Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 92. ДАЛЬНЕЙШАЯ ЭВОЛЮЦИЯ РЕЛИГИИ
Документ 92. ПО-НАТАТЪШНА ЕВОЛЮЦИЯ НА РЕЛИГИЯТА
РЕЛИГИЯ естественного происхождения являлась частью эволюционного опыта человека задолго до появления на Урантии каких-либо систематических откровений. Однако эта естественно сложившаяся религия была, в своей сущности, результатом сверхживотных способностей человека. Постепенное становление эволюционной религии человека, протекавшее на протяжении тысячелетий эмпирического пути, происходило благодаря помощи некоторых внутренних факторов, воздействующих на дикаря, варвара и цивилизованного человека:
РЕЛИГИЯТА с естествен произход се явявала част от еволюционния опит на човека дълго до появата на Урантия на каквито и да било систематични откровения. Обаче тази естествено създала се религия била, в своята същност, резултат от свръх животинските способности на човека. Постепенното създаване на еволюционната религия на човека, протичащо по протежение на хилядолетия от емпирическия път, се случвало благодарение на помощта на някои вътрешни фактори, въздействуващи на дивака, варварина и цивилизования човек :
1. Вспомогательный дух поклонения - появление в животном сознании сверхживотных потенциалов для восприятия реальности, что можно назвать первичной человеческой способностью к восприятию Божества.
1. Спомагателният дух на поклонението - проявлението в животинското съзнание на свръх животински потенциали за възприемане на реалността, което може да бъде наречено първична човешка способност към възприятие на Божеството.
2. Вспомогательный дух мудрости - проявление тенденции преклоняющегося разума находить более высокие формы для выражения своего поклонения, приближать их к постоянно расширяющимся представлениям о реальности Божества.
2. Спомагателният дух на мъдростта - проявление на тенденцията прекланящия се разум да намира по-високи форми за изразяване на своето поклонение, да се приближават те към постоянно разширяващата се представа за реалността на Божеството.
3. Святой Дух - изначальный дар сверхразума, неизбежно появляющийся во всех полноценных человеческих личностях. Это служение жаждущему поклонения и мудрости разуму создает способность к осознанию постулата о продолжении человеческой жизни - как в форме теологической концепции, так и в подлинном личностном опыте.
3. Светият Дух - изначалният дар на свръхразума, неизбежно появяващ се във всички пълноценни човешки личности. Това служене на жадуващия поклонение и мъдрост разум създава способност към осъзнаване на постулата за продължаване на човешкия живот - както във формата на теологическата концепция, така и в истинския личностен опит.
Согласованное действие трех этих божественных опекунов вполне достаточно для зарождения и роста эволюционной религии. Впоследствии эти влияния усиливаются Настройщиками Сознания, серафимами и Духом Истины, причем все они ускоряют темпы религиозного роста. Эти силы уже давно действуют на Урантии, и они будут продолжать функционировать здесь до тех пор, пока эта планета будет оставаться обитаемой сферой. Значительная часть потенциала этих божественных сил пока еще не могла проявиться. Многое найдет свое выражение в грядущие эпохи по мере восхождения религии на всё новые уровни, к небесным высотам моронтийных ценностей и духовной истины.
Съгласуваното действие на тези три божествени опекуна напълно е достатъчно за зараждането и ръста на еволюционната религия. В последствие на тези влияния се усилва Настройчика на Съзнанието, серафимите и Духа на Истината, при което всички те ускоряват темповете на религиозния ръст. Тези сили вече отдавна действуват на Урантия, и те ще продължават да функционират тук до този момент, докато тази планета си остава обитаема сфера. Значителната част от потенциала на тези божествени сили за сега още не е могла да се прояви. Многото ще намери своето изразяване в грядущите епохи по степента на възхождане на религията на все нови и нови нива, към небесните висоти на моронтийните ценности и духовните истини.
1. ЭВОЛЮЦИОННАЯ ПРИРОДА РЕЛИГИИ
1. ЕВОЛЮЦИОННА ПРИРОДА НА РЕЛИГИЯТА
Эволюция религии начинается с ранних страхов и призраков и проходит через многие последующие стадии развития, включая попытки заставить и, позднее, уговорить духов. Племенные фетиши превратились в тотемы и племенных богов, магические заклинания - в современные молитвы. Обрезание крайней плоти, первоначально являвшееся жертвой, стало гигиенической мерой.
Еволюцията на религията се започва с ранните страхове и призраци и преминава през много последващи стадии на развитие, включвайки опитите да се заставят и, по-късно, да се уговорят духовете. Племенните фетиши се превърнали в тотеми и племенни богове, магическите заклинания - в съвременни молитви. Обрязването на крайна плът, първоначално явяваща се жертва, станало хигиенна мярка.
Страница 1004
Варварское детство человеческого рода сопровождалось развитием религии от поклонения природе к поклонению призракам и фетишизму. С зарождением цивилизации человек стал придерживаться более мистических и символических верований, в то время как ныне, в канун своей зрелости, человечество начинает быть готовым к восприятию настоящей религии и даже к началу раскрытия самой истины.
Варварското детство на човешкия род се съпровождало с развитието на религията от поклонение към природата към поклонение към призраците и фетишизма. С зараждането на цивилизацията човекът започнал да се придържа към по-мистичните и символични вярвания, в това време когато днес, в навечерието на своята зрялост, човечеството започва да бъде готово към възприемане на истинската религия и даже към началото на разкриване на самата истина.
Религия возникает в качестве биологической реакции разума на духовные верования и окружение. В любом народе она умирает или изменяется последней. Во все эпохи религия является приспособлением общества к неизведанному. Как социальный институт, она включает ритуалы, символы, культы, священные писания, жертвенники, святыни и храмы. Всем религиям свойственны святая вода, святые мощи, фетиши, талисманы, ризы, колокола, барабаны и духовенство. Чисто эволюционную религию невозможно полностью освободить ни от магии, ни от колдовства.
Религията възниква в качеството на биологична реакция на разума на духовните вярвания и обкръжение. Във всеки народ тя умира или се изменя последна. Във всички епохи религията се явява приспособление на обществото към неизследваното. Като социален институт, тя включва ритуали, символи, култове, свещени писания, жертвеници, светини и храмове. За всички религии са присъщи святата вода, светите мощи, фетишите, талисманите, църковните одеяния, камбаните, барабаните и духовенството. Чисто еволюционната религия е невъзможно напълно да се освободи нито от магията, нито от магьосничеството.
Тайна и могущество всегда пробуждали религиозные чувства и страх, в то время как эмоции во все эпохи являлись могучим фактором, определявшим их развитие. Основным религиозным стимулом всегда был страх; страх рисует богов эволюционной религии и мотивирует религиозные ритуалы первобытных верующих. С развитием цивилизации страх видоизменяется под действием благоговения, восторга, уважения и сочувствия и в дальнейшем еще больше обусловливается раскаянием и покаянием.
Тайната и могъществото винаги са пробуждали религиозни чувства и страх, в това време когато емоциите във всички епохи са се явявали могъщ фактор, определящ тяхното развитие. Основният религиозен стимул винаги е бил страха; страхът рисува боговете на еволюционната религия и мотивира религиозните ритуали на първобитните вярващи. С развитие на цивилизацията страхът се видоизменя под действието на благоговението, възторга, уважението и съчувствието и още по-нататък повече ще се обуславя от разкаянието и покаянието.
У одного из азиатских народов существовало учение о том, что "Бог есть великий страх"; это является продуктом чисто эволюционной религии. Иисус - раскрытие религиозной жизни высшего типа - провозгласил, что "Бог есть любовь".
У един от азиатските народи съществувало учението за това, че "Бог е велик страх"; това се явява продукт на чисто еволюционната религия. Иисус - разкритието на религиозния живот от най-висш тип - е провъзгласил, че "Бог е любов" .
2. РЕЛИГИЯ И НРАВЫ
2. РЕЛИГИЯ И НРАВИ
Религия является наиболее жестким и неподатливым из всех человеческих институтов, но всё же, хотя и с запозданием, она приспосабливается к изменениям в обществе. В конце концов, эволюционная религия действительно начинает отражать изменяющиеся нравы, которые, в свою очередь, могли подвергнуться воздействию богооткровенной религии. Медленно и неизбежно, хотя и с неохотой, религия (поклонение) следует за мудростью - знанием, направляемым эмпирическим разумом и освещаемым божественным откровением.
