Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 102. ОСНОВАНИЯ РЕЛИГИОЗНОЙ ВЕРЫ
Документ 102. ОСНОВИ НА РЕЛИГИОЗНАТА ВЯРА
ДЛЯ неверующего материалиста человек есть всего лишь эволюционная случайность. Его надежды на продолжение жизни - плод смертного воображения; его страхи, любовь, желания и убеждения - всего лишьреакции случайных сочетаний некоторых безжизненных атомов вещества. Никакой всплеск энергии или выражение доверия не смогут перенести его через могилу. Самозабвенный труд и воодушевляющий гений лучших представителей человечества обречены на уничтожение смертью - долгой и одинокой ночью вечного забвения и гибели души. Невыразимое отчаяние - единственная награда человека за жизнь, прожитую в трудах под бренным солнцем смертного существования. Каждый новый день медленно и верно затягивает петлю безжалостного рока, которая, по решению враждебной и беспощадной материальной вселенной, будет завершающим оскорблением всего прекрасного, благородного, возвышенного и добродетельного, что есть в человеческих желаниях.
ЗА невярващият материалист човека е всичко само еволюционна случайност. Неговите надежди за продължаване на живота - плод на смъртното въображение; неговите страхове, любов, желания и убеждение - това са всичко само реакции на случайни съчетания на някои безжизнени атоми от веществото. Никакво изригване на енергия или изразяване на доверие няма да могат да го принесат пренесат през могилата. Самозабравеният труд и въодушевяващия гений на най-добрите представители на човечеството са обречени на унищожение от смъртта - дългата и самотна нощ на вечната забрава и гибел на душата. Неизразимото отчаяние - единствената награда на човека за живота, преживян в труд под тленното слънце на смъртното съществуване. Всеки нов ден бавно и вярно затяга възела на безжалостната съдба, която, по решение на враждебната и безпощадна материална вселена, ще бъде завършващото оскърбление на всичко прекрасно, благородно, възвишено и добродетелно, което е в човешките желания.
Однако предел человека и его вечное назначение не в этом. Такое в‡дение - есть лишь крик отчаяния заблудшей души, сбившейся с пути в духовном мраке, продолжающей свою борьбу перед лицом механистической софистики материальной философии и ослепленной путаницей и искажениями, которыми чревато сложное знание. И весь этот рок безысходности, весь этот удел отчаяния навсегда рассеивается одним смелым усилием веры, исходящим от самого скромного и необразованного из земных Божьих детей.
Обаче пределът на човека и неговото вечно предназначение не е в това. Такова в‡ждане - е само вик на отчаяние на заблудила се душа, отклонила се от пътя в духовния мрак , продължаваща своята борба пред лицето на механистическата софистика на материалната философия и ослепителната бъркотия и изкривявания, с които гъмжи сложното знание. И цялата тази съдба на безизходност, целият този отдел на отчаяние завинаги се разсейва от едното смело усилие на вярата, излизащо от най-скромното и необразовани от земните Божи деца.
Эта спасительная вера рождается в человеческом сердце, когда нравственное сознание человека понимает, что человеческие ценности могут быть преобразованы в смертном опыте из материальных в духовные, из человеческих в божественные, из временных в вечностные.
Тази спасителна вяра се ражда в човешкото сърце, когато нравственото съзнание на човека разбира, че човешките ценности могат да бъдат преобразувани в смъртния опит от материални в духовни, от човешки в божествени, от временни във вечни.
1. РЕЛИГИОЗНАЯ УБЕЖДЕННОСТЬ
1. РЕЛИГИОЗНА УБЕДЕНОСТ
Превращение примитивного эволюционного чувства долга человека в более высокую и надежную веру в вечные реальности откровения объясняется деятельностью Настройщика Сознания. Для того, чтобы человек мог понять путь веры - путь, ведущий к высшему достижению, - его сердце должно жаждать совершенства. Любой человек, решивший исполнять божественную волю, познает путь истины. Истинно сказано: "Человеческое нужно знать, чтобы любить, но божественное нужно любить, чтобы знать". Однако честные колебания и искренние сомнения не являются грехом; такое отношение всего лишь задерживает постепенное движение к обретению совершенства. Детская доверчивость - ключ к царству небесного восхождения, но прогресс целиком зависит от энергичного проявления твердой и глубокой веры зрелого человека.
Превръщането на примитивното еволюционно чувство на дълг на човека в по-висока и надеждна вяра във вечните реалности на откровенията се обясняват с деятелността на Настройчика на Съзнанието. За това, за да може човека да разбере пътя на вярата - пътя,водещ към най-висшето достижение, - неговото сърце трябва да жадува съвършенство. Всеки човек, решил да използува божествената воля, познава пътя на истината. Истина е казаното: "Човешкото трябва да се знае, за да се обича, но божественото трябва да се обича, за да се знае". Обаче честните колебания и искрени съмнения не се явяват грях; такова отношение всичко само задържа постепенното движение към откриване на съвършенството. Детската доверчивост - е ключът към царството на небесното възхождане, но прогреса изцяло зависи от енергичното проявление на твърдата и дълбока вяра на зрелия човек.
Page 1119
Научные доводы основаны на эмпирических фактах времени; религиозная вера строит свои доводы с позиций духовной программы вечности. Истинная мудрость убеждает нас позволить вере - через религиозную проницательность и духовную трансформацию - добиться того, в чём бессильны знания и рассуждения.
Научните доводи са основани на емпирическите факти на времето; религиозната вяра строи своите доводи от позицията на духовната програма на вечността. Истинската мъдрост ни убеждава да позволим на вярата - чрез религиозната проницателност и духовна трансформация - да постигнем това, в което са безсилни знанията и разсъжденията.
Раскрытие истины на Урантии, обреченной восстанием на изоляцию, слишком часто смешивалось с положениями частичных и преходящих космологий. Истина остается неизменной от поколения к поколению, однако сопутствующие учения о физическом мире изменяются день ото дня, год от года. Не следует умалять вечную истину только потому, что она оказывается по соседству с устаревшими идеями, касающимися материального мира. Чем больше научных фактов вы знаете, тем меньшей может быть ваша уверенность; чем более религиозными вы становитесь, тем большей является ваша убежденность.
Разкриването на истината на Урантия, обречена от въстанието на изолация, прекалено често се е смесвало с положения от частични и преходни космологии. Истината си остава неизменна от поколение към поколение, обаче съпътстващите учения за физическия свят се изменят от ден на ден, от година на година. Не следва да се умалява вечната истина само поради това, че тя се оказва в съседство с остарели идеи, отнасящи се до материалния свят. Колкото повече научни факти вие знаете, толкова по-малка може да бъде вашата увереност; колкото повече религиозни вие ставате, толкова по-голяма се явява вашата убеденост.
Научная достоверность берет свое начало только в интеллекте; религиозная убежденность исходит из самих основ всей личности. Наука апеллирует к умственному пониманию; религия апеллирует к лояльности и преданности тела, разума и духа - ко всей личности.
Научната достоверност взима своето начало само в интелекта; религиозната убеденост произлиза от самите основи на цялата личност. Науката апелира към умственото разбиране; религията апелира към лоялност и преданост към тялото, разума и духа - към цялата личност.
Бог столь всецело реален и абсолютен, что никакой материальный признак или демонстрация так называемого чуда не могут служить подтверждением его реальности. Мы будем всегда знать его потому, что мы доверяем ему, и наша вера в него целиком основана на нашем личном участии в божественных проявлениях его бесконечной реальности.
Бог е толкова всецяло реален и абсолютен, че никой материален признак и демонстрация на така нареченото чудо не могат да служат за потвърждение на неговата реалност. Ние винаги ще го знаем поради това, защото ние му се доверяваме, и нашата вяра в него изцяло е основана на нашето лично участие в божествените проявления на неговата безкрайна реалност.
Внутренний Настройщик Сознания неизбежно пробуждает в душе человека истинную и пытливую жажду совершенства вместе с ненасытным любопытством, которое можно адекватно удовлетворить только в общении с Богом, - божественным источником этого Настройщика. Жаждущая человеческая душа не согласна на меньшее, чем личное познание живого Бога. Бог может быть сколь угодно большим, чем высокая и совершенная нравственная личность, но для нашего ненасытного и конечного представления он не может быть чем-либо меньшим.
