Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 103. ДЕЙСТВИТЕЛЬНОСТЬ РЕЛИГИОЗНОГО ОПЫТА
Документ 103. ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА РЕЛИГИОЗНИЯТ ОПИТ
ВСЕ истинно религиозные реакции человека инициируются на раннем этапе его развития вспомогательным духом поклонения и контролируются вспомогательным духом разума. Первый сверхразумный дар человека заключа- ется в соединении личности с контуром Святого Духа - порождения Созидательного Духа вселенной. И задолго до посвящений божественных Сынов или вселенского посвящения Настройщиков, задачей этого воздействия становится расширение человеческого взгляда на этику, религию и духовность. После посвящения Райских Сынов освободившийся Дух Истины вносит огромный вклад в повышение человеческой способности воспринимать религиозные истины. По мере прогресса эволюции в обитаемом мире, возрастает роль Настройщиков Сознания в формировании религиозной интуиции более высокого типа. Настройщик Сознания - это космическое окно, через которое конечное создание, благодаря проницательности веры, способно увидеть несомненность и божественность бескрайнего Божества - Всеобщего Отца.
ВСИЧКИ истински религиозни реакции на човека се инициират на ранния етап от неговото развитие от спомагателния дух на поклонението и се контролират от спомагателния дух на разума. Първият свръх разумен дар на човека се заключа- ва в съединяване на личността с контура на Светия Дух - породен от Съзидателния Дух на вселената. И дълго преди посвещението на божествените Синове или вселенското посвещение на Настройчиците, задачата на това въздействие става разширяване на човешкия поглед върху етиката, религията и духовността. След посвещението на Райските Синове освободилият се Дух на Истината внася огромен принос в повишаване на човешката способност да възприема религиозните истини. По степента на прогреса на еволюцията в обитаемия свят, нараства ролята на Настройчиците на Съзнанието във формиране на религиозна интуиция от по-висок тип. Настройчикът на Съзнанието - това е космически прозорец, през който крайното създание, благодарение на проницателността на вярата, е способно да види несъмнеността и божествеността на безкрайното Божество - Всеобщия Отец.
Религиозные тенденции присущи человеческому роду; они проявляются повсеместно и имеют явно естественное происхождение; примитивные религии всегда эволюционны в своем возникновении. По мере развития естественного религиозного опыта медленное течение планетарной эволюции периодически перемежается откровениями истины.
Религиозните тенденции са присъщи за човешкия род; те се появяват повсеместно и имат явно естествен произход; примитивните религии винаги са еволюционни в своето възникване. По степента на развитието на естествения религиозен опит бавното течение на планетарната еволюция периодично се редува с откровенията за истината.
В настоящее время на Урантии существуют четыре вида религии:
В настояще време на Урантия съществуват четири вида религии:
1. Естественная, или эволюционная, религия.
1. Естествена, или еволюционна, религия.
2. Сверхъестественная, или богооткровенная, религия.
2. Свръхестествена, или богооткровена, религия.
3. Практическая, или повседневная, религия - различные степени сочетания естественной и сверхъестественной религий.
3. Практическа, или всекидневна, религия - различни степени на съчетание на естествена и свръхестествена религия.
4. Философские религии - искусственные, или философские, теологические доктрины и религии, порожденные рассудком.
4. Философски религии - изкуствени, или философски, теологични доктрини и религии, породени от разсъдъка.
1. ФИЛОСОФИЯ РЕЛИГИИ
1. ФИЛОСОФИЯ НА РЕЛИГИЯТА
Единство религиозного опыта у членов социальной или религиозной группы объясняется одинаковой сущностью пребывающих в индивидууме частиц Бога. Именно это божественное начало в человеке порождает бескорыстную заинтересованность в благополучии других людей. Однако ввиду того, что личность неповторима - не существует двух одинаковых смертных, - не может быть и двух людей, одинаково интерпретирующих водительство и побуждения живущего в их разуме духа божественности. Группа смертных способна испытывать духовное единство, но такие создания никогда не смогут достичь философского единообразия. Разнообразие религиозной мысли и опыта демонстрируется тем фактом, что теологи и философы двадцатого века дали более пятисот различных определений религии. В действительности каждый человек определяет религию, исходя из своего собственного эмпирического понимания божественных импульсов,
Единството на религиозният опит у членовете на социалната или религиозната група се обяснява с еднаквата същност на пребиваващите в индивида частици от Бога. Именно това божествено начало в човека поражда безкористната заинтересованост от благополучието на другите хора. Обаче в предвид на това, че личността е неповторима - не съществуват двама еднакви смъртни,- не може да има и двама хора, еднакво интерпретиращи водителството и подбужденията на живущия в техния разум дух на божествеността. Групата на смъртните е способна да изпитва духовно единство, но такива създания никога не могат да достигнат до философско еднообразие. Разнообразието на религиозната мисъл и опит се демонстрира от този факт, че теологията и философията на двадесети век са дали повече от петстотин различни определения за религията. В действителност всеки човек определя религията, изхождайки от своето собствено емпирическо разбиране на божествените импулси,
Страница 1130
посылаемых пребывающим в нем духом Бога, и потому такие интерпретации обязательно будут уникальными и совершенно непохожими на религиозную философию всех остальных людей.
изпращани от пребиваващия в него дух на Бога, и поради това такива интерпретации обезателно ще бъдат уникални и съвършено неприличащи на религиозната философия на всички останали хора.
Когда один смертный полностью согласен с религиозной философией другого смертного, то такое явление означает, что два этих существа обладают одинаковым религиозным опытом в тех вопросах, которым они дают одинаковое философско-религиозное толкование.
Когато един смъртен е напълно съгласен с религиозната философия на друг смъртен, то такова явление означава, че двете тези същества притежават еднакъв религиозен опит в тези въпроси, по които те дават еднакво философско-религиозно тълкувание.
Хотя ваша религия основана на личном опыте, чрезвычайно важно знать огромное множество других примеров религиозного опыта (различных толкований, предлагаемых различными смертными), чтобы не дать собственной религиозной жизни стать эгоцентричной - ограниченной, эгоистичной и асоциальной.
Макар вашата религия да е основана на личния опит, черезвичайно важно е да се познава огромното множество други примери на религиозния опит (различните тълкувания, предлагани от различните смъртни), за да не се дава на религиозния живот да стане егоцентричен - ограничен, егоистичен и асоциален.
Рационализм ошибается, когда полагает, что религия вначале является примитивным верованием во что-то, вслед за чем наступает поиск ценностей. Религия есть в первую очередь стремление к ценностям, после чего формируется система объяснительных вероучений. Людям намного проще прийти к согласию в отношении религиозных ценностей - целей, - чем вероучений - интерпретаций. Этим объясняется то, что в религии может существовать согласие в отношении ценностей и целей и одновременно наблюдаться обескураживающее явление: сохранение сотен противоречащих друг другу религиозных течений. В силу той же причины данный человек может сохранять свой религиозный опыт, отвергая или изменяя многие из своих религиозных вероучений. Религия продолжает существовать, несмотря на революционные перемены в религиозных вероучениях. Не теология создает религию, а религия создает теологическую философию.
Рационализмът греши, когато полага, че религията в началото се явява примитивното вярване в нещо, след което настъпва търсенето на ценностите. Религията е на първо място стремеж към ценностите, след което се формира система от обяснителни вероучения. За хората е много по-просто да достигнат към съгласие в отношение на религиозните ценности - целите, - отколкото към вероученията - интерпретациите. Това се обяснява с това, че в религията може да съществува съгласие в отношение на ценностите и целите и едновременно да се наблюдава обезкуражаващото явление: съхраняване на стотици противоречащи едно на друго религиозни течения. По силата на тази същата причина даден човек може да съхранява своя религиозен опит, отхвърляйки или изменяйки много от своите религиозни вероучения. Религията продължава да съществува, независимо от революционните промени в религиозните вероучения. Те теологията създава религията, а религията създава теологическата философия.
Хотя религиозные люди верили во многое из того, что являлось ложным, это не лишает религию состоятельности, ибо она основана на признании ценностей и подтверждается верой, опирающейся на личный религиозный опыт. Таким образом, религия основана на опыте и религиозной мысли, а теология - философия религии - является добросовестной попыткой интерпретации этого опыта. Такие объяснительные вероучения могут быть истинными или ложными - или же могут сочетать истину с заблуждением.
Макар религиозните хора да са вярвали в многото от това, което се е явявало лъжливо, това не лишава религията от състоятелност, защото тя е основана на признаване на ценностите и се потвърждава от вярата, опираща се личния религиозен опит. По такъв начин, религията е основана на опита и религиозната мисъл, а теологията - философията на религията - се явява добросъвестен опит за интерпретация на този опит. Такива обяснителни вероучения могат да бъдат истинни или лъжливи - или също могат да съчетават истината със заблуждението.
Осознание восприятия духовных ценностей является опытом, выходящим за понятийную сферу. Ни в одном человеческом языке нет слова, с помощью которого можно было бы выразить это "чувство", "ощущение", "интуицию" или "опыт" - то, что мы решили назвать богосознанием. Пребывающий в человеке дух Бога не является личностным - Настройщик доличностен, однако этот Наставник представляет собой ценность, распространяет аромат божественности, который является личностным в высшем и бесконечном смысле. Если бы Бог не был по крайней мере личностным, он не мог бы обладать сознанием, а если бы он не обладал сознанием, он был бы ниже человека.
Осъзнаването на възприемането на духовните ценности се явява опита, излизащ зад понятийната сфера. Нито в един човешки език няма думи, с помощта на които би могло да се изрази това "чувство", "усещане", "интуиция" или "опит" - това, което ние сме решили да наричаме богосъзнание. Пребиваващия в човека дух на Бога не се явява личностен - Настройчикът е доличностен, обаче този Наставник представлява по себе си ценност, разпространява аромата на божественост, който се явява личностен в най-висшия и безкраен смисъл. Ако Бог не би бил в крайна степен личностен, той не би могъл да притежава съзнание, а ако той не притежава съзнание, той би бил по-ниско от човека.
