Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 101. ИСТИНСКА ПРИРОДА НА РЕЛИГИЯТА
КАК вид человеческого опыта, религия охватывает и первобытное рабство, на которое эволюционирующего дикаря обрекает его страх, и возвышенную, прекрасную свободу, которую приносит вера цивилизованных смертных, обладающих высшим сознанием своего статуса детей вечного Бога.
КАТО вид човешки опит, религията обхваща и първобитното робство, на което еволюиращия дивак обрича неговия страх, и възвишената, прекрасна свобода, която принася вярата на цивилизованите смъртни, притежаващи висше съзнание за своя статус като деца на вечния Бог.
Религия является предшественницей развитой этики и нравственности, возникающих в процессе постепенной социальной эволюции. Однако как таковая, религия не есть чисто моральное движение, хотя этический и моральный импульс человеческого общества оказывает огромное воздействие на внешние и социальные проявления религии. Религия всегда воодушевляет эволюционирующую человеческую природу, но она не является секретом этой эволюции.
Религията се явява предшественица на развитата етика и нравственост, възникващи в процеса на постепенна социална еволюция. Обаче като такава, религията не е чисто морално движение, макар естетическия и морален импулс в човешкото общество да оказват огромно въздействие на външните и социални проявления на религията. Религията винаги въодушевява еволюиращата човешка природа, но тя не се явява секрета на тази еволюция.
Религия - убежденность и вера личности - всегда торжествует над поверхностной и противоречивой логикой отчаяния, порожденной неверующим материальным разумом. Истинный и подлинный внутренний голос, тот "истинный свет, освещающий каждого человека, который появляется в этом мире", действительно существует. И это духовное руководство отличается от этического побуждения человеческого сознания. Чувство религиозной уверенности есть нечто большее, чем эмоциональное чувство. Религиозная уверенность выходит за пределы доводов интеллекта и даже логики философии. Религия является верой, доверием и уверенностью.
Религията - убедеността и вярата в личността - винаги тържествуват над повърхностната и противоречива логика на отчаянието, породена от невярващия материален разум. Истинският и действителен вътрешен глас, този "истински съвет, осветяващ всеки човек, който се е появил в този свят", действително съществува. И това духовно ръководство се отличава от етическото пробуждане на човешкото съзнание. Чувството на религиозна увереност е нещо повече, отколкото емоционалното чувство. Религиозната увереност излиза зад пределите на доводите на интелекта и даже зад логиката на философията. Религията се явява вяра, доверие и увереност.
1. ИСТИНСКА РЕЛИГИЯ
Истинная религия не есть система философского вероучения, к которой можно прийти логическим путем и которую можно обосновать естественными доказательствами. Не является она и фантастическим и мистическим опытом неописуемых экстатических чувств, доступных только романтическим приверженцам мистицизма. Религия не есть продукт рациональных обоснований, однако - при взгляде изнутри - она вполне обоснованна. Религия не является производным логических посылок человеческой философии, однако - как нравственный опыт - она полностью логична. Религия есть переживание божественности в сознании эволюционного нравственного существа. Она выражает истинный опыт вечных реальностей времени, духовное удовлетворение создания еще при жизни во плоти.
Истинската религия не е система на философско вероучение, към която може да се достигне по логически път и която може да бъде обоснована с естествени доказателства. Не се явява тя е фантастичен и мистичен опит от неописуеми екстатически чувства, достъпни само за романтичните привърженици на мистицизма. Религията не е продукт на рационални обоснования, обаче - при поглед от вътре - тя е напълно обоснована. Религията не се явява производна от логическите предпоставки на човешката философия, обаче - като нравствен дълг - тя напълно е логична. Религията е преживяване на божествеността в съзнанието на еволюционното нравствено същество. Тя изразява истинският опит от вечните реалности на времето, духовното удовлетворение на създанието още при живота в плът.
Настройщик Сознания не располагает каким-либо особым механизмом, посредством которого он добивается самовыражения. Не существует какой-либо мистической религиозной способности к восприятию или выражению религиозных чувств. Такой опыт становится возможным благодаря естественному, предопределенному механизму смертного разума. И в этом заключается одно из объяснений трудности, с которой сталкивается Настройщик при непосредственном общении с материальным разумом местом его постоянного пребывания.
Настройчикът на Съзнанието не разполага с какъвто и да било особен механизъм, посредством който той постига самоизразяване. Не съществува каквато и да била мистична религиозна способност към възприемане или изразяване на религиозни чувства. Такъв опит става възможен благодарение на естествения, предопределен механизъм на смъртния разум. И в това се заключава едно от обясненията на трудностите, с които се сблъсква Настройчикът при непосредственото общуване с материалния разум в мястото на неговото постоянно обитаване.
Божественный дух устанавливает связь со смертным человеком не в сфере чувств или эмоций, а в области высшего и наиболее одухотворенного мышления.
Божественият дух установява връзка със смъртния човек не в сферата на чувствата или емоциите, а в областта на най-висшето и най-много одухотворено мислене.
Именно ваши мысли, а не чувства, ведут вас к Богу. Божественную сущность можно увидеть только глазами разума. Однако тот разум, который действительно постигает Бога - слышит внутреннего Настройщика - есть разум чистый. "Без святости никто не увидит Господа". Всё это внутреннее духовное общение именуется духовной проницательностью. Такой религиозный опыт является следствием совокупного влияния на разум Настройщика и Духа Истины, функционирующих и воздействующих в среде идей, идеалов, прозрений и духовных устремлений эволюционирующих Божьих сынов.
Именно вашите мисли, а не чувства, водят вас към Бога. Божествената същност може да бъде видяна само с очите на разума. Обаче този разум, който действително постига Бога - чува вътрешния Настройчик - е чистият разум. "Без святост никой няма да види Господа". Всичкото това вътрешно духовно общуване се нарича духовна проницателност. Такъв религиозен опит се явява следствие от съвкупното влияние на разума на Настройчика и Духа на Истината, функциониращи и въздействуващи в средата на идеите, идеалите, прозренията и духовните стремления на еволюиращите Божи синове.
Следовательно, религия живет и развивается не за счет зрения и чувств, а за счет прозрения и веры. Она заключается не в открытии новых фактов или обретении уникального опыта, а в открытии новых - духовных - значений уже известных человечеству фактов. Высший религиозный опыт не зависит от предшествующего проявления веры, следования традиции или подчинения авторитету. Не является религия и порождением возвышенных чувств и чисто мистических переживаний. Скорее, она представляет собой глубочайший, действительный опыт духовного общения с воздействующими на человека духовными сущностями, пребывающими в человеческом разуме. И в той мере, в какой подобный опыт определим в терминах психологии, религия есть просто опыт переживания реальности веры в Бога в качестве реальности такого чисто личного опыта.
Следователно, религията живее и се развива не за сметка на виждането и чувствата, а за сметка на прозренията и вярата. Тя се заключава не в откриване на нови факти или придобиване на уникален опит, а в откриването на нови - духовни - значения на вече известните на човечеството факти. Висшият религиозен опит не зависи от предшестващото появяване на вяра, следване на традиция или подчинение на авторитет. Не се явява религията и плод на възвишени чувства и чисто мистични преживявания. По-скоро, тя представлява по себе си най-дълбокият, действителен опит от духовното общуване с въздействащите на човека духовни същности, пребиваващи в човешкия разум. И в тази степен, в която подобен опит е определим в термините на психологията, религията е просто опит за преживяване реалността на вярата в Бога в качеството на реалност на такъв чисто личен опит.
Хотя религия не есть продукт рационалистических спекуляций материальной космологии, она, тем не менее, является результатом всецело умственного постижения, берущего начало в опыте человеческого разума. Религия не рождается ни из мистического созерцания, ни из отдельных размышлений, хотя она всегда остается в большей или меньшей степени загадкой, извечно неопределимой и необъяснимой в терминах чисто интеллектуальных обоснований и философской логики. Жемчужины истинной религии зарождаются в области нравственного сознания человека и проявляются в процессе роста его духовной проницательности - той способности человеческой личности, которая появляется благодаря присутствию раскрывающего Бога Настройщика Сознания в жаждущем Бога смертном разуме.
Макар религията да не е продукт на рационалистически спекулации на материалната космология, тя, още повече, се явява резултат от всецяло умствено постижение, взимащо своето начало в опита на човешкия разум. Религията не се ражда нито от мистично съзерцание, нито от отделни размишления, макар тя винаги да си остава в по-голяма или по-малка степен загадка, извечно неопределима и необяснима в термините на чисто интелектуалните обоснования и философската логика. Бисерните перли на истинската религия се зараждат в областта на нравственото съзнание на човека и се проявяват в процеса на растежа на неговата духовна проницателност - тази способност на човешката личност, която се появява благодарение на присъствието на разкриващия Бога Настройчик на Съзнанието в жадуващия Бога смъртен разум.
Вера объединяет нравственную проницательность со способностью сознательно различать ценности, а предшествующее раннее эволюционное чувство долга завершает родословную истинной религии. Со временем религиозный опыт проявляется в некотором осознании Бога и бесспорной уверенности в спасении верующей личности.
Вярата обединява нравствената проницателност със способността съзнателно да се различат ценностите, а предшествуващото по-рано еволюционно чувство за дълг завършва родословната истинска религия. С времето религиозният опит се проявява в известно осъзнаване на Бога и безспорна увереност в спасяването на вярващата личност.
Как видно, природа религиозных устремлений и духовных побуждений не такова, чтобы заставить человека только желать верить в Бога: скорее, их сущность и могущество оставляют в человеке глубокий след - убеждение, что ему следует верить в Бога. Чувство эволюционного долга и обязательства, появляющиеся вследствие озарения, которое приходит вместе с откровением, производят столь глубокое впечатление на нравственную природу человека, что он окончательно достигает того состояния разума и того отношения души, при которых он приходит к выводу, что у него нет права не верить в Бога. Наконец, высокая и сверхфилософская мудрость таких просвещенных и дисциплинированных индивидуумов учит их тому, что сомневаться в Боге или не доверять его добродетели означало бы оказаться неверным по отношению к самой реальной и глубочайшей сущности, содержащейся в человеческом разуме и душе - его божественному Настройщику.