Вътрешният Настройчик на Съзнанието неизбежно пробужда в душата на човека истинска и любознателна жажда за съвършенство заедно с ненаситно любопитство, което може адекватно да удовлетвори само в общуването с Бога, - божественият източник на този Настройчик. Жадуващата човешка душа не е съгласна на по-малко, от личното познаване на живия Бог. Бог може да бъде колкото искате голям, колкото висока и съвършена нравствена личност, но за нашето ненаситна и крайна представа той не може да бъде каквото и да било по-малко.
2. РЕЛИГИЯ И РЕАЛЬНОСТЬ
2. РЕЛИГИЯ И РЕАЛНОСТ
Наблюдательные умы и пытливые души узнат религию, встречая ее в жизни своих товарищей. Религия не требует определения; мы все знаем ее социальные, интеллектуальные, нравственные и духовные плоды. И всё это произрастает из того факта, что религия - это достояние человечества. Она не является порождением культуры. Конечно, субъективное представление о религии продолжает сохранять человеческие черты, что чревато кабалой невежества, рабской зависимостью от суеверий, обманом софистики и заблуждениями ложной философии.
Наблюдателните умове и любознателните души ще познаят религията, срещайки я в живота на своите другари. Религията не изисква определения; ние всички знаем нейните социални, интелектуални, нравствени и духовни плодове. И всички това произраства от този факт, че религията - това е достояние на човечеството. Тя не се явява породена от културата. Разбира се, субективната представа за религията продължава да съхранява човешки черти, които гъмжат в робството на невежеството, робската зависимост от суеверията, измамата на софистиката и заблужденията на лъжливата философия.
Одна из характерных особенностей настоящей религиозной убежденности заключается в том, что несмотря на абсолютность утверждений и непоколебимость позиции, дух ее выражения столь сдержан и умерен, что она никогда не оставляет ни малейшего впечатления самоуверенности или эгоистической экзальтации. Мудрость религиозного опыта парадоксальна тем, что она одновременно является порождением и человека, и Настройщика. Религиозная сила - не продукт личных привилегий индивидуума, а следствие этого возвышенного партнерства человека и вечного источника всякой мудрости. Поэтому слова и действия истинной и чистой религии становятся непреложным авторитетом для всех просвещенных смертных.
Една от характерните особености на настоящата религиозна убеденост се заключава в това, че независимо на абсолютността на утвържденията и непоколебимостта на позициите, духа на нейното изразяване е толкова сдържан и умерен, че тя никога не оставя ни най-малко впечатление за самоувереност или егоистична екзалтация. Мъдростта на религиозния опит е парадоксална с това, че тя едновременно се явява породена и от човека, и от Настройчика. Религиозната сила - не е продукт на личните привилегии на индивида, а следствие на това възвишено партньорство на човека и вечния източник на всяка мъдрост. Затова думите и действията на истинската и чиста религия стават неоспорим авторитет за всички просветени смъртни.
Факторы религиозного опыта плохо поддаются определению и анализу, однако нетрудно заметить, что люди, для которых религия стала второй натурой, живут
Факторите на религиозния опит лошо се поддават на определение и анализ, обаче не е трудно да се забележи, че хората, за които религията е станала втора натура, живеят
Page 1120
и действуют так, как если бы они уже находились в присутствии Вечного. Верующие люди реагируют на эту бренную жизнь так, как будто бессмертие уже находится в пределах их досягаемости. В жизни таких смертных есть здоровая самобытность и спонтанность выражения, навсегда отделяющая их от тех собратьев, которые впитали в себя только мудрость мира. Складывается впечатление, что верующие успешно освобождаются от изнурительной спешки и мучительного стресса, которыми сопровождаются злоключения, присущие скоротечным потокам времени. Устойчивость их личности и спокойствие характера необъяснимы законами физиологии, психологии и социологии.
и действуват така, сякаш те вече се намират в присъствието на Вечния. Вярващите хора реагират на този тленен живот така, сякаш безсмъртието вече се намира в пределите на тяхната достижимост. В живота на такива смъртни има здрава самобитност и спонтанност на изразяването, завинаги отделящи ги от техните събратя, които са попили в себе си само мъдростта на света. Създава се впечатление, че вярващите успешно се освобождават от изморителното бързане и мъчителния стрес, с които се съпровождат злополуките, присъщи за скоротечния поток на времето. Устойчивостта на тяхната личност и спокойствието на характера са необясними за законите на физиологията, психологията и социологията.
Время является постоянным фактором в приобретении знаний. Дары религии доступны сразу же, несмотря на важность роста в благодати - явного прогресса во всех аспектах религиозного опыта. Знание есть вечный поиск. Вы всегда узнаёте нечто новое, но вы неспособны когда-либо прийти к полному знанию абсолютной истины. Одно только знание не дает абсолютной уверенности - только всё большую вероятность приближения. Однако духовно озаренная душа знает, причем знает сейчас. И тем не менее эта глубочайшая и положительная уверенность не приводит к тому, что такой здравомыслящий верующий начинает проявлять меньше интереса к взлетам и падениям на пути развития человеческой мудрости, материальная сторона которой ограничивается достижениями медленно прогрессирующей науки.
Времето се явя постоянен фактор в придобиването на знания. Даровете на религията са достъпни веднага също, независимо от важността на ръста в балагодатта - явния прогрес във всички аспекти на религиозния опит. Знанието е вечно търсене. Вие винаги узнавате нещо ново, но вие сте неспособни когато и да било да достигнете към пълно знание за абсолютната истина. Обаче само знанието не дава абсолютна увереност - само все по-голямата вероятност за приближаването. Обаче духовно озарената душа знае, при което го знае сега. И още повече тази дълбока и положителна увереност не привежда към това, че такъв здравомислещ вярващ започва да проявява по-малък интерес към полетите и паденията на пътя на развитие на човешката мъдрост, материалната страна на който се ограничава от достиженията на бавно прогресиращата наука.
Даже научные открытия не являются подлинно реальными в эмпирическом сознании человека, пока им не дано объяснение и не вскрыта их взаимосвязь, пока их существенные факты не становятся действительным значением благодаря включению в мыслительные потоки разума. Смертный человек смотрит даже на свое физическое окружение с уровня разума, в перспективе психологического восприятия. Поэтому неудивительно, что предложив чрезвычайно целостное толкование вселенной, человек стремится отождествить это энергетическое единство своей науки с духовным единством своего религиозного опыта. Разум есть единство; смертное сознание существует на уровне разума и воспринимает вселенские реальности через призму умственных способностей. Точка зрения разума не раскрывает экзистенциальное единство источника реальности - Первого Источника и Центра, - но она способна передать и когда-нибудь передаст человеку эмпирический синтез энергии, разума и духа в качестве Высшего Существа. Однако разум никогда не добъется успеха в этом объединении разнообразных проявлений реальности, не обладая ясным сознанием материальных вещей, интеллектуальных значений и духовных ценностей. Только в гармонии триединства функциональной реальности есть единство, и только в единстве есть личностное удовлетворение от реализации космического постоянства и последовательности.
Даже научните открития не се явяват истински реални в емпирическото съзнание на човека, докато не име е дадено обяснение и не е разкрита тяхната взаимовръзка, докато техните съществуващи факти не станат действително значение благодарение на включването в мисловните потоци на разума. Смъртният човек гледа даже на своето физическо обкръжение от нивото на разума, в перспектива на психологическото възприятие. Поради това е не е учудващо, че предлагайки черезвичайно цялостно тълкуване на вселената, човек се стреми да отъждестви това енергетическо единство в своята наука с духовното единство на своя религиозен опит. Разумът е единство; смъртното съзнание съществува на нивото на разума и възприема вселенските реалности през призмата на умствените способности. Гледната точка на разума не разкрива екзистенциалното единство в източника на реалността - Първият Източник и Център, - но тя е способна да предаде и някога когато и да е ще предаде на човека емпирическия синтез на енергията, разума и духа в качеството на Висшето Същество. Обаче разумът никога няма да постигне успех в това обединяване на разнообразните проявления на реалността, не притежавайки ясно съзнание за материалните неща, интелектуалните значения и духовните ценности. Само в хармонията на триединството на функционалната реалност има единство, и само в единството има личностно удовлетворение от реализацията на космическото постоянство и последователността.
В человеческом опыте единство лучше всего выражается в философии. И хотя плоть философской мысли должна всегда основываться на материальных фактах, душой и энергией истинных движущих сил философии является духовная проницательность смертных.
В човешкият опит единството най-добре от всичко се изразява във философията. И макар плътта на философската мисъл да е длъжна винаги да се основава на материалните факти, душата и енергията на истинските движещи сили на философията се явява духовната проницателност на смъртните.
