. Статичното, самонасочено отношение на Безкрайността, вечният факт за реалността на безкрайността и всеобщата истина за безкрайността на реалността. В такава степен, в която такова отношение е постижимо като личност, то се разкрива във вселената в качеството на божественият Отец на всички личности - и даже на абсолютната личност. В тази степен, в която това отношение е изразимо безличностно, неговото докосване с вселената се изразява като абсолютната връзка на чистата енергия с чистия дух в присъствието на Всеобщия Отец. В тази степен, в което това отношение е представимо като абсолют, то се разкрива в първичността на Първия Източник и Център. Всички ние в него живеем, движим се и съществуваме - от създанията от пространството до жителите на Рая. И това е еднакво справедливо както по отношение на цялото мироздание, така и на безкрайно малкия ултиматон.Това също така е истинно по отношение на това, какво ще бъде, както и по отношение на това, какво е и какво е било.
3. СЕМЬ АБСОЛЮТОВ БЕСКОНЕЧНОСТИ
3. СЕДЕМТЕ АБСОЛЮТА НА БЕЗКРАЙНОСТТА
Семь первичных отношений в пределах Я ЕСТЬ увековечиваются как Семь Абсолютов Бесконечности. Однако, хотя мы и можем описать происхождение реальности и дифференциацию бесконечности с помощью последовательного изложения, в действительности все семь Абсолютов безусловно и равноправно вечны. Возможно, что смертному разуму необходимо иметь представление об их истоках, но это представление всегда должно вытесняться на второй план осознанием того, что у семи Абсолютов не было начала; они вечны и таковыми являлись всегда. Семь Абсолютов суть предпосылка реальности. В этих документах они описаны следующим образом:
Седемте първични отношения в пределите на АЗ СЪМ се увековечават като Седемте Абсолюта на Вечността. Обаче, макар ние и да можем да опишем произхода на реалността и диференцирането на безкрайността с помощта на последователното излагане, в действителност всичките седем Абсолюта са безусловно и равноправно вечни. Възможно, че за смъртния разум да е необходимо да има представа за техните източници, но тази представа винаги трябва да се изтласка на втори план от осъзнаването на това, че у седемте Абсолюта не е имало начало; те са вечни и такива са се явявали винаги. Седемте Абсолюта са в същност предпоставка за реалността. В тези документи те са описани по следния начин.
1. Первый Источник и Центр. Первое Лицо Божества и основной эталон не-божества, Бог, Всеобщий Отец, создатель, управляющий и вседержитель; всеобщая любовь, вечный дух, бесконечная энергия; потенциал всего потенциального и источник всего актуального; статичность всякой неизменности и динамизм всякого изменения; источник эталонов и Отец личностей. В своей совокупности все семь Абсолютов соответствуют бесконечности, однако Всеобщий Отец сам является действительно бесконечным.
1. Първият Източник и Център. Първото Лице на Божеството и основния еталон на не-божеството, Бог, управляващ и вседържител; всеобщата любов, вечния дух, безкрайната енергия; потенциала на всичко потенциално и източник на всичко актуално; статичността на всяка неизменност и динамизма на всяко изменение; източник на еталоните и Отеца на личностите. В своята съвкупност всичките седем Абсолюта съответствуват на безкрайността, обаче Всеобщия Отец сам се явява действително безкраен.
2. Второй Источник и Центр. Второе Лицо Божества, Вечный и Первородный Сын; абсолютные личностные реальности Я ЕСТЬ и основа для воплощения и раскрытия "личности Я ЕСТЬ". Ни одна личность не может надеяться достигнуть Всеобщего Отца, кроме как через Вечного Сына; точно так же ни одна личность не
2. Вторият Източник и Център. Второто Лице на Божеството, Вечният и Първороден Син; абсолютната личностна реалност на АЗ СЪМ и основата за въплъщение и разкритие на "личността на АЗ СЪМ". Нито една личност не може да се надява да достигне Всеобщия Отец, освен чрез Вечния Син; точно така също нито една личност не
Page 1156
может достигнуть духовных уровней существования вне действия и помощи этого абсолютного эталона всех личностей. Во Втором Источнике и Центре дух безусловен, а личность абсолютна.
може да достигне до духовните нива на съществуване извън действията и помощта на този абсолютен еталон за всички личности. Във Вторият Източник и Център духът е безусловен, а личността абсолютна.