2. РЕЛИГИЯ И ИНДИВИДУУМ
2. РЕЛИГИЯТА И ИНДИВИДА
Религия функционирует в разуме человека и реализуется в опыте до того, как она появляется в человеческом сознании. Дитя успевает прожить около девяти месяцев, прежде чем испытать рождение. Но "рождение" религии не внезапно: оно представляет собой постепенное становление. И всё же, рано или поздно приходит "день рождения". Вы вступаете в небесное царство только "рожденными заново" - в Духе. Многие духовные рождения сопровождаются сильным томлением духа и серьезным возбуждением психики, подобно тому, как многие физические рождения характеризуются "бурными и мучительными родами" и другими аномалиями "разрешения от бремени". В других случаях духовное рождение является следствием естественного и нормального роста в процессе восприятия
Религията функционира в разума на човека и се реализира в опита преди това, когато тя се появява в човешката съзнание. Детето успява да преживее около девет месеца, преди за изпита раждането. Но раждането на религията не е внезапно: то представлява по себе си постепенно изграждане. И все пак, рано или късно идва "деня на раждането". Вие встъпвате в небесното царство само "родени отново" - в Духа. Много духовни раждания се съпровождат със силно мъчително състояние за духа и сериозно възбуждане на психиката, подобно на това, както много физически раждания се характеризират с "бурни и мъчителни родилни болки" и други аномалии "на раждането". В други случаи духовното раждане се явява следствие на естествен и нормален растеж в процеса на възприемането
Страница 1131
высших ценностей и совершенствования духовного опыта, хотя религиозное развитие невозможно без сознательного усилия, без позитивных и личных устремлений. Религия никогда не бывает пассивным опытом, отрицательным отношением. То, что названо "рождением религии", не имеет прямой связи с так называемым опытом обращения, которым обычно характеризуются религиозные эпизоды, случающиеся с возрастом в результате расстройства психики, подавления эмоций и кризиса характера.
на висшите ценности и усъвършенстването на духовния опит, макар религиозното развитие да е невъзможно без съзнателно усилие, без позитивни и лични стремления. Религията никога не бива пасивен опит, отрицателно отношение. Това, което е наречено "раждане на религията", няма пряка връзка с така наречения опит на обръщане, с който обичайно се характеризират религиозните епизоди, случващи се с възрастта в резултат от разстройството на психиката, потискането на емоциите и кризиса в характера.
Однако люди, воспитанные своими родителями в сознании того, что они являются детьми любвеобильного небесного Отца, не должны косо смотреть на своих смертных товарищей, которые смогли достичь такого же сознания товарищеской связи с Богом только после психологического кризиса, эмоционального потрясения.
Обаче хората, възпитани от своите родители в осъзнаването на това, че те се явяват деца на любвеобилния небесен Отец, не трябва да гледат накриво своите смъртни другари, които са могли да достигнат същото това съзнание за другарска връзка с Бога само след психологически кризис, емоционално сътресение.
Эволюционная почва в разуме человека, на которой произрастают семена богооткровенной религии, есть та нравственная природа, что уже на самом раннем этапе порождает общественное сознание. Первые побуждения нравственной природы ребенка имеют отношение не к полу, чувству вины или самолюбию, а к импульсам справедливости, честности и желанию доброты - оказанию полезной помощи своим товарищам. И воспитание таких ранних проявлений нравственности приводит к постепенному развитию религиозной жизни, относительно свободной от конфликтов, потрясений и кризисов.
Еволюционната почва в разума на човека, на която израстват семената на богооткровената религия, е тази нравствена природа, която вече на най-ранния етап поражда общественото съзнание. Първите подбуждания на нравствената природа на детето имат отношение не към пола, чувството за вина или самолюбието, а към импулса за справедливост, честност и желание за доброта - оказването на полезна помощ на своите другари. И възпитаването на такива ранни проявления на нравственост привеждат към постепенно развитие на религиозния живот, относително свободен от конфликти, сътресения и кризиси.
Уже в начале своей жизни каждый человек испытывает нечто вроде конфликта между своекорыстием и альтруистическими порывами, и часто первый опыт богосознания приходит в результате поиска сверхчеловеческой помощи для разрешения таких нравственных конфликтов.
Вече в началото на своя живот всеки човек изпитва нещо от рода на конфликт между користта и алтруистичните пориви, и често първия опит за богосъзнание преминава в резултат на търсенето на свръхчовешка помощ за разширяване на такива нравствени конфликти.
Психология ребенка от природы позитивна, а не негативна. Во многих случаях причина негативизма смертного человека заключается в воспитании. Когда говорится, что ребенок позитивен, имеются в виду его нравственные побуждения - те силы разума, появление которых сигнализирует прибытие Настройщика Сознания.
Психологията на детето е позитивна, а не негативна. В многото случаи причината за негативизма на смъртния човек се заключава във възпитанието. Когато се казва, че детето е позитивно, се имат в предвид неговите нравствени подбуждания - тези сили на разума, появяването на които сигнализират за пристигане на Настройчика на Съзнанието.
Если обучение ребенка не извращается, его разум развивается позитивно и, по мере появления религиозного сознания, ведет к праведности и социальному служению, а не негативно - прочь от греха и вины. Развитие религиозного опыта может привести или не привести к конфликту, но в нем всегда присутствуют неизбежные решения, усилие и функция человеческой воли.
Ако обучението на детето не се извращава, неговия разум се развива позитивно и, по степента на проява на религиозно съзнание, води към праведност и социално служене, а не негативно - далеч от греха и вината. Развитието на религиозния опит може да приведе или да не приведе към конфликт, но в него винаги присъстват неизбежни решения, усилие и функция на човешката воля.
Нравственный выбор всегда сопровождается большим или меньшим нравственным конфликтом. И первый такой конфликт в сознании ребенка возникает между эгоистическими побуждениями и альтруистическими порывами. Настройщик Сознания не пренебрегает личностными ценностями эгоистического мотива, но он оказывает свое воздействие таким образом, чтобы некоторое предпочтение оказывалось альтруистическим импульсам, ведущим к человеческому счастью и радостям небесного царства.
Нравственият избор винаги се съпровожда от голям или малък нравствен конфликт. И първият такъв конфликт в съзнанието на детето възниква между егоистичните подбуждания и алтруистичните пориви. Настройчикът на Съзнанието не пренебрегва личностните ценности на егоистичния мотив, но той оказва своето въздействие по такъв начин, че някое предпочитание да се окаже алтруистичен импулс, водещ към човешкото щастие и радостите на небесното царство.
Когда нравственное существо выбирает бескорыстие, несмотря на побуждение к эгоизму, то это является элементарным религиозным опытом. Ни одно животное не способно на такой выбор; подобное решение является как человеческим, так и религиозным. Оно включает факт богосознания и обнаруживает порыв к социальному служению - основе человеческого братства. Когда разум делает правильный нравственный выбор посредством действия свободной воли, то такое решение представляет собой религиозный опыт.
Когато нравственото същество избере безкористието, независимо от подбуждането към егоизъм, то това се явява елементарен религиозен опит. Нито едно животно не е способно на такъв избор; подобно решение се явява както човешко, така и религиозно. То включва факта на богосъзнанието и открива порива към социалното служене - основата на човешкото братство. Когато разумът прави правилен нравствен избор посредством действието на свободната воля, то такова решение представлява по себе си религиозен опит.
Однако до того, как развитие ребенка приводит к формированию нравственных качеств, позволяющих делать выбор в пользу альтруистического служения, в нем успевает сложиться сильный и цельный эгоистический характер. Именно эта реальная ситуация порождает теорию борьбы между "высшими" и "низшими" природами, между "прежним человеком греха" и "новым человеком" благодати. Уже в самом раннем возрасте нормальный ребенок начинает усваивать, что "блаженнее давать, нежели брать".
Обаче до тогава, докато развитието на детето приведе до формиране на нравствени качества, позволяващи да направи избор в полза на алтруистичното служене, в него успява да създаде силен и целенасочен егоистичен характер. Именно тази реална ситуация поражда теорията за борбата между "висшите" и "низшите" природи, между "предишния човешки грях" и "новия човек" на благодатта. Вече в най-ранна възраст нормалното дете започва да усвоява, че "блажените дават, отколкото да взимат".
Обычно человек связывает стремление к удовлетворению собственных потребностей со своим эго - собственным "я". В противоположность этому, он склонен
Обикновено човекът свързва стремежа към удовлетворението на собствените потребности със своето его - собственото "аз". В противоположност на това, той е склонен
Страница 1132
связывать свои альтруистические желания с некоторым внешним воздействием - Богом. Такой взгляд совершенно справедлив, ибо все неэгоистичные желания действительно являются следствием направляющего воздействия внутреннего Настройщика Сознания - а Настройщик есть частица Бога. Импульс духовного Наставника воспринимается в человеческом сознании как побуждение к альтруизму, чуткому отношению к своим товарищам. Во всяком случае, таков ранний и основополагающий опыт в сознании ребенка. Если взрослеющий ребенок неспособен объединить свою личность, гипертрофированный альтруистический порыв может нанести серьезный ущерб благополучию внутреннего "я". Введенное в заблуждение сознание становится причиной многих конфликтов, беспокойств, переживаний и бесконечных человеческих несчастий.
да свързва своите алтруистични желания с някакво външно въздействие - с Бога. Такъв възглед е съвършено справедлив, защото всички неегоистичните желания действително се явяват следствие на направляващото въздействие на вътрешния Настройчик на Съзнанието - а този Настройчик и частица от Бога. Импулсът на духовния Наставник се възприема в човешкото съзнание като подбуждане към алтруизъм, чувствително отношение към своите другари. Във всеки случай, такъв е ранния и основополагащ опит в съзнанието на детето. Ако подрастващото дете не е способно да обедини своята личност, хипертрофирания алтруистичен порив може да нанесе сериозни щети за благополучието на вътрешното "аз". Въведеното в заблуждение съзнание става причина за много конфликти, безпокойства, преживявания и безкрайни човешки нещастия.
3. РЕЛИГИЯ И ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ РОД
3. РЕЛИГИЯТА И ЧОВЕШКИЯ РОД
Хотя вера в духов, сны а также различные суеверия сыграли роль в процессе эволюции примитивных религий, вам не следует забывать о влиянии кланового или племенного духа солидарности. Именно взаимоотношения в группе привели к той социальной ситуации, которая предложила альтернативу конфликту эгоистических и альтруистических наклонностей в нравственном сознании первобытного человека. Несмотря на веру в духов, сосредоточением религии примитивных австралийцев до сих пор остается клан. В тенденции такие религиозные представления со временем персонализируются - вначале в виде животных, позднее - в качестве сверхчеловека или Бога. Даже примитивные африканские бушмены, поверья которых до сих пор находятся ниже уровня тотемизма, осознают различие между личными и групповыми интересами, а это и есть элементарная способность отличать мирские ценности от священных. Но социальная группа не является источником религиозного опыта. Несмотря на влияние всех этих первобытных факторов на развитие религии у древнего человека, источником истинного религиозного импульса по-прежнему является присутствие настоящих духовных сил, побуждающих волю к принятию бескорыстных решений.
