Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 98. УЧЕНИЯТА НА МЕЛХИСЕДЕК НА ЗАПАД
УЧЕНИЯ Мелхиседека достигали Европы самыми различными путями, но главным образом через Египет. Они стали составной частью западной философии после того, как полностью пропитались эллинским и, позднее, христианским духом. Идеалы западного мира были в основном унаследованы от Сократа, а последующей религиозной философией Запада стала философия Иисуса, модифицированная и искаженная в процессе соприкосновения с развивающейся западной философией и религией; кульминационным пунктом всего этого процесса стало создание христианской церкви.
УЧЕНИЯТА на Мелхиседека достигнали до Европа по най-различни пътища, но главно чрез Египет. Те станали съставна част от западната философия след като, напълно са наситили елинския и, по-късно, християнския дух. Идеалите на западния свят били основно наследени от Сократ, а последващата религиозна философия на запада станала философията на Иисуса, модифицирана и изкривена в процеса на съприкосновение с развиващата се западна философия и религия; кулминационен пункт на целия този процес станало създаването на християнската църква.
В течение долгого времени салимские миссионеры продолжали свою деятельность в Европе, постепенно вливаясь во многие периодически возникавшие культовые и ритуальные группы. Среди тех, кто сохранял учения Салима в наиболее чистом виде, следует отметить киников. Эти проповедники веры в Бога и доверия к нему всё еще действовали в Европе эпохи Римской империи в первом веке после Христа и впоследствии приняли участие в создании нарождавшейся христианской религии.
В течение на дълго време салимските мисионери продължавали своята деятелност в Европа, постепенно вливайки се в много периодично възникващи култови и ритуални групи. Сред тези, които съхранявали ученията от Салим в най-чист вид, следва да отбележим киниците. Тези проповедници на вярата в Бога и доверието към него все още действували в Европа в епохата на Римската империя от първи век след Христа и в последствие взели участие в зараждащата се християнска религия.
Салимское учение распространялось в Европе в значительной мере благодаря еврейским наемникам, которые участвовали в бесчисленных сражениях западного мира. В древние времена евреи славились героизмом на поле боя не меньше, чем своеобразием теологии.
Салимското учение се разпространявало в Европа в значителна степен благодарение на еврейските наемници, които участвували в безчислените сражения на западния свят. В древните времена евреите се славели с героизъм на бойното поле не по-малко от, своеобразието на теологията.
В своей сущности основные доктрины греческой философии, еврейской теологии и христианской этики были отражением предшествовавших им учений Мелхиседека.
В своята същност основните доктрини на гръцката философия, еврейската теология и християнската етика били отражение на предшестващите ги учения на Мелхиседека.
1. РЕЛИГИЯТА НА САЛИМ У ГЪРЦИТЕ
Салимские миссионеры могли бы создать у греков обширную религиозную структуру, если бы не их жесткая интерпретация клятвы, данной при посвящении в духовный сан: введенный Мелхиседеком обет запрещал формирование особых конгрегаций для вероисповедания и требовал от каждого учителя обещания никогда не исполнять обязанности священника, никогда не получать плату за религиозную службу - только пищу, одежду и кров. Когда проповедники Мелхиседека проникли в доэллинскую Грецию, они встретили там народ, который всё еще придерживался традиций, существовавших во времена Адамсона и андитов. Однако эти учения были грубо искажены понятиями и поверьями, привнесенными ордами малоразвитых рабов, во всё больших количествах доставляемых к берегам Греции. В результате этих фальсификаций произошел возврат к примитивному анимизму и кровавым ритуалам, причем низшие классы превратили в особый ритуал даже казнь приговоренных преступников.
Салимските мисионери биха могли да създадат у гърците обширна религиозна структура, ако не била тяхната твърда интерпретация на клетвата, давана при посвещението в духовен сан: въведения от Мелхиседека обет забранявал формирането на особени конгрегации за вероизповеданието и изисквал от всеки учител обещание никога да не изпълнява задълженията на свещеник, никога да не получава заплата за религиозна служба - само храна, дрехи и подслон. Когато проповедниците на Мелхиседека проникнали в до елинска Гърция, те срещнали там народ, който все още се придържал към традициите, съществуващи от времето на Адамсон и андитите. Обаче тези учения били грубо изкривени понятия и поверия, привнесени от ордите малко развити роби, във все по-големи количества доставяни към бреговете на Гърция. В резултат на тези фалшификации протекло възвръщане към примитивния анимизъм и кървавите ритуали, при което низшите класи превърнали в особен ритуал даже екзекуцията на осъдените престъпници.
Первоначальное влияние салимских учителей было почти полностью сведено на нет так называемым арийским вторжением из южной Европы и Востока. Эти эллинские захватчики принесли с собой антропоморфические концепции Бога, похожие на те, с которыми их собратья, арии, познакомили Индию. Это
Първоначалното влияние на салимските учители били почти напълно сведено към несъществуващото така наречено арийска нахлуване от южна Европа и Изтока. Тези елински завоеватели принесли със себе си антропоморфическите концепции за Бога, подобни на тези, с които техните събратя, ариите, запознали Индия. Това
заимствование положило начало развитию греческого семейства богов и богинь. Новая религия частично основывалась на культах пришедших эллинских варваров, но она также использовала мифы более древних обитателей Греции.
заимстване положило началото на развитието на гръцкото семейство на боговете и богините. Новата религия частично се основавала на културата на идващите елински варвари, но тя също така използувала митовете на по-древните обитатели на Гърция.
Увидев, что преимущественным культом Средиземноморья является культ матери, эллинские греки навязали этим народам своего мужского бога - Дьяус-Зевса, который, подобно Ягве у генотеистических семитов, к тому времени уже стал главой всего греческого пантеона подчиненных ему богов. Придерживаясь концепции Зевса, греки могли бы со временем прийти к истинному монотеизму, если бы Рок не остался у них воплощением высшего управляющего начала. Бог, имеющий конечную ценность, должен сам по себе являться вершителем и творцом судьбы.
Виждайки, че преимуществен култ в Средиземноморието се явява култът към майката, елинските гърци натрапили на тези народи своя мъжки бог - Дяус-Зевс, който, подобно на Яхве у генотеистичните семити, към това време вече станал глава на целия гръцки пантеон от подчинените му богове. Придържайки се към концепцията за Зевс, гърците биха могли с времето да преминат към истинския монотеизъм, ако Рок не би останал в тях въплъщението на висшето управляващо начало. Богът, имащ крайна ценност, трябва сам по себе си да се явява вършител и творец на съдбата.