По своей природе эволюционный человек не находит удовольствия в упорном труде. Для того, чтобы жизненный опыт человека не отставал от настойчивых требований и побуждений растущего религиозного опыта, необходима постоянная активность в области духовного роста, интеллектуального развития, расширения фактических знаний и социального служения. Настоящая религия невозможна в отрыве от высокой активности личности. Поэтому наиболее праздные люди часто бегут от строгости истинно религиозной деятельности с помощью искусного самообмана, стремясь найти убежище в ложном укрытии стереотипных религиозных доктрин и догм. Однако истинная религия остается живой. Интеллектуальное окостенение религиозных концепций равносильно духовной смерти. Вы неспособны составить представление о религии без идей, но когда религия
По своята природа еволюционния човек не намира удоволствие в упорития труд. За това, че жизненият опит на човека да не остава от настойчивите изисквания и подбуждания на растящия религиозен опит, необходима е постоянна активност в областта на духовния ръст, интелектуалното развитие, разширяване на фактическите знания и социалното служене. Истинската религия е невъзможна откъсната от високата активност на личността. Затова в най-голяма степен безполезните хора често бягат от строгостта на истински религиозната деятелност с помощта на изкусна самоизмама, стремейки се да намерят убежище в лъжливото укритие на стереотипните религиозни доктрини и догми. Обаче истинската религия си остава жива. Интелектуалното закостеняване в религиозни концепции е равносилно на духовна смърт. Вие сте неспособни да си съставите представа за религията без идея, но когато религията
Page 1121
сужается только до идеи, она перестает быть религией и становится всего лишь разновидностью человеческой философии.
се свива само до идеи, тя престава да бъде религия и става всичко само разновидност на човешката философия.
Есть и другие типы неустойчивых и недисциплинированных душ, готовых использовать сентиментальные религиозные идеи для бегства от раздражающих требований жизни. Когда некоторые нерешительные и робкие смертные пытаются избавиться от невыносимого гнета эволюционной жизни, им кажется, что религия - такая, какой они ее видят, - предлагает ближайшее убежище, кратчайший путь спасения. Однако миссия религии заключается в том, чтобы подготовить человека для смелого - даже героического - противостояния превратностям жизни. Религия является высшим дарованием эволюционного человека - единственным, что позволяет ему жить и "быть твердым, как будто видя Того, кто невидим". Что же касается мистицизма, то он часто бывает сродни уходу от жизни и принимается теми людьми, которым не по душе более трудоемкая религиозная деятельность, присущая открытой религиозной жизни в общении с людьми. Истинная религия должна действовать. Поведение будет следствием религии, когда человек действительно овладеет ею, или, точнее, когда религии будет позволено овладеть человеком. Религия никогда не удовлетворится одним только рассуждением или пассивным чувствованием.
Има и други типове неустойчиви и недисциплинирани души, готови да използуват сантименталните религиозни идеи за бягство от дразнещите изисквания на живота. Когато някои нерешителни и страхливи смъртни се опитват да се избавят от непоносимия гнет на еволюционния живот, на тях им се струва, че религията - такава, каквато те я виждат, - предлага най-близкото убежище, най-краткия път към спасение. Обаче мисията на религията се заключава в това, че да подготви човека за смело - даже героично - противопоставяне на превратностите на живота. Религията се явява най-висшето дарование на еволюционния човек - единственото, което му позволява да живее и да "бъде твърд, както сякаш виждайки Този, който е невидим". Що се отнася до мистицизма, то той често бива сроден на оттеглянето от живота и се приема от тези хора, на които не е по душа по-трудоемката религиозна деятелност, присъща за открития религиозен живот в общуването с хората. Истинската религия е длъжна да действува. Поведението ще бъде следствие от религията, когато човекът действително я овладее, или по точно, когато на религията бъде позволено да овладее човека. Религията никога не се удовлетворява от едното само разсъждение или пасивното чувстване.
Мы не закрываем глаза на тот факт, что религия зачастую действует неразумно, даже нерелигиозно - но она действует. Религиозные заблуждения приводили к кровавым преследованиям, однако испокон веков религия отличалась деятельностью; она активна!
Ние не си затваряме очите пред този факт, че религията често действува неразумно, даже не религиозно - но тя действува. Религиозните заблуждения са привеждали към кървави преследвания, обаче от памтивека религията се отличавала с деятелност; тя е активна!
3. ЗНАНИЕ, МУДРОСТЬ И ПРОНИЦАТЕЛЬНОСТЬ
3. ЗНАНИЕ, МЪДРОСТ И ПРОНИЦАТЕЛНОСТ
Неполноценность интеллекта или скудость образования являются неизбежным препятствием для высоких религиозных достижений, ибо столь убогое духовное окружение лишает религию ее главного канала философского соприкосновения с миром научного знания. Интеллектуальные факторы религии важны, но порой их чрезмерное развитие не менее ограничивающий и сдерживающий фактор. Религия должна постоянно трудиться в условиях вынужденного парадокса: необходимости эффективно использовать мысль и в то же время сомневаться в духовной пользе всякого мышления.
Непълноценността на интелекта или оскъдността в образованието се явяват неизбежно препятствие за високите религиозни достижения, защото толкова недъгаво духовно обкръжение лишава религията от нейния главен канал на философско съприкосновение със света на научните знания. Интелектуалните фактори на религията са важни, но понякога тяхното черезмерно развитие е не по-малко ограничаващ и сдържащ фактор. Религията е длъжна постоянно да се труди в условията на предизвикан парадокс: необходимостта ефективно да се използува мисълта и в същото време да се съмнява в духовната полза от всяко мислене.
Религиозные спекуляции неизбежны, однако всегда пагубны. Спекуляция неизменно фальсифицирует свой объект. Спекуляция стремится превратить религию в нечто материальное или гуманистическое и таким образом, путем прямого вмешательства в ясность логической мысли, косвенно заставляет религию предстать в качестве функции бренного мира - того самого мира, которому она должна служить вечным противопоставлением. Поэтому религия всегда будет характеризоваться парадоксами, причина которых заключается в отсутствии эмпирической связи между материальными и духовными уровнями вселенной - моронтийной моты, сверхфилософской восприимчивости к распознаванию истины и ощущению единства.
Религиозните спекулации са неизбежни, но винаги пагубни. Спекулацията неизменно фалшифицира своя обект. Спекулацията се стреми да превърне религията в нещо материално или хуманно и по такъв начин, по пътя на пряко вмешателство в яснотата на логическата мисъл, косвено заставя религията да застане в качество на функция на бренния свят - този същия свят, на който тя е длъжна да служи във вечно противопоставяне. Поради това религията винаги религията ще се характеризира с парадокси, причината за които се заключава в отсъствието на емпирическа връзка между материалните и духовни нива на вселената - моронтийната мота, свръхфилософската възприемчивост към разпознаване на истината и усещане на единството.
Материальные чувства - человеческие эмоции - ведут непосредственно к материальным действиям, эгоистическим актам. Религиозная проницательность, духовные мотивации ведут непосредственно к религиозным действиям - бескорыстным актам социального служения и альтруистического человеколюбия.
Материалните чувства - човешките емоции - водят непосредствено към материални действия, егоистични актове. Религиозната проницателност, духовните мотивации водят непосредствено към религиозни действия - безкористни актове на социално служене и алтруистично човеколюбие.
Религиозная страсть - это неутолимый поиск божественной реальности. Религиозный опыт есть осознание обретения Бога. А когда человек действительно находит Бога, его душа переполняется столь неописуемым и безудержным восторгом открытия, что им овладевает потребность любвеобильного служения и общения со своими менее просветленными товарищами - не для того, чтобы рассказать о своем открытии Бога, а чтобы излить на них переполняющую его душу вечную добродетель, оживить и облагородить ею своих товарищей. Подлинная религия ведет к расширению социального служения.
Религиозната страст - това е ненаситно търсене на божествената реалност. Религиозният опит е осъзнаване търсенето на Бога. А когато човекът действително намери Бога, неговата душа се препълва с толкова неописуем и неудържим възторг от откритието, че него го овладява потребността от любвеобилно служене и общуване със своите по-малко просветлени другари - не за това, за да разкажат за своето откриване на Бога, а за да излеят над тях препълващата неговата душа вечна добродетел, да оживят и облагородят с нея своите другари. Истинската религия води към разширяване на социалното служене.
Page 1122
Наука, знание, ведет к фактическому сознанию; религия, опыт, ведет к ценностному сознанию; философия, мудрость, ведет к координированному сознанию; откровение (заменяющее моронтийную моту) ведет к сознанию истинной реальности; координация сознания, отражающего факты, ценности и истинную реальность, есть осознание реальности личности, максимальности бытия, вместе с верой в возможность сохранения данной конкретной личности.