Макар вярата в духовете, сънищата а така също различните суеверия да са изиграли роля в процеса на еволюцията на примитивната религия, за вас не следва да забравяте за влиянието на клановия или племенен дух на солидарност. Именно взаимоотношенията в групата са привели към тази социална ситуация, която е предложила алтернатива на конфликта между егоистичните и алтруистични наклонности в нравственото съзнание на първобитния човек. Независимо от вярата в духовете, съсредоточаването на религията при примитивните австралийци и до сега си остава клана. Като тенденция такива религиозни представи с времето да се персонализират - отначалото във вид на животни, по-късно - в качеството на свръхчовек или Бог. Даже примитивните африкански бушмени, вярванията, на които и до сега се намират по-ниско от нивото на тотемизма, осъзнават различието между личните и груповите интереси, а това е и елементарната способност да се различават светските ценности от свещените. Но социалната група не се явява източник на религиозен опит. Независимо от влиянието на всички тези първобитни фактори на развитието на религията у древния човек, източника на истинския религиозен импулс по-предишному се явява присъствието на истинските духовни сили, пробуждащи волята към приемане на безкористни решения.
Более поздняя религия предвосхищается примитивными верованиями в природные чудеса и тайны, неличностную ману. Однако рано или поздно эволюционирующая религия требует от индивидуума, чтобы он принес на алтарь группы личную жертву, - сделал что-нибудь для того, чтобы другие люди стали счастливее и лучше. Конечным призванием религии является служение Богу и человеку.
По-късната религия се предвъзхищавала от примитивните вярвания в природните чудеса и тайни, неличностната мана. Обаче рано или късно еволюиращата религия изисква от индивида, да принесе на олтара на групата лична жертва, - да направи нещо за това, че другите хора да станат по-щастливи и по-добри. Крайното призвание на религията се явява служенето на Бога и човека.
Религия призвана изменить окружающую человека среду, но та религия, которая существует сегодня у смертных, в значительной мере неспособна справиться с этой задачей. Слишком часто среда подчиняла себе религию.
Религията е призвана да измени обкръжаващата човека среда, но тази религия, която съществува днес у смъртните, в значителна степен е неспособна да се справи с тази задача. Прекалено често средата е подчинявала на себе си религията.
Помните, что во все века важнейшим религиозным опытом были чувства, которые пробуждались нравственными ценностями и социальными значениями, а не рассуждения относительно теологических догм или философских теорий. Религия развивается благоприятно по мере того, как элемент магии вытесняется представлением о морали.
Помнете, че във всички векове най-важният религиозен опит са били чувствата, които пробуждали нравствените ценности и социалните значения, а не разсъжденията относно теологическите догми или философски теории. Религията се развива благоприятно по степента на това, както елемента на магията се изтласква от представата за морала.
Пройдя в своем развитии через суеверия маны, магию, поклонение природе, страх духов и поклонение животным, человек пришел к различным ритуалам, посредством которых религиозное отношение индивидуума превратилось в групповые реакции клана. Впоследствии такие обряды были сосредоточены и закреплены в племенных верованиях, а со временем эти страхи и поверья персонализировались в богах. Однако во всей этой религиозной эволюции присутствовал некоторый нравственный элемент. Импульс, сообщаемый человеку внутренним Богом, всегда обладал силой. И эти могущественные воздействия - одно из которых было человеческим, а другое божественным, - обеспечили сохранение религии на протяжении веков, несмотря на то, что она не раз находилась на краю гибели из-за многочисленных пагубных тенденций и непримиримых противоречий.
Преминавайки в своето развитие през суеверията на мана, магията, поклонението пред природата, страховете пред духовете и поклонението към животните, човекът е достигнал към различни ритуали, посредством които религиозното отношение на индивида се е превърнало в групови реакции на клана. В последствие такива обреди били съсредоточени и закрепени в племенните вярвания, а с времето тези страхове и поверия се персонализирали в богове. Обаче във цялата тази религиозна еволюция присъствувал известен нравствен елемент. Импулсът, съобщаван на човека от вътрешния Бог, винаги е притежавал сила. И тези могъществени въздействия - едно, от които е било човешко, а другото божествено, - обезпечили съхраняване на религията по протежение на вековете, независимо от това, че тя не веднъж се намирала на края на гибелта поради многочислените пагубни тенденции и непримирими противоречия.
Страница 1133
4. ДУХОВНОЕ ОБЩЕНИЕ
4. ДУХОВНО ОБЩУВАНЕ
Характерное отличие светского собрания от религиозной встречи состоит в том, что по сравнению со светской, религиозная встреча проникнута атмосферой общения. Так в человеческой группе вырабатывается чувство товарищеских взаимоотношений с божественным, с которого начинается групповое поклонение. Древнейшим видом социального общения было участие в общей трапезе, и поэтому в древних религиях какую-то часть обрядовой жертвы должны были съедать верующие. Эта форма духовного общения сохраняется и в христианском причастии. Атмосфера общения предоставляет живительный и успокоительный период перемирия между своекорыстным "я" и альтруистическим побуждением внутреннего духовного Наставника и является преддверием истинного поклонения - практики присутствия Бога, которая приводит к появлению братства людей.
Характерната разлика на светското събиране от религиозната среща се състои в това, че в сравнение със светската, религиозната среща е проникната от атмосфера на общуване. Така в човешката група се изработва чувството за другарски взаимоотношения с божественото, с което се започва груповото поклонение. Най-древните видове социално общуване било участието в обща трапеза, и поради това в древните религии известна част от обредната жертва трябвало да бъде изядена от вярващите. Тази форма на духовно общуване се съхранява и в християнското причастие. Атмосферата на общуване предоставя живителен и успокоителен период на примирие между своето користното "аз" и алтруистичното подбуждане на вътрешния Духовен Наставник и се явява преддверието на истинското поклонение - практики в присъствието на Бога, която привежда към появяване на братство между хората.
Когда первобытный человек чувствовал, что его общение с Богом прервано, он прибегал к жертвоприношениям в попытке добиться примирения, восстановить дружеские отношения. Жажда праведности ведет к открытию истины, а истина повышает идеалы, что создает новые проблемы для индивидуального верующего, ибо наши идеалы имеют тенденцию возрастать в геометрической прогрессии, а наша способность жить согласно этим идеалам улучшается только в арифметической прогрессии.
Когато първобитният човек чувствал, че неговото общуване с Бога е прекъснато, той прибягвал към жертвоприношения, в опита да постигне примиряване, да възстанови дружеските отношения. Жаждата за праведност води към откриване на истините, а истините повишават идеалите, което създава нови проблеми за индивидуалния вярващ, защото нашите идеали имат тенденция да нарастват в геометрична прогресия, а нашата способност да живеем съгласно тези идеали се подобрява само в аритметична прогресия.
Чувство вины (не сознание греха) происходит либо от прерванного духовного общения, либо от понижения уровня нравственных идеалов индивидуума. Выход из этого неприятного положения - только в осознании того, что высшие нравственные идеалы человека не обязательно означают Божью волю. Человек не может надеяться на то, что его жизнь будет соответствовать его высочайшим идеалам, однако он может хранить верность своей цели: искать Бога, постепенно обретая всё большее сходство с ним.
Чувството за вина (не съзнанието за грях) произлиза или от прекъснатото духовно общуване, или от понижаване на нивото на нравствените идеали на индивида. Изходът от това неприятно положение - е само в осъзнаването на това, че висшите нравствени идеали на човека не задължително означават волята на Бога. Човекът не може да се надява на това, че неговият живот ще съответствува на неговите най-високи идеали, обаче той може да запази верността към своята цел: да търси Бога, постепенно придобивайки все по-голямо сходство с него.
Иисус отбросил все ритуалы жертвоприношения и искупления. Он разрушил основание для любого подобного вымышленного страха и чувства изоляции во вселенной, провозгласив, что человек - дитя Божье. Отношение создания и Создателя строилось на основе отношений дитя и родителя. Бог становится любящим Отцом по отношению к своим смертным сыновьям и дочерям. Навечно отменяются любые ритуалы, не являющиеся законной частью этих сокровенных семейных отношений.
Иисус е отхвърлил всички ритуали на жертвоприношение и изкупление. Той е разрушил основанието за всеки подобен измислен страх и чувство за изолация във вселената, провъзгласявайки, че човека - е дете Божие. Отношението между създанието и Създателя се строи на основата на отношението между детето и родителя. Бог става любящ Отец по отношение към своите смъртни синове и дъщери. Навеки се отменят всякакви ритуали, не явяващи се законна част от тези съкровени семейни отношения.
Отношение Бога-Отца к своему дитя определяется не действительной добродетелью или достоинством создания, а признанием мотивации дитя - его цели и намерения. Такие взаимоотношения суть отношения родителя и ребенка, которыми движет божественная любовь.
Отношението на Бога-Отец към своето дете се определя не от действителната добродетел или достойнство на създанието, а от признанието на мотивацията на детето - неговите цели и намерения. Такива взаимоотношения са в същност отношения на родителя и детето, които движи божествената любов.
5. ПРОИСХОЖДЕНИЕ ИДЕАЛОВ
5. ПРОИЗХОД НА ИДЕАЛИТЕ
Ранний эволюционный разум порождает чувство социального долга и моральной обязанности, построенных в основном на чувстве страха. Более позитивное побуждение к социальному служению и бескорыстному идеализму возникает как непосредственный импульс пребывающего в человеческом разуме божественного духа.
Ранният еволюционен разум поражда чувство на социален дълг и морално задължение, построени в основното на чувството за страх. По-позитивното подбуждане към социално служене и безкористен идеализъм възниква като непосредствен импулс от пребиваващия в човешкия разум божествен дух.
Идея-идеал доброго отношения к другим людям - импульс, побуждающий отказать себе в чём-то ради своего ближнего, - поначалу весьма ограничен. Первобытный человек считает своими ближними только тех, кто близок к нему, тех, кто относится к нему дружелюбно; с развитием религиозной цивилизации представление о ближнем расширяется и включает клан, племя и нацию. Позднее
Идеята-идеал за доброто отношение към другите хора - импулсът, подбуждащ да се откажете за себе си нещо заради своя ближен, - по начало е изключително ограничен. Първобитният човек счита за свои ближни само тези, които са близки с него, тези, които се отнасят към него дружелюбно; с развитието на религиозната цивилизация представата за ближните се разширява и включва клана, племето и нацията. По-късно
Страница 1134
Иисус включил в него всё человечество, наказав нам любить даже своих врагов. И в каждом нормальном человеке есть нечто, что говорит ему о нравственности - справедливости - этого учения. Даже те, кто менее всего следует этому идеалу, признат, что в теории он справедлив.