Вскоре эти факторы религиозной эволюции привели к рождению распространенного верования в беспечных богов-олимпийцев, обладавших, скорее, человеческими, нежели божественными качествами, и никогда не вызывавших у разумных греков особенно серьезного к себе отношения. Эти божества, созданные ими самими, не пробуждали в них ни большой любви, ни большого страха. Зевс и его семейство полулюдей-полубогов порождали патриотические и национальные чувства, которые, однако, вряд ли имели отношение к почитанию или поклонению.
Скоро тези фактори на религиозната революция привели към раждането на разпространеното вярване в безгрижните богове-олимпийци, притежаващи, по-скоро, човешки, отколкото божествени качества, и никога не предизвикващи у разумните гърци особено сериозно отношение към себе си. Тези божества, създадени от тях самите, не пробуждали в тях нито голяма любов, нито голям страх. Зевс и неговото семейство полухора-полубогове пораждали патриотични и национални чувства, които, обаче, едва ли имали отношение към почитането или поклонението.
В сознании эллинов настолько упрочились доктрины ранних салимских учителей, направленные против духовенства, что в Греции никогда не появлялось сколько-нибудь значительного священства. Даже создание изображений богов больше относилось к искусству, чем к поклонению.
В съзнанието на елините до толкова се укрепили ранните салимски учители, насочени против духовенството, че в Гърция никога не се появили колкото и да било значително свещеничество. Даже създаването на изображенията на боговете повече се отнасяло към Изкуството, отколкото към поклонението.
Олимпийские боги являются типичным примером антропоморфизма. Однако греческая мифология отличается больше эстетичностью, чем этичностью. Ценность греческой религии заключалась в том, что она изображала вселенную, управляемую группой божеств. И всё же, в своем развитии греческая мораль, этика и философия вскоре далеко обошли представление о боге, и этот дисбаланс между интеллектуальным и духовным ростом был столь же опасным для Греции, каким он оказался для Индии.
Олимпийските богове се явяват типичен пример за антропоморфизъм. Обаче гръцката митология се отличава повече с естетичност, отколкото с етичност. Ценността на гръцката религия се заключавала в това, че тя изобразявала вселената, управлявана от група божества. И при всичко това, в своето развитие гръцкия морал, етика и философия скоро далеч заобиколили представата за бога, и този дисбаланс между интелектуалния и духовен ръст бил също толкова опасен за Гърция, какъвто той се оказал за Индия.
2. ГРЪЦКА ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ
Не вызывающая серьезного к себе отношения и поверхностная религия не может уцелеть, особенно, если она лишена духовенства, которое укрепляло бы ее внешние проявления и наполняло бы сердца ее приверженцев страхом и благоговением. Олимпийская религия не обещала спасения, как не утоляла она и духовную жажду своих верующих; поэтому у нее не было будущего. Не прошло и тысячи лет с момента ее возникновения, как она практически исчезла, и греки остались без национальной религии, ибо лучшие умы перестали интересоваться богами Олимпа.
Не предизвикващата сериозно към себе се отношение и повърхностна религия не може да оцелее, особено, ако тя е лишена от духовенство, което би укрепвало нейното външно проявление и би напълвало сърцата на нейните привърженици със страх и благоговеене. Олимпийската религия не обещавала спасение, както тя не утолявала и духовната жажда на своите вярващи; за това у нея нямало бъдеще. Не изминали и хиляда години от момента на нейното възникване, когато тя на практика изчезнала, и гърците останали без национална религия, защото най-добрите умове престанали да се интересуват от боговете на Олимп.
Таким было положение, когда в течение шестого века до Христа Восток и Левант пережили возрождение духовного сознания и новое пробуждение интереса к монотеизму. Однако Запад остался в стороне от этого процесса; ни Европа, ни северная Африка не приняли широкого участия в религиозном возрождении. Тем не менее греки добились действительно великолепных результатов в интеллектуальном развитии. Они начали побеждать страх и более не рассматривали религию как противоядие от страха, но они не увидели, что истинная религия является лекарством от разъедающих душу сомнений, духовных терзаний и нравственного отчаяния. Они стремились утешить душу глубокомыслием - философией и метафизикой. От размышлений о самосохранении - спасении - они перешли к самовоплощению и самопознанию.
Такова било положението, когато в течение на шестия век преди Христа Изтокът и Левант преживели възраждането на духовното съзнание и ново пробуждане на интереса към монотеизма. Обаче Западът изоставал в страни от този процес; нито Европа, нито северна Африка не взели широко участие в религиозното възраждане. Още повече гърците се сдобили с действително великолепни резултати в интелектуалното развитие. Те започнали да побеждават страха и повече не разглеждали религията като противоотрова за страха, но те не виждали, че истинската религия се явява лекарство за разяждащите душата съмнения, духовните терзания и нравственото отчаяние. Те се стремили да утешат душата с дълбоко мислене - философия и метафизика. От размишленията за самосъхранението - спасението - те преминали към самовъплъщението и самопознанието.
Строгостью мышления греки стремились достичь такого осознания уверенности, которое заменило бы веру в спасение, но их усилия оказались тщетными. Только наиболее разумные представители высших классов эллинских народов смогли
Със строгостта на мисленето гърците се стремили да достигнат такова съзнание на увереност, което би заменило вярата в спасението, но техните усилия се оказали напразни. Само най-разумните представители на висшите класи от елинските народи могли
постичь новое учение. Простой люд - потомки рабов предыдущих поколений - был неспособен воспринять этот новый заменитель религии.
да постигнат новото учение. Простите хора - потомци на роби от предишните поколения - били неспособни да възприемат този нов заместител на религията.
Философы презирали любые формы поклонения, несмотря на то, что все они в той или иной мере придерживались салимской доктрины - веры во "вселенский Разум", "идею Бога" и "Великий Источник". В той мере, в которой греческие философы признавали божественное и сверхконечное, они были откровенными монотеистами и без особого почтения относились к плеяде богов и богинь Олимпа.
Философите презирали всякакви форми на поклонение, независимо от това, че всички те в една или друга степен се придържали към салимската доктрина - вярата във „вселенския Разум", „идеята за Бога" и „Великият Източник". В тази степен, в която гръцките философи признавали божественото и свръхкрайното, те били откровени монотеисти и без особено почитание се отнасяли към боговете и богините от Олимп.
