Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 85. ИЗВОРИ НА ПОКЛОНЕНИЕТО
ЕСЛИ не принимать во внимание моральные связи и не учитывать все духовные воздействия, то происхождение примитивной религии было биологическим и определялось естественным ходом эволюции. У высших животных есть страх, но нет иллюзий, поэтому нет и религии. Человек создает свои первобытные религии из своего страха и посредством своих иллюзий.
АКО не се вземат под внимание моралните връзки и не се отчитат всички духовни въздействия, то произхода на примитивната религия би бил биологичен и се е определял от естествения ход на еволюцията. У висшите животни има страх, но няма илюзии, затова няма и религия. Човекът създава своите първобитни религии от своя страх и посредством своите илюзии.
В процессе эволюции человеческих видов примитивные формы поклонения появляются задолго до того, как разум человека становится способным сформулировать более сложные представления о нынешней и потусторонней жизни, заслуживающие названия религии. По своей природе ранняя религия была целиком рациональной и основывалась только на ассоциативных обстоятельствах. Предметы поклонения подсказывались самой окружающей действительностью, представляя собой природные объекты, которые были либо под рукой, либо казались важными в повседневном опыте недалеких первобытных урантийцев.
В процесът на еволюцията на човешките видове примитивните форми на поклонение се появяват дълго преди това, когато разума на човека да стене способен да формулира по-сложни представи за сегашния и отвъден живот, заслужаващи названието религия. По своята природа ранната религия била изцяло рационална и се основавала само на асоциативните обстоятелства. Предметите за поклонение се подсказвали от самата обкръжаваща действителност, представлявайки по себе си природни обекти, които или били под ръка, или се оказвали важни в ежедневния опит на недалечните първобитни урантийци.
Стоило религии преодолеть поклонение природе, как у нее появились духовные корни, однако она всегда определялась социальной средой. С развитием поклонения природе у человека сложилось представление о разделении труда в сверхъестественном мире: он считал, что природные духи есть у озер, деревьев, водопадов, дождя и сотен других обычных земных явлений.
Струвало си религията да преодолее поклонението към природата, когато у нея се появили духовните корени, обаче тя винаги се определяла от социалната среда. С развитие на поклонението към природата у човека се създала представа за разделението на труда в свръхестествения свят: той считал, че природни духове има в езерата, дърветата, водопадите, дъжда и в стотици други обикновени земни явления.
В то или иное время смертный человек боготворил всё, что есть на земле, включая себя самого. Кроме того, он поклонялся всему, что можно вообразить на небе и под землей. Первобытный человек боялся всех проявлений силы; он поклонялся каждому природному явлению, которое не мог понять. Наблюдения могущественных природных сил, таких как штормы, наводнения, землетрясения, оползни, вулканы, пожары, жара и холод оказывали огромное впечатление на эволюционирующее человеческое сознание. До сих пор происходящие в жизни необъяснимые явления называются "деяниями Божьими" и "неисповедимым Божьим промыслом".
В едно или друго време смъртният човек боготворил всичко, което е на земята, включително и самия себе си. Освен това, той се покланял към всичко, което можело да си представи на небето и под земята. Първобитния човек се боял от всички проявления на силите; той се покланял към всяко природно явление, което не можел да разбере. Наблюденията на могъщите природни сили, такива като щурмовете, наводненията, земетресенията, свличането на земни маси, вулканите, пожарите, топлината и студа оказвали огромно впечатление на еволюиращото човешко създание. До ден днешен случващите се в живота необясними явления се наричат "деяния Божи" и "неизповедим Божи промисъл".
1. ПОКЛОНЕНИЕ КЪМ КАМАНИТЕ И ХЪЛМОВЕТЕ
Первым предметом, ставшим объектом поклонения развивающегося человека, был камень. Народность катери в южной Индии и многочисленные племена на севере Индии до сих пор поклоняются камню. Изголовьем Иакову служил камень, потому что тот поклонялся ему и даже возливал на него мирру. Рахиль прятала священные камни в своем шатре.
Първият предмет, станал обект за поклонение на развиващият се човек, бил камъкът. Народността катери в южна Индия и многочислени племена на север в Индия и да ден днешен се покланят към камъка. За възглавница на Яков служил камък, затова че той ме се покланял и даже изливал върху него миро. Рахил криела свещените камъни в своята шатра.