Иисус е включил в него цялото човечество, наставлявайки ни да обичаме даже своите врагове. И във всеки нормален човек има нещо, което му говори за нравствеността - справедливостта - на това учение. Даже тези, които най-малко от всичко следват този идеал, признават, че в теорията той е справедлив.
Все люди осознат нравственное начало этого всеобщего человеческого побуждения к бескорыстию и альтруизму. Гуманист приписывает это побуждение естественной деятельности человеческого разума; верующий более близок к истине, сознавая, что истинно бескорыстный стимул смертного разума является реакцией на внутреннее духовное руководство Настройщика Сознания.
Всички хора осъзнават нравственото начало на това всеобщо човешко подбуждане към безкористие и алтруизъм. Хуманистът описва това подбуждане с естествената деятелност на човешкия разум; вярващият е по-близко до истината, съзнавайки, че истински безкористния стимул на смъртния разум се явява реакция на вътрешното духовно ръководство на Настройчика на Съзнанието.
Однако не всегда можно положиться на человеческую интерпретацию этих ранних конфликтов - желания служить своему "я" и другим "я". Только достаточно цельная личность способна быть арбитром в многообразных столкновениях эгоистических стремлений с пробуждающимся социальным сознанием. У "я" есть такие же права, как и у ближних. Ни одна сторона не обладает исключительными правами на внимание индивидуума и его служение. Неспособность разрешить эту проблему приводит к древнейшей разновидности чувства вины у человека.
Обаче не винаги може да се доверите на човешката интерпретация на тези ранни конфликти - желанието да служите на своето "аз" и на другите "аз". Само достатъчно целенасочената личност е способна да бъде арбитър в многообразните стълкновения на егоистичните стремежи с пробуждащото се социално съзнание. У "аз-а" има такива същите права, както и у ближните. Нито една страна не притежава изключителни права над вниманието на индивида и неговото служене. Неспособността да се разреши този проблем привежда към най-древната разновидност на чувството за вина у човека.
Человек достигает счастья только тогда, когда эгоистическое желание "я" и альтруистическое побуждение высшего "я" (божественного духа) координируются и примиряются объединенной волей интегрирующей и контролирующей личности. Разум эволюционного человека всегда сталкивается с трудной проблемой разрешения спора между естественным ростом эмоциональных импульсов и нравственным ростом бескорыстных побуждений, основанных на духовной интуиции - истинной религиозной рефлексии.
Човекът достига до щастието само тогава, когато егоистичното желание на "аз-а" и алтруистичното подбуждане на висшия "аз" (божествения дух) се координират и се примирят от обединената воля интегрираща и контролираща личността. Разумът на еволюционния човек винаги се сблъсква с трудния проблем за разрешаване на спора между естествения ръст на емоционалните импулси и нравствения ръст на безкористните подбуждания, основани на духовната интуиция - истинската духовна рефлексия.
Попытка обеспечить одинаковую пользу для себя и наибольшего числа других людей представляет собой проблему, которую не всегда можно удовлетворительно решить в пространственно-временном контексте. В аспекте вечной жизни такие антагонизмы разрешимы, но они непримиримы в течение короткой человеческой жизни. Иисус имел в виду этот парадокс, когда говорил: "Тот, кто сохранит свою жизнь, потеряет ее, тот же, кто отдаст жизнь ради царства, обретет ее".
Опитът да се обезпечи еднаква полза за себе си и най-голямото число други хора представлява по себе си проблем, който не винаги може удовлетворително да се разреши в пространствено-времевия контекст. В аспекта на вечният живот такива антагонизми са разрешими, но те са непримирими в течението на краткия човешки живот. Иисус е имал в предвид този парадокс, когато е казвал: "Този, който съхрани своя живот, губи го, този същият, който отдаде живота си за царството, придобива го."
Следование идеалам - стремление быть подобным Богу - не прекращается как до смерти, так и после нее. В своей сущности, жизнь после смерти не отличается от смертного существования. Всё благое, совершаемое нами в этой жизни, прямо способствует совершенствованию будущей жизни. Истинная религия не потворствует моральной праздности и духовной лености, не поощряет тщетной надежды на то, что результатом прохождения через врата естественной смерти будет наделение всеми добродетелями, присущими благородному характеру. Истинная религия не умаляет стремление человека добиться прогресса в течение данной человеку жизни. Каждое достижение смертного является прямым вкладом в обогащение первых этапов опыта бессмертной жизни.
Следването на идеала - стремежа да бъде подобен на Бога - не се прекратява както до смъртта, така и след нея. В своята същност, животът след смъртта не се отличава от смъртното съществуване. Всичкото благо, извършвано от нас в този живот, пряко способства усъвършенствуването на бъдещия живот. Истинската религия не се отнася снизходително към моралната безполезност и духовната леност, не поощрява напразната надежда за това, че в резултат от преминаването през вратата на естествената смърт ще бъдете надарени със всички добродетели, присъщи за благородния характер. Истинската религия не умалява стремежа на човека да постигне прогрес в течение на дадения на човека живот. Всяко достижение на смъртния се явява пряк принос в обогатяването на първите етапи от опита на безсмъртния живот.
Когда человеку внушают, что все его альтруистические порывы являются не более, чем развитием природного стадного инстинкта, это губит его идеализм. Однако когда человек узнаёт, что эти высшие побуждения души исходят от пребывающих в его смертном разуме духовных сил, это облагораживает его и пробуждает в нем огромную энергию.
Когато на човека се внушава, че всички негови алтруистични пориви се явяват не повече , от развитие на природния стаден инстинкт, това убива неговия идеализъм. Обаче когато човекът узнае, че тези висши подбуждания на душата изхождат от пребиваващите в неговия разум духовни сили, това го облагородява и пробужда в него огромна енергия.
Когда человек по-настоящему осознаёт, что в нем живет и действует нечто вечное и божественное, он возвышается над своим "я", выходит за его пределы. Таким образом, живая вера в сверхчеловеческий источник наших идеалов становится подтверждением нашей веры в то, что мы являемся Божьими сынами, и делает истинными наши альтруистические убеждения - чувства братства людей.
Когато човекът наистина осъзнае, че в него живее и действува нещо вечно и божествено, той се възвисява над своето "аз", излиза зад неговите предели. По такъв начин, живата вяра в свръхчовешкия източник на нашите идеали става потвърждение на нашата вяра в това, че ние се явяваме Божи синове, и прави истински нашите алтруистични убеждения - чувството за братство между хората.
В области своего духа человек действительно обладает свободной волей. Смертный человек не является ни беспомощным рабом неумолимого владычества
В областта на своя дух човек действително притежава свободна воля. Смъртния човек не се явява нито безпомощен роб на неумолимото владичество
Страница 1135
всемогущего Бога, ни жертвой слепой фатальности механистического космического детерминизма. Воистину, человек сам является творцом своей вечной судьбы.
на всемогъщ Бог, нито жертва на сляпата фаталност на механистическия космически детерминизъм. Наистина, човекът сам се явява творец на своята вечна съдба.
Однако спасение и облагораживание человека не совершаются по принуждению. Духовный рост происходит в недрах развивающейся души. Принуждение может деформировать личность, но оно никогда не стимулирует рост. Даже то принуждение, которое осуществляет образование, помогает лишь негативно - в том смысле, что оно может способствовать предотвращению губительного опыта. Наибольший духовный рост происходит при минимальном внешнем воздействии. "Где дух Господний, там и свобода". Человек лучше всего развивается тогда, когда давление со стороны семьи, окружения, церкви и государства является наименьшим. Но это не следует понимать так, что в прогрессивном обществе нет места для семьи, социальных институтов, церкви и государства.
Обаче спасението и облагородяването на човека не се извършва по принуда. Духовният растеж се случва в недрата на развиващата се душа. Принуждението може да деформира личността, но то никога не стимулира растежа. Даже това принуждение, които осъществява образованието, помага само негативно - в този смисъл, че то може да способства предотвратяването на пагубния опит. Най-големият духовен растеж протича при минимално външно въздействие. "Където е духът Господен, там е и свободата". Човекът най-добре от всичко се развива тогава, когато натиска от страна на семейството, обкръжението и държавата се явяват най-малки. Но това не следва да се разбира така, че в прогресивното общество няма място за семейството, социалните институти, църквата и държавата.
Когда член социальной религиозной группы удовлетворяет требованиям такой группы, следует поощрять его религиозное право свободно выражать личные толкования истин религиозной веры и фактов религиозного опыта. Уверенность религиозной группы в будущем зависит от духовного единства, а не теологического единообразия. Религиозная группа должна быть в состоянии пользоваться правом свободомыслия без того, чтобы превращаться в "вольнодумцев". Любая церковь, которая поклоняется живому Богу, утверждает братство людей и имеет смелость освободить своих членов от всякого догматического давления, может с огромной надеждой смотреть в будущее.
Когато членът на социалната религиозна група удовлетворява изискванията на такава група, следва да се поощрява неговото религиозно право свободно да изразява личното тълкуване на истините в религиозната вяра и фактите от религиозния опит. Увереността на религиозната група в бъдещето зависи от духовното единство, а не от теологичното еднообразие. Религиозната група трябва да бъде в състояние да се ползува от правото за свободно мислене без това, да се превръща в "свободомислие". Всяка църква, която се покланя към живия Бог, утвърждава братството между хората и има смелостта да освободи своите членове от всякакъв догматичен натиск, може с огромна надежда да гледа в бъдещето.
6. ФИЛОСОФСКАЯ КООРДИНАЦИЯ
6. ФИЛОСОФСКА КООРДИНАЦИЯ
Теология изучает действия и реакции человеческого духа. Она никогда не превратится в науку, ибо всегда должна в большей или меньшей степени объединяться с психологией в личном выражении и философией в систематическом изложении. Теология всегда является изучением собственной религии; изучение религии другого человека есть психология.
Теологията изучава действията и реакциите на човешкия дух. Тя никога няма да се превърне в наука, защото винаги е длъжна в по-голяма или по-малка степен да се обединява с психологията в личностното изразяване и с философията в систематичното изразяване. Теологията винаги се явява изучаване на собствената религия; изучаването на религията на друг човек е психология.
Когда человек подходит к изучению и исследованию своей вселенной извне, он создает различные физические науки. Когда он подходит к исследованию себя и вселенной изнутри, он кладет начало теологии и метафизике. Последующее искусство философии развивается в стремлении гармонизовать многие несоответствия, поначалу неизбежно возникающие между открытиями и учениями этих двух диаметрально противоположных путей приближения к вселенной вещей и существ.