Науката, знанието, водят към фактическото съзнание; религията, опита, водят към цялостното съзнание; философията, мъдростта, водят към координираното съзнание; откровението (заменящо моронтийната мота) води съзнанието за истинската реалност; координацията на съзнанието, отразяващо фактите, ценностите и истинската реалност, е осъзнаване реалността на личността, максималността на битието, заедно с вярата във възможността за съхраняване на дадена конкретна личност.
Знание ведет к разделению людей, порождая социальные слои и касты. Религия ведет к служению людям, создавая этику и альтруизм. Мудрость ведет к более высокому и успешному содружеству как идей, так и людей. Откровение освобождает людей и помогает им встать на путь вечного подвига.
Знанието води към разделяне на хората, пораждайки слоеве и касти. Религията води към служене на хората, създавайки етика и алтруизъм. Мъдростта води към по-високо и успешно съдружество както на идеите, така и на хората. Откровението освобождава хората и им помага да застанат на пътя на вечния подвиг.
Наука классифицирует людей; религия любит людей - таких же, как вы; мудрость различает людей по достоинству; откровение прославляет человека и раскрывает его способность быть партнером Бога.
Науката класифицира хората; религията обича хората - такива също, каквито сте вие; мъдростта различава хората по достойнство; откровението прославя човека и разкрива неговата способност да бъде партньор на Бога.
Наука тщетно пытается создать братство культуры; религия порождает братство духа. Философия стремится к братству мудрости; откровение отображает вечное братство - Райский Корпус Завершения.
Науката напразно се опитва да създаде братство в културите; религията поражда братство в духа. Философията се стреми към братство в мъдростта; откровението отразява вечното братство - Райския Корпус на Завършването.
Предметом гордости знания является факт личности; мудрость есть осознание значения личности; религия есть опыт познания ценности личности; откровение есть уверенность в сохранении личности после смерти.
Предметът на гордост на знанията се явява факта на личността; мъдростта е осъзнаване значението на личността; религията е опит за познаване на ценността на личността; откровението е увереност в съхраняването на личността след смъртта.
Наука пытается идентифицировать, анализировать и классифицировать отдельные части бесконечного космоса. Религия охватывает идею в целом, весь космос. Философия пытается связать материальные части науки с постигаемой духом концепцией целого. Там, где такая попытка недоступна философии, откровение добивается успеха, подтверждая, что космический круг - всеобщий, вечный, абсолютный и бесконечный. Следовательно, этот космос Бесконечного Я ЕСТЬ беспредельный, безграничный и всеохватный - вневременной, внепространственный и безусловный. И мы свидетельствуем, что Бесконечное Я ЕСТЬ является также Отцом Михаила Небадонского и Богом человеческого спасения.
Науката се опитва да идентифицира, анализира и класифицира отделните части на безкрайния космос. Религията обхваща идеята като цяло, целия космос. Философията се опитва да свързва материалните части на науката с постиганата от духа концепция за цялото. Там, където такъв опит е недостъпен за философията, откровението достига успех, потвърждавайки, че космическия кръг - е всеобщ, вечен, абсолютен и безкраен. Следователно, този космос на Безкрайният АЗ СЪМ е безпределен, безграничен и всеобхватен - извън времеви, извън пространствен и безусловен. И ние свидетелствуваме, че Безкрайното АЗ СЪМ се явява също така Отецът на Михаил Небадонски и Бога на човешкото спасение.
Наука указывает на Божество как факт; философия представляет идею Абсолюта; религия видит Бога как любящую духовную личность. Откровение подтверждает единство факта Божества, идеи Абсолюта и духовной личности Бога и, кроме того, представляет эту концепцию в качестве нашего Отца - всеобщего факта существования, вечной идеи разума и бесконечного духа жизни.
Науката указва на Божеството като факт; философията го представя като идея за Абсолюта; религията вижда Бога като любяща духовна личност. Откровението потвърждава единството на факта за Божеството, идеята за Абсолюта и духовната личност на Бога и, освен това, представя тази концепция в качеството на нашия Отец - всеобщия факт на съществуването, вечната идея на разума и безкрайния дух на живота.
Стремление к знанию есть наука; стремление к мудрости есть философия; любовь к Богу есть религия; жажда истины есть откровение. Однако именно внутренний Настройщик Сознания соединяет в человеке чувство реальности с духовным постижением космоса.
Стремежът към знание е наука; стремежът към мъдрост е философия, любовта към Бога е религия, жаждата за истина е откровение. Обаче именно вътрешният Настройчик на Съзнанието съединява в човека чувството за реалност с духовното постигане на космоса.
В науке идея предшествует ее осознанному выражению; в религии опыт осознания предшествует выражению идеи. Существует огромное различие между эволюционной волей к вере и волей, которая верит, - творением просвещенного ума, религиозной проницательности и откровения.
В науката идеята предшества нейното осъзнато изразяване; в религията опита от осъзнаването предшествува изразяването на идеята. Съществува огромно различие между еволюционната воля към вярата и волята, която вярва, - творението на просветения ум, религиозната проницателност и откровението.
В процессе эволюции религия часто ведет человека к созданию собственных представлений о Боге; откровение демонстрирует феномен Бога, развивающего самого человека, в то время как в земной жизни Христа Михаила мы видим феномен Бога, раскрывающего себя человеку. Эволюция стремится сделать Бога человекоподобным; откровение стремится сделать человека богоподобным.
В процесът на еволюция религията често води човека към създаване на собствени представи за Бога; откровението демонстрира феномена на Бога, развиващ самия човек, в това време когато в земния живот на Христа Михаил ние виждаме феномена на Бога, разкриващ себе си на човека. Еволюцията се стреми да направи Бога човекоподобен; откровението се стреми да направи човека богоподобен.
Наука удовлетворяется только первопричинами, религия - верховной личностью, философия - единством. Откровение утверждает единство и благотворность
Науката се удовлетворява само от първопричините, религията - от върховната личност, философията - от единството. Откровението утвърждава единството и благотворността
Page 1123
всех трех. Вечная реальность есть благо вселенной, а не ложные временные представления о пространственном зле. В духовном опыте всех личностей извечна истина о том, что реальное является добром и что добро реально.
на всичките три. Вечната реалност е благото на вселената, а не лъжливите временни представи за пространственото зло. В духовния опит на всички личности е извечна истината за това, че реалното се явява добро и, че доброто е реално.
4. ФАКТ ОПЫТА
4. ФАКТЪТ НА ОПИТА
Благодаря присутствию в вашем разуме Настройщика Сознания, познание разума Бога для вас не большая тайна, чем осознание своей способности познать любой другой разум - человеческий или сверхчеловеческий. У религии и общественного сознания есть общая черта: они основываются на сознании существования других интеллектов. Метод, с помощью которого вы способны воспринять чью-то идею как вашу собственную, есть тот же самый метод, с помощью которого вы можете "позволить разуму, который был во Христе, быть также в вас".
Благодарение на присъствието във вашия разум на Настройчика на Съзнанието, познанието за разума на Бога за вас не е по-голяма тайна, отколкото осъзнаването на своята способност да познаете кой да е друг разум - човешки или свръхчовешки. У религията и общественото съзнание има обща черта: те се основават на съзнанието за съществуването на други интелекти. Методът, с помощта на който вие сте способни да възприемете нечия идея като ваша собствена, е този същия метод, с помощта на който вие можете "да позволите на разума, който е бил в Христа, да бъде също така във вас".
Что есть человеческий опыт? Это просто взаимодействие активного и вопрошающего "я" и любой другой активной и внешней реальности. Большая часть опыта определяется глубиной представления и мерой всеохватности восприятия реальности внешнего мира. Движение опыта равно силе предвосхищающего воображения и остроте сенсорного открытия внешних качеств воспринимаемой реальности. Факт опыта обнаруживается в самосознании и наличии других реалий - других вещей, других разумов и других духов.
Какво е човешкият опит? Това е просто взаимодействие на активното и питащо "аз" и всяка друга активна и външна реалност. Голяма част от опита се определя от дълбочината на представата и степента на всеобхватност във възприятието на реалността на външния свят. Движението на опита е равно по силата на предвъзхищаващото въображение и остротата на сензорното откриване на външните качества на възприеманата реалност. Фактът на опита се разкрива в самосъзнанието и наличието на други реалии - други неща, други разуми и други духове.