Религията се явява най-твърдият и неподатлив от всички човешки институти, но все така също, макар и със забавяне, тя се приспособява към измененията в обществото. В края на краищата, еволюционната религия действително започва да отразява изменящите се нрави, които, на свой ред, могли да се подложат на въздействието на богооткровената религия. Бавно и неизбежно, макар и с нежелание, религията (поклонението) следва след мъдростта - знанието, направлявано от емпирическия разум и осветено от божественото откровение.
Религия придерживается нравов; то, что было, является древним и считается святым. В силу именно этой и никакой другой причины каменные орудия сохранялись в течение еще долгого времени после наступления бронзового и железного века. Известно следующее утверждение: "Если же будете сооружать алтарь из камней, то не берите камни отесанные, ибо если поступите так, то орудие сделает алтарь непригодным". Индусы до сих пор зажигают свой жертвенный огонь с помощью примитивных палочек. В истории эволюционной религии новшество всегда считалось святотатством. Для принесения священной жертвы следовало пользоваться не современной и переработанной пищей, а самой примитивной, то есть "мясом, испеченным на огне, с пресным хлебом и горькими травами". Все социальные обычаи и даже правовые процедуры тяготеют к старинным формам.
Религията се поддържа от нравите; това, което е било, се явява древно и се счита за свято. По силата именно на това и на никаква друга причина каменните оръдия се съхранявали в течение на още дълго време след настъпване на бронзовия и железния векове. Известно е следното утвърждение: " Ако изградите олтар от камъни, то не вземайте одяланите камъни, защото ако постъпите така, то оръдието ща направи олтара непригоден". Индусите и до сега палят своя жертвен огън с помощта на примитивни пръчки. В историята на еволюционната религия новото винаги се е считало за светотатство. За принасяне на свещена жертва следвало да се използува не съвременна и преработена храна, а най-примитивната, тоест "месо, изпечено на огън, с пресен хляб и горчиви треви". Всички социални обичаи и даже правови процедури се притеглят към старинните форми.
Когда современный человек с удивлением обнаруживает в священных писаниях различных религий так много того, что может считаться оскорбительным, он должен задуматься о том, что сменяющие друг друга поколения всегда боялись уничтожить нечто такое, что являлось святым и священным для их предков. Многие вещи, которые одному поколению людей кажутся неприличными, в предшествующих поколениях считались частью общепризнанных нравов и даже общепринятых религиозных ритуалов. Бесконечные попытки увязать древние, но предосудительные обычаи, с новыми достижениями мысли, найти удовлетворительные теории, призванные оправдать сохранение древних и изжитых обычаев в рамках веры, послужили причиной многих религиозных споров.
Когато съвременният човек с удивление открие в свещените писания на различните религии толкова много от това, което може да се счита за оскърбително, той трябва да се замисли за това, че сменящите се едно с друго поколения винаги са се бояли да унищожат нещо такова, което се явява свято и свещено за предците им. Много вещи, които за едно поколение хора изглеждат неприлични, в предшестващите поколения се считали за част от общо признатите нрави и даже общо приетите религиозни ритуали. Безкрайните опити да се обвържат древните, но предосъдителни обичаи, с новите достижения на мисълта, да се намерят удовлетворителни теории, призвани да оправдаят съхраняването на древните и отживели обичаи в рамките на вярата, са послужили като причина за много религиозни спорове.
Страница 1005
Нелепы попытки внезапного ускорения религиозного прогресса. Народ или нация могут перенять от прогрессивной религии только то, что в разумных пределах согласуется и совместимо с ее эволюционным статусом и соответствует ее способности к адаптации. Социальные, климатические, политические и экономические условия - всё это влияет на определение направления и развития религиозной эволюции. Социальная этика не зависит от религии - эволюционной религии; скорее, все формы религии диктуются моралью людей.
Безсмислени са опитите за внезапно ускоряване на религиозния прогрес. Народът или нацията могат да заимстват от прогресивната религия само това, което в разумни предели се съгласува и е съвместимо с нейния еволюционен статус и съответствува на нейните способности към адаптация. Социалните, климатичните, политическите и икономически условия - всичко това влияе на определено направление и развитие на религиозната еволюция. Социалната етика не зависи от религията - еволюционната религия; по-скоро, всички форми на религията се диктуват от морала на хората.
Люди принимают необычную и новую религию лишь формально. В действительности, они приспосабливают ее к своим нравам и прежним религиозным традициям. Это хорошо видно на примере одного новозеландского племени, чьи жрецы после формального принятия христианства заявили о том, что они получили откровения непосредственно от Гавриила, сообщившего, что это племя стало богоизбранным народом и что ему позволено свободно практиковать беспорядочные сексуальные связи, равно как и многочисленные другие предосудительные древние обычаи. И все эти новоиспеченные христиане сразу же обратились к этой новой и менее взыскательной версии христианства.
Хората приемат необичайната и нова религия само формално. В действителност, те я приспособяват към своите нрави и отживели религиозни традиции. Това е добре видно от примера с едно новозеландско племе, чиито жреци след формалното приемане на християнството заявили за това, че те са получили откровение непосредствено от Гавриил, съобщаващ, че това племе е станало богоизбран народ, и че на него му е позволено свободно да практикува безпорядъчни сексуални връзки, еднакво както и многочислени други предосъдителни древни обичаи. И всички тези ново изпечени християни веднага също се обърнали към тази нова и по-малко взискателна версия на християнството.
В то или иное время религия допускала всевозможные проявления своенравного и непоследовательного поведения и когда-то одобряла практически всё, что в настоящее время считается безнравственным или греховным. Сознание, не воспитанное на опыте и лишенное помощи разума, никогда не было и никогда не будет надежным и непогрешимым указателем для поведения человека. Сознание не есть божественный голос, обращенный к человеческой душе; это лишь совокупное моральное и этическое содержание нравов на любой стадии существования. Сознание представляет собою всего лишь человеческое представление об идеаль-ном реагировании на любую совокупность обстоятельств.
В едно или друго време религията е допускала всевъзможни проявления на своенравно и непоследователно поведение и някога е одобрявала практически всичко, което в настояще време се счита за безнравствено или греховно. Съзнанието, не възпитано в опита и лишено от помощта на разума, никога не е било и няма да бъде надежден и непогрешим указател за поведението на човека. Съзнанието не е божествен глас, обърнат към човешката душа; това е само съвкупното морално и етическо съдържание на нравите на кой да е стадий от съществуването. Съзнанието представлява по себе си всичко само човешката представа за идеал-ното реагиране на всяка съвкупност от обстоятелства.
3. ПРИРОДА ЭВОЛЮЦИОННОЙ РЕЛИГИИ
3. ПРИРОДА НА ЕВОЛЮЦИОННАТА РЕЛИГИЯ
Изучение человеческой религии - это исследование социальных слоев, содержащих ископаемые остатки прошлых эпох. Нравы антропоморфических богов являются точным отражением морали тех людей, которые впервые придумали такие божества. Древние религии и мифологии достоверно передают верования и легенды народов, давно уже ушедших в небытие. Старинные культовые обряды сохраняются наряду с новыми экономическими обычаями и успехами социальной эволюции и, конечно, представляются совершенно бессмысленными. Остатки культа дают истинную картину расовых религий прошлого. Всегда помните о том, что культы создаются не ради поиска истины, а для распространения соответствующих убеждений.
Изучаването на човешката религия - това е изследване на социалните слоеве, съдържащи изкопаемите остатъци от миналите епохи. Нравите на антропоморфическите богове се явяват точно отражение на морала на тези хора, които за първи път са измислили такива божества. Древните религии и митологии достоверно предават вярванията и легендите на народите, отдавна вече отишли в небитието. Старинните култови обреди се съхраняват наред с новите икономически обичаи и успехи на социалната еволюция и, разбира се, се показват като съвършено безсмислени. Остатъците от култа дават истинската картина на расовите религии от миналото. Винаги помнете за това, че култовете се създават не заради търсенето на истината, а за разпространение на съответствуващите убеждения.
Религия всегда в значительной мере выражалась в обрядах, ритуалах, обычаях, церемониях и догматах. Как правило, ее портило неизменно пагубное заблуждение - иллюзия избранности народа. Принципиальные религиозные понятия - заклинание, наитие, откровение, умилостивление, покаяние, искупление, заступничество, жертва, молитва, исповедь, поклонение, жизнь после смерти, таинство, ритуал, выкуп, спасение, избавление, завет, скверна, очищение, пророчество, первородный грех, - все они восходят к ранним временам изначального страха перед призраками.