Како е видно, природата на религиозните стремления и духовни подбуждания не е такава, че да застави човека само да желае да вярва в Бога: по-скоро, тяхната същност и могъщество оставя в човека дълбока следа - убеждението, че той следва да вярва в Бога. Чувството за еволюционен дълг и задължения, появяващи се в следствие на озарението, което идва заедно с откровението, произвеждат толкова дълбоко впечатление на нравствената природа на човека, че той окончателно достига до това състояние на разума и до такова отношение на душата, при които той достига към извода, че у него няма право да не вярва в Бог. Най-накрая, високата и свръхфилософска мъдрост на такива просветени и дисциплинирани индивиди ги учи на това, че да се съмняват в Бога или да не се доверяват на неговите добродетели означавало би да се окажат неверни по отношение към самата реалност и най-дълбоката същност, съдържащата се в човешкия разум и душа - неговия божествен Настройчик.
2. ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА РЕЛИГИЯТА
Действительность религии целиком заключается в религиозном опыте обычных разумных людей. И только в этом смысле религию можно отнести к области науки
Действителността на религията изцяло се заключава в религиозния опит на обикновените разумни хора. И само в този смисъл религията може да се отнесе към областта на науката
или психологии. Доказательство того, что откровение есть откровение, заключается всё в том же факте человеческого опыта, в том, что откровение действительно синтезирует внешне различные естественные науки и религиозную теологию в последовательную и логичную философию вселенной - согласованное и непревзойденное объяснение как науки, так и религии, создающее гармонию разума и удовлетворяющее дух, отвечающее в человеческом опыте на те вопросы смертного разума, через которые он стремится узнать, каким образом Бесконечное претворяет свою волю и замыслы в материи, вместе с разумом и применительно к духу.
или психологията. Доказателството на това, че откровението и откровение, се заключава всичко в този факт от човешкия опит, в това, че откровението действително синтезира външните различни естествени науки и религиозна теология в последователна и логична философия на вселената - съгласувано и ненадминато обяснение както на науката, така и на религията, създаващо хармония на разума и удовлетворяващо духа, отговарящо в човешкия опит на тези въпроси на смъртния разум, чрез които той се стреми да узнае, по какъв начин Безкрайното претворява своята воля и замисли в материята, заедно с разума и съответно към духа.
Аргументация есть метод науки; вера является методом религии; логика является испробованным методом философии. Откровение восполняет отсутствие моронтийной точки зрения, предоставляя метод для достижения единства в понимании реальности и отношений вещества и духа благодаря посредничеству разума. Истинное откровение никогда не представляет науку неестественной, религию необоснованной или философию - алогичной.
Аргументацията е метод на науката, вярата се явява метод на религията; логиката се явява изпробван метод на философията. Откровението изпълва отсъствието на моронтийната гледна точка, представлявайки метод за достигане на единство в разбирането на реалността и отношението на веществото и духа благодарение посредничеството на разума. Истинското откровение никога на представя наука като неестествена, религията като необоснована или философията - като алогична.
Опираясь на научные исследования, аргументация может привести назад - через природу - к Первопричине, однако нужна религиозная вера, чтобы преобразовать Первопричину науки в Бога спасения, а для обоснования такой веры и такой духовной проницательности требуется также откровение.
Опирайки се научните изследвания, аргументацията може да приведе назад - чрез природата - към Първопричината, обаче е нужна религиозната вяра, за да се преобразува науката за Първопричината в Бога на спасението, а за обосноваването на такава вяра и на такава духовна проницателност е необходимо също така откровение.
Существуют две основные причины веры в Бога, благоприятствующего человеческому спасению:
Съществуват две основни причини за вярата в Бог, благоприятстващи човешкото спасение.
1. Человеческий опыт - личная уверенность, каким-то образом регистрируемые надежда и доверие, порождаемые внутренним Настройщиком Сознания.
1. Човешкият опит - личната увереност, по някакъв начин регистрираните надежда и доверие, пораждани от вътрешния Настройчик на Съзнанието.
2. Откровение истины - будь то непосредственное личное служение Духа Истины, планетарное посвящение божественных Сынов или письменные откровения.
2. Откровение за истината - било то непосредствено лично служене на Духа на Истината, планетарно посвещение на божествените Синове или писмени откровения.
Наука заканчивает свой поиск причин на гипотезе Первопричины. Религия не останавливается в своем порыве веры до тех пор, пока не обретает уверенности в существовании Бога спасения. Тонкое научное исследование логически предполагает реальность и существование Абсолюта. Религия безраздельно верит в существование и реальность Бога, который благоприятствует спасению личности. То, что оказывается совершенно недоступным метафизике и частично недоступным философии, доступно религии: она подтверждает, что Первопричина в науке и Бог спасения в религии являются одним и тем же Божеством.
Науката завършва своето търсене на причините в хипотезата за Първопричината. Религията на се спира в своя порив да вярва до този момент, докато не придобие увереност в съществуването на Бога на спасението. Тънкото научно изследване логически предполага реалността и съществуването на Абсолюта. Религията неразделно вярва в съществуването и реалността на Бога, който благоприятства спасението на личността. Това, което се оказва съвършено недостъпно за метафизиката и частично недостъпно за философията, е достъпно за религията:тя потвърждава, че Първопричината в науката и Бога на спасението в религията се явяват едно и също Божество.
Аргументация служит доказательством в науке, вера является доказательством в религии, логика - доказательством в философии, однако откровение подтверждается только человеческим опытом. Наука дает знания; религия дает счастье; философия дает единство; откровение подтверждает эмпирическую согласованность этого триединого подхода к вселенской реальности.
Аргументацията служи за доказателство в науката, вярата се явява доказателство в религията, логиката - доказателство във философията, обаче откровението се потвърждава само от човешкия опит. Науката дава знания; религията дава щастие; философията дава единство; откровението потвърждава емпирическата съгласуваност на този триединен подход към вселенската реалност.
Созерцание природы способно раскрыть только Бога природы, Бога движения. В природе обнаруживается только вещество, движение и одушевленность - жизнь. При определенных условиях вещество в сочетании с энергией предстает в виде живых форм, однако в то время как естественная жизнь является непрерывной как явление, она совершенно мимолетна для индивидуальных форм. Природа не дает оснований для логической веры в спасение человеческой личности. Религиозный человек, который находит Бога в природе, уже - и в первую очередь - нашел того же личного Бога в своей собственной душе.
Съзерцанието на природата е способно да разкрие само Бога на природата, Бога на движението. В природата се открива само вещество, движение и одушевеност - живота. При отделни условия веществото в съчетание с енергията се явяват във вид на живи форми, обаче в това време когато естествения живот се явява непрекъсваем като явление, той е съвършено мимолетен за индивидуалните форми. Природата не дава основания за логическа вяра в спасението на човешката личност. Религиозният човек, който намира Бога в природата, вече - и на първо място - е намерил този същия личностен Бог в своята собствена душа.
Вера открывает Бога в душе. Откровение, заменяющее в обычном эволюционном мире моронтийную проницательность, позволяет человеку увидеть в природе того же Бога, которого вера обнаруживает в его душе. Так откровение успешно наводит
Вярата открива Бога в душата. Откровението, заменящо в обикновения еволюционен свят моронтийната проницателност, позволява на човека да види в природата същия този Бог, който вярата открива в неговата душа. Така откровението успешно строи
мосты между материальным и духовным, между созданием и Создателем, между человеком и Богом.
мостове между материалното и духовното, между създанието и Създателя, между човека и Бога.
Действительно, созерцание природы логически указывает на то, что ею управляет разум, что она находится под наблюдением живого существа. Однако это не раскрывает сколько-нибудь удовлетворительным образом личностного Бога. С другой стороны, природа не обнаруживает ничего, что позволяло бы смотреть на нее как на произведение Бога религии. Бога невозможно найти только через природу, но если человек уже нашел Бога, то исследование природы полностью согласуется с более высоким и более духовным толкованием вселенной.
Действително, съзерцанието на природата логически указва на това, че тя се управлява от разум, че тя се намира под наблюдение на живо същество. Обаче това не разкрива колкото и малко удовлетворителен образ на личностния Бог. От друга страна, природата не открива нищо, което би позволявало да се гледа на нея като на произведение от Бога на религията. Бог е невъзможно да бъде намерен само чрез природата, но ако човек вече е намерил Бога, то изследването на природата напълно се съгласува с по-високото и по-духовно тълкуване на вселената.
Как эпохальное явление, откровение периодично; как личный человеческий опыт, оно непрерывно. Божественность действует в личности смертного человека в качестве Настройщика - дара Отца, в качестве Духа Истины - дара Сына и в качестве Святого Духа - дара Вселенского Духа, в то время как все эти три сверхсмертных дара объединяются в эмпирической эволюции человека в служении Бога-Высшего.
Като епохално явление, откровението е периодично; като личен човешки опит, но е непрекъснато. Божествеността действува в личността на смъртния човек в качеството на Настройчика - дара на Отца, в качеството на Духа на Истината - дара на Сина и в качеството на Светия Дух - дара на Вселенския Дух, в това време когато всички тези три свръхсмъртни дара се обединяват в емпирическата еволюция на човека в служенето на Бога-Висш.
Истинная религия есть проникновение в реальность - рожденное в вере дитя смертного сознания, а не просто интеллектуальное восхождение к какой-либо системе догматических доктрин. Истинная религия заключается в опыте того, что "сам Дух подтверждает нашему духу, что мы - дети Божьи". Религия заключается не в теологических утверждениях, а в духовном проникновении и возвышенном доверии души.
Истинската религия е проникновение в реалността - роденото във вярата дете на смъртното съзнание, а не просто интелектуално възхождане към каквато и да било система догматични доктрини. Истинската религия се съдържа в опита на този, който "самия Дух потвърждава нашия дух, че ние - сме деца Божи". Религията се заключава не в теологическите утвърждения, а в духовното проникване и във възвишеното доверие на душата.
Ваша глубочайшая сущность - божественный Настройщик - пробуждает в вас жажду к праведности, уверенное стремление к божественному совершенству. Религия есть осознание в вере этого внутреннего стремления к достижению божественности. Так появляются то доверие и та уверенность души, которые вы будете сознавать как путь спасения - метод сохранения личности и всех тех ценностей, которые вы считаете истинными и добродетельными.
Вашата най-дълбока същност - божествения Настройчик - пробужда във вас жаждата към праведност, уверения стремеж към божествено съвършенство. Религията е осъзнаване във вярата на този вътрешен стремеж към достигане на божествеността. Така се появява това доверие и тази увереност на душата, които вие ще съзнавате като път на спасение - метода за съхраняване на личността и всички тези ценности, които вие считате за истинни и добродетелни.