Уже на самом раннем этапе человек осознаёт, что он не одинок в мире или во вселенной. В нем вырабатывается естественное спонтанное самосознание существования других интеллектов в среде, окружающей его собственное "я". Вера преобразовывает этот естественный опыт в религию, восприятие Бога как реальность - источник, сущность и цель - внешней разумности. Однако такое познание Бога всегда и извечно является реальностью личного опыта. Если бы Бог не был личностью, он не мог бы стать живой частью реального религиозного опыта человеческой личности.
Вече на най-ранния етап човекът осъзнава, че той не е сам в света или във вселената. В него се изработва естествено спонтанно самосъзнание за съществуването на други интелекти в средата, обкръжаваща собственото "аз". Вярата преобразява този естествен опит в религия, възприятието на Бога като реалност - източник, същност и цел - на външната разумност. Обаче такова познание на Бога винаги и извечно се явява реалност на личния опит. Ако Бог не би бил личност, той не би могъл да стане жива част от реалния религиозен опит на човешката личност.
Элемент заблуждения, присутствующий в религиозном опыте человека, прямо пропорционален содержанию в нем материализма, оскверняющего духовную концепцию Всеобщего Отца. Преддуховное продвижение человека во вселенной заключается в опыте освобождения себя от таких ошибочных идей о сущности Бога и о реальности чистого и истинного духа. Божество есть нечто большее, чем дух, но духовный подход является единственно возможным для восходящего человека.
Елементът на заблуждение, присъствуващ в религиозния опит на човека, е право пропорционален на съдържанието в него на материализъм, оскверняващ духовната концепция за Всеобщия Отец. Пред духовното придвижване на човека във вселената се заключава във опита за освобождаване на себе си от такива погрешни идеи за същността на Бога и за реалността на чистия и истински дух. Божеството е нещо повече, отколкото дух, но духовният подход се явява единствено възможния за възхождащия човек.
Молитва действительно является частью религиозного опыта, однако современные религии уделяют ей слишком много внимания, при этом нередко забывая о более существенном общении - поклонении. Поклонение углубляет и расширяет способность разума к рефлексии. Молитва может обогатить жизнь, но именно поклонение освещает судьбу.
Молитвата действително се явява част от религиозния опит, обаче съвременните религии и отделят прекалено много внимание, при това не рядко забравяйки за по-същественото общуване - поклонението. Поклонението задълбочава и разширява способността на разума към рефлексия. Молитвата може да обогати живота, но именно поклонението осветява съдбата.
Богооткровенная религия представляет собой объединяющий элемент человеческого бытия. Откровение объединяет историю, координирует геологию, астрономию, физику, химию, биологию, социологию и психологию. Духовный опыт - это настоящая душа человеческого космоса.
Богооткровената религия представлява по себе си обединяващ елемент на човешкото битие. Откровението обединява историята, координира геологията, астрономията, физиката, химията, биологията, социологията и психологията. Духовният опит - това е истинската душа на човешкия космос.
5. ВЕРХОВНОСТЬ ЦЕЛЕНАПРАВЛЕННОГО ПОТЕНЦИАЛА
5. ВЪРХОВНОСТ НА ЦЕЛЕНАСОЧЕНИЯТ ПОТЕНЦИАЛ
Хотя установление факта верования не эквивалентно установлению факта того, что является объектом верования, тем не менее эволюционное развитие примитивной жизни до статуса личности действительно демонстрирует факт изначального существования потенциала личности. Во временных вселенных потенциальное
Макар установяването на факта на вярването да не еквивалентен на установяване на факта на това, което се явява обекта на вярването, още повече еволюционното развитие на примитивния живот до статуса на личността действително демонстрира факта на изначалното съществуване на потенциала на личността. Във времевите вселени потенциалното
Page 1124
всегда превосходит актуальное. В эволюционирующем космосе потенциальным является то, что должно быть, - а то, что должно быть, есть постепенное раскрытие целенаправленных велений Божества.
винаги превъзхожда актуалното. В еволюиращият космос потенциално се явява това, което трябва да бъде, - а това, което трябва да бъде, е постепенното разкриване на целенасочените повели на Божеството.
Та же самая целенаправленная верховность проявляется в развивающейся в человеческом разуме способности к формированию и восприятию идей - превращении примитивного животного страха во всё более благоговейное отношение к Богу и всё более глубокий трепет перед вселенной. У первобытного человека религиозный страх превосходил веру, и господствующее положение потенциальных сущностей духа по отношению к актуальным сущностям разума проявляется тогда, когда этот малодушный страх преобразуется в живую веру - веру в духовные реальности.
Тази същата целенасочена върховност се проявява в развиващият се в човешкия разум способност към формиране и възприемане на идеи - превръщане на примитивния животински страх във все по-благоговейно отношение към Бога и все по-дълбок трепет пред вселената. У първобитният човек религиозният страх е превъзхождал вярата, и господстващото положение на потенциалните същности на духа по отношение към актуалните същности на разума се проявяват тогава, когато този малодушен страх се преобразува в жива вяра - вяра в духовните реалности.
Психологизация применима к эволюционной религии, но не к духовной по своей природе религии личного опыта. Человеческая мораль способна признавать ценности, но только религия может сохранить, возвысить и одухотворить такие ценности. Однако несмотря на подобные действия, религия - это нечто большее, чем имеющая эмоциональный характер мораль. Религия так же относится к морали, как любовь к долгу, сыновство к служению, сущность к субстанции. Мораль раскрывает всемогущего Вершителя - Божество, которому служат; религия раскрывает любвеобильного Отца - Бога, которому поклоняются и которого любят. Это происходит также потому, что духовная потенциальность религии преобладает над актуальностью долга эволюционной морали.
Психологизацията е приложима към еволюционната религия, но не към духовната по своята природа религия на личния опит. Човешкият морал е способен да признава ценностите, но само религията може да съхрани, възвиси и одухотвори такива ценности. Обаче независимо от подобни действия, религията - това е нещо повече, отколкото имащия емоционален характер морал. Религията така също се отнася към морала, както любовта към дълга, както синовността към служенето, както същността към субстанцията. Моралът разкрива всемогъщия Вършител - Божеството, на което служат; религията разкрива любвеобилния Отец - Бога, към който се покланят и който обичат. Това се случва също така поради това, че духовната потенциалност на религията преобладава над актуалността на дълга в еволюционния морал.
6. НЕСОМНЕННОСТЬ РЕЛИГИОЗНОЙ ВЕРЫ
6. НЕСЪМНЕНОСТ НА РЕЛИГИОЗНАТА ВЯРА
Философское уничтожение религиозного страха и постоянный прогресс науки чрезвычайно способствуют отмиранию ложных богов; и хотя такие утраты придуманных человеком божеств могут на время затуманить духовное в‡дение, в итоге они уничтожают то невежество и суеверие, которые в течение столь длительного времени скрывали образ живого Бога вечной любви. Отношение между созданием и Создателем является живым опытом, динамической религиозной верой, не поддающейся точному определению. Изолировать часть жизни и назвать ее религией - значит разрушить жизнь и исказить религию. Именно поэтому Бог поклонения требует либо полной преданности, либо никакой.
Философското унищожаване на религиозния страх и постоянния прогрес на науката черезвичайно способстват отмирането на лъжливите богове; и макар такива загуби от измислените от човека божества могат за известно време да затъмнят духовното в‡ждане, в крайна сметка те унищожават това невежество и суеверие, което в течение на толкова продължително време са скривали образа на живия Бог на вечната любов. Отношението между създанието и Създателя се явява живия опит, динамичната религиозна вяра, не поддаваща се на точно определение. Да се изолира част от живота и да се нарече тя религия - означава да се разруши живота и да се изкриви религията. Именно поради това Богът на поклонението изисква или пълна преданост, или никаква.
Боги примитивных людей были, возможно, всего лишь их собственными тенями; живой Бог есть божественный свет, вр†менные прекращения которого образуют всепространственные тени творения.
Боговете на примитивните хора са били, възможно, всичко само техните собствени сенки; живия Бог е божествената светлина, вр†менните прекъсвания на който образуват всепространствени сянка върху творението.
Религиозный человек философского склада верит в личностного Бога личного спасения - нечто большее, чем реальность, ценность, уровень достижения, возвышенный процесс, преобразование, пространственно-временной предел, идеализация, персонализация энергии, сущность гравитации, человеческая проекция, идеализация "я", природное стремление вверх, склонность к добродетели, поступательное движение эволюции или совершенная гипотеза. Религиозный человек верит в Бога любви. Любовь есть сущность религии и источник высокоразвитой цивилизации.
