Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 104. РАЗВИТИЕ КОНЦЕПЦИИ ТРОИЦЫ
Документ 104. РАЗВИТИЕ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ТРОИЦАТА
КОНЦЕПЦИЮ Троицы в богооткровенной религии не следует смешивать с триадными вероучениями, присущими эволюционным религиям. Идеи триад возникли по аналогии со многими вещами, но в основном из-за трех суставов в пальцах, из-за того, что для устойчивости табуретки требовалось хотя бы три ножки, из-за того, что на трех точках можно было укрепить палатку; кроме того, в течение долгого времени первобытный человек умел считать только до трех.
КОНЦЕПЦИЯТА за Троицата в богооткровената религия не следва да се смесва с традиционните вероучения, присъщи за еволюционните религии. Идеята за триадите са възникнали по аналогия с много неща, но в основното поради трите стави на пръстите, поради това, че за устойчивостта на табуретката са били необходими три крака, поради това, че на три точки можело да се укрепи палатка, освен това, в течение на дълго време първобитния човек умеел да смята само до три.
За исключением некоторых естественных пар, таких как прошлое и настоящее, день и ночь, горячее и холодное, мужчина и женщина, человек обычно склонен мыслить триадами: вчера, сегодня, завтра; рассвет, полдень, закат; отец, мать, ребенок. Победителя приветствуют троекратным "ура". Покойников хоронят на третий день, а духа умиротворяют тремя омовениями.
С изключение на някои естествени двойки, такива като минало и настояще, ден и нощ, горещо и хладно, мъж и жена, човекът обикновено е склонен да мисли с триади: вчера, днес, утре; разсъмване, обяд, залез; баща, майка, дете. Победителите се приветстват с трикратно "ура". Покойниците погребват на третия ден, а духа умиротворяват с три умивания.
Вследствие этих естественных ассоциаций в человеческом опыте, триада появилась в религии - и это произошло задолго до того, как Райская Троица Божеств или хотя бы один из ее представителей были раскрыты человечеству. Позднее триадные боги появились у персов, индусов, греков, египтян, вавилонян, римлян и скандинавов, однако это еще не были настоящие троицы. У всех триадных богов было естественное происхождение. В то или иное время они появились у большинства разумных народов Урантии. Иногда концепция эволюционной триады смешивается с концепцией Троицы, раскрытой в откровении. В таких случаях их зачастую невозможно отличить друг от друга.
В следствия на тези естествени асоциации в човешкия опит, триадата се появила в религията - и това се случило дълго преди това, когато Райската Троица Божества или макар би един от нейните представители да били разкрити на човечеството. По-късно триадните богове се появили у персите, индусите, гърците, египтяните, вавилонците, римляните и скандинавците, обаче това още не били истински троици. У всички триадни богове има естествен произход. В едно или друго време те се появили у болшинството разумни народи на Урантия. Понякога концепцията за еволюционната триада се смесва с концепцията за Троицата, разкрита в откровенията. В такива случаи тях често е невъзможно да се различат една от друга.
1. УРАНТИЙСКИЕ КОНЦЕПЦИИ ТРОИЦЫ
1. УРАНТИЙСКИ КОНЦЕПЦИИ ЗА ТРОИЦАТА
Первое урантийское откровение, ведущее к постижению Райской Троицы, осуществил персонал Князя Калигастии около полумиллиона лет тому назад. Это древнейшее представление о Троице не сохранилось в смутное время, наступившее после планетарного восстания.
Първото урантийско откровение, водещо към постигане на Райската Троица, осъществил персонала на Княз Калигастия преди около половин милион години. Тази най-древна представа за Троицата не се съхранила в смутните времена, настъпили след планетарното въстание.
Во второй раз идея Троицы была изложена Адамом и Евой в первом и втором Садах. Остатки этого учения существовали еще во времена Макивенты Мелхиседека, примерно тридцать пять тысяч лет спустя, ибо сифитская концепция Троицы сохранялась и в Месопотамии, и в Египте, но особенно в Индии, где в течение долгого времени она жила в образе Агни - трехглавого ведического бога огня.
За втори път идеята за Троицата била изложена от Адам и Ева в първата и втората Градини. Останки от това учение съществували още във времето на Макивент Мелхиседек, примерно тридесет и пет хиляди години по-късно, защото сифитската концепция за Троицата се съхранявала и в Месопотамия, и в Египет, но особено в Индия, където в течение на дълго време тя живяла в образа на Агни - триглавия ведически бог на огъня.
Третьим раскрытием Троицы было представление Макивенты Мелхиседека, и символом его учения стали три концентрических кольца, изображенные на нагрудной пластине салимского мудреца. Однако Макивенте было очень трудно раскрыть палестинским бедуинам Всеобщего Отца, Вечного Сына и Бесконечного Духа. Большинство его учеников полагали, что Троица состоит из трех Всевышних Норлатиадека. Некоторые считали, что в Троицу входят Властелин Системы, Отец
Третото разкриване на Троицата било представено от Макивент Мелхиседек, и символ на неговото учение станали трите концентрични кръга, изобразени на гръдната пластина на салимския мъдрец. Обаче на Макивент било много трудно да разкрие на палестинските бедуини Всеобщия Отец, Вечния Син и Безкрайния Дух. Болшинството негови ученици полагали, че Троицата се състои от трите Всевишни на Норлатиадек. Някои считали, че в Троицата влизат Властелина на Системата, Отеца
Страница 1144
Созвездия и Божество-Создатель локальной вселенной. И лишь у немногих возникло смутное представление о Райской взаимосвязи Отца, Сына и Духа.
на Съзвездието и Божеството-Създател на локалната вселена. И само у малцина възникнала смутната представа за Райската взаимовръзка на Отеца, Сина и Духа.
Благодаря усилиям салимских миссионеров, учения Мелхиседека о Троице постепенно распространились на большую часть Евразии и северной Африки. Зачастую трудно провести различие между триадами и троицами, существовавшими в поздний андитский период и в эпоху после Мелхиседека, когда обе концепции в определенной степени смешались и срослись.
Благодарение усилията на салимските мисионери, ученията на Мелхиседека за Троицата постепенно се разпространили върху по-голямата част от Евразия и северна Африка. Често е трудно да се направи разлика между триадите и троиците, съществуващи в късния андитски период и в епохата след Мелхиседека, когато двете концепции в определена степен се смесили и сраснали.