3. Райский Источник и Центр. Второй эталон не-божества, вечный Остров Рай; основа для реализации-раскрытия содержания "Я ЕСТЬ сила" и фундамент для создания гравитационного управления во всех вселенных. Рай является абсолютом эталонов по отношению к актуализованной, недуховной, неличностной и неволевой реальности. Так же как духовная энергия связана с Всеобщим Отцом через абсолютную личность Материнского Сына, так вся космическая энергия охвачена гравитационным управлением Первого Источника и Центра через абсолютный эталон Острова Рай. Рай не находится в пространстве; пространство существует относительно Рая, и связь движения со временем опосредованна Раем. Вечный Остров находится в состоянии абсолютного покоя; все остальные формы организованной и организуемой энергии пребывают в состоянии вечного движения; во всём пространстве неподвижно только присутствие Безусловного Абсолюта, и Безусловный равноценен Раю. Рай существует в центре пространства, Безусловный Абсолют насыщает это пространство, и всё относительное бытие заключено в пределах этой сферы.
3. Райският Източник и Център. Вторият еталон на не-божество, вечният Остров Рай; основа за реализация-разкриването на съдържанието на "АЗ СЪМ сила" и фундамента за създаването на гравитационното управление във всички вселени. Раят се явява абсолют на еталоните по отношение към актуализираната, недуховна, неличностна и неволева реалност. Така също както духовната енергия е свързана с Всеобщият Отец чрез абсолютната личност на Майчинския Син, така цялата космическа енергия е обхваната от гравитационното управление на Първия Източник и Център чрез абсолютния еталон на Острова Рай. Раят не се намира в пространството; пространството съществува относно Рая, и връзката на движението с времето е опосредствана от Рая. Вечният Остров се намира в състояние на абсолютен покой; всички останали форми на организираната и организиращата се енергия пребивава в състояние на вечно движение; в цялото пространство неподвижно е само присъствието на Безусловния Абсолют, и Безусловния е равно ценен на Рая. Раят съществува в центъра на пространството, Безусловния Абсолют насища това пространство, и цялото относително битие е заключено в пределите на тази сфера.
4. Третий Источник и Центр. Третье Лицо Божества, Совместный Вершитель; бесконечный соединитель космических энергий Рая и духовных энергий Вечного Сына; совершенный координатор побуждений воли и механики силы; объединитель всей претворенной и претворяемой реальности. Через служение своих многоликих детей Бесконечный Дух раскрывает милосердие Вечного Сына, одновременно действуя в качестве бесконечного оператора, извечно соединяя эталон Рая с энергиями пространства. Всё тот же Совместный Вершитель, Бог Действия, является совершенным выражением безграничных планов и целей Отца-Сына, в то время как сам он служит источником разума и посвящает интеллект созданиям необъятного космоса.
4. Третият Източник и Център. Третото Лице на Божеството, Съвместният Вършител; безкрайният съединител на космическите енергии на Рая и духовните енергии на Вечния Син; съвършеният координатор на пробудената воля и механика на силата; обединителят на цялата претворена и претворявана реалност. Чрез служенето на своите многолики деца Безкрайният Дух разкрива милосърдието на Вечния Син, едновременно действувайки в качеството на безкраен оператор, извечно съединяващ еталона на Рая с енергиите на пространството. Все същият този Съвместен Вършител, Богът на Действието, се явява съвършеното изразяване на безграничните планове и цели на Отца-Сина, в това време когато самия той служи като източник на разума и посвещава интелекта на създанията на необятния космос.
5. Божество-Абсолют. Причинные, потенциально личностные возможности всеобщей реальности, тотальность всего потенциала Божества. Божество-Абсолют является целенаправленным обусловливающим началом безусловных, абсолютных и небожественных реальностей. Божество-Абсолют обусловливает абсолютное и абсолютизирует условное - кладет начало предназначению.
5. Божеството-Абсолют. Причинните, потенциално личностни възможности на всеобщата реалност, тоталността на целия потенциал на Божеството. Божеството-Абсолют се явява целенасочено обуславящо начало за безусловните, абсолютните и необожествени реалности. Божеството-Абсолют обуславя абсолютното и абсолютизира условното - полага началото на предназначението.
6. Безусловный Абсолют. Статичный, реактивный и бездействующий Абсолют; нераскрытая космическая бесконечность Я ЕСТЬ; тотальность необожествленной реальности и конечность всего неличностного потенциала. Действие Безусловного ограничено пространством, но присутствие Безусловного неограниченно, бесконечно. Существует концептуальная периферия мироздания, но присутствие Безусловного безгранично; даже вечность не может исчерпать бескрайнюю неподвижность этого небожественного Абсолюта.