Греческие поэты пятого и шестого веков, в особенности Пиндар, пытались реформировать греческую религию. Они возвысили ее идеалы, однако оставались больше служителями искусства, чем религии. Им не удалось создать метод, который способствовал бы развитию и сохранению высших идеалов.
Гръцките поети от пети и шести векове, в особеност Пиндар, се опитвали да реформират гръцката религия. Те възвисили нейните идеали, обаче оставали повече служители на изкуството, отколкото на религията. На тях не им се отдало да създадат метод, който би способствал развитието и съхраняването на най-висшите идеали.
Ксенофан проповедовал единого Бога, но в его представлении божество было слишком пантеистическим для того, чтобы стать личностным Отцом смертного человека. По своим убеждениям Анаксагор был механистом, если не считать того, что он признавал Первопричину - Изначальный Разум. Сократ и его последователи Платон и Аристотель учили, что добродетель есть знание, великодушие - здоровье души, что лучше страдать от несправедливости, чем быть виновным в ней, что порочно платить злом за зло и что боги мудры и добры. В их понимании основными добродетелями являлись мудрость, мужество, воздержание и справедливость.
Ксенофан проповядвал за единния Бог, но в неговата представа божеството било прекалено пантеистично за това, че да стане личностен Отец на смъртния човек. По своите убеждения Анаксагор бил механист, ако не се счита това, че той признавал Първопричината - Изначалният Разум. Сократ и неговите последователи Платон и Аристотел учили, че добродетелта е знанието, великодушието - здравето на душата, че е по-добре да страдаш от несправедливост, отколкото да бъдеш виновен в нея, че е трайно да платиш със зло за злото и, че боговете са мъдри и добри. В тяхното разбиране основни добродетели се явявали мъдростта, мъжеството, въздържанието и справедливостта.
Эволюция религиозной философии среди эллинских и древнееврейских народов является наглядным примером противоположной деятельности церкви как института, определяющего культурный прогресс. В Палестине человеческое мышление было настолько подчинено священникам и контролировалось религиозными книгами, что религия и мораль целиком поглотили философию и эстетику. В Греции, ввиду почти полного отсутствия священников и "священных писаний", человеческий разум оставался свободным и нескованным, что позволило достичь поразительной глубины мысли. Однако религия как личный опыт отстала от интеллектуальных исследований сущности и реальности космоса.
Еволюцията на религиозната философия сред елинските и древно еврейските народи се явява нагледен пример за противоположната деятелност на църквата като институт, определящ културния прогрес. В Палестина човешкото мислене било до толкова подчинено на свещениците и се контролирало от религиозните книги, че религията и морала изцяло погълнали философията и естетиката. В Гърция, в предвид почти на пълното отсъствие на свещениците и „свещените писания", човешкият разум си оставал свободен и не скован, което позволило да се достигне поразителна дълбочина на мисълта. Обаче религията като личен опит изостанала от интелектуалните изследвания за същността и реалността на космоса.
В Греции вера была подчинена мышлению; в Палестине мышление находилось в подчинении у веры. Сила христианства в значительной мере объясняется его широкими заимствованиями как еврейской морали, так и греческой мысли.
В Гърция вярата била подчинена на мисленето; в Палестина мисленето се намирало в подчинение на вярата. Силата на християнството в значителна степен се обяснява с неговите широки заимствания както от еврейския морал, така и от гръцката мисъл.
В Палестине религиозная догма окостенела настолько, что превратилась в угрозу дальнейшему развитию; в Греции человеческая мысль стала столь абстрактной, что концепция Бога вылилась в туманные пантеистические рассуждения, в которых было много общего с неличностной Бесконечностью брахманских философов.
В Палестина религиозната догма закостеняла дотолкова, че се превърнала в заплаха за по-нататъшното развитие; в Гърция човешката мисъл станала толкова абстрактна, че концепцията за Бога се изляла в мъгляви пантеистични разсъждения, в които имало много общо с неличностната Безкрайност на брахманските философи.
Однако простые люди того времени не понимали греческой философии с ее идеей самопостижения и абстрактного Божества и не проявляли к ней особого интереса. Скорее, они жаждали обещаний спасения, стремились к личностному Богу, который смог бы услышать их молитвы. Они изгоняли философов и преследовали уцелевших приверженцев салимского культа - ведь обе доктрины в значительной мере слились - и были готовы к дикому, оргиастическому погружению в безрассудство мистериальных культов, распространявшихся в то время в Средиземноморье. Элевсинские мистерии развивались вместе с пантеоном олимпийцев и представляли собой греческую версию поклонения плодовитости; в образе Диониса процветало поклонение природе. Лучшим из культов было орфическое братство, чьи нравственные проповеди и обещания спасения притягивали к себе многих людей.
Обаче простите хора от това време не разбирали гръцката философия с нейната идея за самопостигане и абстрактното Божество и не проявявали към нея особен интерес. По-скоро, те жадували обещания за спасение, стремили се към личностния Бог, който би могъл да чуе техните молитви. Те изгонвали философите и преследвали оцелелите привърженици на салимския култ - нали двете доктрини в значителна степен се слели - и били готови към дивашкото, оргийно потапяне в безразсъдството на мистериалните култове, разпространяващи се по това време в Средиземноморието. Елевсинските мистерии се развивали заедно с пантеона на олимпийците и представлявали по себе си гръцката версия на поклонението към плодовитостта; в образа на Дионис процъфтявало поклонението към природата. Най-добър от култовете било орфическото братство, чийто нравствени проповеди и обещания за спасение притегляли към себе си много хора.
Вся Греция пользовалась этими новыми способами обретения спасения, этими буйными эмоциональными ритуалами. Ни одна нация за столь короткое время не достигала таких высот художественной философии. Ни одна не создавала столь же прогрессивной системы этики, практически не знавшей Божества и полностью лишенной обещания человеческого спасения. Ни одна нация не погружалась столь стремительно, глубоко и с таким неистовством на такие глубины интеллектуальной косности, нравственной ущербности и духовной нищеты, как эти греческие народы, бросившиеся в безумный водоворот мистериальных культов.