Тринитарное представление индусов выражалось как Существо, Разум и Радость.(Позднее в Индии сложилось представление о Брахме, Шиве и Вишну.) Хотя ранние описания Троицы появились в Индии вместе с сифитскими священниками, последующие идеи Троицы, привнесенные салимскими миссионерами, были развиты местными индийскими мыслителями благодаря соединению этих доктрин с эволюционными представлениями о триадах.
Тринитарната представа на индусите се изразявала като Същество, Разум и Радост. (По-късно в Индия се създала представата за Брахма, Шива и Вишну.) Макар ранните описания на Троицата да се появили в Индия заедно със сифитските свещеници, последващите идеи за Троицата, привнесени от салимските мисионери, били развити от местните индийски мислители благодарение съединяване на тези доктрини с еволюционните представи за триадите.
Буддизм создал две доктрины тринитарного характера. В более раннюю входили Учитель, Закон и Братство. Таково было представление Гаутамы Сиддхартхи. Более поздняя идея, получившая распространение среди представителей северной ветви буддизма, включала Высшего Господа, Святого Духа и Воплощенного Спасителя.
Будизмът създал две доктрини с тринитарен характер. В по-ранната влизали Учител, Закон и Братство. Такова била представата на Гаутама Сиддхартха. По-късната идея, получила разпространение сред представителите на северния клон на будизма, включвала Висшия Господ, Светия Дух и Въплътения Спасител.
Эти представления индусов и буддистов были настоящими тринитарными постулатами, то есть идеей тройственного проявления монотеистического Бога. Истинная тринитарная концепция не есть простое соединение трех отдельных богов в одну группу.
Тези представи на индусите и будистите били истински тринитарни постулати, тоест идеите за троичното проявление на монотеистичния Бог. Истинската тринитарна концепция не е просто съединяване на три отделни бога в една група.
Древние евреи знали о Троице из преданий кенеев, восходивших к эпохе Мелхиседека, однако монотеистическое рвение, с которым они исповедовали единого Бога - Ягве - настолько заслонило все остальные учения, что ко времени появления Иисуса доктрина Элогима практически исчезла из еврейской теологии. Сознание древних евреев не могло примирить тринитарную концепцию с монотеистической верой в Единого Господа, Бога Израиля.
Древните евреи знаели за Троицата от преданията на кенеите, възхождащи към епохата на Мелхиседека, обаче монотеистичното старание, с което те изповядвали единния Бог - Яхве - дотолкова заслонило всички останали учения, че към времето на появяването на Иисус доктрината за Елохим практически изчезнала от еврейската теология. Съзнанието на древните евреи не могло да примири концепцията с монотеистичната вяра в Единния Господ, Бога на Израил.
Последователи ислама также не смогли охватить идею Троицы. Развивающемуся монотеизму всегда трудно примириться с тринитарностью в условиях борьбы с политеизмом. Идея троицы лучше всего приживается в тех религиях, где существует прочная монотеистическая традиция в совокупности с доктринальной гибкостью. Великим монотеистам - древним евреям и мусульманам - было трудно провести различие между поклонением трем богам - политеизмом, и тринитарностью - поклонением одному Божеству, существующему в триедином проявлении божественности и личности.
Последователите на исляма също така не могли да обхванат идеята за Троицата. За развиващият се монотеизъм винаги е трудно да се примири с тринитарността в условията на борба с политеизма. Идеята за троицата най-добре от всичко се приспособява в тези религии, където съществува устойчива монотеистична традиция в съвкупност с гъвкавост на доктрината. За великите монотеисти - древните евреи и мюсюлмани - е било трудно да направят разлика между поклонението към трите бога - политеизма, и тринитарността - поклонението към едно Божество, съществуващо в триединното проявление на божествеността и личността.
Иисус учил своих апостолов истине об ипостасях Райской Троицы, но они полагали, что он выражается образно и символически. Воспитанные на иудейском монотеизме, они плохо воспринимали какое-либо вероучение, которое, как им казалось, противоречило их господствующему представлению о Ягве. И ранние христиане унаследовали от древних евреев предубежденное отношение к концепции Троицы.
Иисус е учил своите апостоли на истината за Райската Троица, но те полагали, че то се изразява образно и символично. Възпитани в юдейски монотеизъм, те лошо възприемали каквото и да било вероучение, което, както на тях им се струвало, противоречало на тяхната господстваща представа за Яхве. И ранните християни унаследили от древните евреи предубеденото отношение към концепцията за Троицата.
Первая христианская Троица была провозглашена в Антиохии и была представлена как Бог, его Слово и его Мудрость. Павлу была известна Райская Троица Отца, Сына и Духа, однако он редко проповедовал ее, упомянув о ней лишь в некоторых из своих посланий создававшимся церквам. Впрочем, Павел, как и его собратья-апостолы, принял Иисуса, Сына-Создателя локальной вселенной, за Второе Лицо Божества, Вечного Сына Рая.
Първата християнска троица била провъзгласена в Антиохия и била представена като Бог, неговото Слово и неговата Мъдрост. На Павел била известна Райската Троица Отец, Син и Дух, обаче той рядко я проповядвал, споменавайки за нея само в някои от своите послания към създаващите се църкви. Впрочем, Павел, както и неговите събратя-апостоли, приемали Иисус, Сина-Създател на локалната вселена, за Второ Лице на Божеството, Вечния Син от Рая.
Христианская концепция Троицы, которая стала завоевывать признание к концу первого века после Христа, включала Всеобщего Отца, Сына-Создателя Небадона
Християнската концепция за Троицата, която започнала да завоюва признание към края на първи век след Христа, включвала Всеобщия Отец, Сина-Създател от Небадон
Страница 1145
и Божественную Попечительницу Салвингтона - Материнского Духа локальной вселенной и созидательную супругу Сына-Создателя.
и Богествената Попечителка от Салвингтон - Майчинския Дух на локалната вселена и съзидателната съпруга на Сина-Създател.
Со времени Иисуса и вплоть до настоящего откровения фактический состав Троицы никогда не был известен на Урантии (за исключением нескольких индивидуумов, которым это было специально раскрыто). Однако, хотя христианское представление о Троице являлось ошибочным в отношении факта, оно было практически истинным в отношении духовных связей. Озадачивали только философские импликации и космологические последствия: многим из тех, чей разум обладал космической направленностью, было трудно поверить в то, что второе лицо бесконечной Троицы когда-либо пребывало на Урантии. И хотя в духе это справедливо, это не является фактом реальности. Создатели-Михаилы полностью воплощают в себе божественность Вечного Сына, но они не являются абсолютной личностью.