6. Безусловният Абсолют. Статичният, реактивен и бездействуващ Абсолют; неразкритата космическа безкрайност на АЗ СЪМ; тоталността на необожествената реалност и крайност на целия неличностен потенциал. Действието на Безусловният в ограниченото пространство, но присъствието на Безусловният е неограничено, безкрайно. Съществува концептуална периферия на мирозданието, но присъствието на Безусловния е безгранично; даже вечността не може да изчерпи безкрайната неподвижност на този небожествен Абсолют.
7. Всеобщий Абсолют. Объединитель обожествленного и необожествленного; согласователь абсолютного и относительного. Всеобщий Абсолют (являясь статичным, потенциальным и ассоциативным) компенсирует напряжение между извечно существующим и незавершенным.
7. Всеобщият Абсолют. Обединителят на обожественото и необожественото; съгласуващия абсолютното и относителното. Всеобщият Абсолют (явявайки се статичен, потенциален и асоциативен) компенсира напрежението между извечно съществуващото и незавършеното.
Семь Абсолютов Бесконечности являются истоками реальности. С точки зрения смертного разума, Первый Источник и Центр видится как предшествующий всем абсолютам. Однако подобный постулат, хотя и является полезным,
Седемте Абсолюта на Безкрайността се явяват източници на реалността. От гледна точка на смъртния разум, Първият Източник и Център се вижда като предшестващ всички абсолюти. Обаче подобен постулат, макар и да се явява полезен,
Страница 1157
неправомочен ввиду сосуществования в вечности Сына, Духа, трех Абсолютов и Острова Рай.
е неправомощен в предвид съсъществуването във вечността на Сина, Духа, трите Абсолюта и Острова Рай.
То, что Абсолюты суть проявления Я ЕСТЬ-Первого Источника и Центра, является истиной; то, что у Абсолютов никогда не было начала и что они суть равноценные вечные сущности наряду с Первым Источником и Центром, является фактом. Отношения абсолютов в вечности не всегда можно показать, не сталкиваясь с парадоксами временного языка и концептуальных моделей пространства. Однако независимо от путаницы, связанной с происхождением Семи Абсолютов Бесконечности, вся реальность основана на их вечном существовании и бесконечных отношениях, что является и фактом, и истиной.
Това, че Абсолютите са същност на проявления на АЗ СЪМ-Първият Източник и Център, се явява истина; това, че у Абсолютите никога не е имало начало и, че те са в същност равноценни и вечни същности наред с Първия Източник и Център, се явява факт. Отношенията на Абсолютите във вечността не винаги може да се покажат, без да се сблъскаме с парадоксите на времевия език и концептуалните модели за пространството. Обаче независимо от бъркотията, свързана с произхода на Седемте Абсолюта на Безкрайността, цялата реалност е основана на тяхното вечно съществуване и безкрайно отношения, което се явява и факт, и истина.
4. ЕДИНСТВО, ДВОЙСТВЕННОСТЬ И ТРИЕДИНСТВО
4. ЕДИНСТВО, ДВОИЧНОСТ И ТРИЕДИНСТВО
Философы вселенной постулируют вечное существование Я ЕСТЬ как изначальный источник всей реальности. Наряду с этим они постулируют самосегментацию Я ЕСТЬ на первичные самоотношения - семь аспектов бесконечности. И одновременно с этим допущением предлагается третий постулат - появление в вечности Семи Абсолютов Бесконечности и увековечение двойственного объединения семи аспектов Я ЕСТЬ и этих семи Абсолютов.
Философите на вселената постулират вечното съществуване на АЗ СЪМ като изначален източник на цялата реалност. Наред с това те постулират сегментацията на АЗ СЪМ на първични самоотношения - седем аспекта на безкрайността. И едновременно с това допускане се предлага третият постулат - появяването във вечността на Седемте Абсолюта на Безкрайността и увековечаване на двоичното обединение на седемте аспекта на АЗ СЪМ и тези седем Абсолюта.
Так самораскрытие Я ЕСТЬ развивается от статического "я", через самосегментацию и самоотношение, к абсолютным отношениям - отношениям с самоизвлеченными Абсолютами. Так появляется двойственность вечного объединения Семи Абсолютов Бесконечности с семичастной бесконечностью самосегментированных аспектов самораскрывающегося Я ЕСТЬ. Эти двойственные отношения, которые увековечиваются по отношению к вселенным в качестве семи Абсолютов, увековечивают исходное основание для всей вселенской реальности.