Камни первыми поразили древнего человека своей необычностью из-за внезапного появления на поверхности вспаханного поля или на лугу. Люди были не в состоянии принять во внимание эрозию или последствия рыхления земли. Кроме того, камни производили огромное впечатление на древние народы частым сходством с животными. Внимание цивилизованного человека привлекают многочисленные каменные формации в горах, так похожие на морды животных и даже человеческие лица. Однако наиболее глубокое впечатление оказывали метеоритные камни. Первобытные люди видели, как они со свистом рассекают атмосферу в своем пылающем великолепии. Падающая звезда внушала древним людям ужас, и им было
Камъните първи поразили древния човек със своята необичайност поради внезапното си появяване на повърхността на разораното поле или ливада. Хората не били в състояние да вземат под внимание ерозията или последствията от разрохкването на земята. Освен това, камъните произвеждали огромно впечатление на древните народи с честата прилика с животните. Вниманието на цивилизованият човек привличат многочислените каменни формации в горите, така приличащи на муцуните на животни и даже на човешки лица. Обаче най-дълбоко впечатление оказвали метеоритните камъни. Първобитните хора виждали, как те със свистене разсичали атмосферата в своето нажежено великолепие. Падащата звезда внушавала на древните хора ужас, и на тях им било
легко поверить, что ее горящий след оставлен устремленным к земле духом. Неудивительно, что люди начинали поклоняться подобным явлениям, особенно если вслед за этим они находили сами метеориты. Это вело к еще большему почитанию всех остальных камней. Многие жители Бенгалии поклоняются метеориту, упавшему на землю в 1880 году н. э.
леко да повярват, че нейната горяща следа е оставена от устремен към земята дух. Не е удивително, че хората започнали да се покланят към подобни явления, особено след това те намирали самите метеорити. Това водело до още по-голямо почитане на всички останали камъни. Много жители на Бенгалия се покланят към метеорита, паднал на земята в 1880 г. от н.е.
У древних кланов и племен были свои священные камни, и большинство современных народов с огромным благоговением относится к некоторым типам камней, которые считаются драгоценными. В Индии почиталась группа из пяти камней, в Греции - из тридцати; красные люди обычно чтили камни, выложенные кругом. Взывая к Юпитеру, римляне всегда швыряли камень в воздух. В Индии по сей день камень может использоваться в качестве свидетеля. В некоторых местах камень может служить талисманом законности - благодаря престижу камня, правонарушитель может быть вызван в суд. Однако простые смертные не всегда отождествляют Божество с объектом почитания. Такие фетиши нередко являются только символами истинных объектов поклонения.
У древните кланове и племена имали свои свещени камъни, и болшинството съвременни народи с огромно благоговение се отнасят към някои типове камъни, които се считат за скъпоценни. В Индия се почитала група от пет камъка, в Гърция - от тридесет; червените хора обикновено почитали камъни, наредени в кръг. Отправяйки призив към Юпитер, римляните винаги хвърляли камък във въздуха. В Индия и до ден днешен камъкът може да се използува в качеството на свидетел. В някои места камъкът може да служи за талисман на законността - благодарение на престижа на камъка, правонарушителя може да бъде извикан в съда. Обаче обикновените смъртни не винаги отъждествяват Божеството с обекта на почитане. Такива фетиши не рядко се явяват само символи на истинските обекти на поклонение.
С особым уважением древние народы относились к отверстиям в камнях. Считалось, что такие пористые камни необычайно эффективны при лечении заболеваний. Уши не протыкались для того, чтобы подвешивать камни, а сами камни вставлялись в уши таким образом, чтобы ушное отверстие оставалось открытым. По сей день суеверные люди проделывают в монетах отверстия. Африканские аборигены поднимают большой шум из-за своих каменных фетишей. Фактически у всех отсталых племен и народов камни до сих пор остаются объектом суеверного почитания. Поклонение камням по-прежнему остается широко распространенным в мире явлением. Надгробный камень - это дошедший до наших дней символ изображений и идолов, которые вырезали на камне в связи с верой в призраков и духов усопших собратьев.