От времето на Иисус и чак до настоящото откровение фактическия състав на Троицата никога не е бил известен на Урантия (с изключение на няколко индивида, на които това е било специално разкрито). Обаче, макар християнската представа за Троицата да се явявало погрешна по отношение на факта, то било практически истинно по отношение на духовните връзки. Озадачавали само философските импликации и космологическите последствия: за много от тези, чийто разум притежавал космическа насоченост, било трудно да повярват в това, че второто лице на безкрайната Троица някога е пребивавало на Урантия. И макар в духа това да е справедливо, това не се явява факт от реалността. Създателите-Михаили напълно въплъщават в себе си божествеността на Вечния Син, но те не се явяват абсолютната личност.
2. ЕДИНСТВО ТРОИЦЫ И МНОЖЕСТВЕННОСТЬ БОЖЕСТВА
2. ЕДИНСТВО НА ТРОИЦАТА И МНОЖЕСТВЕНОСТ НА БОЖЕСТВОТО
Монотеизм появился как философский протест против несостоятельности политеизма. Вначале он развивался в виде пантеистических объединений, в которых сверхъестественные способности распределялись среди членов пантеона, затем через генотеистическое возвышение одного бога над другими и, наконец, через исключение всех богов, кроме Единого Бога, выражающего конечную ценность.
Монотеизмът се появил като философски протест против несъстоятелността на политеизма. В началото той се развивал във вид на пантеистични обединения, в които свръхестествените способности се разпределяли сред членовете на пантеона, след това чрез генотеистичното възвисяване на един бог над другите и, най-накрая, чрез изключване на всички богове, освен Единния Бог, изразяващ крайна та ценност.
Учение о троичности вырастает из эмпирического протеста против невозможности представить единичность исключительного, лишенного человеческих черт Божества, не соотносимого по своему значению ни с чем во вселенной. При наличии достаточного времени философия стремится извлечь личные качества из чисто монотеистической концепции Божества, чем понижает данную идею несоотнесенного Бога до статуса пантеистического Абсолюта. Всегда было трудно понять личность Бога, у которого нет равноправных личностных отношений с другими равными ему личностными существами. Категория личности в Божестве предполагает существование такого Божества по отношению к другому и равному ему личностному Божеству.
Учението за троичността израства от емпирическия протест против невъзможността да се представи единичността на изключителното, лишено от човешки черти Божество, не съотносимо по своето значение с нищо във вселената. При наличие на достатъчно време философията се стреми да извлече лични качества от чисто монотеистичната концепция за Божеството, което понижава дадената идея за несъотнесимия Бог до статуса на пантеистичния Абсолют. Винаги е било трудно да се разбере личността на Бога, у който няма равноправни личностни отношения с други равни на него личностни същества. Категорията личност в Божеството предполага съществуването на такова Божество по отношение към друго и равно на него личностно Божество.
Через осознание концепции Троицы человеческий разум обретает надежду на частичное понимание взаимосвязи любви и закона в пространственно-временных творениях. Благодаря духовной вере человек постигает любовь Бога, однако вскоре он обнаруживает, что эта духовная вера не влияет на предопределенные законы материальной вселенной. Безотносительно к прочности веры человека в Бога как своего Райского Отца, расширяющиеся космические горизонты требуют также осознания реальности Райского Божества как универсального закона, осознания присущей Троице верховной власти, которая, простираясь вовне из Рая, защищает и эволюционирующие локальные вселенные Сынов-Создателей и Созидательных Дочерей трех вечных лиц, чей союз в Божестве является фактом, реальностью и вечной неделимостью Райской Троицы.
Чрез осъзнаване концепцията на Троицата човешкият разум придобива надеждата за частично разбиране на взаимовръзката между любовта и закона в пространствено-времевите творения. Благодарение на духовната вяра човекът постига любовта на Бога, обаче скоро той открива, че тази духовна вяра не влияе на предопределените закони на материалната вселена. Без относително към устойчивостта на вярата на човека в Бога като свой Райски Отец, разширяващите се космически хоризонти също така изискват така също осъзнаване реалността на Райското Божество като универсален закон, осъзнаване на присъщата за Троицата върховна власт, която, простирайки се навън от Рая, защитава и еволюиращите локални вселени на Синовете-Създатели и Съзидателните Дъщери на трите вечни лица, чийто съюз в Божеството се явява факта, реалността и вечната неделимост на Райската Троица.
И та же самая Райская Троица есть реальная сущность - хотя и не личность, но истинная и абсолютная реальность; хотя и не личность, но совместимая с сосуществующими личностями Отца, Сына и Духа. Троица является сверхсуммарной реальностью Божества - реальностью, возникающей из совмещения трех Райских Божеств. Качества, свойства и функции Троицы не являются простой суммой атрибутов трех Райских Божеств; функции Троицы суть нечто уникальное, оригинальное и не поддающееся исчерпывающему предсказанию на основе анализа атрибутов Отца, Сына и Духа.
И тази същата Райска Троица е реална същност - макар и не личност, но истинска и абсолютна реалност; макар и не личност, но съвместима със съществуващите личности на Отеца, Сина и Духа. Троицата се явява свръх сумарната реалност на Божеството - реалността, възникваща от съвместяването на трите Райски Божества. Качествата, свойствата и функциите на Троицата не се явяват проста сума от атрибутите на трите Райски Божества; функциите на Троицата са същност на нещо уникално, оригинално и не поддаващо се на изчерпващо предсказание на основа на анализа на атрибутите на Отца, Сина и Духа.
Страница 1146
Приведем пример. В течение своего пребывания на земле Учитель внушал своим последователям, что правосудие никогда не является личным актом; оно всегда есть функция группы. Так и Боги, как отдельные существа, не вершат правосудия. Однако именно эту функцию они исполняют в качестве единого целого - Райской Троицы.
Да приведем пример. В течение на своето пребиваване на земята Учителят е внушавал на своите последователи, че правосъдието никога не се явява личен акт; то винаги е функция на групата. Така и Боговете, като отделни същества, не извършват правосъдие. Обаче именно тази функция те изпълняват в качеството на единно цяло - Райската Троица.
Концептуальное постижение троичного объединения Отца, Сына и Духа подготавливает человеческий разум к последующему восприятию некоторых других тройственных отношений. Теологический подход может полностью удовлетворяться концепцией Райской Троицы, но философский и космологический подходы требуют осознания других триединых ассоциаций Первого Источника и Центра, тех триединств, в которых Бесконечное функционирует в различных универсально проявляемых, не присущих Отцу качествах, - отношениях Бога силы, энергии, причинности, реакции, потенциальности, актуальности, гравитации, напряжения, эталона, принципа и единства.