Религията винаги в значителна степен се е изразявала в обредите, ритуалите, обичаите, церемониите и догмите. Като правило, не я е разваляло неизменното пагубно заблуждение - илюзията за избрания народ. Принципиално религиозните понятия - заклинание, интуиция, откровение, умилостивяване, покаяние, изкупление, застъпничество, жертва, молитва, изповед, поклонение, живот след смъртта, тайнство, ритуал, откуп, спасение, избавление, завет, скверни, очистване, пророчество, първороден грях, - всички те възхождат към ранните времена на изначалния страх пред призраците.
Первобытная религия представляет собой не что иное, как продолжение борьбы за материальное существование в загробной жизни. Приверженность таким убеждениям означала распространение борьбы за самообеспечение на область воображаемого мира призраков и духов. Однако, испытывая соблазн критиковать эволюционную религию, будьте осторожны. Помните: это то, что было, исторический факт. И вспомните также, что сила любой идеи заключается не в ее достоверности или истинности, а, скорее, в ее способности пробудить живой интерес в людях.
Първобитната религия представлява по-себе си не нещо друго, като продължение на борбата за материално съществуване в задгробния живот. Привързаността към такива убеждения означавала разпространение на борбата за самообезпечение върху областта на въображаемия свят на призраците и духовете. Обаче, изпитвайки съблазън да се критикува еволюционната религия, бъдете внимателни. Помнете: че това, което е било, е исторически факт. И си спомнете също, че силата на всяка идея се заключава не в нейната достоверност или истинност, а, по-скоро в нейната способност да пробуди жив интерес в хората.
Страница 1006
Эволюционная религия не допускает изменения или ревизии. В отличие от науки, она не предусматривает постепенного самоисправления. Сформировавшаяся религия внушает уважение потому, что ее приверженцы верят в нее как в Истину; "вера, которую однажды передали святым" должна быть, по идее, столь же окончательной, сколь и непогрешимой. Культ противится развитию, ибо настоящий прогресс непременно приводит к видоизменению или уничтожению самого культа; поэтому ревизия всегда должна навязываться ему силой.
Еволюционната религия не допуска изменения или ревизия. За разлика от науката, тя не предвижда постепенно самоизправяне. Сформиралата се религия внушава уважение поради това, че нейните привърженици вярват в нея като в Истина; "вярата, която веднъж са предали светците" трябва да бъде, по идея, толкова също окончателна, колкото и непогрешима. Култът се противи на развитието, защото истинския прогрес непременно привежда към видоизменение или унищожаване на самия култ; поради това ревизията винаги трябва да му се налага със сила.
Только два фактора способны модифицировать и возвысить догматы естественной религии: давление медленно совершенствующихся нравов и периодическое просвещение - эпохальное откровение. И неудивительно, что прогресс был медленным: в древности прогрессивного или изобретательного человека убивали как колдуна. Культ медленно развивается периодами, охватывающими многие поколения - вековыми циклами. И тем не менее он совершенствуется. Эволюционная вера в призраков заложила фундамент для философии богооткровенной религии, которая со временем разрушит суеверие, породившее эволюционную религию.
Само два фактора са способни да модифицират и възвисят догмите на естествената религия: налягането от бавно усъвършенствуващите се нрави и периодичното просвещение - епохалното откровение. И не е учудващо, че прогресът е бил бавен: в древността прогресивния или изобретателен човек са убивали като магьосник. Култът бавно се развива на периоди, обхващащи много поколения - вековни цикли. И не по-малко от това той се усъвършенствува. Еволюционната вяра в призраците е заложила фундамента за философската богооткровена религия, която с времето ще разруши суеверието, породило еволюционната религия.
Религия многими способами препятствовала социальному развитию, но без нее не было бы ни устойчивой морали, ни этики, ни сколько-нибудь значительной цивилизации. Религия породила многие виды светской культуры: скульптура возникла из изготовления идолов, архитектура - из строительства храмов, поэзия - из заклинаний, музыка - из религиозных песнопений, драма - из ритуальных действий для получения помощи от духов, танцы - из сезонных религиозных праздников.
Религията по много начини е препятствала социалното развитие, но без нея не би имало нито устойчив морал, нито етика, нито колкото и да е значителна цивилизация. Религията е породила много от видовете светска култура: скулптурата е възникнала от изготвянето на идоли, архитектурата - от строителството на храмове, поезията - от заклинанията, музиката - от религиозните песнопения, драмата - от ритуалните действия за получаване помощ от духовете, танците - от сезонните религиозни празници.
Однако, отдавая должное роли религии в развитии и сохранении цивилизации, следует отметить, что естественная религия сделала также многое для нанесения вреда и ущерба той самой цивилизации, которую в остальном она укрепляла и поддерживала. Религия препятствовала промышленной активности и экономическому развитию; она растрачивала рабочую силу и разбазаривала деньги; она не всегда приносила пользу семье; она недостаточно поощряла мир и добрую волю; порой она игнорировала образование и замедляла развитие науки; она чрезмерно обедняла жизнь для мнимого обогащения смерти. Эволюционная религия - человеческая религия - действительно была повинна во всех этих и многих других ошибках, заблуждениях и просчетах. И тем не менее она поддерживала культурную этику, цивилизованную мораль и социальное единение, подготовила почву для последующей богооткровенной религии, способной компенсировать эти многочисленные эволюционные недостатки.
Обаче, отдавайки дължимото на ролята на религията в развитието и съхраняването на цивилизацията, следва да се отбележи, че естествената религия е направила също така много за нанасянето на вреда и щети на същата тази цивилизация, която в останалото тя укрепвала и поддържала. Религията препятствала промишлената активност и икономическото развитие; злоупотребявала с работната сила и пропилявала парите; тя не винаги е принасяла полза на семейството; тя недостатъчно е поощрявала мира и добрата воля; понякога тя е игнорирала образованието и забавяла развитието на науката; тя черезмерно обеднявала живото за мнимото обогатяване на смъртта. Еволюционната религия - човешката религия - действително е била виновна за всички тези и много други грешки, заблуждения и пропуски. И не по-малко от това тя поддържала културната етика, цивилизования морал и социалното единение, подготвяла почвата за последващата богооткровена религия, способна да компенсира тези многочислени еволюционни недостатъци.
Эволюционная религия являлась самым дорогостоящим, хотя и несравнимо эффективным институтом человека. Человеческую религию можно оправдать только в свете эволюционной цивилизации. Если бы человек не был совершенствующимся продуктом животной эволюции, то такой путь религиозного развития не имел бы оправдания.
Еволюционната религия се явявала най-скъпо струващият, макар и несравнимо ефективен институт на човека. Човешката религия може да се оправдае само в светлината на еволюционната цивилизация. Ако човекът не би бил усъвършенствуващ се продукт на животинската еволюция, то такъв път на религиозно развитие не би имал оправдание.
Религия способствовала накоплению капитала; она поощряла некоторые виды труда; досуг священников содействовал развитию искусства и накоплению знаний. В итоге человеческий род извлек большую пользу из всех этих ранних ошибок этического метода. Шаманы - честные и нечестные - обходились чрезвычайно дорого, однако они стоили всех этих затрат. Ученые, как и сама наука, появились в среде паразитирующего духовенства. Религия укрепляла цивилизацию и обеспечивала преемственность в обществе; во все времена она исполняла функцию полиции нравов. Благодаря религии в людях появились дисциплина и самообладание, подготовившие почву для мудрости. Религия - эффективный источник эволюции, безжалостно подгоняющий ленивое и страдающее человечество, пребывающее в естественном для себя состоянии интеллектуальной инерции, вперед и вверх, к более высоким уровням разума и мудрости.
Религията способствала за натрупването на капитала; тя поощрявала някои видове труд; свободното време на свещениците съдействувало за развитието на изкуството и натрупването на знания. В крайна сметка човешкият род е извлякъл голяма полза от всички тези ранни грешки на етическия метод. Шаманите - честни и нечестни - са излизали изключително скъпо, обаче те са стрували всички тези загуби. Учените, както и самата наука, се появили в средата на паразитиращото духовенство. Религията укрепвала цивилизацията и обезпечавала приемствеността в обществото; във всички времена тя изпълнявала функцията на полиция на нравите. Благодарение на религията в хората се появили дисциплината и самообладанието, подготвящо почвата за мъдростта. Религията - е ефективен източник на еволюцията, безжалостно подгонващ ленивото и страдащо човечество, пребиваващо в естественото за себе си състояние на интелектуална инерция, напред и нагоре, към по-високите нива на разума и мъдростта.
Эволюционная религия - это священное наследие восходящих созданий животного происхождения - должна постоянно улучшаться и облагораживаться за счет очищающего действия богооткровенной религии и огненного горнила истинной науки.