Осознание религии никогда не зависело и никогда не будет зависеть от большой образованности или искусной логики. Оно заключается в духовной проницательности, и именно в силу этой причины некоторые из величайших религиозных учителей, и даже пророков, порой демонстрировали столь мало мирской мудрости. Религиозная вера в равной мере доступна как образованным, так и необразованным людям.
Осъзнаването на религията никога не е зависело и никога няма да зависи от голямата образованост или изкусна логика. То се заключава в духовната проницателност, и именно по силата на тази причина някои от най-великите религиозни учители, и даже пророци, понякога са демонстрирали толкова малко светска мъдрост. Религиозната вяра в равна степен е достъпна както за образованите, така и за необразованите хора.
Религия всегда должна быть своим собственным критиком и судьей. Ее невозможно изучить, тем более понять, со стороны. Единственной гарантией личного Бога является ваше собственное постижение своей веры в духовные сущности, а также связанного с ними опыта. Никому из ваших товарищей, обладавших аналогичным опытом, не требуется доказательств личности или реальности Бога, в то время как для всех других людей, не обладающих такой же уверенностью в Боге, ни один из возможных доводов не будет полностью убедительным.
Религията винаги е длъжна да бъде свой собствен критик и съдия. Тя е невъзможно да бъде изучена, още повече да бъде разбрана, от страни. Единствената гаранция да личностния Бог се явява вашето собствено постигане на собствената вяра в духовните същности, а така също свързаното с него опит. Никой от вашите другари, притежаващ аналогичен опит, не се нуждае от доказателство за личността или реалността на Бога, в същото това време когато за всички други хора, не притежаващи такава същата увереност, нито един от възможните доводи няма да бъде напълно убедителен.
Психология действительно может пытаться изучать феномены религиозных реакций на социальное окружение, однако у нее нет ни малейшей надежды когда-либо познать действительные внутренние мотивы и воздействие религии. Только теология - область веры и метод откровения - способна на сколько-нибудь разумную оценку природы и содержания религиозного опыта.
Психологията действително може да се опитва да изучава феномените в религиозните реакции на социалното обкръжение, обаче за нея няма ни най-малка надежда някога да познае действителните вътрешни мотиви и въздействие на религията. Само теологията - областта на вярата и метод на откровение - е способна на колкото и малка да е разумна оценка на природата и съдържанието на религиозния опит.
3. СВОЙСТВА НА РЕЛИГИЯТА
Религия столь жизнеспособна, что она сохраняется при отсутствии знаний. Она продолжает жить, несмотря на привнесение ошибочных космологий и ложных философий; она переживает даже хаос метафизики. Во всех этих исторических превратностях религии в ней неизменно сохраняется то, что неотъемлемо от прогресса и сохранения человека: этическая совесть и нравственное сознание.
Религията е толкова жизнеспособна, че тя се съхранява при отсъствие на знания. Тя продължава да живее, независимо от привнесените грешни космологии и лъжливи философии; тя преживява даже хаоса на метафизиката. Във всички тези исторически превратности на религията в нея неизменно се съхранява това, което е неотделимо от прогреса и съхраняването на човека: етическата съвест и нравственото съзнание.
Проницательность веры, или духовная интуиция, есть способность, которой космический разум наделяет человека вместе с Настройщиком Сознания - даром Отца. Духовным разумом - интеллектом души - наделяет Святой Дух, дар Созидательного Духа человеку. Духовной философией - мудростью реальностей духа - наделяет Дух Истины, совместный дар посвященческих Сынов человеческим детям. Координация и взаимосвязь этих духовных способностей образует духовную личность человека в ее потенциальной судьбе.
Проницателността на вярата, или духовната интуиция, е способност, която космическият разум надарява човека заедно с Настройчика на Съзнанието - дар от Отца. Духовният разум - интелекта на душата - надарява Светия Дух, дар на Съзидателния Дух към човека. Духовната философия - мъдростта на реалностите на духа - надарява Духа на Истината, съвместен дар на посвещеническите Синове към човешките деца. Координацията и взаимовръзката на тези духовни способности образуват духовната личност на човека в нейната потенциална съдба.
Именно эта духовная личность, в примитивной и зачаточной форме, переживает естественную смерть плоти, пребывая во владении Настройщика. Эта сложная духовная сущность, в совокупности с человеческим опытом, способна, следуя живому пути, указанному божественными Сынами, и находясь под опекой Настройщика, пережить разрушение материальной индивидуальности разума и материи, когда такое вр†менное партнерство физического и духовного расторгается в связи с прекращением необходимого для жизни движения.
Именно тази духовна личност, в примитивна и зачатъчна форма, преживява естествената смърт на плътта, пребивавайки във владение на Настройчика. Тази сложна духовна същност, в съвкупност с човешкия опит, е способна, следвайки живия път, указан от божествените Синове, и намирайки се под опеката на Настройчика, да преживее разрушаването на материалната индивидуалност на разума и материята, когато такова вр†менно партньорство на физическото и духовното се разтрогва във връзка с прекратяването на необходимото за живота движение.
Через религиозную веру душа человека раскрывает себя и демонстрирует потенциальную божественность своей формирующейся сущности характерным образом, который заставляет смертную личность реагировать на некоторые ситуации, мучительные в интеллектуальном отношении и представляющие собой испытания в социальном плане. Настоящая духовная вера (истинное нравственное сознание) раскрывается в том, что она:
Чрез религиозната вяра душата на човека разкрива себе си и демонстрира потенциалната божественост на своята формираща се същност по характерен начин, който заставя смъртната личност да реагира на някои ситуации, мъчителни в интелектуално отношение и представляващи по себе си изпитания в социален план. Истинската духовна вяра (истинското нравствено съзнание се разкрива в това, че тя:
- побуждает этику и нравы развиваться, несмотря на неблагоприятные наследственные животные наклонности;
- пробужда етиката и нравите се развиват, независимо от неблагоприятните наследствените животински наклонности;
- порождает возвышенное доверие к добродетельности Бога даже перед лицом жестокого разочарования и сокрушительного поражения;
- поражда възвишено доверие към добродетелността на Бога даже пред лицето на жестоко разочарование и съкрушително поражение.
- вырабатывает глубокое мужество и уверенность, несмотря на враждебные природные обстоятельства и физические бедствия;
- изработва дълбоко мъжество и увереност, независимо от враждебните природни обстоятелства и физически бедствия;
- демонстрирует непостижимую уравновешенность и неизменное спокойствие, несмотря на трудноизлечимые заболевания и даже острую физическую боль;
- демонстрира непостижима уравновесеност и неизменно спокойствие, независимо от трудно излечимите заболявания и даже острото физическа болка.
- сохраняет загадочное спокойствие и самообладание, невзирая на дурное отношение и вопиющую несправедливость;
- съхранява загадъчното спокойствие и самообладание, независимо от глупавото отношение и въпиющата несправедливост;
- сохраняет божественную веру в окончательную победу, несмотря на жестокость представляющегося слепым рока и полное безразличие природных сил к человеческому благополучию;
- съхранява божествената вяра в окончателната победа, независимо от жестокостта на изглеждащата сляпа съдба и пълното безразличие на природните сили към човешкото благополучие;
- сохраняет непоколебимую веру в Бога, несмотря на любые логические доказательства противоположного, и успешно противостоит любой другой интеллектуальной софистике;
- съхранява непоколебимата вяра в Бога, независимо от всякакви логически доказателства на противоположното, и успешно противостои на коя да е друга интелектуална софистика;
- продолжает несокрушимо верить в спасение души, несмотря на обманчивые учения ложной науки и мнимые увещевания порочной философии;
- продължава несъкрушимо да вярва в спасението на душата, независимо от измамните учения на лъжливата наука и мнимите увещания на порочната философия;
- живет и торжествует, несмотря на сокрушающее давление сложных и непропорционально развитых цивилизаций современности;
- живее и тържествува, независимо от съкрушаващото налягане на сложните и непропорционално развити цивилизации от съвременността.
- способствует сохранению альтруизма, несмотря на человеческий эгоизм, социальные антагонизмы, промышленную алчность и политические просчеты;
- способства съхраняването на алтруизма, независимо от човешкия егоизъм, социалните антагонизми, промишлената алчност и политическите грешки;
- целенаправленно придерживается возвышенной веры во вселенское единство и божественное руководство, невзирая на смущающее присутствие зла и греха;
- целенасочено се придържа към възвишената вяра във вселенското единство и божествено ръководство, без да се гледа на смущаващото присъствие на злото и греха;
- продолжает, несмотря ни на что, поклоняться Богу. Отваживается заявлять: "Даже если он убьет меня, я буду служить ему".
- продължава, независимо от нищо, да се покланя на Бога. Безстрашието заявява: "Даже ако той ме убие, аз ще му служа".
Следовательно, мы можем судить о божественном духе или духах, пребывающих в человеке, по трем феноменам: во-первых, по его личному опыту -
Следователно, ние можем да съдим за божествения дух или духовете, пребиваващи в човека, по три феномена: първо, по неговия личен опит -
религиозной вере; во-вторых, по откровению - личному и общечеловеческому; и в-третьих, по удивительному проявлению тех необыкновенных и неестественных реакций на его материальное окружение, иллюстрацией которых служат двенадцать вышеизложенных видов духовного отношения в действительных, тяжелых условиях реального человеческого существования. Кроме них есть и другие.
религиозната вяра; второ, по откровението - лично и общочовешко; и трето, по удивителното проявление на тези необикновени и неестествени реакции на неговото материално обкръжение, за илюстрацията на които служат дванадесетте по-горе изложени видове духовно отношение в действителните, тежки условия на реалното човешко съществуване. Освен тях има и други.
Именно такая жизнетворная и энергичная деятельность веры в области религии дает смертному человеку право утверждать, что религиозный опыт - этот венчающий человеческую природу дар - является его личным обладанием и духовной реальностью.
Именно такава животворяща и енергична деятелност на вярата в областта на религията дава на смъртния човек правото да утвърждава, че религиозния опит - този венчаващ човешката природа дар - се явява негово лично притежание и духовна реалност.
