Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 86. РАННЯЯ ЭВОЛЮЦИЯ РЕЛИГИИ
Документ 86. РАННА ЕВОЛЮЦИЯ НА РЕЛИГИЯТА
ЭВОЛЮЦИЯ примитивной тяги к поклонению и превращение ее в религию не зависят от откровения. Для обеспечения такого развития совершенно достаточно нормального функционирования человеческого интеллекта под направляющим воздействием шестого и седьмого вспомогательных духов разума, относящихся к всеобщему наделению духом.
ЕВОЛЮЦИЯТА на примитивната тяга към поклонението и нейното превръщането в религия не зависят от откровенията. За обезпечаване на такова развитие съвършено е достатъчно нормалното функциониране на човешкия интелект под направляващото въздействие на шестия и седмия спомагателни духове на разума, отнасящи се към всеобщото надаряване с дух.
По мере персонализации, одухотворения и, наконец, обожествления природы в сознании человека древнейший дорелигиозный страх природных сил постепенно становился религиозным. Следовательно, примитивная религия была естественным биологическим результатом психологической инерции развивающегося животного разума, после того как в таком разуме появились представления о сверхъестественном.
По степента на персонализация, одухотворяване и, на края, обожествяване на природата в съзнанието на човека най-древния до религиозен страх от природните сили постепенно ставал религиозен. Следователно, примитивната религия била естествен биологичен резултат от психологическата инерция на развиващия се животински разум, след като в такъв разум са се появили представите за свръхестественото.
1. СЛУЧАЙ: УДАЧА И НЕУДАЧА
1. СЛУЧАЙ: УСПЕХ И НЕУСПЕХ
Кроме естественной тяги к поклонению, корни ранней эволюционной религии уходили в соприкосновение человека со случаем - так называемой удачей, обыкновенными случайностями. Первобытный человек охотился для пропитания. Результаты охоты не могут всегда быть одинаковыми, что неизбежно приводит к появлению у человека такого опыта, который интерпретируется им как удача и неудача. Невезение играло огромную роль в судьбах мужчин и женщин, чья жизнь, полная опасности и риска, постоянно находилась на краю пропасти.
Освен естествената тяга към поклонението, корените на ранната еволюционна религия отивали в съприкосновението на човека със случая - така наричания успех, обикновените случайности. Първобитният човек ловувал за прехрана. Резултатите от лова не могат винаги да бъдат еднакви, което неизбежно привежда към поява у човека на такъв опит, който се интерпретира от него като успех и неуспех. Несполуката играела огромна роля в съдбата на мъжете и жените, чийто живот, изпълнен с опасности и риск, постоянно се намирал на края на пропастта.
Ввиду ограниченности интеллектуального кругозора, дикарь в такой степени сосредоточивал свое внимание на случайностях, что случай становился постоянным фактором его жизни. Первобытные урантийцы боролись за существование, а не за уровень жизни. В их жизни, полной опасности, важную роль играл случай. Тучей отчаяния нависал над этими дикарями вечный страх перед неизвестным и незримым бедствием, полностью затмевая собой все удовольствия. Они жили в постоянном страхе совершить что-либо такое, что повлечет за собой неудачу. Суеверные дикари всегда боялись полосы удачи: они считали такое везение верным предвестником беды.
В предвид на ограничеността на интелектуалният кръгозор, дивакът в такава степен съсредоточил своето внимание върху случайностите, че случая станал постоянен фактор в неговия живот. Първобитните урантийци се борели за съществуване, а не за ниво на живот. В техния живот, пълен с опасности, важна роля играел случаят. Облакът на отчаяние надвисвал над тези диваци от вечния страх пред неизвестните и невидими бедствия, напълно затъмнявайки със себе си всички удоволствия. Те живели в постоянен страх да извършат нещо такова, което ще повлече след себе си неуспех. Суеверните диваци винаги се бояли от полосата на успеха: те считали че такова вървене е верен предвестник на беди.
Этот постоянный страх перед неудачей оказывал парализующее действие. К чему стараться что-то сделать и пожинать плоды неудачи - ничто в обмен на нечто, если можно плыть по течению и встретить удачу - нечто в обмен на ничто? Бездумные люди забывают удачу, принимают ее, как само собой разумеющееся; неудача же оставляет в их памяти мучительные воспоминания.
Този постоянен страх пред неуспеха окозвал парализиращо действие. Към какво да се стараят нещо да направят и да пожънат плодовете на неуспеха - нищо в замяна на нещо, ако може да се плува по течението и да се срещне успеха - нещо в замяна на нищо? Лекомислените хора забравят успеха, приемат го, като от само себе си разбиращ се; неуспехът също оставя в тяхната памет мъчителните спомени.
Первобытный человек жил в неуверенности и постоянном страхе перед случайностью - неудачей. Жизнь была игрой случая, азартной игрой. Неудивительно, что частично цивилизованные люди до сих пор верят в случай и проявляют глубоко укоренившуюся склонность к азартным играм. Первобытный человек колебался между двумя могущественными влечениями: страстным желанием получить что-то в обмен на ничто и страхом получить ничто в обмен на нечто. И этот азарт жизни был основным влечением древнего варвара и более всего пленял его разум.
Първобитният човек живял в неувереност и постоянен страх пред случайността - неуспеха. Животът бил игра на случая, хазартна игра. Не е удивително, че частично цивилизованите хора и до ден днешен вярват в случая и проявяват дълбоко вкоренена склонност към хазартните игри. Първобитния човек се колебае между две могъщи влечения: страстното желание да получи нещо в замяна на нищо и страха да получи нищо в замяна на нещо. И този хазарт в живото бил основното влечение на древния варварин и повече от всичко пленявал неговия разум.
Страница 951
Позднее таких же взглядов на случай и удачу придерживались скотоводы, а появившиеся впоследствии земледельцы всё явственней осознавали, что на урожай оказывают непосредственное влияние многие вещи, почти или полностью неподвластные человеку. Земледелец становился жертвой засухи, наводнений, града, бури, паразитов и заболеваний растений, жары и холода. И так как все эти природные факторы влияли на благосостояние человека, он считал их удачей или неудачей.