Еволюционната религия - това е свещеното наследство на възходящите създания от животински произход - трябва постоянно да се подобрява и облагородява за сметка на очистващото действие на богооткровената религия и пламенното ковашко огнище на истинската наука.
Страница 1007
4. ДАР ОТКРОВЕНИЯ
4. ДАРЪТ НА ОТКРОВЕНИЕТО
Откровение эволюционно, но оно всегда прогрессивно. На всём протяжении многовековой истории обитаемого мира религиозные откровения становятся всё более масштабными и раз за разом набирают всё большую просветительскую силу. Откровение призвано классифицировать и очищать сменяющие друг друга эволюционные религии. Но для того, чтобы возвысить эволюционные религии и поднять их на новый уровень, такие божественные откровения должны излагать учения, не слишком далекие от образа мысли и реакций соответствующей эпохи. Поэтому откровение не может не соотноситься с эволюцией. Богооткровенная религия всегда вынуждена ограничиваться восприимчивостью человека.
Откровението е еволюционно, то винаги е прогресивно. По цялото протежение на многовековната история на обитаемия свят религиозните откровения стават все по-мащабни и един след друг, всеки път, набират все по-голяма просветителска сила. Откровението е призвано да класифицира и очисти сменящите се една след друга еволюционни религии. Но за това, за да се възвисят еволюционните религии и да се издигнат те на ново ниво, такива божествени откровения трябва да излагат учения, не прекалено далечни от начина на мислене и реакциите на съответствуващата епоха. За това откровението не може да не се съотнася с еволюцията. Богооткровената религия винаги е принудена да се ограничава от възприемчивостта на човека.
Однако, независимо от их внешних связей или происхождения, богооткровенные религии неизменно характеризуются верой в некоторое Божество, имеющее высшую ценность, и в одну из концепций сохранения личностной индивидуальности после смерти.
Обаче, независимо от техните външни връзки или произход, богооткровените религии неизменно се характеризират с вярата в някое Божество, имащо висша ценност, и в една от концепциите за съхраняване на личностната индивидуалност след смъртта.
Эволюционная религия чувственна, а не логична. Она является реакцией человека на веру в гипотетический мир призраков и духов, человеческим религиозным рефлексом, который возбуждается осознанием неведомого и страхом перед ним. Богооткровенная религия выдвигается реальным духовным миром; она - ответ сверхинтеллектуального космоса на потребность смертного человека верить во вселенские Божества и рассчитывать на них. Эволюционная религия изображает окольные блуждания человечества в поисках истины; богооткровенная религия является этой истиной.
Еволюционната религия е чувствена, а не логична. Тя се явява реакция на човека на вярата в хипотетичния свят на призраците и духовете, човешки религиозен рефлекс, който се възбужда от осъзнаването на неведомото и страха пред него. Богооткровената религия се издига в реален духовен свят; тя - е отговор на свръх интелектуалният космос на потребността на смъртния човек да вярва във вселенските Божества и да разчита на тях. Еволюционната религия изобразява околните скитания на човечеството в търсене на истината; богооткровената религия се явява тази истина.
В истории было много случаев религиозных откровений, но только пять из них имели эпохальное значение:
В историята е имало много случаи на религиозни откровения, но само пет от тях са имали епохално значение:
1. Учения Даламатии. Впервые истинная концепция Первого Источника и Центра была провозглашена на Урантии корпусом из ста членов телесного персонала Князя Калигастии. Это раскрытие Божества углублялось на протяжении более чем трехсот тысяч лет, пока не было прервано планетарным восстанием и крахом просветительского режима. За исключением деятельности Вана, даламатийское откровение прошло бесследно практически для всего мира. Даже нодиты забыли эту истину ко времени прибытия Адама. Из всех рас, воспринявших учения сотни, дольше всего их сохранял красный человек, однако в религии америндов идея Великого Духа была лишь туманным представлением, которое значительно прояснилось и укрепилось после соприкосновения с христианством.
1. Учението на Даламатия. За първи път истинската концепция за Първия Източник и Център е била провъзгласена на Урантия от корпуса от стоте членове на телесния персонал на Княз Калигастия. Това разкриване на Божеството се задълбочавало по протежение на повече от триста хиляди години, докато не било прекъснато от планетарното въстание и краха на просветителския режим. С изключение деятелността на Ван, даламатийското откровение е преминало безследно практически за целия свят. Даже нодитите забравили тази истина към времето на пристигане на Адам. От всички раси, възприемащи учението на стотицата, най-дълго от всички го съхранявал червения човек, обаче в религията на америндите идеята за Великия Дух била само мъглява представа , която значително се прояснила и укрепила след съприкосновение с християнството.
2. Учения Эдема. Адам и Ева вновь познакомили эволюционные народы с представлением о всеобщем Отце. Крах первого Эдема прервал адамическое откровение еще до того, как оно успело по-настоящему состояться. Но потерпевшие неудачу учения Адама были продолжены сифитскими священниками, и некоторые из этих истин никогда не умирали на Урантии. Учения сифитов изменили весь ход развития религий в Леванте. И всё же к 2500-му году до н. э. человечество в значительной мере утратило откровение, появившееся в эпоху Эдема.
2. Ученията на Едем. Адам и Ева отново запознали еволюционните народи с представата за всеобщия Отец. Крахът на първия Едем прекъснал адамическото откровение още преди това, то да успее истински да се състои. Но претърпелите неуспех учения на Адам били продължени от сифитските свещеници, и някои от тези истини никога не са умирали на Урантия. Ученията на сифитите изменили целия ход на развитие на религията в Левант. И все пак към 2500-та година преди н.е. човечеството в значителна степен загубило откровението, появило се в епохата на Едем.
3. Мелхиседек Салимский. Чрезвычайный Сын Небадона положил начало третьему раскрытию истины на Урантии. Основными заповедями его учений были доверие и вера. Он учил доверять всемогущему милосердию Бога и провозгласил, что вера является тем актом, благодаря которому человек добивается Божьего благоволения. Его учения постепенно смешались с вероучениями и обрядами различных эволюционных религий и в итоге превратились в те теологические
3. Мелхиседекът Салимски. Черезвичайният Син на Небадон положил началото на третото разкриване на истината на Урантия. Основни заповеди на неговото учение били доверие и вяра. Той учил да се доверяват на всемогъщия милосърден Бог и провъзгласил, че вярата се явява този акт, благодарение, на който човек постига Божието благоволение. Неговите учения постепенно се смесили с вероученията и обредите на различните еволюционни религии и в крайна сметка се превърнали в тези теологически
Страница 1008
системы, которые существовали на Урантии к началу первого тысячелетия христианской эры.
системи, които съществували на Урантия към началото на първото хилядолетие от християнската ера.
4. Иисус Назарянин. Христос Михаил в четвертый раз раскрыл на Урантии понятие о Боге как Всеобщем Отце, и с тех пор это учение, в целом, остается в силе. Сущностью этого учения были любовь и служение - исполненное любви поклонение, которое создание-сын, по собственной воле, выражает в знак признания преданной опеки Бога-Отца и в ответ на эту опеку; добровольное служение, которое такие создания-сыны посвящают своим братьям, радуясь от сознания того, что при этом они также служат Богу-Отцу.
4. Иисус Назарянина. Христос Михаил за четвърти път разкрил на Урантия понятието за Бога като Всеобщ Отец, и от този момент това учение, като цяло, си остава в сила. Същността на неговото учение били любовта и служенето - изпълненото с любов поклонение, което създанието-син, по собствена воля, изразява в знак на признание опеката на Бога-Отец и в отговор на тази опека; доброволното служене, което такива създания-синове посвещават на своите братя, радвайки се от съзнанието затова, че при това те така също служат на Бога-Отец.
5. Урантийские документы. Настоящие документы, в том числе и данный, представляют собой самое последнее изложение истины смертным Урантии. Эти документы отличаются от всех предыдущих откровений, ибо они подготовлены не какой-то одной вселенской личностью, а многими существами. Однако исчерпывающим откровением может быть только достижение Всеобщего Отца. Все остальные виды небесной помощи являются не более чем частичными, преходящими и практически приспособленными к локальным условиям во времени и пространстве. Хотя такие признания, возможно, и умаляют непосредственное воздействие и авторитетность всех откровений, на Урантии настало время, когда подобные откровенные заявления становятся целесообразными, даже если они связаны с риском ослабить будущее воздействие и авторитетность этого, самого последнего из всех раскрытий истины смертным расам Урантии.