4. ОГРАНИЧЕНИЕ НА ОТКРОВЕНИЯТА
Ввиду того, что ваш мир, как правило, не знает истоков - даже истоков физических, - оказалось, что имеет смысл время от времени просвещать вас в области космологии. И это всегда сулило неприятности для будущего. Законы откровения чрезвычайно связывают нас своим запретом на передачу незаслуженного или преждевременного знания. Любой космологии, представленной как часть богооткровенной религии, суждено в кратчайший срок устареть. Поэтому в будущем, знакомясь с таким откровением, люди будут склонны отвергать любой заключенный в нем элемент подлинной религиозной истины из-за ошибок, обнаруженных при буквальном толковании связанной с таким откровением космологии.
В предвид на това, че вашия свят, като правило, не знае изворите - даже физическите извори, - се оказва, че има смисъл от време на време да бъдете просвещавани в областта на космологията. И това винаги обещавало неприятности за бъдещето. Законите на откровението черезвичайно ни свързват със своите забрани за предаване на незаслужено или преждевременно знание. На всяка космология, представена като част от богооткровената религия, е съдено в най-кратък срок да остарее. Затова в бъдещето, запознавайки се с такива откровения, хората ще бъдат склонни да отхвърлят всякой заключен в него елемент на действителната религиозна истина поради грешките, открити при буквалното тълкуване на свързаната с такива откровения космология.
Человечество должно понять, что мы - те, кто принимает участие в раскрытии истины, - ограничены чрезвычайно жесткими инструкциями вышестоящих существ. Мы не вправе излагать научные открытия на тысячу лет вперед. Авторы откровения должны придерживаться тех инструкций, которые являются частью соответствующего мандата. Мы не видим возможности преодолеть эту трудность - ни сейчас, ни когда-либо в будущем. Хотя исторические факты и религиозные истины этой серии откровений останутся в силе на многие века, мы полностью отдаем себе отчет в том, что многие из наших положений, касающихся физических наук, вскоре будут нуждаться в пересмотре в соответствии с дальнейшим развитием науки и новыми открытиями. Уже сейчас мы предвидим эти новые события, однако нам запрещено включать такие неизвестные человеку факты в материалы откровения. Следует со всей определенностью заявить, что откровения не обязательно являются священными. Космология этих откровений не является священной. Она ограничена разрешением, полученным нами для координирования и систематизации современных знаний. В то время как божественная, или духовная, проницательность является даром, человеческая мудрость должна эволюционировать.
Човечеството трябва да разбере, че ние - сме тези, които взимат участие в разкриване на истината, - ограничени черезвичайно от твърдите инструкции на висшестоящите същества. Ние не сме в правото си да излагаме научни открития за хиляда години напред. Авторите на откровенията са длъжни да се придържат към тези инструкции, които се явяват част от съответствуващия мандат. Ние не виждаме възможност да преодолеем тази трудност - нито сега, нито когато и да било в бъдеще. Макар историческите факти и религиозните истини от тази серия откровения да си останат в сила за много векове, ние напълно даваме отчет на себе си в това, че много от нашите положения, отнасящи се до физическите науки, скоро ще се нуждаят от преразглеждане в съответствие с по-нататъшното развитие на науката и новите открития. Вече сега ние предвиждаме тези нови събития, обаче на нас ни е забранено да включваме такива неизвестни на човека факти в материалите на откровенията. Космологията на тези откровения не се явява свещена. Тя е ограничена от разрешението, получено от нас за координиране и систематизация на съвременните знания. В това време когато божествената, или духовната, проницателност се явява дар, човешката мъдрост е длъжна да еволюира.
Истина всегда является откровением: самооткровением, когда она возникает в результате деятельности внутреннего Настройщика; эпохальным откровением, когда она претворяется действием какой-либо иной небесной силы, группы или личности.
Истината винаги се явява откровение: самооткровение, когато тя възниква в резултат от деятелността на вътрешния Настройчик, епохално откровение, когато тя се претворява от действието на някоя друга небесна сила, група или личност.
В конечном счете, религия должна оцениваться по ее плодам - в соответствии с тем, как и в какой степени она демонстрирует свое собственное неотъемлемое божественное совершенство.
В крайна сметка, религията трябва да се оценява по нейните плодове - в съответствие с това, как и в каква степен тя демонстрира своето собствено неотменимо божествено съвършенство.
Истина может быть лишь относительно священной, несмотря на то, что откровение неизменно является духовным явлением. Хотя положения, относящиеся к космологии, никогда не являются священными, такие откровения представляют собой огромную ценность, ибо они хотя бы временно совершенствуют знание за счет следующих факторов:
Истината може да бъде само относително свещена, независимо от това, че откровението неизменно се явява духовно явление. Макар положенията, отнасящи се към космологията, никога да не се явяват свещени, такива откровения представляват по себе си огромна ценности, защото те макар би временно усъвършенствуват знанието за сметка на следните фактори:
1. Устранения путаницы благодаря компетентной ликвидации заблуждений.
1. Отстраняване на бъркотията благодарение на компетентната ликвидация на заблужденията.
2. Согласования фактов и наблюдений - известных или таких, которым предстоит стать известными в ближайшем будущем.
2. Съгласуване на фактите и наблюденията - известните или такива, на които предстои да станат известни в най-близко бъдеще.
3. Восстановления важных утраченных сведений об эпохальных процессах отдаленного прошлого.
3. Възстановяване на важни загубени сведения за епохални процеси в отдалеченото минало.
4. Обеспечения информацией для восполнения важнейших пробелов в знаниях, которые в остальных аспектах являются приобретенными.
4. Обезпечаване на информация за най-важните пропуски в знанията, които в останалите аспекти се явяват придобити.
5. Представления космических сведений в таком ключе, который позволяет высветить духовные учения, содержащиеся в сопровождающем откровении.
5. Предоставяне на космически сведения в такъв ключ, който позволява да се осветят духовните учения, съдържащи се в съпровождащото откровение.
5. РЕЛИГИЯТА, РАЗШИРЕНА С ОТКРОВЕНИЯ
Откровение есть метод, который позволяет экономить несчетные века вынужденного труда - извлечения обретаемых в процессе духовного развития истин и очищения их от ошибок эволюционного развития.
Откровението е метод, който позволява да се икономисат неизброими векове принудителен труд - извличане на придобиваните в процеса на духовно развитие истини и очистване им от грешките на еволюционното развитие.
Наука занимается фактами; религия имеет отношение только к ценностям. С помощью просвещенной философии разум стремится объединить значения как фактов, так и ценностей, благодаря чему он приходит к концепции всецелой реальности. Помните, что наука является областью знания, философия - сферой мудрости, а религия - областью опыта веры. Тем не менее религия существует в двух фазах проявления:
Науката се занимава с фактите; религията има отношение само към ценностите. С помощта на просветената философия разумът се стреми да обедини значенията като факти, така и ценностите, благодарение на което той идва към концепцията да всецялата реалност. Помнете, че науката се явява област на знанията, философията - сфера на мъдростта, а религията - област на опита от вярата. Още повече религията съществува в две фази на проявление:
1. Эволюционная религия. Опыт примитивного поклонения, религия, которая является производным разума.
1. Еволюционна религия. Опитът на примитивно поклонение, религия, която се явя производна на разума.
2. Богооткровенная религия. Вселенское мировоззрение, которое есть производное духа; уверенность и вера в сохранение вечных реальностей, спасение личности и грядущее обретение космического Божества, чье предназначение сделало всё это возможным. Богооткровенная религия является частью вселенского плана, который заключается в том, что рано или поздно эволюционной религии суждено претерпеть духовное расширение за счет откровения.
2. Богооткровена религия. Вселенският мироглед, който е производен на духа; увереност и вяра в съхраняване на вечните реалности, спасение на личността и грядущо намиране на космическото Божество, чието предназначение е направило всичко това възможно. Богооткровената религия се явява част от вселенския план, който се заключава в това, че рано или късно на еволюционната религия е съдено да претърпи духовно разширение за сметка на откровение.
Как наука, так и религия начинают с допущения некоторых общепринятых основ для логических построений. Поэтому философия также должна начинать свой путь с признания реальности трех вещей:
Както науката, така и религията започват с допускането на някои общоприето основи за логическите построявания. За това философията също така трябва да започне своя път с признаване реалността на три неща:
1. Материального тела.
1. Материалното тяло.
2. Сверхматериального аспекта человека - души или его внутреннего духа.
2. Свръхматериалният аспект на човека - душата или неговия вътрешен дух.
3. Человеческого разума - механизма взаимообщения и взаимосвязи духа и вещества, области материального и области духовного.
3. Човешкият разум - механизма на взаимно общуване и взаимовръзката на духа и веществото, областта на материалното и областта на духовното.
Ученые собирают факты, философы координируют идеи, пророки возвышают идеалы. Чувства и эмоции суть неизбежные спутники религии, однако они не являются религией. Религия может быть ощущением опыта, но она едва ли является опытом ощущения. Ни логика (рационализация), ни эмоция (чувство) не являются неотъемлемой частью религиозного опыта, хотя обе они могут быть по-разному связаны с верой при углублении духовного проникновения в реальность, причем всё это происходит в соответствии со статусом и особенностями темперамента индивидуального разума.
Учените събират фактите, философите координират идеите, пророците възвишават идеалите. Чувствата и емоциите в същност са неизбежни спътници на религията, обаче те не се явяват религията. Религията може да бъде усещането за опита, но тя едва ли се явява опит от усещането. Нито логиката (рационализацията), нито емоцията (чувството) не се явяват неотменима част на религиозния опит, макар двете те могат да бъдат по различен начин свързани с вярата при задълбочаване на духовното проникване в реалността, при което всичко това произтича в съответствие със статуса и особеностите в темперамента на индивидуалния разум.
Эволюционная религия есть творение вспомогательного духа разума, относящегося к локальной вселенной и ответственного за создание и развитие в эволюционирующем человеке способности к поклонению. Такие примитивные религии имеют непосредственное отношение к этике и морали - чувству человеческого долга. Они основаны на фундаменте совести и ведут к упрочению относительно этических цивилизаций.
Еволюционната религия е творение на спомагателния дух на разума, отнасящ се към локалната вселена и отговорен за създаване и развитие в еволюиращия човек на способността към поклонение. Такива примитивни религии имат непосредствено отношение към етиката и морала - чувството за човешкия дълг. Те са основани на фундамента на съвестта и водят към укрепване на относително етическите цивилизации.