По-късно към такива същите възгледи за случая и успеха се придържали скотовъдците; а появилите се в последствие земеделци все по-явно осъзнавали, че на реколтата оказват непосредствено влияние много неща , почти или напълно неподвластни на човека. Земеделецът става жертва на засушаванията, наводненията, града, бурите, паразитите и заболяванията по растенията, жаждата и студа. И така всички тези природни фактори влияли върху благосъстоянието на човека, той ги считал за успех или неуспех.
Это представление о случае и удаче пронизывало философию всех древних народов. Еще в недавние времена - в Премудростях Соломона - было сказано: "Обратился я и увидел, что не всегда бег выигрывает самый проворный, не всегда битву выигрывает сильнейший, не всегда хлеб достается мудрым, не всегда получает богатство умный, и умелый не всегда получает похвалу, но судьба и случай выпадают на долю каждого. Ибо человек не знает своей судьбы. Как рыбы попадаются в пагубную сеть и как птицы запутываются в силках, так сыны человеческие попадают в беду, когда она неожиданно случается с ними".
Тази представа за случая и успеха пронизвала философията на всички древни народи. Още в неотдавнашно времена - в Премъдростите на Соломон - било казано:"Обърнах се и видях, че не всякога надбягването печели най-бързия, не винаги битката печели най-силния, не винаги се пада хляб за мъдрия, не винаги получава богатство умният, и умелият не винаги получава похвала, но съдбата и случая се падат на частта на всекиго. Защото човекът не знае своята съдба. Както рибите попадат в губителните мрежи и както птиците се объркват в примките, така синовете човешки попадат в беда, когато тя неочаквано се случва с тях".
2. ПЕРСОНИФИКАЦИЯ СЛУЧАЯ
2. ПЕРСОНИФИКАЦИЯ НА СЛУЧАЯ
Беспокойство является естественным состоянием разума дикаря. Когда мужчины и женщины становятся жертвами чрезмерного беспокойства, они просто возвращаются к естественному состоянию своих далеких предков; а когда беспокойство становится действительно мучительным, оно подавляет активность и неизменно приводит к эволюционным изменениям и биологическим адаптациям. Боль и страдание принципиально важны для постепенной эволюции.
Безпокойството се явява естествено състояние за разума на дивака. Когато мъжете и жените станат жертва на черезмерно безпокойство, те просто се възвръщат към естественото състояние на своите далечни предци; а когато безпокойството стане действително мъчително, то подавя активността и неизменно привежда към еволюционни изменения и биологически адаптации. Болката и страданието са принципно важни за постепенната еволюция.
Борьба за существование столь мучительна, что некоторые отсталые племена до сих пор стонут и сокрушаются из-за каждого нового восхода солнца. Первобытный человек постоянно вопрошал: "Кто терзает меня?" Не найдя материального источника своих несчастий, он остановился на духовном объяснении. И так родилась религия страха перед таинственным, трепета перед незримым, ужаса перед неведомым. Таким образом, сначала случай, а затем тайна привели к тому, что страх перед природой стал одним из факторов в борьбе за существование.
Борбата за съществуване е толкова мъчителна, че някои изостанали племена до ден днешен стенат и се съкрушават заради всеки нов изгрев на слънцето. Първобитният човек постоянно питал: "Кой ме терзае?". Не намирайки материален източник за своите нещастия, той се спрял на духовните обяснения. И така се родила религията на страха пред тайнственото, трепета пред незримото, ужаса пред неведомото. По такъв начин, от начало случаят, а след това тайната привели към това, че страха пред природата станал един от факторите в борбата за съществуване.
Примитивный интеллект был логичным, однако ему не хватало идей для установления разумных связей; разум дикаря был необразованным, абсолютно неискушенным. Если одно событие следовало за другим, дикарь считал их причиной и следствием. То, что цивилизованный человек рассматривает как суеверие, для дикаря было всего лишь неведением. Человечество медленно усваивало ту истину, что между намерением и результатом может не быть никакой связи. Люди только теперь начинают понимать, что влияние бытия возникает между действиями и их последствиями. Дикарь пытается придать личностную форму всему неосязаемому и абстрактному; таким образом и природа, и случай олицетворяются в качестве призраков - духов - и, позднее, богов.
Примитивният интелект бил логичен, обаче на него не му достигала идеята за установяване на разумни връзки; разума на дивака бил необразован, абсолютно не изкушен. Ако едно събитие следвало след друго, дивакът ги считал за причина и следствие. Това, което цивилизованият човек разглежда като суеверие, за дивака било всичко само неведение. Човечеството бавно усвоявало тази истина, че между намеренията и резултата може да няма никаква връзка. Хората само сега започват да разбират, че влиянието на битието възниква между действията и техните последствия. Дивакът се опитва да придаде личностна форма на всичко неосезаемо и абстрактно; по такъв начин и природата, и случая се олицетворяват в качеството на призраци - духове - и, по-късно, богове.
По своей природе человек стремится верить в то, что считает лучшим для себя, с чем связаны его непосредственные или отдаленные интересы; личный интерес в значительной мере затмевает логику. Разум дикаря отличается от разума цивилизованного человека больше по содержанию, чем по сути; это, скорее, различие в мере, а не в качестве.
По своята природа човекът се стреми да вярва в това, което счита като най-доброто за себе си, с което са свързани неговите непосредствени или отдалечени интереси; личният интерес в значителна степен затъмнява логиката. Разумът на дивака се отличава от разума на цивилизования човек повече по съдържание, отколкото по същност; това, по-скоро, е разлика в степен, а не в качество.