5. Урантийски документи. Настоящите документи, в това число и дадения, представляват по себе си най-последното излагане на истината пред смъртните от Урантия. Тези документи се отличават от всички предидущи откровения, защото те са подготвени не от някоя една вселенска личност, а от много същества. Обаче изчерпващото откровение може да бъде само достигането на Всеобщият Отец. Всички останали видове небесна помощ се явяват не повече от частични, преходни и практически приспособени към локалните условия във времето и пространството. Макар такива признания, възможно, и да умаляват непосредственото въздействие и авторитетността на всички откровения, на Урантия е настанало времето, когато подобни откровени заявления ще станат целесъобразни, даже ако те са свързани с риска да отслабят бъдещото въздействие и авторитетност на това, най-последно от всички разкрития на истината пред смъртните раси от Урантия.
5. ВЕЛИКИЕ РЕЛИГИОЗНЫЕ ВОЖДИ
5. ВЕЛИКИ РЕЛИГИОЗНИ ВОЖДОВЕ
В эволюционной религии боги представляются подобными человеку. В богооткровенной религии людей учат, что они являются Божьими сынами - конечным воплощением божественности. В синтетических вероучениях, составленных из учений богооткровения и продуктов эволюции, концепция Бога является сочетанием следующих факторов:
В еволюционната религия боговете се представят подобни на човека. В богооткровената религия учат хората, че те се явяват Божи синове - крайното въплъщение на божествеността. В синтетичните вероучения, съставени от ученията на богооткровението и продуктите на еволюцията, концепцията за бога се явява съчетание на следните фактори.
1. Предшествующих идей эволюционных культов.
1. Предшестващите идеи за еволюционните култове.
2. Возвышенных идеалов богооткровенной религии.
2. Възвишените идеали на богооткровената религия.
3. Личных воззрений великих религиозных вождей, пророков и учителей человечества.
3. Личните възгледи на великите религиозни вождове, пророци и учители на човечеството.
Начало многим великим религиозным эпохам было положено жизнью и учениями выдающихся людей. Большинство значительных нравственных движений в мировой истории являлось порождением их вождей. И люди всегда были склонны преклоняться перед вождем, даже если при этом страдали его учения, поклоняться личности вождя, даже если забывали провозглашенные им истины. На это есть основания: в эволюционном человеке живет инстинктивное стремление к помощи свыше и извне. Это горячее стремление призвано предвосхитить появление на земле Планетарного Князя и последующих Материальных Сынов. На Урантии человек был лишен этих сверхчеловеческих вождей и правителей, и потому он пытается восполнить эту потерю, окружая своих человеческих вождей легендами об их сверхъестественном происхождении и чудотворной жизни.
Началото на много велики религиозни епохи е било положено от живота и ученията на забележителни хора. Болшинството от значителните нравствени движения в световната история се пораждали от техните вождове. И хората винаги били склонни да се прекланят пред вожда, даже ако при това страдали неговите учения, да се покланят към личността на вожда, даже ако забравяли провъзгласените им истини. За това има основания: в еволюционният човек живее инстинктивен стремеж към помощ свише и отвън. Това горещо стремление е призвано да предвъзхити появяването на земята на Планетарния Княз и последващите Материални Синове. На Урантия човекът бил лишен от тези свръхчовешки вождове и управници, и затова той се опитва да запълни тази загуба, обкръжавайки своите човешки вождове с легенди за техния свръх естествен произход и чудотворен живот.
Многие расы считали, что их вожди родились от девственниц. Жизнь таких людей изобилует чудесами, и каждая группа неизменно верит в возвращение своего вождя. Племена центральной Азии до сих пор ждут возвращения Чингисхана; в Тибете, Китае и Индии такой личностью является Будда; в Исламе - это Магомет; среди америндов таким был Гесунанин Онамоналонтон; древние иудеи, в большинстве своем, ждали возвращения Адама в качестве материального правителя. В
Много раси считали, че техните вождове са се родили от девственици. Животът на такива хора изобилства от чудеса, и всяка група неизменно вярва в завръщането на своя вожд. Племената от централна Азия и до сега чакат завръщането на Чингис хан; в Тибет, Китай и Индия такава личност се явява Буда; в Исляма - това е Мохамед; сред америндите такъв е бил Хесунанин Онамоналонтон; древните юдеи, в своето болшинство, чакали завръщането на Адам в качеството на материален управител. В
Страница 1009
Вавилоне бог Мардук представлял собой увековеченную легенду об Адаме - представление о Божьем сыне, связующем звене между человеком и Богом. После появления на земле Адама, так называемые Божьи сыны стали обычным явлением среди планетарных рас.
Във Вавилон бог Мардук представлявал по себе си увековечаването на легендата за Адам - представата за Божия син, свързващото звено между човека и Бога. След появяването на земята на Адам, така наречените Божи синове станали обичайно явление сред планетарните раси.
Однако, независимо от суеверного и благоговейного страха, который вызывали эти учителя, они действительно являлись теми временными личностными опорами, при помощи которых рычаги богооткровенной истины совершенствовали человеческую нравственность, философию и религию.
Обаче, независимо от суверенния и благоговеен страх , който предизвиквали тези учители, те действително се явявали тези временни личностни опори, при помощта на които лостовете на богооткровената истина усъвършенствали човешката нравственост, философия и религия.
За миллион лет своей истории человечество выдвинуло не одну сотню религиозных лидеров - от Онагара до гуру Нанака. Не раз прилив религиозной истины и духовной веры сменялся отливом, и в прошлом каждое возрождение урантийской религии отождествлялось с жизнью и учениями какого-нибудь религиозного вождя. Говоря об учителях последнего периода, может оказаться полезным объединить их в семь основных религиозных эпох постадамической Урантии:
За милион години от своята история човечеството е издигнало не една стотица религиозни лидери - от Онагар до гуру Нанак. Не веднъж приливът на религиозната истина и духовна вяра се сменял с отлив, и в миналото всяко възраждане на урантийската религия се отъждествявало с живота и ученията на някой от религиозните вождове. Говорейки за учителите от последния период, може да се окаже полезно да ги обединим в седем основни религиозни епохи от постадамическа Урантия.
1. Сифитский период. Сифитские священники, возродившиеся под руководством Амосада, стали великими учителями постадамической эпохи. Они проповедовали во всех андитских землях, и дольше всего их влияние ощущалось у греков и шумеров, а также индусов, среди которых они сохранились до наших дней как индуистские брахманы. Сифиты и их последователи сумели частично сохранить раскрытое Адамом представление о Троице.
1. Сифитски период. Сифитските свещеници, възродили се под ръководството на Адамсон, станали велики учители от постадамическата епоха. Те проповядвали във всичките андитски земи, и по-дълго от всичко тяхното влияние се усещало у гърците и шумерите, а така също у индусите, сред които те се съхранили до наши дни като индийските брахмани. Сифитите и техните последователи съумели частично да съхранят разкритата от Адам представа за Троицата.
2. Эра миссионеров Мелхиседека. Возрождение урантийской религии стало возможным в значительной мере благодаря усилиям проповедников, подготовленных Макивентой Мелхиседеком, который жил и учил в Салиме почти за две тысячи лет до Христа. Эти миссионеры провозгласили, что вера является платой за божественное благоволение, и хотя их учения не привели к непосредственному появлению новых религий, они стали тем основанием, на котором последующим учителям истины было суждено создать религии Урантии.
2. Ера на мисионерите на Мелхиседека. Възраждането на урантийската религия станало възможно в значителна степен благодарение на усилията на проповедниците, подготвени от Макивент Мелхиседек, който живял и учил в Салим почти две хиляди години преди Христа. Тези мисионери провъзгласили, че вярата се явява възнаграждението за божественото благоволение, и макар техните учения да не привели към непосредствено появяване на нови религии, те станали тази основа, на която за последващите учители на истината било съдено да създадат религии на Урантия.
3. Постмелхиседекская эра. Хотя в этот период проповедовали как Аменемоп, так и Эхнатон, выдающимся религиозным гением постмелхиседекской эры стал Моисей - вождь одной из групп левантийских бедуинов и основатель иудейской религии. Моисей учил монотеизму. Он сказал: "Слушай, Израиль: Господь Бог наш есть Господь единый". "Господь есть Бог, и нет Бога, кроме него". Он упорно стремился искоренить в своем народе остатки культа духов и даже требовал смертного наказания для его приверженцев. Монотеизм Моисея был фальсифицирован его преемниками, однако впоследствии они действительно вернулись ко многим его учениям. Величие Моисея заключается в его мудрости и прозорливости. Многие люди обладали более высоким представлением о Боге, но никто и никогда не добивался такого же успеха в обращении большого числа людей в столь прогрессивную веру.