Религии, раскрываемые лично, появляются при содействии посвященческих духов, представляющих три лица Райской Троицы, и они прежде всего связаны с распространением истины. Эволюционная религия доводит до сознания индивидуума идею личного долга; богооткровенная религия делает всё больший акцент на любви, золотом правиле.
Религиите, разкривани лично, се появяват при съдействие на посвещеническите духове, представляващи трите лица на Райската Троица, и те преди всичко са свързани с разпространение на истината. Еволюционната религия довежда до съзнанието в индивида на идеята за личния дълг; Богооткровената религия прави все по-голям акцент на любовта, златното правило.
Эволюционная религия основана только на вере. Откровение дает дополнительную уверенность, ибо оно опирается на расширенное изложение истин, раскрывающих божественность и реальность, а также на еще более ценное свидетельство действительного опыта, который накапливается в результате практического союза эволюционной веры и богооткровенной истины. Такой практический союз человеческой веры и божественной истины является признаком характера, уверенно идущего к действительному обретению моронтийной личности.
Еволюционната религия е основана само на вярата. Откровението дава допълнителна увереност, защо то се опира на разширеното излагане на истини, разкриващи божествеността и реалността, а така също на още по-ценното свидетелство на действителния опит, който се натрупва в резултат от практическия съюз на еволюционната вяра и богооткровената истина. Такъв практически съюз на човешката вяра и божествената истина се явява признак на характера, уверено вървящ към действително придобиване на моронтийна личност.
Эволюционная религия дает убежденность, проистекающую из веры, и уверенность, порождаемую сознанием; богооткровенная религия - в дополнение к убежденности веры - дает ту истину, которая присуща живому эмирическому познанию реальностей откровения. Третья ступень в религии - или третья фаза в опыте религии - имеет отношение к моронтийному состоянию, углубленному постижению моты. Истины богооткровенной религии продолжают расширяться по мере продвижения по моронтийному пути; вы будете всё глубже постигать истины, раскрывающие высшие ценности, божественные добродетели, вселенские отношения, вечные реальности и предельные цели.
Еволюционната религия дава убедеността, произтичаща от вярата, и увереността, пораждана от съзнанието; богооткровената религия - в допълнение към убедеността на вярата - дава тази истина, която е присъща на живото емпирическо познание на реалността на откровението. Третата степен в религията - или третата фаза в опита на религията - има отношение към моронтийното състояние, задълбоченото постигане на мота. Истината в богооткровената религия продължава да се разширява по степента на придвижване по моронтийния път ; вие все по-дълбоко ще постигате истините, разкриващи висшите ценности, божествените добродетели, вселенските отношения, вечните реалности и пределните цели.
По мере прохождения моронтийного пути уверенность, порождаемая истиной, всё больше заменяет собой уверенность, проистекающую из веры. Когда вы будете окончательно приняты в действительный духовный мир, уверенность, являющаяся следствием чисто духовной проницательности, будет действовать вместо веры и истины - или, скорее, вместе с ними, дополняя эти прежние методы обретения личностной уверенности и накладываясь на них.
По степента на преминаване по моронтийния път увереността, пораждана от истината, все повече заменя със себе си увереността, произтичаща от вярата. Когато вие бъдете окончателно приети в действителния духовен свят, увереността, явяваща се следствие от чисто духовната проницателност, ще действува вместо вярата и истината - или, по-скоро, заедно с тях, допълвайки тези предишни методи на откриване на личната увереност и апликирайки се на тях.
6. РАСТЯЩ РЕЛИГИОЗЕН ОПИТ
Моронтийная фаза богооткровенной религии связана с опытом продолжения жизни, и ее великим побуждением является достижение духовного совершенства. Сюда входит также высший мотив поклонения вместе с побудительным призывом к расширению этического служения. Моронтийная проницательность выражается в постоянно растущем осознании Семичастного, Высшего и даже Предельного.
Моронтийната фаза в богооткровената религия е свързана с опита от продължаването на живота, и неговото велико подбуждане се явява достигането на духовно съвършенство. Тук влиза също така мотива за поклонение заедно с подбудителния призив към разширяване на етическото служене. Моронтийната проницателност се изразява в постоянно растящото осъзнаване на Седмочастния, Висшия и даже Пределния.
В течение всего накопления религиозного опыта, начиная с его древнейшего зарождения на материальном уровне и вплоть до времени обретения полного духовного статуса, Настройщик остается тайной личного претворения реальности существования Высшего; тот же самый Настройщик хранит и тайны вашей веры в трансцендентальное обретение Предельного. Эмпирическая личность эволюционирующего человека, объединенная с заключенной в Настройщике сущностью экзистенциального Бога, создает потенциальную возможность завершения высшего существования и по сути является основой для сверхконечного возникновения трансцендентальной личности.
В течение на цялото натрупване на религиозния опит, започвайки с неговото най-древно зараждане на материално ниво и чак до времето на придобиване на пълен духовен статус, Настройчика си остава тайна на личното претворяване реалността на съществуванието на Висшия; този същия Настройчик съхранява и тайните на вашата вяра в трансцеденталното придобиване на Пределния. Емпирическата личност на еволюиращия човек, обединена със съдържащата се в Настройчика същност на екзистенциалния Бог, създава потенциална възможност за завършване на висшето съществуване и по същността се явява основа за свръхкрайното възникване на трансцеденталната личност.
Нравственная воля включает решения, исходящие из аргументированного знания, расширенные мудростью и утвержденные религиозной верой. Такие решения суть акты нравственной природы, свидетельствующие о существовании нравственной личности - предшественника моронтийной личности и, в конечном счете, истинного духовного статуса.
Нравствената воля включва решенията, произхождащи от аргументираното знание, разширяването на мъдростта и утвърждаване на религиозната вяра. Такива решения са същност на актовете на нравствената природа, свидетелствуващи за съществуването на нравствената личност - предшественика на моронтийната личност и, в крайна сметка, истинския духовен статус.
Эволюционный тип знания есть лишь накопление протоплазменного материала памяти; он является наиболее примитивной формой сознания у созданного существа. Мудрость включает идеи, сформулированные с использованием протоплазменной
Еволюционния тип знание е само натрупване на протоплазмен материал на паметта; той се явява най-примитивната форма на съзнание у създаденото същество. Мъдростта включва идеи, формулирани с използването на протоплазмената
памяти в процессе ассоциации и рекомбинации, и такие явления отличают человеческий разум от чисто животного разума. Животные обладают знаниями, однако только человеку присуща мудрость. Истина становится доступной наделенному мудростью индивидууму благодаря посвящению такому разуму духовных сущностей Отца и Сынов - Настройщика Сознания и Духа Истины.
памет в процеса на асоциация и рекомбинация, и такива явления отличават човешкия разум от чисто животинския разум. Животните притежават знания, обаче само за човека е присъща мъдростта. Истината става достъпна за надарения с мъдрост индивид благодарение посвещението на такъв на духовните същности на Отца и Синовете - Настройчика на Съзнанието и Духа на Истината.
Во время посвящения на Урантии Христос Михаил находился под властью эволюционной религии вплоть до своего крещения. С момента крещения и вплоть до распятия он продолжал свой труд под объединенным началом эволюционной и богооткровенной религий. С утра в день воскресения и вплоть до вознесения он прошел многочисленные фазы моронтийной жизни, предназначенные для перехода смертных из мира материи в мир духа. После вознесения Михаил достиг совершенства в опыте Верховности - реализации Высшего. И будучи единственным существом в Небадоне, обладающим неограниченной способностью к опытному постижению реальности Высшего, он сразу же достиг высшего статуса - положения полновластного правителя в своей локальной вселенной и по отношению к ней.
Във времето на своето посвещение на Урантия Христос Михаил се намирал под властта на еволюционната религия чак до своето кръщение. От момента на кръщението и чак до разпятието той продължил своя труд под обединеното начало на еволюционната и богооткровената религия. От утрото в деня на възкресението и чак до възнасянето той преминал многочислените фази на моронтийния живот, предназначени за прехода на смъртните от света на материята в света на духа. След възнасянето Михаил достигнал съвършенство в опита на Върховността - реализацията на Висшия. И бидейки единственото същество в Небадон, притежаващо неограничена способност към опитно постигане на реалността на Висшия, той веднага също е достигнал най-висшия статус - положението на пълновластен управител във своята локална вселена и по отношение към нея.
Что касается человека, то грядущее слияние и проистекающее из этого единство с внутренним Настройщиком - синтез личности человека с сущностью Бога - делает его, в потенциале, живой частицей Бога-Высшего и дает этому некогда смертному существу вечное наследственное право бесконечного стремления к завершенности вселенского служения Высшему и вместе с Высшим.
Що се отнася до човекът, то грядущото сливане и произтичащите от това единство с вътрешния Настройчик - синтез на личността на човека със същността на Бога - го прави, като потенциал, жива частица на Бога-Висш и дава на това някога смъртно същество вечно наследствено на безкрайния стремеж към завършеност на вселенското служене на Висшия и заедно с Висшия.
Откровение учит смертного человека, что для того, чтобы начать грандиозное и увлекательное путешествие в пространстве с помощью прогресса во времени, ему следует сначала организовать знания в идеи-решения, а затем поручить мудрости неустанно трудиться над благородной задачей превращения абстрактных идей во всё более практические и, тем не менее, возвышенные идеалы - такие концепции, которые столь разумны как идеи и столь логичны как идеалы, что Настройщик берется за такое их сочетание и одухотворение, при котором их мог бы ассоциировать конечный разум, причем ассоциировать настолько, чтобы они могли стать действительным человеческим дополнением, готовым, таким образом, к действию Духа Истины Сынов - пространственно-временных проявлений истины Рая, всеобщей истины. Координация идей-решений, логических идеалов и божественных истин составляет праведность характера - предпосылку допуска смертного существа к неизменно расширяющимся и всё более духовным реальностям миров моронтии.
Откровението учи смъртния човек, че за това, за да започне грандиозното и увлекателно пътешествие в пространството с помощта на прогреса във времето, за него следва от начало да организира знанията в идеи-решения, а след това да поръча на мъдростта неуморно да се труди над благородната задача за превръщането на абстрактните идеи във все по-практически и, още повече, възвишените идеали - такива концепции, които са толкова разумни като идеи и толкова логични като идеали, че Настройчикът се хваща за такова тяхно съчетание и одухотворение, при които те биха могли да бъда асоциирани от крайния разум, при което да се асоциират до толкова, че те да могат да станат действително човешко допълнение, готово по такъв начин, към действието на Духа на Истината на Синовете - пространствено-времевите проявления на истината от Рая, всеобщата истина. Координацията на идеите-решения, логическите идеали и божествените истини съставляват праведността на характера - предпоставката за допускане на смъртното същество към неизменно разширяващите се и все по-духовни реалности на световете от моронтия.