Когато човекът подхожда към изучаването и изследването на своята вселена отвън, той създава различните физични науки. Когато той подхожда към изследването на себе си и вселената отвътре, той поставя началото на теологията и метафизиката. Последващото изкуство на философията се развива в стремежа да се хармонизират много несъответствия, по начало неизбежно възникващи между откритията и ученията на тези две диаметрално противоположни пътя за приближаване към вселената на нещата и съществата.
Религия связана с духовной точкой зрения, осознанием внутреннего характера человеческого опыта. Духовная природа человека позволяет ему обратить внешнюю сторону вселенной вовнутрь. Поэтому истинно, что при исключительно внутреннем взгляде с позиции опыта личности всё творение представляется по своей природе духовным.
Религията е свързана с духовната гледна точка, осъзнаването на вътрешния характер на човешкия опит. Духовната природа на човека му позволява да обърне външната страна на вселената отвътре. Поради това е истинно, че при изключително вътрешен поглед от позицията на опита на личността цялото творение се представя по своята природа като духовно.
Когда человек аналитически исследует вселенную при помощи своих материальных способностей - физических органов чувств и связанного с ними умственного восприятия, - то космос представляется механическим, энергетически-материальным. Такой метод исследования реальности представляет собой обращение внутренней стороны вселенной наружу.
Когато човекът аналитично изследва вселената при помощта на своите материални способности - физическите органи и чувства и свързаното с тях умствено възприятие, - то космоса се представя като механичен, енергетически-материален. Такъв метод на изследване на реалността представлява по себе си обръщане на вътрешната страна на вселената навън.
Логическое и последовательное представление о вселенной не может быть построено на постулатах материализма или спиритизма, ибо обе эти системы мышления, возведенные в абсолют, неизбежно искажают представление о космосе, причем первая имеет дело со вселенной, внутренняя сторона которой становится внешней, а вторая выражает вселенную, внешняя сторона которой становится внутренней. Таким образом, нет ни малейшей надежды на то, что наука или религия
Логическата и последователна представа за вселената не може да бъде построена на постулатите на материализма или спиритизма, защото тези две системи на мислене, въздигнати в абсолют, неизбежно изкривяват представата за космоса, при което първата има дело с вселената, вътрешната страна на която става външна, а втората изразява вселената, външната страна, на която става вътрешна. По такъв начин, няма ни най-малка надежда за това, че науката или религията
Страница 1136
самостоятельно смогут достичь адекватного понимания вселенских истин и отношений без руководства со стороны человеческой философии и разъяснений со стороны божественного откровения.
самостоятелно да могат да достигнат до адекватно разбиране на вселенските истини и отношения без ръководството от страна на човешката философия и разясненията от страна на божественото откровение.
В своем выражении и самопостижении внутренний дух человека неизбежно зависит от устройства и способа действия разума. Таким же образом внешнее эмпирическое постижение человеком материальной реальности должно основываться на умственном сознании приобретающей опыт личности. Поэтому духовный и материальный, внутренний и внешний человеческий опыт всегда коррелируются функцией разума и - в том, что касается их сознательного постижения, - обусловливаются его деятельностью. Человек ощущает материю в своем разуме; он ощущает духовную реальность в душе, однако он осознает этот опыт в своем разуме. Разум - это вечный согласователь, обусловливающий и определяющий совокупное содержание смертного опыта. Как энергетические сущности, так и духовные ценности изменяются в процессе интерпретации, которая осуществляется в сознании посредством разума.
В своето изразяване и самопостигане вътрешният духна човека неизбежно зависи от устройството и способа на действие на разума. По такъв същия начин вътрешното емпирическо постигане от човека на материалната реалност трябва да се основава на умственото съзнание на придобиващата опит личност. За това духовният и материалният, вътрешният и външният човешки опит винаги се корелира във функциите на разума и - в това, което се отнася до тяхното съзнателно постигане, - се обуславя от неговата деятелност. Човекът усеща материята в своя разум; той усеща духовната реалност в душата, обаче той осъзнава този опит в своя разум. Разумът - това е вечният съгласувател, обуславящ и определящ съвкупното съдържание на смъртния опит. Както енергетическите същности, така и духовните ценности се изменят в процеса на интерпретация, която се осъществява в съзнанието посредством разума.
Причина трудности, с которой вы сталкиваетесь в стремлении к более согласованной координации науки и религии, заключается в том, что вы совершенно незнакомы с промежуточной областью - моронтийным миром вещей и существ. Локальная вселенная представлена тремя ступенями, или стадиями, проявления реальности: материей, моронтией и духом. Моронтийный подход снимает все расхождения между открытиями физических наук и функционированием духа религии. Познавательным методом науки является аргументация; интуитивным методом религии является вера; методом моронтийного уровня является мота. Мота - это восприимчивость к сверхматериальной реальности, начинающая компенсировать незавершенность роста благодаря тому, что ее субстанцией является знание-разум, а ее сущностью - вера-интуиция. Мота - это сверхфилософское согласование восприятия разноплановой реальности, недостижимое материальными личностями; частично оно определяется опытом переживания материальной жизни во плоти. Однако многие смертные сознавали желательность какого-то метода для обеспечения согласованного взаимодействия полярных областей - науки и религии. И метафизика является результатом безуспешной попытки человека заполнить этот хорошо известный пробел. Правда, человеческая метафизика оказалась более запутывающей, чем разъясняющей. Метафизика символизирует благонамеренную, но тщетную попытку человека компенсировать отсутствие моронтийной моты.
Причина за трудността, с която вие се сблъсквате в стремежа към по-съгласувана координация на науката и религията, се заключава в това, че вие сте съвършено незапознати с промеждутъчната област - моронтийния свят на нещата и съществата. Локалната вселена е представена от три степени, или стадии, на проявление на реалността: материя, моронтия и дух. Моронтийният подход снема всички разминавания между откритията на физическите науки и функционирането на духа на религията. Познавателният метод на науката се явява аргументацията; интуитивният метод на религията се явява вярата; метода на моронтийното ниво се явява мота. Мота - това е възприемчивост към свръхматериалната реалност, започваща да компенсира незавършеността в растежа благодарение на това, че нейна субстанция се явява знанието-разум, а нейна същност - вярата-интуиция. Мота - това е свръхфилософско съгласуване на възприемането на различните планове на реалността, недостижимо за материалните личности; частично то се определя от опита за преживяване на материалния живот в плът. Обаче много смъртни съзнавали желателността на някакъв метод за обезпечаване съгласуваното взаимодействие на полярните области - на науката и религията. И метафизиката се явява резултат от безуспешния опит на човека да запълни този добре известен пропуск. Наистина, човешката метафизика се е оказала по-объркваща, отколкото разясняваща. Метафизиката символизира благонамереният, но напразен опит на човека да компенсира отсъствието на моронтийна мота.
Метафизика потерпела поражение; мота человеку недоступна. Откровение - единственный метод, способный компенсировать отсутствие в материальном мире восприимчивости к истине, присущей моте. Откровение решительно устраняет путаницу, к которой рассудочная метафизика приводит в эволюционном мире.
Метафизиката е претърпяла поражение; мота за човека е недостъпна. Откровението - е единственият метод, способен да компенсира отсъствието в материалния свят на възприемчивост към истината, присъща за мота. Откровението решително отстранява бъркотията, към която разсъдъчната метафизика привежда в еволюционния свят.
Наука является попыткой человека изучить свое физическое окружение, мир энергии-вещества; религия является человеческим опытом постижения космоса духовных ценностей; философия возникла вследствие стремления человеческого разума организовать и соотнести полученные этими противоположными представлениями данные в некоторое подобие разумного и цельного отношения к космосу. Философия, очищенная откровением, удовлетворительно функционирует в отсутствие моты и в условиях кризиса и провала ее рациональной человеческой замены - метафизики.
Науката се явява опита на човека да изучи своето физическо обкръжение, света на енергията-вещество; религията се явява човешкия опит за постигне космоса на духовните ценности; философията е възникнала в следствие на стремежа на човешкия разум да организира и съотнесе получените от тези противоположни представи данни в някакво подобие на разумно и цялостно отношение към космоса. Философията, очистена от откровението, удовлетворително функционира в отсъствието на мота и в условията на кризис и провала на нейната рационална човешка замяна - метафизиката.
Древний человек не проводил различия между энергетическим и духовным уровнями. Первыми разделить математику и волю попытались фиолетовая раса и ее андитские преемники. Всё больше цивилизованных людей повторяли путь древних греков и шумеров, отличавших неодушевленное от одушевленного. С развитием цивилизации, философии будет всё труднее перебрасывать мост через пропасть,
Древният човек не е правел разлика между енергетическите и духовни нива. Първи да разделят математиката и волята са се опитали виолетовата раса и нейните андитски приемници. Все повече цивилизовани хора са повтаряли пътя на древните гърци и шумери, различаващи неодушевеното от одушевеното. С развитието на цивилизацията, за философията ще бъде все по-трудно да прехвърля мост през пропастта,
Страница 1137
разделяющую понятия духа и энергии. Однако в пространстве-времени эти расхождения совмещаются в Высшем.
разделяща понятията на духа и енергията. Обаче в пространството-време тези разминавания се съвместяват във Висшия.
Наука всегда должна основываться на разуме, хотя воображение и догадка помогают расширить ее границы. Религия извечно зависит от веры, хотя разум и является стабилизирующим фактором и полезным слугой. Всегда были и всегда будут вводящие в заблуждение толкования явлений как естественного, так и духовного мира, ошибочно называемые науками и религиями.
Науката винаги е длъжна да се основава на разума, макар въображението и досещането да помагат да се разширят нейните граници. Религията извечно зависи от вярата, макар разума и да се явява стабилизиращ фактор и полезен слуга. Винаги е имало и винаги ще има въвеждащи в заблуждение тълкувания на явленията както от естествения, така и от духовния свят, погрешно наричани наука и религия.
Человек пытался построить свою философскую систему в условиях неполного овладения наукой, плохого понимания религии и неудач в метафизике. И современным людям действительно удалось бы создать достойную и привлекательную философию человека и вселенной, если бы не разрыв принципиально важной и обязательной метафизической связи между мирами материи и духа - если бы не бессилие метафизики, не сумевшей перекинуть мост через моронтийную пропасть, разделяющую физическое и духовное. У смертного человека нет представления о моронтийном разуме и веществе; откровение является единственным методом, компенсирующим недостаток понятийных данных, крайне необходимых человеку для создания логической философии вселенной и удовлетворительного понимания своего надежного и постоянного места в этой вселенной.