Така саморазкриването на АЗ СЪМ се развива от статичното "аз", чрез сегментация и самоотношение, към абсолютни отношения - отношенията със самоизвлечените Абсолюти. Така се появява двоичността на вечното обединение на Седемте Абсолюта на Безкрайността със седмочастната безкрайност на самосегментираните аспекти на саморазкриващия се АЗ СЪМ. Тези двоични отношения, които се увековечават по отношение към вселените в качеството на седем Абсолюта, увековечават изходното основание за цялата вселенска реалност.
Иногда говорят, что единство порождает двойственность, что двойственность порождает триединство и что триединство является вечным предшественником всего сущего. Действительно, существует три великих класса изначальных отношений:
Понякога говорят, че единството поражда двоиственост, че двоиствеността поражда триединство и, че триединството се явява вечен предшественик на всичко истинско. Действително, съществуват три велики класа на изначални отношения:
1. Отношения единства. Отношения, существующие в пределах Я ЕСТЬ, единство которого рассматривается как тройственная, а затем как семичастная самодифференциация.
1. Отношения на единство. Отношения, съществуващи в пределите на АЗ СЪМ, единството което се разглежда като троична, а след това като седмочастна самодиференциация.
2. Отношения двойственности. Отношения, существующие между Я ЕСТЬ как семичастной сущностью и Семью Абсолютами Бесконечности.
2. Отношения на двоичност. Отношения, съществуващи между АЗ СЪМ като седмочастна същност и Седемте Абсолюта на Безкрайността.
3. Отношения триединства. Сюда относятся функциональные объединения Семи Абсолютов Бесконечности.
3. Отношения на триединство. Тук се отнасят функционалните обединения на Седемте Абсолюта на Безкрайността.
Отношения триединства возникают из отношений двойственности ввиду неизбежности взаимоотношений Абсолютов. Такие триединые объединения увековечивают потенциал всей реальности; они охватывают как обожествленную, так и необожествленную реальность.
Отношенията на триединство възникват от отношенията на двоичността в предвид неизбежността от взаимоотношенията на Абсолютите. Такива триединни обединения увековечават потенциала на цялата реалност; те обхващат както обожествената, така и необожествената реалност.
Я ЕСТЬ - это безусловная бесконечность как единство. Двойственности увековечивают основания реальности. Триединства приводят к реализации бесконечности как универсальной функции.
АЗ СЪМ - това е безусловната безкрайност като единство. Двоичността увековечава основната реалност. Триединствата привеждат към реализация на безкрайността като универсална функция.
Доэкзистенциальное становится экзистенциальным в семи Абсолютах, а экзистенциальное становится функциональным в триединствах - основной ассоциации Абсолютов. Увековечение триединств означает, что вселенская сцена подготовлена - существование потенциального и присутствие актуального - и вся вечность, во всей своей полноте, становится свидетелем диверсификации космической энергии, распространения Райского духа и наделения разумом наряду с посвящением личности, за счет чего все эти производные сущности Божества и
Доекзистенциалното става екзистенциално в седемте Абсолюта, а екзистенциалното става функционално в триединствата - основната асоциация на Абсолютите. Увековечаването на триединствата означава, че вселенската сцена е подготвена - съществуването на потенциалното и присъствието на актуалното - и цялата вечност, във своята пълнота, става свидетел на диверсификацията на космическата енергия, разпространението на Райския дух и надаряването с разум наред с посвещението на личността, за сметка, на което всички тези производни същности на Божеството и
Страница 1158
Рая объединяются в опыте на уровне создания и с помощью других методов на более высоких уровнях.
Рая се обединяват в опита на нивото на създанието и с помощта на други методи на по-високи нива.
5. ПОЯВЛЕНИЕ КОНЕЧНОЙ РЕАЛЬНОСТИ
5. ПОЯВЯВАНЕ НА КРАЙНАТА РЕАЛНОСТ
Так же как изначальная диверсификация Я ЕСТЬ должна объясняться неотъемлемой и самостоятельной волей, так и появление конечной реальности должно относиться за счет волевых актов Райских Божеств, отразившихся в адаптациях функциональных триединств.