Учения Иисуса стали первой урантийской религией, в которой гармоничное сочетание знания, мудрости, веры, истины и любви осуществилось с такой всеохватностью, что позволило одновременно и полностью обеспечить временной покой, интеллектуальную уверенность, нравственную просвещенность, философскую устойчивость, этическую чувствительность, богосознание и твердую уверенность в продолжении личной жизни. Вера Иисуса указала путь к окончательному спасению людей - предельному достижению смертных во вселенной ибо она обеспечивала следующее:
Ученията на Иисус станали първата урантийска религия, в която хармоничното съчетание на знания, мъдрост, вяра, истина и любов се осъществили с такава всеобхватност, което позволило едновременно и напълно да се обезпечи временен покой, интелектуална увереност, нравствена просветеност, философска устойчивост, етическа чувствителност, богосъзнание и твърда увереност в продължението на личния живот. Вярата на Иисус указала пътя към окончателното спасение на хората - пределното достижение на смъртните във вселената защото тя е обезпечила следното:
1. Спасение от материальных оков в личном претворении сыновства по отношению к Богу, который есть дух.
1. Спасение от материалните окови в личното претворяване на синовността по отношение към Бога, който е дух.
2. Спасение от интеллектуальных уз: человек должен знать истину, и истина призвана сделать его свободным.
2. Спасение от интелектуалните връзки: човекът е длъжен а знае истината, и истината е призвана да го направи свободен.
3. Спасение от духовной слепоты - человеческую реализацию товарищества смертных существ и свойственное моронтийным существам осознание братства всех вселенских созданий; обнаружение духовной реальности и раскрытие добродетели духовных ценностей в помощи и служении.
3. Спасение от духовна слепота - човешката реализация на другарството на смъртните същества и присъщото за моронтийните същества осъзнаване на братството на всички вселенски създания; откриване на духовната реалност и разкриване добродетелите на духовните ценности в помощта и служенето.
4. Спасение от неполноты "я" через достижение духовных уровней вселенной и конечную реализацию гармонии Хавоны и совершенства Рая.
4. Спасението от непълнотата на "аз" чрез достигане на духовните нива във вселената и крайната реализация в хармонията на Хавона и съвършенството в Рая.
5. Спасение от "я": освобождение от ограничений самосознания через достижение космических уровней Высшего разума и за счет координации с достижениями всех остальных самосознающих существ.
5. Спасението от "аз" освобождаване от ограниченията на самосъзнанието чрез достигане на космическите нива на Висшия разум и за сметка на координирането с достиженията на всички останали самосъзнаващи същества.
6. Спасение от времени: достижение вечной жизни, - нескончаемого движения вперед в осознании Бога и служении ему.
6. Спасение от времето: достигане на вечен живот, - нескончаемо движение напред в осъзнаване на Бога и служенето му.
7. Спасение от конечного: достижение единства с Божеством в Высшем и через него, создающее возможность трансцендентального открытия Предельного на постзавершительных уровнях абсонитного.
7. Спасение от крайното: достигане на единството с Божеството във Висшия и чрез него, създаващия възможността за трансцедентално откриване на Пределния на постзавършителните нива на абсонитния.
Такое семичастное спасение эквивалентно завершенности и совершенству реализации предельного опыта Всеобщего Отца. И всё это потенциально содержится в реальности веры, присущей религиозному опыту человека. Это возможно потому, что вера Христа использовала и раскрывала реальности, выходившие даже за рамки предельного. Вера Иисуса приближалась к статусу вселенского абсолюта настолько, насколько такой феномен возможен в эволюционирующем пространственно-временном космосе.
Такова седмочастно спасение е еквивалентно на завършеността и съвършенството на реализацията в пределния опит на Всеобщия Отец. И всичко това потенциално се съдържа в реалностите на вярата, присъща за религиозния опит на човека. Това е възможно поради това, че вярата на Христа е използвала и разкривала реалности, излизащи даже зад рамките на пределния. Вярата на Иисус се приближавала към статуса на вселенския абсолют дотолкова, доколкото такъв феномен е възможен в еволюиращия пространствено-времеви космос.
Приняв веру Иисуса, смертный человек способен предвосхитить во времени реальности вечности. Иисус открыл в человеческом опыте Конечного Отца, и его смертные братья во плоти могут, следуя за ним, приобрести такой же опыт открытия Отца. Даже в своем нынешнем статусе они способны достичь в этом опыте такого же удовлетворения, какого достиг Иисус в своем статусе. После завершающего посвящения Михаила, во вселенной Небадон произошла актуализация новых потенциалов, одним из которых стал новый свет, озаривший путь, ведущий всех существ к Отцу, - путь, который могут преодолеть даже смертные из плоти и крови в течение своей изначальной жизни на планетах пространства. Иисус был и есть новый живой путь, встав на который человек может обрести божественное наследство, которое будет принадлежать ему, если только он того захочет. Жизнь Иисуса является неиссякаемой демонстрацией как начал, так и пределов вероисповедного опыта человека, - в том числе божественного человека.
Приемайки вярата на Иисус, смъртният човек е способен да предвъзхити във времето реалностите на вечността. Иисус е открил в човешкия опит Крайния Отец, и неговите смъртни братя в плът могат, следвайки след него, да придобият такъв същия опит на откриване на Отца. Даже в своя днешен статус те са способни да достигнат в този опит същото такова удовлетворение, каквото е достигнал Иисус в своя статус. След завършващото посвещение на Михаил, във вселената Небадон е протекла актуализация на нови потенциали, едни от които е станал нова светлина, отразяващ пътя, водещ всички същества към Отца, - пътя, който могат да преодолеят даже смъртните от плът и кръв в течение на своя изначален живот на планетите от пространството. Иисус е бил и е новият жив път, заставайки на който човек може да намери божественото наследство, което ще му принадлежи, ако само той иска това. Животът на Иисус се явява неизчерпаема демонстрация както на началото, така и на пределите на вероизповедния опит на човека, - в това число на божествения човек.
7. ЛИЧНА ФИЛОСОФИЯ НА РЕЛИГИЯТА
Идея является только теоретическим планом для действия, в то время как положительное решение есть утвержденный план действия. Стереотип есть план действия, принятый без утверждения. Тот материал, из которого строится личная философия религии, извлекается как из внутреннего, так и внешнего опыта индивидуума. Социальный статус, экономические условия, образовательные возможности, нравственные течения, институциональные влияния, политические события, расовые тенденции и религиозные учения соответствующего времени и места - всё это имеет значение при определении личной философии религии. Природный темперамент и интеллектуальные влечения также существенно влияют на тип религиозной философии. Профессия, семья и родственники - всё это влияет на эволюцию личных жизненных ценностей.
Идеята се явява само теоретичен план за действие, в това време когато положителното решение е утвърден план за действие. Стереотипът е план за действие, приет без утвърждение. Този материал, от който се строи личната философия на религията, се извлича както от вътрешния, така и от външния опит на индивида . Социалният статус, икономическите условия, образователните възможности, нравствените течения, институционалните влияния, политическите събития, расовите тенденции и религиозните учения от съответствуващото време и място - всичко това има значение при определяне личната философия на религията. Природният темперамент и интелектуалните влечения също така съществено влияят на типа религиозна философия. Професията, семейството и родствениците - всичко това влияе на еволюцията на жизнените ценности.
Философия религии проистекает из основополагающего роста идей и из эмпирической жизни, причем и то, и другое модифицируется тенденцией к подражанию партнерам. Основательность философских выводов зависит от глубокого, искреннего и проницательного мышления в сочетании с восприимчивостью к значениям и точностью оценок. Моральные трусы никогда не достигают высот философской
Философията на религията произтича от основополагащия ръст на идеите и от емпирическия живот, при което и едното, и другото се модифицират от тенденцията към подражаване на партньорите. Основателността на философските изводи зависят от дълбокото, искреното и проницателно мислене в съчетание с възприемчивостта към значенията и точността на оценката. Моралните страхливци никога не достигат висотите на философската
мысли. Чтобы подняться на новые уровни опыта и попытаться исследовать неизведанные области интеллектуальной жизни, требуется мужество.
мисъл. За да се издигнете на нови нива на опита и да се опитате да изследвате неизследваните области в интелектуалния живот, се изисква мъжество.
И сразу же появляются новые системы ценностей; по-новому определяются принципы и нормы; пересматриваются обычаи и идеалы; достигается некоторая идея личного Бога, которая сопровождается расширяющимися представлениями об отношении к нему.
И веднага също се появяват нови системи на ценности; по новому се определят принципите и нормите; преразглеждат се обичаите и идеалите; достига се до някаква идея за личния Бог, която се съпровожда от разширяващите се представи за отношението към него.
Принципиальное отличие религиозной и нерелигиозной философии жизни заключается в природе и уровне осознанных ценностей, а также в том, что является объектом преданного отношения. Существуют четыре фазы в эволюции религиозной философии. Такой опыт может стать чисто конформистским, подчиняющимся традиции и власти. Или же он может удовлетворяться незначительными достижениями, достаточными лишь для того, чтобы обеспечить устойчивость каждодневного существования, и потому быстро останавливается на этом случайном уровне. Такие смертные считают, что всё образуется само собой. Третья группа поднимается до уровня логической интеллектуальности, где, однако, останавливается в своем развитии вследствие рабской зависимости от культуры. Воистину обидно видеть, как гигантский интеллект прочно удерживается в жестоких тисках культурной кабалы. Столь же печально наблюдать за теми, кто меняет свою зависимость от культуры на материалистические оковы того, что ошибочно именуется наукой. Четвертый уровень философии достигает свободы от любых обычных и традиционных ограничений и решается думать, действовать и жить честно, преданно, бесстрашно и правдиво.