Цяла Гърция се ползувала от тези нови начини за придобиване на спасение, от тези буйни емоционални ритуали. Нито една нация за толкова кратко време не е достигала такива висоти в художествената философия. Нито една не е създавала също толкова прогресивна система в етиката, практически не познаваща Божеството и напълно лишена от обещания за човешко спасение. Нито една нация не се е потапяла толкова стремително, дълбоко и с такава необикновена сила в проявата си на такива дълбини в интелектуалната рутина, нравствената вреда и духовна нищета, както тези гръцки народи, хвърляйки се в безумния водовъртеж на мистериалните култове.
Религии могли в течение длительного времени существовать без философской поддержки, но редкая философия, как таковая, могла долго сохраняться без какого-то отождествления с религией. Философия соотносится с религией так же, как мысленный образ - с действием. Однако идеальным для человека является такое положение, при котором философия, религия и наука слиты в исполненное смысла единое целое посредством совместного действия мудрости, веры и опыта.
Религиите могли в течение на продължително време да съществуват без философска поддръжка, но рядката философия, като такава, могла дълго да се съхранява, без каквото и да е отъждествяване с религията. Философията се съотнася с религията така също, както мисловния образ - с действието. Обаче идеално за човека се явява това положение, при което философията, религията и науката са слети в изпълненото със смисъл единно цяло посредством съвместното действие на мъдростта, вярата и опита.
3. УЧЕНИЯТА НА МЕЛХИСЕДЕКЪТ В РИМ
Последующая религия латинских народов, уходящая своими корнями в ранние религиозные формы поклонения семейным богам и превратившаяся в племенное почитание бога войны Марса, естественным образом напоминала, скорее, политический обряд, нежели интеллектуальную систему - наподобие греческой или брахманской - или же более духовную религию некоторых других народов.
Последващата религия на латинските народи, излизаща със своите корени в ранните религиозни форми на поклонение към семейните богове и превръщаща се в племенното почитане на бога на войната Марс, по естествен начин напомняла, най-вече, политически обред, отколкото интелектуална система - подобна на гръцката или брахманската - или също на по-духовната религия на някои други народи.
В эпоху великого монотеистического возрождения евангелия Мелхиседека в шестом веке до Христа лишь редкие салимские миссионеры смогли добраться до Италии, а те, кому это удалось, оказались неспособны преодолеть влияние быстро распространявшегося этрусского духовенства с его новой плеядой богов и храмов, объединенных в государственной религии Рима. В противоположность религии греков, религия латинских племен не была мелкой и продажной, а по сравнению с древнееврейской, она не отличалась суровым и тираническим характером. В основном она ограничивалась соблюдением церемоний, клятв и табу.
В епохата на великото монотеистично възраждане евангелието на Мелхиседекът в шести век преди Христа само редки салимски мисионери са могли да се доберат до Италия, а тези, на които това се отдало, се оказали неспособни да преодолеят влиянието на бързо разпространяващото се етруско духовенство с неговата плеяда богове и храмове, обединени в държавната религия на Рим. В противоположност на религията на гърците, религията на латинските племена не била дребна и продажна, а в сравнение с древно еврейската, тя не се отличавала със суров и тираничен характер. В основното тя се ограничавала със съблюдаване на церемониите, клетвите и табу.
Огромное влияние на римскую религию оказали культурные заимствования из Греции. В итоге, большинство олимпийских богов были перенесены на римскую почву и вошли в римский пантеон. В течение долгого времени греки поклонялись домашнему очагу - богиней очага была целомудренная Гестия; римской богиней семейного очага являлась Веста. Зевс стал Юпитером, Афродита - Венерой; аналогичные параллели появились и у многих других олимпийцев.
Огромно влияние на римската религия оказали културните заимствания от Гърция. В крайна сметка, болшинството олимпийски богове били пренесени на римска почва и влезли в римския пантеон. В течение на дълго време гърците се покланяли към домашното огнище - богинята на огнището била целомъдрената Хестия; римската богиня на семейния огън се явявала Веста. Зевс станал Юпитер, Афродита - Венера; аналогични паралели се появявали и у много други олимпийци.
Религиозные инициации римских юношей сопровождались торжественным посвящением на служение государству. Присяги и прием в граждане по существу являлись религиозными обрядами. Латинские народы строили храмы, алтари и святыни, а во времена кризисов прибегали к помощи оракулов. Они хранили останки героев, позднее - мощи христианских святых.
Религиозната инициация на римските юноши се съпровождала с тържествено посвещение на служене на държавата. Клетвата и приемането за гражданин по същество се явявали религиозни обреди. Латинските народи строяли храмове, олтари и светини, а във времената на кризи са прибягвали към помощта на оракули. Те пазели останки от героите, по-късно -мощите на християнските светци.
Этот формальный и бесстрастный вид псевдорелигиозного патриотизма был обречен на крах - так же, как высокоинтеллектуальное и художественное поклонение греков пало перед пылким и глубоко эмоциональным поклонением, свойственным мистериальным культам. Величайшим из этих разрушительных культов была тайная религия секты Божьей Матери, центр которой находился на том самом месте, где сегодня стоит собор Святого Петра в Риме.
Този формален и безстрастен вид на псевдорелигиозен патриотизъм бил обречен на крах - също така, както високо интелектуалното и художествено поклонение на гърците паднало пред страстното и дълбоко емоционално поклонение, присъщо за мистериалните култове.Най- велик от тези разрушителни култове била тайната религия на сектата на Божията Майка, центърът на която се намирал на същото това място, където днес стои събора на Свети Петър в Рим.
Молодое римское государство проводило политику завоеваний, однако оно было, в свою очередь, завоевано культами, ритуалами, мистериями и концепциями Бога, заимствованными из Египта, Греции и Леванта. Эти привнесенные культы
Младата римска държава провеждала политика на завоевания, обаче то било, на свой ред, завоюване на култове, ритуали, мистерии и концепции за Бога, заимствани от Египет, Гърция и Левант. Тези привнесени култове
продолжали процветать на всей территории Римской империи вплоть до воцарения Августа, который - исключительно по политическим и гражданским мотивам - совершил героическую и в некоторой степени успешную попытку покончить с мистериями и возродить более древнюю политическую религию.
продължавали да процъфтяват на цялата територия на Римската империя чак до възцаряването на Август, който - изключително по политически и граждански мотиви - извършил героичен и в известна степен успешен опит да приключи с мистериите и да възроди по-древната политическа религия.