Религиозният човек с философски начин на мислене вярва в личностния Бог за личното спасение - нещо повече, отколкото реалността, ценността, нивото на достижения, възвишения процес, преобразуването, пространствено-времевия предел, идеализацията, персонализацията на енергията, същността на гравитацията, човешката проекция, идеализацията на "аз-а", природния стремеж нагоре, склонността към добродетелите, постъпателното движение на еволюцията или съвършената хипотеза. Религиозният човек вярва в Бога на любовта. Любовта е същност на религията и източник на високоразвитата цивилизация.
В религиозном опыте индивидуума вера преобразует философского Бога возможности в спасительного Бога уверенности. Скептицизм может бросить вызов теологическим теориям, но уверенность в надежности личного опыта укрепляет истинность того вероучения, которое переросло в веру.
В религиозния опит на индивида вярата преобразува философския Бог на възможността в спасителния Бог на увереността. Скептицизма може да хвърля призив към теологическите теории, но увереността в надеждността в личния опит укрепява истинността на това вероучение, което е прераснало във вяра.
Убежденное отношение к Богу может быть результатом разумной аргументации, но индивидуум познаёт Бога только через веру, через личный опыт. Во многом из того, что относится к жизни, необходимо считаться с возможностью, однако, вступая в соприкосновение с космической реальностью, можно ощутить уверенность, когда такие значения и ценности постигаются живой верой. Богопознавшая
Убеденото отношение към Бога може да бъде резултат от разумна аргументация, но индивида може да познае Бога само чрез вярата, чрез личния опит. В многото от това, което се отнася към живота, е необходимо да се съобразява с възможността, обаче, встъпвайки в съприкосновение с космическата реалност, може да се усети увереност, когато такива значения и ценности се постигат от живата вяра. Богопозналата
Page 1125
душа имеет смелость сказать "я знаю", даже если неверующий сомневается в этом знании Бога, отрицая такую уверенность из-за того, что она не до конца подкрепляется интеллектуальной логикой. Каждому такому сомневающемуся верующий может только ответить: "Откуда ты знаешь, что я не знаю?"
душа има смелостта да каже "аз знам", даже ако невярващия се съмнява в това знание за Бога, отричайки такава увереност поради това, че тя не до край се подкрепя от интелектуалната логика. На веки съмняващ се вярващият може само да отговори:"От къде ти знаеш, че аз не знам?"
Хотя разум всегда может усомниться в вере, вера всегда может дополнить и разум, и логику. Разум создает вероятность, которую вера способна трансформировать в нравственную уверенность и даже духовный опыт. Бог есть первая истина и последний факт; поэтому вся истина происходит от него, в то время как все факты существуют по отношению к нему. Бог есть абсолютная истина. Можно познать Бога как истину, однако для того, чтобы понять - объяснить - Бога, необходимо изучить факт вселенной вселенных. Только живая вера способна перекрыть огромную пропасть между опытом истины Бога и невежеством в отношении факта Бога. Один только разум неспособен достичь гармонии между бесконечной истиной и вселенским фактом.
Макар разума винаги да може да се усъмни във вярата, вярата винаги може да се допълни и с разум и с логика. Разумът създава вероятност, която вярата е способна да трансформира в нравствена увереност и даже духовен опит. Бог е първата истина и последния факт, поради това всяка истина произхожда от него, в това време когато всички факти съществуват по отношение към него. Бог е абсолютната истина. Може да се познае Бога като истина, обаче за това, за да се разбере - да се обясни - Бога, е необходимо да се изучи факта на вселената на вселените. Само живата вяра е способна да надхвърли огромната пропаст между опита на истината за Бога и невежеството по отношение на факта на Бога. Единият само разум е неспособен да достигне до хармонията между безкрайната истина и вселенския факт.
Вероучение может быть неспособно бороться с нерешительностью и справляться со страхом, но вера неизменно одерживает победу над сомнением, ибо она всегда является и положительной, и живой. Положительное всегда обладает преимуществом над отрицательным, истина - над заблуждением, опыт - над теорией, духовные реальности - над изолированными фактами времени и пространства. Убедительным свидетельством этой духовной уверенности являются социальные плоды духа - истинного духовного опыта верующих людей. Иисус сказал: "Если будете любить друг друга, как я любил вас, то всякий будет знать, что вы мои ученики".
Вероучението може да бъде неспособно да се бори с нерешителността и да се справя със страха, но вярата неизменно удържа победа над съмненията, защото тя винаги се явява и положителна, и жива. Положителното винаги притежава преимущество над отрицателното, истината - над заблуждението, опита - над теорията, духовните реалности - над изолираните факти на времето и пространството. Убедително свидетелство за тази духовна увереност се явяват социалните плодове на духа - истинския духовен опит на вярващите хора. Иисус е казал: "Ако се обичате един друг, както аз ви обичам, то всеки ще знае, че вие сте мои ученици".
Для науки Бог есть возможность, для психологии - желательность, для философии - вероятность, для религии - уверенность, действительность религиозного опыта. Разум требует, чтобы философия, неспособная обнаружить Бога вероятности, относилась с больш‡м уважением к той религиозной вере, которая способна найти и находит Бога уверенности. Науке также не следует игнорировать религиозный опыт на том основании, что он строится на доверчивости - по крайней мере до тех пор, пока она продолжает исходить из предположения, что интеллектуальным и философским дарованиям человека предшествует длинный ряд убывающих интеллектуальных способностей, начиная с примитивной жизни, начисто лишенной какого-либо мышления и чувств.
За науката Бог е възможност, за психологията - желателност, за философията - вероятност, за религията - увереност, действителност на религиозния опит. Разумът изисква, че философията, която е неспособна да открие Бога като вероятност, да се отнася с по-гол‡мо уважение към тази религиозна вяра, която е способна да намери и намира Бога като увереност. Науката също така не следва да игнорира религиозния опит на това основание, че той се строи на доверчивостта - в крайна степен до този момент, докато тя продължава да изхожда от предположенията, че интелектуалните и философски дарования на човека предшествуват дълъг ред от намаляващи интелектуални способности, започвайки с примитивния живот, напълно лишен от каквото и да било мислене и чувства.
Факты эволюции не следует противопоставлять истине, заключающейся в реальности той уверенности, которая рождается в духовном опыте религиозной жизни богопознавшего смертного. Разумный человек должен перестать рассуждать как ребенок и попытаться обратиться к последовательной логике взрослых людей - логике, которая допускает представление об истине наряду с наблюдением факта. Научный материализм доказал свою несостоятельность, ибо всякий раз, сталкиваясь с периодически возникающим вселенским явлением, он повторяет свои обычные возражения, считая то, что признается вышестоящим, следствием того, что признается нижестоящим. Последовательность требует признания целенаправленной деятельности Создателя.
Фактите на еволюцията не следва да се противопоставят на истината, заключаваща се в реалността на тази увереност, която се ражда в духовния опит на религиозния живот на богопозналия смъртен. Разумният човек трябва да престане да разсъждава като дете и да се опита да се обърне към последователната логика на възрастните хора - логиката, която допуска представата за истината наред с наблюдението на факта. Научният материализъм е доказал своята несъстоятелност, защото всеки път, сблъсквайки се с периодично възникващите вселенски явления, той повтаря своите обичайни възражения, считайки това, което се признава от висшестоящите, е следствие на това, което се признава от низшестоящите. Последователността изисква признание на целенасочената деятелност на Създателя.
Органическая эволюция является фактом; целенаправленная, или постепенная, эволюция является истиной, делающей состоятельными противоречивые феномены восходящих достижений эволюции. Чем большего достигает любой ученый в своей науке, тем больше он будет отказываться от теорий материалистического факта в пользу космической истины о преобладании Высшего Разума. Материализм обедняет человеческую жизнь; евангелие Иисуса чрезвычайно возвышает и божественно возвеличивает каждого смертного. Смертное существование следует представлять как чарующий опыт осознания той реальности, которая заключается во встрече восходящего человеческого начала с нисходящим и спасительным божественным началом.
Органическата еволюция се явява факт; целенасочена, или постепенна, еволюцията се явява истина, правеща състоятелни противоречивите феномени на възходящите достижения на еволюцията. Колкото повече постига всеки учен в своята наука, толкова повече той ще се отказва от теорията на материалистичния факт в полза на космическата истина за преобладаването на Висшия Разум. Материализмът обеднява човешкия живот; евангелието на Иисуса черезвичайно възвисява и божествено възвеличава всеки смъртен. Смъртното съществуване следва да се представя като очарователен опит за осъзнаване на тази реалност, която се заключава в срещата на възходящото човешка начало с низходящото и спасително божествено начало.