Тъй като изначалната диверсификация на АЗ СЪМ трябва да се обясни с неотменимата и самостоятелна воля, така и появяването на крайната реалност трябва да се отнася за сметка на волевите актове на Райските Божества, отразяващи се в адаптациите на функционалните триединства.
Нам представляется, что до распространения божественности на область конечного вся диверсификация реальности происходила на абсолютных уровнях. Однако волевой акт, ведущий к появлению конечной реальности, подразумевает обусловленность абсолютности и предполагает возникновение относительных сущностей.
Ние си представяме, че до разпространението на божествеността на областта на крайното цялата диверсификация на реалността е протекла на абсолютните нива. Обаче волевият акт, водещ към появяване на крайната реалност, подразбира обусловеност на абсолютността и предполага възникване на относителните същности.
Хотя мы и строим свое повествование в виде последовательности событий и описываем историческое появление конечного как непосредственное производное абсолютного, следует помнить о том, что трансцендентальное существовало как до, так и после всего конечного. По отношению к конечному трансцендентальные предельности являются как его причинами, так и завершениями.
Макар ние и да строим своето повествувание във вид на последователни събития и да описваме историческото появяване на крайното като непосредствено производно на абсолютното, следва да се помни за това, че трансцеденталното е съществувало както до, така и след цялото крайно. По отношение към крайното трансцеденталните пределности се явяват както негови причини, така и завършвания.
Возможность конечного заключена в Бесконечном, но преобразование возможности в вероятность и неизбежность должно объясняться самосущной свободной волей Первого Источника и Центра, активирующего все триединые объединения. Только бесконечность воли Отца способна таким образом обусловить абсолютный уровень бытия, чтобы привести к возникновению предельного или создать конечное.
Възможността на крайното е заключена в Безкрайното, но преобразуването на възможностите и вероятността и неизбежността трябва да се обясняват със самосъщата свободна воля на Първият Източник и Център, активиращ всички триединни обединения. Само безкрайността на волята на Отца е способна по такъв начин да обуслови абсолютното ниво на битието, че да приведе към възникване на пределното или да създаде крайното.
С появлением относительной и обусловленной реальности появляется новый цикл реальности - цикл роста - величественный спуск с высот бесконечности в область конечного, которое извечно стремится к центру, к Раю и Божеству, в неизменном поиске тех высоких целей, которые соизмеримы со своим источником в бесконечности.
С появата на относителната и обусловена реалност се появява новия цикъл на реалност - цикъла на растежа - величественото спускане от висотите на безкрайността в областта на крайното, което извечно се стреми към центъра, към Рая и Божеството, в неизменно търсене на тези високи цели, които са съизмерими със своите източници в безкрайността.
Эти невообразимые процессы знаменуют собой начало истории вселенной, появление самого времени. Для созданий начало конечного и есть возникновение реальности; с позиции их разума, до возникновения конечных сущностей действительность немыслима. Эта новая конечная реальность существует в двух изначальных фазах:
Тези невъобразими процеси ознаменуват със себе си началото на историята на вселената, появяването на самото време. За създанията началото на крайното е и възникването на реалността; от позицията на техния разум, до възникване на крайните същности действителността е немислима. Тази нова крайна реалност съществува в две изначални фази:
1. Первичные максимумы - в высшей степени совершенная реальность, хавонский тип вселенной и созданных существ.
1. Първични максимуми - в най-висшата степен съвършена реалност, хавонският тип вселена и създадени същества.
2. Вторичные максимумы - в высшей степени усовершенствованная реальность, сверхвселенский тип созданных существ и творений.
2. Вторични максимуми - в най-висшата степен усъвършенствана реалност, свръхвселенският тип създадени същества и творения.
Итак, таковы два изначальных проявления: сущностно совершенное и эволюционно совершенное. Они согласованы в вечностных отношениях, но в пределах времени они кажутся различными. Фактор времени означает рост для того, что растет; вторичные конечные сущности растут; следовательно, то, что растет, не может не казаться незавершенным во времени. Однако данные различия, столь важные по эту сторону Рая, не существуют в вечности.
И така, такива са двете изначални проявления: същностно съвършеното и еволюционно съвършеното. Те са съгласувани във вечностните отношения, но в пределите на времето те изглеждат различни. Факторът време означава ръст за това, което расте; вторичните крайно същности растат; следователно, това, което расте, не може да не изглежда незавършено във времето. Обаче дадените различия, толкова важни по тази страна на Рая, не съществуват във вечността.