Один из жрецов государственной религии поведал Августу о древних попытках салимских учителей распространить доктрину единого Бога - конечного Божества, восседающего над всеми сверхъестественными существами. Эта идея столь увлекла императора, что он выстроил множество дворцов, украсил их прекрасными изваяниями, провел реорганизацию государственного жречества, возродил государственную религию, назначил себя верховным жрецом всех людей и, как император, без колебаний провозгласил себя верховным богом.
Един от жреците на държавната религия съобщил на Август за древните опити на салимските учители да разпространят доктрината за единния Бог - крайното Божество, тържествено седящо над всички свръхестествени същества. Тази идея толкова увлякла императора, че той построил множество дворци, украсил ги с прекрасни скулптури, провел реорганизация на държавното жречество, възродил държавната религия, назначил себе си за върховен жрец на всички хора и, като император, без колебания провъзгласил себе си за върховен бог.
При жизни Августа его новая религия процветала; ее придерживались по всей империи, за исключением Палестины - родины евреев. И эта эра человеческих богов продолжалась до тех пор, пока число самопровозглашенных богов в официальной римской религии не превысило двух десятков, причем каждый из них заявлял о своем чудотворном рождении и других сверхчеловеческих атрибутах.
При живота на Август неговата нова религия процъфтявала; към нея се придържали по цялата империя, с изключение в Палестина - родината на евреите. И тази ера на човешките богове продължавала до този момент, докато числото на самопровъзгласилите се богове в официалната римска религия не превишило две десетици, при което всеки от тях заявявал за своето чудотворно раждане и за други свръхчовешки атрибути.
Последним сопротивлением тающей кучки салимских верующих было выступление группы убежденных проповедников - киников, призвавших римлян отказаться от своих диких и бессмысленных религиозных ритуалов и вернуться к вероисповеданию, включавшему евангелие Мелхиседека в его видоизмененном и искаженном состоянии, в которое оно пришло после соприкосновения с философией греков. Однако в своей массе люди отвергли киников. Они предпочитали отдаваться ритуалам мистерий, которые не только давали надежду на личное спасение, но также удовлетворяли страсть к развлечениям, острым ощущениям и увеселениям.
Последното съпротивление на топящата се шепа салимски вярващи било излизането на убедени проповедници - киници, призоваващи римляните да се откажат от своите дивашки и безсмислени религиозни ритуали и да се върнат към вероизповеданието, включващо евангелието на Мелхиседека в неговото видоизменено и изкривено състояние, в което то дошло след съприкосновението с философията на гърците. Обаче в своята маса хората отхвърлили киниците. Те предпочитали да се отдават на ритуалните мистерии, които не само давали надежда за лично спасение, но също така удовлетворявали страстта към развлеченията, острите усещания и увеселенията.
4. МИСТЕРИАЛНИ КУЛТОВЕ
Большинство народов греко-латинского мира, утративших свои примитивные семейные и государственные религии и неспособных или не желающих проникнуть в сущность греческой философии, обратили свой взор на зрелищные и эмоционально насыщенные мистериальные культы, заимствованные из Египта и Леванта. Простой люд жаждал обещаний спасения - религиозного утешения в этой жизни и гарантий надежды на загробную жизнь.
Болшинството народи от гръко-римския свят, загубили своите примитивни семейни и държавни религии и неспособни или не желаещи да проникнат в същността на гръцката философия, обърнали своя поглед към зрелищните и емоционално наситени мистериални култове, заимствани от Египет и Левант. Простите хора жадували обещания за спасение - религиозно утешение в този живот и гаранция за надежда за задгробен живот.
Наиболее распространенных мистериальных культов было три:
Най-разпространените мистериални култове били три:
1. Фригийский культ Кибелы и ее сына Аттиса.
1. Фригийският култ на Кибела и нейния син Аттис.
2. Египетский культ Осириса и его матери Исиды.
2. Египетския култ на Озирис и неговата майка Изида.
3. Иранский культ поклонения Митре как спасителю и искупителю греховного человечества.
3. Иранският култ на поклонение към Митра като спасител и изкупител на греховното човечество.
Фригийские и египетские мистерии учили, что божественный сын (соответственно, Аттис и Осирис) пережил смерть и был воскрешен с помощью божественной силы, а также, что всякий человек, прошедший должный обряд посвящения в мистерию и благоговейно отмечающий годовщину смерти и воскресения бога, причащается, таким образом, к его божественной природе и бессмертию.
Фригийските и египетските мистерии учили, че божественият син (съответно,Аттис и Озирис) е преживял смъртта и е бил възкресен с помощта на божествената сила, а също така, че всеки човек, преминал задължителния обред на посвещение в мистерията и благоговейно отбелязващ годишнината от смъртта и възкръсването на бога, причестяващ се, по такъв начин, към неговата природа и безсмъртие.
Фригийские ритуалы были впечатляющими, но унизительными. Их кровавые празднества показывают, насколько выродившимися и примитивными стали эти мистерии Леванта. Самым святым днем была Черная Пятница - "день крови", который отмечался в память о самоубийстве Аттиса. Трехдневное прославление жертвы и смерти Аттиса сменялось весельем в честь его воскресения.
Фригийските ритуали били впечатляващи, но унизителни. Техните кървави празненства показват, доколко изродили се и примитивни са станали тези мистерии в Левант. Най-свят ден бил Черния Петък - "денят на кръвта", който се отбелязвал в памет на самоубийството на Аттис. Три дневното прославяне на жертвата и смъртта на Аттис се сменяло с веселие в чест на неговото възкръсване.
По сравнению с фригийским культом, ритуалы поклонения Исиде и Осирису отличались большей утонченностью и выразительностью. Источником египетского ритуала стала легенда о древнем боге Нила - умершем и воскресшем боге, представление о котором возникло из наблюдения за ежегодным увяданием растительного мира, сменявшимся весенним возрождением всех живых растений. Безумие этих мистериальных культов и оргий, которыми сопровождались их ритуалы и которые, якобы, вели к "экстазу" познания божественности, порой носили крайне отталкивающий характер.
В сравнение с фригийският култ, ритуалите на поклонение към Изида и Озирис се отличавали с голяма изтънченост и изразителност. Източник на египетския ритуал станала легендата за древния бог Нил - умрял и възкръснал бог, представата за който възникнала от наблюдението за ежегодното увяхване на растителния свят, сменящото се с пролетното възраждане на всички живи растения. Безумието на тези мистериални култове и оргии, с които се съпровождали техните ритуали и които, сякаш, водели към "екстаза" от познаването на божествеността, понякога носили крайно отблъскващ характер.