С особено уважение древните народи се отнасяли към отворите в камъните. Считало се, че такива порести камъни са необичайно ефективни при лечение на заболяванията. Ушите не се пробождали за това, за да се увесят камъни, а самите камъни се поставяли в ушите по такъв начин, че ушния отвор да остане открит. До ден днешен суеверните хора пробиват в монетите дупки. Африканските аборигени вдигат голям шум поради своите каменни фетиши. Фактически у всички изостанали племена и народи камъните и до днес си остават обект на суеверно почитане. Поклонението към камъните по-предишному си остава широко разпространено в света явление. Надгробният камък - това е достигнал до наши дни символ на изображения и идоли, които изсичали върху камъка във връзка с вярата в призраци и духове на починали събратя.
После поклонения камням появилось поклонение холмам, и первыми объектами почитания стали большие каменные формации. Вскоре люди стали верить в то, что боги обитают в горах; это стало еще одной причиной поклонения горным вершинам. Со временем определенные горы стали связывать с определенными богами, в результате чего они стали священными. Невежественные и суеверные аборигены верили, что пещеры ведут в подземный мир - обитель злых духов и демонов - в противоположность горам, которые отождествлялись с более поздними представлениями о добрых духах и божествах.
След поклонението към камъните се появило поклонението към хълмовете, и първите обекти на почитание станали големи каменни формации. Скоро хората започнали да вярват в това, че боговете обитават в горите; това станало още една причина за поклонение към планинските върхове. С времето определени планини започнали да свързват с определени богове, в резултат на което те станали свещени. Невежите и суеверни аборигени вярвали, че пещерите водят в подземния свят - обителта на зли духове и демони - в противоположност на планините, които се отъждествявали с по-късните представи за добрите духове и божества.
2. ПОКЛОНЕНИЕ КЪМ РАСТЕНИЯ И ДЪРВЕТА
Вначале растения вызывали страх; позднее они стали объектом поклонения, поскольку из них начали получать опьяняющие жидкости. Первобытные люди верили, что опьянение делает человека божественным. Считалось, что в таком опыте заключалось что-то необычное и святое. Даже в наше время спиртные напитки называют "духами"*.
В началото растенията предизвиквали страх; по-късно те станали обект на поклонение, доколкото от тях започнали да получават опияняващи течности. Първобитните хора вярвали, че опиянението прави човека божествен. Считало се, че в такъв опит се съдържа нещо необикновено и свято. Даже в наше време спиртните напитки наричат "духове" *.
Древний человек смотрел на прорастающее зерно с суеверным и благоговейным страхом. Апостол Павел был не первым, кто извлек глубокие духовные уроки из прорастающего зерна и построил на нем религиозное вероучение.
Древният човек гледал на подрастващото зърно със суеверен и благоговеен страх. Апостол Павел не бил първият, който е извлякъл дълбоко духовни уроци от подрастващото зърно и е построил на тях религиозно вероучение.
Культы поклонения деревьям относятся к древнейшим религиозным явлениям. Все ранние браки устраивались под деревьями, и когда женщина хотела ребенка, порой ее находили в лесу, страстно обнимающей могучий дуб. Многие растения и деревья почитались из-за их действительных или воображаемых целительных свойств. Дикарь верил, что все химические явления объяснялись непосредственным действием сверхъестественных сил.
Култовете на поклонение към дърветата се отнасяли към най-древните религиозни явления. Всички ранни бракове се устройвали под дървета, и когато жената искала дете, понякога я намирали в гората, страстно прегръщаща могъщ дъб. Много растения и дървета се почитали поради техните действителни или въображаеми целителни свойства. Даже дивакът вярвал, че всички химически явления се обяснявали с непосредственото действие на свръхестествени сили.
У разных племен и народов существовали самые различные представления о древесных духах. В некоторых деревьях обитали добрые духи, в других - коварные и жестокие. Финны верили в то, что большинство деревьев является обителью добрых духов. Швейцарцы долго не доверяли деревьям, полагая, что в них
У различните племена и народи съществували най-различни представи за дървесните духове. В някои дървета обитавали добри духове, в други - коварни и жестоки. Фините вярвали в това, че болшинството дървета се явяват обители на добри духове. Швейцарците дълго не се доверявали на дърветата, полагайки, че в тях
обитают хитрые духи. Обитатели Индии и восточной России считали древесных духов злыми. В Патагонии до сих пор поклоняются деревьям; такой же культ был у древних семитов. На протяжении многих лет после того, как древние евреи перестали поклоняться деревьям, они продолжали чтить своих различных богов в рощах. За исключением Китая, во всём мире когда-то существовал культ древа жизни.