3. Постмелхиседекска ера. Макар в този период да проповядвали като Аменемоп, така и Ехнатон, забележителен религиозен гений от постмелхиседекската ера станал Мойсей - вожда на една от групите левантийски бедуини и основател на юдейската религия. Мойсей учел на монотеизъм. Той казал:"Слушай, Израил: Господ Бог наш е Господ единен". "Господ е Бог, и няма Бог, освен него". Той упорито се стремял да изкорени в своя народ остатъците от култа към духовете и даже изисквал смъртно наказание за неговите привърженици. Монотеизмът на Мойсей бил фалшифициран от неговите приемници, обаче в последствие те действително се върнали към много от неговите учения. Величието на Мойсей се заключава в неговата мъдрост и прозорливост. Много хора са притежавали по-високи представи за Бога, но никой и никога не е постигал такъв същия успех в обръщането на по-голямо число хора в толкова прогресивна вяра.
4. Шестой век до Христа. В течение этого века - одного из величайших периодов религиозного пробуждения за всю историю Урантии - появилось много людей, провозгласивших истину. Среди них необходимо упомянуть Гаутаму, Конфуция, Лао-цзы, Заратустру и учителей джайнизма. Учения Гаутамы получили широкое распространение в Азии, и миллионы людей почитают его как Будду. Конфуций был для китайской морали тем же, чем Платон - для греческой философии, и хотя учения и того, и другого оказали воздействие на религию, строго говоря, ни один из них не был проповедником; Лао-цзы узрел больше от Бога в Дао, чем Конфуций в гуманности или Платон в идеализме. Заратустра, хотя и попавший под сильное влияние господствовавшего представления о двойственности духовного
4. Шести век преди Христа. В течение на този век - един от най-великите периоди на религиозно пробуждане за цялата история на Урантия - се появили много хора, провъзгласяващи истината. Сред тях е необходимо да упоменем Гаутама, Конфуций, Лао-дзъ, Зараустра и учителите на джайнизма. Ученията на Гаутама получили широко разпространение в Азия, и милиони хора го почитат като Буда. Конфуций бил за китайския морал същото нещо, както Платон - за гръцката философия, и макар ученията и на единия, и на другия да са оказали въздействие върху религията, строго казано, нито един от тях не бил проповедник; Лао-дзъ видял повече от Бога в Дао, отколкото Конфуций в хуманността или Платон в идеализма. Заратустра, макар и попадайки под силното влияние на господстващата представа за двойствеността на духовния
Страница 1010
мира, его добром и злом началах, вместе с тем определенно возвысил идею единого вечного Божества и окончательной победы света над тьмой.
свят, за неговото добро и зло начала, заедно с това определено възвисил идеята за единното вечно Божество и окончателната победа на светлината над тъмнината.
5. Первый век после Христа. Как религиозный учитель, Иисус Назарянин начал свой путь с культа, созданного Иоанном Крестителем, и, насколько мог, отошел от соблюдения постов и внешней обрядности. Кроме Иисуса, величайшими учителями этой эры были Павел Тарсянин и Филон Александрийский. Их религиозные представления сыграли главную роль в эволюции той веры, которая носит имя Христа.
5. Първи век след Христа. Като религиозен учител, Иисус Назарянина започнал своя път с култа, създаден от Йоан Кръстител, и, до колкото могъл, се отдалечил от съблюдаване на постите и външната обредност. Освен Иисус, величайши учители от тази ера били Павел Тарсянин и Филон Александрийски. Техните религиозни представи изиграли главна роля в еволюцията на тази вяра, която носи името на Христа.
6. Шестой век после Христа.Магомет основал религию, превосходившую многие учения того времени. Он выступил с протестом против социальных требований, которые содержались в вероучениях чужеземцев, и против несообразности религиозной жизни своего собственного народа.
6. Шести век след Христа. Мохамед основал религия, превъзхождаща много от ученията от това време. Той излязъл с протест против социалните изисквания, които се съдържали във вероученията на чуждоземците, и против несъобразността на религиозния живот на своя собствен народ.
7. Пятнадцатый век после Христа. Этот период ознаменовался двумя религиозными движениями: расколом христианства на Западе и появлением новой синтетической религии на Востоке. В Европе формализованное христианство достигло той степени негибкости, при которой дальнейший рост был несовместим с единством. На Востоке Нанак и его последователи объединили учения ислама, индуизма и буддизма в сикхизм - одну из наиболее прогрессивных религий Азии.
7. Петнадесети век след Христа. Този период се ознаменувал от две религиозни движения: разкола в християнството на Запад и появяването на новата синтетична религия на Изток. В Европа формализираното християнство достигнало до такава степен на липса на гъвкавост, при която по-нататъшния ръст бил несъвместим с единството. На Изток Нанак и неговите последователи обединили ученията на исляма, индуизма и будизма в сикхизъм - една от най-прогресивните религии в Азия.
Будущее Урантии несомненно связано с появлением учителей религиозной истины - Отцовства Бога и братства всех созданий. Остается только надеяться на то, что страстные и чистые сердца этих будущих пророков будут посвящены не столько укреплению межрелигиозных барьеров, сколько расширению религиозного братства верующих в духе - многочисленных приверженцев различных интеллектуальных богословских теорий, которые столь характерны для Урантии из Сатании.
Бъдещето на Урантия несъмнено е свързано с появата на учители в религиозната истина - Бащинството на Бога и братството между всички създания. Остава само да се надяваме на това, че страстните и чисти сърца на тези бъдещи пророци ще бъдат посветени ни само на укрепването на между религиозните бариери, колкото с разширяването на религиозното братство на вярващите в духа - многочислените привърженици на различните интелектуални богословски теории, които са толкова характерни за Урантия от Сатания.
6. СОСТАВНЫЕ РЕЛИГИИ
6. СЪСТАВНИ РЕЛИГИИ
Урантийские религии двадцатого века представляют собой интересный материал для исследования социальной эволюции религиозного влечения у человека. Многие вероучения почти не изменились со времени культа духов. Как класс, африканские пигмеи не имеют религиозных реакций, хотя некоторые из них в какой-то мере верят в духовную среду. Сегодня они находятся на той же стадии развития, что и первобытный человек в начале эволюции религии. Основой примитивной религии была вера в жизнь после смерти. Поклонение личностному Богу свидетельствует об эволюционном прогрессе и даже первом этапе откровения. У даяков сложились только наиболее примитивные религиозные обряды. Еще сравнительно недавно весьма неопределенные представления о Боге существовали у эскимосов и америндов, которые верили в духов и имели смутное представление о жизни после смерти. У современных австралийских аборигенов есть только страх перед духами, боязнь темноты и примитивное поклонение предкам. У зулусов только сейчас появляется религия, основанная на страхе перед духами и жертвоприношениях. Многие африканские племена, кроме тех, которые испытали влияние христианских и мусульманских миссионеров, еще не поднялись в своем религиозном развитии выше уровня фетишей. Однако некоторые группы уже давно придерживаются идеи монотеизма, как, например, потомки древних фракийцев, которые верили также в бессмертие.
Урантийската религия от двадесети век представлява по себе си интересен материал за изследване на социалната еволюция на религиозното влечение на човека. Много вероучения почти не са се изменили от времето на култа към духовете. Като клас, африканските пигмеи нямат религиозни реакции, макар някои от тях в известна степен да вярват в духовната среда. Днес те се намират на същият този стадий на развитие, както и първобитния човек в началото на еволюцията на религията. Основа на примитивната религия е била вярата в живота след смъртта. Поклонението към личностния Бог свидетелствува за еволюционен прогрес и даже за първи етап на откровението. У даяците се създали само най-примитивни религиозни обреди. Още сравнително до неотдавна твърде много неопределени представи за Бога съществували у ескимосите и америндите, които вярвали в духове и имали смътна представа за живота след смъртта. У съвременните австралийски аборигени има само страх пред духовете, боязън от тъмнината и примитивно поклонение към предците. У зулусите едва сега се появява религия, основана на страха пред духовете и жертвоприношенията. Много африкански племена, освен тези, които са изпитали влиянието на християнските и мюсюлмански мисионери, още не са се издигнали в своето религиозно развитие по-високо от нивото на фетишите. Обаче някои групи вече отдавна се придържат към идеята за монотеизма, като, например потомците на древните фракийци, които вярвали също така в безсмъртието.
На Урантии эволюционная и богооткровенная религии развиваются бок о бок, объединяясь и срастаясь в разнообразные теологические системы, существующие
На Урантия еволюционната и богооткровената религия се развиват рама до рамо, обединявайки се и сраствайки се в разнообразни теологични системи, съществуващи
Страница 1011
в мире на время составления настоящих документов. Можно предложить перечень этих религий Урантии двадцатого века:
в света по времето на съставяне на настоящите документи. Може да се предложи да се изброят тези религии на Урантия в двадесети век:
1. Индуизм - древнейшая.
