Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 98. УЧЕНИЯ МЕЛХИСЕДЕКА НА ЗАПАДЕ

Документ 98. УЧЕНИЯТА НА МЕЛХИСЕДЕК НА ЗАПАД

УЧЕНИЯ Мелхиседека достигали Европы самыми различными путями, но главным образом через Египет. Они стали составной частью западной философии после того, как полностью пропитались эллинским и, позднее, христианским духом. Идеалы западного мира были в основном унаследованы от Сократа, а последующей религиозной философией Запада стала философия Иисуса, модифицированная и искаженная в процессе соприкосновения с развивающейся западной философией и религией; кульминационным пунктом всего этого процесса стало создание христианской церкви.

УЧЕНИЯТА на Мелхиседека достигнали до Европа по най-различни пътища, но главно чрез Египет. Те станали съставна част от западната философия след като, напълно са наситили елинския и, по-късно, християнския дух. Идеалите на западния свят били основно наследени от Сократ, а последващата религиозна философия на запада станала философията на Иисуса, модифицирана и изкривена в процеса на съприкосновение с развиващата се западна философия и религия; кулминационен пункт на целия този процес станало създаването на християнската църква.

В течение долгого времени салимские миссионеры продолжали свою деятельность в Европе, постепенно вливаясь во многие периодически возникавшие культовые и ритуальные группы. Среди тех, кто сохранял учения Салима в наиболее чистом виде, следует отметить киников. Эти проповедники веры в Бога и доверия к нему всё еще действовали в Европе эпохи Римской империи в первом веке после Христа и впоследствии приняли участие в создании нарождавшейся христианской религии.

В течение на дълго време салимските мисионери продължавали своята деятелност в Европа, постепенно вливайки се в много периодично възникващи култови и ритуални групи. Сред тези, които съхранявали ученията от Салим в най-чист вид, следва да отбележим киниците. Тези проповедници на вярата в Бога и доверието към него все още действували в Европа в епохата на Римската империя от първи век след Христа и в последствие взели участие в зараждащата се християнска религия.

Салимское учение распространялось в Европе в значительной мере благодаря еврейским наемникам, которые участвовали в бесчисленных сражениях западного мира. В древние времена евреи славились героизмом на поле боя не меньше, чем своеобразием теологии.

Салимското учение се разпространявало в Европа в значителна степен благодарение на еврейските наемници, които участвували в безчислените сражения на западния свят. В древните времена евреите се славели с героизъм на бойното поле не по-малко от, своеобразието на теологията.

В своей сущности основные доктрины греческой философии, еврейской теологии и христианской этики были отражением предшествовавших им учений Мелхиседека.

В своята същност основните доктрини на гръцката философия, еврейската теология и християнската етика били отражение на предшестващите ги учения на Мелхиседека.

1. РЕЛИГИЯ САЛИМА У ГРЕКОВ

1. РЕЛИГИЯТА НА САЛИМ У ГЪРЦИТЕ

Салимские миссионеры могли бы создать у греков обширную религиозную структуру, если бы не их жесткая интерпретация клятвы, данной при посвящении в духовный сан: введенный Мелхиседеком обет запрещал формирование особых конгрегаций для вероисповедания и требовал от каждого учителя обещания никогда не исполнять обязанности священника, никогда не получать плату за религиозную службу - только пищу, одежду и кров. Когда проповедники Мелхиседека проникли в доэллинскую Грецию, они встретили там народ, который всё еще придерживался традиций, существовавших во времена Адамсона и андитов. Однако эти учения были грубо искажены понятиями и поверьями, привнесенными ордами малоразвитых рабов, во всё больших количествах доставляемых к берегам Греции. В результате этих фальсификаций произошел возврат к примитивному анимизму и кровавым ритуалам, причем низшие классы превратили в особый ритуал даже казнь приговоренных преступников.