обитават хитри духове. Обитателите на Индия и източна Русия считали дървесните духове за зли. В Патагония и до ден днешен се покланят към дърветата; такъв същия култ имало у древните семити. По протежение на много години след като, когато древните евреи престанали да се покланят към дърветата, те продължили да почитат своите различни богове в горичките. С изключение на Китай, във целият свят някога съществувал култът към дървото на живота.
Вера в то, что подземные драгоценные металлы или воду можно обнаружить с помощью "волшебной" лозы, есть пережиток культа деревьев. Майское дерево, рождественская елка и суеверное постукивание по дереву увековечили некоторые древние обычаи поклонения деревьям и более поздние культы деревьев.
Вярата в това, че подземните скъпоценни метали или вода могат да бъдат открити с помощта на "вълшебната" лоза, са отживелици от култа към дърветата. Майското дърво, коледната елха и суеверното почукване по дърво са увековечили някои древни обичаи на поклонение към дърветата и по-късните култове към дървото.
Многие из этих древнейших форм преклонения перед природой слились с появившимися позднее методами поклонения, однако наиболее ранние типы поклонения, активированные вспомогательными духами разума, действовали задолго до того, как пробуждающаяся религиозная природа человечества стала полностью восприимчивой к стимулу духовного воздействия.
Много от тези най-древни форми на поклонение към природата се слели с появилите се по-късно методи на поклонение, обаче тези най-ранни типове на поклонение, активирани от спомагателните духове на разума, действували много дълго преди това, когато пробуждащата се религиозна природа на човечеството станала напълно възприемчива към стимула на духовното въздействие.
3. ПОКЛОНЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ
Первобытный человек испытывал особое товарищеское чувство к высшим животным. Его предки жили и даже совокуплялись с ними. Уже в древности в южной Азии верили в то, что души людей возвращаются на землю в виде животных. Эта вера была пережитком еще более ранней практики поклонения животным.
Първобитният човек изпитвал особено другарско чувства към висшите животни. Неговите предци живели и даже се съвкупявали с тях. Още в древността в южна Азия вярвали в това, че душата на хората се завръща на земята във вид на животни. Тази вяра била отживелица от още по-ранна практика на поклонение към животните.
Древние люди чтили животных за их силу и хитрость. Они полагали, что острое обоняние и зрение некоторых созданий служит признаком того, что им помогают духи. В то или иное время все расы поклонялись животным. Среди объектов поклонения были создания, которых считали полулюдьми и полуживотными - например, кентавры и русалки.
Древните хора почитали животните заради тяхната сила и хитрост. Те полагали, че острото обоняние и зрение на някои създания служат като признак за това, че на тях им помагат духове. В това или друго време всички раси се покланяли към животни. Сред обектите на поклонение били създания, които са считани за полу хора и полу животни - например, кентаврите и русалките.
Древние евреи поклонялись змеям вплоть до времен царя Езекии, а индусы и сегодня поддерживают дружеские отношения со своими домашними змеями. Поклонение дракону у китайцев является пережитком культа змей. Змеиная мудрость была символом греческих врачей и до сих пор служит эмблемой современной медицины. Искусство заклинания змей передается со времен шаманок, приверженных культу любви к змеям, у которых в результате ежедневных змеиных укусов вырабатывался иммунитет - фактически, настоящая зависимость от яда, без которого они уже не могли обходиться.
Древните евреи се покланяли на змиите чак до времето на цар Езекия, а индусите и днес поддържат другарски отношения със своите домашни змии. Поклонението към дракона у китайците се явява отживелица от култа към змията. Змийската мъдрост била символ на гръцките лекари и до ден днешен служи като емблема на съвременната медицина. Изкуството на заклинания към змиите се предава от времената на шаманите, привърженици на култа на любовта към змиите, у които в резултат на ежедневните змийски ухапвания се изработвал имунитет - фактически, истинска зависимост от отровата, без която те вече не можели.