5. КУЛТ КЪМ МИТРА
Со временем фригийские и египетские мистерии отступили перед величайшим из всех мистериальных культов - поклонением Митре. Культ Митры импонировал самым широким слоям людей и постепенно вытеснил обоих своих предшественников. Митраизм распространился на всю Римскую империю благодаря тем римским легионам, которые были набраны в Леванте, где эта религия пользовалась популярностью, и куда бы ни направлялись легионеры, они повсюду несли свою веру. По сравнению с более ранними мистериальными культами, новый религиозный ритуал был огромным шагом вперед.
С времето фригийските и египетски мистерии отстъпили пред най-великия от всички мистериални култове - поклонението към Митра. Култът към Митра импонирал на най-широк слой от хора и постепенно изтласкал двамата свои предшественици. Митраизмът се разпространявал по цялата Римска империя благодарение на тези римски легиони , които били набирани в Левант, където тази религия се ползувала с популярност, и където и да се отправяли легионерите, те навсякъде носели своята вяра. В сравнението с по-ранните мистериални култове, новият религиозен ритуал бил огромна крачка напред.
Культ Митры появился в Иране и долгое время существовал на своей родине, несмотря на яростное сопротивление сторонников зороастризма. Однако к тому времени, когда митраизм достиг Рима, он уже был существенно улучшен за счет усвоения многих учений Заратустры. В основном именно через культ Митры религия Заратустры оказала влияние на появившееся позднее христианство.
Култът към Митра се появил в Индия и дълго време съществувал в своята родина, независимо от яростната съпротива от привържениците на зароастризма. Обаче към това време, когато митраизмът достига до Рим, той вече бил съществено подобрен за сметка на усвояването на много учения от Заратустра. В основното именно чрез култът към Митра религията на Заратустра оказала влияние на появилото се по-късно християнство.
Культ Митры изображал воинственного бога, родившегося из огромной скалы, совершающего героические поступки и ударом своих стрел высекающего воду из камня. Этот культ повествует о потопе, во время которого спасся один человек в специально построенном судне, и о прощальной трапезе, которую Митра разделил с богом-солнцем перед тем, как вознестись на небо. Этот бог-солнце, Sol Invictus, был вырождением Ахурамазды - представления о божестве в зороастризме. Митра считался спасшимся поборником бога-солнца в его борьбе с богом тьмы. После убийства мифического священного быка Митра был признан бессмертным, возвышенным до положения заступника человеческого рода перед небесными богами.
Култът към Митра изобразявал войнствен бог, родил се от огромна скала, извършващ героични постъпки и с удара на своите стрели изкарващ вода от камъка. Този култ разказва за потопа, във ремето на който се спасил един човек в специално построен плавателен съд, и за прощалната трапеза, която Митра разделил с бога-слънце преди това, когато да се възнесе на небето. Този бог-слънце, Sol invictus, била дегенерирал Ахурмазда - представа за божеството в зароастризма. Митра се считал за спасил се поборник за бога-слънце в неговата борба с бога на тъмнината. След убиването на митичния свещен бик Митра бил признат за безсмъртен, възвишен до положение на застъпник за човешкия род пред небесните богове.
Приверженцы этого культа совершали свои обряды в пещерах и других тайных местах, распевали гимны, бормотали магические заклинания, ели плоть закланных животных и пили их кровь. Поклонения совершались три раза в день. Кроме того, существовали специальные еженедельные ритуалы в день бога-солнца. Наиболее изысканным ритуалом сопровождался ежегодный праздник Митры, который отмечался двадцать пятого декабря. Люди верили в то, что вкушая жертвенную плоть, человек обретает вечную жизнь и после смерти может сразу же попасть в лоно Митры, где будет пребывать в блаженстве вплоть до суда. В судный день Митра отопрет своими ключами от неба врата Рая и впустит туда благочестивых; после этого все непричастившиеся - как живые, так и мертвые - будут уничтожены по возвращении Митры на землю. Этот культ учил, что после смерти человек предстанет перед Митрой для вынесения приговора, и что с наступлением конца света Митра призовет всех умерших из могил для страшного суда. Грешники сгорят в огне, а праведники будут вечно царствовать вместе с Митрой.
Привържениците на този култ извършвали своите обреди в пещери и други тайни места, пеели химни, мърморили магически заклинания, яли плът от заклани животни и пиели тяхната кръв. Поклонения се извършвали три пъти на ден. Освен това, съществували специални ежеседмични ритуали в деня на бог-слънце. С най-изискан ритуал се съпровождал ежегодният празник на Митра, който се отбелязвал на двадесет и пети декември. Хората вярвали в това, че вкусвайки жертвената плът, човек придобива вечен живот и след смъртта веднага може да попадне в лоното на Митра, където ще пребивава в блаженство чак до съда. В съдебният ден Митра ще отключи със своите ключове от небето на вратата на Рая и ще пусне тук благочестивите; след това всички непричастили се - както живите, така и мъртвите - ще бъдат унищожени със завръщането на Митра на земята. Този култ учил, че след смъртта човек застава пред Митра да изнасяне на присъдата, и че с настъпване края на света Митра призовава всички от могилите за страшния съд. Грешниците ще изгорят в огъня, а праведниците ще царстват заедно с Митра.
Поначалу это была религия для одних только мужчин, и существовало семь орденов, в которые могли последовательно посвящаться верующие. Позднее жен и дочерей верующих стали допускать в храмы Великой Матери, примыкавшие к
По начало това била религия за едните само мъже, и съществували седем ордена, в които могли последователно да се посвещават вярващите. По-късно жените и дъщерите на вярващите започнали да се допускат в храмовете на Великата Майка, намиращи се в съседство към
храмам Митры. Женский культ представлял собой смешение ритуалов митраизма и фригийского культа Кибелы - матери Аттиса.
храма на Митра. Женският култ представлявал по себе си смесване на ритуали от митраизма и фригийския култ към Кибела - майката на Аттис.