Принципната разлика между религиозната и не религиозна философии за живота се заключава в природата и нивото на осъзнатите ценности, а така също в това, което се явява обект на предано отношение. Съществуват четири фази в еволюцията на религиозната философия. Такъв опит може да се счита за чисто конформистки, подчиняващ се на традициите и властта. Или също той може да се удовлетворява от незначителни достижения, достатъчни само за това, че да обезпечат устойчивост във всекидневното съществуване, и затова бързо се спират на това случайно ниво. Такива смъртни считат, че всичко се образува от само себе си. Третата група се издига до нивото на логическа интелектуалност, където, обаче, се спира в своето развитие в следствие на робската зависимост от културата. Наистина е обидно да се види, как гигантски интелект здраво се удържа в твърдото менгеме на културното робство. Също толкова печално е да се наблюдават тези, които сменят своята зависимост от културата с материалистичните окови на това, което погрешно се нарича наука. Четвъртото ниво на философията достига свободата от всякакви обичайни и традиционни ограничения и се решава да мисли, действува и да живее честно, предано, безстрашно и правдиво.
Пробным камнем любой религиозной философии является ее способность или неспособность различать реальности материального и духовного миров с одновременным осознанием их объединения в интеллектуальных усилиях и социальном служении. Благоразумная философия не смешивает божье с кесаревым. Не признает она в качестве замены религии и эстетический культ, основанный только на чудесах.
Пробен камък на всяка религиозна философия се явява нейната способност или неспособност да различава реалностите на материалния и духовния светове с едновременно осъзнаване на тяхното обединяване в интелектуалните усилия и социалното служене. Благоразумната философия не смесва божието с кесаревото. Не признава тя в качеството на замяна религията и естетическия култ, основани само на чудеса.
Философия преобразует примитивную религию, которая в значительной мере являлась сказкой, порожденной сознанием, в живой опыт восходящих ценностей космической реальности.
Философията преобразува примитивната религия, която в значителна степен се явява приказка, породена от съзнанието, в жив опит на издигащите се ценности на космическата реалност.
8. ВЯРА И ВЕРОУЧЕНИЕ
Вероучение достигает уровня веры, когда оно начинает мотивировать жизнь и определяет образ жизни. Признание учения истинным не является верой; это всего лишь вероучение. Точно так же не является верой уверенность или убежденность. Состояние разума достигает уровней веры только тогда, когда она оказывает решающее влияние на образ жизни. Вера является живым атрибутом подлинного личного религиозного опыта. Человек верит истине, восхищается красотой и почитает добродетель, но он не поклоняется им. Такое присущее спасительной вере отношение сосредоточено на одном только Боге, который есть олицетворение всех этих атрибутов и бесконечно больше.
Вероучението достига нивото на вярата, когато то започне да мотивира живота и да определя начина на живот. Признанието на ученията за истинни не се явява вяра; това всичко е само вероучение. Точно така също не се явява вяра увереността или убедеността. Състоянието на разума достига нивото на вярата само тогава, когато тя оказва решаващо влияние на начина на живот. Вярата се явява жив атрибут на истинския личен религиозен опит. Човекът вярва в истината, възхищава се от красотата и почита добродетелта, но той не им се покланя. Такова присъщо на спасителната вяра отношение е съсредоточено не един само Бог, който е олицетворение на всички тези атрибути и безкрайно повече.
Вероучение всегда является ограничивающим и связывающим; вера - расширяющей и высвобождающей. Вероучение закрепляет, вера освобождает. Однако живая вера - это нечто большее, чем совокупность благородных вероучений, больше, чем возвышенная философская система: она есть живой опыт, связанный с духовными значениями, божественными идеалами и высшими ценностями, она есть знание Бога и служение человеку. Вероучение может стать принадлежностью группы, но вера может быть только личной. Теологические вероучения можно внушить группе, но вера может пробудиться только в сердце индивидуального верующего.
Вероучението се явява ограничаващо и свързващо; вярата - разширяваща и освобождаваща. Вероучението закрепва, вярата освобождава. Обаче живата вяра - това е нещо повече, отколкото съвкупността от благородни вероучения, повече, отколкото възвишена философска система: тя е живия опит, свързан с духовните значения, божествените идеали и висшите ценности, тя е знание за Бога и служене на човека. Вероучението може да стане принадлежност на група, но вярата може да бъде само лична. Теологичните вероучения може да се внушат на група, но вярата може да се пробуди само в сърцето на индивидуалния вярващ.
Вера фальсифицирует оказанное ей доверие, когда она позволяет себе отрицать реальности и навязывать своим приверженцам вымышленное знание. Вера
Вярата фалшифицира оказаното и доверие, когато тя позволява на себе си да отрича реалността и да натрапва на своите привърженици измислено знание. Вярата
становится изменницей, когда она поощряет предательство интеллектуальной целостности и принижает верность высшим ценностям и божественным идеалам. Вера никогда не уходит от необходимого решения проблем смертной жизни. Живая вера не поощряет фанатизм, преследования или нетерпимость.
става изменница, когато тя поощрява предателството на интелектуалната цялостност и принизява верността към висшите ценности и божествените идеали. Вярата никога не се оттегля от необходимото решаване на проблемите в смъртния живот. Живата вяра не поощрява фанатизма, преследванията или нетърпимостта.
Вера никогда не сковывает творческое воображение; она свободна от неразумного и предвзятого отношения к научным открытиям. Вера вдыхает жизнь в религию и вынуждает религиозного человека героически идти по жизни, храня верность золотому правилу. Пылкость веры определяется знаниями, а ее усилия предваряют возвышенный покой.
Вярата никога не сковава творческото въображение; тя е свободна от неразумното и превзето отношение към научите открития. Вярата вдъхва живот в религията и принуждава религиозния човек героично да върви по живота, пазейки верността към златното правило. Пламенността на вярата се определя от знанията, а нейните усилия се изпреварват от възвишен покой.
9. РЕЛИГИЯ И МОРАЛ
Никакое религиозное откровение не может считаться подлинным, если оно не признает накладываемых этическими обязательствами требований, созданных и развитых предшествующей эволюционной религией. Откровение неизменно раздвигает этический горизонт эволюционной религии и так же неизменно расширяет нравственные обязательства всех предыдущих откровений.
Никое религиозно откровение не може да се счита за истинско, ако то не признава натрупаните етическите задължителни изисквания, създадени и развити от предшествуващата еволюционна религия. Откровението неизменно премества етическия хоризонт на еволюционната религия и така също неизменно разширява нравствените задължения на всички предходни откровения.
Когда вы берете на себя смелость критиковать примитивную религию человека (или религию примитивного человека), вам следует помнить, что вы должны судить о таких дикарях и оценивать их религиозный опыт в соответствии с их просвещенностью и уровнем сознания. Было бы ошибкой судить о религии других людей через призму своих собственных критериев знания и истины.
Когато вие се имате смелост да критикувате примитивната религия на човека (или религията на примитивния човек), за вас следва да помните, че вие трябва да съдите за такива диваци и да оценявате техния религиозен опит в съответствие с тяхната просветеност и ниво на съзнание. Би било грешка да съдите за религията на другите хора през призмата на своите собствени критерии за знание и истина.
Истинная религия есть та возвышенная и глубокая уверенность души, которая настоятельно убеждает человека в ошибочности неверия в моронтийные реальности, составляющие его высшие этические и нравственные представления, его высшее толкование величайших ценностей жизни и глубочайших реальностей вселенной. И такая религия есть просто опыт подчинения интеллектуальной приверженности высшим велениям духовного сознания.
Истинската религия е тази възвишена и дълбока увереност на душата, която настоятелно убеждава човека в погрешността на неверието в моронтийните реалности, съставляващи неговите най-висши етически и нравствени представи, негово най-висше тълкуване на величайшите ценности за живота и най-дълбоките реалности на вселената. И такава религия е просто опит за подчиняване на интелектуалната привързаност към висшите повели на духовното съзнание.
Стремление к прекрасному является частью религии лишь постольку, поскольку оно этично, и в той мере, в какой оно обогащает представление о нравственном. Искусство религиозно только тогда, когда оно проникнуто целью, порожденной высокой духовной мотивацией.
Стремежът към прекрасното се явява част от религията само дотолкова, доколкото той е етичен, и в такава степен, в каквато той обгръща представата за нравственото. Изкуството и религиозно само тогава, когато то е проникнато от целта, породена от висока духовна мотивация.
Просвещенное духовное сознание цивилизованного человека имеет отношение не столько к какому-то специфическому интеллектуальному вероучению или особому образу жизни, сколько к открытию истины жизни, добродетельному и правильному методу реагирования на повторяющиеся ситуации смертного существования. Нравственное сознание - это всего лишь название для признания и осознания человеком тех этических и формирующихся моронтийных ценностей, каждодневному управлению и руководству которых человек должен подчиняться по велению чувства долга.
Просветеното духовно съзнание на цивилизования човек има отношение не толкова към някакво специфично интелектуално вероучение или особен начин на живот, колкото към откриване истините на живота, добродетелния и правилен метод на реагиране на повтарящите се ситуации в смъртното съществуване. Нравственото съзнание - това е всичко само название за признаване и осъзнаване от човека на тези етически и формиращи се моронтийни ценности, на всекидневното управление и ръководство на които човек е длъжен да се подчинява по повелята на чувството за дълг.
Хотя и признавая несовершенство религии, можно обнаружить как минимум два практических проявления ее природы и функции:
Макар и признавайки несъвършенството на религията, може да се открият като минимум две практически проявления на нейната природа и функции:
1. В тенденции духовное побуждение и философское воздействие религии заставляют человека переносить оценку нравственных ценностей непосредственно во внешнюю среду, на дела своих товарищей; это - этическая реакция религии.
1. В тенденцията на духовното пробуждане и философско въздействие религията заставя човека да пренася оценката на нравствените ценности непосредствено във външната среда, на делата на своите другари; това - е етическата реакция на религията.
2. Религия создает в человеческом разуме одухотворенное сознание божественной реальности, основанное на предшествующих концепциях нравственных ценностей и извлеченное из них с помощью веры, а также согласованное с наложенными на них представлениями о духовных ценностях. Так религия становится блюстителем смертных дел, формой возвышенного нравственного доверия и уверенности в реальности - усовершенствованных реальностях времени и бессмертных реальностях вечности.
2. Религията създава в човешкия разум одухотворено съзнание за божествената реалност, основано на предшествуващите концепции за нравствените ценности и извлеченото от тях с помощта на вярата, а така също съгласувано с наложените върху тях представи за духовните ценности. Така религията става пазител на смъртните дела, форма на възвишено нравствено доверие и увереност в реалността - усъвършенствуваните реалности на времето и безсмъртните реалности на вечността.