Поклонению насекомым и другим животным способствовало более позднее, ошибочное понимание золотого правила - поступать с другими (всеми формами жизни) так, как хотелось бы, чтобы поступали с вами. Когда-то древние люди верили в то, что ветер поднимается от крыльев птиц и потому боялись всех крылатых созданий и поклонялись им. Древние скандинавы считали, что причиной затмений был волк, пожиравший часть солнца или луны. Индусы часто изображают Вишну с лошадиной головой. Зачастую символическое изображение животного олицетворяет забытого бога или исчезнувший культ. Уже на ранней стадии развития эволюционной религии ягненок стал типичным закланным животным, а голубь - символом мира и любви.
Поклонението към насекомите и другите животни способствало по-късното, погрешно разбиране на златното правило - да постъпвате с другите (със всички форми на живот) така, както вие бихте искали, да постъпват с вас. Някога древните хора вярвали в това, че вятъра се издига от крилата на птиците и затова се бояли от всички крилати създания и им се покланяли. Древните скандинавци считали, че причината за затъмненията бил вълка, поглъщащ част от слънцето или луната. Индусите често изобразяват Вишну с конска глава. Често символичното изображение на животно олицетворява забравен бог или изчезнал култ. Вече на ранният стадий от развитие еволюционната религия агнето станало типичното заклано животно, а гълъба - символ на мира и любовта.
В религии символика может быть полезной или вредной, в зависимости от того, насколько она замещает или не замещает изначальную идею поклонения. К тому же, символику не следует путать с прямым идолопоклонством, при котором материальный объект является непосредственным и действительным предметом поклонения.
В религията символиката може да бъде полезна или вредна, в зависимост от това, доколко тя замества или не замества изначалната идея на поклонението. Към това същото нещо, символиката не следва да се бърка с прякото поклонение към идоли, при което материалният обект се явява непосредствен и действителен предмет на поклонение.
4. ПОКЛОНЕНИЕ КЪМ СТИХИИТЕ
Человечество поклонялось земле, воздуху, воде и огню. Первобытные расы почитали ручьи и поклонялись рекам. В Монголии до сих пор процветает могущественный
Човечеството се покланяло на земята, въздуха, водата и огъня. Първобитните раси почитали ручеите и се покланяли към реките. В Монголия и до ден днешен процъфтява могъщ
культ реки. Омовение стало религиозным обрядом в Вавилоне, а греки ежегодно устраивали ритуальное купание. Древним людям было легко представить, что духи обитали в журчащем ручье, бьющем фонтане, текущей реке и бурном потоке. Движущаяся вода производила сильное впечатление на этих наивных созданий, внушая им веру в то, что она оживает под действием духов и сверхъестественной силы. Иногда тонущему человеку отказывали в помощи из страха оскорбить какого-нибудь речного бога.
култ към реката. Умиването станало религиозен обред във Вавилон, а гърците ежегодно устройвали ритуални къпане. За древните хора било леко да си представят, че духовете обитават в ромолящия ручей, издигащия се фонтан, текущата река и бурния поток. Движещата се вода правела силно впечатление на тези наивни създания, внушавайки им вярата в това, че тя оживява под действието на духовете и свръхестествената сила. Понякога на потъващия човек отказвали помощ от страх да не оскърбят някого от речните богове.
В разные времена и у разных народов религиозными стимулами являлись самые разнообразные вещи и события. Многие горные племена Индии до сих пор поклоняются радуге. И в Индии, и в Африке люди полагают, что радуга является гигантской небесной змеей; как иудеи, так и христиане считают ее "знамением завета". Точно так же влияния, которые в одном месте считаются благотворными, в других местах могут рассматриваться как пагубные. В Южной Америке восточный ветер - это благо, ибо он приносит дождь; в Индии он является дьяволом, ибо приносит пыль и засуху. Древние бедуины верили в то, что один из природных духов вызывал песчаные бури, и даже во времена Моисея вера в природных духов была достаточно сильной, чтобы увековечить их в древнееврейской теологии в качестве ангелов огня, воды и воздуха.