Page 1126
7. НЕИЗБЕЖНОСТЬ БОЖЕСТВЕННОГО
7. НЕИЗБЕЖНОСТ НА БОЖЕСТВЕНОТО
Будучи самосущным, Всеобщий Отец является также самотолкующим; он действительно живет в каждом разумном смертном. Однако вы не можете быть уверены в существовании Бога, пока не познаете его. Сыновство - единственный опыт, который делает несомненным отцовство. Вселенная повсеместно изменяется. Изменяющаяся вселенная есть зависимая вселенная. Такое творение не может быть ни окончательным, ни абсолютным. Конечная вселенная целиком зависит от Предельного и Абсолютного. Бог и вселенная не идентичны: первый является причиной, вторая - следствием. Причина абсолютна, бесконечна, вечна и неизменна. Следствие является пространственно-временным и трансцендентальным, но вечно изменяющимся, всегда растущим.
Бидейки самосъщ, Всеобщият Отец се явява също така самомислещ; той действително живее във всеки разумен смъртен. Обаче вие не можете да бъдете уверени в съществуването на Бога, докато не го познаете. Синовността - е единствения опит, който прави несъмнено бащинството. Вселената повсеместно се изменя. Изменящата се вселена е зависима вселена. Такова творение не може да бъде нито окончателно, нито абсолютно. Крайната вселена изцяло зависи от Пределния и Абсолютния. Бог и вселената не са идентични: първият се явява причина, втората - следствие. Причината е абсолютна, безкрайна, вечна и неизменна. Следствието се явява пространствено-времево и трансцедентално, но вечно изменящи се, винаги растящо.
Бог - единственный самопричинный факт во всей вселенной. В нем разгадка последовательности, плана и предназначения всего творения вещей и существ. Повсеместно изменяющаяся вселенная регулируется и стабилизируется абсолютно неизменными законами - обычаями неизменного Бога. Факт Бога - божественный закон - постоянен; истина о Боге - его связь со вселенными - относительное откровение, постоянно приспособляемое к непрерывно развивающимся вселенным.
Бог - е единственият самопричинен факт във цялата вселена. В него е разгадаването на последователността, плана и предназначението на цялото творение на нещата и съществата. Повсеместно изменящата се вселена се регулира и се стабилизира от абсолютно неизменни закони - обичаите на неизменния Бог. Фактът за Бога - божественият закон - е постоянен; истината за Бога - неговата връзка с вселените - относителното откровение, постоянно приспособявано към неизменно развиващите се вселени.
Те, кто хотел бы придумать религию без Бога, похожи на людей, желающих собирать плоды при отсутствии деревьев, иметь детей при отсутствии родителей. Следствие без причины невозможно; беспричинно только Я ЕСТЬ. Факт религиозного опыта предполагает Бога, и такой Бог личного опыта должен быть личностным Божеством. Вы не можете молиться химической формуле, просить у математического уравнения, поклоняться гипотезе, полагаться на постулат, общаться с процессом, служить абстракции или нежно дружить с законом.
Тези, които биха искали да измислят религия без Бога, са подобни на хората, желаещи да събират плодове при отсъствието на дървета, да имат деца при отсъствието на родители.Следствието без причина е невъзможно; безпричинно е само АЗ СЪМ. Фактът на религиозният опит предполага Бога, и такъв Бог в личния опит трябва да бъде личностно Божество. Вие не можете да се молите към химическа формула, да молите към математическо уравнение, да се покланяте към хипотеза, да се облягате на постулат, да общувате с процес, да служите на абстракция или нежно да дружите със закон.
Конечно, многие явно религиозные черты имеют нерелигиозные корни. Человек может разумом отрицать Бога и быть морально добродетельным, преданным, чтить родителей, быть честным и даже идеалистичным. Человек способен привить своей глубинно-духовной основе многие чисто гуманистические качества и таким образом, по-видимому, доказать истинность своих утверждений, представленных в защиту безбожной религии, однако такой опыт лишен спасительных ценностей - познания Бога и восхождения к нему. Такой смертный опыт приносит только социальные, а не духовные плоды. Прививка определяет сущность плода, несмотря на то, что жизненные соки поступают из корней - изначальных божественных способностей как разума, так и духа.
Разбира се, много явно религиозни черти имат не религиозни корени. Човекът може с разума да отрича Бога и да бъде морално добродетелен, предан, да почита родителите, да бъде честен и даже идеалистичен. Човекът е способен да облагороди своята дълбочинно-духовна основа с много чисто хуманни качества и по такъв начин, видимо, да доказва истинността на своите утвърждения, представени в защита на безбожна религия, обаче такъв опит е лишен от спасителните ценности - познаването на Бога и възхождането към него. Такъв смъртен опит принася само социални, а не духовни плодове. Присадката (това, с което се облагородява, калема) определя същността на плодовете, независимо от това, че жизнените сокове постъпват от корените - изначалните божествени способности както разум, така и дух.
Интеллектуальным признаком религии является уверенность, философской характеристикой - последовательность, социальными плодами - любовь и служение.
Интелектуален признак на религията се явява увереността, философската характеристика - последователността, социалните плодове - любовта и служенето.
Богопознавший индивидуум - это не тот, который слеп к трудностям или не думает о препятствиях, стоящих на пути открытия Бога в лабиринте суеверий, традиций и материалистических тенденций современности. Он столкнулся со всеми этими неблагоприятными обстоятельствами, но одержал над ними победу, - преодолел их с помощью живой веры и, невзирая на них, достиг высот духовного опыта. Однако многие люди, обладающие внутренней уверенностью в Боге, действительно боятся заявлять о своем чувстве уверенности из-за многочисленности и хитрости тех, кто подбирает возражения и выпячивает трудности, связанные с верой в Бога. Для того, чтобы выискивать недостатки, задавать вопросы или выдвигать возражения не требуется большого ума. Но воистину блестящий ум нужен для того, чтобы отвечать на эти вопросы и разрешать подобные трудности. Убежденность веры - прекраснейший метод разрешения любых поверхностных споров.
Богопозналият индивид - това не е този, който е сляп за трудностите или не мисли за препятствията, стоящи на пътя за откриване на Бога в лабиринта на суеверията, традициите и материалистическите тенденции на съвременността. Той се сблъсква със всички тези неблагоприятни обстоятелства, но той е удържал над тях победа, - преодолял ги е с помощта на живата вяра и, въпреки тях, е достигнал висотите на духовния опит. Обаче много хора, притежаващи вътрешна увереност в Бога, действително се боят да заявяват за своето чувство на увереност поради числеността и хитростта на тези, които подбират възражения и издигат напред трудности, свързани с вярата в Бога. За това, за да открият недостатъци, да се задават въпроси или да се повдигат възражения не се изисква голям ум. Но наистина блестящ ум е нужен за това, за да се отговаря на тези въпроси и да се разрешават подобни трудности. Убедеността на вярата - е най-прекрасният метод за разрешаване на всякакви повърхностни спорове.
Page 1127
Если наука, философия или социология готовы прибегнуть к догматизму в споре с пророками истинной религии, то богопознавшие люди должны отвечать на такое необоснованное доктринерство с помощью того более прозорливого догматизма, который рождается из несомненности личного духовного опыта: "Я знаю, что я испытал, потому что являюсь сыном Я ЕСТЬ". Если личному опыту верующего противостоит догма, то сын веры в эмпирически познаваемого Отца может ответить неопровержимой догмой - заявлением о том, что он связан с Всеобщим Отцом отношением сыновства.
Ако науката, философията или социологията са готови да прибягнат към догматизъм в спора с пророците на истинската религия, то богопозналите хора трябва да отговарят на такова необосновано доктринерство с помощта на по-прозорлив догматизъм, който се ражда от несъмнеността на личния духовен опит:"Аз зная, какво съм изпитал, защото се явявам син на АЗ СЪМ". Ако личният опит на вярващия противостои на догмата, то сина на вярата в емпирически познаваемия Отец може да отговори на неопровержимата догма - заявление за това, че той е свързан с Всеобщия Отец с отношения на синовност.
Последовательно догматической может быть только безусловная реальность, только абсолют. Тот, кто становится на путь последовательного догматизма, рано или поздно должен оказаться во власти Абсолюта энергии, Всеобщности истины и Бесконечности любви.