Вера становится связующим звеном между нравственным сознанием и духовным представлением о вечной реальности. Религия превращается в путь освобождения человека от ограничений вр†менного и естественного мира и обретения небесных реальностей вечного и духовного мира, используя метод спасения - постепенной моронтийной трансформации.
Вярата става свързващо звено между нравственото съзнание и духовните представи за вечната реалност. Религията се превръща в път за освобождаване на човека от ограниченията на вр†менния и естествен свят и откриване на небесните реалности на вечния и духовен свят, използувайки метода на спасението - постепенната моронтийна трансформация.
10. РЕЛИГИЯТА КАТО ОСВОБОДИТЕЛ НА ЧОВЕКА
Разумный человек знает, что он - дитя природы, частица материальной вселенной. Равным образом он не видит сохранения индивидуальной личности в движениях и напряжениях, присущих математическому уровню энергетической вселенной. Не сможет человек когда-либо постигнуть духовную реальность и через изучение физических причин и следствий.
Разумният човек знае, че той - е дете на природата, частица от материалната вселена. По еднакъв начин той не вижда съхраняването на индивидуалната личност в движенията и напреженията, присъщи за математическото ниво на енергетическата вселена. Няма да смогне човекът когато и да било да постигне духовната реалност и чрез изучаване на физическите причини и следствия.
Кроме того, человек знает, что он является частью космоса идей, но хотя идея может пережить смертную жизнь, в самой идее нет ничего, что свидетельствовало бы о продолжении жизни человека, обладающего такой идеей. Таким же образом, даже исчерпав возможности логики и рациональных аргументов, логик или рационалист никогда не смогут раскрыть вечную истину о спасении личности.
Освен това, човекът знае, че той се явява част от космоса на идеята, но макар идеята да може да преживее смъртния живот, в самата идея няма нищо, което би свидетелствувало за продължаване на живота на човека, притежаващ такава идея. По такъв същия начин, даже изчерпвайки възможностите на логиката и рационалните аргументи, логикът или рационалистът никога няма да могат да разкрият вечната истина за спасението на личността.
Материальный уровень закона обеспечивает непрерывность причинности - нескончаемое противодействие, которое является следствием предшествующего действия. Уровень разума предполагает увековечение непрерывности идей - нескончаемый поток концептуальных потенций, исходящий из предшествующих представлений. Однако ни один из этих вселенских уровней не раскрывает пытливому смертному человеку пути спасения от частичности статуса и невыносимой неопределенности, причина которой заключается в ощущении бренности своей реальности во вселенной - тленности своей личности, обреченной на уничтожение после истощения ограниченных запасов жизненной энергии.
Материалното ниво на закона обезпечава непрекъснатостта на причинността - нескончаемото противодействие, което се явява следствие на предшестващото действие. Нивото на разума предполага увековечаване на непрекъснатостта на идеята - нескончаемия поток концептуални потенции, изходящи от предшестващите представи. Обаче нито едно от тези вселенски нива не разкриват на любознателния смъртен човек пътя за спасение от частичността в статуса и непоносимата неопределеност причината за който се заключава в усещането за бренността на своята реалност във вселената - тленността на своята личност, обречена на унищожение след изтощаване на органичните запаси от жизнена енергия.
Только следуя моронтийному пути, ведущему к духовной проницательности, человек способен разбить оковы, присущие его смертному статусу во вселенной. Энергия и разум действительно исходят от Рая и Божества, но ни энергетические, ни интеллектуальные способности человека не исходят непосредственно от Райского Божества. Только в духовном смысле человек есть дитя Божье. Это истинно потому, что в настоящее время Райский Отец одаряет человека и пребывает в нем только в духовном смысле. Человечество никогда не сможет открыть божественность, кроме как следуя по пути религиозного опыта и истинной веры. Вероисповедное принятие истины о Боге позволяет человеку освободиться от жестких рамок материальных ограничений и дает ему обоснованную надежду на уверенный переход из материального мира, где наступает смерть, в духовный мир, где жизнь вечна.
Само следвайки моронтийния път, водещ към духовна проницателност, човекът е способен да разбие оковите, присъщи за неговия смъртен статус във вселената. Енергията и разумът действително излизат от Рая и Божеството, но нито енергетическите, нито интелектуалните способности на човека не излизат непосредствено от Райското Божество. Само в духовния смисъл човекът е дете Божие. Това е истинно поради това, че в настояще време Райския Отец одарява човека и пребивава в него само в духовния смисъл. Човечеството никога няма да може да открие божествеността, освен когато следва по пътя на религиозния опит и истинската вяра. Вероизповедното приемане на истината за Бога позволява на човека да се освободи от твърдите рамки на материалните ограничения и му дава обоснована надежда за уверен преход от материалния свят, където настъпва смъртта, в духовния свят, където живота е вечен.
Назначение религии не в том, чтобы удовлетворить любопытство, которое вызывает Бог, а, скорее, в том, чтобы дать интеллектуальное постоянство и философскую надежность, упрочить и обогатить человеческую жизнь за счет слияния смертного с божественным, частичного с совершенным, человека с Богом. Именно в религиозном опыте представления человека об идеальном наполняются реальностью.
Назначението на религията не е в това, че да се удовлетвори любопитството, което предизвиква Бог,а, по-скоро, в това, за да се даде интелектуално постоянство и философска надеждност, да се заздрави и обогати човешкия живот за сметка на сливане на смъртното с божественото, на частичното със съвършеното, на човека с Бога. Именно в религиозният опит представата на човека за идеалното се изпълва с реалност.
Ни научное, ни логическое доказательство божественности невозможно. Одним только разумом невозможно обосновать ценности и добродетели религиозного опыта. Однако извечна истина: тот, кто желает исполнить волю Бога, поймет состоятельность духовных ценностей. Это - предел того, что может быть предложено на смертном уровне в качестве доказательства реальности религиозного опыта. Такая вера предлагает единственное спасение от тисков механического мира и ложных
Нито научното, нито логическото доказателства за божествеността са невъзможни. С единият само разум е невъзможно да се обосноват ценностите и добродетелите на религиозния опит. Обаче извечна е истината: този, който желае да изпълни волята на Бога, ще разбере състоятелността на духовните ценности. Това - е пределът на това, което може да бъде предложено на смъртно ниво в качеството на доказателства за реалността на религиозния опит. Такава вяра предлага единственото спасение от менгемето на механичния свят и лъжливите
представлений, возникающих из-за несовершенства интеллектуального мира. В том, что касается продолжения существования индивидуальной личности, она является единственным найденным выходом из тупика смертного мышления. Она есть единственный путь к завершению реальности, ключ к вечной жизни во вселенском творении любви, закона, единства и постепенного обретения Божества.
представи, възникващи поради несъвършенството на интелектуалния свят. В това, което се отнася до продължаване съществуването на индивидуалната личност, тя се явява единствения намерен изход от задънената улица на смъртното мислене. Тя е единственият път към завършване на реалността, ключът към вечния живот във вселенското творение на любовта, закона, единството и постепенното намиране на Божеството.
Религия успешно излечивает человека от чувства идеалистической изоляции или духовного одиночества. Она принимает верующего как Божьего сына, гражданина новой, исполненной смысла вселенной. Религия убеждает человека в том, что следуя свету праведности, который он ощущает в своей душе, он тем самым отождествляет себя с планом Бесконечного и назначением Вечного. Такая освобожденная душа сразу же начинает воспринимать эту новую вселенную как свой дом.
Религията успешно лекува човека от чувството за идеалистична изолация или духовна самота. Тя приема вярващия ката Божи сина, гражданин на новата, изпълнена със смисъл вселена. Религията убеждава човека в това, че следвайки съвета на праведността, който той усеща в своята душа, той по този начин отъждествява себе си с плана на Безкрайния и назначението на Вечния. Такава освободена душа веднага започва да възприема тази нова вселена като свой дом.
Переродившись в вере, вы перестаете быть покорной частицей математического космоса и становитесь обладающим волей сыном Всеобщего Отца. Отныне такой освобожденный сын уже не одинок в своем сражении с невыносимым роком - прекращением бренного существования. Он уже не борется со всей природой без какой-либо надежды на успех. Его уже не выводит из равновесия парализующий страх того, что, быть может, он доверился безнадежному фантому или связал свои надежды с причудливым заблуждением.
Прераждайки се във вярата, вие ще престанете да бъдете покорна частица от математическия космос и ще станете притежаващ воля син на Всеобщия Отец. От сега такъв освободен син вече не е сам в своето сражение с непоносимата съдба - прекратяване на тленното съществуване. Той вече не се бори с цялата природа без каквато и да е надежда за успех. Него вече не го извежда от равновесие парализиращия страх от това, какво, може да бъде, че той се е доверил на безнадежден фантом или е свързал своите надежди с причудливи заблуждение.
Наоборот, теперь сыны Бога сообща вступают в сражение во имя торжества реальности над тенями незавершенности бытия. Наконец все создания понимают, что в небесной борьбе за обретение вечной жизни и божественного статуса Бог и всё божественное воинство практически бескрайней вселенной находятся на их стороне. Такие освобожденные верой сыны несомненно вступили в протекающую во времени борьбу на стороне высших сил и божественных личностей вечности. За них теперь сражаются даже летящие по своим орбитам звезды; наконец они смотрят на вселенную изнутри, с точки зрения Бога - и неопределенность материальной изоляции преобразуется в уверенность вечного духовного развития. Даже само время становится лишь тенью вечности, отбрасываемой Райскими реальностями на движущееся одеяние пространства.
Обратното, сега синовете на Бога заедно встъпват в сражение в името на тържеството на реалността над сенките на незавършеността на битието. Най-накрая всички създания разбират, че в небесната борба за намиране на вечния живот и божествения статус Бог и цялото божествено войнство от практически безкрайната вселена се намират на тяхна страна. Такива освободени от вярата синове несъмнено са встъпили в протичащата във времето борба на страната на висшите сили и божествените личности от вечността. За тях сега се сражават даже летящите по своите орбити звезди; най-накрая те гледат на вселената отвътре, от гледната точка на Бога - и неопределеността на материалната изолация се преобразува в увереност на вечното духовно развитие. Даже самото време ще стане само сянка на вечността, хвърляна от Райските реалности на движещата се обвивка на пространството.
[Представлено Мелхиседеком Небадона.]
[Представено от Мелхиседекът на Небадон.]