В различни времена и у различни народи религиозни стимули се явявали най-разнообразни предмети и събития. Много планински племена в Индия и до сега се покланят към дъгата. И в Индия, и в Африка хората полагат, че дъгата се явява гигантска небесна змия; както юдеите, така и християните я считат за "знамение на завета". Точно така също влиянията, които на едно място се считат за благотворни, на други места могат да се разглеждат като пагубни. В Южна Америка източният вятър - това е благо, защото той донася дъжд; в Индия той се явява дявол, защото принася пепел и засушаване. Древните бедуини вярвали в това, че един от природните духове предизвиквал пясъчни бури, и даже във времената на Мойсей вярата в природните духове била достатъчно силна, за да ги увековечи в древно еврейската теология в качеството на ангели на огъня, водата и въздуха.
Тучи, дождь и град были объектами поклонения во многих первобытных племенах и культах природы. Бури - с их громом и молниями - внушали раннему человеку благоговейный страх. Его настолько поражали эти стихийные возмущения, что он считал гром голосом разгневанного бога. Поклонение огню и страх молнии были связаны друг с другом и широко распространены среди многих древних групп.
Облаците, дъждът и градът били обекти на поклонение във много първобитни племена и култове към природата. Бурите - с техните гръмотевици и мълнии - внушавали на ранния човек благоговеен страх. Него до толкова го поразявали тези стихийни възмущения, че той считал гръмотевицата за гласа на разгневения бог. Поклонението към огъня и страха от мълниите били свързани едно с друго и широко разпространени сред средите на много древни групи.
В сознании охваченных страхом первобытных смертных огонь смешивался с магией. Поклонник магии будет живо помнить один случайный положительный результат сотворения магических заклинаний, напрочь забывая о целом ряде отрицательных результатов, полных провалов. Почитание огня достигло своей вершины в Персии, где оно сохранялось в течение долгого времени. Некоторые племена поклонялись огню как самому божеству, другие почитали его как пылающий символ очищающего духа почитаемых ими божеств. Следить за священным огнем поручали весталкам, и в двадцатом веке свечи по-прежнему горят как часть ритуала многих религиозных служб.
В съзнанието на обхванатите от страх първобитни смъртни огънят се смесвал с магията. Поклонникът на магията живо ще помни един случаен положителен резултат в сътворението на магически заклинания, окончателно забравяйки за цял ред отрицателни резултати, пълни провали. Почитането на огъня достигнало своя връх в Персия, където то се съхранявало в течение на дълго време. Някои племена се покланяли към огъня както към истинско божество, други го почитали като пламтящ символ очистващ духа на почитаните от тях божества. Да следят за свещения огън поръчвали на весталките, и в двадесети век свещи и по-предишному горят като част от ритуала на много религиозни служби.
5. ПОКЛОНЕНИЕ КЪМ НЕБЕСНИТЕ ТЕЛА
Поклонение прошло естественный путь развития - от камней, холмов, деревьев и животных, через стадию боязливого почитания стихий, к обожествлению солнца, луны и звезд. В Индии и других местах звезды считались прославленными душами великих людей, ушедших из жизни во плоти. Халдейские приверженцы культа звезд считали себя детьми отца-неба и матери-земли.
Поклонението изминало естествен път на развитие - от камъните, хълмовете, дърветата и животните, през стадия на боязливото почитане на стихиите, към обожествяване на слънцето, луната и звездите. В Индия и други места звездите се считали за прославени души на велики хора, напуснали живота в плът. Халдейските привърженици на култа към звездите считали себе си за деца на бащата-небе и майката-земя.
Поклонение луне предшествовало поклонению солнцу. Почитание луны достигло своего высшего развития в эру охоты, а поклонение солнцу стало главным религиозным обрядом в последующую эпоху земледелия. Впервые поклонение солнцу получило широкое распространение в Индии, и здесь оно сохранялось дольше всего. В Персии почитание солнца породило в дальнейшем культ Митры. У многих народов солнце считалось прародителем их царей. Халдеи помещали солнце в центр "семи колец вселенной". Более поздние цивилизации называли в честь солнца первый день недели.