Однако продолжать приписывать малопонятные вещи сверхъестественному - это не более чем удобный и необременительный способ избавления от всех видов тяжелого интеллектуального труда. Случай - это лишь термин, придуманный для обозначения непостижимого в любую эпоху существования человека. Он обозначает те явления, которые люди неспособны или не желают познать. Случай - это слово, означающее, что человек слишком невежественен или слишком ленив для выяснения причин. Люди считают естественное событие случайностью или
Обаче да се продължава да се приписват малко разбираеми неща на свръхестественото - това е не повече от удобен и не обременителен начин за избавяне от всички видове тежък интелектуален труд. Случай - това е само термин, измислен за обозначаване на непостижимото в коя да е епоха от съществуването на човека. Той обозначава тези явления, които хората са неспособни или не желаят да познаят. Случай - това е дума, означаваща, че човекът е прекалено невеж или прекалено ленив за изясняване на причините. Хората считат естественото събитие за случайност или
Страница 952
неудачей только тогда, когда они лишены любопытства и воображения, когда расам не хватает инициативы и отваги. Рано или поздно исследование явлений жизни искоренит веру человека в случай, везение и так называемые случайности, заменив их вселенной закона и порядка, где всякому следствию предшествует определенная причина. Так на смену страху существования приходит радость жизни.
неуспех само тогава, когато те са лишени от любопитство и въображение, когато на расите не достига инициатива и мъжество. Рано или късно изследването на явленията в живота ще изкорени вярата на човека в случая, вървенето и така наречените случайности, заменяйки ги с вселената на закона и реда, където всяко следствие се предшества от определена причина. Така на смяна на страха от съществуването ще дойде радостта от живота.
Дикарь считал всю природу живой, находящейся в чьей-то власти. Цивилизованный человек до сих пор пинает и осыпает проклятиями оказавшийся на его пути неодушевленный предмет, о который он споткнулся. Для первобытного человека ничто и никогда не было случайным; всё и всегда было преднамеренным. Область судьбы, действие случая, мир духов были для него такими же неорганизованными и беспорядочными, как и первобытное общество. Удача и неудача представлялись капризными и импульсивными реакциями мира духов, позднее - нравом богов.
Дивакът считал цялата природа за жива, намираща се в нечия власт. Цивилизованият човек и до ден днешен рита и обсипва с проклятия оказалия се на неговия път неодушевен предмет, в който той се е спънал. За първобитния човек нищо и никога не било случайно; всичко и всякога било преднамерено. Областта на съдбата, действието на случая, света на духовете били за него също така неорганизирани и безпорядъчни, както и първобитното общество. Успехът и неуспехът представлявали капризи и импулсивни реакции в света на духовете, по-късно - нрав на боговете.
Но не все религии возникли из анимизма. Одновременно с анимизмом существовали и другие представления о сверхъестественном, и эти верования также вели к поклонению. Натурализм не является религией, он - ее производное.
Но не всички религии са възникнали от анимизма. Едновременно с анимизмът са съществували и други представи за свръхестественото, и тези вярвания също така са водели към поклонение. Натурализмът не се явява религия, той - е нейна производна.
3. СМЕРТЬ - НЕПОСТИЖИМОЕ
3. СМЪРТТА - НЕПОСТИЖИМОТО
Для эволюционирующего человека смерть была высшим потрясением, самым загадочным сочетанием случая и тайны. Не святость жизни, а потрясение смерти пробудило страх и стало мощным толчком к развитию религии. Обычной причиной смерти у дикарей было насилие, поэтому ненасильственная смерть превращалась во всё большую тайну. Смерть как естественный и ожидаемый исход была непонятна сознанию примитивных людей, и потребовались многие века, прежде чем человек осознал ее неизбежность.
За еволюиращият човек смъртта била най-висшето потрисане, най-загадъчното съчетание на случая и тайната. Не светостта на живота, а потрисането от смъртта пробудило страха и станало мощен тласък към развитие на религията. Обикновената причина за смъртта у дивака било насилието, затова насилствената смърт се превръщала във все по-голяма тайна. Смъртта като естествен и очакван изход била непонятна за съзнанието на примитивните хора, и били необходими много векове, преди човека да осъзнае нейната неизбежност.
Древний человек принимал жизнь как данность, считая смерть каким-то наказанием. У всех народов есть свои легенды о людях, которых миновала смерть, - пережитки раннего отношения к смерти. В сознании человека уже существовало смутное представление о неопределенном и неорганизованном мире духов - области, из которой появилось всё непостижимое в человеческой жизни, и смерть была добавлена к этому длинному перечню необъясненных явлений.
Древният човек приемал живота като даденост, считайки смъртта като някакво наказание. У всички народи имат свои легенди за хора, които отминавала смъртта, - отживелици от ранното отношение към смъртта. В съзнанието на човека вече съществувало смутна представа за неопределения и неорганизиран свят на духовете - областта, от която се появило всичко непостижимо в човешкия живот, и смъртта била добавена към този дълъг списък с необяснени явления.
Поначалу считалось, что все человеческие болезни и естественная смерть случаются под влиянием духов. Даже сегодня некоторые цивилизованные народы полагают, что заболевания навлекаются "дьяволом" и ищут исцеления в религиозных обрядах. Последующие и более сложные теологические системы по-прежнему приписывают смерть действию мира духов; всё это привело к появлению таких доктрин, как первородный грех и падение человека.
По начало се считало, че всички човешки болести и естествената смърт се случват под влияние на духовете. Даже днес някои цивилизовани народи полагат, че заболяванията се навличат от „дявола" и търсят изцеление в религиозните обреди. Последващите и по-сложни теологически системи по предишному приписват смъртта на действието на света на духовете; всичко това е привело към появяването на такива доктрини, като първородния грях и падението на човека.
Именно осознание своей беспомощности перед могущественными силами природы, вместе с признанием слабости человека перед лицом болезни и смерти, заставило дикаря просить помощи у сверхматериального мира, который в его смутном представлении являлся источником этих таинственных превратностей жизни.
Именно осъзнаването на своята безпомощност пред могъщите сили на природата, заедно с признаване слабостта на човека пред лицето на болестите и смъртта, заставило дивака да моли за помощ у свръхматериалния свят, който в неговата смутна представа се явявал източник на тези тайнствени превратности на живота.