Концептуалното постигане на троичното обединение на Отца, Сина и Духа подготвя човешкия разум към последващото възприятие на някои други тройствени отношения. Теологичният подход може напълно да се удовлетвори от концепцията за Райската Троица, но философията и космологическите подходи изискват осъзнаване на другите триединни асоциации на Първия Източник и Център, тези триединства, в които Безкрайното функционира в различни универсално проявяващи се, не присъщи за Отца качества, - отношенията на Бога със силите, енергиите, причинността,реакциите, потенциалността, актуалността, гравитацията, напрежението, еталона, принципа и единството.
3. ТРОИЦЫ И ТРИЕДИНСТВА
3. ТРОИЦАТА И ТРИЕДИНСТВОТО
Хотя в некоторых случаях человечество достигало понимания Троицы, образуемой тремя лицами Божества, для соблюдения последовательности человеческий разум должен осознавать наличие определенных отношений между всеми семью Абсолютами. Однако всё то, что справедливо для Райской Троицы, необязательно справедливо для триединства, ибо триединство есть нечто отличное от троичности. В некоторых функциональных аспектах триединство может быть аналогично троичности, но по своей сущности оно никогда не соответствует троичности.
Макар в някои случаи човечеството да е достигнало разбирането за Троицата, образувано от трите лица на Божеството, за съблюдаване на последователността човешкия разум трябва да осъзнава наличието на определени отношения между всичките седем Абсолюта. Обаче всичко това, което е справедливо за Райската Троица, не е задължително да е справедливо за триединството, защото триединството е нещо различно от троичността. В някои функционални аспекти триединството може да бъде аналогично на троичността, но по своята същност то никога не съответствува на троичността.
Смертный человек переживает великую урантийскую эпоху, отмеченную расширением кругозора и развитием представлений, и его философия космоса должна развиваться более быстрыми темпами, чтобы не отстать от расширения интеллектуальной арены человеческой мысли. Развивая свое космическое сознание, смертный человек понимает взаимосвязанность всего, что открывается ему в материальной науке, интеллектуальной философии и духовном постижении. Однако при всей вере в единство космоса, человек сознает многообразие бытия. Несмотря на всевозможные концепции, говорящие о неизменности Божества, человек понимает, что он живет во вселенной постоянного изменения и эмпирического роста. Осознавая сохранение духовных ценностей, человек, вместе с тем, должен постоянно считаться с математикой и предматематикой силы и энергии.
Смъртният човек преживява велика урантийска епоха, отбелязана с кръгозора и развитието на представите, и неговата философия за космоса трябва да се развива с по-бързи темпове, за да не изостава от разширяването на интелектуалната арена на човешката мисъл. Развивайки своето космическо съзнание, смъртният човек разбира взаимната свързаност на всичко, което му се разкрива в материалната наука, интелектуалната философия и духовното постигане. Обаче при цялата вяра в единството в космоса, човекът осъзнава многообразието на битието. Независимо от всевъзможните концепции, говорещи за неизменността на Божеството, човекът разбира, че той живее във вселената на постоянното изменяне и емпирическия ръст. Осъзнавайки съхраняването на духовните ценности, човекът заедно с това, трябва постоянно да се съобразява с математиката и предматематиката на силите и енергиите.
В том или ином виде вечная наполненность бесконечности должна быть согласована с временным ростом эволюционирующих вселенных и незавершенностью их эмпирических обитателей. Идея всеобъемлющей бесконечности должна быть каким-то образом сегментирована и обусловлена, чтобы смертный интеллект и моронтийная душа могли постичь эту концепцию, имеющую конечную ценность и одухотворяющее значение.
В един или друг вид вечната напълненост на безкрайността трябва да бъде съгласувана с времевия ръст на еволюиращите вселени и незавършеността на техните емпирически обитатели. Идеята за всеобемащата безкрайност трябва по някакъв начин да бъде сегментирана и обусловена, за да може смъртния интелект и моронтийната душа да могат да постигнат тази концепция, имаща крайна ценност и одухотворяващо значение.
В то время как рассудок требует монотеистического единства космической реальности, конечный опыт нуждается в постулате множественных Абсолютов и их координации в космических взаимоотношениях. Без координированного существования невозможно появление множественности абсолютных отношений или действие дифференцирующих, варьирующих, модифицирующих, ослабляющих, определяющих и уменьшающих факторов.
В това време когато разсъдъкът изисква монотеистично единство на космическата реалност, крайният опит се нуждае от постулата за множествените Абсолюти и тяхната координация в космическите взаимоотношения. Без координираното съществуване е невъзможно появяването на множествеността на абсолютните отношения или действието на диференциращите, вариращите, модифициращите, отслабващите, определящите и умаляващите фактори.
В настоящих документах всеобъемлющая реальность (бесконечность) представлена в том виде, в котором она существует в семи Абсолютах:
В настоящите документи всеобемащата реалност (безкрайността) е представена в този вид, в който тя съществува в седемте Абсолюта:
1. Всеобщий Отец.
1. Всеобщият Отец.
2. Вечный Сын.
2. Вечният Син.
3. Бесконечный Дух.
3. Безкрайният Дух.
Страница 1147
4. Остров Рай.
4. Островът Рай.
5. Божество-Абсолют.
5. Божеството-Абсолют.
6. Всеобщий Абсолют.
6. Всеобщият Абсолют.
7. Безусловный Абсолют.
7. Безусловният Абсолют.
Первый Источник и Центр, который является Отцом для Вечного Сына, служит также Эталоном для Острова Рай. Он есть личность, безусловно воплощенная в Сыне, однако в Божестве-Абсолюте он является личностью, выраженной в потенциале. Отец есть энергия, раскрытая в системе Рай-Хавона, и одновременно с этим - энергия, сокрытая в Безусловном Абсолюте. Бесконечный извечно проявляет себя в непрестанных актах Совместного Вершителя, в то время как он вечно функционирует в компенсирующих, но неведомых действиях Всеобщего Абсолюта. Таковы связи Отца с шестью равноправными Абсолютами, и так все семь охватывают круг бесконечности через нескончаемые циклы вечности.