Поклонението на луната предшествало поклонението към слънцето. Почитанието на луната достигнало своето най-високо развитие в ерата на лова, а поклонението към слънцето станало главен религиозен обред в последващата епоха на земеделието. За първи път поклонението към слънцето получило широко разпространение в Индия, и тук то се съхранило най-дълго от всичко. В Персия почитането към слънцето породило последващия култ към Митра. У много народи слънцето се считало за прародител на техните царе. Халдеите помествали слънцето в центъра на "седемте пръстена на вселената". По-късните цивилизации назовали в чест на слънцето първия ден от седмицата.
Бог солнца считался мистическим отцом непорочно зачатых сынов предначертанной судьбы; полагали, что таких сынов периодически посылают в качестве спасителей в дар избранным расам. Этих сверхъестественных младенцев всегда
Богът слънце се считал за мистичен отец на непорочно заченатите синове на предначертаната съдба; полагало се, че такива синове периодично се изпращат в качеството на спасители в дар на избраните раси. Тези свръхестествени младенци винаги
пускали по течению одной из священных рек, а затем каким-то удивительным образом спасали, после чего они вырастали, чтобы сделаться чудотворными личностями и спасителями своих народов.
пускали по течението на една от свещените реки, а след това по някакъв удивителен начин ги спасявали, след което те израствали, за да станат чудотворни личности и спасители на своите народи.
6. ПОКЛОНЕНИЕ КЪМ ЧОВЕКА
Поклонившись всему и всем на земле и на небе, человек без колебаний удостоил такого же обожания и себя самого. Простодушный дикарь не проводит четкого различия между животными, людьми и богами.
Покланяйки се към всекиго и всичко на земята и на небето, човек без колебание удостоил с такова същото обожание и самия себе си. Простодушният дивак не правел точно различие между животните, хората и боговете.
В древности все необычные люди считались сверхлюдьми, которые внушали такой страх, что на них смотрели с благоговейным ужасом; в некотором роде, им буквально поклонялись. Даже рождение близнецов считалось либо чрезвычайно счастливым, либо чрезвычайно несчастным событием. Лунатики, эпилептики и слабоумные часто являлись объектами поклонения для своих нормальных собратьев, которые полагали, что такие ненормальные существа служат обителью богов. Поклонялись жрецам, царям и пророкам; в древности верили, что святость благочестивых людей ниспослана им божествами.
В древността всички необичайни хора се считали за свръххора, които внушавали такъв страх, че на тях гледали с благоговеен ужас; в някакъв вид, на тях буквални им се покланяли. Даже раждането на близнаци се считало или за черезвичайно щастливо, или за черезвичайно нещастно събитие. Лунатиците, епилептиците и слабоумните често се явявали обекти на поклонение за своите нормални събратя, които полагали, че такива ненормални същества служат за обители на боговете. Покланяли се към жреците, царете и пророците; в древността вярвали, че светостта на благочестивите хора е изпратена им от божествата.
Когда умирали племенные вожди, их причисляли к божествам. Позднее, когда выдающиеся души покидали этот мир, их причисляли к лику святых. Без сторонней помощи эволюция никогда не порождала богов, которые превосходили бы прославленных, возвышенных и высокоразвитых духов усопших смертных. В период ранней эволюции религия творила своих собственных богов. В процессе откровения религия формулируется Богами. Эволюционная религия творит своих богов по образу и подобию смертного человека; богооткровенная религия стремится к развитию и возвышению смертного человека до образа и подобия Бога.
Когато умирали племенните вождове, тях ги причислявали към божествата. По-късно, когато забележителни души напускали този свят, тях ги причислявали към образа на светците.Без странична помощ еволюцията никога не е раждала богове, които биха превъзхождали прославените, възвишените и високоразвитите духове на починалите смъртни. В периодът на ранната еволюция религията е творила свои собствени богове. В процеса на откровенията религията се формулира от Боговете. Еволюционната религия твори своите богове по образа и подобието на смъртния човек; богооткровената религия се стреми към развитие и възвисяване на смъртния човек до образа и подобието на Бога.