Салимските мисионери биха могли да създадат у гърците обширна религиозна структура, ако не била тяхната твърда интерпретация на клетвата, давана при посвещението в духовен сан: въведения от Мелхиседека обет забранявал формирането на особени конгрегации за вероизповеданието и изисквал от всеки учител обещание никога да не изпълнява задълженията на свещеник, никога да не получава заплата за религиозна служба - само храна, дрехи и подслон. Когато проповедниците на Мелхиседека проникнали в до елинска Гърция, те срещнали там народ, който все още се придържал към традициите, съществуващи от времето на Адамсон и андитите. Обаче тези учения били грубо изкривени понятия и поверия, привнесени от ордите малко развити роби, във все по-големи количества доставяни към бреговете на Гърция. В резултат на тези фалшификации протекло възвръщане към примитивния анимизъм и кървавите ритуали, при което низшите класи превърнали в особен ритуал даже екзекуцията на осъдените престъпници.

Первоначальное влияние салимских учителей было почти полностью сведено на нет так называемым арийским вторжением из южной Европы и Востока. Эти эллинские захватчики принесли с собой антропоморфические концепции Бога, похожие на те, с которыми их собратья, арии, познакомили Индию. Это

Първоначалното влияние на салимските учители били почти напълно сведено към несъществуващото така наречено арийска нахлуване от южна Европа и Изтока. Тези елински завоеватели принесли със себе си антропоморфическите концепции за Бога, подобни на тези, с които техните събратя, ариите, запознали Индия. Това


Страница 1078

заимствование положило начало развитию греческого семейства богов и богинь. Новая религия частично основывалась на культах пришедших эллинских варваров, но она также использовала мифы более древних обитателей Греции.

заимстване положило началото на развитието на гръцкото семейство на боговете и богините. Новата религия частично се основавала на културата на идващите елински варвари, но тя също така използувала митовете на по-древните обитатели на Гърция.

Увидев, что преимущественным культом Средиземноморья является культ матери, эллинские греки навязали этим народам своего мужского бога - Дьяус-Зевса, который, подобно Ягве у генотеистических семитов, к тому времени уже стал главой всего греческого пантеона подчиненных ему богов. Придерживаясь концепции Зевса, греки могли бы со временем прийти к истинному монотеизму, если бы Рок не остался у них воплощением высшего управляющего начала. Бог, имеющий конечную ценность, должен сам по себе являться вершителем и творцом судьбы.

Виждайки, че преимуществен култ в Средиземноморието се явява култът към майката, елинските гърци натрапили на тези народи своя мъжки бог - Дяус-Зевс, който, подобно на Яхве у генотеистичните семити, към това време вече станал глава на целия гръцки пантеон от подчинените му богове. Придържайки се към концепцията за Зевс, гърците биха могли с времето да преминат към истинския монотеизъм, ако Рок не би останал в тях въплъщението на висшето управляващо начало. Богът, имащ крайна ценност, трябва сам по себе си да се явява вършител и творец на съдбата.

Вскоре эти факторы религиозной эволюции привели к рождению распространенного верования в беспечных богов-олимпийцев, обладавших, скорее, человеческими, нежели божественными качествами, и никогда не вызывавших у разумных греков особенно серьезного к себе отношения. Эти божества, созданные ими самими, не пробуждали в них ни большой любви, ни большого страха. Зевс и его семейство полулюдей-полубогов порождали патриотические и национальные чувства, которые, однако, вряд ли имели отношение к почитанию или поклонению.

Скоро тези фактори на религиозната революция привели към раждането на разпространеното вярване в безгрижните богове-олимпийци, притежаващи, по-скоро, човешки, отколкото божествени качества, и никога не предизвикващи у разумните гърци особено сериозно отношение към себе си. Тези божества, създадени от тях самите, не пробуждали в тях нито голяма любов, нито голям страх. Зевс и неговото семейство полухора-полубогове пораждали патриотични и национални чувства, които, обаче, едва ли имали отношение към почитането или поклонението.

В сознании эллинов настолько упрочились доктрины ранних салимских учителей, направленные против духовенства, что в Греции никогда не появлялось сколько-нибудь значительного священства. Даже создание изображений богов больше относилось к искусству, чем к поклонению.