Първият Източник и Център, който се явява Отец за Вечния Син, служи също така за еталон за Острова Рай. Той е личност, безусловно въплътена в Сина, обаче в Божеството-Абсолют той се явява личност, изразена в потенциала. Отецът е енергия, разкрита в системата Рай-Хавона, и едновременно с това - енергия, скрита в Безусловния Абсолют. Безкрайният извечно проявява себе си в непрестанните актове на Съвместния Вършител, в това време когато той вечно функционира в компенсиращите, но неведоми действия на Всеобщия Абсолют. Такива са връзки на Отца с шестте равноправни Абсолюта, и така всичките седем обхващат кръга на безкрайността чрез нескончаемите цикли на вечността.
По-видимому, триединство абсолютных отношений неизбежно. Личность стремится к объединению с другими личностями как на абсолютном, так и на всех остальных уровнях. Объединение трех Райских личностей увековечивает первое триединство - личностный союз Отца, Сына и Духа. Ибо когда три этих лица - как л‡ца - соединяются для совместного действия, они тем самым образуют триединство функциональной целостности, которое, не являясь троичной, органической сущностью, представляет собой, тем не менее, триединство, тройственное функциональное совокупное единение.
Видимо, триединството в абсолютните отношения е неизбежно. Личността се стреми към обединение с други личности както на абсолютните, така и на всички останали нива. Обединението на трите Райски личности увековечава първото триединство - личностния съюз на Отеца, Сина и Духа. Защото когато тези три лица - като л‡ца - се съединяват за съвместно действие, те по този начин образуват триединство на функционалната цялост, която, не се явявайки се троична, органическа същност, представлява по себе си, още повече, триединство, тройствено функционално съвкупно единение.
Райская Троица не есть триединство. Она не является функциональным единением, представляя собой нераздельное и неделимое Божество. Отец, Сын и Дух (как лица) могут поддерживать отношение с Райской Троицей, ибо Троица является их нераздельным Божеством. Отец, Сын и Дух не поддерживают подобного личного отношения с первым триединством, ибо оно является их функциональным союзом, который они образуют как три лица. Только в качестве Троицы - нераздельного Божества - они поддерживают совместное внешнее отношение с триединством их личностной совокупности.
Райската Троица не е триединство. Тя не се явява функционално единение, представлявайки по себе си неразделно и неделимо Божество. Отецът, Синът и Духът (като лица) могат до поддържат отношение с Райската Троица, защото Троицата се явява тяхното неразделно Божество. Отецът, Синът и Духът не поддържат подобно лично отношение с първото триединство, защото то се явява техния функционален съюз, които те образуват като три лица. Само в качеството на Троицата - неразделното Божество - те поддържат съвместно външно отношение с триединството и тяхната личностна съвкупност.
Поэтому Райская Троица занимает уникальное положение среди абсолютных взаимоотношений: существуют несколько экзистенциальных триединств, но только одна экзистенциальная Троица. Триединство не есть сущность. Оно функционально, а не органично. Его члены являются партнерами, а не составными частями. Составные части триединств могут быть сущностями, но само триединство есть объединение.
Поради това Райската Троица заема уникално положение сред абсолютните взаимоотношения: съществуват няколко екзистенциални триединства, но само една е екзистенциалната Троица. Триединството не е същност. ТО е функционално, а не органично. Неговите членове се явяват партньори, а не съставни части. Съставните части на триединството могат да бъдат същности, но само триединството е обединение.
Тем не менее в одном отношении триединство и троичность сравнимы друг с другом: как то, так и другое проявляется в функциях, представляющих собой нечто отличное от видимой суммы атрибутов составных частей. Но хотя они и сравнимы с функциональной точки зрения, в остальном они не обнаруживают категориальной связи. Они соотносятся примерно так же, как функция и структура. Однако функция триединого объединения не является функцией троичной структуры или сущности.
Още повече в едно отношение триединството и троичността са сравними една с друга: както едната, така и другата се проявяват във функциите, представляващи по себе си нещо различно от видимата сума атрибути от съставни части. Но макар те и сравними от функционална гледна точка, в останалото те не откриват категорични връзки. Те се съотнасят примерно също така, както функцията и структурата. Обаче функцията на триединното обединение не се явява функция на троичното структура или същност.
И всё же триединства реальны, совершенно реальны. В них происходит функционализация всеобъемлющей реальности, и через них Всеобщий Отец осуществляет непосредственное и личное управление основными функциями бесконечности.
И всички тези триединства са реални, съвършено реални. В тях протича функционализация на всеобемащата реалност, и чрез тях Всеобщият Отец осъществява непосредственото и лично управление на основните функции на безкрайността.
4. СЕМЬ ТРИЕДИНСТВ
4. СЕДЕМ ТРИЕДИНСТВА
Предпринимая попытку описания семи триединств, необходимо подчеркнуть, что Всеобщий Отец является первичным членом каждого из них. Он есть, был и вечно будет Первым Всеобщим Отцом-Источником, Абсолютным Центром, Перво
Предприемайки опита за описание на седемте триединства, необходимо е да се подчертае, че Всеобщият Отец се явява първичния член на всяко от тях. Той е, бил е и вечно ще бъде Първият Всеобщ Отец-Източник, Абсолютният Център, Първо-
Страница 1148
причиной, Всеобщим Властителем, Безграничным Активизатором, Изначальным Единством, Безусловным Вседержителем, Первым Лицом Божества, Исходным Космическим Эталоном и Сущностью Бесконечности. Всеобщий Отец является личной причиной Абсолютов; он есть абсолют Абсолютов.
причината, Всеобщият Властител, Безграничният Активиращ, Изначалното Единство, Безусловният Вседъжател, Първото Лице на Божеството, Изходният Космически Еталон и Същността на Безкрайността. Всеобщият Отец се явява лична причина за Абсолютите; той е абсолютът на Абсолютите.
Характер и смысл семи триединств можно представить следующим образом.
Характерът и смисълът на седемте триединства може да се представи по следния начин.
Первое триединство - личностно-целенаправленное триединство. Это объединение включает личности трех Божеств:
Първо триединство - личностно-целенасочено триединство. Това обединение включва личностите на трите Божества:
1. Всеобщий Отец.
1. Всеобщият Отец.
2. Вечный Сын.
2. Вечният Син.
3. Бесконечный Дух.
3. Безкрайният Дух.
Тройственный союз любви, милосердия и служения является целенаправленным и личностным объединением трех вечных Райских личностей. Это объединение характеризуется божественными отношениями братства, любовью к созданиям, отеческими деяниями и содействием восхождению. Божественные личности этого первого триединства являются Богами, которые наделяют личностью, посвящают дух и одаряют разумом.