Последователно догматична може да бъде само безусловната реалност, само абсолюта. Този, който застава на пътя на последователния догматизъм, рано или късно трябва да се окаже във властта на Абсолюта на енергията, Всеобщността на истината и Безкрайността на любовта.
Если те, кто придерживается нерелигиозного подхода к космической реальности, позволяют себе оспаривать несомненность веры на основании ее недоказанности, то обладающий духовным опытом человек может таким же образом обратиться к догматическому возражению против фактов науки и убеждений философии, ссылаясь на то, что они также не доказаны; они являются такими же эмпирическими явлениями в сознании ученого или философа.
Ако този, който се придържа към не религиозния подход към космическата реалност, позволява на себе си да оспорва несъмнеността на вярата на основата на нейната недоказаност, то обладаващият духовен опит човек може по същия такъв начин да се обърне към догматичното възражение против фактите от науката и убежденията на философията, позовавайки се на това, че те също така не са доказани; те се явяват същите такива емпирически явления в съзнанието на учения или философа.
Из всех видов вселенского опыта мы можем быть более всего уверены в Боге - самом неизбежном из всех присутствий, самом реальном из всех фактов, самой живой из всех истин, самом любящем из всех друзей и самой божественной из всех ценностей.
От всички видове вселенски опит ние можем да бъдем най-много от всичко уверени в Бога - най-неизбежното от всички присъствия, най-реалният от всички факти, най-живата от всички истини, най-обичащия от всички другари и най-божествената от всички ценности.
8. ДОКАЗАТЕЛЬСТВА РЕЛИГИИ
8. ДОКАЗАТЕЛСТВА НА РЕЛИГИЯТА
Высшее доказательство реальности и эффективности религии заключается в факте человеческого опыта, а именно - в том, что пугливый и подозрительный от природы человек, от рождения наделенный сильным инстинктом самосохранения и жаждущий спасения после смерти, готов полностью доверить свои глубочайшие интересы в отношении настоящего и будущего опеке и руководству той силы и существа, которого в своей вере он именует Богом. В этом заключается важнейшая истина любой религии. Что же касается требований, предъявляемых этой силой или существом к человеку в ответ на заботу и окончательное спасение, то нет двух религий, которые придерживались бы одинаковых взглядов; фактически, все они в той или иной мере расходятся во мнениях.
Най-висшето доказателство за реалността и ефективността на религията се заключава във факта на човешкия опит, а именно - в това, че плашливия и подозрителен по природа човек, по рождение надарен със силен инстинкт за само съхранение и жадуващ спасение след смъртта, е готов напълно да довери своите най-дълбоки интереси по отношение на настоящата и бъдещата опека и ръководство на тази сила и същество, което в своята вяра той именува Бог. В това се заключава най-важната истина за всяка религия. Що се отнася до изискванията, предявявани от тази сила или същество към човека в отговор на грижата и окончателното спасение, то няма две религии, които са се придържали към еднакви възгледи, фактически, всички те в една или друга степен се разделят в мненията.
Оценивая статус любой религии на эволюционной лестнице, лучшим критерием для суждения о ней могут быть ее нравственные взгляды и этические нормы. Чем выше тип религии, тем больше взаимное поощрение, с одной стороны, религии и, с другой, постоянно совершенствующейся социальной морали и этической культуры. Мы не можем судить о религии по состоянию сопутствующей цивилизации; более верный путь оценки истинной природы цивилизации - посмотреть на нее через призму чистоты и благородства ее религии. Многие из самых замечательных религиозных учителей были практически неграмотными. Мудрость мира необязательна для спасительной веры в вечные реальности.
Оценявайки статуса на коя да е религия на еволюционната стълбица, най-добър критерий за съжденията за нея може да бъдат нейните нравствени възгледи и етически норми. Колкото е по-висш типът на религията, толкова е по-голямо взаимното поощряване, от една страна, религията и, от другата, постоянно усъвършенствуващия се социален морал и етическа култура. Ние не може да съдим за религията по състоянието на съпътстващата цивилизация; по-верния път за оценка на истинската природа на цивилизацията - е да се погледне на нея през призмата на чистотата и благородството на нейната религия. Много от най-забележителните религиозни учители били практически неграмотни. Мъдростта на света не е задължителна за спасителната вяра във вечната реалност.
Отличия между религиями разных эпох целиком определяются тем, что люди по-разному понимают реальность и неодинаково воспринимают нравственные ценности, этические отношения и духовные реальности.
Разликите между религиите от различните епохи изцяло се определят от това, че хората по-различен начин разбират реалността и нееднакво възприемат нравствените ценности, етическите отношения и духовните реалности.
Этика есть вечное социальное или расовое зеркало, достоверно отражающее незаметный, в принципе, внутренний духовный и религиозный прогресс. Человек всегда думал о Боге, пользуясь лучшими известными ему категориями - своими глубочайшими идеями и высочайшими идеалами. Даже историческая религия всегда создавала свои концепции Бога на основе высочайших признанных ценностей. Каждое разумное создание называет Богом лучшую и высшую известную ему сущность.
Етиката е вечното социално или расово огледало, достоверно отразяващо незабележимият, по принцип, вътрешен и религиозен прогрес. Човекът винаги е мислил за Бога, ползувайки се от най-добрите известни му категории - своите най-дълбоки идеи и височайши идеали. Даже историческата религия винаги е създавала своите концепции за Бога на основата на най-височайшите признати ценности. Всяко разумно създание назовава Бог най-добрата и най-висшата известна на него същност.
Page 1128
Всякий раз, когда религия сводилась к рассудочным категориям и интеллектуальным выражениям, она позволяла себе критиковать цивилизацию и эволюционный прогресс, оценивая их в соответствии со своими собственными критериями этической культуры и морального прогресса.
Всеки път, когато религията се е свеждала към разсъдъчни категории и интелектуални изразявания, тя е позволявала на себе си да критикува цивилизацията и еволюционния процес, оценявайки ги в съответствие със своите собствени критерии за етическата култура и моралния прогрес.
Хотя личная религия предшествует эволюции человеческой морали, приходится признать, что институциональная религия неизменно отставала от постепенно изменявшихся нравов человеческих рас. Организованная религия доказала свою консервативную медлительность. Пророки обычно вели людей вперед по пути религиозного развития; теологи обычно сдерживали их. Ввиду того, что религия связана с внутренним, или личным, опытом, она неспособна существенно опережать интеллектуальную эволюцию рас.
Макар личната религия да предшествува еволюцията на човешкия морал, налага се да се признае, че институционалната религия неизменно е изоставала от постепенно изменящите се нрави на човешките раси. Организираната религия е доказала своята консервативна мудност. Пророците обикновено са водели хората напред по пътя на религиозното развитие; теологията обикновено ги е сдържала. В предвид на това, че религията е свързана с вътрешния, или личния, опит, тя е неспособна съществено да изпревари интелектуалната еволюция на расите.
Однако религия никогда не улучшается обращением к так называемым чудесам, тяга к которым - это возврат к примитивным религиям магии. Истинная религия не имеет никакого отношения к мнимым чудесам, и богооткровенная религия никогда не ссылается на чудеса в подтверждение своей полномочности. Религия всегда произрастает из личного опыта и опирается на него. И высочайшая земная религия, жизнь Иисуса, была именно таким личным опытом: человек - смертный человек - ищущий Бога и обретающий его во всей полноте в течение одной короткой жизни во плоти; и в этом же человеческом опыте появился Бог, ищущий человека и обретающий его к полному удовлетворению совершенной души, характеризуемой бесконечной верховностью. Такова высочайшая из религий, раскрытых во вселенной Небадон, - земная жизнь Иисуса Назарянина.
Обаче религията никога не се подобрява от обръщането към така наречените чудеса, тягата към които - е възврат към примитивната религия на магията. Истинската религия няма никакво отношение към мнимите чудеса, и богооткровената религия никога не се осланя на чудеса в потвърждение на своята пълномощност. Религията винаги произраства от личния опит и се опира на него. И най-височайшата земна религия, живота на Иисус, бил именно такъв личен опит: човек - смъртен човек - търсещ Бога и откриващ го в цялата пълнота в течение на един кратък живот в плът; и в този същия човешки опит се появил Бог, търсещ човека и откриващ го към пълното удовлетворение на съвършената душа, характеризирайки безкрайната върховност. Такава е най-височайшата от религиите, разкрити във вселената Небадон, - земния живот на Иисус Назарянина.
[Представлено Мелхиседеком Небадона.]
[Представено от Мелхиседекът на Небадон.]
Page 1129