В съзнанието на елините до толкова се укрепили ранните салимски учители, насочени против духовенството, че в Гърция никога не се появили колкото и да било значително свещеничество. Даже създаването на изображенията на боговете повече се отнасяло към Изкуството, отколкото към поклонението.

Олимпийские боги являются типичным примером антропоморфизма. Однако греческая мифология отличается больше эстетичностью, чем этичностью. Ценность греческой религии заключалась в том, что она изображала вселенную, управляемую группой божеств. И всё же, в своем развитии греческая мораль, этика и философия вскоре далеко обошли представление о боге, и этот дисбаланс между интеллектуальным и духовным ростом был столь же опасным для Греции, каким он оказался для Индии.

Олимпийските богове се явяват типичен пример за антропоморфизъм. Обаче гръцката митология се отличава повече с естетичност, отколкото с етичност. Ценността на гръцката религия се заключавала в това, че тя изобразявала вселената, управлявана от група божества. И при всичко това, в своето развитие гръцкия морал, етика и философия скоро далеч заобиколили представата за бога, и този дисбаланс между интелектуалния и духовен ръст бил също толкова опасен за Гърция, какъвто той се оказал за Индия.

2. ГРЕЧЕСКАЯ ФИЛОСОФСКАЯ МЫСЛЬ

2. ГРЪЦКА ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ

Не вызывающая серьезного к себе отношения и поверхностная религия не может уцелеть, особенно, если она лишена духовенства, которое укрепляло бы ее внешние проявления и наполняло бы сердца ее приверженцев страхом и благоговением. Олимпийская религия не обещала спасения, как не утоляла она и духовную жажду своих верующих; поэтому у нее не было будущего. Не прошло и тысячи лет с момента ее возникновения, как она практически исчезла, и греки остались без национальной религии, ибо лучшие умы перестали интересоваться богами Олимпа.

Не предизвикващата сериозно към себе се отношение и повърхностна религия не може да оцелее, особено, ако тя е лишена от духовенство, което би укрепвало нейното външно проявление и би напълвало сърцата на нейните привърженици със страх и благоговеене. Олимпийската религия не обещавала спасение, както тя не утолявала и духовната жажда на своите вярващи; за това у нея нямало бъдеще. Не изминали и хиляда години от момента на нейното възникване, когато тя на практика изчезнала, и гърците останали без национална религия, защото най-добрите умове престанали да се интересуват от боговете на Олимп.

Таким было положение, когда в течение шестого века до Христа Восток и Левант пережили возрождение духовного сознания и новое пробуждение интереса к монотеизму. Однако Запад остался в стороне от этого процесса; ни Европа, ни северная Африка не приняли широкого участия в религиозном возрождении. Тем не менее греки добились действительно великолепных результатов в интеллектуальном развитии. Они начали побеждать страх и более не рассматривали религию как противоядие от страха, но они не увидели, что истинная религия является лекарством от разъедающих душу сомнений, духовных терзаний и нравственного отчаяния. Они стремились утешить душу глубокомыслием - философией и метафизикой. От размышлений о самосохранении - спасении - они перешли к самовоплощению и самопознанию.

Такова било положението, когато в течение на шестия век преди Христа Изтокът и Левант преживели възраждането на духовното съзнание и ново пробуждане на интереса към монотеизма. Обаче Западът изоставал в страни от този процес; нито Европа, нито северна Африка не взели широко участие в религиозното възраждане. Още повече гърците се сдобили с действително великолепни резултати в интелектуалното развитие. Те започнали да побеждават страха и повече не разглеждали религията като противоотрова за страха, но те не виждали, че истинската религия се явява лекарство за разяждащите душата съмнения, духовните терзания и нравственото отчаяние. Те се стремили да утешат душата с дълбоко мислене - философия и метафизика. От размишленията за самосъхранението - спасението - те преминали към самовъплъщението и самопознанието.

Строгостью мышления греки стремились достичь такого осознания уверенности, которое заменило бы веру в с