Тройственият съюз на любовта, милосърдието и служенето се явява целенасочено и личностно обединение на трите вечни Райски личности. Това обединение се характеризира с божествени отношения на братство, любов към създанията, бащински деяния и съдействие на възхождането. Божествените личности на това първо триединство се явяват Боговете, които надаряват с личност, посвещават дух и одаряват с разум.
Данное триединство отличается бесконечным волеизъявлением. Оно действует на всём протяжении вечного настоящего и прошлого-настоящего-будущего течения времени. Это объединение порождает бесконечность волеизъявления и предлагает такие способы, посредством которых личностное Божество самораскрывается созданиям эволюционирующего космоса.
Даденото триединство се отличава с безкрайно волеизявление. То действува на цялото протежение на вечното настояще и миналото-настоящето-бъдещето течение на времето. Това обединение поражда безкрайността на волеизявленията и предлага такива способи, посредством които личностното Божество се саморазкрива на създанията от еволюиращия космос.
Второе триединство - триединство силы и эталона. Будь то крошечный ультиматон, сверкающая звезда или кружащаяся туманность и даже центральная или сверхвселенные, физический эталон - космическая конфигурация - любой материальной организации, от мельчайшей до величайшей, всегда выводится из функции следующего триединства:
Второто триединство - триединството на силите и еталона. Било то мъничък ултиматон, мигаща звезда и въртяща се мъглявина и даже централната или свръхвселени, физически еталон - космическа конфигурация - всяка материална организация, от най-малката до най-великата, винаги се извежда от функциите на следното триединство:
1. Отец-Сын.
1. Отец-Син.
2. Остров Рай.
2. Островът Рай.
3. Совместный Вершитель.
3. Съвместният Вършител.
Энергия организуется космическими посредниками Третьего Источника и Центра. Различные формы энергии появляются в соответствии с эталоном Рая - абсолютной материализацией. Но за всеми этими нескончаемыми превращениями находится присутствие Отца-Сына, чей союз впервые активировал эталон Рая в появлении Хавоны вследствие рождения Бесконечного Духа - Совместного Вершителя.
Енергията се организира от космическите посредници на Третия Източник и Център. Различните форми на енергията се появяват в съответствие с еталона в Рая - абсолютната материализация. Но за всички тези нескончаеми превръщания се намира присъствието на Отеца- Сина, чийто съюз за първи път е активирал еталона на Рая в появяването на Хавона в следствие раждането на Безкрайния Дух - Съвместния Вършител.
В своем религиозном опыте создания соприкасаются с Богом, который есть любовь, но подобное духовное проникновение никогда не должно заслонять разумного признания вселенского факта эталона, которым является Рай. Райские личности заручаются добровольным поклонением всех созданий за счет неотразимой силы божественной любви и ведут всех таких рожденных в духе личностей к небесному наслаждению - нескончаемому служению в качестве Божьих сынов-завершителей. Второе триединство является создателем той пространственной арены, на которой разворачиваются эти процессы. Оно определяет типы космических конфигураций.
В своя религиозен опит създанията общуват с Бог, който е любов, но подобно духовно проникновение никога не трябва да засланя разумното признаване на вселенския факт на еталона, който се явява Рая. Райските личности се осигуряват с доброволното поклонение на всички създания за сметка на неотразимата сила на божествената любов и водят всички такива родени в духа личности към небесното наслаждение - нескончаемото служене в качеството на Божи синове-завършители. Второто триединство се явява създателя на тази пространствена арена, на която се развиват тези процеси. То определя типовете в космическите конфигурации.
Любовь может характеризовать первое триединство, однако эталон есть галактическое проявление второго триединства. То, чем первое триединство является для эволюционирующих личностей, второе триединство является для эволюционирующих вселенных. Эталон и личность суть два великих проявления деяний Первого Источника и Центра. Но сколь бы трудным это ни было для
Любовта може да характеризира първото триединство, обаче еталона е галактическото проявление на второто триединство. Това, което първото триединство се явява за еволюиращите личности, второто триединство се явява за еволюиращите вселени. Еталонът и личността са същност на двете велики проявления в деянията на Първия Източник и Център. Но колко и да би било трудно това за
Страница 1149
постижения, истинно, что эталон могущества и любвеобильная личность являются одной и той же всеобщей реальностью. Остров Рай и Вечный Сын суть равные, но противоположные раскрытия непостижимой сущности Всеобщего Отца-Силы.
за постигане, истина е, че еталонът на могъщество и любвеобилната личност се явява една и съща всеобща реалност. Островът Рай и Вечният Син са в същност равни, но противоположни разкрития на непостижимата същност на Всеобщия Отец-Силите.
Третье триединство - духовно-эволюционное триединство. Вся совокупность духовных проявлений начинается и кончается в этом объединении.
Третото триединство - духовно-еволюционното триединство. Цялата съвкупност от духовни проявления се започват и се завършват в това обединение:
1. Всеобщий Отец.
1. Всеобщият Отец.
2. Сын-Дух.
2. Синът-Дух.
3. Божество-Абсолют.
3. Божеството-Абсолют.
От духовной потенции до Райского духа, проявление всякого духа в реальности осуществляется в этом триедином объединении чисто духовной сущности Отца, активных духовных ценностей Сына-Духа и неограниченных духовных потенциалов Божества-Абсолюта. Это триединство включает изначальное возникновение, исчерпывающее проявление и конечную цель экзистенциальных ценностей духа.
От духовната потенция до Райския дух, проявлението на всеки дух в реалността се осъществява в това триединно обединение на чисто духовната същност на Отца, активните духовни ценности на Сина-Дух и неограничените духовни потенциали на Божеството-Абсолют. Това триединство включва изначалното възникване, изчерпващото проявление и крайната цел на екзистенциалните ценности на духа.
Отец существует прежде Духа; Сын-Дух функционирует в качестве активного созидательного духа; Божество-Абсолют существует как всеохватный дух и даже выходит за пределы духа.
Отецът съществува преди Духа; Синът-Дух функционира в качеството на активен съзидателен дух; Божеството-Абсолют съществува като всеобхватен дух и даже излиза зад пределите на духа.
Четвертое триединство - триединство бесконечности энергии. В пределах этого триединства увековечиваются начала и завершения всей энергетической реальности - от пространственной потенции до моноты.
Четвъртото триединство - триединството на безкрайността на енергията. В пределите на това единство се увековечава началото и завършването на цялата енергетическа реалност от пространствената потенция до монота.
1. Отец-Дух.
1. Отецът-Дух.
2. Остров Рай.
2. Островът Рай.
3. Безусловный Абсолют.