4. ПРЕДСТАВЛЕНИЕ О ПРОДОЛЖЕНИИ ЖИЗНИ ПОСЛЕ СМЕРТИ
4. ПРЕДСТАВА ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ЖИВОТА СЛЕД СМЪРТТА
Представление о сверхматериальном аспекте смертной личности родилось из неосознанных и совершенно случайных ассоциаций повседневных событий, а также из суеверных сновидений. Явление во сне усопшего вождя одновременно нескольким членам его племени казалось убедительным свидетельством того, что прежний вождь действительно вернулся в какой-то форме. Всё это было очень реальным для дикаря, который просыпался от собственного крика, дрожа и обливаясь потом.
Представата за свръх материалният аспект на смъртната личност се родил от неосъзнатите и съвършено случайни асоциации на всекидневните събития, а така също от суеверните съновидения. Явяването в съня на починалият вожд едновременно на няколко члена от неговото племе изглеждало убедително свидетелство за това, че предишният вожд действително се е върнал в някаква форма. Всичко това било много реално за дивакът, който се събуждал от собствения вик, треперейки и обливайки се в пот.
Страница 953
То, что вера в загробную жизнь родилась из снов, объясняет постоянное стремление воображать незримые вещи в терминах вещей зримых. И вскоре это новое представление о будущей жизни, возникшее под влиянием увиденных во сне призраков, начало успешно нейтрализовывать страх смерти, связанный с биологическим инстинктом самосохранения.
Това, че вярата в задгробния живот се родила от сънищата, обяснява постоянния стремеж да се въобразяват невидими неща с термини от видимите неща. И скоро тази нова представа за бъдещия живот, възникнала под влияние на видените в съня призраци, започнало успешно да неутрализира страха от смъртта, свързана с биологическия инстинкт за самосъхранение.
Древнего человека также очень волновало собственное дыхание, особенно в холодном климате, когда при выдохе изо рта шел пар. Дыхание жизни считалось тем феноменом, который отделял живых от мертвых. Человек знал, что его дыхание способно покинуть тело, и, видя себя во сне совершающим всевозможные странные вещи, он убеждался в том, что в человеке было нечто нематериальное. Наиболее примитивное представление о человеческой душе - призраке - возникло из системы представлений о дыхании и сновидениях.
Древният човек също така много го вълнувало собственото дишане, особено в студен климат, когато при издишването от устата излизала пара. Диханието на живота се считало за този феномен, който отделял живите от мъртвите. Човекът знаел, че неговото дишане е способно да напусне тялото, и, виждайки себе си в съня извършващ всевъзможни странни неща, той се убеждавал в това, че в човека имало нещо нематериално. Най-примитивната представа за човешката душа - призрака - възникнала от системата представи за диханието и съновиденията.
В итоге, дикарь представлял себя в двойном качестве: как тело и как дыхание. Дыхание минус тело составляло дух, призрак. Хотя призраки, или духи, имели явно человеческое происхождение, они считались сверхлюдьми. Казалось, что эта вера в существование бестелесных духов объясняла необычные, чрезвычайные, редкие и необъяснимые явления.
В крайна сметка, дивакът си представял себе си в двойно качество: като тяло и като дихание. Диханието минус тялото съставлявало дух, призрак. Макар призраците, или духовете, да имали явно човешки произход, те се считали за свръххора. Изглеждало, че тази вяра в съществуването на безтелесни духове обяснявала, необичайните, черезвичайните, редките и необясними явления.
Примитивная доктрина о продолжении жизни после смерти необязательно была верой в бессмертие. Существа, способные считать только до двадцати, думали не о бесконечности и вечности, которые не могли постигнуть, а о повторяющихся инкарнациях.
В примитивната доктрина за продължаване на живота след смъртта не е задължително да има вяра в безсмъртието. Съществата, способни да четат само до двадесет, мислили не за безкрайността и вечността, които не можели да постигнат, а за повтарящи се инкарнации.
Оранжевая раса была более других склонна верить в переселение душ и реинкарнацию. Мысль о реинкарнации возникла из наблюдения внешнего и внутреннего сходства родителей и детей. Обычай называть детей в честь бабушек и дедушек или других предков объясняется верой в реинкарнацию. Некоторые последующие народы верили в то, что человек умирал от трех до семи раз. Это поверье (оставшееся от учений Адама об обительских мирах), равно как и многие другие следы богооткровенной религии, встречается у дикарей двадцатого века. В остальном такие учения абсурдны.
Оранжевата раса била повече от другите склонна да вярва в преселването на душите и реинкарнацията. Мисълта за реинкарнацията е възникнала от наблюденията на външното и вътрешно сходство между родители и деца. Обичаят да се наричат децата в чест на бабите и дядовците или други предци се обяснява с вярата в реинкарнацията. Някои от последващите народи вярвали в това, че човек умирал от три до седем пъти. Това поверие (останало от ученията на Адам за обителските светове), еднакво както и много други следи от богооткровената религия, се срещат у диваците от двадесети век. В останалото такива учения са абсурдни.
У древнего человека не было представлений об аде или будущих наказаниях. Для дикаря будущая жизнь была такой же, как и эта - за вычетом всех неудач. Позднее появилось представление о различной судьбе для хороших и плохих душ - о небесах и аде. Однако в связи с тем, что, по мнению древних, человек вступал в следующую жизнь в тот же момент, как он покидал эту, они не видели смысла в старении и дряхлении. Пожилые люди предпочитали, чтобы их убивали до того, как они станут слишком немощными.
У древният човек не е имало представи за ада или бъдещи наказания. За дивакът бъдещия живот бил същия такъв, както и този - с изключение на всички неуспехи. По-късно се появила представата за различната съдба за добрите и лошите души - за небесата и ада. Обаче във връзка с това, че, по мнение на древните, човека встъпвал в следващия живот в същия този момент, когато той напускал този, те не виждали смисъла от остаряването и изнемощяването. Възрастните хора предпочитали, да ги убият преди това, когато те ще станат прекалено немощни.
Почти у каждой группы было свое представление о судьбе призрака-души. Греки считали, что слабые люди имеют слабые души. Поэтому они придумали Аид - место, где принимались такие анемичные души. Также считалось, что подобные хилые субъекты отбрасывают и более короткие тени. Ранние андиты верили в то, что их души возвращаются на родину предков. Когда-то китайцы и египтяне считали, что душа и тело остаются вместе. У египтян это проявилось в тщательном устройстве гробниц и усилиях по консервации тела. Даже современные народы стремятся приостановить разложение трупов. В представлении древних евреев, бестелесный двойник человека отправлялся в Шеол, откуда уже не мог вернуться в мир живых. Это был действительно важный шаг вперед в учении об эволюции души.