Човекът се е опитвал да построи своя философска система в условията на непълно овладяване на науката, лошото разбиране на религията и неуспех в метафизиката. И съвременните хора действително би се отдало да създадат достойна и привлекателна философия за човека и вселената, ако не беше разрива на принципно важната и задължителна метафизична връзка между световете на материята и духа - ако на беше безсилието на метафизиката, не съумяваща да прехвърли мост през моронтийната пропаст, разделяща физическото от духовното. У смъртния човек няма представи за моронтийния разум и вещество, откровението се явява единствения метод, компенсиращ недостатъка на понятийни данни, крайно необходими на човека за създаване на логическа философия на вселената и удовлетворително разбиране на своето надеждно и постоянно място в тази вселена.
Откровение - единственная надежда человека на то, что он сможет перейти через пропасть моронтии. Без помощи моты вера и разум неспособны постигнуть и построить логическую вселенную. Без интуиции моты смертный человек не в состоянии познать добродетель, любовь и истину в явлениях материального мира.
Откровението - е единствената надежда за това, че той може да премине през пропастта на моронтия. Без помощта на мота вярата и разума са неспособни да постигнат и да построят логическата вселена. Без интуицията на мота смъртния човек не е в състояние да познае добродетелта, любовта и истината в явленията от материалния свят.
Когда человеческая философия слишком склоняется к миру материи, она становится рационалистической, или натуралистической. Когда философия особенно тяготеет к духовному уровню, она становится идеалистической, или даже мистической. Когда философия столь неудачна, что склоняется к метафизике, она неизбежно становится скептической, запутанной. В прошлые века большинство человеческих знаний и интеллектуальных оценок приходилось на один из этих трех видов искаженного восприятия. Философии непозволительно выражать свои интерпретации реальности в линейном стиле логики; она должна извечно считаться с эллиптической симметрией реальности и существенным искривлением любых представлений о связях.
Когато човешката философия прекалено се скланя към света на материята, тя става рационалистична, или натуралистична. Когато философията особено се привлича към духовното ниво, тя става идеалистична, или даже мистична. Когато философията е толкова неуспешна, че се скланя към метафизиката, тя неизбежно става скептична, объркана. В миналите векове болшинството човешки знания и интелектуални оценки се падали на един от трите вида изкривено възприемане. За философията е недопустимо да изразява своите интерпретации за реалността в линейния стил на логиката; тя трябва извечно да се съобразява с елиптичната симетрия на реалността и същественото изкривяване на всички представи за връзките.
Высшая достижимая для смертного человека философия должна логически основываться на доводах науки, религиозной вере и проникновении в истину, которое становится возможным благодаря откровению. С помощью этого союза человек способен отчасти компенсировать свою неудачу в создании адекватной метафизики и свою неспособность понять моту моронтии.
Най-висшата достижима за смъртния човек философия трябва логически да се основава на доводите на науката, религиозната вяра и проникването в истината, което става възможно благодарение на откровението. С помощта на този съюз човекът е способен отчасти да компенсира своя неуспех в създаването на адекватна метафизика и своята неспособност да разбере мота от моронтия.
7. НАУКА И РЕЛИГИЯ
7. НАУКА И РЕЛИГИЯ
Наука поддерживается разумом, религия - верой. Хотя вера не опирается на разум, она поддается обоснованию; не будучи зависимой от логики, она, тем не менее, поддерживается убедительной логикой. Вера не может питаться даже идеальной философией; в действительности - наряду с наукой - она сама является источником такой философии. Надежным руководством для веры, человеческой религиозной интуиции может стать только откровение; надежным средством возвышения веры может быть только личный смертный опыт вместе с присутствием духовного Настройщика - Бога, который есть дух.
Науката се поддържа от разума, религията - от вярата. Макар вярата да не се опира на разума, тя се поддава на обосноваване; не бидейки зависима от логиката, тя, не по-малко, се поддържа от убедителна логика. Вярата не може да се захранва даже от идеалната философия; в действителност - наред с науката - тя самата се явява източник на такава философия. Надеждно ръководство за вярата, човешката религиозна интуиция може да стане само откровението; надеждно средство за възвисяване на вярата може да бъде само личния смъртен опит заедно с присъствието на духовния Настройчик - Бога, който е дух.
Истинное спасение есть метод божественной эволюции смертного разума: от уровня отождествления с материей, через связующие сферы моронтии, к высокому
Истинското спасение е метод в божествената еволюция на смъртния разум: от нивото на отъждествяване с материята, през свързващите сфери на моронтия, към високия
Страница 1138
вселенскому статусу соотнесения с духом. И так же, как материальный интуитивный инстинкт в процессе земной эволюции предшествует появлению разумного знания, так проявление интуитивной духовной проницательности предшествует последующему появлению моронтийного и духовного разума и опыта в божественной программе небесной эволюции - превращении потенциалов человека бренного в действительность и божественность человека вечного, Райского завершителя.
вселенски статус на съотнасяне с духа. И тъй като, материалният интуитивен инстинкт в процеса на земната еволюция предшества появяването на разумното знание, така проявлението на духовната проницателност предшествува последващото появяване на моронтийния и духовен разум и опита в божествената програма за небесната еволюция - превръщането в потенциалите тленния човек в действителност и божественост на вечния човек, Райския завършител.
Однако по мере того, как восходящий человек тянется к центру - к Раю и познанию Бога, - он одновременно стремится вовне, в пространство - к энергетическому пониманию материального космоса. Развитие науки не ограничено земной жизнью человека; его опыт восхождения во вселенной и сверхвселенной не в последнюю очередь будет заключаться в изучении превращений энергии и метаморфоз вещества. Бог есть дух, но Божество есть единство, а единство Божества не только охватывает духовные ценности Всеобщего Отца и Вечного Сына, но также учитывает энергетические факты Всеобщего Властителя и Острова Рай, в то время как две эти фазы вселенской реальности в совершенстве коррелированы в интеллектуальных взаимосвязях Совместного Вершителя и объединены на конечном уровне в формирующемся Божестве Высшего Существа.
Обаче по степента на това, как възходящият човек се притегля към центъра - към Рая и познанието на Бога, - той едновременно се стреми навън, в пространството - към енергетическото разбиране на материалния космос. Развитието на науката не е ограничено от земния живот на човека; неговия опит на възхождане във вселената и свръхвселената не на последно място ще се заключава в изучаване превръщането на енергията и метаморфозата на веществото. Бог е дух,но Божеството е единство, а единството на Божеството не само обхваща духовните ценности на Всеобщия Отец и Вечния Син, но също така отчита енергетическите факти на Всеобщия Властител и Острова Рай, в това време когато тези две фази от вселенската реалност в съвършенство са корелирани в интелектуалните взаимовръзки на Съвместния Вършител и са обединени на крайното ниво във формиращото се Божество на Висшето Същество.
Объединение научного отношения и религиозного постижения с помощью эмпирической философии является частью длительного человеческого опыта восхождения к Раю. Апроксимации математики и несомненность интуиции всегда будут нуждаться в согласующей функции - логике разума на всех уровнях опыта, вплоть до максимального обретения Высшего.
Обединението на научното отношение и религиозното постигане с помощта на емпирическата философия се явява част от дългия човешки опит на възхождане към Рая. Апроксимацията на математиката и несъмнеността на интуицията винаги ще се нуждаят от съгласуваща функция - логиката на разума на всички нива, чак до максималното откриване на Висшия.
Однако логика неспособна согласовать данные науки и прозрения религии, если и научная, и религиозная стороны личности не подчиняются истине, если отсутствует искреннее желание следовать за истиной, куда бы она ни привела, на какие бы выводы ни натолкнула.
Обаче логиката е неспособна да съгласува дадените науки и прозренията на религията, ако и научната, и религиозната страни на личността не се подчиняват на истината, ако отсъствува искреното желание да следват тази истина, до където и да било тя да привежда, на каквито и да било изводи тя да се натъква.
Логика есть метод философии - метод ее выражения. В пределах истинной науки аргументация всегда поддается улучшению посредством настоящей логики; в пределах истинной религии, вера, исходя из внутренней точки зрения, всегда логична, даже если она может казаться совершенно необоснованной при научном взгляде извне. При взгляде извне вовнутрь вселенная может показаться материальной. Если же посмотреть изнутри вовне, та же самая вселенная может предстать совершенно духовной. Рациональная аргументация вырастает из материального сознания, вера - из духовного сознания, но с помощью философии, усиленной откровением, логика способна подтвердить как внутренний, так и внешний взгляды, тем самым укрепляя как науку, так и религию. Так через общую связь с логикой философии, и наука, и религия могут становиться всё более терпимыми друг к другу, проявлять всё меньше скептицизма.
Логиката е метод на философията - метод на нейното изразяване. В пределите на истинската наука аргументацията винаги се поддава на подобряване посредством истинската логика; в пределите на истинската религия, вярата, изхождайки от вътрешната гледна точка, винаги е логична, даже ако тя може да изглежда съвършено необоснована при научен поглед отвън. При поглед отвън на вътре вселената може да се представи като материална. Ако също се погледне отвътре навън, тази самата съща вселена може да се представи като съвършено духовна. Рационалната аргументация израства от материалното съзнание, вярата - от духовното съзнание, но с помощта на философията, усилена са откровенията, логиката е способна да потвърди както вътрешния, така и външния погледи, по този начин укрепвайки като науката, така и религията. Така чрез общата връзка с логиката философията, и науката и религията могат да станат все по-търпими една към друга, да проявяват все по-малко скептицизъм.
Что необходимо и развивающейся науке, и религии - так это более взыскательная и смелая самокритика, большее понимание незавершенности эволюционного статуса. Нередко и религиозные, и научные учителя слишком самоуверенны и догматичны. Научная и религиозная самокритика может относиться только к фактам. Стоит человеку отступить от фактов, как его разум теряет свое главенствующее положение или быстро вырождается в пособника ложной логики.
Какво е необходимо и за развиващата се наука, и религия - това е в по-голяма степен взискателна и смела самокритика, по-голямо разбиране на незавършеността на еволюционния статус. Не рядко и религиозните, и научните учители са прекалено самоуверени и догматични. Научната и религиозна самокритика може да се отнася само към фактите. Струва си човекът да отстъпи от фактите, когато неговия разум губи своето оглавяващо положение или бързо се изражда в съучастника на лъжливата логика.