3. Безусловният Абсолют.
Рай является центром энерго-силовой активации космоса - вселенским местоположением Первого Источника и Центра, космическим центром Безусловного Абсолюта и источником всей энергии. В этом триединстве экзистенциально присутствует энергетический потенциал бесконечного космоса, лишь частичными проявлениями которого являются большая вселенная и существующее мироздание.
Раят се явява център на енерго-силовата активация на космоса - вселенското местоположение на Първия Източник и Център, космическия център на Безусловния Абсолют и източник на цялата енергия. В това триединство екзистенциално присъствуват енергетическият потенциал на безкрайния космос, само частичните проявления на който се явяват голямата вселена и съществуващото мироздание.
Четвертое триединство осуществляет абсолютное управление основными единицами космической энергии, освобождая их от господства Безусловного Абсолюта прямо пропорционально появлению в эмпирических Божествах субабсолютной способности контролировать и стабилизировать видоизменяющийся космос.
Четвъртото триединство осъществява абсолютното управление на основните единици космическа енергия, освобождавайки ги от господството на Безусловния Абсолют право пропорционално на проявлението в емпирическите Божества на субабсолютна способност да контролират и стабилизират видоизменящия се космос.
Это триединство является силой и энергией. Беспредельные возможности Безусловного Абсолюта сосредоточены вокруг абсолютума Острова Рай, откуда исходят невообразимые возбуждения - обычно статически спокойного - Безусловного. И нескончаемое биение материального сердца Рая в бесконечном космосе согласуется с непостижимым эталоном и неисповедимым планом Бесконечного Активизатора - Первого Источника и Центра.
Това триединство се явява сила и енергия. Безпределните възможности на Безусловния Абсолют са съсредоточени около абсолюта на Острова Рай, откъдето изхождат невъобразимите възбуждания - от обикновено статично спокойния - Безусловния. И нескончаемото биене на материалното сърце на Рая в безкрайния космос се съгласува с непостижимия еталон и неизповедимия план на Безконечния Активизатор - Първият Източник и Център.
Пятое триединство - триединство реактивной бесконечности.
Петото триединство - триединството на реактивната безкрайност.
1. Всеобщий Отец.
1. Всеобщият Отец.
2. Всеобщий Абсолют.
2. Всеобщият Абсолют.
3. Безусловный Абсолют.
3. Безусловният Абсолют.
Эта группа увековечивает функциональную реализацию в бесконечности всего, что поддается актуализации в пределах небожественной реальности. Данное
Тази група увековечава функционалната реализация и безкрайността на всичко, което се поддава на актуализация в пределите на не божествената реалност. Даденото
Страница 1150
триединство проявляет способность неограниченного реагирования на волевое, причинное, тензионное и эталонное действия и присутствия других триединств.
триединство проявява способност за неограничено реагиране на волевото, причинното, тензионното и еталонно действие и присъствие на другите триединства.
Шестое триединство - триединство космически объединенного Божества.
Шестото триединство - триединството на космическото обединено Божество.
1. Всеобщий Отец.
1. Всеобщият Отец.
2. Божество-Абсолют.
2. Божеството-Абсолют.
3. Всеобщий Абсолют.
3. Всеобщият Абсолют.
Данное объединение существующего в космосе Божества выражает имманентность Божества в сочетании с трансцендентальностью Божества. Это последнее протяжение божественности на уровнях бесконечности к тем реальностям, которые находятся за пределами обожествленной реальности.
Даденото обединение на съществуващото в космоса Божество изразява иманентността на Божеството в съчетание с трансцеденталността на Божеството. Това е последното протежение на божествеността на нивата на безкрайността към тези реалности, които се намират зад пределите на обожествената реалност.
Седьмое триединство - триединство бесконечного единства. Этот претворяемый в бесконечности союз функционально проявляется во времени и вечности, выражая равное объединение актуального и потенциального.
Седмото триединство - триединството на безкрайното единство. Този претворяван в безкрайността съюз функционално се проявява във времето и вечността, изразявайки равното обединение на актуалното и потенциалното.
1. Всеобщий Отец.
1. Всеобщият Отец.
2. Совместный Вершитель.
2. Съвместният Вършител.
3. Всеобщий Абсолют.
3. Всеобщият Абсолют.
Совместный Вершитель осуществляет всеобщую интеграцию различных функциональных аспектов всей претворенной реальности на всех уровнях проявления - от конечных через трансцендентальные и вплоть до абсолютных. Всеобщий Абсолют в совершенстве компенсирует различия, присущие разнообразным аспектам незавершенной реальности, - от неограниченных потенциалов активно-волевой причинной реальности Божества до безграничных возможностей статической, реактивной, не относящейся к Божеству реальности в непостижимых сферах Безусловного Абсолюта.
Съвместният вършител осъществява всеобща интеграция на различните функционални аспекти на цялата претворена реалност на всички нива на проявления - от крайните чрез трансцеденталните и чак до абсолютните. Всеобщият Абсолют в съвършенство компенсира различията, присъщи на разнообразните аспекти на незавършената реалност, - от неограничените потенциали на активно-волевата причинна реалност на Божеството до безграничните възможности на статичната, реактивната, не отнасяща се към Божеството реалност в непостижимите сфери на Безусловния Абсолют.
Функционируя в этом триединстве, Совместный Вершитель и Всеобщий Абсолют одинаково реагируют на присутствие относящихся и не относящихся к Божеству реальностей, равно как и Первый Источник и Центр, который, в данном отношении, по существу концептуально неотличим от Я ЕСТЬ.
Функционирайки в това триединство, Съвместният Вършител и Всеобщият Абсолют еднакво реагират на присъствието на отнасящите се и не отнасящите се към Божеството реалности, еднакво както и Първия Източник и Център, който, в даденото отношение, по същество концептуално е неразличим от АЗ СЪМ.
Эти приближения достаточны для того, чтобы пояснить концепцию триединств. Не зная предельного уровня триединств, вы неспособны до конца понять первые семь из них. Полагая неразумным браться за дальнейшие уточнения, мы, тем не менее, можем сообщить, что существуют пятнадцать триединых объединений Первого Источника и Центра, восемь из которых не раскрыты в настоящих документах. Эти нераскрытые объединения имеют отношение к реальностям, актуальностям и потенциальностям, находящимся за пределами эмпирического уровня верховности.