Почти у всяка група имала своя представа за съдбата на призрака-душа. Гърците считали, че слабите хора имат слаби души. Затова те измислили Аид - място, където се приемали такива анемични души. Също така се считало, че подобни хилави субекти хвърлят и по-къси сенки. Ранните андити вярвали в това, че техните души се възвръщат в родината на предците. Някога китайците и египтяните считали, че душата и тялото остават заедно. У египтяните това се проявило в щателното устройване на гробниците и усилията по консервация на тялото. Даже съвременните народи се стремят да преустановят разлагането на труповете. В представите на древните евреи, безтелесният двойник на човека се отправял в Шеол, откъдето вече не можел да се върне в света на живите. Това било действително важна стъпка напред в учението за еволюция на душата.
5. ПРЕДСТАВЛЕНИЕ О ПРИЗРАКЕ-ДУШЕ
5. ПРЕДСТАВА ЗА ПРИЗРАКЪТ-ДУША
Нематериальную часть человека называли по-разному: призраком, духом, тенью, фантомом, привидением и, наконец, душой. Для древнего человека душа
Нематериалната част на човека наричали по различен начин: призрак, дух, сянка, фантом, привидение и, най-накрая, душа. За древният човек
Страница 954
была его двойником, существовавшим во сне; она полностью и во всех отношениях соответствовала самому смертному, за исключением того, что не реагировала на прикосновение. Вера в двойников, существующих во сне, привела непосредственно к представлению о том, что у всякой вещи - живой или неживой - есть душа. Такие воззрения объясняют живучесть верований в природных духов; эскимосы до сих пор считают, что у всякой природной вещи есть дух.
била негов двойник, съществуващ в съня; тя напълно и във всички отношения съответствувала на самия смъртен, с изключение на това, че не реагирала на докосване. Вярата в двойниците, съществуващи в съня, привела непосредствено към представата за това, че у всяка вещ - жива или не жива - има душа. Такива възгледи обясняват жизнеспособността на вярванията в природните духове; ескимосите и до ден днешен считат, че у всяко природно нещо има дух.
Призрак-душу можно было слышать и видеть, но не осязать. Постепенно человеческие сновидения привели к такому развитию и расширению активности эволюционирующего мира духов, что смерть стала видеться как "испускание духа". У всех первобытных племен, за исключением тех, которые ненамного поднялись над уровнем животных, появилась какая-то концепция души. Развитие цивилизации уничтожает это суеверное представление о душе, и человек начинает полностью зависеть от откровения и личного религиозного опыта для формирования нового представления о душе как совместном творении богопознавшего разума и поселяющегося в нем божественного духа - Настройщика Сознания.
Призракът-душа можело да бъде чуван и видян, но не да се докосне. Постепенно човешките съновидения привели към такова развитие и разширяване на активността на еволюиращия свят на духовете, че смъртта започнала да се вижда като „изпускане на духа". У всички първобитни племена, с изключение на тези, които не много се издигнали над нивото на животните, се появила някакво концепция за душата. Развитието на цивилизацията унищожава тази суеверна представа за душата, и човека започва напълно да зависи от откровенията и личния религиозен опит за формиране на нова представа за душата като съвместно творение на богопозналия разум и заселилия се в него божествен дух - Настройчика на Съзнанието.
Древние смертные обычно не различали вселявшегося в человека духа и имеющую эволюционное происхождение душу. Дикарь пребывал в полном недоумении, не зная, является ли призрак-душа каким-то природным свойством тела или же представляет собой внешнюю субстанцию, во владении которой находится тело. Отсутствие рациональных доводов в сочетании с растерянностью объясняет полную несостоятельность взглядов дикарей на душу, призраков и духов.
Древните смъртни обикновено не различавали вселилия се в човека дух и имащата еволюционен произход душа. Дивакът пребивавал в пълно недоумение, не знаейки, явява ли се призрака-душа някакво природно свойство на тялото или също представлява по себе си външна субстанция, във владенията на която се намира тялото. Отсъствието на рационални доводи в съчетание с разхвърляност обяснява пълната несъстоятелност във възгледите на диваците за душата, призраците и духовете.
Считалось, что душа так же соотносится с телом, как аромат - с цветком. Древние люди верили, что душа способна покидать тело различными способами:
Считало се, че душата също така се отнася към тялото, както аромата - към цветето. Древните хора вярвали, че душата е способна да напусне тялото по различни начини:
1. Обычная, кратковременная потеря сознания.
1. Обикновена, кратковременна загуба на съзнание.
2. Сон, естественные сновидения.
2. Сън, естествени съновидения.
3. Кома и потеря сознания в связи с заболеваниями и несчастными случаями.
3. Кома и загуба на съзнание във връзка със заболяване и нещастни случаи.
4. Смерть - окончательное расставание с телом.
4. Смърт - окончателно разделяне с тялото.
Дикарь считал чихание неудачной попыткой души покинуть тело. Тело было способно воспрепятствовать такой попытке, когда оно находилось в состоянии бодрствования, начеку. Впоследствии чихание всегда сопровождалось каким-нибудь религиозным выражением, например: "Благослови тебя Бог!"
Дивакът считал кихането за неуспешен опит душата да напусне тялото. Тялото било способно да възпрепятства такъв опит, когато то се намирало в състояние на бодърстване, нащрек. В последствие кихането винаги се съпровождало с някакво религиозно изразяване, например: „Да те благослови Бог!"
Уже в древности сон считался подтверждением того, что призрак-душа способна покидать тело, и люди верили в то, что ее можно вернуть, произнося или выкрикивая имя спящего. Полагали, что при других формах бессознательного состояния душа уходит еще дальше, возможно - пытается ускользнуть навсегда, приближаясь к смерти. Сновидения рассматривали как впечатления души, полученные ею во сне при вр†менном пребывании вне тела. Дикарь считает свои сны такими же реальными, как и любые впечатления в состоянии бодрствования. Древние люди старались будить спящих постепенно, чтобы душа успевала вернуться в тело.