1. Индуизъм - най-древната.
2. Иудаизм.
2. Юдаизъм.
3. Буддизм.
3. Будизъм.
4. Конфуцианские учения.
4. Конфуциански учения.
5. Даосские вероучения.
5. Даоски вероучения.
6. Зороастризм.
6. Зороастризъм.
7. Синтоизм.
7. Шинтоизъм.
8. Джайнизм.
8. Джайнизъм.
9. Христианство.
9. Християнство.
10. Ислам.
10. Ислям.
11. Сикхизм - новейшая.
11.Сикхизъм - най-новата.
Наиболее развитыми религиями древности были иудаизм и индуизм, и каждая из них оказала огромное влияние на историю развития религии на Востоке и Западе. Как индусы, так и иудеи верили в боговдохновенность и богооткровенность своих религий и считали, что все остальные учения - испорченные формы единственной истинной веры.
Най-много развити религии в древността били юдаизмът и индуизмът, и всяка от тях е оказала огромно влияние върху историята на развитие на религията на Изток и Запад. Както индусите, така и юдеите вярвали в боговдъхновеността и богооткровеността на своите религии и считали, че всички останали учения - са негодни форми на единствената истинска вяра.
Индия поделена между приверженцами индуизма, сикхизма, ислама и джайнизма, причем каждая конфессия изображает Бога, человека и вселенную в своем, отличном от других, понимании. Китай придерживается даосских учений и конфуцианства; в Японии почитается синтоизм.
Индия е поделена между привържениците на индуизма, сикхизма, ислям и джайнизма, при което всяка конфесия изобразява Бога, човека и вселената в свое, различно от другите, разбиране. Китай се придържа към даоските учения и конфуцианството, в Япония се почита шинтоизма.
Великими межнациональными и межрасовыми вероучениями являются иудаизм, буддизм, христианство и ислам. Регионы, охваченные буддизмом, простираются от Цейлона и Бирмы - через Тибет и Китай - до Японии. Буддизм смог приспособиться к нравам многих народов и в этом отношении сравним только с христианством.
Велики между национални и между расови вероучения се явяват юдаизма, будизма, християнството и исляма. Регионите, обхванати от будизма, се простират от Цейлон и Бирма - през Тибет и Китай - до Япония. Будизмът е могъл да се приспособи към нравите на много народи и в това отношение е сравним само с християнството.
Древнееврейская религия заключает в себе философский переход от политеизма к монотеизму; она является эволюционным связующим звеном между религиями эволюции и религиями откровения. Древние евреи - единственный из народов Запада, прошедший весь путь от своих ранних эволюционных богов вплоть до Бога откровения. Однако широкое распространение эта истина получила только в дни пророка Исайи, который в очередной раз учил смешанному представлению, объединив национальное божество и Всеобщего Творца: "О, Господь Саваоф, Бог Израиля, ты Бог, только ты один; ты сотворил небеса и землю". В свое время надежда на спасение западной цивилизации связывалась с возвышенными иудаистскими концепциями добродетели и прогрессивными эллинскими представлениями о красоте.
Древно еврейската религия заключава в себе си философския преход от политеизма към монотеизма; тя се явява еволюционно свързващо звено между религията на еволюцията и религията на откровенията. Древните евреи - единствения от народите на Запад, преминал целия път от своите ранни еволюционни богове чак до Бога на откровението. Обаче широко разпространение тази истина е получила едва в дните на пророк Исая, който за пореден път учил на смесената представа, обединяваща националното божество и Всеобщия Творец: "О, Господ Саваоф, Бог на Израил, Ти си Богът, само ти един; ти си сътворил небесата и земята". В своето време надеждата за спасение на западната цивилизация се свързвала с възвишените юдаистки концепции за добродетелите и прогресивните елински представи за красотата.
Христианская религия - это религия о жизни и учениях Христа. Она основана на иудаизме, модифицирована через усвоение некоторых учений зороастризма и греческой философии и сформулирована, в первую очередь, тремя индивидуумами: Филоном, Петром и Павлом. Со времени Павла она претерпела целый ряд эволюционных изменений и настолько пропиталась западным духом, что многие неевропейские народы совершенно естественно смотрят на христианство как на чуждое откровение чужеродного Бога для чужестранцев.
Християнската религия - това е религията за живота и ученията на Христос. Тя е основана на юдаизма, модифицирана чрез усвояване на някои учения от зороастризма и гръцката философия и формулирана, на първо място, от трима индивиди: Филон, Петър и Павел. От времето на Павел тя е претърпяла цял ред еволюционни изменения и до толкова се е пропила от западния дух, че много не европейски народи съвършено естествено гледат на християнството като на чуждо откровение на чужд Бог за чужденци.
Ислам является религиозно-культурной общностью северной Африки, Леванта и юго-восточной Азии. Именно еврейская теология в сочетании с последующими христианскими учениями превратила ислам в монотеистическую религию. Приверженцы Магомета были озадачены передовыми учениями о Троице; им была непонятна доктрина о трех божественных личностях как одном Божестве. Попытка внезапно склонить эволюционный разум к восприятию прогрессивной богооткровенной истины
Ислямът се явява религиозно-културната общност на северна Африка, Левант и юго-източна Азия. Именно еврейската теология в съчетание с последващите християнски учения е превърнала исляма в монотеистична религия. Привържениците на Мохамед били озадачени от прогресивните учения за Троицата; за тях била непонятна доктрината за трите божествени личности като за едно Божество. Опитът внезапно да се склони еволюционния разум към възприемане на прогресивната богооткровена истина
Страница 1012
всегда сопряжена с большими трудностями. Человек - эволюционное создание и должен обрести свою религию в основном с помощью эволюционных методов.
винаги е съпроводена с големи трудности. Човекът - е еволюционно създание и трябва да придобие своята религия в основното с помощта на еволюционните методи.
В свое время поклонение предкам было явным прогрессом в религиозной эволюции, однако столь же удивителен, сколь и печален тот факт, что эта примитивная идея сохраняется в Китае, Японии и Индии наряду с обилием относительно более прогрессивных взглядов, например, буддизмом и индуизмом. На Западе поклонение предкам переросло в преклонение перед национальными богами и почитание народных героев. В двадцатом веке эта националистическая религия преклонения перед героями проявляется в различных радикальных и националистических светских течениях, характерных для многих наций и народов Запада. Схожее отношение встречается в знаменитых университетах и крупных промышленных поселениях англоязычных народов. Не слишком далека от таких представлений идея о том, что религия является всего лишь "общим стремлением к счастливой жизни". "Национальные религии" - это не более, чем возврат к древнеримскому поклонению перед императором и к синтоизму, поклонению государству в образе императорской семьи.
В своето време поклонението към предците било явен прогрес в религиозната еволюция, обаче също толкова е учудващ , колкото и печален е този факт, че тази примитивна идея се съхранява в Китай, Япония и Индия на ред с обилието от относително по-прогресивните възгледи, например, будизма и индуизма. На Запад поклонението към предците е прераснало в поклонение пред националните богове и почитане на народните герои. В двадесети век тази националистическа религия на преклонение пред героите се проявява в различните радикални и националистически светски течения, характерни за много нации и народи от Запада. Сходно отношение се среща в знаменитите университети и крупни промишлени поселения на англоезичните народи. Не е прекалено далеч от такива представи е идеята за това, че религията се явява всичко само "общ стремеж към щастлив живот". "Националните религии" - това не е повече, от възвръщане към древно римското поклонение към императора и към шинтоизма, поклонение към държавата в образа на императорското семейство.
7. ДАЛЬНЕЙШАЯ ЭВОЛЮЦИЯ РЕЛИГИИ
7. ПО-НАТАТЪШНА ЕВОЛЮЦИЯ НА РЕЛИГИЯТА
Религия никогда не сможет стать научным фактом. Философия действительно способна опираться на научную основу, однако религия всегда будет либо эволюционной, либо богооткровенной, или же их возможным сочетанием, каковой она является в сегодняшнем мире.
Религията никога няма да може да стане научен факт. Философията действително е способна да се опира на научната основа, обаче религията винаги ще бъде или еволюционна, или богооткровена, или също тяхното възможно съчетание, каквато тя се явява в днешния свят.