Мы говорим о совершенном и усовершенствованном как о первичных и вторичных максимумах. Но существует еще один тип: вследствие тринитизации и других отношений между первичными и вторичными сущностями появляются третичные максимумы - вещи, значения и ценности, которые не являются ни совершенными, ни усовершенствованными и, вместе с тем, согласованы с обоими изначальными факторами.
Ние говорим за съвършеното и усъвършенстваното като за първични и вторични максимуми. Но съществува още един тип: в следствие на тринитизацията и другите отношения между първичните и вторичните същности се появяват третичните максимуми - неща, значения и ценности, които не се явяват нито съвършени, нито усъвършенствани и, заедно с това, съгласувани с двата изначални фактора.
Страница 1159
6. ПОСЛЕДСТВИЯ ПОЯВЛЕНИЯ КОНЕЧНОЙ РЕАЛЬНОСТИ
6. ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ПОЯВАТА НА КРАЙНАТА РЕАЛНОСТ
Всё появление конечных сущностей отражает переход от потенциального к актуальному в пределах абсолютных объединений функциональной бесконечности. Из многих последствий созидательного претворения конечного можно упомянуть четыре:
Цялото проявление на крайните същности отразява прехода от потенциалното към актуалното в пределите на абсолютните обединения на функционалната безкрайност. От многото последствия на съзидателното претворяване на крайното може да се споменат четири:
1. Реакция божества - появление трех уровней эмпирической верховности: действительная верховность личностного духа в Хавоне, потенциальная верховность личностного могущества в грядущей большой вселенной и способность к некоторой неизвестной функции эмпирического разума, действующего на некотором уровне верховности в мироздании будущего.
1. Реакция на божествата - проявление на три нива на емпирическата върховност: действителната върховност на личностния дух във Хавона, потенциалната върховност на личностното могъщество в грядущата голяма вселена и способността към някаква неизвестна функция на емпирическия разум, действуваща на някакво ниво на върховност в мирозданието на бъдещето.
2. Реакция вселенной включала активацию планов создания пространственного уровня сверхвселенных, и эта эволюция продолжается в течение всей физической организации семи сверхвселенных.
2. Реакция на вселената включва активацията на плановете за създаване на пространственото ниво на свръхвселените, и тази еволюция се продължава в течение на цялата физическа организация на седемте свръхвселени.
3. Последствия в сфере созданий. Следствием данной реакции на возникновение конечной реальности стало появление совершенных существ - вечных обитателей Хавоны - и усовершенствованных восходящих эволюционных созданий семи сверхвселенных. Однако достижение совершенства в эволюционном (созидательно-временном) опыте предполагает, что отправной точкой является не совершенство, а нечто иное. Так в эволюционных творениях появляется несовершенство. А это - источник потенциального зла. Несоответствие, дисгармония, конфликт - всё это неразрывно связано с эволюционным ростом, начиная с физических вселенных и кончая личностными созданиями.
3. Последствия в сферата на създанията. В следствие на дадената реакция на възникване на крайната реалност е станало появяването на съвършените същества - вечните обитатели на Хавона - и усъвършенстваните възходящи еволюционни създания от седемте свръхвселени. Обаче достигането на съвършенството в еволюционният (съзидателно-времеви) опит предполага, че отправна точка се явява не съвършенството, а нещо друго. Така в еволюционните творения се появява несъвършенството. А това - е източник на потенциалното зло. Несъответствието, дисхармонията, конфликта - всичко това неразривно е вързано с еволюционния ръст, започвайки с физическите вселени и завършвайки с личностните създания.
4. Реакция божественности на несовершенство, связанная с отставанием эволюции, раскрывается в компенсирующем присутствии Бога-Семичастного, благодаря действиям которого совершенствующее начало связано как с совершенным, так и усовершенствованным. Это отставание неотъемлемо от эволюции, которая есть творчество во времени. Ввиду этой и других причин всемогущая энергия Высшего основана на успехах божественности Бога-Семичастного. Это отставание позволяет созданиям участвовать в божественном творении - личностным созданиям предоставляется возможность становиться партнерами Божества в достижении максимального развития. Так и материальный разум смертного создания становится партнером божественного Настройщика в претворении двойственности бессмертной души. Бог-Семичастный также обеспечивает методы компенсации эмпирических ограничений внутреннего совершенства, равно как и компенсации ограничений, накладываемых довосхожденческим несовершенством.