Истина - понимание космических отношений, вселенских фактов и духовных ценностей - лучше всего открывается через служение Духа Истины и подвергается лучшей критической оценке в откровении. Однако откровение не порождает ни науку, ни религию; его функция заключается в координировании и науки, и религии с истиной реальности. В отсутствие откровения или в случае неспособности
Истината - разбирането на космическите отношения, вселенските факти и духовни ценности - най-добре от всичко се откриват чрез служенето на Духа на Истината и се подлагат на най-добра критическа оценка в откровенията. Обаче откровението не поражда нито науката, нито религията; неговата функция се заключава в координиране и на науката, и на религията с истинската реалност. В отсъствие на откровение или в случай на неспособност
Страница 1139
принять или понять его, смертный человек всегда прибегал к тщетным исканиям в области метафизики - единственного человеческого подобия откровения истины или моты моронтийной личности.
то да бъде прието или да бъде разбрано, смъртния човек винаги е прибягвал към безполезни търсения в областта на метафизиката - единственото човешко подобие на откровение за истината или мота на моронтийната личност.
Наука материального мира позволяет человеку контролировать и, в некоторой степени, подчинять себе физическую среду. Религия духовного опыта является источником товарищеских порывов, позволяющих людям жить вместе в сложных условиях цивилизации научного века. Метафизика, и в еще большей мере откровение, является связующим звеном как научных, так и религиозных открытий, что позволяет человеку пытаться логически свести эти отдельные, но взаимозависимые области мысли во взвешенную философию, которая отличалась бы устойчивостью науки и уверенностью религии.
Науката за материалния свят позволява на човека да контролира и, в известна степен, да подчини на себе си физическата среда. Религията на духовния опит се явява източник на другарски пориви, позволяващи на хората да живеят заедно в сложните условия на цивилизацията на научния век. Метафизиката, и в още по-голяма степен откровението, се явяват свързващото звено както за научните, така и за религиозните открития, което позволява на човека да се опита логически да насочи тези отделни, но взаимно зависими области на мисълта във възвишена философия, с която би се отличавала устойчивостта на науката и увереността на религията.
В условиях смертного существования абсолютные доказательства невозможны; и наука, и религия основаны на допущениях. На моронтийном уровне постулаты как науки, так и религии поддаются частичному подтверждению логикой моты. На духовном уровне - уровне достижения максимального статуса - потребность в конечном доказательстве постепенно отступает перед действительным опытом реальности и причастности к реальности; однако и тогда многое из того, что лежит за пределами конечного, остается недоказанным.
В условията на смъртното съществуване абсолютните доказателства са невъзможни; и науката и религията са основани на допусканията. На моронтийно ниво постулатите както на науката, така и на религията се поддават на частично потвърждение от логиката на мота. На духовно ниво - нивото на достигане на максимален статус - потребността от крайно доказателство постепенно отстъпва пред действителния опит от реалността и причастността към реалността; обаче и тогава много от това, което лежи зад пределите на крайното, си остава недоказано.
Все области человеческой мысли основаны на некоторых допущениях, которые принимаются, хотя и без доказательств, благодаря принципиальной восприимчивости к реальности, свойственной разуму человека. Наука вступает на свой хваленый путь рациональной аргументации, начиная с допущения реальности трех вещей: материи, движения и жизни. Религия начинает с допущения действительности трех вещей: разума, духа и вселенной - Высшего Существа.
Всички области на човешката мисъл са основани на някои допускания, които се приемат, макар и без доказателство, благодарение на принципната възприемчивост към реалността, присъща за разума на човека. Науката встъпва на своя прехвален път на рационална аргументация, започвайки с допускане реалността на три неща: материята, движението и живота. Религията започва с допускането действителността на три неща: разум, дух и вселена - Висшето Същество.
Наука становится областью мысли, охватывающей вопросы математики, энергии и материи во времени и пространстве. Религия включает в свою сферу не только конечный и временный дух, но также дух вечности и верховности. Только благодаря воздействию длительного опыта моты два этих противоположных восприятия вселенной могут прийти к аналогичным интерпретациям причин, функций, отношений, реальностей и целей. Максимальное согласование отличий энергии и духа достигается в контуре Семи Главных Духов; их первое объединение - в Божестве Бога-Высшего; их окончательное единство - в бесконечности Первого Источника и Центра, Я ЕСТЬ.
Науката става област на мисълта, обхващаща въпросите на математиката, енергията и материята във времето и пространството. Религията включва в своята сфера не само крайният и времеви дух, но така също духа на вечността и върховността. Само благодарение на въздействието на продължителния опит на мота тези две противоположни възприятия на вселената могат да дойдат към аналогични интерпретации на причините, функциите, отношенията, реалностите и целите. Максималното съгласуване на разликите на енергията и духа се достигат в контура на Седемте Главни Духове; тяхното първо обединяване - в Божеството Бог-Висш; тяхното окончателно единство - в безкрайността на Първия Източник и Център, АЗ СЪМ.
Суждение есть акт признания выводов сознания в отношении опыта физического мира энергии и вещества и причастности к этому миру. Вера есть акт признания обоснованности духовного сознания - сущности, которая не имеет других смертных доказательств. Логика есть синтетическое развитие единства веры и суждения в поисках истины, основанное на принципиальных интеллектуальных свойствах смертных существ, внутреннем осознании вещей, значений и ценностей.
Съждението е акт на признаване на изводите на съзнанието по отношение опита от физическия свят на енергията и веществото и причастността към този свят.Вярата е акт на признаване обосноваността на духовното съзнание - същността, която няма други смъртни доказателства. Логиката и синтетично развитие на единството на вярата и съждението в търсенето на истината, основано на принципиалните интелектуални свойства на смъртните същества, вътрешното осъзнаване на нещата, значенията и ценностите.
Присутствие Настройщика Сознания является действительным подтверждением духовной реальности, но истинность этого присутствия невозможно продемонстрировать внешнему миру - она доступна только тому, кто таким образом постигает пребывающего в нем Бога. Сознание присутствия Настройщика основано на интеллектуальном восприятии истины, сверхразумном осознании добродетели и личностном побуждении к любви.
Присъствието на Настройчика на Съзнанието се явява действително потвърждение на духовната реалност, но истинността на това присъствие е невъзможно да се демонстрира във външния свят - тя е достъпна само за този, който по такъв начин постига пребиваващия в него Бог. Съзнанието за присъствието на Настройчика е основано на интелектуалното възприемане на истината, свръх разумното осъзнаване на добродетелите и личностното подбуждане към любовта.
Наука открывает материальный мир, религия оценивает его, философия пытается интерпретировать его значения, координируя научный материальный взгляд с религиозным духовным представлением. Однако история - это область, в которой наука и религия могут никогда не прийти к полному согласию.
Науката открива материалния свят, религията го оценява, философията се опитва да интерпретира неговото значение, координирайки научният материален поглед с религиозно духовната представа. Обаче историята - това е област, в която науката и религията могат никога да не достигнат към пълно съгласие.
Страница 1140
8. ФИЛОСОФИЯ И РЕЛИГИЯ
8. ФИЛОСОФИЯ И РЕЛИГИЯ
Хотя и наука, и философия могут допускать вероятность Бога с помощью своих аргументов и логики, только личный религиозный опыт ведомого духом человека может подтвердить несомненность такого высшего личностного Божества. В результате подобной инкарнации живой истины философская гипотеза вероятности Бога становится религиозной реальностью.
Макар и науката, и философията да могат да допускат вероятността за Бога с помощта на своите аргументи и логика, само личния религиозен опит на водения от духа човек може да потвърди несъмнеността на такова висше личностно Божество. В резултат на подобна инкарнация живата истина на философската хипотеза за вероятността за Бога става религиозна реалност.
Путаница, сопровождающая эмпирическое постижение несомненности Бога, является следствием различных интерпретаций и изложений такого опыта разными индивидуумами и расами. Опыт Бога может быть целиком достоверным, однако рассуждения относительно Бога - будучи интеллектуальными и философскими - отличаются друг от друга и порой бывают непоследовательными и ошибочными.
Бъркотията, съпровождаща емпирическото постигане несъмнеността на Бога, се явява следствие от различните интерпретации и излагането на такъв опит от различни индивиди и раси. Опитът за Бога може изцяло достоверен, обаче разсъжденията относно Бога - бидейки интелектуални и философски - се отличават едни от други и понякога биват непоследователни и погрешни.
Добрый и благородный человек может глубоко любить свою жену, но быть совершенно неспособным удовлетворительно сдать письменный экзамен по психологии супружеской любви. Другой человек, почти или вовсе не любящий свою супругу, может весьма успешно сдать такой экзамен. Несовершенство проникновения любящего человека в истинный характер своей возлюбленной ни в коей мере не умаляет реальности или искренности его любви.
Добрият и благороден човек може дълбоко да обича своята жена, но да бъде съвършено неспособен удовлетворително да предаде писмения изпит по психология на съпружеската любов. Друг човек, почти или не във всичко обичащ своята съпруга, може изключително успешно да предаде такъв изпит. Несъвършенството на проникването на любящия човек в истинския характер на своята възлюбена в никаква степен не умалява реалността или искреността на неговата любов.
Если вы действительно верите в Бога - познали его в вере и любите его, - не допускайте какого-либо принижения или ослабления реальности такого опыта инсинуациями сомневающейся науки, каверзами логики, постулатами философии или ловкими предложениями благонамеренных душ, готовых создать религию без Бога.
Ако вие действително вярвате в Бога - познали сте го във вярата и го обичате, - не допускайте каквото и да било принизяване или отслабване на реалността на такъв опит от инсинуациите на съмняващата се наука, интригите на логиката, постулатите на философията или ловките предложения на благонамерените души, готови да създадат религия без Бог.
Неуверенность сомневающегося материалиста не должна тревожить уверенность богопознавшего верующего. Наоборот, основанная на опыте глубокая вера и непоколебимая уверенность верующего должны бросать могучий вызов сомнениям неверующего.
Неувереността на съмняващият се материалист не трябва да тревожи увереността на богопозналия вярващ. Обратното, основаната на опита дълбока вяра и непоколебимата увереност на вярващия трябва да хвърлят могъщ призив към съмненията на невярващия.
Для того, чтобы философия могла принести наибольшую пользу и науке, и религии, она должна избегать крайностей как материализма, так и пантеизма. Только такая философия, которая признает реальность личности, - постоянства среди изменений, - может иметь нравственную ценность для человека, может служить связующим звеном между теориями материальной науки и духовной религии. Откровение это компенсация недостатков эволюционирующей философии.