Вече в древността сънят се считал за потвърждение на това, че призрака-душа е способна да напусне тялото, и хората вярвали в това, че могат да я върнат, произнасяйки или извиквайки името на спящия. Полагали, че при други форми на безсъзнателно състояние душата отива още по-далеч, възможно - се опитва да се изплъзне завинаги, приближавайки се към смъртта. Съновиденията разглеждали като впечатления на душата, получени в нейния сън при вр†менното пребиваване извън тялото. Дивакът счита своите сънища за също толкова реални, както и всякакви други впечатления в състояние на бодърстване. Древните хора се стараели да будят спящите постепенно, за да може душата да успее да се върне в тялото.
Во все эпохи человека охватывал благоговейный страх при появлении ночных вид†ний, и древние евреи не были исключением. Они действительно верили в то, что Бог говорит с ними во сне, несмотря на предписания Моисея, направленные против такого воззрения. И Моисей был прав, ибо обычные сны - это не тот метод, к которому прибегают личности духовного мира, когда они стремятся установить связь с материальными существами.
Във всички епохи човекът се обхващал от благоговеен страх при появяване на нощните вид†ния, и древните евреи не били изключение. Те действително вярвали в това, че Бог говори с тях в съня, независимо от предписанията на Мойсей насочени към такъв светоглед. И Мойсей е бил прав, защото обикновените сънища - тава не е този метод, към който прибягват личностите от духовния свят, когато те се стремят да установят връзка с материалните същества.
Древние люди верили в то, что душа может вселяться в животных или даже неодушевленные предметы. Кульминацией этого представления стала вера в оборотней - отождествление людей с животными. Днем человек мог быть законопослушным гражданином, а ночью, когда он засыпал, его душа вселялась в волка или другое животное, рыская в округе и совершая опустошительные набеги.
Древните хора вярвали в това, че душата може да се вселява в животни или даже в неодушевени предмети. Кулминация на тази представа станала вярата в таласъми - отъждествяване на хората с животните. Денем човекът можело да бъде законно послушен гражданин, а през нощта, когато той заспивал, неговата душа се вселявала във вълк или друго животно, скитайки в окръга и извършвайки опустошителни набези.
Страница 955
Первобытные люди считали, что душа связана с дыханием, и что ее свойства могут наделяться или переноситься дыханием. Храбрый вождь дышал на новорожденного, наделяя его отвагой. У ранних христиан процедура наделения Святым Духом сопровождалась тем, что на кандидатов дышали. Псалмопевец сказал: "Словом Господа небо создано, дыханием его - всё небесное воинство". Долгое время существовал обычай, когда старший сын пытался уловить последний вздох умирающего отца.
Първобитните хора считали, че душата е свързана с диханието, и че нейните свойства могат да се надаряват или да се пренасят с диханието. Храбрият вожд дишал над новороденото, надарявайки го с храброст. У ранните християни процедурата по надаряване със Светия Дух се съпровождала с това, че върху кандидата дишали. Псалмопевецът казал: „Със словото на Господа небето е създадено, с диханието негово - цялото небесно войнство". Дълго време съществувал обичай, когато най-старшият син се опитвал да улови последната въздишка на умиращия баща.
Впоследствии наравне с дыханием стали бояться и почитать тень. Иногда доказательством существования двойника считалось отражение человека в воде, и зеркала вызывали суеверный трепет. До сих пор многие цивилизованные люди отворачивают зеркало к стене в случае смерти. Некоторые отсталые племена по-прежнему считают, что картины, рисунки, слепки или изваяния извлекают из тела всю душу или ее часть, вследствие чего запрещают их.
В последствие на равно с диханието започнали да се боят и почитат сянката. Понякога доказателство за съществуване на двойника се считало отражението на човека във водата, и огледалата предизвиквали суеверен трепет. До ден днешен много цивилизовани хора обръщат огледалото към стената в случай на смърт. Някои изостанали племена по предишному считат, че картините, рисунките, маските или изваяното извличат от тялото цялата душа или нейна част, в следствие на което ги забраняват.
Обычно душа отождествлялась с дыханием, однако различные народы считали ее местонахождением также голову, волосы, сердце, печень, кровь и жир. Фраза "голос крови Авеля, вопиющий от земли" отражает древнюю веру в то, что душа содержится в крови. Семиты учили, что душа находится в телесном жире, и у многих народов животный жир был запрещенной пищей. Охота за головами и снимание скальпа являлись способами пленения вражеской души. В последнее время окнами души считаются глаза.
Обикновено душата се отъждествявала с диханието, обаче различните народи считали за нейно местонахождение, главата, косите, сърцето, дроба, кръвта и тлъстините. Фразата „гласът на кръвта на Авел, викащ от земята" отразява древната вяра в това, че душата се съдържа в кръвта. Семитите учели, че душата се намира телесния тлъстини, и у много народи животинската мас бил забранена като храна. Ловът на глави и снемането на скалпа се явявали способи за пленяване на вражеската душа. В последно време за прозорци на душата се считат очите.
Те, кто придерживался учения о трех или четырех душах, верили, что потеря одной означала недомогание, двух - болезнь, трех - смерть. Одна душа жила в дыхании, другая - в голове, третья - в волосах, четвертая - в сердце. Больным рекомендовались прогулки на свежем воздухе в надежде вернуть заблудшие души. Полагали, что великие шаманы могли заменить больную душу заболевшего человека на новую; это было "новым рождением".
Тези, които се придържат към учението за три или четири души, вярвали, че губейки едната означавало недостиг, две - болест, три - смърт. Едната душа живеела в дишането, другата в главата, третата в косите, четвъртата в сърцето. На болният се препоръчвали разходки на свеж въздух в надежда да се върната заблудените души. Полагали, че великите шамани могли да заменят болната душа на заболелия човек с нова; това било „ново раждане".