Новые религии не изобретаются: они либо созревают, либо возникают как внезапное откровение. Все новые эволюционные религии являются лишь развивающимися отражениями древних вероучений, новыми адаптациями и приспособлениями. Старое не прекращает существовать; оно сливается с новым, подобно тому, как сикхизм зародился и расцвел на почве и из форм индуизма, буддизма, ислама и других культов того времени. Первобытная религия отличалась большой демократичностью: дикарь с легкостью заимствовал и делился. Только с появлением богооткровенной религии возник теологический эготизм с его диктаторством и нетерпимостью.
Нови религии не се изобретяват: те или съзряват, или възникват като внезапно откровение. Всички нови еволюционни религии се явяват само развиващи се отражения на древните вероучения, нови адаптации и приспособявания. Старото не прекратява да съществува; то се слива с новото, подобно на това, както сикхизма се е зародил и разцъфнал на почвата от формите на индуизма, будизма, исляма и другите култове от това време. Първобитната религия се отличавала с голяма демократичност: дивакът с лекота заимствал и се отделял. Само с появата на богооткровената религия е възникнал теологическия егоизъм с неговото диктаторство и нетърпимост.
Все многочисленные религии Урантии хороши в той мере, в какой они приводят человека к Богу и позволяют человеку осознать Отца. Для любой религии было бы заблуждением считать, что ее положения являются Истиной. Такие воззрения говорят больше о теологическом невежестве, чем об убежденности веры. Не существует ни одной урантийской религии, которая не могла бы с пользой для себя изучать и усваивать лучшие из истин, содержащихся во всех других вероучениях, ибо все они содержат истину. Верующие добились бы большего успеха, заимствуя лучшее из живой духовной веры своих ближних, чем понося то худшее, что до сих пор присутствует в их суевериях и изживших себя ритуалах.
Всички многочислени религии на Урантия са добри в такава степен, в каквато те привеждат човека към Бога и позволяват на човека да осъзнае Отца. За коя да е религия би било заблуждение да се счита, че нейното положение се явява Истината. Такива възгледи говорят повече за теологическо невежество, отколкото за убеденост на вярата. Не съществува нито една урантийска религия, която не би могла с полза за себе си да изучава и усвоява най-добрите от истините, съдържащи се във всички други вероучения, защото всички те съдържат в себе си истина. Вярващите биха постигнали по-голям успех, заимствайки най-доброто от живата духовна вяра на своите ближни, отколкото да се носи това по-лошото, което и до сега присъствува в техните суеверия и изживели себе си ритуали.
Все эти религии появились в результате различной интеллектуальной реакции людей на одинаковое духовное руководство. Они никогда не добьются единообразия учений, догматов и ритуалов, ибо всё это интеллектуально. Однако они способны достичь, и когда-нибудь достигнут, единства истинного поклонения вселенскому Отцу, ибо оно духовно, а в духе - и такова извечная истина - все люди равны.
Всички тези религии се появили в резултат на различната интелектуална реакция на хората на еднаквото духовно ръководство. Те никога няма да постигнат еднообразие в ученията, догмите и ритуалите, защото всичко това е интелектуално. Обаче те са способни да достигнат, и някога ще достигнат, единство в истинското поклонение към вселенския Отец, защото то е духовно, а в духа - и такава е извечната истина - всички хора са равни.
Ценности, осознаваемые примитивной религией, во многом были материальными, но цивилизация возвышает религиозные ценности, ибо истинная религия - это посвящение "я" существенным и высшим ценностям. По мере развития религии этика становится философией морали, а мораль - средством самодисциплины, опирающейся на критерии высших значений и ценностей - божественные и духовные идеалы. Так религия становится стихийной и утонченной страстью, тем живым опытом, который дается преданностью любви.
Ценностите, осъзнавани от примитивната религия, в многото били материални, но цивилизацията възвишава религиозните ценности, защото истинската религия - това е посвещаването на "аза" на съществените и висши ценности. По степента на развитие на религията етиката става философия на морала, а морала - средство за самодисциплина, опиращо се на критериите за висшите значения и ценности - божествени и духовни идеали. Така религията става стихийна и изискана страст, този жив опит, който се дава от предаността в любовта.
Страница 1013
Качество религии определяется следующими факторами:
Качеството на религията се определя от следните фактори:
1. Уровневые ценности - преданность.
1. Уравняване на ценностите - преданост.
2. Глубина значений - способность индивидуума к идеалистическому восприятию этих высших ценностей.
2. Дълбочина на значенията - способност на индивида към идеалистично възприемане на тези висши ценности.
3. Интенсивность посвящения - степень приверженности этим божественным ценностям.
3. Интензивност на посвещението - степента на привързаност към тези божествени ценности.
4. Свободный прогресс личности по космическому пути идеалистической духовной жизни, осознание статуса Божьего сына и нескончаемое развитие в статусе гражданина вселенной.
4. Свободният прогрес на личността по космическия път на идеалистичния духовен живот, осъзнаването на статуса на Божи син и нескончаемото развитие в статуса на гражданин на вселената.
Развитие религиозных значений в самосознании ребенка происходит тогда, когда он переносит свои представления о всемогуществе с родителей на Бога. И весь религиозный опыт такого ребенка зависит от того, что преобладало в его отношениях с родителями: страх или любовь. Рабам всегда было чрезвычайно трудно превратить свой страх перед хозяином в любовь к Богу. Цивилизация, наука и прогрессивные религии должны освободить человечество от этих страхов, порожденных тем благоговейным ужасом, который вызывали природные явления. Поэтому просвещение должно избавить образованных смертных от всякой зависимости от посредников в общении с Божеством.
Развитието на религиозните значения в самосъзнанието на детето се случва тогава, когато то пренася своите представи за всемогъществото от родителите към Бога. И целият религиозен опит на такова дете зависи от това, какво е преобладавало в неговите отношения с родителите: страх или любов. За робите винаги е било черезвичайно трудно да превърната своя страх пред стопанина в любов към Бога. Цивилизацията, науката и прогресивните религии трябва да освободят човечеството от тези страхове, породени от този благоговеен ужас, който предизвиквали природните явления. Затова просвещението трябва да избави образованите смъртни от всякаква зависимост от посредниците в общуване с Божеството.
Эти промежуточные стадии идолопоклоннических колебаний в переносе благоговения с человеческого и видимого на божественное и невидимое неизбежны, однако к их сокращению должно привести осознание помощи, которую оказывает внутренний божественный дух. Тем не менее огромное влияние на человека оказывали не только его представления о Божестве, но и характер героев, избранных им для почитания. Весьма прискорбно, что те, кто пришел к поклонению божественного и воскресшего Христа, не заметили человека, доблестного и отважного героя - Иешуа бен Иосифа.
Тези промеждутъчни стадии в идолопоклонническите колебания в пренасянето на благоговеенето от човешкото и видимото към божественото и невидимото са неизбежни, обаче към тяхното съкращаване трябва да преведе осъзнаването на помощта, която оказва вътрешният божествен дух. Не по-малко от това огромно влияние на човека са оказвали не само неговите представи за Божеството, но и характера на героите, избрани от тях за почитане. Твърде много прискърбно е, че тези, които са дошли към поклонение към божествения и възкресен Христа, не са забелязали човека, доблестния и храбър герой - Йешуа бен Йосиф.
Современный человек обладает адекватным религиозным сознанием, но его вероисповедные обычаи запутаны и дискредитированы ускоренными социальными метаморфозами и беспрецедентным развитием науки. Думающим мужчинам и женщинам нужна переосмысленная религия, и это требование заставит религию провести переоценку своих ценностей.
Съвременният човек притежава адекватно религиозно съзнание, но неговите вероизповедни обичаи са объркани и дискредитирани от ускорените социални метаморфози и безпрецедентно развитие на науката. За мислещите мъже и жени е нужна преосмислена религия, и това изискване ще застави религията да проведе преоценка на своите ценности.
Современным людям приходится в большей степени корректировать человеческие ценности при жизни одного поколения, чем это было сделано за последние две тысячи лет. Всё это влияет на общественное отношение к религии, ибо религия есть и образ жизни, и образ мысли.
На съвременните хора ще се наложи в голяма степен да коригират човешките ценности при живота на едно поколение, което това е било направено за последните две хиляди години. Всичко това влияе на общественото отношение към религията, защото религията е и начин на живот, и начин на мислене.
Истинная религия всегда должна одновременно являться вечным фундаментом и путеводной звездой для всех устойчивых цивилизаций.
Истинската религия винаги трябва едновременно да се явява вечен фундамент и пътеводна звезда за всички устойчиви цивилизации.
[Представлено Мелхиседеком Небадона.]
[Представено от Мелхиседекът на Небадон.]
Страница 1014