6. МИТРАИЗЪМ И ХРИСТИЯНСТВО
До появления мистериальных культов и христианства личная религия как отдельный институт практически не существовала в цивилизованных странах северной Африки и Европы. Религия являлась больше делом семьи и города-государства, политическим и имперским делом. У эллинских греков так и не возникло централизованной религиозной системы. Их ритуалы имели местное значение; у них не было духовенства и "священных книг". Их религиозным институтам не хватало мощной побуждающей силы, способной сохранить высшие нравственные и духовные ценности. В этом отношении Греция имела много общего с Римом. Хотя и верно, что формализация религии обычно уменьшала ее духовность, столь же справедлив тот факт, что пока еще ни одной религии не удалось сохраниться без помощи формальной организации - в том или ином виде, в той или иной степени.
До появяването на мистериалните култове и християнството личната религия като отделен институт практически не е съществувала в цивилизованите страни от северна Африка и Европа. Религията се явявала повече дело на семейството и града-държава, политическо и имперско дело. У елинските гърци така и не възникнала централизирана религиозна система. Техните ритуали имали местно значение; у тях нямало духовенство и "свещени книги". На техният религиозен институт не достигала мощна пробуждаща сила, способна да съхрани най-висшите нравствени и духовни ценности. В това отношение Гърция имала много общо с Рим. Макар и вярно, че формализацията на религията обикновено намалявала нейната духовност, също толкова справедлив е този факт, че засега още на нито една религия не се отдавало да се съхрани без помощта на формална организация - в един или друг вид, в една или друга степен.
Поэтому западная религия продолжала чахнуть, пока не настало время скептиков, киников, эпикурейцев и стоиков, но прежде всего, пока не началось великое состязание митраизма с новой религией - христианством Павла.
Затова западната религия продължавала да съхне, докато не настанало времето на скептиците, киниците, епикурейците и стоиците, но преди всичко, докато не започнало великото свързване на митраизма с новата религия - християнството на Павел.
В течение третьего века после Христа митраистские и христианские церкви были очень похожи друг на друга и внешне, и по характеру своих ритуалов. Места вероисповедания большей частью находились под землей, и в обоих культах использовались алтари, на заднем плане которых находились различные изображения страданий спасителя, принесшего избавление проклятому за свои грехи человечеству.
В течение на трети век след Христа митраистките и християнски църкви много приличали една на друга и външно, и по характера на своите ритуали. Местата за вероизповедание в голямата част се намирали под земята, и в двата култа се използували олтари, на задната страна на които се намирали различни изображения на страданията на спасителя, принесъл избавление на проклетото за своите грехове човечество.
При входе в храм митраисты всегда окунали пальцы в святую воду. И так как в некоторых местностях встречались люди, которые одновременно исповедовали обе религии, то они ввели этот обычай в большинстве христианских церквей, находившихся вблизи Рима. В обеих религиях использовалось омовение, а также причастие хлебом и вином. Если не касаться личностей Митры и Иисуса, крупнейшим отличием митраизма от христианства было то, что первый поощрял воинственность, в то время как второму было свойственно сверхмиролюбие. Терпимость митраизма к другим религиям (за исключением позднего христианства) привела к его полному исчезновению. Однако решающим фактором в борьбе между ними был прием женщин в качестве полноправных членов в христианскую веру.
При влизане в храма митраистите винаги топели пръсти в светена вода. И тъй като в някои местности се срещали хора, които едновременно изповядвали двете религии, то те въвели този обичай в болшинството християнски църкви, намиращи се в близост до Рим. В двете религии се използувало омиването, а така също причастието с хляб и вино. Ако не се отнася до личността на Митра и Иисус, най крупната разлика на митраизма от християнството било това, че първата поощрявала войнствеността, в това време когато за втората било присъщо свръхмиролюбието. Търпимостта на митраизма към другите религии (с изключение на късното християнство) привела към неговото напълно изчезване. Обаче решаващ фактор в борбата между тях бил приема на жените в качеството на пълноправни членове в християнската вяра.
В итоге номинальная христианская вера стала господствующей на Западе. Греческая философия дала ей этические ценности, митраизм - религиозные обряды, собственно христианство - метод сохранения нравственных и социальных ценностей.
В крайна сметка номиналната християнска вяра станала господстваща на Запад. Гръцката философия и дала етическите ценности, митраизма - религиозните обреди, собствено християнството - метода за съхраняване на нравствените и социални ценности.
7. ХРИСТИЯНСКА РЕЛИГИЯ
Сын-Создатель воплотился в образе смертного человека и посвятил себя человеческому роду Урантии не для умиротворения гневного Бога, а для того, чтобы убедить всё человечество осознать любовь Отца и свой статус детей Божьих. В конце концов, даже великий сторонник доктрины искупления частично понял эту истину, провозгласив, что "Бог во Христе примирял мир с собой".
Синът-Създател се въплътил в образа на смъртен човек и посветил себе си на човешкия род от Урантия не за умиротворяване на гневния Бог, а за това, за да убеди цялото човечество да осъзнае любовта на Отца и своя статус на деца Божи. В края на краищата, даже великият привърженик на доктрината на изкуплението частично разбрал тази истина, провъзгласявайки, че "Бог в Христа примирявал света със себе си".
Вопрос о происхождении и распространении христианской религии выходит за рамки данного документа. Достаточно сказать, что она построена вокруг личности Иисуса Назарянина - небадонского Сына-Михаила, воплотившегося в образе человека и известного на Урантии как Христос, помазанник. Христианство распространялось в Леванте и на Западе последователями этого галилеянина, миссионерский пыл которых не уступал рвению знаменитых предшественников - сифитов и салимитов, - а также их убежденных азиатских современников, проповедников буддизма.
Въпросът за произхода и разпространяване на християнската религия излиза извън рамките на дадения документ. Достатъчно е да се каже, че тя е построена около личността на Иисус Назарянина - небадонският Син-Михаил, въплътил се в образа на човек и известен на Урантия като Христос, помазаника. Християнството се разпространявало в Левант и на Запад от последователите на галилеянина, мисионерския плам на които не отстъпвал равенство на знаменитите предшественици - сифити и салимити, - а така също на техните убедени азиатски съвременници, проповедниците на будизма.
Как урантийская система веры, христианская религия возникла через соединение учений, влияний, культов и индивидуальных отношений отдельных личностей:
Как урантийската система на вярата, християнската религия възникнала чрез съединяване на ученията, влиянията, култовете и индивидуалните отношение на отделните личности:
1. Учений Мелхиседека, которые являются основополагающим фактором всех религий Запада и Востока, появившихся за последние четыре тысячи лет.