За това, че философията да би могла да принесе най-голяма полза и за науката, и за религията, тя трябва да избягва крайностите както на материализма, така и на пантеизма. Само такава философия, която признава реалността на личността, - постоянството сред измененията, - може да има нравствена ценност за човека, може да служи за свързващо звено между теориите на материалната наука и духовната религия. Откровението това е компенсация на недостатъците на еволюиращата философия.
9. СУЩНОСТЬ РЕЛИГИИ
9. СЪЩНОСТ НА РЕЛИГИЯТА
Теология занимается интеллектуальным содержанием религии, метафизика (откровение) - ее философскими аспектами. Религиозный опыт является духовным содержанием религии. Несмотря на мифологические выверты и психологические иллюзии, характерные для интеллектуального содержания религии, несмотря на ошибочные метафизические допущения и ведущие к самообману методы, несмотря на политические искажения и социоэкономические извращения философского содержания религии, - духовный опыт личной религии остается подлинным и действительным.
Теологията се занимава с интелектуалното съдържание на религията, метафизиката (откровението) - с нейните философски аспекти. Религиозният опит се явява духовното съдържание на религията. Независимо от митологичните изкълчвания и психологическите илюзии, характерни за интелектуалното съдържание на религията, независимо от грешните метафизични допускания и водещите съм самоизмама методи, независимо от политическите изкривявания и социално икономическите извращения на философското съдържание на религията, - духовния опит на личната религия си остава истински и действителен.
Религия имеет отношение не только к мышлению, но также к чувствам, действиям и образу жизни. Мышление более тесно связано с материальной жизнью и должно - в целом, но не полностью, - подчиняться разуму и фактам науки, а также - в своих нематериальных устремлениях к сферам духа - истине. Сколь
Религията има отношение не само към мисленето, но така също към чувствата, действията и начина на живот. Мисленето е по-тясно свързано с материалния живот и трябва - като цяло, но не напълно, - да се подчинява на разума и фактите от науката, а така също - в своите нематериални стремления към сферата на духа - истината. Колкото
Страница 1141
бы иллюзорной и ошибочной ни была теология индивидуума, его религия может быть абсолютно подлинной и извечно истинной.
и да би била илюзорна и погрешна теологията на индивида, неговата религия може да бъде абсолютно достоверна и извечно истинна.
В своей изначальной форме буддизм представлял собой одну из лучших религий без Бога за всю эволюционную историю Урантии, хотя по мере развития этого вероучения в нем появился Бог. Религия без веры есть противоречие; без Бога она философски непоследовательна и интеллектуально абсурдна.
В своята изначална форма будизмът представлявал по себе си една от най-добрите религии без Бог за цялата еволюционна история на Урантия, макар по степента на развитие на това вероучение в него да се появил Бог. Религията без вяра е противоречие; без Бог тя е философски непоследователна и интелектуално абсурдна.
Магическое и мифологическое происхождение естественной религии не принижает реальности и истинности последующих богооткровенных религий и совершенства спасительного евангелия Иисуса. Жизнь Иисуса и его учения окончательно освободили религию от суеверий магии, иллюзий мифологии и оков традиционного догматизма. Однако древняя магия и мифология весьма эффективно проложили путь последующей и более совершенной религии благодаря тому, что допускали существование и реальность сверхматериальных ценностей и существ.
Магическият и митологичен произход на естествената религия не принизяват реалността и истинността на последващите богооткровенни религии и съвършенството на спасителното евангелие на Иисус. Животът на Иисус и неговите учения окончателно освободили религията от суеверието на магията, от илюзиите в митологията и от оковите на традиционния догматизъм. Обаче древната магия и митология изключително ефективно са положили пътя за последващата и по-съвършена религия благодарение на това, че са допускали съществуването и реалността на свръх материалните ценности и същества.
Хотя религиозный опыт является чисто субъективным духовным феноменом, он включает позитивное и живое, присущее вере отношение к высшим сферам объективной вселенской реальности. Идеал религиозной философии - такая вера-доверие, которая помогла бы человеку безусловно положиться на абсолютную любовь бесконечного Отца вселенной вселенных. Такой подлинный религиозный опыт значительно превосходит философскую объективацию идеалистического желания; он действительно принимает спасение на веру и сосредоточивается только на познании воли Райского Отца и ее исполнении. Отличительными признаками такой религии являются вера в высшее Божество, надежда на вечную жизнь и любовь - в первую очередь, любовь к ближним.
Макар религиозният опит да се явява чисто субективен духовен феномен, той включва позитивно и живо, присъщото за вярата отношение към висшите сфери на обективната вселенска реалност. Идеалът на религиозната философия - такава вяра-доверие, която би помогнала на човека безусловно да се положи на абсолютната любов на безкрайния Отец на вселената на вселените. Такъв истински религиозен опит значително превъзхожда философската обективация на идеалистичното желание; той действително приема спасението на вяра и се съсредоточава само върху познанието за волята на Райския Отец и нейното изпълнение. Отличителни признаци на такава религия се явява вярата във висшето Божество, надеждата за вечен живот и любов - на първо място, любовта към ближния.
Когда теология порабощает религию, религия умирает; она становится доктриной, а не жизнью. Задача теологии - всего лишь помочь человеку осознать личный духовный опыт. Теология представляет собой религиозную попытку определить, прояснить, развить и обосновать эмпирические утверждения религии, которые, в конечном счете, обоснуемы только живой верой. В высшей философии вселенной мудрость, как и разум, становится союзницей веры. Разум, мудрость и вера представляют собой высшие человеческие достижения людей. Разум знакомит человека с миром фактов, с вещами; мудрость знакомит его с миром истины, с отношениями; вера вводит его в мир божественности, духовного опыта.
Когато теологията поробва религията, религията умира, тя става доктрина, а не живот. Задачата на теологията - е всичко само да помогне на човека да осъзнае личния духовен опит. Теологията представлява по себе си религиозен опит да се определи, проясни, да се развие и обоснове емпирическото утвърждаване на религията, които, в крайна сметка, са аргументируеми само от живата вяра. Във висшата философия на вселената мъдростта, както и разума, стават съюзници на вярата. Разумът, мъдростта и вярата представляват по себе си най-висшите човешки достижения на хората. Разумът запознава човека с света на фактите, с нещата; мъдростта го запознава със света на истината, с отношенията; вярата го въвежда в света на божествеността, духовния опит.
Вера всегда готова вести за собой разум, пока не иссякнут его способности; она продолжает путь вместе с мудростью, пока не исчерпает философские возможности. И после этого она находит в себе мужество продолжить бескрайний и вечный вселенский путь в сопровождении одной только истины.
Вярата винаги е готова да води след себе си разума, докато не се изчерпат неговите възможности; тя продължава пътя заедно с мъдростта, докато не изчерпи философските възможности. И след това тя намира в себе си мъжеството да продължи безкрайния и вечен вселенски път в съпровождане на едната само истина.
Наука (знание) опирается на неотъемлемое (вспомогательный дух) допущение действительности разума и постигаемости вселенной. Философия (координированное постижение) опирается на неотъемлемое (дух мудрости) допущение действительности мудрости, согласуемости материальной и духовной вселенных. Религия (истина личного духовного опыта) опирается на неотъемлемое (Настройщик Сознания) допущение действительности веры, познаваемости и достижимости Бога.
Науката (знанието) се опира на неотменимото (спомагателния дух) допускане действителността на разума и постигаемостта на вселената. Философията (координираното постигане) се опира на неотменимото (духа на мъдростта) допускане действителността на мъдростта, съгласуваемостта на материалната и духовна вселени. Религията (истината за личния духовен опит) се опира на неотменимото (Настройчика на Съзнанието) допускане действителността на вярата, познаваемостта и достижимостта на Бога.
Полное осознание реальности смертной жизни заключается во всё большей готовности верить этим допущениям разума, мудрости и веры. Такая жизнь побуждается истиной и исполнена любви. В этом состоят идеалы объективной космической реальности, существование которой материально недоказуемо.
Пълното осъзнаване на реалността на смъртния живот се заключава във все по-голямата готовност да вярвате в тези допускания на разума, мъдростта и вярата. Такъв живот се подбужда от истината и е изпълнен с любов. В това се състоят идеалите на обективната космическа реалност, съществуването на които материално е недоказуемо.
Страница 1142
Научившись распознавать добро и зло, разум проявляет мудрость. Когда мудрость выбирает между добром и злом, истиной и заблуждением, она показывает, что ею руководит дух. Так функции разума, души и духа извечно находятся в тесном объединении и функциональной взаимосвязи. Разум связан с фактическим знанием, мудрость - с философией и откровением, вера - с живым духовным опытом. Через истину человек обретает красоту; благодаря духовной любви он восходит к добродетели.
Научавайки се да разпознава доброто и злото, разума проявява мъдрост. Когато мъдростта избира между доброто и злото, истината и заблуждението, тя показва, че нея я ръководи духа. Така функциите на разума, душата и духа извечно се намират в тясно обединение и функционална взаимовръзка. Разумът е свързан с фактическото знание, мъдростта - с философията и откровението, вярата - с живия духовен опит. Чрез истината човек открива красотата; благодарение на духовната любов той възхожда към добродетелите.
Вера ведет к познанию Бога, а не к одному только мистическому ощущению божественного присутствия. Вера не должна подвергаться чрезмерному воздействию своих эмоциональных последствий. Истинная религия есть опыт веры и знания, равно как и удовлетворения чувств.
Вярата води към познанието за Бога, а не към едното само мистично усещане на божественото присъствие. Вярата не трябва да се подлага на чрезмерното въздействие на своите емоционални последствия. Истинската религия е опит на вярата и знанието, еднакво както и удовлетворение на чувствата.
Реальность религиозного опыта пропорциональна его духовности, и такая реальность выходит за пределы разума, науки, философии, мудрости и всех остальных человеческих достижений. Убеждения такого опыта неопровержимы; логика религиозной жизни неоспорима; уверенность такого знания сверхчеловечна, удовлетворение благородно и божественно, смелость неукротима, приверженность несомненна, преданность совершенна, цели окончательны - вечны, предельны и всеобщи.
Реалността на религиозния опит е пропорционална на неговата духовност, и такава реалност излиза зад пределите на разума, науката, философията, мъдростта и всички останали човешки достижения. Убежденията на такъв опит са неопровержими; логиката на религиозния живот е неоспорима; увереността на такова знание е свръхчовешка, удовлетворението е благородно и божествено, смелостта е неукротима, привързаността е несъмнена, предаността е съвършена, целите са окончателни - вечни, пределни и всеобщи.
[Представлено Мелхиседеком Небадона.]
[Представено от Мелхиседекът на Небадон.]
Страница 1143