Богов-духов, имеющих якобы человеческое происхождение, следует отличать от природных богов, ибо поклонение природе действительно привело к появлению пантеона - природных духов, возвышенных до положения богов. Культы природы продолжали развиваться наряду с появившимися позднее культами духов, оказывая взаимное влияние. Многие религиозные системы включали двойственное представление о божествах - природных богах и богах-духах. В некоторых теологиях эти представления замысловато переплетаются, что видно на примере Тора - героя-духа, который был также властелином молний.
Боговете-духове, имащи като че ли човешки произход, следва да се отличават от природните богове, защото поклонението към природата действително е привело към появата на пантеона - природните духове, възвисени до положението на богове. Култовете към природата продължавали да се развиват наред с появилите се по-късно култове към духовете, оказвайки си взаимно влияние. Много религиозни системи включвали двойнствена представа за божествата - природните богове и боговете-духове. В някои теологии тези представи сложно се преплитат, което е видно от примера за Тор - героя-дух, който бил също така властелин на мълниите.
Однако поклонение человеку достигло своего апогея, когда бренные правители стали требовать подобного благоговения от своих подчиненных и, в подтверждение таких требований, заявлять о своем божественном происхождении.
Обаче поклонението към човека достигнало своя апогей, когато тленните управители започнали да изискват такова благоговение от своите подчинени и, в потвърждение на такива изисквания, да заявяват за своя божествен произход.
7. СПОМАГАТЕЛНИТЕ ДУХОВЕ НА ПОКЛОНЕНИЕТО И МЪДРОСТТА
Может показаться, что поклонение природе возникло естественно и непроизвольно в сознании первобытных мужчин и женщин. Так оно и было. Однако в течение всего этого времени в том же самом примитивном сознании действовал шестой вспомогательный дух, посвященный этим народам в качестве направляющего влияния на данной ступени эволюции человека. Этот дух постоянно пробуждал в человеческих расах тягу к поклонению, какими бы примитивными ни были его первые формы. Дух поклонения положил явное начало стремлению человека к поклонению, несмотря на то, что побудительной силой этого стремления являлся животный страх и что первые его проявления были сосредоточены на объектах природы.
Може да изглежда, че поклонението към природата е възникнало естествено и непроизволно в съзнанието на първобитните мъже и жени. Така то е и било. Обаче в течение на цялото това време в това същото примитивно съзнание действувал шестият спомагателен дух, посветен на тези народи в качеството на направляващо влияние на дадената степен на еволюция на човека. Този дух постоянно пробуждал в човешките раси тягата към поклонението, колкото и примитивни да били неговите първи форми. Духът на поклонението положил явното начало в стремежа на човека към поклонение, независимо от това, че подбудителната сила на този стремеж се явявал животинския страх и че първите проявления били съсредоточени към обекти от природата.
Вы должны помнить, что направляющим и определяющим фактором всякого эволюционного развития являлось чувство, а не мысль. Для примитивного сознания чувства страха, опасности, почитания и поклонения мало чем отличаются друг от друга.
Вие трябва да помните, че направляващият и определящ фактор на всяко еволюционно развитие се е явявало чувството, а не мисълта. За примитивното съзнание чувството на страх, опасност, почитание и поклонение малко се различават едно от друго.
Когда тяга к поклонению наставляется и направляется мудростью - созерцательным и эмпирическим мышлением, - тогда поклонение начинает превращаться в феномен истинной религии. Когда служение седьмого вспомогательного
Когато тягата към поклонението се наставлява и направлява от мъдростта - съзерцателното и емпирическо мислене, - тогава поклонението започва да се превръща във феномен на истинската религия. Когато служенето на седмия спомагателен
духа - духа мудрости - становится эффективным, тогда в своем поклонении человек начинает отворачиваться от природы и природных объектов и обращает свой взор к Богу природы и вечному Создателю всех природных вещей.
дух - духа на мъдростта - стане ефективен, тогава в своето поклонение човек започва да се отвръща от природата и природните обекти и обръща своя взор към Бога на природата и вечния Създател на всички природни неща.
[Представлено Яркой Вечерней Звездой Небадона.]
[Представено от Ярката Вечерна Звезда на Небадон.]
___________________________________________________________________
*Английское spirits означает и "духи", и "спиртные напитки".(Прим. ред.)
* Английското spirits означава и "дух", и "спиртни напитки".(Бел. ред.)