1. Ученията на Мелхиседекът, които се явяват основополагащ фактор за всички религии на Запад и Изток, появили се за последните четири хиляди години.
2. Древнееврейской системы морали, этики, теологии и веры как в Провидение, так и в верховного Ягве.
2. Древно еврейската система на морал, етика, теология и вяра както в Провидението, така и във върховния Яхве.
3. Учения зороастризма о борьбе между космическим добром и злом, которое к тому времени уже оставило свой след в иудаизме и митраизме. В результате продолжительных столкновений митраизма с христианством в период борьбы двух религий, доктрины иранского пророка стали мощным фактором при определении теологического и философского типа и структуры учений, догматов и космологии эллинизированных и латинизированных версий учений Иисуса.
3. Ученията на зароастризмът в борбата между космическото добро и зло, които към това време вече оставило своята следа в юдаизма и митраизма. В резултат на продължителните стълкновения на митраизмът с християнството в периода на борбата на двете религии, доктрините на иранския пророк станали мощен фактор при определяне на теологичния и философски тип и структура на ученията, догмите и космологията на елинизираните и латинизирани версии на учението на Иисус.
4. Мистериальных культов - в особенности митраизма, но также поклонения Великой Матери во фригийском культе. Даже легенды о рождении Иисуса на Урантии смешивались с римской версией о чудотворном рождении иранского героя-спасителя Митры, чье явление на землю было якобы засвидетельствовано лишь несколькими пастухами, которые, узнав о предстоящем событии от ангелов, принесли свои дары.
4. Мистериалните култове - в особеност митраизмът, но също така поклонението към Великата Майка във фригийския култ. Даже легендите за раждането на Иисус на Урантия се смесвали с римската версия за чудотворното раждане на иранския герой-спасител Митра, чието явяване на земята било сякаш засвидетелствано едва от няколко пастира, които, узнавайки за предстоящото събитие от ангелите, принесли своите дарове.
5. Исторического факта человеческой жизни Иешуа бен Иосифа - реального существования Иисуса Назарянина как прославленного Христа, Божьего Сына.
5. Историческият факт на човешкия живот на Иешуа бен Йосиф - реалното съществуване на Иисуса Назарянина като прославения Христа, Божия Син.
6. Личных воззрений Павла Тарсянина. Следует отметить, что в годы его юности митраизм был господствовавшей религией Тарса. Павел не предполагал, что его благонамеренные послания к своим прозелитам станут для последующих христиан "словом Божьим". Такие учителя действуют из лучших побуждений, и нельзя считать их ответственными за то, как используются их писания потомками.
6. Личните възгледи на Павел Тарсянина. Следва да се отбележи, че в годините на неговото юношество митраизма бил господстваща религия в Тарса. Павел не предполагал, че неговите благонамерени послания към своите прозелити ще станат за последващите християни "думите Божи". Такива учители действуват от най-добри подбуди, и не трябва да се считат те за отговорни за това, как ще се използуват техните писания от потомците.
7. Философской мысли эллинистических народов Александрии, Антиохии, Греции, Сиракуз и Рима. Греческая философия лучше сочеталась с предложенной Павлом версией христианства, чем с другими современными ей религиозными системами, и стала важным фактором для успеха христианства на Западе. Вместе с теологией Павла, греческая философия до сих пор составляет основу европейской этики.
7. Философската мисъл на елинските народи от Александрия, Антиохия, Гърция, Сиракуза и Рим. Гръцката философия най-добре се съчетала с предложената от Павел версия на християнството, отколкото с другите съвременни на нея религиозни системи, и станала важен фактор за успеха на християнството на Запад. Заедно с теологията на Павел, гръцката философия и до сега съставлява основата на европейската етика.
По мере своего проникновения на Запад, изначальные учения Иисуса приобретали всё более западный характер и тем самым утрачивали свою потенциальную притягательность для всех рас и всех типов людей. Сегодня христианство превратилось в религию, хорошо приспособленную к социальным, экономическим и политическим нравам белых рас. Оно уже давно перестало быть религией Иисуса, хотя для тех индивидуумов, которые искренне стремятся следовать этому учению,
По степента на своето проникване на Запад, изначалните учения на Иисус придобили все повече западен характер и по този начин губели своята потенциална притегателност за всички раси и всички типове хора. Днес християнството се е превърнало с религия, добре приспособена към социалните, икономически и политически нрави на белите раси. То вече отдавна е престанало да бъде религията на Иисус, макар за тези индивиди, киоти искрено се стремят да следват това учение,
оно до сих пор является доблестным изложением прекрасной религии, рассказывающей об Иисусе. Оно прославило Иисуса как Христа, мессианского Божьего помазанника, однако оно в значительной мере забыло личное евангелие Учителя - отцовство Бога и братство всех людей.
то и до сега да се явява доблестно излагане на прекрасна религия, разказваща за Иисус. То е прославило Иисус като Христа, месианския божи помазаник, обаче то в значителна степен е забравило личното евангелие на Учителя - бащинството на Бога и братството на всички хора.
На этом заканчивается долгий рассказ об учениях Макивенты Мелхиседека на Урантии. Прошло почти четыре тысячи лет с того времени, как этот чрезвычайный Сын посвятил себя Урантии, и за это время учения "священника Эль-Эльона, Всевышнего Бога" стали достоянием всех рас и народов. Макивента достиг цели своего необычного посвящения: когда Михаил готовился к появлению на Урантии, в сердцах мужчин и женщин уже существовало представление о Боге - то же представление о Боге, которое вновь и вновь пламенеет в живом духовном опыте разнообразных детей Всеобщего Отца в их увлекательной бренной жизни на кружащихся планетах пространства.
С това се завършва дългият разказ за ученията на Макивент Мелхиседек на Урантия. Изминали са почти четири хиляди години от това време, когато този черезвичаен Син е посветил себе си на Урантия, и за това време ученията на "свещеника на Ел-Елон, Всевишния Бог" станали достояние на всички раси и народи. Макивент е достигнал целта на своето необичайно посвещение: когато Михаил се готвил за появяването на Урантия, в сърцата на мъжете и жените вече съществувала представа за Бога, която отново и отново ще пламти в живия духовен опит на разнообразните деца на Всеобщия Отец в техния увлекателен тленен живот въртящите се планети от пространството.
[Представлено Мелхиседеком Небадона.]
[Представено от Мелхиседекът на Небадон.]