4. Реакция на божествеността на несъвършенството, свързана с изоставането на еволюцията, се разкрива в компенсиращото присъствие на Бога-Седмочастен, благодарение на който усъвършенстващото начало е свързано както с съвършеното, така и с усъвършенстваното. Това изоставане е неотделима от еволюцията, която е творчество във времето.В предвид на тези и други причини всемогъщата енергия на Висшия е основана на успехите на божествеността на Бога-Седмочастен. Това изоставане позволява на създанията да участвуват в божественото творение - на личностните създания се предоставя възможност да станат партньори на Божеството в достигането на максималното развитие. Така и материалният разум на смъртното създание става партньор на божествения Настройчик в претворяване двойствеността на безсмъртната душа. Богът-Седмочастен също така обезпечава методите за компенсиране на емпирическите ограничения за вътрешното съвършенство, еднакво както и компенсиране на ограниченията, натрупани от до възхожденческото несъвършенство.
7. ВОЗНИКНОВЕНИЕ ТРАНСЦЕНДЕНТАЛЬНЫХ СУЩНОСТЕЙ
7. ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРАНСЦЕДЕНТАЛНИТЕ СЪЩНОСТИ
Трансцендентальные сущности суббесконечны и субабсолютны, но они являются сверхконечными и находятся выше уровня созданий. Трансцендентальное возникает в качестве интегрирующего уровня, коррелирующего сверхценности абсолютного с максимальными ценностями конечного. С точки зрения создания, то, что является трансцендентальным, представляется возникшим как следствие конечного. При взгляде из вечности оно предшествует конечному. Есть и такие, кто считает трансцендентальное предвосхищением конечного.
Трансцеденталните същности са суббезкрайни и субабсолютни, но те се явяват свръхкрайни и се намират по-високо от нивото на създанията. Трансцеденталното възниква в качеството на интегриращо нива, корелиращо свръхценностите на абсолютното с максималните ценности на крайното. От гледна точка на създанията, това, което се явява трансцедентално, се представя като следствие на крайното. При поглед от вечността то предшествува крайното. Има и такива, които считат трансцеденталното като предвъзхищение на крайното.
Трансцендентальность не обязательно означает отсутствие развития, но в конечном смысле она сверхэволюционна; не является она и неэмпирической, однако она есть сверхопыт в том смысле, в котором он понимается созданиями. Возможно,
Трансцеденталността не е задължително да означава отсъствие на развитие, но в крайния смисъл тя е свръхеволюционна; не се явява тя и неемпирическа, обаче тя е свръхопит в този смисъл, в който той се разбира от създанията. Възможно,
Страница 1160
лучшей иллюстрацией такого парадокса служит совершенная центральная вселенная: она вряд ли абсолютна - только сам Рай является действительно абсолютным в "материализованном" смысле. Не относится она и к конечным эволюционным творениям, какими являются семь сверхвселенных. Хавона вечна, но она не является неизменной - в этой вселенной возможен рост. Она населена созданиями (уроженцами Хавоны), которых в действительности никогда не создавали, ибо они существуют вечно. Поэтому Хавона - пример сущности, которая не является, строго говоря, конечной, но и не отвечает условиям абсолютного. Кроме того, Хавона служит буфером между абсолютным Раем и конечными созданиями, что является иллюстрацией еще одной функции трансцендентальных сущностей. Однако сама Хавона не трансцендентальна: Хавона - это Хавона.
най-добрата илюстрация за такъв парадокс да служи съвършената централна вселена: тя едва ли е абсолютна - само самият Рай се явява действително абсолютен в "материализирания" смисъл. Не се отнася тя и към крайните еволюционни творения, каквито се явяват седемте свръхвселени. Хавона е вечна, но тя не се явява неизменна - в тази вселена е възможен растежа. Тя е населена със създания (родени в Хавона), които в действителност никога не са създавани, защото те съществуват вечно. Поради това Хавона - е пример за същност, която не се явява, строго казано, крайна, но и не отговаря на условията на абсолютното. Освен това, Хавона служи като буфер между абсолютния Рай и крайните създания, което се явява илюстрация на още една от функциите на трансцеденталните същности. Обаче самата Хавона не е трансцедентална: Хавона - това е Хавона.
Как Высшее ассоциируется с конечным, так Предельное отождествляется с трансцендентальным. Но хотя мы и сравниваем здесь Высшее и Предельное, различие между ними превосходит различие в степени; они отличаются также в качестве. Предельное - это нечто большее, чем сверх-Высшее, проецированное на уровень трансцендентального. Предельное есть всё это и более того: Предельное - это возникновение новых реальностей Божества, обусловливание новых фаз того, что прежде являлось безусловным.