У детей Бадонана сформировалась вера в две души: дыхание и тень. Ранние нодиты полагали, что человек существует в двух ипостасях - душа и тело. Впоследствии эта философия человеческого бытия нашла свое отражение во взглядах греков. Сами же греки верили в три души: растительная душа находилась в желудке, животная - в сердце, интеллектуальная - в голове. Эскимосы верят в то, что человек состоит из трех частей: тела, души и имени.
У децата на Бадонан се формирала вяра в две души: диханието и сянката. Ранните нодити полагали, че човекът съществува в два ипостаса - душа и тяло. В последствие тази философия на човешкото битие намерила отражение във възгледите на гърците. Самите гърци вярвали в три души: растителната душа се намирала в стомаха, животинската - в сърцето, интелектуалната - в главата. Ескимосите вярват в това, че човекът се стои от три части тяло, душа и име.
6. СРЕДА ПРИЗРАКОВ-ДУХОВ
6. СРЕДА НА ПРИЗРАЦИТЕ-ДУХОВЕ
Человек унаследовал природную среду, приобрел социальную среду и придумал среду призраков. Государство есть реакция человека на его природное окружение, семья - на социальное окружение, церковь - на его иллюзорное окружение призраков.
Човекът унаследявал природната среда, придобивал социалната среда и измислял средата на призраците. Държавата е реакция на човека на неговото природно обкръжение, семейството - на социалното обкръжение, църквата - на неговото илюзорно обкръжение от призраци.
Уже на самом раннем этапе истории человечества сущности воображаемого мира призраков и духов получили всеобщее признание, и появившийся вымышленный мир духов превратился в одну из движущих сил первобытного общества. С возникновением этого нового фактора в мышлении и поведении человека изменилась вся интеллектуальная и нравственная жизнь человечества.
Вече на най-ранният етап от историята на човечеството същността на въображаемия свят на призраците и духовете получили всеобщо признание, и появилият се измислен свят на духовете се превърнал в една от движещите сили на първобитното общество. С възникването на този нов фактор в мисленето и поведението на човека се е изменил целия интелектуален и нравствен живот на човечеството.
Страх смертного человека наполнил это иллюзорное и невежественное допущение всеми последующими суевериями и всей религией первобытных народов. Вплоть до появления богооткровения, в этом заключалась единственная религия человека, и по сей день многие народы располагают только этой примитивной эволюционной религией.
Страха на смъртният човек изпълнил това илюзорно и невежо допускане на всички последващи суеверия и всички религии на първобитните народи. Чак до появяване на богооткровенията, в това се заключавало единствената религия на човека, и във всеки ден много народи разполагат само с тази примитивна еволюционна религия.
С развитием эволюции удачу стали связывать с хорошими духами, а неудачу - с плохими. Неприятности, с которыми были связаны вынужденные приспособления к
С развитие на еволюцията успеха започнали да свързват с добрите духове, а неуспеха - с лошите. Неприятностите, с които били свързани необходимите приспособявания към
Страница 956
изменяющейся среде, считали неудачей, неудовольствием духов-призраков. У первобытного человека религия складывалась постепенно и строилась на врожденной тяге к поклонению и неправильном понимании случая. Для преодоления случайностей цивилизованный человек заключает страховой договор; вместо вымышленных духов и капризных богов современная наука предлагает знающего математику актуария.
изменящата се среда, считали за неуспех, не удоволствие за призраците-духове. У първобитния човек религията се натрупвала постепенно и се строяла върху вродената тяга към поклонение и неправилното разбиране на случая. За преодоляване на случайностите цивилизованият човек сключва застрахователен договор; вместо измислените духове и капризните богове съвременната наука предлага на знаещия математик актуария.
Каждое новое поколение высмеивает нелепые предрассудки своих предшественников, в то время как в своем собственном мышлении и поклонении оно впадает в такие заблуждения, которые вызовут улыбку у просвещенных потомков.
Всяко ново поколение осмива нелепите предразсъдъци на своите предшественици, в това време когато в своето собствено мислене и поклонение то изпада в такива заблуждения, които ще предизвикват усмивка у просветените потомци.
Наконец, сознание первобытного человека стали занимать мысли, выходившие за пределы всех его врожденных биологических побуждений; наконец, человек приблизился к созданию искусства жизни, в основе которой лежит нечто большее, чем реакции на материальные стимулы. Формировались зачатки примитивного философского отношения к жизни. Близилось появление сверхматериальных норм жизни, ибо если в гневе дух-призрак навлекает неудачу, а в добром расположении - удачу, то нужно соответствующим образом регулировать человеческое поведение. Возникло представление о добре и зле. И всё это произошло задолго до появления на земле какого-либо откровения.
Най-накрая, съзнанието на първобитния човек започнали да занимават мисли, излизащи зад пределите на неговите вродени биологически подбуди; най-накрая човекът се приближил към създаване на изкуството на живота, в основата на което лежи нещо повече, от реакцията на материалните стимули. Формирали се зачатъците на примитивното философско отношение към живота. Наближавало появяването на свръхматериалните норми на живот, защото ако в гнева духа-призрак навлича неуспех, а в добро разположение-усех, то е необходимо по съответния начин да се регулира човешкото поведение. Възникнала представата за добро и зло. И всичко това се случило дълго преди появата на земята на каквото и да е откровение.
С появлением этих понятий было положено начало долгой и изнурительной борьбе за ублажение вечно недовольных духов, рабской зависимости от эволюционного религиозного страха - продолжительной трате человеческих сил на гробницы, дворцы, жертвоприношения и духовенство. Цена была огромной и страшной, однако результат стоил всех этих затрат, ибо таким образом человек достиг естественного осознания добра и зла: родилась человеческая этика!
С появата на тези понятия било положено началото на дългата и изнурителна борба за ублажение на вечно недоволните духове, робската зависимост от еволюционния религиозен страх - продължителната загуба на човешки сили за гробници, дворци, жертвоприношения и духовенство. Цената била огромна и страшна, обаче резултатът си струвал всички тези загуби, защото по такъв начин човека е достигнал до естествено осъзнаване на добро и зло: родила се човешката етика!