Тези приближения са достатъчни за това, за да се поясни концепцията за триединството. Не знаейки пределното ниво на триединствата, вие сте неспособни до край да разберете първите седем от тях. Полагайки за неразумно да се захващаме за по-нататъшни уточнения, ние, още повече, можем да съобщим, че съществуват петнадесет триединни обединения на Първия Източник и Център, осем от които не са разкрити в настоящите документи. Тези неразкрити обединения имат отношение към реалностите, актуалностите и потенциалностите, намиращи се зад пределите на емпирическото ниво на върховност.
Триединства являются функциональным балансиром бесконечности, объединением уникальности Семи Абсолютов Бесконечности. Именно экзистенциальное присутствие триединств позволяет Отцу-Я ЕСТЬ испытывать функциональное единение в бесконечности, несмотря на разнообразное проявление бесконечности в семи Абсолютах. Первый Источник и Центр является объединяющим членом всех триединств; в нем всё имеет свое безусловное начало, вечное существование и бесконечную цель - "в нем всё заключено".
Триединството се явява функционално балансирано в безкрайността, обединението на уникалността на Седемте Абсолюта на Безкрайността. Именно екзистенциалното присъствие на триединството позволява на Отца - АЗ СЪМ да изпитва функционално единение в безкрайността , независимо от разнообразното проявление на безкрайността в седемте Абсолюта. Първият Източник и Център се явява обединяващият член на всички триединства; в него всичко има своето безусловно начало, вечно съществуване и безкрайна цел - "в него всичко се съдържа" .
Хотя эти объединения неспособны увеличить бесконечность Отца-Я ЕСТЬ, представляется, что именно благодаря им становятся возможными суббесконечные и субабсолютные проявления его реальности. Семь триединств умножают
Макар тези обединения да са неспособни да увеличат безкрайността на Отецът - АЗ СЪМ, представя се, че именно благодарение на тях става възможно суббезкрайното и субабсолютното проявление на неговата реалност. Седемте триединства умножават
Страница 1151
многосторонность, увековечивают новые глубины, наполняют божественностью новые ценности, вскрывают новые возможности, раскрывают новые значения; и все эти разнообразные проявления во времени и пространстве и вечном космосе существуют в гипотетической неподвижности изначальной бесконечности Я ЕСТЬ.
многостранността, увековечават нови дълбини, изпълват с божественост нови ценности, разкриват нови възможности, разкриват нови значения; и всички тези разнообразни проявления във времето и пространството и вечния космос съществуват в хипотетична неподвижност на изначалната безкрайност АЗ СЪМ.
5. ТРОЙСТВЕННЫЕ СОЮЗЫ
5. ТРОИЧНИ СЪЮЗИ
Существуют некоторые другие триединые взаимосвязи, не включающие Отца; однако они не являются истинными триединствами и всегда рассматриваются отдельно от триединств Отца. Они имеют различные названия: вспомогательные триединства, однородные триединства и тройственные союзы. Они являются следствием существования триединств. Два из таких объединений имеют следующее строение:
Съществуват някои други триединни взаимовръзки, не включващи Отца; обаче те не се явяват истински триединства и винаги се разглеждат отделно от триединствата на Отца. Те имат различни названия: спомагателни триединства, еднородни триединства и троични съюзи. Те се явяват следствие на съществуването на триединствата. Две от тези обединения имат следния строеж:
Тройственный Союз Актуальности представлен взаимоотношениями трех абсолютных актуальных сущностей:
Троичният Съюз На Актуалността е представен от взаимоотношенията на трите абсолютни актуални същности.
1. Вечного Сына.
1. Вечният Син.
2. Острова Рай.
2. Островът Рай.
3. Совместного Вершителя.
3. Съвместният Вършител.
Вечный Сын является абсолютом реальности духа, абсолютной личностью. Остров Рай является абсолютом реальности космоса, абсолютным эталоном. Совместный Вершитель является абсолютом реальности разума, равноправным партнером абсолютной реальности духа и экзистенциальным синтезом личности и энергии в Божестве. Это тройственное объединение приводит к координации всей совокупной актуализованной реальности - реальности духа, космоса или разума. Оно безусловно в актуальности.
Вечният Син се явява абсолюта на реалността на духа, абсолютната личност. Островът Рай се явява абсолютът на реалността на космоса, абсолютният еталон. Съвместният Вършител се явява абсолютна реалност на разума, равноправен партньор на абсолютната реалност на духа и екзистенциален синтез на личността и енергията в Божеството. Това троично обединение привежда към координиране на цялата съвкупна актуализирана реалност - реалността на духа, космоса или разума. То е безусловно в актуалността.
Тройственный Союз Потенциальности представляет собой объединение трех Абсолютов потенциальности.
Троичният Съюз на Потенциалността представлява по себе си обединение на трите Абсолюта на потенциалността.
1. Божество-Абсолют.
1. Божеството-Абсолют.
2. Всеобщий Абсолют.
2. Всеобщият Абсолют.
3. Безусловный Абсолют.
3. Безусловният Абсолют.
Такова взаимосвязь резервуаров бесконечности, которые являются вместилищами всей скрытой энергетической реальности, - реальности духа, разума или космоса. Это объединение осуществляет интеграцию всей скрытой энергетической реальности. Оно бесконечно в потенциале.
Такава е взаимовръзката на резервоарите на безкрайността, които се явяват вместилища на цялата скрита енергетическа реалност, - реалността на духа, разума или космоса. Това обединение осъществява интеграцията на цялата скрита енергетическа реалност. То е безкрайно в потенциала.
Так же, как триединства в первую очередь связаны с функциональным объединением бесконечности, так и тройственные союзы участвуют в космическом проявлении эмпирических Божеств. Если связь триединств с эмпирическими Божествами - Высшим, Предельным и Абсолютным - опосредованна, то для тройственных союзов эта связь является непосредственной. Тройственные союзы образуются в выявляющемся энерго-личностном синтезе, в котором формируется Высшее Существо. И для временных созданий пространства Высшее Существо является раскрытием единства Я ЕСТЬ.
Също така, както триединствата на първо място са свързани с функционалните обединения на безкрайността, така и триединните съюзи участвуват в космическото проявление на емпирическите Божества. Ако връзката на триединствата с емпирическите Божества - Висшият, Пределният и Абсолютния - е опосредствана, то за троичните съюзи тази връзка се явява непосредствена. Троичните съюзи се образуват във разкриващия се енерго-личностен синтез, в който се формира Висшето Същество. И за времевите създания от пространството Висшето Същество се явява разкриването на единството АЗ СЪМ.
[Представлено Мелхиседеком Небадона.]
[Представено от Мелхиседекът на Небадон.]
Страница 1152