Както Висшето се асоциира с крайното, така Пределното се отъждествява с трансцеденталното. Но макар ние и да сравняваме тук Висшето и Пределното, различието между тях превъзхожда различието в степени; те се отличават също така и в качество. Пределното - това е нещо повече, отколкото свръх-Висшето, проектирано на нивото на трансцеденталното. Пределното е всичко това и повече от това: Пределното - това е възникването на нови реалности на Божеството, обуславяне на новите фази на това, което преди се е явявало безусловно.
С трансцендентальным уровнем связаны, в частности, следующие реальности:
С трансцеденталното ниво са свързани, в частност, следните реалности:
1. Божественное присутствие Предельного.
1. Божественото присъствие на Пределният.
2. Концепция мироздания.
2. Концепцията за мирозданието.
3. Зодчие Мироздания.
3. Архитектите на Мирозданието.
4. Две категории Райских организаторов сил.
4. Две категории на Райските организатори на силите.
5. Некоторые изменения в пространственном потенциале.
5. Някои изменения в пространствения потенциал.
6. Некоторые ценности духа.
6. Някои ценности на духа.
7. Некоторые значения разума.
7. Някои значения на разума.
8. Абсонитные качества и реальности.
8. Абсонитните качества и реалността.
9. Всемогущество, всеведение и вездесущность.
9. Всемогъществото, всеръководенето и вездесъщността.
10. Пространство.
10. Пространството.
Вселенную, в которой мы живем в настоящее время, можно представлять существующей на конечном, трансцендентальном и абсолютном уровнях. Такова космическая сцена, где разыгрывается нескончаемая драма личностных свершений и энергетических превращений.
Вселената, в която ние живеем в настояще време, може да се изобрази като съществуваща на крайното, трансцеденталното и абсолютните нива. Такава е космическата сцена, където се разиграва нескончаемата на личностните извършвания и енергетическите превръщания.
И все эти многочисленные реальности объединены абсолютно несколькими триединствами, функционально - Зодчими Мироздания и относительно - Семью Главными Духами - субвысшими координаторами божественности Бога-Семичастного.
И всички тези многочислени реалности са обединени абсолютно от няколко триединства, функционално - от Архитектите на Мирозданието и относително - от Седемте Главни Духове - субвисшите координатори на божествеността на Бога-Седмочастен.
Бог-Семичастный представляет собой раскрытие личности и божественности Всеобщего Отца созданиям как максимального, так и субмаксимального статуса, однако существуют другие семичастные отношения Первого Источника и Центра, не относящиеся к выражению божественного духовного служения Бога, который есть дух.
Богът-Седмочастен представлява по себе си разкритие на личността и божествеността на Всеобщият Отец на създанията както от максималния, така и на субмаксималния статус, обаче съществуват други седмочастни отношения на Първия Източник и Център, не отнасящи се към изразяване на божественото духовно служене на Бога, който е дух.
В вечности прошлого силы Абсолютов, духи Божеств и личности Богов пришли в движение в ответ на изначальное личное волеизъявление самосущной личной воли. В эту вселенскую эпоху все мы являемся свидетелями колоссальных последствий - необъятной космической панорамы субабсолютных проявлений безграничных потенциалов, заключенных во всех этих реальностях. И вполне возможно, что продолжающаяся диверсификация изначальной реальности Первого
Във вечността на миналото силите на Абсолютите, духовете на Божествата и личностите на Боговете са дошли в движение в отговор на изначалното лично волеизявление на самосъщата лична воля. В тази вселенска епоха всички ние се явяваме свидетели на колосалните последствия - необятната космическа панорама на субабсолютните проявления на безграничните потенциали, съдържащи се във всички тези реалности. И напълно е възможно, че продължаващата се диверсификация на изначалната реалност на Първият
Страница 1161
Источника и Центра может продолжаться и впредь, эпоха за эпохой, проникая всё дальше и дальше в непостижимые пределы абсолютной бесконечности.
Източник и Център може да се продължи и напред, епоха след епоха, прониквайки все по-далеч и далеч в непостижимите предели на абсолютната безкрайност.
[Представлено Мелхиседеком Небадона.]
[Представено от Мелхиседекът на Небадон. ]
Страница 1162