7. ФУНКЦИЯ ПРИМИТИВНОЙ РЕЛИГИИ
7. ФУНКЦИЯ НА ПРИМИТИВНАТА РЕЛИГИЯ
Дикарь ощущал потребность в безопасности, и поэтому он с готовностью выплачивал обременительные взносы в виде страха, суеверий, ужаса и приношений жрецам в счет своего страхового полиса - магического страхования от несчастий. Примитивная религия была всего лишь внесением страховых взносов от опасности жизни в лесу; цивилизованный человек платит материальные взносы, страхующие от несчастных случаев на производстве и от превратностей современной жизни.
Дивакът усещал потребността от безопасност, и поради това той с готовност изплащал обременителните вноски във вид на страх, суеверия, ужас и приношения към жреците в сметката на своята застрахователна полица - магическото застраховане от нещастия. Примитивната религия била всичко само внасяне на застрахователни вноски срещу опасностите на живото в гората; цивилизованият човек плаща материални вноски, застраховащи от нещастни случаи в производството и от превратностите в съвременния живот.
Современное общество изымает страхование из сферы священников и религии, помещая его в сферу экономики. Религия всё больше занимается страхованием жизни после смерти. Современные люди - по крайней мере, люди мыслящие - уже не платят непомерных страховых взносов для обуздания случая. Религия постепенно восходит к более высоким философским уровням в противоположность ее прежней функции - страхованию от неудач.
Съвременното общество изземва застраховането от сферата на свещениците и религията, помествайки го в сферата на икономиката. Религията все повече се занимава със застраховане на живота след смъртта. Съвременните хора - в крайна степен, мислещите - вече не плащат не премерените застрахователни вноски за обуздаване на случая. Религията постепенно излиза към по-високи философски нива в противоположност на нейните предишни функции - застраховането срещу неуспех.
Однако эти более древние представления о религии помогали людям не превращаться в фаталистов и безнадежных пессимистов. Люди верили, что способны, по крайней мере, сделать нечто для того, чтобы повлиять на свою судьбу. Религия, которая основывалась на страхе призраков, внушала людям, что они должны регулировать свое поведение, что существует сверхматериальный мир, распоряжающийся человеческой судьбой.
Обаче тези по-древни представи за религията помагали на хората да не се превръщат във фаталисти и безнадеждни песимисти. Хората вярвали, че са способни, в крайна сметка, да направят нещо за това, че да повлияят на своята съдба. Религията, която се основавала на страха от призраците, внушавала на хората, че те са длъжни да регулират своето поведение, че съществува свръхматериален свят, разпореждащ се с човешката съдба.
Современные цивилизованные расы только начинают расставаться со страхом призраков как объяснением случайностей и обычного неравенства. Человечество постепенно освобождается от той кабалы, в которой оно находилось, объясняя свои злоключения с помощью призраков и духов. Тем не менее, отказываясь от ошибочной доктрины о том, что причиной превратностей жизни являются духи, человек обнаруживает поразительную готовность принять почти столь же ложное учение, предлагающее объяснять любое неравенство между людьми политическими
Съвременните цивилизовани раси само започват да се разделят със страха от призраците като обяснение на случайностите и обикновеното неравенство. Човечеството постепенно се освобождава от това робство, в което то се е намирало, обяснявайки своите нещастия с помощта на призраци и духове. Още повече, отказвайки се от грешната доктрина за това, че причина за превратностите в живота се явяват духовете, човекът открива поразителна готовност да приеме почти същото толкова лъжливо учение, предлагащо да се обясни кое да е неравенство между хората с политически
Страница 957
злоупотреблениями, социальной несправедливостью и промышленной конкуренцией. Однако новые законы, расширение филантропии и дальнейшая реорганизация промышленности - сколь бы благотворными они ни были сами по себе - не изменят врожденных качеств и жизненных случайностей. Только понимание обстоятельств и мудрое использование законов природы позволит человеку добиться желаемого и избежать нежелательного. Научное знание, ведущее к научно обоснованным действиям, является единственным средством от так называемых злоключений.
злоупотреби, социална несправедливост и промишлена конкуренция. Обаче новите закони, разширяването на филантропията и по-нататъшната реорганизация на промишлеността - колкото и да са благотворни те сами по себе си - не изменят вродените качества и жизнените случайности. Само разбирането на обстоятелствата и мъдрото използуване на законите на природата ще позволят на човека да се сдобие с желаното и да избегне нежеланото. Научното знание, водещо към научно обосновани действия, се явява единственото средство от така наречените злополуки.
Промышленное производство, войны, рабовладение и гражданское управление появились в ответ на социальную эволюцию человека в его природной среде; так и религия возникла в качестве реакции людей на вымышленную среду воображаемого мира призраков. Религия являлась эволюционным следствием стремления к самообеспечению, и она справилась со своей задачей, несмотря на то, что изначально она строилась на ошибочных представлениях и была полностью лишена логики.
Промишленото производство, войните, робовладението и гражданското управление се появили в отговор на социалната еволюция на човека в неговата природна среда; така и религията възникнала в качеството на реакция на хората на измислената среда на въображаемия свят на призраците. Религията се явявала еволюционното следствие на стремежа към самообезпечаване, и тя се справила със своята задача, независимо от това, че изначално тя се строяла на грешни представи и била напълно лишена от логика.
С помощью могущественной, приводившей в трепет силы ложного страха примитивная религия подготовила в человеческом разуме почву для посвящения ему истинной духовной силы сверхъестественного происхождения - Настройщика Сознания. И с тех пор божественные Настройщики стремятся к тому, чтобы превратить страх перед Богом в любовь к Богу. Эволюция может быть медленной, но она неотвратима.
С помощта на могъщата, привеждаща в трепет сила на лъжливия страх примитивната религия подготвила в човешкия разум почвата за посвещаването му на истинската духовна сила с свръхестествен произход - Настройчика на Съзнанието. И от това време божествените Настройчици се стремят към това, че да превърнат страха пред Бога в любов към Бога. Еволюцията може да бъде бавна, но тя е неотклонима.
[Представлено Вечерней Звездой Небадона.]
[Представено от Вечерната Звезда на Небадон.]
Страница 958